Несъстоятелност/фалит

Естония
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

Естонското законодателство предвижда три различни производства по несъстоятелност: производство по несъстоятелност, производство по оздравяване и производство по преструктуриране на задължения. Подаването и разглеждането на молби за откриване на производство по несъстоятелност и воденето на производство по несъстоятелност по отношение на юридическо лице се уреждат от Закона за несъстоятелността. Производствата по оздравяване, с помощта на които юридическо лице може да преструктурира задълженията си, се уреждат от Закона за оздравяването. Откриването и воденето на производство по несъстоятелност на физическо лице, независимо дали то е самостоятелно заето лице, се уреждат от Закона за несъстоятелността на физическите лица. Законът за несъстоятелността на физическите лица урежда и подаването на молби за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице. Чрез молба за откриване на производство по несъстоятелност е възможно да се открият всички видове производства по несъстоятелност по отношение на длъжник, който е физическо лице: за обявяване в несъстоятелност, за обявяване в несъстоятелност и откриване на производство за освобождаване на длъжника от задълженията му или за откриване на производство за преструктуриране на задължения. Ако физическото лице бъде обявено в несъстоятелност, това производство не се урежда от Закона за несъстоятелността на физическите лица; производството по несъстоятелност се води по реда на Закона за несъстоятелността. Начинът, по който се водят производствата по несъстоятелност за юридически и физически лица, е сходен. Тези закони са достъпни на естонски и на английски език на естонската електронна страница за официални публикации Riigi Teataja (Държавен вестник).

Целта на производството по обявяване в несъстоятелност е да се удовлетворят вземанията на кредиторите от имуществото на длъжника чрез прехвърляне на имущество на длъжника или оздравяване на неговото предприятие. Когато длъжникът е физическо лице, посредством производството по несъстоятелност той има възможност да бъде освободен от задълженията си. В хода на производството по несъстоятелност се установява причината за неплатежоспособността на длъжника.

Целта на оздравяването на едно предприятие е да се преодолеят икономическите му затруднения, да се възстанови ликвидността му, да се подобри рентабилността му и да се осигури устойчивото му управление чрез прилагане на набор от мерки въз основа на план за оздравяване. Оздравяването на дадено предприятие не ограничава другите му възможности за избягване на неплатежоспособност. В процедурите по оздравяване е важно да се защитят и вземат предвид интересите и правата на предприятието, кредиторите и всички трети страни.

Целта на преструктурирането на задължения е да се преодолеят проблемите с платежоспособността на длъжника и да се избегне производството по несъстоятелност. Вземат се предвид законните интереси на длъжника и на неговите кредитори. Производството по преструктуриране на задължения дава възможност на длъжника да преструктурира финансовите си задължения (лични задължения) чрез удължаване на срока за изпълнение на задължението, погасяване на вноски или намаляване на задължението.

Производството по несъстоятелност и производството по преструктуриране на задължения попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (преработен текст).

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Съгласно естонското законодателство, физическото лице е човек, а в законодателството в областта на несъстоятелността не се прави разграничение между физическите лица по отношение на това дали те действат в търговски или професионален капацитет (с други думи няма разграничение между самостоятелно заети лица и потребители). Юридическото лице е правен субект, учреден по силата на закона. Юридическо лице може да е частноправен субект или публичноправен субект. „Частноправен субект“ означава юридическо лице, учредено в частен интерес и съгласно закон, приложим по отношение на съответния вид юридическо лице. Събирателните дружества, командитните дружества, дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества, търговските сдружения, фондациите и сдруженията с нестопанска цел са частноправни субекти. Държавата, местните органи и други юридически лица, учредени в обществена полза и съгласно закон, приложим по отношение на конкретното юридическо лице, са публичноправни субекти.

1. Производство по несъстоятелност

Производството по несъстоятелност се води по отношение на неплатежоспособни юридически и физически лица. Държавата и местните органи не могат да бъдат обявявани в несъстоятелност.

2. Производство по оздравяване

Производството по оздравяване се води само по отношение на юридически лица, които са частноправни субекти.

3. Производство по преструктуриране на задължения

Производството по преструктуриране на задължения се води по отношение на физически лица, които изпитват проблеми с платежоспособността, независимо дали са самостоятелно заети лица.

4. Производство за освобождаване от задължения

Производство за освобождаване на физическо лице от задълженията му се води по отношение на физически лица с проблеми с платежоспособността, независимо дали са самостоятелно заети лица.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

1. Образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжник — юридическо лице

1.1. Производство по несъстоятелност

Несъстоятелност означава неплатежоспособност на длъжника, обявена със съдебно решение. От това следва, че първата основна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е длъжникът да е неплатежоспособен.

Даден длъжник е неплатежоспособен, ако не е в състояние да удовлетворява вземанията на кредиторите и финансовото му състояние показва, че тази невъзможност не е временна. Длъжник — юридическо лице, е неплатежоспособен и ако неговото имущество е недостатъчно да покрие задълженията му и финансовото му състояние показва, че тази недостатъчност не е временна. За задължения се смятат и вземанията, чийто падеж не е настъпил. Ако молбата е подадена от длъжника, съдът го обявява в несъстоятелност и ако съществува вероятност за възникване на неплатежоспособност в бъдеще. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, неговата неплатежоспособност се предполага.

Втората основна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е подаването на молба за откриване на такова производство, която може да бъде подадена от длъжника или от кредитор. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, в нея той трябва да представи аргументи за своята неплатежоспособност. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, в нея той трябва да представи аргументи за неплатежоспособността на длъжника и да докаже наличието на вземане. В предвидените от закона случаи други лица също могат да подават молба за откриване на производство по несъстоятелност, като в този случай за лицата се прилагат разпоредбите относно кредиторите, освен ако законът не предвижда друго.

Съдът може да поиска кредиторът, който подава молбата, да внесе определена от съда парична сума под формата на съдебна гаранция, която ще покрие възнаграждението и разходите на временния синдик, ако има основания да се смята, че масата на несъстоятелността е недостатъчна за това. Ако кредиторът не успее да внесе гаранцията, производството се прекратява. Когато кредиторите, които подават молба, са служители на неплатежоспособен работодател, който не плаща сумата, определена като гаранция, за да може производството по несъстоятелност да продължи, те имат право да поискат обезщетение във връзка с несъстоятелност от държавата (чрез Eesti Töötukassa [Естонския фонд за осигуряване при безработица]).

Съдът отказва да допусне молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност, ако от нея не става ясно, че вносителят има вземане срещу длъжника, ако не са представени аргументи за неплатежоспособността на длъжника или ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се основава на вземане, по отношение на което се прилага план за оздравяване или преструктуриране на задължения. Съдът отказва да допусне молба за откриване на производство по несъстоятелност и на базата на други основания, предвидени в Гражданския процесуален кодекс.

Преди обявяването в несъстоятелност и образуването на производството по несъстоятелност се провежда т.нар. предварително производство. Ако съдът реши да допусне дадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, той назначава временен синдик. Съдът може също така да откаже да назначи временен синдик предвид финансовото положение на длъжника и да обяви длъжника в несъстоятелност. Ако съдът не назначи временен синдик, производството въз основа на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не се продължава и бива прекратено. Временният синдик установява имуществото на длъжника, включително задълженията му и изпълнителните производства срещу неговото имущество, и проверява дали имуществото на длъжника е достатъчно, за да покрие разходите и разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност. Временният синдик дава оценка на финансовото състояние и платежоспособността на длъжника и на перспективите за продължаване на дейността на предприятието на длъжника, и ако длъжникът е юридическо лице — за оздравяването на длъжника, следи за запазване на имуществото на длъжника и др. Дейностите на временния синдик трябва да разкрият дали молбата за откриване на производство по несъстоятелност трябва да бъде удовлетворена или отхвърлена.

Съдът приключва производството без обявяване в несъстоятелност, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на последния е недостатъчно за покриване на разходите и разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност и ако е невъзможно имуществото да бъде събрано или върнато, или да се предяви иск срещу член на управителен орган.

Съдът обявява несъстоятелността с постановяване на решение (решение за обявяване в несъстоятелност). В решението трябва да се определи датата на обявяването в несъстоятелност. Производството по обявяване в несъстоятелност започва с обявяването на несъстоятелността.

След като обяви несъстоятелността, съдът незабавно публикува официално съобщение в този смисъл (съобщение за обявяване в несъстоятелност) в официалния бюлетин Ametlikud Teadaanded (Официален бюлетин).

Решението за обявяване в несъстоятелност влиза в сила незабавно. Изпълнение на решение за обявяване в несъстоятелност не може да бъде спряно или отложено и установеният от закона начин или установената процедура за изпълнение на решението за обявяване в несъстоятелност не подлежат на промяна. Отмяната на решението за обявяване в несъстоятелност от висшестоящ съд не засяга валидността на правните актове, извършени от или по отношение на синдика. Длъжникът и подалият молбата кредитор могат да обжалват решението за обявяване в несъстоятелност в срок от 15 дни от публикуването на съответното официално съобщение. Длъжникът и вносителят на молбата за откриване на производство по несъстоятелност могат да обжалват пред Върховния съд решението на първоинстанционния съд по жалбата срещу решението. Синдикът не може да подава жалби от името на длъжника, нито да представлява длъжника при разглеждането на жалбата.

Ако в рамките на производството по несъстоятелност трябва да се публикува съобщение или процесуален документ, това става в Ametlikud Teadaanded. Съдът може да публикува съобщение за времето и мястото на съдебното заседание за разглеждане на внесена молба за откриване на производство по несъстоятелност в Ametlikud Teadaanded. Съобщение за решението за обявяване в несъстоятелност на длъжник (официално съобщение за обявяване в несъстоятелност) се публикува незабавно от съда в Ametlikud Teadaanded.

1.2. Производство по оздравяване

За да се образува производство по оздравяване на дадено предприятие, последното подава молба в този смисъл.

Съдът образува производството по оздравяване, ако молбата за оздравяване отговаря на изискванията на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за оздравяването на предприятията и ако предприятието се е аргументирало по обоснован начин, като е посочило, че:

  1. съществува вероятност да изпадне в неплатежоспособност в бъдеще;
  2. предприятието има нужда от оздравяване;
  3. след оздравяването предприятието може да бъде управлявано устойчиво.

Със съгласието на дадено предприятие, молбата за неговото оздравяване може да бъде подадена и от кредитор на предприятието.

Производство по оздравяване ще бъде образувано, ако молбата за оздравяване отговаря на изискванията, определени в закона, и предприятието или кредиторът е представил обосновани аргументи, които показват, че предприятието не е в трайна неплатежоспособност, но съществува вероятност да изпадне в неплатежоспособност в бъдеще; предприятието има нужда от оздравяване; след оздравяването предприятието може да бъде управлявано устойчиво.

Производство по оздравяване няма да бъде образувано, ако срещу предприятието е образувано производство по несъстоятелност; ако е постановено съдебно решение за принудително закриване на предприятието или се осъществява допълнителна ликвидация; ако са изминали по-малко от две години от приключването на производство по оздравяване на предприятието.

В срок от седем дни от получаването на молба за образуване на производство по оздравяване съдът образува производство по оздравяване.

В определението за образуване на производството по оздравяване, наред с другото, се посочват:

  1. данни за лицето, назначено за съветник по оздравяването;
  2. срокът за приемане на оздравителния план;
  3. срокът, в който оздравителният план трябва да бъде внесен в съда за одобрение (по принцип не по-дълъг от 60 дни; при необходимост съдът може да удължи този срок до 90 дни);
  4. размерът на гаранцията, която предприятието трябва да внесе по определената сметка, за покриване на възнаграждението и разноските на съветника по оздравяването, и срокът за плащането ѝ.

