Издръжка на членове на семейството

Полша
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

„Задължението за издръжка“ според член 128 от Кодекса за семейството и настойничеството е задължение, което се налага на кръвни роднини по права линия и на братя и сестри, за да се осигурят средства за издръжка (включително облекло, храна, подслон, гориво за отопление и лекарства), а при необходимост — средства за отглеждане на деца (включително грижи за физическото и умственото развитие и осигуряване на достъп до образование и култура).

„Издръжката“ представлява подпомагане в парични средства или в натура. Според задължението за издръжка, когато издръжката се отнася до деца, тя включва също така лично участие в тяхното отглеждане и работа в общото домакинство.

„Вземане за издръжка“ е правото на дадено лице да претендира изпълнението на задължение за издръжка към него или към нея от друго лице.

По правило задължението за издръжка възниква от различни видове семейни отношения.
В зависимост от вида на семейното отношение в полското законодателство се различават следните видове задължения за издръжка:

  1. задължение за издръжка между роднини (издръжката за дете е специална форма на това задължение): когато става дума за роднини, на издръжка имат право само лица с финансови затруднения. Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не са в състояние да се издържат самостоятелно, освен ако доходите от имуществото на детето са достатъчни за покриване на разходите за неговата издръжка и възпитание. Децата над 18-годишна възраст нямат повече право на издръжка, освен ако желаят да продължат своето образование и успехът им към дадения момент оправдава този избор или ако задължението за издръжка следва да се запази поради здравословното или личното състояние на децата. При това родителите не са задължени да плащат издръжка на деца над 18-годишна възраст, които макар да са подготвени за трудовия пазар, започват обучение, а след това се отнасят небрежно към задълженията си, не постигат задоволителен напредък, не получават положителни оценки и не вземат изпити в рамките на определените срокове, като по тези причини не завършат своето обучение в рамките на определения за тяхната учебна програма срок.
    Ако получаването на издръжка от лицето, което носи основната отговорност (родителят), е невъзможно или води до прекомерни затруднения, може да бъде предявен иск срещу други лица, носещи отговорност (например бабата и дядото на детето като родители на укриващия се длъжник). Издръжка от бабата и дядото обаче не може да бъде получена единствено на основание, че длъжникът на издръжката не е платил присъдените суми; за да бъдат задължени бабата и дядото да плащат издръжка, правоимащото лице трябва да има финансови затруднения, а бабата и дядото трябва да разполагат с финансови средства да плащат издръжка. Издръжка от бабата и дядото обикновено се присъжда в размер, по-нисък от този, присъден по отношение на лицето, което носи основната отговорност;
  2. задължение, възникнало вследствие на осиновяване: Ако осиновяването създава връзка единствено между осиновителя и осиновеното лице, задължението за издръжка на осиновителя към осиновеното лице има предимство пред задължението за издръжка на възходящите родственици и братята и сестрите на осиновеното лице към въпросното лице, докато задължението за издръжка на осиновеното лице към неговите възходящи родственици и братя и сестри е на последно място. В противен случай по отношение на осиновеното лице се прилагат правилата, определени в точка 1;
  3. задължение между лица, свързани по сватовство (втора майка, втори баща, доведени (заварени) деца): право на издръжка имат само лица с финансови затруднения, при условие че, що се отнася до разглежданата ситуация, налагането на задължение за издръжка отговаря на принципите за социално взаимодействие. Според полското законодателство и съдебна практика „финансови затруднения“ означава неспособност за задоволяване на разумните нужди със собствени средства и със собствени усилия;
  4. задължение между съпрузите по време на брака: членовете на семейството могат да се позоват на правото на „еднакви условия на живот“ за всички членове на семейството. В съответствие с член 27 от Кодекса за семейството и настойничеството и двамата съпрузи са задължени да помагат според способностите си и своите доходи и финансови възможности за задоволяване на нуждите на семейството, създадено в резултат на тяхната връзка. Това задължение може да се счита за изцяло или частично изпълнено и под формата на лични усилия за отглеждане на децата и грижа за общото домакинство;
  5. задължение между съпрузите след прекратяването на брака: ако е установено, че само единият от съпрузите носи вина за разстройството на брака и разводът доведе до съществено влошаване на финансовото състояние на другия съпруг, последният може да поиска неговите разумни нужди да бъдат удовлетворени, дори ако въпросното лице няма финансови затруднения.
    В други случаи съпруг, който има финансови затруднения, може да поиска издръжка от своя бивш съпруг, която да бъде пропорционална на неговите/нейните разумни нужди и доходите и финансовите възможности на бившия съпруг. Задължението за издръжка на съпруг се прекратява, когато съпругът сключи нов брак. Когато обаче разведен съпруг, за когото не е установено, че носи вина за разстройството на брака, е задължен да плаща издръжка, задължението за издръжка също се прекратява пет години след решението за развод, освен ако по искане на лицето, което има право на издръжка, съдът удължи този петгодишен период поради извънредни обстоятелства;
  6. задължение на бащата на дете, което е родено извън брака, към майката на детето: баща, който не е съпруг на майката, трябва да дава своя принос към разходите, свързани с бременността и раждането на детето, и разходите за тримесечна издръжка на майката при раждането на детето според своето материално положение. Когато има важни причини, майката може да поиска от бащата да участва в покриването на нейните разходи за издръжка за период, по-дълъг от три месеца.

