

Намиране на информация по региони
С решенията за издръжка между съпрузи се установява задължение единият от съпрузите да извършва в полза на другия периодични или еднократни плащания за издръжка, а когато е целесъобразно, да извършва такива периодични плащания в полза на друго лице, посочено в решението, или на членове на семейството, които са на издръжка, ако има такива.
С решенията за плащане на издръжка на дете на издръжка се установява задължение единият от родителите да извършва в полза на другия родител или на друго лице, което се грижи за детето и упражнява родителски права спрямо него, периодичните или еднократните плащания, определени в решението за издръжка на детето.
Задължението за издръжка представлява изискване за предоставяне на финансова помощ на дадено лице, а когато такова задължение е наложено от съдилищата, се изисква изпълнение на задълженията, произтичащи от съдебното решение.
Издръжка се плаща от следните категории лица:
Други:
За деца на издръжка — до навършване на осемнадесетгодишна възраст, за деца на издръжка, учещи редовно обучение — до двадесет и три годишна възраст, а за деца, които са на издръжка поради увреждане — без значение от възрастта.
Родителите са задължени да подпомагат финансово децата си, така че да бъдат задоволени техните ежедневни и извънредни финансови потребности.
Обикновено на децата не може да бъде наложено да плащат издръжка на своите родители, освен при редките и извънредни ситуации, когато права на собственост, упражнявани чрез тръст (доверително управление), се изменят в резултат на развод и се прехвърлят на децата.
Разведен съпруг може да бъде задължен да осигурява издръжка на другия съпруг, когато търсещият издръжка съпруг е доказал, че другият съпруг не му е осигурил подходяща издръжка с оглед на обстоятелствата.
Граждански партньор или партньор в съжителство по смисъла на Закона от 2010 г. за гражданските партньорства и за някои права и задължения на лицата, живеещи в съжителство, може да бъде задължен да предостави издръжка на другия партньор, ако търсещият издръжка граждански партньор или партньор в съжителство е доказал, че другият не е успял да го осигури по подходящ начин с оглед на обстоятелствата.
Родителите, независимо дали са сключили брак или не, могат да подават до съда молба за издръжка, която да се плаща от другия родител за общите им деца. Със същото право разполагат и законният наставник, здравната комисия или всяко лице, притежаващо правен статут по отношение на дете на издръжка.
Обикновено молбата до съда се подава от лицето, търсещо издръжка, чрез предявяване на граждански иск срещу другото лице. Молбата за издръжка на дете обикновено се подава от родителя или друго лице, което се грижи за детето и упражнява родителски права спрямо него.
Информацията относно процедурите, които се прилагат във връзка с молбите за издръжка, обикновено е достъпна в раздела за семейно право на уебсайта на Съдебната служба (www.courts.ie).
Обикновено ищецът по дело за издръжка е родителят, който се грижи за детето/децата. Ищци могат да бъдат включително бившите съпрузи, както и самите деца. Страните трябва да покажат наличие на достатъчен правен интерес в даден случай, за да имат право, или locus standi, да поискат издръжка. В случай на роднинска или близка връзка е необходимо лицето, което подава молбата, да има определени правомощия, за да управлява делата на роднината или на близък приятел, като например пълномощно. Родителите или законните настойници могат да подават молба за издръжка от името на непълнолетно дете.
Районният съд (District Court) е компетентен да присъжда издръжка за дете в максимален размер до 150 EUR на седмица от всеки родител, както и издръжка за съпруг/граждански партньор до 500 EUR на седмица. Ако се иска издръжка в по-голям размер, е необходимо да се подаде молба до окръжния съд (Circuit Court) или до Висшия съд (High Court). Когато вече е образувано бракоразводно дело пред окръжния или Висшия съд, молбите следва да се подадат там, независимо каква е претендираната сума.
Не. Молбата може да се подаде лично, ако ищецът реши да не наема адвокат. Има възможност за предоставяне на правна помощ по граждански производства за страни по съдебни спорове в областта на семейното право, които я искат, като нейното предоставяне зависи от средствата, с които съответната страна разполага.
Всички производства в областта на семейното право в Ирландия са освободени от заплащане на съдебни такси. Разноските за получаване на правен съвет и за представителство могат да бъдат различни; има възможност обаче да се получи правна помощ по граждански производства, като нейното предоставяне зависи от средствата, с които съответното лице разполага.
Районният съд (District Court) е компетентен да присъжда издръжка за дете в максимален размер до 150 EUR на седмица от всеки родител, както и издръжка за съпруг/граждански партньор до 500 EUR на седмица. Ако се иска издръжка в по-голям размер, е необходимо да се подаде молба до окръжния съд (Circuit Court) или до Висшия съд (High Court).
При определяне на издръжката съдът ще съпостави разумните потребности на взискателя на издръжката (лицето, което има право на издръжка) с възможностите на задълженото лице (лицето, определено да плати издръжката) да плаща. Страните могат да искат от съда да преразгледа решението за издръжка предвид настъпили промени във финансовите обстоятелства на страните.
Решението за издръжка се прилага от посочената в него дата, като това може да бъде дата преди или след датата, на която е постановено решението, но не може да е дата, по-ранна от датата на подаване на исковата молба.
При бракоразводни и съдебни производства пред окръжния или Висшия съд издръжката може да се дължи със задна дата, като началният момент, от който се дължи издръжка, не може да предшества датата на подаване на исковата молба.
