Намиране на информация по региони
1 Наличие на специално производство по искове с малък материален интерес
Процедурните правила за разглеждане на граждански дела в естонските съдилища са установени в Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik (TsMS). Ако гражданското дело се разглежда съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, се прилагат правилата относно опростеното производство, определени в Гражданския процесуален кодекс, доколкото това не е уредено в регламента. Делата могат да бъдат разглеждани по предвидения в регламента ред от съответния компетентен окръжен съд (maakohus). Съгласно член 405 от Гражданския процесуален кодекс, в който е уредено опростеното производство, съдът разглежда искове по опростени правила по своя преценка, като взема предвид само общите процесуални принципи, залегнали в Кодекса.
1.1 Приложно поле на производството, размер
Ако гражданското дело се разглежда съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, се прилагат правилата относно опростеното производство, определени в Гражданския процесуален кодекс, доколкото това не е уредено в регламента.
Правилата за опростено производство се прилагат спрямо дела без международно участие, които се отнасят до имуществена претенция, чиято стойност не надхвърля сума, съответстваща на 2 000 EUR за основната претенция и 4 000 EUR заедно с допълнителните претенции.
1.2 Прилагане на производството
Съгласно член 405, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да разглежда дела по опростената процедура, без да е необходимо да издава отделно решение за това. Съдилищата разглеждат искове по опростени правила по своя преценка, като вземат предвид само общите процесуални принципи. При опростената процедура съдът гарантира, че основните права и свободи и съществените процесуални права на участниците в производството са взети под внимание и че при искане от тяхна страна може да се проведе изслушване. За тази цел е необходимо да се проведе съдебно заседание. Участниците в производството все пак трябва да бъдат уведомени за правото си да бъдат изслушани от съда. Съдилищата могат да опростят процедурата, но не са длъжни да го направят.
Когато разглежда иск по опростената процедура, съдът може:
— да отрази в протокола само онези процесуални действия, които сметне за необходимо и да изключи правото за подаване на възражения срещу протокола;
— да определи срок, различен от законоустановения;
— да признае лица, които не са определени от закона, за договорни представители на участници в производството;
— да се отклони от законовите разпоредби относно формалните изисквания за представяне и събиране на доказателства и да приеме и други доказателства, които не са предвидени в закона, включително обяснения от дадена страна в производството, които не са дадени под клетва;
— да се отклони от законовите разпоредби относно формалните изисквания за връчване на процесуални документи и за документите, които следва да бъдат представени на страните в производството, освен що се отнася до връчването на иск на ответника;
— да отмени досъдебно производство по документи или съдебно заседание;
— да събира доказателства служебно;
— да постанови решение по дадено дело без фактически констатации и мотиви;
— да обяви взетото по делото решение за подлежащо на незабавно изпълнение дори в случаи, различни от законоустановените или без обезпечение, предвидено по закон.
Заявление по европейската процедура за искове с малък материален интерес може да бъде подадено до съда в електронен формат или по пощата. Заявление в електронен формат може да бъде подадено чрез разработената за целта информационна система (E-toimik (електронна система за подаване e-File), https://www.e-toimik.ee/). За достъп до информационната система с цел подаване на заявление, както и за извършване на операции в нея, е необходима единствено естонска лична карта. Заявление в електронен формат може да бъде подадено в съда и по електронна поща. Данните за контакт с естонските съдилища могат да бъдат намерени на уебсайта на съдебната система на адрес https://www.kohus.ee.
Заявлението трябва да бъде подписано от подателя. Заявление, подадено по електронен път, трябва да носи електронен подпис на подателя или да бъде изпратено по друг подобен защитен начин, който да позволява да бъде установена самоличността на подателя. Заявление в електронен формат може да бъде подадено и по факс или във всеки друг формат, който може да бъде възпроизведен в писмена форма, при условие че оригиналният писмен документ бъде представен в съда без забавяне. Ако се обжалва решение на съда, оригиналната жалба трябва да бъде подадена в срок от десет дни.
Съдът може да прецени, че заявление или друг процесуален документ, изпратени по електронна поща от участник в производството, са допустими, дори и да не отговарят на изискването да носят електронен подпис, при условие че самоличността на подателя и фактът, че документът е бил изпратен от него, не подлежат на съмнение, особено когато същият участник в производството вече е изпращал до съда документи с електронен подпис от същия адрес на електронна поща във връзка с производство по същия въпрос или ако съдът е приел, че заявления или други документи могат да бъдат внасяни и по такъв начин.
