Пълен текст

Решение

№ 687

гр. София, 13/04/2020 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТО, 11-ти състав, в публично съдебно заседаниe на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Бистра Николова

Членове: Милен Василев

Тодор Тодоров

при секретаря Т. В., като разгледа докладваното от съдията Тодор Тодоров т.д.№4880/2019г. на САС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3911 от 30.05.19 г., постановено по гр.д.№ 154/2018 г., по описа на СГС, ГО, І-3 състав, са обявени за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, по иска предявен от Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Сдружение „Българска национална асоциация Активни потребители“, против ЗК [фирма], с правно основание чл.186, ал.3 вр. ал.2, т.1 и чл.148, ал.1, т.4 от ЗЗП вр. чл.379 и сл. ГПК, следните клаузи в Общите условия по застраховка Каско на МПС на ЗК [фирма]: т.17.2 – в частта „изчислена по краткосрочната тарифа на застрахователя“, - т. 48 – в частта „и/или свидетелството за регистрация на МПС, и/или документ за собственост“ и т. 54.3 – със съдържание: „При настъпване на застрахователно събитие Застрахованият е длъжен: 54.3. да уведоми незабавно Застрахователя на денонощен телефон, указан в застрахователната полица“. С решението е задължена ЗК [фирма] да отстрани неравноправните клаузи в т.17.2, т.48 и т.54.3 от Общите условия по застраховка КАСКО на МПС на ЗК [фирма], и да огласи по подходящ начин и за своя сметка решението по настоящото дело в частта за обявяване на неравноправност на посочените клаузи, като е забранил на ЗК [фирма] включването на неравноправните клаузи, съдържащи се в т.17.2, т.48 и т.54.3 от Общите условия по застраховка КАСКО на МПС на ЗК [фирма] в застрахователни договори и всякакво ползване на тези клаузи по отношение на застраховани лица.

С оглед изхода на спора на ищеца са присъдени разноски в размер на 866.29 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лв. и 36.29 лв. за извършено разгласяване на иска.

Недоволен от решението е останал ответникът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба чрез квестора си Р. Г.-С.. Релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че съда неправилно не е обсъдил изложените от него аргументи, наведени още в отговора на исковата, относно недопустимостта на исковата молба, поради това, че ответникът не е бил уведомяван за установените от КЗП неравноправни клаузи, съответно не му е бил предоставян срок за отстраняването им. Твърди, че соченото от ищеца писмо с изх.№Ц-03-2236/19.07.2017 г., не е получавано от ответника, като не са спазени изискванията на чл.45, пр.2 ГПК, нито тази на чл.46, ал.2 вр. чл.50, ал.3 от ГПК. Отделно от това поддържа, че писмото е адресирано до П. Ц., който към датата на писмото не е представляващ дружеството, а към тази дата с Решение на Комисията за финансов надзор е отнет лиценза на дружеството и му е назначен квестор. Поддържа още, че преди завеждането на иска неравноправните клаузи са били премахнати от Общите условия, което е било поставено на интернет страницата на дружеството и всички потребители на предоставената услуга от застрахователя са били уведомени, което е основание за неоснователност на исковите претенции, поради липса на предмет. На отделно основание твърди, че не са неравноправни сочените от ищеца клаузи, освен това ищеца не ангажирал доказателства, от които да е видно, че има пострадали лица следствие приложението на неравноправните клаузи. Моли да се отмени изцяло решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите, Комисия за защита на потребителите и Сдружение „Българска национална асоциация активни потребители“, не са взели становища по жалбата. В съдебно заседание Сдружение „Българска национална асоциация активни потребители“ оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Апелативен съд София, след като се запозна с доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна - ответник, имаща правен интерес, от и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следното:

Предмет на разглеждане са колективни искове, предявени от Комисията за защита на потребителите за: 1) прогласяване неравноправността, респективно нищожността на клаузите, съдържащи се в т. 17.2, т.48 и т.54.3 от Общите условия на ЗК [фирма] за застраховка на моторни превозни средства „Каско“, 2) осъждане на ответника да отстрани и преустанови прилагането на същите клаузи, 3) постановяване на забрана за бъдещото прилагане на същите клаузи, и 4) задължаване на ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка на съдебното решение.

