Национално законодателство

Федерална република Германия е демократична, федерална и социална конституционна държава. Основните права заедно с принципите на демократичната, федерална и социална конституционна държава съставляват неприкосновеното същностно съдържание на Конституцията на Германия, чието съблюдаване се гарантира от Федералния конституционен съд.

Правни източници

Основният закон (Grundgesetz) е Конституцията на Германия, която осигурява рамката за правната система и ценностите на Федерална република Германия. С Основния закон се установява следното:

• основните права като върховни ръководни принципи,
• основният държавен ред и най-важните принципи на реда на държавата и нейните най-висши органи,
• принципите, въз основа на които се провеждат изборите за Бундестага (долната камара на парламента на Германия),
• статутът и правата на свободно избраните членове на Бундестага,
• начинът, по който е организиран Бундестагът и по който се провежда неговата дейност.

Видове правни инструменти — описание

Основните писмени източници на германското право са Конституцията, законите, подзаконовите актове и общите административни актове. Освен това има неписмени източници на правото, които са общите принципи на международното право и обичайното право. По принцип съдебната практика не е източник на правото, въпреки че играе важна роля на практика. Само някои решения на Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgericht) имат силата на закон.

Германия е федерална държава, съставена от 16 федерални провинции (Länder). Съобразно с това има федерални закони, които се прилагат на цялата територия на федералната република, и провинциални закони, които се прилагат само в съответната федерална провинция. Всяка федерална провинция има своя собствена конституция и в границите на правната рамка, установена от Основния закон, има също правомощието да приема закони, подзаконови актове и общи административни актове.

Законодателната компетентност на федералната държава и федералните провинции е уредена подробно в Основния закон. Федералните провинции имат законодателна компетентност, доколкото тя не е била прехвърлена на федералното правителство съгласно Основния закон. Основните законодателни правомощия на федералната държава са определени в членове 71—74 от Основния закон. Освен това на различни места в Основния закон са предвидени допълнителни федерални законодателни правомощия.

Изключителна законодателна компетентност на федералната държава

В областите, които са от изключителната законодателна компетентност на федералната държава, федералните провинции имат правомощието да приемат законодателство само и доколкото изрично са оправомощени за това с федерален закон (член 71 от Основния закон).

Съгласно член 73 от Основния закон федералната държава притежава изключителна законодателна компетентност, наред с другото, в следните области: външните работи, отбраната (включително защитата на цивилното население), гражданството, свободното движение, паспортите, адресната регистрация и личните карти, имиграцията, емиграцията и екстрадицията, валутата, парите и монетите, единството на митническото и търговското пространство, въздухоплаването, сътрудничеството между федералната държава и федералните провинции във връзка с работата на криминалната полиция и законодателството за оръжията и взривните вещества.

Конкуриращи се законодателни правомощия

В областта на конкуриращото се законодателство федералните провинции имат правото да приемат законодателство, когато и доколкото федералната държава не упражни своите законодателни правомощия в същата област (член 72 от Основния закон). Правните области, предмет на конкуриращо се законодателство, включват: гражданското и наказателното право, движението по пътищата, правото на сдруженията, правото на пребиваване и на установяване на чужденците, икономическото право, трудовото право и някои аспекти на защитата на потребителите. Що се отнася до някои въпроси, изброени в член 74 от Основния закон като попадащи в обхвата на конкуриращото се законодателство, федералната държава има правото да приема законодателство само и доколкото установяването на равни условия на живот на цялата федерална територия или поддържането на правно или икономическо единство прави федералното регулиране необходимо в интерес на държавата.

С Основния закон се урежда също така въпросът за всяко стълкновение на федералното и провинциалното право. Основното правило е заложено в член 31 от Основния закон: „Федералният закон има върховенство пред провинциалните закони“. Този принцип се прилага независимо от йерархията на противоречащите си правни норми, затова федералният законодателен акт например има предимство пред конституцията на дадена федерална провинция.

Йерархия на правните норми

Основният закон оглавява йерархията на вътрешните правни норми. Той има по-висок ранг от всички други източници на вътрешното право и в качеството си на Конституция представлява основата на цялата правна система на Германия. Всяка законова разпоредба, приета в Германия, трябва да е съвместима с Основния закон както по форма, така и по съдържание. В тази връзка в член 20, параграф 3 от Основния закон се посочва, че законодателната власт е обвързана с конституционния ред, а изпълнителната и съдебната власт — със закона и правото. Освен това законодателната, изпълнителната и съдебната власт са обвързани с основните права, установени в членове 1—19 от Основния закон, които са пряко приложимо право (член 1, параграф 3). Върховенството на Основния закон се налага в крайна сметка от Федералния конституционен съд. Само Федералният конституционен съд може да обяви за недействителен парламентарен закон, ако той е противоконституционен.

