Искове с малък материален интерес

Хърватия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Наличие на специално производство по искове с малък материален интерес

В Република Хърватия исковете с малък материален интерес се уреждат от разпоредбите на членове 457—467a от Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) (Narodne Novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия) бр. 53/91, 91/92, 112/99, 129/00, 88/01, 117/03, 88/05, 2/07, 84/08, 96/08, 123/08, 57/11, 25/13, 89/14 и 70/19), а европейската процедура за искове с малък материален интерес съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (наричан по-долу Регламент (ЕО) № 861/2007) се урежда от разпоредбите на членове 507o—507ž от Гражданския процесуален закон.

1.1 Приложно поле на производството, размер

Исковете с малък материален интерес пред общинските съдилища (općinski sudovi) са спорове, при които исканията в исковата молба се отнасят до парични вземания, ненадвишаващи 10 000,00 HRK.

Исковете с малък материален интерес пред търговските съдилища (trgovački sudovi) са спорове, при които исканията в исковата молба се отнасят до парични вземания, ненадвишаващи 50 000,00 HRK.

За исковете с малък материален интерес се смятат и споровете, при които исканията в исковата молба не се отнасят до парични вземания, но вместо удовлетворяването на неговия иск ищецът е посочил в исковата си молба, че е съгласен да получи определена сума, ненадвишаваща 10 000,00 HRK (в случая на общинските съдилища) или 50 000,00 HRK (в случая на търговските съдилища).

За исковете с малък материален интерес се смятат и спорове, по които предметът на иска не е парична сума, а предаването на движима вещ, чиято стойност, посочена от ищеца в исковата молба, не надвишава 10 000,00 HRK (в случая на общинските съдилища) или 50 000,00 HRK (в случая на търговските съдилища).

От друга страна, настоящата правна уредба на европейските процедури за искове с малък материален интерес в Регламент (ЕО) № 861/2007 се прилага, когато стойността на иска не надвишава 2 000 ЕUR в момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд, с изключение на всички лихви, разноски и такси.

1.2 Прилагане на производството

Процедурите за искове с малък материален интерес се водят пред общинските или търговските съдилища съгласно правилата за материалната компетентност, установени в членове 34 и 34b от Гражданския процесуален закон. Процедурите за искове с малък материален интерес започват с предявяването на иск в компетентния съд или с подаването на молба за принудително изпълнение въз основа на официален документ, валиден пред нотариус, когато своевременно е подадено допустимо възражение срещу разпореждането на принудително изпълнение.

1.3 Формуляри

Формуляри, други искания или декларации се подават под формата на писмени изявления, по факс или по електронен път, и се използват само в европейски процедури за искове с малък материален интерес съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007.

Освен това няма други предварително подготвени формуляри за започване на процедури за искове с малък материален интерес.

1.4 Помощ

Гражданският процесуален закон не съдържа специални разпоредби за правната помощ при процедури за искове с малък материален интерес и страната може да бъде представлявана от адвокат по такава процедура.

Ако са изпълнени изискванията на Закона за безплатната правна помощ (Zakon o besplatnoj pravnoj pomoći) (NN бр. 143/13 и 98/19), страните имат право на безплатна правна помощ.

Информация за системата за безплатна правна помощ в Хърватия може да бъде намерена на следния уебсайт: https://pravosudje.gov.hr/besplatna-pravna-pomoc/6184.

1.5 Правила относно събирането на доказателства

В процедурите за искове с малък материален интерес страните са длъжни да посочат всички факти, на които се основава техният иск, най-късно при подаване на исковата молба или отговора на исковата молба, и да представят всички необходими доказателства, необходими за установяване на представените факти.

В процедурите за искове с малък материален интерес, отнасящи се до възражение срещу заповед за плащане, ищецът е длъжен не по-късно от 15 дни след получаване на решението за отмяна на заповедта за плащан да подаде до съда писменото си изявление, да посочи всички факти, на които основава своя иск, и да представи всички доказателства, необходими за установяване на представените факти.

В процедурите за искове с малък материален интерес, отнасящи се до възражение срещу заповед за плащане, ответникът е длъжен не по-късно от 15 дни след получаване на писменото изявление на ищеца, в което същият посочва всички факти, на които основава своя иск, и представя всички доказателства, необходими за установяване на представените факти, да посочи всички факти, на които основава своя иск, и да представи всички доказателства, необходими за установяване на представените факти.

В подготвителното съдебно заседание страните могат да представят нови факти или да се позоват на нови доказателства единствено ако не по своя вина не са могли да ги приведат или да се позоват на тях в исковата молба или в отговора на исковата молба, или в представените писмени изявления по горепосочените разпоредби, в които се посочват всички факти, на които се основава техният иск, и се представят доказателствата, необходими за установяване на представените факти.

Новите факти и доказателства, които са представени или на които страните се позовават в подготвителното съдебно заседание в противоречие с горните разпоредби, няма да бъдат взети предвид от съда.

