

Намиране на информация по региони
Принудителното изпълнение по граждански и търговски дела представлява правен иск, предявен от взискателя или от страната, която иска принудително изпълнение, срещу длъжник или лице, срещу което се иска принудително изпълнение, чрез който взискателят отправя искане към съда да наложи спазването на задължение, което се дължи на взискателя.
Принудителното изпълнение може да има три цели: плащане на парична сума; предаване на определена вещ; или извършване на действие или въздържане от действие.
Принудителното изпълнение може да бъде под формата на стандартно съдебно производство (което може да бъде обикновено, бързо или еднократно) или на специално производство.
Всички производства по принудително изпълнение, свързани с плащане на парична сума, протичат под формата на обикновени стандартни съдебни производства, с изключение на посочените по-долу, които са бързи производства, както и на производствата по принудително изпълнение, свързани с издръжка, които са под формата на специални производства.
Бързите производства се прилагат при производства по принудително изпълнение, свързано с плащане на парична сума, въз основа на следното:
Дори когато е налице едно от горепосочените изпълнителни основания, се прилага обикновената процедура, а не бързата, в следните случаи:
Производствата по принудително изпълнение, свързани с предаването на определена вещ, както и с извършването на дадено действие, протичат като една-единствена стандартна процедура.
Принудителното изпълнение, свързано с предаване на определена вещ, може да бъде преобразувано в принудително изпълнение, свързано с плащане на парична сума, когато вещта, която следва да получи страната, която иска принудително изпълнение, не може да бъде намерена. В този случай, в рамките на същото производство, страната, която иска принудително изпълнение, може да поиска заплащане на стойността на вещта, която е трябвало да бъде предадена, както и загубата, произтичаща от неизпълнението на предаването.
Принудителното изпълнение, свързано с извършване на дадено действие, може да бъде преобразувано в принудително изпълнение, свързано с плащане на парична сума, ако страната, която иска принудително изпълнение, поиска обезщетение за претърпените вреди и плащане на въпросната сума.
Принудителното изпълнение по отношение на задължение за издръжка следва формата на специално производство, при което:
Процедурата по принудително изпълнение е уредена в членове 550 и 551 (Видове процедури — Процедура по принудително изпълнение), членове 703—877 (Процедура по принудително изпълнение) и членове 933—937 (Специална процедура по принудително изпълнение във връзка със задължение за издръжка) от Гражданския процесуален кодекс (Código de Processo Civil), който можете да видите тук.
Компетентните органи за осъществяване на принудително изпълнение са съдилищата и съдебните изпълнители.
Самото принудително изпълнение се осъществява чрез съдебен процес за принудителното изпълнение, в който компетентните органи са съдилищата, подпомагани от съдебни изпълнители. В допълнение към съдебния процес законът предвижда и „предизпълнителна извънсъдебна процедура“ (procedimento extrajudicial pré-executivo), която има факултативен характер и която взискателят може да използва, когато са изпълнени определени изисквания. Компетентните органи в предизпълнителната извънсъдебна процедура са съдебните изпълнители.
Съдебно производство по принудително изпълнение
Принудителното изпълнение започва с подаването на молба за принудително изпълнение в съда. Образецът и условията за подаване на молбата за принудително изпълнение са определени в министерско постановление за изпълнение (Portaria) т.е. Министерско постановление за изпълнение № 282/2013 от 29 август 2013 г., с което се уреждат различни аспекти на принудителното изпълнение по граждански искове, и измененията в него (към момента на ревизиране на настоящия информационен документ — с Постановление № 239/2020 от 12 октомври 2020 г.), което можете да видите тук.
Формулярите, които страната, която иска принудително изпълнение, може да ползва, за да подаде молба за принудително изпълнение, за което не се изисква процесуално представителство от адвокат, младши адвокат или юрист, са достъпни на портала CITIUS.
Съдебният изпълнител трябва да бъде определен от страната, която иска принудително изпълнение. Ако взискателят не направи това, секретарят на съда служебно назначава съдебен изпълнител на случаен принцип. Задълженията на съдебния изпълнител могат да се изпълняват от съдебен служител в изключителни случаи, предвидени в закона.
