

Намиране на информация по региони
„Задължението за издръжка“ според член 128 от Кодекса за семейството и настойничеството е задължение, което се налага на кръвни роднини по права линия и на братя и сестри, за да се осигурят средства за издръжка (включително облекло, храна, подслон, гориво за отопление и лекарства), а при необходимост — средства за отглеждане на деца (включително грижи за физическото и умственото развитие и осигуряване на достъп до образование и култура).
„Издръжката“ представлява подпомагане в парични средства или в натура. Според задължението за издръжка, когато издръжката се отнася до деца, тя включва също така лично участие в тяхното отглеждане и работа в общото домакинство.
„Вземане за издръжка“ е правото на дадено лице да претендира изпълнението на задължение за издръжка към него или към нея от друго лице.
По правило задължението за издръжка възниква от различни видове семейни отношения.
В зависимост от вида на семейното отношение в полското законодателство се различават следните видове задължения за издръжка:
Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не са в състояние да се издържат самостоятелно. Тъй като децата са задължени да продължат своето образование до 18-годишна възраст, те обикновено имат право на издръжка до навършване на пълнолетие или до завършване на образованието си. Когато лице, имащо право на издръжка, не може да се издържа (например поради заболяване или увреждане), правото на издръжка може да остане в сила за неопределен период.
От държавния фонд за издръжка се плащат помощи на лицата, които имат право да ги получават, докато навършат 18-годишна възраст. Тези лица имат право на помощи до навършване на 25 години, ако продължават своето образование в училища или висши учебни заведения, и за неограничен период от време, ако са освидетелствани като лица с тежки увреждания. Помощи от фонда за издръжка могат да бъдат получени само ако семейните доходите на глава от домакинството не надвишават 800 PLN на месец, а от 1 юли 2020 г. — 900 PLN на месец.
Възможни са следните ситуации:
1. длъжникът на издръжката доброволно изпълнява задължението за издръжка;
2. страните са постигнали извънсъдебно споразумение за уреждане на задължението за издръжка;
3. ако длъжникът на издръжката не изпълнява задължението си, искът за издръжка се предявява пред компетентния районен съд (sąd rejonowy) по местопребиваване на лицето, което има право на издръжка (член 32 от Гражданския процесуален кодекс), или на ответника (член 27, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс), или това искане се предявява пред окръжния съд (sąd okręgowy) по време на бракоразводното дело или производството за раздяла.
Молбата е освободена от съдебна такса. Тя обаче трябва да отговаря на изискванията за писмени материали по делото, т.е. следва да включва наименованието на съда, към който е отправена; имената и фамилните имена на страните, техните законни представители и пълномощници; вида на писмените материали по делото; ясно описание на искането; стойността на иска; описание на фактите, на които се основава искането, а при необходимост — на които се основава също така компетентността на съда; подписа на страната или нейния законен представител или пълномощник (трябва да бъде приложено пълномощно); списък с приложения; местопребиваването или седалищата на страните и техните законни представители и пълномощници; и описание на иска. Последващите писмени материали по делото трябва да съдържат номера на делото. Удостоверението за раждане на детето, в което ответникът е посочен като родител на детето, също трябва да бъде приложено към молбата и ако е необходимо, заедно с иска за издръжка може да бъде подаден иск за установяване на произход;
4. възможно е също така да бъде постигнато споразумение пред нотариус, като в този случай районният съд ще издаде само заповед за изпълнение на споразумението. За подписването на споразумение пред нотариус, както и за издаването на заповед за изпълнение се дължи такса;
5. споразумение може да бъде постигнато и в съда, като в този случай ответникът може да бъде освободен от заплащане на съдебната такса или да бъде задължен да плати само половината от нея.
