Пълен текст

Решение № 4843 от 18.08.2011 г. на СГС по в. гр. д. № 1925/2011 г., ВО, IV-Д с-в, докладчик мл. съдията Слава Гьошева




чл. 124 ГПК
чл. 154, ал. 1 ГПК
чл. 179, ал. 1 ГПК
чл. 26, ал. 1 ЗЗД
чл. 82 ЗЗД
чл. 98а ЗЕ
чл. 150, ал. 2 ЗЕ
чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП
чл. 146, ал. 1 ЗЗП





________________________________________
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
Образувано е по въззивна жалба от В. Б. И. срещу решение от 06.12.2010 г., постановено по гр. д. № 3109/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав, с което е отхвърлен предявеният от В. Б. И. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на "Ч. Е. Б." АД сумата от 1546.44 лв. - частична претенция от сума 1949.21 лв., начислена по фактура № *******************. за периода от 09.12.2008 г. до 18.03.2009 г. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, съдът е присъдил разноски по делото в тежест на ищцата за сумата 450 лева.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че мотивите, при които районният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск, не кореспондират с действителното фактическо положение. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за възникване на право на корекция на сметки, уредено в чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия (ОУ), при които е сключен договорът й с ищеца. Моли съда да отмени решението на СРС и да уважи иска. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият - ответник "Ч. Е. Б." АД не ангажира становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно чл. 12, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно, относно проверката на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, предявен от В. Б. И. срещу "Ч. Е. Б." АД за установяване на недължимостта от ищцата на сумата 1546.44 лв.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно. В правилно приложение на материалния закон при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства СРС е извел извода за неоснователност на предявения иск. В отговор на наведените в жалбата оплаквания съдът излага следните съображения:
Спорът в настоящото съдебно производство се концентрира върху наличието на право у продавача на електрическа енергия да извършва корекция на сметки за минал период. Страните не спорят досежно факта, че между тях е сключен договор за доставка на електрическа енергия с място на доставка с. Л., ул. "Т. Г." № *, по силата на който ответникът дължи продажба на електрическа енергия, а ищецът заплащане на използваната такава в съответните срокове. (вж. и т. 43 ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ). Допълнителен източник на отношенията между главните страни са Общите условия за продажба на електрическа енергия от "Ч. Е. Б." АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ******************* г., както и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение Б." АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ******************* г. Спазени са изискванията за одобряването на ОУ от ДКЕР и публикуването им в столичен ежедневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците) на вземанията, предмет на установителния иск.
По делото не се спори, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия. Правоотношението между страните се урежда от действащия към момента на извършване на проверката Закон за енергетиката /чл. 98а ЗЕ/ и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б." АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ******************* г., както и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "Ч. Р. Б." АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ******************* г.
Представеният по делото констативен протокол има характер на частен свидетелстващ документ, който не е подписан от ищеца, оспорил верността на констатациите в него, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила и отразените в него факти подлежат на доказване на общо основание с предвидените в ГПК доказателствени средства.
От свидетелските показания (св. К., инкасатор при ответника) се установява, че при извършената проверка не са констатирани нарушения в СТИ. Съгласно заключението на вещото лице К. размерът на дължимата сума от 1949.21 лв. по фактура № ********************. е правилно определен и съответно коригиран в намаление с 371.83 лв. с ДКИ № ********************. Приложената корекция, довела до намаляване на претендираното от ответника задължение на ищцата, обосновава извода, че между страните по делото не е спорно, че дължимата от ищцата сума възлиза на 1546.44 лв., като оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са неоснователни.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е недължимост на претендираното от ответника вземане за сума в размер на 6314.01 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието и размера на вземането си. В конкретния случай, твърденията на ответника са за възникнало в негова полза по силата на договор с ищеца потестативно право за едностранно коригиране на сметките за потребена ел. енергия от ищеца. Следователно, ответникът следва да проведе пълно и главно доказване относно съществуването на такова договорно правоотношение, съдържанието на което включва възникнало в негова полза такова право, както и предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно чл. 13 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б." АД основните задължения на потребителя са да заплаща стойността на използваната електрическа енергия; да не въздейства по какъвто и да било начин върху средствата за търговско измерване или поставените върху тях знаци - пломби или други контролни приспособления, поставени от овластено лице, както и да не използва електрическа енергия без тя да се отчита от средствата за търговско измерване, монтирани и пломбирани от електроразпределителното предприятие. Следователно, по силата на тези ОУ потребителят дължи заплащане на използваната и измерена енергия, както и на тази която е използвал, без да бъде измерена, поради въздействие от негова страна или трети лица върху средствата за търговско измерване или несъответствието на последните с техническите и метрологични изисквания.
Съгласно чл. 18 от ОУ, продавачът има право да извърши корекция на сметката на потребителя при грешка в отчитането на количествата електрическа енергия, установена в констативен протокол, предоставен от електроразпределителното дружество. Следователно, за да възникне правото на "Ч. Е. Б." АД едностранно да коригира сметката на абоната е необходимо да е налице неизмерена от СТИ и доставена ел. енергия на потребителя, като проверката да е извършена по установения в Общите условия ред.
В чл. 58 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "Ч. Р. Б." АД е уговорен ред за съставяне на констативни протоколи, съгласно който в случаите, когато се изисква съставянето на такива, то те се подписват от служители на електроразпределителното предприятие и потребителя, а ако последният не присъства - от двама свидетели.
За да извърши корекцията на сметки, ответникът се е позовал на клаузата на чл. 25, ал. 1 ОУ за продажба на електрическа енергия. Съгласно нея при неизмерване или частично измерване на електрическа енергия, установено при проверка, регламентирана в ОУ, се съставя констативен протокол и потребителят се уведомява за дължимите суми в 7-дневен срок. Съгласно чл. 25, ал. 2 ОУ, корекцията на сметки може да се извърши за максимален срок от 180 дни. В хипотезата на чл. 25, ал. 2, т. 1 ОУ е предвидено, че при конкретен измерител на измерената грешка на средството за търговско измерване корекцията е функция на отчетената грешка.
В нормативните актове, уреждащи договора за продажба на електрическа енергия за процесния период, измежду които ЗЕ и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, не е предвидена възможност за коригиране на сметки за минал период от време. Съдържанието на тази клауза не изисква виновно поведение от потребителя. Предвиденият в чл. 25 ОУ механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период по същество почива на предположение, че енергията е доставена без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция (чл. 15, т. 4 ОУ; а в чл. 47, т. 3 ОУ е посочено, че потребителят носи имуществена отговорност за ползване на енергия без отчитане). Визираната клауза на чл. 25 ОУ, съгласно и решение № *** от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, е нищожна, поради което съдът намира, че дори и договорът между страните да е сключен при представените ОУ, те не уреждат действително право на продавача да извършва корекции на сметки за минал период.