Като цяло разпределението на правомощията между съда и съдебния изпълнител е следното:
По-специално,
отговорност на съдията е:
отговорност на съдебния изпълнител е:
Материалната компетентност на съдилищата в производствата по принудително изпълнение, образувани в Португалия, е следната:
(Членове 111—131 от Закон № 62/2013 от 26 август 2013 г., който може да бъде намерен тук)
Териториалната компетентност на португалските съдилища за образуване на изпълнително производство е следната (членове 85—90 от Гражданскопроцесуалния кодекс, които можете да видите тук)
Предварителна извънсъдебна изпълнителна процедура
Като алтернатива на съдебното производство взискателите могат да изберат да ползват предварителна административна процедура, наричана PEPEX (procedimento extrajudicial pré-executivo — предварителна извънсъдебна изпълнителна процедура).
Съдебните изпълнители са компетентният орган за извършване на мерките по тази процедура.
PEPEX може да се използва в случаи на: национални съдебни решения за принудително изпълнение; други национални изпълнителни основания; чуждестранни съдебни решения, обявени за изпълняеми; съдебни решения, чиято изпълняемост произтича от законодателството, договорите или конвенциите на ЕС, които са задължителни за Португалия; европейско изпълнително основание. Във всеки от тези случаи трябва да бъдат изпълнени следните две изисквания:
Съдебните изпълнители извършват търсене на активи и доходи, като използват данъчния номер на ответника, и могат да правят това само в португалски бази данни (не могат да правят справки в базите данни на други държави членки). Португалското законодателство допуска чуждестранни юридически лица и чужди граждани да кандидатстват за данъчен номер, дори ако не упражняват никаква дейност или нямат местожителство в Португалия.
PEPEX е електронна процедура без документи на хартиен носител, което е бързо и по-евтино от съдебните производства. Първоначалната молба се подава директно от взискателя чрез достъп до следната ИТ платформа на адрес:
Достъп до портала на данъчните и митническите органи се получава чрез идентификационни данни за достъп или чрез цифровия сертификат на „гражданската карта“ (cartão de cidadão).
Когато взискателят назначи упълномощен представител, адвокатите (Advogados) и юристите (Solicitadores) могат да получат достъп до платформата чрез цифров сертификат, издаден за целта от съответните им професионални организации.
При подаване на молбата процедурата автоматично се възлага на съдебен изпълнител и взискателите бързо (по правило в петдневен срок от подаване на молбата) получават информация за реалната възможност за възстановяване на дължимите им суми или удостоверение, че те са несъбираеми за данъчни цели, без да е необходимо да се прибягва до съдебно производство.
Основната цел на тази процедура е да се постигне доброволно плащане. Мерки за изземване/запор не могат да се осъществяват по процедурата PEPEX. За да стане това, процедурата PEPEX трябва да се преобразува в изпълнително производство.
По време на процедурата PEPEX адресатът на молбата може да извърши доброволно плащане или да постигне споразумение за плащане с взискателя.
Ако молителят избере да бъде връчено уведомление на другата страна, то се връчва лично от съдебен изпълнител.
Адресати на молба, които са надлежно уведомени за процедурата и не предприемат действия, се вписват в публичния регистър на длъжниците, като по този начин може да бъде издадено горепосоченото удостоверение за несъбираемост за правни и данъчни цели. По-късно, с пълното погасяване на вземането, това положение се променя, като името на длъжника се премахва от регистъра и се уведомява данъчната администрация.
В процедура PEPEX страните могат да поискат намесата на съдия: молителят може да преобразува процедурата PEPEX в изпълнително производство, когато не е получено доброволно плащане; адресатът на молбата може да направи това, като възрази срещу процедурата PEPEX.
По отношение на разноските процедурата PEPEX е по-евтина от съдебното производство. Само срещу 51,00 ЕUR с ДДС, независимо от стойността на иска, взискателите могат да разберат дали възстановяването на тяхното вземане е осъществимо или не. Ако се постигне събиране, в зависимост от конкретния случай, разноските могат да бъдат по-големи от 51,00 ЕUR.
Трябва също да се отбележи, че ако процедурата PEPEX бъде преобразувана в изпълнително производство, взискателите са освободени от заплащане на първоначалната съдебна такса.
Процедурата PEPEX е предвидена в Закон № 32/2014 от 30 май 2014 г., който можете да видите тук, и е регламентирана със Заповед № 233/2014 от 14 ноември 2014 г., която можете да намерите на: Pepex Order.
