Медиация в държавите от ЕС

Франция

Вместо да се обръщате към съда, защо не опитате да разрешите спора си чрез медиация? Това е способ за алтернативно разрешаване на спорове, при който медиатор помага на страните по спора да постигнат споразумение. Във Франция правителството и лицата, упражняващи юридически професии, са запознати с предимствата на медиацията и в законодателството силно се насърчава нейното използване.

Съдържание, предоставено от
Франция

Към кого да се обърна?

Във Франция не съществува централен или правителствен орган, който да отговаря за регулирането на професията на медиатора.

Няма национален официален уебсайт по въпросите на медиацията. На уебсайта https://www.justice.fr/r%C3%A9gler-litiges-autrement/m%C3%A9diation обаче има раздел „Медиация“, който се актуализира.

Всеки апелативен съд (cour d’appel) публикува списъци на медиатори по гражданскоправни, социалноправни и търговскоправни въпроси. Тези списъци се изготвят съгласно член 8 от Закон № 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век. Макар че основната цел е да се предостави информация на съдиите, списъците могат да бъдат споделени и със страните по спора чрез всякакви средства. По-специално те са достъпни на уебсайтовете на съответните апелативни съдилища.

В коя област е допустимо прибягването до медиация и/или то е най-често срещано?

Страните могат да прибягват до медиация по всяко време и във всяка област на правото, с изключение на тези области, които попадат в приложното поле на нормите на публичната политика, уреждащи социалното и икономическо поведение (ordre public de direction). Така например медиацията не може да се използва за заобикаляне на повелителните норми относно брака или развода.

Най-често медиацията се използва за разрешаването на:

  • спорове между съседи;
  • проблеми, свързани с погасяването на задължение;
  • спорове между собственици и наематели;
  • спорове между съпрузи по отношение на правото на лични отношения с дете.

Какви правила трябва да бъдат следвани?

Прибягване към медиация

Медиацията по гражданскоправни въпроси е въведена във френското право със Закон № 95-125 от 8 февруари 1995 г. относно организацията на съдилищата и гражданското, наказателното и административното производство.

С Постановление (ordonnance) № 2011-1540 от 16 ноември 2011 г. Директива 2008/52/ЕО на ЕС се транспонира във френското право. С директивата се установява рамка, предназначена да улеснява уреждането на спорове между страните по взаимно съгласие с помощта на трета страна, в случая медиатор. С постановлението се разширява обхватът на разпоредбите на директивата, така че да включва не само трансграничната медиация, но също така медиацията без трансграничен елемент, с изключение на спорове, свързани с трудови договори или административноправни спорове, свързани с упражняването на суверенната власт на държавата (droit administratif régalien).

С постановлението от 16 ноември 2011 г. се изменя също така законът (loi) от 8 февруари 1995 г. с цел въвеждане на обща правна уредба в областта на медиацията. С него се дава определение на понятието „медиация“, посочват се условията, на които трябва да отговаря медиаторът, и се потвърждава принципът на поверителност, който е от съществено значение за успеха на процеса на медиация.

Медиация по споразумение:

Страните могат да решат да се консултират с медиатор по тяхна преценка. В този случай не е необходимо да се обръщат към съда.

Въпреки това страни, които са отнесли спора си пред съда, все още имат възможност да получат достъп до способ за алтернативно разрешаване на спорове, като например медиация.

Разпоредена от съда медиация:

Когато обаче има образувано съдебно производство, „съдът, пред когото даден спор е отнесен за разрешаване, може със съгласието на страните да посочи трето лице, което да ги изслуша и да съпостави гледните им точки, за да им позволи да намерят разрешение на спора, който ги противопоставя“ (член 131-1 от Гражданския процесуален кодекс).

По семейноправни въпроси, при определяне на това как ще се упражняват родителските права или при постановяване на временни мерки по бракоразводни дела, съдът също така може да укаже на страните да посетят информационна среща относно медиацията, като тя е безплатна за страните и не може да породи някаква особена санкция (членове 255 и 373-2-10 от Гражданския кодекс).

