Full text

Решение от 25.07.2009 г. на АдмС - София по к. н. а. х. д. № 2598/2009 г., 10-ти адм. нак. с-в, докладчик председателят Катя Аспарухова
чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗЗП

чл. 52, ал. 1, т. 6 ЗЗП

чл. 53 ЗЗП

чл. 205 ЗЗП

чл. 206 ЗЗП

чл. 207 ЗЗП

чл. 233, ал. 2 ЗЗП





С решение от 11.02.2009г., постановено по нахд № 13040 по описа на СРС за 2006г., е отменено наказателно постановление № ЗИИП-**** от 23.08.2006 г. на Директора на Д "ЗИИ" при Комисията за защита на потребителите, с което на "Г. е. т.-ГЕТ" ООД са наложени три имуществени санкции, както следва - имуществена санкция от 5 000 лв., на основание чл. 205, вр. чл. 51 от ЗЗП, санкция от 300 лв. на основание чл. 206 , вр. чл. 52, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, и санкция от 1 000 лв., на основание чл. 207 , вр. чл. 53 от ЗЗП.

Несъгласен с решението е наказващият орган, който по изложените в жалбата в срок съображения - моли, да се отмени обжалваното решение и вместо него да се друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. Не се представлява в с. з.

Ответникът - оспорва същата и моли същата да се отхвърли.

Представителят на СГП предлага да не се уважава жалбата.

Административен съд София-град, като се запозна с изразените становища и въз основа на основанията изложени в касационна жалба, разгледани по реда на чл. 217 и чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

С обжалваното НП, на основание чл. 205, вр. чл. 51 от ЗЗП, на "Г. е. т.-ГЕТ" ООД е наложена имуществена санкция от 5 000 лв., на основание чл. 205, вр. чл. 51 от ЗЗП, санкция от 300 лв., на основание чл. 206, вр. чл. 52, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, и санкция от 1 000 лв. на основание чл. 207, вр. чл. 53 от ЗЗП, за това, че на 07.07.2006г. е установено, че на интернет-страницата на дружеството "Здраве и красота" са предлагани хранителни добавки "Artivit" и "Spit Citrax" с производител "Farmadiet Group" чрез сключване на договор от разстояние, което се забранява по чл. 51 от ЗЗП. Установено е и предлагане на 12 и 14.07.2006г., което предлагане не отговаря на изискванията за необходимата информация за начин на плащане, доставка и изпълнение на договора, с което е констатирано, че е нарушен чл. 52, ал. 1, т. 6 от ЗЗП. На трето място, е установено, че изискването за плащане на куриера при доставката е преди изтичане на 7-дневния срок по чл. 53, вр. чл. 55 от ЗЗП, поради което и по посочените три точки за констатираните три нарушения са наложени визираните три санкции.

Следва да се има предвид, че единствено изложеното конкретно съображение в първоначалната жалба е досежно компетентността на органа, за което същият е представил доказателства - заповед № 210 от 10.04.2006 г. от Председателя на комисията, както и данни за компетентността на актосъставителя. В тази връзка - едва в пледоарията са изнесени данни, че са допуснати съществени процесуални нарушения в наказателно-административното производство, досежно непосочването на вида на търговската дейност, конкретно извършена продажба и клиент.

Следва да се има предвид, че по делото не е спорно, че липсва извършена конкретна продажба, като отговорността е ангажирана за нарушение на задължение във връзка с предлагането на стоката.

От друга страна, за да отмени НП, СРС е приел, че няма данни за компетентността на органа, тъй като представената заповед № 667 от 03.10.2006г. по чл. 233 по ЗЗП е неотносима, доколкото НП е издадено на 23.08.2006г. СРС е приел, че заповед № 210 от 10.04.2006г. от Председателя на комисията е издадена на основание отменения ЗЗППТ, а не по ЗЗП - в сила от 10.06.2006 г.

