For example, after a traffic accident between two persons living in Germany and France, respectively, it could be that they sue one another for damages in the Member State of their own domicile.

European Union (EU) law determines which courts of which Member States should hear the case, to avoid conflicting decisions. The general rule is that a person should be sued in the State where s/he is domiciled. Furthermore, other jurisdictional rules may be invoked as alternative in specific cases, for example, the person failing in performance of the contract can be sued at the place of performance of the obligation in question (e.g., in the place where the purchased goods should have been delivered). Special rules exist to protect groups such as consumers, workers and insured persons.

In family law, EU rules exist to determine where a dispute relating to divorce, parental responsibility or maintenance should be heard.

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

When you have determined the right Member State on the basis of the jurisdiction rules, then you need to find the competent court in practice.

The European Judicial Atlas in civil matters contains the names and addresses of all courts in the Member States competent in civil and commercial matters (courts of first instance, court of appeals, etc.) and geographical areas in which they have jurisdiction.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Вж. по-долу.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Въведение

С оглед на спецификите на белгийската правна система, за по-голяма яснота въпроси 1 и 2.1 трябва бъдат разгледани заедно.

На първо място следва да се прави разграничение между предметната компетентност (compétence d’attribution/volstrekte bevoegdheid), наричана също материална компетентност (compétence matérielle/materiële bevoegdheid), и териториалната компетентност (compétence territoriale/territoriale bevoegdheid).

Всеки иск има предмет, а в много случаи и парична стойност. Законодателят определя приложното поле на материалната компетентност, като уточнява естеството и цената на исковете, които съдът може да разглежда.

Материалната компетентност е описана в този информационен пакет в отговорите на въпроси 1 и 2.1.

Компетентността на съдилищата не се разпростира върху цялата територия на Белгия. Законът разделя държавата на съдебни области (съдебни околии, съдебни райони и т.н.). Всеки съд е компетентен само в рамките на своята съдебна територия. Това е познато като териториална компетентност, която е описана в отговора на въпрос 2.2.

Пълна компетентност: първоинстанционният съд.

Първоинстанционният съд (tribunal de première instance/rechtbank van eerste aanleg) има „пълна компетентност“ («plénitude de compétence»/„volheid van bevoegdheid“). Това означава, че за разлика от другите съдилища първоинстанционният съд може да разглежда всички дела, включително онези, които са подсъдни на други съдилища.

В член 568 от Съдебния кодекс (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek) се предвижда, че първоинстанционният съд се произнася по всички искове, с изключение на онези, които се предявяват направо пред апелативния съд (cour d’appel/hof van beroep) или Касационния съд (Cour de cassation/Hof van Cassatie). Пълната компетентност на първоинстанционния съд е условна, доколкото ответникът може да се позове на липсата на компетентност на съда поради специалната компетентност на друг съд. Първоинстанционният съд обаче има изключителна компетентност по определени въпроси. Определени видове спорове трябва да се отнасят до този съд, включително когато цената на иска е по-ниска от 2 500 EUR, например исковете, свързани с гражданското състояние на лицата.

Другите съдилища

По-долу е представен списък на другите съдилища, заедно с кратко описание на тяхната предметна компетентност.

а) Мирови съд (juge de paix/vrederechter)

Съгласно член 590 от Съдебния кодекс мировият съд има обща компетентност по всички искове с цена под 2 500 EUR, с изключение на онези, които по закон са специално възложени на друг съд. Освен тази обща компетентност мировият съд има също специална (вж. членове 591, 593 и 594 от Съдебния кодекс) и изключителна (членове 595 и 597 от Съдебния кодекс) компетентност по редица въпроси, независимо от цената на иска. Примери за такава специална компетентност са споровете във връзка с наеми, съсобственост, сервитути и плащане на издръжка. Мировият съд е компетентен и по отношение на актове за осиновяване и актове за припознаване. Неотложното отчуждаване и запечатване на помещения също са част от изключителната компетентност на мировия съд.

б) Полицейски съд (tribunal de police/politierechtbank)

Съгласно член 601 bis от Съдебния кодекс полицейският съд разглежда всички искове за обезщетение в резултат на пътнотранспортно произшествие, независимо от цената на иска. Полицейският съд има изключителна компетентност по тези искове.

в) Търговски съд (tribunal de commerce/rechtbank van koophandel)

Съгласно член 573 от Съдебния кодекс търговският съд разглежда като първа инстанция спорове между предприятия, т.е. спорове между всички лица, извършващи трайно стопанска дейност, които са свързани с действия, извършвани като част от тази дейност и които не са от специалната компетентност на друг съд.

Допустимо е лице, което не е предприятие и което желае да предяви иск срещу предприятие, да избере да заведе делото пред търговския съд. Търговският съд разглежда и спорове във връзка с менителници и записи на заповед.

Освен тази обща компетентност търговският съд има също специална и изключителна компетентност по редица въпроси. Въпросите, които са от специална компетентност, са изброени в член 574 от Съдебния кодекс. Те включват по-специално споровете във връзка с търговски дружества и исковете, свързани с морското корабоплаване и корабоплаването по вътрешните водни пътища. В член 574, точка 2 от Съдебния кодекс е описана изключителната компетентност на търговския съд: искове и спорове, произтичащи пряко от производствата по несъстоятелност и съдебните производства по оздравяване в съответствие със Закона от 8 август 1997 г. за несъстоятелността (loi du 8 août 1997 sur les faillites/faillissementswet van 8 augustus 1997) и Закона от 31 януари 2009 г. относно осигуряване на непрекъснатост на стопанската дейност (loi du 31 janvier 2009 relative à la continuité des entreprises/wet van 31 januari 2009 betreffende de continuïteit van de ondernemingen), разпоредбите за решаването на които са уредени в специалните правни норми, приложими към режима на несъстоятелност и съдебното производство по оздравяване.

г) Трудов съд (tribunal du travail/arbeidsrechtbank)

Трудовият съд е основният специализиран съд и има преимуществено специална компетентност. Тази компетентност, описана в член 578 и сл. от Съдебния кодекс, е по следните въпроси:

• трудовоправни спорове,
• спорове, свързани с трудови злополуки и професионални заболявания,
• социалноосигурителни спорове.

Трудовият съд има изключителна компетентност по отношение на прилагането на административни санкции, определени в законите и подзаконовите актове, посочени в членове 578—582, и в Закона относно административните глоби в случай на нарушение на някои социалноосигурителни закони (loi relative aux amendes administratives applicables en cas d’infraction à certaines lois sociales/wet betreffende de administratieve geldboeten in geval van inbreuk op sommige sociale wetten), както и по отношение на искове, свързани с колективно уреждане на дългове.

д) Председатели на съдилищата — обезпечителни производства (référé/kort geding)

В членове 584—589 от Съдебния кодекс се посочва, че председателите на съдилищата (първоинстанционния съд, търговския съд и трудовия съд) имат правомощия във всички неотложни случаи да постановяват временни мерки по въпросите, които са от компетентността на техните съдилища. Условието е случаят да бъде неотложен и решението да бъде само временно, без да се засяга искът по същество. Примери за това са назначаване на експертиза, разпореждане на разпит на свидетел и др.

е) Съдия по обезпечителните мерки (juge des saisies/beslagrechter)

Съдията по обезпечителните мерки (вж. член 1395 от Съдебния кодекс) разглежда всички искове във връзка с обезпечителни запори и възбрани (saisies conservatoires/bewarende beslagen), мерки за принудително изпълнение и действията на Службата за вземания за издръжка, посочени в Закона от 21 февруари 2003 г. за създаване на Служба за вземания за издръжка в рамките на Федералната публична служба „Финанси“ (loi du 21 février 2003 créant un Service des créances alimentaires au sein du SPF Finances/wet van 21 februari 2003 tot oprichting van een Dienst voor alimentatievorderingen bij de FOD Financiën).

ж) Съд за младежта (tribunal de la jeunesse/jeugdrechtbank)

Въпреки че общностите (т.е. федералните единици, които съставляват белгийската федерална държава) са компетентни по въпросите на закрилата на младежта, организацията на съдилищата за младежта е все още от федерална компетентност, уредена във Федерален закон от 8 април 1965 г. за закрила на младежта (loi relative à la protection de la jeunesse du 8 avril 1965/wet op de jeugdbescherming van 8 april 1965). Съдът за младежта е едно от отделенията на първоинстанционния съд и разглежда мерките в областта на закрилата на младежта.

з) Семеен съд (tribunal de la famille/familierechtbank)

Семейният съд е компетентен по всички семейноправни въпроси. По-специално е компетентен (член 572 bis от Съдебния кодекс) по:

• искове между съпрузи и между законно съжителстващи партньори;
• искове във връзка с родителската отговорност;
• искове по задължения за издръжка;
• искове във връзка с имуществения режим между съпрузи.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Основният принцип в белгийската правна система е свободата на избор на ищеца. Общата правна норма е изложена в член 624, точка 1 от Съдебния кодекс. Ищецът обикновено предявява иск пред съда по местоживеене (domicile/woonplaats) на ответника или по местоживеене на единия от ответниците.

Какво се случва, ако този ответник е юридическо лице? Местопребиваването на юридическо лице е местонахождението на неговото седалище (siège/hoofdzetel), т.е. административното седалище, от което дружеството се управлява.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В определени случаи ищецът има право да заведе делото пред друг съд. Тази възможност е описана по-специално в член 624, точки 2—4 от Съдебния кодекс. Освен съда по местоживеене на ответника или по местоживеене на един от ответниците, ищецът може да избере:

• съда по мястото, където са възникнали едно или няколко от задълженията, предмет на спора, или където те се изпълняват, са били изпълнени или следва да бъдат изпълнени;
• съда по съдебния адрес, избран за изпълнение на действията;
• съда по мястото, където съдебният изпълнител (huissier de justice/gerechtsdeurwaarder) е разговарял лично с ответника, ако ответникът или никой от ответниците няма адрес в Белгия или в чужбина.

Също така е установена съдебна практика при обезпечителни производства териториална компетентност да има председателят на съда по мястото, където трябва да бъде изпълнено решението.

Що се отнася до издръжката, в член 626 от Съдебния кодекс се предвижда, че исковете за издръжка, свързани с правото на помощ за социална интеграция, могат да бъда предявени пред съда по местоживеене на ищеца (т.е. родителят, който има право на издръжка).

Разпоредбите на членове 624 и 626 са диспозитивни и страните могат да се отклонят от тях. Поради това страните могат да сключат споразумение относно избора на съд, в което се посочва, че всеки спор трябва да бъде отнесен само пред определени първоинстанционни съдилища.

От основния принцип на свободата на избор обаче има някои изключения.

В законодателството са посочени редица случаи, в които ищецът не разполага с този избор. Тези случаи са изброени основно в членове 627—629 от Съдебния кодекс. Примери за това:

• при спорове, свързани с трудови договори (член 627, точка 9): компетентен е съдът по местонахождението на мината, фабриката, работилницата, магазина, офиса и, като цяло, на мястото, предназначено за извършване на дейността на предприятието, за упражняване на професията или дейността на дружеството, сдружението или обединението;
• при молби за развод или законна раздяла поради непоправимо разстройство на брака (член 628, точка 1): компетентен е съдът по мястото на последното семейно жилище на съпрузите или по местоживеенето на ответника.

Дори в тези случаи все още е налице известна свобода на избор. В член 630 от Съдебния кодекс се предвижда, че след възникването на спора страните могат да се договорят да се отклонят от тези законови разпоредби. Подобни споразумения, сключени преди възникването на спора, са нищожни по закон.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

В определени случаи, по-специално в посочените в членове 631—633 от Съдебния кодекс, изключителна териториална компетентност има само един съд. Следователно ищецът няма право на избор и не може да бъде сключено споразумение относно избора на съд нито преди, нито след възникването на спора. Тези случаи включват, наред с другите:

• несъстоятелност (член 631, параграф 1 от Съдебния кодекс): търговският съд, който е компетентен да обяви несъстоятелността, е съдът, в чийто район се намира основното място на стопанска дейност на търговеца, или в случай на юридическо лице — седалището му към датата, на която юридическото лице е станало неплатежоспособно, или към датата на подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност до съда. Вторична несъстоятелност: търговският съд, в чийто район се намира съответното място на стопанска дейност на лицето, обявено в несъстоятелност. Когато има няколко места на стопанска дейност, е компетентен първият съд, пред който е подадена молбата.
• съдебно производство по оздравяване (член 631, параграф 2 от Съдебния кодекс): компетентен е търговският съд, в чийто район се намира основното място на стопанска дейност на длъжника, или в случай на юридическо лице — седалището му към дата на подаване на молбата.
• спорове, свързани с прилагането на данъчното законодателство (член 632): компетентен е съдът по седалището на апелативния съд, в чийто район се намира службата, където е или следва да бъде събран данъкът, или, ако спорът не се отнася до събирането на данък — мястото, където се намира данъчната служба, издала оспорваното решение. Когато производството се провежда на немски език, изключителна компетентност има първоинстанционният съд на Ойпен.
• искове, свързани с обезпечителни запори и възбрани и мерки за принудително изпълнение (член 633): освен ако не е предвидено друго по закон, компетентен е съдът по мястото на налагане на запора или възбраната. В случай на запор върху вземания на длъжника от трети лица (saisie-arrêt/beslag onder derden) компетентен е съдът по местоживеенето на запорирания длъжник. Ако местоживеенето на запорирания длъжник е извън Белгия или не е известно, компетентен е съдът по мястото на изпълнение на запора (вж. също член 22, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела).

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Както вече бе посочено по-горе, разпоредбите на членове 624 и 626 се диспозитивни и страните могат да се отклонят от тях. Страните могат да сключат споразумение относно избора на съд, в което се посочва, че всеки спор трябва да бъде отнесен пред определени първоинстанционни съдилища.

В посочените в членове 627—629 от Съдебния кодекс случаи не е допустимо сключването на споразумение относно избора на съд преди възникването на спора. Съгласно член 630 такива споразумения са допустими след възникването на спора.

В посочените в членове 631—633 от Съдебния кодекс случаи не е допустимо сключването на споразумение относно избора на съд.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Отговорът на този въпрос се съдържа в отговора на въпроси 1 и 2.

Връзки

Цитирани разпоредби от Съдебния кодекс: Федерална публична служба „Правосъдие“

• Щракнете върху „Législation consolidée/Geconsolideerde wetgeving“ (Консолидирано законодателство).
• В раздел „Nature juridique/Juridische aard“ (Правен характер) изберете „Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek “ (Съдебен кодекс).
• В полето „Mot(s)/Woord(en)“ (Дума(и), въведете „624“.
• Щракнете върху „Recherche/Opzoeking“ (Търсене).
• Щракнете върху „Liste/Lijst“(Списък).

* Щракнете върху „Justice de A à Z/Justitie van A tot Z“ (Правосъдие от A до Z).

* Изберете: „Cours: compétence/Hoven: bevoegdheid “ (Съдилища: компетентност).

Помощ за намиране на съда с териториална компетентност: Федерална публична служба „Правосъдие“

• Щракнете върху „Compétence territoriale/Territoriale bevoegdheid“ (Териториална компетентност).

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

В гражданското съдопроизводство обикновените съдилища разглеждат и се произнасят по спорове и други юридически казуси, възникващи от гражданскоправни отношения (чл. 14, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс). В някои големи окръжни съдилища отделно от наказателните и гражданските отделения са обособени и търговски отделения.

Отклонение от правилото представляват исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност /от органите на изпълнителната власт/. Разглеждането на тези дела е от компетентността на административните съдилища, които разглеждат като първа инстанция всички административни дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове, административни договори и за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, с изключение на делата, които са  от компетентността на Върховния административен съд. Други специализирани съдилища в областта на гражданското право не са създадени.

Съгласно българското законодателство, пострадалото от престъпление лице може да предяви иск за претърпените от него вреди както по гражданско правен ред, така и в образуваното срещу обвиняемия наказателното производство. Гражданският иск в наказателното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите от престъплението. Следва да се има предвид, че съдът може да откаже разглеждането на гражданския иск в наказателното производство. В този случай пострадалият може да предяви иск и да защити правата си по общия гражданско-правен ред.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Основният първоинстанционен съд при разглеждане на гражданските дела е районният съд, на когото са подсъдни всички дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция /чл. 103 от Гражданския процесуален кодекс/.

Съгласно чл. 104 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;

исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;

исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;

исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

Съгласно Търговския закон исковете по същия закон за защита на членството в дружество, отмяна на решения на общо събрание на дружество, за обявяване недействителността на учредено дружество, за прекратяване на дружество, както и молбите за откриване производство по несъстоятелност и свързаните с него производства са подсъдни на окръжния съд по седалището на дружеството /търговеца/. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност.

По делата за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, първа инстанция е административния съд.

Разглеждането на граждански иск в наказателния процес е от компетентността на съда, на когото е подсъдно делото за извършеното престъпление.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца. Тези правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес. Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.

Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството. Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, тези искове може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.

Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

Трудовите спорове между работници или служители - чужди граждани, и работодатели - чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република България, когато работата се извършва в страната, са подсъдни на съда според седалището на работодателя, освен ако между страните е уговорено друго.

Трудовите спорове между работници или служители - български граждани, работещи в чужбина, и български работодатели в чужбина са подсъдни на надлежния съд в София, а когато работникът или служителят е ответник - на надлежния съд по неговото местожителство в страната.

Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.

Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Иск за обезщетение на вреди, причинени от престъпление, се предявява за съвместно разглеждане в наказателното производство пред съда, който разглежда обвинението за извършено престъпление.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Принципът е, че определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази възможност не се прилага в случаите на задължителна подсъдност по местонахождението на недвижимия имот по искове за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, по искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Компетентността на арбитража произтича от един особен процесуален договор между страните по спора - арбитражно споразумение, а приложими за уредбата на тази категория отношения са както съответните международноправни източници в материята, така и специалният ни вътрешноправен източник - Законът за международния търговски арбитраж.

Съгласно Закона за международния търговски арбитраж, арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Арбитражът може да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор. Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Специализирани съдилища в Република България относно гражданско-правни спорове са само административните съдилища.

Исковете за обезщетения на вреди срещу органите на изпълнителната власт могат да бъдат предявени пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случай, че са съединени с оспорване на самия административен акт се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя /чл. 133, ал. 5 от Административно процесуалния кодекс/.

На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. На Върховния административен съд са подсъдни като първа инстанция: оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети; оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър - председателите и министрите; оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет; оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка; оспорванията срещу други актове, посочени в закон.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

В чешкото гражданско право няма процесуална уредба, която определя съдилища със специализирана компетентност по дела от определен вид. По отношение на гражданските дела, общият съд по принцип е компетентен да решава спорове по всички гражданскоправни въпроси. Тяхната материална уредба е такава, че в гражданското съдопроизводство съдилищата разглеждат и се произнасят по спорове и други юридически казуси, възникващи от гражданскоправни отношения (раздел 7, параграф 1 от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс, изменен и допълнен). Освен това, от 1 януари 2014 в Чешката република е в сила нов закон — Закон № 292/2013 Coll. за специалните съдопроизводства. По силата на този закон съдилищата разглеждат и се произнасят по правни въпроси, посочени в самия закон.

В някои случаи специалното законодателство предоставя на административни органи правото да решават въпроси от гражданскоправен характер. В този случай обаче решението на административните органи подлежи на задължителен контрол от граждански съд в производство по част пета от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс, изменен и допълнен (раздел 244 и сл.).

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Първоинстанционни съдилища в Чешката република са районните съдилища и окръжните съдилища, и в редки случаи — Върховният съд на Чешката република.

1. Районните съдилища са компетентни да разглеждат дела на първа инстанция, освен ако законът изрично предвижда, че компетентни са окръжните съдилища или Върховният съд на Чешката република.

2.

a) Съгласно Закон № 99/1963 Coll., окръжните съдилища са компетентни да се произнасят на първа инстанция по следните дела:

• спорове между работодател и бенефициер относно взаимното уреждане на надплатени суми по пенсионни осигуровки, осигуровки за заболяване, държавно социално подпомагане и материални помощи, както и спорове, отнасящи се до взаимното уреждане на регресивни обезщетения, изплатени по осигуровки за заболяване;
• спорове, отнасящи се до законността на стачка или локаут;
• спорове, отнасящи се до друга държава или до лица, ползващи дипломатически имунитети и привилегии, ако компетентни по тези спорове са чешките съдилища;
• спорове, отнасящи се до анулирането на арбитражно решение за изпълнение на задължения по колективен договор;
• казуси, произтичащи от правоотношения, свързани с установяването на търговски дружества, фондации, дарения и дарителски фондове, и спорове между търговски дружества, техните съдружници или членове, както и спорове между съдружници или членове, възникнали във връзка с участието им в търговското дружество;
• спорове между търговски дружества, техните съдружници или членове и членовете на управителните органи или ликвидаторите на тези дружества, ако предмет на спора е упражняването на правомощията на членовете на управителните органи или ликвидацията;
• спорове, произтичащи от нормативната уредба на авторското право,
• спорове, отнасящи се до защитата на права, които са нарушени или могат да бъдат нарушени вследствие на нелоялна конкуренция или на незаконно ограничаване на конкуренцията;
• въпроси, отнасящи се до опазването на името и репутацията на юридическо лице;
• спорове, отнасящи се до финансови обезпечения и спорове, свързани с менителници, чекове и инвестиционни инструменти;
• спорове, възникнали от сделки на стоковите борси;
• въпроси, свързани с общото събрание на етажна собственост и произтичащите от това спорове;
• въпроси, свързани с преобразуването на търговски дружества и кооперации, включително производства, свързани с обезщетения, в съответствие със специална уредба,
• спорове, свързани със закупуване или лизинг на машини и съоръжения или части от тях;
• спорове, свързани с договори за строителни работи по обществени поръчки над определен лимит, включително доставките, необходими за изпълнението на тези договори.

б) Съгласно Закон № 292/2013 Coll., окръжните съдилища са компетентни да се произнасят на първа инстанция по следните дела:

• относно правното състояние на юридическите лица, включително тяхното прекратяване и ликвидация, назначаването и освобождаването на членове на техните управителни органи или на ликвидатор, тяхното преобразуване и въпроси, свързани с доброто им състояние като цяло;
• спорове за попечителство на юридически лица,
• относно депозити за изпълнението на задължения за изплащане на възнаграждение или компенсация на повече от едно лице въз основа на съдебно решение по Закона за търговските дружества и Закона за преобразуване на дружества и кооперации (по-нататък наричани „задължителни депозити“);
• въпроси, отнасящи се до капиталовия пазар,
• относно предварителни съгласия за извършване на разследвания по въпроси, свързани със защитата на конкуренцията;
• относно замяната на съгласие на представител на Чешката адвокатска колегия или на Камарата на данъчните консултанти за достъп до съдържанието на документи.

3. Върховният съд на Чешката република е компетентен да признава, в едноинстационно производство, решения на чуждестранни съдилища за развод, законна раздяла, анулиране на брак и за установяване на съществуването на брак, ако поне една от страните е гражданин на Чешката република, съгласно раздел 51 от Закон № 91/2012 Coll. за международното частно право. Тази процедура обаче не се провежда при признаването на решения от други държави — членки на ЕС в случаите, когато се прилага Регламент на Съвета (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, или ако се прилага двустранна или многостранна спогодба, предвиждаща процедура различна от тази по чешкото право.

Върховният съд е компетентен също така по въпроси, отнасящи се до признаването на чуждестранни съдебни решения за установяване на майчинство или бащинство в съответствие с раздел 55 от Закон № 91/2012 Coll. за международното частно право.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Решаващи за определянето на компетентността (вж. въпрос № 2.1) или териториалната компетентност са обстоятелствата, съществуващи към момента на образуване на производството. Всяка следваща промяна на тези обстоятелства (например смяна на местожителството на ответника) е без значение, с много малко изключения (прехвърляне на компетентност по производства, свързани с грижи за малолетни, настойничество и правоспособност).

Съгласно раздел 105, параграф 1 от Закон № 99/1963 за Гражданския процесуален кодекс, съдът по принцип може да разглежда въпроса за териториалната компетентност в началото на производството — до края на подготвителното производство, преди да пристъпи към разглеждането на делото по същество, т.е. преди да покани ответника да внесе становище по време на първоначалното производство или до постановяването на решение без съдебно заседание. Въпросът за териториалната компетентност може да бъде разглеждан на следващ етап, само ако не е проведено подготвително производство и някоя от страните възрази срещу местната компетентност при първата възможност, с която разполага. В някои случаи е възможно да са компетентни няколко съдилища. Ищецът може да избира между общия съд и съдилищата, посочени в раздел 87 от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс (например по месторабота или в случаите на обезщетения — по мястото, където е възникнала щетата). Ищецът трябва да направи този избор най-късно при подаването на иска — компетентен ще бъде първият съд, който е сезиран за производството.

Териториалната компетентност по специални правни въпроси е определена от Закон № 292/2013 Coll. за специалните съдопроизводства.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Основните правила за териториалната компетентност са установени в раздели 84 — 86 от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс и в раздел 4 от Закон № 292/2013 Coll. Трябва обаче да се има предвид, че в някои случаи териториалната компетентност се регламентира от пряко приложимото законодателство на ЕС, което има предимство пред националното законодателство (вж. някои разпоредби на Регламент № 44/2001, който регламентира не само международната, но и териториалната компетентност), а това означава, че правилата за териториална компетентност по чешкото право невинаги са приложими.

Основното правило в Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс е, че компетентният общ съд е този на ответника. Общият съд винаги е районният съд. Когато компетентен на първа инстанция е окръжният съд (вж. въпрос 2.1), териториална компетентност има окръжният съд, в чийто район се намира общият съд (районният съд) на страната. Когато искът е срещу двама или повече ответници, териториална компетентност има общият съд на който и да е от ответниците.

Общият съд на физическо лице е районният съд по местожителството на лицето, а при липса на такова — районният съд, в чийто район лицето пребивава. Под местожителство се разбира мястото, където лицето живее с намерение да остане там постоянно (възможно е да има няколко такива места и тогава всички съответни съдилища са общи съдилища).

Общият съд на физическо лице, което упражнява стопанска дейност, за казусите, възникващи от стопанската дейност, е районният съд по мястото на стопанска дейност на лицето (място на стопанска дейност е адресът, вписан в публичния регистър), а ако лицето няма място на стопанска дейност — районният съд по местожителството на лицето, а при липса на такова — районният съд, в чийто район лицето пребивава.

Критерият за определяне на общия съд на юридическо лице е мястото на стопанска дейност на това лице (вж. раздели 136—137 от Закон № 89/2012 Coll. за Гражданския кодекс).

Общият съд на синдик по време на изпълнението на неговата длъжност е районният съд, в чийто район се намира неговото място на дейност).

Специални правила се прилагат по отношение на общия съд на държавата (съдът, в чийто район се намира мястото на дейност на организационната единица на държавата с компетентност по специалната правна уредба, а ако териториално компетентният съд не може да бъде определен по тази начин — съдът, в чийто район са възникнали обстоятелствата, породили претендираното право), на общината (съдът, в чийто район се намира общината) и на самоуправляващите се териториални единици на по-високо равнище (съдът, в чийто район се намират местата на дейност на техните административни органи).

Ако ответник, който е гражданин на Чешката република, няма съд с обща компетентност или няма общ съд в Чешката република, компетентен е съдът, в чийто район се е намирало последното известно местопребиваване на лицето в Чешката република. Вещни права могат да бъдат упражнявани срещу лице, което няма друг компетентен съд в Чешката република, от съда, в чийто район се намира имуществото на лицето.

Иск (молба за образуване на производство) срещу чуждестранно лице може също така да бъде предявен пред съда, в чийто район в Чешката република се намира предприятието или организационна единица от предприятието на това лице.

Съгласно разпоредбите на раздел 4 от Закон № 292/2013 Coll. за специалните съдопроизводства, компетентен за дадено производство е общият съд на лицето, в чийто интерес се провежда производството, с изключение на случите, предвидени в същия закон. Общият съд на малолетно или непълнолетно лице, което няма пълна правоспособност, е съдът по местожителството на това лице, определено със споразумение между родителите, със съдебно решение или въз основа на други решаващи обстоятелства.

2.2.2 Изключения от основните правила

Освен териториалната компетентност на общия съд на ответника, съществува друга специална териториална компетентност, а именно: а) избираема специална териториална компетентност (вж. въпрос № 2.2.2.1 по-долу) и б) изключителна специална териториална компетентност (вж. въпрос № 2.2.2.2 по-долу). По търговски дела е възможно също така споразумение за избор на съд (вж. въпрос № 2.2.2.3 по-долу).

Освен това, съгласно раздел 5 от Закон № 292/2013 Coll. за специалните съдопроизводства, ако промяна в обстоятелства, въз основа на които е определена компетентността, настъпи в хода на производство по съдебно настойничество над малолетно или непълнолетно лице, попечителство или правоспособност, съдът може да прехвърли своята компетентност на друг съд, ако това е в интерес на малолетното или непълнолетното лице, попечителя и лицето, чиято правоспособност се определя. Прехвърлянето обаче на компетентност по тази разпоредба във всички случаи зависи от съображенията на съда.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Това е така наречената „избираема специална териториална компетентност“, която е регламентирана в раздел 87 от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс. Ищецът може по свой избор да заведе иск в общия съд на ответника или в друг съд с териториална компетентност. Трябва обаче да се спазват правилата за териториална компетентност — ако на първа инстанция е компетентен окръжен съд, ищецът трябва да заведе иска в окръжния съд. След като внесе иска в съда, ищецът не може да променя избора си. Възможно е правилата за определяне на компетентност по избор да не са приложими, ако териториалната компетентност се регламентира от пряко приложимото законодателство на ЕС, което има предимство пред националното законодателство (вж. някои разпоредби на Регламент № 44/2001, който регламентира не само международната, а и териториалната компетентност).

Вместо общия съд на ответника, ищецът може да избере съд, в чийто район:

• се намира постоянната месторабота на ответника;
• са възникнали обстоятелствата, даващи право на обезщетение;
• се намира организационната единица на предприятието на физическото или юридическото лице, което е ответник;
• се намира мястото на дейност на лице, което организира регулиран пазар или е оператор на система за многостранна търговия, в случаите на търговски спорове, отнасящи се до:

1. регулирания пазар, организиран от това лице или разплащанията по тази дейност; или
2. системата за многостранна търговия, чийто оператор е това лице или разплащанията по сделки в тази система;

• се намира мястото на плащане при упражняването на права по менителници, записи на заповед и други ценни книжа;
• се намира мястото на дейност на стоковата борса във връзка със спорове по сделки на тази борса.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Това е така наречената „изключителна специална териториална компетентност“, която е регламентирана в раздел 88 от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс и в някои разпоредби от Закон № 292/2013 Coll. за специалните съдопроизводства. Ако за определени дела е установена изключителна специална териториална компетентност, териториалната компетентност не може да се определя според общия съд на ответника или чрез правилата за избор на съд.

Ако териториалната компетентност се регламентира от пряко приложимото законодателство на ЕС, което има предимство пред националното законодателство (вж. някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който регламентира не само международната, а и териториалната компетентност), възможно е правилата за изключителна териториална компетентност по чешкото право да не са приложими.

Съгласно раздел 88 от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс, изключителна териториална компетентност е установена основно за следните производства:

• уреждане на общото имущество или други активи на съпрузи или прекратяване на общото владеене на апартамент след развод — териториална компетентност има съдът, постановил решението за развод;
• производство по права върху недвижим имот (производството трябва да е пряко свързано с правото върху имота, това основно се отнася до правото върху вещта или до правото на ползване) — териториална компетентност има съдът, в чийто район се намира имотът, освен ако производството е за уреждане на общото имущество или други активи на съпрузи или за прекратяване на общото владеене на апартамент след развод (в тези случаи териториална компетентност има съдът, постановил решението за развод, вж. по-горе);
• производства за разрешаване на спор, отнасящ се до удостоверителни процедури по завещания — териториална компетентност има съдът, в който се извършват удостоверителните процедури.

Закон № 292/2013 Coll. за специалните съдопроизводства предвижда специална териториална компетентност по-конкретно за следните производства:

• производства за развод, производства за установяване на съществуването на брак или за недействителността на брак — съгласно раздели 373 и 383 това е съдът, в чийто район се е намирало последното общо местожителство на съпрузите в Чешката република, ако поне единият от съпрузите живее в този район, а ако такъв съд не съществува, тогава компетентен е общият съд на този от съпрузите, който не е подал молба за започване на производството, а ако и такъв съд не съществува, компетентен е общият съд на този от съпрузите, който е подал молба за започване на производството;
• удостоверителни процедури по завещания — съгласно раздел 98 това може да е мястото на регистрираното постоянно местожителство на починалия или на пребиваване на починалия, или мястото, където се намира недвижимото имущество на починалия, или където е настъпила смъртта на починалия (това са йерархични критерии);
• производства по дела, свързани с международно отвличане на дете (връщане на дете) — съгласно раздел 479 териториално компетентен е съдът, в чийто район се намира седалището на Службата за международна правна закрила на деца, т.е. Общинският съд в Бърно.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Страните могат да договарят различна териториална компетентност от предвидената в закона само по реда на раздел 89a от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс и то по въпроси, отнасящи се до отношенията между предприятия, възникнали във връзка със стопанска дейност, и при условие че за казуса не е установена изключителна териториална компетентност по раздел 88 от Закон № 99/1963 Coll. за Гражданския процесуален кодекс (вж. по-горе). Споразумението за избор на съд трябва да е в писмена форма. Ако ищецът подаде иск в избрания съд, позовавайки се на споразумението за избор на съд, към исковата молба следва да бъде приложено самото споразумение (в достоверна форма, за предпочитане в оригинал или заверено копие), въпреки че това не е предварително условие по действащото законодателство.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

В Чешката република няма специализирани съдилища (вж. отговора на въпрос № 1).

Международната компетентност на германските съдилища се определя или съгласно съответните правни актове на Европейския съюз, или чрез автономно международно гражданско процесуално право, което включва също международни конвенции. Въпросникът обхваща само въпроси, свързани с националната компетентност.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

В Германия има две различни системи от съдилища за граждански спорове — гражданските съдилища (Zivilgerichte) и съдилищата по трудовоправни спорове (Arbeitsgerichte).

Съдилищата по трудовоправни спорове са компетентни по отношение на всички граждански спорове между служители и работодатели и спорове между социални партньори. Другите отговорности на съдилищата по трудовоправни спорове произтичат от членове 2 и 2a от Закона за съдилищата по трудовоправни спорове (Arbeitsgerichtsgesetz, ArbGG). Съгласно член 5, параграф 1, второ изречение от Закона за съдилищата по трудовоправни спорове последните са компетентни и по спорове между лица, намиращи се в сходно положение с това на служители, и техните клиенти. Всички други граждански спорове са подсъдни на гражданските съдилища, които са част от съдилищата с обща компетентност.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Гражданските съдилища от първа инстанция са местните съдилища (Amtsgerichte) и регионалните съдилища (Landgerichte).

1. Местните съдилища най-общо са компетентни да разглеждат граждански спорове, ако цената на иска не надвишава 5000 EUR и ако регионалният съд не разполага с изключителна компетентност (член 23, № 1 от Закона за устройство на съдилищата (Gerichtsverfassungsgesetz, GVG).

Местните съдилища имат също така изключителна компетентност в следните случаи, независимо от цената на иска (членове 23 и 23a от Закона за устройство на съдилищата).

Местните съдилища са компетентни да разглеждат спорове относно искове, произтичащи от договори за наем на жилища, или относно наличието на такива договори за наем (член 23, № 2, буква а) от Закона).

Освен това местните съдилища разполагат с изключителна компетентност по семейни дела и обикновено по въпроси, свързани с охранителните производства (член 23a, параграф 1, първо изречение, № 1 и 2).

Местните съдилища имат също така изключителна компетентност по други въпроси, произтичащи от член 23, № 2, букви b—d) и g) от Закона за устройство на съдилищата.

2. Регионалните съдилища са компетентни на първа инстанция по отношение на всички граждански спорове, които не са предоставени за разглеждане на местните съдилища. Това са предимно дела, при които цената на иска надвишава 5000 EUR.

Съгласно член 71, параграф 2 от Закона регионалните съдилища имат по-специално изключителна компетентност, независимо от цената на иска:

—          по искове срещу данъчните органи, които се основават на законодателството за държавната служба,

—          по искове, които се основават на неверни, подвеждащи публични оповестявания във връзка с капиталовия пазар или на пропуска да се направи такова оповестяване, на използването на неверни и подвеждащи публични оповестявания във връзка с капиталовия пазар или на пропуска да се информира обществеността, че подобни публични оповестявания във връзка с капиталовия пазар са неверни или подвеждащи,

—          по спорове, засягащи правото на купувача да поръчва, и произтичащата от това претенция на изпълнителя за коригиране на възнаграждението за договори за строителство по смисъла на член 650a от Гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, BGB),

—          и по искове, свързани с отговорността на длъжностните лица.

Регионалните съдилища могат да създават търговски отделения (член 93 от Закона за устройство на съдилищата). Тяхната компетентност, наред с другото, обхваща гражданскоправни искове срещу предприятия и спорове съгласно правото, уреждащо чекове или менителници. Член 95 от Закона за устройство на съдилищата включва изчерпателен списък на компетентността на търговските отделения. За да може въпросът да бъде разгледан от търговското отделение, ищецът трябва да посочат това в искова молба (член 96, параграф 1 от Закона).

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

В Германия общото правило за определяне на компетентност в Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung, ZPO) (членове 12—18) е, че териториалната компетентност се определя по местожителство на ответника. Ако дадено лице няма постоянно местопребиваване, за определящо се взема мястото на престой в Германия, а ако няма такова известно място — неговото последно постоянно местопребиваване (член 16 от ZPO). В случай на юридическо лице териториалната компетентност се определя от мястото на неговото седалище (член 17 от ZPO).

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

По отношение на определени видове искове ищецът може като алтернатива да реши да избере специална, а не изключителна компетентност, различна от тази, в чиито рамки живее ответникът. Примерите за това са следните:

* Спорове, произтичащи от договорно отношение, и спорове относно съществуването на даден договор могат също така да се разглеждат от съда, в чийто район се намира мястото, където трябва да се изпълни оспорваното задължение (специална компетентност на мястото на изпълнение, член 29, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). Дадено споразумение относно мястото на изпълнение е от значение за процесуалните цели само ако договарящите се страни принадлежат към една и съща категория лица, които са упълномощени да сключват споразумения за избор на съд съгласно член 38, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, вж. точка 2.2.2.3.

Терминът „договорно отношение“ включва всички договори, които се уреждат от облигационното право, независимо от вида на задължението. Когато са компетентни съдилищата по трудовоправни спорове, разпоредбата се прилага с необходимите промени.

* По отношение на искове, произтичащи от гражданска отговорност за неправомерни действия, е компетентен също съдът, в чийто район е извършено действието (член 32 от Гражданския процесуален кодекс).

* Съгласно член 20 от Закона за движение по пътищата (Straßenverkehrsgesetz, StVG), съдът, в чийто район е настъпило вредоносното събитие, т.е. пътното произшествие, също е компетентен за искове, които се основават на посочения закон.

* Жертвата на престъпно деяние може да подаде в хода на наказателно производство искови молби за претендиране на финансови вземания, произтичащи за нея от престъпното деяние, в съда, в който е било предявено обвинението (присъединяване към наказателно производство съгласно членове 403 и 404 от Наказателно-процесуалния кодекс (Strafprozessordnung, StPO).

* Що се отнася до бракоразводни дела, териториалната компетентност се урежда в член 122 от Закон за производството по семейноправни спорове и за охранителните производства (Gesetz über das Verfahren in Familiensachen und in den Angelegenheiten der freiwilligen Gerichtsbarkeit, FamFG). Съответно териториалната компетентност принадлежи единствено на съда по семейни въпроси (Familiengericht, поделение на местния съд), в чийто район се намира обичайното местопребиваване на единия от съпрузите и на всички непълнолетни деца на двойката (което означава действителният център на техния живот). Ако към момента, когато производството става висящо, т.е. към момента на връчване на исковата молба, не е имало такова обичайно местопребиваване заедно с всички непълнолетни деца на двойката, компетентен е единствено съдът по семейни въпроси, в чийто район пребивава обичайно единият от съпрузите заедно с някои от непълнолетните деца на двойката, при условие че нито едно от децата на двойката не пребивава обичайно при другия съпруг.

Ако това не установява компетентност, компетентен е единствено съдът по семейни въпроси, в чийто район се е намирало последното съвместно обичайно местопребиваване на съпрузите, ако обичайното местопребиваване на единия от тях все още е там в момента, когато производството става висящо (вж. по-горе). Ако и това не е приложимо, критерий е обичайното местопребиваване на ответната страна, освен ако тя няма местопребиваване в Германия. В този случай критерий е обичайното местопребиваване на ищеца.

Ако това също не установява компетентност, компетентен е единствено съдът по семейни въпроси към местния съд на район Берлин-Шьонеберг.

* Териториалната компетентност при спорове за издръжка се урежда от член 232 от Закона за производството по семейноправни спорове и за охранителните производства. Съдът, в който дела, свързани със семейни въпроси са висящи или са били висящи на първа инстанция, е компетентен по отношение на издръжката на съпрузите и децата, докато тези дела са все още висящи.

Ако дело, свързано със семейни въпроси, вече не е висящо, компетентен по отношение на дела за издръжка на непълнолетно дете или дете на близка възраст е единствено съдът, в чийто район се намира обичайното местопребиваване на детето или на родителя, който е упълномощен да действа от името на непълнолетното дете. Това не се прилага, в случай че обичайното местопребиваване на детето или на родителя е в чужбина.

По отношение на всички други дела за издръжка (издръжка на съпрузи или деца, която не е обхваната от горепосочените разпоредби, но и издръжка на внуци, родители или самотни майки) продължават да са приложими общите разпоредби, т.е. предимство има обичайното местопребиваване на ответната страна. За някои определени дела е налице и избор на компетентност съгласно член 232, параграф 3, второ изречение от Закона за производството по семейноправни спорове и за охранителните производства.

* В производства, свързани с родителската отговорност или правото на лични отношения, се прилагат посочените по-горе съгласно член 152 от Закона, т.е. ако производството е висящо поради прекратяването на брака, е компетентен същият съд. Ако няма висящи производства по брачни дела, критерият е обичайното местопребиваване на детето. Референтната дата за определяне на компетентността е датата, на която е сезиран съдът.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Когато даден закон изрично гласи, че компетентността на даден съд е изключителна, този закон е с предимство пред всички други видове компетентност, т.е. производството може (допустимо е) да се образува единствено в съда с изключителна компетентност. Изключителната компетентност на даден съд произтича главно от Гражданския процесуален кодекс, но също и в резултат на специални закони (например член 122 от Закон за производството по семейноправни спорове и за охранителните производства).

Ако производството се отнася до права върху земя и подобни на тези права (например наследствено право на строеж), изключителната компетентност в някои случаи принадлежи на съда, в чийто район се намира недвижимото имущество; това се отнася до производства, свързани със собственост или тежести върху недвижимото имущество, спорове за освобождаване от такива тежести, посесорни искове, погранични спорове и искове за подялба на недвижим имот (член 24 от Гражданския процесуален кодекс).

При спорове, произтичащи от договори за наем или договори за отдаване под наем на помещения или съществуването на такива споразумения, компетентен е единствено съдът, в чийто район се намират наетите или отдадените под наем помещения (член 29a, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). Тази разпоредба обаче не се прилага за отдаване под наем на жилищни помещения за временно ползване (ваканционни жилища, хотелски стаи и т.н..), обзаведени помещения за индивидуални наематели или къщи и помещения за служебни задължения (член 29a, параграф 2).

Ако срещу собственик на завод, разположен в Германия, е образувано производство, в рамките на което е предявен иск за обезщетение за причинени вреди в резултат на въздействие върху околната среда, изключителната компетентност принадлежи на съда, в чийто район е причинено въздействието върху околната среда от завода (член 32a).

В случай на производство за обезщетение поради неверни или подвеждащи публични оповестявания във връзка с капиталовия пазар или пропуска да бъдат направени такива оповестявания пред обществеността, или за изпълнение на договор, основан на предложение съгласно Закона за закупуване и придобиване на ценни книжа (Wertpapiererwerbs- und Übernahmegesetz), съдът с изключителна компетентност се определя от местопребиваването на седалището на съответния емитент, на съответния предложител на други капиталови инвестиции или на целевото дружество, където това седалище се намира в Германия, и жалбата е насочена, най-малко наред с другите, срещу емитента, предложителя или целевото дружество (член 32b).

При производство за събиране на дългове (посредством използване на процедура за заповед за плащане (Mahnverfahren), компетентен е единствено местният съд с обща компетентност за ищеца, с други думи, съдът по местопребиваването на ищеца, или в случай на юридически лица — тяхното седалище (член 689, параграф 2, първо изречение от Гражданския процесуален кодекс). Ако ищецът няма общо място на компетентност в Германия, е компетентен единствено местният съд в район Вединг в Берлин. Това се прилага дори в друго законодателство да е посочена различна изключителна компетентност.

При изпълнителни производства изключителната компетентност е на местния съд, в чийто район се извършва или се е извършило принудителното изпълнение (член 764, параграф 2 и член 802 от Гражданския процесуален кодекс). В случай на принудително изпълнение на вземания и други права на собственост е компетентен местният съд по местопребиваване на длъжника (член 828, параграф 2). В случай на принудителна публична продан или принудително управление на земя, изключителната териториална компетентност принадлежи на местния съд, в чийто район се намира земята (член 1, параграф 1 и член 146 от Закона за принудителната продажба и управление (Gesetz über die Zwangsversteigerung und die Zwangsverwaltung (ZVG) и членове 802 и 869 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако трета страна твърди, че притежава право на собственост, предотвратяващо разпореждането с вещ, подлежаща на принудително изпълнение, компетентен е единствено съдът, в чийто район се извършва принудително изпълнение (член 771 от Гражданския процесуален кодекс).

