Налагане на мерки по обезпечение на искове в държавите от ЕС

Германия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви са различните видове мерки?

Тези мерки имат за цел да обезпечат принудителното изпълнение чрез временно налагане на запор/възбрана върху активите на длъжника или чрез временно уреждане на ситуацията. Обикновено мерките сами по себе си не погасяват задължението.

Съществуват следните мерки:

1.1 Обезпечителен запор/възбрана и задържане под стража/арест (dinglicher und persönlicher Arrest) (член 916 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung — ZPO))

Обезпечителният запор/възбрана служи за обезпечаване на принудителното изпълнение на парично вземане и обикновено се налага върху движимото или недвижимото имущество на длъжника. Обезпечителният запор/възбрана се налага от компетентния съд, въз основа на подадена молба. С няколко изключения, по отношение на последващото налагане на обезпечителния запор/възбрана се прилагат разпоредбите относно принудителното изпълнение. Обезпечителният запор/възбрана може да се извърши например чрез налагане на запор (Pfändung) (за движимо имущество), обезпечителна ипотека (Arresthypothek) (недвижимо имущество) или задържане под стража/арест (Haft) (на лице).

1. 2 Разпореждане за временни мерки (einstweilige Verfügung) (член 935 и следващите от Гражданския процесуален кодекс)

Разпореждането за временни мерки служи за временно обезпечаване на непарично вземане. Разпореждането за временни мерки под формата на обезпечаване на бъдещо изпълнение на непарични вземания (Sicherungsverfügung) (член 935 от Гражданския процесуален кодекс) или на временно уреждане по съдебен ред на правоотношение (Regelungsverfügung) (член 940 от Гражданския процесуален кодекс) се издава от компетентния съд въз основа на подадена молба. Освен това при утежнени условия е налице и случаят на защитно задължително разпореждане (Leistungsverfügung). От своя страна разпоредбите за принудително изпълнение се прилагат по принцип за последващото изпълнение (член 936 във връзка с член 928 от Гражданския процесуален кодекс).

1.3 Заповед за запор на банкови сметки съгласно правото на ЕС

В член 946 и следващите от Гражданския процесуален кодекс се урежда прилагането Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189 от 27 юни 2014 г., стр. 59). Заповедта за запор на банкови сметки представлява специална форма на временни мерки.


1.4 Известие за предстоящо налагане на запор върху дълг (Vorpfändung) (член 845 от Гражданския процесуален кодекс)

Освен това има и известие за предстоящо налагане на запор върху дълг, което е специален вид обезпечение за кредитора. Това е частна мярка за принудително изпълнение на кредитора във взаимоотношенията между длъжник и трето лице длъжник, която има действието на обезпечителен запор/възбрана (член 845, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Обезпечителният запор/възбрана и арест, и разпореждане за временни мерки (точки 1.1 и 1.2) се постановява с разпореждане на компетентния съд по молба от страната, търсеща правосъдие. В молбата трябва да се съдържа информация за вземането, което трябва да се обезпечи, и неотложността за издаване на разпореждане или риска от безуспешно принудително изпълнение. И двете трябва да бъдат доказани по убедителен начин пред съда, например чрез клетвена декларация.

Молбата може да бъде изготвена писмено или да бъде вписана устно в регистъра с преписки по делата. Компетентният съд е съдът, компетентен по иск по същество, или местният съд (Amtsgericht), в чийто район се намира обектът, който трябва да бъде обезпечен, предметът на съдебния спор или лицето, което трябва да бъде задържано. Когато се провежда устно изслушване, съдията се произнася с решение, докато в другите случаи издава разпореждане.

Представителството от адвокат в обезпечително производство е необходимо само в случай на устно изслушване пред регионалния съд (Landgericht).

Заповедта за запор на банкови сметки (точка 1.3) се урежда с Регламент (ЕС) № 655/2014. Член 946 и следващите от Гражданския процесуален кодекс включват разпоредбите, необходими за подаването на молбата и за процедурата, изпълнението на заповедта и всички правни средства за защита.

