

Намиране на информация по региони
Според Естонската конституция задължението за издръжка е задължението на семейството да осигурява средства за съществуване на членовете на семейството, които се нуждаят от помощ.
Издръжката представлява парична сума, която съдът присъжда да се плаща за издръжка и която обикновено се превежда периодично под формата на парични средства. По искане на взискателя в определени случаи съдът може да разпореди задължението за издръжка да се изплати като еднократна сума. Лице, което е длъжно да изплаща средства за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, има право, ако е налице основателна причина, да поиска разрешение да изпълнява задължението за издръжка в натура.
По принцип задължението за плащане на издръжка на лице, което има нужда от помощ, се възлага на възходящите и низходящите от първа и втора степен, т.е. на навършило пълнолетие дете, родители и баба и дядо са взаимно обвързани да се издържат един друг. Съпрузите също са задължени да издържат съвместно семейството си чрез своя труд и своето имущество, което включва дейности по покриване на разходите за съвместното домакинство и удовлетворяване на обичайните и извънредните нужди на всеки от съпрузите и техните деца. Задължението за предоставяне на издръжка за лице, което има нужда от помощ, може да се отнася и до разведен съпруг или лице, с което въпросното лице няма брак, но с което има общо дете.
Издръжката се плаща от родител на ненавършило пълнолетие дете под формата на периодична сума, по-специално ако родителят не живее с детето или не е ангажиран с отглеждането му. Разведеният съпруг на лице, което има нужда от помощ, е задължен да предоставя издръжка преди всичко, ако след развода и поради отговорността да се грижи за дете лицето не може да се издържа самостоятелно или ако той или тя има нужда от помощ поради възрастта или здравословното си състояние. Лицето, което има общо дете с лицето, имащо нужда от помощ, е задължено да предоставя издръжка в продължение на 12 седмици след раждането на детето, а и по-нататък, ако лицето има нужда от помощ вследствие на здравословен проблем, предизвикан от отглеждането на детето, бременността или раждането.
Възрастта за навършване на пълнолетие е 18 години, а лицата под 18-годишна възраст се считат на малолетни или непълнолетни. Ненавършилите пълнолетие деца имат право на издръжка, като основната отговорност за издържането им се носи поравно от родителите на детето. Дете, което е навършило 18 години и продължава да учи по училищен или гимназиален учебен план в основно или средно училище или в образователна институция за професионално образование или завършва висше образование в университет, също има право да се ползва от задължението за издръжка, но само докато навърши 21 години.
Навършилите пълнолетие деца трябва сами да сезират повторно съда, ако искат да продължат да получават издръжка след навършването на пълнолетие, в случай че задължението за плащане на издръжката е било преустановено въз основа на предходно съдебно решение.
Други възходящи или низходящи, които не могат да се издържат самостоятелно, имат право да получават издръжка, ако бъде установено, че имат нужда от помощ.
Родител на ненавършило пълнолетие дете може да бъде заставен да изпълнява задължение за издръжка. Ако родителят не плаща доброволно издръжката, за нейното плащане може да бъде подадена молба до съда. За получаване на издръжка трябва или да бъде подадена молба до съда за прилагане на ускорената процедура по дела за издаване на заповед за плащане на издръжка за дете, или да бъде подадена искова молба до съда (иск за издръжка). По тези дела не се начислява държавна такса, когато се предявява иск за издръжка за ненавършило пълнолетие дете.
Ускорената процедура по дела за издаване на заповед за плащане представлява опростена процедура, при която плащането на издръжката може да бъде наредено само ако издръжката се иска за ненавършило пълнолетие дете, името на дължащия издръжката родител е посочено в удостоверението за раждане на детето, издръжката не надвишава над 1,5 пъти размера на минималната месечна издръжка (вж. отговора на въпрос 8) и другият родител не оспорва плащането на издръжката. Ако не са изпълнени условията за издаване на заповед за плащане, за получаването на издръжката трябва да бъде подадена искова молба до окръжния съд по местожителството на детето.
Повече информация за ускорената процедура при дела за издаване на заповед за плащане по искане за издръжка за ненавършило пълнолетие дете е на разположение тук. Формулярът на искова молба за плащане на издръжка за дете е на разположение тук.
