

Намиране на информация по региони
Принудително изпълнение (в Австрия наричано още „изпълнение“ или „задължително изпълнение“) означава, че за удовлетворяване на подлежащи на изпълнение вземания и искания се използват правомощията на държавата.
В Кодекса за принудителното изпълнение са предвидени различни изпълнителни действия:
Принудително изпълнение за събиране на парични вземания:
При принудително изпълнение за събиране на парични вземания в молбата на взискателя трябва да са посочени активите, които подлежат на отнемане (избор на изпълнителния способ); тук той може да избира, inter alia, между принудително изпълнение върху движими вещи, принудително изпълнение върху вземания, по-специално принудително изпълнение върху работна заплата, както и принудителна продажба на недвижими имоти чрез търг.
Принудително изпълнение за обезпечаване на предприемането на действия или въздържането от действия:
При принудително изпълнение за обезпечаване на предприемането на действия или въздържането от действия, взискателят трябва да поиска съответните принудителни мерки, предвидени в Кодекса за принудителното изпълнение.
Принудителното изпълнение за целите на преустановяването на нарушение е предмет на налагането на глоба по искане на съда, компетентен по въпросите на изпълнението, когато такова е допуснато. При извършване на друго нарушение, съдът, компетентен по въпросите на изпълнението, при поискване налага допълнителна глоба или лишаване от свобода за общ срок до една година.
За изпълнението на определено действие, което може да бъде извършено от трета страна, взискателят има право, при поискване от съда, да извърши действието за сметка на задължената страна.
Искът за изпълнението на определено действие, което не може да се извърши от трета страна, а в същото време зависи единствено от волята на длъжника, се привежда в изпълнение чрез налагането — по молба на съда — на глоба или на наказание лишаване от свобода за общ срок до шест месеца на страната, която е задължена да извърши действието.
По принцип съответният районен съд (Bezirksgericht) е компетентен за допускането на принудително изпълнение.
Компетентен съд:
Принудително изпълнение върху движими вещи и върху вземания:
Що се отнася до принудително изпълнение върху вземания, отговорен е съдът с обща компетентност (по местоживеене) на длъжника; а при принудително изпълнение върху движими вещи зависи къде се намират движимите вещи при започване на изпълнението.
Принудителна продажба на недвижими имоти чрез търг:
За принудителното изпълнение върху недвижими имоти (вписано в имотния регистър) е компетентен поземленият регистър към съда (Grundbuchsgericht).
Когато бъде допуснато принудително изпълнение, производството се води служебно. Процесът на принудителното изпълнение се води или от съдията (принудителна продажба на недвижими имоти), или от длъжностно лице на съда (принудително изпълнение върху движими вещи или върху вземания). Длъжностното лице е специално обучен служител на съда.
Стъпките по извършването се изпълняват от съдебните изпълнители, които в Австрия са служители на съда, които не работят нито като самостоятелно наети физически лица, нито като представители или доверени лица на взискателя. До голяма степен те действат самостоятелно до постигането на окончателния успех или неуспех на производството по принудително изпълнение.
Взискателят се приканва да подаде молба само ако съдът или съдебният изпълнител не може да продължи производството без такава или ако в рамките на производството бъдат направени разходи. Взискателят обаче може да предостави допълнителна информация още в молбата: например в случай на принудително изпълнение върху работна заплата той може да се откаже от правото на декларация от работодателя дали има работна заплата и какъв е нейният размер; в случай на принудително изпълнение върху движими вещи, ако длъжникът не бъде открит, той може да се откаже от правото на задължително отваряне на жилището с разходи за ключар.
Принудително изпълнение за събиране на парични вземания:
Процесът на принудителното изпълнение е разделен на производство по допускане и изпълнително производство.
За допускането на принудително изпълнение взискателят трябва да подаде молба, в която да избере желаните принудителни мерки. Ако взискателят желае да събере вземане от търговец, той обикновено избира принудително изпълнение върху движими вещи и представяне на опис на активи. При тази процедура съдебният изпълнител се опитва да събере вземането и ако не успее, той налага запор върху намерените вещи. Когато по този начин изискуемото вземане не бъде покрито, той иска от длъжника да представи опис на активите си, в който длъжникът трябва да посочи всички свои активи.
