Искове с малък материален интерес

Италия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Наличие на специално производство по искове с малък материален интерес

Не е предвидено специално производство по искове с малък материален интерес. Исковете с малък материален интерес се разглеждат от мировите съдии (giudice di pace).

По правило производството пред мировия съдия е възможно най-опростено (членове 316—318 от Гражданския процесуален кодекс).

1.1 Приложно поле на производството, размер

Мировият съдия е компетентен да разглежда споровете с предмет движими вещи с максимална цена на иска от 5 000 EUR, освен ако със закон изрично не е предвидено друго.

Мировият съдия разглежда и исковете за вреди, причинени от движението на превозни и плавателни средства, при условие че цената на иска не надхвърля 20 000 EUR.

Независимо от цената на иска, мировият съдия разглеждат всички искове, свързани със:

  • определяне на границите и спазване на отстоянията съгласно закона, подзаконовите актове и обичая при засаждане на фиданки и живи плетове;
  • обхвата и реда за използването на услуги в жилищни сгради с етажна собственост;
  • отношенията между собствениците или ползвателите на жилища във връзка с емисии на дим и топлина, изпарения, шум, вибрации и други подобни предизвикващи неудобство явления, надхвърлящи нормалните равнища;
  • лихви или акцесорни плащания, свързани със забавени пенсионни или социални плащания.

Със Закон № 57 от 28 април 2016 г. италианският парламент оправомощи правителството да реформира системата на почетните съдии. С предоставянето на правомощия се предвижда също така разширяване на компетентността на почетните съдии чрез повишаване на тавана на цената на делата, които те могат да разглеждат, от 5 000 EUR на 30 000 EUR и на 50 000 EUR в случаи на обезщетение за вреди или вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия. Новите правомощия все още не са влезли в сила, така че новите правила все още не се прилагат.

1.2 Прилагане на производството

Производството пред мировия съдия започва с призоваване (citazione) на страните да се явят пред съда на насрочената дата за заседание. Искът може да бъде предявен и устно, като в този случай мировият съдия отразява съдържанието му в протокол, който ищецът връчва на ответника заедно с призовката да се яви пред съда на насрочената дата за заседание (член 316 от Гражданския процесуален кодекс). В исковата молба ищецът посочва съда и страните по спора и излага фактите и предмета на делото. Срокът между връчването на призовките и явяването на страните пред съда е наполовина по-кратък от предвидения за производствата по исков ред пред общите съдилища (tribunale), т.е. 45 дни (член 318 от Гражданския процесуален кодекс). На първото заседание мировият съдия разпитва страните по свое усмотрение и полага усилия да ги помири: ако тези усилия са успешни, постигнатата спогодба се вписва в протокола. Ако опитът за постигане на спогодба е неуспешен, мировият съдия приканва страните да изложат всички факти в подкрепа на своите искания, защитни аргументи и възражения и да предоставят документите и посочат доказателствата, които трябва да бъдат събрани. Ако мировият съдия прецени за необходимо с оглед на действията на страните на първото заседание по делото, той насрочва еднократно ново заседание за предоставяне на документи и събиране на допълнителни доказателства. Внесените от страните документи се прилагат към материалите по делото и се съхраняват до произнасянето на съдията по спора.

1.3 Формуляри

Няма установени формуляри.

1.4 Помощ

Когато цената на иска не надхвърля 1 100 EUR, страните могат да се защитават лично в производството пред мировия съдия (член 82 от Гражданския процесуален кодекс; вж. раздел „Как да заведете дело в съда?“).

Във всички останали случаи страните трябва да бъдат представлявани от адвокат. Съобразявайки се с характера на делото и цената на иска, мировият съдия може обаче да допусне въз основа на устно искане на страната тя да се защитава лично.

Съдът проверява дали страните са редовно конституирани и при необходимост изисква от тях да допълнят или приведат в ред актовете и документите, за които е установил, че не отговарят на изискванията.

Ако съдията установи наличие на порок в пълномощното на адвоката, той дава срок на съответната страна да отстрани тези нередовности. Ако нередовностите бъдат отстранени в определения от съдията срок, исковата молба се смята за редовна и нейните материални и процесуални последици възникват от датата на първото уведомяване (член 182 от Гражданския процесуален кодекс).

1.5 Правила относно събирането на доказателства

Правилата относно събирането на доказателства не се различават от прилаганите по отношение на производството по общия ред (вж. раздел „Събиране на доказателства“).

1.6 Писмено производство

Няма предвидена изцяло писмена процедура, тъй като мировият съдия е длъжен да изслуша страните по спора и да опита да ги помири.

1.7 Съдържание на съдебното решение

Обикновено се прилагат правилата на производството по общия ред.

При предоставянето на правомощия с цел реформиране на системата се предвижда почетните съдии да се произнасят ex aequo et bono (по справедливост), без да се позовават изрично на правните норми, по дела с максимална цена на иска от 2 500 EUR.

Тази възможност понастоящем съществува за мировите съдии по дела с максимална цена на иска от 1 100 EUR.

1.8 Възстановяване на разноски

Към решенията за съдебните разноски се прилагат общите правила, съгласно които разноските се плащат от изгубилата делото страна. Възможно е обаче всяка от страните да бъде осъдена да заплати собствените си съдебни разноски, ако и двете страни са изгубили частично спора или по друга основателна причина.

1.9 Възможност за обжалване

Правилата за обжалване на постановените по справедливост съдебни решения (sentenze di equità, по спорове с максимална цена на иска 1 100 EUR) бяха изменени през 2006 г., като такива решения подлежат на обжалване само на основание допуснати нарушения на процесуалните правила, на конституционните и общностните норми или на правните принципи, приложими към съответната материя.

Тези разпоредби се прилагат към всички съдебни решения, постановени от 2 март 2006 г. насам (член 27 от Законодателен указ № 40 от 2006 г.).

Постановените по справедливост съдебни решения, произнесени до тази дата, подлежат на касационно обжалване (в законоустановените срокове) само на основание нарушения на конституционните, общностните или процесуалните норми, нарушения на правните принципи, приложими към съответната материя, или поради липса на мотивация или само привидна мотивация. Решенията на мировите съдии, отнасящи се до административни санкции, подлежат на обжалване само чрез извънредна касационна жалба.

Всички останали решения, произнесени от мировите съдии, подлежат на въззивно обжалване.

Вж. разделите „Съдебни системи“, „Съдът на коя държава е компетентен?“ и „Как да заведете дело в съда?“.

Приложения по темата

Граждански процесуален кодекс

Последна актуализация: 21/07/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.