Налагане на мерки по обезпечение на искове в държавите от ЕС

Унгария
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви са различните видове мерки?

Закон CXXX от 2016 г. относно Гражданския процесуален кодекс предвижда два вида законови мерки за гарантиране на събирането на оспорени вземания: временна мярка и предварително изпълнение, които осигуряват защита преди произнасянето на окончателното решение на съда. Съществуват също и обезпечителни мерки, предвидени в Закон LIII от 1994 г. за принудителното изпълнение по съдебен ред.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Временна мярка може да се иска в хода на производството и преди подаването на исковата молба или жалбата. В случай на искане за постановяване на временна мярка съдът се произнася по допустимостта на исковата молба или жалбата. При разглеждането на искането за временна мярка съдът трябва да се произнесе в бързо производство и трябва да предприеме мерки незабавно, най-късно в срок от осем дни. При вземане на решението съдът трябва да прецени дали мярката не би причинила по-голяма вреда на ответната страна от тази, която в противен случай би понесла страната, поискала временната мярка, както и да отчете възможността да поиска предоставянето на обезпечение. Съдът дава възможност на ответната страна да отговори на искането за временна мярка. Съдът приканва страните да изразят становището си относно искането, както сметне за най-уместно. Той може да разпореди изслушване на страните, ако сметне, че това е необходимо за оценка на искането, по-специално когато трябва да вземе решение за предоставянето на обезпечение. Страните, които не спазят определения срок за изслушването, не могат да подадат искане за неговото удължаване. При вземане на решение за постановяване на временна мярка се допуска събиране на доказателства само ако не е възможно искането да бъде оценено по същество без такива доказателства. Съдът може също така да събира всички необходими доказателства при разглеждане на допустимостта на исковата молба или жалбата. Съдът се произнася по искането за постановяване на временна мярка с определение, което може да бъде обжалвано отделно. Съдът може да промени определението въз основа на подадена молба. Определението за постановяване на временна мярка е предварително изпълняемо. Освен ако съдът не е постановил друго, срокът за изпълнение на определението започва да тече от деня, следващ датата на съобщаването му в писмен вид. Определението остава в сила, докато не бъде отменено от съда с друго определение, издадено по искане на някоя от страните след изслушване на другата страна, или с окончателното решение или с друг съдебен акт, с който приключва производството. Ако определението за постановяване на временна мярка не бъде отменено с окончателното решение или с друг съдебен акт, с който приключва производството, то ще престане да действа, когато решението на първоинстанционния съд влезе в сила. Временната мярка престава да действа, ако производството бъде прекратено или не бъде подновено след спиране. Съдът трябва да посочи този факт в определението си за прекратяване на производството или да постанови прекратяване на производството по делото. Последиците от временната мярка не се влияят от прекратяването или спирането на производството.

Искане за временна мярка може да бъде подадено преди исковата молба, ако страната, която го подава, докаже, че подаването му на по-късен етап, след започване на производството, може да осуети целта на определението за постановяване на временна мярка. Искането за временна мярка трябва да бъде подадено до съда, който е компетентен за производството. Ако повече от един съд е териториално компетентен по отношение на производството, искането може да бъде подадено до всяко от тези съдилища. Избраният съд ще има изключителна компетентност по отношение на образуваното производство. Относно задължителното процесуално представителство в производството се прилагат общите правила на гражданския процес. Съдът разглежда приоритетно искането за временна мярка. В определението си, с което постановява временна мярка, съдът определя срок за започване на производство, който не може да бъде по-дълъг от четиридесет и пет дни след съобщаването на определението. Ако производството не започне в определения от съда срок или ако в срок от осем дни след изтичане на срока за започване на производството, ищецът не успее да докаже пред съда, постановяващ временна мярка, че производството е започнало, временната мярка се отменя с определение на същия съд в деня, следващ деня, в който изтича срокът за започване на производство. Ако производството започне, временната мярка, разпоредена преди подаване на исковата молба, остава в сила, докато не бъде отменена или, в зависимост от случая, до влизане в сила на съдебното решение на първата инстанция. Ако исковата молба бъде подадена в определения срок, но бъде отхвърлена от съда, временната мярка остава в сила до изтичането на правните последици от започване на производство.

Съдът се произнася по предварителното изпълнение в своето решение на първа инстанция.

Съдът се произнася по налагането на обезпечителни мерки в бързо производство — не по-късно от осем дни — и незабавно изпраща определението за обезпечителните мерки на съдебния изпълнител, който веднага пристъпва към изпълнение. Жалбата срещу определение на съда за налагане на обезпечителна мярка няма отлагателно действие.

Като обезпечителна мярка може да се иска и издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки, дори преди кредиторът да е завел дело по същество. В такъв случай производството по същество трябва да започне в кратък срок.