Когато дадено задължение може да бъде изпълнено единствено от длъжника, първоинстанционният съд, разглеждащ делото по същество е компетентен да наложи принудително изпълнение, независимо дали става дума за задължение за извършване на определено действие, задължение за допускане на извършването на действие или задължение за бездействие (членове 894, 895, 888, 890 от Гражданския процесуален кодекс). Първоинстанционният съд, разглеждащ делото по същество, е компетентен и по дела, произтичащи от възражение срещу установената с решение претенция (член 767 от Гражданския процесуален кодекс).

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

а) споразумения

В Гражданския процесуален кодекс се предвижда възможността за споразумения за избор на съд. Съгласно член 38, параграф 1 от Кодекса съд от първа инстанция, който сам по себе си не е компетентен, може да придобие компетентност в резултат на изрично или конклудентно споразумение между страните, ако страните са предприятия, публичноправни правни субекти или публичноправни специални фондове. Конкретен съд от първа инстанция може също да разполага с компетентност, ако поне една от договарящите страни не попада в рамките на общата компетентност на който и да е съд в Германия (член 38, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс). В последния случай споразумението трябва да се изготви в писмена форма или да бъде потвърдено в писмен вид, ако се изготвя устно. Ако една от страните попада в рамките на общата компетентност на някое от съдилищата в Германия, във всяка клауза за избор на съд трябва, доколкото това засяга Германия, да се посочва съдът или специалният съд, който е компетентен по делото.

Съгласно член 38, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс споразумение за избор на съд е допустимо единствено ако е било сключено изрично и в писмена форма след възникването на спора или ако е включена възможността за бъдеща промяна на адреса или обичайното пребиваване в чужбина на ответника след сключването на договора, или ако адресът или обичайното пребиваване не са били известни към момента на образуване на производството.

Споразумението за избор на съд трябва винаги да се отнася до конкретно правоотношение и произтичащ от него правен спор; в противен случай то е недействително (член 40, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). Споразумението за избор на съд е недопустимо и ако е свързано с‑ нефинансови вземания, които се разглеждат от местния съд, независимо от стойността на предмета на спора. Не е възможно да се сключи споразумение за избор на съд, ако по закон е установена изключителна компетентност (член 40, параграф 2).

Действително споразумение за избор на съд е обвързващо за съдилищата; въпросът дали е била договорена изключителна компетентност, зависи от текста на споразумението.

б) Липса на оспорване на компетентност

Съд от първа инстанция може да бъде компетентен и ако ответникът изложи устно съображенията по главния иск, без да оспорва липсата на компетентност (член 39 от Гражданския процесуален кодекс). По производство пред местните съдилища тази правна последица произтича само ако съдът е обърнал внимание на този въпрос (член 504).

Компетентност обаче не може да бъде предоставена по липса на оспорване на компетентност по главния иск, ако споразумението за избор на съд бъде прието за недопустимо (вж. по-горе нефинансови спорове и изключителна компетентност).

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разберe кой съд следва да бъде сезиран?

Особености възникват в резултат на специалната компетентност на съда по трудовоправни спорове не само по отношение на оперативната компетентност съгласно членове 2—3 от Закона за съдилищата по трудовоправни спорове (Arbeitsgerichtsgesetz, ArbGG).

Особености трябва да се отбелязват и от гледна точка на териториалната компетентност. По отношение на производства, водещи до решение по смисъла на член 2 от Закона за съдилищата по трудовоправни спорове, най-напред се прави позоваване на общите правила на Гражданския процесуален кодекс съгласно членове 12—40 (член 46, параграф 1 от Кодекса). В член 48, параграф 1а от Закона за съдилищата по трудовоправни спорове обаче се определя специален район на компетентност (вж. 2.2.2.1) на съдилищата по месторабота, пред които също могат да се предявят искове. Общите правила, представени във въпрос 2, се прилагат за споразумения за компетентност. Следва да се отбележи обаче, че при някои спорове социалните партньори имат право съгласно член 48, параграф 2 от Закона да определят компетентността на съда, който сам по себе си няма териториална компетентност, без да се спазва член 38, параграфи 2 и 3 от Кодекса.

По отношение на производство, водещо до определение по смисъла на член 2а от Закона за съдилищата по трудовоправни спорове, в член 82, параграф 1 от Закона се предвижда изключителната компетентност на мястото на дейност или седалището на предприятието.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Съдът на коя държава е компетентен? - Естония

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Гражданските дела са подсъдни на окръжните съдилища (maakohus). Окръжните съдилища, действащи като първоинстанционни съдилища, разглеждат граждански дела. Гражданските дела обхващат широк кръг от области и включват спорове, произтичащи от различни договори и задължения, семейни и наследствени въпроси, спорове за вещни права, въпроси, свързани с дейности и управление на дружества и сдружения с нестопанска цел, въпроси, свързани с несъстоятелност и трудово право. За да се заведе гражданско дело, трябва да се подаде искова молба пред окръжен съд. В исковата молба, която се подава пред съда, трябва да се посочи лицето, срещу което се предявява претенцията, какво е естеството на претенцията, защо се предявява (т.е. какво е правното основание) и доказателствата в подкрепа на претенцията.

Производството по граждански дела се урежда от Гражданския процесуален кодекс.

Въпреки че в Естония няма специализирани съдилища, някои спорове могат да бъдат отнесени за разглеждане пред извънсъдебни комисии, преди да се упражни правото на сезиране на съдилищата.

Например трудови спорове могат да се разрешават от Комисията по трудови спорове (töövaidluskomisjon). Комисията по трудови спорове е досъдебен, независим орган, който разрешава индивидуални трудови спорове. Както служителите, така и работодателите имат правото да се обърнат към комисията, като същевременно остават освободени от държавни такси. Разрешаването на трудови спорове от Комисията по трудови спорове се урежда от Закона за разрешаване на трудови спорове. Процедурата на Комисията по трудови спорове не представлява задължителна досъдебна процедура. Влязло в сила решение на Комисията по трудови спорове е обвързващо за страните. Комисията по трудови спорове може да бъде сезирана с цел да разреши следните спорове, произтичащи от трудови правоотношения: 1) трудов спор, произтичащ от трудово правоотношение между служител и регистриран в Естония работодател или чуждестранен работодател, извършващ дейност в Естония чрез клон, и от подготовката на такова трудово правоотношение (индивидуален трудов спор); 2) трудов спор, произтичащ от член 7 от Закона за условията на труд на командировани в Естония служители, между командирован в Естония служител и неговия работодател (индивидуален трудов спор; 3) колективен трудов спор, произтичащ от изпълнението на колективен договор (колективен трудов спор). Комисията по трудови спорове не разрешава спорове за обезщетения за причинени вреди, които се дължат на увреждане на здравето, телесна повреда или смърт в резултат на трудова злополука или професионална болест. В подаденото до Комисията по трудови спорове заявление следва да се посочат обстоятелствата, свързани със спора. Например когато се оспорва прекратяването на трудов договор, следва да се представят времето и причината за прекратяването. Необходимо е да се опише естеството на разногласията между страните, т.е. това, което работодателят или служителят не е направил или е извършил незаконно. Всички изявления и претенции ще трябва да бъдат подкрепени с доказателства и поради тази причина следва да бъдат включени всички обстоятелства, които са подкрепени от писмени доказателства (трудов договор, взаимни споразумения или кореспонденция между служителя и работодателя и др.), или всяко друго позоваване на каквито и да е доказателства или свидетели. Тези писмени доказателства, които подкрепят претенцията на работодателя или служителя, следва да бъдат приложени към заявлението, когато се подава. Ако заявителят реши, че е необходимо да покани свидетел на заседанието, името и адресът на свидетеля следва да бъдат включени в заявлението. Претенции, произтичащи от договор между потребител и търговец, могат да бъдат уредени от Комисията по потребителски спорове (tarbijavaidluste komisjon). Разрешаването на потребителски спорове от страна на тази комисия се урежда от Закона за защита на потребителите. Комисията по потребителски спорове е компетентна да урежда както вътрешни, така и трансгранични потребителки спорове, които произтичат от договори между потребители и търговци и които са инициирани от потребител, когато една от страните по спора е търговец, чието място на установяване се намира в Република Естония. Комисията по потребителски спорове също така е компетентна да урежда спорове, свързани с щети, причинени от дефектни продукти, при условие че щетите могат да бъдат доказани. Ако причиняването на щета е било установено, но не и точният ѝ размер (например в случай на непарична щета или щети, възникващи в бъдеще), размерът на обезщетението се определя от съда. Комисията не урежда спорове, свързани с предоставянето на нестопански услуги от общ интерес, образователни услуги, предоставяни от публичноправни юридически лица, здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с цел оценка, опазване или възстановяване на тяхното здраве или предписването, издаването или доставката на лекарства и медицински изделия. Комисията също така не разрешава даден спор, когато претенцията произтича от причиняването на смърт, телесна повреда или увреждане на здравето, или спорове, процедурата за чието разрешаване е определена в други нормативни документи. Такива спорове се уреждат от компетентна институция или съд. Процедурата на Комисията по потребителски спорове не представлява задължителна досъдебна процедура. Списък на търговците, които не са спазили решенията на Комисията, се публикува на уебсайта на Органа за защита на потребителите и технически надзор. Ако страните не са съгласни с решението на Комисията или не го спазват, те могат да отнесат въпросния спор за разглеждане пред окръжния съд.

Спорове за наем могат да бъдат уредени от комисия за наеми, чиито процедури се уреждат от Закона за разрешаване на спорове, свързани с наеми (üürivaidluse lahendamise seadus). Комисията за наеми може да бъде сформирана като независимо ведомство на местен орган, който се занимава с разрешаването на спорове за наеми. Комисията за наеми не разрешава спорове, които включват финансови претенции, надвишаващи 3 200 EUR. Процедурата на Комисията за наеми не представлява задължителна досъдебна процедура. След влизането в сила на решение на Комисията за наеми страните не могат да предявяват в съда същата претенция на същото основание, а влязлото в сила решение на Комисията за наеми е обвързващо за страните.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

За да се определи кой съд е компетентен за разглеждането на дадено дело, е важно да се познават принципите на компетентността. Компетентността е разделена в три категории: 1) обща компетентност, която зависи от местопребиваването на лицето; 2) факултативна компетентност; 3) изключителна компетентност (вж. раздел 2.2).

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Съдилищата от по-нисша и по-висша инстанция се различават, тъй като съдебната система на Естония има три инстанции.

Окръжните съдилища (maakohus), действащи като първоинстанционни съдилища, разглеждат всички граждански дела. В даден закон може да се предвиди, че определени видове дела трябва да се разглеждат само от конкретни окръжни съдилища, ако това води до по-бързо разглеждане на делото или по друг начин прави процеса по-ефективен.

Областният съд (ringkonnakohus) преразглежда решенията, постановени по граждански дела от окръжните съдилища в рамките на териториалната си компетентност, въз основа на жалби срещу решения и определения. Областният съд се произнася и по други дела, попадащи в определената му от закона компетентност.

Върховният съд (Riigikohus) преразглежда решения, постановени по граждански дела от областните съдилища, въз основа на касационни жалби и жалби срещу определения. Върховният съд се произнася също така по молби за преразглеждане на съдебни решения, които вече са влезли в сила, в предвидените от закона случаи определя съд с подходящата компетентност, който да се произнесе по дадено дело, и се произнася по други дела, които по закон са от неговата компетентност. Върховният съд също така изпълнява функцията на Конституционен съд на Естония.

Първоначално дадено дело се разглежда и решение по него се произнася от окръжния съд, действащ като първоинстанционен съд. Ако лице установи, че решението на първоинстанционния съд се основава на нарушение на правна разпоредба или че с оглед на обстоятелствата и доказателствата, които трябва да бъдат взети предвид в процедурата по обжалване, в рамките ѝ следва да бъде постановено решение, различно от постановеното от първоинстанционния съд, то има законното право да подаде жалба пред по-висшестоящ съд, т.е. областния съд. Областните съдилища са второинстанционни съдилища и следователно преразглеждат решенията, постановени от окръжни и административни съдилища, въз основа на обжалвания и жалби срещу определения. Областният съд се произнася по граждански дела като колегиален орган — по жалбата се произнася състав от трима съдии

Върховният съд е най-висшата инстанция. Той преразглежда решения, постановени по граждански дела от областните съдилища, въз основа на касационни жалби и жалби срещу определения. Върховният съд се произнася също така по молби за преразглеждане на съдебни решения, които вече са влезли в сила; в определени от закона случаи определя съд с подходящата компетентност, който да се произнесе по дадено дело; и се произнася по други дела, които по закон са от неговата компетентност. Касационното обжалване се отнася до подаването на жалба срещу съдебно решение, което не е влязло в сила въз основа на правни проблеми, и до преразглеждане на това решение в по-висшестоящ съд без повторна оценка на фактите. Преразглеждането на съдебни решения се отнася до повторното разглеждане на решенията и определенията, които вече са влезли в сила, в случаите, когато са възникнали нови обстоятелства, и въз основа на молба от страна в производството.

Участник в производство по обжалване може да подаде жалба пред Върховния съд срещу решение на областния съд, ако последният е нарушил съществено разпоредба на процесуалното право или е приложил неправилно разпоредба на материалното право. При дело пред Върховния съд даден участник в производството може да извършва процесуални действия и да подава молби и заявления единствено чрез адвокат. При производство, образувано въз основа на подадена молба във Върховния съд, даден участник в производството може да извършва процесуални действия и да подава молби и заявления лично или чрез адвокат. Върховният съд приема касационна жалба, ако тя отговаря на изискванията на закона, подадена е своевременно и ако:
1) областният съд очевидно е приложил неправилно в свое решение разпоредба на материалното право и неправилното прилагане на такава разпоредба е можело да доведе до неправилно решение;
2) при постановяването на решението областния съд е нарушил съществено разпоредба на процесуалното право и това е можело да доведе до неправилно решение.
Освен това Върховният съд приема даден въпрос, ако разглеждането на касационната жалба би било от основно значение по отношение на гарантиране на правната сигурност и оформяне на единната съдебна практика или за по-нататъшно развитие на правото.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Компетентност е правото и задължението на дадено лице да упражнява процесуалните си права пред конкретен съд. Компетентността е обща, факултативна или изключителна.

Общата компетентност определя съда, пред който може да бъде предявен иск срещу дадено лице и където могат да бъдат извършени други процесуални действия по отношение на дадено лице, освен ако в закона не се предвижда искът да трябва да бъде предявен или действието да бъде извършено в друг съд.

Факултативната компетентност определя съда, пред който могат да бъдат предявени искове срещу дадено лице и където могат да бъдат извършени други процесуални действия по отношение на дадено лице в допълнение към общата компетентност. Това означава например, че иск, включващ имуществена претенция срещу физическо лице, може да бъде предявен и пред компетентния съд по неговото дългосрочно място на престой. Ако дадено лице пребивава в чужда държава, иск, включващ имуществена претенция, може да бъде предявен срещу него и пред компетентния съд по местонахождението на имота, по отношение на който е предявен искът, или пред компетентния съд по местонахождението на друг имот на лицето.

Изключителната компетентност определя единствения съд, който може да бъде сезиран за постановяване на решение по гражданско дело. Освен ако в закона не е предвидено друго, компетентността по дела, заведени въз основа на подадена молба, е изключителна. Изключителната компетентност може да се определи например от местонахождението на недвижим имот, мястото на стопанска дейност на юридическо лице и т.н.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Иск срещу физическо лице може да бъде предявен пред компетентния съд по местопребиваването му, а иск срещу юридическо лице може да бъде предявен пред компетентния съд по неговото седалище. Ако местопребиваването на физическото лице не е известно, искът срещу лицето може да бъде предявен пред компетентния съд по последното му известно местопребиваване.

2.2.2 Изключения от основните правила

Иск срещу гражданин на Република Естония, живеещ в чужда държава, по отношение на който се прилага екстериториалност, или срещу гражданин на Република Естония, работещ в чужда държава, който е държавен служител, може да бъде предявен пред компетентния съд по последното местопребиваване на лицето в Естония. Ако лицето не е пребивавало в Естония, срещу него може да бъде предявен иск пред окръжния съд на Харю (Harju Maakohus). Иск срещу орган на Република Естония или местен орган може да бъде предявен пред компетентния съд по седалището на въпросния държавен или местен орган. Ако посоченият държавен орган не може да бъде определен, искът се предявява пред окръжния съд на Харю. Ако не може да се определи местният орган, искът се предявява пред компетентния съд по седалището на селската община или градската управа.

Ищец може да предяви иск и срещу Република Естония и местен орган пред съда, който е компетентен по мястото му на пребиваване или на престой.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В определените в закона случаи е възможно избирането на съд, пред който може да бъде предявен иск срещу дадено лице и където могат да бъдат извършени други процесуални действия по отношение на дадено лице в допълнение към общата компетентност.

• Компетентност, основана на мястото на престой — иск, включващ имуществена претенция, може да бъде предявен срещу физическо лице и пред компетентния съд по мястото му на престой, ако престоят му на това място е бил за по-дълъг период от време поради трудово или служебно правоотношение, обучение или поради друга подобна причина.
• Компетентност, основана на мястото на стопанската дейност — иск, свързан с икономическите или професионалните дейности на ответника, може да бъде предявен и пред компетентния съд по мястото на неговата стопанска дейност.
• Компетентност, основана на седалището на юридическо лице — юридическо лице, което се основава на членство, включително дружество или член, съдружник или акционер в него, може да предяви иск, произтичащ от неговото членство или дялово участие, срещу член, съдружник или акционер на юридическото лице и пред компетентния съд по седалището на юридическото лице.
• Компетентност, основана на местонахождението на имот — ако дадено лице пребивава или има седалище в чужда държава, иск, включващ имуществена претенция, може да бъде предявен срещу лицето пред компетентния съд по местонахождението на имота, по отношение на който се предявява искът, или пред компетентния съд по местонахождението на друг имот, принадлежащ на лицето. Ако имотът е бил вписан в публичния регистър, искът може да бъде предявен пред компетентния съд по местонахождението на регистъра, в който е вписан имотът. Ако към имота се предяви претенция съгласно облигационното право, искът може да бъде предявен пред компетентния съд по местопребиваването или седалището на длъжника. Ако претенцията е обезпечена с актив, искът може да бъде предявен пред компетентния съд по местонахождението на актива.
• Иск за събиране на вземане, обезпечено с ипотека или обременено с друга вещна тежест, или друг иск за подобно вземане, може да бъде предявен пред компетентния съд по местонахождението на недвижимия имот, при условие че длъжникът е собственик на регистрирания недвижимия имот, който е обезпечен с ипотеката или е обременен с вещна тежест.
• Компетентност за разглеждане на иск, произтичащ от собственост върху апартамент — иск срещу собственик на апартамент, произтичащ от правоотношение, свързано със собственост върху апартамент, може да бъде предявен пред компетентния съд по местонахождението на недвижимия имот, за който се отнася собствеността върху апартамент.
• Компетентност, основана на мястото на изпълнение на договор — иск, произтичащ от договор или иск за установяване на недействителността на договор, може да бъде предявен пред компетентния съд по мястото, където се изпълнява оспорваното договорно задължение. В случай на договор за продажбата на движимо имущество мястото, на което движимото имущество е доставено или е трябвало да бъде доставено на купувача, съответно в случай на договор за предоставяне на услуги мястото, на което е била предоставена или е трябвало да бъде предоставена услугата, се счита за място на изпълнение на задължението. В други случаи мястото на стопанската дейност или при липса на такава — местопребиваването или седалището на длъжника, се счита за място на изпълнение на задължението. Тези разпоредби са прилагат, освен ако страните не са се договорили друго.
• Компетентност, основана на местопребиваването на потребител — иск, произтичащ от договор или правоотношение, определено в членове 35, 46, 52, член 208, параграф 4, членове 379, 402, член 635, параграф 4, членове 709, 734 и 866 от Закона за задълженията (võlaõigusseadus), или иск, произтичащ от друг договор, сключен с предприятие, което има седалище или място на стопанската дейност в Естония, също може да бъде предявен от потребител пред компетентния съд по местопребиваването на потребителя. Посоченото по-горе не се прилага за искове, произтичащи от договори за превоз.
• Компетентност за разглеждане на иск, произтичащ от застрахователен договор — титуляр на полица, бенефициер или друго лице, което има право да изисква изпълнение от страна на застрахователя въз основа на застрахователен договор, може да предяви иск срещу застрахователя, произтичащ от застрахователния договор, пред компетентния съд по местопребиваването или седалището на лицето. В случай на застраховка „Гражданска отговорност“ или застраховка за строителство, недвижимо имущество или движимо имущество заедно със строителство или недвижимо имущество — иск може да бъде предявен и срещу застрахователя пред компетентния съд по мястото на действието или събитието, което е причинило щетата, или мястото, на което е била причинена щетата.
• Компетентност за разглеждане на иск, произтичащ от споразумение за права върху интелектуална собственост — иск, произтичащ от споразумение за прехвърляне на обект на авторско право, свързани с него права или права върху индустриална собственост или лицензионно споразумение, или иска за установяване на недействителността на такова споразумение, може да бъде предявен пред окръжния съд на Харю.
• Компетентност, основана на местопребиваването или местоработата на служител — служител може също така да предяви иск, произтичащ от трудов договор, пред компетентния съд по местопребиваването или местоработата му.
• Компетентност за разглеждане на иск, произтичащ от менителница или чек — иск, произтичащ от менителница или чек, може да бъде предявен пред компетентния съд по мястото на плащане на менителницата или чека.
• Компетентност за разглеждане на иск, произтичащ от унищожаване или повреждане на имущество — иск за обезщетение за унищожаване или повреждане на имущество може да бъде предявен пред компетентния съд по мястото на действието или събитието, което е причинило унищожаването или повреждането, или мястото, където е било причинено унищожаването или повреждането.
• Компетентност за разглеждане на иск, произтичащ от морскоправно вземане, спасителни дейности или договор за спасяване — иск, произтичащ от едно или няколко морскоправни вземания, посочени в Закона за вещните права върху кораби (laeva asjaõigusseadus), може да бъде предявен пред компетентния съд по местонахождението на кораба на ответника или пристанището на домуване на кораба. Иск, произтичащ от спасителни дейности или договор за спасяване, може да бъде предявен пред компетентния съд по мястото на извършване на спасителните дейности.
• Компетентност по иск, свързан с делба на наследство — иск за установяване на право на наследяване, претенция на наследник срещу владелеца на наследството, претенция, произтичаща от завет или договор за наследство, или претенция за запазена част или делба на наследство могат да бъдат предявени пред компетентния съд по местопребиваването на наследодателя към момента на неговата смърт. Ако наследодателят е гражданин на Република Естония, но към момента на смъртта не е пребивавал в Естония, искът може да бъде предявен пред компетентния съд по последното местопребиваване на наследодателя в Естония. Ако наследодателят не е пребивавал в Естония, искът може да бъде предявен пред окръжния съд на Харю (Harju Maakohus).
• Иск срещу съответници и няколко иска срещу един ответник — иск срещу няколко ответника може да бъде предявен пред компетентния съд по местопребиваването или седалището на един от съответниците, по избор на ищеца. Ако срещу един ответник предстои да се предявят няколко иска, основаващи се на един и същи факт, всички искове могат да се предявят пред съда, пред който може да се предяви иск, свързан с една или с няколко претенции въз основа на един и същи факт.
• Компетентност за разглеждане на насрещен иск и иск от трета страна със самостоятелна претенция — насрещен иск може да бъде предявен пред съда, пред който е предявен първоначалният иск, ако са спазени условията за предявяване на насрещен иск и той не попада под изключителна компетентност и не е установено, че такъв вид дела се преразглеждат само от определен окръжен съд. Това се прилага и в случаите, когато съгласно общите разпоредби насрещният иск следва да се предяви пред чуждестранен съд.
• Иск от трета страна със самостоятелна претенция може да бъде предявен пред съда, който разглежда основния иск.
• Компетентност при производство по несъстоятелност — иск, свързан с производството по несъстоятелност или масата на несъстоятелността, срещу лице, обявено в несъстоятелност, синдик или член на комитет по несъстоятелност, включително иск за изключване на имущество от масата на несъстоятелността, може да бъде предявен пред съда, който е обявил несъстоятелността. Иск за признаване на вземане може също да бъде предявен пред съда, който е обявил несъстоятелността. Лицето, обявено в несъстоятелност, също може да предяви иск, свързан с масата на несъстоятелността, включително иск за възстановяване, пред съда, който е обявил несъстоятелността.

Ако дадено дело е едновременно от компетентността на няколко естонски съдилища, молителят има правото да избира пред кой съд да подаде молбата си. В такива случаи по делото се произнася съдът, който първи е получил молбата.

Ако даден иск е предявен пред компетентния съд по местопребиваването или седалището на ответника или пред съда с изключителна компетентност, делото се разглежда в съдебната палата, чиято териториална компетентност включва местопребиваването или седалището на ответника или мястото, съгласно което се определя изключителната компетентност. Ако различни места, служещи за определяне на компетентността, продължават да са от териториалната компетентност на един-единствен окръжен съд, но в районите на различни съдебни палати, ищецът избира съдебната палата, в която да се разглежда делото. Ако ищецът не избере съдебна палата, съдът определя къде ще се разглежда делото.

В Закона за съдилищата са предвидени по-прецизни географски области и области на териториална компетентност на съдилищата.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Компетентността е изключителна в предвидените от закона случаи. Изключителната компетентност определя единствения съд, който може да бъде сезиран за постановяване на решение по гражданско дело.

1)     Компетентност по местонахождение на недвижим имот — искът се предявява пред компетентния съд по местонахождението на недвижимия имот, ако има за предмет:

• претенции, свързани с признаване на съществуване на право на собственост, ограничено вещно право или друга вещна тежест върху недвижим имот или с признаване на липсата на такива права или тежести, или претенции, свързани с други права върху недвижим имот;
• определяне на граници или делба на недвижим имот;
• защита на владението на недвижим имот;
• претенции по отношение на вещни права, произтичащи от собственост върху апартамент;
• претенции, свързани с принудително изпълнение по отношение на недвижим имот;
• претенции, произтичащи от договор за наем или договор за наем на стопански обект, отнасящ се до недвижим имот, или от друг договор за ползване на недвижим имот съгласно облигационното право, или от действителността на такива договори.

Иск, свързан с вещни сервитути, вещна тежест или право на предпочтително изкупуване, се предявява пред компетентния съд по местонахождението на обременения със сервитут или с тежест недвижим имот.

2)   Искане за прекратяване на прилагането на стандартни клаузи — иск за прекратяване на прилагането на неравноправна стандартна клауза или за прекратяване на действието и оттегляне на препоръката за клаузата от лицето, препоръчващо нейното прилагане (член 45 от Закона за задълженията), се предявява пред компетентния съд по мястото на стопанската дейност на ответника или, ако няма такова, пред компетентния съд по местопребиваването или седалището на ответника. Ако ответникът няма място на стопанска дейност, местопребиваване или седалище в Естония, искът се предявява пред съда, под чиято териториална компетентност попада прилагането на стандартната клауза.

3)   Компетентност по дело за отмяна на решение на орган на юридическо лице или обявяване на неговата нищожност — искът за отмяна на решение на орган на юридическо лице или за обявяване на неговата нищожност се предявява пред компетентния съд по седалището на юридическото лице.

4)   Компетентност по брачни дела

Брачните дела се считат за граждански дела, при които се постановява решение по искове с предмет:

• развод;
• унищожаване на брак;
• установяване на съществуването или липсата на брак;
• делба на общо имущество или други претенции, произтичащи от имуществени отношения между съпрузите;
• други претенции, произтичащи от отношения между съпрузите, предявени от единия съпруг спрямо другия.

Даден естонски съд е компетентен да се произнася по брачни дела, ако:

• поне единият от съпрузите е гражданин на Република Естония или е бил гражданин към момента на сключване на брака;
• и двамата съпрузи пребивават в Естония;
• местопребиваването на единия съпруг е в Естония, освен когато е ясно, че съдебното решение, което трябва да се постанови, няма да бъде признато в държавите, чиито граждани са съпрузите.

При брачни дела, по които трябва да се произнесе естонски съд, иск се предявява пред компетентния съд по общото местопребиваване на съпрузите или при липсата на такова — пред компетентния съд по местопребиваването на ответника. Ако местопребиваването на ответника не е в Естония, искът се предявява пред компетентния съд по местопребиваването на общото дете на страните, което е малолетно или непълнолетно, а при липсата на общо дете, което е малолетно или непълнолетно — пред компетентния съд по местопребиваването на ищеца.

Ако върху имуществото на отсъстващо лице е учредено попечителство поради изчезването на лицето или ако на дадено лице е назначен попечител поради ограничената му активна дееспособност, или ако на дадено лице е наложено наказание лишаване от свобода, иск за развод срещу такова лице може да бъде предявен и пред компетентния съд по местопребиваването на ищеца.

5)   Компетентност по дела за родство и издръжка — дело за родство е гражданско дело, при което съдът се произнася по иск, целящ установяване на родство или оспорване на вписване на родител в акт за раждане на дете или в регистъра на населението. Естонският съд може да се произнася по дела за родство, ако поне една от страните е гражданин на Република Естония или поне една от страните пребивава в Естония. При дела за родство, по които трябва да се произнесе естонският съд, искът се предявява пред компетентния съд по местопребиваването на детето. Ако местопребиваването на детето не е в Естония, искът се предявява пред компетентния съд по местопребиваването на ответника. Ако местопребиваването на ответника не е в Естония, искът се предявява пред компетентния съд по местопребиваването на ищеца.

Тези разпоредби се прилагат и по отношение на дела за издръжка. Дело за издръжка е гражданско дело за постановяване на решение по иск с предмет:

• изпълнение на законово задължение за издръжка от родител по отношение на малолетно или непълнолетно дете;
• изпълнение на задължение за издръжка между родители;
• изпълнение на задължение за издръжка между съпрузи;
• изпълнение на друго законово задължение за издръжка.

6. Компетентност по дела, заведени въз основа на подадена молба

Освен ако в закона не е предвидено друго, компетентността по дела, заведени въз основа на подадена молба, е изключителна.

Бързо производство за издаване на заповед за плащане — бързото производство за издаване на заповед за плащане се провежда от отделението за заповеди за плащане в съдебната палата на Хаапсалу към окръжния съд на Пярну (Pärnu Maakohtu Haapsalu kohtumaja). За да се образува бързо производство за заповед за плащане по отношение на вземания за издръжка или вземания по дългове, уебсайтът https://www.e-toimik.ee/ може да се използва за връзка с отделението за заповеди за плащане към окръжния съд. Бързото производство за издаване на заповед за плащане не се прилага по отношение на вземания, които надвишават 6400 EUR (вземания по дългове); тази сума обхваща както главните, така и акцесорните вземания. По подобен начин бързото производство не се прилага, ако исканата издръжка е по-голяма от 1,5 кратния минимален размер на издръжката. През 2020 г., 1,5 кратния минимален размер на издръжката се равнява на 438 EUR месечно. Бързото производство за издаване на заповед за плащане не се прилага, ако длъжникът не е посочен в акта за раждане на детето като родител на това дете.

Обявяване на лице за починало и установяване на времето на смъртта — естонски съд може да обяви дадено лице за починало и да установи времето на смъртта му, ако: 1) към момента на осъществяване на последен контакт с изчезналото лице то е било гражданин на Република Естония или е пребивавало в Естония към онзи момент; 2) е налице друг правен интерес, във връзка с който естонски съд да обяви лицето за починало или да установи времето на смъртта му.

Молба за обявяване на смъртта на лице и за установяване на времето на смъртта му се подава в съда по последното местопребиваване на изчезналото лице. Ако дадено лице е изчезнало във връзка с регистрирано в Естония корабокрушение, молбата се подава в съда по пристанището на домуване на кораба. В други случаи молба за обявяване на смъртта на лице или за установяване на времето на смъртта му се подава в съда по местопребиваването или седалището на молителя. Ако местопребиваването или седалището на молителя не се намира в Естония, молбата се подава в окръжния съд на Харю. Молба за изменение на времето на смъртта или за отмяна на обявяването на нечия смърт се подава в съда, който е установил времето на смъртта на лицето или го е обявил за починало.

Дела за настойничество или попечителство — дело за настойничество или попечителство е дело, свързано с назначаването на настойник или попечител на дадено лице ,или друго дело, свързано с настойничество или попечителство. Даден естонски съд може да се произнася по дело за настойничество или попечителство, ако: 1) лицето, което се нуждае от настойничество или попечителство, или лицето, което е поставено под настойничество или попечителство, е гражданин на Република Естония или пребивава в Естония; 2) лицето, което се нуждае от настойничество или попечителство, или лицето, което е поставено под настойничество или попечителство, се нуждае от защитата на естонски съд поради друга причина, включително случаи, в които имуществото на лицето се намира в Естония.

Назначаването на настойник или попечител трябва да се извърши в Естония, ако естонски съд и съд на чужда държава са с равностойна компетентност за учредяване на настойничество или попечителство и чуждата държава вече е назначила настойник или попечител или в чуждестранен съд е в ход производство за назначаване на настойник или попечител, при условие че решението на чуждестранния съд може да се признае в Естония и неназначаването на настойник или попечител в Естония е в интерес на лицето, което се нуждае от настойничество или попечителство.

По дело за настойничество или попечителство се произнася съдът по местопребиваване на лицето, което се нуждае от настойничество или попечителство. Назначаването на настойник или попечител на дете преди неговото раждане се разглежда от съда по местопребиваване на майката. Ако учредяването на настойничество или попечителство е поискано за братя или сестри, които пребивават или са в престой в рамките на териториалната компетентност на няколко съдилища, настойникът или попечителят се назначава от съда по местопребиваване на най-малкото дете. Ако в такъв случай в даден съд вече има висящо производство за настойничество или попечителство, по въпросното дело ще се произнесе този съд. Ако лице, което се нуждае от настойничество или попечителство, не пребивава в Естония или пребиваването му не може да бъде установено, по делото се произнася съдът, в чиято териториална компетентност лицето или неговото имущество се нуждаят от защита, или окръжният съд на Харю. По дело, свързано с лице, което е поставено под настойничество или попечителство, или с неговото имущество, се произнася съдът, който е назначил настойника или попечителя. При наличието на основателна причина по такова дело може да се произнесе и съдът по местопребиваването на лицето, поставено под настойничество или попечителство, или съдът по местонахождението на имуществото на такова лице.

Настаняване на лице в институция от затворен тип — по дело за настаняване на лице в институция от затворен тип се произнася съдът, който е назначил настойника или попечителя на лицето, или съдът, в който се провежда производството по дело за настойничество или попечителство. В други случаи по такива дела се произнася съдът, в чиято териториална компетентност се намира институцията от затворен тип. По делото може да се произнесе и съдът, който е приложил временна съдебна защита.

Временна съдебна защита по делото може да се прилага от всеки съд, в чиято териториална компетентност трябва да се прилага съответната мярка. По други дела, свързани с настаняването на лице в институция от затворен тип, включително дела за спиране или прекратяване на такова настаняване и дела за промени на периода на настаняване, се произнася съдът, постановил решението за настаняването на лицето в институция от затворен тип.

Учредяване на попечителство върху имуществото на отсъстващо лице — по въпроса за учредяването на попечителство върху имуществото на отсъстващо лице се произнася съдът по местопребиваване на отсъстващото лице. Ако отсъстващо лице няма местопребиваване в Естония, по въпроса за учредяването на попечителство върху имуществото на отсъстващото лице се произнася съдът по местонахождението на имуществото, за което се иска попечителство. По други въпроси, свързани с учредяване на попечителство върху имуществото на отсъстващо лице, включително за прекратяване на попечителството, смяна на управителя и промяна на задълженията му, се произнася съдът, който е назначил управителя.

Осиновяване — естонски съд може да се произнася по дела за осиновяване, ако осиновителят, един от съпрузите, желаещи да станат осиновители, или детето са граждани на Република Естония или ако местопребиваването на осиновителя, един от съпрузите, желаещи да станат осиновители, или детето се намира в Естония. Молба за осиновяване се подава в съда по местопребиваване на осиновяваното дете. Ако осиновяваното дете не пребивава в Република Естония, молбата се подава в окръжния съд на Харю. По дело за обявяване на осиновяване за недействително се произнася съдът, който е поставил решението за осиновяване.

Удължаване на активната дееспособност на малолетно или непълнолетно дете — по дела за удължаване на активната дееспособност на малолетно или непълнолетно дете може да се произнася естонски съд, ако малолетното или непълнолетното дете е гражданин на Република Естония или пребивава в Естония. Молба за удължаване на активната дееспособност на малолетно или непълнолетно дете или молба за отмяна на решение за удължаване на активната дееспособност на малолетно или непълнолетно дете се подава в съда по местопребиваване на детето. Ако малолетното или непълнолетното дете не пребивава в Република Естония, молбата се подава в окръжния съд на Харю.

Установяване на родство и оспорване на отнасящо се до родител вписване след смъртта на лице — ако дадено лице иска да установи своето родство с починало лице или дадено лице оспорва отнасящо се до родител вписване в удостоверението за раждане на дете или в регистъра на населението след смъртта на лицето, вписано като родител в удостоверението за раждане или в регистъра на населението, молба във връзка с това се подава в съда по последното местопребиваване на лицето, което иска да установи родството си или по отношение на което се оспорва вписването в удостоверението за раждане или в регистъра на населението. Ако последното известно местопребиваване на лицето не се намира в Естония или ако местопребиваването му е неизвестно, молбата се подава в окръжния съд на Харю.

Други семейноправни въпроси, разглеждани въз основа на подадена молба — разпоредбите относно въпроси за настойничеството и попечителството се прилагат по отношение на други семейноправни въпроси, разглеждани въз основа на подадена молба, освен ако не е предвидено друго по закон или ако естеството на делото не налага друго. По въпроси, решавани въз основа на подадена молба, свързани с правоотношението между съпрузи или разведени съпрузи, се произнася съдът с териториална компетентност по общото местопребиваване на съпрузите или по последното им общо местопребиваване. Ако съпрузите не са имали общо местопребиваване в Естония или ако нито един от съпрузите не пребивава понастоящем в рамките на компетентността на съда по последното им общо местопребиваване, по въпроса се произнася съдът по местопребиваване на съпруга, чиито права може да бъдат ограничени с исканото определение. Ако местопребиваването на съпрузите не е в Естония или не може да бъде установено, по въпроса се произнася съдът по местопребиваване на молителя. Ако компетентността не може да бъде определена, по въпроса се произнася окръжният съд на Харю. Временна правна защита по семейноправен въпрос, решаван въз основа на подадена молба, може да се предоставя от всеки съд, в рамките на чиято териториална компетентност трябва да се прилага съответната мярка.

Прилагане на мерки за управление на наследство — естонски съд може да прилага мерки за управление по отношение на наследство, намиращо се в Естония, независимо от държавата, чието право е приложимо по отношение на наследяването, и държавата, чийто орган или длъжностно лице е компетентен(но) съгласно общата компетентност да води производство по отношение на наследството. Мерки за управление на наследство се прилагат от съда по мястото на откриване на наследството. Ако производство по наследяване е образувано в чужда държава, а наследството се намира в Естония, мерките за управление на наследството могат да се прилагат от съда по местонахождението на наследството.

Компетентност по дела във връзка с предявяване — молба за обявяване на ценна книга за недействителна се подава в съда по мястото на обратно изкупуване на ценната книга и, при липса на такова място, в съответствие с общата компетентност, приложима по отношение на емитента на ценната книга. Молба за образуване на производство във връзка с предявяване за погасяване на правата на собственика на недвижим имот се подава от владелеца на недвижимия имот съгласно разпоредбите на член 124 от Закона за собствеността (asjaõigusseadus) в съда, в чиято териториална компетентност се намира недвижимият имот. В предвидения в член 13 от Закона за морската собственост случай правоимащото лице подава молба за образуване на производство във връзка с предявяване за погасяване на правата на собственика на кораб до окръжния съд на Харю. Молба за образуване на производство във връзка с предявяване за погасяване на правата на неизвестен ипотекарен кредитор (член 331 от Закона за собствеността) се подава от собственика на обременения с тежест недвижим имот в съда, в чиято териториална компетентност се намира въпросният имот. Молба за погасяване на правата на неизвестен морски ипотекарен кредитор или залогополучател се подава от собственика на кораба, обременен с тежест, или собственика на заложения обект, обременен с регистрирано обезпечение върху движими вещи, съгласно член 59 от Закона за морската собственост в окръжния съд на Харю.

Компетентност по дела, заведени въз основа на подадена молба, свързани с публичноправни юридически лица — по дела, заведени въз основа на подадена молба, различни от тези, свързани с регистри, които се отнасят до дейности на дадено дружество, сдружение и фондация с нестопанска цел, включително дела, свързани с назначаването на заместващ член на управителния съвет или надзорния орган, одитор, одитор за извършване на специален одит и ликвидатор, както и по дела, свързани с определянето на размера на обезщетението за страните или заинтересованите страни на дружеството, се произнася съдът по седалището на юридическото лице или клона на чуждестранно дружество.

Дела, свързани със собственост върху апартамент и обща собственост — по дело, заведено въз основа на подадена молба, свързано със собственост върху апартамент или обща собственост, се произнася съдът по местонахождението на недвижимия имот.

Дела за достъп до обществен път и за учредяване на сервитут за търпимост относно системи за подобряване на терена и за комунални дейности — по дела за достъп до обществен път и за учредяване на сервитут за търпимост относно системи за подобряване на терена и за комунални дейности се произнася съдът по местонахождение на недвижимия имот, от който се търси достъп до обществен път или във връзка с който се търси учредяването на сервитут на търпимост относно система за подобряване на терена, или върху който се извършват комуналните дейности.

Дела за признаване, декларация за изпълняемост и изпълнение на решения на съдилища на чужди държави — молба за признаване и за декларация за изпълняемост на решение на съд на чужда държава, молба за отказ от признаване, изпълнение или спиране на изпълнение или друга молба в рамките на изпълнителното производство се подава според местопребиваването или седалището на длъжника или в съда, в рамките на чиято териториална компетентност се иска провеждането на изпълнителното производство, освен ако не се предвижда друго в закон или международно споразумение.

Дела за обявяване на споразумение за доброволно уреждане на спор, постигнато в резултат на помирително производство — споразумение за доброволно уреждане на спор, постигнато в резултат на помирителното производство, посочено в член 14, параграф 1 от Закона за помирението (lepitusseadus), се обявява за изпълнимо от съда, в чиято териториална компетентност се провежда помирителното производство.

Дела за признаване и за декларация за изпълняемост на решения на арбитражни съдилища — молби за признаване и за декларация за изпълняемост на решения на арбитражни съдилища, постановени в Естония, или решения на арбитражни съдилища на чужди държави и молби за отказ решенията да бъдат признати или изпълнени се подават в окръжния съд на Пярну (Pärnu Maakohus). Молба за спиране на изпълнението на решение на арбитражен съд на чужда държава или друга молба в рамките на изпълнително производство се подава според местопребиваването или седалището на длъжника или в съда, в чиято териториална компетентност се иска провеждането на изпълнителното производство, освен ако не е предвидено друго в закон или международно споразумение. Ако една от страните по споразумение в арбитражно производство е потребител, молба за признаване и за декларация за изпълняемост на арбитражното решение или молба за отказ от признаване или изпълнение на арбитражното решение се подава в съда с териториалната компетентност по мястото на арбитражното производство.

Дела, образувани въз основа на подадена молба, се разглеждат в съдебната плата, в чиято териториална компетентност попада мястото, служещо за определяне на компетентността. Ако различни места, служещи за определяне на компетентността, продължават да са от териториалната компетентност на един-единствен окръжен съд, но са в районите на различни съдебни палати, ищецът избира съдебната палата, в която да се разглежда делото.

В Закона за съдилищата са предвидени по-прецизни географски области и области на териториална компетентност на съдилищата.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Даден съд може също така да разглежда дадено дело съгласно компетентността в случаите, в които компетентността на този съд е предвидена в споразумение между страните и спорът е свързан с икономическите или професионалните дейности на двете страни или е свързан с икономическите или професионалните дейности на едната страна, а другата страна е държавата, местен орган или друго публичноправно юридическо лице, или ако и двете страни са публичноправни юридически лица.

Споразумение относно компетентността може да бъде сключено и ако местопребиваването или седалището на едната или и на двете страни не е в Естония.

Независимо от гореизложеното, споразумение относно компетентността се прилага и ако:
1) такова споразумение е постигнато след възникване на спора;
2) компетентността е договорена по дело, по което ответникът се установява или прехвърля мястото на стопанска дейност или седалището си в чужда държава след сключване на споразумението, или ако местопребиваването, мястото на стопанска дейност или седалището на ответника не е известно към момента на предявяване на иска.

Компетентност, определена по споразумение, е изключителна компетентност, освен ако страните не са споразумели за друго.

С определение на първоинстанционния съд дадено дело може да бъде отнесено за разглеждане пред друг първоинстанционен съд, ако за тази цел страните подадат съвместна молба преди първото съдебно заседание, или при писмена процедура — преди изтичането на срока за представяне на становища.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

В Естония няма специализирани съдилища.

Връзки по темата

Съдебна система

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Гражданските съдилища в Ирландия са компетентни да разглеждат дела по спорове между физически лица, организации или държавата. Тези спорове могат да се отнасят до всичко — от телесна повреда при пътно-транспортно произшествие до оспорване на поемането на контрола над търговско дружество. В гражданските дела ищецът претендира от ответника обезщетение за нанесените вреди. Обикновено то се предоставя във вид на парична сума, присъдена като обезщетение за вредите.