Потвърждението за получаване, посочено в член 13, параграф 1, буква б), точка ii) от Регламента за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, може да бъде изпратено по електронен път чрез електронната информационна система e-File (https://www.e-toimik.ee/) или по електронна поща или факс при горепосочените условия. Потвърждението за получаване може да бъде внесено в съда и заедно със заявлението по европейската процедура за искове с малък материален интерес.
Процесуалните документи трябва да бъдат връчени на адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, синдици и държавни или местни правителствени агенции по електронен път чрез разработената за целта информационна система. Връчването им по друг начин се допуска единствено при наличието на основателни причини. При опростената процедура са възможни отклонения от формалните изисквания относно връчването на процесуални документи; към тази възможност обаче трябва да се подхожда с повишено внимание. Отклонения от правилата за връчване на процесуални документи не се допускат при връчването на искови молби на ответниците и на съдебни решения на участниците в производството.
Размерът на държавната такса се определя въз основа на стойността на гражданското дело, която, от своя страна, се изчислява, като се взема предвид размерът на цената на иска. При изчисляване на стойността на гражданско дело размерът на допълнителните претенции трябва да бъде добавен към размера на основния иск. Ако се претендира неустойка за забавено плащане по европейската процедура за искове с малък материален интерес, но неустойката не е дължима към момента на подаване на заявлението, размерът на неустойката, съответстващ на дължимата сума за една година, трябва да се добави към общия размер на неустойката, изчислен от датата на подаване на заявлението. Размерът на държавната такса се определя въз основа на изчисления окончателен размер на сумата (стойност на гражданското дело) в съответствие с таблицата, дадена в Приложение 1 към Закона за държавните такси (riigilõivuseadus) съгласно разпоредбите на член 59, параграф 1 от него.
При обжалване размерът на дължимата държавна такса е същият като при първоначалното подаване на заявление по европейската процедура за искове с малък материален интерес в окръжния съд, като се взема предвид обхватът на жалбата. При обжалване на съдебно решение пред областен съд (ringkonnakohus) се заплаща държавна такса в размер на 50 евро. При подаване на касационна жалба или обжалване на съдебно решение във Върховния съд (Riigikohus) се внася касационна гаранция. Касационната гаранция, дължима при подаване на касационна жалба, е един процент от стойността на гражданското дело, като се взема предвид обхватът на жалбата; гаранцията обаче е не по-малка от 100 евро и не по-голяма от 3,000 евро. Касационната гаранция, дължима при обжалване на съдебно решение, е 50 евро.
Държавните такси и касационните гаранции, дължими за актове, издадени в рамките на съдебни производства, се внасят по следните банкови сметки на Министерството на финансите:
SEB Bank – IBAN: EE571010220229377229 (SWIFT: EEUHEE2X)
Swedbank – IBAN: EE062200221059223099 (SWIFT: HABAEE2X)
Luminor Bank – IBAN: EE221700017003510302 (SWIFT: NDEAEE2X)
Ако влязло в сила съдебно решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, не бъде изпълнено доброволно, лицето, което желае да пристъпи към неговото принудително изпълнение, трябва да се обърне към съдебен изпълнител, за да бъде открито изпълнително производство.
Съгласно член 21, параграф 2, буква б) съдебно решение, постановено в съдебно производство, проведено съгласно регламента, подлежи на изпълнение в Естония само ако е изготвено на естонски или на английски език или към него е приложен превод на естонски или на английски език. Ако бъде обжалвано решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, областният съд, пред който е подадена жалбата, ще вземе предвид мерките, посочени в член 23 от регламента. Ако решението е постановено в отсъствието на ответника и е подадена молба за неговата отмяна съгласно член 415 от Гражданския процесуален кодекс, заявлението за мерките трябва да бъде внесено в съда, който разглежда молбата.
Ако решението все още не е обжалвано, мерките, посочени в член 23 от регламента, се вземат от съда, който е постановил решението. Мярката, посочена в член 23, буква в) от регламента, може да бъде предприета от окръжния съд, под юрисдикцията на който се намира или трябва да се води изпълнителното производство.
