

Намиране на информация по региони
Случаите, в които бракът може да бъде прекратен, са уредени подробно в част „Семейно право“ на Гражданския закон на Латвия и в раздел „П“ от Закона за нотариусите. Общата рамка на правния институт на брака е уредена в част „Семейно право“ на Гражданския закон.
Бракът в Латвия може да бъде прекратен само от съд или нотариус (notārs). Съдът може да прекрати брака по искане на един от двамата съпрузи. Нотариусът може да прекрати брака, ако съпрузите са постигнали споразумение относно прекратяването на брака си и нямат общо ненавършило пълнолетие дете или общо имущество, или, ако съпрузите имат общо ненавършило пълнолетие дете или общо имущество, при условие че са сключили писмено споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, режима на лични отношения, издръжката за детето и подялбата на общото имущество.
Следователно една от предпоставките за такъв вид развод е споразумението между съпрузите относно упражняването на родителските права по отношение на роденото в брака дете, издръжката на детето и подялбата на общото имущество.
Ако бракът се прекратява от съда, съдът трябва да установи дали бракът е разстроен. Бракът се счита за разстроен, ако съпрузите не живеят съвместно и не може да се очаква те да възстановят съвместното си съжителство.
Една от предпоставките за прекратяване на брака от нотариус е споразумението между съпрузите за упражняването на родителските права по отношение на роденото в брака дете, издръжката на детето и подялбата на общото имущество. Ако съпрузите не постигнат споразумение, тези искове трябва да се решават в съда едновременно с молбата за развод.
Прекратяване на брака от нотариус
Бракът може да бъде прекратен, ако е разстроен и съпрузите са постигнали споразумение за прекратяването на брака си, като пред нотариус се подаде общо искане, подписано от двамата съпрузи. Ако съпрузите имат общо ненавършило пълнолетие дете или общо имущество, към молбата трябва да бъде приложено писмено споразумение за упражняването на родителските права по отношение на общото ненавършило пълнолетие дете, издръжката на детето, режима на лични отношения и подялбата на общото имущество.
Прекратяване на брака от съда
Бракът може да бъде прекратен от съда, ако съпрузите не са постигнали споразумение относно прекратяването на брака си и едно от следните условия е изпълнено:
Съпрузите са живели разделено в продължение на повече от три години: съпрузите живеят разделено, нямат общо домакинство и единият от съпрузите твърдо е решен да не възстановява общото домакинство, като по този начин отхвърля възможността за брачно съжителство. Общо домакинство може да не е налице дори ако съпрузите живеят в общо жилище.
Ако съпрузите са живели разделено в продължение на по-малко от три години, съдът може да прекрати брака само ако:
причина за разстройството на брака е физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, упражнявано от единия съпруг спрямо другия, който иска прекратяването на брака, или срещу другото му дете, или срещу общото дете на съпрузите;
единият съпруг даде съгласието си по подадената от другия молба за прекратяването на брака;
единият от съпрузите е започнал семейно съжителство с друго лице и се е родило или се очаква да се роди дете от това партньорство.
Когато при гореописаните обстоятелства съдът вярва, че все пак бракът може да бъде съхранен, производството за развод може да бъде отложено за период до шест месеца с оглед на евентуалното помирение на съпрузите.
Когато, преди да са живели разделено за три години, единият от съпрузите подаде молба за развод на основание, различно от трите гореизброени, съдът не може да прекрати брака преди изтичането на законоустановения тригодишен срок и трябва да отложи разглеждането на случая с оглед на евентуалното помирение на съпрузите.
Ако съпрузите живеят разделено в продължение на по-малко от три години, бракът може да бъде прекратен от нотариус само ако и двамата съпрузи са съгласни с прекратяването на брака си и са подали молба за прекратяване пред нотариуса в съответствие с определената в Закона за нотариусите процедура.