Компетентни на първа инстанция могат да са районните съдилища (district courts), окръжните съдилища (circuit courts) и Висшият съд (High Court). Върховният съд (Supreme Court) има само апелативна компетентност с изключение на въпросите, отнасящи се до конституцията. Апелативният съд (Court of Appeal) има само апелативна компетентност.

Районните и окръжните съдилища имат местна и ограничена компетентност, т.е. те разглеждат дела с материален интерес до определена стойност и в географския район, където се намира местожителството или мястото на стопанска дейност на страните, или където е сключен договорът. Жалбите срещу решения на районния съд се разглеждат от окръжния съд, а тези срещу решения на окръжния съд — от Висшия съд.

Съдът по дела с малък материален интерес е част от районния съд и разглежда дела, свързани с потребители, при които стойността на иска не превишава 2 000 евро. Това производство може да се използва и при спорове между стопански субекти.

Районният съд разглежда искове на стойност до 15 000 евро. Окръжният съд разглежда искове на стойност до 75 000 евро (60 000 евро, ако искът е за лично увреждане). Той е компетентен също така в производствата по семейното право, включително тези за развод, съдебна раздяла и нищожност. Висшият съд разглежда искове на стойност над 75 000 евро (60 000 евро, ако искът е за .лично увреждане).

Искове по трудовото право се разглеждат от Трибунала по трудови жалби (Employment Appeals Tribunal), който е независим орган. Той разглежда редица видове трудовоправни спорове. В някои случаи всяка от страните можа да обжалва определението на трибунала пред окръжния съд в срок до шест седмици от постановяването му. Ако не е внесена жалба в окръжния съд и работодателят не изпълни определението, министърът на заетостта, предприятията и иновациите може да заведе иск в окръжния съд от името на работника. Всяка от страните може да обжалва определението на трибунала пред Висшия съд, но само по въпроси от правен характер.

Търговският съд (Commercial Court), създаден през 2004 г., е специализирано поделение на Висшия съд, чиято дейност се регламентира по-конкретно от Наредба 63A за Правилника на висшите съдилища. Той разглежда търговски спорове със стойност на иска най-малко 1 милион евро, спорове по интелектуална собственост и жалби, произтичащи от съдебен контрол върху решения на регулаторни органи или искания за такъв контрол. Той може да разглежда и други казуси, които съдията счита за подходящи. Няма автоматично право за вписване в Търговския списък на Висшия съд. Това е оставено на преценката на съдията от Търговския съд. Съдът използва подробна система за управление на делата, чието предназначение е да рационализира подготовката на процеса, да елиминира ненужните разходи и тактиките за забавяне и да гарантира пълното разкриване на фактите по време на предварителната фаза.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Съдът, пред който следва да се предяви иск на първа инстанция, се определя от характера на иска (облигационен, деликтен и т.н.) и неговата стойност (вж. по-горе).

За целите на районните съдилища страната е разделена на 24 района и във всеки район са назначени постоянно един или повече съдии. Обемът на работата в двата най-големи града, Дъблин и Корк, изисква там да бъдат назначени постоянно повече съдии. За целите на окръжните съдилища страната е разделена на осем окръга. Във всеки окръг е назначен един окръжен съдия с изключение на окръзите Дъблин и Корк, където има повече съдии поради обема на работата. Висшият съд заседава в Дъблин по първоинстанционни искове. Той също така разглежда искове за лични или довели до смърт увреждания в няколко областни града през определени периоди от годината. Висшият съд заседава в областни градове по жалби срещу решения на окръжния съд по гражданскоправни и семейноправни въпроси.

Районният съд е компетентен по дела, отнасящи се до договори, някои видове деликти, споразумения за покупка на лизинг и продажба на кредит, владеене на имоти, като например принудително извеждане за неплащане на наем, и неправомерно държане на стоки, когато стойността на иска е до 15 000 евро. Районният съд има също така редица правомощия във връзка с изпълнението на решенията на други съдилища по отношение на дългове, за издаването на разрешителни, например разрешителни за продажба на алкохолни напитки, както и по въпросите, свързани с родителски права и издръжка на деца.

Окръжният съд е компетентен по дела, отнасящи се до договори, деликти, удостоверяване на завещания и административно управление на имущества, по дела, разглеждани въз основа на нормите на справедливостта (equity suits), дела за принудително извеждане или искания за промяна на владеенето на имот по дела, основани на споразумения за покупка на лизинг и продажба на кредит, когато стойността на иска е до 75 000 евро (60 000 евро, ако искът е за лично увреждане). Окръжният съд е компетентен по семейноправни въпроси (включително съдебна раздяла, развод, нищожност и жалби срещу решения на районния съд) и има апелативна компетентност по арбитражни решения в спорове, свързани с плащанията на аренда по законодателството за арендните отношения.

Гражданските дела в Окръжния съд се разглеждат от съдия, който заседава без жури. Жалбите срещу решения на районния съд се решават чрез повторно разглеждане на делото, като решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.

Съгласно конституцията, Висшият съд има пълна първична компетентност по всички фактически или правни въпроси. Това означава, че той е компетентен по всички граждански дела, в случаите, когато местожителството на ответника е в страната, претендираният договор е сключен в страната, претендираният деликт е извършен в страната или процесният недвижим имот се намира в страната. Висшият съд разглежда жалби срещу решения на окръжните съдилища и упражнява надзор върху районните съдилища и други по-нисшестоящи трибунали. Жалбите срещу решенията на Висшия съд се разглеждат от Апелативния съд и от Върховния съд, ако Върховният съд прецени, че въпросът има важно обществено значение или е в интерес на правосъдието. Жалба срещу решение на Апелативния съд може да постъпи във Върховния съд, ако Върховният съд прецени, че въпросът има важно обществено значение или е в интерес на правосъдието. Жалбите не се решават чрез повторно разглеждане на делото, а въз основа на преписи от доказателствата на първа инстанция и правни аргументи.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Компетентният районен или окръжен съд, пред който следва да бъде подаден искът, се определя от мястото, където ответникът или един от ответниците живее обичайно или упражнява дадена професия, стопанска дейност или занятие. За повечето облигационни искове компетентният районен или окръжен съд е този, в чийто район е бил сключен претендираният договор, за деликтните искове — съдът, в чийто район е извършен претендираният деликт, за семейноправните производства — съдът по местожителство на ищеца, и за делата, свързани с владеенето или собствеността на недвижим имот — съдът, в чийто район се намират сградите или земите, обект на процеса.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Не се прилага.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Не се прилага.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Не се прилага.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Уебсайтът на ирландската Служба на съдилищата обяснява подробно устройството на системата от съдилища в страната. Службата също така издава брошура, озаглавена „Explaining the Courts“ („Разясняване на съдебната система“), която е предназначена за информиране на обществеността. Повече информация за системата от съдилища може да се получи също така от Съвета за информиране на гражданите (Citizens Information Board) — установен със закон орган, който съдейства за осигуряването на информация, съвети и застъпничество по широк кръг от обществени и социални въпроси. Съветът има уебсайт, телефонна линия и много информационни центрове в страната.

Връзки по темата

Ирландска Служба на съдилищата

http://www.citizensinformation.ie/

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Обикновените граждански съдилища са компетентни да разглеждат повечето граждански и търговски дела в Гърция. Като изключение, към гражданските съдилища в големите градове има специализирани отделения, създадени на основание на специални закони, които имат изключителна компетентност по конкретни видове дела в зависимост от правната област. Тези отделения са: отделенията за разглеждане на дела за марки на Общността в Атина и Солун и отделението за разглеждане на дела по морско право в Пирея.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

В повечето случаи компетентността на съдилищата се определя от стойността на предмета на спора. При определянето на тази стойност се взема предвид основната претенция, без да се вземат предвид допълнителните претенции. Ако в иска са предявени няколко претенции, те се събират.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Делата, попадащи в компетентността на гражданските съдилища, се разглеждат на първа инстанция от районните граждански съдилища, известни и като „съдилища по искове с малък материален интерес“ (Irinodikia), от едноличните първоинстанционни съдилища (Monomeli Protodikia) и първоинстаниционните съдилища със съдийски състави (Polymeli Protodikia).

Компетентността на съдилищата по искове с малък материален интерес обхваща основно: a) всички спорове, които могат да бъдат остойностени в парично изражение, ако стойността на предмета на спора не превишава двадесет хиляди евро (EUR 20 000), б) всички спорове, независимо дали основни или производни, по договори за наем, ако размерът на договорения месечен наем не превишава шестстотин евро (EUR 600).

Компетентността на съдилищата по искове с малък материален интерес обхваща също така, независимо от стойността на предмета на спора, повечето спорове, отнасящи се до селскостопански дейности, продажба на животни, имуществени спорове между съседи, спорове по договори с хотелиери и превозвачи, искове от сдружения и кооперации срещу техните членове и обратно, искове от адвокати във връзка с техните услуги в първоинстанционни съдилища и полицейски съдилища (Ptaismatodikia), както и спорове по права, обезщетения или разходи за свидетели, преводачи, синдици или охранители, които са дали показания пред съда или са били назначени от съда.

Компетентността на едноличните първоинстанционни съдилища обхваща всички спорове, които могат да бъдат остойностени в парично изражение, ако стойността на иска е между двадесет хиляди евро (EUR 20 000) и двеста и петдесет хиляди евро (EUR 250 000).

Компетентността на едноличните първоинстанционни съдилища обхваща също така следните спорове, дори стойността да превишава двеста и петдесет хиляди евро (EUR 250 000): спорове, произтичащи от договори за лизинг или наем; трудови спорове, отнасящи се до служители и работници или до труда, или предметите, изработени от специалисти и занаятчии; спорове по колективни трудови договори между социалноосигурителни организации и осигурени лица; спорове относно адвокатски хонорари, обезщетения или разноски с изключение на посочените по-горе, които се разглеждат от съдилищата по спорове с малък материален интерес; спорове относно лица, наети в юридическо, медицинско или парамедицинско качество, или като инженери, аптекари или брокери/агенти, или лица, назначени от орган на съдебната власт, като например вещи лица, арбитражни експерти, оценители, арбитри, изпълнители на завещания, администратори и ликвидатори; спорове по всички видове искове за обезщетения на щети, причинени от превозни средства, включително договори за застраховки на превозни средства, и спорове, отнасящи се до собствеността или владеенето на движимо и недвижимо имущество.

Компетентността на едноличните първоинстанционни съдилища обхваща във всички случаи, независимо от стойността: спорове, свързани с брак, анулиране на брак, установяване на съществуването или липсата на брак, отношения между съпрузите по време на брака или във връзка с брака, включително оспорването на бащинство, установяване на наличието на родителска връзка с детето или на родителска отговорност, признаване на бащинството на дете, родено извън брак, установяване на наличието на доброволно признаване на бащинството на дете, родено извън брак или на невалидността на такова признание, или установяване на това дали детето има статут на дете, родено от брак предвид предстоящото сключване на брак между неговите родители, включително оспорвания на доброволно признаване, установяване на наличието на осиновяване или на разваляне на осиновяването, или на наличието на настойничество. Също така спорове относно издръжка въз основа на брак, развод или родство; упражняване на родителска отговорност; разногласия между страните по повод общото упражняване на родителски права и по повод поддържането на контакти между родителите или техни възходящи родственици с детето; уреждане на използването на семейното жилище и на разпределението на движимото имущество между съпрузите, включително използването на семейното жилище и разпределението на движимото имущество между съпрузите при прекратяване на съжителството; спорове във връзка с етажна собственост или спорове, отнасящи се до анулирането на решения, приети от общите събрания на сдружения и кооперации.

Компетентността на първоинстанционните съдилища със съдийски състави обхваща всички спорове, по които не са компетентни съдилищата по искове с малък материален интерес и едноличните първоинстанционни съдилища.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Териториална компетентност има съдът по местожителството на ответника.

Ако ответникът няма местожителство в Гърция или в чужбина, компетентен е съдът по мястото на пребиване на ответника. Ако мястото на пребиване на ответника не е известно, компетентен е съдът, в чийто район се е намирало последното местожителство на ответника или последното му място на пребиване при липса на местожителство.

Държавата попада по компетентността на съда по седалището на органа, който по закон представлява държавата в съда.

Юридическите лица, в качеството им на страни по дело, попадат под компетентността на съда, в чийто район се намира регистрираният адрес и клонът на юридическото лице, ако спорът се отнася до дейността на клона.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Когато компетентният съд е повече от един, ищецът има право на избор. Предимството между съдилищата се определя по датата на подаване на иска.

Ако съдът няма компетентност ratione material e или ratione loci, самият съд решава това служебно, определя кой е компетентния съд и препраща делото на компетентния съд. Правните последици от подадения иск се запазват.

Облигационни спорове

Спорове относно съществуването или валидността на правен акт, издаден от лице приживе и относно всички права, възникващи от този акт, могат също така да бъдат отнесени в съда, в чийто район актът е бил изготвен или в чийто район актът подлежи на изпълнение. Спорове, отнасящи се до неустойки (отрицателен интерес) и до обезщетения за недобросъвестно водене на преговори, също могат да бъдат отнасяни в този съд.

Деликт

Спорове, възникващи от деликтни действия, могат да се отнасят в съда, в чийто район е настъпило или предстои да настъпи вредоносното събитие.

Граждански иск

Граждански иск за щети и възстановяване във връзка с престъпления, както за обезщетение за неимуществени вреди или психически страдания може да бъде подаден в наказателния съд, който разглежда делото.

Дела за издръжка, развод и родителска отговорност

Семейни спорове (във връзка с издръжка въз основа на брак, развод или родство; упражняване на родителска отговорност; разногласия между страните по повод общото упражняване на родителски права и по повод поддържането на контакти между родителите или техни възходящи родственици с детето; уреждане на използването на семейното жилище и на разпределението на движимото имущество между съпрузите, включително използването на семейното жилище и разпределението на движимото имущество между съпрузите при прекратяване на съжителството) могат да бъдат отнасяни и в съда, в чийто район се е намирало последното общо местожителство на съпрузите.

Спорове, отнасящи се до претенции за издръжка, могат да бъдат отнасяни и в съда по местожителство или пребиване на бенефициера на издръжката.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Споровете, отнасящи се до вещни права върху недвижим имот и споровете, свързани с наеми на недвижим имот, попадат в изключителната компетентност на съда, в чийто район се намира недвижимият имот.

(Ако недвижимият имот се намира в район с две или повече съдилища, ищецът има право на избор.)

Споровете, отнасящи се до административно управление въз основа на съдебна заповед, попадат в изключителната компетентност на съда, издал тази заповед.

Споровете, отнасящи се до наследяване, попадат в изключителната компетентност на съда по местожителство на починалия или по мястото на пребиваване на починалия при липса на местожителство.

Когато производно дело е свързано с основното дело, включително, по-конкретно, дела за допълнителни претенции или искания за гаранции, съответните интервенции и други подобни искове попадат в изключителната компетентност на съда, който разглежда основното дело.

Основни дела, които са свързани, попадат в изключителната компетентност на съда, който е бил сезиран пръв.

Компетентността на първоинстаниционниясъдсъс съдийски състави, който разглежда основното дело, обхваща всички производни дела, попадащи в компетентността на едноличния първоинстанционен съд и на районния граждански съд, а компетентността на едноличния първоинстанционен съд, който разглежда основното дело, обхваща всички производни дела, попадащи в компетентността на районния граждански съд.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Първоинстанционният обикновен съд, който няма териториална компетентност, може, с изричното или мълчаливото съгласие на страните, да стане компетентен с изключение на имуществени спорове. Изрично съгласие трябва да бъде постигнато в спорове, за които има изключителна компетентност.

Приема се, че мълчаливо съгласие е налице, ако ответникът, участващ в открито заседание, не изрази своевременно възражение за липса на компетентност.

Споразумение между страните, по силата на което обикновен съд става компетентен за бъдещи спорове, е действително, само ако е в писмена форма и се отнася за конкретно правоотношение, по което могат да възникнат спорове.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Относно специалните отделения, компетентни по марки на Общността и по морско право: компетентността ratione marteriae се определя в съответствие с правилата за обикновените граждански съдилища. По отношение на териториалната компетентност: а) отделението в Атина, което е компетентно по дела за марки на Общността, обхваща районите на Атинския апелативен съд, Егейските острови, Додеканезките острови, Корфу, Крит, Ламиа, Нафплион, Патрас и Пирея; б) отделението в Солун, което е компетентно по дела за марки на Общността, обхваща районите на Солунския апелативен съд, Западна Македония, Тракия, Йоанина и Лариса и в) отделението в Пирея, което е компетентно по морското право, обхваща цялата префектура Атика.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Съдът на коя държава е компетентен? - Испания

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Основният принцип на организацията на съдилищата в Испания е този за единство на компетентността. Единствените изключения са военната компетентност във военно време и в състояние на обсада, и Конституционният съд (Tribunal Constitucional) като гарант от последна инстанция на основните права и обществените свободи чрез механизма за прилагане на основните правила и свободи (recurso de amparo).

Компетентността обаче е разпределена между четири вида съдилища: граждански съдилища, наказателни съдилища, съдилища за административни спорове и трудови съдилища.

Крайъгълен камък на гражданските съдилища е първоинстанционният съд (Juzgado de Primera Instancia), който разглежда граждански спорове на първа инстанция и производства, които не са изрично възложени на друг съд. Следователно, първоинстанционният съд може да бъде описан като общ или обичаен съд.

Гражданското отделение включва семейните съдилища (Juzgados de Familia), които са първоинстанционни съдилища. В местата, където има семейни съдилища (обикновено в градовете с по-голямо население), те отговарят за разглеждането на спорове по семейното право, отнасящи се до анулиране на брак, раздяла и развод, лични отношения на родители и деца и закрила на лица с ограничена дееспособност. Когато срещу една от страните има наказателно производство в съд по насилието срещу жени (Juzgado de Violencia sobre la Mujer), този съд е компетентен и в гражданското производство.

Гражданското отделение включва също така специализирани търговски съдилища (Juzgados de lo Mercantil) и съдилища за марките на ЕС (Juzgados de Marca Comunitaria).

Трудовите съдилища (Juzgados de lo Social) отговарят за разглеждането на дела по трудовоправни въпроси. Това включва индивидуални спорове между работодатели и работници във връзка с трудовите правоотношения, спорове по колективни трудови договори, социално-осигурителни искове и искове срещу държавата по отношение на нейните отговорности по трудовото право.

Наказателните съдилища отговарят за разглеждането на наказателни дела.

Особеност на испанското право е това, че граждански производства, произтичащи от престъпни деяния, могат да бъдат присъединени към наказателните производства. В този случай наказателният съд определя размера на обезщетението, дължимо във връзка с деянието. Ако увредената страна не заведе граждански иск, прокуратурата завежда такъв иск от името на увредената страна, освен ако страната изрично не се е отказала от правото си да предяви иск в наказателното производство.

На последно място, съдилищата за административни спорове извършват съдебен контрол върху законосъобразността на действията на публичните органи и разглеждат финансови претенции срещу тези органи.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Вж. отговорите по-долу.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

В Испания не се прави разграничение между отделните първоинстанционни съдилища по отношение на размера на исковете или тежестта на делата, които разглеждат, и първоинстанционният съд не може да разглежда жалби срещу решения на други първоинстанционни съдилища. Жалбите в гражданските производства винаги се разглеждат от окръжните съдилища (Audiencias Provinciales).

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

За целите на системата от съдилища територията на Испания е разделена на общини, окръзи, провинции и автономни области. Окръгът е териториална единица, включваща една или повече съседни общини в същата провинция. Това е най-важното териториално деление, тъй с него като определя териториалната компетентност на първоинстанционните съдилища. (По-подробна информация е представена на уебсайта на Министерството на правосъдието:mjusticia.gob.es.)

За справяне с натовареността са създадени допълнителни съдилища от същия вид. Понастоящем такъв е случаят в повечето големи градове. Съдилищата се номерират последователно по реда на създаването им.

По принцип всички тези съдилища имат еднаква компетентност, като работата се разпределя помежду им в съответствие с вътрешни правителствени правила за разпределение. При някои обстоятелства обаче правилата за разпределение могат да се използват за възлагане на определени видове дела на различни съдилища в същия окръг.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

При липсата на споразумение или задължителни правила, основното правило е, че е компетентен първоинстанционният съд по местожителството на ответника или при липса на такова — по мястото на неговото пребиване. Ако ответникът няма местожителство или място на пребиваване в Испания, компетентен е първоинстанционният съд на окръга, в който ответникът се намира или е пребивавал последно. Ако не е изпълнен нито един от горепосочените критерии, ищецът може да внесе иска в първоинстанционния съд на окръга по своето местожителство.

За тези цели:

• Искове срещу собственици на стопански субекти или лица, упражняващи професии, във връзка с тяхната стопанска или професионална дейност, могат също така да бъдат заведени във всяко от местата, където тези лица извършват своите дейности, по избор на ищеца.
• Искове срещу юридически лица могат също така да бъдат завеждани на мястото, където е възникнало или където трябва да настъпят последиците от процесното обстоятелство или правоотношение, ако юридическото лице има свое място на стопанска дейност или представител там.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Действащата испанска процесуална система рядко предоставя на ищеца възможност за избор на териториална компетентност. Това е възможно само в следните случаи:

-   Искове за вещни права върху имущество, което се състои от няколко имота или от един имот, намиращ се в различни окръзи. В тези случаи ищецът може да заведе иск в избран от него окръг, ако този окръг има компетентност.

-   Искове за представяне или одобрение на отчети от лицата, отговарящи за управлението на активите на други лица, ако мястото, в което трябва да бъдат представени отчетите, не е определено. В тези случаи ищецът може да избира между местожителството на ответника или мястото, където се управляват активите.

-   Спорове за наследство: ищецът може да избира между съда по последното местожителство на починалия в Испания и съдилищата, където са намира по-голямата част от наследството.

-   Искове, отнасящи се до интелектуална собственост — ищецът може да избира между следните места: мястото, където е извършено нарушението, при наличието на доказателства prima facie, че е извършено нарушение, или мястото, където има незаконни копия.

-   Искове, отнасящи се до нелоялна конкуренция, ако ответникът няма място на стопанска дейност, местожителство или място на пребиваване в Испания. В тези случаи ответникът може да избира между мястото, където е възникнала самата нелоялна конкуренция или където възникват последствията от тази конкуренция.

-   Искове, отнасящи се само до родителски права върху дете или искове за издръжка, предявени от единия родител срещу другия, от името на малолетни и непълнолетни лица, ако двамата живеят в различни съдебни окръзи. В тези случаи ищецът може да избира между съда по местожителството на ответника или съда, в чийто окръг живее детето.

-   В общия случай, исковете, свързани с упражняването на индивидуални права на потребители и ползватели, могат да се разглеждат от съда по местожителството на потребителя, ползвателя или ответника, по избор на потребителя.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

В следните случаи има правила, които задължават ищеца да сезира съд, различен от този по местожителството на ответника. В тези случаи страните не могат да се поставят под компетентността на конкретен съд, независимо дали изрично или мълчаливо:

-   Вещни права или права за получаване на наем от недвижимо имущество и дела, отнасящи се до съсобственост (propiedad horizontal): компетентен е съдът на окръга по местонахождение на имота.

-   Дела за наследство: компетентността се определя от последното местожителство на починалия в Испания или от мястото, където се намира по-голямата част от наследяваното имущество, по избор на ищеца.

-   Казуси, отнасящи се до подпомагане или представителство на недееспособни лица: разглеждат се от съда, в чийто окръг живее лицето.

-   Закрила на основни права чрез гражданските съдилища: тези казуси се разглеждат от съда по местожителството на ищеца или ако ищецът няма местожителство в Испания — от съда, в чийто окръг се намира мястото, където е извършено нарушението на процесното право.

-   Искове за щети, настъпили вследствие на използването на моторно превозно средство: компетентен е съдът, в чийто окръг се намира мястото, където е настъпила щетата.

-   Оспорвания на решения на търговски дружества: териториалната компетентност се определя от мястото, където се намира седалището на дружеството.

-   Искове за обявяване, че определени общи условия на договора не са част от договора или за прогласяване на нищожността на дадена разпоредба: компетентен е съдът по местожителството на ищеца.

-   Установителни искове за прекратяване или оттегляне на типови договорни условия, когато ответникът няма място на стопанска дейност или местожителство в Испания: в тези случаи компетентен е съдът, в чийто окръг се намира мястото, където е сключен типовият договор.

-   Искове за прекратяване на типови договорни условия в защита на колективни или общи интереси на потребители или ползватели, когато ответникът няма място на стопанска дейност или местожителство в Испания: в тези случаи компетентен е съдът по местожителството на ищеца.

-   Искове за принуждаване на следните лица да изпълнят задълженията си: застрахователно дружество; лице, което е продало лично имущество на друго лице на разсрочено плащане или е финансирало покупката на това имущество; лице, направило публична оферта за лично имущество или услуги, която е приета от друго лице. В тези случаи компетентен е съдът по местожителството на ищеца.

-   Искове на трети лица за оспорване на задържане на имущество: компетентен е съдът по местожителството на лицето, наредило задържането.

-   Молби за раздяла, анулиране или развод: компетентен е семейният съд, а при липса на семеен съд — първоинстанционният съд по местонахождението на семейното жилище. Ако няма семейно жилище, компетентен е съдът по местонахождението на последното семейно жилище или по местожителството на другия съпруг. Когато не съществува нито едно от двете, компетентен е съдът по местожителството на лицето. Когато молбата е подадена по взаимно съгласие, компетентен е съдът по местонахождението на последното общо жилище или по местожителството на единия или другия съпруг.

-   Искове, отнасящи се само до родителски права върху дете или искове за издръжка, предявени от единия родител срещу другия от името на малолетни и непълнолетни лица. Компетентен в тези случаи е съдът по местонахождението на последното общо жилище на родителите. Ако родителите живеят в различни съдебни окръзи, ищецът може да избира между съда по местожителството на ответника или съда, в чийто окръг живее детето.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Като общо правило, териториалната компетентност в Испания може да се променя, което означава, че страните по делото могат да изберат, изрично или мълчаливо, за компетентни съдилищата в конкретен окръг, ако тези съдилища са компетентни по предмета на делото.

Изричен избор е налице, когато заинтересованите страни сключат изрично споразумение с посочване на конкретния окръг, чийто съдилища приемат за компетентни.

Мълчалив избор е налице при следните обстоятелства:

-   За ищеца — самото сезиране на съдилища в конкретен окръг и подаването на иск или заявление или молба, които следва да бъдат подадени в съда, компетентен да разгледа иска.

-   За ответника — ако внесе становище и впоследствие изпълни всяко процесуално действие, с изключение на подаването на молба в надлежен срок и форма за оспорване на компетентността на съда.

Евентуални промени в местожителствата на страните, на местонахождението на предмета на спора или на целта на производството след започване на производството не водят до промяна на компетентността, която се определя според обстоятелствата, установени в началото на производството(Perpetuatio Iurisdictionis).

Обаче:

изричен избор не се допуска за типови договори, за договори, чиито общи условия са наложени от една от страните или за договори с потребители и ползватели. В тези случаи обаче се допуска мълчалив избор;

няма възможност за изричен или мълчалив избор, когато законът установява задължителни правила за териториална компетентност;

няма възможност за изричен или мълчалив избор при бързи производства, при производства за заповед за плащане и производства за принудително събиране на задължения.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Специализираните съдилища в Испания са посочени по-долу.

Семейните съдилища, които са първоинстанционни съдилища. В местата, където има семейни съдилища (обикновено това са по-големите центрове), те имат единствена и изключителна компетентност по семейни въпроси. По-конкретно, те разглеждат дела за:

• раздяла, анулиране и брак, и
• упражняване на родителска отговорност върху малолетни и непълнолетни лица.

Правилата за териториална компетентност са същите като за първоинстанционните съдилища, които разглеждат семейни дела при липсата на специализиран семеен съд в съответния окръг.

Трудовите съдилища разглеждат трудовоправни искове. Това включва индивидуални спорове между работодатели и работници във връзка с трудовите правоотношения, спорове по колективни трудови договори, социалноосигурителни искове и искове срещу държавата по отношение на нейните отговорности по трудовото право.

Общото правило е, че териториалната компетентност принадлежи на съда по мястото, където работникът предоставя своите услуги или по местожителството на ответника, по избор на ищеца.

Търговските съдилища функционират на равнището на провинциите и разглеждат търговски спорове.

Тези съдилища разглеждат делата за несъстоятелност, освен ако несъстоятелността се отнася за физическо лице, което не е търговец — в тези случаи компетентни са неспециализираните първоинстанционни съдилища.

Търговските съдилища разглеждат също така следните свързани казуси:

-   граждански финансови искове срещу активите на несъстоятелното лице, с изключение на искове в производства, отнасящи се за дееспособност, родителски права, брак и малолетни и непълнолетни лица;

-   дружествени искове за колективно прекратяване, изменение или спиране на действието на трудови договори, когато работодателят е обявен в несъстоятелност, или искове за спиране или прекратяване на договорите за управление, сключени с длъжностните лица на дружеството;

-   изпълнителни и обезпечителни мерки срещу активите на несъстоятелното лице, независимо от това, кой съд е издал съответната заповед;

-   искове, отнасящи се до гражданската отговорност на директори, одитори или ликвидатори, за щети и загуби, понесени от несъстоятелното лице по време на производството за несъстоятелност;

-   искове, отнасящи се за:

• нелоялна конкуренция,
• интелектуална собственост и реклама,
• търговския закон и закона, регламентиращ кооперативните сдружения,
• вътрешен или международен транспорт,
• морско право,
• общи условия на договорите,
• прилагането на арбитражните правила към горепосочените казуси.

Компетентен да образува и проведе производството за несъстоятелност е търговският съд, в чийто район се намира центърът на основните интереси на длъжника. Ако длъжникът има също така местожителство в Испания, което е различно от центъра на основите интереси, търговският съд по местожителството на длъжника също е компетентен да разгледа делото, по избор на сезиращия кредитор.

Когато длъжникът е юридическо лице, съществува презумпция, че център на основните интереси е неговото седалище. В тази връзка, всяка смяна на седалището, извършена до шест месеца преди молбата за образуване на производството по несъстоятелност, не се взема предвид.

Търговските съдилища в Аликанте изпълняват функциите на съдилища по марки на ЕС, когато упражняват изключителната си компетентност да разглеждат на първа инстанция искове, заведени пред тях по Регламент на Съвета № 40/94 от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността и Регламент на Съвета № 6/2002 от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността.

Компетентността на съдилищата по въпросите, свързани с марки и дизайни, обхваща територията на цялата страна.

Освен тези специализирани съдилища, Генералният съвет на съдебната власт (Consejo General del Poder Judicial) може да разпореди, че в местата, където има няколко съдилища от един и същ вид, едно или повече от тези съдилища имат изключителна компетентност за разглеждане на определени категории дела или за упражняване на надзор в съответната област на правото.

Това правомощие вече е упражнявано на няколко места, особено във връзка с недееспособността и принудителното институционализиране на лица въз основа на психично заболяване, като в общия случай за компетентни са определени семейните съдилища.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Френската правна система се характеризира със съвместното съществуване на две категории съдилища: административни и правораздавателни.

Всяка категория е изградена като тристепенна структура.

В първата категория, решенията се постановяват от административните съдилища (tribunaux administratifs), които са общи съдилища, както и от различните специализирани административни съдилища. Техните решения подлежат на обжалване пред апелативните административни съдилища(cours administrative d'appel). На последна инстанция, решенията подлежат на контрол от Държавния съвет (Conseil d’Etat).

Във втората категория, решенията на първа инстанция се постановяват от окръжните съдилища (tribunaux de grande instance), както и други видове съдилища, чиято компетентност е установена от законодателството. Техните решения подлежат на обжалване пред апелативните съдилища, които се състоят от няколко отделения (гражданско (civile), трудово (sociale), търговско (commerciale) и наказателно (criminelle). Решенията на апелативните съдилища могат да бъдат обжалвани пред Касационния съд (Cour de cassation) (който също е съставен от няколко отделения по областите, посочени за апелативните съдилища).

Видовете съдилища в отделните категории са, както следва:

Административни съдилища:

• Държавен съвет (1)
• Апелативни административни съдилища (8)
• Административни съдилища (42)

Правораздавателни съдилища:

• Касационен съд (1)
• Апелативни съдилища (36)
• Върховен апелативен съд (Tribunal supérieurd’appel) (1)
• Окръжни съдилища (164) (16 от които са компетентни по търговски дела)
• Първоинстанционни съдилища (Tribunaux de première instance) (4) (2 от които са компетентни по търговски дела)
• Съдилища за малолетни и непълнолетни лица (Tribunaux pour enfants) (155)
• Съдилища по социалноосигурителни спорове (Tribunaux des affaires de sécurité sociale) (114)
• Районни съдилища (Tribunauxd’instance) (307)
• Комисии по трудовоправни спорове (Conseils de prud’hommes) (210)
• Трудови съдилища (Tribunaux du travail) (6)
• Търговски съдилища (Tribunaux de commerce) (134)

Областите на специализация на правораздавателните съдилища са:

• районните съдилища разглеждат най-често срещаните спорове. Като правило, те разглеждат всички искове с материален интерес до 10 000 евро. Тези съдилища са също така компетентни да се произнасят по някои специфични спорове (неплащане на наем, запориране на приходи, избори по месторабота, потребителски кредити);
• търговските съдилища са компетентни по спорове между търговци, между кредитни институции и между тези два вида стопански субекти; по спорове, отнасящи се до търговски дружества, както и по спорове, свързани с търговски сделки между лица и с финансови затруднения на търговски дружества (ликвидация, управление от синдик и др.);
• съдилищата по дела за земеделска аренда (tribunaux paritaires des baux ruraux) са компетентни по спорове между арендатори и собственици за земеделски земи (наемане на земеделски производители, изполици и т.н.);
• трудовите съдилища се произнасят по всички спорове между работници и работодатели, произтичащи от индивидуални частноправни трудови взаимоотношения;

• до дата, установена с декрет, но не по-късно от 1 януари 2019 г., съдилищата по социалноосигурителни спорове (tribunaux des affaires de sécurité sociale)са компетентни по споровете, към които е приложима нормативната уредба на социалното осигуряване и на взаимното застраховане в селското стопанство, а от дата, установена с декрет, но най-късно от 1 януари 2019 г., компетентни по тези спорове ще са специално определени окръжни съдилища;

• до дата, установена с декрет, но не по-късно от 1 януари 2019 г., съдилищата по спорове за нетрудоспособност (tribunaux du contentieux de l'incapacité) разглеждат спорове, отнасящи се до нетрудоспособност или степен на нетрудоспособност, постоянна нетрудоспособност и трудоустрояване, а от дата, установена с декрет, но най-късно от 1 януари 2019 г., компетентни по тези спорове ще са специално определени окръжни съдилища;
• съдилищата по пенсиите на военнослужещи разглеждат спорове, отнасящи се до военните пенсии.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Разпределението на компетентността между окръжните съдилища, районните съдилища и мировите съдилища (juridictions de proximité) е посочено по-горе. Следва да се отбележи, че при отсъствие на специално предоставена компетентност на други съдилища, компетентни обикновени съдилища са окръжните съдилища.

• Районните съдилища са компетентни да се произнасят по спорове с материален интерес до10 000 евро включително и по спорове с неограничен материален интерес в областта на потребителските права, попечителството над пълнолетни и жилищните наеми.
• Окръжните съдилища са компетентни по всички граждански спорове, които не попадат под компетентността на други съдилища, по-конкретно по семейни въпроси.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Като правило, компетентен е съдът по местопребиваването на ответника. Целта на това правило е да осигури известна защита на ответника, тъй като за него е по-лесно да се защитава в съда, който е най-близко до неговия дом.

Следователно, ако ответникът е физическо лице, компетентен е съдът по местожителството или местопребиваването на ответника.За юридическото лице (търговско дружество, сдружение), това е неговото място на установяване или по принцип седалището на това лице. В някои случаи основното известно място на стопанска дейност е различно от седалището. В тези случаи може да бъде сезиран съда по основното място на стопанска дейност. За големи предприятия с няколко клонове, може да бъде сезиран съд, в чийто район се намира един от клоновете.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

• Договори: ищецът може да заведе иск по местопребиваването на ответника или, в зависимост от вида на договора, в мястото, където стоките следва да бъдат доставени или където услугите следва да бъдат предоставени.
• В случаите на отговорност за вредоносни действия (деликти) и на граждански производства, приобщени към наказателни производства, искът може да бъде заведен в мястото, където живее ответникът или пред съда, в чийто район е понесена щетата или е извършено вредоносното действие.
• За имуществени дела: ищецът може да отнесе въпроса до съда, в чийто район се намира процесното имущество.
• По дела за издръжка или участие в разходите на семейството: ищецът може да избира между съда, в чийто район живее ответникът, или съда, в чийто район живее кредиторът, тоест ищецът.
• За потребителски спорове: потребителите могат по свой избор да сезират съда, в чийто район са живели при сключването на договора или в чийто район е настъпило вредоносното действие.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

• В спорове за издръжки или компенсации: компетентен е съдът по местопребиваването на съпруга кредитор или на родителя, който полага основните грижи за децата, дори ако децата са пълнолетни.
• Развод: компетентен е съдът, в чийто район живее семейството. Ако съпрузите живеят разделени, компетентен е съдът, в чийто район живеят децата. Ако съпрузите нямат деца, компетентен е съдът, в чийто район живее ответникът.
• Наследяване: компетентен е съдът, в чийто район последно е живял починалият.
• Дела за недвижими имоти: компетентен е съдът, в чийто район се намира имотът.
• Наеми на имущество: компетентен е съдът, в чийто район се намира имуществото.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Всички специализирани съдилища имат изключителна компетентност и възражението срещу компетентността трябва да бъде направено автоматично от съда. Единствената възможност за сезирането на съд, който по принцип няма компетентност, е тази за избор между окръжни и районни съдилища по дела,за които тези съдилища нямат изключителнакомпетентност.

Като правило, нищожна е всяка договорна клауза, която противоречи на правилата за териториална компетентност и за разпределение, с изключение на договорите между търговци, и при условие че клаузата е формулирана съвсем ясно.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

• Търговски съдилища: като правило, компетентен е съдът, в чийто район живее ответникът. По отношение на отговорността за вредоносни действия, компетентен е съдът, в чийто район е настъпило вредоносното действие или е понесена вредата.
• Съдилищатапо дела за земеделска аренда: компетентен е съдът, в чийто район се намира имотът.
• Трудови съдилища: работниците могат да сезират съда, в чийто район се намира мястото на стопанска дейност, в което работят или съда, в чийто район е бил сключен договорът, или съда по седалището на дружеството работодател. Ако работата е била извършвана извън мястото на стопанска дейност, делото може да бъде заведено пред трудовия съд по местопребиваването на работника.
• Комисии по трудовоправни спорове (до дата, определена с декрет или най-късно до 1 януари 2019 г.): като правило, компетентна е комисията, в чийто район е мястото на засегнатия бенефициер или работодател, или седалището на организацията — ответник в случая на спор между организации със седалища в различни райони.

Връзки по темата

Уебсайт на Министерството на правосъдието

Уебсайт на Legifrance

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Молбата се подава в съда с териториална и материална компетентност по конкретния казус, а в случая на специални спорове — в специализиран съд. Само в град Загреб (Grad Zagreb) обаче има общински (районен) граждански съд (Općinski građanski sud) и общински (районен) трудов съд (Općinski radni sud), които са специализирани съдилища по тези въпроси, а в останалата част на страната по принцип компетентни са общинските (районни) съдилища (Općinski sudovi).

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Правилата за определяне на компетентността на съдилищата са установени в Закона за гражданското производство.

По-конкретно, молбата се подава в съда с обща териториална компетентност за ответника, т.е. обща териториална компетентност по временното или постоянното местожителство на ответника или по седалището на ответника, ако ответникът е юридическо лице. За исковете срещу окръзи, община Загреб, други градове или общини, съдът с обща териториална компетентност се определя според седалището на техните представителни органи.

За искове срещу Република Хърватия обаче, съдът с обща териториална компетентност се определя според постоянното местожителство или седалището на ищеца в Хърватия. Ако ищецът няма постоянно местожителство или седалище в Хърватия, съдът с обща териториална компетентност за искове срещу Република Хърватия е съдът, в чийто район се намира хърватският парламент (Hrvatski Sabor).

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Съществува разграничение между по-нисшестоящите и по-висшестоящите съдилища. Общинските (районни) съдилища (Općinski sudovi) и търговските съдилища (Trgovački sudovi) са първоинстанционни съдилища, а жупанийските (окръжни) съдилища (Županijski sudovi) и Висшият търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud RH) са апелативни съдилища. По-конкретно, жупанийските (окръжни) съдилища се произнасят по жалби срещу решения на общинските (районни) съдилища, а Висшият търговски съд на Република Хърватия — срещу решения на търговските съдилища.

Жупанийските (окръжни) съдилища и Висшият търговски съд на Република Хърватия могат да бъдат първоинстанционни съдилища само в определени случаи и тогава техните решения подлежат на обжалване пред Върховния съд на Република Хърватия (Vrhovnisud RH).

Следователно, по-висшестоящите съдилища са компетентни да разглеждат жалби само в изключителни случаи, когато по-нисшестоящите съдилища обявят, че нямат компетентност и препращат делото за по-нататъшно разглеждане.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Определянето на съда, който е компетентен по конкретния казус, зависи от различни обстоятелства, но като правило компетентен е съдът с обща териториална компетентност по отношение на ответника.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Основният критерий за териториалната компетентност е постоянното или временното местожителство на ответника или седалището на ответника, ако ответникът е юридическо лице.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Като изключение от общото правило за обща териториална компетентност, Законът за гражданското производство (членове 50—66) предвижда хипотези на специална териториална компетентност, които се отнасят за колективни искове, спорове по определена от закона издръжка, спорове за щети, спорове по права, произтичащи от гаранция, предоставена от производителя, брачни спорове, спорове за установяване или отричане на бащинство или майчинство, спорове по недвижими имоти и неправомерно преминаване през имоти, спорове по въздухоплавателни и водоплавателни средства,за определянето на компетентност по отношение на лица, за които няма обща териториална компетентност в Република Хърватия, на компетентност по местонахождението на клон на юридическо лице, на компетентност по местонахождението на клон на чуждестранно лице в Република Хърватия, на компетентност по спорове, възникнали от взаимоотношения с организационни единици на въоръжените сили на Република Хърватия, на компетентност по спорове, възникнали от правоотношения, свързани с наследяване, на компетентност по спорове за принудително изпълнение и производства за несъстоятелност, на компетентност според мястото на плащане, на компетентност по трудовоправни спорове и на реципрочна компетентност за жалби срещу чужди граждани.

Във всички горепосочени хипотези ищецът има правото, но не и задължението, да избере съд, различен от този по местожителството на ответника, определен чрез прилагане на основното правило.

На последно място, съгласно член 70 от Закона за гражданското производство страните могат да се споразумеят относно териториалната компетентност на друг съд, който има материална компетентност, но само ако това не е съд с изключителна компетентност.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

В зависимост от това дали спорът е граждански или търговски, молбата може да бъде внесена в общински (районен) съд (Općinski sud)или в търговски съд (Trgovački sud), а в община Загреб може да бъде внесена и в общинския (районен) трудов съд (Općinskiradni sud), ако спорът е от трудовоправен характер.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

По правило в италианската правна система компетентни са обикновените съдилища, тъй като те имат специфична компетентност по отношение на спорове, свързани със субективни права. Мировите съдии (giudice di pace), общият съд (tribunale) и апелативният съд (Corte di Appello) са обикновени съдебни органи. Съдът, явяващ се последна инстанция, е Върховният касационен съд (Suprema corte di cassazione), а по конституционни въпроси компетентен е Конституционният съд (Corte costituzionale). Освен системата от обикновени съдилища съществува и система от административни съдилища. Административните съдилища са компетентни да разглеждат спорове по въпроси, свързани със законни интереси и в конкретни области, определени със закон — спорове, свързани със субективни права, отнасящи се до упражняването или неизпълнението на административни правомощия във връзка с мерки, актове, споразумения или действия, засягащи упражняването на тези правомощия от страна на публични органи. Актове или мерки, приети от правителството при упражняване на политическата власт, не могат да бъдат оспорвани пред съдилищата. Компетентността по административни въпроси се упражнява от окръжните административни съдилища (tribunali amministrativi regionali — TAR) и от Държавния съвет (Consiglio di stato) съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът, явяващ се последна инстанция, е Върховният касационен съд, но само на основания, свързани с компетентността. Има и друг специален съд — данъчният съд (tributario). Компетентността по фискални въпроси се упражнява от районните данъчни съдилища (commissioni tributarie provinciali — CTP) и от окръжните данъчни съдилища (commissioni tributarie regionali — CTR). Данъчните съдилища са компетентни да разглеждат всички спорове, свързани с данъци от всякакво естество и вид, включително регионални, провинциални и общински данъци, вноски, дължими към Националната служба за здравеопазване на Италия, допълнителни данъци и налози, свързаните с тях глоби и лихви и всякакви други допълнителни такси. В италианската правна система има редица „специализирани“ отделения в рамките на обикновените съдилища. Някои от най-важните специализирани отделения включват: а) отделения, специализирани по въпроси, свързани с миграцията, международната закрила и свободното движение на граждани на ЕС; б) отделения, специализирани по корпоративни въпроси; в) отделения, специализирани по въпроси, свързани със селското стопанство. Има и специализирани съдилища като съда за малолетни и непълнолетни (tribunale per i minorenni) или Tribunale di sorveglianza (съд, който контролира изпълнението на наказанията). Трудовите спорове се отнасят до обикновените съдилища, в някои от които има конкретни отделения, занимаващи се с тези въпроси (отделения по трудови спорове). Технически погледнато обаче, това не са специализирани състави, а по-скоро организационни единици в съдилищата.