Следните лица могат да подават молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава:
— законен представител (освен адвокат и правен съветник, следните лица могат да изпълняват функцията на законен представител: родители, съпруг (съпруга), брат или сестра, възходящи родственици или лица, свързани с лицето, което има право на издръжка чрез осиновяване, както и лицето, което управлява имуществото на лицето, имащо право на издръжка);
— представител на местен държавен орган, отговорен за социалното подпомагане (според Закона от 12 март 2004 г. за социалното подпомагане (Държавен вестник (Dziennik Ustaw) от 2004 г., брой 64, позиция 593), подобни представители са ръководителите на общинските центрове за социално подпомагане или на районните центрове за семейно подпомагане);
— съгласно член 61, параграф 1, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс при наличието на писмено съгласие на физическо лице неправителствените организации могат да подадат искова молба за образуване на производство за издръжка в рамките на законоустановените си задължения;
— прокурор, когато това е необходимо с оглед спазването на принципите на правовата държава и обществения интерес.
Законните представители действат от името на малолетни или непълнолетни лица, които имат право на издръжка. След навършване на пълнолетие обаче децата трябва да действат от свое собствено име.
От името на лицето, което има право на издръжка, не може да действа лице, ако е едно от посочените по-горе лица и съжителства или е в приятелски отношения с лицето, което има право на издръжка.
Според Гражданския процесуален кодекс дела по въпроси, отнасящи се до издръжка, са подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя според местопребиваването на лицето, което има право на издръжка, или местопребиваването на ответника. Компетентните съдилища за конкретните общини са посочени в Наредбата на министъра на правосъдието от 28 декември 2018 г. за определяне на седалищата и компетентността на апелативните, окръжните и районните съдилища и обхвата на тяхната компетентност (Държавен вестник от 2018 г., позиция 2548).
Окръжните съдилища са компетентни по дела за признаването в Полша на решения на съдилища от държави — членки на ЕС (член 115111 от Гражданския процесуален кодекс), ако решението е постановено преди държавата, в която е произнесено, да бъде обвързана от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17), т.е. преди 18 юни 2011 г.
В съответствие с член 115314 от изменения Граждански процесуален кодекс в Република Полша съществуват следните изпълнителни основания:
1) решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, и споразумения и официални документи, издадени от тези държави, попадащи в обхвата на Регламент № 1215/2012, ако подлежат на принудително изпълнение;
2) решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, споразумения и официални документи, издадени от тези държави, които са удостоверени като европейско изпълнително основание;
3) европейски заповеди за плащане, издадени от съдилищата на държави — членки на ЕС, които са обявени за подлежащи на принудително изпълнение в тези държави членки съгласно Регламент № 1896/2006;
4) решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, в рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес и удостоверени в тези държави съгласно Регламент № 861/2007;
5) решения относно дела за издръжка, постановени в държави — членки на ЕС, които са страни по Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17), както и споразумения и официални документи относно дела за издръжка от тези държави, обхванати от Регламент № 4/2009;
6) решения, постановени в държави — членки на ЕС, включващи мерки за защита, обхванати от Регламент № 606/2013, ако подлежат на принудително изпълнение.
При дела, отнасящи се до издръжка, не е задължително страните да бъдат представлявани от адвокат. Страните могат да действат от свое име или чрез професионални представители.
Вж. точки 7 и 20 за подробна информация относно възможността за служебно назначаване на адвокат, който да действа от името на страна, имаща право на издръжка.
Страната, която иска издръжка, и ответникът по дело за намаляване на размера на издръжката са освободени от съдебни такси (член 96, параграф 1, алинея 2 от Закона от 28 юли 2005 г. за съдебните такси по граждански дела (Държавен вестник от 2005 г., брой 167, позиция 1398, с измененията). Тези лица са освободени напълно, което означава, че те не заплащат никакви съдебни такси, такси за обжалване или за принудително изпълнение.
Длъжникът на издръжката също може да поиска да бъде освободен от съдебни такси, когато иска промяна в размера на присъдената издръжка. За това е необходимо да бъде представена декларация за активите и дохода. Решението се взема от съда след разглеждане на искането.
Освен това страната, която се ползва от освобождаване от съдебни такси, може да подаде молба за правна помощ под формата на служебно назначен адвокат. Ако молбата за адвокат бъде уважена, хонорарът на адвоката се покрива от насрещната страна на страната, на която е назначен адвокат. Ако въпросното лице изгуби делото, хонорарът на адвоката е за сметка на държавния бюджет.
