В областта на гражданското правосъдие текущите процедури и производства, започнали преди края на преходния период, ще продължат съгласно правото на ЕС. Въз основа на взаимно споразумение с Обединеното кралство порталът e-Justice ще поддържа информацията, свързана с Обединеното кралство, до края на 2022 г.

Несъстоятелност/фалит

Северна Ирландия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

  • Производство по несъстоятелност може да се образува срещу частни лица, партньорства и дружества (регистрирани или неперсонифицирани).
  • Производство може да се образува срещу частно лице с дълг в размер на най-малко 5000 GBP, което живее в Северна Ирландия, през последните три години е живяло или извършвало стопанска дейност в Северна Ирландия или се намира в Северна Ирландия в деня, в който бъде представен иск за обявяване на фалит. Няма минимална възраст.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

  • Корпоративната несъстоятелност в Северна Ирландия може да бъде осъществена чрез прекратяване (доброволно или по нареждане на Висшия съд) или преструктуриране (доброволна договореност на дружество или назначаване на временен управител). Назначаването на временен управител може да се използва като предшестваща мярка преди процедурата за ликвидация.
  • Всеки кредитор (частен или държавен) може да се обърне към съда с искане за ликвидация на дадено дружество (принудително прекратяване) или назначаването на временен управител.
  • Самото дружество може да вземе решение за ликвидация (доброволно прекратяване, при което то може да бъде платежоспособно или неплатежоспособно, като платежоспособността се преценява въз основа на способността за погасяване на всички дългове в 12-месечен срок). Длъжникът също така може да подаде молба за ликвидация до съда.
  • Министерството на икономиката може да отправи искане до съда за ликвидация на дадено дружество, ако това е в обществен интерес. Не е необходимо такива дружества да бъдат неплатежоспособни.
  • Съдът може да назначи временен синдик във всеки един момент, след като получи молба (от която и да е страна) за принудително прекратяване. Такова назначаване обикновено се прави с цел защита на активите на дружеството, преди да бъде проведено съдебното заседание във връзка с ликвидацията. Правомощията на временния синдик са определени в съдебната заповед, с която се назначава.
  • Дружеството или неговите директори могат да назначат временен управител, като същото може да направи и притежател на плаващо обезпечение (такива назначения се правят извънсъдебно).
  • За да бъде назначен временен управител на дадено дружество, то трябва да е неплатежоспособно или да има вероятност да стане неплатежоспособно. Съгласно съдебната практика „вероятност“ в този смисъл означава висока степен на вероятност.
  • При доброволна договореност на дружество не е необходимо дружеството да е неплатежоспособно.
  • Принудителното прекратяване може да бъде извършено на основание, че дружеството не е в състояние да погасява своите дългове (неплатежоспособност), като тази неспособност се доказва чрез неизпълнено законоустановено искане за плащане или чрез неизпълнено решение. Съдът може да прекрати дадено дружество на основание, че това е справедливо и безпристрастно.
  • Длъжностното лице може да предприеме действия непосредствено след откриването на производството (във връзка с решението за ликвидация на дружеството, с нареждането на съда за назначаване на временен управител или прекратяване или с подаването на известие до съда за назначаване на временен управител (за онези назначения, които не се правят по нареждане на съда).
  • Дружеството може да предложи доброволна договореност на дружество (CVA). За тази цел не е необходимо то да бъде неплатежоспособно. CVA може да се предложи и от длъжностното лице при прекратяване или назначаване на временен управител (ако една от тези процедури вече е започнала).
  • Достъпните варианти за производства по несъстоятелност на частни лица включват доброволна договореност на частно лице (IVA), заповеди за облекчаване на дългове (DRO) и разпореждания за обявяване във фалит (независимо дали се издават по искане на кредитор или на частното лице).
  • IVA се предлага от длъжника и се договаря с кредиторите посредством гласуване, като трябва да се подкрепи от 75 % от кредиторите с оглед на стойността на дълга на гласувалите кредитори. Не се прилага минимално равнище на дълг и няма проверка за неплатежоспособност. Предложението трябва да се отправи от представител, който поема надзорните функции, ако предложението бъде одобрено от кредиторите. Представителят може да предприеме действия, когато длъжникът му представи предложението. IVA може да се предложи в момент, в който по отношение на длъжника се провежда производство за обявяване на фалит, което може да бъде отменено, ако предложението бъде прието от кредиторите. Ако IVA бъде приета с гласуване от кредиторите, тя става задължителна за всички кредитори.
  • Исканията за DRO се подават по електронен път до официалния синдик от длъжника чрез упълномощен посредник. Съдът не участва при откриването на производството. Длъжникът трябва да има дългове в размер на не повече от 20 000 GBP, активи в размер на по-малко от 1000 GBP (с изключение на моторно превозно средство в рамките на разумното) и излишък от приходите в размер на 50 GBP месечно или по-малко. Срещу длъжника не трябва да са образувани други производства по несъстоятелност и през предходните две години той не трябва да е сключил никакви сделки с кредитори в неблагоприятно положение. Официалният синдик е длъжен да разгледа искането при получаването му и съответно от този момент може да предприема действия.
  • Разпореждания за обявяване във фалит могат да се издават по молба на кредитор или на самия длъжник. При издаването на разпореждането официалният синдик става синдик и управител. Впоследствие може да бъде определен попечител, който може да предприема действия непосредствено след назначаването си.
  • В случай на молба от кредитор пред съда може да бъде представена молба за дълг от най-малко 5000 GBP, макар че двама или повече кредитори могат да представят съвместна молба, при което съответните дългове към тях се сумират. Дългът трябва да бъде необезпечен. В молбата трябва да се демонстрира, че длъжникът не е в състояние да погаси дълга, което може да се докаже чрез неизпълнено законоустановено искане за плащане или чрез неизпълнено решение.
  • Молбите на длъжниците също се представят пред съда. Не се прилага минимално равнище на дълга, но длъжникът трябва да не е в състояние да погаси своите дългове.
  • Когато се представя иск за обявяване на фалит, преди да бъде разгледан искът, съдът може да назначи временен синдик, за да се защитят активите на длъжника, за които е определено, че потенциално са изложени на риск. В повечето случаи съдът ще представи конкретни указания за правомощията на временния синдик, но е възможно да даде и по-общо правомощие за незабавно встъпване във владение на имуществото на длъжника. Единствено официалният синдик може да бъде назначен като временен синдик.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

