Full text

Решение № 12674 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева




чл. 208 АПК





________________________________________
Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Германос Телеком - България" ЕАД, гр. София чрез процесуалния му представител - юрк. Цонева против решение № 4479 от 29.12.2010 г. по адм. дело № 5867/2010 г. по описа на Административен съд - София град.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за присъждане на деловодните разноски.
Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна.
С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Германос Телеком - България" ЕАД срещу Заповед № 538/7.06.2010 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 7 ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация и Решение на КЗП по Протокол № 21/12.05.2010 г. на дружеството е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в ограничаване правата на потребителите при предявяване на рекламация чрез задължително подписване на сервизен протокол, чиято клауза в т. 8 нарушава разпоредбите на чл. 112 - 115 ЗЗП.
За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона.
По делото е безспорно, че административното производство по прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ) е започнало по повод постъпили в Комисията жалби на потребители, вх. № Ц-03-409/18.01.2010 г. и вх. № Ц-03-3019/8.04.2010 г., във връзка с упражняването на правото им на гаранционно обслужване от продавача "Германос Телеком - България" ЕАД на закупени от същия мобилни апарати. По случая са извършени проверки от длъжностни лица при КЗП, резултатите от които са обективирани в приложените по преписката протоколи, чиито фактически констатации не са оспорени от дружеството. От събраните писмени доказателства е установено, че при предявяване на рекламация на мобилен апарат в гаранционен период потребителите се задължават да подпишат сервизен протокол, който съдържа следния текст: "Внимание! Поставените в този документ подписи удостоверяват познаването и приемането на следните специални клаузи: ... 8. Клиентът с подписването на настоящия сервизен протокол изразява съгласието си, при констатиране на несъответствия на състоянието на мобилния апарат с договореното, да му бъде извършен ремонт, в рамките на търговската гаранция". В същия сервизен протокол, в т. 4, 5 и 6 са включени и условия относно извънгаранционното обслужване, цитирани в мотивите на обжалваната заповед. Констатирано е, че приемането на условията в сервизния протокол е задължително и без подписването му рекламации при повреди на телефоните в магазините "Германос" не се приемат.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите от хипотезата на приложената правна норма, поради което заповедта за налагане на процесната принудителна административна мярка е законосъобразна. Счел е, че действията на "Германос Телеком - България" ЕАД правилно са квалифицирани като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 7 ЗЗП, тъй като поставянето на изискване при предявяване на рекламация за подписване на сервизен протокол, налагащ приемането на ограничителни условия с оглед правата на потребителите по чл. 112 - 115 ЗЗП, противоречи на изискването за добросъвестност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съдът е посочил, че начинът на представяне на информацията в сервизния протокол е неясен, неразбираем и двусмислен, въвежда в заблуждение средния потребител и може да има за резултат вземането на търговско решение, противоречащо на законните му права по чл. 112 - 115 ЗЗП, каквото той не би взел без използването на некоректната търговска практика. Наведен е извод, че в случая недобросъвестното пазарно поведение на търговеца в отношенията му с потребителите при упражняването на правата им по гаранцията на стоката и на правото на рекламация обуславя налагане на забрана на използваната нелоялна търговска практика, поради което председателят на КЗП законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП.
Решението е правилно.
По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция.
Предмет на касационно обжалване са правните изводи на административния съд за липса на основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесната заповед.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението по същество. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Правната уредба на защитата на потребителите от нелоялни търговски практики, на плоскостта на която първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на атакуваната заповед, се съдържа в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните неблагоприятни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна по смисъла на закона. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Видно от чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Едно от релевантните обстоятелства, визирани в цитираната разпоредба, касае информация относно правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 (чл. 68д, ал. 2, т. 7 ЗЗП).
Правилен е изводът на съда за наличие на материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед за забрана на "Германос Телеком - България" ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в недобросъвестно ограничаване на правата на потребителите на мобилни апарати при предявяване на рекламации чрез задължаването им да подпишат сервизен протокол, информацията в който е представена по подвеждащ потребителите начин и в нарушение на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 7 във връзка с 112 - 115 ЗЗП. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, диспозитивът, с който на дружеството е наложена ПАМ, се отнася до специалната клауза в т. 8 на сервизния протокол, а именно: "8. Клиентът с подписването на настоящия сервизен протокол изразява съгласието си, при констатиране на несъответствия на състоянието на мобилния апарат с договореното, да му бъде извършен ремонт, в рамките на търговската гаранция".