Директива 2009/22/ЕО от 23 април 2009 г. /, с която е кодифицирана Директива 98/27/ЕО от 19 май 1998 г./, относно исковете за преустановяване на нарушение с цел защита на интереси на потребителите въвежда изискването за независими обществени органи, специално натоварени със защита на колективните интереси на потребителите, които да упражняват правото на иск, или за упражняване на тези права от организации, чиято цел е защита на колективните интереси на потребителите/структури, компетентни да предявят искове относно преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите/. Под нарушение, Директивата разбира такова, което противоречи и на Директива 93/13 ЕО и на Директива 2005/29 ЕО от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители. Предвидените в чл.2 на Директива 2009/22/ЕО искове са за преустановяване или забрана на нарушението; за вземане на мерки като публикуване на решението и осъждане за парична сума. В изпълнение на чл.4,пар.3 от Директивата за съставянето на списък на компетентните структури, и на основание чл.162, ал.2 ЗЗП, в списъка на квалифицираните организации в Р България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, е включена Комисията за защита на потребителите. Тя е овластена и с изричната разпоредба на чл.186, ал.3 от ЗЗП да предяви искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективните интереси на потребителите, от там произтича и процесуалната и легитимация. Относно конкретните искове тя произтича от изричните разпоредби на чл.186, ал.3 ЗЗП и чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП. Първата разпоредба оправомощава КЗП да предяви осъдителните искове по чл.186, ал. ЗЗП, а именно – за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, част от които са и тези по чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП – действия, които противоречат на разпоредбите на глава 6 „Неравноправни клаузи в потребителски договори“. Обхватът на осъдителните искове, които КЗП може да предяви е очертан не само в разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗЗП, но и в тази на чл.187 ЗЗП, от съвкупната преценка на които е видна възможността на КЗП да предяви и трите настоящи осъдителни иска. Отделно от това разпоредбата на чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП изрично предвижда, че КЗП има право да сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава 9, раздел ІІІ в случаите, когато предприетите мерки по т.1 или ал.4 са останали без резултат и клаузите от договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци. Според настоящия въззивен състав систематичното тълкуване на тази разпоредба и чл.379, ал.2 ГПК води до извод, че в случая се касае за иск за установяване на факта на нарушението – че дадена клауза от ОУ е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, а дали тя би била нищожна като част от съдържанието на даден договор може да се прецени само след изследване на конкретното съдържание и начин на сключване на конкретния договор с оглед възможността да бъде индивидуално уговорена, което ще изключи нейната нищожност /чл.146, ал.1 ЗЗП/. Легитимация да предяви този иск съществува за КЗП поради изричната разпоредба на чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП възможността по този ред да се предявява иск за нищожност на клаузи от ОУ е призната и с решение № 160/15.12.2011 г. по т.д. № 1072/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 207/24.01.2012 г. по т.д. № 580/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., и др.

В случая, КЗП, в изпълнение на правомощията и заложени в чл.148, ал.1, т.1 от ГПК, за направата анализ на Общите условия по застраховка „Каско“, прилагани от ЗК [фирма], КЗП е изискала от ответника, копие от актуалните Общи условия. С писмо изх.№0372/10.03.2017 г., ЗК [фирма] е представила на Комисията актуално копие от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“. След направен анализ на Общите условия по застраховка на моторни превозни средства „Каско“ е установила наличие на неравноправни клаузи в т.17.2, т.48 и т.54.3 в Общите условия по смисъла на чл.143 от ЗЗП. С Протокол №22/13.07.2017 г. е взела решение да се изготви писмо до ЗК [фирма], с което последната да бъде уведомена, че в 14-дневен срок следва да отстрани неравноправните клаузи, като уведоми по подходящ начин застрахованите за направените промени, а така също в КЗП да се предоставя коригираните Общи условия. За взетото решение Комисията е изпратила писмо с изх.№Ц-03-2236/19.07.2017 г. до ответника. Видно от пощенска пратка ЕВ015842002BG, писмото е получено от „М.“ на 21.08.2017г.

