Процедури за изпълнение на съдебно решение

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Kакво означава принудително изпълнение в областта на гражданските и търговските дела?

Принудителното изпълнение по граждански и търговски дела представлява правен иск, предявен от взискателя или страната, която иска принудително изпълнение, срещу длъжник или лице, срещу което се иска принудително изпълнение, чрез който взискателят отправя искане към съда да наложи спазването на задължение, което се дължи на взискателя.

Принудителното изпълнение може да има три цели: плащане на парична сума; предаване на определена вещ; или извършване или въздържане от извършване на действие.

Принудителното изпълнение може да бъде под формата на стандартно съдебно производство (което може да бъде обикновено, бързо или еднократно) или на специално производство.

Всички производства за принудително изпълнение, свързани с плащане на парична сума са под формата на обикновени стандартни съдебни производства, с изключение на посочените по-долу, които са под формата на бързи производства, както и производствата за принудително изпълнение, отнасящи се до издръжка, които са под формата на специални производства.

Бързите производства се прилагат при производства за принудително изпълнение за плащане на парична сума въз основа на следното:

  • арбитражно решение или съдебно решение в случаите, когато такова арбитражно или съдебно решение не може да бъде изпълнено в самото съдебно производство;
  • заявление за съдебно разпореждане за плащане, към което е приложено изпълнително основание;
  • извънсъдебно изпълнително основание за платимо парично задължение, обезпечено чрез ипотека или залог;
  • извънсъдебно изпълнително основание за платимо парично задължение, чиято стойност не надвишава двукратно стойността, за която са компетентни съдилищата на първа инстанция.

Дори когато е налице едно от горепосочените изпълнителни основания, обикновената процедура, а не бързата процедура, се прилага в следните случаи:

  • принудително изпълнение на алтернативно задължение, което зависи от опция или условие;
  • когато задължението, което подлежи на принудително изпълнение трябва да бъде уредено във фазата на изпълнение и уреждането му не се основава на просто математическо изчисление;
  • когато е налице изпълнителен титул, различен от съдебно решение, само срещу единия от съпрузите, а в молбата за принудително изпълнение взискателят, който иска принудително изпълнение твърди, че дългът е общ за двамата съпрузи;
  • при изпълнително производство, образувано само срещу второстепенен длъжник, който не се е отказал от право на възражение (benefício da excussão prévia).

Производствата за принудително изпълнение, свързани с предаването на определена вещ , както и за извършването на дадено действие, са под формата на еднократна стандартна процедура.

Принудителното изпълнение за предаване на определена вещ може да бъде преобразувано в принудително изпълнение за плащане на парична сума, когато вещта, която следва да бъде получена от взискателя, който иска принудително изпълнение, не може да бъде намерена. В този случай, в рамките на същото производство, взискателят, който иска принудително изпълнение, може да поиска заплащане на стойността на вещта, която е трябвало да бъде предадена, както и загубата, произтичаща от неизпълнение на предаването.

Принудителното изпълнение за извършване на дадено действие може да бъде преобразувано в принудително изпълнение за плащане на парична сума, ако взискателят, който иска принудително изпълнение поиска обезщетение за претърпените вреди и плащане на въпросната сума.

Принудително изпълнение по отношение на издръжка следва формата на специално производство, при което:

  • взискателят, който иска принудително изпълнение може да поиска да му бъде присъдена част от сумите, заплатите или пенсионните плащания, получавани от лицето, срещу което се иска принудително изпълнение, или да му бъдат предоставени наеми, принадлежащи на длъжника, за плащане на дължими или платими вноски, като присъждането или предоставянето не са свързани с изземване;
  • когато взискателят, който иска принудително изпълнение, подаде заявление за присъждане на горепосочените суми, заплати или пенсионни плащания, субектът, отговорен за извършването на плащанията или за обработването на съответните платежни ведомости, се уведомява, че трябва директно да изплати на взискателя, който иска принудително изпълнение, присъдената част;
  • когато взискателят поиска да му бъдат предоставени наеми, той трябва да посочи активите, за които се отнася искането, а съдебният изпълнител го удовлетворява с онези активи, които смята за достатъчни за покриване на дължимите и очакваните плащания. Лицето, срещу което се иска принудително изпълнение, може да бъде изслушано за тази цел;
  • страната, която подлежи на принудително изпълнение, винаги се призовава след извършване на изземването, а евентуално възражение срещу принудителното изпълнение или изземването не спира изпълнението.

Процедурата по принудително изпълнение е уредена в членове 703 —877 (Принудително изпълнение) и членове 933 — 937 (Специална процедура по принудително изпълнение, свързана със задължението за издръжка) от Гражданския процесуален кодекс (Código de Processo Civil), който може да бъде намерен тук.

2 Кой орган или кои органи са компетентни да извършват принудително изпълнение?

Компетентните органи за принудително изпълнение са съдилищата и съдебните изпълнители.

Самото принудително изпълнение се осъществява чрез съдебен процес за принудителното изпълнение, в който компетентните органи са съдилищата, които се подпомагат от съдебни изпълнители. В допълнение към съдебния процес законът предвижда също и „предварително извънсъдебно изпълнително производство“ (procedimento extrajudicial pré-executivo), което не е задължително и което взискателят може да използва, когато са изпълнени определени изисквания. Компетентните органи за предварително извънсъдебно изпълнително производство са съдебните изпълнители.

Съдебен процес за принудително изпълнение

Принудителното изпълнение се образува с подаването на молба за принудително изпълнение в съда. Образецът и условията за подаване на молбата за принудително изпълнение са определени в Правителствена заповед (към момента на ревизирането на тази фактологична справка, това е Правителствена заповед № 282/2013 от 29 август 2013 г.), която може да бъде намерена тук.

Формулярите, които взискателят, който иска принудително изпълнение, може да ползва за принудително изпълнение, при което не се изисква законно представителство от адвокат, стажант-адвокат или юрист, са достъпни на  портала на CITIUS

Съдебният изпълнител трябва да бъде назначен от взискателя, който иска принудително изпълнение. Ако взискателят не направи това, секретарят на съда автоматично назначава съдебен изпълнител на случаен принцип. Задълженията на съдебния изпълнител могат да се изпълняват от съдебен служител в изключителни случаи, предвидени в закона.

