Пълен текст

РЕШЕНИЕ
№ 7507
София, 22.06.2016
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
при секретар Боряна Георгиева и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов изслуша докладваното
от съдията ТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело № 10521/2015.
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по жалбата на "Българска телекомуникационна компания" (БТК) АД срещу решение № 5458 от 05.08.2015 г. по адм. д. № 5268/2015 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 226/25.03.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за постановена забрана на "БТК" АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил съдържанието на търговската гаранция във вложения от дружеството смисъл и е достигнал до грешен извод, че клиентите могат да бъдат въведени в заблуждение. Счита мотивите на съда за неясни и непоследователни. Иска отмяна на съдебния акт.
Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е приел, че продавачът - касатор в настоящото производство, е продавал стоки след 2011 г., към които е приложена търговска гаранция съгласно предоставяна гаранционна карта. По делото е безспорно, че по силата на сключен между "БТК" АД и "Макстел" ООД договор с предмет доставка на стоки доставчикът се е задължил да предоставя при доставката на стоките всички изискуеми документи, удостоверяващи съответствието на доставените стоки с изискванията на българското законодателство. Сред изброените в договора липсва задължение за представяне на гаранционна карта. В т. 9.1. от договора е предвиден гаранционен срок от 24 месеца за доставяните по договора стоки, като "Макстел" ООД осигурява поправката или замяната на дефектните стоки. По делото не е спорно, че проверяваните стоки са били предмет на договора и се предлагат от търговеца. "БТК" АД не е оспорил обстоятелството, че гаранционни карти не се прилагат от доставчика след 2011 г.
Първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Заключил е, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, оспорената заповед е издадена при правилното приложение на относимите материалноправни разпоредби.
Решението е правилно.
Относимият въпрос в случая е начинът, по който търговецът е представял търговската гаранция и който е могъл да въведе потребителя в заблуждение, при което последният продължава да ползва услугата със съзнанието, че предоставената му гаранция е за срок от 24 месеца.
Забраната по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП се отнася до заблуждаваща търговска практика - когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Следователно, за да е приложима разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП в конкретния случай е необходимо да бъде установено, че цялостното представяне на информацията за наличието на търговска гаранция чрез гаранционна карта заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, което е прието от комисията, въпреки че не е точно формулирано.
Не е необходимо информацията за предоставената услуга да е неясна, неточна и да формира погрешна представа у потребителя относно някое съществено обстоятелство, достатъчно е начинът на нейното представяне да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител относно вземането на търговско решение за потребление на услугата.
Административният съд София-град правилно е приел, че в случая невярната информация се състои в данни в гаранционната карта по отношение на отговорността на "Макстел" ООД за липсата на съответствие на стоката с договора за продажба съгласно чл. 120 (отм) ЗЗП, дължима съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба потребителят трябва да бъде информиран за наличието на законова гаранция, както и за търговка такава, ако същата се предоставя. Т. е. текстът прави разграничение между два вида гаранции -търговска и законова. Първата е уредена в чл. 117 и сл. ЗЗП, а втората в чл. 120 (отм) ЗЗП, респ. в чл. 113 ЗЗП. В случая се касае за законовата гаранция, състояща се в отговорност на продавача, независимо от търговската гаранция, за липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба. Тази законова гаранция дава право на потребителя да предяви рекламация на стоката независимо дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция. Изрично е посочено в закона, че отговорността е на продавача.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че констатацията в оспорената заповед е за заблуда относно обстоятелството чия е отговорността при законовата гаранция. За да направи тази констатация, ответникът е изходил от текста на чл. 120 (отм) ЗЗП и от текста в т. 5 от невалидната гаранционната карта - от друга страна. Съгласно законовата разпоредба отговорността е на продавача, а съгласно гаранционната карта - на доставчика "Макстел" ООД. Съдът правилно е приел направената констатация за заблуда на потребителя за правилна, защото потребителят няма как да знае, че въпросната гаранционна карта е стара и неприложима към покупката, която е направил. На потребителя няма как да бъде известно, че между Виваком и "Макстел" ООД е сключен рамков договор, по силата на който гаранционната поддръжка на стоките се извършва от "Макстел" ООД. Той има отношения само с продавача и вътрешните отношения на последния с други лица - доставчици или производители, са ирелевантни за потребителя. Поради това той реално може да се заблуди, че отговорността за съответствие на стоката в отношенията му с продавача, е на трето лице. Въпросът е дали тази заблуждаваща практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. При покупката на стоката с приложената към нея гаранционна карта у потребителя се формира убеждение, че за стоката има търговска гаранция и че независимо от нея и за законовата гаранция се носи от "Макстел" ООД. Узнаването на двете обстоятелства може да доведе до промяна в решението на средния потребител, доколкото към момента на взимане на решението за покупка същият е информиран от закона, че отговорността се носи от продавача и разчита на това, а впоследствие установява, че отговорността се носи от трето лице.
За избягване на подобна заблуда продавачът следва да даде ясна информация в придружаващите стоката документи, че в отношенията си с купувача той носи отговорност за съответствието на стоката с договора за продажба и пред него следва да бъде предявена рекламацията или поне да не уговоря в тези документи нещо различно от предвиденото в закона.
По аргумент на чл. 68д, ал. 1ЗЗП заблуждаващата търговска практика предполага не само използването на невярна информация, която да въведе в заблуждение релевантния потребител, но и наличието на промяна или на възможност за съществена промяна на неговото икономическо поведение, като вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без конкретната търговска практика. В конкретния случай предоставянето на невярната информация за търговска гаранция би могло да предизвика евентуална промяна на търговското поведение на потребителите.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за нарушение на чл. 34 и 35 от АПК. Видно от приложените към делото доказателства, по сигнали до КЗП са извършени проверки. При проверките са съставени констативни протоколи и протокол за проверка на документи № К-0064966 от 16.12.2014 г. Въз основа на тях са издадени актове за установяване на административни нарушения, състоящи се в предоставяне на невярна информация в заявленията по предоставяне на търговска гаранция на слушалки. На касатора е дадена възможност да представи доказателства, но такива не са представени. Това води до правния извод, че оспореният административен акт е издаден, след като се изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
С оглед изхода на спора и при направено от касационния ответник искане за присъждане на разноски, следва да му се присъдят такива в минимален размер от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5458 от 05.08.2015 г. по адм. д. № 5268/2015 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК АД) със седалище и адрес на управление в град София да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.