Full text

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1580 ОТ 23.02.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 8734/2003 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС

Материя: Жалби по чл. 23 от ЗВАС (норм. акт)
Приложение към чл. 59, т. 5.1 от Наредба за топлоснабдяването

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
АНГЕЛ КАЛИНОВ
При секретар Магдалена Михайлова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТЛАНА ЙОНКОВА по адм. д. № 8734/2003 г.
Производството по делото е по чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на Георги Веселинов Найденов, Людмила Владимирова Радулова и Георги Иванов Костов срещу т. 5.1 от приложението към чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването, приета с Постановление № 64 на Министерския съвет на Република България от 18 март 2002 година. Жалбоподателите твърдят, че посоченият текст от наредбата противоречи на чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 32, ал. 1 и чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Република България, на чл. 70, ал. 1 и 2 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, на чл. 18 от Закона за защита на конкуренцията и на § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ).
Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, е на становище, че е неоснователна. Поддържа становище, че атакуваната с жалбата подзаконова норма не противоречи на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г.), поради което следва да се прилага до приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на същия закон.
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси е конституирано като страна по делото на основание чл. 21, ал. 1 ЗВАС. Поддържа становище за неоснователност на жалбата, както и за приложимост на атакуваната подзаконова норма до приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката.
Върховният административен съд - 5-членен състав, обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на страните и прие за установено следното:
Съгласно чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването (НТ) количеството топлинна енергия, отчетено по топломер в сграда - етажна собственост, се разпределя по правилата за дялово разпределение съгласно приложението. С атакуваната разпоредба на т. 5.1 от приложението е предвидено, че количеството топлинна енергия Qи, отдадено от сградната инсталация, зависи от вида и особеностите на сградната конструкция и отоплителната инсталация. То се разпределя в размер от 10 до 30 на сто от общото количество потребена за отопление енергия и се приема от общото събрание на етажната собственост. За определянето на този размер общото събрание може да поиска мнението на юридическото лице, извършващо дяловото разпределение, или на вещо техническо лице. Ако общото събрание не вземе решение, размерът на Qи се приема по експертна оценка, определена от лицето, извършващо дяловото разпределение.
Точка 5.1 от приложението към чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването е подзаконова норма по прилагането на чл. 112в, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, който също регламентира определянето на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на сграда - етажна собственост, и разпределянето й пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
На 26 ноември 2003 г. е приет Закон за енергетиката, обн., ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г., влязъл в сила на 12 декември 2003 г., с изключение на § 33 от преходните и заключителните разпоредби. Съгласно § 2 от същите разпоредби на Закона за енергетиката се отменя Законът за енергетиката и енергийната ефективност, с изключение на глава тринадесета.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за нормативните актове новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон.
Съгласно § 34, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила. Съгласно § 34, ал. 2 от ПЗР до издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, доколкото не противоречат на този закон.
С чл. 143, ал. 1 от Закона за енергетиката е предвидено, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя в процент не по-малък от 15 на сто и не по-голям от 30 на сто от топлинната енергия за отопление на сградата - етажна собственост, по предложение на търговеца по чл. 140, ал. 3 или на топлопреносното предприятие и с решение на общото събрание на етажната собственост. При липса на решение се приема минималният процент.
Върховният административен съд - 5-членен състав, приема, че т. 5.1 от приложението към чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването противоречи на чл. 143, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за енергетиката количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация на сграда - етажна собственост, се определя при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители. Въвеждането на тази система за сграда - етажна собственост, е задължително по силата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката, като изключението е допустимо само при установена техническа невъзможност за нейното прилагане съгласно § 19, ал. 3 от ПЗР на същия закон. Точка 5.1 от приложението към чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването регламентира определянето на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация на сграда - етажна собственост, и нейното разпределение, независимо дали за сградата е въведена системата за дялово разпределение, която по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност е представлявала един от начините за разпределяне на топлинната енергия. Точка 5.1 от наредбата противоречи на чл. 143, ал. 1 от Закона за енергетиката и по отношение на реда за определяне на минималния и максималния процент на количеството топлинна енергия, а така също и по отношение на размера на минималния такъв - 10 на сто по т. 5.1 от наредбата и 15 на сто по законовата норма. Със същата са определени субектите, които могат до направят предложението за определяне на процента на количеството топлинна енергия - това са само търговецът по чл. 140, ал. 3 от Закона за енергетиката или топлопреносното предприятие, докато атакуваната подзаконова норма не предвижда наличие на предложение и субекти, които могат да го направят. Различна е регламентацията на законовата и подзаконовата норма при липса на решение на общото събрание на етажната собственост. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за енергетиката при липса на такова се прилага минималният процент - 15 на сто, а съгласно т. 5.1 от наредбата размерът на количеството топлинна енергия при липса на решение на общото събрание се определя по експертна оценка, определена от лицето, извършващо дяловото разпределение.
Съгласно § 34, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката т. 5.1 от приложението към чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването не следва да се прилага, тъй като противоречи на чл. 143, ал. 1 от Закона за енергетиката. След като атакуваната подзаконова норма не се прилага, за жалбоподателите липсва правен интерес да искат нейната отмяна. По тези съображения жалбата на Георги Веселинов Найденов, Людмила Владимирова Радулова и Георги Иванов Костов срещу т. 5.1 от приложението към чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати. Атакуваната подзаконова норма не регламентира отношенията, свързани с присъединяването на сграда - етажна собственост, към топлопреносната мрежа, отказ от получаване на топлинна енергия и свързаните с това задължения за заплащане на такава в общите части на сграда - етажна собственост. Тези отношения са били регламентирани винаги със закон - както с отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, така и със Закона за енергетиката - чл. 150 и чл. 153, ал. 5 и 6 от същия. Направените в жалбата доводи в тази насока не следва да се обсъждат с оглед приложението на § 34, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката.
По изложените съображения Върховният административен съд - 5-членен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Георги Веселинов Найденов от София, ж.к. "Банишора", бл. 28, вх. "А", ап. 20, Людмила Владимирова Радулова от София, ж.к. "Люлин", бл. 202, вх. "Б", ет. 2, ап. 25, и Георги Иванов Костов от София, бул. "Скобелев", бл. 59, вх. "Б", ап. 2, срещу точка 5.1 от приложението към чл. 59 от Наредбата за топлоснабдяването, приета с Постановление № 64 на Министерския съвет на Република България от 18 март 2002 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8734 от 2003 г. на Върховния административен съд.
Определението не подлежи на обжалване.