Пълен текст

РЕШЕНИЕ

№ 12285

София, 01.12.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЮЛИЯ РАЕВА

при секретар Маринела Цветанова

и с участието

на прокурора Рая Бончева

изслуша докладваното

от председателя ТАНЯ ВАЧЕВА

по адм. дело № 6117/2021. Document Link Icon

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), представлявана от пълномощник, против решение № 364 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 210/2021 г. по описа на Административен съд - София област, с което съдът е отменил негова заповед № 60/03.02.2021 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 177, ал. 2, т. 2, б. „а“ от Закона за туризма (ЗТ). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че „Болкан Турбокс“ ООД е действало като туристически агент, а не като туроператор, както приема съда. По аргумент от пар. 1, т. 67 от ДР на ЗТ и т. 17 и 18 от Директива (ЕС) 2015/2302 счита, че предоставянето на храни и напитки на база „Ultra All Inclusive“ е неделима част от услугата настаняване, поради което не е налице продажба на туристически пакет, а на туристическа услуга настаняване в хотел с включено предоставяне на храни и напитки. Анализирайки дефиницията на понятието „резервационна бланка“, дадена в т. 65 на пар. 1 от ДР на ЗТ и с оглед липсата на договор за туристически пакет съгласно изискванията на чл. 84 ЗТ, счита за доказано, че дружеството е извършило посредничество при продажба на хотелска резервация. Твърди, че дори и да е налице туристически пакет, „Болкан Турбокс“ ООД не го е организирало, а единствено е извършило е посредничеството при продажбата му, което по смисъла на т. 61 от пар. 1 от ДР на ЗТ представлява туристическа агентска дейност. Излага доводи за неправилност на извода на съда, че към момента на извършване на твърдяното нарушение не е съществувала правна регламентация на конкретната ПАМ, поради което е била неприложима. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "Болкан Турбокс“ ООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът "Болкан Турбокс“ ООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона.

По делото е установено, че "Болкан Турбокс“ ООД притежава удостоверение за регистрация № РКК-01-05979/16.11.2007 г. за туристическа дейност като туроператор. Във връзка с постъпил сигнал от потребител е извършена проверка, при която експерти на комисията са констатирали, че на 16.12.2019 г. след направена резервация за хотелско настаняване на потребителя е издадена резервационна бланка № 00745 от 16.12.2019 г. и ваучер № 001856 от 16.12.2019 г. от "Болкан Турбокс" ООД.

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 60/03.02.2021 г. председателят на Комисията за защита на потребителите, е приложил принудителна административна мярка "спиране на дейността" на "Болкан Турбокс" ООД до отстраняване на нарушението. Заповедта е издадена на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б "а" ЗТ за това, че дружеството извършва туристическа агентска дейност без регистрация. Като фактическо основание за издаване на акта органът се е позовал на т. 42 от протокол № 17/13.10.2020 г., констатациите на органа, обективирани в констативен протокол № К-2710458/13.08.2020 г., и АУАН № К-0053836/10.09.2020 г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че в процесния случай „Болкан Турбокс" ООД е действало като туроператор, извършвало е туроператорска дейност като е продало туристически пакет, за която дейност има надлежна регистрация. Така мотивиран е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен.

Крайният извод на съда е правилен.

По делото е безспорно, „Болкан Турбокс" ООД е регистриран туроператор, вписан в регистъра на регистрираните туроператори и туристически агенти по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗТ. Според касатора дружеството е извършвало турагентска дейност по смисъла на § 1, т. 61 ЗТ без удостоверение за регистрация за такава дейност, поради което е приложима мярката по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗТ.

Както е приел съдът, § 1, т. 59 и 61 ЗТ дават легална дефиниция на туроператорска и туристическа агентска дейност. Съгласно законовата дефиниция туроператорска е тази дейност, която има за цел организирането на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена, предлагани за продажба, пряко или чрез туристически агент, с посочена в закона цел, която включва както туризъм, така и отдих и развлечения.

В конкретния случай резервационната бланка, както и офертите на страницата на дружеството, съдържат две основи туристически услуги - хотелско настаняване и изхранване т. е. представляват туристически пакет по смисъла на § 1, т. 67 от ДР на Закона за туризма, както правилно е прието в обжалваното решение.

Според т. 90 на §1 "туристически услуги" са превоз на пътници, настаняване, отдаване под наем на автомобили, както и всяка друга туристическа услуга, която не е неразделна част от туристическата услуга. От представените по делото доказателства е видно, че стойността на хотелското настаняване е отделна от стойността на изхранването, което се предлага в различни варианти. Освен това стойността на изхранването представлява значителен дял от стойността на предлаганата комбинация от услуги, поради което не е налице хипотезата на т. 67, изречение последно на §1 от ДР на ЗТ. Правилен е изводът на съда, че след като дружеството предлага на клиентите си комбинация от туристически услуги като туристически пакет, в случая действа като туроператор, а не като туристически агент.

След анализ на доказателствата съдът е достигнал до правнообоснован извод, че дружеството в конкретния случай е извършило туроператорска дейност по смисъла на § 1, т. 59 ЗТ - от свое име и за своя сметка като регистриран туроператор. То не е извършвало посредничество при продажба на туристически пакет на краен потребител по смисъла на § 1, т. 61 ДР ЗТ.

Предвид изложеното, недоказването на елементите от фактическия състав на нарушението обосновават правилния извод на съда за незаконосъобразност на принудителната административна мярка. Съдът, като е отменил оспорения акт, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

За пълнота на изложеното, макар и без значение за крайният изход на спора, следва да се посочи, че изводът на съда за неприложимост на мярката е неправилен. Административната мярка и административната санкция са две форми на административна принуда, които имат различна правна същност, предпоставки и последици. При административната мярка вината не е елемент на фактическия състав, докато при административната санкция деянието трябва да е извършено виновно. При административната мярка деянието не трябва да е обявено от закона за наказуемо, докато при административната санкция нарушението трябва да е обявено от закона за наказуемо. Целта на административната мярка е да преустанови, предотврати или възстанови положението преди нарушението, докато целта на административната санкция е да се санкционира виновното деяние. Нарушението на правото, което обуславя административната мярка, и това, което обуславя административната санкция трябва да са предвидени в нормативен акт, но административната санкция трябва да е предвидена предварително и по отношение на нея е приложимо правилото на по-благоприятния режим. За административната мярка приложима е редакцията на нормативния акт към датата на издаване на акта за прилагане на мярката, а не тази към датата на извършване на нарушението. Обратно действие на нормативния акт не е предвидено.

При този изход на спора основателна и доказана се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебните разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Възражението на касатора за тяхната прекомерност е неоснователно, тъй като същите са в размер, съобразен с минимално определения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 210/2021 г. по описа на Административен съд - София област.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, гр. София, ул. "Врабча" № 1, да заплати на „Болкан Турбокс" ООД, гр. Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 2, вх. Б, ап. 3, разноските по делото в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението е окончателно.