Изпълнителното производство в своята цялост се базира на изпълнително основание, в което се определят целта и границите на действията по принудително изпълнение. Счита се, че изпълнителните основания включват лихви за забава в размер на законната лихва върху съдържащото се в тях задължение.
Съдебните решения имат изпълнителна сила и по тях могат да бъдат издадени изпълнителни основания при следните обстоятелства:
а) Решения срещу ответника
б) Документи, изготвени или заверени от нотариус или от други органи или специалисти с компетентност за тази цел, които изискват установяването или признаването на задължение
в) Дългови инструменти, макар и изготвени само в ръкописен вид, при условие че в този случай фактите, които съставляват каузалното правоотношение, са отразени в самия документ или са посочени в молбата за принудително изпълнение
г) Документи, на които се придава изпълнителна сила посредством специална разпоредба
По отношение на вземането
Вземането, чието изпълнение се иска, трябва да бъде безспорно, изискуемо и ликвидно. Ако това не е видно от изпълнителното основание, принудителното изпълнение започва с мерки, които имат за цел вземането да стане безспорно, изискуемо и ликвидно.
По отношение на взискателя
Вземането, чието изпълнение се иска, трябва да бъде предявено от лицето, посочено като кредитор в изпълнителното основание. Ако изпълнителното основание е ценна книга на приносител, приносителят му ще иска привеждането му изпълнение.
Ако е налице наследяване на правото или на задължението, изпълнението трябва да се осъществи между правоприемниците на лицата, посочени в изпълнителното основание като взискатели или длъжници по изпълняемото задължение. В самата молба за принудително изпълнение страната, която иска изпълнението, трябва да изложи фактите, които обуславят настъпването на правоприемство.
По отношение на длъжника
Принудителното изпълнение трябва да се иска срещу лицето, което е в положението на длъжник по изпълнителното основание.
Имуществото на лицето, срещу което се иска принудително изпълнение, се изземва дори ако по някаква причина то е във владение на трето лице, без обаче да се засягат правата, които това трето лице може да противопостави на страната, която иска принудително изпълнение.
Принудителното изпълнение на дълг, обезпечен с вещно обезпечение върху имущество на трето лице, трябва да бъде образувано директно срещу това трето лице, ако страната, която иска принудително изпълнение, желае изпълнение на обезпечението, независимо от факта, че срещу длъжника също може незабавно да бъде предявен иск.
Когато изпълнителното производство е образувано само срещу третото лице и е известно, че имуществото, обременено с вещно обезпечение, е недостатъчно, страната, която иска принудително изпълнение, може в рамките на същото производство да поиска продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника, на когото ще бъде предявен иск за удовлетворяване на вземането в неговата цялост. Когато обремененото имущество принадлежи на длъжника, но е във фактическата власт на трето лице, последното, както и длъжникът, могат да бъдат съдени солидарно.
При изпълнително производство, образувано срещу второстепенен длъжник, имуществото на въпросния второстепенен длъжник не може да бъде иззето, докато не бъде иззето цялото имущество на главния длъжник, при условие че второстепенният длъжник повдигне основателни възражения в рамките на срока за оспорване на принудителното изпълнение.
Когато при изпълнително производство, образувано само срещу единия от съпрузите, е иззето имущество — съпружеска имуществена общност, защото се счита, че имуществото на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, е недостатъчно, съпругът на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, се уведомява да подаде молба за подялба на имуществото или да приложи документ, удостоверяващ, че вече има висящо производство за делба, а ако това не бъде направено, принудителното изпълнение продължава срещу имуществената общност.
Когато е образувано изпълнително производство срещу единия от съпрузите, страната, която иска принудително изпълнение, може да заяви, посочвайки доводи, че дългът, записан в изпълнителното основание, различно от съдебно решение, е общ. В такива случаи съпругът на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, се уведомява, за да заяви дали въз основа на изложените доводи приема, че дългът е общ. В противен случай, ако съпругът запази мълчание, дългът ще се счита за общ, без да се засяга правото му на оспорване, което може да упражни.
Когато е образувано изпълнително производство срещу един или повече от съпритежателите на самостоятелно имущество или неделима собственост, не могат да бъдат иззети вещи от общата собственост или части от нея, или определени части от неделимата собственост.
