Европейска заповед за плащане

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

Да. Гражданскопроцесуалните норми предвиждат процедура за заповед за плащане (Mahnverfahren) за получаване на плащанe по парични вземания, които не е задължително да бъдат оспорени. Това се урежда от член 688 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung).

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Тази процедура по принцип може да бъде използвана, когато искът е за плащане на фиксирана парична сума в EUR.

Тя обаче не може да се използва в следните случаи:

• искове, произтичащи от договор за потребителски кредит с лихвен процент, който е с повече от 12 % над основния лихвен процент,
• искове, които зависят от изпълнението на задължения, които все още предстои да бъдат изпълнени,
• ако заповедта за плащане трябва да бъде връчена чрез публично известие, тъй като адресът на ответника е неизвестен.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Няма горна граница по отношение на сумата, за която се претендира.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на процедурата за заповед за плащане от кредиторите е по избор. Кредиторът може да избира между тази процедура и обикновено производство.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

По принцип процедурата за заповед за плащане в Германия може да бъде използвана и ако ответникът пребивава в друга държава членка или в трета държава. Следва да се отбележи обаче, че в член 688, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс на Германия се предвижда, че в случаи, когато заповедта за плащане ще трябва да бъде връчена в чужбина, процедурата за заповед за плащане може да се използва единствено ако това се предвижда в Закона за признаване и изпълнение на съдебните решения (Anerkennungs- und Vollstreckungsausführungsgesetz). Това понастоящем включва всички държави — членки на Европейския съюз, Исландия, Норвегия, Швейцария и Израел.

1.2 Компетентен съд

По процедура за заповед за плащане единствено компетентен е местният съд (Amtsgericht) с обща компетентност за заявителя. Това се определя от мястото на пребиваване на лицето или от седалището, когато става въпрос за юридическо лице. Много германски федерални провинции обаче са създали централни съдилища за дела, свързани със заповеди за плащане (Mahngerichte) (като местния съд в района Вединг в Берлин). Това означава, че компетентността по производства за заповеди за плащане е съсредоточена в редица местни съдилища или дори в единствения местен съд в съответната провинция. В тези случаи достъпът на заявителя до съд с обща компетентност е чрез централния съд за заповеди за плащане, който е компетентен на мястото му на пребиваване.

Ако заявителят няма достъп до съд с обща компетентност в Германия, с изключителна компетентност разполага местният съд в района Вединг в Берлин. Ако ответникът няма достъп до съд с обща компетентност в Германия, тази компетентност принадлежи на местния съд, който ще бъде компетентен да разглежда спорове независимо от разграничаването на компетентността по предмета на спора (обикновено местните съдилища са компетентни само по спорове до 5000 EUR). И в това отношение в някои федерални провинции могат да съществуват централни съдилища за заповеди за плащане.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на образците формуляри е задължително, доколкото такива формуляри съществуват за съответната декларация или заявление. Например съществуват формуляри за молби за издаване и повторно връчване на заповеди за плащане и изпълнение.

Във всички федерални провинции процедурите за заповед за плащане са автоматични. В такива случаи заявленията могат да бъдат подадени или като се използват образци формуляри или чрез електронен обмен на данни. Редица доставчици на софтуер предлагат софтуерни програми за електронно попълване на заявления при процедури за автоматична заповед за плащане. В някои местни съдилища е възможно и подаването на онлайн заявления по интернет.

Образците формуляри за процедура за заповед за плащане могат да бъдат закупени в магазините за канцеларски материали.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, не се изисква процесуално представителство.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Не се изисква подробно описание на основанието на иска. Всичко, което се изисква, е кратко описание на иска и поисканата конкретна парична сума. Това се извършва, като се попълват квадратчетата в образеца формуляр за процедура за заповед за плащане. Главните и акцесорните вземания трябва да бъдат изброени отделно.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

За тези вземания не е необходимо да се представят документални доказателства.

1.4 Отхвърляне на молбата

Исковата молба за заповед за плащане ще бъде отхвърлена, ако процедурата за заповед за плащане не е допустима, ако сезираният съд не е компетентен или ако молбата за плащане не отговаря на официалните изисквания. Молбата ще бъде отхвърлена и ако заповедта за плащане може да бъде издадена само за част от вземането. Заявителят трябва да бъде изслушан преди да бъде даден отказ за заповедта.

Преди издаването на заповедта за плащане съдът не разглежда дали вземането е обосновано.

1.5 Обжалване

По принцип отказ на заповед за плащане не може да бъде обжалван. Внасянето на непосредствено възражение (sofortige Beschwerde) е възможно единствено ако исковата молба е подадена в машинно четим формат и е отхвърлена с мотива, че не е представена пред съда във формат, подходящ за неговата система за електронна обработка; на практика обаче това правило няма особено значение.

1.6 Възражение

Ако заповедта за плащане е издадена и е връчена на ответника, последният може да подаде възражение срещу нея в срок до две седмици. Възражението обаче остава в сила дори и след приключването на крайния срок, докато не бъде издадена заповед за принудително изпълнение.

При връчването на заповедта за плащане на ответника той получава образец формуляр, който му/ѝ дава право да подаде възражение. Използването на образец формуляр обаче е по избор. Това означава, че възражение може да бъде внесено и под друга форма; единственото формално изискване е възражението да бъде в писмен вид.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът оспорва своевременно вземането, не може да се издаде заповед за принудително изпълнение и искането в заповедта за плащане не може да бъде приведено в изпълнение. От това следва обаче, че случаят няма да бъде разгледан в рамките на обикновен съдебен спор. Изисква се незабавно да се подаде искова молба за обикновено производство, което може да се направи или от заявителя или от ответника по процедурата за заповед за плащане. Веднага след като разбере за възражението, заявителят може да избере да подаде такава искова молба и дори може като предпазна мярка да я приложи към заповедта за плащане.

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Съдът ще издаде заповед за принудително изпълнение по подадената искова молба. Тя не може да бъде подадена преди да приключи срокът за обжалване; исковата молба трябва да съдържа декларация за извършените плащания във връзка със заповедта за плащане, ако има такива. Ако плащанията са само частични, заявителят трябва съответно да намали сумата, за която е подадена исковата молба.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповедта за принудително изпълнение е равносилна на подлежащо на предварително изпълнение неприсъствено съдебно решение. Възражение може да бъде внесено в срок до две седмици след връчването.