По правило общият съд е компетентен по всички дела, които не попадат в подсъдността на други съдилища. Общият съд има и изключителна компетентност по всички дела, свързани с данъци и мита (които не са били отнесени до данъчните съдилища), по всички дела, свързани със статута и правоспособността на отделни лица, както и с почетни права, по искове, отнасящи се до измама, по производства за принудително изпълнение и като цяло по всички дела, чиято стойност не може да бъде определена.

Мировите съдии са компетентни по дела, свързани с движими вещи на стойност до 50 000 евро, когато те по закон не попадат в компетентността на друг съд. От 31 октомври 2021 г. тази сума ще бъде намалена на 30 000 евро. Мировите съдии са компетентни и по всички въпроси, свързани със споровете, посочени в член 7 от Гражданския процесуален кодекс.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Критерият за определяне на съда, към който да бъде отнесен даден спор, е „компетентността“. В италианската правна система компетентността обикновено указва набора от правомощия и функции, които съдебният орган може да упражнява. Съществуват различни видове компетентност: - според предмета; - на териториален принцип; - по инстанция; - според стойността. По отношение на гражданското производство компетентността указва равнището на правомощия, предоставени на всеки съдебен орган и следователно обхвата, в който правомощията за вземане на решения на този орган са обосновани. Компетентността се определя от „техническа гледна точка“ и законовите норми, свързани с нея, се съдържат в член 7 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Въз основа на тези норми процедурният характер на компетентността съставлява предварителен въпрос и следователно може да бъде предмет на решение в рамките на спора. Ако някоя от нормите, уреждащи компетентността, е нарушена, органът, който осъществява съдебен надзор, може по-специално основателно да постанови решение за липса на компетентност (вж. член 38 от Гражданския процесуален кодекс). Компетентността в технически смисъл се различава от т.нар. „вътрешна“ компетентност, т.е. разпределянето на въпросите в рамките на компетентния съдебен орган. Тази форма на компетентност, която се нарича също „организационна“, зависи от начина, по който е структуриран Общият съд: например чрез осигуряване на вътрешни състави (граждански състав № 1), чрез изграждане на звена, съсредоточени върху конкретни теми (отделения по трудови спорове) или чрез създаване на самостоятелни отделения. Неспазването на разпоредбите, уреждащи разпределението на делата, не поражда процесуален проблем, свързан с компетентността, а представлява само организационен въпрос, отнасящ се до разпределението на делата в рамките на съдебния орган.

По отношение на мястото на спора, освен ако законът не предвижда друго, компетентният съд е този по местоживеене или местопребиваване на ответника; ако те са неизвестни — то това е местожителството на ответника. Ако ответникът няма местопребиваване, местоживеене или местожителство в Италия или ако местожителството му е неизвестно, компетентният съд е този по местопребиваване на ищеца. Нормите, уреждащи териториалната компетентност, се съдържат в член 18 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Системата на обикновените съдилища е разделена на два сектора: наказателният сектор, който решава дали наказателните дела, заведени от прокуратурата срещу дадено физическо или юридическо лице, са основателни; и гражданският сектор, който има за цел защитата по съдебен ред на правата, присъщи на отношенията между частни лица или между частно лице и публичен орган, когато последният при изпълнение на своите задължения накърни субективни права на други лица. Функциите в наказателния сектор са разделени на съдебни и прокурорски, като първите включват постановяване на съдебни решения, а вторите — водене на разследвания (под надзора на прокуратурата). След приключване на тези разследвания служителите на прокуратурата образуват наказателно производство или подават искане за прекратяване на делото, поддържат обвинението в съда и изпълняват прокурорските задължения на следващите инстанции. В съответствие с последния параграф на член 107 от италианската Конституция, наказателните производства се водят от членове на прокуратурата (дори ако те са част от обикновените съдилища). По време на наказателното производство пострадалият може да заведе граждански иск, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди, както и да предяви отделен иск пред гражданските съдилища. Гражданските и наказателните производства се уреждат от два отделни групи от процесуални норми, съдържащи се съответно в Гражданския процесуален кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс. Обикновената компетентност се осъществява от „професионални“ съдии и „почетни“ съдии, като и едните, и другите са част от съдебната система.

На първа инстанция компетентността се упражнява от следните органи както по граждански, така и по наказателни дела:

• мирови съдии — едноличен почетен орган;
• обикновения общ съд (tribunale ordinario), който в зависимост от естеството на спора се състои от един съдия или от съдийски състав;
• съда за малолетни и непълнолетни, който се състои от съдийски състав, подпомаган от експерти;
• Tribunale di sorveglianza, който се състои от един съдия или от съдийски състав (подпомаган от експерти).

На първа инстанция прокурорските задължения се изпълняват от:

• прокурор в обикновения общ съд (включително за престъпления, попадащи в компетентността на мировите съдии);
• прокурор в съда за малолетни и непълнолетни;
• прокурор в апелативния съд за производства, образувани пред Tribunale di sorveglianza.

На втора инстанция компетентността се упражнява от следните органи:

• апелативния съд за жалби срещу решенията, постановени от обикновения общ съд и съда за малолетни и непълнолетни;
• обикновения общ съд за жалби, подадени срещу решенията на мировите съдии (както и за жалби срещу разпореждания, свързани с личната свобода);
• Tribunale di sorveglianza, за жалби, подадени срещу решенията, постановени от съдията по надзора на присъдата.

На втора инстанция прокурорските задължения се изпълняват от прокурора в апелативния съд. Компетентността относно законосъобразността на съдебните решения се осъществява от Върховния касационен съд; в съдебните производства, заведени пред този съд, прокурорските задължения се изпълняват от прокурора във Върховния касационен съд. И накрая, трябва да се отбележи, че органите на прокуратурата в Италия включват и Националната дирекция за борба с мафията и тероризма (Direzione nazionale antimafia e antiterrorismo), която изпълнява прокурорски функции, координирани на национално равнище, както е посочено в Законодателен указ № 160/06.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Освен ако законът не предвижда друго, компетентният съд е този по местоживеене или местопребиваване на ответника; ако те са неизвестни — то това е съдът по местожителството на ответника. Ако ответникът няма местопребиваване, местоживеене или местожителство в Италия или ако местожителството му е неизвестно, компетентният съд е този по местопребиваване на ищеца. Съществуват обаче специални норми за определяне мястото на спора; общите и специалните норми се съдържат в член 18 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Съществуват също така различни норми, включени в специални закони, които уреждат например въпроси, свързани със семействата или малолетните и непълнолетните, с изпълнението на съдебни решения или с правата на потребителите.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

За физически лица, освен ако законът не предвижда друго, компетентният съд е този по местопребиваване или местоживеене на ответника; ако те са неизвестни — то това е съдът по местожителството на ответника. Ако ответникът няма местопребиваване, местоживеене или местожителство в Италия или ако местожителството му е неизвестно, компетентният съд е този по местопребиваване на ищеца.

За юридическите лица, освен ако законът не предвижда друго, когато ответникът е юридическо лице, компетентният съд е този по седалището му. Ако юридическото лице има други помещения или представител, упълномощен да се яви в съда във връзка с исковата молба, компетентният съд е този по местонахождението на представителя или на другите помещения. За целите, свързани с компетентността, дружества, които не са юридически лица, неперсонифицирани сдружения и комитети, са със седалище на мястото, където обичайно осъществяват своята дейност.

По дела, отнасящи се до облигационни права, компетентен е съдът по мястото, където задължението е възникнало или трябва да бъде изпълнено.

2.2.2 Изключения от основните правила

Съд по дела, свързани с деца (Foro per le cause relative a bambini)

За съдебни разпореждания относно родителската отговорност основният критерий е обичайното местопребиваване на детето към момента на подаване на исковата молба. Обичайното местопребиваване на детето трябва да се определи въз основа на обективни критерии; ако детето бъде преместено, компетентността не преминава към съда по новото му местожителство, освен ако не е изтекъл минимален, но не пренебрежим период от време, като се вземе предвид възрастта на детето.

Съд по брачни дела (Foro per le cause relative al matrimonio)

Раздяла. В случаите на законна раздяла исковата молба се подава пред съда по мястото, където двойката за последно е пребивавала заедно, или ако никога не са пребивавали заедно — по местопребиваване или по местоживеене на ответника. Ако ответникът пребивава в чужбина или с него не може да бъде установен контакт, исковата молба се подава пред съда по местопребиваване или по местоживеене на ищеца; ако и той пребивава в чужбина, исковата молба може да бъде депозирана пред всеки съд в Италия.

Развод. Компетентният съд за разглеждане на искови молби за разтрогване на граждански брак или за прекратяване на гражданскоправните последици от конкордат [католически брак] е съдът по местопребиваване или по местоживеене на ответника, независимо от другите критерии за определяне на компетентността, предоставени като алтернатива в същата законова разпоредба. Искови молби по взаимно съгласие обаче могат да се подават пред съда по местопребиваване или по местоживеене на единия или на другия съпруг.

Съд по дела, свързани трудови спорове (Foro per le reason di lavoro)

На първа инстанция трудовите спорове попадат в компетентността на общия съд, действащ като съд по трудови спорове. Териториалната компетентност е на съда на мястото, където е започнало трудовото правоотношение, или където се намира дружеството или негов клон, в който е бил назначен служителят, или където служителят е предоставял услугите си към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Компетентният съд остава същият и в случай на преместване или закриване на дружеството или на неговия клон, при условие че исковата молба е подадена в срок от шест месеца от преместването или закриването. Териториалната компетентност по спорове, свързани с трудови правоотношения в подразделения на публични административни органи, е на съда по мястото, където се намира учреждението, в което е назначен или е бил назначен служителят към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В спорове, по които една от страните е орган на държавната администрация, съдът не може да изпълнява функциите на foro erariale (съд по въпроси, свързани с публичните финанси).

Съд по дела, свързани с права върху недвижими имоти, принудително извеждане или възстановяване на собственост (Foro per le cause relative a diritti reali e ad azioni possessorie)

По дела, свързани с вещни права върху недвижими имоти, с отдаване под наем и предоставяне на безвъзмездно право на ползване на сгради и търговски обекти, както и с прилагането на изискванията и спазването на разстоянията за засаждане на дървета и живи плетове, установени по закон, с подзаконови актове или по обичай, компетентен е съдът по мястото, където се намира сградата или търговският обект. Ако сградата се простира в повече от един съдебен район, компетентен е съдът в района, в който въпросната страна плаща най-голям данък на държавата; ако страната не плаща данък, компетентен е всеки съд в района, в който се намира част от сградата. За искове за владение или възстановяване на собственост, както и за доклади, свързани с ново строителство и потенциални вреди, компетентен е съдът на мястото, където е извършено спорното деяние.

Съд по дела, свързани с наследство (Foro per le reason ereditarie)

Компетентен е съдът по мястото, където е заведено производството относно наследството, по дела:

1) свързани с претенции към наследство или делба на наследствена маса или във всички други случаи, отнасящи се до делба на наследствена маса между сънаследници;

2) свързани с отмяна на делбата на наследствена маса и обезпечаването на акции, при условие че делото е образувано в рамките на две години след делбата на наследствената маса;

3) свързани със заеми, предоставени на починалия, или задължения по завещание, дължими от наследника, при условие че делото е образувано преди делбата на наследствената маса и при всяко положение в срок от две години от започване на производството относно наследството;

4) срещу изпълнителя на наследството, при условие че делото е образувано в сроковете, посочени в предходната точка.

Съд по дела между съдружници в търговски дружества и между обитатели на жилищни блокове (Foro per le cause tra soci e tra condomini)

По дела между съдружници в търговски дружества компетентен е съдът на мястото, където се намира седалището на дружеството; по дела между обитателите на жилищни блокове или между обитателите и етажната собственост на жилищни блокове, компетентен е съдът в района, в който се намират общите части (или повечето от тях).

Съд по дела, свързани с публични административни органи (Foro della pubblica amministrazione)

По дела, в които една от страните е орган на държавната администрация, компетентният съд — в съответствие със специалните закони, уреждащи представителството и защитата на държавата в съда, и в предвидените в тях случаи — е съдът на мястото, където се намира Службата на държавния адвокат (Ufficio dell'Avvocatura dello Stato), в чийто район попада съдът, който би бил компетентен съгласно обичайните норми. Когато административният орган е ответникът, този район се определя в зависимост от съда на мястото, където задължението е възникнало или трябва да бъде изпълнено, или където се намира движимият или недвижимият актив, предмет на иска.

Съд за производства по принудително изпълнение (Foro dell’Esecuzione Forzata)

За принудително изпълнение върху движими или недвижими активи, компетентен е съдът на мястото, където се намират тези активи. За принудително изпълнение върху моторни превозни средства и ремаркета, компетентен е съдът по местопребиваване, местоживеене, местожителството или по седалището на длъжника. За принудително изпълнение по отношение на задължения, свързани с извършването или неизвършването на определено деяние, компетентен е съдът на мястото, където задължението трябва да бъде изпълнено.

Съд по потребителски спорове (Foro del Consumatore)

По дела, свързани с потребители, компетентен е съдът по местопребиваване или действително местоживеене на потребителя. Компетентността на този съд е изключителна и задължителна, освен ако страните не са се договорили за участието на други съдилища. Процесуални действия на потребителя, които очевидно са предприети след началото на производството, не могат да се смятат за еквивалентни на преговори и не могат да послужат за основание за дерогация от съда по потребителски спорове.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В някои случаи спорът може да бъде отнесен до няколко различни съдилища, които се наричат алтернативни съдилища. Това се прилага по-специално за дела, свързани с права, срещу определени лица; в този случай освен съдът по местоживеене на ответника, компетентен е и съдът на мястото, където задължението е възникнало или трябва да бъде изпълнено.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Съдът по местопребиваване на ответника не е компетентен в случай, че в италианското законодателство е предвиден различен съд с изключителна компетентност. В това отношение вж. точка 2.2.2 („Изключения от основното правило“).

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Страните могат да се споразумеят за различен съд, освен когато е налице задължителна юрисдикция (от която не се допуска дерогация по споразумение) (член 20 от Гражданския процесуален кодекс).

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Ако специализиран съд е компетентен, се прилагат критериите за компетентност, определени в съответните специални закони.

Административни съдилища. Компетентният съд по спорове, свързани с мерки, актове, споразумения или действия на публични административни органи, винаги е окръжният административен съд в териториалния район, в който се намира централата на тези органи. Във всеки случай окръжният административен съд винаги има юрисдикция по всякакви спорове, свързани с мерки, актове, споразумения или действия на публични административни органи, чието пряко въздействие е ограничено на територията на окръга, в който се намира съответният съд. За спорове, свързани с държавни служители, компетентен е винаги съдът, в чийто район се намира местоработата на служителя. В други случаи компетентният съд по отношение на държавни актове винаги е окръжният административен съд в Лацио (със седалище в Рим), а по отношение на актове на публични орани с надрегионална компетентност — окръжният административен съд в района, в който се намира седалището на съответния орган.

Данъчни съдилища. Районните данъчни съдилища са компетентни по всички жалби, подадени срещу данъчни власти и данъчни инспектори, намиращи се в техния район. Ако жалбата е срещу отдел на Агенцията по приходите (Agenzia delle entrate), който има юрисдикция за цяла или за част от Италия, компетентен е районният данъчен съд, в чийто район се намира службата, на която са възложени задълженията, съдържащи се в оспорвания акт.

Полезни връзки

►Конституция на Република Италия (EN)

https://www.senato.it/sites/default/files/media-documents/COST_INGLESE.pdf

►Италиански закони и кодекси (IT)

https://www.normattiva.it/?language=en

►Граждански процесуален кодекс на Италия (IT)

http://www.altalex.com/documents/codici-altalex/2015/01/02/codice-di-procedura-civile

►Административнопроцесуален кодекс (EN)

https://www.giustizia-amministrativa.it/documents/20142/93385/The_Code_of_administrative_trial.pdf/2809140d-bb4c-020d-6450-46b8ee58e88e

►Административнопроцесуален кодекс (FR)

https://www.giustizia-amministrativa.it/documents/20142/93385/Code_de_justice_administrative.pdf/cc543dcb-7de9-600f-8db5-7f5f707dd968

►Административнопроцесуален кодекс (DE)

https://www.giustizia-amministrativa.it/documents/20142/93385/VwPO_Sept_2021.pdf/be35d8f4-9476-11c6-a346-5ef2840c41d9?t=1634201175573

►Съдебната система на Италия (EN)

https://www.csm.it/web/csm-international-corner/consiglio-superiore-della-magistratura/sistema-giudiziario-italiano?show=true&title=&show_bcrumb=

► Данъчен процесуален кодекс (IT)

http://def.finanze.it/DocTribFrontend/getAttoNormativoDetail.do?id=%7bECD81E71-D37B-4722-AA36-116B5BCB2232%7d

►Министерство на правосъдието (IT)

https://www.giustizia.it/giustizia

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Обикновените граждански съдилища (в кипърската правна система това са районните съдилища) са компетентни да разглеждат по-голямата част от гражданските дела.

Във връзка с някои специфични правни спорове обаче следва да се обръщате към специализираните съдилища, които са компетентни да разгледат спора.

Например семейните спорове (дела, свързани с развод, издръжка, родителски права, права на лични отношения с непълнолетни деца, имуществени спорове и др.) се разглеждат от съдилищата по семейни дела в Република Кипър.

Трудовите спорове (свързани с отношенията между работодатели и служители, например за незаконно уволнение, уволнение поради съкращения и др.) се отнасят за разглеждане пред трибунала по трудови спорове, в чийто съдебен район е възникнал спорът, или ако този критерий е неприложим, по съдебния район, където е обичайното местоживеене или постоянното местопребиваване на ищеца. Когато обаче претендираното обезщетение за вреди надхвърля трудовото възнаграждение за две (2) години, компетентни да разгледат делото са обикновените граждански съдилища (районните съдилища) и в такива случаи искът трябва да бъде предявен пред тези съдилища.

При спорове относно отдадени под наем недвижими имоти (например свързани с увеличаване на дължимия наем, извеждане на наематели от имот и др.) исковата молба се подава пред трибунала за регулиране на наемните цени, в чийто съдебен район се намира имотът.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Вж. отговора на въпрос 2.2 по-долу.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Кипърската правна система не познава различни категории първоинстанционни обикновени граждански съдилища. Налице е обаче разграничение между районните съдии по отношение на техния служебен ранг (председател на районния съд, старши съдия в районния съд, съдия в районния съд), от който зависи тяхната компетентност да разглеждат определени дела.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Районният съд (обикновен граждански съд) е компетентен да решава всички спорове, при които:

• основанието на иска е възникнало изцяло или отчасти в границите на съдебния район, върху който се простира териториалната компетентност на съда;
• към момента на предявяване на иска ответникът или някой от ответниците живее или работи в съдебния район, върху който се простира териториалната компетентност на съда;
• всички страни по делото са кипърски граждани и основанието на иска е възникнало изцяло или отчасти на територията на зоните на суверенните бази или ответникът (или някой от ответниците) живее или работи на територията на тези бази;
• основанието на иска е възникнало изцяло или отчасти на територията на зона на суверенна база в резултат на използване на моторно превозно средство от лице, което е било или е трябвало да бъде застраховано съгласно член 3 от Закона за моторните превозни средства (застраховка „гражданска отговорност“);
• основанието на иска е възникнало изцяло или отчасти на територията на зона на суверенна база в резултат на трудова злополука или професионално заболяване на служител, настъпили при осъществяване на трудовата му дейност и водещи до отговорност на работодателя, който е или е бил длъжен да е застрахован съгласно член 4 от Закона за моторните превозни средства (застраховка „гражданска отговорност“);
• искът е свързан с делба или продажба на недвижим имот или друг въпрос, свързан с недвижим имот, който се намира в съдебния район на съда.

2.2.2 Изключения от основните правила

Когато искът е свързан с благотворителна организация или с патент или търговска марка, по отношение на които районният съд е компетентен съгласно член 7 и списъка към Закон № 29/1983, искът може да бъде предявен пред всеки районен съд.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Когато в случаите, посочени в точка 2.2.1 по-горе, е налице алтернативна териториална компетентност, както и в случаите, посочени в точка 2.2.2.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

В случаите, когато е налице изключителна компетентност по отношение на имота (вж. последната точка от отговора на въпрос 2.2.1 по-горе).

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Не.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Обикновено процедурата се предприема от упълномощения адвокат, който знае към кой съд следва да се обърне. Ако нямате процесуален представител, можете да се обърнете за необходимата ви информация към деловодството на Върховния съд.

Ανώτατο Δικαστήριο (Генерален секретар на Върховния съд на Кипър)

Charalambou Mouskou

1404 Nicosia, Cyprus

Тел.: +357 22865741

Факс: +357 22304500

електронна поща: chief.reg@sc.judicial.gov.cy

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

С Гражданския процесуален закон (Civilprocesa likums) се гарантира, че всяко лице — физическо или юридическо — има право на съдебна защита на своите гражданските права, ако те бъдат нарушени или оспорени, и право на съдебна защита на всеки правно защитен интерес. По принцип всички граждански спорове се решават от съдилищата при съблюдаване реда на обикновените съдебни процедури. В изключителни случаи и само когато е определено в законодателството е възможно граждански спорове да бъдат решавани по извънсъдебен път. Когато е предвидено в законодателството, съдът разглежда също искове, предявени от физически и юридически лица, които по своята същност не представляват граждански спорове. Във всички случаи обаче въпросът за подведомствеността на спора се решава от съд или съдия. Ако съд или съдия приемат, че определен спор не е от компетентността на даден съд, в постановеното в тази връзка определение се указва компетентният за решаването на спора орган.

Същевременно, като изключения от общите правила относно компетентността съществуват разпоредби, определящи кой по степен съд е компетентен да разгледа делото на първа инстанция.

От 31 март 2021 г. в Латвия функционира специализиран съд по икономически въпроси, който да разглежда определени категории граждански и наказателни дела.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Районният (градският) съд (rajona (pilsētas) tiesa) разглежда гражданските дела като първа инстанция. Районният съд на Рига-град за област Видземе (Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa) разглежда делата, материалите по които съдържат държавна тайна, и делата, свързани със защитата на патенти, топологии на полупроводникови изделия, дизайн, търговски марки и географски означения. Службата за кадастъра и имотния регистър към районния (градския) съд разглежда молби за изпълнение на безспорни вземания (bezstrīdus piespiedu izpildīšana) и за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение (saistību piespiedu izpildīšana brīdinājuma kārtība), както и молби за одобряване на тръжни документи (izsoles aktu apstiprināšana) с изключение на одобряването им в производства по несъстоятелност.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

По-висшестоящ съд не може да разгледа дадено дело по същество, преди то да е било разгледано от по-нисшестоящ съд. За граждански дела първоинстанционният съд е районният (градският) съд или окръжният съд (apgabaltiesa). По граждански производства делата се разглеждат по същество от съответния родово и териториално компетентен първоинстанционен съд.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Въз основа на предмета на делото гражданските дела се разпределят за разглеждане на съдилища от различна степен като първа инстанция: делата се класифицират според категорията или естеството на иска. Дори тогава обаче всяко от съдилищата от една и съща степен има своя собствена териториална компетентност.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Според основните правила за териториалната компетентност иск срещу физическо лице се предявява пред съда по декларираното местожителство на лицето (член 26 от Гражданския процесуален закон). Иск срещу юридическо лице се предявява пред съда по седалището на юридическото лице. Следователно надлежният първоинстанционен съд се определя според предмета на иска и според правилата за териториалната компетентност.

2.2.2 Изключения от основните правила

В Гражданския процесуален закон са предвидени също изключения от правилата за териториалната компетентност по граждански дела, по силата на които ищецът може да избере да предяви иск в съответствие с общите правила за териториалната компетентност, т.е. да се обърне към съда по декларираното местожителство или по седалището на ответника, или да предяви иск пред друг първоинстанционен съд от същата степен, който е определен от законодателството като алтернативен съд.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Иск срещу ответник, който няма декларирано местожителство, се предявява пред съда по фактическото местожителство на ответника.

Ако фактическото местожителство на ответника е неизвестно или ако ответникът няма постоянно местожителство в Латвия, искът се предявява пред съда по мястото, където се намира недвижимо имущество, принадлежащо на ответника, или по последното известно местожителство на ответника.

В някои предвидени в законодателството случаи ищецът има известно право да избира дали да предяви иск пред съда по декларираното местожителство или по седалището на ответника, или пред друг съд.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Правилата за избора на компетентен съд от страна на ищеца са определени в член 28 от Гражданския процесуален закон, в който е даден подробен списък на видовете дела и на алтернативните съдилища, пред които може да бъде предявен иск:

• иск, произтичащ от дейностите на дадено дъщерно предприятие или на представителството на юридическо лице, може да бъде предявен също пред съда по седалището на дъщерното предприятие или представителството на юридическото лице,
• иск, касаещ събиране на вземания за издръжка на деца или родители или установяване на бащинство, може да бъде предявен също пред съда по декларираното местожителство на ищеца,
• иск, вследствие на телесна повреда (членове 1635 и 2347—2353 от Гражданския закон (Civillikums), може да бъде предявен също пред съда по декларираното местожителство на ищеца или по местоизвършване на деянието,
• иск за вреди на имущество на физическо или юридическо лице може да бъде предявен също пред съда по местоизвършване на деянието,
• иск за връщане на имущество или за обезщетение за неговата стойност може да бъде предявен също пред съда по декларираното местожителство на ищеца,
• искове по морското право могат да бъдат предявени също пред съда по мястото на задържане на плавателния съд, принадлежащ на ответника,
• иск срещу няколко ответника, които живеят или се намират на различни места, може да бъде предявен пред съда по местожителството или седалището на един от ответниците,
• иск за развод или унищожаване на брак може да бъде предявен пред съда по избор на ищеца или по декларираното местожителство на ищеца, или, ако няма такова — пред съда по фактическото местожителство на ищеца, ако:
  • с ищеца живеят ненавършили пълнолетие деца,
  • бракът, който подлежи на прекратяване, е с лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода,
  • бракът, който подлежи на прекратяване, е с лице, което няма декларирано местожителство, чието местожителство е неизвестно или което живее в чужбина,
• иск по трудовоправни отношения може да бъде предявен също пред съда по декларираното местожителство или по местоработата на ищеца.

Ако ищецът по горепосочените дела няма декларирано местожителство, искът може да бъде предявен пред съда по фактическото местожителство на ищеца.

По гражданските дела е предвидена също изключителна компетентност, която има предимство не само пред обикновената териториална компетентност, но също така пред всички други форми на териториална компетентност. В следните случаи компетентността се определя от вида на иска:

• иск, касаещ права на собственост или други вещни права върху недвижим имот, или допълнителни права, свързани с владението му, или иск, свързан с вписването на тези права в Службата за кадастъра и имотния регистър, или отписването на тези права и снемането на имота от регистъра за право на владение, трябва да бъде предявен пред съда по местонахождението на имота,
• по предявен иск за наследството на починало лице, когато няма известни наследници, които са били потвърдени или които са приели наследството, компетентен е съдът по декларираното или по фактическото местожителство на починалото лице, но, ако декларираното или фактическото местожителство на починалото лице не е в Латвия или е неизвестно, компетентен е съдът по мястото, където се намира имотът от наследството или част от него.

Изключителна компетентност може да бъде предвидена също съгласно други законодателни актове.

Долупосочените разпоредби се прилагат също по случаи, които са предмет на специално съдебно производство:

Молбата за одобряване на осиновяване се подава в съда по декларираното местожителство на осиновителя или, ако няма такова, по фактическото местожителство на осиновителя; молбата за прекратяване на осиновяване се подава в съда по декларираното местожителство на ищеца или, ако няма такова, по неговото фактическо местожителство.

Молбата за одобряване на осиновяване, предявена от чужд граждани или от лице, живеещо в чужда държава, се подава в съда по декларираното местожителство на осиновяваното дете; ако обаче осиновяваното дете се намира в институция за отглеждане на деца, молбата трябва да бъде подадена в съда по местонахождение на въпросната институция за отглеждане на деца (член 259, параграф 2 от Гражданския процесуален закон).

Молбата за поставяне на дадено лице под запрещение поради психическо заболяване или друго болестно състояние се подава в съда по декларираното местожителство на лицето или, ако няма такова, по фактическото местожителство на лицето; ако лицето е настанено в лечебно заведение, молбата трябва да бъде подадена в съда по местонахождението на лечебното заведение (член 264 от Гражданския процесуален закон).

• молбата за поставяне на дадено лице под запрещение и учредяване на попечителство върху дадено лице поради неговия разпуснат или разточителен начин на живот или злоупотреба с алкохол или други упойващи вещества трябва да се подаде в съда по декларираното местожителство на лицето или, ако няма такова, по фактическото местожителство на лицето (член 271 от Гражданския процесуален закон),
• въпросите, свързани с попечителство върху имуществото на отсъстващо или изчезнало лице, се решават от съда по последното местожителство на лицето (член 278 от Гражданския процесуален закон),
• молбата за обявяване на изчезнало лице за мъртво се подава в съда по последното местожителство на лицето (член 282 от Гражданския процесуален закон),
• молбата за установяване от съда на правно релевантни факти се подава в съда по декларираното местожителство на ищеца или, ако няма такова, по неговото фактическо местожителство (член 290 от Гражданския процесуален закон),
• молбата за погасяване на права върху недвижими имоти се подава в съда по местонахождението на имота; молбата за погасяване на всякакви други права трябва да се подава в съда по декларираното местожителство на ищеца или, ако няма такова, по фактическото местожителство на ищеца, или в случай на юридическо лице — по седалището, освен ако законът не предвижда друго (член 294, параграф 2 от Гражданския процесуален закон),
• молбата за анулиране на изгубен, откраднат или унищожен документ и за подновяване на свързаните с него права се подава в съда по мястото на плащане, което е указано в документа, или, ако мястото на плащане не е известно, в съда по декларираното местожителство на длъжника, ако той е физическо лице, или, ако няма такова, по фактическото местожителство на длъжника, или в случай на юридическо лице — по седалището; ако фактическото местожителство или седалището на длъжника също не са известни, молбата трябва да бъде подадена в съда по мястото на издаване на документа (член 299 от Гражданския процесуален закон),
• молбата за обратно изкупуване на недвижими имоти се подава в съда по местонахождението на имота (член 336 от Гражданския процесуален закон),
• делата по производство за правна защита се разглеждат от съда по съдебния адрес на длъжника, който е бил регистриран за длъжника три месеца преди подаването на молбата до съда (член 341.¹ от Гражданския процесуален закон),
• делата по производство по несъстоятелност на юридическо лице вследствие на молба от длъжник, кредитор или мнозинството от кредитори, както е предвидено в член 42, параграф 3 от Закона за несъстоятелността (Maksātnespējas likums), се разглеждат от съда по съдебния адреса на длъжника, който е бил регистриран за длъжника три месеца преди подаването на молбата до съда. От друга страна, делата по производство по несъстоятелност, предвидено в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета, се разглеждат от съда по мястото, където се намира центърът на основните интереси на длъжника, а делата по производство по несъстоятелност, предвидено в член 3, параграф 2 от същия регламент, се разглеждат от съда по мястото, където се намира предприятието на длъжника (по смисъла на член 2, буква з) от Регламент № 1346/2000 на Съвета) (член 363.¹ от Гражданския процесуален закон),
• делата за лична несъстоятелност на физическо лице се решават от съда по декларираното местожителство на длъжника, което е било регистрирано за длъжника три месеца преди подаването на молбата до съда, или, ако няма такова, по фактическото местожителство на длъжника. От друга страна, делата по производство по несъстоятелност, предвидено в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета, се разглеждат от съда по мястото, където се намира центърът на основните интереси на длъжника, а делата по производство по несъстоятелност, предвидено в член 3, параграф 2 от същия регламент, се разглеждат от съда по мястото, където се намира предприятието на длъжника (по смисъла на член 2, буква з) от Регламент № 1346/2000 на Съвета) (член 363.²² от Гражданския процесуален закон),
• делата, свързани с несъстоятелността или ликвидацията на кредитни институции, се решават от съда по седалището на кредитната институция (член 364 от Гражданския процесуален закон),
• работодател може да подаде иск за установяване на незаконността на започнала или обявена стачка на основанията и по реда на Закона за стачките (Streiku likums). Искът за установяване на незаконността на започнала или обявена стачка се подава в съда по мястото, на което ще се проведе стачката (член 390 от Гражданския процесуален закон),
• представители на работниците могат да подадат иск за установяване на незаконността на започнал или обявен локаут на основанията и по реда на Закона за трудовите спорове (Darba strīdu likums). Искът за установяване на незаконността на започнал или обявен локаут се подава в съда по мястото, на което ще се проведе локаутът (член 394.1 от Гражданския процесуален закон).

Дела, касаещи изпълнението на безспорни парични задължения (saistību bezstrīdus piespiedu izpildīšana):

• исковете за доброволна продажба на търг на недвижими имоти чрез съда трябва да се предявяват пред районния (градския) съд по местонахождението на недвижимия имот (член 395 от Гражданския процесуален закон),
• исковете за изпълнение на безспорни парични задължения или връщане на движимо имущество или за изпълнение на безспорни задължения по договори, които са обезпечени с особен залог, се предявяват пред Службата за кадастъра и имотния регистър към районния (градския) съд по декларираното местожителство на длъжника или, ако няма такова, по фактическото местожителство на длъжника (член 403, параграф 1 от Гражданския процесуален закон),
• исковете за изпълнение въз основа на безспорни документи за учредяване на залог върху недвижими имоти или изпълнение на безспорно задължение за освобождаване или връщане на недвижими имоти под аренда или под наем трябва да се предявяват пред Службата за кадастъра и имотния регистър към районния (градския) съд по местонахождението на недвижимия имот. Ако дадено задължение е обезпечено с няколко недвижими имота и компетентни по исковете са службите за кадастъра и имотния регистър към различните районни (градски) съдилища, искът се решава от Службата за кадастъра и имотния регистър към районния (градския) съд по местонахождението на един от недвижимите имоти по избор на ищеца (член 403, параграф 2 от Гражданския процесуален закон),
• исковете за изпълнение въз основа на безспорно задължение по корабна ипотека трябва да се предявяват пред Службата за кадастъра и имотния регистър към районния (градския) съд по мястото на регистрация на корабната ипотека (член 403, параграф 3 от Гражданския процесуален закон).

Дела, касаещи изпълнението на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение (saistību piespiedu izpildīšana brīdinājuma kārtība):

Искове за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение трябва да се предявяват пред Службата за кадастъра и имотния регистър към районния (градския) съд по декларираното местожителство на длъжника или, ако няма такова, по фактическото местожителство или по седалището на длъжника (член 406.² от Гражданския процесуален закон).

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Да, такава възможност съществува: латвийското законодателство дава възможност на страните по делото по споразумение между тях да избират съда с териториална компетентност по тяхното дело. При сключването на договор страните могат да посочат първоинстанционния съд, в който да бъдат уреждани всички бъдещи спорове във връзка с договора или изпълнението на условията по него. Те обаче нямат право да променят компетентността по отношение на предмета на спора, т.е. нивото на съда, който да разгледа делото на първа инстанция (член 25 от Гражданския процесуален закон), нито която и да било изключителна компетентност (член 29 от Гражданския процесуален закон). Определянето на компетентността по споразумение подлежи на две ограничения:

• изборът на компетентен съд може да се упражнява само по отношение на спорове по договори,
• споразумението за определяне на териториалната компетентност трябва да бъде постигнато при сключването на договора, като трябва да бъде посочен конкретният съд, който да разглежда потенциални спорове на първа инстанция.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Според латвийското законодателство съдилищата с обща компетентност разглеждат както граждански, така и наказателни дела. За разлика от други държави, в Латвия няма специализирани съдилища, например семейни съдилища, или съдии, специализирани по конкретни правни въпроси.

Както е обяснено по-горе, гражданските дела се разглеждат по същество от първоинстанционен съд и не могат да бъдат разглеждани от по-висшестоящ съд, докато делото не бъде приключено в по-нисшестоящия съд. За граждански дела първоинстанционният съд е районният (градският) съд, на който е подсъдно делото. По правило всички граждански спорове попадат в компетентността на съдилищата, които ги разглеждат по реда на обикновените съдебни процедури.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Член 12 от Закона за съдилищата (Lietuvos Respublikos teismų įstatymas) установява единна система от съдилища, състояща се от съдилища с обща компетентност и съдилища със специална компетентност.

Съдилищата с обща компетентност (първоинстанционни съдилища, районни и окръжни) разглеждат всички граждански дела по спорове, свързани или произтичащи от граждански, семейни и трудови взаимоотношения, интелектуална собственост, несъстоятелност, преструктуриране и други частни взаимоотношения; тези съдилища разглеждат също така в извънредни производства и се произнасят по молби за признаване и изпълнение в Република Литва на решения на чуждестранни съдилища, включително арбитражни съдилища (член 22 от Гражданския процесуален кодекс (Civilinio proceso kodeksas).

Специализираните съдилища, т.е. административните съдилища (окръжни административни съдилища) разглеждат административни казуси, възникнали от административни правоотношения.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Ищецът може да подаде иск в съд по свой избор при спазване на следните условия:

• иск срещу ответник, чието местопребиваване е неизвестно, може да бъде подаден според мястото, където се намира неговото имущество или според последното известно местопребиваване на ответника;
• иск срещу ответник, който няма местопребиваване в Република Литва, може да бъде подаден според мястото, където се намира неговото имущество или според последното известно местопребиваване на ответника в Република Литва;
• иск за присъждане на издръжка или за установяване на бащинство може да бъде подаден според местопребиваването на ищеца;
• иск за обезщетение за увреждане на здравето на лице, включително за причиняване на смърт, може да бъде подаден според местопребиваването на ищеца или според мястото, където е настъпило увреждането;
• иск за обезщетяване на щети върху имуществото на лице може да бъде подаден според местопребиваването (седалището) на ищеца или според мястото, където е причинена щетата;
• иск за щети, възникнали поради незаконосъобразно осъждане, незаконосъобразно прилагане на мерки за неотклонение, незаконосъобразно задържане, незаконосъобразно прилагане на процесуални ограничителни мерки или незаконосъобразно административно наказание (арест), включително щети, възникнали поради незаконосъобразни действия на съдия или съдебен състав при разглеждането на гражданско дело, може да бъде подаден според местопребиваването на ищеца;
• иск във връзка със споразумение или договор, който определя място на изпълнение, може също така да бъде заведен според мястото на изпълнение, посочено в споразумението или договора;
• иск, отнасящ се до действията на лице в качеството му на настойник, попечител или администратор на имущество, може също така да бъде подаден според мястото на пребиване на настойника, попечителя или администратора на имуществото;
• иск по потребителски договор може също така да бъде заведен според местопребиваването на потребителя;
• иск, отнасящ се до дейностите на клон на юридическо лице, може също така да бъде заведен според седалището на клона;
• иск за щети, възникнали вследствие на сблъсък на плавателни средства и за принудително събиране на компенсация, дължима за помощ и спасяване по море, включително всички други хипотези, когато спорът възниква от правоотношения, свързани с морски превоз, може също така да бъде заведен според местонахождението или пристанището на регистрация на плавателното средство на ответника.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Гражданските дела се разглеждат от районни и окръжни съдилища като първоинстанционни съдилища (член 25 от Гражданския процесуален кодекс).

Според общото правило, установено в Кодекса, всички граждански дела се разглеждат от районни съдилища. Има също така изключение от общото правило, съгласно което някои дела попадат под компетентността на окръжни съдилища или под изключителната компетентност на Вилнюския окръжен съд.

Това зависи от стойността на оспорвания иск, като граждански дела с материален интерес над LTL 150 000, с изключение на делата по семейни или трудови взаимоотношения и делата за обезщетения за нематериални вреди, се разглеждат от окръжните съдилища.

Освен от оспорвания иск, компетентността зависи от други фактори.

Окръжните съдилища разглеждат следните граждански дела като първоинстанционни съдилища:

дела, отнасящи се до правоотношения в областта на нематериалните авторски права;

дела, отнасящи се до правоотношения в областта на обществените поръчки;

дела, отнасящи се до несъстоятелност или преструктуриране, с изключение на делата, отнасящи до несъстоятелност на физически лица;

дела, една от страните по които е друга държава;

дела по искове за принудителна продажба на акции (дялове, интереси);

дела по искове за разследване на дейността на юридическо лице;

дела за обезщетяване на материални и нематериални щети, причинени вследствие на нарушение на установени права на пациентите;

9) други граждански дела, които специалните закони изискват да бъдат разглеждани от окръжните съдилища като първоинстанционни съдилища.

Вилнюският окръжен съд има изключителна компетентност по следните граждански дела като първоинстанционен съд:

дела по спорове, посочени в Закона за патентите (Lietuvos Respublikos patentų įstatymas);

дела по спорове, посочени в Закона за търговските марки (Lietuvos Respublikos prekių ženklų įstatymas);

дела за осиновяване на гражданин на Република Литва, живеещ в Република Литва, от граждани на други държави;

други граждански дела, попадащи в изключителната първоинстанционна компетентност на Вилнюски окръжен съд по силата на специални закони.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Искът се подава в съда по местопребиваването на ответника. Иск срещу юридическо лице се подава според седалището на това лице, посочено в Регистъра на юридическите лица. Ако ответник е държавата или община, искът се подава според седалището на институцията, която представлява държавата или общината.

2.2.2 Изключения от основните правила

Ищецът може да избира между няколко съдилища, които са компетентни по делото.

Страните могат също така да се договорят в кой съд следва да се подават исковете. Член 32 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че страните могат да променят териториалната компетентност за своето дело по взаимно съгласие, но компетентността на съд, определена от неговата изключителна компетентност за делото или за предмета на делото, не подлежи на промяна по съгласие на страните.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Както е посочено в член 30 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът има право да избере компетентния съд в следните случаи:

иск срещу ответник, чието местопребиваване е неизвестно, може да бъде подаден според мястото, където се намира неговото имущество или според последното известно местопребиваване на ответника;

иск срещу ответник, който няма местопребиваване в Република Литва, може да бъде подаден според мястото, където се намира неговото имущество или според последното известно местопребиваване на ответника в Република Литва;

иск, отнасящ се до дейностите на клон на юридическо лице, може също така да бъде заведен и според седалището на клона;

иск за присъждане на издръжка или за установяване на бащинство може също така да бъде подаден според местопребиваването на ищеца;

иск за обезщетение за увреждане на здравето на лице, включително за причиняване на смърт, може да бъде подаден според местопребиваването на ищеца или според мястото, където е настъпило увреждането;

иск за обезщетяване на щети, нанесени върху имуществото на лице, може да бъде подаден според местопребиваването (седалището) на ищеца или според мястото, където е причинена щетата;

иск за щети, възникнали поради незаконосъобразно осъждане, незаконосъобразно прилагане на мерки за неотклонение, незаконосъобразно задържане, незаконосъобразно прилагане на процесуални ограничителни мерки или незаконосъобразно административно наказание (арест), включително щети, възникнали поради незаконосъобразни действия на съдия или съдебен състав при разглеждането на гражданско дело, може да бъде подаден според местопребиваването на ищеца;

иск за щети, възникнали вследствие на сблъск на плавателни средства и за принудително събиране на компенсация, дължима за помощ и спасяване по море, включително всички други хипотези, когато спорът възниква от правоотношения, свързани с морски превоз, може също така да бъде заведен според местонахождението или пристанището на регистрация на плавателното средство на ответника;

иск във връзка със споразумение или договор, който определя място на изпълнение, може също така да бъде заведен според мястото на изпълнение, посочено в споразумението или договора;

иск, отнасящ се до действията на лице в качеството му на настойник, попечител или администратор на имущество, може също така да бъде подаден според мястото на пребиване на настойника, попечителя или администратора на имуществото;

иск по потребителски договор може също така да бъде заведен според местопребиваването на потребителя.

Освен това, иск срещу няколко ответника с местопребиваване или седалище в различни места, може да бъде подаден според местопребиваването или седалището на един от ответниците по избор на ищеца (член 33, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Иск във връзка със споразумение или договор, който определя място на изпълнение, може да бъде заведен според местопребиваването или седалището на ответника, или според мястото на изпълнение на споразумението или договора, по избор на ищеца. Иск по потребителски договор може да бъде заведен според местопребиваването или седалището на ответника, или според това на потребителя.

Иск за присъждане на издръжка или за установяване на бащинство може да бъде подаден според местопребиваването или седалището на ответника или на ищеца, по избор на ищеца.

Граждански иск за обезщетение във връзка с престъпление може да бъде предявен за разглеждане по правилата на Гражданския процесуален кодекс, ако искът не е подаден или решен в рамките на наказателно дело.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Член 31, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс предвижда следните изключения от общото правило за териториална компетентност, които са задължителни за ищеца, иницииращ производството:

Искове за вещни права в недвижимо имущество, използване на недвижимо имущество, с изключение на молби за ликвидация на семейно имущество в производства за развод и за отмяна на задържането на недвижимо имущество, попадат в компетентността на съда, в чийто район се намира недвижимото имущество или основната част от имуществото.

Искове от кредитори на починало лице срещу наследници, които са приели наследството, попадат в компетентността на съда, в чийто район се намира наследството или основната част от наследството.

Следва да се отбележи също така, че в съответствие с член 33, параграфи 2—4 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва:

Насрещна претенция, независимо от компетентността върху тази претенция, се подава в съда, в който е била подадена първоначалната претенция. Ако увеличаването на стойността на претенцията, промяната на предмета или подаването на насрещна претенция води до промяна на съда, компетентен по делото, определен съгласно предмета на делото, съдът, в който е била подадена първоначалната претенция, трябва да се произнесе по всички аспекти на претенцията (насрещната претенция) и да реши цялото дело по същество.