Когато е образувано изпълнително производство срещу наследници, може да бъде иззето само имущество, което те са получили от починалото лице. Когато изземването се отнася до друго имущество, длъжникът, срещу когото се иска изземване, може да посочи кои вещи в негово притежание са от наследствената маса и да поиска от съдебния изпълнител да отмени изземването. Искането може да бъде уважено, ако страната, която иска принудително изпълнение, не възрази, след като бъде изслушана. Ако страната, която иска принудително изпълнение, възрази срещу отмяната на изземването, страната, срещу която се иска принудително изпълнение, може да получи отмяна на изземването само ако наследството е било прието безусловно (не е образуван процес по извършване на опис) и при условие че заяви и докаже пред съда:
а) че иззетото имущество не идва от наследствената маса;
б) че не е получила от наследствената маса повече имущество от посоченото или, ако го е направила, че останалото имущество е било използвано за уреждане на задълженията на наследствената маса.
Правните разпоредби, на които се основава този режим, са посочените в отговора на въпрос № 1.
Основните мерки за принудително изпълнение са:
Тези основни мерки за принудително изпълнение могат да бъдат предшествани или последвани от други спомагателни мерки, необходими за тяхното прилагане (напр. избор на изпълнение, когато задължението е алтернативно; доказателство, че е спазено условие или че е извършена услуга, от която зависи задължението, което трябва да бъде изпълнено; ликвидация на задължението, чието изпълнение се иска, когато то е неликвидно; оценка на разноските за заместима престация от трето лице; предварителни консултации за установяване на местонахождението и идентифициране на секвестируемо имущество; вписване на изземване; създаване на депозитар за иззетото имущество; публично оповестяване на продажбата на иззетото имущество; съобщение за продажбата до службата по вписване).
Изборът на мерки за изпълнение зависи от целта на изпълнението, която може да бъде: плащане на парична сума; предаване на определена вещ; или извършване на действие.
При изпълнителните производства, свързани с плащане на парична сума, мерките за принудително изпълнение, които са най-подходящи за неговите цели, са изземване, продажба и плащане.
При изпълнителните производства, свързани с предаване на определена вещ, мярката за принудително изпълнение, която е най-подходяща за неговите цели, е предаването на въпросната вещ от съдебния изпълнител. Когато не може да бъде намерена вещта, която трябва да получи страната, която иска принудително изпълнение, тази страна може да преобразува иска в изпълнително производство, свързано с плащане на парична сума, чрез заплащане на стойността на вещта, както и на щетите, произтичащи от непредаването.
В изпълнителното производство за извършване на действие може да има две алтернативни подходящи мерки за изпълнение: извършване на действието от друго лице за сметка на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, когато действието е заменяемо, както и обезщетение за забавата; или изплащане на обезщетение за претърпени вреди, когато действието е незаменяемо, към което може да се добави и неустойка. Когато страната, която иска принудително изпълнение, търси обезщетение за претърпени вреди, искът се преобразува в изпълнително производство, свързано с изплащане на парична сума.
Всички секвестируеми активи на длъжника могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
Принудителното изпълнение може да включва активи на трети лица, когато те са свързани с обезпечаване на вземане или са предмет на действие, извършено във вреда на взискателя, което той успешно е оспорил.
Секвестируеми са само вещи и права, които могат да бъдат оценени в парично изражение. Не могат да бъдат иззети вещи, които не се търгуват законно.
Във връзка с посочените по-горе правила предмет на принудително изпълнение могат да бъдат следните активи:
Последици от изземването
Последици от продажбата
Последици от плащането
Последици от предаването на вещ
Последици от извършването на действие
Продажбата, плащането, предаването на вещ и извършването на действие са мерки за принудително изпълнение, които — веднъж извършени — нямат срок на валидност. Същото се отнася и за изземването, макар и със спецификата, посочена по-долу във връзка с изземването на активи, подлежащо на вписване.