Правните последици от откриването на производство по оздравяване са следните:

  1. през този период съдът спира водените изпълнителни производства или други производства по принудително изпълнение срещу имуществото на предприятието до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на изпълнителните производства, насочени към удовлетворяване на вземания, възникнали по силата на трудово правоотношение;
  2. съдът отменя запора, наложен върху активите на предприятието, или изменя съдържанието му въз основа на искане от предприятието или от съветника по оздравяване, освен в случай на запор, наложен върху активите на предприятието, за да се осигури възможна конфискация или замяна на конфискация в наказателно производство или за обезпечаване на иск, произтичащ от трудово правоотношение, ако това е необходимо за провеждането на производство по оздравяване;
  3. начисляването на лихви за забава или на растящи във времето договорни санкции по вземания срещу предприятието се прекратява до одобряването на оздравителния план;
  4. съдът може, въз основа на молба от предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, или въз основа на молба от съветника по оздравяването, да спре съдебното производство, включващо имуществен иск срещу предприятието, по отношение на което все още не е постановено решение, до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, освен в случай на иск, произтичащ от трудово правоотношение, като съдът не спира съдебното производство по наказателно дело;
  5. въз основа на подадена от кредитор молба за обявяване на фалит, съдът отлага решението за назначаване на временен синдик до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване;
  6. когато е образувано производство по оздравяване, предприятието си запазва правото на разпореждане с активите на предприятието, но трябва незабавно да информира съветника по оздравяване за всички сделки, които са извън обхвата на обичайната стопанска дейност.

Когато дадено предприятие поиска суспендиране на други мерки, по-специално на упражняването на право на обезпечение, съдът може да суспендира тези мерки въз основа на молба от предприятието или от съветника по оздравяването до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, ако това е необходимо за оздравяването или ако подпомага преговорите по оздравителния план, които ще се водят. Мерките не могат да бъдат суспендирани при искове, произтичащи от трудово правоотношение.

При образуване на производство по оздравяване срокът за осъществяване на сделки за събиране на вземания или други действия, предвидени в Закона за несъстоятелността и Кодекса за изпълнителното производство, се удължава с времето от образуване на производството по оздравяване до приключване на производството по оздравяване. Удълженият срок не може да надвишава осем години преди назначаването на временен синдик или началото на сроковете за събиране на вземания, определени в Кодекса за изпълнителното производство.

Ако съдът реши да образува производство по оздравяване и постанови решение за оздравяване, съветникът по оздравяването незабавно изпраща на кредиторите съобщение за оздравяването, в което ги уведомява за откриването на производството и за размера на вземанията, които имат срещу предприятието в съответствие със списъка на задълженията.

2. Образуване на производство по несъстоятелност на длъжник, който е физическо лице

2.1. Подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност, назначаване на адвокат и разглеждане на молбата в открито заседание

Молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжник — физическо лице, може да бъде подадена от самия длъжник или от негов кредитор. Съпрузите длъжници могат да подадат съвместна молба за образуване на производство по несъстоятелност. С молба за образуване на производство по несъстоятелност могат да се открият всички видове производства по несъстоятелност на длъжник — физическо лице, включително и за обявяване в несъстоятелност.

Молбата за образуване на производство по несъстоятелност трябва да бъде подадена в съответствие с формулярите, предвидени по член 9 от Закона за несъстоятелността на физическите лица, чието използване е задължително.

В молбата длъжникът трябва да обясни естеството на своите проблеми с платежоспособността и да представи преглед на финансовото си състояние, включително своите активи, пасиви, приходи и разходи. В молбата за образуване на производство по несъстоятелност кредиторът трябва също така да обоснове неплатежоспособността на длъжника или да обясни естеството на проблемите с платежоспособността на длъжника.

Молбата за образуване на производство по несъстоятелност трябва да бъде подадена до окръжния съд по местоживеене на длъжника или по седалището на предприятието на самостоятелно заетото лице. Предполага се, че местоживеенето, посочено в регистъра на населението една година преди подаване на молбата за несъстоятелност, е местоживеенето на физическото лице и че седалището, посочено в регистъра една година преди подаване на молбата за несъстоятелност, е седалището на предприятието на самостоятелно заетото лице, освен ако се докаже, че местоживеенето или седалището на длъжника е другаде. Обща молба за образуване на производство по несъстоятелност на съпрузите трябва да бъде подадена до окръжния съд по местоживеене на съпрузите. Когато съпрузите нямат общо местоживеене, молбата се подава до окръжния съд по местоживеенето или седалището на предприятието на единия от съпрузите, по избор на съпрузите.

Съдът решава дали да допусне молбата за разглеждане. Ако съдът допусне молбата, той назначава адвокат на длъжника.

Ако бъде назначен адвокат, начисляването на лихви за забава или на растящи във времето договорни санкции по вземания срещу длъжника се прекратява до одобряването на плана за преструктуриране или до приключването на производството за преструктуриране на задължения. Това не се отнася до вземания, които длъжникът не желае да преструктурира, или ако длъжникът е обявен в несъстоятелност. Ако бъде назначен адвокат, кредиторът не може да прекрати договор, който е сключен с длъжника, на основание неизпълнение на финансово задължение, настъпило преди подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, или да откаже да изпълни задълженията си по такъв договор, освен ако това не бъде допуснато от съда.

При назначаване на адвокат съдът спира изпълнителното производство или друго производство по принудително събиране на парични суми, провеждано по отношение на имуществото на длъжника, до обявяването на длъжника в несъстоятелност, одобряването на плана за преструктуриране или приключването на производството по преструктуриране на задължения. До същия момент съдът може:

  1. да спре съдебно производство, свързано с иск за вземания срещу длъжника, по който все още не е постановено решение;
  2. да отмени мерки за обезпечение на иск, включително запор на платежна сметка;
  3. да забрани на кредиторите да упражняват правата си, произтичащи от обезпечението, предоставено от длъжника, включително да продават или да искат продажба на предмета на залога;
  4. да наложи друга мярка за временна правна защита, включително мерки за обезпечаване на молба за обявяване на фалит.

Съдът няма да спира съдебното производство относно вземането на решение за налагане на имуществено наказание или конфискация или замяната ѝ в наказателно производство или относно разглеждането на жалби срещу глоби, наложени за правонарушения, и няма да използва други мерки, посочени в подраздел 3 от настоящия раздел във връзка със запор или ипотека, наложени върху активите на длъжника, за обезпечаване на възможна конфискация или замяна на конфискация в наказателно производство.

Като взема предвид законните интереси на кредитора, съдът може, въз основа на молба от кредитора, да разреши възобновяване на спряното изпълнително производство и да позволи на кредитора да упражни правата, произтичащи от обезпеченията, предоставени от длъжника преди обявяването му в несъстоятелност, одобряването на плана за преструктуриране или приключването на производството по преструктуриране на задължения.

Адвокатът определя финансовото състояние на длъжника, изготвя списък на активите и задълженията на длъжника и го представя на съда от името и с одобрението на длъжника. Адвокатът също така предоставя на съда становище какво производство следва да бъде образувано за произнасяне по проблемите с платежоспособността на длъжника. Съдът не е обвързан от становището.

След това съдът разглежда молбата за образуване на производство по несъстоятелност и взема едно от следните решения:

  1. обявява длъжника в несъстоятелност;
  2. обявява длъжника в несъстоятелност и открива производство за освобождаване на длъжника от задълженията му;
  3. открива производство по преструктуриране на задължения;
  4. отхвърля молбата; или
  5. приключва производството с опрощаване.

2.2. Образуване на производство по преструктуриране на задължения

Съдът открива производство по преструктуриране на задължения, ако длъжникът има проблеми с платежоспособността, но все още не е трайно неплатежоспособен, по-специално ако проблемите с платежоспособността на длъжника очевидно не могат да бъдат преодолени без провеждане на производство по преструктуриране на задължения, наред с други мерки, чрез продажба на активите на длъжника за покриване на задълженията му в рамките на разумните очаквания. Смята се, че даден длъжник има проблеми с платежоспособността, ако той не е в състояние или вероятно няма да е в състояние да изпълни задълженията си в момента, в който те станат изискуеми.

Преди да образува производство по преструктуриране на задълженията, съдът ще определи сумата, която длъжникът трябва да преведе като депозит за покриване на възнаграждението и разноските на адвоката по определената за тази цел сметка, както и крайния срок, до който длъжникът трябва да заплати тази сума. Като вземе предвид имущественото състояние на длъжника, съдът може да разреши определената сума да бъде платена на вноски в хода на производството.

Съдът може да откаже да образува производство по преструктуриране на задължения, ако:

  1. длъжникът умишлено или поради груба небрежност е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения;
  2. длъжникът отказва да положи клетва относно верността на подадената информация или да представи поискана от съда допълнителна информация;
  3. длъжникът е осъждан за престъпление, свързано с производство по обявяване на фалит или с изпълнително производство, данъчно престъпление или престъпление по член 381 и член 3811 от Наказателния кодекс, и информацията относно присъдата не е заличена от информационната система за съдимост;
  4. през трите години преди подаването на молбата или след подаването на молбата длъжникът умишлено или поради груба небрежност е представил невярна или непълна информация относно финансовото си положение, за да получи помощ или други облаги от държавата, от местен орган или фондация, или с цел отклонение от данъчно облагане;
  5. през трите години преди назначаването на адвокат или след назначаването му длъжникът умишлено или поради груба небрежност е възпрепятствал удовлетворяването на вземанията на кредиторите или умишлено е сключвал сделки, увреждащи кредиторите, и във връзка с това увреждането на интересите на кредиторите може да съставлява, освен всичко друго, укриване или прахосване на активи;
  6. длъжникът не е заплатил сумата, определена от съда като депозит за покриване на възнаграждението и разноските на адвоката по предвидената за целта сметка.

Съдът отказва да образува производство по преструктуриране на задължения, ако вече е образувал производство по преструктуриране на задължения на длъжника през десетте години преди подаването на молбата или е решил да освободи длъжника от задълженията му.

Ако съдът образува производство по преструктуриране на задължения на длъжника, той определя срок не по-дълъг от 60 дни, в който адвокатът трябва да представи пред съда план за преструктуриране. При необходимост съдът може да удължи този срок с не повече от 30 дни.

Ако съдът образува производство по преструктуриране на задължения на длъжника, срокът за осъществяване на сделки за събиране на вземания или други действия, предвидени в Закона за несъстоятелността и Кодекса за изпълнителното производство, се удължава със срока от назначаването на адвоката до приключване на производството по преструктуриране на задължения, но с не повече от осем години преди назначаването на адвоката или началото на сроковете за събиране на вземания, посочени в Кодекса за изпълнителното производство.

След образуване на производството адвокатът, в сътрудничество с длъжника, изготвя план за преструктуриране на задълженията на длъжника и го представя пред съда за одобрение от името и с одобрението на длъжника.

2.3. Образуване на производство по несъстоятелност и/или производство за освобождаване от задължения

Съдът обявява в несъстоятелност длъжник — физическо лице, и провежда производство по несъстоятелност по реда на Закона за несъстоятелността. Провеждането на производство по несъстоятелност по отношение на физическо лице е подобно на провеждането на производство по несъстоятелност по отношение на юридическо лице (вж. раздел 1.1).