Съдът не може да прекрати брак дори и да е разстроен, ако и доколкото запазването на брака е необходимо при извънредни обстоятелства в интерес на общо ненавършило пълнолетие дете на съпрузите.
Правата и задълженията, произтичащите от правоотношението между съпрузите, се прекратяват веднага щом съдебното решение за допускане на развода влезе в сила или веднага щом сертифициран нотариус издаде свидетелство за развод. На бившите съпрузи могат да бъдат наложени нови права и задължения в резултат на развода. След прекратяването на брака всяка от страните може да сключи друг брак.
Според Гражданския закон съпругът, който е сменил своята фамилия при сключването на брака, след прекратяването на брака има право да използва или своето брачно фамилно име или, алтернативно, ако поиска това, съдът или нотариусът ще му разреши да използва предбрачното си име.
По молба на другия съпруг съдът може да забрани на съпруга, който е допринесъл за разстройството на брака, да запази брачното име, ако това не е в ущърб на интересите на детето.
Бракът може да бъде прекратен от нотариус, ако съпрузите са постигнали предварително писмено споразумение относно подялбата на цялото общо имущество и ако споразумението е приложено към молбата за развод.
Когато бракът се прекратява от съда, съпрузите могат да постигнат споразумение относно подялбата на общото имущество. Ако съпрузите не постигнат споразумение, техните претенции се уреждат от съда по Гражданския закон или според условията на брачния договор. В Гражданския закон за предвидени два вида имуществени отношения, а именно отношения, уредени от законодателството, и отношения, уредени от брачен договор, като процедурата за подялба на имуществото в случай на развод се определя по тях.
Когато имуществените отношения са уредени от законодателството, при подялба на имуществото всеки от съпрузите има право да задържи имуществото, което му/ѝ е принадлежало преди брака, и цялото отделно имущество, което той или тя е придобил/а по време на брака. Всичко, което е придобито по време на брака от съпрузите като общност или от някой от тях, но с общи средства, представлява обща собственост на двамата съпрузи. Приема се, че общата собственост принадлежи в еднаква степен на двамата съпрузи, освен ако някой от тях може да обоснове и докаже, че тя трябва да бъде поделена в друго съотношение.
Когато имуществените отношения са уредени от брачен договор, в договора може да бъде предвидена разделна собственост или обща собственост на цялото имущество на съпрузите, като в такъв случай подялбата на имуществото се решава в съответствие с предвидената в законодателството разпоредба за съответното договорно имуществено отношение.
Въпросите, произтичащи от правоотношения в рамките на семейството, които са описани по-горе, и по-специално произтичащите от правоотношенията между родители и деца, не могат да бъдат разглеждани отделно един от друг при делата за развод.
Ако бракът се прекратява от нотариус, съпрузите трябва да постигнат съгласие не само по отношение на развода, но също така за упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата. Заедно с молбата за развод трябва да бъде подадено предварително писмено споразумение упражняването на родителските права по отношение на общото ненавършило пълнолетие дете, режима на лични отношения и издръжката на детето.
Ако бракът се прекратява от съд, съпрузите трябва да се споразумеят по упражняването на родителските права по отношение на общото ненавършило пълнолетие дете, режима на лични отношения и издръжката на детето. Ако такова споразумение не бъде сключено, освен ако исковете са били вече уредени, исковете трябва да се предявяват заедно с молбата за развод. В противен случай съдът не може да допусне развод.
Последици от развода по отношение на родителската отговорност
Отговорността за полагането на грижи за дете не приключва, ако детето не живее повече с единия или двамата си родители.
Дори родителите да живеят разделено, тяхната съвместна отговорност продължава. Грижата за детето и надзорът върху него трябва да бъдат гарантирани от родителя, с който детето живее.
Родителите са длъжни заедно да вземат решения по въпроси, които могат да имат важно значение за развитието на детето. Споровете между страните се решават от съда по въпросите на сираците (bāriņtiesa), освен ако законодателството не предвижда друго.