Като цяло разпределението на правомощията между съда и съдебния изпълнител е следното:

  • отговорност на съдебния изпълнител е да извършва всички формалности по принудителното изпълнение, които не са възложени на секретаря или не са от компетентността на съдията, в това число по-специално призовки, уведомления, публикуване, справки в бази данни, изземвания и вписвания на изземвания, уреждане на задължения и плащания;
  • дори в случай че производството не завърши с издаване на съдебно решение, съдебният изпълнител трябва да гарантира изпълнението на действията, които произтичат от делото и изискват намеса от негова страна;
  • в допълнение към изрично посочените в закона правомощия, отговорност на секретаря на съда е да осигури безпроблемното протичане на административните дела и провеждането на процеса и да изпълнява съдебни разпореждания, както по отношение на предварителния етап, така и по установителните производства или при обстоятелства, свързани с призоваването, което е отговорност на съдебния изпълнител;
  • отговорност на секретаря на съда е също да уведомява неофициално съдебния изпълнител за текущите установителни производства или обстоятелства, както и за извършените съответни действия, които могат да повлияят на производството.

По-специално,

отговорност на съдията е:

  • да издава предварително разпореждане, ако е необходимо;
  • да се произнася по възражението срещу принудително изпълнение и изземване, както и да провери и класифицира исковете в рамките на максимален срок от три месеца, считано от датата, на която е подадено възражението или иска;
  • да се произнася, без възможност за обжалване, по спорове за мерките и решенията на съдебния изпълнител;
  • да взема решение по други въпроси, повдигнати от съдебния изпълнител, от страните или встъпилите трети страни.

отговорност на съдебния изпълнител е:

  • да предприема необходимите мерки за проверка на законността на изпълнителния титул и да прави справки в компютърния регистър по принудителните изпълнения и в онлайн базите данни, с които може да се направи директна справка за установяване на секвестируеми активи;
  • да връчва призовка на лицето, срещу което се иска принудително изпълнение, включително в случаите, при които съответното лице е призовано да посочи активи за изземване, когато не са установени секвестируеми активи;
  • да извършва изземването и търговете, които се провеждат след извършването на изземването;
  • да извършва продажбата, приспадането на съдебните разноски и плащането.

За принудителните изпълнения, образувани в Португалия, предметната компетентност на съдилищата е следната:

  • изпълнителните състави на Централния районен съд (Instância Central do Tribunal de Comarca) са компетентни за гражданските изпълнителни производства, с изключение на: компетентност, предоставена на съда за интелектуална собственост, на съда по конкуренцията, регулирането и надзора, на съда по морско право, на семейните състави, на съставите за непълнолетни закононарушители, за трудови и за търговски спорове, както и по отношение на принудителното изпълнение на присъди, постановени от наказателен състав, които съгласно наказателно-процесуалния закон не могат да се водят от граждански състав;
  • когато няма компетентен изпълнителен състав или друг състав или специализиран съд, компетентни са съставите с обща компетентност (или, когато има такъв, съответният граждански състав) на местния районен съд (Instância Local do Tribunal de Comarca).

Териториалната компетентност на португалските съдилища за образуване на изпълнителни производства е следната:

  • като общо правило компетентен за принудителното изпълнение е съдът по местоживеене на лицето, срещу което се иска принудително изпълнение, освен ако е предвидено друго в конкретни законови разпоредби или в следните правила;
  • взискателят, който иска принудително изпълнение, може да избере съда по мястото, където е трябвало да бъде изпълнено задължението, когато длъжникът, срещу когото се иска принудително изпълнение, е юридическо лице или местоживеенето на взискателя, който иска принудително изпълнение, е в градската зона на Лисабон или Порто и местоживеенето на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение, е в същата градска зона.
  • ако принудителното изпълнение се отнася до предоставяне на определена вещ или до събирането на задължение чрез вещно обезпечение, компетентен за принудителното изпълнение е съдът по мястото, където се намира вещта, или съдът по мястото, където се намират активите, използвани като обезпечение.
  • когато изпълнителните производства следва да бъдат предявени пред съда по местоживеене на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение, а той не е с местоживеене в Португалия, но притежава активи в страната, компетентен за принудителното изпълнение е съдът по мястото, където се намират тези активи.
  • съдът по мястото, където се намират активите, е компетентен също когато: изпълнителните производства трябва да бъдат предявени в португалски съд, тъй като те са свързани с действителността на учредяването/ликвидацията на дружества/други юридически лица със седалище в Португалия или с действителността на решенията на техните корпоративни органи, и когато не е налице нито една от ситуациите, обхванати в предходните или в следващите правила за принудителното изпълнение;
  • при дела, свързани с няколко принудителни изпълнения, които трябва да бъдат разгледани от различни териториално компетентни съдилища, компетентен е съдът по местоживеене на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение;
  • при изпълнението на съдебно решение на португалските съдилища искането за принудително изпълнение се подава като част от производството, по което е произнесено решението, и принудителното изпълнение е в преписката по делото. Копие от преписката се прехвърля, ако впоследствие делото бъде обжалвано. Когато за принудителното изпълнение е компетентно специализирано отделение, на него се изпращат по възможно най-бърз начин препис от съдебното решение, молбата, довела до образуване на изпълнителното производство, и придружаващите документи;
  • ако решението е постановено от арбитри в хода на арбитражно производство, проведено в Португалия, компетентен за принудителното изпълнение е районният съд (Tribunal da comarca) по мястото, където се е състоял арбитражът;
  • ако делото е гледано в апелативен съд или във Върховния съд (Supremo Tribunal de Justiça), компетентен е съдът по местоживеене на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение;
  • за принудителни изпълнения по отношение на разходи, глоби или обезщетения, дължими в резултат на злоупотреба при предявяването на съдебни искове, компетентен е съдът, в който се води производството, довело до оповестяване на съответната сметка или до уреждане на задълженията. Принудителните изпълнения по отношение на разходи, глоби или обезщетения се извършват чрез присъединяване към съответното дело;
  • когато заповедта за плащане на разноски, глоби или обезщетения е издадена от Апелативния съд или Върховния съд, принудителното изпълнение се разглежда в първоинстанционния съд, който е компетентен в района, в който се гледа делото;
  • за принудително изпълнение на чуждестранно съдебно решение, включително Европейско изпълнително основание, компетентен е съдът по местоживеене на ответника;
  • за европейска заповед за плащане (Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г.) компетентен е 1-ви граждански състав на Централния окръжен съд в Порто.

Предварително извънсъдебно изпълнително производство

Като алтернатива на съдебното производство взискателите могат да изберат да ползват предварителна административна процедура, наричана PEPEX (procedimento extrajudicial pré-executivo (предварително извънсъдебно изпълнително производство) —http://www.pepex.pt.

Съдебните изпълнители са компетентният орган за извършване на мерките по това производство.

