Full text

Определение № 539 от 20.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 544/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров
чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. с
чл. 386, ал. 3 ГПК

________________________________________

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 386, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. с. н. цел С. на собствениците С. бряг-Бургас и др. търговски дружества против определение № 218/30.06.2009 г. по ч. т. д. № 152/2009 г. на Бургаски АС, с което е потвърдено определение № 2/12.02.2009 г. по гр. д. № 798/2008 г. на Бургаски ОС, с което е прекратено производството по предявения колективен иск по чл. 379, ал. 2 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че въпреки дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, ищците не са конкретизирали вредите, които са претърпели, както и увреждащото деяние-по вид и по отношение на субектите, които са го осъществили.
ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В чл. 379, ал. 2 ГПК е уреден един нов вид установителен иск - той се предявява срещу нарушителя. С него се цели да бъдат установени: 1.увреждащото действие или бездействие, 2. неговата противоправност, и 3. вината на нарушителя. Изричната уредба е необходима, понеже наличието на осъдителни искове за защита на застрашения интерес изключва интереса от предявяване на установителен иск. Целта е, когато не съществува сигурност относно тези обстоятелства, да се избегнат по-големите разноски по един осъдителен иск за обезщетяване на вредите. След като бъдат установени предпоставките за отговорността на нарушителя /с изключение на вредите/, по-лесно и сигурно би било доказването на иска за обезщетение. Ако установителния иск не бъде уважен, иск за обезщетение би бил недопустим.
Съобразно изложеното, вредите не са предмет на този иск. Независимо от това, претърпените вреди са посочени в допълнителна молба от 27.01.2009 г. на първия от ищците по първоинстанционното дело-лист 67, а искането за продължаване на срока е оставено без уважение. вреждащите действия и бездействия са посочени в частната жалба пред въззивния съд-стр. 4. Отделен е въпросът, който не е прецизиран от съда, че съгласно Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.98 г. за исковете за защита на интересите на потребителите, последно изменена с Директива № 2006/123/ЕО за предоставяне на услуги във вътрешния пазар, колективен интерес не е този, при който става въпрос за кумулиране интересите на лица, засегнати от едно нарушение. Нарушение на колективен интерес е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на актовете, изброени в чл. 1 от директивата
По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, ВКС-I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 218/30.06.2009 г. по ч. т. д. № 152/2009 г. на Бургаски АС и потвърденото с него определение № 2/12.02.2009 г. по гр. д. № 798/2009 г. на Бургаски ОС за прекратяване производството по делото.
Връща делото на Бургаски ОС за следващи процесуални действия.