По отношение на изземването на недвижими имоти, подлежащо на вписване, вписването на изземването е задължително и трябва да бъде извършено от съдебния изпълнител. В някои изрично предвидени в закона случаи регистрацията на изземването трябва да бъде вписана като временна. В тези случаи временната регистрация изтича, ако не бъде преобразувана в постоянна регистрация или подновена в рамките на приложимия срок. Ето защо, в случай на изземване на подлежащи на вписване активи, чиято регистрация е временна, съдебният изпълнител трябва да гарантира, че временната регистрация ще бъде преобразувана в постоянна, ако междувременно това стане възможно, или ще бъде подновена за необходимия период от време.
И накрая, започнатото изпълнително производство може да приключи на етапа на надлежна проверка за установяване на активите на длъжника, без да доведе до плащане, ако надлежната проверка се окаже без резултат след изтичане на сроковете, предвидени в гражданскопроцесуалния закон, в зависимост от делата и приложимата форма на производството.
Правните разпоредби, на които се основава този режим, са посочените в отговора на въпрос № 1.
В широк смисъл думата „обжалване“ (recurso) обхваща възражение срещу принудително изпълнение, възражение срещу изземване и обжалване в тесния смисъл на думата.
Възражение срещу принудително изпълнение
Лицето, срещу което се иска принудително изпълнение, може да оспори принудителното изпълнение, като повдигне възражения срещу принудителното изпълнение в 20-дневен срок от датата на призовката.
Без да се засягат разпоредбите на международното право и законодателството на ЕС, които са задължителни за Португалия и се прилагат с предимство съгласно националното законодателство, основанията за възражение срещу принудителното изпълнение се различават в зависимост от това дали то се основава на съдебно решение (по-ограничено), на арбитражно решение (малко по-широко) или на друго изпълнително основание (още по-широко).
Когато принудителното изпълнение се основава на съдебно решение, възраженията могат да се основават само на следните основания:
Когато принудителното изпълнение се основава на арбитражно решение, в допълнение към изложените по-горе основания за възражение срещу принудителното изпълнение е възможно да се направи позоваване на съображенията, на които може да се основава съдебната отмяна на същото решение, без да се засягат разпоредбите на Закона за доброволния арбитраж (Lei da Arbitragem Voluntária).
Когато принудителното изпълнение не се основава на съдебно решение или на молба за разпореждане, към която е присъединено изпълнително основание, в допълнение към основанията за възражение срещу принудително изпълнение въз основа на вече посочено решение, за защита могат да се използват всички други основания, представени в процеса на установяване.
Възражение срещу изземването
Страната, срещу която се иска принудително изпълнение, съпругът на тази страна и трети лица могат да възразят срещу изземването на определени активи в следните случаи.
Когато се изземват активи, принадлежащи на страната, срещу която се иска принудително изпълнение, тази страна може да възрази срещу изземването на някое от следните основания:
Ако изземването или каквато и да било съдебно постановена конфискация или предаване на активи нарушава правото на собственост или друго несъвместимо с прилагането или обхвата на мярката право, предоставено на лице, което не е страна по делото, пострадалата страна може да потърси правата си, като предяви иск за неправомерно иззети вещи към трета страна.
Съпруг, който се явява трета страна, може без разрешение на другия съпруг да защити правата си по отношение на своите собствени или на общите активи, които са били неправомерно засегнати от изземването.
Правните разпоредби, на които се основава този режим, са посочените в отговора на въпрос № 1.
Обжалване
Производство по обжалване по общия ред може да се заведе пред апелативен съд (de apelação) (срещу решения, постановени от първоинстанционен съд) или с касационна жалба (de revista) (подадена пред Върховния съд). Обжалването по общия ред на решения, постановени в изпълнително производство, се уреждат от разпоредбите, приложими към установителната процедура.
По правило обикновена жалба е допустима само когато делото е за стойност над сумата, за която е компетентен съдът, чието решение се обжалва, и обжалваните решения са неблагоприятни за жалбоподателя със сума, която също надвишава половината от сумата, за която е компетентен този съд. В Португалия сумата, за която е компетентен апелативният съд , е 30 000 ЕUR, а сумата, за която е компетентен съдът от първа инстанция, е 5 000 ЕUR.
В производството по принудително изпълнение се предвиждат определени обезпечителни мерки, които в зависимост от конкретния случай биха могли да се бъдат предприети или не — напр. оспорване на принудителното изпълнение чрез искове за неправомерно иззети вещи, предявени от страната, срещу която се иска принудително изпълнение, възражение срещу изземването от страната, срещу която се иска принудително изпълнение, или от трети страни, проверка и класифициране на вземанията, когато има взискатели с вещно обезпечение върху иззети активи, които претендират за изплащане на съответните им вземания от постъпленията от иззетите активи. Решенията, постановени по тези обезпечителни мерки, също подлежат на обжалване при условията, изложени по-горе.