В член 79, параграф 2 е постановено, че Основният закон може да се изменя само с мнозинство от две трети от членовете на Бундестага и две трети от гласовете на Бундесрата (горната камара на парламента на Германия). Бундесратът е органът, чрез който федералните провинции участват в приемането на законодателството на федералната държава и в нейната администрация, както и по въпроси, свързани с Европейския съюз. Някои ключови елементи от Основния закон — например делението на федералната държава на федерални провинции, тяхното принципно участие в законодателния процес, както и принципите, установени в член 1 и член 20, въобще не могат да се изменят (член 79, параграф 3).

Общите правила на международното право са от по-нисък ранг спрямо Конституцията, но от по-висок спрямо законите на федералната държава и федералните провинции. Тези общи правила включват международното обичайно право и общите принципи на международното право, но не и международното договорно право. Основният закон изрично предвижда, че общите правила на международното право са неразделна част от федералното право, имат предимство пред законите и пораждат права и задължения пряко за жителите на федералната територия (член 25). Тези общи правила на международното право с правно действие спрямо отделни лица (т.е. правила за защита на лицата) включват по-специално правата на човека, които трябва да бъдат определени като международни императивни норми, гарантирането на подходяща правна защита на чужденците или „специалното правило“, съгласно което наказателните производства е обусловени от получаването на разрешение за екстрадиция от екстрадиращата чужда държава.

Обикновените закони са от по-нисък ранг спрямо Конституцията. Те се приемат от Бундестага с участието на Бундесрата. Законопроекти в Бундестага могат да се внасят от федералното правителство, от Бундесрата или от Бундестага (от парламентарна група или най-малко 5 % от неговите членове). В Основния закон са посочени случаите, при които окончателното приемане на даден закон от Бундестага изисква съгласието на Бундесрата (понастоящем — съгласно статистическия материал, публикуван от Бундесрата на неговия уебсайт — около 45 % от всички закони). Бундесратът може само да подава възражения срещу останалите приемани от Бундестага законопроекти, който от своя страна може да ги отхвърли. Когато има различия в позициите на Бундестага и Бундесрата, може да бъде свикана обща комисия за съвместно разглеждане на законопроектите (Комисия за посредничество), съставена от равен брой членове на Бундестага и Бундесрата (понастоящем от по 16 членове). Ролята на Комисията за посредничество е да изготви предложения за постигане на единодушие, макар че тя не може сама по себе си да взема решения от името на Бундестага и Бундесрата.

Подзаконовите актове са от по-нисък ранг спрямо законите и могат да се издават от федералното правителство, федерален министър или правителствата на федералните провинции. Общите административни актове са от по-нисък ранг спрямо подзаконовите актове и могат да се издават от юридическо лице на публичното право (например община).

Институционална рамка

Законодателна власт

Законодателството се изготвя от парламентите на Федерална република Германия. Поради това германският Бундестаг е най-важният законодателен орган. Той се произнася по всички закони, които попадат в сферата на компетентност на Германската федерална държава чрез законодателен процес с участието на Бундесрата.

Членовете и парламентарните групи на Бундестага, също както Бундесратът и федералното правителство, могат да внасят в Бундестага нови или преразгледани законодателни актове под формата на законопроекти. Тези законопроекти се обсъждат, разискват и гласуват в съответствие с точно определена процедура.

Съгласно федералната система на Германия федералните провинции притежават значителен дял от правомощията на държавата и поради това Бундесратът също участва в законодателната процедура. Всички закони се предават на Бундесрата за гласуване и — в зависимост от естеството на предложеното законодателство — това може да доведе дори до отхвърлянето на някои предложения.

По-подробна информация е достъпна на уебсайта на Бундестага.

Законодателна процедура

Приемане на законодателството

Повечето законопроекти и теми за разискване се изготвят от федералното правителство В качеството си на централен орган на изпълнителната власт то има най-голям опит в прилагането на законодателството и притежава преки познания за това къде на практика са необходими нови нормативни разпоредби.

Въпреки това не само федералното правителство, но също и Бундесратът и членовете на германския Бундестаг са оправомощени да внасят законопроекти.

