Full text

РЕШЕНИЕ

№ 7746
София, 05.06.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА

при секретар Маринела Цветанова
и с участието

на прокурора Огнян Атанасов
изслуша докладваното

от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 14873/2012. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу решение №5501 от 19.10.2012г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №7919/2012г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед №731 от 18.07.2012г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството, на основание чл. 68г, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, е забранено използването на нелоялна търговска практика.
Касационният жалбоподател - [фирма] (БТК), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно и непълно установил фактическата обстановка. Не отчел, че става въпрос за изолирани случаи, посочени избирателно от Комисията. Съдът не посочил на каква възраст е потребителят и какво е било отправеното до него предложение. Не обосновавал, че посочената практика е специално насочена към „възрастни“ потребители. Сочи, че констатациите на съда са генерализирани и не съдържат факти, а мотивите са бланкетни и формални. Необосновано съдът приел, че очакването на потребителя да получи писмен договор за вече приета оферта води до съществено изменение на икономическото му поведение. Счита мотивите на съда за ирелевантни, ако не са съотнесени към средния потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите (З.) и Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/Е. на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) №2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялни търговски практики).
Съдът не установил, че търговската практика специално е насочена само към изолираната група потребители – „възрастни“. Неясен счита, че е критерият на съда по който разграничава едни потребители от други като възрастни. По отношение на позоваването на „здравословното и/или физическото състояние на титулярите“ твърди, че очевидно това са обстоятелства, които характеризират конкретни лица, а не група потребители. Счита за неправилен извода на съда, че на БТК е осигурено участие в административното производство. Сочи, че издаването на заповед за забрана на нелоялна търговска практика не е идентично с производството по разглеждане на отделни жалби. Неправилен счита извода на съда, че оспорената заповед съдържа разпоредителна част. Прилагането на разпореждането налага БТК по свое усмотрение и произволно избрани критерии, изцяло да изключи от кръга на потребителите си определена категория лица, което представлява нарушение на чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът се представлява от юрисконсулт Р. Р..
Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Неоснователни и вътрешно противоречиви счита твърденията на касатора за изолираността на обсъдените случаи. И органът, и съдът изложили подробно аргументирани мотиви, които обосновават наличието на нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО. Правилен е изводът на съда за спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на разпоредителна част на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Ц. Ш..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Факта, че административният орган и съдът взели предвид отделни конкретни жалби не означава, че групата на възрастните потребители не е много по-голяма отколкото тези „изолирани случаи“. Правилен счита извода на съда, че чрез провеждането на телефонен разговор от оператор с предложение за сключване на сделка от разстояние съвсем реална е възможността, когато титулярът е възрастен човек, да не възприеме търговския характер на предложението. Правилен счита и извода на съда, че прилаганата търговка практика може да доведе до погрешно убеждение у потребителя, че ще му бъде изпратен за подпис договор на хартиен носител. Съдът правилно тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 68г, ал. 2 З..
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. БТК, в качеството си на търговец, по смисъла на § 13, т. 2 З., предоставя електронни съобщителни услуги. При упражняване на дейността си чрез оператор отправял предложение за сключване на сделка от разстояние с потребители, които са в договорни отношения с него.
2. В Комисията за защита на потребителите постъпили жалби срещу сключени сделки от разстояние входящи №Ц-00-1204 от 17.04.2012г.; №Ц-02-1140 от 27.04.2012г.; Ц-02-904 от 02.05.2012г.; №Ц-02-1207 от 10.05.2012г.; №Ц-03-4534 от 14.05.2012г.; №Ц-03-4770 от 19.05.2012г.; Ц-03-5606 от 20.06.2012г. Жалбите били подадени от абонатите или упълномощени от тях лица. Във всички се сочи, че факта на сключване на сделката (подновяване на договора) от разстояние – чрез проведен телефонен разговор, останал неразбран. Договорите били сключени с потребители на възраст над 75 години (77, 80, 87, 88, 89, 91 години) като някои от тях са с установени от трудово-експертна лекарска комисия заболявания и съответен процент намалена работоспособност. В жалбите се твърди, че потребителите очаквали получаването на писмен договор, който да обективира волята на страните.
3. По всяка от жалбите Комисията за защита на потребителите съставила констативни протоколи и взела становището на БТК. В отговорите си операторът посочил, че в някои от случаите са налице валидно сключени договори от разстояние, а в други е допусната грешка от страна на оператора, която ще бъде отстранена.
4. По делото са представени жалбите, констативните протоколи, отговорите на касатора, както и адиозаписи на проведените телефонни разговори направени от касатора като елемент на стандартна процедура на представяне на търговско съобщение.