В съответствие със специалния закон съдът е приел, че формулираното в т. 8 на сервизния протокол условие за извършване на ремонт в рамките на търговската гаранция и мотивирането на потребителите да се съгласят с тази клауза в случай на рекламация подвеждат потребителя и предпоставят ограничаване на правата му като такъв, включително на правото му на замяна на стоката, разваляне на договора и възстановяване на платената от него сума, намаляване на цената. Използването на тази специална клауза в практиката на търговеца създава впечатление, че в случай на несъответствие на състоянието на стоката с договореното единственото възможно решение за потребителя е ремонт на същата в рамките на гаранцията. Следователно, начинът на представяне на информацията в т. 8 и възприемането й в общия контекст на бланката на сервизния протокол е заблуждаващо и представлява недобросъвестно търговско поведение спрямо клиентите на дружеството, което рефлектира върху икономическото им поведение и засяга техните права, в частност - правата им по чл. 112 - 115 ЗЗП. Ето защо като е счел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, съдът е приложил правилно материалния закон.
Неоснователни са оплакванията на касатора за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради това, че към момента на издаването й ограничителното условие по т. 8 от сервизния протокол е премахнато, в подкрепа на което се позовава на приложената по делото нова бланка на сервизен протокол от 11.05.2010 г. (ден преди решението на КЗП по случая), в която ограничението не фигурира. Дружеството не оспорва, че е използвало описаната в заповедта търговска практика в хода на административното производство. Същото признава, че процесната клауза в т. 8 от сервизния протокол е ограничителна, поради което се е съобразило с дадено му от контролните органи предписание за заличаването й от протокола. Това обстоятелство обаче не изключва отговорността на дружеството по ЗЗП и прилагането на мярката по чл. 68л, ал. 1 от същия закон. Последвалото привеждане на поведението на търговеца в съответствие с изискванията на закона по предписание на органа не санира неправомерността на действията му и не води на извод за незаконосъобразност на издадения административен акт. Нелоялната търговска практика е безспорно установена от извършените проверки, съставените констативни протоколи и събраните доказателства, поради което забраната й кореспондира на правилата и целта на закона. В тази връзка възраженията на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение, поради несъобразяването на първоинстанционния съд с представения сервизен протокол от 11.05.2010 г., не се споделят от настоящия състав. Соченото от касатора доказателство не обуславя различно фактическо положение от възприетото от съда, респективно - не води на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт.
Неотносими към спора са доводите на касатора, свързани с условията на извънгаранционното обслужване, включени в т. 4, 5 и 6 на процесния сервизен протокол. Тези клаузи също са описани в обстоятелствената част и мотивите на административния акт, но предмет на забраната в диспозитива на акта е ограничителната клауза на т. 8 от сервизния протокол.
При това положение, като е счел за законосъобразни изводите на административния орган за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ЗЗП, решаващият съд е постановил правилно решение.
По изложените съображения решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
Оставя В СИЛА решение № 4479 от 29.12.2010 г. по адм. дело № 5867/2010 г. по описа на Административен съд - София град.
Решението е окончателно.
________________________________________
Данни за делото и връзка с други актове:
• Протоколи и други документи по Дело № 4838/2011 г. - виж тук;
• Образувано във връзка с: Дело № 5867/2010 на Адм. съд - София-град.