В това отношение правата на граждани на държави членки са уредени в Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67).
Размерът на издръжката зависи от доходите и финансовите възможности на длъжника на издръжката и от разумните нужди на лицето, което има право на издръжка. Разумните нужди на това лице включват всичко, което е необходимо за неговата издръжка, в смисъл както на материални, така и на нематериални (културни и духовни) потребности. Нуждите на малолетни или непълнолетни лица включват също така разходите за тяхното отглеждане. При преценка на доходите и финансовите възможности на длъжниците на издръжка, се взема предвид не доходът, който те действително печелят, а доходът, който биха могли да спечелят, ако използват в пълна степен своята работоспособност. Това означава, че дори безработно лице, което няма редовни доходи, може да бъде осъдено да плаща издръжка, като плащанията подлежат на принудително събиране.
Когато настъпи промяна в обстоятелствата, може да бъде поискана промяна на решението на съда или на споразумението за издръжка. Всяка от страните в отношенията, свързани с издръжката, може да поиска такава промяна. В зависимост от фактическите обстоятелства дадена страна може да поиска отмяна на задължението за издръжка или размерът на издръжката да бъде увеличен или намален. Размерът на издръжката може да бъде променен, ако разумните нужди на лицето, което има право на издръжка, или работоспособността на длъжника на издръжката съответно са станали по-високи или по-ниски.
В Полша няма определен размер на издръжката и тя не се изчислява като фиксиран процент от доходите на длъжника на издръжката. През 2014 г. брутният размер на минималната работна заплата беше 1680 PLN (около 400 EUR). През 2013 г. брутният размер на средното месечно възнаграждение беше 3650 PLN (около 900 EUR). Брутният размер на минималната работна заплата беше 1 750 PLN през 2015 г., 1 850 PLN през 2016 г. и 2 250 PLN през 2019 г., а през 2020 г. той е 2 600 PLN. На практика в повечето случаи размерът на издръжката, която присъждат съдилищата, варира от 300 до 1 000 PLN на месец на дете. Размерът на издръжката не подлежи на автоматично индексиране според възрастта на детето или процента на инфлацията.
Лицето, което е посочено като длъжник в заповед за изпълнение, е длъжно да плаща издръжка. По правило издръжка, която е присъдена в Полша, е дължима в полски злоти на законния представител на малолетно или непълнолетно лице (в брой или с банков превод) всеки месец, обикновено до 10-то число на месеца. В случай на забавено плащане в съдебните решения е предвидена законна лихва (от 29 май 2020 г. лихвата е 3,6 % на година) върху непогасената сума (вж. предоставената от Полша информация относно законната лихва).
Така по принцип задължението за издръжка е отговорност изключително на длъжника на издръжката. Ако това лице не плаща доброволно, лицето, което има право на издръжката, може да подаде молба до компетентния правоприлагащ орган (обикновено съдебен изпълнител) за образуване на изпълнително производство. Изпълнението може да бъде предприето и служебно по искане на първоинстанционния съд, който е постановил решението за определяне на размера на издръжката. Лицето, което има право на издръжка, може да представи заповед за изпълнение и на работното място на длъжника, или в институцията, която изплаща пенсията на длъжника, и да поиска дължимата издръжка да бъде удържана от сумите, които се плащат на длъжника. Такова искане има задължителна сила за страната, която извършва плащанията.
Молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжник на издръжка може да бъде подадена до всеки съдебен изпълнител. Когато обаче задължението се изпълнява срещу имуществото на длъжника, компетентен е съдебният изпълнител по местоживеене на длъжника.
Ако длъжникът на издръжката не изпълнява доброволно задължението за издръжка, той може да бъде принуден да го изпълни (вж. точка 9).