Относно възражението на въззивника, че не била осъществена процедурата по редовно връчване на писмото съгласно ГПК, въззивната инстанция намира същото за неоснователно, като приема, че писмото е адресирано до ЗК [фирма], и е изпратено на посочения в Търговския регистър адрес: [населено място], [жк], район Л., ВЕЦ-С. №999, а не лично до П. Ц., в качеството му на изпълнителен директор на компанията. За пълнота следва да се отбележи, че е безспорно по делото, че на 19.06.2017 г., КФН е отнела лиценза на застрахователната компания - ответник и й е назначила квестор. Съгласно чл.599, ал.7 от КЗ представителството на застрахователя в такъв случай се осъществява от квестора, а когато квесторите са повече от един – само заедно от двама квестори. Действия, извършени от името на застрахователя или презастрахователя в нарушение на разпоредбата, са нищожни. Действително към датата, отбелязана като такава, за получаване на писмото, ответникът е имал назначен квестор. Въпреки това съгласно нормата на чл.50, ал.3 от ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Съобразявайки това въззивната инстанция приема, че връчването е станало на адреса на ответника, така както е посочен в Търговския регистър, а самото отбелязване на имената и длъжността на получателя е било задължение на връчителя. Макар и пред въззивната инстанция ответника да твърди, че бил нередовно уведомен от Комисията за премахването на неравноправните клаузи, въззивната инстанция приема, че връчителят не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно качеството работник или служител на лицето, изразило съгласие да приеме съобщението, чиито имена са посочени. За да се обори редовността на връчването на съобщението, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, жалбоподател е следвало да установи, че лицето подписало съобщението не е негов работник или служител. Тъй като за редовно връчване не е нужно лицето, което е получило съобщението да притежава представителна власт, а доказателства, оборващи качеството му на работник или служител не са представени и пред настоящата инстанция, то следва, че връчването, извършено в съответствие с правилата на глава VI, раздел I от ГПК е редовно.

По възражението на жалбоподателя за липсата на неравноправност на т.17.2 от Общите условия, касаеща възможността на застрахования при предсрочно прекратяване на застрахователния договор по негова инициатива, да получи обратно част от застрахователната премия, дължима за времето от началото на застраховката до прекратяването и, изчислена по краткосрочната тарифа, въззивната инстанция намира същото за основателно. Настоящият състав приема, че посочената клауза, касаеща възстановяване на застрахователна премия по краткосрочна тарифа на застрахователя, не противоречи на законовата разпоредба на чл.370 от КЗ, първо поради това, че с разпоредбата на закона се предоставя право на застрахователя в случай на прекратяване на застрахователния договор от застрахования, преди изтичане на застрахователния период, да има право на съответната премия, съответно само за частта от застрахователния период, през който е носил покритие. В случая не е налице клауза, която да позволява на търговеца-застраховател да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, защото така му е удобно или пък да получи прекомерно обезщетение. Точка 17.2. от Общите условия визира хипотеза на предсрочно прекратяване на застрахователния договор от страна на застрахования, не на застрахователя. Отделно от това следва да се отбележи само за пълнота, че преди сключването на договора за застраховка е логично и целесъобразно самия застрахован да е проучил и да е запознат с тарифите на застрахователите на предлаганите от тях застрахователни премии, по съответните видове застраховки, съответно условията и предлаганите от тях тарифи при предсрочно прекратяване на застрахователните договори. Поради изложеното решението, в тази му обжалвана част, следва да се отмени.