Обикновено издръжката се плаща чрез директно плащане на взискателя на издръжката. Взискателите обаче имат право издръжката да им бъде платена чрез деловодството на съда. Ако съдът счете за необходимо, той може да наложи запор върху възнагражденията или заплатата на задълженото лице, а на неговия работодател може да се разпореди да приспада от тях суми, които да прехвърля на взискателя.
Издръжката се плаща на лицето, което има право на нея, или на лицата, които управляват издръжката в негова полза, например родител или законен настойник.
Ако задълженото лице не плаща издръжката, взискателят може да заведе дело пред съда, постановил решението за издръжка, или пред районния съд, в зависимост от исканото средство за правна защита.
Съдът може да издаде заповед за запор на доходите на задълженото лице, както е посочено в точка 9 по-горе.
Ако това средство за правна помощ не работи успешно, съдът може да разпореди на задълженото лице да плати дължимата на взискателя на издръжката сума. Ако задълженото лице не изпълни заповедта, съдът може да разпореди сумите, дължими на длъжник в неизпълнение от друго лице, да бъдат изплатени на взискателя на издръжката. Той може да разпореди и продажбата на вещи, принадлежащи на длъжника, за погасяване на неизплатените суми.
Районният съд (District Court) е компетентен да осигурява изпълнението на решения, постановени в други държави членки. Той е компетентен в случай на неизпълнение на съдебно разпореждане (членове 9A и 9B от закона от 1976 г.), но само по отношение на решения, постановени от районен съд. Той няма право да се произнася по неизпълнението на съдебни разпореждания, постановени от друг съд. Правомощията на районния съд са на практика ограничени до издаването на заповеди за налагане на запор върху доходите (когато е целесъобразно), заповеди за изземване на имущество или заповеди за запор върху вземания на длъжника към трети лица (което рядко е подходящо).
Всеки взискател на издръжка отговаря сам за подаването до съда на молба за помощ при събиране на вземания за издръжка. Въпреки че на разположение има и други средства за правна защита, например използване на медиация, съдилищата разполагат с подходяща законоустановена компетентност за преустановяване на неизплащането на издръжката.
Не. Единствено длъжникът отговаря за издръжката, като тя се изплаща директно от него или се удържа при източника от заплатата му.
Регламент 4/2009, който е известен като Регламентът за издръжката, се прилага за трансграничните искове за издръжка, произтичащи от семейни връзки. С него се установяват общи правила за целия Европейски съюз, като целта е да се гарантира събирането на вземанията за издръжка, дори когато длъжникът или взискателят се намира в друга държава от ЕС.
Конвенцията на ООН за събирането на издръжка в чужбина (Нюйоркската конвенция) бе приведена в действие в Ирландия през ноември 1995 г. със Закона за издръжката от 1994 г. С тази конвенция се цели да се улесни събирането в договарящите държави на вземания за издръжка, дължими от лице, живеещо в една държава, на лице, живеещо в друга държава.
Посочените два инструмента установяват мрежа от централни органи във всяка от договарящите държави и ищците/взискателите/молителите могат да изпращат своите молби на централния орган, който ще ги предаде на съответния компетентен съд, а в някои случаи ще уреди и правна помощ. Данните за контакт с ирландския централен орган за събиране на издръжка в чужбина са:
Department of Justice and Equality,
Bishop’s Square,
Redmond’s Hill,
Dublin 2,
Ireland.
Тел.: +353 (0)1 479 0200
Местен телефон: 1890 555 509
Факс: +353 (0)1 479 0201
Електронна поща: mainrecov_inbox@justice.ie
Ищецът/молителят може да получи помощ от секретаря на районния съд във връзка с разпореждания на районния съд. Ищците могат да потърсят и помощ от процесуален представител. Възможно е също така те да имат право на правна помощ, като за целта следва да се свържат със съответния местен център за правни услуги. Накрая, ищецът/молителят може да потърси помощ от FLAC (Free Legal Advice Centre — Център за безплатна правна помощ), който е независима, доброволна организация, действаща като мрежа от клиники за правна помощ из цялата страна. Тези клиники предлагат поверителост при предоставяне на услугите си и са безплатни.
При трансгранични случаи, при които длъжникът живее в друга държава, молителят може да подаде молба чрез централния орган за събиране на издръжка, който се намира в Министерството на правосъдието и равенството.
Можете да се свържете със съответния съд или организация по телефона, с писмо, по електронната поща или да ги посетите лично. За допълнителна и по-целесъобразна информация молителите се приканват да посетят уебсайта на всяка организация.
Данните за контакт с деловодствата на съдилищата могат да бъдат намерени на уебсайта на Съдебната служба (www.courts.ie).
За данни за контакт с ирландския централен орган за събиране на издръжка от чужбина, моля вж. въпрос 14.1 и уебсайта на Министерството на правосъдието и равенството (www.justice.ie).
Вж. по-горе отговора на въпрос № 14.1.
Вж. по-горе отговора на въпрос № 14.2.
Да
Не се прилага.
Ищецът/молителят не трябва да плаща такси за завеждане на дело в съда. По тези въпроси ищците се ползват от безплатна правна помощ — след като ирландският централен орган получи молбата, същата се препраща, ако е необходимо, на Съвета за правна помощ.
Член 51 се отнася до действията, които централният орган трябва да предприеме във връзка с молбите, попадащи в обхвата на регламента за издръжката. Що се отнася до молбите за издаване на декларации за изпълняемост, ирландският централен орган отправя исканията за тези декларации към кабинета на председателя на Висшия съд. Ирландският централен орган препраща молбите за принудително изпълнение директно на районните съдилища. Що се отнася до образуването на съдебни производства централният орган урежда процесуално представителство за ищеца чрез Съвета за правна помощ.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.