При събирането на доказателства се прилагат общите разпоредби на Гражданския процесуален закон. Следователно доказателствата в процедурите за искове с малък материален интерес могат да бъдат проверки, документи, свидетелски показания, констатациите и становищата на вещи лица, и показанията на страните, като съдът решава кои от представените доказателства следва да се използват за установяване на фактите по делото.

За повече информация относно доказателствата и събирането на доказателства вижте информационния пакет, озаглавен „Събиране на доказателства — Република Хърватия“.

1.6 Писмено производство

Процедурите за искове с малък материален интерес се водят в писмена форма.

В процедурите за искове с малък материален интерес искът винаги се връчва на ответника, с което на тази страна се дава възможност да подаде възражение, и когато съдът призовава страните за подготвителното съдебно заседание, той ги уведомява, че ще се счита, че ищецът е оттеглил исковата си молба, ако не присъства на подготвителното съдебно заседание, че по време на това съдебно заседание страните не могат да представят нови факти или да се позовават на нови доказателства, с изключение на случаите, предвидени в член 461a, параграф 6 от Гражданския процесуален закон (когато страните не по своя вина не са могли да представят факти или да се позоват на доказателства в исковата молба или в отговора на исковата молба, или в писмените изявления, посочени в член 461a, параграфи 3 и 4 от Гражданския процесуален закон), че съдът ще приключи преюдициалното производство и ще проведе съдебното дирене в рамките на подготвителното съдебно заседание, освен когато това не е възможно поради обстоятелствата по делото, както е посочено в 461a, параграф 6 от Гражданския процесуален закон, и че решението може да бъде обжалвано само поради неправилно прилагане на материалния закон и поради съществени нарушения на гражданските процесуални норми, посочени в член 354, параграф 2 от Гражданския процесуален закон, с изключение на нарушението по член 354, параграф 2, точка 3 от Гражданския процесуален закон, които нарушения са:

• точка 1 — ако в постановяването на съдебното решение е участвал съдия, който по закон е следвало да бъде изключен (член 71, параграф 1, точки 1—6 от Гражданския процесуален закон) или който е бил изключен с, решение на съда, или лице, което няма качеството на съдия,

• точка 2 — ако е постановено решение по иск в рамките на спор, който не е от компетентността на съда (член 16 от Гражданския процесуален закон),

• точка 4 — ако в противоречие с разпоредбите на Гражданския процесуален закон съдът мотивира решението си въз основа на недопустими процесуални действия на страните (член 3, параграф 3 от Гражданския процесуален закон),

• точка 5 — ако в противоречие с разпоредбите на Гражданския процесуален закон съдът постанови решение, основано на признаване на иска, решение, основано на отказ от иска, неприсъствено съдебно решение, задочно съдебно решение или съдебно решение без провеждане на съдебен процес,

• точка 6 — ако поради незаконосъобразни действия, по-специално поради невръчване на документи, на страните не е предоставена възможност да бъдат изслушани от съда,

• точка 7 — ако в противоречие с разпоредбите на Гражданския процесуален закон съдът отхвърли искането на една от страните да използва своя език и писменост в производството и да следи хода на производство на своя език и страната обжалва на това основание,

• точка 8 — ако лице, което не може да бъде страна в производството, участва в него като ищец или ответник, или ако страна, която e юридическо лице, не е представлявана от упълномощено лице, или ако недееспособно лице не е представлявано от законен представител, или ако законен представител или пълномощник не разполага с необходимото пълномощно за водене на съдебни спорове или предприемане на определени процесуални действия, ако впоследствие воденето на съдебния спор или съответните процесуални действия не са били одобрени,

• точка 9 — ако е постановено решение по иск, по който вече има висящ съдебен спор или вече има влязло в сила съдебно решение, или по който вече е постигната съдебна спогодба или спогодба, която съгласно специални разпоредби има качеството на съдебна спогодба,

• точка 10 — ако в противоречие със закона обществеността не е допусната до заседанията на съдебното дирене,

• точка 11 — ако съдебното решение има недостатъци, поради което не може да бъде проверено, и по-специално ако диспозитивът на съдебното решение е неразбираем, съдържа вътрешни противоречия или противоречи на мотивите за решението, или ако решението не съдържа мотиви за решаващи факти, или ако има противоречие във връзка с решаващите факти между изложеното в мотивите на съдебното решение относно съдържанието на документите или протоколите със свидетелски показания, снети в производството, и самите документи и протоколи,

• точка 12 — ако съдебното решение надвишава исканията в исковата молба,

• точка 13 — ако е постановено решение по просрочен иск, което означава, че е следвало да бъде отхвърлен като недопустим (член 282, параграф 1 от Гражданския процесуален закон),

• точка 14 — ако предвидената по закон процедура за мирно упражняване на права или за упражняване на правата по друг начин не е била проведена преди предявяването на иска, което означава, че искът е следвало да бъде отхвърлен.