Инициативи на федералното правителство или Бундесрата

Ако федералното правителство желае да измени или въведе нов закон, федералният канцлер трябва най-напред да предаде законопроекта на Бундесрата.

По правило тогава Бундесратът разполага със срок от 6 седмици, за да даде становище, което след това правителството може да коментира писмено. След това федералният канцлер предава законопроекта на Бундестага със становището на Бундесрата. Изключение от тази процедура е проектът на Закона за бюджета, който се изпраща едновременно на Бундесрата и Бундестага.

Подобна процедура се прилага, когато се внасят законодателни инициативи от Бундесрата. След като в полза на даден законопроект са гласували мнозинството от членовете на Бундесрата, той най-напред бива предаден на федералното правителство, което дава становище по него, обикновено в рамките на 6 седмици, и след това го препраща на Бундестага.

Инициативи от членове на Бундестага

Законопроекти могат да се внасят и от членове на Бундестага, като в този случай те трябва да бъдат подкрепени или от поне една от парламентарните групи, или от най-малко 5 % от членовете на Бундестага.

Внесените по този начин законопроекти не трябва първо да се предават на Бундесрата. Поради това понякога правителството урежда внасянето на особено спешни законопроекти от своите парламентарни групи в Бундестага.

Разпространение на теми за разискване

Преди даден законопроект да може да бъде разискван в Бундестага, той най-напред трябва да бъде представен на председателя на Бундестага и регистриран от администрацията.

След това той се разпространява до всички членове на Бундестага и Бундесрата и до федералните министерства като печатен документ или по-често в електронен вид.

Веднага щом законопроектът бъде добавен в дневния ред на пленарното заседание, първият етап от неговото приемане в парламента приключва: тогава той може да бъде внесен за публично и официално обсъждане в Бундестага.

Три четения в пленарна зала

По правило законопроектите преминават през три разисквания в пленарната зала на Бундестага, т.нар. четения.

По време на първото четене се провежда дебат само ако е бил одобрен в Съвета на старейшините (специален изпълнителен орган на Бундестага) или ако е бил поискан от някоя от парламентарните групи. Най-често това се случва на особено противоречиви законодателни проекти или такива, които представляват интерес за обществеността.

Основната цел на първо четене е да се определят една или няколко комисии, които да разгледат законопроекта и да го подготвят за второ четене. Това се извършва въз основа на препоръките на Съвета на старейшините.

Ако са определени няколко комисии, една от тях поема цялостната отговорност за разискванията и следователно отговаря за напредъка на процедурата. Останалите комисии имат консултативна функция.

Законодателна работа в комисиите

Подробната работа по законодателството се извършва в постоянните комисии, в състава на които влизат членове на всички парламентарни групи. Членовете на комисиите се запознават с материята и я разискват по време на своите заседания. Те могат също така да канят заинтересовани страни и експерти на публични заседания.

Успоредно с извършваната от комисиите работа парламентарните групи създават работни групи, в които се разглеждат съответните въпроси и се изработват техните собствени позиции.

Не е необичайно между парламентарните групи в комисиите да има сближаване на позиции. Повечето законопроекти се преработват в по-голяма или по-малка степен в резултат на сътрудничеството между управляващите и опозиционните парламентарни групи.

След приключване на разискванията водещата комисия представя в пленарна зала доклад относно протичането на разискванията и резултатите от тях. Предложеното от нея решение е основата за второ четене, което след това се провежда в пленарната зала.

Дебати на второ четене

Преди второто четене всички членове получават публикуваната препоръка за решение в печатен вид. По този начин те са добре подготвени за дебата. Парламентарните групи освен това допълнително координират своите позиции по време на вътрешни заседания преди този дебат с цел да представят единна позиция по време на публичното второ четене.

След общия дебат всички разпоредби на законопроекта могат да се разглеждат поотделно. По правило обаче в пленарната зала се преминава направо към гласуване на законопроекта в неговата цялост.

Всеки член на Бундестага може да внася предложения за изменения, които след това непосредствено се разглеждат в пленарната зала. Ако пленарна зала вземе решение за внасяне на изменения, новата версия на законопроекта трябва най-напред да се отпечата и разпространи. Тази процедура обаче може да бъде съкратена със съгласието на две трети от присъстващите членове. Тогава е възможно третото четене да започне веднага.