Заедно с обявяването в несъстоятелност е възможно да се образува производство за освобождаване на физическо лице от задълженията му. Възможно е освобождаване на длъжника от неизпълнените му задължения в рамките на производството по несъстоятелност. Задълженията, възникнали преди обявяването в несъстоятелност, могат да бъдат включени в производството по несъстоятелност. По правило производството за освобождаване от задължения продължава три години. През този период длъжникът трябва да удовлетвори в максимална степен вземанията на кредиторите. В хода на производството по несъстоятелност цялото имущество на длъжника се продава и се използва за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Длъжникът трябва също така да участва в печеливши дейности или да положи разумни усилия, за да намери такива дейности. Доходите на длъжника се използват и за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Законът определя неподлежаща на запор сума за осигуряване на жизнения минимум на длъжника и тази сума не се използва за удовлетворяване на вземания на кредиторите. Ако длъжникът е изплатил значителна част от вземанията на кредиторите, длъжникът може да бъде освободен от задълженията си и преди да са изтекли три години, но не по-рано от една година от образуване на производството. Ако длъжникът наруши задълженията си, но нарушението не е сериозно, съдът може да удължи срока за освобождаване на длъжника от задълженията му с не повече от една година. Ако нарушението е съществено, съдът може да откаже да освободи длъжника от задълженията му.

3. Откриване на производство по несъстоятелност по отношение на наследствената маса на физическо лице

Ако в случай на смърт на длъжника наследствената маса на длъжника е неплатежоспособна, може да се подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност по отношение на наследствената маса на длъжника. Освен това в случай на смърт на длъжника наследникът на длъжника, изпълнителят на завещанието или управителят на наследството на длъжника могат да подадат молба за образуване на производство по несъстоятелност по отношение на наследствената маса на длъжника. В този случай по отношение на молбата за образуване на производство по несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно молбите на длъжниците за образуване на производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност по отношение на наследствената маса се провежда в съответствие с разпоредбите на Закона за несъстоятелността.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

При обявяване в несъстоятелност имуществото на длъжника се превръща в маса на несъстоятелността и правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика.

Активите на длъжника се превръщат в маса на несъстоятелността по силата на решение за обявяване в несъстоятелност и се използват за удовлетворяването на вземанията на кредиторите и за провеждането на производство по несъстоятелност. „Маса на несъстоятелността“ означава имуществото на длъжника към момента на обявяването в несъстоятелност, както и събраното или върнатото имущество и имуществото, придобито от длъжника в хода на производството по несъстоятелност. Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, не се включва в масата на несъстоятелността.

Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, се урежда от Кодекса за изпълнителното производство. Законът съдържа неизчерпателен списък на несеквестируеми вещи. Основната цел на списъка на несеквестируемите вещи е да се гарантира минимална социална защита на длъжника. Забраната за продажба на несеквестируеми активи произтича и от необходимостта да се защитят други основни права: правото на свободен избор на сфера на дейност, професия и длъжност, правото на предприемаческа дейност, правото на образование, свободата на вероизповедание, защитата на личния и семейния живот и др. Освен това изземването на определени вещи противоречи на общоприетите морални принципи.

Естонското законодателство налага ограничения и за изземването на доход, като основната цел е да се гарантира, че длъжникът разполага с минималните средства за живот, които са необходими на него и на лицата на негова издръжка, в съответствие с условията на воденото срещу длъжника производство.

След обявяването в несъстоятелност всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Имущество, прехвърлено от другата страна въз основа на акт на разпореждане, се връща на страната, ако имуществото остава в масата на несъстоятелността, или за него се изплаща обезщетение, ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелност се е увеличила. Ако длъжникът се е разпоредил с бъдещи вземания преди обявяването в несъстоятелност, при обявяването в несъстоятелност разпореждането става нищожно по отношение на вземанията, възникнали след обявяването в несъстоятелност. Длъжник — физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

След обявяването в несъстоятелност изпълнение на задължение, включено в масата на несъстоятелността и дължимо на длъжника, може да бъде одобрено само от синдика. Ако задължението е било изпълнено в полза на длъжника, то се смята за изпълнено само ако прехвърленото за изпълнението му имущество остава в масата на несъстоятелността или ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелността се е увеличила. Ако задължението е било изпълнено в полза на длъжника преди публикуването на официалното съобщение за обявяване в несъстоятелност, то се смята за изпълнено, ако лицето, което го е изпълнило, не е знаело и не е било длъжно да знае за обявяването в несъстоятелност по време на изпълнението на задължението.

Когато е образувано производство по оздравяване, предприятието си запазва правото на разпореждане с активите на предприятието, но трябва незабавно да информира съветника по оздравяване за сделките, които са извън обхвата на обичайната стопанска дейност.

В производството по преструктуриране на задълженията длъжник, който е физическо лице, независимо дали е самостоятелно заето лице, запазва правото на разпореждане с имуществото си.

В производството за освобождаване от задължения, когато това производство продължава и след приключване на производството по несъстоятелност, доходите на длъжника подлежат на прехвърляне на адвоката. Длъжникът не е длъжен да превежда доходи или част от тях, по отношение на които не може да бъде предявен иск за плащане съгласно разпоредбите на Кодекса за изпълнителното производство, или посочените доходи или част от тях подлежат на връщане на длъжника от адвоката.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

При обявяване в несъстоятелност длъжник — физическо лице, губи правото си да сключва сделки, свързани с масата на несъстоятелността, а длъжник — юридическо лице, губи правото си да сключва каквито и да било сделки.

Длъжникът своевременно предоставя на съда, временния синдик, синдика, комитета на кредиторите и отделението по несъстоятелността информацията, от която те се нуждаят във връзка с производството по несъстоятелност както преди, така и след обявяването на несъстоятелността, по-специално относно активите на длъжника, включително задълженията и стопанската или професионалната му дейност. От длъжника се изисква да предостави на синдика счетоводен баланс и опис на имуществото си, включително задълженията, към датата на обявяване в несъстоятелност.

Съдът може да поиска от длъжника да положи клетва в съда, че предоставената на съда информация относно имуществото, задълженията и стопанската или професионалната дейност е вярна, доколкото е известно на длъжника.

Длъжникът трябва да оказва съдействие на временния синдик и на синдика при изпълнението на техните задължения.

Длъжникът не може да напуска Естония без разрешението на съда след обявяването в несъстоятелност и преди полагането на клетвата.

Съдът може да наложи глоба, подписка или задържане под стража на длъжника в случай на неспазване на съдебно разпореждане или за да се гарантира изпълнението на предвидено от закона задължение.

Длъжникът има право да се запознае с досието на синдика и със съдебното досие по делото за обявяване в несъстоятелност. По основателни причини синдикът може да отхвърли искане на длъжника да се запознае с документ, включен в досието на синдика, ако това би навредило на провеждането на производство по несъстоятелност.

Синдик

  • Синдикът сключва сделки, свързани с масата на несъстоятелността, и изпълнява други актове. Правата и задълженията, които представляват резултат от действията на синдика, възникват за длъжника. В съответствие със задълженията си синдикът участва вместо длъжника в съдебни заседания по спорове, свързани с масата на несъстоятелността.
  • При обявяване в несъстоятелност правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика. В производството по несъстоятелност на длъжник — юридическо лице, синдикът може да сключва сделки и да извършва всякакви правни действия с масата на несъстоятелността. В производството по несъстоятелност на длъжник — физическо лице, синдикът може да сключва сделките и да извършва правните действия с масата на несъстоятелността, които са необходими за постигане на целта на производството по несъстоятелност и за изпълнение на задълженията на синдика.
  • Синдикът защитава правата и интересите на всички кредитори и на длъжника и гарантира, че производството по несъстоятелност е законосъобразно, бързо и финансово обосновано. Той трябва да изпълнява задълженията си на синдик с дължимата грижа на добър стопанин и да взема предвид интересите на всички кредитори и на длъжника.
  • Синдикът определя вземанията на кредиторите, управлява масата на несъстоятелността, организира нейното формиране и осребряване и удовлетворяването на вземанията на кредиторите от масата на несъстоятелността; установява причините за неплатежоспособността на длъжника и момента на възникване на неплатежоспособността; осигурява продължаване на стопанската дейност на длъжника, когато е необходимо; извършва ликвидация на длъжника — юридическо лице, когато е необходимо; предоставя информация на кредиторите и длъжника в предвидените от закона случаи; докладва за дейността си и предоставя информация относно производството по несъстоятелност на съда, на длъжностното лице, упражняващо надзор, и на комитета на кредиторите; изпълнява и други задължения, предвидени в закона. Ако неплатежоспособността на длъжника е причинена от сериозна грешка в управлението, синдикът е длъжен да предяви иск за обезщетение за вреди срещу лицето, което е отговорно за грешката, веднага след като бъдат събрани достатъчно доказателства, които дават основание за предявяване на такъв иск. В допълнение към предвидените от закона правомощия на синдика той упражнява и правата на временен синдик.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В естонското производство по несъстоятелност прихващанията са допустими. В производството по несъстоятелност прихващанията на вземания трябва да отговарят на следните условия:

  1. подлежащите на прихващане вземания трябва да бъдат финансови задължения или други еднородни задължения;
  2. правото на кредитора да изпълни задължението си трябва да е възникнало и задължението на длъжника трябва да е станало изискуемо;
  3. кредиторът трябва да отправи изявление за прихващане към длъжника до утвърждаването на списъка на кредиторите, като изявлението не трябва да е направено под условие или с определяне на срок;
  4. правото на кредитора да прихване вземането си срещу вземане на длъжника трябва да е възникнало преди обявяването в несъстоятелност.

Ако вземането на длъжника е обвързано с отлагателно условие или ако към момента на обявяване в несъстоятелност то все още не е било изискуемо, или ако вземането не е насочено към изпълнение на еднородни задължения, то може да бъде прихванато само при изпълнение на отлагателното условие, когато вземането срещу длъжника стане изискуемо или когато задълженията станат еднородни. Не се разрешава прихващане, ако изпълнението на отлагателното условието за вземането на длъжника настъпи или ако вземането стане изискуемо преди кредиторът да може да извърши прихващане на вземането си.

Дори след погасяването по давност на вземането на даден кредитор той може да извърши прихващане, ако правото на прихващане е възникнало преди изтичането на давността. Освен това кредитор може да прихване вземане, произтичащо от неспазване на договорно задължение от страна на длъжника поради спирането на изпълнението на задължението от синдика след обявяването в несъстоятелност. Ако предметът на дадено договорно задължение подлежи на разделяне и към момента на обявяването в несъстоятелност кредиторът е изпълнил задължението си частично, последният може да направи прихващане срещу финансовото задължение на длъжника, съответстващо на изпълнената част от задължението на кредитора. Ако длъжникът е наемодател на жилищен или търговски обект и наемателят на жилищния или търговския обект е платил на длъжника наема за недвижимия имот или помещенията авансово преди обявяването в несъстоятелност, това представлява вземане, довело до неоснователно обогатяване на длъжника, което наемателят на жилищния или търговския обект може да прихване от вземането на длъжника срещу наемателя на жилищния или търговския обект, като наемателят на жилищния или търговския обект може освен това да предяви вземане за вреди, възникнали в резултат на преждевременното прекратяване на договора или на неговото разваляне.

В производството по несъстоятелност вземане, придобито чрез прехвърляне, може да бъде прихванато само ако вземането е било прехвърлено и длъжникът е бил уведомен за това писмено не по-късно от три месеца преди обявяването в несъстоятелност. Вземане срещу длъжника, което е било придобито чрез прехвърляне, не може да бъде прихванато, ако прехвърлянето е станало в последните три години преди назначаването на временен синдик или адвокат, когато длъжникът е бил неплатежоспособен, и ако към момента на прехвърлянето лицето, което е придобило вземането, е знаело или е трябвало да е знае за неплатежоспособността.