  • При корпоративната несъстоятелност цялото имущество на дружеството по целия свят подлежи на производството по несъстоятелност. В законодателството понятието „имущество“ се определя изключително широко.
  • При IVA в предложението на длъжника ще бъде посочено как ще се процедира с активите, и кредиторите ще получат възможност да обмислят този вариант, преди да гласуват дали да приемат предложението.
  • При DRO стойността на активите е 1000 GBP или по-малко (без да се включва превозно средство в рамките на разумното) и те остават собственост на длъжника.
  • При обявяването на фалит с някои изключения цялото имущество, притежавано от фалиралото лице където и да е по света, преминава към синдика. Имуществото, което е необходимо за посрещане на битовите нужди на лицето или за упражняване на неговата професия или занаят, не представлява част от масата на фалита. Това може да включва моторно превозно средство. Ако синдикът счете, че това имущество струва повече от разходите за замяна с аналогични вещи в рамките на разумното, синдикът може да осребри имуществото и да извърши такава замяна. Освен това в масата на фалита не се включва имущество, което фалиралото лице държи съгласно фидуциарен акт в полза на друго лице.
  • Приходите на фалирали лица не представляват част от масата на фалита, но синдикът може да се договоря с тях част от излишъка от приходите след отчитане на битовите им нужди в рамките на разумното да се изплаща към масата на фалита в полза на кредиторите. Ако не може да бъде постигнато споразумение с лицето, синдикът може да отправи искане до съда за разпореждане в този смисъл.
  • Синдикът може да предяви претенции имущество, което лицето придобива, докато все още не е освободено от производството за обявяване на фалит, да бъде присъединено към масата на фалита.
  • Престъпление е фалирало лице да вземе пари назаем или да получи кредит в размер на повече от 500 GBP по друг начин, ако не разкрие на заемодателя за производството за обявяване на фалит.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