Ако някоя от претенциите на ищеца следва да бъде предявена съгласно правилата за изключителна компетентност, целият иск трябва да бъде подаден в съответствие с тези правила.

Ако някоя от претенциите на ищеца попада в компетентността на окръжен съд, целият иск трябва да бъде разгледан от окръжния съд.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Страните могат да променят териториалната компетентност за делото с писмено взаимно съгласие. Страните обаче не могат да променят с такова съгласие компетентността на съд, определена от неговата изключителна компетентност за делото или за предмета на делото (член 32 от Гражданския процесуален кодекс).

Компетентността за разглеждането на дело може по изключение да бъде обоснована с участието на ответника.

Съдът може да прехвърли делото в друг съд, ако ответник, чието местопребиваване е било неизвестно, поиска делото да бъде прехвърлено в съда по неговото местопребиваване (член 34, параграф 2, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс).

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Специализираните административни съдилища в Република Литва не разглеждат граждански, търговски или семейни дела. Те разглеждат дела, произтичащи от административни правоотношения.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Във Великото херцогство Люксембург общият съд по граждански и търговски дела е окръжният съд (tribunal d'arrondissement). Има две окръжни съдилища: окръжен съд, който заседава в град Люксембург, и окръжен съд, който заседава в град Дикирх.

Окръжният съд е компетентен по всички граждански и търговски дела, за които законът не предвижда друг компетентен съд.

Трябва да се отбележи, че за разлика от други държави не съществува специализиран съд, който да е компетентен по търговски дела, и те се разглеждат от специализираните отделения на окръжния съд. Търговските дела все пак се разглеждат по опростена процедура.

Специални правораздавателни органи разполагат с компетентност главно за разглеждане на:

• делата с малък материален интерес: ако материалният интерес на делото не надвишава 15 000 EUR, компетентен е мировият съдия (juge de paix). Във Великото херцогство Люксембург има три мирови съдилища — в Люксембург град, гр. Еш-сюр-Алзет и гр. Дикирх, като всеки от тях разполага с отделна териториална компетентност;
• трудовоправните дела: когато е налице правен спор във връзка с изпълнението на трудов договор, компетентен е трудовият съд (tribunal du travail). Във Великото херцогство Люксембург има три трудови съдилища — в Люксембург град, гр. Еш-сюр-Алзет и гр. Дикирх, като всеки от тях разполага с отделна териториална компетентност. На практика трудовите съдилища се помещават в сградите на мировите съдилища;
• делата по наемни правоотношения: законът възлага на мировите съдилища компетентността да разрешават спорове по повод изпълнението на договори за наем независимо от цената на иска. Трябва да се отбележи, че ако спорът се отнася до определянето на размера на наема, законът предвижда, че преди спорът да може да бъде отнесен пред съд трябва да бъде сезирана организираната във всяка една община комисия по наемите (commission des loyers);
• делата по междусъседски спорове: по-голямата част от делата по междусъседски спорове, които се отнасят например до сервитути или проблеми, касаещи границите между имоти, са от компетентността на мировите съдилища. Ако обаче по делото се стигне до претенция за обезщетение, определящ е размерът на иска за обезщетение: за суми над 15 000 EUR компетентен е окръжният съд;
• делата във връзка със социалната сигурност: законът възлага на Арбитражния съвет по социална сигурност (Conseil arbitral de la sécurité sociale) компетентността да се произнася по спорове в областта на социалната сигурност. Този съвет заседава в Люксембург град и териториалната му компетентност обхваща цялата страна;
• проблемите във връзка със свръхзадлъжнялост: законът възлага компетентност на мировите съдилища да разглеждат делата при свръхзадлъжнялост.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Мировите съдилища са компетентни да разглеждат граждански и търговски дела, чиито материален интерес (без лихви и разноски) е до 15 000 EUR. По дела с материален интерес над 15 000 EUR компетентен е окръжният съд.

Във всички случаи окръжният съд е компетентен да разглежда делата, чиито материален интерес не може да се оцени парично, например семейни дела.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

По принцип компетентен е съдът на населеното място, в което се намира местожителството на ответника. Това правило се обяснява с волята ответникът да бъде закрилян, като се предполага, че той може да се защити по-лесно пред най-близкия до дома му съд.

Ако ответникът е физическо лице, компетентен е съдът по постоянния или настоящия му адрес.

Когато ответник е гражданско или търговско дружество, то може да бъде призовано не само пред съда, в чийто район се намира седалището му, но и пред съда, в чийто район се намира негов клон или представителство, при условие че и в двата случая то разполага там с представител, надлежно упълномощен да представлява дружеството пред трети страни, и при условие че спорът е възникнал в сферата на дейност на този клон или представителство.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

• В областта на договорните отношения ищецът може да предяви иск или пред съда по местожителството на ответника, или в зависимост от естеството на договора — пред съда по мястото на доставка или пред съда по мястото на изпълнение на услугата.
• В областта на деликтната отговорност или по гражданските искове, предявявани в хода на наказателното производство: искът може да бъде предявен пред съда по местожителството на ответника или пред съда по мястото на настъпване на вредата, или пред съда по мястото на настъпване на вредоносния факт.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

• По отношение на

1. молбите за разрешаване на брак между непълнолетни, молбите за унищожаване на брака, молбите за вдигане на забрана за сключването на брак, за повторно налагане на забрана, за противопоставяне срещу брак и за вдигане на забрана;

2. исковете във връзка с брачни договори и с имуществените отношения между съпрузи и исковете за подялба на имущество;

3. искове във връзка със съответните права и задължения на съпрузите и с приноса към издръжката на семейството и на регистрираното партньорство;

4. прекратяването на регистрираното партньорство;

5. исковете за издръжка;

6. исковете във връзка с упражняването на правото на лични отношения, настаняването и приноса за издръжката и образованието на децата;

7. исковете във връзка с упражняването на родителските права, с изключение на тези за отнемане на родителски права;

8. исковете във връзка със законно управление на имуществото на малолетни и непълнолетни лица и с настойничество над малолетни;

9. исковете за налагане на забрана за връщане в жилището по местожителство срещу лицата, извадени принудително от жилището по силата на член 1, параграф 1 от изменения Закон от 8 септември 2003 г. относно домашното насилие; исковете за удължаване на срока на действие на забраните, свързани с въпросното извеждане, съгласно член 1, параграф 2 от този закон; както и жалбите срещу тези мерки,

териториално компетентният окръжен съд, освен ако изрично не е посочено друго, е:

1. съдът по местожителството на семейството;

2. ако родителите живеят разделени — съдът по местожителството на родителя, с когото обичайно живеят непълнолетните деца, когато има общо упражняване на родителските права, или съдът по местожителството на родителя, който упражнява сам тези права;

3. в останалите случаи — съдът по местоживеене на страната, която не е поела инициативата за образуване на производството.

В случай на съвместна искова молба компетентен е съдът по местожителството на една от страните, по избор на страните.

Независимо от това, ако предмет на спора е само издръжката между съпрузи, приносът за издръжката и образованието на децата, приносът за издръжката на семейството или спешните и временни мерки при прекратяване на регистрирано партньорство, компетентен може да бъде съдът по местоживеенето на съпруга или бившия партньор, който е кредитор, или съдът по местоживеенето на родителя, носещ главната отговорност за децата, дори те да са навършили пълнолетие.

Териториалната компетентност се определя от местожителството към деня на подаване на исковата молба, а при бракоразводни дела — деня на подаване на първоначалната молба.

• Ако се отправя молба за правна взаимопомощ във връзка с правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с децата, компетентен е съдът, в чийто съдебен район се намира или би трябвало да се намира обичайното местопребиваване на детето.

• По дела за развод и за фактическа раздяла и последиците от тях компетентен е съдът по общото местожителство на съпрузите, а ако няма такова, съдът по местожителството на съпруга ответник или, ако разводът е по взаимно съгласие, по местожителството на единия от съпрузите.

• В областта на наследяването компетентен е съдът по последното местожителство на починалото лице.
• В областта на договорите за наем компетентен е съдът по местонахождението на недвижимия имот.
• В областта на трудовото право, компетентен е съдът по мястото на работа. Въпреки това при някои хипотези, в които работодателят инициира производство срещу служител, чийто настоящ адрес се намира на територията на друга държава членка, компетентен е съдът, в района на който се намира настоящият адрес на служителя.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Люксембургското право допуска валидност на „пророгационна клауза“, чрез която страните по даден договор избират съд, който да разгледа техния спор.

Такива клаузи представляват особен интерес, когато е налице спор, страните по който живеят в различни държави. Чрез такива клаузи се позволява да се определи предварително кой съд ще бъде компетентен да се произнесе по евентуален спор. В рамките на Европейския съюз условията за валидност на такива клаузи се определят от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г.

Споразумение за избор на компетентен съд може да се сключи между страните и за изцяло вътрешни спорове. В този случай страните могат да отнесат до мировия съдия спор, за който той обикновено не би бил компетентен предвид цената на иска или правилата за териториална компетентност. Съгласието на страните може да е дадено изрично или да произтича от факта, че ответникът се явява на съдебното заседание и започва да пледира по същество без да оспорва компетентността на сезирания съд преди да упражни правото си на защита. Страните обаче не могат да прилагат тази процедура пред окръжния съд, за когото правилата за компетентността, която се определя въз основа на цената на иска, представляват правила от обществен порядък.

Пророгационната клауза е валидна само ако е действително приета и от двете страни. Съгласието на страните по този въпрос се доказва по общия ред.

Свободата на страните да изберат съд понякога се ограничава от закона. Така например законът за защита на потребителите обявява за нищожни клаузите, които лишават потребителя от правото му да заведе иск пред общите съдилища.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Съдилищата, разполагащи с особена юрисдикция (трудовият съд, мировият съд, произнасящ се по спорове, касаещи наемни правоотношения, Първоинстанционният административен съд (Tribunal administratif), Арбитражният съвет по социална сигурност), предвидени от люксембургското право, разглеждат като първа инстанция всички дела, които са им възложени, без законът да прави разграничение по отношение на материалния интерес на спора.

Така например мировият съд, който обичайно разглежда единствено дела, чиито материален интерес не надхвърля 15 000 EUR, не е ограничен от посочената стойност, когато е сезиран да се произнесе по спор, касаещ наемни правоотношения.

Териториална компетентност:

• Общо правило за териториалната компетентност

Макар по принцип да е компетентен съдът по местожителството на ответника, по отношение на особените юрисдикции има изключения.

Така например компетентният трудов съд е по принцип съдът по местоработата, а не по местожителството на една от страните. По същия начин споровете за наемни правоотношения трябва да се отнасят за разглеждане пред съда по местонахождението на наетия имот.

По отношение на Първоинстанционния административен съд и Арбитражния съвет по социална сигурност този въпрос не се поставя, тъй като тези съдилища разполагат с териториална компетентност за територията на цялото Велико херцогство Люксембург.

• Изключения от общото правило

Компетентността на особените юрисдикции е определена изрично и по правило страните не могат да изберат друг съд, освен предвиденият от закона.

Компетентността на съдилищата обикновено се приема за процесуална предпоставка (например в областта на трудовото право), което означава, че дори и при пасивност на страните съдът е длъжен служебно да обяви, че няма компетентност. Както бе обяснено по-горе, изключение от това правило се допуска по делата пред мировия съд, когато цената на иска надвишава материалната компетентност на съда и страните са постигнали изрично или мълчаливо съгласие по въпроса. В този случай не се допуска възможност съдът да приеме служебно, че не е компетентен.

Връзки по темата

http://www.legilux.lu/

https://justice.public.lu/fr.html

Документи по темата

Структура на съдебната система (147 Kb)

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Съгласно Закона за организацията и управлението на съдилищата в Унгария има само един вид специализирани съдилища: административните и трудови съдилища, които разглеждат трудовоправни и административноправни въпроси. Въпроси, които не са от трудовоправно и административноправно естество, се разглеждат от обикновените съдилища

Освен ако в закона не е предвидено друго, решение по административен спор се постановява в рамките на административно производство. Административният спор се отнася до законосъобразността на действието или бездействието на административен орган, като целта или последиците от такъв спор са да се промени правното положение на субект, управляван или засегнат от административното право. Спорове, свързани с правоотношения в областта на обществените услуги и с административни договори, също са административни спорове.

Решение по административно дело се постановява на първа инстанция от административен и трудов съд или — в определени от закона случаи — от общ съд (törvényszék) или от Върховния съд на Унгария (Kúria).

Компетентността на административните и трудови съдилища обхваща административни производства и други съдебни производства по административни дела, които по закон не са от компетентността на общите съдилища или на Върховния съд на Унгария.

Освен ако в закона не е предвидено друго, общите съдилища са компетентни по дела, свързани с административните дейности на независими регулаторни органи, автономни държавни административни органи и правителствени служби по закона за централните държавни административни органи, железопътната администрация, органът за въздухоплаване и Унгарската национална банка, с изключение на дела, свързани с правоотношения в областта на обществените услуги.

Общите съдилища се произнасят в производства за определяне на административни органи, в съдебни производства, свързани с упражняването на правото на събрания, по искове, свързани с достъп до класифицирани данни, и при правни спорове, касаещи законоустановени професионални органи.

Върховният съд на Унгария е компетентен по производства за оценка на конфликт между указ на местното управление и друго законодателство, процедури относно неспазването от страна на местното управление на задължението му да законодателства и производствата за установяване на процесуални средства за постановяване на решение по конституционна жалба.

Искове, предявени по трудовото законодателство включват искове, произтичащи от правоотношения, установени съгласно Закона относно Кодекса на труда, заетост в публичния сектор, служебни правоотношения, с изключение на предвиденото в закона, участие в публични схеми за заетост, трудови договори, сключени по Закона за спорта, договори за стажуване, сключени в рамките на професионално обучение, договори за студентски стаж по Закона за националното висше образование, трудови правоотношения, установени със социални кооперации или кооперации за заетост от членовете на такива кооперации, и искове, предявени за изпълнение на други искове по трудово законодателство, както е посочено в Закона относно Кодекса на труда. Иск, предявен по трудовото законодателство, продължава да се разглежда като такъв дори при промяна на която и да е от страните поради назначаване, поемане на дълг, поемане на функциите на работодателя от друг субект или при промяна на работодателя. Ако служител е предявил иск за парично вземане срещу работодател, който е обявен в несъстоятелност, като този иск произтича от вземане съгласно трудовото законодателство и е свързан с активи, които са част от масата на несъстоятелността, и ако искът е оспорен от управител по несъстоятелността, служителят може да предяви срещу работодателя иск по трудовото законодателство след започването на производството по несъстоятелност.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Съгласно Закона за организацията и управлението на съдилищата първоинституционални съдебни решения се постановяват от окръжни (járásbíróság) и общи съдилища. Общите съдилища постановяват решения като първа инстанция по дела, които по закон не са от компетентността на окръжните съдилища. Окръжните съдилища са компетентни по отношение на:

а) искове, свързани с имуществени права, при които стойността на имуществото не надхвърля 30 млн. HUF или не е възможно цената на иска да се определи въз основа на имуществено право, с изключение на

аа) искове, свързани с авторско право, сродни права и права върху индустриална собственост,

аб) искове, предявени за изплащане на обезщетения за вреди, свързани с упражняването на официална власт, и решения за възстановяване на първоначално правно положение,

ав) искове, предявени на основание обществен интерес,

аг) искове, свързани със създаването и законната дейност на юридическо лице,

ад) спорове между юридически лица и техните настоящия или бивши членове, както и спорове между настоящи или бивши членове, произтичащи от техните членски отношения,

б) искове, свързани с личния статут,

в) действия по принудително изпълнение.

Общите съдилища постановяват решения не само като първа инстанция, но и като въззивна инстанция, главно по отношение на жалби срещу решения, постановени от окръжни съдилища и административни и трудови съдилища.

Регионалните апелативни съдилища (ítélőtábla) се произнасят по молби за правни средства за защита срещу решения на общите съдилища и разглеждат дела, които са от тяхната компетентност.

Върховният съд на Унгария е Kúria. В посочените в законодателството случаи той се произнася по молби за правни средства за защита срещу решения на общите съдилища и регионалните апелативни съдилища, постановява решения по молби за съдебен контрол, постановяват решения по конфликти между укази на местното управление и друго законодателство и отменя такива укази, когато това е необходимо, установява неспазване от страна на органите на местното управление на законоустановеното им задължение да законодателстват и разглежда други дела, които са от неговата компетентност.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Съдът, който е компетентен по местопребиваването на ответника, е компетентен по всички дела, по които не е установена изключителна компетентност на друг съд.

Ако ответникът няма местопребиваване в Унгария, компетентността се урежда от мястото му на престой в Унгария. Ако мястото на престой на ответника е неизвестно или се намира в чужбина, ще бъде взето предвид неговото последно местопребиваване в Унгария. Ако то не може да бъде установено или ако ответникът не е имал такова, компетентността ще бъде установена въз основа на местопребиваването на ищеца в Унгария или, ако това не е възможно, въз основа на мястото на престой на последния в Унгария. Ако ищецът не е физическо лице, компетентността ще бъде определена в съответствие с неговото седалище в Унгария.

Ако местоработата и местопребиваването на ответника не се намират на едно и същ място, по искане на ответника, представено най-късно като част от неговата писмена защита, съдът ще прехвърли делото за разглеждане и за постановяване на решение към съда с компетентност по местоработата на ответника.

Ако искът е предявен срещу лице, което не е физическо лице, общата компетентност се определя не само въз основа на седалището на това лице, но и от мястото на дейност на органа или организационната единица, която е оправомощена да го представлява и да действа в рамките на правния спор. В случай на съмнение се приема, че седалището се намира там, където е мястото на стопанска дейност. Ако седалището на нефизическо лице се намира в Будапеща, но неговата дейност се упражнява на територията на окръг Пеща, делото се гледа от съда, който е компетентен по отношение на окръг Пеща.

Ако нефизическо лице няма седалище в Унгария, компетентността по отношение на искове, предявени от унгарски ищец, които не е физическо лице, ще бъде определена според седалището или мястото на дейност на ищеца. Ако ищеца е унгарско физическо лице, компетентността ще бъде установена или по местопребиваването на ищеца, или, ако това не е възможно, по неговото място на престой.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

При липсата на съд с изключителната компетентност ищецът може да избере да предяви иск пред съд, различен от този, който разполага с обща компетентност по отношение на ответника. По-специално иск за налагане на определено по закон задължение за издръжка може да бъде предявен пред съда, който е компетентен по местопребиваване на ищеца; иск, свързан със собственост или притежание на недвижимо имущество или с вещното право върху недвижимо имущество, може да бъде предявен пред съда с компетентност по местонахождението на недвижимото имущество; иск за изпълнение на договорно вземане може да бъде предявен пред съда, който е компетентен на мястото, където е сключена сделката или където услугата е трябвало да бъде предоставена; иск за принудително изпълнение на договорно вземане на потребител срещу предприятие може да бъде предявен пред съда, който е компетентен по местопребиваване на ищеца в Унгария, или, ако това не е възможно, по неговото място на престой в Унгария; и иск по отношение на извъндоговорна отговорност може да бъде предявен пред съда, който е компетентен за географското местоположение, където вредата е причинена или е настъпила.

Ако няма съд с изключителна компетентност по имуществен спор, е компетентен съдът, в чийто съдебен район ответникът пребивава за предвидим период от време (като напр. служител или студент). Определянето на компетентност на тези основания не се прилага за ответници, които не са процесуално дееспособни.

Имуществен иск срещу чуждестранно лице, което не е физическо лице, също може да бъде предявен пред съда, компетентен по местопребиваване на лицето, на което е възложено да управлява делата на чуждестранното нефизическо лице. Съдът, компетентен по отношение на седалището на унгарски клон или търговска агенция на чуждестранно нефизическо лице, е компетентен и по такива имуществени спорове.

Съединени искове могат да бъде предявени срещу второстепенен длъжник и главен длъжник пред съда, който е компетентен на каквото и да е основание да разгледа иска срещу главния длъжник.

Компетентен по иск, предявен във връзка с поставяне под настойничество, също е съдът, в чийто съдебен район ответникът е настанен в социален дом или получава болнична помощ за дълъг период от време, или в който обичайно пребивава.

По брачни въпроси е компетентен съдът по последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите.

Искове, предявени за установяване на произход, уреждане на упражняването на родителските права, настаняването на дете при трета страна, прекратяването на родителски права, прекратяването на осиновяването или уреждане на издръжката на малолетно или непълнолетно дете, също могат да бъдат предявени в съда, който е компетентен по местопребиваването или мястото на престой на въпросното малолетно или непълнолетно дете.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Когато законодателството предвижда, че определен съд има изключителна компетентност по делото. Това се прилага например в случаите по-долу.

Освен ако не е предвидено друго в закон, обвързващ правен акт на Европейския съюз или международна конвенция, съдът по местопребиваването на ответника в Унгария разполага с изключителна компетентност по отношение на искове, предявени от предприятие срещу потребител за принудително изпълнение на вземане, произтичащо от договорно отношение. Ако ответникът няма местопребиваване в Унгария, изключителната компетентност се определя от мястото на престой на ответника в Унгария. Ако мястото на престой на ответника е неизвестно или се намира в чужбина, референтният критерий ще бъде неговото последно местопребиваване в Унгария. Ако то не може да бъде определено, компетентността трябва да бъде установена съгласно общите правила.

Ако увредено лице може съгласно законова разпоредба, свързана с договори за застраховка за отговорност, да претендира за обезщетение за вреди или възстановяване от трета страна, различна от лицето, причинило вредата, искът, предявен срещу третата страна, е от изключителната компетентност на съда по местопребиваване на ищеца в Унгария, освен ако не е предвидено друго в закон, обвързващ правен акт на Европейския съюз или международна конвенция. Ако ищецът няма местопребиваване в Унгария, с изключителна компетентност е съдът по мястото на престой на ищеца в Унгария. Ако ищецът не е физическо лице, съдът с изключителна компетентност ще бъде определен в съответствие с неговото седалище в Унгария. Ако ищецът няма местопребиваване, място на престой или седалище в Унгария, компетентността ще бъде определена съгласно общите правила.

Иск, предявен за прекратяване или ограничаване на принудително изпълнение, е от изключителната компетентност на окръжния съд, който е разпоредил принудителното изпълнение. Ако принудителното изпълнение не е разпоредено от окръжен съд, компетентността е на окръжния съд по местопребиваване на длъжника.

Иск за връщането на неправомерно взети с изпълнителен лист вещи (за освобождаване на незаконно иззето имущество) е от изключителната компетентност на окръжния съд, в чийто съдебен район е наложен запорът.

Иск за разрешение за участие в изпълнително производство е от изключителната компетентност на съда, който е отхвърлил искането на залогодателя в съдебното изпълнително производство.

Иск, предявен за промяна на решение на служител на орган на местно управление, свързано с права на собственост, е от изключителната компетентност на съда по седалището на служителя на органа за местно управление, който взема решение относно правата на собственост.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

При имуществени спорове, освен ако в закона не е предвидено друго, страните могат да изберат кой съд да бъде компетентен да разгледа текущ или всеки бъдещ спор, който може да възникне от определено правоотношение. Споразумението за избор на съд може да бъде изготвено в писмен вид, устно с писмено потвърждение, във форма, която е в съзвучие с търговските практики, установени между страните, или в случай на международна търговия — във форма, която е в съзвучие с обичайните търговски практики, които са известни или би следвало да са известни на страните и които са общоизвестни и се използват редовно в съответната сфера от страни, които сключват споразумение от този характер.

В случаите, когато в законодателството се предвижда изключителна компетентност на определен съд, не е възможно за компетентен да бъде избран друг съд. Освен ако в закона не е предвидено друго или не е договорено друго между страните, с изключителна компетентност е избраният съд. Споразумение за избор на съд се прилага за правоприемници. Изборът на компетентност не може да е такъв, че да възпрепятства потребителите да изискват договорни вземания срещу предприятие пред съда по местопребиваване на потребителя в Унгария или, ако това не е възможно, мястото на престой на потребителя в Унгария.

При имуществени спорове страните не могат да избират компетентен за решаване на техните правни спорове или всички бъдещи спорове, произтичащи от конкретно правоотношение, да бъде общият съд на Будапеща-град или общият съд за предградията на Будапеща в случаите, когато са компетентни общите съдилища, или централният окръжен съд на Пеща в случаите, когато са компетентни окръжните съдилища.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Административните и трудови съдилища са единствените специализирани съдилища в Унгария.

Искове, предявени по трудовото законодателство, се уреждат основно от общите правила за компетентността, описани в точка 2.2.1. Служител, който предявява иск, може да избира между съда с обща компетентност по отношение на ответника и административния и трудов съд с компетентност по отношение на местопребиваването на самия служител или, ако това не е възможно, мястото на престой в Унгария, или административния и трудов съд с компетентност по местоработата на служителя или по мястото, на което той работи за продължителен период от време. Ако съвместен иск или иск е от компетентността на съд, който е компетентен да разглежда искове, предявени по трудовото законодателство, макар друг съвместен иск или иск да е от компетентността на окръжен или общ съд, искът ще е от компетентността на трудовия съд, при условие че законодателството позволява обединяването на страните или обединяването на исковете.

Административни искове трябва да бъдат предявени пред съда, в чийто съдебен район се извършва административната дейност, предмет на спора, освен ако в закона е установено, че изключителната компетентност е на друг съд. Ако оспорван административен акт е бил изпълнен в производства на повече от една инстанция, делото е от териториалната компетентност на съда на мястото, на което административния акт е изпълнен на първа инстанция.

В случай на свързани с недвижими имоти права, задължения и правоотношения мястото на изпълнение на административната дейност е мястото, където се намира недвижимото имущество. В случай на уведомяване за или разрешаване на дейност това е мястото, където дейността се упражнява или е предвидено да се упражнява. С изключение на горепосочените два случая, мястото на изпълнение на административната дейност на регионален държавен административен орган с национална компетентност е местопребиваването или мястото на престой на ищеца или — по отношение на юридически лица и субекти без правосубектност — седалището на субекта, или, ако това не е възможно, седалището на административния орган. Окръг Пеща е мястото на извършване на административни дейности, провеждани в седалището на орган на държавната администрация със седалище в Будапеща, но чиято юрисдикция обхваща предимно окръг Пеща или част от него. В случаите на бездействие мястото на извършване на административната дейност е седалището на административния орган, с изключение на първите три случая, посочени по-горе.

Някои административни и трудови съдилища имат териториална компетентност за определен регион. Това са административният и трудов съд на Будапеща, административният и трудов съд за предградията на Будапеща, административният и трудовия съд в Дебрецен, административният и трудов съд в Гьор, административният и трудов съд в Мишколц, административният и трудов съд на Печ, административният и трудов съд на Сегед, административният и трудов съд на Веспрем.

Компетентен по искове, свързани със социална сигурност, осигурителни плащания или обезщетения в областта на закрилата на детето и обезщетения или подкрепа, предоставяни от държавната служба по заетостта, е административният и трудов съд с компетентност по местопребиваването на ищецът или, ако ищецът е юридическо лице или субект без правосубектност — по седалището на ищеца, или, ако това не е възможно — седалището на административния орган.

Искове, свързани с административни договори, трябва да се предявяват пред общия съд, в чийто съдебен район е сключен договорът. Съдът, който е компетентен да разгледа на каквото и да е основание иска срещу главния длъжник, ще бъде компетентен по отношение на иска срещу второстепенния длъжник.

Ако административната дейност е била извършена в чужбина, делото ще бъде от изключителната компетентност на административния и трудов съд на Будапеща-град.

Освен ако в закона не е предвидено друго, страните по административен договор могат да приемат индивидуално договорена клауза за избор на съд, с която избират компетентен по всички бъдещи правни спорове, възникващи между тях във връзка с административен договор, да бъде административният и трудов съд с териториална компетентност за конкретен регион. Освен ако в закона не е предвидено друго или не е договорено от страните, избраният съд ще има изключителна компетентност за всички действия, свързани с административния договор. Споразумението за избор на съд ще се прилага и за правоприемници.

В случаите, когато в законодателството се предвижда изключителна компетентност на определен съд, не е възможно за компетентен да бъде избран друг съд.

Страните не могат да определят компетентен за техните бъдещи спорове, произтичащи от административния договор, да бъде административният и трудов съд в Будапеща-град.

Исковете, свързани с правоотношения в областта на обществените услуги, трябва да се предявят пред съда с териториална компетентност за мястото, където е извършена работата. Ако ищецът е физическо лице, искът може да бъде предявен пред съда, който е компетентен по местопребиваването на ищеца.

Общият съд на Будапеща-град е с изключителна компетентност за жалби срещу решенията на административните и трудови съдилища и за действия, които са от компетентността на общите съдилища.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Изборът на съд или трибунал зависи от характера на делото. По-голямата част от гражданските и търговските дела попадат в компетентността на обикновените граждански съдилища, тъй като в Малта няма търговски съдилища. Съществуват и няколко специализирани трибунала, сред които:

Промишлен трибунал (Tribunal Industrijali): разглежда дела, свързани с незаконно уволнение, дискриминационно третиране или друго противоправно третиране на работното място.

Съвет за регулиране на наемните правоотношения (Bord tal-Kera): разглежда дела, свързани с промени в условията на наемни договори, включително повишаване на наемната цена и прекратяване на наемни договори. Тези дела трябва да се отнасят до наемни договори, сключени преди 1 юни 1995 г.

Арбитражен съвет за решаване на поземлени спорове (Bord tal-Arbitraġġ dwar Artijiet): разглежда дела, свързани с категоризирането на отчуждена земя и размера на обезщетението, дължимо на собственика.

Тези трибунали провеждат заседанията си във Валета, в същата сграда, в която се помещават обикновените граждански съдилища.

Вж. също отговора на въпрос № 4 в раздел „Завеждане на дело в съда“.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

За да определите пред кой съд следва да предявите Вашия иск, е необходимо да направите справка с глава 12 от Законите на Малта, озаглавена „Граждански процесуален и функционален кодекс“.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Има разлика между висшестоящите и нисшестоящите съдилища. Разликата се състои в това, че нисшестоящите съдилища могат да разглеждат и решават дела с граждански характер относно всички искове, чиято цена не надхвърля 15 000 EUR. Висшестоящите съдилища, от друга страна, разглеждат и решават дела с граждански характер относно всички искове, чиято цена надхвърля 15 000 EUR, както и всички дела (независимо от цената на иска), свързани с недвижими имоти или със сервитути, тежести и други права, свързани с недвижими имоти, включително искове, свързани с изваждане и отстраняване от недвижим имот, без оглед на това дали имотът е в градски или в селски район, дали е отдаден под наем или се обитава от лица, които пребивават или постоянно живеят там. Вж. също отговора на въпрос № 4 от раздел „Завеждане на дело в съда“.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Основният принцип на териториалната компетентност е местопребиваването на ответника. Районите на териториална компетентност на съдилищата в Малта са два: островите Малта и Гозо. В отделните градове няма местни съдилища. Исковете срещу лица, които живеят или чието обичайно местопребиваване е в Малта, се предявят пред съд в Малта. Съответно исковете срещу лица, които живеят или чието обичайно местопребиваване е на остров Гозо, се предявят пред съд в Гозо.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Вж. отговора на въпрос 2.2.

2.2.2 Изключения от основните правила

Налице е изключение от основното правило, когато задължението следва да бъде изпълнено на конкретен остров. Например ако ответникът живее на остров Гозо, но задължението, предмет на иска, следва да бъде изпълнено на остров Малта, компетентността е на малтийските съдилища и всички искове следва да се предявяват пред съд в Малта, независимо от това, че ответникът живее в Гозо.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Съгласно малтийското законодателство разпоредбите относно териториалната компетентност на съдилищата не предвиждат възможност страните да избират компетентния съд.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Когато задължението следва да бъде изпълнено на конкретен остров.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Не съществуват нормативни разпоредби, допускащи подобна възможност. Съгласно малтийското законодателство страните не могат да определят за компетентен съд, който иначе не би бил компетентен, дори по взаимно съгласие. Липсата на компетентност на съда може да бъде посочена от самия съд, тъй като разпоредбите относно компетентността са императивни.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Уебсайтът https://judiciary.mt/il-qrati/ съдържа информация за това пред кой съд следва да предявите иска си. Можете също така да посетите уебсайта https://legislation.mt/, който предоставя достъп до малтийското законодателство: там също ще намерите информация относно това къде да предявите иска си. Добре е да потърсите съвет от адвоката или процесуалния представител, който е подписал документите. Компетентността на специализираните трибунали е уредена в законите, с които те се учредяват.

http://www.justice.gov.mt на английски език

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

В гражданско- процесуалното законодателство на Нидерландия не са предвидени специализирани съдилища, като например търговски или трудови съдилища. Окръжният съд (rechtbank) по принцип е компетентен за всички граждански производства.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Първоинстанционните съдилища разглеждат всички граждански дела с изключение на делата, определени със закон. Гражданският съд разглежда дела между две страни (физическо или юридическо лице). Гражданският съд няма компетентност по спорове, които попадат в компетентността на административния съд. Това се отнася за споровете с администрацията (публичните власти). Уредбата на холандската съдебна система предвижда три вида съдилища в областта на частното право: окръжни съдилища (rechtbanken), апелативни съдилища (gerechtshoven) и Върховен съд на Нидерландия (Hoge Raad Nederlanden).

От 1 април 2013 г. Нидерландия е разделена на десет съдебни окръга, всеки от които разполага със свой съд: единадесет съдилища с компетентност в четири области. Освен това има четири апелативни съдилища и Върховен съд на Нидерландия.

В окръжните съдилища са създадени организационни единици, известни като „отделения“. Това са районни отделения за административно, гражданско и наказателно право. Съдийските състави могат да са едночленни или многочленни, като многочленният състав се състои от трима съдии. Основният принцип е, че делата на районно равнище, несложните дела и спешните дела се разглеждат от един съдия (едночленен състав). Много семейни дела също се разглеждат от един съдия. Пример за едночленен състав е съдът за малолетни и непълнолетни лица по определени въпроси, засягащи деца. Юридически сложните дела се разглеждат от многочленен състав.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Съдебното дело обикновено започва в окръжния съд. Има четири вида окръжни съдилища:

• по гражданско право (гражданин срещу гражданин),
• по административно право (гражданин срещу публичен орган),
• по наказателно право (правонарушения и престъпления),
• районно отделение.

Апелативни съдилища

Всеки, който не е съгласен с решение на съда, може да обжалва. Жалби по наказателните и гражданските дела се подават в един от четирите апелативни съда. Жалбите по административни дела могат да бъдат разглеждани от следните съдилища в зависимост от предмета:

• апелативни съдилища (gerechtshoven),
• съд от последна инстанция по социалноосигурителни въпроси (Centrale Raad van Beroep)
• административен съд от последна инстанция по въпроси на търговията и промишлеността (College van Beroep voor het Bedrijfsleven)
• Държавен съвет (отделение с административна компетентност) (Raad van State (afdeling bestuursrechtspraak))

Върховен съд

Върховният съд на Нидерландия е върховният съдебен орган на страната в областта на гражданското, наказателното и данъчното право. Върховният съд може да отменя решения, по-конкретно на апелативните съдилища (това е известно като „касиране“). Върховният съд също така отговаря за запазването на единството на правото и направлява развитието на холандското законодателство.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

В Нидерландия това са окръжните съдилища (arrondissementsrechtbanken) на първа инстанция. Жалба срещу решението на първоинстанционния съд може да бъде подадена в апелативния съд. Освен това, „относителната компетентност“ е важна по отношение на въпроса кой от десетте окръжни съда е компетентен: например Амстердамския окръжен съд или Леуварденския окръжен съд — географска компетентност на съда, в който се разглежда делото.

По отношение на международните дела, т.е. делата от транснационален характер, след като бъде установено, че холандският съд има компетентност, местната компетентност се определя от холандското право, освен ако правилото, установяващо международната компетентност, определя и съда с местна компетентност, както е предвидено в член 5, параграфи 1 или 3 от Регламент „Брюксел I“ (Регламент (ЕС) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела).

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

В производствата, инициирани чрез призоваване на първа инстанция, основното правило е, че компетентен е съдът по местожителството на ответника (член 99 от Гражданския процесуален кодекс (Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering)). Ако местожителството на ответника в Нидерландия не е известно, компетентен е съдът по реалното местопребиваване на ответника (в Нидерландия).

Сградата на съда в съдебния окръг, където следва да се разгледа дело на районно ниво, може да бъде определена въз основа на приложението към Декрета за субсидиарност на местата за провеждане на заседания (Съдилища) (Besluit nevenvestigings- en nevenzittingsplaatsen) от 10 декември 2001 г. (  http://www.overheid.nl/).

Правилата за местната компетентност на окръжните съдилища се прилагат mutatis mutandis.

За производствата, инициирани с искова молба на първа инстанция, основното правило е, че компетентен е съдът по местожителството на ищеца (или на един от ищците, или на една от заинтересованите страни, посочени в иска) (член 262 от Гражданския процесуален кодекс). Ако местожителството на ищеца в Нидерландия не е известно, компетентен е съдът по реалното местопребиваване на ищеца (в Нидерландия). Ако искът е съчетан с дело, инициирано чрез призоваване, компетентен също така е съдът, който разглежда това дело.

2.2.2 Изключения от основните правила

Правилата, посочени в следващите точки 2.2.2.1, 2.2.2.2 и 2.2.2.3, се отнасят основно за производствата, инициирани чрез призоваване.

По отношение на производствата, инициирани с искова молба, където по принцип е компетентен съдът на ищеца, има различни правила за исковете за изменение на издръжка.

Искът за изменение на издръжката на партньор трябва да бъде заведен от ищеца в съда по местожителството на страната, която дължи издръжката. Ако страната, която дължи издръжката, желае да подаде иск за изменение, тя трябва да се обърне към окръжния съд по местожителството на страната, на която се дължи издръжката.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

По отношение на производствата, инициирани чрез призоваване, холандската процесуална уредба включва редица разпоредби, въз основа на които един съд може да бъде компетентен едновременно с компетентния съд, определен по основното правило (съдът по местожителството или реалното местопребиваване на ответника). Това е алтернативна компетентност. Ищецът може да избира между съда, определен по основното правило и съда, определен по алтернативното правило. По-долу тази възможност за избор е изразена със словосъчетанието „също така“.

За производствата, инициирани чрез призоваване, се отнасят следните правила:

• Трудови правоотношения

Компетентен по производствата, произтичащи от трудови правоотношения, е също така съдът по мястото, където обичайно се извършва работата (член 100 от Гражданския процесуален кодекс).

• Производства, свързани с правата на потребителите

Компетентен по производствата, свързани с правата на потребителите, е също така съдът по местожителството на потребителя или при липсата на местожителство — съдът по реалното местопребиваване на потребителя (член 101 от Гражданския процесуален кодекс).

• Непозволено увреждане, деликт и квазиделикт

Компетентен по производствата за непозволено увреждане, деликт и квазиделикт може също така да бъде съдът по мястото, където е настъпило вредоносното събитие (член 102 от Гражданския процесуален кодекс).

• Недвижими имоти

Компетентен по производствата, отнасящи се до недвижими имоти, е също така съдът, в чийто район се намира имотът или по-голямата част от имота (член 103 от Гражданския процесуален кодекс). Изключителна компетентност по производствата, отнасящи се до наеми на жилища или наеми на помещения за стопанска дейност, е районният съд, в чийто район се намира наетият имот или по-голямата част от този имот.

• Наследства

Компетентен по производствата за наследства е също така съдът по последното местожителство на починалия (член 104 от Гражданския процесуален кодекс).

• Юридическа лица

Компетентен по производствата, отнасящи се до юридически лица (например прекратяване на юридическото лице, нищожност или валидност на решения на юридическите лица, права и задължения на членовете или съдружниците) е също така съдът по седалището или по място на установяване на юридическото лице.

• Несъстоятелност, преустановяване на плащания и преструктуриране на задължения

Компетентен по производствата, свързани с прилагането на правната уредба на несъстоятелността, прекратяването на плащания и преструктурирането на задължения, е също така съдът, в който работи наблюдаващият съдия, а ако не е назначен наблюдаващ съдия — съдът, който се е произнесъл по преустановяването на плащанията (член 106 от Гражданския процесуален кодекс). Законът за несъстоятелността (Faillissementswet) също съдържа специални правила по отношение на компетентността и тези правила имат предимство пред правилата за компетентност по Гражданския процесуален кодекс.

• Избор на съд

В някои случаи страните по даден договор могат да определят съд, различен от този, който е компетентен по общия ред (член 108(1) от Гражданския процесуален кодекс). Има изключения от тази свобода на избор (член 108(2) от Гражданския процесуален кодекс), които се отнасят до дела за правата на потребителите, наемни отношения и трудови договори. В тези случаи съдът проверява дали има валидна клауза за избор на съд (член 110 от Гражданския процесуален кодекс).

• Местожителство на ищеца

Ако с прилагането на горепосочените разпоредби за местната компетентност не може да бъде определен компетентен съд в Нидерландия, член 109 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че по изключение компетентен може да бъде съдът по местожителството на ищеца. Такава хипотеза може да е налице, когато работник желае да призове чуждестранен работодател пред съд в Нидерландия и трудовата дейност не е ограничена до конкретно място, а се извършва в цялата страна. Ако и по този начин не може да бъде определен компетентен съд, казусът се отнася до Хагския окръжен съд.

По отношение на разводите следва да се изтъкне и следното:

Местната компетентност на съда по разводите е определена от член 262 от Гражданския процесуален кодекс. Основното правило е: компетентен е съдът по местожителството на ищеца (или на един от ищците, или на една от заинтересованите страни, посочени в иска), а ако местожителството на това лице в Нидерландия не е известно, компетентен е съдът по реалното местопребиваване на лицето (в Нидерландия).

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Холандската процесуална уредба съдържа някои специални правила за местната компетентност, които се отклоняват от основното правило. Прилагането на специалното правило е задължително. В специалните случаи, посочени по-долу, трябва да бъде избран съд, който е различен от съда по местожителството на ответника.

• Малолетни и непълнолетни лица

Компетентен по производствата, отнасящи се до малолетни и непълнолетни лица, е съдът по местожителството на малолетното или непълнолетното лице или ако лицето няма такова местожителство в Нидерландия — съдът по реалното местопребиваване на лицето (член 265 от Гражданския процесуален кодекс).

Това не е алтернативно, а специално правило, което замества основното правило. Компетентният съд не е този по местожителството или местопребиваването на ищеца (основно правило за производствата, инициирани с искова молба), а съдът по местожителството на малолетното или непълнолетното лице или ако лицето няма такова местожителство в Нидерландия — съдът по реалното местопребиваване на лицето.

• Гражданско състояние

В производствата за допълване, вписване, заличаване или изменение на обстоятелства, вписани в регистрите за гражданско състояние, или на удостоверения, които подлежат на вписване или вече са вписани в тези регистри, компетентен е съдът, в чийто район удостоверението е вписано или следва да бъде вписано (член 263 от Гражданския процесуален кодекс). Съгласно дял първи на гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek), за производствата по удостоверения, които подлежат на вписване или вече са вписани в регистрите за гражданско състояние на община Хага, компетентен е Хагският окръжен съд.

• Наем на застроен недвижим имот

В производствата, отнасящи се до наемането на застроен недвижим имот или част от такъв имот, компетентен е съдът, в чийто район се намира наетият имот (член 264 от Гражданския процесуален кодекс).

• Попечителство над пълнолетно лице, доверително управление на имущество, наставничество

В производствата, отнасящи се до попечителство над пълнолетно лице, доверително управление на имущество от името на пълнолетни лица и наставничество, компетентен е съдът по местожителството или при липса на местожителство в Нидерландия — съдът по реалното местопребиваване на лицето, чието попечителство, имот или наставничество е предмет на производството (член 266 от Гражданския процесуален кодекс).

• Отсъстващи или липсващи лица; удостоверяване на смърт (член 267 от Гражданския процесуален кодекс)

В производствата, отнасящи се до наследства, компетентен е съдът по последното местожителство на починалото лице (член 268, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

В производствата, отнасящи се до отсъстващи или липсващи лица, компетентен е съдът по местожителството, което отсъстващото или липсващото лице е напуснало. Хагският окръжен съд е компетентен по удостоверяването на смърт (член 269 от Гражданския процесуален кодекс). Следователно, член 269 от Гражданския процесуален кодекс изпълнява функциите на предпазна мрежа.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Съгласно член 108 от Гражданския процесуален кодекс, страните могат да направят избор на съд в писмена форма. Изборът на съд е възможен само в правоотношения, които могат да бъдат установени свободно от страните. Следователно, когато случаят засяга обществения ред, избирането на съд не е възможно. Примери за такива случаи са някои казуси по семейното право или случаите на несъстоятелност и преустановяване на плащания. В делата, подсъдни на районните съдилища, възможностите за избор на съд са ограничени. Например, не може да се избира съд, ако стойността на иска е до 25 000 евро (независимо от естеството на иска).

Избраният от страните съд по принцип има изключителна компетентност. Страните могат изрично да изключат презумпцията за изключителна компетентност.