Прието вземане, обезпечено със залог, включително и такова придобито чрез цесия, може да бъде прихванато, когато предметът на залога бъде продаден на цена равна на покупната му цена, до размера на сумата, която кредиторът би имал право да получи при разпределение на сумата, получена от продажбата на предмета на залога, закупен от кредитора, и от която са приспаднати плащания и разноски, като например консолидирани задължения и разноските, направени в производството по несъстоятелност, подлежащи на плащане преди изплащането на суми въз основа на дяловете за участие в разпределението на имущество. Всяка част от покупната цена, която не може да бъде прихваната от вземането на кредитора, се внася от кредитора в масата на несъстоятелността.

Вземания, които не могат да бъдат прихванати, включват искове за издръжка, искове за обезщетение поради увреждане на здравето или смърт на лице и искове, произтичащи от неправомерно и умишлено причиняване на вреди, които другата страна има срещу страната, поискала прихващане; вземания на другата страна, за които не може да се предяви иск за плащане съгласно закона; запорирано вземане от вземане на страната срещу другата страна, ако страната, поискала прихващане, е придобила вземането след налагане на запора или ако нейното вземане е станало изискуемо след налагането на запора и след настъпване на падежа на запорираното вземане; вземане, срещу което другата страна може да направи възражения, или вземане на другата страна, чието прихващане не е разрешено на друго основание, произтичащо от закона.

Не са предвидени отделни разпоредби относно прихващанията в производствата по оздравяване и преструктуриране на задължения, така че за тях се прилагат общите правила по Закона за задълженията.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Производство по несъстоятелност

Синдикът има право да изпълни неизпълнено задължение, произтичащо от сключен от длъжника договор, и да изиска от другата страна да изпълни задълженията си, както и да освободи длъжника от договорно задължение, освен ако в закона не е предвидено друго. Синдикът не може да откаже да изпълни произтичащо от договор задължение на длъжника, ако задължението е обезпечено посредством вписано в имотния регистър предварително обявление. Ако синдикът продължи да изпълнява задължението на длъжника или обяви, че възнамерява да изпълни задължението, другата страна по договора продължава да изпълнява своите задължения. В такъв случай синдикът губи правото си да откаже да изпълни задължението на длъжника. Ако синдикът поиска от другата страна по договора да изпълни задълженията си по него, другата страна може да поиска от синдика да обезпечи изпълнението на задължението на длъжника. Другата страна може да откаже да изпълни задължението си, да се откаже от договора или да го развали, докато синдикът не обезпечи изпълнението на задължението на длъжника. Вземането на другата страна срещу длъжника, възникнало в резултат на изпълнение на задължение на другата страна след отправено от синдика искане за изпълнение, е консолидирано задължение. Ако след обявяването в несъстоятелност синдикът спре изпълнението на задължението на длъжника, другата страна по договора може да предяви вземане, произтичащо от неизпълнението на договора, в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност. Ако предметът на дадено договорно задължение подлежи на разделяне и към момента на обявяването в несъстоятелност другата страна е изпълнила задължението си частично, последната може да изиска финансовото задължение на длъжника да бъде изпълнено до степен, съответстваща на изпълнената част от задължението на другата страна, само в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност.

За някои видове договори законът предвижда специални разпоредби:

  1. ако даден длъжник е продал движимо имущество със запазване на собствеността преди обявяването в несъстоятелност и е прехвърлил владението на движимото имущество на купувача, последният има право да изиска изпълнение на договора за продажба. В такъв случай синдикът не може да откаже изпълнението на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за продажба;
  2. обявяването в несъстоятелност на наемодател на жилищен или търговски обект не е основание за прекратяване на договора за отдаване под наем на жилищния или търговския имот, освен ако в договора не е предвидено друго. Ако в договора за отдаване под наем на жилищен или търговски обект обявяването в несъстоятелност е предвидено като основание за разваляне на договора, синдикът може да го развали в срок от един месец или по-малко, ако това е предвидено в договора. Обявяването в несъстоятелност на наемодател на жилищен или търговски обект не е основание за прекратяване на договора за отдаване под наем на жилището. Ако наемът на недвижимия имот или помещението е бил платен на длъжника авансово преди обявяването в несъстоятелност, наемателят на жилищния или търговския обект може да прихване вземането, довело до неоснователно обогатяване на длъжника, от вземането на длъжника срещу наемателя на жилищния или търговския обект;
  3. в случай на обявяване в несъстоятелност на наемател на жилищен или търговски обект, наемодателят на жилищния или търговския обект може да прекрати договора за отдаване под наем на жилищния или търговския обект само по общия ред и договор за отдаване под наем на жилищен или търговски обект не може да се развали поради забавяне на плащане на наема, ако забавянето засяга плащане на дължим наем за времето преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност. Синдикът има право да развали договор за отдаване под наем на жилищен или търговски обект, сключен от длъжника, в срок от един месец или по-малко, ако това е предвидено в договора. Ако недвижимият имот или помещенията не са били прехвърлени във владение на длъжника към момента на обявяване в несъстоятелност, както синдикът, така и другата страна може да се откаже от договора. При отказ от или разваляне на договора другата страна може да поиска обезщетение за вреди, възникнали в резултат на преждевременното прекратяване на договора, в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност или чрез прихващане;
  4. процедурата относно договорите за отдаване под наем на жилищни и търговски обекти се прилага също и по отношение на сключените от длъжника лизингови договори.

Синдикът има право да вземе решение за продължаване или прекратяване на даден договор, но ако другата страна отправи предложение до синдика да направи такъв избор, последният трябва незабавно, но не по-късно от седем дни, да изпрати уведомление дали ще изпълни или ще се откаже от задължението на длъжника. По искане на синдика съдът може и да удължи този срок. Ако синдикът не изпрати своевременно уведомление за изпълнение на задължението или за отказ от него, той няма право да изисква от другата страна да изпълни договора преди синдикът да изпълни задължението на длъжника.

Възможно е също така някои договори, сключени от длъжника, да бъдат обявени за недействителни. Например съдът обявява за недействителни договорите, сключени в периода от назначаването на временния синдик до обявяването в несъстоятелност. Освен условието, свързано с времето на сключването, предпоставка за обявяването на недействителността е договорът да е увредил интересите на кредиторите. Ако интересите на кредиторите не са били увредени и обявяването на недействителността не води до увеличаване на масата на несъстоятелността, то такова обявяване на недействителност няма смисъл да се извършва.

Обикновено длъжник в несъстоятелност или неговият синдик нямат право да внасят изменения в договорите. Договорите обаче могат да бъдат изменяни, ако след обявяването в несъстоятелност бъде сключен предпазен конкордат. В този случай е възможно намаляване на задълженията или удължаване на срока за погасяване в резултат на постигнато споразумение между длъжника и кредиторите. Същият резултат може да бъде постигнат и чрез производство по оздравяване или производство по преструктуриране на задължения. Законът за несъстоятелността, Законът за оздравяването на предприятията и Законът за преструктурирането на задълженията не разглеждат прехвърлянето на вземания или поемането на задължения поотделно, ето защо в тези случаи се прилагат общите правила, предвидени в Закона за задълженията.

Производство по оздравяване

Преструктурирането на договори чрез план за оздравяване е разрешено в производството по оздравяване.

Споразумение, по силата на което кредиторът може да задържи изпълнението, да ускори, прекрати или по друг начин във вреда на предприятието да измени договор поради подаване на молба за оздравяване, образуване на производство по оздравяване, одобряване на оздравителен план, подаване на искане за спиране на мерките за събиране на вземания или спиране на такива мерки, е нищожно.

Кредиторът не може в срока на спирането на мерките да спира изпълнението, да ускорява, прекратява или по какъвто и да е друг начин във вреда на дадено предприятие да изменя съществени договори, подлежащи на изпълнение, в резултат на задължения, възникнали преди спирането на мерките за събиране на вземания, посочени в Закона за оздравяването, и единствено поради факта, че тези задължения не са платени от предприятието. Ограничението не се прилага по отношение на договори за кредит и финансиране. Ако налагането на ограничението на кредитора е несъразмерно обременяващо, съдът може да го прекрати предсрочно.

Вземане, произтичащо от трудов договор или от сделка с дериватни инструменти, не може да бъде преструктурирано в рамките на оздравителен план.

Производство по преструктуриране на задължения

Ако бъде назначен адвокат, кредитор не може да прекрати сключен с длъжника договор на основание неизпълнение на финансово задължение, възникнало преди подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, или да откаже да изпълни задълженията си по такъв договор на това основание. Всяко споразумение, въз основа на което даден кредитор може да прекрати договор при подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност или при одобряване на план за преструктуриране на задължения, е нищожно. Ако продължаването на изпълнението на договор е несправедливо по отношение на кредитора и ненужно от гледна точка на длъжника, по-специално ако е малко вероятно да бъде образувано производство по преструктуриране на задължения или продължаването на изпълнението на договора не е необходимо за целите на провеждане на производството по преструктуриране на задължения, съдът може, въз основа на молба от кредитора, да разреши на кредитора да прекрати договора.

Задълженията, произтичащи от действащ договор, които са възникнали или стават изискуеми след подаването на молба за преструктуриране на задължения, могат да бъдат преструктурирани в производството по преструктуриране на задължения. В плана за преструктуриране може да се предвижда прекратяване към момента на одобряването му на договор за заем или друг действащ договор, сключен от длъжника преди подаването на молба за преструктуриране на задължения и налагащ финансови задължения на длъжника, които стават изискуеми след подаването на молбата за преструктуриране на задължения. Последиците при прекратяването на договор са същите като при развалянето на договор поради възникването на извънредни обстоятелства по вина на длъжника. Задълженията на длъжника, възникнали в резултат на прекратяването на договор, могат да бъдат преструктурирани предварително в рамките на план за преструктуриране. Ако задълженията, произтичащи от договора за лизинг, са планирани за преструктуриране, наемодателят, който е кредитор, може да пристъпи към разваляне на договора поради възникването на извънредни обстоятелства в срок от една седмица от одобряването на плана за преструктуриране.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

След обявяването в несъстоятелност кредиторите в производството по несъстоятелност могат да предявяват вземанията си срещу длъжника само в рамките на производството по несъстоятелност. Синдикът трябва да бъде уведомен за всичките техни вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност, независимо от основанията или падежите за погасяване на вземанията. При обявяване в несъстоятелност образуваните срещу длъжника изпълнителни производства се прекратяват, а кредиторът трябва да предяви вземането си пред синдика.

В производствата по оздравяване и преструктуриране на задължения в течение на срока на действие на плана за оздравяване, съответно на плана за преструктуриране на задължения, не могат да бъдат предявявани нови искове само от онези кредитори, чиито вземания са включени в съответния план. При оздравяване изпълнителните производства се спират с изключение на изпълнителните производства за удовлетворяване на вземания, възникнали по силата на трудово правоотношение. В производство по преструктуриране на задължения съдът може да спре изпълнително производство като мярка за временна правна закрила още преди произнасяне или подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност. При назначаване на адвокат съдът спира изпълнителното производство (или друго производство по принудително изпълнение) за събиране на парични суми, провеждано по отношение на имуществото на длъжника, до обявяването на длъжника в несъстоятелност, одобряването на плана за преструктуриране или приключването на производството по преструктуриране на задължения.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

При спорове, засягащи масата на несъстоятелността или имущество, което може да бъде включено в масата на несъстоятелността, правото да бъде страна в съдебно производство вместо длъжника се прехвърля на синдика. Ако иск или друго действие, свързани с масата на несъстоятелността и предявени от длъжника срещу друго лице, се разглеждат в съдебно производство, започнало преди обявяването в несъстоятелност, или ако длъжникът участва в съдебно производство в качеството на трето лице, синдикът може, в съответствие със своите задължения, да се включи в производството от името на длъжника. Ако синдикът не се включи в такова производство, длъжникът може да продължи участието си в качеството на ищец, вносител на петиция или трето лице.

