Определение № 406 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1145/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова
чл. 114, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 113, ал. 2 ЗЗП
________________________________________
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] приподписана от адвокат И. В. срещу решение № 213/6.10.2010 г. на Пернишки окръжен съд /ПОС/ по в. гр. д. № 620/2010 г., с което е отменено отхвърлително решение на Пернишки районен съд /ПРС/ по иск срещу касатора с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 2 ЗЗП и е постановено друго решение, уважаващо иска, като касаторът е осъден да заплати на ответната страна сумата 1469 лв. - цена на закупен климатик със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата - И. С. В. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач на страната на ответника, сега касатор - [фирма] не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПРС е предявен иск за възстановяване заплатена цена по договор за покупка на климатик в размер на 1469 лв. на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 2 ЗЗП от И. В. срещу [фирма] /тогава/. Ищецът твърди, че е закупил от ответника климатик, но разваля сключеният договор и иска възстановяване на заплатената цена, тъй като закупената вещ показала дефекти и не могла да бъде преведена в съответствие с предназначението си по договора за продажба. ПРС е отхвърлил иска, а ПОС е отменил решението му и е уважил предявения иск. ПОС е приел, че продаденият на В. климатик /след рекламации и отремонтиране/ е бил отново рекламиран и демонтиран на 11.01.2009 г., поради показан дефект и взет за ремонт в [фирма]. Климатикът е предложен на потребителя за монтаж на 20.02.2009 г., но той отказал монтаж, за което е съставен двустранен протокол. Обсъждайки всички събрани по делото доказателства /писмени и гласни/ във връзка с продадения климатик, показания дефект и извършената от ищеца ракламация, както и подадени жалби пред Комисия за защита на потребителя и излагайки подробно мотиви за това, ПОС е приел, че след демонтиране на климатика на 11.01.2009 г. повредата не е отстранена в законния едномесечен срок, поради което потребителят-ищец е развалил с едностранно волеизявление /нотариална покана рег. № 3980/27.10.2009 г./ договора за покупко-продажба и е поискал възстановяване на платената цена, за което са налице предпоставките на закона по смисъла на чл. 114, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 2 ЗЗП, поради което предявеният иск е основателен.
Допускането на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира три въпроса, чието разрешение, според него, е обусловило изхода на спора, а именно: 1. Може ли да се уважи иск по чл. 114, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗЗП като се предяви рекламация не пред продавача, а пред сервиза? 2. Може ли със свидетелски показания да се доказва датата на отстраняване на повредата? 3. Като доказателство за даване на рекламация, предимство ли има гаранционната карта или са допустими и други доказателства?
Въпросите са фактологични и са обусловени от установената и приета от съда фактологическа обстановка. Както се посочи по-горе, по делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, обсъдени от ПОС, въз основа, на които е прието, че е подадена надлежна рекламация пред ответната страна, а показалият дефект на продадената стока не е отстранен в законният едномесечен срок. В този смисъл разрешението на въпросите е обусловено от съпоставката и обсъждането на събраните доказателства и приетата въз основа на тях фактическа обстановка, поради което няма основание да се приеме, че формулираните от касатора въпроси са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество доводите на касатора във връзка с формулираните въпроси са относими към обоснованост и правилност на обжалваното решение - оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, доколкото законът разграничава основанията по чл. 281 ГПК и по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителен критерий за селекция /чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК/. Приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело. Липсват и съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната страна сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213/6.10.2010 г. на Пернишки окръжен съд по в. гр. д. № 620/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на И. С. В., [населено място], [улица] сумата 200 лв. /двеста лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.