5. На 06.07.2012г. Комисията за защита на потребителите провела заседание, на което обсъдила жалбите и постъпилите отговори. С решение по т. 12 от протокол №25 Комисията решила, че:
„БТК АД прилага нелоялна търговска практика при отправяне на предложение към титуляр, който поради възрастта си е възможно да не е достатъчно информиран за условията на предлагания договор, не е запознат с възможността за сключване на договор, без да бъде положен подпис в него и съответно очаква да му бъде предоставен договор за подпис и от двете страни по него, за да вземе решение, поради напредналата си възраст е възможно да забрави за направеното предложение и условията по него и съответно да не се възползва от процедурата и срока за отказ от сделката в съответствие с разпоредбите на глава ІV, раздел ІІ от З., поради проблеми със здравословното състояние и/или физическото си състояние (глухота) може да вземе неадекватно решение и/или да е неспособен да осъществи процедура по отказ от сделката от разстояние“.
„при предлагането и сключването на сделка от разстояние, съгласно глава ІV, раздел ІІ от З., с отправянето на предложение към уязвими категории потребители, с които е в договорни взаимоотношения по условията на сключени предходни договори, БТК АД прилага нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68г, ал. 2.“
6. Със заповед №731 от 18.07.2012г., издадена на основание чл. 68г, ал. 2 З. и решение по т. 12 от протокол №25 от 06.07.2012г. на Комисията за защита на потребителите, председателят на Комисията забранил на БТК да използва „нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 2 З. при отправянето на предложения към потребители, които поради възрастта си е възможно да не са достатъчно информирани за условията на предлагания договор, да не са запознати с възможността за сключване на договор, без да бъде положен подпис върху него и съответно да очакват да им бъде предоставен договор за подпис и от двете страни по него, за да вземат окончателно решение, които поради напредналата си възраст е възможно да забравят за направеното предложение и условията по него и съответно да не се възползват от процедурата и срока за отказ от сделката в съответствие с разпоредбите на глава ІV, раздел ІІ от З., които поради проблеми със здравословното състояние и/или физическото си състояние е възможно да вземат неадекватно решение и/или да са неспособни да осъществят процедура по отказ от сделката от разстояние.“
7. На електронната страница на БТК http://www.vivacom.bg/bg/residential/general_conditions са публикувани общите условия на оператора за ползване на фиксирани гласови услуги, мобилни услуги и цифрова телевизия, които услуги са предмет на жалбите.
При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при изчерпателно посочени фактически и правни основания. Приел, че в хода на производството административният орган не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по всяка от жалбите е изискано становище на оператора. Приел, че акта съответства на целта на закона и на материалноправните му разпоредби, тъй като с оглед на възрастта на потребителя е възможно той да не възприеме търговския характер на предложението. Приел, че БТК разполага с достатъчно индивидуализиращи потребителя данни и е могъл да предвиди възможността поради възрастта си потребителят да не може да възприеме правилно характера на съобщението и последиците от него. Приел, че прилаганата търговска практика може да повлияе съществено на икономическото поведение на потребителите, тъй като с оглед на възрастта си потребителите не са достатъчно информирани за общите условия на предоставяне на услугите. С оглед на чл. 68в, ал. 1 във вр. с чл. 68л, ал. 1 З. приел за неоснователно възражението на БТК, че оспореният акт е нищожен, тъй като няма разпоредителна част. Въз основа на така приетото направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.
Този извод на съда е правилен.
