Развод и законна раздяла

1 Какви са условията за получаване на развод?

При искане за развод трябва да се подаде молба до компетентния окръжен съд по последното съвместно местопребиваване на съпрузите. Съдът постановява решение след провеждането на изслушване. Решението за раздяла не представлява условие за развод. Трябва да бъде установено, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

2 Какви са основанията за развод?

Основанията за допускане на развод са, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, Необходимо е да бъдат изпълнени и двете условия (член 56, параграф 1 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Дори когато е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака обаче, развод не може да бъде постановен, ако това би накърнило интересите на непълнолетни деца, родени по време на брака, или ако по други причини това би било несъвместимо с правилата за съвместно съжителство в обществото. Развод не се допуска и когато молбата е подадена от съпруг, който единствен носи вина за разстройството на брака, освен когато другият съпруг се съгласи на развод или неговият отказ да даде съгласие за развода е несъвместим, при определени обстоятелства, с правилата за съвместно ‑съжителство в обществото.

3 Какви са правните последици от развода за:

3.1 личните отношения между съпрузите (напр. фамилното име)

Разведен съпруг, който при сключването на брака е променил своето фамилно име, може да върне предбрачното си фамилно име в срок до три месеца, след като решението за развод стане окончателно. Във връзка с това трябва да бъде подадена декларация до началника на службата по вписванията или до консул. Освен това разведеният съпруг е свободен да сключи нов брак.

3.2 подялбата на имуществото на съпрузите

При сключването на брака по закон се създава съпружеска имуществена общност (законова съсобственост), която включва имуществото, придобито от единия или от двамата съпрузи през целия период на съществуване на законовата съсобственост (съвместна собственост). Имущество, което не е обхванато от законовата съсобственост, представлява личното имущество на съпруга (съпругата). По искане на единия от съпрузите съдът може да подели с решението за развод и имуществената общност, стига подялбата на имуществото да не води до прекомерно забавяне на производството. Двамата съпрузи имат равни дялове в имуществената общност. Поради важни причини обаче всеки от съпрузите може да поиска от съда да раздели имуществената общност според степента, в която всеки от тях е допринесъл за придобиването на съответното имущество.

Когато съпрузите живеят в общо жилище, в решението за развод съдът определя как следва да се използва жилището, докато разведените съпрузи продължават да живеят заедно в него. При изключителни обстоятелства, когато единият от съпрузите прави съжителството невъзможно чрез тежко укорими действия, съдът може да разпореди извеждането му от жилището по искане на другия съпруг. Ако и двамата съпрузи поискат, в решението за развод съдът може също така да раздели общото жилище или да предостави жилището на единия от съпрузите, ако другият се съгласи да го напусне, без да бъдат осигурени жилище и удобства, с които да бъде заместено, доколкото подобно разделяне или предоставяне на жилището е възможно. Когато постановява решение относно общото жилище, съдът отчита на първо място нуждите на децата и на съпруга, на когото е поверено да упражнява родителската отговорност.

3.3 малолетните и непълнолетните деца на съпрузите

В решението за развод съдът се произнася по родителската отговорност за всички малолетни или непълнолетни деца на двамата съпрузи и режима на лични отношения между родителите и децата. Той определя също така сумата, която всеки съпруг трябва да плаща за издръжката и отглеждането на децата. Съдът взема предвид писмено споразумение между съпрузите относно начина, по който се очаква да се упражнява родителската отговорност, и правото на лични отношения с детето след развода, стига споразумението да е във висшия интерес на детето. Братя и сестри следва да се отглеждат заедно, освен ако не се изисква друго във висшия интерес на детето.

При липсата на споразумение между съпрузите съдът се произнася относно начина, по който трябва да се упражнява родителската отговорност, и правото на лични отношения след развода, като отчита правото на детето да бъде отгледано от двамата родители. Съдът може да повери упражняването на родителската отговорност на единия родител, като ограничи родителската отговорност на другия родител до конкретни задължения и права по отношение на детето (децата), ако това е във висшия интерес на детето.

Ако и двамата съпрузи поискат, съдът може да се въздържи да вземе решение относно упражняване на правото на лични отношения.

3.4 задължението за изплащане на издръжка на другия съпруг?

Разведен съпруг, по отношение на когото не е установено, че единствено той носи вина за разстройството на брака, и който изпитва финансови затруднения, може да поиска от другия съпруг издръжка, която отговаря на неговите разумни нужди и на финансовите възможности на другия съпруг.