Основателно е и възражението на въззивника-ищец относно липсата на неравноправност на т.48 от Общите условия, съгласно която при напускане на застрахованото МПС застрахования не следва да оставя в него ключовете, дистанционното управление на алармата, панела на допълнително монтираното стационарно аудиооборудване, ако последното разполага с такъв, и/или свидетелството за регистрация на МПС, и/или документ за собственост и винаги да го заключва и да включва сигнално-охранителната система на автомобила. Настоящият състав приема, че потребителят – застрахован, е длъжен да полага грижата на добър стопанин на застрахованата вещ. Като цяло общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. В застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Оставянето без надзор на ключовете от автомобила, дистанционното управление на алармата, панела на допълнително монтираното стационарно аудиооборудване, ако последното разполага с такъв, и/или свидетелството за регистрация на МПС, и/или документ за собственост, незаключването на автомобила и невключването на сигнално-охранителната система на автомобила, може да се характеризира като неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, и представлява допуснато от застрахования собственик увеличение на покрития от застраховката. Отчитайки естеството на дължимата престация и условията на предоставянето й, настоящият съдебен състав счита, че неполагането на дължимата грижа от страна на застрахования не противоречи на нормата на чл.345, ал.8 от КЗ, съответно не поставя в неравноправно положение застрахования. Поради изложеното решението, в тази му обжалвана част, следва да се отмени.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че не е неравноправна клаузата по т.54.3 от Общите условия, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да уведоми незабавно застрахователя на денонощен телефон, указан в застрахователната полица. Настоящият състав приема, че текстът на т.54.3. представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Освен, че посоченият срок „незабавно”, в рамките на който застрахованият следва да се свърже по телефон със застрахователя, чийто номер е посочен в застрахователната полица и да го уведоми за настъпване на застрахователно, е с неясна продължителност, даваща възможност за изключително субективно тълкуване, като в същото време е много кратък доколкото изисква от застрахования веднага след настъпване на събитието да уведоми застрахователя, противоречи на чл. 403, ал. 2 от Кодекса за застраховането, съгласно която срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от три работни дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да е по-кратък от 24 часа от узнаването. Отделно от това, нито в кодекса, нито в друг нормативен акт, има нарочна разпоредба даваща разяснение какво значи „незабавно“. Горното дава основание да се приеме, че решението в обжалваната част следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3911 от 30.05.19 г., постановено по гр.д.№ 154/2018 г., по описа на СГС, ГО, І-3 състав, в частта, в която са обявени за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, по иска предявен от Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Сдружение „Българска национална асоциация Активни потребители“, против ЗК [фирма], с правно основание чл.186, ал.3 вр. ал.2, т.1 и чл.148, ал.1, т.4 от ЗЗП вр. чл.379 и сл. ГПК, следните клаузи в Общите условия по застраховка Каско на МПС на ЗК [фирма]: т.17.2 – в частта „ изчислена по краткосрочната тарифа на застрахователя“, и т. 48 – в частта „и/или свидетелството за регистрация на МПС, и/или документ за собственост“, както и в частта, в която е задължена ЗК [фирма] да отстрани неравноправните клаузи в т.17.2, т.48 от Общите условия по застраховка КАСКО на МПС на ЗК [фирма], и да огласи по подходящ начин и за своя сметка решението по настоящото дело в частта за обявяване на неравноправност на посочените клаузи, като е забранил на ЗК [фирма] включването на неравноправните клаузи, съдържащи се в т.17.2, т.48 от Общите условия по застраховка КАСКО на МПС на ЗК [фирма] в застрахователни договори и всякакво ползване на тези клаузи по отношение на застраховани лица, вместо което:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Сдружение „Българска национална асоциация Активни потребители“, против ЗК [фирма], с правно основание чл.186, ал.3 вр. ал.2, т.1 и чл.148, ал.1, т.4 от ЗЗП вр. чл.379 и сл. ГПК, следните клаузи в Общите условия по застраховка Каско на МПС на ЗК [фирма]: т.17.2 – в частта „изчислена по краткосрочната тарифа на застрахователя“, и т. 48 – в частта „и/или свидетелството за регистрация на МПС, и/или документ за собственост“, както и в частта, в която е задължена ЗК [фирма] да отстрани неравноправните клаузи в т.17.2, т.48 от Общите условия по застраховка КАСКО на МПС на ЗК [фирма], и да огласи по подходящ начин и за своя сметка решението по настоящото дело в частта за обявяване на неравноправност на посочените клаузи, като е забранил на ЗК [фирма] включването на неравноправните клаузи, съдържащи се в т.17.2, т.48 от Общите условия по застраховка КАСКО на МПС на ЗК [фирма] в застрахователни договори и всякакво ползване на тези клаузи по отношение на застраховани лица, като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.