

Намиране на информация по региони
Издръжката служи за покриване на всички приемливи, т.е. необходими и обичайни, материални нужди на бенефициера, като се имат предвид обстоятелствата по всеки отделен случай. Издръжката включва по-специално храна, облекло, жилище (в това число отопление и електричество), медицински грижи и хигиена, както и плащането на допълнителни вноски за социално осигуряване, дейности за свободното време и отдих, култура и спорт, комуникации и средства за масово осведомяване (телефон, радио, телевизия, интернет), както и образование и обучение. Издръжката не включва вноски за натрупване на спестявания или за частни пенсионни схеми.
Задължението за издръжка представлява задължение за плащане на издръжка по целесъобразност. Размерът на дължимата издръжка зависи от конкретните нужди на лицето, имащо право на издръжката, както и от възможността на лицето, дължащо издръжка, да извършва плащанията.
Издръжка се дължи от
Възрастова граница няма. Децата имат право на издръжка до момента, в който могат да се издържат самостоятелно.
Основните разлики между правото на издръжка на ненавършило пълнолетие дете и на пълнолетно лице се изразяват в начините за принудително изпълнение, предвидени в закона.
Исковете за издръжка се предявяват по реда на съдебно производство.
Съпрузите и регистрираните партньори трябва да предявят претенциите си по гражданскоправен ред чрез подаване на иск. Съдът — на практика съдията — решава делото със съдебно решение, след като се премине през процедура по събиране на доказателства. Освен това във връзка с производство за издръжка или развод/раздяла съпрузите и регистрираните партньори могат така също да поискат привременни мерки относно временното плащане на издръжка. В такъв случай съдът взема решение след процедура за удостоверяване.
Иск за издръжка за дете се предявява в рамките на охранително производство, като това важи също така за навършило пълнолетие дете. Съдът по въпросите на настойничеството [Pflegschaftsgericht] — на практика съдебен служител със специална квалификация [Rechtspfleger] [висше длъжностно лице в австрийската съдебна система с правомощия да постановява съдебни решения] — постановява решение след процедура, включваща събиране на доказателства. Освен това, дете може да поиска като привременна мярка да бъде постановено временно плащане на издръжка във връзка с висящо дело за издръжка. Съдът решава делото въз основа на процедура на удостоверяване. Ненавършилите пълнолетие деца могат да искат временно плащане на издръжка, независимо от това дали е образувано производство за издръжка.
Молбата за определяне или принудително изпълнение на издръжка за ненавършили пълнолетие деца може да бъде подадена от законния представител, т.е. лицето, което упражнява родителските права по отношение на детето. Със съгласието на това лице, Службата за подпомагане на децата и младежите [Kinder- und Jugendhilfeträger] също може да действа като представител на детето.
Във всички останали случаи ищците могат да бъдат представлявани само от лице, което има пълномощно, или от специален законен представител (Erwachsenenvertreter).
Компетентността по дела за издръжка се определя съгласно закона.
Според член 114 от Закона за компетентността на съдилищата [Jurisdiktionsnorm, JN] съдът по въпросите на настойничеството [Pflegschaftsgericht] е компетентен също така да се произнася по искове за издръжка на ненавършили пълнолетие деца. Искове за издръжка на други роднини във възходяща или низходяща линия са от компетентността на съда, в чийто район се намира съдебният адрес на взискателя. Този адрес се определя от постоянното или обичайното местожителство на лицето.
Според член 76а от Закона за компетентността на съдилищата компетентният съд по дела за издръжка между съпрузи или регистрирани партньори е съдът, в който се води производството за развод или раздяла. Ако няма такова висящо производство, компетентният съд се определя по съдебния адрес на ответника (членове 65—71 от Закона за компетентността на съдилищата).
Издръжка за дете: на първа инстанция не е задължително страните да бъдат представлявани. Ако обаче те желаят да бъдат представлявани, по дела, които се отнасят до парични суми или парична стойност над 5 000 EUR, това може да стане само чрез адвокат (относително задължение за представителство от адвокат, член 101, алинея 1 от австрийския Граждански процесуален кодекс [Außerstreitgesetz, AußStrG]). При производство по обжалване се прилага абсолютно задължение за адвокат.
