

Намиране на информация по региони
Молбите за развод се разглеждат от районните съдилища (käräjäoikeus). Молба за развод може да бъде подадена от един от съпрузите или и от двамата съпрузи заедно.
Разводът може да бъде допуснат след изтичането на шестмесечен срок за размисъл. Срокът за размисъл не се прилага, ако съпрузите са живели разделени най-малко две години преди подаването на молбата за развод.
В молбата не е необходимо да се изброяват основанията, на които се иска развод. Районните съдилища не изследват личните отношения на съпрузите или причините за искане на развод. Вж. въпрос 1.
По време на развода съпрузите запазват фамилното име, ползвано по време на брака. Ако фамилното име на един от съпрузите се е променило в резултат на сключването на брак, той или тя може да подаде молба то да бъде променено след постановяване на развода.
Допускането на развод и подялбата на имуществото са отделни въпроси. След като бракът бъде прекратен, съпрузите могат да се споразумеят за подялбата на имуществото помежду си или да поискат от съда да назначи изпълнител за тази цел. Общото правило е всички активи на съпрузите да се делят по равно. Допускат се и отклонения от общото правило, например въз основа на предбрачен договор. Подялбата може да бъде различна и ако в противен случай резултатът би се считал за неоснователен. Подялбата на семейното имущество може да започне щом започне срокът за размисъл.
Въпросите, свързани с правото на упражняване на родителски права, местоживеенето, издръжката и правото на посещения на малолетните и непълнолетните деца от брака на съпрузите, могат да бъдат уредени въз основа на акцесорно искане към молбата за развод. Вж. рубрики „Родителска отговорност — Финландия“ и „Искове за издръжка — Финландия“.
При постановяване на решението за развод съдът може по молба на един от съпрузите да осъди другия съпруг да му плаща издръжка, ако счете това за справедливо (вж. рубрика „Искове за издръжка — Финландия“). Това обаче се случва рядко.
Финландската правна система не признава института на законната раздяла. На практика раздяла означава, че съпрузите живеят разделени, на различни адреси.
Вж. въпрос 4.
Вж. въпрос 4.
Финландското законодателство не предвижда разпоредби относно унищожаване на брака. Въпреки това прокуратурата трябва незабавно да заведе срещу съпрузите бракоразводно дело, ако излезе наяве, че те са близки роднини, или че един от тях вече е имал законен брак към момента на сключване на брака.
Вж. въпрос 7.
Вж. въпрос 7.
Молбите за развод винаги трябва да се подават до районните съдилища. Законът предвижда обаче, че съпрузите трябва винаги да се стремят към разрешаване на всякакви семейни спорове първо чрез преговори и достигане до взаимно съгласие; за тази цел съпрузите могат да поискат помощ от семейните медиатори от техния общински съвет за социални услуги (sosiaalilautakunta). Районните съдилища също са задължени да информират съпрузите за възможността да се ползва семейна медиация. Медиаторите се опитват да помогнат на съпрузите да достигнат до взаимно съгласие за начина, по който семейните спорове могат да бъдат решени по най-задоволителен начин за всички членове на семейството. Медиаторите могат да помогнат на съпрузите и при изготвянето на споразумения и предприемането на други мерки за решаване на спорове. Медиаторите имат специално задължение да вземат предвид интересите на всички малолетни и непълнолетни деца в семейството. Медиацията винаги е факултативна.
Молбата за развод може да се подаде от двамата съпрузи заедно или само от единия съпруг. Молбата трябва да се подаде в писмен вид до районния съд в населеното място по местопребиваване на единия от съпрузите. Молбите за развод може да се подават лично или чрез упълномощен представител. Те може да се изпращат до районния съд и по пощата, по факс или по електронна поща.
По бракоразводни дела може да бъде предоставена правна помощ. Повече информация за правната помощ във Финландия можете да получите тук.
Решенията за развод може да бъдат обжалвани пред апелативен съд (hovioikeus).
По правило за признаването във Финландия на съдебно решение за развод, постановено в друга държава членка, се прилага Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета.
Съгласно регламента решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специални процесуални действия. Всяко заинтересовано лице обаче може да подаде молба за признаване или непризнаване на решението.
Молбите за признаване на съдебни решения се разглеждат от районните съдилища.
По отношение на молби за развод, подадени в скандинавските страни, обаче се прилага Северната конвенция относно браковете от 1931 г. От държавите — членки на Европейския съюз, страни по тази конвенция са Финландия, Швеция и Дания. Съдебно решение за допускане на развод, постановено в съответствие със Северната конвенция относно браковете, е валидно във всички скандинавски държави без отделно потвърждение.
Процедурата е същата като тази, описана под въпрос 14.
По всички дела за развод, заведени във Финландия, се прилага финландското законодателство.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.