В случаите, посочени в член 46 от Кодекса за изпълнително производство (täitemenetluse seadustik), изпълнителното производство освен от съда може да бъде спряно и от съдебния изпълнител, който води производството.
1.3 Формуляри
Няма стандартни формуляри, използвани на национално равнище за опростено производство.
1.4 Помощ
Ако дадено лице участва в съдебно производство чрез договорен представител, той по правило трябва да притежава най-малко държавно призната магистърска степен в областта на правото, еквивалентна квалификация по смисъла на член 28, параграф 22 от Закона за образованието на Република Естония (Eesti Vabariigi haridusseadus) или съответстваща чуждестранна квалификация. В рамките на опростената процедура обаче съдът може да допусне лице, което не отговаря на посочените образователни изисквания, но което по мнението на съда е компетентно да представлява друго лице в съда и да действа като представител. Специалните правила, отнасящи се до опростената процедура, са приложими само за първоинстанционни съдебни спорове, разглеждани в окръжните съдилища. Договорен представител, който е приет от окръжен съд, но не отговаря на изискванията по отношение на образователния ценз, не може да извършва никакви процесуални действия в областен съд или във Върховния съд.
Участието на представител в дадено дело не ограничава правото на юридически дееспособна страна да участва лично в гражданското производство. Поведението и познанията на представителя се считат за еквивалентни на поведението и познанията на участника в производството.
Ако съдът установи, че физическо лице, което е участник в производството, не е в състояние да защитава правата си самостоятелно или че основните му интереси не могат да бъдат защитени в достатъчна степен без съдействието на адвокат, той разяснява на лицето възможностите за получаване на държавна правна помощ.
Правната помощ се предоставя в съответствие с правилата относно процесуалната помощ, установени в Гражданския процесуален кодекс (член 180 и сл.) и по реда, определен в Закона за държавната правна помощ (riigi õigusabi seadus). Държавната правна помощ се предоставя по молба на лицето.
Държавна правна помощ се предоставя на физическо лице, което към момента на подаване на заявлението за правна помощ пребивава в Република Естония или в друга държава – членка на ЕС, или е гражданин на Република Естония или на друга държава – членка на ЕС. Местопребиваването се определя въз основа на член 62 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Правна помощ се предоставя на други физически лица само ако това произтича от международно задължение, обвързващо за Естония.
Заявление за държавна правна помощ на страна в съдебно производство по гражданско дело се подава в съда, който разглежда делото или в съда, който би бил компетентен да разгледа делото.
Физическо лице има право на държавна правна помощ, ако лицето не е в състояние да плати за компетентни правни услуги поради финансовото състояние на лицето към момента, когато му е необходима правна помощ или ако лицето може да плати правните услуги само частично или на няколко вноски, или ако финансовото положение на лицето не му позволява да посрещне основните си жизнени потребности след покриване на разходите за правни услуги.
Правна помощ не се предоставя на физическо лице, ако:
1) процесуалните разходи не се очаква да надвишат два пъти средния месечен доход на лицето, поискало правна помощ, изчислен въз основа на средния месечен доход за последните четири месеца преди подаване на заявлението, намален с данъците и задължителните осигурителни вноски, както и със суми, предвидени за изпълнение на задължения за издръжка, произтичащи от закона, и с разумни разходи за жилище и транспорт;
2) лицето, което иска правна помощ, е в състояние да покрие процесуалните разходи със съществуващи активи, които могат да бъдат продадени без големи затруднения и срещу които може да се предяви иск за плащане съгласно закона;
3) производството се отнася до икономическата или професионалната дейност на лицето, което иска процесуална помощ, и не засяга негови права, които не са свързани с икономическата или професионалната му дейност. Това изключва предоставянето на процесуална помощ на физически лица с цел освобождаване, частично или изцяло, от плащане на държавната такса за завеждане на дело или за обжалване, ако производството се отнася до икономическата или професионалната дейност на лицето, което иска процесуална помощ, и не засяга негови права, които не са свързани с икономическата или професионалната му дейност.
