

Намиране на информация по региони
Във Великото херцогство Люксембург общият съд по граждански и търговски дела е окръжният съд (tribunal d'arrondissement). Има две окръжни съдилища: окръжен съд, който заседава в град Люксембург, и окръжен съд, който заседава в град Дикирх.
Окръжният съд е компетентен по всички граждански и търговски дела, за които законът не предвижда друг компетентен съд.
Трябва да се отбележи, че за разлика от други държави не съществува специализиран съд, който да е компетентен по търговски дела, и те се разглеждат от специализираните отделения на окръжния съд. Търговските дела все пак се разглеждат по опростена процедура.
Специални правораздавателни органи разполагат с компетентност главно за разглеждане на:
Мировите съдилища са компетентни да разглеждат граждански и търговски дела, чиито материален интерес (без лихви и разноски) е до 15 000 EUR. По дела с материален интерес над 15 000 EUR компетентен е окръжният съд.
Във всички случаи окръжният съд е компетентен да разглежда делата, чиито материален интерес не може да се оцени парично, например семейни дела.
По принцип компетентен е съдът на населеното място, в което се намира местожителството на ответника. Това правило се обяснява с волята ответникът да бъде закрилян, като се предполага, че той може да се защити по-лесно пред най-близкия до дома му съд.
Ако ответникът е физическо лице, компетентен е съдът по постоянния или настоящия му адрес.
Когато ответник е гражданско или търговско дружество, то може да бъде призовано не само пред съда, в чийто район се намира седалището му, но и пред съда, в чийто район се намира негов клон или представителство, при условие че и в двата случая то разполага там с представител, надлежно упълномощен да представлява дружеството пред трети страни, и при условие че спорът е възникнал в сферата на дейност на този клон или представителство.
1. молбите за разрешаване на брак между непълнолетни, молбите за унищожаване на брака, молбите за вдигане на забрана за сключването на брак, за повторно налагане на забрана, за противопоставяне срещу брак и за вдигане на забрана;
2. исковете във връзка с брачни договори и с имуществените отношения между съпрузи и исковете за подялба на имущество;
3. искове във връзка със съответните права и задължения на съпрузите и с приноса към издръжката на семейството и на регистрираното партньорство;
4. прекратяването на регистрираното партньорство;
5. исковете за издръжка;
6. исковете във връзка с упражняването на правото на лични отношения, настаняването и приноса за издръжката и образованието на децата;
7. исковете във връзка с упражняването на родителските права, с изключение на тези за отнемане на родителски права;
8. исковете във връзка със законно управление на имуществото на малолетни и непълнолетни лица и с настойничество над малолетни;
9. исковете за налагане на забрана за връщане в жилището по местожителство срещу лицата, извадени принудително от жилището по силата на член 1, параграф 1 от изменения Закон от 8 септември 2003 г. относно домашното насилие; исковете за удължаване на срока на действие на забраните, свързани с въпросното извеждане, съгласно член 1, параграф 2 от този закон; както и жалбите срещу тези мерки,
териториално компетентният окръжен съд, освен ако изрично не е посочено друго, е:
1. съдът по местожителството на семейството;
2. ако родителите живеят разделени — съдът по местожителството на родителя, с когото обичайно живеят непълнолетните деца, когато има общо упражняване на родителските права, или съдът по местожителството на родителя, който упражнява сам тези права;
3. в останалите случаи — съдът по местоживеене на страната, която не е поела инициативата за образуване на производството.
В случай на съвместна искова молба компетентен е съдът по местожителството на една от страните, по избор на страните.
Независимо от това, ако предмет на спора е само издръжката между съпрузи, приносът за издръжката и образованието на децата, приносът за издръжката на семейството или спешните и временни мерки при прекратяване на регистрирано партньорство, компетентен може да бъде съдът по местоживеенето на съпруга или бившия партньор, който е кредитор, или съдът по местоживеенето на родителя, носещ главната отговорност за децата, дори те да са навършили пълнолетие.
Териториалната компетентност се определя от местожителството към деня на подаване на исковата молба, а при бракоразводни дела — деня на подаване на първоначалната молба.
Люксембургското право допуска валидност на „пророгационна клауза“, чрез която страните по даден договор избират съд, който да разгледа техния спор.
Такива клаузи представляват особен интерес, когато е налице спор, страните по който живеят в различни държави. Чрез такива клаузи се позволява да се определи предварително кой съд ще бъде компетентен да се произнесе по евентуален спор. В рамките на Европейския съюз условията за валидност на такива клаузи се определят от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г.
Споразумение за избор на компетентен съд може да се сключи между страните и за изцяло вътрешни спорове. В този случай страните могат да отнесат до мировия съдия спор, за който той обикновено не би бил компетентен предвид цената на иска или правилата за териториална компетентност. Съгласието на страните може да е дадено изрично или да произтича от факта, че ответникът се явява на съдебното заседание и започва да пледира по същество без да оспорва компетентността на сезирания съд преди да упражни правото си на защита. Страните обаче не могат да прилагат тази процедура пред окръжния съд, за когото правилата за компетентността, която се определя въз основа на цената на иска, представляват правила от обществен порядък.
Пророгационната клауза е валидна само ако е действително приета и от двете страни. Съгласието на страните по този въпрос се доказва по общия ред.
Свободата на страните да изберат съд понякога се ограничава от закона. Така например законът за защита на потребителите обявява за нищожни клаузите, които лишават потребителя от правото му да заведе иск пред общите съдилища.
Съдилищата, разполагащи с особена юрисдикция (трудовият съд, мировият съд, произнасящ се по спорове, касаещи наемни правоотношения, Първоинстанционният административен съд (Tribunal administratif), Арбитражният съвет по социална сигурност), предвидени от люксембургското право, разглеждат като първа инстанция всички дела, които са им възложени, без законът да прави разграничение по отношение на материалния интерес на спора.
Така например мировият съд, който обичайно разглежда единствено дела, чиито материален интерес не надхвърля 15 000 EUR, не е ограничен от посочената стойност, когато е сезиран да се произнесе по спор, касаещ наемни правоотношения.
Териториална компетентност:
Макар по принцип да е компетентен съдът по местожителството на ответника, по отношение на особените юрисдикции има изключения.
Така например компетентният трудов съд е по принцип съдът по местоработата, а не по местожителството на една от страните. По същия начин споровете за наемни правоотношения трябва да се отнасят за разглеждане пред съда по местонахождението на наетия имот.
По отношение на Първоинстанционния административен съд и Арбитражния съвет по социална сигурност този въпрос не се поставя, тъй като тези съдилища разполагат с териториална компетентност за територията на цялото Велико херцогство Люксембург.
Компетентността на особените юрисдикции е определена изрично и по правило страните не могат да изберат друг съд, освен предвиденият от закона.
Компетентността на съдилищата обикновено се приема за процесуална предпоставка (например в областта на трудовото право), което означава, че дори и при пасивност на страните съдът е длъжен служебно да обяви, че няма компетентност. Както бе обяснено по-горе, изключение от това правило се допуска по делата пред мировия съд, когато цената на иска надвишава материалната компетентност на съда и страните са постигнали изрично или мълчаливо съгласие по въпроса. В този случай не се допуска възможност съдът да приеме служебно, че не е компетентен.
https://justice.public.lu/fr.html
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.