PEPEX може да се използва в случаите на: национални съдебни решения за изпълнение; други национални изпълнителни основания; чуждестранни съдебни решения, обявени за изпълними; съдебни решения, чиято изпълнимост произтича от законодателството, договорите или конвенциите на ЕС, които са задължителни за Португалия; Европейски изпълнителни основания. При всички тези случаи трябва да бъдат изпълнени следните две изисквания:

  • взискателят трябва да притежава изпълнителен титул, който отговаря на изискванията за прилагане на формата за бързо производство на стандартното изпълнително производство за изплащане на парична сума; и
  • ищецът и ответникът трябва да имат данъчен идентификационен номер в Португалия, независимо от тяхното гражданство или местожителство.

Съдебните изпълнители извършват търсене на активи и доходи, като използват данъчния номер на ответника, и могат да правят това само в португалски бази данни (не могат да правят справки в базите данни на други държави членки). Португалското законодателство позволява както на юридически, така и на физически чуждестранни лица да кандидатстват за данъчен номер, дори ако не упражняват никаква дейност или нямат местожителство в Португалия.

PEPEX е електронно производство без документи на хартиен носител, което е бързо и по-евтино от съдебните производства. Електронната молба се подава директно от взискателя чрез достъп до следната ИТ платформа на адрес: http://www.pepex.pt/.

Данъчните и митническите органи получават достъп до портала чрез пълномощия за достъп или чрез електронния сертификат на „гражданската карта“ (cartão de cidadão).

Когато взискателят назначава упълномощен представител, адвокатите (Advogados) и юристите (Solicitadores) могат да имат достъп до платформата чрез електронен сертификат, издаден за целта от съответните им професионални организации.

При подаване на молбата производството автоматично се предоставя на съдебен изпълнител и взискателите бързо (по правило в петдневен срок от подаване на молбата) получават информация за реалната възможност за възстановяване на дължимите им суми или за удостоверяване, че те са несъбираеми за данъчни цели, без да има необходимост от прибягване до съдебно производство.

Основната цел на тази процедура е да се постигне доброволно плащане. Мерки за изземване/запор не могат да се осъществяват по производството PEPEX. За да може да стане това, производството PEPEX трябва да се преобразува в изпълнително производство.

По време на производството PEPEX ответникът по иска може да извърши доброволно плащане или да постигне споразумение за плащане с ищеца.

Всеки път, когато даден ищец реши да уведоми длъжника, уведомяването става чрез личен контакт, осъществяван от съдебен изпълнител.

Длъжници, които са надлежно уведомени за производството и не предприемат действия, се вписват в публичния регистър на длъжниците, като по този начин може да бъде издадено горепосоченото удостоверение за несъбираемост за правни и данъчни цели. По-късно, с пълното изплащане на вземането, това обстоятелство се променя, като името на длъжника се премахва от регистъра и се уведомява данъчната администрация.

При производството PEPEX страните могат да поискат намесата на съдия: ищецът може да преобразува производството PEPEX в изпълнително производство, когато не е получено доброволно плащане; ответникът по иска може да направи това, като отправи възражение срещу производството PEPEX.

По отношение на разходите производството PEPEX е по-евтино от съдебното производство. Взискателите могат да разберат дали възстановяването на тяхното вземане е изпълнимо, или не, само за 51,00 ЕUR с ДДС, независимо от стойността на иска. Ако се постигне събиране, разходите могат да бъдат по-големи от 51,00 ЕUR, в зависимост от конкретния случай.

Трябва също да се отбележи, че ако производството PEPEX бъде преобразувано в изпълнително производство, взискателите са освободени от заплащане на първоначалната съдебна такса.

Производството PEPEX е предвидено в Закон № 32/2014 от 30 май 2014 г., който може да бъде намерен тук.

3 При какви условия може да се издаде подлежащ на принудително изпълнение документ или решение?

3.1 Производство

Изпълнителното производство в своята цялост се базира на изпълнително основание, в което се определят целта и границите на иска за принудително изпълнение. Счита се, че изпълнителните основания включват лихви за забава в размер на законната лихва върху съдържащото се в тях задължение.

Съдебните решения са изпълними и по тях могат да бъдат издадени изпълнителни основания при следните обстоятелства:

а) Решения срещу ответника

  • съдебно решение се счита за изпълнителен титул едва след като стане окончателно, освен ако жалбата, подадена срещу него, има суспензивно действие;
  • от гледна точка на изпълнимостта разпорежданията и всякакви други решения или действия на органите на съдебната власт, които изискват спазване на задължението, се приравняват на съдебни решения. Решенията на Арбитражния съд (Tribunal Arbitral) са изпълними при същите условия като тези за решенията на обикновените съдилища;
  • без да се засягат разпоредбите на договорите, конвенциите, нормативната уредба на ЕС и специалните закони, съдебни решения, постановени от съдилища или арбитри в чужда държава, могат да служат като основание за принудително изпълнение само след като са били преразгледани и потвърдени от компетентния португалски съд.
  • изпълнителни титули, издадени в чужди държави, не се нуждаят от преразглеждане, за да подлежат на изпълнение.

б) Документи, изготвени или заверени от нотариус или от други органи или специалисти с компетентност за тази цел, съгласно които се изисква установяването или признаването на задължение;

  • документи, изготвени или заверени от нотариус или от други органи или специалисти с компетентност за тази цел, в които се договарят бъдещи плащания или се установяват бъдещи задължения, могат да служат като основание за принудително изпълнение, при условие че е доказано посредством документ, изготвен в съответствие с клаузите, постановени в тези документи, или, ако такива клаузи липсват, който сам по себе си е изпълним, че е извършено плащане за сключване на стопанска сделка или че е породено задължение вследствие на споразумение между страните;
  • всеки документ, подписан от името на друго лице, е изпълним само ако подписът е заверен от нотариус или от други лица или специалисти с компетентност за тази цел.

в) Дългови инструменти, макар и изготвени само в ръкописен вид, при условие че в този случай фактите, които съставляват залегналото правоотношение, фигурират в самия документ или са посочени в молбата за принудително изпълнение;

  • дълговите инструменти включват чекове, менителници и записи на заповед.

г) Документи, на които се придава изпълнителна сила посредством специална разпоредба.

  • Такива са например заявленията за съдебно разпореждане, към които се прилага изпълнително основание, и протоколи от събранията на собственици на етажна собственост.

3.2 Основни изисквания

По отношение на иска

Искът за изпълнение трябва да бъде безспорен, дължим и с фиксирана сума. Ако това не е постигнато посредством изпълнителния титул, принудителното изпълнение започва с мерки, които имат за цел вземането да стане безспорно, дължимо и с фиксирана сума.

По отношение на взискателя

Вземането, което се привежда в изпълнение, трябва да бъде образувано от лицето, което е посочено като взискател в изпълнителния титул. Ако титулът е издаден на приносител, принудителното изпълнение се осъществява от приносителя на титула.