  • С изключение на официалния синдик, длъжностните лица трябва да бъдат лицензирани синдици. Лицензиите могат да се издават само от професионален орган, упълномощен от министерството за тази цел. Лице, което извършва дейност като синдик без лицензия, извършва престъпление, като му се налага глоба или наказание лишаване от свобода.
  • За да се сдобие с лицензия, кандидатът трябва да положи изпити и да има определен брой часове практически стаж в областта на несъстоятелността.
  • Синдикът трябва да е физическо лице.
  • Възнаграждението на синдика, който действа като длъжностно лице, се определя от кредиторите. Синдикът може да се обърне към съда, ако счита, че определената от кредиторите основа за възнаграждението е недостатъчна. Кредиторите могат да се обърнат към съда, ако считат, че възнаграждението е прекалено високо.
  • Всички случаи на несъстоятелност са под общия контрол на съда и засегнатите страни (включително длъжностното лице по несъстоятелност) могат да се обърнат към съда за указания.
  • При IVA длъжникът е свободен да се разпорежда със своите активи, при условие че по този начин не нарушава условията на споразумението си с кредиторите.
  • При DRO активите не преминават към длъжностно лице.
  • Активите при фалит преминават към синдика и фалиралото лице не може да се разпорежда с тях. Това не важи за активи, които са изключени от масата на фалита, или активи, които лицето придобива след откриването на производството, освен ако лицето ги придобие, преди да бъде освободено от производството за обявяване на фалит и синдикът предяви претенции към тях. С изключение на способността на синдика да предявява претенции към придобити активи, това положение не се засяга от освобождаването на лицето от производството за обявяване на фалит.
  • Официалният синдик (ОС) е законоустановено длъжностно лице, което се назначава от министерството. Той може да изпълнява функциите на длъжностно лице при принудително прекратяване или обявяване на фалит. Възнаграждението на ОС не се определя от кредиторите; заплаща му се чрез законоустановена формула като процент от осребрените/разпределени активи.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

  • В законодателството на Северна Ирландия се предвижда прихващане при прекратяване, назначаване на временен управител и обявяване на фалит.
  • Сметката по прихващането включва взаимните операции към началната дата на неплатежоспособността.
  • Нетната сума представлява или актив (дълг по счетоводни книги) на неплатежоспособността, или пасив.
  • Страните не могат да сключат договор, чрез който да се избегне прилагането на прихващане.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

  • Ликвидаторът или синдикът може да отхвърли нерентабилен договор, като отмени интереса/задължението на неплатежоспособното лице по него (насрещната страна може да предяви като вземания в производството по несъстоятелност загуби/щети в резултат на несъстоятелността).
  • При корпоративната несъстоятелност длъжностното лице по несъстоятелност няма никакво задължение да изпълнява договори, сключени от неплатежоспособното лице.
  • Що се отнася до корпоративната несъстоятелност и обявяването на фалит, по време на производството по несъстоятелност текущото предоставяне на определени услуги (за комуналните и съобщителните услуги се счита, че са от „основно значение“) може да продължи, без да е необходимо да се заплатят дължими плащания, които при откриването на производството по несъстоятелност все още не са платени.
  • С изключение на доставки от основно значение (вж. по-горе), при несъстоятелност доставчиците могат да прекратяват сключени договори (ако това е предвидено в договора им). Като вземания в производството по несъстоятелност могат да бъдат предявявани всички неплатени стоки/услуги.
  • Текущите договори не се засягат пряко от процедури за IVA и DRO, но трябва да бъдат разгледани като част от предложение за IVA и е възможно да не позволят дадено частно лице да изпълни критериите за DRO.
  • При обявяването на фалит синдикът може да отхвърли нерентабилните договори. Освен когато договорът не се прекратява при обявяване в несъстоятелност, съдът може да издаде разпореждане за освобождаване от задълженията по договора.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