По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационният съд ги приема за доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за обосноваността на изводите на съда на основата на тези факти, за приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила. Въпреки че твърди нарушение на процесуалните правила от съда касаторът не сочи доводи в подкрепа на това твърдение. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК съдът не следва да се произнася по него. Доводите на касатора са за необоснованост на фактическите изводи на съда и за неправилно приложение на материалния закон.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът обсъдил само една от жалбите и не посочил възрастта на потребителя. Вярно е, че съдът не изложил подробно съдържанието на приложените по делото седем броя жалби. Но цялото съдържание на всяка една от жалбите не е необходимо да бъде изложено, за да се приеме, че съдът установил правилно фактическата обстановка. Важното е, че съдът установил общото в жалбите и откроил релевантното. А то е, че първо, жалбите са подадени от потребители на предлаганите от касатора услуги, чиито договори за ползване на съответната услуга все още не са изтекли, но са в края на договорения срок. Второ. Всички жалбоподатели са потребители, чиято възраст е над 75 години - 77, 80, 87, 88, 89, 91 години. Трето. Спрямо всички тях е приложена търговска практика по смисъла на §13, т. 23 З. за сключване на договор за услуга чрез телефонен разговор. Четвърто. С част от тях е сключен договор за предоставяне на услуга по телефона като срока на договора е 12/24 месеца за предложения абонаментен план. П.. Всички жалбоподатели твърдят, че не са успели да разберат смисъла на проведения телефонен разговор още по-малко, че това фактически означава сключване на договор. Следва да се посочи, че приложените по делото аудиозаписи на проведените телефонни разговори не оставят каквото и да било съмнение относно верността на посочените фактически обстоятелства. Само за илюстрация на изложеното и поради доводите на касатора следва да се посочи, че от трите представени аудио записа е видно, че единият от жалбоподателите на зададен въпрос от оператора приема ли предложението отговаря „аз не се занимавам с телефони, както искате така правете“, а на въпрос за номера на апартамента, където да бъде доставен бонуса от току-що сключения договор отговаря „де да го знам, ляв, ляв, апартамент“. Другият потребител, при средна продължителност на телефонните разговори от 3-4 минути, поддържа разговор 13 минути като основния интерес е насочен не към търговското съобщение, а към радостта да получи подарък и да разкаже на някого грижата по децата, едно от които не е виждал отдавна. Третият потребител единственото, което успява да зададе като въпрос и от което се интересува е цената, която ще плати, не и характера на предоставената услуга още по-малко срока на договора.
Видно от изложеното по делото са събрани достатъчно доказателства въз основа на които съдът правилно установил релевантната фактическа обстановка.
Касаторът твърди, че съдът не установил и не обосновал, че прилаганата търговска практика е насочена специално към „възрастни потребители“, както и по какъв критерий разграничил едни потребители от други като възрастни. Сочи, че здравословното и/или физическото състояние на потребителите е лично обстоятелство, а нехарактеризира група потребители.
Първо, следва изрично да се посочи, че от текстовата част на диспозитива на оспорената заповед е видно, че органът определил търговската практика на касатора като нелоялна. Основният законов текст за нелоялна търговска практика е чл. 68г, ал. 1 З.. Съгласно визираното в хипотезата на правната норма, за да е налице нелоялна търговска практика е необходимо, с оглед на конкретния казус, да е налице кумулативно предлагане на услуга, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и това предлагане да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга. Органът не се позовал в акта си на разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 З., но от подробната диспозитивна част това става ясно, поради което допуснатото нарушение не е съществено.
Второ. От оспорения акт е видно, че процесната практика не е приета за заблуждаваща или агресивна от органа. В частност не е налице хипотезата на чл. 68к, т. 3 З., тъй като макар търговското съобщение да е непоискано и направено по телефона то не е настойчиво. Следователно per argumentum a contrario, за да се приеме, че процесната търговска практика е нелоялна трябва да се прецени отговаря ли тя на критериите по чл. 68г, ал. 1 З.. Съгласно §13, т. 28 добросъвестност и професионална компетентност е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за изопачаването или възможността съществено да бъде изопачено икономическото поведение по отношение на услугата се определя на основата на поведението на средния потребител.
Трето. Специфичността на казуса налага преди да бъде преценено наличието на кумулативните изисквания да се посочи следното:
Видно от съдържанието на проведените с потребителите разговори в тях не се дава информация за други възможни условия за доставка на услугата, а само за тези, които операторът предварително приел, че са подходящи за конкретния потребител. Следва също така да се отчете факта, че търговската практика се осъществява чрез използване на телефон като комуникационно средство. Това предполага краткост на времето за осмисляне на предложението, за въпроси и отговори, за сравнение с други предложения на самия търговец. По принцип потребителят, особено в комуникацията си с търговци, които предоставят услуги при предварително определени общи условия се намира в много по-слаба позиция при договаряне и много по-малка степен на информираност. Като илюстрация само следва да се посочи, че от една страна общите условия на оператора не са от най-лесно достъпното нещо на електронната му страница, а от друга многообразието на комплексните пакетни услуги не винаги позволява бърза, лесна и ефективна преценка на изгодната за потребителя оферта. Всичко това в изключителна степен намалява възможностите за ефективно договаряне и прави a priori потребителя склонен да приеме предложението на търговеца.
Четвърто. В контекста на горното преценката на двата кумулативни елемента на нелоялната търговска практика показва следното:
Касаторът твърди, че съдът не отчел, че става въпрос за изолирани случаи, не посочил на каква възраст потребителят е възрастен, нито са налице доказателства, че практиката е насочена специално към възрастните потребители.