Ненавършилите пълнолетие деца имат право да получават издръжка. Доколкото ненавършилите пълнолетие деца са с ограничена дееспособност, законният представител на детето — родителят, който упражнява родителските права — подава исковата молба до съда от името на детето. Ако на детето е назначен законен представител, делото се завежда от него в качеството му на законен представител на детето.
Дееспособното пълнолетно лице самостоятелно предявява иск за издръжка.
Сезирането на съда с молба за заставяне на родител да изпълнява задължение за издръжка по отношение на ненавършило пълнолетие дете се разглежда като дело за издръжка. Исковата молба при делата за издръжка се подава пред окръжния съд по местожителството на детето. Ако детето няма местожителство в Естония, искът се предявява по местожителството на ответника. Ако ответникът няма местожителство в Естония, искът се предявява по местожителството на ищеца.
Издръжка може да се иска също така по ускорената процедура в дела за издаване на заповед за плащане (вж. отговора на въпрос 3).
Когато се иска издръжка за дете от съда е необходимо да се подаде молба, за което не се изисква непременно професионална правна помощ или услугите на посредник. Съдът присъжда плащането на издръжка, считано от датата, на която е предявен искът, като съдът може също така, въз основа на иска, да присъди плащането на издръжка със задна дата до една година преди предявяването на иска.
Формулярът на искова молба за плащане на издръжка за дете е на разположение тук.
Не се начислява държавна такса при искове за принудително изпълнение на задължение за издръжка по отношение на ненавършило пълнолетие дете или за преразглеждане на молба за прилагане на ускорена процедура в дела за издаване на заповед за плащане по иск за издръжка за дете.
Възможно е да се поиска държавна правна помощ или процесуална помощ за покриване на разходите по производството.
В случай на държавна правна помощ, на лицето се назначава адвокат от Естонската адвокатска колегия. Ролята на адвоката е да представлява и да консултира лицето в хода на производството. Държавна правна помощ се предоставя на лица, които поради своето финансово състояние не могат да си позволят експертни правни услуги, когато имат нужда от правна помощ, или могат да си позволят това само частично или на вноски или чието финансово състояние е такова, че не биха имали средства за съществуване, след като платят за правните услуги. Получаването на държавна правна помощ не освобождава лицето от задължението за заплащане на другите разноски по производството.
По-подробна информация за правната помощ, предоставяна от държавата, можете да намерите тук.
Молби за държавна процесуална помощ може да подават лица, които не са в състояние да заплатят тези разходи поради своето финансово положение или които могат да ги заплатят само частично или на вноски. Трябва също така да има достатъчно основания да се приеме, че предвиденото участие в производството ще е успешно.
Формулярът на заявление за процесуална помощ за физическо лице и удостоверението за гражданското и финансовото състояние на заявителя и членовете на семейството са на разположение тук.
Съдът може да присъди да се плаща фиксирана или променлива сума като издръжка на ненавършило пълнолетие дете, като укаже базата за изчисляване на размера на издръжката. Обикновено съдилищата постановяват издръжката да се плаща всеки месец. Месечната издръжка за едно дете не може обаче да бъде по-малка от половината от минималната месечна работна заплата, определена от Правителството на Републиката (минималната издръжка през 2018 г. беше 250 EUR на дете, през 2019 г. — 270 EUR, а през 2020 г. е 292 EUR). Въпреки това, ако има основателна причина, съдът може да намали издръжката под минималната месечна работна заплата, определена от Правителството. Сред основателните причини в тази връзка могат да бъдат: нетрудоспособност на родителя или ако длъжникът на издръжката има други зависими лица.
Ако е налице основателна причина, длъжникът може да поиска да му бъде разрешено да осигурява издръжката по някакъв друг начин. Родителите могат да се споразумеят относно подробностите, свързани с изпълнението на задължението за издръжка на детето, и да определят как и на какви интервали трябва да се плаща издръжката.
