

Според действащото материално право не може да наследява нито по закон, нито по завещание този, който:
1/ не е заченат при откриване на наследството и
2/ е роден неспособен да живее.
Законът въвежда презумпцията, че до доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
Освен това не може да наследява като недостоен този, който:
1/който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
2/който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
3/който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещание, или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Недостойният може да наследява само, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.
Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.
Съобразно чл. 54 от действащия Семеен кодекс, след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.
Това правило обаче не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.
Законът за собствеността от своя страна установява ограничение на наследяването в полза чужда държава, като постановява, че чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.
Българското законодателство съдържа още две ограничения в специалния закони, касаещи наследяване на недвижимо имущество, поради специфичния характер на това имущество.
Така Законът за собствеността и ползването на земеделските земи въвежда специални правила относно наследяването на такова имущество – земеделска земя.
Според чл. 3б от същия чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството /или от възстановяването на собствеността/ да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
Аналогично ограничене се съдържа в чл. 24, ал. 1 от Закона за горите за имущество, представляващо горска територия - чужденци, които придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд чрез наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
Съгласно общото правило, че при колизия нормите на специалния закон имат преимущество пред общите такива, то посочените по-горе ограничителни норми намират приложение винаги, когато са налице материалните предпоставк за това.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е установил специфична процедура, гарантираща изпълнение на задължението по чл. 3б, ал. 1 от същия, предвиждайки при неспазване на срока, посочен в тази норма за прехвърляне правото на собственост от чужденеца, държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.
Аналогично е разрешението и в Закона за горите за имущество, представляващо горска територия - при неспазване на срока по чл. 24, ал. 1 държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.