1.5 Правила относно събирането на доказателства
При опростената процедура съдът може да се отклони от законовите разпоредби относно формалните изисквания за предоставяне и събиране на доказателства и да приеме и други доказателства, които не са предвидени в закона (напр., обяснения от страна в производството, които не са дадени под клетва). За разлика от обичайното исково производство, при опростено производство съдът може да събира доказателства и служебно. Трябва обаче да се гарантира, че действията на съда не могат да навредят на равнопоставеността на страните пред съда. Фактите, за които съдът събира доказателства, трябва да бъдат сведени до знанието на съда предварително.
Правилата за събиране на доказателства са залегнали в Глава 25 от Гражданския процесуален кодекс. В исковото производство всяка от страните трябва да докаже фактите, на които се основават нейните претенции и възражения, освен ако законът не предвижда друго. Страните могат да се споразумеят да разпределят тежестта на доказване помежду си по различен начин от предвидения по закон и да постигнат съгласие относно естеството на доказателствата, необходими за доказването на определен факт, освен ако законът не предвижда друго. Доказателствата се представят от участниците в производството. Съдът може да предложи на участниците в производството да представят допълнителни доказателства. Ако участник в производството иска да представи доказателства, но не е в състояние да го направи, той може да поиска от съда да събере доказателствата. Участник в производството, който представя доказателства или изисква събирането на доказателства, трябва да обоснове кои факти, имащи отношение към делото, желае да докаже с доказателствата, които представя или иска да бъдат събрани. В искането за събиране на доказателства трябва също така да бъде посочена всяка информация, необходима за събирането на доказателствата. В хода на досъдебното производство съдът определя краен срок, в който участниците в производството трябва да представят доказателства или да поискат тяхното събиране. Ако искане за събиране на доказателства от участник в производството е отхвърлено, поради това че не е заплатил исканите от съда разноски, свързани с предварителното събиране на доказателства, участникът няма право да иска доказателствата да бъдат събрани на по-късен етап, ако това ще доведе до отлагане на разглеждането на делото.
Ако доказателствата трябва да бъдат събрани извън териториалната юрисдикция на съда, който разглежда делото, той може с писмено искане да разпореди извършването на този процесуален акт от съда, в чиято териториална юрисдикция могат да бъдат събрани доказателства. Искането се изпълнява съгласно установените правила за извършване на посоченото в него процесуално действие. Участниците в производството се уведомяват за часа и мястото на процесуалното действие; отсъствието на участник в производството обаче не пречи на изпълнението на искането. Протоколът за процесуалните действия и събраните в съответствие с искането доказателства се изпращат незабавно до съда, разглеждащ делото. Ако в процеса на събиране на доказателства от съда, който води производство въз основа на искане, възникне спор, който не може да бъде решен от този съд, но продължаването на събирането на доказателства зависи от решаването на спора, спорът се решава от съда, който разглежда основното производство. Ако съдът, изпълняващ искането, прецени, че за да се произнесе по-справедливо по делото, би било разумно да прехвърли задължението за събиране на доказателства на друг съд, той подава искане за това до другия съд и информира участниците в производството.
Доказателства, събрани в чужда държава по силата на законодателството на тази държава, могат да бъдат използвани в гражданските съдилища на Естония, освен когато процесуалните действия, извършени с цел получаване на тези доказателства, са в противоречие с принципите на естонското гражданско производство. Съдебният състав, който изисква събирането на доказателства съгласно процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, или съдията, действащ въз основа на заповед, може съгласно този регламент да присъства и да участва при събиране на доказателствата от чуждестранен съд. Участниците в производството, техни представители и вещи лица могат да участват при събиране на доказателствата в същата степен, както при събиране на доказателства в Естония. Съдебният състав, разглеждащ делото, съдия, действащ въз основа на разпореждане, или вещо лице, назначено от съда, може да участват при такова пряко събиране на доказателства от естонски съд в друга държава – членка на ЕС, съгласно член 17, параграф 3 от регламента.
Ако трябва да бъдат събрани доказателства извън държавите-членки на ЕС, съдът подава искане това да бъде извършено до компетентен орган съгласно Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела. Съдът може също така да събира доказателства в чужда държава чрез посредничеството на посланика, представляващ Република Естония в тази държава или на компетентна консулска служба, освен ако това не е забранено от законодателството на съответната държава.