Ако срещу длъжника е предявен имуществен иск или е подадена жалба срещу административен акт, издаден на длъжника относно негови публични финансови задължения в съдебно производство, започнало преди обявяването в несъстоятелност, но все още не е произнесено решение по иска или жалбата, съдът ще откаже да разгледа иска или жалбата, освен за вземане на решение за налагане на имуществено наказание или конфискация или замяна на конфискацията в наказателно производство, по иск за задължение за издръжка в гражданско производство или по жалба срещу глоба, наложена за правонарушение. Съдът възобновява производството по молба на ищеца, ако по-висшестоящ съд е отменил решението за обявяване в несъстоятелност и при влязло в сила решение за отхвърляне на молбата за образуване на производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност е приключило с опрощаване след обявяване в несъстоятелност.

Ако срещу длъжника е заведен иск за изключване на дадена вещ от масата на несъстоятелността, като съдебното производство е започнало преди обявяването в несъстоятелност, искът ще бъде разгледан от съда. В този случай синдикът може да участва в производството вместо длъжника. Синдикът има правата и задълженията на длъжника в качеството на ответник. Ако синдикът не участва в производството, то може да бъде продължено по искане на ищеца.

Ако срещу длъжника е предявен имуществен иск или е подадена жалба срещу административен акт, издаден на длъжника относно негови публични финансови задължения в съдебно производство, и произнесеното в това производство решение подлежи на обжалване, жалбата може да бъде подадена от синдика от името на длъжника след обявяването му в несъстоятелност. Длъжникът може да подаде жалбата със съгласието на синдика. Длъжникът може да обжалва глоба или конфискация или замяна на конфискацията в наказателното производство, иск за обезщетение за вреди, причинени от престъпление или налагане на глоба в производство за правонарушение, независимо от съгласието на синдика. Ако административен акт, издаден срещу длъжник е бил оспорен в съда, срокът за оспорването на този административен акт се спира.

Лице, което има вземане за издръжка срещу длъжника, което е станало изискуемо след обявяване на длъжника в несъстоятелност, не е кредитор в производството по несъстоятелност с това вземане и това вземане не може да бъде предявено в производството по несъстоятелност. Този иск може да бъде предявен в съда и съдебното производство може да се води успоредно с производството по несъстоятелност.

Производство по оздравяване и производство по преструктуриране на задължения

След подаването на молба за образуване на производство по оздравяване съдът, който гледа делото, може, въз основа на молба от страна на дадено предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, да спре съдебно производство във връзка с парично вземане срещу предприятието до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на искове, предявени по силата на трудово правоотношение, или на искове за изплащане на издръжка, по които все още няма постановено решение. При допускане на молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу физическо лице съдът назначава адвокат, след което съдът може да спре съдебното производство, свързано с имуществен иск срещу длъжника, по който все още не е постановено решение. Съдът може да спре производството до обявяване в несъстоятелност, одобряване на плана за преструктуриране на задължения или приключване на производството.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Участие на кредиторите в производството по несъстоятелност

В производството по несъстоятелност кредиторът предявява вземането си. Кредиторите са длъжни да уведомят синдика за всички свои вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност, независимо от основанията или падежите на вземанията, не по-късно от два месеца, считано от датата на публикуване на официалното съобщение за обявяване в несъстоятелност в Ametlikud Teadaanded. Синдикът бива уведомен за дадено вземане чрез подаване на писмено заявление (доказателство за вземане). Вземанията се обосновават писмено. След като всички кредитори уведомят синдика за своите вземания, синдикът изготвя предварителен списък на кредиторите. Списъкът се представя пред кредиторите за разглеждане. Кредиторите и длъжникът имат възможност да подадат възражения срещу вземанията на всички кредитори. Ако има основание за това, синдикът също трябва да подаде своите възражения. След това кредиторите, срещу чиито вземания са подадени възражения, могат да изразят становището си пред синдика. Въз основа на предявените пред него вземания, възражения и становища синдикът изготвя окончателен списък на кредиторите и го представя пред съда за одобрение. Правата на обезпечение се обосновават едновременно с вземанията, които те обезпечават. Дадено вземане, редът на удовлетворяване и правото на обезпечение се смятат за приети, ако нито синдикът, нито кой да е от кредиторите е възразил срещу тях по време на събранието за защита на вземанията и съдът е одобрил списъка на кредиторите. Вземане, което е прието, или редът на удовлетворяването му не могат да бъдат оспорвани впоследствие.

Освен чрез предявяването и защитата на вземането си, кредиторите участват в провеждането на производството по несъстоятелност и посредством общото събрание на кредиторите. Общото събрание на кредиторите е компетентно да одобри синдика и да избере комитет на кредиторите, да вземе решение за продължаването или закриването на предприятието на длъжника, да вземе решение за прекратяването на длъжника, ако той е юридическо лице, да изготви предпазен конкордат, да взема решения, доколкото е допустимо от закона, по въпросите, свързани с продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността, да защитава вземания, да разрешава спорове, свързани с подадени срещу дейността на синдика оплаквания, да взема решения относно възнаграждението на членовете на комитета на кредиторите и да разрешава други въпроси, които съгласно закона са от компетентността на общото събрание на кредиторите. Ако общото събрание на кредиторите реши да избере комитет на кредиторите, задължение на последния е, наред с другото, да защитава интересите на всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Участие на кредиторите в производството по оздравяване

Съветникът по оздравяването незабавно уведомява кредиторите за образуването на производството по оздравяване и за размера на техните вземания срещу предприятието съгласно списъка на задълженията. За тази цел съветникът изпраща на кредиторите официално съобщение за оздравяване. Ако кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране в съответствие с план за оздравяване, не е съгласен с информацията в официалното съобщение за оздравяване, в определения в съобщението срок той представя на съветника по оздравяването писмено заявление, в което посочва причините, поради които не е съгласен с вземането, включено в съобщението за оздравяване, и прилага доказателства в подкрепа на тези причини. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Съветникът по оздравяването проверява дали претенцията на кредитора, който не е съгласен с вземането, е законосъобразна, преценява дали преструктурираното вземане е доказано и информира съда за всяко вземане, което действително не съществува, чийто размер е неясен или при което не може да се прецени дали претенцията е законосъобразна или доказана. Ако съветникът по оздравяването не е съгласен с твърдението в заявлението на кредитора, той незабавно представя пред съда заявлението заедно с доказателствата и обоснова несъгласието си с информацията в него. Съветникът по оздравяването обосновава твърденията си. Въз основа на изложените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието и обхвата на обезпечението.

Участие на кредиторите в производството по преструктуриране на задължения

Производството по преструктуриране на задължения засяга кредиторите, чиито вземания срещу длъжника са станали изискуеми към момента на подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност. Освен това задълженията, произтичащи от текущ договор, които са възникнали или стават изискуеми след подаването на молба за образуване на производство по несъстоятелност, могат да бъдат преструктурирани при определени условия.

След изготвяне на плана за преструктуриране на задължения и преди представянето му пред съда за одобрение адвокатът незабавно го представя на кредиторите, посочени в плана за преструктуриране, които са поискали преструктуриране на своите вземания, заедно с молбата, списъка на активите и задълженията на длъжника и други приложения. При представяне на план за преструктуриране, адвокатът предоставя на кредитора срок за изразяване на становище, който не може да бъде по-кратък от две седмици и по-дълъг от четири седмици, считано от датата на получаване на плана за преструктуриране. Кредиторът изразява становището си относно това дали е съгласен с информацията на длъжника относно вземането и обезпечението, с изчисляването на задължението от страна на длъжника и с предложения от длъжника начин за преструктуриране на задължението. Ако кредиторът не е съгласен с предложения от длъжника начин за преструктуриране на задължението, той трябва да посочи дали би приел задължението да бъде преструктурирано по друг начин. Адвокатът също така посочва последиците от неизразяване на становище. Адвокатът изпраща до съда становищата на кредиторите заедно с плана за преструктуриране.

Ако кредиторът, чието вземане ще се преструктурира, не е съгласен с размера на вземането и друга информация, посочена в списъка на задълженията, в определения срок той подава до адвоката заявление, в което излага обстоятелствата, съдържащи се в списъка на задълженията, с които не е съгласен, и представя доказателства в подкрепа на възраженията си. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Ако адвокатът не е съгласен с възражение, направено в заявлението на кредитора, той го представя с приложените към него доказателства заедно с плана за преструктуриране пред съда и обосновава защо не е съгласен с информацията в заявлението. Заедно с плана за преструктуриране адвокатът предоставя на съда и становищата, заявленията и доказателствата, представени от кредиторите. Въз основа на представените твърдения и доказателства, при одобряване на плана съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието на обезпечение. Когато е необходимо, съдът предварително изслушва длъжника и засегнатия кредитор. Съдът може да откаже да определи размера на вземането на кредитора или да го определи само частично, когато според съда вземането, чието преструктуриране се иска не съществува в действителност, размерът му е неясен или не е възможно да се прецени разумно дали вземането е законосъобразно или доказано. След одобрение на план за преструктуриране, правните последици, предвидени в него, пораждат действие по отношение на длъжника и лицето, чиито права са засегнати от плана за преструктуриране.

Участие на кредиторите в производството за освобождаване от задължения

Ако бъде образувано производство за освобождаване от задължения, това става едновременно с обявяването в несъстоятелност. Докато продължава производството по несъстоятелност, кредиторите участват в производството в съответствие с разпоредбите относно производството по несъстоятелност. Ако производството по несъстоятелност бъде прекратено и производството за освобождаване от задължения продължи след това, кредиторите, които са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност и чиито вземания или част от тях не са удовлетворени, имат право да получават плащания в срока за освобождаване от задължения.

В хода на производството за освобождаване на длъжника от задълженията му кредиторите в производството по несъстоятелност, включително кредиторите в производството по несъстоятелност, които не са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, не могат да предявяват претенции за плащане срещу имуществото на длъжника. Кредиторите, чиито вземания към длъжника са възникнали след обявяването в несъстоятелност, не могат в хода на производството за освобождаване на длъжника от задълженията му да предявяват претенции за плащане на паричните суми, които следва да бъдат преведени на адвоката.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Активите на длъжника се превръщат в маса на несъстоятелността по силата на решение за обявяване в несъстоятелност и се използват за удовлетворяването на вземанията на кредиторите и за провеждането на производство по несъстоятелност. „Маса на несъстоятелността“ означава имуществото на длъжника към момента на обявяването в несъстоятелност, както и събраното или върнатото имущество и имуществото, придобито от длъжника в хода на производството по несъстоятелност. Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, не се включва в масата на несъстоятелността.

При обявяване в несъстоятелност правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика. След обявяването в несъстоятелност всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Преди обявяването в несъстоятелност съдът може да забрани на длъжника да се разпорежда с имуществото си или с част от него без съгласието на временния синдик.

Синдикът трябва да влезе във владение на имуществото на длъжника и да започне да управлява масата на несъстоятелността веднага след постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност. Синдикът трябва да поиска имуществото на длъжника, което е във владение на трето лице, да бъде върнато в масата на несъстоятелността, освен ако в закона не е предвидено друго. Управлението на масата на несъстоятелността включва извършването на действия с масата на несъстоятелността, които са необходими за нейното опазване и за провеждането на производството по несъстоятелност, както и управлението на дейността на длъжника, ако длъжникът е юридическо лице, или организирането на стопанската дейност на длъжника, ако той е самостоятелно заето лице. В производството по несъстоятелност на длъжник — юридическо лице, синдикът упражнява правата и задълженията на управителния съвет или на органа, заместващ управителния съвет на юридическото лице, които не противоречат на целта на производството по несъстоятелност. Синдикът носи същата отговорност като тази на член на управителен орган.

