

Намиране на информация по региони
Съпругът или съпругата трябва да подаде писмена молба (наричана „искова молба“) до съда. Исковите молби за развод се разглеждат от Върховния съд и съпрузите трябва да предявят иск за развод пред този съд. Ищецът трябва да докаже, че бракът е непоправимо разстроен и да представи доказателства за един от петте факта, посочени по-долу.
В продължение на две години от сключването на брака не може да се подава искова молба за развод. Единствените изключения от това правило са случаите, когато ищецът е претърпял извънредни трудности или ответникът е проявил извънредна безнравственост, или ако ищецът е бил под 16-годишна възраст към датата на сключване на брака.
Единственото основание за развод е непоправимото разстройство на брака. За да се докаже, че бракът е непоправимо разстроен, е необходимо да бъдат представени доказателства за наличие на един или повече факти, свързани с брака:
Съдът трябва, доколкото е възможно, да проучи фактите, които са изтъкнати от ищеца (молител), както и всички факти, представени от другия съпруг (ответник). Ако въз основа на доказателствата съдът е убеден, че бракът е разстроен непоправимо, съдията от Върховния съд постановява решение за допускане на развода, при условие че е удовлетворен от договореностите по отношение на всички деца на развеждащите се страни.
Ако съдът е стигнал до убеждението, че бракът е разстроен непоправимо, той първо издава „условно решение за развод“ (привременно решение за развод). След изтичането на период от шест седмици страната, която се е обърнала към съда за развод, може да подаде молба за „окончателно решение “ (окончателно решение за развод). Освен при извънредни обстоятелства, няма определен краен срок за подаване на молба за безусловно (окончателно) решение.
Ако обаче молбата за окончателно решение бъде подадена по-късно от 12 месеца след условното решение, ищецът ще трябва да представи заедно с молбата и писмено обяснение, в което да посочи:
Съдията може да изиска от ищеца да представи клетвена декларация, потвърждаваща даденото обяснение, и да постанови такова решение по молбата, каквото счита за необходимо.
Бракът се разтрогва, затова няма никакви по-нататъшни задължения за съвместно съжителство или за продължаване на личните отношения, освен ако страните го желаят. Страните могат да сключат повторно брак, ако желаят. По свое желание те могат да изберат да запазят фамилното си име от брака или да си върнат името отпреди брака.
Това се определя от съда при изслушване на фактите по всяко дело. Дори ако има споразумение между страните, съдът има пълното право да го одобри или измени.
В компетентността на Върховния съд е, преди или след като постанови окончателното решение, да определи условията по упражняване на родителските права и отговорности, издръжката и образованието на децата от брака или дори да нареди предприемането на мерки за поставяне на децата под защитата на съда. Върховният съд не може да обяви за окончателно дадено решение за допускане на развод, докато не се увери, че са предприети удовлетворителни мерки по отношение на всяко от децата.
С произнасяне на условното решение за развод или във всеки един момент след това, Върховният съд има правомощията да постанови, че съпругът следва да плаща на съпругата си, по време на техния съвместен живот, такава месечна или седмична сума за издръжка на съпругата, каквато съдът може да определи за приемлива. Правото на издръжка на съпругата се прекратява, когато тя се омъжи повторно, но издръжката за детето от брака остава незасегната при повторния брак на майката.
Според гибралтарското право законната раздяла се нарича „съдебна раздяла“. Когато съдът постанови такова решение, повече не се очаква от съпруга, който го е поискал, да продължи да живее със своя съпруг или своята съпруга. Той или тя обаче няма да може да се ожени/омъжи отново. В действителност съдебната раздяла представлява една възможност за съпрузите, чийто брак е разстроен, но не желаят да сключват нов. Ищецът, който желае съдебна раздяла, не е задължен да доказва, че бракът е разстроен непоправимо. След постановяването на решение за съдебна раздяла е възможно да се предяви иск за развод.
Ищецът трябва да предостави доказателство за един или повече от аргументите, с които се обосновава доказването на разстройството на брака, и — за разлика от онези, които искат развод — не е необходимо да чака три години, считано от датата на сключване на брака, за да образува производството.
Ако страна по съдебна раздяла почине без да остави завещание, неговото или нейното имущество се разпределя според правилата при липса на завещания, а решението за съдебна раздяла има същото действие като развода. Следователно никой от съпрузите след това няма каквито и да било права върху имуществото на страната, починала без да остави завещание. Ако страна по съдебна раздяла почине, но остави завещание, съдебната раздяла не оказва въздействие върху правото по въпросното завещание, когато например преживялата страна по съдебната раздяла е определена за бенефициер според въпросното завещание.