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не са в състояние да се издържат самостоятелно. Тъй като децата са задължени да продължат своето образование до 18-годишна възраст, те обикновено имат право на издръжка до навършване на пълнолетие или до завършване на образованието си. Когато лице, имащо право на издръжка, не може да се издържа (например поради заболяване или увреждане), правото на издръжка може да остане в сила за неопределен период.

От държавния фонд за издръжка се плащат помощи на лицата, които имат право да ги получават, докато навършат 18-годишна възраст. Тези лица имат право на помощи до навършване на 25 години, ако продължават своето образование в училища или висши учебни заведения, и за неограничен период от време, ако са освидетелствани като лица с тежки увреждания. Помощи от фонда за издръжка могат да бъдат получени само ако семейните доходите на глава от домакинството не надвишават 800 PLN на месец, а от 1 юли 2020 г. — 900 PLN на месец.

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

Възможни са следните ситуации:

1. длъжникът на издръжката доброволно изпълнява задължението за издръжка;

2. страните са постигнали извънсъдебно споразумение за уреждане на задължението за издръжка;

3. ако длъжникът на издръжката не изпълнява задължението си, искът за издръжка се предявява пред компетентния районен съд (sąd rejonowy) по местопребиваване на лицето, което има право на издръжка (член 32 от Гражданския процесуален кодекс), или на ответника (член 27, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс), или това искане се предявява пред окръжния съд (sąd okręgowy) по време на бракоразводното дело или производството за раздяла.

Молбата е освободена от съдебна такса. Тя обаче трябва да отговаря на изискванията за писмени материали по делото, т.е. следва да включва наименованието на съда, към който е отправена; имената и фамилните имена на страните, техните законни представители и пълномощници; вида на писмените материали по делото; ясно описание на искането; стойността на иска; описание на фактите, на които се основава искането, а при необходимост — на които се основава също така компетентността на съда; подписа на страната или нейния законен представител или пълномощник (трябва да бъде приложено пълномощно); списък с приложения; местопребиваването или седалищата на страните и техните законни представители и пълномощници; и описание на иска. Последващите писмени материали по делото трябва да съдържат номера на делото. Удостоверението за раждане на детето, в което ответникът е посочен като родител на детето, също трябва да бъде приложено към молбата и ако е необходимо, заедно с иска за издръжка може да бъде подаден иск за установяване на произход;

4. възможно е също така да бъде постигнато споразумение пред нотариус, като в този случай районният съд ще издаде само заповед за изпълнение на споразумението. За подписването на споразумение пред нотариус, както и за издаването на заповед за изпълнение се дължи такса;

5. споразумение може да бъде постигнато и в съда, като в този случай ответникът може да бъде освободен от заплащане на съдебната такса или да бъде задължен да плати само половината от нея.

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

Следните лица могат да подават молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава:

— законен представител (освен адвокат и правен съветник, следните лица могат да изпълняват функцията на законен представител: родители, съпруг (съпруга), брат или сестра, възходящи родственици или лица, свързани с лицето, което има право на издръжка чрез осиновяване, както и лицето, което управлява имуществото на лицето, имащо право на издръжка);

— представител на местен държавен орган, отговорен за социалното подпомагане (според Закона от 12 март 2004 г. за социалното подпомагане (Държавен вестник (Dziennik Ustaw) от 2004 г., брой 64, позиция 593), подобни представители са ръководителите на общинските центрове за социално подпомагане или на районните центрове за семейно подпомагане);

— съгласно член 61, параграф 1, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс при наличието на писмено съгласие на физическо лице неправителствените организации могат да подадат искова молба за образуване на производство за издръжка в рамките на законоустановените си задължения;

— прокурор, когато това е необходимо с оглед спазването на принципите на правовата държава и обществения интерес.

Законните представители действат от името на малолетни или непълнолетни лица, които имат право на издръжка. След навършване на пълнолетие обаче децата трябва да действат от свое собствено име.

От името на лицето, което има право на издръжка, не може да действа лице, ако е едно от посочените по-горе лица и съжителства или е в приятелски отношения с лицето, което има право на издръжка.

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Според Гражданския процесуален кодекс дела по въпроси, отнасящи се до издръжка, са подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя според местопребиваването на лицето, което има право на издръжка, или местопребиваването на ответника. Компетентните съдилища за конкретните общини са посочени в Наредбата на министъра на правосъдието от 28 декември 2018 г. за определяне на седалищата и компетентността на апелативните, окръжните и районните съдилища и обхвата на тяхната компетентност (Държавен вестник от 2018 г., позиция 2548).