2.2 Основни условия

По искане на заинтересована страна съдът може да постанови временна мярка, за да възпрепятства евентуална промяна в настоящото положение, ако впоследствие би било невъзможно то да бъде възстановено, за да гарантира, че упражняването на правата на ищеца на по-късен етап няма да бъде осуетено, за да предотврати непосредствена вреда за ищеца или по друга причина, която заслужава специално внимание. С определението за временна мярка може да бъде наложено задължение за извършване на действие, което ищецът би имал право да поиска по силата на правото, чиято защита се търси в производството. Ако горните условия са изпълнени, искане за временна мярка може да бъде подадено преди исковата молба, ако страната, която го подава, докаже, че подаването му на по-късен етап, след започване на производството, може да осуети целта на определението за постановяване на временна мярка. В искането за временна мярка трябва да бъде посочено условието, което налага постановяването на определение за временна мярка, и да бъдат представени и доказани обстоятелствата, обосноваващи това условие. Ищецът трябва да посочи конкретно естеството на исканите мерки. Ако искането за временна мярка е подадено преди исковата молба, ищецът трябва също така да предостави необходимите данни за определяне на съда, който е компетентен да образува производството. Трябва да се посочи и правото, чиято защита се търси в производството. Съдът може да обуслови определението за временна мярка от предоставянето на обезпечение, ако ответната страна докаже, че има вероятност да понесе вреди в резултат на исканите мерки, които да обосноват предявяването на иск за обезщетение или възстановяване в първоначалното положение срещу ищеца, ако ответната страна спечели делото. При вземане на решение за предоставяне на обезпечение съдът трябва да отчете степента на правдоподобност на обстоятелствата, на които се основава искането. Ако вредата не е съществена, съдът не трябва да постановява предоставянето на обезпечение. Съдът постановява да бъде предоставено обезпечение в два случая. Когато ответната страна поиска това и е в състояние да докаже вероятността да претърпи вреда, съответстваща на исканото обезпечение. Когато предоставянето на обезпечение е предложено от ищеца и се приема от ответната страна. В първия случай размерът на обезпечение съответства на вероятната вреда, посочена от ответната страна. Във втория случай размерът е този, предложен от ищеца и приет от ответника. Ако ищецът предложи конкретна сума като обезпечение, съдът приканва ответника да я приеме с нарочно изявление по бърз начин. Приемането на размера на обезпечението не представлява признаване на обстоятелствата, представени като основание за постановяване на определението за временна мярка. Предоставянето на обезпечение предполага депозиране в съда на пари, ценни книжа, парични еквиваленти, а ако обезпечението е банкова гаранция — на документ за банкова гаранция. Решението трябва да бъде обявено за подлежащо на изпълнение независимо от евентуално обжалване, ако с него се налага някое от следните задължения: предоставяне на издръжка, анюитет или друго периодично плащане със същата цел; преустановяване на правонарушение; плащане на вземане, прието от ответника; плащане на суми въз основа на задължение, поето в публичен акт или в частен акт с пълна доказателствена стойност, ако основанията за плащането са доказани от такива документи, и други непарични задължения, при които забавянето на изпълнението би причинило на ищеца непропорционално големи вреди или вреди, които е трудно да се определят, и ищецът е осигурил адекватно обезпечение. Съдът може да не разреши предварително изпълнение, ако тежестта, наложена на страната чрез изпълнението, би била несъразмерна на тежестта, наложена на другата страна при отказ за разрешаване на предварително изпълнение. Искане в този смисъл трябва да бъде подадено от ответника преди приключването на съдебното заседание. Съдът може да обяви, че решението подлежи на частично изпълнение, доколкото това е възможно с оглед на обстоятелствата. В изключителни и надлежно обосновани случаи съдът може да откаже да разреши предварително изпълнение на решението по отношение на елементите, които вече са загубили релевантност към момента на постановяване на решението. Предварителното изпълнение не обхваща съдебните разноски, неплатените процесуални такси и разходите, заплатени от държавата.

Ако документът за изпълнение на дадено решение относно удовлетворяване на иска не може да бъде издаден, но страната, която търси изпълнение, докаже наличието на обоснован риск искът да не бъде удовлетворен на по-късен етап, съдът може да осигури обезпечение на претендираните средства или да запорира определени вещи по искане на тази страна под формата на обезпечителна мярка. Съдът може да наложи обезпечителна мярка например ако искът се основава на решение, въз основа на което документът за изпълнение може да бъде издаден, но решението все още не е станало окончателно или не подлежи на предварително изпълнение, или е окончателно, но определеният срок за неговото изпълнение все още не е изтекъл. Обезпечителни мерки могат също да бъдат предприети във връзка с искове, заведени в местен съд с искова молба съгласно законодателството, приложимо за съпружеска имуществена общност или за защита на патенти, полезни модели, топологии на полупроводникови изделия, сортове растения, търговски марки, географски указания и дизайни или сертификати за допълнителна защита, или за защитата на авторско право, или съгласно членове 4 и 6 от Закон LVII от 1996 г. относно забраната на нелоялни и ограничителни пазарни практики, в съответствие с критериите, определени в приложимите закони, или с каквито и да са други молби, в които основанието, стойността и давността на претенцията са доказани с нотариален акт или частен документ с пълна доказателствена стойност, представени по същото време.

Издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки може да се иска като обезпечителна мярка, като се използва формулярът, определен в съответния регламент за изпълнение на Комисията.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

В случай на временна мярка съдът постановява изпълнение на действията, поискани в исковата молба или в искането за постановяване на временна мярка. Това може да се отнася до всякакви претенции или имущество, посочени в молбата. Неизпълнението на определението на съда доброволно води до принудително изпълнение. От този момент нататък имуществото, което е несеквестируемо, се определя въз основа на законодателството в областта на принудителното изпълнение.

Предварително изпълнение означава изпълнение на разпоредбите на неокончателно съдебно решение, постановено от съд на първа инстанция. Всякакво имущество на ответника може да бъде предмет на принудително изпълнение, освен ако е несеквестируемо по силата на законодателството в областта на принудителното изпълнение.

С обезпечителна мярка някои вещи или парични средства могат да бъдат запорирани с определение на съда. В случай на съдебно определение за обезпечаване на парични средства по даден иск, съдебният изпълнител ще връчи определението на длъжника на място, като същевременно му разпореди да заплати съответната сума незабавно и директно на съдебния изпълнител. Ако длъжникът не изпълни определението, съдебният изпълнител може да изземе всяко имущество на длъжника, както и да запорира неговата сметка; заплати и обезщетения на длъжника обаче могат да бъдат запорирани само ако той не разполага с друго имущество, което подлежи на принудително изпълнение за покриване на претендираното вземане. Заповедта за запор върху определени вещи може да обхваща всяко движимо имущество или имущество, имащо стойност.

В хода на производство за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки може да бъде подадено искане за получаване на информация относно сметките, въз основа на което компетентният орган ще се опита да получи сведения за сметките на длъжника от доставчиците на платежни услуги, които управляват тези сметки.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

В случай на временна мярка и предварително изпълнение длъжникът трябва да се съобрази с определението на съда. Въз основа на определението може да бъде образувано изпълнително производство срещу длъжника.

Има два вида обезпечителни мерки с различни последици. В случай на мерки за обезпечаване на средства по даден иск, длъжникът трябва да предаде определена сума на съдебния изпълнител. Ако той не направи това, съдебният изпълнител ще изпълни мярката чрез изземване на имущество или запориране на сметката на длъжника на стойност, равна на средствата по вземането. Средствата, събрани от длъжника или в хода на производството, не могат да се предоставят на разположение на страната, която е поискала предварително изпълнение. Вместо това те се съхраняват в депозитна сметка от органа по изпълнението. Когато е наложен запор върху вещ, тя се иззема по принцип, което означава, че длъжникът може да продължи да я използва, но няма право да се разпорежда с нея. Върху вещи може да бъде наложен и официален запор. В този случай те се изземват физически от съдебния изпълнител или се поставят под разпореждането на депозитар на запорирано имущество.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Съдебното определение за временна мярка остава в сила, докато не бъде отменено или, в зависимост от случая, до влизане в сила на съдебното решение на първата инстанция. Временната мярка престава да действа, ако производството бъде прекратено или не бъде подновено след спиране. Съдът трябва да посочи този факт в определението си за прекратяване на производството или да постанови прекратяване на производството по делото. Последиците от временната мярка не се влияят от прекратяването или спирането на производството.

Предварително изпълнение означава изпълнение на задължението, установено със съдебно решение, преди то да стане окончателно, без оглед на евентуално обжалване. Следователно тази мярка не е ограничена във времето.

Обезпечителните мерки остават в сила, докато не бъде издадено определение за принудително изпълнение на вземането или съдът не реши да прекрати обезпечителната мярка.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Съществува възможност за подаване на отделна жалба срещу определението за временна мярка. За подаването на такива жалби се прилагат общите правила. Срокът за подаване на жалба е 15 дни. Жалбата трябва да бъде подадена в съда, който е постановил определението. Ако жалбата е основателна, съдът отменя определението си за постановяване на временна мярка. В останалите случаи, след подаване на искане или служебно, ако ищецът намали претенцията си, съдът може да промени определението.

Съдът е длъжен да разпореди предварително изпълнение в случаите, определени със закон. Страна може да поиска от съда да не постановява предварително изпълнение в случаите, когато това би наложило непропорционално голяма тежест за тази страна. Искането трябва да бъде подадено пред съда, който гледа делото.

Жалба срещу определението за обезпечителна мярка може да бъде подадена до съда, който гледа делото. Това обаче няма суспензивно действие върху нейното изпълнение. Страните могат да подадат жалба в срок от 15 дни от обявяването на определението.

Искане за отмяна на европейска заповед за запор на банкови сметки или за нейното принудително изпълнение трябва да бъде подадено до съда, който разглежда делото. Решението по такова искане може да бъде обжалвано по общите правила.

Последна актуализация: 15/01/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.