Освен ако законът не предвижда друго, страната, която предоставя доказателствата или иска те да бъдат събрани, може да се откаже от доказателствата и да ги оттегли единствено със съгласието на насрещната страна.
1.6 Писмено производство
Дело, водено по опростената процедура, може да бъде преразгледано в производство по документи. При това положение съдът гарантира, че основните права и свободи и съществените процесуални права на участниците в производството са взети под внимание и че при искане от тяхна страна може да се проведе изслушване. За тази цел е необходимо да се проведе съдебно заседание. Съдът може да отмени досъдебно производство по документи или съдебното заседание.
1.7 Съдържание на съдебното решение
Всяко съдебно решение включва въведение, диспозитив, фактически констатации и мотиви.
Във въведението се посочват:
- името на съда, постановил решението;
- името на съдията, постановил решението;
- времето и мястото на публично оповестяване на решението;
- номерът на гражданското дело;
- предметът на иска;
- цената на иска по гражданското дело;
- имената и личните идентификационни номера или регистрационни номера на участниците в производството;
- адресите на участниците в производството, ако това е изрично необходимо за изпълнение или признаване на съдебното решение;
- имената на представителите на участниците в производството, а ако са били сменени - имената на последните представители;
- часът на последното съдебно заседание или препратка към дело, разглеждано в рамките на производство по документи.
Във фактическите констатации на съдебното решение се посочва кратко и последователно съдържанието на подадените искове и направените твърдения, както и внесените насрещни искове и предоставените доказателства във връзка с тях.
В мотивите на съдебното решение се излагат установените от съда факти, изводите, направени въз основа на тях, доказателствата, на които се основават изводите на съда и нормативните актове, които са приложени от съда. В решението си съдът трябва да обоснове своите мотиви за несъгласие с фактическите твърдения, изложени от ищеца или на ответника. При взимане на решение съдът трябва да анализира всички доказателства. Ако пренебрегне каквито и да са доказателства, съдът трябва да обоснове това в решението. Ако бъде приет един от алтернативните искове, отхвърлянето на друг алтернативен иск не е необходимо да бъде обосновавано.
При опростена процедура съдът може да постанови решение, като пропусне описателната част и мотивите или като изложи само правните доводи и доказателствата, на които се основават неговите заключения.
В диспозитива на съдебното решение съдът ясно и недвусмислено се произнася по исковете на страните и по всички претенции на страните, които все още не са решени, както и по всички въпроси, свързани с приложените мерки за обезпечаване на исковете. Диспозитивът трябва да бъде ясен, разбираем и подлежащ на изпълнение дори без текста на останалата част от решението.
В диспозитива се определя също така процедурата и срокът за обжалване на решението, като наред с другото се посочва съдът, пред който то може да бъде обжалвано, както и обстоятелството, че ако не е поискано изрично делото да бъде преразгледано в съдебно заседание, обжалването може да бъде разгледано в рамките на производство по документи. Когато решението е постановено в отсъствието на ответника, в него се посочва, че ответникът има право да подаде искане за неговата отмяна. В диспозитива се пояснява също, че ако жалбоподателят желае да поиска процесуална помощ за подаване на жалба (напр. освобождаване от държавна такса за обжалване), съответният процесуален акт трябва да бъде извършен, т.е. жалбата да бъде подадена, в рамките на срока за обжалване, съответстващ на сроковете на производството.
1.8 Възстановяване на разноски
Общи принципи:
- Разноските по даден иск се поемат от страната, срещу която се произнесе съдът.
- Страната, срещу която се произнесе съдът, е длъжна да компенсира другата страна както за съдебните разноски, така и за всички необходими извънсъдебни разходи, възникнали в резултат на производството пред съда.