Основанието за нищожност, прието и от състава на ВКС, е чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Клаузата на ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП - налице е противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, с принципа за защита на интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на нормата на чл. 82 ЗЗД, уреждаща границите на гражданската отговорност, която предпоставя вина у длъжника. От друга страна и извън изложеното, ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), следва да проведе пълно доказване, че е доставял електрическа енергия, останала неизмерена от средството за търговско измерване, разположено до обекта на ищеца. В разглеждания случай такова доказване не е проведено. Съставеният протокол от метрологичната проверка, като се изхожда и от равнопоставеността на страните по процесното правоотношение, е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на чл. 179, ал. 1 ГПК, който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
С оглед на горното, се налага изводът, че въззивникът "Ч. Е. Б." АД, който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на предпоставките за възникване на правото едностранно да извърши корекция, поради което съдът приема, че въззивницата ищца не му дължи сумата от 1546.44 лв., представляваща коригирана стойност на доставена електрическа енергия въз основа на констативен протокол от метрологията за периода от месец 09.12.2008 г. до 18.03.2009 г. Предвид изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено и искът уважен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има въззивницата, на която следва да се присъдят поисканите и доказани разноски по делото в размер на 595 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 06.12.2010 г., постановено по гр. д. № 3109/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав, както и в частта за разноските, и вместо това постановява:
ПРИЕМА за установено по предявения от В. Б. И. против "Ч. Е. Б." АД иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата 1546.44 лв. - частична претенция от сума 1949.21 лв., начислена по фактура № ******************* за периода от 09.12.2008 г. до 18.03.2009 г.
ОСЪЖДА "Ч. Е. Б." АД със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. "Г. С. Р." № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. Б. И., ЕГН **********, ***, сумата 595 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.