Обхватът на издръжката се определя въз основа на нуждите и обичайния начин на живот на детето. Обичайният начин на живот на детето зависи от финансовите средства, с които разполагат родителите. Ако основанията за плащане на издръжка се променят, всяка от страните може да подаде искане до съда за увеличаване, респективно намаляване на издръжката.
Ако изменението бъде одобрено, обикновено размерът на издръжката се изменя, считано от момента на вземане на решението, т.е. просрочените задължения за издръжка не може да се променят.
Когато присъдената със съдебно решение издръжка е обвързана с минималната работна заплата, която се определя от Правителството, при промяна на минималната работна заплата в Естония размерът на издръжката се променя автоматично. Размерът на минималната месечна работна заплата е посочен тук.
Обикновено издръжката се плаща като периодична парична сума. Лицето, което има задължение за издръжка по отношение на ненавършило пълнолетие дете, ако е налице основателна причина, може да поиска да му бъде разрешено да предоставя издръжката по някакъв друг начин. Издръжката се плаща под формата на периодична сума от родител на ненавършило пълнолетие дете, по-специално ако родителят не живее с детето или не е ангажиран с отглеждането му. Издръжката се плаща авансово за всеки календарен месец. Въпреки че получателят на издръжката е детето, обикновено тя трябва да се плаща на другия родител. Издръжката може да се плаща направо на детето, ако родителите са се договорили за това или има съдебно решение за това.
Ако съдебно решение за присъждане на издръжка е влязло в сила или подлежи на незабавно изпълнение, но другият родител не го изпълни, трябва да се установи връзка със съдебен изпълнител. Ако длъжникът не извършва в определения срок плащанията, които са указани в съдебното решение, по молба на лицето, което е предприело мерки по обезпечаване на иска, съдебният изпълнител налага запор върху имуществото на длъжника. За да бъде наложен запор върху имуществото на длъжника, на съдебния изпълнител трябва да бъде представено съдебното решение, заедно с молба за принудително изпълнение. Молбата за принудително изпълнение трябва да съдържа информация за длъжника и по възможност за неговото имущество (местожителство, данни за контакт, информация относно известното имущество). Ако ищецът желае съдебният изпълнител да използва всички предвидени в законодателството възможности за събирането на дълга, в молбата за принудително изпълнение трябва да бъде посочено, че ищецът предявява иск за плащане срещу регистрираното недвижимо имущество, движимо имущество и права върху вземания на длъжника. При производства за принудително изпълнение издръжката за дете се ползва с приоритет пред другите вземания и с цел удовлетворяване на вземането за издръжка е възможно да се наложи запор върху имущество, чийто размер надвишава размера на издръжката; възможно е също така със съдебно решение да бъдат отнети за неограничен срок следните права и да се преустанови валидността на следните разрешения: права за ловуване, правото да се управляват моторни превозни средства, разрешения за носене на оръжие и разрешения за придобиване на оръжие, правото да се управляват плавателни съдове за отдих и лични плавателни съдове, карти за практикуване на риболов.
Лицата са освободени от задължение за издръжка до степента, в която те не са в състояние, с оглед на други свои задължения и имущественото си състояние, да предоставят издръжка на друго лице без да засегнат своята собствена обичайна издръжка. Горното не важи за родители, които не се освобождават от задължението за издръжка на техните собствени ненавършили пълнолетие деца. Съдът също може да освободи дадено задължено лице (длъжник) от задължение за издръжка, да ограничи срока за изпълнение на задължението или да намали размера на издръжката, ако е извънредно несправедливо да се иска изпълнение на задължението, ако например нуждата от помощ на лицето, имащо право на издръжката, се дължи на неговите собствени необмислени действия.
Обезщетение за вреди поради неплащане на издръжка и неизпълнение на задължение може да се иска със задна дата, но най-много за една година преди датата на подаване на иск за плащане на издръжката. Давностният срок за плащане на издръжка, определена като задължение за издръжка, е десет години за всяко отделно задължение. Давностният срок започва да тече в края на календарната година, в която вземането по задължението подлежи на събиране. Задължението за издръжка е лично задължение, което отпада при смъртта на лицето, имащо право на издръжката, или на длъжника на издръжката. Могат да се правят изключения по отношение на авансови и прихванати суми.