Издръжка на съпрузи и регистрирани партньори: на първа инстанция не е задължително страните да бъдат представлявани. Ако обаче те желаят да бъдат представлявани, по дела, които се отнасят до парични суми или парична стойност над 5 000 EUR, това може да стане само чрез адвокат (относително задължение за представителство от адвокат, член 29, алинея 1 от австрийския Граждански процесуален кодекс [Zivilprozessordnung, ZPO]). При производство по обжалване се прилага абсолютно задължение за адвокат.
Таксите, които са дължими за завеждането на дело за издръжка в съда, се различават в зависимост от стойността на присъдената издръжка. Следователно базата за оценка по искове за издръжка, по които вече е имало определение в миналото, е определената сума. Когато делото се отнася до бъдеща издръжка, сумата, която трябва да се използва като база за оценка, е еднократният размер на годишната издръжка. Ако издръжката е присъдена за период под една година, като база за оценка се взема целият размер (бележка 1 към таксова позиция 7 от Закона за съдебните такси [Gerichtsgebührengesetz, GGG] при производство за издръжка за дете; член 15, алинея 5 от GGG при производство за издръжка между съпрузи или регистрирани партньори).
Що се отнася до действителния размер на таксата, има разграничение между издръжка за деца в охранително производство и дела за издръжка за съпрузи или регистрирани партньори.
При дела за издръжка на деца заявителите, които не са навършили пълнолетие (на възраст под 18 години), не трябва да плащат такси.
За пълнолетни заявители фиксираната такса за решения и споразумения по искове за издръжка е 0,5 % от стойността на присъдената издръжка (таксова позиция 7 от GGG). Ако в резултат на нова молба бъде увеличен размерът на издръжката, присъдена с окончателно съдебно решение или договорена със споразумение, като база за оценка се взема разликата между новоприсъдената сума и сумата, дължима преди това.
Пример: присъдено е бъдещо месечно плащане за издръжка в размер на 250 EUR.
Фиксираната такса е 15,00 EUR (250 EUR х 12 х 0,05)
Ако пълнолетно лице, което дължи издръжка, поиска намаление на размера на издръжката, (фиксираната) такса е 14,40 EUR. Тази такса се отменя, ако искането на ищеца за намаляване на размера на дължимата издръжка бъде уважено изцяло (бележка 3 към таксова позиция 7 от GGG).
При производства за издръжка на съпруг или регистриран партньор трябва се приложи таксова позиция 1 от GGG. Фиксираната такса се начислява само за жалбата, която се явява молба за образуване на производство, и се плаща по пълзяща скала в зависимост от базата за оценката. За да се илюстрира този въпрос, по-долу са представени таксите, които са приложими според таксова позиция 1 от GGG (към 1 декември 2018 г.):
Цена на иска по спора — приложима такса
до 150 EUR включително — 23 EUR
над 150 EUR до 300 EUR включително — 45 EUR
над 300 EUR до 700 EUR включително — 64 EUR
над 700 EUR до 2 000 EUR включително — 107 EUR
над 2 000 EUR до 3 500 EUR включително — 171 EUR
над 3 500 EUR до 7 000 EUR включително — 314 EUR
над 7 000 EUR до 35 000 EUR включително — 743 EUR
над 35 000 EUR до 70 000 EUR включително — 1 459 EUR
По граждански производства по членове 63—73 от ZPO при поискване трябва да се предоставя правна помощ, доколкото страната не може да заплати разходите за воденето на производството без да изложи на риск средствата, необходими ѝ за нейното съществуване. Съгласно член 7, алинея 1 от AußStrG тези разпоредби се прилагат съответно към охранителните производства (като производствата за издръжка за дете).
От абстрактна гледна точка, нуждите за съществуването са заложени на ниво между статистическите средни доходи на служител и равнището на жизнения минимум. Тази сума се счита за изложена на риск, ако съответното лице или семейството, което то издържа, дори не би могло да си осигури скромно съществуване, като се вземат предвид всички полезни активи или възможността за натрупване на спестявания в хода на производство, което продължава през дълъг период от време. Може да се предоставя така също частична правна помощ.
