Намиране на информация по региони
Източници на правото
Видове правни инструменти — описание
Конституцията регламентира държавното устройство на нидерландската държава и представлява основа за законодателството. Договорите между Нидерландия и други държави са важен източник на правото. Член 93 от Конституцията предвижда, че разпоредбите на договорите и решенията на международни институции могат да имат пряко действие в нидерландската правна система и в такъв случай се ползват с предимство пред нидерландските закони. Действащите законови разпоредби в Кралство Нидерландия не се прилагат, ако са несъвместими с гореспоменатите разпоредби. По тази причина правните норми на Европейския съюз, съдържащи се в договори, регламенти и директиви, са основен източник на правото в Нидерландия.
Статутът за Кралство Нидерландия урежда конституционните отношения между Нидерландия, Аруба, Кюрасао и Синт Мартен.
Законите се изготвят на национално равнище. Въз основа на делегиране, предвидено в закона, централното правителство може да създава (допълнителни) подзаконови разпоредби под формата на министерски постановления и общи административни актове. Възможни са и независими общи административни актове (които не произтичат от закон). Конституцията предоставя законодателни правомощия и на други органи на публичното право (провинции, общини и комитети по водите).
Съдебната практика е източник на правото, тъй като значението на съдебните решения не се ограничава до конкретното дело, по който е било постановено решението. Решенията на съдилищата от по-горна инстанция служат като насоки за останалите съдилища. Тези на Върховния съд се ползват с особен авторитет, тъй като задачата на този съд е да допринася за еднаквото прилагане на правото. Ето защо в ново дело, което се разглежда от съд от по-ниска инстанция, съдът ще вземе предвид решенията на Върховния съд при постановяването на решението си.
Общите принципи на правото са от голямо значение за правителството и за правораздаването. Понякога законът препраща към общи принципи на правото, какъвто е случаят с Гражданския кодекс (разумност и справедливост). Съдът също може да се основе на общите принципи на правото при постановяването на решение.
Обичайното право, известно също като неписано право, е допълнителен източник на правото. По принцип обичаят е от значение само ако законът се позовава на него, но все пак съдът може да вземе предвид определени обичайни практики в решението си, ако е налице конфликт. Обичайните практики не могат да бъдат източник на правото при определянето на дадено деяние за престъпление (член 16 от Конституцията).
Йерархия на правните норми
Член 94 от Конституцията гласи, че някои правила на международното право имат йерархическо предимство: не се прилагат законовите разпоредби, които са несъвместими с тези правила на международното право. Европейското право, по своята същност, също се прилага с предимство пред националното право. По йерархичен ред после следват Статутът, Конституцията и законите на парламента. Те се нареждат над останалото законодателство. Законодателството на парламента се приема съвместно от правителството и парламента (избраните народни представители).
Освен това е предвидено, че закон може частично или изцяло да изгуби правната си сила само в резултат на приемането на нов закон. В допълнение съществува общото правило за тълкуване, според което специалният закон се прилага с предимство пред разпоредбите на общия закон. В континенталната правна традиция законът стои по-високо в йерархията на източниците на правото от съдебната практика.
Институционална рамка
Институции, компетентни за приемането на правни норми
Законодателен процес
Законите се приемат съвместно от правителството и парламента. Законодателните предложения могат да се внасят от правителството или от Долната камара на парламента. Държавният съвет предоставя становища по законодателни предложения, както и по общи административни актове. При подготвянето на законодателните предложения обикновено се провеждат консултации с други заинтересовани страни.
Обикновено Съветът на министрите приема законодателните предложения и ги изпраща на Държавния съвет за препоръка. Правителството отговаря на тази препоръка като изготвя последващ доклад. След това правителството изпраща законодателното предложение — с евентуално необходимите изменения — на Долната камара посредством кралско съобщение. Предложението може да бъде изменено по време на обсъжданията в Долната камара. Долната камара има право да внася изменения. След като бъде прието от Долната камара, предложението подлежи на разглеждане в Сената. Сенатът може само да приеме или отхвърли законодателното предложение. На този етап вече не могат да бъдат внасяни изменения. След като бъде приет от Сената, законодателният текст се подписва от Краля и от министъра, след което става закон.
Бази данни с правна информация
Overheid.nl е централната точка за достъп до цялата информация относно правителствените организации в Нидерландия. Тази страница предоставя достъп до местното и националното законодателство.
Officielebekendakingen.nl предоставя достъп до официалните вестници (Staatsblad, Staatscourant и Tractatenblad). На уебсайта може да намерите и всички публикации на нидерландския парламент.
Достъпът до базата данни безплатен ли е?
Достъпът до уебсайта и базата данни е безплатен.
Свързани връзки
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.