Пълен текст

Решение от 27.07.2009 г. на АдмС - София по к. н. а. x. д. № 3659/2009 г., 10-ти адм. нак. с-в, докладчик председателят Катя Аспарухова
чл. 30, ал. 2 ЗТ

чл. 80 ЗТ

чл. 283 ЗЗД





С решение от 13.04.2009 г., постановено по нахд № 6665 по описа на СРС за 2008 г. е потвърдено наказателно постановление №К-5177 от 12.05.2008 г. издадено от Директора на РД към ГД "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 80 от ЗТ на ЕТ "М. Т. - Л. И." е наложена имуществена санкция от 1000 лв.

Несъгласно с решението е наказаното лице, което по изложените в жалбата в срок съображения - моли, да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Поддържа основанията си в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на СГП предлага да не се уважава жалбата.

Административен съд София-град като се запозна с изразените становища и въз основа на основанията изложени в касационна жалба, разгледани по реда на чл. 217 и чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

С обжалваното НП на ЕТ "М. Т.-Л. И." е наложена имуществена санкция от 1000 лв. за това, че като лицензиран туроператор /удостоверение за регистрация № 05103 от 28.01.2005 г./ не е спазила задължението си по чл. 30, ал. 2 от ЗТ да сключи договор за организирано пътуване в писмена форма с всеки потребител за пътуване до К. от 29.12.2007 - до 01.01.2008 г. и да им предостави екземпляр от същия в това число на направилия рекламация турист Г. К., записан чрез фирма агент - "А." ООД.

За да потвърди НП - СРС е приел, че деянието безспорно е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не е възприето становището на касатора пред тази инстанция, че не трябва да има писмен договор с тях, тъй като такъв има с друг лицензиран туроператор "А." ООД, който на основание чл. 283 от ЗЗД е възложил на ЕТ "М. Т.-Л. И." за провеждането на екскурзията. В тази връзка СРС е установил, че ЕТ "М. Т.-Л. И." е сключила агентски договор с "А." ООД, по силата на който първата в качеството си на туроператор възлага на втората като туристически агент да предлага и продава туристически услуги, като задължението на агента се е свеждало само до записването на туристи, като дори приемането на плащането не може да се извърши без потвърждение от ЕТ "М. Т.-Л. И.". Коментирано е, че "А." ООД се е задължила да сключва от свое имен договорите и да осигури застраховането на туристите. Установено е, че от групата от 36 човека - за 6 от тях, сред които и Г. К. - ЕТ "М. Т.-Л. И." няма сключен писмен договор, което е нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗТ. Установено е, че задълженият субект е именно наказаното лице в качеството си на туристически оператор, което лице в случая е издало и ваучери на лицата в това число К. Визирано е, че туристическият оператор няма право да издава ваучер, тъй като има качеството на агент, независимо, че например в договора между страните "А." ООД е вписано като туристически оператор. Прието е, че с това деяние е осъществен състава на чл. 80 от ЗТ, поради което е наложена предвидената в закона санкция от 1000 лв. /клоняща към минимума от 500 лв. при максимален праг от 5000 лв./.

Изложените съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция. Мотивите на предходната са обстоятелствени, задълбочени и обосновани, като изградени на установени по делото факти. Изложените в касационната жалба обстоятелства се свеждат отново до твърдението, че писмени договори са сключени с туроператора "А." ООД, която по чл. 283 от ЗЗД е възложила на ЕТ "М. Т.-Л. И." да престира туристическата услуга, но туристите са клиенти на първата.

Изложеното не се възприема. Между двата субекта- единственият туристически оператор е ЕТ "М. Т.-Л. И." и в това си качество същата е набирала туристи чрез агента "А." ООД. Породените между търговците отношение на основание чл. 283 от ЗЗД - не могат да бъдат противопоставени на трети лица в това число не може да се заобиколи закона и да се избегне въздигнатото в същия задължение за сключване на писмен договор именно с ЕТ "М. Т.-Л. И.". Не се установиха и наведените в пледоарията доводи за неспазени преклузивни срокове. Единствено установените такива са в чл. 34 от ЗАНН и същите са съобразени, както е и съобразен размерът на санкцията, тъй като същата не е прекомерна. Не се доказа този твърдян от страна на касатора положителен факт. Наложената санкция от 1000лв. клони към минимума, доколкото същият е 500, а максимумът е 5000лв. В случая има несключени договори с 6 туриста извън конкретно визираният по настоящето дело и в настоящия казус К. и съответно има осъществени още 5 фактически състава, поради което би следвало и за останалите 5 туристи да се развият административно-наказателни производства, но същите предвид установяване на нарушенията на 06.03.2008 г. вече- не могат да се осъществят с оглед срока по чл. 34 от ЗАНН.

Предвид на всичко изложено- жалбата не е основателна и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Видим, съставът

РЕШИ:

Оставя в сила решение от 13.04.2009 г., постановено по нахд № 6665 по описа на СРС за 2008 г.

Решението е окончателно.