Съвместното упражняване на родителските права от родителите се прекратява, когато по споразумение между родителите или със съдебно решение упражняването на тези права се предостави на единия родител.
Ако единият родител детето упражнява самостоятелното родителските права по отношение на детето, то този родител е носител на свързаните с това права и задължения. .Другият родител трябва да има право на лични отношения (правото да поддържа контакти и лични отношения с детето).
Последици от развода по отношение на издръжката на детето
Въпросът с издръжката на детето трябва да бъде определен по време на бракоразводното производство. Родителите са длъжни да осигуряват издръжка за детето, която да е съразмерна на възможностите и на финансовото им положение. Дълг на бащата и майката е да издържат детето, докато то започне да се издържа само. Отговорността за осигуряване на издръжка за дете остава дори ако детето живее отделно от семейството или ако детето вече не живее с единия или и с двамата си родители. При прекратяването на брака родителите на детето имат право да достигнат до взаимно съгласие по издръжката на детето, но ако родителите не постигнат съгласие, спорът се решава от съда в хода на бракоразводното производство.
В Гражданския закон е предвидено, че към момента на прекратяване на брака или дори след това бивши съпрузи могат да предявяват иск за плащания от другия съпруг, съизмерими с финансовото положение на другия съпруг, за да се осигурят предишните условия на живот на първия съпруг. Задължението за осигуряване на предишните условия на живот на бившия съпруг приключва, когато:
Терминът „законна раздяла“ не съществува в латвийската правна уредба.
Терминът „законна раздяла“ не съществува в латвийската правна уредба.
Терминът „законна раздяла“ не съществува в латвийската правна уредба.
Бракът може да бъде унищожен, ако е бил сключен в нарушение на законови разпоредби, което е попречило на неговото законосъобразно сключване. Счита се, че страните никога не са сключвали брак от момента на влизане в сила на съдебно решение за унищожаване на брака, а бракът се счита за нищожен и недействителен от момента на сключването му. Може да се отбележи, че е възможно бракът да бъде унищожен дори след допускането на развод.
Бракът може да бъде унищожен само в следните случаи, предвидени в законодателството:
Във всички посочени случаи молба за унищожаване на брака може да бъде заведена по всяко време без ограничение от всяка заинтересована страна или от прокурор. Ако бракът е бил прекратен поради смърт или развод, само лица, чиито права са засегнати, могат да подават молба за унищожаване. Ако и двамата съпрузи са починали, молба за унищожаване на техния брак вече не може да се подава.
Съпругът, чийто брак е унищожен, възстановява своето предбрачно фамилно име. Ако към момента на сключването на брака съпругът не е знаел, че бракът подлежи на унищожаване, той или тя може да поиска разрешение от съда да запази брачната си фамилия.
Ако към момента на сключването на брака единият от съпрузите е знаел, че бракът подлежи на унищожаване, другият съпруг има право да изиска от първия не само средствата, необходими за поддържане на предишните му/ѝ условия на живот, но също така обезщетение за неимуществени вреди.
Когато бракът бъде унищожен, обстоятелствата, при които бившият съпруг се освобождава от задължението да осигурява предишните условия на живот на другия съпруг, са същите като при развод (вж. въпрос 3.4).
Що се отнася до подялбата на имуществото при унищожаване на брака, всеки от бившите съпрузи има право да задържи своето предбрачно имущество и цялото имущество, което той или тя е придобил/а по време на съжителството. Съвместно придобитото имущество трябва да бъде разделено поравно между бившите съпрузи.
Ако към момента на сключването на брака никой от съпрузите не е знаел факта, че бракът подлежи на унищожаване, имуществото се разделя в съответствие с разпоредбите на Гражданския закон, уреждащи подялбата на имущество, придобито по време на законен брак. Ако обаче само единият съпруг не е знаел за факта, че бракът подлежи на унищожаване, редът за подялба на имуществото, придобито по време на законен брак, в случай на развод важи само за съпруга, който не е знаел, че бракът подлежи на унищожаване.