Правна помощ трябва да се предоставя само когато предвиденото съдебно дело или защита не изглежда очевидно преднамерена или безплодна. В това отношение гражданството на страната е без значение.
По-специално правната помощ включва временно освобождаване от плащането на съдебни такси и такси за свидетели, вещи лица и устни преводачи, както и плащането на пътните разноски на страните, когато те трябва да се явят лично. Ако по закон се изисква представителство от адвокат (например за обжалване) или ако това се счита за необходимо с оглед на конкретните обстоятелства по делото, тогава временно се назначава австрийски адвокат безплатно за страната. Работата на адвоката включва така също консултиране преди съдебния процес по отношение на постигането на извънсъдебно споразумение.
В член 71 от ZPO е посочено, че страните, на които е предоставена правна помощ, трябва да бъдат задължени да върнат част от сумата или цялата сума, от която временно са били освободени и която все още не е погасена, както и да заплатят дължимите хонорари съобразно скалата за плащане на назначените адвокати, доколкото и веднага щом могат да направят това без да се рискуват своите нужди за съществуването си. При изтичането на период от три години след приключването на производството, повече не може да бъде наложено задължението за връщане. Съдът може да поиска от страната да представи — в рамките на подходящ срок, който се определя от съда — нов доклад за имуществото, в това число разумни документни доказателства, за да удостовери, че са изпълнени предварителните изисквания за връщането.
Съдът определя издръжката като парична сума. Родителят, който се грижи за домакинството, в което той или тя отглежда детето, по този начин допринася за издръжката на детето. Другият родител е задължен да извършва плащания.
Размерът на издръжката, която следва да бъде плащана на детето, зависи от способността на родителя да предоставя средства и от нуждите на детето и се определя на база конкретен случай. Въз основа на процентния метод, който е разработен в съдебната практика за предоставяне на насоки, длъжникът на издръжката трябва да плаща определен процент от своите месечни (нетни) доходи:
Ако дадено лице е задължено да плаща издръжка за няколко деца, този факт се взема предвид, като съответно се намаляват процентите. Процентните пунктове, които трябва да се извадят, когато става дума за повече от едно дете, са 1 % за всяко допълнително дете под 10-годишна възраст, 2 % за всяко допълнително дете над 10-годишна възраст и 0—3 % за съпруг, който има право на издръжка, в зависимост от собствените доходи на съпруга.
Според съдебната практика плащанията по искове за издръжка имат горна граница (известна като „Luxusgrenze“ [лимит на лукса]), която е равна на два до три пъти сумата на средните основни нужди [Regelbedarf], която също е развита в съдебната практика. Тя се актуализира ежегодно, а от 1 юли 2020 г. възлиза на следните месечни суми за деца:
Издръжката за съпрузи или регистрирани партньори, докато все още са омъжени/женени или регистрирани като партньори, зависи както от способността на длъжника да плаща, така и от нуждите на взискателя и трябва да бъде установена на база конкретен случай. На база на процентния метод, който е развит в съдебната практика за предоставяне на насоки, искът за издръжка на страната с по-ниски доходи се изчислява в размер на 40 % от семейните доходи (нетни доходи на двамата съпрузи/партньори) минус собствените доходи на ищеца. Ако едната страна няма собствени доходи и се занимава единствено с домакинството, той или тя има право на една трета (33 %) от нетните доходи на лицето, което изкарва прехраната. Трябва да се вземат предвид и другите отговорности за полагане на грижи (чрез удържане на процентни суми).
Издръжката трябва да се плаща предварително, в началото на съответния месец (член 1418 от Австрийския граждански кодекс [Allgemeines bürgerliches Gesetzbuch, ABGB]; член 70 от Австрийския брачен закон [Ehegesetz], член 22, параграф 1 от австрийския Закон за регистрираното партньорство [Eingetragene Partnerschaft-Gesetz, EPG]). Плащанията трябва да се извършват към взискателя или неговия законен представител (родител, настойник [Erwachsenenvertreter]).
След като бъде определен размерът на издръжката в първоначалното производство, срещу длъжника може да бъде образувано принудително изпълнение според общите правила.