Известието за предстоящо налагане на запор върху дълг (точка 1.4) не се изготвя от съда (първоначално, вж. по-горе). В този случай кредиторът поема сам инициативата (обикновено чрез назначаване на съдебен изпълнител, който да действа от негово име). Кредиторът има за цел да инициира принудително изпълнение на вземането чрез налагане на запор върху вземания или други права по силата на подлежащ на изпълнение правен документ, чрез връчване на писмена декларация на трето лице длъжник или на главния длъжник, в която се посочва, че запорът върху правата или вземанията от тези взаимоотношения, е неизбежен (член 845, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). Известието до трето лице длъжник има силата на запор съгласно член 930 от Гражданския процесуален кодекс само дотолкова, доколкото действително е наложен запор в рамките на един месец (член 845, параграф 2 от Кодекса).

Законът за съдебните такси (Gerichtskostengesetz, GKG) предвижда заплащането на 150 % от таксата по производства, прилагани за налагане на запор/възбрана или арест, или разпореждане за временни мерки. Размерът на таксата се определя от цената на иска. Съдът изчислява цената на иска във всеки отделен случай‑ съгласно интересите на заявителя за ликвидация на имуществото на длъжника. По-долу е поместена таблица за таксите според цените на искове на стойност до 500 000 EUR:

Закон за съдебните такси (GKG), приложение 2 (във връзка с член 34, параграф 1, трето изречение)

Цена на иска до....EUR

Такса
...EUR


Цена на иска до....EUR

Такса
...EUR

500

35,00


50 000

546,00

1000

53,00


65 000

666,00

1500

71,00


80 000

786,00

2000

89,00


95 000

906,00

3000

108,00


110 000

1026,00

4000

127,00


125 000

1146,00

5000

146,00


140 000

1266,00

6000

165,00


155 000

1386,00

7000

184,00


170 000

1506,00

8000

203,00


185 000

1626,00

9000

222,00


200 000

1746,00

10 000

241,00


230 000

1925,00

13 000

267,00


260 000

2104,00

16 000

293,00


290 000

2283,00

19 000

319,00


320 000

2462,00

22 000

345,00


350 000

2641,00

25 000

371,00


380 000

2820,00

30 000

406,00


410 000

2999,00

35 000

441,00


440 000

3178,00

40 000

476,00


470 000

3357,00

45 000

511,00


500 000

3536,00

Ако молбата ще се гледа в рамките на устно производство и ако делото не се прекратява с оттегляне на молбата за защита преди приключване на устното производство или чрез признаване на задължение, отхвърляне на иска или спогодба (в тези случаи таксата се намалява с 50 %), се заплаща по-висока такса, равна на 300 %. Първоначално разходите се поемат от страната, срещу която съдът е присъдил в своето решение — допълнително заявителят, като инициатор на делото, също носи отговорност за разходите като общ длъжник.

Съдебният изпълнител начислява такса в размер на 3 EUR за всяко връчване във връзка с предстоящо налагане на запор върху дълг на длъжник или ‑трето лице длъжник, упоменато в известието. Освен това има пощенски такси и разноски, които се таксуват за всяко удостоверение, което може да е необходимо. Таксата за лично връчване от съдебен изпълнител е 10 EUR, като в този случай се заплащат и пътните разноски на съдебния изпълнител. В зависимост от пропътуваното разстояние до помещенията на адресата таксата ще бъде между 3,25 EUR и 16,25 EUR. Таксата на съдебния изпълнител за изготвяне на покана за изпълнение от него или от името на кредитор (член 845, параграф 1, второ изречение от Кодекса) е 16 EUR за изпълнение на официален акт.

Изпълнението на съдебното разпореждане се извършва главно от съдебния изпълнител и се осъществява чрез инструментите на държавата (принудително изпълнение). То се провежда в съответствие с действащите към момента разпоредби за изпълнение на съдебни решения.

Отклонение: Изпълнението на съдебно решение, подлежащо на предварително изпълнение, с което се оспорва обезпечителна мярка, не се различава съществено от изпълнението на окончателното решение. Законът обаче определя различни начини за изпълнение в зависимост от естеството на иска.