По-специално, в изпълнителното производство жалбите произтичат от следното:
С касационна жалба се обжалват:
Правилата, уреждащи обжалването по изпълнителни дела, са посочени в членове 852—854 от Гражданския процесуален кодекс, които можете да видите на адрес:Граждански процесуален кодекс.
Да, съществуват ограничения, свързани със защитата на длъжника. Някои са ограничения във връзка с изземването, други са ограничения за принудително изпълнение, произтичащи от срокове.
Ограниченията във връзка с изземването, свързани със защитата на длъжника, се състоят в абсолютна или пълна несеквестируемост, относителна несеквестируемост и частична несеквестируемост на определени активи на длъжника. Има две други ограничения: едното е свързано със защитата на общото имущество на брачната двойка, когато изпълнителното производство е образувано само срещу един от съпрузите, а другото произтича от принципа на пропорционалност, според който следва да се изземва само имуществото, необходимо за удовлетворяване на дълга, и направените при принудителното изпълнение разноски.
Изминалото време може да ограничи възможностите за принудително изпълнение в случай на давностен или преклузивен срок. След изтичането на съответните срокове се погасява правото, за което се търси принудително изпълнение.
По-долу е обяснено как функционират тези ограничения, свързани със защитата на длъжника и със сроковете.
Абсолютно и напълно несеквестируеми активи
Освен стоките, които са несеквестируеми съгласно специална разпоредба, абсолютно несеквестируеми са също следните:
Активи, относително освободени от изземване
Частично секвестируемо имущество
Несеквестируемост на парични суми или банкови депозити
Парични суми или банкови депозити, произтичащи от удовлетворяването на освободено от изземване вземане, са освободени от изземване при същите условия като първоначалното вземане.
Ограничения за изземване на съвместни активи в изпълнителни производства, заведени срещу един от съпрузите
Общите правила за имуществото, което може да бъде запорирано, и ограниченията относно запорите са определени в членове 735—747 от Гражданския процесуален кодекс.
Ограничения за изземване, наложени от съображения за пропорционалност
Изземването се ограничава до имуществото, необходимо за плащане на дълга, подлежащ на принудително изпълнение, и на предвидимите разходи за това, които за целите на изземването и без да се засяга възможността за уреждане на задължението на по-късен етап, се предполага, че възлизат съответно на 20 %, 10 % и 5 % от стойността по принудителното изпълнение, в зависимост от това дали въпросната стойност е в границите на финансовата компетентност на районния съд, надвишава тази стойност, но не и четирикратния размер на стойността, за която е компетентен апелативният съд, или е по-висока от последната стойност. Стойността, за която е компетентен районният съд, е 5000 ЕUR, а тази, за която е компетентен апелативният съд, е 30 000 ЕUR (през 2021 г., когато е ревизиран настоящият информационен документ). Двете стойности са определени в член 44 от Закон № 62/2013 от 26 август 2013 г., който можете да видите тук.
Ограничения при принудителното изпълнение, произтичащи от давност
По правило правото на съдебна защита (чието съществуване или установяване зависи от волята на страните) се погасява по давност, когато не бъде упражнено в определения от закона срок.
Съдът не може да приложи служебно давността. За да породи действие, погасяването по давност трябва да бъде поискано по съдебен или по извънсъдебен ред от лицето, което се ползва от него, от негов представител или, ако лицето не е правоспособно — от прокурора.
След изтичане на давностния срок бенефициерът (длъжникът) може да откаже да извърши плащането или да оспори по какъвто и да е начин упражняването на погасеното по давност право. Ако срещу съответното лице е заведено изпълнително производство, длъжникът, срещу когото се иска принудително изпълнение, може да възрази срещу принудителното изпълнение чрез иск за неправомерно иззети вещи, в който се позовава на изтеклия давностен срок. Срокът за възражения срещу принудителното изпълнение е 20 дни от призоваването.
