Стопанска дейност и права на човека

1. С каква защита се ползват жертвите на нарушения на правата на човека, свързани със стопанската дейност? Тази защита включва ли обезщетение?

Както и в други държави членки, международната компетентност до голяма степен се определя от Регламент „Брюксел 1а“ (Регламент № 1215/2012: наричан по-нататък „Регламентът“). Това дава възможност да се предяви иск — особено когато предприятието (или негов клон) има седалище в Австрия — независимо от местоживеенето на ищеца и/или гражданството му. Други видове компетентност са посочени в член 7 от регламента. Мястото, където е настъпило вредоносното събитие или мястото, където е трябвало да бъде изпълнено договорно задължение, може да е от значение.

2. Имате ли специфични правила за тежки нарушения на правата на човека? Тези правила важат ли за престъпления в областта на околната среда или тежка експлоатация на труда?

Австрийският закон за извъндоговорната отговорност не съдържа специфични разпоредби относно тежки нарушения на правата на човека. Ако обаче тежко нарушение на правата на човека доведе до нарушаване на индивидуално право, защитено от закона, може да се вземе предвид общата договорна отговорност. С други думи, който умишлено или поради небрежност незаконно накърни живота, здравето, свободата, собствеността или каквото и да е друго право на друго лице, носи отговорност за вреди. Когато е засегнат живота или физическата цялост, здравето, свободата, собствеността или каквото и да е друго право, отговорност носи не само лицето, причинило вредата пряко, но и всеки, който не е предприел необходимите и разумни мерки, за да предотврати причиняването на вреда на трето лице, ако това лице е създало източник на риск (Verkehrssicherungspflicht).

От гледна точка на наказателното право тежките нарушения на правата на човека се считат също така за престъпления от общ характер.

3. Аз съм жертва на нарушение на правата на човека, произтичащо от дейности на европейска транснационална корпорация, което е било извършено извън Европейския съюз. Имам ли достъп до съдилищата във Вашата държава, ако не съм гражданин на ЕС или не живея в Съюза? При какви условия мога да претендирам за нарушаване на моите права? Къде мога да намеря допълнителна информация?

Вж. раздел 4 по-долу.

4. Могат ли омбудсманът, органите по въпросите на равенството или националните институции по правата на човека да подкрепят жертви на нарушения на правата на човека, ако те са извършени от европейски транснационални корпорации извън Европейския съюз? Имам ли достъп до съдилищата във Вашата държава, ако не съм гражданин на ЕС или не живея в Съюза? Има ли други държавни служби (като например инспекторат по труда или по въпросите на околната среда), които могат да разследват моя случай? Къде мога да намеря информация относно моите права?

Както и в други държави членки, международната компетентност до голяма степен се определя от Регламент „Брюксел 1а“ (Регламент № 1215/2012). Това дава възможност да бъде предявен иск — особено когато предприятието (или негов клон) има седалище в Австрия — независимо от местоживеенето на ищеца и/или неговото гражданство. Други видове компетентност са посочени в член 7 от регламента. Мястото, където е настъпило вредоносното събитие или мястото, където е трябвало да бъде изпълнено договорно задължение, може да е от значение.

Ако Регламент Брюксел 1а или Конвенцията от Лугано от 2007 г. (Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела) не са приложими, международната компетентност винаги се предоставя съгласно член 27а от Закона за компетентността на съдилищата (Jurisdiktionsnorm — JN), доколкото австрийски съд има териториална компетентност. Компетентността по дела за нанасяне на вреда по член 92а от JN обаче се определя единствено по мястото, където е настъпило увреждащото деяние. Могат обаче да бъдат взети предвид и други видове компетентност, като например по мястото на извършване на нарушението, съгласно член 88 от JN, или по местонахождението на имота, съгласно член 99 от JN.

5. Вашата държава налага ли задължения на европейските транснационални корпорации да създават механизми за подаване на жалби или услуги за медиация за нарушения, дължащи се на тяхната стопанска дейност? Тези задължения отнасят ли се и за нарушенията, извършени извън Европейския съюз? Кой отговаря за наблюдението на тези механизми за подаване на жалби или услуги за медиация? Има ли публични доклади, които предоставят информация относно функционирането на тези механизми и услуги? + 6. Имам ли специални права, ако съм уязвима жертва, която търси защита по съдебен ред за нарушения на правата на човека, свързани със стопанската дейност на предприятията? При какви условия мога да получа правна помощ? Кои разходи покрива правната помощ? Имам ли достъп до правна помощ при същите условия, ако не съм гражданин на ЕС или не живея в Съюза?

Предоставянето на правна помощ не е свързано с притежаването на австрийско гражданство или гражданство на ЕС.

Целта на правната помощ е да даде възможност на всяка страна по дело да упражни правата си съгласно гражданското право или да защити правата си пред съдилищата, независимо от личното си финансово положение. Разходите, свързани с водене на съдебен спор, не следва да представляват пречка за предявяване на права или за защита на дадено лице, дори ако това лице няма достатъчно собствени средства. Възможността за предоставяне на правна помощ има за цел да се премахнат различията, произтичащи от финансовото положение на физическите лица, и да се осигури зачитане не само на принципа на равенство, но и на правото на свободен и безпрепятствен достъп до правосъдие, произтичащо от член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, както и да се гарантира равен достъп до правосъдие за всички.

Въпреки това страна в съдебно производство, на която е предоставена правна помощ, се освобождава само временно от задължението да заплати собствените си съдебни разноски. Насрещната страна не се ползва от това временно освобождаване.

Съдът предоставя правна помощ на дадена страна само ако в противен случай провеждането на производството би я лишило от средства за необходима издръжка. Предоставянето на правна помощ е възможно само ако предвиденият съдебен иск или защита не е явно злонамерен или лишен от смисъл.

„Необходима издръжка“ означава средствата, с които страната осигурява скромен жизнен стандарт за себе си и за всяко семейство, за чиято издръжка отговаря. Необходимата издръжка стои между „основната“ и „подходящата“ издръжка. Размерът ѝ е между средния статистически доход на лице от трудова заетост и минималните средства за съществуване. При международни случаи параметрите за скромен жизнен стандарт се определят според обстоятелствата, преобладаващи в мястото на пребиваване.

В член 64 от австрийския Граждански процесуален кодекс са изброени елементите, които може да обхваща правната помощ.

При определени условия на ищците, които не са австрийски граждани, може да се наложи да предоставят гаранция съгласно член 57 от Гражданския процесуален кодекс, което означава, че ако ответникът поиска, трябва да му бъде предоставена гаранция за съдебните разноски. Много двустранни спогодби обаче изключват предоставянето на такава гаранция. Освен това освобождаването от предоставяне на гаранция за съдебни разноски е възможно и в рамките на правната помощ (член 64, параграф 1, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Двустранните спогодби, сключени от Австрия, са достъпни на уебсайта на Министерството на европейските и международните въпроси: Bilaterale Staatsverträge — BMEIA, Außenministerium Österreich.