Ако е налице наследяване на правото или на задължението, изпълнителното производство трябва да бъде образувано по отношение на наследниците на лицата, посочени като взискатели или длъжници на задължението за изпълнение. В самата молба за принудително изпълнение взискателят, който иска принудително изпълнение, трябва да изложи фактите, съставляващи наследяване.

По отношение на длъжника

Изпълнителното производство трябва да бъде образувано срещу лицето, което е посочено като длъжник в изпълнителния титул.

Имуществото на длъжника се изземва дори ако поради каквато и да е причина то е във владение на трета страна, без обаче да се засягат правата за предявяване, които тази трета страна има спрямо взискателя, който иска принудително изпълнение.

Изпълнително производство по отношение на дълг, защитен с вещно обезпечение върху имущество на трети страни, трябва да бъде образувано пряко срещу тази трета страна, ако взискателят, който иска принудително изпълнение, поиска изпълнение на обезпечението, независимо от факта, че срещу длъжника също така може да бъде предявен незабавен иск.

Когато изпълнителното производство е образувано само срещу третата страна и е известно, че имуществото, обременено с вещно обезпечение, е недостатъчно, взискателят, който иска принудително изпълнение, може в рамките на същото производство да поиска продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника, на когото ще бъде предявен иск за удовлетворяване на вземането в неговата цялост. Когато обремененото имущество принадлежи на длъжника, но е във владение на трета страна, срещу последната, както и срещу длъжника, може да бъде предявен незабавен иск.

При изпълнително производство, образувано срещу второстепенен длъжник, имуществото на въпросния второстепенен длъжник не може да бъде иззето, докато не бъде иззето цялото имущество на главния длъжник, при условие че второстепенният длъжник се позове въз основа на ясни основания и в рамките на крайния срок за подаване на възражение срещу принудителното изпълнение.

Когато при изпълнително производство, образувано само срещу единия от съпрузите, е иззета съпружеска имуществена общност, защото се счита, че имуществото на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, е недостатъчно, съпругът(ата) на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, се уведомява да подаде молба за подялба на имуществото или да приложи удостоверение, потвърждаващо, че е в ход действие, с което вече е поискана подялба, а ако това не бъде направено, принудителното изпълнение ще продължи срещу имуществената общност.

Когато е образувано изпълнително производство срещу единия от съпрузите, взискателят, който иска принудително изпълнение, може да предяви претенция въз основа на ясни основания, че задължението, записано в инструмент, различен от съдебно решение, е общо. В такива случаи съпругът(ата) на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение, получава известие да декларира въз основа на посочените основания дали приема, че задължението е общо; ако не е налице такова деклариране, задължението се счита за общо, без да се засяга възможността за обжалване.

Когато е образувано изпълнително производство срещу един или повече от съпритежателите на самостоятелно имущество или неделима собственост, не могат да бъдат иззети вещи от общата собственост или части от нея, или определени части от неделимата собственост.

Когато е образувано изпълнително производство срещу наследници, може да бъде иззето само имущество, което те са получили от починалото лице. Когато изземването се отнася до друго имущество, длъжникът, срещу когото се иска изземване, може да посочи кои вещи негова собственост са от наследствената маса и да поиска от съдебния изпълнител да отмени изземването. Искането може да бъде уважено, ако взискателят, който иска принудително изпълнение, не възрази, след като бъде изслушан. Ако взискателят, който иска принудително изпълнение, възрази, длъжникът, срещу когото се иска принудително изпълнение, може да получи отмяна на изземването само ако наследството е било прието безусловно (не е образуван процес по извършване на опис) и при условие, че той заяви и докаже пред съда: а) че иззетото имущество не произхожда от наследството; б) че той не е получил в наследство повече вещи от посочените или, ако са били получени повече, че тези други вещи са послужили за уреждане на разноските, свързани с наследството.

4 Цел и естество на принудителните мерки

Основните мерки за принудително изпълнение са:

  • изземване;
  • продажба;
  • изплащане;
  • предаване на вещ;
  • извършване на действието от друг за сметка на страната, срещу която се иска принудително изпълнение.

Тези основни мерки за принудително изпълнение могат да бъдат предшествани или последвани от други инструментални мерки, необходими за тяхното прилагане (напр. избор на изпълнение, когато задължението е алтернативно; спазване на условие или изпълнение на услуга, от която зависи задължението за изпълнение; ликвидация на задължението за изпълнение, когато то е неликвидно; оценка на стойността на заменими резултати от трета страна; предварителни консултации за установяване и определяне на секвестируемо имущество; вписване на изземване; създаване на депозитар за иззетото имущество; публикуване на продажбата на иззетото имущество; съобщение за продажбата до службата по вписванията).

Изборът на мерки за принудително изпълнение зависи от целите на принудителното изпълнение, които могат да бъдат: плащане на парична сума; предаване на определена вещ; или извършване на действие.

При изпълнителните производства за плащане на парична сума мерките за принудително изпълнение, които са най-подходящи за неговите цели, са изземване, продажба и плащане.

При изпълнителните производства за предаване на определена вещ мярката за принудително изпълнение, която е най-подходяща за неговите цели, е предаването на въпросната вещ от съдебния изпълнител. Когато не може да бъде намерена вещта, която трябва да получи взискателят, който иска принудително изпълнение, той може да преобразува иска в изпълнително производство за плащане на парична сума чрез заплащане на стойността на вещта, както и на щети в резултат на непредаване.

При изпълнителните производства за извършване на действие може да има две алтернативни подходящи мерки за принудително изпълнение: когато действието е заменяемо, извършване на действието от друго лице за сметка на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, плюс обезщетение за забавянето; или, когато действието не е заменяемо, изплащане на обезщетение за претърпени вреди, към което може да се добави имуществена санкция. Когато страната, която иска принудително изпълнение, иска обезщетение за претърпени вреди, искът се преобразува в изпълнително производство за изплащане на парична сума.

4.1 Кои видове активи могат да бъдат предмет на принудително изпълнение?

Всички секвестируеми активи на длъжника могат да подлежат на принудително изпълнение.

Принудителното изпълнение може да включва активи на трети страни, когато те свързани с обезпечаване на вземане или са предмет на действие, извършено във вреда на взискателя, което той успешно е оспорил.

Секвестируеми са само вещи и права, които могат да бъдат оценени в парично изражение. Не могат да бъдат иззети вещи, които не се търгуват законно.

Във връзка с посочените по-горе правила предмет на принудително изпълнение могат да бъдат следните активи:

  • недвижимо имущество;
  • движими вещи;
  • кредити;
  • ценни книжа;
  • права;
  • правни очаквания;
  • банкови депозити;
  • надбавки или заплати;
  • неделими активи;
  • дялове в дружества;
  • търговски помещения.