Освен това съгласно член 209 от Наказателния кодекс (Държавен вестник от 1997 г., брой 88, позиция 553) всяко лице, което избягва изпълнението на задължение за издръжка, установено със съдебно решение, споразумение, сключено пред съд или пред друг орган, или друг вид споразумение, се наказва с глоба, безвъзмезден труд в полза на обществото или лишаване от свобода до една година, ако общият размер на просрочените задължения се равнява на поне три плащания на редовна издръжка или ако закъснението в плащането на нередовна издръжка надхвърля три месеца. Ако заради неизправния длъжник лицето, имащо право на издръжка, не може да задоволи своите основни жизнени нужди, нарушителят се наказва с глоба, безвъзмезден труд в полза на обществото или лишаване от свобода до две години.
Престъплението подлежи на наказателно преследване по искане на жертвата, на социална институция или на орган, предприемащ действия срещу длъжника на издръжката. Ако на жертвата са били присъдени подходящи семейни обезщетения или помощи, които се изплащат в случай на неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, наказателното преследване се предприема служебно.
В член 5, параграф 3б, алинея 2 от Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2007 г., брой 192, позиция 1378), се предвижда, че компетентният орган може да подаде искане за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на длъжника.
Ако принудителното изпълнение е неуспешно, съдебният изпълнител може да подаде искане за вписването на длъжника в регистъра на несъстоятелните длъжници.
Според член 1083, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс непогасени плащания за издръжка могат да бъдат покрити изцяло чрез запор на банкова сметка.
В съответствие с член 833, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс възнаграждението за трудова заетост може да бъде обект на принудително изпълнение до посочения в Трудовия кодекс размер. По правило могат да бъдат запорирани 60 % от заплатата. До три пети от сумите, които се предоставят от държавния бюджет за специални цели, по-специално безвъзмездни средства и подпомагане, също могат да бъдат запорирани (член 831, параграф 1, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс).
Освен това според член 829 от Гражданския процесуален кодекс на принудително изпълнение не подлежат:
1) домакински принадлежности, спално бельо, бельо и ежедневно облекло, което е строго необходимо на длъжника и членове на семейството, които са на издръжка, както и облекло, което е строго необходимо за извършването на услуги или на професионална дейност;
2) запаси от храна и гориво, които са строго необходими на длъжника и членове на семейството, които са на издръжка, за период от един месец;
3) една крава, две кози или три овце, които са строго необходими за прехраната на длъжника и членовете на семейството, които са на издръжка, заедно със запаси от фураж и материал за постеля до следващата реколта;
4) инструменти и други предмети, които са строго необходими на длъжника, за да извършва платена работа, и суровини, които са строго необходими за производството за една седмица, с изключение на моторни превозни средства;
5) ако длъжниците участват в периодична постоянна заетост — парична сума, съответстваща на частта от възнаграждението, което не подлежи на принудително изпълнение, за периода до следващия падеж, а ако длъжниците не получават редовна заплата — парична сума, строго необходима за издръжката на длъжника и членовете на семейството, които са на издръжка, за период от две седмици;
6) вещи, необходими за образованието, лични документи, обзавеждане, отличителни знаци и предмети, използвани за религиозна практика, както и вещи за ежедневна употреба, които могат да бъдат продадени само значително под първоначалната си стойност, но са от значителна полза за длъжника;
8) лекарствени продукти по смисъла на Закона за фармацевтичните средства от 6 септември 2001 г. (Държавен вестник от 2019 г., позиция 499, с измененията), които са строго необходими за успешното провеждане на лечение по смисъла на правните разпоредби за здравеопазването за период от три месеца, както и медицински изделия, строго необходими за неговото провеждане по смисъла на Закона за медицинските изделия от 20 май 2010 г. (Държавен вестник, брой 107, позиция 679 и Държавен вестник от 2011 г., брой 102, позиция 586 и брой 113, позиция 637);
9) вещи, които са строго необходими поради увреждане на длъжника или на членове на неговото семейство.
По силата на член 833, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс помощи за издръжка, обезщетения, платими в случай на невъзможност за принудително изпълнение на задължение за издръжка, семейни обезщетения, семейни помощи, помощи за полагане на грижи или раждане, помощи за сираци, обезщетения за лица, предоставящи грижи, социалноосигурителни обезщетения, обезщетения за интеграция и за отглеждане на деца, както и еднократното обезщетение, посочено в член 10 от Закона от 4 ноември 2016 г. за подпомагане на бременни жени и техните семейства „В името на живота“ (Държавен вестник от 2019 г., позиция 473), също не подлежат на принудително изпълнение.
