Full text

Решение № 534 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова
чл. 208 АПК
чл. 68в ЗЗП
чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 ЗЗП
чл. 68е, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП
чл. 68л, ал. 1 ЗЗП
Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, посочва, че за да е нелоялна дадена търговската практика, следва да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането им. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика се съдържа в разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, която гласи, че такава е налице и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът чрез премълчаване, прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1. В разпоредбата на чл. 68е, ал. 4 ЗЗП е предвидено, че за съществена се смята, освен не е очевидна, информацията за основните характеристики на стоката или услугата.

________________________________________
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ("БТК") ЕАД, срещу решение № 904 от 19.02.2015 г. постановено по адм. дело № 6740 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е разгледал и обсъдил мотивите на дружеството относно незаконосъобразността на издадената заповед. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), аналогични с наведените пред АССГ. Прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.
Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "БТК" ЕАД срещу заповед № 441 от 17.05.2013 г. на председателя на КЗП.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано по постъпили жалби от потребители, съдържащи твърдения относно непредоставена информация относно съществен факт при закупуване на мобилен телефон, а именно, че той може да бъде използван единствено с мобилните услуги на Виваком. Извършени са проверки от компетентните длъжностни лица в магазин за мобилни апарати в МОЛ "Сердика", бул. "Ситняково" № 48, стопанисван от "БТК" АД, като резултатите са отразени в констативни протоколи № К-0143335 от 16.01.2013 г. и № К-0147198 от 13.02.2013 г. Установено е, че в обекта на потребителите се предоставят каталози за януари и февруари 2013 г., съдържащи и информация за мобилен телефон LG OPTIMUS L3 DUAL - че същият е двусимов смартфон, т. е. работи с две карти, но липсва информация, че една от картите задължително трябва да е на Виваком. Оспорената заповед е издадена предвид констатациите в актовете и въз основа на решение на комисията по протокол № 15 от 11.04.2013 г., с която на дружеството е забранено да прилага нелоялна търговска практика, изразяваща се в прикриване чрез премълчаване на съществена информация относно факта, че мобилен телефон LG OPTIMUS L3 DUAL, предлаган в търговския обект на "БТК" АД, може да бъде използван само със СИМ карта на Виваком в единия от двата слота. Правната квалификация, на която се е позовал органа е по чл. 68е, ал. 2 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП. При така установеното, след анализ на относимите разпоредби от ЗЗП, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са осъществени елементите от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП. Приел е, че съществува възможност потребителят да се откаже от закупуване на мобилния телефон, ако му е известно обстоятелството относно съществуващото функционално ограничение на апарата, конкретно - въведеното от оператора изискване за използване на телефона само със СИМ карта на Виваком в единия от двата слота. Независимо от препратката към интернет, обявена и в търговския обект, съдът е счел, че задължението за информиране на средния потребител не е изпълнено надлежно. При така установеното съдът е приел, че заповедта отговаря на изискванията за законосъобразност и е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна.
Решението е правилно.
По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, посочва, че за да е нелоялна дадена търговската практика, следва да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането им. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика се съдържа в разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП, която гласи, че такава е налице и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът чрез премълчаване, прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1. В разпоредбата на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП е предвидено, че за съществена се смята, освен ако не е очевидна, информацията за основните характеристики на стоката или услугата.
В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, нелоялната, заблуждаваща търговска практика се състои в това, че потребителите не са своевременно информирани, че телефонният апарат може да бъде използван само със СИМ карта на Виваком в единия от двата слота. Това обстоятелство е съществено и правилно е прието от съда, че може да бъде приравнено по значимост на техническите характеристики на телефона, предвид което потребителите следва да бъдат своевременно информирани за него. Относно наведените доводи от търговеца, че информацията за характеристиките на горепосочения модел апарат може да бъде получена на интернет страницата на Виваком, съдът правилно е установил, че това не освобождава търговеца от задължението да предоставя своевременно същата на потребителите, тъй като не всеки използва или има достъп до интернет, както и не всеки потребител би потърсил допълнителна информация. С оглед обстоятелството, че акцент в предлагания телефон е възможността му да работи с две СИМ карти, информацията за въведеното ограничение се явява съществена по смисъла на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП. Поради това прикриването й, чрез премълчаване, представлява нелоялна търговска практика, чието прилагане е забранено. Противно на изложеното на дружеството е предоставена възможност за участие в административното производство. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 904 от 19.02.2015 г. постановено по адм. дело № 6740 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.