Ако взискателят желае да събере вземане от потребител, той обикновено избира принудително изпълнение върху движими вещи, принудително изпълнение върху работна заплата и представяне на опис на активи. Взискателят може да избере принудително изпълнение върху работна заплата, независимо дали знае къде работи длъжникът или от кого получава заплата. Ако не разполага с тази информация, той трябва да знае датата на раждане на длъжника; тогава съдът може да установи службата за плащане чрез Главната асоциация на австрийските социално-осигурителни организации. Първата стъпка се състои в секвестиране и превеждане на работната заплата на длъжника. Ако тази процедура е успешна, принудително изпълнение върху движими вещи се осъществява само по искане на взискателя. В рамките на тази процедура съдебният изпълнител се опитва да събере вземането и ако не успее, той отнема намерените вещи. Ако по този начин не бъде покрито изискуемото вземане, той иска от длъжника да представи опис на активите, в който подробно да посочи всичките си активи.
Взискателят подава молба за принудително изпълнение, като използва формуляр (E-Form 1) или молба по образец. За подаването на молба за принудително изпълнение не се изисква представителство от адвокат.
За осъществяване на изпълнително действие взискателят трябва да разполага с подлежащо на изпълнение решение за заповед за изпълнение. Освен това се изисква декларация за изпълняемост, която се издава от органа, издал заповедта за изпълнение в съдебното производство. Взискателят трябва да знае също така адреса на длъжника; той трябва да даде само датата на раждане, ако иска да подаде молба за принудително изпълнение върху работна заплата, но службата за плащане не е му известна.
Длъжникът отговаря за своите задължения с всичките си активи, доколкото те не са несеквестируеми. Все пак в изпълнителното производство се включват само онези активи, които взискателят желае да бъдат отнети и които съответно е посочил в молбата за принудително изпълнение. При принудително изпълнение върху движими вещи е достатъчно да се подаде молба за отнемане на всички вещи, които са във владение на длъжника; при принудително изпълнение върху вземания взискателят трябва да посочи трета страна, която има задължение към длъжника, докато при принудително изпълнение върху работна заплата е предвидено изключение. Взискателят може да посочи, че не познава третата страна със задължение към длъжника. Нужната информация съдът може да получи от Главната асоциация на австрийските социално-осигурителни организации, ако взискателят посочи датата на раждане на длъжника.
Взискателят може да използва също така следните мерки за принудително изпълнение: вземания, различни от вземания по работна заплата; или дял в дружество с ограничена отговорност на длъжника; или ако длъжникът притежава недвижими имоти, взискателят може да поиска налагане на възбрана, принудително стопанисване и принудителна продажба чрез търг.
Активите на длъжника, които са освободени от принудително изпълнение, са посочени в подраздел „Ограничения на принудителното изпълнение“.
Последиците от изпълнението на мерките зависят от принудителната мярка:
Принудително изпълнение върху движими вещи:
Съдебният изпълнител налага запор върху секвестируемите вещи; вещите се продават на търг.
Принудително изпълнение върху вземания, по-специално върху работна заплата:
Върху вземането се налага запор. На длъжника е забранено да се разпорежда със своето вземане или по-специално да го събира. Вземането, доколкото е секвестируемо, се предава на взискателя.
Принудителна продажба на недвижими имоти чрез търг:
Върху имота се налага възбрана. От момента, в който откриването на тръжната процедура бъде вписано в имотния регистър, правните действия, извършени от длъжника по отношение на имота и прилежащите към него части, които не са причислими към обичайното стопанисване, са недействителни спрямо взискателя и участника в търга. Ако длъжникът продаде имота, допуснатият търг продължава срещу купувача на имота.
Предвидени са наказателни последици, когато задължена страна укрие, се разпореди с, продаде или увреди част от своите активи, или създаде предпоставка или признае несъществуващо задължение или по друг начин намали или евентуално намали своите активи и в резултат на това възпрепятства или намали удовлетворяването на взискателя чрез принудително изпълнение или висящо изпълнително производство. Аналогично съответната задължена страна подлежи на наказание, ако унищожи, увреди, повреди, направи неизползваема или се откаже, било то изцяло или частично, от дела си в дадена вещ, която официално е била отнета или собствеността върху нея е била отнета.
Принудителното изпълнение продължава дотогава, докато успешно приключи или бъде прекратено, например защото длъжникът е изплатил своето задължение към взискателя по време на изпълнителното производство. По изключение принудителното изпълнение може да бъде спряно по-рано, когато например взискателят налага изпълнение върху работна заплата, а длъжникът си смени работата.
Според Кодекса за принудителното изпълнение се допуска също така отлагане на процеса на принудителното изпълнение. Това може да стане по-специално, ако е предявен иск срещу невалидността или недействителността на изпълнителния титул, ако е поискано прекратяване на принудителното изпълнение, ако в съда е заведено насрещно дело (вж. раздел 4), ако е оспорено принудителното изпълнение на решение, постановено от съд, ако е подадена жалба срещу акта за принудително изпълнение или ако се иска отказ от права или изменение на подлежаща на принудително изпълнение декларация за изпълняемост.