Като се консултира с Министерството на земеделието и Министерството на финансите, Министерството на правосъдието ще определи чрез наредба кои от вещите, принадлежащи на даден стопанин, не подлежат на принудително изпълнение (член 830).
Освен това в член 831 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че по-специално на принудително изпълнение не подлежат до 75 % от всяко от плащанията за помощи за социално подпомагане по смисъла на Закона за социалното подпомагане от 12 март 2004 г. (Държавен вестник от 2013 г., позиция 182, с измененията) и вземанията на длъжника от държавния бюджет или от Националния здравен фонд (Narodowy Fundusz Zdrowia) за предоставянето на здравно обслужване по смисъла на Закона от 27 август 2004 г. за здравните услуги, финансирани от обществени фондове (Държавен вестник от 2008 г., брой 164, позиция 1027, с измененията), преди въпросните помощи да са предоставени, освен ако това не са вземания на служители или доставчици на услуги на длъжника, посочени в член 5, параграф 41, букви а) и б) от Закона за здравните услуги, финансирани от обществени фондове от 27 август 2004 г.
В член 137, параграф 1 от Кодекса за семейството и настойничеството се предвижда, че вземанията за издръжка имат тригодишен погасителен давностен срок.
В член 121, параграф 1 от Гражданския кодекс се предвижда, че погасителният давностен срок не започва да тече, а ако е започнал да тече, се спира, когато се отнася до искове на деца срещу родители през целия период на упражняване на родителската отговорност.
Ако длъжникът подложи на съмнение действителността на задължението за издръжка към навършило пълнолетие дете, съдебният изпълнител може да поиска от ищеца да представи удостоверение в потвърждение на факта, че той продължава своето образование, няма доходи или е подложен на медицинско лечение и следователно все още има нужда от финансовата подкрепа на длъжника.
Както е посочено в точка 4, молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава, може да бъде подадена, наред с другото, от ръководители на центрове за социално подпомагане, от някои социални организации, от представители на местни държавни органи, отговарящи за социално подпомагане, а в някои случаи и от прокурорите. Тези субекти могат да окажат съдействие на ищеца, като вземат участие в производство за присъждане на издръжка, което вече е в ход. В такъв случай тяхната роля е да подпомагат лицето, което има право на издръжка, в рамките на съдебното производство.
Окръжните съдилища подпомагат лицата, които имат право на издръжка, да предявят искове за издръжка в чужбина.
Лицата, пребиваващи в чужбина, които желаят да предявят иск за издръжка спрямо длъжник, пребиваващ в Полша, могат да получат помощ от компетентните централни органи: https://www.gov.pl/web/stopuprowadzeniomdzieci/lista-organow-centralnych
Информация за начините за получаване на безплатна правна помощ е достъпна също така на следния уебсайт: https://darmowapomocprawna.ms.gov.pl/pl/
В Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2009 г., брой 1, позиция 7, с измененията), са определени правилата за оказване на съдействие от страна на държавата към лица с право на издръжка, в случаи на неуспешно принудително изпълнение.
Помощи от фонда за издръжка може да бъдат получени само ако семейните доходи на глава от домакинството не надвишават 800 PLN на месец, а от 1 юли 2020 г. — 900 PLN на месец.
От 1 юли 2020 г. се прилага също и правилото „1 злота за 1 злота“ — ако семейните доходи на глава от домакинството надвишават горепосочения размер от 900 PLN, размерът на подпомагането се намалява до разликата между размера на обезщетението от фонда за издръжка, дължима на правоимащото лице, и сумата, с която се надвишава семейният доход на глава от домакинството (член 9, параграф 2а). Ако обаче размерът на обезщетението, изчислен по този начин, е по-малък от 100 PLN, се издава решение за отказ и помощта не се изплаща (член 9, параграф 2б).
Молбата се подава в компетентната общинска или градска служба по местопребиваване на лицето, имащо право на издръжка. Изплащането на обезщетения от фонда може да бъде делегирано и на организационна единица на общината, например на център за социални грижи.