Видно от данните на Националния статистически институт - http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=379#cont, населението на страната към 31.12.2012г. във възрастовия диапазон 70 -74г. е 341 982 души; в този от 75 – 79г. - 295 106 души; в 80 – 84г. – 196 109 души; в 85 - 89г. – 90 820 души; в 90 – 94г. 23 132 души; в 95 – 99г. – 2 105 души; над 100 г. 326 души или общо 949 480 души. При общо население към 31.12.2012г. 7 282 041 души това е почти една седма от населението. При отчитане на тази численост, при отчитане на факта, че населението на страната в тази възрастова група ще се увеличава (населението на страната във възрастовия диапазон 65 – 69г. е 445 498 души) и на факта, че услугите, които касаторът предоставя като вид (телефон – мобилен и стационарен, цифрова телевизия) практически се ползват от всеки гражданин е видно, че не става въпрос за изолираността на конкретните седем случая, а за потенциален потребителски проблем със значимо измерение. Безспорно не е вярно, а и нито органът твърди, нито съдът приел, че всички потребители на касатора в посочения възрастов диапазон задължително са обект на нелоялна търговска практика, но ролята на Комисията за защита на потребителите е да установи наличието, макар и не системно, на такава практика и да преустанови възможностите за нейното приложение преди да се е превърнала в масова и трайна. Следователно твърдението за изолираност на жалбите не е релевантно за наличието на потребителски проблем. Жалбите само индикират проблема.
Що се отнася до твърдението за непосочване от съда на възрастта от която потребителят следвало да се счита за „възрастен“ трябва да се посочи, че не съдът определя възрастовите граници, а и те безспорно са индивидуално изключително зависими от сложен комплекс от фактори. Въпреки това, възрастта на потребителите, които подали жалби сама по себе си е ориентир за касатора и за формирането на група потребители обособена от своите възрастови особености. Не може да се очаква, а и касаторът като умел търговец не предлага еднакви услуги за различния възрастов диапазон на потребителите си, още по-малко отправя по еднакъв начин търговските си съобщения към тях. Ако на групата потребители в младежка и активна възраст касаторът отправя търговски съобщения по телефона при преценката на дължимата от него професионална грижа ще се отчете и факта, че това са потребители, които активно търсят и получават чрез различни други средства за комуникация информация за предлаганите услуги. Ще се отчете, че това са в значителната си част търсещи услугата потребители – активни, информирани. Ще се отчете, че комуникацията с тях по телефона би се осъществила на друго изходно ниво на информираност и следователно на способност да формират търговско решение при много по-голяма степен на предпазливост и наблюдателност. Всичко това обаче не е приложимо за средния потребител, който в активната си възраст не е ползвал комуникационните средства, които другите две групи ползват и добре познават. Средният потребител, който не е в активна или младежка възраст няма тази информираност, а и в повечето случаи не би могъл да я получи самостоятелно. Следователно той в много по-голяма степен от средния потребител от другите две възрастови групи зависи от предложението, от професионалните умения и най-вече от добросъвестността на търговеца.
Наред с различната информираност и способност за вземане на независимо търговско решение тази обособена група потребители има различни спрямо другите две групи потребители преценка за качество, в смисъла на полезност и интерес, на предлаганите услугите. Различно е и значението на факторите, които предопределят вземането на търговското решение. Различно е разбирането за начина на сключване на търговски договор. За средния потребител от тази група един телефонен разговор трудно може да се свърже с подписването на договор и поемането на финансови задължения, тъй като разбирането му за поемане на задължение изисква полагането на подпис върху документ. Именно поради това и средния потребител не отдава значение на факта, който операторът му съобщава, че разговора се записва.
Видно от изложеното потребителите, които вече са излезли от активната си възраст обособяват самостоятелна и ясно установима група. Тя има свои потребности, свои възможности за преценка и информираност и това е лесно предвидимо от търговеца. Поради това преценката за добросъвестността и професионалната компетентност, която се очакват от касатора по отношение на тази обособена група има различно съдържание от това, което би се очаквало от него спрямо останалите потребители като разликата е основно в частта за дължимата грижа. От добросъвестния и професионално компетентен търговец се очаква да отчете различията на групата потребители, които вече не са в активна възраст и в рамките на разумното да съобрази търговската си практика с тях. В случая, той не сторил това, поради което първата от двете кумулативни предпоставки по смисъла на чл. 68г, ал. 1 З. е налице.