4.2 Какви са последиците от принудителните мерки?

Последици от изземването

  • с изключение на случаите, специално предвидени в закона, взискателят, който иска принудително изпълнение, чрез изземването придобива правото да получи плащане с предимство пред всеки друг взискател без предварително вещно обезпечение;
  • ако активите на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, вече са били конфискувани, предимството при изземване се отнася до датата, на която те са били конфискувани;
  • без да се засягат правилата за регистрация, никакви действия за разпореждане, тежести или отдаване под наем на иззетите активи не могат да се използват като аргумент срещу принудителното изпълнение;
  • когато е приложен иск на длъжника, погасяването на иска по причина, зависеща от волята на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, или на нейния длъжник, и която е възникнала след запора, също не може да се използва като аргумент срещу принудителното изпълнение;
  • пълното изплащане или предоставяне, преди запор, на наеми, които не са просрочени, не може да се използва като аргумент срещу страната, която иска принудително изпълнение, ако тези наеми се отнасят за периоди, които все още не са изтекли към датата на запора;
  • ако иззетият предмет е изгубен, отчужден или претърпи обезценяване, и във всички случаи, в които се дължи обезщетение на трети страни, страната, която иска принудително изпълнение, запазва правото, което има върху предмета, във въпросните искове по отношение на паричните суми, изплатени като обезщетение.

Последици от продажбата

  • при принудителна продажба правата на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, върху продадения предмет се прехвърлят на купувача;
  • активите се прехвърлят без какъвто и да е залог върху тях и без други вещни права, които не са били регистрирани преди конфискуване, изземване или обезпечаване, с изключение на възникналите на по-ранна дата, които пораждат последици по отношение на трети страни независимо от регистрацията;
  • горепосочените права на трети страни, които изтичат, се прехвърлят върху постъпленията от продажбата на въпросните активи.

Последици от плащането

  • плащането погасява принудителното изпълнение;
  • плащането може да се извърши чрез парично плащане, разпределение на активите за взискателя, предоставяне на доход или плащане на вноски чрез споразумение между страната, която иска принудително изпълнение, и страната, срещу която се иска принудително изпълнение.

Последици от предаването на вещ

  • ако страната, срещу която се иска принудително изпълнение, не предаде доброволно вещта, с оглед извършване на предаването като алтернатива се прилагат mutatis mutandis разпоредбите, уреждащи изземването, като се извършват претърсвания и други необходими мерки;
  • предаването може да включва активи собственост на държавата, на други публични юридически лица, на концесионери на обществени поръчки или услуги, или на благотворителни дружества;
  • когато става въпрос за движими вещи, които трябва да бъдат определени чрез преброяване, претегляне или измерване, основните действия се извършват в присъствието на съдебния изпълнител, който доставя дължимото количество на страната, която иска принудително изпълнение;
  • когато става въпрос за недвижимо имущество, съдебният изпълнител прехвърля правото на собственост към страната, която иска принудително изпълнение, като предоставя документите и ключовете, ако има такива, и уведомява страната, срещу която се иска принудително изпълнение, наемателите и всеки, който е във владение, за да гарантира, че те ще спазят и признаят правата на страната, която иска принудително изпълнение;
  • когато дадена вещ е съвместна собственост на други заинтересовани страни, страната, която иска принудително изпълнение, има право на собственост върху своя дял;
  • когато имотът е основно жилище на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, в случай че има сериозни затруднения при настаняването в ново жилище, съдебният изпълнител предварително информира за това общинския съвет и компетентните социални служби;
  • когато имотът е основно жилище и е взет под наем от страната, срещу която се иска принудително изпълнение, съдебният изпълнител прекратява предаването, когато е налице медицинско удостоверение, в което се посочва, че мярката застрашава живота на живущото в жилището лице поради остро негово заболяване, както и срокът, за който трябва да прекратено принудителното изпълнение.

Последици от извършването на действие

  • ако страната, която иска принудително изпълнение, избере действието да бъде извършено от друго лице, той или тя иска да бъде назначен експерт, който да направи оценка на разходите за това;
  • след приключване на оценката се изземват активите, необходими за изплащане на установената сума, като се следват другите условия на изпълнителното производство за плащане на парична сума;
  • ако длъжникът е задължен да не извършва никакво действие и въпреки това извърши такова, взискателят има право да поиска евентуално извършени дейности да бъдат отстранени за сметка на лицето, което е задължено да не ги извършва;
  • това право се прекратява и съгласно общите условия се изплаща само обезщетение, ако поради отстраняването претърпените от длъжника вреди са значително по-големи от претърпените от взискателя вреди.

4.3 Какъв е срокът на действие на тези мерки?

Продажбата, плащането, предаването на вещ и извършването на действие са мерки за принудително изпълнение, които веднъж извършени, нямат срок на валидност. Същото се отнася и за изземването, макар и със спецификата, посочена по-долу във връзка с изземването на активи, подлежащи на регистрация.

По отношение на изземването на недвижими имоти, подлежащи на регистрация, регистрацията на изземването е задължителна и трябва да бъде извършена от съдебния изпълнител. В определени случаи, изрично предвидени в закона, регистрацията на изземването трябва да бъде изготвена като временна. Когато това се случи, временната регистрация изтича, ако не бъде преобразувана в постоянна регистрация или подновена в рамките на приложимия срок. Ето защо, в случай на изземване на подлежащи на регистрация активи, чиято регистрация е временна, съдебният изпълнител трябва да гарантира, че временната регистрация ще бъде преобразувана в постоянна, ако това стане възможно междувременно, или ще бъде подновена за необходимото време.

И накрая, започнатото изпълнително производство може да приключи на етапа на надлежна проверка за установяване на активите на длъжника, без да доведе до плащане, ако надлежната проверка се окаже без резултат след изтичане на сроковете, предвидени в закона за гражданско производство, в зависимост от делата и приложимата форма на производството.

5 Има ли възможност за обжалване на решението, с което се постановява такава мярка?

В широк смисъл думата „обжалване“ (recurso) обхваща възражение срещу принудително изпълнение, възражение срещу изземване и обжалване в тесния смисъл на думата.

Възражение срещу принудително изпълнение

Лицето, срещу което се иска принудително изпълнение, може да оспори принудителното изпълнение, като повдигне възражения срещу принудителното изпълнение в срок от 20 дни от датата на призовката.

Без да се засягат разпоредбите на международното законодателство и правото на ЕС, които са задължителни за Португалия и имат предимство съгласно националното законодателство, основанията за възражение срещу принудителното изпълнение се различават в зависимост от това дали то се основава на съдебно решение (по-ограничено), на арбитражно решение (малко по-широко), или на друг изпълнителен титул (още по-широко).