Авансово плащане от фонда за издръжка обаче не се отпуска на лице, което има право на такова авансово плащане за издръжка, но живее в институция, която предоставя пълна издръжка (например център за социално подпомагане, заведение за образователни грижи, център за задържане на младежи или център за временно задържане на ненавършили пълнолетие закононарушители), или е настанено при приемно семейство; сключило е брак или има дете и има право на семейни обезщетения.
Посоченият закон е приложим само ако лицето, което има право на издръжка, живее в Полша през периода, в който се дължи обезщетението.
За повече информация вж. https://www.gov.pl/web/rodzina/wiadczenia-z-funduszu-alimentacyjnego
Ако длъжникът пребивава в чужбина, а лицето, което има право на издръжка живее в Полша, компетентният окръжен съд по местопребиваване на лицето, имащо право на издръжка, съдейства на въпросното лице да подаде молба за издръжка. Съдействието се изразява в предоставяне на информация и помощ на правоимащото лице, необходими за попълване на изискваните документи, и проверка на редовността на молбата от формална гледна точка.
Да.
Част А на молбата, която се подава съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, се попълва от окръжен съд.
Списък на окръжните съдилища, които изпълняват функцията на централен орган
Съд |
Адрес |
Телефон: (+48) |
Факс: (+48) |
Адрес на електронна поща |
Окръжен съд Бялисток |
ul. Marii Skłodowskiej-Curie 1 15-950 Białystok |
85 7421517 |
85 7421517 |
|
Окръжен съд Белско-Бяла |
ul. Cieszyńska 10 43-300 Bielsko-Biała |
33 4990424 33 4990488 |
33 4990488 |
|
Окръжен съд Бидгошч |
ul. Wały Jagiellońskie 2 85-128 Bydgoszcz |
52 3253155 |
52 3253255 |
|
Окръжен съд Честохова |
ul. Dąbrowskiego 23/35 42-200 Częstochowa |
34 3684425 |
34 3684420 |
|
Окръжен съд Елбльонг |
pl. Konstytucji 1 82-300 Elbląg |
55 6112409 55 6112408 |
55 6112215 |
|
Окръжен съд Гданск |
ul. Nowe Ogrody 30/34 80-803 Gdańsk |
58 3213119 [издръжка] 58 3213141 [Ръководител на Административната служба] |
58 3213234 |
|
Окръжен съд Гливице |
ul. Kościuszki 15 44-100 Gliwice |
32 3380052 |
32 3380102 |
|
Окръжен съд Гожув Велкополски |
ul. Mieszka I 33 66-400 Gorzów Wielkopolski |
95 7256718 95 7256702 |
95 7202807 95 7256790 |
|
Окръжен съд Йеленя Гора |
al. Wojska Polskiego 56 58-500 Jelenia Góra |
75 6415113 |
75 6415113 |
|
Окръжен съд Калиш |
al. Wolności 13 62-800 Kalisz |
62 7657764 |
62 7574936 |
|
Окръжен съд Катовице |
ul. Francuska 38 40-028 Katowice |
32 6070183 32 7836806 |
32 6070184 |
|
Окръжен съд Келце |
ul. Seminaryjska 12 a 25-372 Kielce |
41 3402320 |
41 3402320 |
|
Окръжен съд Конин |
ul. Energetyka 5 62-510 Konin |
63 2451443 63 2423022 +172 |
63 2426569 |
|
Окръжен съд Кошалин |
ul. Waryńskiego 7 75-541 Koszalin |
94 3428750 |
94 3428897 |
|
Окръжен съд Краков |
ul. Przy Rondzie 7 31-547 Kraków |
12 6195241 12 6195262 12 6195204 |
12 6195665 |
|
Окръжен съд Кросно |
ul. Sienkiewicza 12 38-400 Krosno |
13 4373671 13 4373673 |
13 4320570 |
|
Окръжен съд Легница |
ul. Złotoryjska 40 59-220 Legnica |
76 7545036 |
76 7545107 76 7545012 |
|
Окръжен съд Люблин |
ul. Krakowskie Przedmieście 43 20-076 Lublin |
81 4601004 |
81 4601013 |
|