Окръжните съдилища са компетентни по дела за признаването в Полша на решения на съдилища от държави — членки на ЕС (член 115111 от Гражданския процесуален кодекс), ако решението е постановено преди държавата, в която е произнесено, да бъде обвързана от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17), т.е. преди 18 юни 2011 г.

В съответствие с член 115314 от изменения Граждански процесуален кодекс в Република Полша съществуват следните изпълнителни основания:

1) решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, и споразумения и официални документи, издадени от тези държави, попадащи в обхвата на Регламент № 1215/2012, ако подлежат на принудително изпълнение;

2) решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, споразумения и официални документи, издадени от тези държави, които са удостоверени като европейско изпълнително основание;

3) европейски заповеди за плащане, издадени от съдилищата на държави — членки на ЕС, които са обявени за подлежащи на принудително изпълнение в тези държави членки съгласно Регламент № 1896/2006;

4) решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, в рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес и удостоверени в тези държави съгласно Регламент № 861/2007;

5) решения относно дела за издръжка, постановени в държави — членки на ЕС, които са страни по Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17), както и споразумения и официални документи относно дела за издръжка от тези държави, обхванати от Регламент № 4/2009;

6) решения, постановени в държави — членки на ЕС, включващи мерки за защита, обхванати от Регламент № 606/2013, ако подлежат на принудително изпълнение.

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

При дела, отнасящи се до издръжка, не е задължително страните да бъдат представлявани от адвокат. Страните могат да действат от свое име или чрез професионални представители.

Вж. точки 7 и 20 за подробна информация относно възможността за служебно назначаване на адвокат, който да действа от името на страна, имаща право на издръжка.

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Страната, която иска издръжка, и ответникът по дело за намаляване на размера на издръжката са освободени от съдебни такси (член 96, параграф 1, алинея 2 от Закона от 28 юли 2005 г. за съдебните такси по граждански дела (Държавен вестник от 2005 г., брой 167, позиция 1398, с измененията). Тези лица са освободени напълно, което означава, че те не заплащат никакви съдебни такси, такси за обжалване или за принудително изпълнение.

Длъжникът на издръжката също може да поиска да бъде освободен от съдебни такси, когато иска промяна в размера на присъдената издръжка. За това е необходимо да бъде представена декларация за активите и дохода. Решението се взема от съда след разглеждане на искането.

Освен това страната, която се ползва от освобождаване от съдебни такси, може да подаде молба за правна помощ под формата на служебно назначен адвокат. Ако молбата за адвокат бъде уважена, хонорарът на адвоката се покрива от насрещната страна на страната, на която е назначен адвокат. Ако въпросното лице изгуби делото, хонорарът на адвоката е за сметка на държавния бюджет.

В това отношение правата на граждани на държави членки са уредени в Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67).

8 Какъв вид издръжка е вероятно да бъде присъдена от съда? Как се изчислява размерът на издръжката? Може ли съдебното решение да бъде преразгледно при промяна в издръжката на живота и семейните обстоятелства? Ако това е така, по какъв начин се извършва преразглеждането (напр. посредством система за автоматично индексиране)?

Размерът на издръжката зависи от доходите и финансовите възможности на длъжника на издръжката и от разумните нужди на лицето, което има право на издръжка. Разумните нужди на това лице включват всичко, което е необходимо за неговата издръжка, в смисъл както на материални, така и на нематериални (културни и духовни) потребности. Нуждите на малолетни или непълнолетни лица включват също така разходите за тяхното отглеждане. При преценка на доходите и финансовите възможности на длъжниците на издръжка, се взема предвид не доходът, който те действително печелят, а доходът, който биха могли да спечелят, ако използват в пълна степен своята работоспособност. Това означава, че дори безработно лице, което няма редовни доходи, може да бъде осъдено да плаща издръжка, като плащанията подлежат на принудително събиране.

Когато настъпи промяна в обстоятелствата, може да бъде поискана промяна на решението на съда или на споразумението за издръжка. Всяка от страните в отношенията, свързани с издръжката, може да поиска такава промяна. В зависимост от фактическите обстоятелства дадена страна може да поиска отмяна на задължението за издръжка или размерът на издръжката да бъде увеличен или намален. Размерът на издръжката може да бъде променен, ако разумните нужди на лицето, което има право на издръжка, или работоспособността на длъжника на издръжката съответно са станали по-високи или по-ниски.

В Полша няма определен размер на издръжката и тя не се изчислява като фиксиран процент от доходите на длъжника на издръжката. През 2014 г. брутният размер на минималната работна заплата беше 1680 PLN (около 400 EUR). През 2013 г. брутният размер на средното месечно възнаграждение беше 3650 PLN (около 900 EUR). Брутният размер на минималната работна заплата беше 1 750 PLN през 2015 г., 1 850 PLN през 2016 г. и 2 250 PLN през 2019 г., а през 2020 г. той е 2 600 PLN. На практика в повечето случаи размерът на издръжката, която присъждат съдилищата, варира от 300 до 1 000 PLN на месец на дете. Размерът на издръжката не подлежи на автоматично индексиране според възрастта на детето или процента на инфлацията.