В касационната жалба се твърди, че съдът е следвало да прояви доказателствена активност като изиска заповед № 210, която доказвала компетентност. Излагат се съображения по същество.

Настоящата инстанция установи следното: при изпращане на преписката по делото пред СРС като доказателство е приета заповед № 210, която СРС е обсъдил в мотивите си и не е възприел, че е породила надлежна делегация.

Касационният състав не споделя този извод.

Не е спорно, че заповедта е издадена на 10.04.2006г. по ЗЗППТ, който е отменен с ЗЗП в сила от 10.06.2006г. Към момента на издаване на НП 23.08.2006г. - чл. 233, ал. 2 от ЗЗП допуска НП да се издаде или от Председателя на КЗП или от упълномощено от него лице - така, както е предвиждал и ЗЗППТ и така, както е по Устройствения правилник на КЗП. В този аспект - съгласно § 20, ал. 2 от ЗЗП, е предвидено устройственият правилник да се приведе в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила. Както правилно е приел СРС по ЗЗП, не е издадена нова заповед за упълномощаване на упълномощеното вече лице - Б. в качеството й на Директор на Дирекция "ЗИИ" при Комисията за защита на потребителите, но настоящата инстанция установява, че ЗЗП допуска упълномощаване от Председателя на упълномощено лице. Б. е имала качеството на такова лице по отменения закон, както и по продължилия да действа устройствен правилник и съдът намира, че законосъобразно същата е издала НП.

Заповед № 210 с отмяната на ЗЗППТ не е загубила действието си, тъй като същата материя е била преуредена по същия начин вкл. и досежно упълномощаването от нов нормативен акт. Дори при липсата на възможност за делегация - устройствения правилник-който не е отменен позволява на Братанова да издаде НП, поради което е неправилна констатацията, че тя не е компетентна.

По същество - не се правят никакви доводи. Направените такива са в пледоарията, след събирането на доказателства, но съдът трябва да формира изводи дали наказващият орган е изпълнил доказателствената си тежест да установи всяко едно деяние.

В тази връзка - безспорно е установено, че се предлага като хранителна добавка "Artivit" и "Spit Citrax" от дружеството по интернет, което е в нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗЗП и за което чл. 205 предвижда минимална санкция от 5 000 лв., но чл. 51 повелява, че се забранява не само предлагането, но и продажбата т. е. буквалното тълкуване /което е правилното с оглед забраната наказателно-административни норми да се в тълкуват и прилагат по аналогия/ - и използвания съюз "и", а не "или" - разкрива, че изпълнителните деяния са две - предлагане и продажба. Не е спорно, че продажба няма, което прави НП незаконосъобразно по същество и влече неговата отмяна.

От друга страна, реален клиент и конкретна сделка не са съставомерни факти за деянията по чл. 206 и чл. 207, но тези санкции не могат да се наложат, по следните съображения: Наложена санкция от 300 лв. по чл. 206 е за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 6 - за това, че доставчикът не е предоставил информация за начина на плащане, доставка и изпълнение на договора. Тази санкция съдът намира за незаконосъобразна, тъй като не е спорно, че дружеството предлага продажба от разстояние на стока, за която това е недопустимо изобщо, а след като това е забранено и не може да има законосъобразно предлагане на посочените продукти, то дори и да се спази нормата на чл. 52 и 53 - това отново ще е нарушение "акумулирано" от санкцията по чл. 205 за нарушение на чл. 51 от ЗЗП. Следователно, изискванията по чл. 52 и 53 са единствено и само за стоки, които не са забранени по чл. 51 от ЗЗП. Отделно, третото деяние е декриминизирано, доколкото чл. 207 е отм., с ДВ, бр. 67/07г.

Предвид на изложеното, макар мотивите на СРС да не се споделят и настоящият съд да формира такива по същество, то обжалваното решение като краен акт е правилно и законосъобразно и като такова, следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение от 11.02.2009г., постановено по нахд № 13040 по описа на СРС за 2006г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.