Гласуване на трето четене

По време на третото четене се провежда допълнителен дебат само ако това бъде поискано от някоя парламентарна група или от най-малко 5 % от членовете на Бундестага.

На този етап вече не могат да се внасят предложения за изменения от отделни членове, а само от някоя от парламентарните групи или от 5 % от членовете на Бундестага. Освен това могат да се внасят само предложения по измененията, приети по време на второто четене.

Окончателното гласуване се провежда в края на третото четене. Когато председателят на Бундестага поиска да бъде гласувано в полза на законопроекта, против него или за въздържане, членовете отговарят, като стават от своите места.

След като даден законопроект събере необходимото мнозинство в пленарната зала на Бундестага, той се предава на Бундесрата като закон.

Съгласие на Бундесрата

Чрез Бундесрата федералните провинции участват в оформянето на всеки закон. В тази връзка правата на Бундесрата за участие в законодателния процес са точно определени.

Бундесратът не може да прави изменения в закона, приет от Бундестага. Ако Бундесратът не даде своето съгласие за даден закон, той може да изиска свикване на Комисията за посредничество. Комисията за посредничество се състои от равен брой членове на Бундестага и Бундесрата.

За някои закони съгласието на Бундесрата е задължително. Това са например закони, които засягат финансовите и административните компетентности на федералните провинции.

Когато става въпрос за законопроекти, срещу които Бундесратът може да внесе възражение, Бундестагът може да приведе даден закон в сила дори ако в Комисията за посредничество не е било постигнато единство. Това обаче изисква ново гласуване, при което Бундестагът трябва да приеме законопроекта с абсолютно мнозинство.

Влизане в сила

След като даден законопроект е бил одобрен от Бундестага и Бундесрата, той трябва да премине през няколко допълнителни етапа, преди да може да влезе в сила като закон.

Закон, който е бил приет, най-напред се отпечатва и предава на федералния канцлер и на компетентния федерален министър за приподписване.

След това федералният президент получава закона за обнародване. Той преглежда дали законът е бил одобрен в съответствие с Конституцията и дали няма видими съществени противоречия с Основния закон. След като тези проверки бъдат извършени, федералният президент подписва закона и разпорежда той да бъде публикуван във Федералния държавен вестник (Bundesgesetzblatt).

Така законът се обнародва. Ако в закона не е посочена конкретна дата за влизането му в сила, това става на 14-я ден след датата на публикуване на броя на Федералния държавен вестник, в който е отпечатан законът.

По-подробна информация е достъпна на уебсайта на Бундестага.

Бази данни с правна информация

В интернет на сайта Закони в интернет Федералното министерство на правосъдието и защитата на потребителите и Федералната служба „Правосъдие“ предоставят почти всички действащи федерални закони на гражданите, които желаят да се запознаят с тази информация, безплатно. Законите и подзаконовите актове могат да бъдат намерени в актуалните им редакции. Те непрекъснато се консолидират от центъра за документация към Федералната служба „Правосъдие“.

Многобройни важни закони могат да бъдат намерени на сайта и на английски език. От 2010 г. насам избрани решения на Федералния конституционен съд, федералните върховни съдилища и Федералния патентен съд са публикувани на уебсайта Rechtsprechung im Internet [онлайн съдебна практика]. Тази информация е достъпна безплатно.

Освен това федералното правителство под егидата на Федералното министерство на вътрешните работи, строителството и родината предоставя безплатно в интернет на страницата Административни разпоредби в интернет обширна база данни, съдържаща актуалните общи административни разпоредби, издадени от най-висшите федерални органи.

Тъй като Федерална република Германия е федерална държава, всяка отделна федерална провинция сама урежда публикуването на собственото си провинциално законодателство. За тази цел те са създали свои собствени уебсайтове, към които са предоставени връзки в Justizportal des Bundes und der Länder (портал за правосъдие на федералната държава и провинциите).

Връзки по темата

Bundesgesetzblatt (Федерален държавен вестник)

Gesetze im Internet (онлайн законодателство)

Преводи на английски език на законодателството на сайта на Закони в интернет

Verwaltungsvorschriften im Internet (Административни разпоредби в интернет)

Justizportal des Bundes und der Länder (портал за правосъдие на федералната държава и провинциите)

Бундестаг

Бундесрат (горната камара на парламента на Германия)

Федерално правителство на Германия

Dokumentations- und Informationssystem für Parlamentarische Vorgänge (система за документация и информация за парламентарните операции)

Bundesanzeiger (Държавен вестник)