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Лицето, което е посочено като длъжник в заповед за изпълнение, е длъжно да плаща издръжка. По правило издръжка, която е присъдена в Полша, е дължима в полски злоти на законния представител на малолетно или непълнолетно лице (в брой или с банков превод) всеки месец, обикновено до 10-то число на месеца. В случай на забавено плащане в съдебните решения е предвидена законна лихва (от 29 май 2020 г. лихвата е 3,6 % на година) върху непогасената сума (вж. предоставената от Полша информация относно законната лихва).

Така по принцип задължението за издръжка е отговорност изключително на длъжника на издръжката. Ако това лице не плаща доброволно, лицето, което има право на издръжката, може да подаде молба до компетентния правоприлагащ орган (обикновено съдебен изпълнител) за образуване на изпълнително производство. Изпълнението може да бъде предприето и служебно по искане на първоинстанционния съд, който е постановил решението за определяне на размера на издръжката. Лицето, което има право на издръжка, може да представи заповед за изпълнение и на работното място на длъжника, или в институцията, която изплаща пенсията на длъжника, и да поиска дължимата издръжка да бъде удържана от сумите, които се плащат на длъжника. Такова искане има задължителна сила за страната, която извършва плащанията.

Молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжник на издръжка може да бъде подадена до всеки съдебен изпълнител. Когато обаче задължението се изпълнява срещу имуществото на длъжника, компетентен е съдебният изпълнител по местоживеене на длъжника.

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

Ако длъжникът на издръжката не изпълнява доброволно задължението за издръжка, той може да бъде принуден да го изпълни (вж. точка 9).

Освен това съгласно член 209 от Наказателния кодекс (Държавен вестник от 1997 г., брой 88, позиция 553) всяко лице, което избягва изпълнението на задължение за издръжка, установено със съдебно решение, споразумение, сключено пред съд или пред друг орган, или друг вид споразумение, се наказва с глоба, безвъзмезден труд в полза на обществото или лишаване от свобода до една година, ако общият размер на просрочените задължения се равнява на поне три плащания на редовна издръжка или ако закъснението в плащането на нередовна издръжка надхвърля три месеца. Ако заради неизправния длъжник лицето, имащо право на издръжка, не може да задоволи своите основни жизнени нужди, нарушителят се наказва с глоба, безвъзмезден труд в полза на обществото или лишаване от свобода до две години.

Престъплението подлежи на наказателно преследване по искане на жертвата, на социална институция или на орган, предприемащ действия срещу длъжника на издръжката. Ако на жертвата са били присъдени подходящи семейни обезщетения или помощи, които се изплащат в случай на неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, наказателното преследване се предприема служебно.

В член 5, параграф 3б, алинея 2 от Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2007 г., брой 192, позиция 1378), се предвижда, че компетентният орган може да подаде искане за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на длъжника.

Ако принудителното изпълнение е неуспешно, съдебният изпълнител може да подаде искане за вписването на длъжника в регистъра на несъстоятелните длъжници.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

Според член 1083, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс непогасени плащания за издръжка могат да бъдат покрити изцяло чрез запор на банкова сметка.

В съответствие с член 833, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс възнаграждението за трудова заетост може да бъде обект на принудително изпълнение до посочения в Трудовия кодекс размер. По правило могат да бъдат запорирани 60 % от заплатата. До три пети от сумите, които се предоставят от държавния бюджет за специални цели, по-специално безвъзмездни средства и подпомагане, също могат да бъдат запорирани (член 831, параграф 1, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Освен това според член 829 от Гражданския процесуален кодекс на принудително изпълнение не подлежат:

1) домакински принадлежности, спално бельо, бельо и ежедневно облекло, което е строго необходимо на длъжника и членове на семейството, които са на издръжка, както и облекло, което е строго необходимо за извършването на услуги или на професионална дейност;

2) запаси от храна и гориво, които са строго необходими на длъжника и членове на семейството, които са на издръжка, за период от един месец;

3) една крава, две кози или три овце, които са строго необходими за прехраната на длъжника и членовете на семейството, които са на издръжка, заедно със запаси от фураж и материал за постеля до следващата реколта;

4) инструменти и други предмети, които са строго необходими на длъжника, за да извършва платена работа, и суровини, които са строго необходими за производството за една седмица, с изключение на моторни превозни средства;

5) ако длъжниците участват в периодична постоянна заетост — парична сума, съответстваща на частта от възнаграждението, което не подлежи на принудително изпълнение, за периода до следващия падеж, а ако длъжниците не получават редовна заплата — парична сума, строго необходима за издръжката на длъжника и членовете на семейството, които са на издръжка, за период от две седмици;

6) вещи, необходими за образованието, лични документи, обзавеждане, отличителни знаци и предмети, използвани за религиозна практика, както и вещи за ежедневна употреба, които могат да бъдат продадени само значително под първоначалната си стойност, но са от значителна полза за длъжника;

8) лекарствени продукти по смисъла на Закона за фармацевтичните средства от 6 септември 2001 г. (Държавен вестник от 2019 г., позиция 499, с измененията), които са строго необходими за успешното провеждане на лечение по смисъла на правните разпоредби за здравеопазването за период от три месеца, както и медицински изделия, строго необходими за неговото провеждане по смисъла на Закона за медицинските изделия от 20 май 2010 г. (Държавен вестник, брой 107, позиция 679 и Държавен вестник от 2011 г., брой 102, позиция 586 и брой 113, позиция 637);

9) вещи, които са строго необходими поради увреждане на длъжника или на членове на неговото семейство.