Ако се дължи определена сума, кредиторът обикновено използва съдебен изпълнител, който да изпълни решението на съда. За привеждане в изпълнение от съдебния изпълнител на решение срещу движимо имущество се начислява такса в размер на 26,00 EUR. Ако времето за работа на съдебния изпълнител продължава повече от три часа, се дължи допълнителна такса от 20,00 EUR за всеки допълнителен час или част от него. Освен това се начисляват и всички необходими разходи, направени от съдебния изпълнител. Заповедта за плащане може също така да даде право на кредитора да подаде молба за съдебен запор върху вземания на длъжника (напр. правото на плащане на заплати) (член 829 от Гражданския процесуален кодекс). Такса от 20,00 EUR се събира за производството във връзка със самата молба, а извънредните разходи (по-специално разходите за връчване на съдебно разпореждане) се начисляват отделно.

Ако изпълнението се прилага спрямо недвижимо имущество на длъжника, за обезпечение на дълга може да бъде учредена ипотека или имуществото може да бъде предложено за принудителна публична продан или за принудително управление. В Закона за съдебните и нотариалните такси в охранителните производства (Закона за съдебните и нотариалните такси, GNotKG) (Gesetz über Kosten der freiwilligen Gerichtsbarkeit für Gerichte und Notare (Gerichts- und Notarkostengesetz, GNotKG)) се предвижда, че една пълна такса, съизмерима със стойността на дълга, който трябва да се обезпечи, е дължима за учредяване на ипотека за обезпечаване на дълга в имотния регистър. По-долу е поместена таблица за таксите за суми на стойност до 3 млн. евро:

Закон за съдебните и нотариалните такси в охранителните производства (Закон за съдебните и нотариалните такси, GNotKG)

Приложение 2 (във връзка с член 34, параграф 3)