  • Прекратяването и назначаването на временен управител водят до налагане на мораториум. След започване на съответната процедура не могат да се предприемат правни действия срещу дружеството без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда.
  • При доброволна договореност на дружество никой кредитор, обвързан от споразумението, не може да предприема правни действия за уреждане на дълга (тъй като е обвързан от приетото споразумение). Кредиторът може да предприеме действие след одобряването на CVA, ако не е получил своето плащане.
  • Ако бъде представен иск за обявяване на фалит, съдът може да спре текущо съдебно производство срещу личността или имуществото на длъжника или да позволи то да продължи при условия, които съдът счита за подходящи. Кредиторите на фалиралото лице не могат да предприемат действия срещу личността или имуществото му без разрешение от съда, докато лицето все още не е освободено от производството за обявяване на фалит.
  • Когато длъжник възнамерява да отправи предложение за IVA до своите кредитори, то (или ако е обхванато от производство за обявяване на фалит, синдикът или официалният синдик) може да подаде искане до съда за временно разпореждане. Това позволява на съда да спре производството срещу личността или имуществото на длъжника и не позволява откриването на такова производство. Временното разпореждане също така не позволява срещу длъжник да бъде постановено разпореждане за обявяване във фалит. В предложението за IVA се определя начинът, по който ще се процедира във връзка с текущото производство, и ако бъде прието, всички кредитори биват обвързани от него.
  • При издаване на DRO кредиторите не могат да предприемат действия срещу длъжника във връзка с дълговете към тях.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

  • С прекратяването и назначаването на временен управител се налага мораториум. Висящи дела към началната дата на неплатежоспособността не могат да бъдат продължавани без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда.
  • Кредитор по висящо дело към момента на одобряване на CVA или IVA не може да продължи въпросното дело, тъй като ще бъде обвързан от условията на CVA или IVA (независимо дали самият той е гласувал за одобряването ѝ).
  • Кредиторите участват в производството по несъстоятелност чрез събрания на кредиторите и чрез други процеси по вземане на решения. Те също така могат да създадат комисия и да изберат нейните членове. Длъжностните лица, различни от официалния синдик, трябва редовно да представят актуална информация на кредиторите (на всеки 6 или 12 месеца в зависимост от процедурата) по напредъка по делото.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

  • Кредиторите участват в производството по несъстоятелност чрез събрания на кредиторите и чрез други процеси по вземане на решения. Те могат също така да създадат комисия и да изберат нейните членове. Длъжностните лица, различни от официалния синдик, трябва редовно да представят актуална информация на кредиторите (на всеки 6 или 12 месеца в зависимост от процедурата) по напредъка по делото, а при обявяване на фалит и прекратяване трябва да проведат заключително събрание на кредиторите, за да докладват относно управлението на производството по несъстоятелност.
  • Решенията могат да включват назначаване или отзоваване на длъжностното лице, споразумение за възнаграждението на длъжностното лице, създаване на комисия, проучване на предложение за доброволна договореност или всякакво друго решение, което длъжностното лице прецени, че изисква участието на кредиторите.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

  • В предложението за IVA може да се предвижда надзорникът да се разпорежда с активите на длъжника.
  • При DRO активите са изключени от производството, но официалният синдик разполага с правомощие да отправя запитвания във връзка с поведението и имуществото на длъжника.
  • При обявяване на фалит имуществото преминава към синдика, когато бъде назначен, без да е необходимо предаване, преотстъпване или прехвърляне. Синдикът е длъжен да поеме, осребри и разпредели между кредиторите имуществото на фалиралото лице.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