В производствата за развод (прекратяване на брак, съдебна раздяла, прекратяване на регистрирано партньорство, прекратяване на брак след съдебна раздяла) се прилага специалното правило по член 270, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно този член, съдът, който няма местна компетентност, в общия случай препраща делото на съд, който има местна компетентност. Според разпоредбата на член 270, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс, това се прави в производството за развод, само ако ответникът (този от съпрузите, срещу когото е заведен искът) възрази срещу компетентността на съда. Мълчалив избор на съд е възможен, когато всички призовани заинтересовани страни се явят и не претендират липса на компетентност, или когато единият от съпрузите не се яви.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

В холандското процесуално законодателство не са предвидени специализирани съдилища.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

По принцип гражданските дела са подсъдни на първа инстанция на районните съдилища (Bezirksgerichte) и окръжните съдилища (Landesgerichte). Извън Виена районните и окръжните съдилища разглеждат и търговски дела. Освен това окръжните съдилища разглеждат дела във връзка с трудовото право и социалноосигурителното право. Само във Виена има отделен районен съд по търговски дела (Bezirksgericht fûr Handelssachen), отделен търговски съд (Handelsgericht) и отделен съд по трудови и социалноосигурителни дела (Arbeits- und Sozialgericht).

Информационният документ „Съдебни системи“ описва разпределението на родовата подсъдност между районните и окръжните съдилища и между съдилищата, които разглеждат търговски, трудови и социалноосигурителни дела.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

По принцип подсъдността зависи от вида на делото (родова подсъдност). Подсъдността на делата, които не може да бъдат възложени на районните или окръжните съдилища въз основа на този критерий, се определя от цената на иска. Вида на делото винаги има предимство пред критерия цена на иска.

Районните съдилища имат компетентност, основана на вида на делото, например по отношение на повечето семейноправни спорове или спорове, свързани с договори за наем. Окръжните съдилища имат компетентност, основана на вида на делото, например по отношение на спорове в обхвата на Закона за ядрената отговорност (Atomhaftpflichtgesetz), Закона за публичната отговорност (Amtshaftungsgesetz), Закона за защита на личните данни (Datenschutzgesetz) и правото в областта на конкуренцията и авторското право. На районните съдилища са подсъдни дела с цена на иска до 15 000 EUR, на окръжните съдилища са подсъдни дела с цена на иска над 15 000 EUR.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Всяко лице попада в компетентността на даден съд (allgemeiner Gerichtsstand) въз основа на личната си връзка с даден съдебен район. По правило съдебни дела се завеждат по мястото на подсъдност на ответника. Обичайното място на подсъдност на частно лице обикновено зависи от неговото местоживеене (Wohnsitz) или обичайното му местопребиваване (gewöhnlicher Aufenthalt); едно лице може да има повече от едно обичайно място на подсъдност. Мястото на подсъдност на юридическо лице обикновено зависи от местоположението на седалището му.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В някои случаи исковете може да бъдат предявени на обичайното място на подсъдност на ответника или в друг съд по избор (Wahlgerichtsstand). Само по отношение на гражданското производство австрийските правила за подсъдността признават над двадесет различни съдилища, между които може да се избира при разглеждане на спорове за договорни и извъндоговорни задължения в различни ситуации и при различни искове в областта на вещното право, както и други съдилища по избор в съответствие с процесуалните правила. Те може да включват съда по мястото на изпълнение или по мястото, посочено във фактура, съда, в чийто район се намира предметът на спора (forum rei sitae), съда, в чийто район е причинена вредата, или съда, в който е предявен насрещен иск. Правилата на подсъдност може да се различават значително от тези по европейското право или националното право на други държави членки.

Така например австрийското законодателство предвижда следните места на подсъдност за следните видове искове:

по отношение на искове, произтичащи от договори (различни от трудови договори): установителни искове за съществуването на договор, искове за изпълнение или отмяна на договор и искове за обезщетение за неизпълнение или неправилно изпълнение на договор може да се завеждат в съда по мястото, където страните са се договорили ответникът да изпълнява договора. Тази договореност трябва да се докаже с писмени доказателства.

За искове за издръжка: вж. информационната страница „Искове за издръжка – Австрия“.

За искове за обезщетение: спорове за обезщетение за вреди при смърт или телесна повреда на едно или повече лица, за неправомерно лишаване от свобода или за увреждане на материално имущество може да бъдат отнасяни до съда, в чийто район е причинена вредата. Освен това искът за обезщетение за вреди вследствие на престъпление може да бъде предявен и срещу извършителя на престъплението.

За молби за развод: вж. информационната страница „Развод – Австрия“.

За молби за упражняване на родителски права: вж. информационната страница „Родителска отговорност – Австрия“.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

В някои случаи е налице специално място на подсъдност, където трябва да бъде заведено делото, което изключва както мястото на обща подсъдност, така и избираемите места. Такова място се нарича „изключителна подсъдност“ (ausschließlicher Gerichtsstand). Изключителната подсъдност, която не може да бъде променяна, дори и по споразумение между страните, е „задължителна подсъдност“ (Zwangsgerichtsstand). Задължителната подсъдност се определя със специална разпоредба. Изключителна подсъдност съществува предимно (но не само) в брачното и семейното право. Примери за изключителни места на подсъдност са споровете между съпрузи или регистрирани партньори или спорове в областта на наследяването. Примери за задължителна подсъдност са местата на подсъдност на спорове, произтичащи от облигации или от дела на дадено сдружение. Правилата на подсъдност може да се различават значително от тези по европейското право или националното право на други държави членки.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Ако не съществува задължителна подсъдност (вж. точка 2.2.2.2 по-горе), страните може да се споразумеят изрично да отнасят споровете пред един или повече първоинстанционни съдилища на определени места или да изключат съдилищата, които иначе биха били компетентни. Споразумението трябва да се отнася до конкретен спор или до спорове, произтичащи от конкретен спор или правоотношение. Няма изисквания относно формата на споразуменията за подсъдност; такова споразумение обаче трябва да може да бъде доказано с писмени доказателства, ако бъде оспорено в хода на съдебното производство.

Това позволява на страните да променят законоустановената подсъдност (въз основа на предмета на спора или мястото), която би се прилагала в противен случай. Такива споразумения може да бъдат изготвени преди началото на производството или в самото начало на производството. Когато компетентният първоинстанционен съд се определя въз основа на цената на иска, може да се договори прехвърляне на родовата подсъдност от първоинстанционния съд на районния съд, както и между общата подсъдност и търговската подсъдност.

Местната подсъдност може да се променя, освен ако това не е изрично изключено. Задължителна подсъдност се прилага, когато законът не допуска промяна на подсъдността. Така например местната подсъдност не може да се променя или може да се променя само в ограничена степен, когато подсъдността се определя съгласно член 14 от Закона за защита на потребителите (KSchG), член 83a или член 83b от Правилника за подсъдността (JN), член 532 от Гражданския процесуален кодекс (ZPO), член 9 от Закона за съдилищата по трудови дела и социалноосигурителни дела (ASGG), член 51 от Правилника за изплащане на обезщетения на доходите (EO) или член 253 от Кодекса за несъстоятелността (IO).

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Само във Виена има специализирани граждански съдилища по търговски дела, а именно Районния съд по търговски дела и Виенския търговски съд, както и специализиран граждански съд за дела във връзка с трудовото право и социалноосигурителното право, а именно Виенския съд по трудови дела и социалноосигурителни дела. Във всички останали райони търговските дела и делата, свързани с трудовото право и социалноосигурителното право, се разглеждат от съдилищата с обща компетентност. Местната подсъдност по търговски дела и дела, свързани с трудовото право и социалноосигурителното право, е уредена в съответствие с общите правила на гражданското съдопроизводство.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Съдът на коя държава е компетентен? - Полша

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Гражданските дела в Полша се разглеждат от общи съдилища (sądy powszechne) и Върховния съд (Sąd Najwyższy) (вж. „Съдебни системи в държавите членки — Полша“), освен ако попадат под компетентността на специализирани съдилища.

Разпоредбите относно компетентността на съдилищата се съдържат в членове 16—18 и членове 27—46 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (Kodeks Postępowania Cywilnego).

Гражданскоправните дела в районните съдилища (sądy rejonowe) се разглеждат от следните отделения:

Граждански

„Семейство, малолетни и непълнолетни лица“ (семейни съдилища, sądy rodzinne) — за семейни дела и дела по настойничество; дела, отнасящи се до покваряването на малолетни и непълнолетни лица или до наказуеми деяния, извършени от такива лица; дела за лечението на лица, пристрастени към алкохол, наркотици и психотропни вещества, и дела, които по други закони попадат под компетентността на съда по настойничество.

„Труд и социално осигуряване“ (трудови съдилища, sądy pracy) — за производства по трудови и социалноосигурителни правоотношения.

„Търговска дейност“ (търговски съдилища, sądy gospodarcze) — за производства по търговското и по гражданското право между стопански субекти, отнасящи се до техните стопански дейности; производства по повод фирмени и партньорски взаимоотношения; искове срещу членове на управителните органи на дружества във връзка с подаването от тези членове на неверни декларации в Националния съдебен регистър; искове за издаване на заповеди, задължаващи стопанския субект да преустанови дейност, която уврежда околната среда, и производства за несъстоятелност.

„Поземлен регистър“ — за поддържане на поземления регистър и за разглеждане на други граждански производства, свързани с поземления регистър.

Окръжните съдилища (sądy okręgowe) в Полша имат подобни отделения с изключение на тези за поземления регистър и за семейство, малолетни и непълнолетни лица. Окръжните съдилища в Полша имат отделения по семейно право, които са компетентни да разглеждат, по-конкретно, дела за развод, съдебна раздяла и прекратяване на съдебна раздяла, за анулиране на брак, за установяване на наличието на брак, и за обявяване за изпълними на решенията на чуждестранни съдилища по семейни дела.

Освен това, във Варшавския окръжен съд има следните допълнителни единици, които функционират като отделения:

Съд по защита на конкуренцията и потребителите (Sąd Ochrony Konkurencji i Konsumentów), чиято дейност включва разглеждането на дела за предотвратяване на монополистки практики и дела, свързани с енергийното регулиране

Съд по марки и промишлени дизайни на ЕС (Sąd Wspólnotowych Znaków Towarowych i Wzorów Przemysłowych), който разглежда дела за нарушения, потенциални нарушения или липса на нарушения на права върху марки и промишлени дизайни, за анулиране на дизайни на ЕС, за изтичане на срока или за анулиране на марка, и дела, чийто предмет са последствията от нарушения на права върху марки.

Освен това, от 1 януари 2010 г. Люблинският районен съд е определен за компетентен по електронните производства за заповед за плащане, които попадат под компетентността на други районни съдилища.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Като общо правило, районните съдилища са компетентни по гражданските дела на първа инстанция. Районните съдилища са компетентни по всички дела с изключение на тези, които законът запазва за окръжните съдилища (членове 16 и 507 от ГПК).

Окръжните съдилища имат първоинстанционна компетентност по делата, посочени в член 17 от ГКП, както следва:

1) за неимуществени права и имуществени искове, предявени във връзка с тези права, с изключение на производствата за установяване или оспорване на бащинство или майчинство на дете, производствата за анулиране на признаването на бащинство и за разтрогване на осиновяване;

2) за закрилата на авторски права и сродните им права, както и за дела, отнасящи се до изобретения, полезни модели, промишлени дизайни, марки, географски указания и топографии на интегрални схеми, както и в производствата за закрила на други нематериални имуществени права;

3) за искове по Закона за средствата за масова информация;

4) за имуществени права, когато стойността на предмета на спора превишава седемдесет и пет хиляди злоти, с изключение на делата за издръжка, делата за нарушаване на права на владеене, делата заподялба на имуществото на съпрузи, за привеждане на съдържанието на поземления регистър в съответствие с актуалното правно състояние и за дела, разглеждани в електронно производство за заповед за плащане;

5) за постановяване на съдебно решение вместо несъдебен акт за разделяне на кооперация;

6) за отмяна, анулиране или прогласяване на нищожността на решения на управителните органи на юридически лица или организационни единици, които не са юридически лица, но имат правосубектност, предоставена им със закон;

7) за предотвратяване и противодействие на нелоялната конкуренция;

8) за обезщетяване на вреди, причинени вследствие на постановяването на влязло в сила решение, което е незаконосъобразно.

9) за искове, произтичащи от нарушения на права, предоставени от норми за защита на личните данни.

Освен това, компетентността на окръжните съдилища обхваща следните неизчерпателно изброени производства:

1) производства за ограничаване на дееспособността;

2) производства по спорове, отнасящи се до дейностите на държавни предприятия: между съвета на предприятието и директора на предприятието, между управителните органи на предприятието и органите — основатели на предприятието, и между управителните органи и органа, упражняващ надзор върху предприятието;

3) за признаване на решения на чуждестранни съдилища и за обявяването им за изпълними (членове 1148¹ и 1151¹ от ГПК).

При производството по имуществени права ищецът е длъжен да посочи в исковата молба стойността на предмета на спора, освен ако предмет на спора е определена парична сума.

В случая на парични претенции, дори претенцията да е предявена като алтернативна на друга претенция, посочената парична сума представлява стойността на предмета на спора.

В други имуществени производства ищецът е длъжен да определи стойността на предмета на спора, като посочи в исковата молба парична сума в съответствие с членове 20—24 от ГПК.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Вж. точка 2.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Полският граждански процесуален кодекс разграничава четири вида компетентност на съдилищата: обща (членове 27—30), алтернативна (членове 31—37), изключителна (членове 38—42) и специална (членове 43—46).

Териториалната компетентност е разгледана подробно в точки 2.2.1—2.2.3.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Обща териториална компетентност

Исковете се завеждат в първоинстанционния съд, който има териториална компетентност по местожителството на ответника (член 27 от ГПК).

В съответствие с член 25 от Гражданския кодекс, местожителството на физическо лице е населеното място, в което това лице живее с намерението да живее там постоянно. Ако ответникът няма местожителство в Полша, общата компетентност се определя по неговото местопребиваване, а когато това място е неизвестно или е извън Полша, искът се завежда според последното местожителство на ответника в Полша.

Искове срещу Държавната хазна се подават в съда, под чиято компетентност попада седалището на организационната единица, за която се отнася спорът. Когато Държавната хазна се представлява от Главната прокуратура на Република Полша (Prokuratoria Generalna Rzeczypospolitej Polskiej), искът се подава в съда, под чиято компетентност попада седалището на клона на прокуратурата, отговарящ за организационната единица, за която се отнася спорът.

Искове срещу други юридически лица или субекти, които не са физически лица, се завеждат в съда, под чиято компетентност попада седалището на съответното лице или субект (член 30 от ГПК).

2.2.2 Изключения от основните правила

Вж. точка 2.2.2.1.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Алтернативната териториална компетентност дава на ищеца възможността да избере съда в някои случаи. В тези случаи ищецът може да сезира съда с обща компетентност или друг съд, посочен в членове 32—371 от ГПК.

Алтернативна териториална компетентност е предвидена за следните случаи:

• искове за издръжка и за установяване на бащинството или майчинство на дете, и свързани искове — завеждат се в съда по местожителството на правоимащата страна;
• имуществени искове срещу стопански субект — завеждат се в съда, под чиято компетентност попада неговото централно управление или негов клон, ако искът е свързан с дейността на централното управление или клона. Това обаче не се отнася за посочените в закона случаи, когато Главната прокуратура представлява Държавната хазна;
• производства за установяване на наличието на договор, производства във връзка с изпълнението, прекратяването или анулирането на договор, и за щети поради неизпълнение или ненадлежно изпълнение на договор — искът се завежда в съда, под чиято компетентност попада мястото на изпълнение на процесния договор, а ако съществува неяснота в това отношение, мястото на изпълнение на договора следва да бъде удостоверено с документ;
• искове за непозволено увреждане се завеждат в съда, под чиято териториална компетентност попада мястото, където е настъпило вредоносното събитие;
• заплащане на хонорар, дължим за процесуално представителство — искът се завежда в съда, под чиято териториална компетентност попада мястото, където процесуалният представител е осъществил представителството;
• искове във връзка с наем на недвижим имот (najem или dzierżawa) се завеждат в съда, под чиято териториална компетентност попада местонахождението на имота;
• иск срещу длъжник по запис на заповед или чек може да се заведе в съда, под чиято компетентност попада мястото на плащане. Ако длъжници по запис на заповед или чек са няколко лица, те могат да бъдат съдени заедно в съда, под чиято компетентност попада мястото на плащане или в съда с обща компетентност за лицето, което е акцептирало или издало записа на заповед или чека;
• искове по трудовото право могат да бъдат заведени в съда, под чиято компетентност попада мястото, където работата се извършва, била е извършена или е следвало да бъде извършена, или под чиято териториална компетентност попада мястото на стопанска дейност, където е се осъществява трудовата дейност (член 461, параграф 1 от ГПК).

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

„Изключителна компетентност“ на съд означава, че делото може да бъде разгледано само от съда, посочен в Кодекса. Изключителна компетентност е предвидена за следните производства:

• относно правото на собственост или други вещни права върху недвижим имот, и владеенето на недвижим имот — иск може да бъде заведен само в съда по местонахождението на недвижимия имот; когато предмет на спора е сервитут върху земи, компетентността се определя от местонахождението на обременения имот;
• относно наследяване, запазени дялове, дарения, указания и други завещателни разпореждания — иск може да бъде заведен само в съда, под чиято компетентност попада последното обичайно местопребиваване на завещателя или ако местожителството на завещателя в Полша не може да бъде установено — в съда по местонахождението на наследството или част от наследството;
• относно членството в кооперация, сдружение, дружество или асоциация — иск може да бъде заведен само в съда, под чиято компетентност попада седалището;
• относно брачни взаимоотношения — иск може да бъде заведен само в съда, под чиято териториална компетентност е било последното местожителство на съпрузите, дори ако местожителството или обичайното местопребиваване на един от съпрузите продължава да е на това място. При липсата на такова основание, съдът с изключителна компетентност е този по местожителството на ответника, а ако липсва и това основание — съдът по местожителството на ищеца;
• относно отношенията между родители и деца или между осиновител и осиновено лице — иск може да бъде заведен само в съда по местожителството на ищеца, ако липсват основания за подаване на иск по общите разпоредби за компетентност.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

„Специална компетентност“ означава, че съдебната компетентност може да бъде определяна различно в хипотезите, посочени в специални закони:

Правото на избор на съд е предоставено на ищеца.

Ако има основания за компетентност на две или повече съдилища или ако искът е срещу няколко лица, които попадат под компетентността на различни съдилища съгласно общата уредба на компетентността. Същото се отнася и ако недвижимият имот, чието местонахождение е основата за определяне на компетентния съд, се намира в районите на действие на няколко съдилища.

Правото на избор е предоставено на двете страни въз основа на споразумение или съвместно искане.

Страните могат да се договорят писмено, че съществуващ спор или всеки бъдещ спор, който може да възникне от определено правоотношение, ще бъдат отнесен в първоинстанционен съд, който няма териториална компетентност по закон. Така определеният съд придобива изключителна компетентност, освен ако страните са договорили друго или ако ищецът подаде искова молба в електронно производство за заповед за плащане. Страните могат също така да ограничат, с писмено съгласие, правото на ищеца да избира измежду няколко съдилища, които са компетентни за съответните спорове.

Изключителната компетентност обаче не подлежи на промяна.

Съгласието за избор на компетентния съд трябва да е в писмена форма. То може да е част от основния договор (клауза за компетентност) или да е оформено като отделно споразумение.

В производствата по трудови и социалноосигурителни правоотношения, по общо искане на страните компетентният съд може да препрати делото на друг съд от същия ранг, който разглежда трудови и социалноосигурителни дела, ако това е оправдано от съображения за спешност.

Компетентния съд се определя от висшестоящия съд или от Върховния съд.

Ако компетентният съд е възпрепятстван да разгледа делото или да предприеме други действия, неговият висшестоящ съд определя друг съд. Основание за такова определяне може да бъде само обстоятелство, което възпрепятства разглеждането на делото, като например отстраняване на съдия или непреодолима сила.

Когато териториалната компетентност по ГПК не може да бъде определена въз основа на обстоятелствата по случая, Върховният съд е длъжен да посочи съда, който трябва да бъде сезиран (член 45 от ГПК).

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Специализирани съдилища са административните съдилища (sądy administracyjne) и военните съдилища (sądy wojskowe).

Дейността на военните съдилища се регламентира от Закона за устройството на военните съдилища от 21 август 1997 г. В общия случай, тези съдилища разглеждат наказателни дела в полските въоръжени сили. Други дела могат да бъдат поставяни под тяхната компетентност само със закон.

Дейността на административните съдилища се регламентира от Закона за устройството на административните съдилища от 25 юли 2002 г. Административните съдилища раздават правосъдие, като упражняват надзор върху дейността на органите на публичната администрация, и като се произнасят по спорове за компетентност и спорове за юрисдикция между органи на местното самоуправление и органи на държавната власт. В изключителни случаи, като част от задълженията си за упражняване на надзор върху дейността на органите на публичната администрация, административният съд може да се произнася по граждански казуси.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Съдът на коя държава е компетентен? - Португалия

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Преди всичко следва да се отбележи, че отговорите, дадени в настоящия информационен документ, се отнасят единствено за общите съдилища (обичайно наричани „обикновени съдилища“ (tribunais comuns) в Португалия. Освен общите съдилища съществуват и други категории съдилища: Конституционния съд, административните съдилища, Сметната палата (Tribunal de contas). Съществуват още и мирови съдилища (Julgados de Paz) и арбитражни съдилища (Tribunais arbitrais).

За да се определи кой е компетентният съд, се прилагат следните правила: общите съдилища са компетентни да разглеждат дела, които не са от подсъдни на някоя от останалите категории съдилища.

Освен това в категорията на общите съдилища неспециализираният съд не може да се определи като обикновен граждански съд. Неспециализираният съд се определя като съд с обща компетентност. Изборът между специализиран съд (juízo) или съд с обща компетентност зависи от предмета на иска и в определени случаи, посочени по-долу, от материалния интерес.

Прилагат се следните закони:

• Закон № 62/2013 от 26.8.2013 г., чиято последна редакция може да бъде разгледана на адрес: http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=1974&tabela=leis

• Наредба-закон № 49/2014 от 27.3.2014 г., чиято последна редакция може да бъде разгледана на адрес: http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=2075&tabela=leis&ficha=1&pagina=1&so_miolo=&

Първоинстанционните общи съдилища по принцип се разделят на съдилища с по-широка териториална компетентност (Tribunais de competência territorial alargada) и районни съдилища (Tribunais de comarca) (член 33 от Закон № 62/2013).

За да се определи кой съд от първа инстанция е компетентен, трябва също така да се вземат предвид следните положения:

• Съдилищата с по-широка териториална компетентност са специализирани общи съдилища, чиято компетентност обхваща цялата територия или част от територията, включваща няколко района. В Португалия функционират следните съдилища с по-широка териториална компетентност: Морски съд (Tribunal marítimo); Съд по интелектуалната собственост (Tribunal da propriedade intelectual); Съд по конкуренцията, регулацията и надзора (Tribunal da concorrência, regulação e supervisão); Съд по изпълнение на присъдите (Tribunal de execução das penas); Централният съд за наказателни разследвания (Tribunal central de instrução criminal) (член 83 от Закон № 62/2013).
• Районните съдилища се разделят на такива със специализирана, с обща или местна компетентност (член 81 от Закон № 62/2013).
• Всички централни съдилища са специализирани и се подразделят на централни граждански съдилища, централни наказателни съдилища, централни съдилища за наказателни разследвания, централни търговски съдилища, централни съдилища за принудително изпълнение, централни съдилища, занимаващи се със семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, и централни трудови съдилища.
• Местните съдилища се подразделят на местни граждански съдилища, местни наказателни съдилища, местни съдилища, занимаващи се с наказателни дела, свързани с непълнолетни лица, местни съдилища с обща компетентност и местни съдилища по връзките.
• Местните съдилища извършват дейност като служба към районния съд: те само получават документи, свързани с дела, които вече са били заведени в компетентни за съответния район съдилища, предоставят информация, осъществяват видеоконферентни връзки и оказват съдействие при делата. Те обаче не разглеждат дела и по принцип в тях не трябва да се завеждат дела (член 130, параграфи 5 и 6 от Закон № 62/2013).

В определени случаи съществуват производства, които трябва да бъдат заведени и подлежат на разглеждане от органи, различни от общите съдилища. В зависимост от конкретния случай, тези производства се отнасят към компетентния съд на определен етап: когато има оспорване, обжалване или необходимост от потвърждаване на определени решения. Такъв е случаят при следните производства:

• Специалните производства за съдебно отстраняване от владение (евикция) се заявяват по електронен път в Националната служба по наемите (Balcão Nacional do Arrendamento)в гр. Порто, която обслужва цяла Португалия. За повече информация, моля посетете: тук
• Производствата за платежно нареждане за събиране на задължение трябва да бъдат образувани по електронен път в Националната служба за платежни нареждания (Balcão Nacional de Injunções) в Порто, която обхваща цялата държавна територия. За повече информация, моля посетете: тук
• В някои случаи производствата по опис на наследство (processo de inventário) се образуват в общите съдилища, докато в други случаи заявлението може да се подаде или пред съд, или пред нотариус.
• В правомощията на прокурора към компетентния съд е да вземе решение по заявления за: освобождаване от изискването за съгласие (когато заявлението се отнася до недееспособност или отсъствие на лице); разрешение за извършване на действия от законния представител на недееспособно лице; разрешение за разпореждане с или за учредяване на тежести върху активи, собственост на отсъстващо лице; потвърждение на действия, извършени от представителя на недееспособното лице; и за уведомяване на законния представител, за да се произнесе относно приемането или отхвърлянето на дарения в полза на недееспособно лице.
• Производствата, насочени към постигане на споразумение между страните по изброените по-долу въпроси, трябва да се образуват в служба по гражданско състояние: издръжка на пълнолетен или на еманципирани непълнолетни; издръжка на малолетно или непълнолетно дете със съгласието и на двамата родители; ползване на семейното жилище; отнемане на правото да се използва фамилното име на другия съпруг; разрешение за използване на фамилното име на бившия съпруг; раздяла и развод по взаимно съгласие със или без съвместна собственост; преобразуване на законната раздяла на лицата и тяхната собственост в развод; регламентиране на или промяна в регламентирането на родителската отговорност за малолетни или непълнолетни деца.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

В отговора на този въпрос под обикновени местни граждански съдилища се разбира местните граждански съдилища и съдилищата с обща компетентност към районните съдилища. Тези съдилища са компетентни по правило, т.е. имат компетентност, освен ако тя не е в правомощията на друга служба или специализиран съд. Освен това, тези съдилища са компетентни да разглеждат и дела с малък материален интерес.

Ето защо следва да се обърнете към местния граждански съд или, ако няма такъв, към местния съд с обща компетентност към районния съд, когато става въпрос за посочените по-долу случаи:

• граждански установителни искове с обичаен характер със стойност на иска, равна на или по-малка от 50 000,00 EUR;
• дела, които не са подсъдни на други съдилища или на съдилища с по-широка компетентност;
• изпълнителни производства, когато няма съд за принудително изпълнение или друг компетентен специализиран съд;
• спешни действия, свързани с малолетни или непълнолетни лица във връзка с гражданско настойничество или попечителство, настойничество или попечителство с цел образование, отглеждането, дори когато има отделение, занимаващо се със семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, компетентно по такива действия при дела, при които въпросното отделение се намира в различна община;
• съдебни разпореждания, писма, известия и съобщения, които трябва да се изпълняват на местно равнище по искане на други съдилища или компетентни органи;
• други видове дела, определени със закон;
• жалби срещу решения на капитана на пристанището, постановени в рамките на административнонаказателно производство в областта на морското право, и установителни искове с обичаен характер със стойност на иска, равна на или по-малка от 50 000,00 EUR в рамките на компетентността на морския съд относно предмета, в съдебните райони, които не попадат в териториалната компетентност на морския съд;
• искове с малък материален интерес, предвидени в Регламент (ЕО) № 861/2007 от 11 юли 2007 г.

За да прецените дали трябва да се обърнете към местния граждански съд, гражданския съд с обща компетентност или към централния специализиран съд, моля, разгледайте и отговора на въпрос 3 по-долу. Когато са компетентни специализираните съдилища; как да установя към кой съд да се обърна?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Според правилата за определяне на йерархическата подсъдност, общите съдилища се разделят на първоинстанциионни, апелативни (Tribunais da Relação)(или второинстанционни) и Върховен съд (Supremo Tribunal de Justiça), който е последната инстанция на общите съдилища (член 42 от Закон № 62/2013).

Законът предвижда случаи, в които допустимостта на жалбата зависи от компетентността на съдилищата по отношение на цената на иска:

• Апелативните съдилища могат да присъждат суми до 30 000,00 EUR
• Първоинстанционните съдилища (Tribunais de primeira instância) могат да присъждат суми до 5000,00 EUR (сумите са валидни към датата на последната актуализация на този информационен документ).
• Като общо правило Върховният съд разглежда жалби с материален интерес, надвишаващ прага на компетентност на апелативните съдилища, а апелативните съдилища разглеждат жалби с материален интерес, надвишаващ прага на компетентността на първоинстанционните общи съдилища (член 44 от Закон № 62/2013).

Исковете следва да се подават и делата да се образуват пред първоинстанционните съдилища. Освен това, първоинстанционните съдилища са компетентни да разглеждат жалби срещу решенията на нотариусите и длъжностните лица по вписванията, както и срещу други решения, определени със закон. За да се определи компетентният първоинстанционен съд е необходимо да се приложат правила за компетентност относно предмета, цената на иска и териториалния обхват, изложени в отговорите на въпросите по-долу.

В общия случай апелативните съдилища разглеждат единствено жалби срещу решения на първоинстанционните съдилища. По изключение законът им предоставя компетентност като първа инстанция по определени дела. Апелативните съдилища разглеждат също така спорове за компетентност между първоинстанционните съдилища, жалби срещу решения, постановени на първа инстанция, и преглед на решения на чужди съдилища по граждански и търговски дела.

Върховният съд разглежда жалби срещу решения, постановени от апелативните съдилища. В определени случаи, посочени в закона, той разглежда и жалби срещу решения на първоинстанционния съд. По изключение законът предоставя на Върховния съд компетентност да решава определени дела като първа и единствена инстанция. Върховният съд разглежда също и дела, свързани със спорове за компетентност между апелативните съдилища, както и извънредните производства по преглед на съдебната практика с оглед нейното уеднаквяване.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Първоинстанционни съдилища

В Португалия има 23 районни съдилища (tribunais judiciais de comarca):

• Районен съд Азорски острови
• Районен съд Авейро
• Районен съд Бежа
• Районен съд Брага
• Районен съд Браганса
• Районен съд Кастело Бранко
• Районен съд Коимбра
• Районен съд Евора
• Районен съд Фаро
• Районен съд Гуарда
• Районен съд Лейрия
• Районен съд Лисабон
• Районен съд Лисабон Север
• Районен съд Лисабон Запад
• Районен съд Мадейра
• Районен съд Порталегре
• Районен съд Порто
• Районен съд Порто Изток
• Районен съд Сантарем
• Районен съд Сетубал
• Районен съд Виана до Кастело
• Районен съд Вила Реал
• Районен съд Визеу

(член 33 от Закон № 62/2013).

Освен тези съдилища съществуват и съдилища с по-широка териториална компетентност, от които посочените три по-долу разполагат с компетентност по граждански и търговски дела:

• Морски съд (Tribunal Marítimo),
• Съд по интелектуалната собственост (Tribunal da Propriedade Intelectual),
• Съд по конкуренцията, регулацията и надзора (Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão)

(член 83 от Закон № 62/2013).

Апелативни съдилища

На втора инстанция има пет апелативни съдилища, чиито наименования се определят от наименованието на общината, в която се намират:

• Апелативен съд Лисабон
• Апелативен съд Порто
• Апелативен съд Коимбра
• Апелативен съд Евора
• Апелативен съд Гимараеш

(Приложение I по член 32, параграф 1 от Закон № 62/2013).

Последна инстанция

• Върховен съд със седалище в Лисабон.

(член 31 от Закон № 62/2013).

Юрисдикцията на Върховния съд обхваща цялата територия на Португалия. Апелативните и първоинстанционните съдилища са компетентни да разглеждат дела в рамките на съответните им съдебни райони, определени в закона за организацията на съдебната система (Закон № 62/2013 от 26.8.2013 г.). За да се установи дали съдът в град А или в град Б е компетентен, е необходимо да се направи справка с Приложения I, II и III към горецитирания закон за организацията на съдебната система.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Физически лица

Съдът по местоживеене на ответника е компетентен да разгледа делото, освен ако не е предвидено друго в изрична законова разпоредба или в правилата, изложени по-долу (член 80 от Гражданския процесуален кодекс):

• Ако ответникът отсъства или няма обичайно местопребиваване или местопребиваването му е неизвестно, делото се завежда пред съда по местожителството на ищеца.
• Искане за временно или постоянно отговорно пазене на имуществото на отсъстващо лице се подава до съда по последното известно местожителство на лицето в Португалия.
• Ако местожителството и пребиваването на ответника са в чужда държава, компетентен да разгледа делото е съдът по местонахождението на ответника.
• Ако ответникът не се намира в Португалия, компетентен е съдът по местожителството на ищеца. Когато местожителството на ищеца също е в чужда държава, компетентен е Съдът в Лисабон.

Юридически лица и търговски дружества

Ако ответник е държавата, в случаите, когато компетентен да разгледа делото би бил съдът по местожителството на ответника, компетентността преминава към съда по местожителството на ищеца (член 81 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако ответник е друго юридическо лице или търговско дружество, компетентен е съдът по неговото седалище, съответно съдът по регистрация на неговия клон, агенция, дъщерно дружество, делегация или представителство, в зависимост от това дали искът е предявен срещу юридическото лице или някой от гореизброените субекти.

Дела, заведени срещу чуждестранни юридически лица или дружества, които имат клон, агенция, дъщерно дружество, делегация или представителство в Португалия, могат обаче да бъдат завеждани пред съдилища, в чиито райони се намират техните седалища, дори когато делото е заведено срещу основното дружество.

Множество ответници и кумулативно съединени искове (член 82 от Гражданския процесуален кодекс)

В случаите, когато има повече от един ответник по едно и също дело, същото следва да бъде заведено в съда по местожителството на мнозинството от ответниците. Ако еднакъв брой ответници имат различни местожителства, ищецът може да избере съда по местоживеене на който и да е от тях.

Ако ищецът подава няколко иска, които попадат в териториалната компетентност на различни съдилища, ищецът има право да подаде исковата молба пред което и да било от тези съдилища.

Единственото изключение от горното правило е случаят, когато по преценка на самия съд последният не е компетентен да разгледа някой от исковете поради липса на териториална компетентност, надвишаване на прага ва материалния интерес на неговата компетентност или въз основа на споразумение. Ако съдът откаже да разгледа делото на това основание, исковата молба следва да бъде подадена пред съда, компетентен да разгледа засегнатия иск. Такава хипотеза е налице например в определени случаи, когато компетентността на съда да разгледа някоя от исковите претенции зависи от местонахождението на недвижим имот или от мястото на изпълнение на задължението на длъжника. Това се прилага и при дела, свързани със заповед за защита (providência cautelar) или подготвителни действия (diligência antecipada), и при дела, по които са страни съдии или техни роднини, някои изпълнителни дела, дела, които трябва да бъдат присъединени към други дела, дела, при които на ответника не е връчена призовка преди постановяване на решението, или дела, по които съдът не е компетентен поради цената на иска по съответното дело.

Когато са предявени няколко иска, между които има обусловеност или субсидиарност, делото следва да бъде заведено пред съда, който е компетентен да разгледа основния иск.

Дела, при които една от страните е съдия, съпруг (съпруга) на съдия или някои роднини (член 84 от Гражданския процесуален кодекс)

Що се отнася до искове с участието на съдия, съпруга (съпруг) на съдия, някой от неговите низходящи или възходящи, или лице, с което съдията живее в едно домакинство, и когато такива дела трябва да бъдат заведени в съдебния район, в който съдията упражнява своята дейност, компетентен е главният съд в съдебния район, който се намира най-близо до съдебния район на съдията.

Ако искът е предявен в района на компетентност на съдия, лишен от право да упражнява правомощията си, или ако той или тя е изпратен/а в дадения район, когато съдебното производство вече е в ход, делото се препраща на най-близкия съдебен район.

Горепосочените правила не се прилагат за съдебните райони с повече от един съдия, като в този случай делото се разпределя или прехвърля на друг съдия в същия съдебен район.

Разглеждане на жалби

Жалбите се подават до съда, който се явява йерархически висшестоящ на съда, произнесъл обжалваното решение (член 83 от Гражданския процесуален кодекс).

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Изложеното по-долу е общ отговор на тези три въпроса.

Компетентност по местонахождението на имуществото

Исковете, свързани с вещни или лични права върху недвижимо имущество, искове за делба на съсобственост, за отстраняване от владение (евикция), за права на преференциално изкупуване или за възбрана, както и исковете, свързани с учредяване на втора ипотека, заместване, ограничаване или заличаване на ипотека от недвижим имот, се предявяват пред съда по местонахождение на имота.

Независимо от горното, исковете, свързани учредяване на втора ипотека, заместване, ограничаване или заличаване на ипотека от кораби или въздухоплавателни средства се предявяват пред съда в съдебния район, където е регистриран корабът, съответно въздухоплавателното средство. Ако ипотеката е учредена върху кораби или въздухоплавателен съд, регистрирани в няколко съдебни района, ищецът може да избере който и да е от тях.

Когато искът се отнася до съвкупност от движими вещи, принадлежащи на едно лице и предназначени за еднократна употреба, или до движимо и недвижимо имущество, или до недвижими имоти, които се намират в различни съдебни райони, то се завежда в съда, в чийто район се намира недвижимото имущество с най-висока стойност. Тази стойност се определя въз основа на стойностите от имотния регистър. Ако недвижимият имот, за който се отнася искът, е разположен на територията на повече от един съдебен район, ищецът може да предяви иска в който и да било от районите (член 70 от Гражданския процесуален кодекс).

Компетентност по дела, свързани с изпълнение на договорни задължения

Исковете за реално изпълнение на задължения, както и исковете за обезщетение при неизпълнение или при частично неизпълнение на задължения или за прекратяване на договор поради неизпълнение, се предявяват пред съда по местожителство на ответника.

Кредиторът обаче може да избере съда по мястото, където е трябвало да бъде изпълнено задължението, когато ответникът е юридическо лице или когато местожителството на кредитора е в метрополни области Лисабон или Порто, и местожителството на ответника е в същата метрополна област.

По искове с предмет гражданска отговорност за непозволено увреждане (деликт) или риск, компетентен е съдът в района, където се намира мястото на извършване на деянието (член 71 от Гражданския процесуален кодекс).

Развод и раздяла

Компетентен да разглежда дела за развод или за законна раздяла е съдът по местожителство или пребиваване на ищеца (член 72 от Гражданския процесуален кодекс).

Искове за плащане на възнаграждение

По отношение на искове за плащане на възнаграждения на законни представители или вещи лица и за събиране на авансови суми за клиента ще бъде компетентен съдът, в който е предоставена услугата. Исковете за изплащане на възнаграждение се присъединяват към делото, по което са предоставени услугите.

Ако делото, по което са предоставени услугите, е заведено пред апелативния съд или пред Върховния съд, искът за плащане на възнаграждение се разглежда от районния съд по местожителството на длъжника (член 73 от Гражданския процесуален кодекс).

Установяване и разпределение на щетите при обща авария

Съдът в района на пристанището, където е доставен или е трябвало да бъде доставен товарът на кораб, претърпял обща авария, е компетентен да установи и разредели щетите от общата авария (член 74 от Гражданския процесуален кодекс).

Загуби и щети вследствие на сблъсък между кораби

Иск за претърпени загуби и вреди в резултат на сблъскване на кораби може да бъде предявен в съда по мястото на настъпване на произшествието, в съда по местожителството на собственика на кораба, причинил сблъскването, в съда по мястото, където този кораб е базиран или се намира, или в съда на първото пристанище на акостиране на кораба, който е бил ударен (член 75 от Гражданския процесуален кодекс)..

Възнаграждения за спасяване или оказване на помощ на кораби

Исковете за плащане на възнаграждение за спасяване или оказване на помощ на кораб могат да се предявяват в съда в района на мястото, където е настъпило събитието, или в района по местожителството на собственика на спасените вещи или в района, в който е регистриран или намерен спасеният кораб (член 76 от Гражданския процесуален кодекс).

Заличаване на тежести върху кораби

Искове за установяване на липса на тежести върху кораб, придобит безвъзмездно или възмездно, се предявяват пред съда в района на пристанището, където е закотвен плавателният съд към момента на придобиването (член 77 от Гражданския процесуален кодекс).

Обезпечителни мерки и подготвителни действия

Молби за налагане на запор или възбрана върху вещи и тяхното отнемане могат да бъдат подадени в съда, в който трябва да бъдат образувани съответните производства, или в съда по местонахождение на вещите, или, ако вещите се намират в няколко съдебни района — в един от тях.

Компетентен да разгледа искане за незабавно спиране на ново строителство като обезпечителна мярка (embargo de obra nova), е съдът по мястото на извършване на бъдещите строителни работи.

За други обезпечителни мерки е компетентен съдът, пред който е предявен съответният иск.

Молби за предприемане на подготвителните действия за представяне на доказателства се подават в съда, в чийто района трябва да бъдат предприети действия.

Обезпечителните производства и подготвителните действия за предоставяне на доказателства се присъединяват към съответния иск, когато е необходимо, се прехвърлят на съда, пред който е предявен искът (член 78 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдебни уведомления

Исканията за изпращане на съдебни уведомления се подават в съда по района на пребиваване на адресата на съответното уведомление (член 79 от Гражданския процесуален кодекс).

Изпълнение (член 89 от Гражданския процесуален кодекс)

Като общо правило компетентен в изпълнителните производства е съдът по местожителството на длъжника, освен ако изрична законова разпоредба или правилата, изложени по-долу, не предвиждат друго.

Взискателят, който иска принудително изпълнение, може да избере съда по мястото, където е трябвало да бъде изпълнено задължението, когато длъжникът, срещу когото се иска принудително изпълнение, е юридическо лице, или местожителството на взискателя, който иска принудително изпълнение, е в метрополни области Лисабон или Порто, и местожителството на длъжника, срещу когото се иска принудително изпълнение, е в същата метрополна област.

Ако изпълнителното производство има за предмет връщането на вещи или на дълг, обезпечен с вещни права, компетентен е съдът по местонахождение на вещта, подлежаща на връщане или съответно на тази, върху която са учредени вещни тежести.

Когато изпълнителното производство е подсъдно на съда по местожителството на страната, срещу която се търси принудителното изпълнение, и тази страна няма местожителство, но притежава собственост на територията на Португалия, компетентен е съдът по местонахождение на имуществото — собственост на ответната страна.

Съдът по местонахождение на имуществото е компетентен също така, когато: изпълнителното производство трябва да бъде образувано в португалски съд, тъй като се отнася до действителността на учредяването/ликвидацията на дружества/други юридически лица със седалище в Португалия или действителността на решенията на техните органи; и не се прилага нито една от хипотезите, предвидени в предходните или следващите правила, приложими по отношение на принудителното изпълнение.

При дела, свързани с изпълнителни производства в териториалната компетентност на различни съдилища, компетентен е съдът по местожителство на ответника по молбата за принудително изпълнение.

При принудително изпълнение на решение от португалските съдилища молбата за принудително изпълнение, която е част от производството, в рамките на което е постановено решението, се вписва в същата преписка по делото. Ако впоследствие делото се разглежда на въззивна инстанция, принудителното изпълнение се включва в официалния препис от досието по делото. Когато за принудителното изпълнение е компетентно специализирано отделение, на него се изпращат по възможно най-бърз начин препис от съдебното решение, молбата за образуване на изпълнителното производство и придружаващите документи.

Ако решението е постановено от арбитражен състав в рамките на арбитражно производство с място на арбитража в Португалия, изпълнителното производство е в компетентността на районния съд по място на арбитража (член 85 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако искът е бил предявен пред апелативен съд или пред Върховния съд, компетентен по изпълнителното производство е съдът по местожителството на страната, срещу която се иска принудително изпълнение. Ако страна, срещу която се иска принудително изпълнение, е съдия или някой роднина на съдия, се прилагат правилата, посочени по-горе в раздел „Дела, при които една от страните е съдия, съпруг(съпруга) на съдия или някои роднини“. Във всеки случай, досието по делото във връзка с установителното производство или копие от същото се изпраща на компетентния съд за принудително изпълнение (член 86 от Гражданския процесуален кодекс).

При принудително изпълнение, свързано с разходи, глоби или дължимо обезщетение в резултат на шиканьозен процес, е компетентен съдът, в който е образувано производството, довело до уведомяване за съответната сметка или споразумение. Принудителното изпълнение за разходи, глоби и обезщетения се присъединява към съответното основно съдебно производство.

Когато разпореждането за плащане на разноски, глоби и обезщетения е постановено от апелативен съд или от Върховния съд, изпълнителното производство се провежда пред първоинстанционния съд, компетентен в района, в който се разглежда делото (член 87 и член 88 от Гражданския процесуален кодекс).

По отношение на принудително изпълнение, основано на чуждестранно съдебно решение, е компетентен съдът по местоживеене на длъжника. (член 86 във връзка счлен 90 от Гражданския процесуален кодекс).

По отношение на европейска заповед за плащане, (Регламент (ЕО) № 1896/2006 от 12 декември 2006 г., изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421), компетентен е районният съд в Порто, централна инстанция (Tribunal de Comarca do Porto, Instância Central), 1-во гражданско отделение.

Трудово право

Като общо правило, исковете се предявяват пред съда по местожителството на ответника. Работодателите и застрахователните дружества, както и институциите по обществено осигуряване, се считат за установени и в населеното място, където имат клон, агенция, делегация или представителство (член 13 от Закона относно трудовите съдилища).

Искове, произтичащи от трудов договор, заведени от служител срещу работодател, могат да бъдат предявени в съда по мястото на изпълнение на трудовите задължения или в съда по местожителството на служителя.

Ако има няколко ищци, компетентен е съдът по мястото на изпълнение на трудовите задължения или съдът по местожителството на някой от ищците.