- Съдебните разходи включват държавна такса, гаранция и разходи, присъщи на производството. Разходи, присъщи на производството, са: а) разходите, свързани със свидетели, вещи лица, устни и писмени преводачи, както и разходите за лица, които не участват в производството, извършени във връзка с проверки, които подлежат на възстановяване съгласно Закона за съдебната експертиза (kohtuekspertiisiseadus); б) разходите, свързани с получаването на документи и веществени доказателства; в) разходите, свързани с проверка, включително необходимите пътни разноски, направени от съда; г) разходите по връчването и изпращането на процесуални документи чрез съдебен изпълнител или в чужда държава, или на граждани на Република Естония, намиращи се във или извън нея; д) разходите за издаване на процесуални документи; е) разходите, свързани с определянето на стойността на гражданското дело. Извънсъдебните разходи включват наред с другото: (а) разходи, свързани с представителите на участниците в производството; (б) пътни, пощенски, комуникационни, квартирни и други разходи на участниците в производството, които са направени във връзка с производството; (в) неизплатени възнаграждения или заплати, или други неизплатени постоянни доходи на участниците в производството; (г) разходи по досъдебното производство, предвидени в закона, освен ако искът не е предявен повече от шест месеца след приключване на досъдебното производство; (д) възнаграждения на съдебни изпълнители за обезпечаване на искове и разходи, свързани с изпълнението на решение за обезпечаване на иск; (е) възнаграждения на съдебни изпълнители за връчване на процесуални документи; (ж) възнаграждения на съдебни изпълнители за изпълнение на европейска заповед за запор, издадена въз основа на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета, и разходи, свързани с изпълнението на европейска заповед за запор, както и такси на Камарата на съдебните изпълнители и синдиците (Kohtutäiturite ja Pankrotihaldurite Koda) за разглеждане на искания за получаване на информация, подадени въз основа на такава заповед; (з) разходи, свързани с обработването на искания за процесуална помощ за заплащане на процесуални разходи; (и) разходи за участие в помирителна процедура, ако съдът е задължил страните да участват в такава процедура.
- Процесуалните разходи на законен представител на дадена страна се възстановяват по същите правила, които се прилагат за възстановяването на процесуалните разходи на страната.
- Ако даден иск е уважен частично, страните поемат процесуалните разноски по равно, освен в случай че съдът ги разпредели пропорционално на степента, в която е уважен искът, или реши, че те следва да се поемат частично или изцяло от самите страни.
Разпределението на процесуалните разходи се посочва в окончателното решение. Размерът на разходите се определя в съответствие с правилата за определяне на процесуалните разноски или в окончателното решение по съществото на спора, или в отделно решение, което се постановява след влизане в сила на окончателното решение по съществото на спора.
1.9 Възможност за обжалване
В съдебно решение по дело, разгледано по опростената процедура, окръжният съд може да постанови, че решението може да бъде обжалвано. Окръжният съд постановява това, ако според него решение на апелативния съд е необходимо с цел получаване на становище на последния относно дадена законова разпоредба. Възможността за обжалване не е необходимо да бъде обоснована в решението.
В диспозитива на решение, постановено по опростената процедура, съдът определя също реда и срока за обжалване на решението. Областният съд може да разгледа жалба по дело, заведено по опростената процедура, независимо дали окръжният съд е допуснал обжалване, а жалба може да бъде подадена, независимо дали окръжният съд е допуснал такава. Ако окръжният съд не е допуснал обжалване, жалбата може да бъде разгледана от областен съд, ако съществува вероятност решението, постановено от окръжния съд, да е повлияно от очевидна грешка в прилагането на закона или установяването на факти. Областният съд обаче може да откаже да разгледа жалба по иск с ниска цена, но само ако съществува вероятност решението на окръжния съд да е правилно и по-нататъшно разглеждане на делото при обжалване би породило ненужни разходи по отношение както на време, така и на пари. Областният съд не може да остави без разглеждане жалба единствено на основание, че делото е гледано по опростената процедура. Страна по делото или трета страна с отделен иск може да обжалва решение, постановено от първоинстанционен съд в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, пред областния съд, явяващ се второинстанционен по отношение на окръжния съд, който е постановил обжалваното решение. Трета страна без отделни претенции може да подаде жалба, ако тя не противоречи на жалбата на ищеца или ответника, в чиято подкрепа третата страна участва в производството. За третата страна важат същите срокове за обжалване или предприемане на други процесуални действия, като и за ищеца или ответника, в чиято подкрепа третата страна участва в производството.
Жалба не може да бъде подадена, ако и двете страни са подали до съда молба за отказ от правото си да подават жалби.
Жалба може да бъде подадена в срок от 30 дни от връчването на съдебното решение на жалбоподателя, но не по-късно от пет месеца от датата на обявяване на решението на първоинстанционния съд.