Той може да сключва сделки с парични средства от масата на несъстоятелността само с разрешението на съда. Синдикът не извършва никакви плащания в брой към кредитори въз основа на техния дял от подлежащото на разпределение имущество. Синдикът може да сключва сделки от особено значение за производството по несъстоятелност само със съгласието на комитета на кредиторите. Сделки от особено значение са преди всичко заеми и — в случай на предприятие, включено в масата на несъстоятелността — всички сделки, които попадат извън обхвата на обичайната стопанска дейност на предприятието. Синдикът не може да сключва никакви сделки със себе си или със свързани лица във връзка със или за сметка на масата на несъстоятелността, нито да сключва други сделки от подобно естество или предполагащи конфликт на интереси, или да иска обезщетение за разходите, направени във връзка с такива сделки.

Синдикът може да пристъпи към продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността след първото общо събрание на кредиторите освен ако на събранието кредиторите не са взели друго решение. Ако длъжникът е обжалвал решението за обявяване в несъстоятелност, имуществото му не може да бъде продавано без неговото съгласие преди разглеждането на жалбата му в първоинстанционния съд. Тези ограничения не се отнасят до продажбата на имущество, което подлежи на бързо разваляне, бързо обезценяване или чието съхранение или опазване е прекалено скъпо. Ако дейността на предприятието на длъжника продължава, активите не може да бъдат продавани, ако това възпрепятства продължаването на дейностите на предприятието. Ако е представено предложение за предпазен конкордат, имуществото не може да бъде продавано преди изготвянето на конкордата, освен ако общото събрание на кредиторите реши, че то може да бъде продадено, независимо от предложението за сключване на предпазен конкордат. Масата на несъстоятелността се продава чрез търг съгласно процедурата, предвидена в Кодекса за изпълнителното производство.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Вземания, които подлежат на предявяване срещу масата на несъстоятелността на длъжника

Всички вземания, възникнали срещу длъжника преди обявяването в несъстоятелност, трябва да бъдат предявени срещу масата на несъстоятелността на длъжника, независимо от основанията или падежите на вземанията. При обявяване в несъстоятелност всички вземания на кредиторите срещу длъжника стават изискуеми, освен ако в закона не е предвидено друго. Ако кредитор е предявил съответен иск в съда, но по него все още не е постановено съдебно решение, съдът спира производството по делото и кредиторът трябва да предяви вземането си пред синдика. Ако кредитор е подал иск в съда и съдът е постановил съдебно решение, което е влязло в сила, кредиторът пак трябва да предяви вземането си пред синдика, но то се смята за доказано. Ако длъжникът би могъл да оспори съдебното решение, това може да бъде направено от синдика.

Третиране на вземания, възникнали след образуването на производството по несъстоятелност

След обявяването в несъстоятелност кредиторите в производството по несъстоятелност могат да предявяват вземанията си срещу длъжника само в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за несъстоятелността. Вземания могат да бъдат предявявани само пред синдика, като на предявяване подлежат само тези вземания, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност. Вземанията, възникнали след обявяването в несъстоятелност, не могат да бъдат предявявани преди приключването на производството по несъстоятелност. Трябва да се вземе предвид фактът, че при юридическите лица приключването на производството по несъстоятелност в повечето случаи предполага ликвидацията на юридическото лице и в резултат на това след приключването на производство по несъстоятелност вече не съществува лице, срещу което могат да бъдат предявявани искове. Поради това е необходимо да се внимава и да се отчита този риск при сключването на сделки с юридическо лице, което е в несъстоятелност. Исковете срещу физическо лице, възникнали в хода на производството по несъстоятелност, могат да се предявят след производството по несъстоятелност по общия ред, но това подлежи на определени ограничения, ако се води и производство за освобождаване от задължения на длъжник — физическо лице. Задълженията за изплащане на обезщетение за вреди, причинени в хода на производството по несъстоятелност поради неправомерно действие на длъжник — юридическо лице, са задължения на масата на несъстоятелността, поради което от длъжника може да бъде поискано да ги изпълни в хода на производството по несъстоятелност по общия ред. Срещу масата на несъстоятелността може да се водят изпълнителни производства също и във връзка с подлежащи на изпълнение задължения.

Възможно е също така да възникне ситуация, при която длъжникът се е разпоредил с вещ, включена в масата на несъстоятелността, след обявяването в несъстоятелност. Такова разпореждане е нищожно, тъй като при обявяването в несъстоятелност правото на управление и разпореждане с имущество се прехвърля на синдика. Ако въпреки това е налице акт на разпореждане на длъжника, имущество, прехвърлено от другата страна въз основа на акт на разпореждане, се връща на страната, ако имуществото остава в масата на несъстоятелността, или за него се изплаща обезщетение, ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелност се е увеличила. Ако разпореждането на длъжника с вещта е станало в деня на обявяването в несъстоятелност, се приема, че то е извършено след обявяването в несъстоятелност. Ако длъжникът се е разпоредил с бъдещи вземания преди обявяването в несъстоятелност, при обявяването в несъстоятелност разпореждането става нищожно по отношение на вземанията, възникнали след обявяването в несъстоятелност. Длъжник — физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

Третиране на вземания, възникнали след образуването на производството по оздравяване и на производството по преструктуриране на задължения

В срока на действие на оздравителния план не може да предявява иск за вземане, по отношение на което се прилага оздравителният план. Искове могат да се предявяват за други вземания. В срока на действие на плана за преструктуриране не може да се предявява иск или жалба, в съответно производство, за вземане, по отношение на което се прилага планът за преструктуриране. Искове могат да се предявяват за други вземания. Одобряването на план за преструктуриране не ограничава правото на кредитора да оспори в съда вземания, които не са приети в плана за преструктуриране. Кредитор може също така да оспори в съда размера на вземането до размера на неприетата част.

Подаването на молба за оздравяване или за преструктуриране на задължения от страна на длъжник спира давностния срок по отношение на вземанията срещу длъжника. След подаването на молба за оздравяване съдът, който гледа делото, може, въз основа на молба от страна на дадено предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, да спре съдебно производство във връзка с парично вземане срещу предприятието до одобряване на оздравителния план или до приключване на производството по оздравяване, с изключение на искове, предявени на основание на трудово правоотношение, по които все още няма постановено решение. При допускане на молба за преструктуриране на задължения съдът спира съдебните производства, свързани с имуществени искове срещу длъжника, по които все още не е постановено решение, до одобряване на плана за преструктуриране на задължения или до приключване на производството.

Оздравителният план не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, от изпълнение на задължението му. Одобряването на план за преструктуриране не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, от изпълнение на задължението му.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Правила, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията в производството по несъстоятелност

Кредиторите са длъжни да уведомят синдика за всички свои вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност, независимо от основанията или падежите на вземанията, не по-късно от два месеца, считано от датата на публикуване на официалното съобщение за обявяване в несъстоятелност в Ametlikud Teadaanded. При обявяване в несъстоятелност всички вземания на кредиторите срещу длъжника стават изискуеми. Синдикът бива уведомен за дадено вземане чрез подаване на писмено заявление (доказателство за вземане). В доказателството за вземането се определят съдържанието, основанието и размерът на вземането, както и дали то е обезпечено със залог. Прилагат се документи, потвърждаващи обстоятелствата, които са посочени в доказателството за вземането.

Вземанията се обосновават в писмено производство. Правата на обезпечение се обосновават едновременно с вземанията, които те обезпечават. Синдикът изготвя предварителен списък на кредиторите въз основа на представените доказателства за вземания. Всички кредитори и длъжникът могат да подават възражения срещу вземанията на кредиторите. Синдикът също трябва да подаде възражения, когато е необходимо. След което се дава възможност на кредиторите, получили възражение, да изразят становището си по възражението. Въз основа на предявените пред него доказателства за вземания, възражения и становища синдикът изготвя окончателен списък на кредиторите и го представя пред съда за одобрение.

При одобряване на списъка на кредиторите съдът се произнася по основателността на подадените възражения, становища, искания и заявления, приложени към списъка, определя размерите, реда за удовлетворяване и съответните дялове на вземанията от подлежащото на разпределение имущество и с определение одобрява списъка на кредиторите. Вземането, неговият ред за удовлетворяване и правото на обезпечение на вземането се смятат за допуснати, ако нито синдикът, нито някой от кредиторите възразят срещу това или ако синдикът или кредиторът, който е подал възражение, оттегли възражението. За оттегляне на възражение, трябва да се подаде молба до съда.

Посочените по-долу се смятат за допуснати без защита:

  1. вземания, удовлетворени с влязло в сила съдебно решение или с решение на арбитражен съд, което е документ, подлежащ на принудително изпълнение съгласно член 2, параграф 1, точка 6 или (61) от Кодекса за изпълнителното производство;
  2. права на обезпечение, допуснати с влязло в сила съдебно решение или с решение на арбитражен съд, което е документ, подлежащ на принудително изпълнение съгласно член 2, параграф 1, точка 6 или (61) от Кодекса за изпълнителното производство, или права на обезпечение, вписани в имотния регистър, корабния регистър, регистъра на търговските залози или регистъра на ценните книжа;
  3. вземания, удовлетворени с решения и разпореждания на Единния патентен съд, които са влезли в сила и са посочени в член 82 от Споразумението относно Единен патентен съд (ОВ C 175, 20.6.2013 г., стр. 1);
  4. вземания, удовлетворени с решения на чуждестранни съдилища, които са обявени за изпълняеми или подлежат на изпълнение без признаване в Естония;
  5. вземания за изпълнение на публични финансови задължения, произтичащи от административен акт, посочен в член 2, параграф 1 от Кодекса за изпълнителното производство, ако срокът за оспорване на административния акт е изтекъл преди обявяването в несъстоятелност, както и в случай, че такива вземания произтичат от официален документ на чужда държава, който е обявен за изпълняем или подлежи на изпълнение без признаване в Естония.

Списък на кредиторите, който трябва да бъде одобрен с решение на съда, съдържа:

  1. името на кредитора;
  2. регистрационния код или личния идентификационен код на кредитора;
  3. размера на приетото вземане на кредитора;
  4. реда за удовлетворяване на приетото вземане и дела от подлежащото на разпределение имущество;
  5. дали вземането е обезпечено с право на обезпечение;
  6. дали вземането е солидарно задължение или вземане, произтичащо от сделка под условие или административен акт с второстепенно условие;
  7. дали вземането е оспорено с възражение от длъжника.

Правила, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията в производството по оздравяване и в производството по преструктуриране на задължения

В производството по оздравяване длъжникът представя списък на задълженията, в който посочва всички вземания срещу него, както и съответните кредитори. Следователно самите кредитори не предявяват вземания. Кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране в съответствие с оздравителен план и който не е съгласен с размера на вземането в производството по оздравяване, представя на съветника по оздравяването писмено заявление, в което посочва причините, поради които не е съгласен с вземането, включено в съобщението за оздравяване, и прилага доказателства в подкрепа на тези причини. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Длъжникът може да възрази срещу изтъкнатите от кредитора аргументи, но трябва да обоснове своята позиция. Въз основа на изложените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието и обхвата на обезпечението.