В Латвия бракът може да бъде прекратен от нотариус при подаване на обща молба от двамата съпрузи. Процедурата за прекратяване на брака от нотариус е определена в част раздел „П“ от Закона за нотариусите. Сертифициран нотариус прекратява брака в случаи, когато съпрузите са постигнали съгласие за развод и нямат общо ненавършило пълнолетие дете или общо имущество или ако съпрузите имат ненавършило пълнолетие дете или общо имущество и са сключили писмено споразумение упражняването на родителските права по отношение на общото ненавършило пълнолетие дете, режима на лични отношения , издръжката на детето и подялбата на общото имущество.
Прекратяване на брака от нотариус
Ако бракът се прекратява от нотариус, не е предвидена специална териториална компетентност — страните могат да се обърнат към който и да било нотариус навсякъде в държавата. Това не включва презгранични случаи, при които компетентността се определя в съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета. Когато според законодателството на Европейския съюз или друго международно законодателство даден презграничен развод не попада в компетентността на латвийските съдилища, сертифициран нотариус не може да открие бракоразводна процедура и трябва да уведоми съпрузите за това.
При презгранични бракоразводни дела приложимото право се определя в съответствие с Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 г. относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла.
В молбата за развод, която се подава пред нотариус, трябва да бъде посочено следното:
Към молбата трябва да бъде приложен оригиналът на удостоверението за брак или копие или извлечение, издадено от службата по гражданско състояние, или декларация от службата за вписване на актове по гражданското състояние.
Ако съпрузите имат общо ненавършило пълнолетие дете или общо имущество, към молбата трябва да бъде приложено писмено споразумение за упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, режима на лични отношения и подялбата на общото имущество.
Прекратяване на брака от съда
Молбата за развод или за унищожаване на брака трябва да бъде подадена пред компетентния районен (градски) съд (rajona (pilsētas) tiesa) — обикновено съда по декларираното местожителство на ответника или, ако няма такъв, по фактическото местожителство на ответника. Молбата може да бъде подадена и пред съда по декларираното местожителство на ищеца или, ако няма такъв, по фактическото местожителство на ищеца, ако:
Правилата относно компетентността по въпросите на развода, законната раздяла и унищожаването на брака, когато единият от съпрузите обичайно живее в друга държава членка или е гражданин на друга държава членка, са определени в Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000.
След като бъде определено коя е надлежната държава членка, се прилага националното гражданско процесуално право на съответната държава членка.
Правила относно компетентността по бракоразводни дела са предвидени също така в двустранни международни споразумения за правна помощ и правни отношения, които са сключени с държави извън ЕС и които са обвързващи за Латвия.
Според член 128 от Гражданския процесуален закон в молбата до съда трябва да бъде посочено следното:
Според член 235.1 от Гражданския процесуален закон в молбата за развод трябва да бъде посочено така също следното:
Молбата трябва да бъде подписана от ищеца или неговия или нейния представител. По дело за развод или унищожаване представителят на дадена страна трябва да бъде специално упълномощен да разглежда въпроса. Пълномощното да действа по дело за развод или унищожаване на брак обхваща също така всички други свързани искове.
Към молбата трябва да бъде приложено следното:
По принцип държавата предоставя правна помощ, ако средствата или размерът на доходите на лицата не позволяват те да осигурят защита на правата си или ако внезапно се озоват в положение и при финансово състояние, което не им позволява да направят това (например поради природно бедствие, непреодолима сила или други обстоятелства, които са извън техния контрол), или лицето е напълно зависимо от държавата или местния орган, вследствие на което лицето обективно се затруднява да защитава правата си. Правната помощ се предоставя по разпоредбите на Закона за държавната правна помощ (Valsts nodrošinātās juridiskās palīdzības likums).
Обикновено правната помощ включва разходите, свързани с изготвянето на процесуалните документи, правни консултации в хода на производството, представителство в съда и изпълнение на съдебното решение.