Размер на задължението до ...EUR

Такса
Таблица А
...EUR

Такса
Таблица Б
...EUR


Размер на задължението до ...EUR

Такса
Таблица А
...EUR

Такса
Таблица Б
...EUR


Размер на задължението до ...EUR

Такса
Таблица А
...EUR

Такса
Таблица Б
...EUR

500

35,00

15,00


200 000

1746,00

435,00


1 550 000

7316,00

2615,00

1000

53,00

19,00


230 000

1925,00

485,00


1 600 000

7496,00

2695,00

1500

71,00

23,00


260 000

2104,00

535,00


1 650 000

7676,00

2775,00

2000

89,00

27,00


290 000

2283,00

585,00


1 700 000

7856,00

2855,00

3000

108,00

33,00


320 000

2462,00

635,00


1 750 000

8036,00

2935,00

4000

127,00

39,00


350 000

2641,00

685,00


1 800 000

8216,00

3015,00

5000

146,00

45,00


380 000

2820,00

735,00


1 850 000

8396,00

3095,00

6000

165,00

51,00


410 000

2999,00

785,00


1 900 000

8576,00

3175,00

7000

184,00

57,00


440 000

3178,00

835,00


1 950 000

8756,00

3255,00

8000

203,00

63,00


470 000

3357,00

885,00


2 000 000

8936,00

3335,00

9000

222,00

69,00


500 000

3536,00

935,00


2 050 000

9116,00

3415,00

10 000

241,00

75,00


550 000

3716,00

1015,00


2 100 000

9296,00

3495,00

13 000

267,00

83,00


600 000

3896,00

1095,00


2 150 000

9476,00

3575,00

16 000

293,00

91,00


650 000

4076,00

1175,00


2 200 000

9656,00

3655,00

19 000

319,00

99,00


700 000

4256,00

1255,00


2 250 000

9836,00

3735,00

22 000

345,00

107,00


750 000

4436,00

1335,00


2 300 000

10 016,00

3815,00

25 000

371,00

115,00


800 000

4616,00

1415,00


2 350 000

10 196,00

3895,00

30 000

406,00

125,00


850 000

4796,00

1495,00


2 400 000

10 376,00

3975,00

35 000

441,00

135,00


900 000

4976,00

1575,00


2 450 000

10 556,00

4055,00

40 000

476,00

145,00


950 000

5 156,00

1655,00


2 500 000

10 736,00

4135,00

45 000

511,00

155,00


1 000 000

5336,00

1735,00


2 550 000

10 916,00

4215,00

50 000

546,00

165,00


1 050 000

5516,00

1815,00


2 600 000

11 096,00

4295,00

65 000

666,00

192,00


1 100 000

5696,00

1895,00


2 650 000

11 276,00

4375,00

80 000

786,00

219,00


1 150 000

5876,00

1975,00


2 700 000

11 456,00

4455,00

95 000

906,00

246,00


1 200 000

6056,00

2055,00


2 750 000

11 636,00

4535,00

110 000

1026,00

273,00


1 250 000

6236,00

2135,00


2 800 000

11 816,00

4615,00

125 000

1146,00

300,00


1 300 000

6416,00

2215,00


2 850 000

11 996,00

4695,00

140 000

1266,00

327,00


1 350 000

6596,00

2295,00


2 900 000

12 176,00

4775,00

155 000

1386,00

354,00


1 400 000

6776,00

2375,00


2 950 000

12 356,00

4855,00

170 000

1506,00

381,00


1 450 000

6956,00

2455,00


3 000 000

12 536,00

4935,00

185 000

1626,00

408,00


1 500 000

7136,00

2535,00





За молба за издаване на заповед, налагаща принудителна публична продан или принудително управление на недвижим имот, се дължи такса от 100,00 EUR.

Когато в съдебното решение се приема, че длъжникът трябва да предаде движимо имущество, съдебният изпълнител ще изпълни съдебното решение по подадена от кредитора молба. За свързания с това официален акт се дължи такса от 26,00 EUR. Когато в съдебното решение се приема, че длъжникът трябва да предаде недвижимо имущество или жилище, за работата във връзка с освобождаването на имота се начислява такса от 98,00 EUR. Освен това са изискуеми непредвидените разходи на съдебния изпълнител, по-специално тези за работата на трети страни (напр. разходи за преместване, за ключар и т.н.). И отново, ако времето за работа на съдебния изпълнител е повече от три часа, се дължи допълнителна такса от 20,00 EUR за всеки допълнителен час или част от него.

2.2 Основни условия

Издаването на заповед за налагане на запор/възбрана върху имущество или арест на лице предполага, че съществува дълг и че са налице основания за запора или възбраната или ареста. Запорът или възбраната на всички активи на длъжника, които могат да бъдат подложени на подобни действия, са основани, ако има опасения, че длъжникът посредством непочтени действия осуетява или значително възпрепятства бъдещото изпълнение на съдебното решение например чрез преместване или прикриване на активи. Задържането под стража, т.е. арестът на самия длъжник, също има за цел преди всичко да попречи на длъжника да премести всички налични активи, върху които може да бъде наложен(а) запор/възбрана. Задържането под стража обаче може да се разпореди само ако изискваното ниво на обезпечение за кредитора не може да бъде постигнато чрез налагането на запор/възбрана върху имущество.

Разпореждането за временни мерки (във всяка форма) е предназначено да предотврати промяна на съществуващото положение, което би накърнило или възпрепятствало значително реализирането на правата или правоотношенията на дадена страна. Предмет на разпореждането могат да бъдат искове, изискващи (временно) предоставяне на предмети или (временно) приемане или предприемане на дадено действие (член 935, член 938 и член 940 от Гражданския процесуален кодекс). Правилата, приложими към разпореждания за временни мерки, са също толкова съществени колкото приложимите в случай на налагане на запор/възбрана и задържане под стража (член 936). При особено изключителни обстоятелства съдът може също така да разпореди да се извърши временно плащане. Искът и основанията за издаване на разпореждане за налагане на запор/възбрана трябва да бъдат доказани по убедителен начин пред съда, например чрез клетвена декларация или чрез представянето на документи (член 920, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс). В това отношение e от значение съдът да е в състояние да оцени иска и неотложността като „изключително вероятни“ още при представянето. Същото се прилага и за разпореждането за временни мерки (член 936 от ZPO).

При производство за налагане на запор/възбрана или задържане под стража/арест е възможно, но не е необходимо предварително изслушване на страните (член 922 от Гражданския процесуален кодекс). Последващо изслушване е необходимо, ако длъжникът оспорва заповедта за запор/възбрана или задържане под стража, като самата заповед трябва да му бъде връчена в рамките на една седмица от издаването ѝ (член 924). Изслушване се изисква обикновено при производства за разпореждане на временни мерки; то може да бъде отменено само при спешни случаи или ако молбата е отхвърлена (член 937, параграф 2). Няма определени срокове за изслушване на страните.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Обезпечителните мерки обхващат всички активи, които подлежат на принудително изпълнение.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Налагането на запор/възбрана има ефект на задържане на активи; както основният длъжник, така и трети лица длъжници губят правата си да се разпореждат със запорираните или възбранените активи.