Ако местоживеенето или местопребиваването на страната е извън Република Хърватия и нейният адрес е известен, съдебните документи се връчват в съответствие с международните правила, които са обвързващи за Република Хърватия, и със законодателството на ЕС, по-специално процедурата, предвидена в член 13 от Регламент (ЕО) № 861/2007.

1.7 Съдържание на съдебното решение

Тъй като в процедурите за искове с малък материален интерес няма специални разпоредби относно съдържанието на съдебното решение, се прилагат общите разпоредби на Гражданския процесуален закон, т.е. член 338 от Гражданския процесуален закон, който гласи, че писменото съдебно решение трябва да съдържа официална уводна част, диспозитив и изложение на мотивите.

Уводната част на съдебното решение съдържа: посочване, че съдебното решение се постановява от името на Република Хърватия, наименованието на съда, името и фамилията на едноличния съдия или председателя на съдебния на състав, съдията-докладчик и членовете на състава, името и фамилията или наименованието, личният идентификационен номер и местоживеенето или местопребиваването, или седалището на страните, на техните законни представители и пълномощници, кратко посочване на предмета на спора, датата на приключване на съдебното дирене, посочване на страните, техните законни представители и пълномощници, които са присъствали на съдебното дирене, и датата на постановяване на съдебното решение.

Диспозитивът на съдебното решение съдържа решението на съда относно приемането или отхвърлянето на отделните искания по главния иск и акцесорните искове, както и решението относно съществуването или несъществуването на иск, предявен с цел прихващане на задължения (член 333 от Гражданския процесуален закон).

При излагане на мотивите съдът посочва накратко исканията на страните, изложените от тях факти и представените от тях доказателства. Съдът също така посочва и обяснява кои от тези факти са били установени, защо и как са били установени, и ако са били установени чрез доказателства, какви доказателства са били представени и защо и как са били оценени. Съдът изрично посочва кои материалноправни разпоредби са били приложени при постановяване на решението по исканията на страните, и ако е необходимо, излага позицията си относно становищата на страните по правните основания за спора и относно техните предложения или възражения, за които не е изложил мотивите си във вече взетите решения в хода на производството.

В изложението на мотивите за неприсъствено съдебно решение, задочно съдебно решение, решение, основано на признаване на иска, или съдебно решение, основано на отказ от иска, се посочват само основанията за постановяване на такива решения.

1.8 Възстановяване на разноски

Решение за възстановяване на разноските по процедурите за искове с малък материален интерес се постановява въз основа на общите разпоредби на Гражданския процесуален закон, при което страната, която е загубила съдебния спор напълно, е длъжна да възстанови разноските на насрещната страна и встъпилата страна.

Ако искът на дадена страна е уважен частично, съдът първо определя процента, в който всяка от страните е успяла, след това от процента на страната, чийто иск е уважен в по-голяма степен, изважда процента на страната, чийто иск е уважен по-малка степен, след което определя размера на отделните разноски и на общите разноски на страната, чийто иск е уважен в по-голяма степен, които са били необходими за правилното провеждане на процедурата, и присъжда на тази страна обезщетение за частта от въпросните общи разходи, съответстваща на оставащия процент след изчисляване на процентите, в които страните са успели в съдебния спор. Степента на успех в делото се преценява въз основа на уважените искания, като се отчита и успеха при представянето на доказателства, установяващи исканията.

Независимо от горепосоченото съдът може да разпореди едната от страните да възстанови на другата страна определени разноски по силата на член 156, параграф 1 от Гражданския процесуален закон, съгласно който, независимо от изхода на делото, съответната страна трябва да възстанови разноските на другата страна, настъпили по нейна собствена вина или в резултат на събития, които е претърпяла.

Ако страните по делото са били частично успешни в приблизително равни части, съдът може да разпореди всяка страна да понесе собствените си разноски или едната страна да възстанови на другата само определени разноски по силата на член 156, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съдът може да разпореди едната страна да възстанови всички разноски, направени от другата страна и встъпилата страна, ако другата страна не е спечелила делото само за малка част от своя иск и за тази част не са направени специални разноски.

Независимо от изхода на делото обаче всяка страна е длъжна да възстанови всички разноски на другата страна, настъпили по нейна собствена вина или в резултат на събития, които е претърпяла.

1.9 Възможност за обжалване

Във връзка с подаването на жалбата се прилагат общите разпоредби на Гражданския процесуален закон. Съгласно тези разпоредби по процедурите за искове с малък материален интерес страните могат да обжалват първоинстанционните съдебни решения и определения в 15-дневен срок от датата на връчване на преписа от съдебното решение или на решението.

Съдебно решение или определение по процедура за иск с малък материален интерес може да бъде обжалвано само поради неправилно прилагане на материалния закон или поради съществени нарушения на гражданските процесуални норми, посочени в член 354, параграф 2 от Гражданския процесуален закон, с изключение на нарушението по член 354, параграф 2, точка 3 от Гражданския процесуален закон.

Последна актуализация: 23/06/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.