Латвия предоставя правна помощ така също в съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета.
На първа инстанция делото се разглежда от районен (градски) съд (rajona (pilsētas) tiesa). Решението може да се обжалва пред окръжен съд (apgabaltiesa), като може също да се оспорва на правно основание (kasācija).
Важно е да се отбележи, че не може да се поставя под съмнение истинността на документите, които са заверени в съответствие със законоустановената процедура, ако бракът се прекратява от нотариус. Те може да бъдат оспорвани, като се предяви отделен иск.
Всяка жалба, че сертифициран нотариус е действал неправилно при изпълнение на своите задължения или е отказал да изпълни своите задължения, трябва да се подава пред окръжния съд по района на действие на нотариуса в срок до един месец, считано от деня, когато нотариусът е извършил обжалваното действие или е отказал да извърши исканото действие.
Съдебно решение за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, постановено в друга държава членка, се признава в Латвия в съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета. В споменатия регламент е посочено, че решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специални процесуални действия.
С цел да се обезпечи признаването в Латвия на съдебно решение за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, постановено в друга държава членка, всяка заинтересована страна може, в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, да подаде искане решението да бъде или да не бъде признато, като подаде молба за признаване (atzīšana) или за признаване и изпълнение (atzīšana un izpildīšana) на чуждестранното съдебно решение пред районния (градския) съд по мястото, където следва да бъде изпълнено съдебното решение, или по декларираното местожителство на ответника или, ако няма такова, съда по фактическото местожителство на ответника.
Решението за признаване или признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено от чуждестранен съд, се взема еднолично от съдията въз основа на подадената молба и приложените към нея документи в срок до 10 дни от деня на подаване на молбата, без да се призовават страните. Съдията може да откаже да признае съдебното решение в Латвия само на едно от основанията за непризнаване, посочени в член 22 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета. Те дават възможност за отказ да се признае в Латвия съдебно решение, постановено в друга държава членка, в следните случаи:
Според член 638 от Гражданския процесуален кодекс в молбата за признаване на съдебно решение трябва да бъде посочено следното:
Според член 37 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета към молбата за признаване на решение, постановено от съд от друга държава членка, трябва да бъде приложено следното:
Според Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета има два начина, по които заинтересована страна може да се противопостави на признаването в Латвия на съдебно решение за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, издадено в друга държава членка.
Първо, в съответствие с член 21 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета всяка заинтересована страна може да подаде искане до съда за непризнаване в Латвия на съдебно решение, постановено в друга държава членка.
Второ, ответникът по дело за признаване на съдебно решение може да оспори признаването на съдебното решение в Латвия дори когато друго лице вече е подало молба за признаване на съдебното решение и когато, въз основа на въпросната молба, районният (градският) съд вече е признал съдебното решение. Ответникът може да възрази срещу признаването на съдебно решение в Латвия, издадено в друга държава членка, като обжалва решението на районния (градския) съд за признаване на съдебното решение. Според член 33 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета решението на районен или градски съд за признаване на съдебно решение, постановено от съд в друга държава членка, може да се обжалва пред окръжен съд, като се подава допълнително възражение (blakus sūdzība) към съда, който е постановил решението, и се изпраща жалба до съответния окръжен съд. Ответникът или заявителят може да отнесе решението на окръжния съд по признаването на съдебното решение до Сената към Върховния съд (Augstākās tiesas Senāts), като подаде допълнително възражение към съда, който е взел решението, и изпрати жалба до Гражданско отделение на Сената към Върховния съд.
Ответникът може да се противопостави на признаването на решение, издадено в друга държава членка, само въз основа на едно от основанията за непризнаване, които са посочени в член 22 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета (вж. въпрос 14).
Процедурата за определяне на приложимото право е предвидена в Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (Регламент "Рим III").
http://www.llrx.com/features/latvia.htm English
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.