Окръжен съд Ломжа |
ul. Dworna 16 18-400 Łomża |
86 2166281 86 2154254 |
86 2166753 |
|
Окръжен съд Лодз |
XI Wydział Wizytacyjny (11-и инспекторат) J. Dąbrowskiego 5 90-921 Łódź (стая 118) |
42 6778799 |
42 2126082 |
|
Окръжен съд Нови Сонч |
ul. Pijarska 3 33-300 Nowy Sącz |
18 4482145 |
18 4482185 |
|
Окръжен съд Олщин |
ul. Dąbrowszczaków 44A 10-543 Olsztyn |
89 5216049 |
89 6123838 |
|
Окръжен съд Ополе |
pl. Daszyńskiego 1 45-064 Opole |
77 5418134 |
77 5418109 |
|
Окръжен съд Остроленка |
ul. Gomulickiego 5 07-410 Ostrołęka |
29 7650130 |
29 7650181 |
|
Окръжен съд Пьотърков Трибуналски |
ul. Słowackiego 5 97-300 Piotrków Trybunalski |
44 6494121 44 6494159 |
44 6478919 |
administracja@piotrkow-tryb.so.gov.pl [от първостепенна важност] |
Окръжен съд Плоцк |
pl. Narutowicza 4 09-404 Płock |
24 2697320 24 2697364 |
24 2625253 |
|
Окръжен съд Познан |
ul. Stanisława Hejmowskiego 2 61-736 Poznań |
61 6283730 61 6283731 61 6283734 |
61 6283739 |
|
Окръжен съд Пржемисъл |
ul. Konarskiego 6 37-700 Przemyśl |
16 6761336 |
16 6761353 |
|
Окръжен съд Радом |
ul. Marszałka J. Piłsudskiego 10 26-600 Radom |
48 6776780 48 6776788 |
48 3680287 |
|
Окръжен съд Рибник |
ul. Józefa Piłsudskiego 33 44-200 Rybnik |
32 7840578 |
32 7840402 |
|
Окръжен съд Ржешов |
Plac Śreniawitów 3 35-959 Rzeszów |
17 8756394 |
17 8627265 |
|
Окръжен съд Шедълце |
ul. Sądowa 2 08-110 Siedlce |
25 6407846 |
25 6407812 |
|
Окръжен съд Шерадз |
al. Zwycięstwa 1 98-200 Sieradz |
43 8266650 43 8266607 |
43 8271014 |
|
Окръжен съд Слупск |
ul. Zamenhofa 7 76-200 Słupsk |
59 8469543 59 8469513 |
59 8469424 59 8469429 |
|
Окръжен съд Сувалки |
ul. Waryńskiego 45 16-400 Suwałki |
87 5631213 87 5631300 |
87 5631303 |
|
Окръжен съд Шчечин |
ul. Małopolska 17 70-227 Szczecin |
91 4830170 |
91 4830170 |
amazur@szczecin.so.gov.pl [дела за издръжка] |
Окръжен съд Свидница |
pl. Grunwaldzki 14 58-100 Świdnica |
74 8518 287 |
74 8518270 |
|
Окръжен съд Тарнобжег |
ul. Sienkiewicza 27 39-400 Tarnobrzeg |
15 6882500 |
15 6882678 15 8229756 |
|
Окръжен съд Тарнов |
ul. J. Dąbrowskiego 27 33-100 Tarnów |
14 6887409 |
14 6887417 |
|
Окръжен съд Торун |
ul. Piekary 51 87-100 Toruń |
56 6105609 |
56 6555706 |
|
Окръжен съд Варшава |
al. Solidarności 127 00-898 Warszawa |
22 4401154 [издръжка] 22 6544443 |
22 6544411 |
m.karcz@warszawa.gov.pl [до септември 2020 г.] |
Окръжен съд за Варшава — Прага във Варшава |
ul. Poligonowa 3 04-051 Warszawa |
22 4177393 |
||
Окръжен съд Влоцлавек |
ul. Wojska Polskiego 22 87-800 Włocławek |
54 4120365 |
54 4118575 |
|
Окръжен съд Вроцлав |
ul. Sądowa 1 50-950 Wrocław |
71 3704391 |
71 7482964 |
|
Окръжен съд Замошч |
ul. Wyszyńskiego 11 22-400 Zamość |
84 6316927 84 6316928 |
84 6316993 |
|
Окръжен съд Жельона Гора |
pl. Słowiański 1 65-069 Zielona Góra |
68 3220221 |
68 4567769 |
e.branicka@zielona-gora.so.gov.pl |
Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, не се изисква молбите да се подават чрез централен орган на държавата по местопребиваване на ищеца. Молбите могат да бъдат изпращани направо до компетентния полски съд, което съответства на формалните изисквания, определени в глави IV и VI от посочения регламент и в Гражданския процесуален кодекс.