Ако е установено, че само единият от съпрузите носи вина за разстройството на брака и разводът води до съществено влошаване на финансовото състояние на другия съпруг, съдът може да постанови, по искане на съпруга, който не носи вина, че този, който единствено носи вина, е длъжен да допринесе за разумните нужди на съпруга, който не носи вина, дори ако последният не изпитва финансови затруднения.

Задължението за издръжка на съпруг се прекратява, когато съпругът сключи нов брак. Когато обаче разведен съпруг, за когото не е установено, че носи вина за разстройството на брака, е задължен да плаща издръжка, задължението за издръжка също се прекратява 5 години след решението за развод, освен ако по искане на лицето, което има право на издръжка, съдът удължи този петгодишен период поради извънредни обстоятелства.

4 Какво на практика означава правният термин „законна раздяла“?

Това е официална раздяла, т.е. тя се постановява от съда съгласно членове 61¹—61⁶ от Кодекса за семейството и настойничеството.

5 Какви са условията за законна раздяла?

Условието за раздяла е констатацията, че е настъпило дълбоко разстройство на брака. Дори когато е настъпило дълбоко разстройство на брака, раздялата не може да бъде постановена, ако това би накърнило интересите на непълнолетни деца, родени по време на брака, или ако по други причини би било несъвместимо с правила за съвместно съжителство в обществото. Ако съпрузите нямат общи малолетни или непълнолетни деца, съдът може да постанови решение за раздяла при искане и от двете страни.

6 Какви са правните последици от законната раздяла?

По правило правните последици от раздялата са същите като тези от развода. Разделеният съпруг обаче не може да сключи нов брак.

7 Какво означава на практика терминът „унищожаване на бракa“?

„Унищожаване на брака“ означава отмяна с обратна сила на всички последици от брака. Бракът се приема така, все едно никога не е бил сключван. Единственото изключение е че децата, родени по време на брак, който е унищожен, запазват статута на деца, родени в брак.

8 Какви са условията за унищожаване на брака?

Основанията за унищожаване на брака са посочени в Кодекса за семейството и настойничеството: Те включват:

• единият от съпрузите не е достигнал брачно пълнолетие (член 10 от Кодекса за семейството и настойничеството),
• единият съпруг е напълно недееспособен (член 11 от Кодекса за семейството и настойничеството),
• единият съпруг е психично болен или има умствено увреждане (член 12 от Кодекса за семейството и настойничеството),
• единият от съпрузите вече е сключил брак с друго лице (член 13 от Кодекса за семейството и настойничеството),
• съпрузите са кръвни роднини по права или съребрена линия (братя и сестри, включително доведени братя и доведени сестри, както и родените извън брака братя и сестри) или роднини по сватовство от първа степен (член 14 от Кодекса за семейството и настойничеството); въпреки това по важни причини съдът може да допусне бракът да бъде сключен, независимо от сватовството от първа степен,
• съпрузите са свързани чрез осиновяване (член 15 от Кодекса за семейството и настойничеството),
• представена е декларация, че при сключването на брака единият от съпрузите по някаква причина е бил неспособен да изрази своята воля, бил е в грешка относно самоличността на другата страна или под неправомерна заплаха (член 15¹ от Кодекса за семейството и настойничеството),
• ако бракът е сключен чрез пълномощник, упълномощаващата страна може да поиска бракът да бъде унищожен, ако не е било постановено решение от съда, което позволява бракът да бъде сключен чрез пълномощник, или ако пълномощното е било недействително или валидно оттеглено. Позоваването на това основание за унищожаване на брака обаче е невъзможно, ако съпрузите съжителстват на съвместни начала.

Всяка от горепосочените причини трябва да е съществувала към момента на сключване на брака. Освен това, след като основанията за унищожаване на брака отпаднат, сключеният брак не може да бъде унищожен, независимо от съществуването на такива основания в по-ранен момент.

9 Какви са правните последици от унищожаването на брака?

Съдебното решение за унищожаване на брака е правоустановяващо и поражда последици за трети страни (erga omnes). Има два типа последици:

• ex tunc, т.е. последици, които важат с обратна сила, считано от момента на сключването на брака, например съпрузите си връщат семейното положение, което са имали преди сключването на брака, и своите предбрачни фамилни имена, съпругът и семейството на другия съпруг вече не са свързани по сватовство и не е възможно наследяване по закон;
• ex nunc, т.е. последици, които възникват едва след като съдебното решение за унищожаване на брака стане окончателно, например по отношение на имуществените отношения.

Последиците от унищожаването на брака за отношенията между съпрузите и децата от техния брак и за имуществените отношения между съпрузите се уреждат от съответните правила за допускане на развод. Важно е да се отбележи, че съпругът, който е встъпил недобросъвестно в брака, се счита за съпруга, който носи вина за разстройството на брака.