При презгранични спорове за издръжка съдействие може да бъде оказано от централния орган, т.е. от отдел „Международно съдебно сътрудничество“ в Дирекция „Политика в областта на наказателното право“ на Министерство на правосъдието.
При предявяване на иск за издръжка пред съда може да се иска държавна правна помощ. Няма отделни организации или органи, които да предоставят помощ в случай на национални искове за издръжка.
От 1 януари 2017 г. родителят, който отглежда детето, има право да подаде молба за държавна издръжка от Комисията за социално осигуряване (Sotsiaalkindlustusamet) за времетраенето на съдебното и изпълнителното производство. Тази издръжка представлява временна помощ от държавата за родител, който отглежда или издържа детето си сам. Държавата плаща издръжка от името на родителя, който не плаща, като на по-късен етап събира сумата от родителя, който не е плащал. Държавната издръжка се плаща на дадено лице във връзка със съдебно производство по дело за издръжка. Условието за получаване на държавна издръжка е лицето да подаде до съда молба за издръжка или по реда на ускорената процедура в рамките на производство за издаване на заповед за плащане, или в рамките на обикновен иск.
С издръжката на детето се гарантира сума в размер на поне 100 EUR месечно.
Повече информация относно подаването на молба за издръжка можете да намерите тук.
За получаването на издръжка по Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета може да бъде получена помощ от отдел „Международно съдебно сътрудничество“ на Министерство на правосъдието.
Що се отнася до искането на издръжка в друга държава, трябва да бъде подадена молба до отдел „Международно съдебно сътрудничество“ на Министерство на правосъдието на Естония и до компетентния орган на другата държава за образуване на дело за издръжка. Трябва да се приложи копие от удостоверението за раждане на детето(цата) или съдебното решение за установяване на бащинството. Ако бащинството не е установено, този факт трябва да бъде отбелязан в изпратената до другата държава молба.
Формулярът на молбата е на разположение тук.
Контакт с отдел „Международно съдебно сътрудничество“ на Министерство на правосъдието на Естония може да се осъществи на телефон +372 6 208 183 и +372 7153443 и по ел. поща на адреси: central.authority@just.ee и keskasutus@just.ee.
Искът на ищец с местожителство в друга държава ще бъде разгледан по най-добрия начин, ако ищецът осъществи контакт с подходящия орган в държавата по местожителството си, като този орган от своя страна ще се свърже с централния орган в Министерството на правосъдието на Естония.
Вж. отговора на въпрос 14.1.
Хагският протокол от 2007 г. е ратифициран от Европейския съюз, на който Естония е държава членка от 1 май 2004 г.
Вж. отговора на въпрос 16.
При презгранични дела в Европейския съюз, включващи искове за издръжка, в съответствие с Регламента за задълженията за издръжка може да бъде получена държавна правна помощ и държавна процесуална помощ. По този начин се гарантира, че лицето ще бъде представлявано в производството от лице с подходящи правни познания и че страната по делото има достъп до правосъдие, благодарение на покриването на процесуалните разноски. В разпоредбите, уреждащи държавната правна помощ и процесуалната помощ, е предвидено, че се прилага националното право, ако в Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета не е посочено друго.
По принцип лицата, които живеят в други държави — членки на ЕС, имат право на същите гаранции като тези, с които разполагат лицата с местожителство в Естония. При презгранични дела за издръжка правна помощ и консултации, както и държавната правна помощ и процесуалната помощ се предоставят в съответствие с Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от централния орган — т.е. отдел „Международно съдебно сътрудничество“ на Министерство на правосъдието — а що се отнася до аспектите, които не са обхванати от Регламента за задълженията за издръжка — въз основа на националното право.
За въпросите, касаещи презграничното съдебно сътрудничество, е създаден централен орган — отдел „Международно съдебно сътрудничество“ на Министерство на правосъдието. За получаването на издръжка съгласно предвиденото в Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета може да се получи съдействие от отдел „Международно съдебно сътрудничество“ на Министерство на правосъдието, което води производството във връзка с международните молби за правна помощ.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.