По силата на член 833, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс помощи за издръжка, обезщетения, платими в случай на невъзможност за принудително изпълнение на задължение за издръжка, семейни обезщетения, семейни помощи, помощи за полагане на грижи или раждане, помощи за сираци, обезщетения за лица, предоставящи грижи, социалноосигурителни обезщетения, обезщетения за интеграция и за отглеждане на деца, както и еднократното обезщетение, посочено в член 10 от Закона от 4 ноември 2016 г. за подпомагане на бременни жени и техните семейства „В името на живота“ (Държавен вестник от 2019 г., позиция 473), също не подлежат на принудително изпълнение.

Като се консултира с Министерството на земеделието и Министерството на финансите, Министерството на правосъдието ще определи чрез наредба кои от вещите, принадлежащи на даден стопанин, не подлежат на принудително изпълнение (член 830).

Освен това в член 831 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че по-специално на принудително изпълнение не подлежат до 75 % от всяко от плащанията за помощи за социално подпомагане по смисъла на Закона за социалното подпомагане от 12 март 2004 г. (Държавен вестник от 2013 г., позиция 182, с измененията) и вземанията на длъжника от държавния бюджет или от Националния здравен фонд (Narodowy Fundusz Zdrowia) за предоставянето на здравно обслужване по смисъла на Закона от 27 август 2004 г. за здравните услуги, финансирани от обществени фондове (Държавен вестник от 2008 г., брой 164, позиция 1027, с измененията), преди въпросните помощи да са предоставени, освен ако това не са вземания на служители или доставчици на услуги на длъжника, посочени в член 5, параграф 41, букви а) и б) от Закона за здравните услуги, финансирани от обществени фондове от 27 август 2004 г.

В член 137, параграф 1 от Кодекса за семейството и настойничеството се предвижда, че вземанията за издръжка имат тригодишен погасителен давностен срок.

В член 121, параграф 1 от Гражданския кодекс се предвижда, че погасителният давностен срок не започва да тече, а ако е започнал да тече, се спира, когато се отнася до искове на деца срещу родители през целия период на упражняване на родителската отговорност.

Ако длъжникът подложи на съмнение действителността на задължението за издръжка към навършило пълнолетие дете, съдебният изпълнител може да поиска от ищеца да представи удостоверение в потвърждение на факта, че той продължава своето образование, няма доходи или е подложен на медицинско лечение и следователно все още има нужда от финансовата подкрепа на длъжника.

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

Както е посочено в точка 4, молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава, може да бъде подадена, наред с другото, от ръководители на центрове за социално подпомагане, от някои социални организации, от представители на местни държавни органи, отговарящи за социално подпомагане, а в някои случаи и от прокурорите. Тези субекти могат да окажат съдействие на ищеца, като вземат участие в производство за присъждане на издръжка, което вече е в ход. В такъв случай тяхната роля е да подпомагат лицето, което има право на издръжка, в рамките на съдебното производство.

Окръжните съдилища подпомагат лицата, които имат право на издръжка, да предявят искове за издръжка в чужбина.

Лицата, пребиваващи в чужбина, които желаят да предявят иск за издръжка спрямо длъжник, пребиваващ в Полша, могат да получат помощ от компетентните централни органи: https://www.gov.pl/web/stopuprowadzeniomdzieci/lista-organow-centralnych

Информация за начините за получаване на безплатна правна помощ е достъпна също така на следния уебсайт: https://darmowapomocprawna.ms.gov.pl/pl/

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

В Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2009 г., брой 1, позиция 7, с измененията), са определени правилата за оказване на съдействие от страна на държавата към лица с право на издръжка, в случаи на неуспешно принудително изпълнение.

Помощи от фонда за издръжка може да бъдат получени само ако семейните доходи на глава от домакинството не надвишават 800 PLN на месец, а от 1 юли 2020 г. — 900 PLN на месец.
От 1 юли 2020 г. се прилага също и правилото „1 злота за 1 злота“ — ако семейните доходи на глава от домакинството надвишават горепосочения размер от 900 PLN, размерът на подпомагането се намалява до разликата между размера на обезщетението от фонда за издръжка, дължима на правоимащото лице, и сумата, с която се надвишава семейният доход на глава от домакинството (член 9, параграф 2а). Ако обаче размерът на обезщетението, изчислен по този начин, е по-малък от 100 PLN, се издава решение за отказ и помощта не се изплаща (член 9, параграф 2б).