Налагането на запор/възбрана е защитено от член 136 от Наказателния кодекс (Strafgesetzbuch StGB), който се отнася до унищожаването на вещи, намиращи се под запор/възбрана. Освен това нарушенията могат също така да доведат до искове за обезщетения за вреди съгласно гражданското право.

По отношение на разпореждане за временни мерки се прилага следното: Съдебният изпълнител изпълнява заповедта за преместване на имуществото в съответствие с член 883 от Гражданския процесуален кодекс. Съдът може да наложи изискване или забрана за извършването на определени действия съгласно член 887 (упълномощаване от съда на кредитора да предприеме разумни действия) или съгласно член 888 и член 890 (налагане на имуществени санкции/задържане под стража или глоба/арест за предотвратяване на неоснователни действия или бездействия и мълчаливо съгласие).

Съгласно член 835, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс се прилагат специални разпоредби за налагане на запор върху салдата по банкови сметки. Парични суми от сметката на длъжник, който е физическо лице, не могат да бъдат платени на кредитора, докато не изтекат четири седмици от връчването на заповедта за прехвърляне ‑на трето лице длъжник. Тази процедура дава възможност на длъжника да подаде молба за защита от налагане на запор преди салдото да бъде изплатено на кредитора.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Заповедта за налагане на запор/възбрана или задържане под стража, или разпореждането за налагане на временни мерки трябва да бъде изпълнена(но) в срок от един месец от датата на постановяване или връчване на решението.

Мерките са валидни дотогава, докато са налице основанията, обосноваващи налагането на обезпечителните мерки. Те се отменят и ако се постанови решение по главния иск.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Както вече бе посочено, съдът може да разпореди налагане на запор/възбрана или задържане под стража и налагане на временни мерки чрез окончателно съдебно решение (Urteil) (след провеждане на заседание) или чрез определение (Beschluss) (член 922 и член 936 от Гражданския процесуален кодекс).

Страните могат да подадат жалба срещу съдебно решение, ако стойността на предмета на жалбата надвишава 600 EUR.

В случай че е издадена заповед, се прилага следното:

Длъжникът може да подаде жалба срещу заповед за налагане на запор/възбрана или задържане под стража, или разпореждане за налагане на временни мерки (член 924 от Кодекса). След което, с оглед постановяване на окончателно съдебно решение относно законосъобразността на мярката, се провежда устно съдебно заседание. При посочените обстоятелства срещу съдебното решение на свой ред може да бъде подадена жалба.

Ако молбата бъде отхвърлена с определение, кредиторът може да подаде незабавно възражение (sofortige Beschwerde) в рамките на две седмици от връчването на решението. Същото важи и ако е издадено определение за налагане на запор/възбрана или задържане под стража, или разпореждане за налагане на временни мерки, но в този случай кредиторът трябва да предостави обезпечение.

Освен това длъжникът може да поиска отмяната на налагането на запора или възбраната или задържането под стража, или разпореждането за временни мерки, ако кредиторът не е успял да предяви своите искания в предвидения срок (член 926 от Гражданския процесуален кодекс) или поради промяна в обстоятелствата (член 927).

Що се отнася до Регламент (ЕС) № 655/2014, в член 953 от Гражданския процесуален кодекс се съдържат правни средства за защита срещу съдебни решения във връзка със заповед за запор на банкови сметки.

Накрая, в член 945 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда задължение за страната, получила разпореждане за временни мерки за обезщетение за нанесени вреди, ако заповедта за налагане на запор/възбрана или разпореждането за временни мерки се окаже неоснователна(о) от самото начало или предназначената мярка се отменя съгласно член 926, параграф 2 или член 942, параграф 3 от Кодекса.

В срок от един месец кредиторът може да поиска изпълнение на заповед за налагане на запор/възбрана или задържане под стража, или на разпореждане за временни мерки. По същество в случая се прилагат общите разпоредби относно изпълнението (член 928 и член 936 от Гражданския процесуален кодекс). Заповедта за налагане на запор/възбрана се изпълнява чрез запор (член 930); задържането под стража на длъжника обикновено се извършва чрез издаване на заповед за задържане под стража (член 933).

Последна актуализация: 20/09/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.