Данни за изпращащите органи са публикувани на адрес:
https://www.gov.pl/web/stopuprowadzeniomdzieci/lista-organow-centralnych
Предаващите органи на чужди държави, посочени в приложените към гореспоменатия регламент декларации, предоставят на лицето, което има право на издръжка, цялата необходима информация, помагат му да попълни изискваните документи, проверяват дали молбата на лицето е редовна от формална гледна точка, и я изпращат в чужбина.
Ако съдът е присъдил издръжка и делото попада в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) № 4/2009, ищец с местопребиваване в чужбина може да използва предвидената в посочения регламент процедура и да се обърне към компетентния предаващ орган на държавата, в която пребивава, или да подаде молба до компетентния съд за обявяване на изпълняемост на чуждестранно решение (вж. точка 5). Молби за принудително изпълнение се подават в службата на всеки един съдебен изпълнител.
Ако Полша и държавата по местопребиваване на ищеца са страни по конвенция или двустранно споразумение за признаване и изпълнение на решения по дела за издръжка, такова подпомагане се предоставя в указаната във въпросното споразумение степен. По правило в двустранните споразумения е предвидено, че молбата се подава направо до полски съд или чрез съд на държавата, в която е издадено решението. В последния случай молбите се предават чрез централните органи, които най-често са Министерство на правосъдието или органите, нотифицирани за целите на Нюйоркската конвенция:
http://treaties.un.org/doc/Publication/MTDSG/Volume%20II/Chapter%20XX/XX-1.en.pdf
Данни за съдилищата могат да бъдат намерени в интернет на адрес:
https://www.gov.pl/web/sprawiedliwosc/znajdz-wybrany-sad-powszechny
а данни за съдебните изпълнители на адрес: http://komornik.pl/
Да, обвързана е с Протокола от 18 юни 2011 г.
Не е приложимо.
Приложимите правила в Полша се съдържат в Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67, с измененията), и в Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26/41, 31.1.2003 г., стр. 90), които допълват разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за съдебните такси по граждански дела. Страната, която очаква да ѝ бъде присъдена определена форма на помощ (например назначаване на адвокат, превод на документи, възстановяване на пътни разходи), следва ясно да съобщи това на съда във формуляра на ЕС https://e-justice.europa.eu/content_legal_aid_forms-157-bg.do?clang=bg
На 28 април 2011 г. беше приет Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс и на някои други закони (Закон от 28 април 2011 г. за изменение на Гражданския процесуален кодекс, Закона относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство и Закона за съдействие на лицата, имащи право на издръжка — Държавен вестник от 2011 г., брой 129, позиция 735), по силата на който полският централен орган може да нареди на компетентния по отношение на длъжника орган да проведе разследване във връзка с издръжката.
Ако местоживеенето на ответника или участника е неизвестно, Министерството на правосъдието изпраща запитвания до централните и местните регистри и архиви (като може да ползва също базата данни PESEL), за да определи компетентния съд или съдебен изпълнител или да отговори на искане за специални мерки. Понастоящем не се планират промени в законовата уредба относно централния орган, неговото финансиране и екип, за да се гарантира изпълнението на задачите, описани в член 51.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.