

Те обхващат общите задължения на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца според финансовите си възможности, независимо дали са заедно или са разделени. Задължения за издръжка се определят така също за бивш съпруг, ако той/тя не може да се издържа самостоятелно от своите собствени финансови средства.
Лицата, които са длъжни да плащат издръжка, са: родителите — на своите деца и/или бившите съпрузи — един на друг, както и навършилите пълнолетие деца — на своите родители, ако последните не са в състояние да се издържат самостоятелно от имуществото или доходите си.
Задълженията за издръжка отпадат, когато детето достигне пълнолетие, т.е. когато навърши 18-годишна възраст, освен ако след навършване на пълнолетие детето все още не е в състояние да се издържа самостоятелно. Това се отнася за случаи, когато детето страда от физическо или умствено заболяване или не може да работи, защото учи във висше учебно или професионално заведение или когато дете от мъжки пол отбива военната си служба.
Съгласно кипърското право и по-специално член 34 от Закона за отношенията между родители и деца — Закон 216/90 — навършилите пълнолетие деца също дължат издръжка на своите родители.
Трябва да се подаде молба до съда и по-специално до семейния съд в района по местожителството на ищеца.
Производството се открива с подаване на молба за определяне на издръжка, придружена от клетвена декларация на ищеца, която се вписва в съдебния регистър. Молбата се връчва на ответника (длъжника на издръжката), който има правото да бъде изслушан и да подаде възражение. Ако двете страни постигнат съгласие, се издава решение за издръжка по взаимно съгласие. В противен случай се насрочва съдебно заседание за разглеждане на молбата и съдът се произнася въз основа на доказателствата, представени от двете страни.
Когато взискателят на издръжката е ненавършило пълнолетие дете (т.е. дете под 18-годишна възраст), молбата се подава от неговия законен представител (например майката) от негово име и за негова сметка.
Според член 12 от Закон 23/90 за семейните съдилища (с измененията), когато взискателят е ненавършило пълнолетие дете, компетентен по делото е съдът по местожителството на взискателя или на длъжника (член 12, алинея 1, буква б)). Във всички останали случаи (т.е. когато взискателят е навършило пълнолетие лице), компетентен по делото е съдът по местожителството или по местоработата на ищеца (взискателя) или на длъжника (член 12, алинея 1, буква а)).
Ищците могат да се обръщат към съда както лично, така и чрез адвокат.
По отношение на производството вж. точка 3 по-горе.
Производството е свързано със заплащането на разноски под формата на адвокатски хонорари (ако ищецът се представлява от адвокат) и реалните съдебни разноски. Размерът се определя според правилата, които Върховният съд на Кипър публикува периодично. Точният размер на разходите зависи от продължителността и/или сложността на делото. Ако ищецът не разполага с достатъчно финансови средства, той/тя може да поиска безплатна правна помощ съгласно Закон 165(I)/2002 (с измененията).
По вид издръжките, присъждани от съда, са: от родител на дете, от дете на родител и от бивш съпруг на бивш съпруг. Размерът на издръжката се изчислява с оглед на нуждите на взискателя и при отчитане на финансовите възможности на длъжника. Издръжката включва всичко, което е необходимо за съществуването и благосъстоянието на взискателя, както и разходите за неговото/нейното образование, ако е приложимо (член 37 от Закон 216/90).
При промяна на разходите за издръжка на живота или промяна на семейното положение на взискателя на издръжката, решението за издръжка може да бъде преразгледано от съда по искане на взискателя (или неговия/нейния представител) (член 38, алинея 1 от Закон 216/90).
Независимо от промените в обстоятелствата или разходите, в закона е предвидено десетпроцентно (10 %) автоматично увеличаване на издръжката на всеки двадесет и четири (24) месеца (член 38, алинея 2 от Закон 216/90), освен ако съдът реши друго.
Издръжката се плаща ежемесечно на взискателя, на законния представител на взискателя или на техен адвокат с банков превод, чек или в брой.
Ако посоченият в решението длъжник откаже да плаща, вземанията по издръжката се събират по начин, сходен с този за събиране на вземанията за глоби. Процедурата включва издаването на обезпечителна заповед за налагане на запор (член 40 от Закон 216/90).
Съгласно член 9, алинея 3 от Закон 232/91 длъжникът се освобождава от задължението за плащане на дължимата сума по решение за издръжка след изтичането на период от две години.
Всеки период на отсъствие на длъжника на издръжката от Република Кипър се изключва от изчислението на горепосочения преклузивен срок.
На национално равнище няма такъв орган или организация.
Вж. отговора по-горе.
Да, в такъв случай ищецът/взискателят може да поиска помощ от централния орган на Република Кипър, т.е. Министерство на правосъдието и обществения ред.
Заинтересованото лице или неговият адвокат може да се свърже с централния орган по телефона, в писмен вид (с писмо, факс или по ел. поща) или в лична среща.
Ако ищецът/взискателят е в друга държава, а длъжникът е в Кипър, ищецът може да поиска помощ от Министерството на правосъдието и обществения ред, което е централният орган, чрез съответния централен орган в държавата, в която той/тя се намира, но не и директно.
В противен случай той/тя може да се обърне направо към съда чрез своя адвокат.
В конкретния случай може да се осъществи контакт с централния орган на Кипър по телефон или в писмен вид (с писмо, факс или по ел. поща), който ще окаже съдействие за препращането на писмена молба за издръжка до компетентния национален съд.
Да, Кипър е обвързан от Хагския протокол от 2007 г.
Не е приложимо.
В изпълнение на новия Регламент за задълженията за издръжка (Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета) молбите вече се изпращат направо до компетентния съд на Република Кипър чрез централния орган на Републиката.
Достъпът до правосъдие се улеснява също така чрез предоставянето на правна помощ както съгласно националното законодателство, т.е. Закон 165(I)/2002, така и в контекста на Директивата на ЕС относно правната помощ при трансгранични спорове.
За да се гарантира правилното прилагане на член 51, централният орган работи в тясно сътрудничество с останалите компетентни държавни органи с цел, наред с другото, да получи поисканата информация, като домашен и служебен адрес на длъжника, неговите доходи и др., да установи местонахождението на длъжника и да му бъдат връчени съдебните документи, като получава и предоставя на съдебните органи валиден адрес за връчване на призовки.
Независимо от възможността за предоставяне на правна помощ, горепосочените услуги, както и препращането на молбите по Регламент (ЕО) № 4/2009, се предоставят на ищците чрез централния орган и следователно правна помощ не е необходима.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.