Със Закон № 2019-222 от 23 март 2019 г. относно програмирането за периода 2018—2022 г. и реформата на съдебната система в член 373-2-10 от Гражданския кодекс се въвежда медиация след постановяването на решение:

„Ако страните не са постигнали съгласие, съдът се опитва да ги помири.

За да помогне на родителите да се споразумеят относно упражняването на родителските права, съдът може да им предложи да участват в медиация, освен когато има твърдения, че единият родител е проявил насилие спрямо другия родител или детето. Ако родителите са съгласни на медиация, съдът може да назначи за тази цел семеен медиатор, включително в окончателното решение относно начина на упражняване на родителските права.

Освен когато има твърдения, че единият родител е проявил насилие спрямо другия родител или детето, съдът може дори да насочи родителите към среща със семеен медиатор, който да ги информира за целта и начина на провеждане на мярката за медиация.“

Задължителна медиация

Съгласно последните законодателни промени във френското право използването на медиацията при определени обстоятелства става задължително.

С член 7 от Закон № 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век в 11 съдилища се въвежда експериментално изискване за прибягване до медиация преди сезирането на съда. Първоначално беше предвидено експериментът да приключи в края на 2019 г., но срокът му бе удължен до 31 декември 2020 г.

Всеки, който желае да се измени решение на семеен съд или разпоредба на одобрено от съда споразумение, трябва да прибегне до семейна медиация, преди да отнесе отново въпроса пред съда. Ако това не бъде направено, молбата за изменение няма да бъде допусната.

Това се прилага по отношение на молби, които се отнасят до:

  • обичайното местопребиваване на детето;
  • правото на посещение и правото на престой на детето;
  • приносът на родителя към образованието и издръжката на малолетно или непълнолетно дете, и
  • решения, свързани с упражняването на родителски права.

Прибягването до семейна медиация преди повторно сезиране на съда не е задължително, ако:

  • единият родител е проявил насилие спрямо другия родител или спрямо детето;
  • молбата цели одобрение от съда на споразумение между двете страни, или
  • в оценката на съда се съдържа друга основателна причина да не се изисква страните да прибегнат до медиация, преди да се обърнат отново към съда.

Със Закон № 2019-222 от 23 март 2019 г. относно програмирането за периода 2018—2022 г. и реформата на съдебната система използването на способ за алтернативно разрешаване на спорове, като например медиация, във връзка с молби, свързани с изплащането на сума, ненадвишаваща 5 000 EUR, или спор между съседи, става задължително. Преди тези молби да могат да бъдат отнесени до съда, страните трябва, по своя преценка, да се опитат да се помирят, ръководени от помирител (conciliateur de justice), да прибегнат до медиация или да се включат в процедура, основана на участие (procédure participative). В случай че не направят това, съдът може да постанови служебно, че молбата е недопустима. В закона обаче се предвиждат четири изключения:

  • ако поне една от страните е поискала от съда да одобри споразумение;
  • ако трябва да бъде подадена жалба пред органа, който е издал решението, преди да бъде сезиран съдът;
  • ако прибягването до едно от посочените в първа алинея средства за разрешаване на спорове по взаимно съгласие не е възможно по основателна причина, по-специално ако законните помирители не са на разположение в разумен срок, или
  • ако е налице специална разпоредба, съгласно която от съда или административния орган се изисква да направи предварителен опит за помирение.

Нормативна уредба на медиацията

Няма национален етичен кодекс на медиаторите.

Някои медиатори се ръководят от етични кодекси или харти, приети от сдружения или федерации, независимо дали са страни по тях пряко или чрез органа, който ги наема.