Молбата се подава в компетентната общинска или градска служба по местопребиваване на лицето, имащо право на издръжка. Изплащането на обезщетения от фонда може да бъде делегирано и на организационна единица на общината, например на център за социални грижи.

Авансово плащане от фонда за издръжка обаче не се отпуска на лице, което има право на такова авансово плащане за издръжка, но живее в институция, която предоставя пълна издръжка (например център за социално подпомагане, заведение за образователни грижи, център за задържане на младежи или център за временно задържане на ненавършили пълнолетие закононарушители), или е настанено при приемно семейство; сключило е брак или има дете и има право на семейни обезщетения.

Посоченият закон е приложим само ако лицето, което има право на издръжка, живее в Полша през периода, в който се дължи обезщетението.

За повече информация вж. https://www.gov.pl/web/rodzina/wiadczenia-z-funduszu-alimentacyjnego

14 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

Ако длъжникът пребивава в чужбина, а лицето, което има право на издръжка живее в Полша, компетентният окръжен съд по местопребиваване на лицето, имащо право на издръжка, съдейства на въпросното лице да подаде молба за издръжка. Съдействието се изразява в предоставяне на информация и помощ на правоимащото лице, необходими за попълване на изискваните документи, и проверка на редовността на молбата от формална гледна точка.

14.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Да.

14.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Част А на молбата, която се подава съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, се попълва от окръжен съд.

Списък на окръжните съдилища, които изпълняват функцията на централен орган

Съд

Адрес

Телефон: (+48)

Факс: (+48)

Адрес на електронна поща

Окръжен съд

Бялисток

ul. Marii Skłodowskiej-Curie 1

15-950 Białystok

85 7421517

85 7421517

oz@bialystok.so.gov.pl

Окръжен съд

Белско-Бяла

ul. Cieszyńska 10

43-300 Bielsko-Biała

33 4990424

33 4990488

33 4990488

boguslawa.pokusa@bielsko-biala.so.gov.pl

Окръжен съд

Бидгошч

ul. Wały Jagiellońskie 2

85-128 Bydgoszcz

52 3253155

52 3253255

oz@bydgoszcz.so.gov.pl

Окръжен съд

Честохова

ul. Dąbrowskiego 23/35

42-200 Częstochowa

34 3684425

34 3684420

prezes@czestochowa.so.gov.pl

anna.bocianowska@czestochowa.so.gov.pl

Окръжен съд

Елбльонг

pl. Konstytucji 1

82-300 Elbląg

55 6112409

55 6112408

55 6112215

oddzial.administracyjny@elblag.so.gov.pl

Окръжен съд

Гданск

ul. Nowe Ogrody 30/34

80-803 Gdańsk

58 3213119

[издръжка]

58 3213141 [Ръководител на Административната служба]

58 3213234

section.oz@gdansk.so.gov.pl

Окръжен съд

Гливице

ul. Kościuszki 15

44-100 Gliwice

32 3380052

32 3380102

oz@gliwice.so.gov.pl

Окръжен съд

Гожув Велкополски

ul. Mieszka I 33

66-400 Gorzów Wielkopolski

95 7256718

95 7256702

95 7202807

95 7256790

marta.samolak@gorzow-wlkp.so.gov.pl

sekretariat@gorzow-wlkp.so.gov.pl

Окръжен съд

Йеленя Гора

al. Wojska Polskiego 56

58-500 Jelenia Góra

75 6415113

75 6415113

oz@jelenia-gora.so.gov.pl

o.administracyjny@jelenia-gora.so.gov.pl

Окръжен съд

Калиш

al. Wolności 13

62-800 Kalisz

62 7657764

62 7574936

administracja@kalisz.so.gov.pl

Окръжен съд

Катовице

ul. Francuska 38

40-028 Katowice

32 6070183

32 7836806

32 6070184

obrot_zagraniczny@katowice.so.gov.pl

Окръжен съд

Келце

ul. Seminaryjska 12 a

25-372 Kielce

41 3402320

41 3402320

oz@kielce.so.gov.pl

Окръжен съд

Конин

ul. Energetyka 5

62-510 Konin

63 2451443

63 2423022 +172

63 2426569

oz@konin.so.gov.pl

administracja@konin.so.gov.pl

Окръжен съд

Кошалин

ul. Waryńskiego 7

75-541 Koszalin

94 3428750

94 3428897

administracja@koszalin.so.gov.pl

Окръжен съд

Краков

ul. Przy Rondzie 7

31-547 Kraków

12 6195241

12 6195262

12 6195204

12 6195665

oz@krakow.so.gov.pl

Окръжен съд

Кросно

ul. Sienkiewicza 12

38-400 Krosno

13 4373671

13 4373673

13 4320570

Obrot.zagr@krosno.so.gov.pl

administracja@krosno.so.gov.pl

Окръжен съд

Легница

ul. Złotoryjska 40

59-220 Legnica

76 7545036

76 7545107

76 7545012

oz@legnica.so.gov.pl

Окръжен съд

Люблин

ul. Krakowskie Przedmieście 43

20-076 Lublin

81 4601004

81 4601013

malgorzata.stec-szewczyk@lublin.so.gov.pl

obrotzagraniczny@lublin.so.gov.pl

Окръжен съд

Ломжа

ul. Dworna 16

18-400 Łomża

86 2166281

86 2154254

86 2166753

sekretariat@lomza.so.gov.pl

Окръжен съд

Лодз

XI Wydział Wizytacyjny (11-и инспекторат)