При съдебна раздяла за съда са валидни същите разпоредби за делба на имуществото, които са предвидени в случай на развод.
Съществуват две форми на предявяване на недействителността на брака. Бракът може да бъде обявен за „нищожен“, което означава, че бракът изобщо не е бил действителен и никога не е съществувал. При други обстоятелства бракът може да бъде „унищожаем“, което означава, че единият от съпрузите може да предяви иск за обявяване на брака за недействителен. Възможно е бракът да продължи, ако и двамата съпрузи са съгласни.
Бракът е нищожен, ако:
Бракът е унищожаем при следните обстоятелства:
След като бракът бъде обявен за унищожен, той се счита за нищожен и недействителен. Когато обаче има деца от брака, Върховният съд трябва да бъде убеден, че са предвидени подходящи мерки. Може да се предвиди също така плащането на издръжка и упражняване на родителски права и отговорности/издръжка за всички деца.
Разводът попада в изключителната компетентност на Върховния съд на Гибралтар. Може обаче да се получи известна социална помощ чрез брачно консултиране.
Исковите молби трябва да се подават в деловодството на Върховния съд, 277 Main Street, Gibraltar.
Молбата се подава под формата на искова молба и трябва да бъде придружена от клетвена декларация, към която да бъде приложено копие на удостоверението за брак, копия на удостоверенията за раждане на всички деца и да бъдат посочени основанията за развода/законната раздяла/унищожаването на брака. Трябва да бъдат посочени също така родените от брака деца и финансовото положение на ищеца. Допълнителна информация може да бъде получена от деловодството на Върховния съд, 277 Main Street, Gibraltar, телефон (+350) 200 75608.
Може да бъде получена правна помощ за покриване на разходите по производството, ако са изпълнени съответните критерии за доходите. Формуляри и допълнителна информация могат да бъдат получени от деловодството на Върховния съд, 277 Main Street, Gibraltar.
Решението за допускане на развод или унищожаване на брака може да бъде отменено във всеки един момент преди то да стане окончателно. Що се отнася до законната раздяла, при определени обстоятелства решението може да бъде оттеглено във всеки един момент след постановяването му. Решения относно издръжката и упражняването на родителски права и издръжката за деца могат да бъдат изменяни след обявяването на решението за окончателно.
В Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета е предвидено, че решение за развод, законна раздяла (съдебна раздяла) или унищожаване на брака, постановено в една държава членка, може да бъде признато в други държави членки. Нужните документи могат да бъдат получени от съда, който е постановил решението, и следва да бъдат подадени във Върховния съд.
В посочения регламент не се засягат въпроси като вина, имуществени последици от брака, издръжка или някакви други странични въпроси. Трябва да има действителна връзка между въпросната страна и държавата членка, която упражнява компетентността си.
Признаване може да бъде отказано, ако решението противоречи на обществената политика, ако е постановено в отсъствието на дадена страна, ако съответните документи не са били връчени на ответника своевременно, или ако е несъвместимо със съдебно решение в производство между същите страни в Гибралтар или ако е несъвместимо с по-ранно съдебно решение в друга държава, ако по-ранното съдебно решение може да бъде признато в Гибралтар.
Всяка заинтересована страна може да поде молба за решение, постановяващо признаването или непризнаването на съдебното решение. Върховният съд може да спре производството, ако съдебното решение, за което се иска признаване, се обжалва.
Ако решението не може да бъде признато в съответствие със споменатия регламент, се прилагат разпоредбите за признаване на разводи, допуснати в чужбина, които са предвидени в Закона за бракоразводните дела. В него е предвидено, че:
Действителността на чуждестранен развод или законна раздяла, допуснати в рамките на съдебно производство, се признава, ако:
Според гибралтарското право разводи и законни раздели в други държави се признават, ако са изпълнени определени условия. В случай на възразяване срещу признаването на такъв развод/законна раздяла, въпросното възражение може да бъде на основание, че не е изпълнено някое от условията, предвидени в Закона за бракоразводните дела. В такъв случай може да е целесъобразно да се предяви иск пред Върховния съд на Гибралтар за обявяването на даден развод/законна раздяла, допуснат в друга държава, за недействителен.
Съдилищата в Гибралтар винаги прилагат гибралтарското право по дела, които са заведени в тях. Съдилищата са компетентни да допускат развод, дори ако бракът е сключен в чужбина, ако някоя от страните в брака:
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.