В производството по преструктуриране на задължения длъжникът предоставя общ преглед на задълженията си в заявление, а адвокатът изготвя подробен списък на задълженията. В плана за преструктуриране на задължения се посочват задълженията, които трябва да бъдат преструктурирани, и начинът на преструктуриране, поискан от длъжника. Както и в производството по оздравяване, самите кредитори не предявяват вземания. Ако кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране, не е съгласен с информацията, предоставена от длъжника в списъка на задълженията, в определения от съда срок той уведомява съда, или ако съдът е разпоредил това — съветника, като посочва причините, поради които не е съгласен с вземането, и представя доказателствата в подкрепа на тези причини. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Ако длъжникът или адвокатът не са съгласни с твърдение в заявлението на кредитора, те незабавно представят пред съда заявлението заедно с доказателствата и обосноват несъгласието си с информацията в заявлението. Въз основа на представените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието на обезпечение.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Прилага се принципът на равно третиране на всички кредитори. Предвидени са обаче някои изключения, които предоставят на част от кредиторите право на предпочтително удовлетворение.

Преди изплащането на средства въз основа на дела от подлежащото на разпределение имущество, от масата на несъстоятелността се извършват разплащания, свързани с производството по несъстоятелност, в следната последователност:

  1. вземания, възникнали като следствие от изключване или събиране на активи;
  2. издръжка, дължима на длъжника и на лицата на негова издръжка;
  3. в производството по несъстоятелност по отношение на имущество — разноските, посочени в член 142, параграф 1, точка 1 от Закона за наследството;
  4. консолидирани задължения;
  5. разходи и разноски, направени в хода на производството по несъстоятелност.

След извършването на тези разплащания вземанията на кредиторите се удовлетворяват в следната последователност:

  1. приети вземания, обезпечени със залог;
  2. други приети вземания, предявени в рамките на определения срок;
  3. други вземания, които не са предявени в определения срок, но са приети.
  4. в производството по несъстоятелност по отношение на наследствена маса — вземанията, посочени в член 142, параграф 1, точка 3 от Закона за наследството и вземанията за запазени части.

Ако в договор е предвидено, че вземането на кредитора трябва да бъде удовлетворено в по-нисък ред от посочения по-горе, вземането ще бъде удовлетворено в реда, предвиден в договора. Това означава, че е възможно да се вземе предвид доброволната подчиненост на задълженията.

В случай на солидарни длъжници е възможно отговорността за задълженията на длъжника да бъде поета от трето лице. В този случай солидарният длъжник носи отговорност пред кредитора, независимо от неплатежоспособността на длъжника. Ако солидарен длъжник изплати и дела от задължението, което кредиторът е предявил срещу длъжника, този дял се приспада от вземането.

Освен това е възможно задължението на длъжника да бъде прехвърлено на трето лице в съответствие със закона. Ако работодател е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. ако е бил обявен в несъстоятелност, или ако производството по несъстоятелност е приключило без обявяване в несъстоятелност, работникът или служителят ще бъде обезщетен за всяко неплатено възнаграждение преди обявяването на работодателя в несъстоятелност, за всяко възнаграждение за отпуск преди обявяването на работодателя в несъстоятелност и за всички неполучени обезщетения, когато трудовият договор е бил развален преди или след обявяването на работодателя в несъстоятелност. Ако даден работодател е неплатежоспособен, кредитор в производството по несъстоятелност по отношение на неполучените до датата на падежа застрахователни премии за риск от безработица, е държавата.

В производствата по оздравяване и по преструктуриране на задължения не може да се говори за маса на несъстоятелността, като вземанията се удовлетворяват в съответствие с оздравителния план или плана за преструктуриране на задължения. Оздравителният план не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, от изпълнение на задължението му. Ако лицето, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, е изпълнило задължението си, то има право на регресен иск срещу предприятието само доколкото предприятието носи отговорност за изпълнението на задължението в съответствие с оздравителния план. Одобряването на план за преструктуриране не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, от изпълнение на задължението му. Ако лицето, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, е изпълнило задължението си, то има право на регресен иск срещу длъжника само доколкото последният носи отговорност за изпълнението на задължението в съответствие с плана за преструктуриране.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Приключване на производство по несъстоятелност и последици от приключването

Производството въз основа на молба за образуване на производство по несъстоятелност може да бъде прекратено преди обявяването в несъстоятелност. След разглеждане на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, отхвърля молбата или приключва производството с опрощаване.

Съдът постановява решение за приключване на производството без да обяви длъжника в несъстоятелност, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на последния е недостатъчно за покриване на разходите и разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, и ако е невъзможно имуществото да бъде събрано или върнато или да се предяви иск срещу член на управителен орган. Освен това съдът може да приключи производството, без да обяви длъжника в несъстоятелност, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на длъжника се състои главно от вземания за възстановяване на недължимо платени суми или вземания срещу трети лица и удовлетворяването на тези вземания е малко вероятно. Съдът няма да приключи производството с опрощаване, ако длъжникът, кредиторът или трето лице преведе определената от съда сума като депозит за покриване на разходите и разноските, направени в производството по несъстоятелност, по предвидената за тази цел сметка или ако съдът уважи молбата на отделението по несъстоятелност за провеждане на производство по несъстоятелност срещу длъжник — юридическо лице, като публично разследване. Ако производството по несъстоятелност на длъжник — юридическо лице, приключи без обявяване в несъстоятелност, временният синдик пристъпва към ликвидацията на юридическото лице в двумесечен срок от влизането в сила на решението за приключване на производството без производство по ликвидация. Ако при приключването на производството без обявяване в несъстоятелност длъжникът разполага с имущество, най-напред се погасяват възнаграждението на временния синдик и необходимите разходи.

Производството по несъстоятелност приключва с опрощаване, след като основанието за обявяване в несъстоятелност е престанало да съществува, със съгласието на кредиторите, при одобряването на окончателен доклад, при одобряването на предпазен конкордат или на други основания, предвидени в закона.

Съдът приключва производството по несъстоятелност с опрощаване, ако масата на несъстоятелността е недостатъчна за покриване на консолидираните задължения и разноските, направени в производството по несъстоятелност. При длъжник — юридическо лице, съдът предлага на отделението по несъстоятелност да подаде молба за провеждане на производство по несъстоятелност като публично разследване, като определя разумен срок за подаване на молбата. Ако молбата бъде уважена, производството няма да бъде прекратено и ще продължи като публично разследване.

Съдът приключва производството по несъстоятелност въз основа на молба от страна на длъжника, ако основанията за производството по несъстоятелност са престанали да съществуват, при условие че длъжникът докаже, че не е неплатежоспособен или че няма вероятност да изпадне в неплатежоспособност, в случай че несъстоятелността е била обявена поради вероятност от бъдеща неплатежоспособност на длъжника. Ако производството по несъстоятелност е приключило, тъй като основанията за него са престанали да съществуват, юридическото лице не се прекратява.

Съдът приключва производството по несъстоятелност въз основа на молба от страна на длъжника, ако всички кредитори, които са предявили своите вземания в определения срок, са дали съгласието си за приключване на производството. Ако длъжник — юридическо лице, е трайно неплатежоспособен, съдът се произнася относно неговата ликвидация с определението за приключване на производството.

Производството по несъстоятелност приключва с одобрението на окончателен доклад, който синдикът представя пред комитета на кредиторите и пред съда. В окончателния доклад синдикът предоставя информация във връзка с масата на несъстоятелността и средствата, получени от нейното осребряване, извършените разплащания, приетите от кредиторите вземания, предявените и непредявените искове и т.н. Кредиторите могат да подадат възражения срещу окончателния доклад пред съда. Съдът взема решение за одобряване на окончателния доклад и за приключване на производството по несъстоятелност. Съдът отказва да одобри окончателния доклад и постановява решение за връщането му на синдика с цел продължаване на производството по несъстоятелност, ако окончателният доклад разкрива, че правата на длъжника или на кредиторите са били нарушени в производството по несъстоятелност.

Освен това производството по несъстоятелност може да приключи с обявяването на предпазен конкордат. Предпазният конкордат представлява споразумение между длъжника и кредиторите за погасяването на задълженията и включва намаляване на размера на задълженията или удължаване на срока за погасяването им. В производство по несъстоятелност предпазен конкордат се изготвя по предложение на длъжника или на синдика след обявяването в несъстоятелност. Общото събрание на кредиторите взема решение за сключване на предпазен конкордат. Решението за одобряването на предпазния конкордат се взема от съда. Съдът приключва производството по несъстоятелност, като постановява решение за одобряване на предпазния конкордат.

Ако производството по несъстоятелност не приключи в срок от две години от обявяването в несъстоятелност, синдикът подава доклад до комитета на кредиторите и до съда веднъж на всеки шест месеца до приключването на производството по несъстоятелност. В този доклад синдикът излага причините, поради които производството по несъстоятелност не е завършено, и предоставя информация относно продаденото и непродаденото имущество от масата на несъстоятелността и относно нейното управление. При приключването на производството по несъстоятелност съдът освобождава синдика, освен ако в закона не е предвидено друго. Съдът може да откаже да освободи синдика, ако към момента на приключване на производството по несъстоятелност масата на несъстоятелността не е осребрена в пълен размер, все още се очаква да бъдат получени средства в масата на несъстоятелността, заведените от синдика дела не са били разгледани, както и ако синдикът възнамерява или е длъжен да заведе иск. В такъв случай синдикът продължава да изпълнява задълженията си и след приключване на производството по несъстоятелност. Ако след приключването на производството по несъстоятелност и освобождаването на синдика в масата на несъстоятелността постъпят парични средства, ако на разположение бъдат предоставени суми, които могат да бъдат разпределени, или ако стане ясно, че масата на несъстоятелността включва вещи, които не са били взети предвид при изготвянето на предложението за разпределение, съдът постановява решение за последващо разпределение по собствена инициатива или въз основа на подадена от синдика или от кредитор молба.

Приключване на производство по оздравяване и последици от приключването

Производствата по оздравяване се прекратяват, ако са приключили преди определения срок, ако оздравителният план е отменен, ако оздравителният план е изпълнен преди определения срок или ако срокът, определен в оздравителния план за неговото изпълнението, е изтекъл. Когато оздравителният план е изпълнен преди определения срок, производството по оздравяване се прекратява, ако предприятието е изпълнило всички задължения, които е поело в рамките на оздравителния план преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Производството по оздравяване може да приключи преди определения срок само преди одобряването на оздравителния план. Съдът приключва производството по оздравяване преди определения срок, ако предприятието наруши задължението си да сътрудничи или не внесе сумата, определена от съда като гаранция за покриване на възнагражденията и разходите на съветника или на експерта по оздравяването, ако оздравителният план не бъде одобрен, ако предприятието подаде молба в този смисъл, ако основанията за образуване на производството по оздравяване са престанали да съществуват, ако имуществото на предприятието е пропиляно или интересите на кредиторите са увредени, ако оздравителният план не е подаден в определения срок или ако предприятието е предоставило невярна информация относно вземанията. Ако съдът приключи производството по оздравяване преди определения срок, всички последици от образуването му престават да съществуват със задна дата.

Когато срокът за изпълнение на оздравителния план изтече, производството по оздравяване се прекратява.

Производство по оздравяване може да бъде прекратено и с отмяна на оздравителния план. Оздравителният план се отменя, ако след одобряването му предприятието е осъдено за нарушение в производство по несъстоятелност или за престъпление по изпълнително производство, ако предприятието не изпълнява съществени свои задължения по оздравителния план, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на оздравителния план предприятието не е в състояние да изпълни задълженията, които е поело по силата на плана, въз основа на молба от съветника по оздравяването, ако възнаграждението за услугите му не е платено или ако предприятието не оказва съдействие на съветника по оздравяването при изпълнението на задължението за надзор, или ако не предоставя на съветника по оздравяването информацията, която последният изисква с оглед на упражняването на надзора, ако предприятието подаде молба за отмяна на оздравителния план или ако предприятието е обявено в несъстоятелност. При отмяната на оздравителния план последиците от образуването на производството по оздравяване престават да съществуват със задна дата. Последиците от откриването на производство по оздравяване включват и удължаване на сроковете за събиране на вземания, предвидени във всяко евентуално последващо производство по несъстоятелност или изпълнително производство. Тези последици не престават да съществуват.