Налице е и втората предпоставка. Средният потребител от тази ясно установима потребителска група е възможно да изопачи съществено икономическото си поведение поради прилаганата търговска практика било защото не е коректно информиран за другите съществуващи възможности, било защото е поставен в среда, в която трябва да вземе решение за кратко време, без да има възможност да се консултира, което за него в повечето случаи е наложително, било защото неосъзнава в необходимата степен, че провеждания телефонен разговор е форма на договаряне и устно изразеното (дори и в определена степен на уклончивост) положително становище по направеното предложение представлява вече сключен договор, който го обвързва за един продължителен период от време – една или две години. Следователно именно процесната търговската практика по отношение на тази потребителска група е решаващото съображение за сключване на сделката. Това прави групата, поради своите възрастови особености, особено уязвима към процесната търговска практика.
Видно от изложеното прилаганата от касатора търговска практика по отношение на ясно установима негова потребителска група, която е особено уязвима към тази практика, представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с ал. 2 З.. Първоинстанционният съд като установил горното направил правилен извод за фактическа и правна обоснованост на оспорената заповед и за съответствието й с материалния закон.
Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в частност на разпоредбите на чл. 26, 34 и 35 АПК. Възражението на касатора за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК е основателно. Безспорно е, че по всяка една от получените жалби служители на Комисията комуникирали с касатора и получили становище от него. Но това те направили на основание чл. 192, т. 2 З., в изпълнение на правомощията си по осъществяване на контрол и в частност по проверка на постъпилите в Комисията жалби. Кумулирането на няколко еднотипни жалби в кратък период от време – по-малко от два месеца (виж т. 2 от фактите), индикирало системен проблем, за решаването на който Комисията упражнила своето правомощие по чл. 165, ал. 3, т. 2 З. и съответно правомощието на председателя на Комисията по чл. 165, ал. 4, т. 6 З.. Следователно необходимо е било Комисията да изпълни задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК и да уведоми касатора за започналото административно производство. Вярно е, че Законът за защита на потребителите не препраща към Административнопроцесуалния кодекс за фазата на производството пред административния орган, но доколкото Комисията за защита на потребителите е носител на административни правомощия (виж заглавието на раздел І Административни органи за защита на потребителите“, глава осма „Органи и организации за защита на потребителите“) за нея и за председателя й, с оглед на §1 т. 1 АПК кодексът е приложим.
Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица, а касаторът безспорно е такъв. Тя дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. По принцип неспазването на изискването за уведомяване би могло да бъде съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, но в конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът направил фактическите си и правни изводи са били предоставени на касатора и той е взел становище по тях. Следователно в конкретния случай, с оглед на фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Изложеното е относимо и за твърдяното нарушение на чл. 34 АПК. Визираното в нормата право на страната по административното производство да се запознае с документите по преписката и да вземе становище по доказателствата фактически е осъществено. Вярно е, че касаторът е бил лишен от възможност да изложи доводи досежно правната квалификация и преценката на фактите по отделните жалби в съвкупност, но доколкото това негово право е гарантирано от две съдебни инстанции само по себе си това нарушение не може да обоснове необходимост от отмяна на акта поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Що се отнася до твърденията на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК то е неоснователно. Видно от доказателствата по делото оспорения акт е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. По всяка от жалбите касаторът взел становище, нови факти и обстоятелства в хода на първоинстанционното съдебно производство не са релевирани, а не се и твърди наличие на такива. Налице е едно необоснованото твърдение за нарушаване на чл. 35 АПК.
Касаторът твърди, че извода на съда за наличие на разпоредителна част на оспорената заповед е неправилен, тъй като прилагането на заповедта би довело до неравно, дискриминационно третиране на група потребители. Вярно е, че диспозитива на оспорената заповед не се отличава с особена прецизност. Преписването на съдържанието на законовата разпоредба не прави разпореждането по аргументирано. Но това не означава, че акта няма разпоредителна част. Напротив. Това, което органът разпорежда е да се преустанови нелоялната практика спрямо ясно установената потребителска група. Това не означава касаторът да преустанови предлагането на услугата на тази група потребители, нито да преустанови изобщо търговските си практики по отношение на тях. Изключването на определена група потребители от възможността да ползват дадена услуга на основата на признак възраст безспорно е дискриминационно. Но не това разпорежда органа. Диспозитива изисква от касатора да преосмисли търговската си практика по отношение на тези потребители, за да може техния икономически интерес да бъде в по-добра степен защитен.
Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил относимите за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи и приложил правилно материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, касационният съд установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената му обоснованост и съобразеност с материалния закон следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение №3 от 2010г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди БТК да заплати на Комисията за защита на потребителите, юридическото лице, в чиято структура се намира ответника, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150, 00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение №5501 от 19.10.2012г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №7919/2012г.
ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Комисията за защита на потребителите, [населено място], пл. „П. Р. С.“ №4а 150, 00 (сто и петдесет) лева разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.