  • При корпоративната несъстоятелност в производството по несъстоятелност могат да бъдат включени всички дългове/задължения/непозволени увреждания на дружеството преди началната дата на неплатежоспособността. Могат да се предявят вземания и по отношение на дължими в бъдеще дългове, които обаче трябва да се намалят до сегашните стойности.
  • Задълженията, произтичащи от някои престъпни дейности (например трафик на наркотици), не подлежат на доказване при назначаване на временен управител или прекратяване.
  • Задълженията, поети след започването на производството, се считат за „разноски“. По отношение на тях съществува отделна йерархия на плащанията, но всички те трябва да бъдат изплатени преди да се пристъпи към разпределяне на парични средства между кредиторите.
  • В предложението за IVA трябва да се разкриват напълно задълженията на длъжника и да се определя начинът, по който ще се плати на кредиторите. В производството по несъстоятелност не могат да се предявяват вземания за дългове, натрупани от длъжника след постигането на споразумение по предложението, освен ако не е предвидена изрична клауза в тази връзка.
  • Определени дългове не се включват в процедурата за DRO и трябва да бъдат платени от длъжника. Те включват глоби, неплатени лицензионни такси за телевизия, студентски заеми и обезпечени дългове. В DRO не се предявяват вземания от кредитори, тъй като не се извършва разпределяне на активи.
  • В производството за обявяване на фалит могат да бъдат предявени вземания за дългове, които са изискуеми към датата на разпореждането за обявяване на фалит или които станат изискуеми в бъдеще в резултат на задължение, поето преди производството за обявяване на фалит. В производството за обявяване на фалит не могат да бъдат предявени вземания за глоби, дългове във връзка със студентски заеми, просрочени плащания на дългове във връзка със семейноправни производства и дългове във връзка с актове за конфискация.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

  • Кредиторите могат да предявяват вземания (доказателства за дългове) във всеки момент от производството. За да може да се гласува на събранията (или други процедури за вземане на решения) или за да се получи дял при разпределянето на приходите, трябва да бъде предявено вземане.
  • Когато при назначаване на временен управител, прекратяване или обявяване на фалит има намерение за разпределяне на приходите, длъжностното лице изпраща писма до всички кредитори, които все още не са предявили вземания, като посочва, че ще бъде извършено разпределянето на приходите, ги приканва да предявят своите вземания и определя краен срок за предявяването им, за да бъдат включени в разпределянето на приходите. Длъжностното лице може да взема предвид вземания, предявени след тази дата, но не е длъжно да го прави.
  • При ликвидация от съда и обявяване на фалит има стандартен формуляр, който трябва да бъде подаден, за да се докаже съществуването на дългове. За нито една от останалите процедури не съществуват стандартни формуляри, но в правната рамка за други процедури се посочва какви документи трябва да бъдат включени в доказателството за целите на разпределянето на приходите.
  • Ако кредиторът не предяви вземането си навреме, той не може да възпрепятства разпределянето на приходите.
  • При доброволни договорености изискването за представяне на доказателство пред длъжностното лице се изпълнява чрез уведомяване за вземането в писмен вид.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

  • Някои вземания, произтичащи от заетост, се третират като привилегировани и са платими след заплащане на разходите за процедурата, но преди вземанията на притежателите на плаващи обезпечения и необезпечените кредитори.
  • Вземанията не са подчинени по закон, освен в производства за обявяване на фалит, при които дългът към съпруга (съпругата) или регистрирания партньор на фалиралото лице към датата на обявяване на фалит се нарежда след дълговете към други кредитори, заедно с лихвите върху тези дългове.
  • Ако трета страна погаси дълга на длъжника, въпросната страна има вземане, предмет на суброгация, в производството по несъстоятелност.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