10 Съществуват ли алтернативни извънсъдебни способи за решаване на въпросите, свързани с развода, без да се стига до съд?

В Полша съпрузите могат да потърсят семейна медиация. Основните ѝ цели включват разрешаването на конфликти между съпрузи по такъв начин, че да се избегне развод или раздяла. Ако това обаче е невъзможно, предназначението на медиацията е да се определят условията по развода (имуществени въпроси, грижи за децата). Услугите по медиация се предоставят главно от неправителствени организации, фондации и асоциации. Съпрузите могат да се възползват от различни форми на семейна терапия, помощ от психолози, психотерапевти, групи за подкрепа и др. Медиацията е възможна и когато съдебното производство е висящо.

11 Къде се подава заявление (иск/искане) за развод/законна раздяла/унищожаване на брака? Какви формалности трябва да бъдат спазени и какви документи трябва да бъдат приложени към заявлението?

Молбите за развод, раздяла или унищожаване на брак трябва да се подават до компетентния окръжен съд (sąd okręgowy) по последното общо местопребиваване на съпрузите. Ако такъв съд няма, молбите трябва да се подават до компетентния окръжен съд по местопребиваването на ищеца.

При подаването на такива молби се начислява съдебна такса.

Към молбата трябва да бъдат приложени следните документи: копия на документите за гражданско състояние (удостоверение за брак, удостоверения за раждане на децата), документ за упълномощаване на адвокат да представлява страна (ако въпросното лице е решило да избере свой собствен адвокат) и всички други удостоверения, които може да са свързани с делото (медицински удостоверения), удостоверения, издадени от публични органи, административни решения и др.

12 Може ли да бъде получена правна помощ за покриване на разходите по производството?

Да. Страна, чието финансово състояние не ѝ позволява да заплати необходимата такса, може да подаде молба до съда за пълно или частично освобождаване от съдебните такси, а също така може да поиска от съда служебно да ѝ бъде назначен адвокат.

Лице, което иска пълно или частично освобождаване от съдебни такси или служебно назначаване на адвокат, трябва да приложи към молбата удостоверение за своето финансово състояние (като попълни съответния формуляр, който се получава от съда), доказателство за възнаграждения (доходи) и друга информация относно имуществото и семейните обстоятелства.

13 Възможно ли е да се обжалва решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака?

Да, във всички тези случаи е възможно да се обжалва пред второинстанционен съд. Съпрузите могат да обжалват решения на окръжните съдилища пред апелативните съдилища.

14 Какво следва да се направи, за да се признае в държавата членка решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, което е издадено от съд в друга държава членка?

В съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (наричан по-долу Регламент „Брюксел IIа“), такива решения се признават в Полша автоматично без изискване за специални процесуални действия (член 21 от Регламент „Брюксел IIа“).

15 Към кой съд следва да се обърна, за да се противопоставя на признаването на решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, издадено от съд в друга държава членка? Каква е процедурата в такива случаи?

Всяка заинтересована страна може да подаде искане дадено съдебно решение да бъде или да не бъде признато (член 21, параграф 3 от Регламент „Брюксел IIа“). В Полша такива молби се подават до окръжните съдилища. Местната подсъдност се определя според обичайното местопребиваване на лицето, срещу което е подадено искане дадено решение да бъде или да не бъде признато. Ако нито едно от посочените по-горе места не се намира в Полша, местната подсъдност се определя според мястото на изпълнението (член 29, параграф 2 от Регламент „Брюксел IIа“).

16 Кой е приложимият закон при бракоразводни дела, когато съпрузите не живеят в държавата членка на съда, който разглежда делото, или са граждани на различни държави?

Полша е страна по много международни споразумения, уреждащи посочения по-горе въпрос. Тези правила имат предимство пред полското международно частно право. Следователно, когато съпрузите са с различно гражданство, могат да бъдат прилагани различни правила. Ако няма международно споразумение, се прилага Законът за международно частно право от 14 февруари 2011 г. В съответствие с член 54 от посочения закон бракът се прекратява според общото национално право на съпрузите, което е приложимо към момента на подаване на молбата за прекратяване на брака. Ако няма общо национално право на съпрузите, приложимо е правото на държавата по местопребиваване на двамата съпрузи към момента на подаване на молба за прекратяване на брака. Ако към момента на подаване на тази молба съпрузите нямат общо местопребиваване, приложимо е правото на последната държава, в която двамата съпрузи са имали общо местопребиваване, при условие че единият от съпрузите все още има обичайно местопребиваване там. В останалите случаи браковете се прекратяват според полското право.

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.