Приключване на производство по преструктуриране на задължения и последици от приключването

Производството по преструктуриране на задължения се прекратява, когато планът за преструктуриране на задължения е отменен, когато производството е приключило или когато срокът за изпълнението му, определен в плана за преструктуриране, е изтекъл. Когато планът за преструктуриране е изпълнен преди определения срок, производството се прекратява, ако длъжникът е изпълнил всички задължения, които е поел в рамките на плана за преструктуриране преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Съдът отменя плана за преструктуриране въз основа на молба от страна на длъжника и ако длъжникът бъде обявен в несъстоятелност. Съдът отменя план за преструктуриране, ако длъжникът не изпълнява съществени свои задължения по него, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за преструктуриране длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията, които е поел по силата на плана, ако длъжникът няма проблеми с платежоспособността или ги е преодолял, ако длъжникът, умишлено или поради груба небрежност, е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения, ако длъжникът е извършил плащания в полза на кредитори, които не фигурират в плана за преструктуриране, като по този начин е увредил в значителна степен интересите на другите кредитори, ако длъжникът не оказва съдействие на съда или на съветника при изпълнението на задължението за надзор или не предоставя информацията, която се изисква с оглед на упражняването на надзора, или ако длъжникът не внесе сумата, която съдът е определил като гаранция за покриването на възнаграждението и на разходите на адвоката или на експертите. При отмяната на плана за преструктуриране последиците от допускането на молбата за преструктуриране на задължения престават да съществуват със задна дата. Последиците от откриването на производство по преструктуриране на задължения включват и удължаване на сроковете за събиране на вземания, предвидени във всяко евентуално последващо производство по несъстоятелност или изпълнително производство. Тези последици не престават да съществуват.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Права на кредиторите след приключването на производството по несъстоятелност

След приключването на производството по несъстоятелност вземания, които е можело да бъдат предявени, но не са били предявени в хода на производството по несъстоятелност, както и предявени вземания, които не са били удовлетворени или срещу които длъжникът е подал възражение, може да бъдат предявени от кредиторите срещу длъжника по общия ред. В такива случаи лихви и лихви за забава не се начисляват за срока на производството по несъстоятелност.

Ако длъжник — физическо лице, е освободен от задълженията, които не са били изпълнени в хода на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност срещу длъжника, включително вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, които не са били предявени в това производство, с изключение на задълженията за изплащане на обезщетения за вреди, причинени умишлено поради неправомерни действия, или за изплащане на издръжка на дете или родител, се погасяват.

След приключването на производството по несъстоятелност кредиторите могат да предявяват и вземания, произтичащи от консолидирани задължения, които не са били удовлетворени в производството по несъстоятелност срещу длъжника. Вземания, възникнали в хода на производство по несъстоятелност, които не са могли да бъдат предявени в рамките на производството, също могат да бъдат предявени срещу длъжника по общия ред. В този случай давностният срок започва да тече от приключването на производството по несъстоятелност. До степента, в която прието вземане на кредитор не е било удовлетворено в рамките на производството по несъстоятелност, решението може да се използва като документ, подлежащ на принудително изпълнение, освен ако длъжникът не е възразил срещу вземането или съдът не е признал вземането на кредитора.

Права на кредиторите след приключването на производството по оздравяване

Ако производство по оздравяване е приключило при изтичането на срока за изпълнение на оздравителния план, кредитор може да започне принудително изпълнение на вземане, преструктурирано съгласно оздравителния план, само до степента, която е била договорена в плана, но не е била изпълнена в съответствие с него.

При отмяната или предсрочно прекратяване на оздравителния план, последиците от образуването на производството по оздравяване престават да съществуват със задна дата. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с оздравителния план, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на оздравителния план.

Права на кредиторите след приключването на производството по преструктуриране на задължения

След изтичане на срока за изпълнение на плана за преструктуриране кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на преструктурирано по плана вземане само до размера, уговорен в плана, но неизпълнен. При отмяна на плана правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за преструктуриране, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на плана за преструктуриране.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

Ако молбата за образуване на производство по несъстоятелност е уважена или производството по несъстоятелност завърши със сключване на предпазен конкордат, разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, се покриват от масата на несъстоятелността. Ако съдът отхвърли или обяви за недопустима молба на кредитор за образуване на производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност бъде приключено поради оттегляне на молбата от страна на кредитора, разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, се възстановяват от кредитора. При приключването на производството без обявяване в несъстоятелност съдът взема решение относно разделянето на разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, в зависимост от обстоятелствата.

Ако производство, образувано въз основа на молба на длъжника, бъде приключено без обявяване в несъстоятелност и имуществото на длъжника е недостатъчно за извършване на необходимите разплащания, съдът разпорежда на длъжника да изплати възнагражденията и разходите на временния синдик, които подлежат на възстановяване, но може да разпореди и тяхното изплащане с държавни средства. Възстановените с държавни средства възнаграждение и разходи на временния синдик не надвишават една минимална месечна работна заплата (включително предвидените от закона данъци, с изключение на данъка върху добавената стойност). Съдът не разпорежда възнаграждението и разходите на временния синдик да се платят с държавни средства, ако длъжникът, кредитор или третото лице са прехвърлили сумата, определена от съда като гаранция за покриване на подлежащите на възстановяване възнаграждение и разходи на временния синдик, по посочената за целта сметка.

В случай на молба за образуване на производство по несъстоятелност, подадена от или срещу длъжник, който е физическо лице, се прилага подобна процедура. На физическото лице вместо временен синдик се назначава адвокат.

Производство по оздравяване

При образуването на производство по оздравяване съдът определя срок, в рамките на който предприятието трябва да прехвърли сумата, определена от съда като гаранция за покриването на първоначалното възнаграждение и първоначалните разходи на съветника по оздравяването, по посочената за целта сметка. В случай че предприятието не плати тази сума, съдът прекратява производството по оздравяване. Размерът на възнаграждението на съветника по оздравяването и на разходите, които подлежат на възстановяване, се определя от съда при освобождаването на съветника по оздравяването или при одобряването на план за оздравяване въз основа на доклада за дейността и разходите на съветника по оздравяването.

Ако съдът привлече експерти в производството по оздравяване, последните имат право на възстановяване на необходимите и оправдани разходи, които са направили в изпълнение на задълженията си, както и да получат възнаграждение за изпълнението на възложените им задачи. Размерът на възнаграждението на експерта и разноските, които ще бъдат възстановени, се определят от съда. При определянето на възнаграждението на експерта съдът може да изслуша и предприятието.

Производство по преструктуриране на задължения

Длъжникът поема разноските, направени в хода на производството по преструктуриране на задължения. Процесуалните разноски на кредиторите се поемат от самите кредитори. Съдът може да разпореди на длъжника да поеме процесуалните разноски на кредиторите, ако длъжникът съзнателно е подал необоснована молба за преструктуриране на задължения или причини процесуални разноски на кредиторите, като по друг начин съзнателно подаде невярна информация или съзнателно подаде необоснована молба или възражение. Ако изпълни плана за преструктуриране на задължения, длъжникът не трябва да възстановява разходите за предоставената от държавата процесуална помощ. Ако бъде образувано производство по преструктуриране на задължения, съдът ще определи сумата, която длъжникът трябва да преведе като депозит за покриване на възнаграждението и разноските на адвоката по предвидената за тази цел сметка. Ако съдът назначи експерт, той може да определи и сумата, която длъжникът трябва да преведе предварително, за да компенсира възнаграждението и разноските на експерта.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Производство по несъстоятелност

При обявяване в несъстоятелност правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика. След обявяването в несъстоятелност всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Длъжник — физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

Посредством процедура за събиране на вземания съдът обявява за нищожни сделки или други действия на длъжника, сключени или осъществени преди обявяването в несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите. Ако сделка, предмет на събиране на вземания, е сключена, или друго действие, предмет на събиране на вземания, е извършено в периода от назначаването на временния синдик до обявяването в несъстоятелността, се смята, че сделката или действието увреждат интересите на кредиторите.

Длъжникът, кредитор или синдикът могат да поискат от съда да отмени решение на общото събрание на кредиторите, ако то противоречи на закона или е прието в нарушение на предвидената от закона процедура, или ако правото на оспорване на решенията е установено пряко със закон. Обявяване на решение на общото събрание на кредиторите за нищожно може да бъде поискано също и ако решението уврежда общите интереси на кредиторите.

При образувано производство за освобождаване на длъжник — физическо лице, от неговите задължения по искане на кредитор съдът може да отмени решението, освобождаващо длъжника от задълженията, които не са били изпълнени в хода на производството по несъстоятелност, в срок от една година от постановяването на решението, ако стане очевидно, че длъжникът умишлено е нарушил задълженията си в хода на производството за освобождаване от задължения и по този начин съществено е възпрепятствал удовлетворяването на вземанията на кредиторите.

Ако след обявяването в несъстоятелност длъжникът и кредиторите се договорят да сключат предпазен конкордат, съдът може да отмени предпазния конкордат, ако длъжникът не изпълнява задълженията, произтичащи от конкордата, ако бъде осъден за нарушение в производството по несъстоятелност или за престъпление по изпълнително производство, или ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на предпазния конкордат длъжникът не е в състояние да изпълни условията по него. Отмяната на предпазен конкордат засяга всички участвали в него кредитори и по този начин защитава всички кредитори.

Производство по оздравяване

Съдът отменя оздравителния план, ако след одобряването на плана предприятието е осъдено за нарушение в производство по несъстоятелност или за престъпление по изпълнително производство, ако предприятието не изпълнява съществени свои задължения по оздравителния плана, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана предприятието не е в състояние да изпълни задълженията, които е поело по силата на плана, въз основа на молба от съветника по оздравяването, ако възнаграждението за услугите му не е платено или ако предприятието не оказва съдействие на съветника по оздравяването при изпълнението на задължението за надзор, или ако не предоставя на съветника по оздравяването информацията, която последният изисква с оглед на упражняването на надзора, ако предприятието подаде молба за отмяна на оздравителния план или ако предприятието е обявено в несъстоятелност. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с оздравителния план, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер, като трябва да се вземат предвид печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на оздравителния план.

Производство по преструктуриране на задължения

Съдът отменя план за преструктуриране въз основа на подадена от длъжника молба или ако длъжникът е обявен в несъстоятелност, или ако длъжникът не изпълнява съществени свои задължения по плана за преструктуриране, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за преструктуриране длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията, които е поел по силата на плана, ако длъжникът няма проблеми с платежоспособността или ги е преодолял и преструктурирането на вземанията на кредиторите вече не е справедливо за тях поради съществени промени в обстоятелствата, ако длъжникът, умишлено или поради груба небрежност, е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения, ако длъжникът е извършил плащания в полза на кредитори, които не фигурират в плана за преструктуриране, като по този начин е увредил в значителна степен интересите на другите кредитори, ако длъжникът не оказва съдействие на съда или на съветника при изпълнението на задължението за надзор или не предоставя информацията, която се изисква с оглед на упражняването на надзора, или ако длъжникът не внесе сумата, която съдът е определил като гаранция. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за преструктуриране, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на плана за преструктуриране.

Последна актуализация: 24/08/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.