  • Кредиторите се съгласяват с предложенията, отправени от длъжника (при доброволна договореност на дружество — >75 % одобрение с оглед на стойността) или длъжностното лице по несъстоятелност (назначаване на временен управител, обикновено мнозинство или одобрение на всички обезпечени и повечето привилегировани кредитори, в случай че се счита за вероятно да не е налице възвръщаемост за необезпечените кредитори).
  • В случай на CVA всички необезпечени кредитори към момента на представяне на предложенията биват обвързани от споразумението, след като бъде одобрено.
  • Не е необходимо плановете за преструктуриране да бъдат одобрени от съда, но увредената страна може да се обърне към съда, ако счита, че е навредено ненужно на интересите ѝ.
  • Съществуват подробни процесуални правила за закриването/приключването на всички производства по корпоративна несъстоятелност, както чрез прекратяване, така и чрез преструктуриране.
  • След като кредиторите се съгласят с предложението за IVA, тази договореност се изпълнява със синдик с функциите на надзорник. Това не изисква разрешение от съда, въпреки че надзорникът трябва да докладва на съда резултата от проведеното събрание за одобряване на предложението. Всяка от страните може да се обърне към съда за преразглеждане на решението на кредиторите дали да приемат предложението на основание, че е налице съществен недостатък.
  • Ако след одобрението длъжникът не спазва условията на IVA, надзорникът може да подаде иск за обявяването на длъжника във фалит.
  • При DRO дълговете се погасяват 12 месеца след постановяването на заповедта. Съдът не участва в този процес.
  • При обявяване на фалит синдикът трябва да изпрати окончателен доклад на кредиторите, преди да бъде освободен. Ако синдикът не е официалният синдик, той трябва да свика заключително събрание на кредиторите, на което кредиторите могат да възразят срещу освобождаването. В такъв случай синдикът трябва да подаде искане за освобождаване до министерството или в противен случай бива освободен, когато отправи уведомление до фирмения регистър, че заключителното събрание е проведено.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

  • Кредиторите могат да предявят вземания във връзка със средства, които са им били разпределени (но не са били вложени в банка от тях), след приключването на производството (като тези средства се съхраняват от министерството).
  • В законодателството на Северна Ирландия се предвижда, че производството приключва при освобождаване на длъжностното лице.
  • При IVA с предложението на кредиторите се предлага определена сума за погасяване за всеки GBP от дълга. Кредиторите са длъжни да приемат това като пълно плащане, ако предложението бъде прието, поради което не разполагат с право на регресен иск за която и да е част от дълга след приключването на производството.
  • При обявяване на фалит и процедура за DRO дълговете се погасяват при приключването на производството с изключение на дълговете, които не представляват част от производството.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

  • В законодателството на Северна Ирландия се предвижда ясна йерархия на плащане от средствата, реализирани от активите. Разходите и съдебните разноски трябва да бъдат платени (от реализацията на активите) преди връщането на средства на кредиторите.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

  • Ако неплатежоспособното лице е проявило предпочитание към определен кредитор при действията, насочени към официалното обявяване в несъстоятелност (т.е. предпочело е да плати на този кредитор, вместо на други кредитори), или е сключило сделка на твърде ниска стойност (т.е. продало е нещо за сума, по-малка от неговата стойност или ценност), длъжностното лице може да предприеме правни действия спрямо получателя.
  • По искане на длъжностното лице по обявяване на фалит, прекратяване или назначаване на временен управител съдът може да отмени и двата вида сделки и да нареди на получателя да предприеме мерки за възстановяване до положението, каквото би било, ако сделката не е била извършена.
  • Исковете за отмяна на преференциални плащания трябва да са свързани със сделки, осъществени през шестте месеца преди назначаването на временния управител, откриването на процедурата за ликвидация или представянето на иск за обявяване на фалит или в срок от две години, в случай че е извършено преференциално плащане към партньор.
  • Исковете за отмяна на сделки на твърде ниска стойност трябва да са свързани със сделки, извършени в срок от две години преди въпросните събития или — в производства за обявяване на фалит — в срок от пет години, при условие че лицето е било неплатежоспособно към онзи момент или е станало неплатежоспособно в резултат на сделката.
  • Длъжностното лице по назначаване на временен управител, прекратяване, обявяване на фалит или доброволна договореност може да се обърне към съда с искане да се издаде заповед за отмяна на сделка, при която кредиторите са станали обект на измама. Такова искане може да бъде отправено и от жертвата на сделката с разрешение от съда.
  • При процедури за назначаване на временен управител и прекратяване длъжностното лице също така може да предяви иск за обезщетение срещу директора на дружество, търгувало с информация относно несъстоятелността, в резултат на което са възникнали допълнителни загуби за кредиторите, осъществявана е търговия с цел измама или е налице злоупотреба с власт.
  • В случай че пред съда бъде представена молба за ликвидация или иск за обявяване на фалит, всички разпореждания с имущество след представянето на молбата или иска са нищожни, освен ако съдът разпореди друго.
Последна актуализация: 18/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.