J. Dąbrowskiego 5

90-921 Łódź (стая 118)

42 6778799

42 2126082

oz@lodz.so.gov.pl

Окръжен съд

Нови Сонч

ul. Pijarska 3

33-300 Nowy Sącz

18 4482145

18 4482185

alimenty@nowysacz.so.gov.pl

Окръжен съд Олщин

ul. Dąbrowszczaków 44A 10-543 Olsztyn

89 5216049

89 6123838

oz@olsztyn.so.gov.pl

Окръжен съд

Ополе

pl. Daszyńskiego 1

45-064 Opole

77 5418134

77 5418109

Obrot.zagr@opole.so.gov.pl

Окръжен съд

Остроленка

ul. Gomulickiego 5

07-410 Ostrołęka

29 7650130

29 7650181

sekretariat@ostroleka.so.gov.pl

Окръжен съд

Пьотърков Трибуналски

ul. Słowackiego 5

97-300 Piotrków Trybunalski

44 6494121

44 6494159

44 6478919

administracja@piotrkow-tryb.so.gov.pl

[от първостепенна важност]

biblioteka@piotrkow-tryb.so.gov.pl

jolanta.sipinska@piotrkow-tryb.so.gov.pl

Окръжен съд

Плоцк

pl. Narutowicza 4

09-404 Płock

24 2697320

24 2697364

24 2625253

oz@plock.so.gov.pl

urszula.kaluzna@plock.so.gov.pl

urszula.wyrwas@plock.so.gov.pl

Окръжен съд

Познан

ul. Stanisława Hejmowskiego 2

61-736 Poznań

61 6283730

61 6283731

61 6283734

61 6283739

opzagr@poznan.so.gov.pl

Окръжен съд Пржемисъл

ul. Konarskiego 6

37-700 Przemyśl

16 6761336

16 6761353

m.telega@przemysl.so.gov.pl

Окръжен съд

Радом

ul. Marszałka

J. Piłsudskiego 10

26-600 Radom

48 6776780

48 6776788

48 3680287

wizytacje@radom.so.gov.pl

Окръжен съд Рибник

ul. Józefa Piłsudskiego 33

44-200 Rybnik

32 7840578

32 7840402

oz@rybnik.so.gov.pl

Окръжен съд

Ржешов

Plac Śreniawitów 3

35-959 Rzeszów

17 8756394

17 8627265

elzbieta.czudec@rzeszow.so.gov.pl

Окръжен съд

Шедълце

ul. Sądowa 2

08-110 Siedlce

25 6407846

25 6407812

poczta@siedlce.so.gov.pl

Окръжен съд

Шерадз

al. Zwycięstwa 1

98-200 Sieradz

43 8266650

43 8266607

43 8271014

sekretariat@sieradz.so.gov.pl

administracja@sieradz.so.gov.pl

katarzyna.szala@sieradz.so.gov.pl

Окръжен съд

Слупск

ul. Zamenhofa 7

76-200 Słupsk

59 8469543

59 8469513

59 8469424

59 8469429

agnieszka.kozlowska@slupsk.so.gov.pl

referat.wiz@slupsk.so.gov.pl

Окръжен съд

Сувалки

ul. Waryńskiego 45

16-400 Suwałki

87 5631213

87 5631300

87 5631303

sekretariat@suwalki.so.gov.pl

anna.klekotko@suwalki.so.gov.pl

Окръжен съд

Шчечин

ul. Małopolska 17

70-227 Szczecin

91 4830170

91 4830170

jsurowa@szczecin.so.gov.pl

amazur@szczecin.so.gov.pl [дела за издръжка]

Окръжен съд

Свидница

pl. Grunwaldzki 14

58-100 Świdnica

74 8518 287

74 8518270

sekretarz@swidnica.so.gov.pl

Окръжен съд

Тарнобжег

ul. Sienkiewicza 27

39-400 Tarnobrzeg

15 6882500

15 6882678

15 8229756

oz@tarnobrzeg.so.gov.pl

halina.rojek@tarnobrzeg.so.gov.pl

magdalena.kochanowska-lezon@tarnobrzeg.so.gov.pl

Окръжен съд

Тарнов

ul. J. Dąbrowskiego 27

33-100 Tarnów

14 6887409

14 6887417

sad_okregowy@tarnow.so.gov.pl

Окръжен съд

Торун

ul. Piekary 51

87-100 Toruń

56 6105609

56 6555706

oz@torun.so.gov.pl

Окръжен съд

Варшава

al. Solidarności 127

00-898 Warszawa

22 4401154 [издръжка]