Когато принудителното изпълнение се основава на съдебно решение, възраженията могат да се основават само на следните основания:

  • титулът не съществува или не подлежи на принудително изпълнение;
  • внесеният акт или завереното копие са подправени или неточни и това влияе върху условията за принудително изпълнение,
  • липса на процесуално изискване, от което зависи редовността на изпълнителното производство, без да се засяга спазването му;
  • неучастието на ответника в установителното производство, ако бъдат установени някои от положенията, посочени в член 696(е) от Гражданския кодекс (невръчена призовка или невалидна призовка; ответникът не знае за призовката по независещи от него причини; липса на възражение поради форсмажорни обстоятелства);
  • спорно, неприложимо или неликвидно задължение за изпълнение, което не е разгледано в началния етап на изпълнителното производство;
  • дело, разгледано преди изпълнението на съдебното решение;
  • всеки фактор, погасяващ или променящ задължението, при условие че последва приключване на обсъждането в установителното производство и могат да бъдат предоставени документални доказателства; давността на правото или задължението може да бъде доказана с всякакви средства;
  • насрещен иск срещу лицето, което иска принудително изпълнение с цел получаване на прихващане на вземания;
  • когато е налице решение, с което се утвърждава приемане или уреждане на задължения, всяко основание за нищожност или унищожаемост на тези действия.

Когато принудителното изпълнение се основава на арбитражно решение, в допълнение към изложените по-горе основания за възражение срещу принудителното изпълнение, като аргумент могат да се ползват също основанията, на които може да се основава съдебната отмяна на същото решение, без да се засягат разпоредбите на Закона за доброволния арбитраж (Lei da Arbitragem Voluntária).

Когато принудителното изпълнение не се основава на съдебно решение или на молба за разпореждане, към която е присъединено изпълнително основание, в допълнение към основанията за възражение срещу принудително изпълнение въз основа на вече посочено решение, за защита могат да бъдат ползвани всички други основания, представени в установителното производство.

Възражение срещу изземването

Страната, срещу която се иска принудително изпълнение, съпругът(ата) и трети лица могат да възразят срещу изземването на определени активи в следните случаи.

Когато се изземват активи, принадлежащи на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, тази страна може да възрази срещу изземването на някое от следните основания:

  • недопустимост на изземването на действително иззетите активи или на размера, в който е извършено изземването;
  • незабавно изземване на активи, които само субсидиарно удовлетворяват изпълнението на задължението;
  • изземване на активи, които съгласно условията на материалния закон не би трябвало да бъдат засегнати от мярката, тъй като не удовлетворяват изпълнението на задължението.

Ако изземването или каквато и да е съдебно постановена конфискация или предаване на активи нарушава правото на собственост или друго, несъвместимо с прилагането или обхвата на мярката, право, предоставено на някого, който не е страна по делото, пострадалата страна може да потърси правата си, като предяви иск за неправомерно иззети вещи към трета страна.

Съпруг(а), който(която) се явява трета страна, може без разрешение на другия съпруг да защити правата си по отношение на своите собствени или на съвместните активи, които са били неправомерно засегнати от изземването.

Обжалване

Производство по обжалване по общия ред може да се води в апелативен съд (de apelação) (подадено срещу решения, постановени от съд на първа инстанция) или поради неспазване на закона (de revista) (подадено пред Върховния съд). Обикновените жалби срещу решения, постановени при изпълнително производство, се уреждат от разпоредбите, приложими към установителното производство.

По правило обикновена жалба е допустима, само когато делото е за стойност над сумата, за която е компетентен съдът, чието решение се обжалва, и обжалваните решения са неблагоприятни за жалбоподателя със сума, която също надвишава половината от сумата, за която е компетентен този съд. В Португалия сумата, за която е компетентен апелативният съд , е 30 000 ЕUR, а сумата, за която е компетентен съдът на първа инстанция, е 5 000 ЕUR.

В производството по принудително изпълнение се предвиждат определени обезпечителни мерки, които в зависимост от конкретния случай биха могли да се бъдат предприети или не — напр. оспорване на принудителното изпълнение чрез искове за неправилно иззети вещи, предявени от страната, срещу която се иска принудително изпълнение, възражение срещу изземването от страната, срещу която се иска принудително изпълнение, или от трети страни, проверка и класифициране на исковете, когато има взискатели с вещно обезпечение върху иззети активи, които претендират за изплащане на съответните им вземания от постъпленията от иззетите активи. Решенията, постановени по тези обезпечителни мерки, също подлежат на обжалване при условията, изложени по-горе.

По-специално, в изпълнителното производство на обжалване подлежи следното:

  • решение за преценяване на отстраняването от длъжност на съдия;
  • решение за определяне на изключителната компетентност на съда;
  • решение, с което се постановява спиране на производството;
  • заповед за приемане или отхвърляне на всички изложени устни становища (articulado) или доказателства;
  • решение за налагане на глоба или друго процесуално наказание;
  • решение, с което се постановява отмяна на всяка регистрация;
  • решение, постановено след окончателно съдебно решение;
  • решения, които би било абсолютно безсмислено да се оспорват чрез обжалване на окончателното съдебно решение;
  • решения за прекратяване, погасяване или отмяна на принудителното изпълнение
  • решения, постановяващи отмяна на продажба
  • решения, постановяващи упражняването на правото на приоритет или обратно изкупуване;
  • отказ, дори частичен, от разглеждане на молбата за принудително изпълнение;
  • заповед за отхвърляне на молбата за принудително изпълнение.

Поради неспазване на закона подлежат на обжалване:

  • решения на апелативните съдилища, постановени по обжалване при производство по уреждане, което не се основава на просто математическо изчисление, от проверка и класифициране на искове, или от оспорвания, предявени срещу принудителното изпълнение;
  • това не засяга случаите, при които обжалването пред Върховния съд винаги е допустимо.

6 Подлежи ли принудителното изпълнение на ограничения, по- специално във връзка със защитата на длъжника или сроковете?

Да, съществуват ограничения, свързани със защитата на длъжника. Някои са ограничения при изземването, други са ограничения за принудително изпълнение, произтичащи от срокове.

Ограниченията за изземване, свързани със защитата на длъжника, се състоят в абсолютното или пълно освобождаване от изземване, относително освобождаване от изземване и частично освобождаване от изземване на определени активи на длъжника. Има още две ограничения: едното е свързано със защитата на съпружеска имуществена общност, когато изпълнителното производство е образувано само срещу единия от съпрузите, а другото произтича от принципа на пропорционалност, според който следва да бъдат иззети само активите, необходими за удовлетворяване на задължението и разходите, породени от принудителното изпълнение.