Ако трудът се полага на повече от едно място, исковете, произтичащи от трудовия договор, могат да бъдат предявени пред съда на някое от тези места (член 14 от Закона относно трудовите съдилища).

Исковете, произтичащи от трудова злополука или професионално заболяване, се предявяват пред съда по мястото, където е настъпила злополуката или където заболелият служител последно е извършвал трудова дейност, в резултат на която би могло да е възникнало заболяването.

Ако злополуката е настъпила в чужбина, искът се предявява в Португалия в съда по местожителството на пострадалия.

В случай че има няколко бенефициери, компетентен е съдът по местожителството на мнозинството от ищците или, ако броят им е еднакъв, съдът по местожителството на ищеца, пръв подал искова молба.

Ако пострадалият или заболелият служител или бенефициерът е регистриран като моряк или член на екипажа на въздухоплавателно средство и злополуката е настъпила или заболяването е открито по време на пътуване, компетентен да разгледа иска е и съдът на първото населено място на националната територия, достигнато от кораба или въздухоплавателното средство, или съответно съдът по мястото на регистрация на кораба или въздухоплавателното средство (член 15 от Закона относно трудовите съдилища).

В случай на колективно уволнение обезпечителни мерки за спиране, както и възраженията трябва да се предявяват пред съда по местонахождение на предприятието, където се полага трудът.

Ако колективното уволнението засяга служители от няколко предприятия, компетентен е съдът по местонахождение на предприятието с най-голям брой уволнени служители (член 16 от Закона относно трудовите съдилища).

Несъстоятелност

За производствата по несъстоятелност, компетентен е съдът по седалището или местожителството на длъжника или съответно на завещателя към датата на смъртта, в зависимост от случая.

Компетентен е и съдът, в чийто район се намира центърът на основните интереси на длъжника. Под това се разбира мястото, където той обичайно управлява такива интереси, и което е признато като такова от трети страни (член 16 от Кодекса по несъстоятелността и оздравяването на търговски предприятия).

Публикуването и регистрацията в публичен регистър на решение на чуждестранен съд за откриване на производство по членове 21 и 22 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. трябва да се заяви в съответния португалски съд, в чийто район се намира предприятието на длъжника. Когато длъжникът няма предприятие в Португалия, молбата се подава в търговското отделение на съда в Лисабон, ако в масата на несъстоятелността е включено търговско дружество. Ако в масата на несъстоятелността не е включено търговско дружество, е компетентно гражданското отделение на съда в Лисабон.

Посоченото по-горе правило за компетентност се прилага при признаването на обявяването в несъстоятелност в рамките на чуждестранно производство (член 288 от Кодекса по несъстоятелността и оздравяването на търговски предприятия).

Опис на наследство

По отношение на компетентността в производствата по опис на наследство, вж. информационния документ относно наследяването.

Издръжка за пълнолетни и малолетни или непълнолетни деца и определяне на родителската отговорност

По отношение на компетентността по установителни искове, свързани с плащания за издръжка за пълнолетни и малолетни или непълнолетни деца, по принудителното изпълнение във връзка с тях и по искове, свързани с определяне на родителска отговорност, вж. информационния документ относно издръжката.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Да, в определени граници.

На национално равнище страните могат чрез изрично споразумение да се отклонят от правилата за определяне на териториалната компетентност. Това е т.нар. договорена компетентност (competência convencional)(член 95 от Гражданския процесуален кодекс).

Договорената компетентност не може да бъде установена, в случай че съдът по своя инициатива обяви липса на териториална компетентност. Такава хипотеза е налице например в определени случаи, когато компетентността на съда зависи от местоположението на недвижим имот, от мястото на изпълнение на задължението или в случай на заповед за защита или подготвителни действия. Горното важи и за случаите, когато страните по иска са съдии или определени роднини на съдии, за някои производства за принудително изпълнение, за делата, които следва да се присъединят към други дела, както и за делата, в които ответникът не е редовно призован преди постановяване на съдебното решение. В горните хипотези не се допуска отклонение от правилата за териториалната компетентност чрез споразумение.

Недопустими са и отклонения от правилата за компетентността по отношение на предмета на делото, йерархията на съдилищата и материалния интерес.

Договорената компетентност, когато е допустима, има същата задължителна сила като компетентността, определена в закона. Споразумението за компетентността трябва да отговаря на формалните изисквания на договора, от който произтича задължението. Във всеки случай, споразумението следва да бъде сключено в писмена форма и да посочва изрично въпросите, до които се отнася, както и критерият за определяне на компетентния съд.

На международно равнище, страните могат чрез споразумение да определят компетентната юрисдикция за уреждане на определен спор или спорове, произтичащи от дадено правоотношение, при условие че спорното правоотношение е свързано с повече от една правна система. Това са т.нар. частни споразумения за избор на съд (pactos privativos e atributivos de jurisdição) (член 94 от Гражданския процесуален кодекс).

Възлагането чрез споразумение може да предвижда предоставяне на изключителна компетентност или компетентност, която е алтернативна на тази на португалските съдилища, ако съществува такава. В случай на съмнение се приема, че компетентността е изключителна.

Изборът на компетентност е валиден, само когато са изпълнени всички следващи условия:

• отнася се до отчуждими права;
• изборът е допустим съгласно законодателството на избрания компетентен съд;
• изборът е обоснован със значителен интерес за двете страни или за едната от тях, при условие че в този случай изборът на юрисдикция не води до значителни неудобства за другата страна;
• предметът на делото не е в изключителната компетентност на португалските съдилища;
• изборът е резултат от писмено споразумение или съгласие, потвърдено в писмен вид, което изрично посочва избрания компетентен съд.

И в двете хипотези - на договорена компетентност (национална) и при частните споразумения за избор на съд (международна), за писмено споразумение се счита всеки документ, подписан от страните или създаден при размяната на писма, факсове, телеграми или други средства за комуникация, за които остава писмен запис, независимо дали този документ съдържа пряко договорката на страните или клауза, която препраща към такава договорка.

В трудовите съдилища споразумения или клаузи, изключващи законоустановената териториална компетентност, са нищожни (член 19 от Закона относно трудовите съдилища).

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Както вече беше посочено, специализираните първоинстанционни съдилища в Португалия са централните съдилища към всеки районен съд, местните граждански съдилища и съдилищата с по-широка компетентност

Родовата подсъдност на всяко от съдилищата ще бъде разгледана по-долу, за да се изясни към кой съд следва да се обърнете в зависимост от предмета на иска. Както вече бе обяснено, по правило делото се образува пред първоинстанционния съд и се отнася към съдилища от по-горна инстанция само при обжалване.

Централни граждански съдилища (член 117 от Закон № 62/2013)

• обикновени граждански установителни искове с интерес до 50 000,00 EUR;
• изпълнителни производства по граждански дела с интерес до 50 000,00 EUR в съдебни райони, които не попадат в компетентността на друго отделение или съд;
• обезпечителни производства по искове в тяхната компетентност;
• искове, принудително изпълнение и обезпечителни производства, които биха били от компетентността на търговското отделение в районите, в които такива отделения не съществуват.
• висящи дела пред местни съдилища, по които има изменение на размера на иска до стойност над 50 001,00 EUR;
• производства, свързани с отглеждането на малолетни или непълнолетни деца, в съдебен район извън компетентността на специализиран съд по семейни дела или по дела за непълнолетни;
• обикновени установителни искове на стойност над 50 001,00 EUR, чийто предмет е в компетентността на морския съд, в съдебните райони извън териториалната компетентност на същия съд.

Централни съдилища, занимаващи се със семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица

(Гражданско състояние на лицата и семейството)(член 122 от Закон № 62/2013)

• охранителни производства между съпрузи;
• охранителни производства в случаи на съжителство на семейни начала или свързани с лица, които живеят заедно в едно домакинство;
• искове, свързани със законна раздяла или развод;
• искове за обявяване на нищожност или за унищожаване на граждански брак;
• обявяване по съдебен ред на добросъвестност от съпруг в случай на обявяване на путативен брак за нищожен;
• искове и изпълнителни производства за плащане на издръжка между съпрузи и между бивши съпрузи;
• други искове, свързани с гражданското състояние на лицата и семейството;
• искове в компетентността на съдилищата в производства по опис в резултат на законна раздяла, развод, обявяване на нищожност или унищожаване на граждански брак, както и в специфични случаи на делба на собственост, за които се прилагат за тези производства.

(Малолетни или непълнолетни деца и пълнолетни деца)(член 123 от Закон № 62/2013)

• установяване на попечителство и управление на имущество;
• назначаване на лице за представител на малолетно или непълнолетно дете и назначаване на настойник/попечител (curador-geral), който да представлява малолетното или непълнолетното дете извън съда и да носи родителската отговорност за същия;
• разрешаване на осиновяване;
• уреждане на упражняването на родителската отговорност и свързаните с това въпроси;
• определяне на дължимата издръжка за малолетни или непълнолетни деца и за пълнолетни или еманципирани деца, по отношение на които има съдебно решение, постановено, когато са били малолетни или непълнолетни, с което им се присъжда издръжка;
• разглеждане на съответното изпълнително производство за плащане на издръжката;
• разпореждане за поставяне на малолетни или непълнолетни деца под институционална грижа до тяхното осиновяване (confiança judicial de menores);
• разпореждане на мерки за настаняване при лице, избрано за осиновител, или в институция с оглед бъдещо осиновяване;
• установяване на трайни отношение на приемна грижа (apadrinhamento civil) и отмяна на такива решения;
• упълномощаване на законния представител на малолетни или непълнолетни деца да извършва определени действия, да утвърждава онези действия, които може да са били извършени без разрешение, и да договаря условията относно приемането на дарения;
• вземане на решения относно гаранцията (caução), която родителите следва да предоставят в полза на своите малолетни или непълнолетни деца;
• разпореждане на цялостно или частично отнемане или налагане на ограничения на родителските права;
• служебно определяне на майчинство и бащинство и разглеждане на оспорвания и разследвания на майчинство и бащинство;
• в случай на несъгласие между родителите, постановяване на решение относно името и фамилията на малолетното или непълнолетно дете;
• когато е налице попечителство върху имущество или управление на имущество, съдът определя възнаграждението на попечителя или управителя, компетентен е да оттегля, освобождава или отстранява попечителя, управителя или члена на семейния съвет(conselho de família), изисква и оценява сметки, разрешава заместването на законна ипотека (hipoteca legal) и определя увеличаването и заместването на предоставената гаранция, както и назначава специален настойник или попечител, който да представлява малолетното или непълнолетното лице в извънсъдебни производства;
• назначаване на специален настойник или попечител, който да представлява малолетното или непълнолетното дете по всяко дело за настойничество или попечителство;
• изменение, отмяна и преразглеждане на осиновяването, изискване и оценка на сметките на осиновителя и определяне на размера на доходите, предназначени за издръжка на осиновения;
• вземане на решение за увеличение или замяна на гаранцията, предоставена в полза на малолетните или непълнолетни деца;
• изискване и оценка на сметките, които родителите са задължени да предоставят;
• разглеждане на други въпроси, посочени в производствата по предходния параграф;
• разглеждане на решенията на други органи в случаите, когато законът им запазва някои от правомощията, посочени в предходните шест точки.

(Настойничество или попечителство с цел образование и защита) (член 124 от Закон № 62/2013)

• подготовка, разглеждане и вземане на решения в производства, свързани с отглеждането на малолетни или непълнолетни деца;
• прилагане на мерки във връзка с отглеждането на малолетни и непълнолетни деца и контрол на тяхното изпълнение във всички случаи, когато дете или млад човек е изложен на риск и не е възможна намеса от страна на комисията за защита на децата;
• изпълнение на съдебните актове във връзка с разследване на настойничество или попечителство с цел образование в (inquérito tutelar educativo);
• оценка на фактите, квалифицирани от закона като престъпление, извършено от малолетно или непълнолетно дете на възраст между 12 и 16 години, с оглед прилагане мярка за настойничество или попечителство;
• прилагане и преглед на мерките за настойничество или попечителство;
• обявяване на прекратяване или отмяна на мерките за настойничество или попечителство;
• разглеждане на жалби срещу решения за налагане на дисциплинарни мерки спрямо малолетни или непълнолетни деца, на които е наложена мярка за задържане.

Бележка

Компетентността на централните съдилища, занимаващи се със семейни дела, и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, по отношение на дела във връзка с настойничество или попечителство с цел образование и защита, се преустановява, ако: в наказателно производство за престъпление, извършено от ненавършило пълнолетие лице на възраст между 16 и 18 години, се прилага наказание, което трябва да се изтърпи ефективно, включващо лишаване от свобода; или ненавършилото пълнолетие лице навърши 18 години преди датата на решението на първа инстанция.

Централни трудови съдилища

(Гражданскоправни спорове) (член 126 от Закон № 62/2013)

• въпроси, свързани с отмяната и тълкуването на неадминистративни актове, свързани с колективно регулиране на условията на труд;
• въпроси, произтичащи от правоотношенията между работодател и служители, и отношения, установени с оглед на сключване на трудови договори;
• въпроси, произтичащи от трудови злополуки и професионални заболявания;
• въпроси, свързани с полагане на грижи, болници, доставка на лекарства, произтичащи от предоставяне на клинични услуги, протези и ортопедични устройства, или от всякакви други услуги, извършени или заплатени в полза на жертвите на трудови злополуки или професионални заболявания;
• искове за отмяна на актове и договори, подписани от който и да е компетентен орган с цел заобикаляне на задълженията, произтичащи от прилагането на законодателството относно синдикалните организации или трудовото законодателство;
• въпроси, произтичащи от договори, които по закон се считат за равностойни на трудови договори;
• въпроси, произтичащи от договори за обучение и стаж;
• въпроси, засягащи служители, които са наети от една и съща организация, във връзка с права и задължения, произтичащи от действия, извършени съвместно в хода на работните им отношения, или които са резултат от незаконно действие, извършено от някой от тях по време на или вследствие на изпълнението на нейните задължения; в това отношение наказателните съдилища имат компетентност относно гражданската отговорност, свързана с наказателна отговорност;
• въпроси, възникващи между институции за социална сигурност или институции, отговорни за семейните обезщетения, и бенефициерите, с оглед на правни, регулаторни или законови права, правомощия и задължения на всяка от тези страни; това не засяга компетентността на административните и данъчните съдилища;
• въпроси, възникващи между профсъюзните сдружения и техни членове или хора, представлявани от тях или засегнати от техните решения, по отношение на правни, регулаторни или законови права, правомощия и задължения на всяка от тези страни;
• производства за ликвидация и разпределяне на активите на институции за социална сигурност или профсъюзни сдружения, когато не са налице законови разпоредби, които забраняват това;
• въпроси, възникващи между институции за социална сигурност или профсъюзни сдружения по отношение на съществуването, обхвата или характера на правни, регулаторни или законови правомощия или задължения на една от тези страни, които могат да засегнат другата страна;
• принудително изпълнение въз основа на техните решения или други разпореждания за принудително изпълнение при зачитане на компетентността, с която разполагат други съдилища;
• въпроси, възникващи между страни по трудово правоотношение или между една от тези страни и трета страна, когато произтичат от отношения, свързани с дадено трудово правоотношение, и когато искането се подава заедно с друго искане, по което пряка компетентност има трудово отделение;
• въпроси, включващи насрещни искове, свързани с иска в съответствие с посоченото в предходната точка, освен в случай на обезщетение, за което такава връзка не се изисква;
• гражданскоправни въпроси във връзка със стачки;
• въпроси, възникващи между комитетите на работниците и съответните координационни комитети, дружеството или служителите на дружеството;
• всички въпроси по отношение на контрола върху законността на конституцията, устава/учредителния договор на дружеството (включително промените в него), функционирането и закриването на профсъюзни сдружения, асоциации на работодатели и комитети на работниците;
• други въпроси, определени със закон.

(по отношение на административни нарушения)

• разглеждане на жалби срещу решения на административни органи в административнонаказателни производства по трудовоправни и осигурителноправни въпроси.

Централни граждански съдилища (член 128 от Закон № 62/2013)

• производства по несъстоятелност и специални производства по оздравяване на търговски дружества;
• установителни искове за обявяване на несъществуването, нищожността или отмяната на устава/учредителния договор на търговско дружество;
• искове, свързани с упражняването на права в търговско дружество;
• искове за спиране и отмяна на решения на търговски дружества;
• искове за съдебно прекратяване на търговски дружества;
• искове за прекратяване на европейско акционерно дружество;
• искове за прекратяване на холдингови дружества;
• искове, посочени в Кодекса за търговския регистър;
• искове за прекратяване на кредитна или финансова институция;
• свързани въпроси, присъединени производства и принудително изпълнение на решения във връзка с исковете и делата, посочени в предходните точки.
• обжалвания на решения на длъжностните лица по вписване към търговския регистър;
• обжалвания на решения, издадени от длъжностните лица по вписване в рамките на административното производство за прекратяване и ликвидация на търговски дружества.

Централни съдилища за принудително изпълнение (Juízos centrais de execução) (член 129 от Закон № 62/2013)

• Граждански изпълнителни производства, с изключение на: компетентност, предоставена на съда за интелектуална собственост, съда по конкуренцията, регулацията и надзора, морския съд, съдилища, занимаващи се със семейни дела и с дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, трудовите съдилища, търговските съдилища, както и принудителното изпълнение на съдебни решения, постановени от наказателния съд, които съгласно наказателното производство не могат да се разглеждат от граждански съд.

СЪДИЛИЩА С ПО-ШИРОКА КОМПЕТЕНТНОСТ

Съд за интелектуалната собственост (Tribunal da propriedade intelectual) (член 111 от Закон № 62/2013).

• искове, свързани с авторско право и сродните му права;
• искове, свързани с индустриална собственост;
• искове за обезсилване и отмяна съгласно Кодекса за индустриалната собственост;
• жалби срещу решения на Националния институт по индустриална собственост (Instituto Nacional da Propriedade Industrial, I. P.), които: предоставят или отхвърлят права върху индустриална собственост или са свързани с прехвърляния, лицензи или декларации за морална остарялост, или имат за предмет действия, които засягат, изменят или отменят права върху индустриална собственост;
• обжалване и преразглеждане на решения или всякакви други мерки, които могат да бъдат оспорени по закон, предприети от Националния институт за индустриална собственост (Instituto Nacional da Propriedade Industrial, I. P.) в административнонаказателно производство;
• установителни искове, свързани с имената на интернет домейни;
• жалби срещу решения на Националната фондация за научен анализ (Fundação para a Computação Científica Nacional) — в качеството ѝ на орган, отговарящ за регистрацията на имената на домейни .PT — която регистрира, отхвърля регистрация или премахва имената на домейн .PT;
• искове, свързани с фирмени или дружествени имена;
• жалби срещу решения на Института по регистрите и нотариусите (Instituto dos Registos e do Notariado, I. P.) относно допустимостта на дружествените и фирмените имена съгласно законовите правила за Националния регистър на юридическите лица (Registo Nacional de Pessoas Colectivas);
• искове, свързани нелоялна конкуренция по отношение на индустриална собственост;
• мерки за получаване и съхранение на доказателства и за предоставяне на информация, когато това е необходимо с оглед защитата на права на интелектуална собственост и авторски право;
• свързани въпроси, присъединени производства и процедури по изпълнение на решения във връзка с исковете и жалбите, посочени в предходните точки.

(Съд по конкуренцията, регулацията и надзора)(Tribunal da concorrência, regulação e supervisão) (член 112 от Закон № 62/2013)

• Обжалване, преразглеждане и принудително изпълнение на решения, разпореждания и други мерки в рамките на административнонаказателно производство, които могат да бъдат законово оспорвани:
  • издадени от органа по конкуренцията;
  • издадени от Националния орган за съобщенията;
  • издадени от Португалската банка;
  • издадени от Комисията за пазарно регулиране и надзор;
  • издадени от Органа за регулиране на медиите;
  • издадени от Португалския осигурителен институт;
  • издадени от други независими административни органи с регулаторни и надзорни функции;
  • обжалване, преразглеждане и принудително изпълнение на:
    • решения на компетентния орган, постановени в административно производство, както е предвидено в правните норми относно конкуренцията;
    • решение на министър, което по изключение разрешава концентрация между дружества, забранена с решение на органа по конкуренцията;
    • други решения, издадени от органа по конкуренцията, които подлежат на обжалване съгласно правните норми относно конкуренцията;
    • свързани въпроси, присъединени производства и принудително изпълнение на решения по всички жалби, дела, искове и преразглеждания, посочени в предходните точки.

Морски съд (Tribunal marítimo) (член 113 от Закон № 62/2013).

• обезщетения за вреди, причинени или претърпени от кораби, лодки и други плавателни съдове или произтичащи от морската им употреба, съгласно общия ред на закона;
• въпроси, свързани с договори за строителство, ремонт, покупка и продажба на кораби, лодки и други плавателни съдове, при условие че те са предназначени за морска употреба;
• въпроси, свързани с договори за морски транспорт, комбинирани или мултимодални договори за транспорт;
• въпроси, свързани с договори за речен или канален транспорт, в рамките на ограниченията на зоните с морска компетентност във вътрешните водни пътища и съответните дъна и брегове, както са определени от закона;
• въпроси, свързани с договори за морска употреба на кораби, лодки и други плавателни съдове, а именно договори за чартърни кораби и за финансов лизинг;
• въпроси, свързани с договори за застраховане на кораби, лодки и други плавателни съдове, предназначени за морска употреба, както и на техните товари;
• въпроси, свързани с ипотеки и залог върху кораби и лодки, както и каквито и да било вещни гаранции върху плавателни съдове и техните товари;
• специални производства, свързани с кораби, лодки и други плавателни съдове и техните товари;
• обезпечителни производства, свързани с кораби, лодки и други плавателни съдове, съответните им товари и парични средства и други вещи, принадлежащи към корабите, лодките и другите плавателните съдове, както и искания за предварителни мерки до капитаните на пристанища за спиране на напускането на вещите, които са предмет на мерките;
• въпроси, свързани с обща или частна авария, включително щети, причинени на други плавателни съдове, предназначени за морска употреба;
• въпроси, свързани с помощ и спасяване по море;
• въпроси, свързани с договори за теглене и пилотиране;
• въпроси, свързани с отстраняването на останки от катастрофи;
• гражданска отговорност за вреди в резултат на замърсяване на морето или на други водни участъци в компетентността на съда;
• експлоатацията, загубата, откриването или присвояването на пособия или съоръжения за риболов или събиране на морски дарове, мекотели и морски растения, котви, такелаж, устройства, принадлежности и други предмети, предназначени за навигация или риболов, както и вреди, причинени на или от такива предмети;
• вреди, нанесени върху имущество в публична морска област;
• собственост и владение на потънали стоки и вещи, произхождащи от или възникнали в морските води, или съществуващи останки, намиращи се на или под морското дъно, или произхождащи от или съществуващи във вътрешни води, доколкото имат отношение към морския интерес;
• запори и възбрани;
• всички общи въпроси в областта на морското търговско право;
• жалби срещу решения на капитана на пристанището, постановени в рамките на административнонаказателни производства в областта на морското право.
• свързани въпроси, присъединени производства и принудително изпълнение на решения във връзка с исковете и делата, посочени в предходните точки.

ВИСШЕСТОЯЩИ СЪДИЛИЩА

Апелативни съдилища (член 67 от Закон № 62/2013).

На втора инстанция апелативните съдилища включват отделения по граждански дела, наказателни дела, дела в областта на социалната сигурност, семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, търговски дела, дела, свързани с интелектуалната собственост и с конкуренцията, регулацията и надзора. Създаването на отделения в областта на социалната сигурност, по семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, търговски дела, както и дела, свързани с интелектуалната собственост и с конкуренцията, регулацията и надзора, зависи обаче от обема и сложността на работата.

Върховен съд (Supremo Tribunal de Justiça) (член 47 от Закон № 62/2013)

Като последна инстанция, Върховният съд има отделения за граждански дела, наказателни дела и дела в областта на социалната сигурност.

Относимо законодателство

Граждански процесуален кодекс

Закон № 62/2013

Трудово-процесуален кодекс

Кодекс по несъстоятелността и оздравяването на търговски предприятия

Забележка

Звеното за контакт, съдилищата или другите субекти и органи не са обвързани с информацията, която се съдържа в настоящия информационен документ. Поради това трябва да се направи справка и с действащите правни текстове и последващите им изменения.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Съдът на коя държава е компетентен? - Румъния

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Освен общите съдилища в Румъния има и специализирани отделения или състави за разрешаване на спорове по определени въпроси.

Съгласно разпоредбите на Закон № 304/2004 относно организацията на съдебната система, Висшият касационен съд (Înalta Curte de Casație și Justiție) има 4 отделения — Първо гражданско отделение, Второ гражданско отделение, Наказателно отделение, Отделение за административни и данъчни спорове — състав от девет съдии и съвместни състави, всеки със своя компетентност. Апелативните съдилища, трибуналите или, където е необходимо, съдилищата от първа инстанция имат специализирани отделения или състави за граждански дела, наказателни дела, дела по въпросите на семейството и ненавършилите пълнолетие деца, дела по административни и данъчноправни спорове, дела, свързани с трудови спорове и спорове относно социалното осигуряване, дружествата, търговския регистър, несъстоятелността, нелоялната конкуренция, морското и речно корабоплаване. Могат да бъдат създавани специализирани трибунали, които да се произнасят по посочените по-горе въпроси, когато е необходимо.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

В Гражданският процесуален кодекс се установява нормалната процедура за граждански дела. Разпоредбите му се отнасят и до други въпроси, освен ако законите, които регламентират тези въпроси, предвиждат друго.

Членове 94—97 от Гражданския процесуален кодекс регламентират материалната компетентност на гражданските съдилища.

Като първоинстанционни съдилища, съдилищата от първа инстанция разглеждат следните дела, свързани с молби, които могат (не могат) да бъдат измерени в пари:

• молби, които по реда на Гражданския кодекс са от компетентността на Съда за настойничество/попечителство и семейни въпроси;
• молби, свързани с регистрите за гражданско състояние;
• молби, свързани с управлението на многоетажни сгради, апартаменти или пространства, изключителна собственост на различни лица, или с правоотношения, установени от асоциации на управителите на етажна собственост с други физически или юридически лица;
• молби за принудително извеждане;
• молби, отнасящи се до общи стени и канали, разстоянието между сгради и насаждения, правото на преминаване, тежести и други ограничения, засягащи правото на собственост;
• молби, свързани с промени или означаване на границите на поземлен имот;
• молби за защита на владение;
• молби, свързани със задължения да бъдат извършени или да не бъдат извършени действия, които не могат да бъдат измерени в парични средства;
• молби за съдебна делба, независимо от стойността;
• молби за съдебна декларация за смъртта на лице;
• молби, свързани с наследство, независимо от стойността;
• молби, свързани с придобивна давност, независимо от стойността;
• молби, свързани със земя, с изключение на онези, които, съгласно специален закон, са от компетентността на други съдилища;
• други молби, които могат да бъдат измерени в парични средства, на стойност до 200 000 RON включително, независимо от капацитета на страните.

Съдилищата от първа инстанция също така разглеждат жалби срещу решения на органите на публичната администрация, имащи компетентност, и на други компетентни органи. Съдилищата от първа инстанция разглеждат и други жалби, за които имат компетентност, предвидена от закона.

Трибуналите разглеждат:

• като първоинстанционни съдилища — всички молби, които не са от компетентността на други съдилища, съгласно закона;
• като апелативни съдилища — жалби срещу решения, постановени от съдебни състави на първа инстанция;
• като касационни съдилища — делата, специално предвидени в закона;
• всички други жалби, за които имат компетентност, предвидена от закона.

Апелативните съдилища разглеждат:

• като първоинстанционни съдилища — делата по административни и данъчноправни спорове;
• като апелативни съдилища — жалби срещу съдебни решения, постановени от трибунали на първа инстанция;
• като касационни съдилища — делата, специално предвидени в закона;
• всички други жалби, за които имат компетентност, предвидена от закона.

Висшият касационен съд разглежда:

• жалби срещу решения на апелативните съдилища и срещу други решения в случаите, предвидени от закона;
• касации в интерес на закона;
• молби за преюдициално тълкуване на определени правни въпроси;
• всички други жалби, за които има компетентност, предвидена от закона.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Румънската система за гражданско правосъдие прави разграничение между по-нисшестоящи и по-висшестоящи съдилища, като материалната компетентност на съдилищата от различен ранг се установява въз основа на функционални критерии (вид на служебните задължения) и процесуални критерии (стойност, предмет или характер на спора).

След измененията на Гражданския процесуален кодекс по отношение на компетентността, трибуналите станаха съдилища с пълна компетентност за разглеждане на делата по същество на първа инстанция. Компетентността на съдилищата от първа инстанция включва разглеждането на искове с малък материален интерес и/или искове с по-малка сложност, които се срещат много често в практиката.

Апелативните съдилища са компетентни да разглеждат основно обжалвания, а Висшият касационен съд е общ касационен съд, който се грижи за еднаквото тълкуване и прилагане на закона на национално равнище.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Правилата за териториална компетентност в румънската система за гражданско правосъдие са установени в член 107 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно общото правило искът се подава в съдебната инстанция по местоживеенето или седалището на ответника.

2.2.2 Изключения от основните правила

Съществуват специални правила за териториална компетентност, като например:

• ако местоживеенето/седалището на ответника е неизвестно, исковата молба се подава в съда по местопребиваването/представителството на ответника, а ако и то не е известно — съответно по местоживеенето/седалището/местопребиваването или представителството на ищеца;
• исковата молба срещу частноправно юридическо лице може да бъде подадена и в съда, в чийто район се намира едно от неговите поделения, което няма собствена правосубектност;
• исковата молба срещу сдружение, дружество или друго юридическо лице без собствена правосубектност може да бъде подадена в съда, имащ компетентност върху лицето, на което членовете са възложили функциите по управление или администриране; при липсата на такова лице исковата молба може да бъде подадена в съда, имащ компетентност върху който и да е от членовете на въпросното юридическо лице;
• молбите срещу държавата, централните или местните власти и институции и други публичноправни субекти могат да бъдат подавани в съдебната инстанция по местоживеенето/седалището на ищеца или в съдебната инстанция по седалището на ответника.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В Румънският граждански процесуален кодекс са изложени няколко правила за алтернативна компетентност (членове 113—115). Съгласно тези правила териториално компетентни са също така следните съдилища:

• съдът по местоживеенето на ищеца (молби за установяване на бащинство или майчинство);
• съдът по местоживеенето на ищеца кредитор (задължение за издръжка);
• съдът по предвиденото в договора място на изпълнение на договорно задължение;
• съдът по местонахождението на недвижим имот (наемни правоотношения, производства за регистрация, обосноваване или коригиране на поземлени имоти);
• съдът по мястото на отпътуване/пристигане (договори за превоз);
• съдът по мястото на плащане (менителници, чекове, записи на заповед или други ценни книжа);
• съдът по местоживеенето на потребителя (обезщетяване на потребители по договори с лица, предоставящи професионални услуги);
• съдът по мястото, където е извършено деликтното действие или където е настъпила щетата — за молби, свързани със задълженията, произтичащи от такова действие.

Когато ответникът извършва редовно професионални, селскостопански, търговски, промишлени или подобни дейности извън своето местоживеене, исковата молба може също да бъде подадена в съда по мястото на извършване на дейностите, ако се отнася до парични задължения, които възникват на това място или следва да бъдат изпълнени на това място.

По отношение на застрахователните правоотношения, молбите за обезщетяване могат да бъдат подавани в съда по местоживеенето или седалището на застрахованото лице, в съда по местонахождението на застрахованото имущество или в съда, в чийто район е възникнал застрахователният риск.

Изборът на компетентност по взаимно съгласие се счита за нищожен, ако е направен преди възникването на правото на обезщетение, а по въпросите, свързани със задължителната застраховка „гражданска отговорност“, увреденото трето лице може също така да инициира пряко производство в съда по своето местоживеене или седалище.

Съдът по местоживеенето или местопребиваването на лице, което се ползва от закрила, се произнася по териториалната компетентност за молби, отнасящи се до закрилата на физически лица, за които съгласно Гражданския кодекс е компетентен съдът по настойничество/попечителство и семейни въпроси. По молбите, отнасящи се до допускането от съда по настойничество/попечителство и семейни въпроси на извършването на определени правни действия (по отношение на недвижим имот), е компетентен съдът по местонахождението на недвижимия имот. В този случай съдът по настойничество/попечителство и семейни въпроси, който е постановил решението, изпраща препис от решението на съда по настойничество/попечителство и семейни въпроси по местоживеенето или местопребиваването на ползващото се от закрила лице.

По молбата за развод е компетентен съдът от първа инстанция по мястото на последното общо жилище на съпрузите. Ако съпрузите нямат общо жилище или никой от тях не живее в мястото на последното общо жилище, за което е компетентен съдът от първа инстанция, компетентен е съдът от първа инстанция по мястото, където се намира жилището на ответника. Ако ответникът не живее в Румъния и румънските съдилища имат международна компетентност, компетентен е съдът по мястото, където се намира жилището на ищеца. Ако ищецът и ответникът не живеят в Румъния, по взаимно съгласие на страните молбата за развод може да бъде подадена във всеки съд от първа инстанция в Румъния. При липсата на такова съгласие молбата за развод се подава в Букурещкия съд от първа инстанция за пети район (член 915 от Гражданския процесуален кодекс).

Молби за разрешаване на индивидуални трудови спорове се подават в трибунала по местоживеенето/местоработата на ищеца (член 269 от Закон № 53/2003 — Кодекс на труда).

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Правилата за установяване на изключителна териториална компетентност се съдържат в членове 117—121 от Гражданския процесуален кодекс. По смисъла на тези разпоредби:

• молбите за вещни права върху недвижимия имот се подават само в съда по местонахождението на недвижимия имот. Ако недвижимият имот се намира в няколко района, компетентни за които са различни съдилища, исковата молба се подава в съда по местоживеенето/местопребиваването на ответника, при условие че този съд е компетентен за някой от съответните райони, в противен случай исковата молба може да бъде подадена във всеки съд по местонахождението на имота. Тези разпоредби се прилагат също така за молбите за защита на владеене, за означаване на граници, за ограничаване на правата върху недвижим имот и за съдебна делба на недвижим имот, освен ако неподелената съсобственост е наследствена;
• по отношение на наследствата, до делбата на неподелената съсобственост съдът по последното местоживеене на починалия има изключителна компетентност върху молбите, които се отнасят до:
  • валидността или изпълнението на завещателните разпореждания;
  • наследството, тежестите върху наследството и тежестите, свързани с евентуални искове на едни наследници срещу други наследници;
  • молбите на правоприемниците или кредиторите на починалото лице срещу всеки от наследниците или срещу изпълнителя на завещанието;
• по отношение на молбите, свързани с дружества, съдът по седалището на дружеството има изключителна компетентност до приключване на производството по ликвидация/заличаване;
• трибуналът по седалището на длъжника има изключителна компетентност по исковите молби, свързани с несъстоятелност или със споразумения с кредиторите;
• исковата молба от лице, упражняващо професионална дейност, срещу потребител се подава само в съда по местоживеенето на потребителя.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Страните могат да се договорят писмено, а в случая на текущи спорове — и чрез устно заявление пред съда, че делата, свързани с имущество и други техни права, които могат да имат, следва да бъдат разглеждани от съдилища, различни от тези, които биха имали териториална компетентност, освен ако тези съдилища имат изключителна компетентност. В споровете, отнасящи се до защита на правата на потребителите, и в други случаи, предвидени от закона, страните могат да се договорят за избор на компетентност само след възникването на правото на обезщетение и всяко споразумение, което противоречи на това правило, се счита за нищожно (член 126 от Гражданския процесуален кодекс).

Акцесорни, допълнителни или съпътстващи искови молби се подават в съда, който е компетентен за основната искова молба дори ако попадат под материалната или териториалната компетентност на друг съд, с изключение на исковите молби, свързани с несъстоятелност или със споразумения с кредиторите. Тези разпоредби също така могат да важат, когато компетентността по основната искова молба е предвидена в закона в полза на специализирано отделение или състав. Ако един съд има изключителна компетентност върху една от страните, този съд има изключителна компетентност върху всички страни (член 123 от Гражданския процесуален кодекс).

Освен това в съответствие с разпоредбите на член 124 от Гражданския процесуален кодекс съдът, който е компетентен да се произнесе по основната искова молба, се произнася също така по писмените защити и изключенията, освен тези, които са от предварителен характер и попадат в изключителната компетентност на друг съд; процесуалните искания се разглеждат от съда, в който са внесени.

Въпросът за общата липса на съдебна компетентност може да бъде поставен от страните или от съдебния състав на всеки етап от производството. Въпросът за липсата на материална компетентност или за липсата на териториална компетентност по отношение на публичноправния ред задължително се поставя на първото заседание, на което страните са надлежно призовани пред съда от първа инстанция, докато въпросът за липсата на компетентност по отношение на частноправния ред може да бъде поставен само от ответника в рамките на защитата или ако такава защита не е задължителна — най-късно на първото заседание, на което страните са надлежно призовани пред съда от първа инстанция. Ако липсата на компетентност не е свързана с публичноправния ред, страната, подала исковата молба в съд, който няма компетентност, не може да поиска обявяването на липса на компетентност (член 130 от Новия граждански процесуален кодекс).

В граждански спорове с трансгранични последствия, отнасящи се до права, с които страните разполагат свободно съгласно румънското законодателство, ако страните са постигнали валидно съгласие, че румънските съдилища са компетентни да се произнасят по текущи или бъдещи спорове във връзка с тези права, румънските съдилища са единствените съдилища, компетентни да се произнасят по тези спорове. Освен ако законът не предвижда друго, компетентен да се произнесе по исковата молба е румънският съд, пред който е призован ответникът, при условие че ответникът се яви в съда и представи защита по същество, без да повдига възражение, свързано с липсата на компетентност, най-късно до края на етапа на събиране на доказателства от съда от първа инстанция. В двата случая, посочени по-горе, румънският съд, към който е отправен въпросът, може да отхвърли исковата молба, ако от обстоятелствата по случая е ясно, че спорът няма съществена връзка с Румъния (член 1067 от Новия граждански процесуален кодекс).

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Вж. отговорите на въпроси 1, 2, 2.1., 2.2., 2.2.2.1. и 2.2.2.2.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

В Словения компетентни да разглеждат гражданскоправни спорове на първа инстанция са районните съдилища (okrajna sodišča) и окръжните съдилища (okrožna sodišča). Тези съдилища имат компетентност да се произнасят по всички типични гражданскоправни въпроси и спорове (определяне на обезщетения, имотни въпроси, семейни спорове и др.). Въпросът за пределите на компетентността на районните и окръжните съдилища е разгледан по-долу.

Само окръжните съдилища са компетентни да разглеждат и решават търговски спорове на първа инстанция. Търговски са споровете, при които всяка от страните по гражданско дело е дружество, институция (включително публична институция), кооперация, държавата или органи на местно самоуправление. Търговски са и споровете, свързани с правоотношенията между еднолични търговци, произтичащи от тяхната стопанска дейност, и дружества, институции (включително публични институции), кооперации, държавата или органи на местно самоуправление.

Съгласно закона компетентни да разглеждат трудовоправни спорове, дори когато по делото е налице гражданскоправен спор, са съдилищата по трудовоправни спорове (delovna sodišča) и съдилищата по социалноосигурителни спорове (socialna sodišča). Трудовоправните спорове засягат отношенията между работодател и служител, които представляват нарушения на правата и задълженията, произтичащи от трудови правоотношения. Съдилищата по трудовоправни спорове са компетентни да решават индивидуални трудови спорове (спорове, произтичащи от трудови правоотношения, и имуществени спорове, свързани с такива правоотношения), колективни трудови спорове (спорове, едната страна по които обикновено е профсъюз или друга институционална форма за представителство на работниците), спорове относно законността на стачки и спорове, свързани с правата на работниците да участват в управлението на предприятието, които са им предоставени от словенското законодателство. Съдилищата по социалноосигурителни спорове решават спорове, свързани с права, произтичащи от осигуряване за пенсия и нетрудоспособност, здравно осигуряване и осигуряване за безработица, както и с права, свързани със семейни и социални обезщетения.

Тъй като въпросът за компетентността възниква само при предявяването на иска пред съда (преди съдът да разгледа и да се произнесе с решение по делото, той проверява дали искът попада в неговата компетентност), се препоръчва ищецът първо да се консултира с адвокат, за да избегне ненужно забавяне. При всяко производство, което разглежда, съдът винаги трябва да анализира въпроса за компетентността и да се увери, че никой друг (например административен) орган не е компетентен по спора. Ако съдът установи, че не е компетентен, той трябва да отхвърли иска. Това води да ненужна загуба на време и увеличава разноските на страната.

Информация относно организацията, седалището и компетентността на съдилищата може да се намери на официалния уебсайт на Върховния съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije): http://www.sodisce.si/

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Искове могат да се предявяват пред всеки съд в Словения, но ищецът следва да се съобразява с материалната компетентност (кой съд е компетентен да разгледа иска по същество) и местната компетентност. На уебсайта на Върховния съд на Република Словения е поместена основна информация за адресите на всички районни и окръжни съдилища в Словения: http://www.sodisce.si/

В Словения материалната компетентност на първа инстанция, т.е. възможността съдът да се произнесе по конкретен иск, е поделена между районните и окръжните съдилища. От решаващо значение за определяне на компетентния по даден спор съд са следните два критерия: цената на иска (предметът на спора) и правното основание на спорното правоотношение (съдържанието и предметът на спора).

В този смисъл общото правило е, че окръжните съдилища разглеждат по-важните спорове с висока цена на иска, които са от голямо значение за живота на съответната страна или са сложни в правно отношение, тъй като съдилищата са длъжни прилагат в хода на делото закони, които се отнасят до сложна и деликатна правна проблематика (напр. развод, искове за издръжка на дете).

Апелативните съдилища с обща компетентност (višja sodišča), които в Словения са четири на брой, правораздават на втора инстанция. Не е възможно да се предяви иск направо пред тези съдилища. Апелативните съдилища разглеждат жалби срещу решенията на районните и окръжните съдилища, както и спорове за компетентност между районните и окръжните съдилища в съдебния район, върху който се простира тяхната компетентност.

Върховният съд на Република Словения е компетентен да се произнася по жалби срещу решенията на апелативните съдилища, и по-специално взема решения по ревизионни жалби и по касационни жалби. Когато е подадена молба по реда на извънредно производство, заинтересованата страна трябва да бъде представлявана от адвокат. По закон само правоспособни адвокати могат да извършват определени процесуални действия пред Върховния съд.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Както е посочено в предишната точка, компетентността на първа инстанция е поделена между районните и окръжните съдилища. Тези два вида съдилища обаче не са в строго йерархични отношения. Компетентността на съдилищата е определена от закона, но като цяло окръжните съдилища разглеждат дела, които са по-сложни в правно и фактическо отношение.

Съгласно Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku — ГПЗ) районните съдилища, които в Словения са 44 на брой, са компетентни да се произнасят по следните видове дела:

• имуществени искове, когато цената на иска не надхвърля 20 000 EUR;
• спорове за нарушаване на права на собственост;
• спорове, свързани със сервитути и вещни тежести;
• спорове, свързани с наемни отношения.

Районните съдилища разглеждат и дела за правна помощ, по които по закон никой друг съд не е компетентен, както и други дела, определени от закона.

Окръжните съдилища, които в Словения са 11 на брой, са компетентни да се произнасят по следните видове дела:

• имуществени искове, когато цената на иска надхвърля 20 000 EUR;
• искове за установяване или оспорване на бащинство и на произход от майката;
• брачни спорове;
• спорове, свързани със задължения за издръжка;
• спорове, свързани със закрилата и отглеждането на децата;
• спорове, свързани с личните отношения на децата с родителите и с други лица, когато се разглеждат съвместно със спорове, свързани със закрилата и отглеждането на децата;
• спорове, свързани с авторски права и със защитата или използването на изобретения и търговски марки или с правото на използване на търговско наименование, както и спорове свързани със защитата на конкуренцията;
• търговски спорове;
• спорове, възникнали във връзка с производства по несъстоятелност.

Разглеждането на първа инстанция на дела, свързани с права на интелектуална собственост, е от изключителната компетентност на Окръжния съд на Любляна. Окръжните съдилища са компетентни и по искове за международна правна помощ и за правна помощ в производства за признаване на решенията на чуждестранни съдилища, като освен това разглеждат и други дела, определени по закон.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

По принцип иск може да се предяви пред всяко от първоинстанционните съдилища в Словения, посочени по-горе. Съдът, пред който е предявен искът, трябва да се произнесе относно своята компетентност да разгледа делото, преди да даде ход на делото по същество. Ако съдът установи, че няма териториална компетентност по съответното дело, може да обяви, че не е компетентен и да прехвърли делото на друг съд, въпреки че е длъжен да стори това само ако насрещната страна повдигне въпроса за липсата на компетентност. Той обаче е длъжен да стори това, ако друг съд има изключителна териториална компетентност по иска. Съществуват обаче някои общи правила за определяне на териториалната компетентност на съдилищата, които се прилагат от съображения за икономия на разходи за страните и по-бързо приключване на производството.

ГПЗ съдържа критерии за определяне на общата и специалната териториална компетентност, като това става съобразно предмета на спора и страните по него. Подробно описание се съдържа в следващите точки.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Съгласно тези критерии, срещу физическо или юридическо лице искът се предявява пред съда, който е териториално компетентен за района, където се намира постоянното местопребиваване на ответника или седалището на юридическото лице. Ако искът е срещу чуждестранно физическо или юридическо лице, обща териториална компетентност има съдът, в чийто съдебен район се намира местопребиваването на физическото лице в Словения или където е регистриран клонът на юридическото лице.