Акредитирани услуги по семейна медиация — това са услуги, за които се получава публично финансиране от Фонда за семейни надбавки (Caisse d’allocations familiales), Взаимоспомагателния селскостопански фонд (Mutualité sociale agricole) и Министерството на правосъдието — предприети с цел спазване на определени стандарти, свързани с предоставянето и качеството на тези услуги; тези стандарти са определени в национална референтна рамка.

Накрая в Наредба (décret) № 2017-1457 от 9 октомври 2017 г. относно списъците на медиаторите към апелативните съдилища се определят условията за включването в такъв списък. Съгласно тези условия медиаторите трябва:

  1. да не са осъждани, да не са обявявани в неспособност или да са лишавани от правата, изброени в бюлетин № 2 от досието им за съдимост;
  2. да не са извършвали действия, противоречащи на честта, почтеността и морала, които са породили дисциплинарна или административна санкция под формата на отстраняване, спиране, прекратяване, отнемане на одобрение или отнемане на разрешение;
  3. да са преминали обучение или да притежават опит, който показва способността им да практикуват медиация; това изискване се отнася както за физически лица, така и за правни субекти — всяко физическо лице, което принадлежи към правен субект и предоставя услуги по медиация, трябва да отговаря на условията, приложими за физическите лица.

Информация и обучение

Понастоящем във френското законодателство не се съдържа каквато и да е разпоредба за специално обучение по медиация.

С наредба от 2 декември 2003 г. и със заповед на министъра (arrêté) от 12 февруари 2004 г. за семейните медиатори е въведена диплома за държавен семеен медиатор (diplôme d’Etat de médiateur familial, DEMF).

Семейните медиатори не са длъжни да притежават тази диплома, за да практикуват, освен ако не желаят да предоставят акредитирани услуги по семейна медиация, като в този случай това е задължително.

Какви са разноските, свързани с медиацията?

Извънсъдебната или съдебната медиация се заплащат от лицата, които прибягват до този алтернативен метод за разрешаване на спорове.

Хонорарите на медиаторите могат да бъдат покрити от правна помощ съгласно предвиденото в членове 118-9 и следващите от Наредба № 91-1266 от 19 декември 1991 г. Тези хонорари не могат да надвишават обаче 256 EUR за една страна или 512 EUR за всички страни.

Що се отнася до разпоредена от съда медиация, хонорарите ще се определят от съдията, който определя съдебните разноски (magistrat taxateur) след изпълнение на задачата от страна на медиатора и въз основа на представен доклад или списък на разноските (член 119 от Наредба № 91-1266 от 19 декември 1991 г.). Съдията, който определя съдебните разноски, определя сумата на депозита и възнаграждението (членове 131-6 и 131-13 от Гражданския процесуален кодекс). Поради липсата на нормативно определени разноски единичната цена за предоставяне на услугите по семейна медиация е променлива.

При публично финансираните услуги по медиация е налице ангажимент да се прилага национална скала за финансовото участие на семействата в разноските. Финансовият дял, който трябва да се поеме от всяка страна за среща за медиация, варира от 2 до 131 EUR в зависимост от доходите на страните.

Възможно ли е принудителното изпълнение на споразумение, постигнато чрез медиация?

Когато страните постигнат споразумение то е обвързващо за тях, както и всеки договор.

Когато споразумението е постигнато извън съдебно производство, член 1565 от Гражданския процесуален кодекс предвижда възможността то да бъде представено за утвърждаване от съда, компетентен да разглежда съответния вид спорове, за да може да подлежи на принудително изпълнение.

Когато е образувано съдебно производство, член 131-12 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че въз основа на отправено искане от страните по спора представеното от тях споразумение се одобрява от съда, който разглежда делото.

В член L.111-3 1° от Кодекса за гражданските изпълнителни производства (Code des procédures civiles d'exécution) се предвижда, че споразуменията, постигнати чрез съдебна или извънсъдебна медиация, на които общите или административните съдилища са придали изпълнителна сила, представляват изпълнителни основания.

Последна актуализация: 17/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.