Изминалото време може да ограничи възможностите за принудително изпълнение в случай на давностен или пределен срок. След изтичането на съответните срокове се погасява правото, за което се търси принудително изпълнение.

По-долу е обяснено как функционират тези ограничения, свързани със защитата на длъжника и със сроковете.

Активи, абсолютно и напълно освободени от изземване

Освен стоки, освободени от изземване съгласно специална разпоредба, абсолютно освободени от изземване са също следните вещи, права и активи:

  • неотчуждаеми вещи или права;
  • активи, които са публична собственост на държавата и на други публични юридически лица;
  • вещи, чието изземване би било неморално или не би имало икономически смисъл, защото пазарната им стойност е незначителна;
  • вещи, специално предназначени за изпълняване на религиозни обреди;
  • гробищни места;
  • пособия и предмети, които са от съществено значение за хората с увреждания и за лечение на болните.

Активи, относително освободени от изземване

  • с изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е за изплащане на дълг с вещно обезпечение, имуществото на държавата и на други публични юридически лица, имуществото на субекти, изпълняващи обществени поръчки за строителство или концесии за обществени услуги, както и имуществото на благотворителни организации, се освобождава от изземване, когато е специално предоставено за обществено ползване;
  • работните инструменти и вещи от съществено значение за упражняване на професионалната дейност или за професионалното обучение на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение, също са освободени от изземване, освен ако въпросният длъжник не посочи, че те могат да бъдат иззети, или ако принудителното изпълнение е за плащане на покупната им цена или на разходите за техния ремонт, или ако те са иззети като материални активи на търговски обект;
  • имущество от първа необходимост за всяко домакинство в дома, където живее длъжникът, срещу когото се иска принудително изпълнение, също е освободено от изземване, освен ако изпълнението не е за заплащане на покупната цена на самите вещи или на разходите за техния ремонт.

Частично секвестируемо имущество

  • две трети от нетните заплати, надници, периодично получавани обезщетения като пенсия за осигурителен стаж или други социални обезщетения, застраховки, обезщетение за злополука или рента или каквито и да било други плащания от подобен вид, които осигуряват средствата за преживяване на длъжника, са освободени от изземване;
  • за целите на изчисляването на нетната част на горепосочените плащания се вземат предвид само изискваните по закон вноски;
  • освобождаването от изземване има горна граница, равна на три национални минимални работни заплати към момента на всяко изземване, и долна граница, в случаите, когато длъжникът не разполага с други доходи, равна на една национална минимална работна заплата.
  • горепосочените граници не се прилагат, когато вземането се налага за издръжка, като в този случай освободена от изземване е сума, равна на пълната независеща от вноски пенсия;
  • при изземването на пари или на наличности по банкова сметка освободена от изземване е сума, равна на националната минимална работна заплата или, ако става дума за задължения за издръжка, сума, равна на пълната независеща от вноски пенсия. (Освобождаването от изземване и гореспоменатото частично освобождаване от изземване не са кумулативни);
  • след преценка на размера и характера на вземането, както и на нуждите на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение, и на неговото семейство, съдията може, по изключение и по искане на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение, да намали частта от неговите доходи, която подлежи на изземване, за период, който той счете за разумен, и дори да освободи дохода на длъжника в пълния му размер за период, ненадвишаващ една година.

Освобождаване от изземване на парични суми или банкови депозити

Парични суми или банкови депозити, произтичащи от удовлетворяването на освободен от изземване иск, са освободени от изземване при същите условия като първоначалния иск.

Ограничения за изземване на съвместни активи в изпълнителни производства, заведени срещу един от съпрузите

  • когато при изпълнително производство, образувано само срещу единия от съпрузите, е иззета съпружеска имуществена общност, защото се счита, че имуществото на длъжника е недостатъчно, на съпруга(ата) на длъжника, се връчва известие да поиска в рамките на 20 дни законна подялба на имуществото или да приложи удостоверение, потвърждаващо, че е в ход действие, в което вече е поискана подялба, в противен случай принудителното изпълнение срещу имуществената общност ще продължи;
  • след като молбата за подялба бъде присъединена или удостоверението бъде приложено, принудителното изпълнение се прекратява, докато се извърши делбата. Ако в резултат на делбата иззетите активи не се паднат на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, могат да бъдат иззети други активи, които са ѝ се паднали, като предходното изземване остава в сила до извършването на новото изземване.

Ограничения за изземване, наложени от пропорционалност

Изземването се ограничава до имуществото, необходимо за плащане на дълга, подлежащ на принудително изпълнение, и на предвидимите разходи за това, които за целите на изземването и без да се засяга възможността за уреждане на задължението на по-късен етап, се предполага, че възлизат съответно на 20 %, 10 % и 5 % от стойността по принудителното изпълнение, в зависимост от това дали въпросната стойност е в границите на финансовата компетентност на районния съд, надвишава тази стойност, но не и четирикратния размер на стойността, за която е компетентен апелативния съд, или е по-висока от последната стойност. Стойността, за която е компетентен районният съд е 5 000 ЕUR, а тази, за която е компетентен апелативният съд, е 30 000 ЕUR (през 2020 г., когато е ревизирана настоящата фактологична справка). Двете стойности са определени в член 44 от Закон № 62/2013 от 26 август 2013 г., който може да бъде намерен тук.

Ограничения при принудителното изпълнение, произтичащи от давност

По правило правото на съдебна защита (чието съществуване или установяване зависи от волята на страните) се погасява по давност, когато не бъде упражнено в определения от закона срок.

Съдът не може служебно да погаси това право по давност. За да има ефект, погасяването по давност трябва да бъде поискано по съдебен или по извънсъдебен ред от лицето, което се ползва от него, от негов представител или, ако лицето не е правоспособно, от прокурора.

След изтичане на давностния срок бенефициерът (длъжникът) може да откаже да извърши плащането или да оспори по какъвто и да е начин упражняването на погасеното по давност право. Ако срещу съответното лице е заведено изпълнително производство, длъжникът, срещу когото се иска принудително изпълнение, може да възрази срещу принудително изпълнение чрез иск за неправилно иззети вещи, в който той или тя се позовава на давностен срок. Срокът за възражения срещу принудителното изпълнение е 20 дни от призоваването.

Длъжникът обаче не може да иска възстановяване (връщане) на вноска, която е направил спонтанно, за да изпълни погасено по давност задължение, дори когато това е направено, без длъжникът да е бил наясно с давностния срок. Това правило се прилага за всички форми на удовлетворяване на погасено по давност право, както и за неговото признаване или за предоставянето на гаранции.