Предвидено е право на обжалване срещу допускането на принудително изпълнение (в Австрия наричано допускане на изпълнение). Жалбата се адресира до апелативния съд, но се подава в първоинстанционния съд (районен съд). Жалбата се подава в 14-дневен срок. Обикновено се изисква представителство от адвокат. Процесът по обжалване е изцяло писмена процедура, в рамките на която се прилага забрана за новация
Може да се прави позоваване на факта, че длъжникът междувременно е платил вземането, което подлежи на събиране, посредством възражение или иск за противопоставяне на принудителното изпълнение (а не посредством жалба срещу допускането на принудително изпълнение). Това възражение трябва да бъде представено в съда, който е допуснал принудителното изпълнение. Молбата за отлагане на принудителното изпълнение може да се комбинира с възражението. Ако вземането правомерно е приведено в сила, принудителното изпълнение се прекратява служебно.
Ако принудителното изпълнение е допуснато в рамките на производство по опростено допускане, това става единствено въз основа на данните, предоставени от взискателя. В такъв случай длъжникът може да докаже — чрез жалба — че липсва изпълнителен титул по отношение на принудителното изпълнение, в това число потвърждението за изпълняемост, или че изпълнителният титул не отговаря на информацията, която се съдържа в молбата за принудително изпълнение. Жалбата се подава в съда, одобрил принудителното изпълнение на първа инстанция. Когато бъде подадена жалба, съдът проверява дали е налице изпълнителен титул, обхващащ вземането, което подлежи на събиране. Срокът за възражения е четиринадесет дни.
Ограничения на принудителното изпълнение
Ограничението, което по принцип важи, се състои в това, че не може да се извършват повече принудителни действия от необходимото за осъществяване на вземането, посочено в допускането на принудителното изпълнение.
В закона са предвидени някои ограничения на принудителното изпълнение в полза на определени лица или сдружения на лица:
Освен това, с оглед на защитата на длъжника, някои активи задължително са освободени, като например:
Принудително изпълнение върху движими вещи:
Съдебният изпълнител може да не отнема също така вещи с ниска стойност, ако е очевидно, че постъпленията от продължаване на изпълнителните действия няма да надвишат разходите по тях.
При принудително изпълнение върху парични вземания (принудително изпълнение върху работна заплата):
По-специално несеквестируеми са следните:
Трудови доходи, пенсионни плащания и законоустановени възнаграждения, предвидени като компенсация за временна безработица или намаление на работоспособността, може да се отнемат в ограничен размер. Несеквестируемата част („равнище на жизнения минимум“) зависи от сумата на доходите и размера на задълженията на длъжника по плащане на издръжки. Несеквестируемите суми, които се повишават ежегодно, са посочени в таблици на уебсайта на Федералното министерство на правосъдието (http://www.justiz.gv.at/web2013/html/default/2c9484852308c2a60123ec387738064b.de.html). По закон се отчитат специалните потребности на длъжника или на неговия взискател в индивидуални случаи, като, при поискване, се допуска завишаване или понижаване на несеквестируемия минимум при определени обстоятелства. В случай на принудително изпълнение за събирането на вземане по законоустановена издръжка, обикновено размерът на несеквестируемия минимум се намалява с 25 %.
Освен това в Закона за наемното право (MRG), в случай на изпълнителен титул за освобождаване на жилище съгласно MRG, е предвидена защита за длъжника, състояща се в това, че освобождаването трябва да бъде отложено, ако вследствие на него наемателят би станал бездомен.
Срокове за принудително изпълнение
Не се предвиждат срокове, освен в изключителни случаи, когато сроковете се посочват в молбите за принудително изпълнение (заповед за освобождаване съгласно член 575 от Гражданския процесуален кодекс на Австрия — ZPO). Длъжникът обаче може да се противопостави на принудителното изпълнение с възражение за изтекла давност. По закон давностният срок за вземания, за които е налице правно обвързващ изпълнителен титул („вземания, допуснати чрез подлежащо на принудително изпълнение съдебно решение“) („Judikatsschulden“), обикновено е 30 години от датата, на която е влязъл в сила изпълнителният титул. Ако изпълнителният титул се основава на правата на публичноправни или частноправни субекти, този давностен срок се удължава до 40 години. Съществува обаче едно изключение по отношение на услугите, които се заплащат едва в бъдеще, при условие че общите разпоредби за давността предвиждат по-кратък давностен срок.
Давностният срок се прекъсва от всяко правно обвързващо допускане на принудително изпълнение и започва да тече отново при извършването на последната стъпка от принудителното изпълнение или неговото прекратяване.
В някои случаи са предвидени временни пречки пред следваща молба за принудително изпълнение или продължаването на изпълнителното производство:
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.