22 6544443

22 6544411

m.karcz@warszawa.gov.pl [до септември 2020 г.]

a.kowalczyk@warszawa.so.gov.pl

p.luscinska@warszawa.so.gov.pl

Окръжен съд

за Варшава — Прага във Варшава

ul. Poligonowa 3

04-051 Warszawa

22 4177393


oz@warszawapraga.so.gov.pl

dariusz.olowski@warszawapraga.so.gov.pl

kontakt@warszawapraga.so.gov.pl

Окръжен съд

Влоцлавек

ul. Wojska Polskiego 22

87-800 Włocławek

54 4120365

54 4118575

oz@wloclawek.so.gov.pl

Окръжен съд

Вроцлав

ul. Sądowa 1

50-950 Wrocław

71 3704391

71 7482964

oz@wroclaw.so.gov.pl

Окръжен съд

Замошч

ul. Wyszyńskiego 11

22-400 Zamość

84 6316927

84 6316928

84 6316993

aneta.juszczak@zamosc.so.gov.pl

prezes@zamosc.so.gov.pl

Окръжен съд

Жельона Гора

pl. Słowiański 1

65-069 Zielona Góra

68 3220221

68 4567769

oz@zielona-gora.so.gov.pl

e.branicka@zielona-gora.so.gov.pl

k.zubryk@zielona-gora.so.gov.pl

z.pejs@zielona-gora.so.gov.pl

15 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

15.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, не се изисква молбите да се подават чрез централен орган на държавата по местопребиваване на ищеца. Молбите могат да бъдат изпращани направо до компетентния полски съд, което съответства на формалните изисквания, определени в глави IV и VI от посочения регламент и в Гражданския процесуален кодекс.

Данни за изпращащите органи са публикувани на адрес:

https://www.gov.pl/web/stopuprowadzeniomdzieci/lista-organow-centralnych

Предаващите органи на чужди държави, посочени в приложените към гореспоменатия регламент декларации, предоставят на лицето, което има право на издръжка, цялата необходима информация, помагат му да попълни изискваните документи, проверяват дали молбата на лицето е редовна от формална гледна точка, и я изпращат в чужбина.

15.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

Ако съдът е присъдил издръжка и делото попада в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) № 4/2009, ищец с местопребиваване в чужбина може да използва предвидената в посочения регламент процедура и да се обърне към компетентния предаващ орган на държавата, в която пребивава, или да подаде молба до компетентния съд за обявяване на изпълняемост на чуждестранно решение (вж. точка 5). Молби за принудително изпълнение се подават в службата на всеки един съдебен изпълнител.

Ако Полша и държавата по местопребиваване на ищеца са страни по конвенция или двустранно споразумение за признаване и изпълнение на решения по дела за издръжка, такова подпомагане се предоставя в указаната във въпросното споразумение степен. По правило в двустранните споразумения е предвидено, че молбата се подава направо до полски съд или чрез съд на държавата, в която е издадено решението. В последния случай молбите се предават чрез централните органи, които най-често са Министерство на правосъдието или органите, нотифицирани за целите на Нюйоркската конвенция:

http://treaties.un.org/doc/Publication/MTDSG/Volume%20II/Chapter%20XX/XX-1.en.pdf

Данни за съдилищата могат да бъдат намерени в интернет на адрес:

https://www.gov.pl/web/sprawiedliwosc/znajdz-wybrany-sad-powszechny

а данни за съдебните изпълнители на адрес: http://komornik.pl/

16 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Да, обвързана е с Протокола от 18 юни 2011 г.

17 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

Не е приложимо.

18 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Приложимите правила в Полша се съдържат в Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67, с измененията), и в Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26/41, 31.1.2003 г., стр. 90), които допълват разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за съдебните такси по граждански дела. Страната, която очаква да ѝ бъде присъдена определена форма на помощ (например назначаване на адвокат, превод на документи, възстановяване на пътни разходи), следва ясно да съобщи това на съда във формуляра на ЕС https://e-justice.europa.eu/content_legal_aid_forms-157-bg.do?clang=bg

19 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

На 28 април 2011 г. беше приет Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс и на някои други закони (Закон от 28 април 2011 г. за изменение на Гражданския процесуален кодекс, Закона относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство и Закона за съдействие на лицата, имащи право на издръжка — Държавен вестник от 2011 г., брой 129, позиция 735), по силата на който полският централен орган може да нареди на компетентния по отношение на длъжника орган да проведе разследване във връзка с издръжката.

Ако местоживеенето на ответника или участника е неизвестно, Министерството на правосъдието изпраща запитвания до централните и местните регистри и архиви (като може да ползва също базата данни PESEL), за да определи компетентния съд или съдебен изпълнител или да отговори на искане за специални мерки. Понастоящем не се планират промени в законовата уредба относно централния орган, неговото финансиране и екип, за да се гарантира изпълнението на задачите, описани в член 51.

 

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.

Your-Europe

Последна актуализация: 27/07/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.