Длъжникът обаче не може да търси възстановяване (връщане) на вноска, която е направил доброволно, за да изпълни погасено по давност задължение, дори когато е платил, без да знае за срока. Това правило важи за всички форми на удовлетворяване на погасено по давност право, както и за неговото признаване или за предоставяне на гаранции.
Погасяване по давност може да се противопостави на страната, която иска принудително изпълнение, от кредиторите на длъжника и от трети лица със законен интерес от оповестяването му, дори когато длъжникът се е отказал от прилагането на давностния срок. Ако обаче длъжникът се откаже от прилагането на давностен срок, взискателите могат да се позоват на него само ако са спазени определените в гражданското законодателство условия за предявяване на отменителни искове (impugnação pauliana).
Ако длъжникът, в случай че бъдат повдигнати обвинения, не се позове на давността и съдът отсъди срещу него, окончателното решение не засяга признатото право на неговите взискатели.
Обичайният давностен срок е 20 години, но съществуват и по-кратки давностни срокове.
Петгодишна давност имат:
Законът определя давностни срокове по презумпция (въз основа на презумпцията за изпълнение) в следните случаи:
Когато се касае за давностен срок, описан в гражданското право като давностен срок по презумпция, се прилагат следните правила:
Давността на правата, признати в съдебно решение или изпълнително основание, действа по следния начин:
В Гражданския кодекс са определени правила за началото на давностния срок, неговото спиране или прекъсване. Когато има основания за спиране (напр. непълнолетие, военна служба, форсмажорни обстоятелства, вина на длъжника), давностният срок не започва и не тече. Когато давностният срок бъде прекъснат, изминалото време не се зачита и започва да тече нов давностен срок.
Взискател, който има интерес от прекъсване на давностен срок, може да поиска това, като се възползва или прибегне до едно от следните действия:
Ако в рамките на пет дни, след като е поискано, призоваването или уведомяването не бъде извършено поради причина, която не се дължи на заявителя, давностният срок се прекъсва след изтичането на пет дни.
Отмяната на призоваването или уведомяването не е пречка за прекъсването на давността, предвидено в предходните точки.
За целите на настоящия член, всяко друго съдебно средство, с което актът се довежда до знанието на лицето, срещу което може да бъде упражнено правото, се счита за еквивалентно на призовка или уведомление.
Прекъсването на давностния срок има следните последици (освен ако в закона изрично е предвидено друго):
Ограничения при принудителното изпълнение, произтичащи от изтичане на срока на действие
Когато по закон или по волята на страните дадено право трябва да бъде упражнено в рамките на определен период, се прилагат правилата за изтичане на срока на действие, освен ако в закона изрично е упоменат давностен срок.
Изтичането може да бъде предотвратено само чрез извършване в рамките на законовия или договорния срок на действието, което законът или договорът свързва с възпиращ ефект. Самото предявяване на иска за установяване или принудително изпълнение предотвратява изтичането на срока, освен ако не е необходимо връчване на призовка на длъжника. Когато в договор или законова разпоредба е определен срок, свързан със съдебната защита, признаването на такава защита от лицето, срещу което тя трябва да бъде упражнена, също предотвратява изтичането на срока.
Срокът на действие може да бъде спрян или прекъснат само в случаите, когато законът предвижда това, и ако законът не определя друга конкретна дата, срокът на действие започва да тече от момента, в който правата могат да бъдат законно упражнени.
Изтичането на срока се преценява от съда служебно и може да се изтъква на всеки етап от производството в случай на неотчуждаеми права. Ако се отнася до съдебна защита, въз основа на която е образувано изпълнително производство, изтичането на срока трябва да бъде посочено от лицето, което се ползва от него (по принцип длъжникът/страната, срещу която се иска принудително изпълнение).
Определението и последиците от давностния срок и датата на изтичане на действието са посочени в членове 309—340 от Гражданския кодекс, който може да бъде намерен тук.
Предупреждение:
Звеното за контакт по граждански въпроси към Европейската съдебна мрежа, съдилищата, както и други служби и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен документ. Необходимо е също да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовни актуализации и развиващо се тълкуване в съдебната практика.
N.B.:
Звеното за контакт по граждански въпроси към Европейската съдебна мрежа, съдилищата или други субекти и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен документ. Необходимо е също да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовни актуализации и развиващо се тълкуване в съдебната практика.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.