Ако в рамките на срока за обжалване бъде постановено допълнително решение по делото, срокът за обжалване на първоначалното решение започва да тече отново от датата на връчване на допълнителното съдебно решение. Ако съдебно решение, постановено без фактически констатации или мотиви, бъде допълнено с пропуснатите части, срокът за обжалване започва да тече отново от връчването на пълното съдебно решение.
Срокът за обжалване може да бъде намален или увеличен до пет месеца от обявяването на съдебното решение, ако страните постигнат съответно споразумение и уведомят съда за това.
Въззивна жалба може да бъде подадена само ако решението на първоинстанционния съд се основава на нарушение на правна норма или ако въз основа на обстоятелствата и доказателствата, които следва да бъдат взети предвид в апелативното производство, трябва да бъде постановено решение, различно от издаденото от първоинстанционния съд.
Наред с другото, въззивната жалба съдържа следното: 1) името на съда, който е постановил обжалваното решение, датата на съдебното решение и номера на гражданското дело; (2) ясно формулирано искане на жалбоподателя, в което се уточнява коя част от решението на първоинстанционния съд се оспорва и се посочва решението, което жалбоподателят желае да бъде постановено от областния съд; (3) мотивите на жалбата; (4) времето на връчване на обжалваното съдебно решение.
В мотивите на жалбата трябва да бъдат посочени: 1) правната норма, която първоинстанционният съд е нарушил в решението си или при неговото постановяване или фактът, който първоинстанционният съд не е установил правилно или в достатъчна степен; (2) причината за нарушаването на правната норма или за неправилното или недостатъчно установяване на факта; (3) доказателствата, които жалбоподателят желае да представи в подкрепа на всяко фактическо обстоятелство.
Към жалбата се прилагат писмени доказателства, които не са били представени на първоинстанционния съд и които жалбоподателят иска съдът да приеме. Ако в основанието за подаване на въззивна жалба е посочено представянето на нови факти и доказателства, в жалбата трябва да бъде уточнено защо тези факти и доказателства не са били представени пред първоинстанционния съд.
Ако жалбоподателят желае съдът да изслуша свидетел или да вземе показания под клетва от участник в производството, или да назначи експертиза или проверка, това трябва да бъде посочено и мотивирано в жалбата. В такъв случай имената и адресите на свидетелите или на вещите лица и номерата за връзка с тях, ако са известни, трябва да бъдат включени в жалбата.
Ако жалбоподателят желае делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, той трябва да посочи това в жалбата. В противен случай се счита, че жалбоподателят е съгласен делото да бъде решено в закрито заседание.
Ако съдът е постановил решение без фактически констатации или мотиви, окръжният съд трябва да бъде уведомен за намерението решението да се обжалва в срок от десет дни от връчване на съдебното решение. При това положение съдът добавя пропуснатите части към решението в закрито заседание. Ако към съдебно решение бъдат добавени пропуснати части, срокът за обжалване започва да тече отново от връчването на допълнителното съдебно решение. Участник в апелативно производството може да подаде въззивна жалба срещу решение на областен съд във Върховния съд, ако съдът е допуснал съществено нарушение на разпоредба на процесуалния закон или е приложил неправилно разпоредба на материалния закон. Трета страна без отделни претенции може да подаде жалба при определените в Гражданския процесуален кодекс условия.
Касационна жалба не може да бъде подадена, ако и двете страни са подали до съда молба за отказ от правото си да подават жалби.
Касационна жалба може да бъде подадена в срок от 30 дни от датата на връчване на съдебното решение на жалбоподателя, но не по-късно от пет месеца след датата на обявяване на решението на областния съд.
За да се поиска преразглеждане по член 18 на решение, постановено в отсъствието на ответника, трябва да бъде подадена молба за отмяна на решението до окръжния съд, който е гледал делото. Молба за отмяна на решение, постановено в отсъствието на ответника, трябва да бъде подадена до окръжния съд, който го е постановил, в срок от 30 дни от връчването му. Ако решение, постановено в отсъствието на ответника, е доведено до неговото знание чрез обнародване, молба за отмяната му може да бъде подадена в срок от 30 дни от датата, на която ответникът е узнал за решението или за изпълнителното производство, заведено с цел изпълнение на постановеното в негово отсъствие решение.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.