Погасяване по давност срещу страната, която търси принудително изпълнение, може да се иска от кредиторите на длъжника и от трети страни със законен интерес от оповестяването му, дори когато длъжникът се е отказал от прилагането на давностен срок. Ако обаче длъжникът се е отказал от прилагането на давностен срок, погасяване по давност може да се поиска от кредиторите на длъжника само ако са спазени определените в гражданското законодателство изисквания за предявяване на иск за отмяна (impugnação Pauliana).

Ако длъжник, срещу когото е заведен иск, не пледира, че искът е погасен по давност, и загуби делото, правото, дадено на кредиторите, не се засяга от гледаното дело.

Обичайният давностен срок е 20 години, но съществуват и по-кратки давностни срокове.

Петгодишна давност имат:

  • пожизнени ренти и наеми на земя;
  • наеми, платими от наемателя, дори и еднократно;
  • наеми за дългосрочно наемане;
  • лихви, предвидени в договор или закон, включително брутни лихви и дивиденти на дружества;
  • проценти за погасяване на главницата, платима с лихва;
  • дължими плащания за издръжка;
  • всички други периодично възобновяеми плащания.

Законът определя давностни срокове по презумпция (въз основа на презумпцията за изпълнение) в следните случаи:

  • искове на търговски обекти, предоставящи настаняване, храна или напитки, за предоставяните от тях настаняване, храна и напитки се погасяват по давност след шест месеца, без това да влияе на посочения по-долу двугодишен давностен срок;
  • искове по отношение на предоставяните услуги на търговски обекти, предоставящи настаняване, или настаняване и храна или напитки на студенти, се погасяват по давност след две години, както и искове на учреждения, предоставящи образование, обучение, помощ или лечение;
  • искове на търговци за предмети, продадени на лице, което не е търговец, или за предмети, които не са предназначени за търговска дейност, упражнявана от купувача, се погасяват по давност след две години, както и исковете на професионално ангажирани в сектор за доставка на стоки или продукти, извършване на работа или управление на делата на друга страна, включително направените разходи, освен ако съответната услуга не е предназначена за икономическата дейност на длъжника;
  • искове за услуги, предоставени при упражняване на свободни професии, и за възстановяване на съответните разходи се погасяват по давност след две години.

Когато се касае за давностен срок, описан в гражданското право като давностен срок по презумпция, се прилагат следните правила:

  • презумпцията за изпълнение поради изтичане на давностния срок може да бъде отхвърлена само с признание от първоначалния длъжник или от лицето, на което вземането е прехвърлено чрез наследяване;
  • извънсъдебното признание е валидно само когато е в писмен вид;
  • иск се счита за признат, ако длъжникът откаже да даде показания или да положи клетва пред съда, или извърши правни действия, които са несъвместими с презумпцията за изпълнение.

Давността на правата, признати в съдебно решение или изпълнително основание, действа по следния начин:

  • когато за дадено право по закон е определен давностен срок, по-кратък от обичайния, дори той да е само предполагаем, спрямо това право се прилага обичайния давностен срок, ако правото е останало валидно след влязло в сила съдебно решение или друг изпълнителен титул;
  • когато съдебното решение или друг изпълнителен титул обаче се отнасят за вноски, които все още не са дължими, давностният срок по отношение на такива вноски остава този, който е по-кратък.

В Гражданския кодекс са определени правила за началото на давностния срок, неговото прекратяване и преустановяване. Когато има основания за прекратяване (напр. непълнолетие, военна служба, форсмажорни обстоятелства, вина на длъжника), давностният срок не започва и не тече. Когато давностният срок бъде преустановен, изминалото време се смята за неизползвано и започва да тече нов давностен срок.

Взискател, който има интерес от преустановяване на давностен срок, може да поиска това, като се възползва или прибегне до едно от следните действия:

  • изпращане на призовка или съдебно уведомление за всеки акт, с който се изразява пряко или косвено намерението за упражняване на правото, без значение към кой вид производство се отнася актът, и дори ако съдът не е компетентен.

Ако, в рамките на пет дни, след като е поискано, призоваването или уведомяването не бъде извършено поради причина, която не се дължи на заявителя, давностният срок се преустановява след изтичането на пет дни.

Отмяната на призоваването или уведомлението не предотвратява преустановяването, предвидено в предходните параграфи.

За целите на настоящия член, всяко друго съдебно средство, с което актът се довежда до знанието на лицето, срещу което може да бъде упражнено правото, се счита за еквивалентно на призовка или уведомление.

  • арбитражно споразумение, въз основа на което се преустановява давностният срок, свързан с отстояваното право;
  • признаване на правото преди засегнатият носител да го упражни срещу лицето, срещу което това право може да бъде упражнено;
  • мълчаливо признаване се взема предвид само когато е резултат от събития, които недвусмислено изразяват такова признаване.

Преустановяването на давностния срок има следните последици (освен ако в закона изрично е предвидено друго):

  • цялото време, изминало преди това, не се взема предвид;
  • от момента на акта, довел до преустановяването, започва да тече нов давностен срок;
  • новата давност подлежи на първоначалния давностен срок.

Ограничения при принудителното изпълнение, произтичащи от изтичане на срока на действие

Когато по силата на закон или по волята на страните дадено право трябва да бъде упражнено в определен срок, се прилагат правилата за изтичане на срока на действие, освен ако в закона изрично е упоменат давностен срок.

Изтичането на срока на действие може да бъде спряно само чрез предприемане на акт, който съгласно закон или споразумение има превантивен ефект, и то в рамките на срока, определен в закона или в споразумението. Самото предявяване на иска за установително или принудително изпълнение предотвратява изтичането на срока, освен ако не е необходимо връчване на призовка на длъжника. Когато поради договор или законова разпоредба е налице определен срок, свързан със съдебната защита, признаването на такава защита от лицето, срещу което тя трябва да бъде упражнена, също предотвратява изтичането на срока.

Срокът за изтичане не се спира или прекъсва, освен в случаите, когато това е определено по закон и, ако в закона не е определена алтернативна дата, той започва да тече в момента, в който правото може да бъде законно упражнено.

Изтичането на срока на действие се преценява служебно от съда и може да бъде поискано на всеки етап от производството, ако се отнася до съдебна защита. Ако се отнася до съдебна защита, въз основа на която е образувано изпълнително производство, изтичането на срока трябва да бъде изискано от лицето, което се ползва от него (по принцип длъжникът/страната, срещу която се иска принудително изпълнение).

Определението и последиците от давностния срок и датата на изтичане на срока са посочени в членове 309 — 340 от Гражданския кодекс, който може да бъде намерен тук.

Внимание:

Звеното за контакт по граждански въпроси към Европейската съдебна мрежа, съдилищата или други субекти и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящата фактологична справка. Необходимо е също да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовни актуализации и развиващо се тълкуване на съдебната практика.

 

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.

Your-Europe

Последна актуализация: 11/10/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.