За длъжника (в изпълнителното производство: задълженото лице) трябва да остане определена минимална сума (т.е. сума, която не може да се запорира), равна на равнището на жизнения минимум [Existenzminimum]. Равнището на жизнения минимум се определя на годишна база и зависи от няколко фактора. Съгласно член 291б от австрийския Кодекс за принудителното изпълнение [Exekutionsordnung, EO] за задълженото лице трябва да останат само 75 % от равнището на жизнения минимум, ако принудителното изпълнение се базира на съдебен иск за издръжка. От разликата между това понижено равнище на жизнения минимум и стандартното равнище на жизнения минимум първо трябва да бъдат удовлетворени всички текущи искове за издръжка, независимо от това кой по ред е залогът, учреден за тези искове, и пропорционално на текущото месечно плащане на издръжка. В това отношение взискателите на издръжка имат предимство пред останалите кредитори.
Всички (неизплатени) искове, присъдени чрез подлежащо на изпълнение съдебно решение [Judikatschulden], имат давностен срок от тридесет години и следователно по закон подлежат на изпълнение в рамките на този срок.
По отношение на принудителното изпълнение на искове за издръжка няма специални давностни срокове.
Ако е получено писмено съгласие от другия законен представител на ненавършило пълнолетие дете, службата по благосъстоянието на децата и младежите може да действа като представител на детето за целите на присъждането или принудителното изпълнение на искове за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете.
Целта на авансовото плащане на издръжка е да се гарантира, че ненавършилите пълнолетие деца ще получават плащания за издръжка дори ако единият от родителите не плаща редовно или изобщо не изпълнява своите задължения. При поискване авансовото плащане за издръжка се предоставя от държавата. Молбата трябва да бъде подадена до съда от името на детето от родителя, който има право да представлява детето.
Ненавършилите пълнолетие деца, които имат право на издръжка, са тези, които:
Авансовото плащане на издръжката се предоставя, считано от началото на месеца, през който е подадена молбата, в продължение на най-много пет години. Плащанията се извършват авансово от апелативния съд в първия ден на всеки месец към взискателя на издръжката.
Ако длъжникът на издръжката живее в чужбина и ако не притежава имущество, върху което може да се осъществи принудително изпълнение в Австрия, принудителното изпълнение трябва да бъде образувано в чужбина. Молбите за това могат да бъдат изпращани чрез централния орган [Zentrale Behörde] (член 8 от австрийския Закон за чуждестранните издръжки от 2014 г. [Auslandsunterhaltsgesetz2014]).
Службата по благосъстоянието на децата и младежите (окръжни органи или магистрати) и окръжните съдилища съдействат на взискателите на издръжка при предявяването и изпълнението на техните искове. Централният орган предава молбите на чуждата държава.
В приемното време на органите и съдилищата; консултации се предоставят по телефон и ел. поща от централния орган.
Веднага щом компетентният съд получи молбите от взискателя, обикновено той или тя се третира по същия начин, както ако той или тя е с местожителство в Австрия.
Централният орган препраща молбите до съда. Съдът предоставя правна помощ, когато е приложимо, и обезпечава назначаването на адвокат от австрийската Адвокатска колегия, който да съдейства с правна помощ. В качеството си на представител на чуждестранния взискател, този адвокат за правна помощ, който е запознат с австрийското право, отговаря за подаването на всички допълнителни молби, превеждането на получените плащания за издръжка и докладването за тези дейности (член 9 от австрийския Закон за чуждестранните издръжки от 2014 г. [Auslandsunterhaltsgesetz ]).
Тъй като се прилага принципът на сътрудничество между два централни органа, предоставянето на такова съдействие е преди всичко отговорност на органите в държавата членка по местожителство.
Не е приложимо.
Да.
Не е приложимо.
До 1 август 2014 г. пряко се прилагаха само разпоредбите на тази глава. След това достъпът до правосъдие при презгранични дела се урежда също така от член 10 и сл. от австрийския Закон за чуждестранните издръжки от 2014 г., BGBl [Федерален официален вестник] I 34/2014.
Създаването на опростена административна процедура чрез австрийския Закон за чуждестранните издръжки от 2014 г., за да може отдел I 10 на Федералното министерство на правосъдието да обработва все по-голям брой дела със същия брой на персонала.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.