2.2.2 Изключения от основните правила

В определени случаи ГПЗ дава на страните по делото възможност да предявят иска си пред съд, различен от този с обща териториална компетентност. В специално предвидени случаи (с оглед на предмета или съществото на спора) страната може да предяви иск само пред съда, който единствен е компетентен да разгледа съответния иск (в такъв случай говорим за изключителна териториална компетентност).

Ако ищецът предяви иск пред съд, който не е териториално компетентен, съдът се обявява за некомпетентен и делото се прехвърля на друг компетентен съд, където разглеждането на делото продължава, както ако искът е предявен пред този съд.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Както е посочено по-горе, в някои случаи е възможно две съдилища да са едновременно териториално компетентни по даден спор. В тези случаи ищецът може да избере пред кой съд да предяви иска си (избирателна компетентност).

Този вид компетентност е уредена в членове 49—65 от Гражданския процесуален закон. По долу са описани само най-важните случаи и тези от най-голямо значение за страните по делото.

По споровете за издръжка на съпруг е компетентен не само съдът, който има обща териториална компетентност, но и съдът по постоянното местопребиваване на ищеца (лицето, което има право на издръжка). Страните по брачни спорове (бракоразводни дела) също имат право да изберат компетентен съд. В този случай компетентен да разгледа делото е съдът по последното съвместно местопребиваване на съпрузите. По спорове за установяване или оспорване на бащинство или на произход от майката компетентен е и съдът по постоянното или временното местопребиваване на детето, което има право да предяви иск съгласно словенското законодателство. В случаите, когато словенски съд е компетентен да разглежда такива спорове поради това, че постоянното местопребиваване на ищеца е в Словения, териториално компетентен е съдът по постоянното местопребиваване на ищеца. По извъндоговорни претенции за обезщетение за вреди (такива най-често са случаите, свързани с пътнотранспортни произшествия) успоредно със съда, който разполага с обща териториална компетентност, компетентен е съдът, в чийто район е възникнало вредоносното събитие (напр. мястото на пътнотранспортното произшествие), или съдът, в чийто район са възникнали последиците на събитието. В случай на произшествие, довело да загуба на човешки живот или тежки травми, компетентен е и съдът по постоянното или временното местопребиваване на ищеца. По спорове, свързани с договорни отношения между страните, компетентен е и съдът по мястото, където е следвало да бъдат изпълнени договорните задължения. Подобни са разпоредбите относно споровете във връзка с менителници или чекове (компетентен е съдът по мястото на плащане).

Освен това избирателната компетентност се прилага и по спорове, свързани с правоотношения по потребителски договори, по които ищецът е потребител (само за физически лица). В такива случаи е компетентен не само на съдът, който има обща териториална компетентност, но също и съдът по постоянното или временното местопребиваване на потребителя. Ако по спор, произтичащ от потребителски договор, ищецът е дружество, компетентен е съдът по постоянното или временното местопребиваване на потребителя. Различна териториална компетентност е възможна само ако потребителят и дружеството сключат споразумение за това след възникването на спора или споразумение, което допълнително позволява на потребителя да започне производство пред други съдилища. Освен това по спорове, свързани със застрахователни правоотношения, при които ответникът е застрахователно дружество, компетентен е не само съдът с обща териториална компетентност и съдът по седалището на клона на застрахователното дружество, но също и съдът по постоянното или временното местопребиваване или седалището на ищеца. По спорове, свързани със застрахователни правоотношения, застрахователното дружество може да предяви иск само пред съда по постоянното или временното местопребиваване или седалището на ответника, който е титуляр на полицата, на застрахованото лице или на третото ползващо се лице по застрахователния договор. Различна териториална компетентност е възможна само ако страните по спора сключат споразумение за това след възникването на спора или споразумение, което допълнително позволява на ответника, който е титуляр на полицата, на застрахованото лице или на третото ползващо се лице по застрахователния договор да започне производство пред други съдилища.

Както е посочено по-горе, в Гражданския процесуален закон са предвидени и други случаи на избирателна компетентност.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

В определени случаи законът предвижда специална териториална компетентност и определя съд, който единствен е компетентен да разглежда съответните спорове. Тогава говорим за изключителна териториална компетентност, която се прилага, както следва:

• по спорове, свързани с вещни права, нарушаване на права на собственост и наемни отношения, с изключителна териториална компетентност разполага съдът, в чийто район е разположен имотът;
• по спорове, свързани с вещни права върху морски плавателни съдове или въздухоплавателни средства (както и по спорове, свързани с лизинг на такива вещи), с изключителна териториална компетентност разполага съдът, в чийто район се намира регистърът на плавателния съд или въздухоплавателното средство;
• по спорове, възникнали в хода или в резултат на съдебни или административни изпълнителни производства, и по спорове, възникнали в хода или във връзка с производства по несъстоятелност, с изключителна териториална компетентност разполага съдът, в чийто район е съдът, който осъществява изпълнителното производство или производството по несъстоятелност.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Словенското законодателство допуска страните по даден спор да се договорят относно компетентния съд на първа инстанция (споразумение за териториална компетентност). Страните могат да предвидят с договор различна от определената по закон териториална компетентност. Трябва да се подчертае обаче, че страните не могат да сключат договор за изменение на материалната компетентност, която се определя само от закона (вж. обяснението по-горе).

Страните могат да се договорят, че на първа инстанция спорът им ще бъде разгледан от съд, който иначе не би имал териториална компетентност. Основното изискване, което трябва да спазят страните, е определеният от тях съд да е компетентен да реши делото по същество, т.е. да разполага с материална компетентност (вж. разделението на компетентността между районните и окръжните съдилища). Не се допуска договаряне и когато законът предвижда изключителна териториална компетентност за даден съд (вж. предишната точка).

Договорът между страните следва да се сключи в писмена форма и да се отнася до съществуващ или бъдещ спор, свързан с тяхно конкретно правоотношение. Ищецът следва да приложи договора към исковата молба, с която предявява иск пред съответния съд. Важно е да се отбележи, че по време на производството, т.е. след като пред съда вече е предявен иск, не може да се сключи договор за определяне на териториалната компетентност, тъй като този договор трябва да е приложен към исковата молба.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

В словенската правосъдна система липсват специализирани съдилища в областта на гражданското и търговското право (напр. специализирани семейни съдилища за решаване на брачни спорове или спорове между родители и деца), като всички граждански спорове се решават от районните и окръжните съдилища или техните граждански и търговски отделения. Към съдилищата функционират специални отделения (гражданско, семейно, търговско, по изпълнителни производства, по безспорни производства и за пробация). По принцип в тези отделения правораздават и постановяват решения специализирани съдии.

Специализирани съдилища са създадени само по трудовоправни и социалноосигурителни спорове. Тяхната организация и компетентност са описани във встъпителните бележки.

Връзки по темата:

http://www.sodisce.si/

http://www.dz-rs.si/wps/portal/Home/deloDZ/zakonodaja/preciscenaBesedilaZakonov

https://www.uradni-list.si/glasilo-uradni-list-rs

http://www.pisrs.si/Pis.web/

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

В първоинстанционните производства по граждански въпроси, компетентни по принцип са общите съдилища, което означава, че в повечето случаи компетентен е районният съд (okresný súd) (раздел 12 от Кодекса на състезателното гражданско производство (Civilný sporový poriadok) (КСГП) и в изключителни случаи — окръжният съд (krajský súd) (раздел 31 от КСГП). В някои случаи трябва да бъде сезиран специализиран съд (вж. отговора на въпрос № 3).

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Под материална компетентност в общия случай се разбира разпределянето на компетентността за произнасяне на първа инстанция между различни видове съдилища. Това означава да се определи кой съд следва да се произнесе на първа инстанция по даден въпрос — районният съд или окръжният съд. В общия случай районните съдилища са компетентни да разглеждат граждански дела на първа инстанция (раздел 12 от КСГП). По някои въпроси, посочени в закона, на първа инстанция се произнасят окръжните съдилища (раздел 31 от КСГП). Основният критерий за определянето на съдебната компетентност е естеството на въпроса.

Основа на съдопроизводството е разглеждането от първоинстанционния съд. Всеки въпрос трябва първо да бъде разгледан от първоинстанционен съд. Обстоятелствата към момента на започване на производството, т.е. в деня на постъпване на молбата или иска в съда, са определящи за материалната компетентност. Промени на обстоятелствата в хода на производството не засягат вече установената материална компетентност.

Наличието на материална компетентност е едно от основните процесуални условия, които се отнасят до съда. Съдът проверява служебно дали това условие е изпълнено на всички етапи от производството и на всички инстанции, поради което не е необходимо да се повдига възражение за липса на материална компетентност. Ако съдът установи, че няма материална компетентност, той е длъжен да препрати делото на друг съд, който има материална компетентност. Съдът уведомява ищеца. Ако искът вече е връчен на ответника, съдът е длъжен също така да уведоми тази страна, че е препратил делото на съд, който има материална компетентност. Спор по материалната компетентност може да възникне само между районен и окръжен съд, тъй като Върховният съд (Najvyšší súd) няма материална компетентност в първоинстанционното производство. Спорът между районния и окръжния съд относно материалната компетентност се решава от Върховния съд, който е висшестоящ и за двата съда по отношение на определянето на компетентност.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Правосъдната система на Словашката република включва тристепенна структура от съдилища — районни съдилища, окръжни съдилища и Върховен съд. Районните съдилища са компетентни да разглеждат граждански дела на първа инстанция (раздел 12 от КСГП). Окръжните съдилища са компетентни на втора инстанция, което означава, че жалбите срещу решения на районните съдилища във всички случаи се разглеждат от окръжните съдилища. Изключение са споровете, възникнали от общи проверки по въпроси на потребителите, по които окръжните съдилища (Братиславски окръжен съд, Окръжен съд — Банска Бистрица и Окръжен съд — Кошице) се произнасят в своите окръзи като първоинстанционни съдилища (раздел 31 от КСГП).

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

Териториалната компетентност е регламентирана от Кодекса на състезателното гражданско производство и Кодекса на несъстезателното гражданско производство (Civilný mimosporový poriadok) (КНГП). Правилата за териториална компетентност определят кой първоинстанционен съд, т.е. кой конкретен съд от всички съдилища, които имат материална компетентност, следва да разгледа въпроса и да се произнесе по него. Приложимата нормативна уредба предвижда два различни вида териториална компетентност — обща и особена. Особената териториална компетентност има предимство при определянето на териториална компетентност на съда. Ако с този метод не може да бъде определена компетентност, прилага се общата териториална компетентност. Териториалната компетентност може също така да бъде избираема (алтернативна/факултативна) или изключителна. Ако териториалната компетентност е избираема, ищецът може по свой избор да сезира общия съд на ответника или друг съд, посочен в КСГП. Ако териториалната компетентност е изключителна, изброени са случаите, когато териториално компетентният съд е различен от общия съд на ответника. Това означава, че компетентен е определен съд, независимо от това, кой е общият съд на ответника и независимо от възможността на страната да избере съда, който да разгледа въпроса.

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Състезателни производства

Съгласно разпоредбите на КСГП, общият съд на ответника е компетентен винаги, когато не е предвидено друго (раздел 13 от КСГП).

Общият съд на физическо лице е този, в чийто район се намира постоянното местожителство на това лице (раздел 14 от КСГП).

Общият съд на юридическо лице е този, в чийто район се намира седалището на това лице (раздел 15, параграф 1 от КСГП). Общият съд на чуждестранно юридическо лице е този, в чийто район се намира представителството на това лице в Словашката република (раздел 15, параграф 2 от КСГП).

Ако общият съд не може да бъде определен по този начин, общ съд е този, в чийто район се е намирало последното местопребиваване на физическото лице или последното седалище на юридическо лице или ако няма такъв съд — съдът, в чийто район се намират активите на лицето (раздел 16 от КСГП).

Общият съд на държавата е този, в чийто район е настъпило обстоятелството, представляващо основание на иска (раздел 17 от КСГП).

Несъстезателни производства

Териториална компетентност по несъстезателни производства (раздел 3 от КНГП) има съдът, посочен в закона. Ако териториалната компетентност не може да бъде определена по този начин, териториално компетентен е общият съд на ищеца.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Алтернативната компетентност (избираема компетентност) отразява правото на ищеца да избере съд, който е компетентен по раздел 19 от КСГП, вместо общия съд на ответника. Освен общият съд на ответника, териториално компетентен е също така съдът, в чийто район:

a) се намира местоработата на ответника, определена в трудовия договор;

б) е настъпило обстоятелството, обуславящо иска за обезщетение;

в) се намира клонът на ответника, ако ответникът е юридическо лице и спорът се отнася до този клон;

г) се намира постоянното местожителство на ищеца, ако ищецът потребител и спорът се отнася до правата на потребителя или ако производството е по спорове, свързани с арбитражно производство по правата на потребителя;

д) се намира постоянното местожителство или седалището на ищеца, или организационната единица на ищеца — чуждестранно юридическо лице, ако спорът се отнася до недопускането на дискриминация.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Изключителна компетентност в състезателното производство означава, че ищецът е длъжен да избере съд, който е компетентен по раздел 20 от КСГП, вместо общия съд на ответника. Териториалната компетентност в тези случаи принадлежи на съда:

a) в чийто район се намира недвижимият имот, когато спорът се отнася до вещни права върху недвижим имот;

б) в чийто район се провежда производството по наследяване, ако спорът се отнася до производство по наследяване;

в) в който се провежда изпълнителното производство, ако спорът е във връзка с особения характер на това производство;

г) в който се провежда производството по несъстоятелност или преструктуриране, ако спорът е във връзка с особения характер на това производство, с изключение на производствата за уреждане на неделимо семейно имущество;

д) в чийто район се намира мястото на арбитража, ако производството е по спорове, отнасящи се до арбитражното производство, с изключение на арбитражните производства по правата на потребителя; ако мястото на арбитража е извън Словашката република, компетентен по делото е съдът, в чийто район се намира постоянното местожителство или седалището на ответника, или организационната единица на ответника — чуждестранно юридическо лице; ако ответникът няма постоянно местожителство, седалище или съответно организационна единица в Словашката република, тогава компетентен по делото е съдът, в чийто район се намира постоянното местожителство или седалището на ищеца, или организационната единица на ищеца — чуждестранно юридическо лице.

Изключителна компетентност в несъстезателното производство означава, че компетентни вместо общия съд са някои от следните съдилища:

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до развод на съпружеска двойка, има съдът, в чийто район се е намирал адресът на последното общо местопребиваване на съпрузите, при условие че поне един от тях продължава да живее в същия район. Ако това условие не е изпълнено, териториална компетентност има общият съд на този от съпрузите, който не е подал иска. Ако компетентният съд не може да бъде определен по този начин, компетентен е общият съд на ищеца (раздел 92 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до установяването на недействителността или на нищожността на брак, има съдът, в чийто район се е намирал адресът на последното общо местопребиваване на съпрузите, при условие че поне един от тях продължава да живее в същия район. Ако това условие не е изпълнено, териториална компетентност има общият съд на този от съпрузите, който не е подал иска. Ако компетентният съд не може да бъде определен по този начин, компетентен е общият съд на който и да е от съпрузите (раздел 101 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до съдебна закрила на малолетни и непълнолетни лица, има съдът по местопребиваването на малолетното или непълнолетното лице, определено по взаимно съгласие на родителите или при липса на такова съгласие — в съответствие със закона в началото на производството (раздел 112 , параграф 1 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до осиновяване, има съдът по местопребиваването на детето, определено по взаимно съгласие на родителите или при липса на такова съгласие — в съответствие със закона в началото на производството. Ако няма такъв съд, компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район живее детето (раздел 136 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до дееспособност за правни действия, има съдът по местопребиваването на лицето, чиято дееспособност е предмет на производството (раздел 232 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до допустимостта на настаняването и задържането на лице в лечебно заведение, има съдът по местонахождението на лечебното заведение (раздел 252 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до назначаването на настойник/попечител, има съдът по местопребиваването на засегнатото лице или ако няма такъв съд — съдът, в чийто район се намира имуществото на лицето (раздел 273 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до обявяването на смърт, има общият съд на лицето, обявяването на чиято смърт е предмет на производството (раздел 220 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до наследяване, има съдът, в чийто район:

a) се е намирало постоянното местожителство на завещателя към момента на смъртта му;

б) се намира имуществото на завещателя, освен ако компетентността вече е определена въз основа на буква a);

в) е починал завещателят, освен ако компетентността вече е определена въз основа на букви а) или б) (раздел 158 от КНГП).

В следващи производства териториална компетентност има съдът, който е приключил производството по наследяване (раздел 159 от КНГП).

Ако във връзка с производството по наследяване трябва да бъде утвърдено правно действие на малолетно или непълнолетно лице в качеството му на наследник, компетентен да утвърди това действие е съдът, в който се провежда производството по наследяване (раздел 160, параграф 1 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до отговорно пазене от нотариус, има съдът по мястото на дейност на нотариуса, който държи на отговорно пазене паричните средства, вещите или ценните книжа (раздел 334 от КНГП).

Териториална компетентност в производствата, отнасящи се до съдебна подмяна на загубена ценна книга, издадена от банка или от клон на чуждестранна банка, има съдът, в чийто район се намира мястото на стопанска дейност на банката или на клона на чуждестранната банка. Ако няма такъв съд, компетентен в производството за съдебна подмяна на документа е общият съд на ищеца. Ако ищецът няма обикновен съд в Словашката република, компетентен е съдът, в чийто район се намира мястото на плащане (раздел 311 от КНГП).

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Не.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Компетентността на специализираните съдилища е регламентирана в раздели 22— 33 от КНГП. Специализираните съдилища са компетентни по-конкретно в следните области:

a) производства, отнасящи се до менителници и чекове;

б) трудови спорове;

в) производства, отнасящи се до несъстоятелност и преструктуриране;

г) спорове, свързани с индустриална собственост;

д) спорове, свързани с нелоялна конкуренция и спорове по авторски права;

е) спорове, възникнали от икономическа конкуренция;

ж) спорове, отнасящи се до арбитражни производства;

з) спорове, възникнали от споразумения за размяна на акции;

и) спорове, отнасящи се до установяването на недействителност на споразумение, концесионен договор за извършване на работи или рамково споразумение;

й) спорове, възникнали от общи проверки по въпроси на потребителите;

к) спорове, отнасящи се до обезщетение за ядрена вреда;

л) въпроси относно обезпечителни мерки в граждански производства, постановени в друга държава членка.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Във Финландия гражданските искове се разглеждат от съдилищата с обща компетентност. Специализираните съдилища обикновено са или апелативни инстанции, или разглеждат дела, които не са заведени от отделни граждани.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Първоинстанционният съд с обща компетентност по граждански искове във Финландия е районният съд (käräjäoikeus). Функциите на въззивни инстанции се изпълняват главно от апелативните съдилища (hovioikeus).

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Основното правило е, че исковете се завеждат пред първоинстанционния съд с обща компетентност по местоживеене на ответника. Това се прилага и когато ответникът е юридическо лице. Само малка част от исковете се разглеждат другаде.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Сред случаите, когато това е възможно, са:

Искове за развод, прекратяване на съжителството или валидността на брака или подялба на имущество при обстоятелства, различни от смъртта на единия съпруг, може да бъдат предявявани пред първоинстанционния съд по местопребиваването или обичайното местоживеене на единия от съпрузите.

Исковете във връзка с дейността на клон, отдел, представителство или друго подобно място на стопанска дейност на юридическо лице или във връзка с дейността на мястото на стопанска дейност на едноличен търговец, когато въпросното юридическо лице или едноличен търговец е ответник, може да бъдат предявявани и пред първоинстанционния съд в чийто съдебен район се намира съответното място на стопанска дейност.

Иск, предявен от потребител срещу търговец въз основа на законодателството за защита на потребителите, може да се разглежда и от първоинстанционния съд по местопребиваване или обичайно местоживеене на съответния потребител.

Пазарният съд (markkinaoikeus) действа като първоинстанционен съд за спорове, молби и жалби, свързани с права на индустриална собственост и авторски права.

Исковете във връзка с трудови договори може да бъдат предявявани и пред първоинстанционния съд, в чийто съдебен район обикновено се извършва работата, предмет на съответния договор. В случаите, когато като цяло работата не се извършва на територията на един и същ съдебен район, искът, предявен от заетото лице срещу неговия работодател, може да бъде разгледан и от първоинстанционния съд по мястото на стопанска дейност на работодателя.

Искове за обезщетяване на вреди на различни от договорните основания може да бъдат завеждани също и пред първоинстанционния съд, в чийто съдебен район е извършено вредоносното действие или, в случай на небрежност, където е трябвало да бъде извършено действието, или където е настъпила вредата. Посочените искове може да бъдат завеждани също и пред първоинстанционния съд по местопребиваване или местоживеене на ищеца, ако искът за обезщетение се основава на Закона за автомобилното застраховане (liikennevakuutuslaki), Закона за вредите, претърпени от пациенти (potilasvahinkolaki), Закона за отговорността за вреди, причинени от продукти (tuotevastuulaki), Закона за застраховане срещу вреди, нанесени на околната среда (laki ympäristövahinkovakuutuksesta) или Закона за отговорността при железопътни превози (raideliikennevastuulaki).

Исковете във връзка с недвижими имоти могат да се подават и до първоинстанционния съд по местонахождението на недвижимия имот.

Исковете във връзка с издръжка може да бъдат завеждани и пред първоинстанционния съд по местопребиваване или местоживеене на лицето, което търси или получава издръжката.

При международни дела се прилагат правилата за компетентност, установени в нормативната уредба на ЕС или в международните договори.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Компетентният съд не винаги е съдът по местоживеене на ответника. Например:

Искове, свързани с установяване на бащинство, трябва да бъдат завеждани пред първоинстанционния съд по местопребиваване или обичайно местоживеене на майката или детето. Искове във връзка с отнемане на бащинство трябва да бъдат завеждани пред първоинстанционния съд по местопребиваване или обичайно местоживеене на детето.

Исковете във връзка с правото на упражняване на родителски права или правото на лични отношения с детето се разглеждат от първоинстанционния съд по местопребиваване или обичайно местоживеене на детето.

Исковете във връзка с изпълнение на решение за упражняване на родителски права и за правото на лични отношения се разглеждат от първоинстанционния съд по постоянното или временното местопребиваване на детето или ответника.

Исковете за назначаване на настойник, прекратяване на настойничество, ограничаване на дееспособността или премахване или изменение на такова ограничение се предявяват пред първоинстанционния съд по местопребиваване или обичайно местоживеене на лицето, чиято дееспособност се ограничава.

Исковете за потвърждение на осиновяване се предявяват пред първоинстанционния съд по местопребиваване или обичайно местоживеене на осиновителя.

Исковете за наследство и във връзка с наследствената маса се предявяват пред първоинстанционния съд по местопребиваване или обичайно местоживеене на починалия.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

По граждански искове (но не и при охранителните производства) заинтересованите страни могат, при спазване на определени условия, да изберат съд, различен от обичайния компетентен съд (на първа инстанция).

Правото на потребителите, заетите лица или физическите лица, които търсят или получават издръжка, да завеждат искове пред съда, посочен в Кодекса на съдопроизводството (oikeudenkäymiskaari), не може да бъде ограничавано чрез споразумения за избор на съд, освен когато такова споразумение е сключено след възникване на спора.

Споразуменията за избор на съд трябва да бъдат в писмена форма и може да се ограничават до определен спор или да обхващат последващи спорове, произтичащи от конкретно правоотношение.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Пазарният съд разглежда като първа инстанция спорове, молби и жалби, свързани с права на индустриална собственост и авторски права. В останалите случаи във Финландия системата на специализираните съдилища се използва за съдебни дела само при изключителни обстоятелства.

Връзки

Финландски съдилища

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Гражданскоправните спорове обикновено се разглеждат от общите съдилища. Искът трябва да се предяви пред компетентния районен съд („tingsrätt“).

Съществуват две специализирани съдилища, които разглеждат определени видове гражданскоправни дела. Това са Трудовият съд („Arbetsdomstolen“) и Търговският съд („Marknadsdomstolen“). Има определени районни съдилища, които разглеждат специфични видове дела. Информация относно компетентността на тези съдилища може да намерите в отговора въпрос 3 по-долу.

Повече информация относно общите съдилища можете да намерите тук, а относно специализираните съдилища — тук.

Някои гражданскоправни спорове се разглеждат от органи, които не са съдебни. Прилагайки опростена процедура в рамките на съкратено производство, органите за принудително изпълнение могат да изискват от дадена страна да извърши плащане или да предприеме други действия. Решенията на органите могат да се оспорват пред компетентния районен съд. Определени видове спорове, свързани с наемни договори или договори за аренда, се разглеждат от трибунали относно наемите („hyresnämnder“) или трибунали относно арендите („arrendenämnder“).

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

На практика всички граждански дела първо се завеждат пред най-нисшестоящия съд, т.е. районния съд („tingsrätt“).

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Общото правило гласи, че искът се предявява пред съда по мястото на пребиваване на ответника. Приема се, че дадено физическо лице е с място на пребиваване в населеното място, в чийто регистър на населението е вписано. Шведската данъчна агенция („Skatteverket“) може да предостави информация относно това къде дадено лице е вписано в регистъра на населението (телефон: +46 (0)8 56 48 51 60). За седалище на юридическите лица обикновено се приема населеното място, където се намира тяхното седалище.

Съществува възможност да се заведе дело пред шведски съд, дори лицето да не пребивава в Швеция. Ако ответникът няма място на пребиваване, искът може да се предяви пред съда, в чийто район е населеното място, където живее ответникът или в някои случаи където той последно е пребивавал или е живял. Във връзка с някои гражданскоправни спорове искът може да се предяви пред шведски съд, дори когато мястото на пребиваване на ответника е в чужбина. От решаващо значение за основанията за подсъдност е обстоятелството дали тези лица притежават собственост в Швеция или дали са влезли в договорни отношения в Швеция.

По дела с международен характер е важно да се помни, че шведските разпоредби относно компетентността на съдилищата могат да се прилагат само в границите юрисдикцията на шведската държава. В повечето случаи юрисдикция на Швеция е налице, когато съгласно националните разпоредби за компетентността на съдилищата е налице компетентност на шведски съд. Необходимо е по този въпрос да се вземат предвид и приложимите международноправни актове. По отношение на Швеция най-важните международноправни актове са Регламентът Брюксел I, Брюкселската конвенция и Конвенцията от Лугано. Всички те уреждат компетентността на съдилищата в случаите, когато ответникът е с място на пребиваване в държава, попадаща в обхвата на Регламента или конвенциите. По-специално в тези актове се посочва също, че основанията за подсъдност, определящи, че иск за парични вземания може да се предяви там, където ответникът разполага със собственост, могат да не се прилагат спрямо лица, които имат място на пребиваване в държава членка или в държава — страна по Конвенцията.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Съществуват редица правила относно компетентността, съгласно които иск може да бъде предявен и пред съд, различен от съда, който е териториално компетентен по местопребиваването на ответника. В редица международноправни актове като Регламента Брюксел I, Брюкселската конвенция и Конвенцията от Лугано са установени правила относно споровете за подведомственост.

Най-важните прилагани в Швеция правила за определяне на приложимото национално право са, както следва:

• всеки, който е понесъл вреди, може да предяви иск на мястото, където се е случило увреждащото събитие или където са възникнали вредите. По принцип тази разпоредба не се прилага в случаите на договорни нарушения. Искове за вреди вследствие на извършено престъпление могат да се предявяват във връзка с наказателното преследване;
• по дела на потребители с малък материален интерес потребителите могат да предявяват иск срещу търговец пред съда по тяхното местопребиваване;
• искове за парични вземания по договор в някои случаи могат да се предявяват пред компетентния съд по мястото, където е сключен договорът. От друга страна в шведското законодателство няма разпоредби, предвиждащи подсъдност пред компетентния съд по мястото на изпълнение на договора;
• искове срещу търговец относно спор, възникнал във връзка със стопанска дейност, в определени случаи могат да се предявяват по мястото на извършване на стопанската дейност;
• исковете с предмет родителски права, местоживеене на децата и права на посещение обикновено се разглеждат от компетентния съд по местопребиваването на децата (вж. раздела „Родителски права — Швеция“);
• исковете във връзка с издръжка на деца обикновено се предявяват пред съда по местопребиваването на ответника, но исковете за установяване на бащинство, бракоразводни дела и исковете във връзка с отговорността на родителите (родителски права върху децата, с кого ще живеят децата) могат да се гледат и от друг съд.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Шведското законодателство съдържа редица правила относно изключителната компетентност, съгласно които искът следва да се предяви пред конкретен съд. Правила относно изключителната компетентност се съдържат и в редица международноправни актове като Регламента Брюксел I, Брюкселската конвенция и Конвенцията от Лугано. Ако даден иск, попадащ в обхвата на тези правила, бъде предявен пред друг съд, различен от съда с изключителна компетентност, този съд няма право да разгледа иска.

Най-важните прилагани в Швеция правила относно изключителната компетентност са, както следва:

• повечето съдебни спорове относно недвижими имоти се разглеждат от съда по мястото, където се намира имотът;
• някои спорове относно недвижими имоти се разглеждат от съд за недвижими имоти („fastighetsdomstol“) или трибунал за наеми или аренди („hyresnämnd“ или „arrendenämnd“). И в този случай подсъдността зависи от мястото, където се намира имотът;
• дела във връзка с наследяване се разглеждат от компетентния съд по местопребиваването на починалия;
• брачни спорове и спорове за подялба на имущество между съпрузи се разглеждат от компетентния съд по местопребиваването на една от страните;
• в случаите, когато спор следва да бъде разгледан от Трудов съд („Arbetsdomstolen“) или Търговски съд („Marknadsdomstolen“), искът не може да бъде предявен в общия съд по местопребиваването на ответника;
• по отношение на повечето спорове, свързани с екологичното, морското право и правото на интелектуалната собственост, съществуват специални правила, съгласно които компетентен да разгледа споровете е само един съд;
• апелативният съд на Свеа („Svea hovrätt“) разполага с изключителна компетентност да разглежда определени искове, свързани с изпълнението на решения на чуждестранни съдилища.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Страните могат да сключат договор, съгласно който възникнал спор може или трябва да бъде разгледан от определен съд. Този договор е известен като договор за подсъдност и трябва да бъде сключен в писмена форма. С договора може да се определи, че един конкретен съд има изключителна компетентност. Възможно е страните да се договорят, че компетентен във връзка с техните отношения е друг съд, а не съдът, който следва да разгледа делото съгласно общите правилата за подсъдност. Страните могат също така да определят, че компетентен да разгледа спора им е повече от един съд.

По принцип съдът, който страните са определили като компетентен, е задължен да разгледа предявения пред него иск. Това правило обаче не се прилага, ако договорът противоречи на някое от правилата относно изключителната подсъдност. Ако една от страните твърди, че договорът за подсъдност е невалиден, съдът трябва да разгледа и това твърдение и може да заключи, че не няма компетентност по случая.

Съд, който иначе не би имал компетентност, може да придобие компетентност да разгледа делото, ако ответникът не възрази, че делото се гледа от некомпетентен съд (липсата на възражение е известна като мълчалива пророгация). Мълчалива пророгация обаче не е възможна, ако по делото са приложими правилата относно изключителната компетентност; съдът следва да провери тези обстоятелства по своя инициатива. Съдът обаче не проверява автоматично дали предявеният пред него иск не е в противоречие с общите правила за подсъдност, правилата при стълкновение на подсъдности или с договор за подсъдност. Възраженията, че съдът няма компетентност, следва да се отправят при първото изложение на тезите на страните по делото. Ако обаче ответникът не заяви никакво твърдение и съдът трябва да постанови решението служебно, той трябва да разгледа въпроса за своята компетентност.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Съществуват две специализирани съдилища, които разглеждат гражданскоправни спорове; това са Трудовият съд (‘Arbetsdomstolen’) and Търговския съд (‘Marknadsdomstolen’). Трудовият съд разглежда спорове по трудови правоотноотношения, т.е. спорове между работодател и работник. Търговският съд разглежда дела, свързани с конкуренцията и търговските марки.

Определени районни съдилища (‘tingsrätter’) разглеждат определени видове гражданскоправни дела. Пет от районните съдилища на Швеция са също съдилища компетентни по дела относно поземлената собственост и околната среда (‘mark- och miljödomstolar’). Тези съдилища разглеждат дела влизащи в обхвата на Кодекса относно околното среда(‘miljöbalken’) и спорове относно отчуждаване и парцелиране на земя. Морскоправните дела се разглеждат от седем районни съдилища, които са съдилища по морско право (‘sjörättsdomstolar’). Съществуват специални правила за разглеждането на спорове в областта на правото на интелектуалната собственост, особено спорове относно патенти, съгласно които правила Районният съд в Стокхолм има(‘Stockholms tingsrätt’) изключителна компетентност.

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Компетентността на съответния съд или трибунал се определя от естеството на конкретния спор. Гражданските дела по принцип се завеждат в окръжния или Висшия съд; определящи фактори са цената на иска и сложността на спора. Делата между държавата и гражданите и делата в някои конкретни области (например трудовото законодателство) по принцип се разглеждат от трибунали. Информация за различните трибунали може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието.

Някои центрове за съдебни заседания към окръжните съдилища имат обща компетентност по граждански дела, докато други имат „специализирана компетентност“ която им позволява да разглеждат дела в определени области, включително финансови или търговски дела или дела в областта на технологиите или строителството. Освен това Висшият съд, който по принцип заседава в Лондон, има районни деловодства в много от основните области на страната. Районните деловодства дават възможност за разглеждането извън Лондон на дела, подсъдни на Висшия съд, от съдия с подходяща квалификация. Административният съд поддържа постоянно присъствие на Висшия съд в някои регионални центрове. [1] По-пълно описание на Висшия съд следва по-долу.

Тъй като въпросът за компетентността често не е ясен — например някои трудови дела се разглеждат от Окръжния съд, а не от Трибунала по трудови спорове; препоръчително е да потърсите съвет, преди да заведете дело. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието.

[1] Кардиф, Бристол, Бирмингам, Лийдс и Манчестър

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

Правилата за гражданското съдопроизводство (Civil Procedure Rules (CPR)), към които има и практически указания, в които се съдържат практически съвети относно тълкуването на правилата. В практическото указание към част 7 от CPR се посочва пред кой съд следва да бъде предявен искът. Основните критерии за разграничение на компетентността на Окръжния съд от тази на Висшия съд са цената на иска и сложността на делото. Основният праг е 100 000 GBP: исковете, чиято цена е под този размер, са подсъдни на Окръжния съд, а исковете, чиято цена превишава посочената сума, са подсъдни на Висшия съд. Освен това има процедура по част 8 от CPR, която се отнася до искове за непарични вземания; в тези случаи компетентността се определя от предмета и сложността на делото.

Паричните искове се разпределят по процедури (tracks), така че иск с цена до 10 000 GBP ще бъде отнесен към процедурата за искове с малък материален интерес, а иск с цена от 10 000 GBP до 25 000 GBP ще бъде отнесен към ускорената процедура; исковете, които не попадат в тези категории, ще бъдат отнесени към многостепенната процедура. Следва да се отбележи, че разпределянето на делата по процедури е съдебна функция и гореизложеното не засяга правомощията на съдията в областта на управлението на делата, въз основа на които той може да разпредели делото в определена процедура и определен съд. Тук може да намерите по-подробно обяснение.

В рамките на Висшия съд има три отделения, които разглеждат различни видове дела:

Общо гражданско отделение (Queen’s Bench Division) — разглежда широк кръг от граждански дела, включително искове за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушаване на договорни отношения и непозволено увреждане, клевета, търговски спорове и военноморски дела (граждански искове, свързани с кораби, например сблъсък, вреди на товари и спасителни операции); освен това в него вече е включен и съдът по спорове в строителството (Official Referees Court) в рамките на Съда за технологии и строителство. Отделението има и надзорна функция по отношение на широк кръг от съдилища, трибунали и органи или лица, изпълняващи публични функции (включително министри от правителството), чрез Административния съд в рамките на съдебния контрол, който гарантира, че решенията на тези органи или лица се вземат надлежно и законосъобразно и не излизат извън рамките на правомощията, предоставени им от Парламента.

Търговско отделение (Chancery Division) — разглежда основно имуществени въпроси, включително управление на имуществото на починали лица, тълкуване на завещания, несъстоятелност, данъчни партньорства, патенти и спорове във връзка с дружества и партньорства. Новообразуваният Съд в областта на интелектуалната собственост (Intellectual Property Enterprise Court) #_ftn1[1] също попада в Търговското отделение.

Семейно отделение (Family Division) — разглежда дела за развод, брачни дела, дела, отнасящи се до деца, като например осиновяване, безспорни завещания и делби на наследствено имущество на лица, починали без завещание.

Повече информация за Висшия съд може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието.

Ако имате съмнения относно това кой е правилният съд, следва да потърсите правен съвет или да посетите уебсайта на Министерството на правосъдието.

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Както беше посочено по-горе, исковете пред окръжните съдилища вече по принцип се подават централно, а след това се изпращат на центрове за съдебни заседания, когато е необходимо провеждането на съдебно заседание. Част 26, параграф 2A, т. 2 от CPR предвижда, че делото следва да бъде прехвърлено на центъра за съдебни заседания към окръжния съд, в чийто район ответникът пребивава или упражнява дейността си, и обратно, всяка от страните е свободна да поиска делото да бъде разгледано в конкретен център за съдебни заседания. Като се има предвид съществуването на специализирана компетентност, може да се окаже, че определеният център за съдебни заседания няма да бъде местният съд за нито една от страните поради изискването за специализирани съдии.

Освен това съществуват специфични видове искове, за които се прилага конкретна местна подсъдност; например искове, свързани с владение на земя, както и искове по Закона за потребителския кредит или искове за възстановяване на имущество. В този случай искът трябва да бъде внесен в съда, в чийто район пребивава или извършва стопанска дейност лицето, което държи имуществото. Повече информация за тези изключения може да бъде намерена в части 55 и 7 от Правилата за гражданското съдопроизводство за Англия и Уелс.

2.2.2 Изключения от основните правила

Изключенията от основното правило са, че делото ще бъде разгледано от съда, който е най-подходящ да разгледа конкретния въпрос, като се вземат предвид естеството на делото, наличните съдебни ресурси и становищата на страните относно подходящото място за разглеждане на делото.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

Основното правило е, че делото ще бъде прехвърлено на центъра за съдебни заседания към окръжния съд, в чийто район ответникът пребивава или упражнява дейността си, ако е необходимо провеждането на съдебно заседание. Въпреки това страните имат възможност да посочат кой съд да разгледа делото при попълването на въпросника от практическите указания; решението се взема от съда. Някои искове, внесени във Висшия съд в Лондон, може да бъдат разгледани в едно от множеството районни деловодства. Повече информация за прехвърлянето на дела може да бъде намерена в част 30 от Правилата за гражданското съдопроизводство.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Както е посочено по-горе, общите определящи фактори за подсъдността са цената на иска или сложността на делото. Макар страните да имат възможност да изложат становищата си относно подсъдността във въпросника от практическите указания, окончателното решение се взема от съда. Ищецът няма право да избере в кой съд да заведе делото. Освен това съгласно част 2.7 от CPR съдът има пълна свобода на преценка при управлението на делата. Повече подробности може да бъдат намерени в Правилата за гражданското съдопроизводство.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Не.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Отговорностите на различните отделения на Висшия съд и подробности за съдилищата, които разглеждат семейни дела, са посочени по-горе.

Повече информация може да бъде намерена на уебсайтовете на окръжните съдилища, а за Висшия съд — на уебсайта на Министерството на правосъдието.

Връзки по темата

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Повечето видове граждански и търговски дела се разглеждат във Висшия съд на Северна Ирландия или в Окръжния съд. Магистратските съдилища (magistrates’courts) са компетентни по някои граждански дела, като например събиране на малки дългове и семейни и битови дела.

Съществуват редица законоустановени трибунали, които се занимават с различни въпроси, например имиграция, данъчно облагане, психично здраве, социални помощи и транспорт. Някои трибунали имат компетентност на цялата територия на Обединеното кралство и свързаната с тях информация може да бъде намерена на интернет страницата на Съдебната служба на Северна Ирландия (Northern Ireland Courts and Tribunals Service). Други, като Трибуналът за справедлива заетост и Трибуналите за трудови спорове, които се занимават с някои трудовоправни въпроси, имат компетентност само на територията на Северна Ирландия.

Често не е лесно да се определи компетентността. Следователно винаги е препоръчително да се консултирате с адвокат, преди да заведете дело.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Препоръчително е винаги да потърсите правна консултация относно това кой съд е компетентен да разгледа съответното дело.

Ако цената на Вашия иск е под 30 000 GBP и искът е за вреди в резултат на небрежност или за нарушение на договор, следва да се заведе дело в Окръжния съд, освен ако не сте посъветван по друг начин. Всеки такъв иск, чиято цена надвишава 30 000 GBP, следва да бъде заведен във Висшия съд.

Някои искове, чиято цена не надвишава 3 000 GBP, може да бъдат заведени в Окръжния съд в рамките на процедурата за искове с малък материален интерес, която предоставя лесен и неформален начин за разрешаване на спорове, често без да е необходимо участието на адвокат. Информационна листовка относно процедурата за искове с малък материален интерес може да бъде намерена на интернет страницата на Съдебната служба на Северна Ирландия.

В зависимост от естеството на делото семейноправните и битовите въпроси може да бъдат отнесени до магистратските съдилища, Окръжния съд или Висшия съд.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Магистратските съдилища и Окръжният съд имат компетентност на цялата територия на Северна Ирландия. Местната подсъдност на делата, разглеждани от тези съдилища, обикновено съответства на тази на трите отделения на административния съд. Ръководството на Административния съд може да бъде свалено от уебсайта на NICTS на адрес: http://www.courtsni.gov.uk/en-GB/Documents/Single%20Jurisdiction%20Internet%20Info%20Agreed.pdf

Висшият съд има компетентност на цялата територия на Северна Ирландия.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

По принцип делото трябва да се заведе в съда, в чийто съдебен район ответникът пребивава или упражнява дейността си или в чийто съдебен район е настъпило събитието, дало основание за завеждането на делото (въпреки че технически делото може да бъде заведено в което и да е отделение).

Договорни отношения — подсъдността зависи от естеството на договора. Например спор, свързан с трудов договор, може да е от компетентността на Окръжния съд или на Трибунала за трудови спорове.

В зависимост от естеството на делото семейноправните и битовите въпроси, като въпросите за родителската отговорност, може да бъдат отнесени до магистратските съдилища, Окръжния съд или Висшия съд.

Исковете за непозволено увреждане и гражданските искове, произтичащи от наказателни производства, се разглеждат съгласно общите правила за подсъдността. Съществува обаче и схема за обезщетяване на жертвите на престъпления. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на Службите по обезщетенията (Compensation Services) (вж. линка по-долу).

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

Няма такова изискване. Делото може да бъде заведено във всяко отделение на Административния съд, независимо от предмета му (въпреки че по принцип делата се завеждат в отделението, в чийто съдебен район ответникът пребивава или упражнява дейността си или в чийто съдебен район е настъпило събитието, дало основание за завеждането на делото).

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Страните не могат да предоставят компетентност на даден съд.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Информация за трибуналите, които имат компетентност на територията на Обединеното кралство, може да бъде намерена на уебсайтовете на Съдебната служба на Англия и Уелс и на Министерството на правосъдието.

Информационните брошури за съдилищата и повечето трибунали в Северна Ирландия може да бъдат намерени на уебсайта на Съдебната служба на Северна Ирландия.

Информация относно компетентността на Трибуналите за трудови спорове и Трибунала за справедлива заетост може да бъде намерена на уебсайта на Трибуналите за трудови спорове и Трибунала за справедлива заетост.

Връзки по темата

Съдебна служба на Северна Ирландия

Трибунали (Съдебна служба на Нейно Величество — Англия и Уелс)

Трибунали (Министерство на правосъдието)

Трибунали за трудови спорове и Трибунал за справедлива заетост

Служби по обезщетенията

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Двете главни граждански съдилища в Шотландия са Шерифският съд (Sheriff Court) (включително Шерифският апелативен съд (Sheriff Appeal Court) и Върховният граждански съд (Court of Session). Съществуват обаче и някои специализирани съдилища, които са компетентни да разглеждат само определени видове искове. Те включват: Съда на лорд Лайън (Court of the Lord Lyon), Финансовия съд (Court of Exchequer), Съда, разглеждащ дела, свързани с парламентарни избори (Election Petition Court), Шерифския съд, разглеждащ дела, свързани с телесни повреди (Sheriff Personal Injury Court) (който е част от Шерифския съд), и Поземления съд на Шотландия (Scottish Land Court). Съществуват и редица законоустановени трибунали.

Трибунали

Със Закона от 2007 г. за трибуналите, съдилищата и принудителното изпълнение (Tribunals and Courts Enforcement Act) се създава единна структура за повечето трибунали в Обединеното кралство, която е разделена на трибунал от първа инстанция (First-tier Tribunal) и трибунал от по-горна инстанция (Upper Tribunal). Трибуналът от първа инстанция и трибуналът от по-горна инстанция имат отделни, отговарящи за различни области камари, които обединяват подобни юрисдикции. Подробна информация относно трибуналите може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty’s Courts and Tribunals Service).

Съществуват и редица трибунали, които са поверени на Шотландия. Повечето трибунали се ръководят от отделен председател и разполагат с различни правомощия за принудително изпълнение. Компетентността покрива различни въпроси — от жалби срещу глоби за неправилно паркиране до принудителното лечение и запрещение на пациенти със сериозни психични заболявания. Жалбите срещу решенията на трибуналите в Шотландия се разглеждат от гражданските съдилища в Шотландия и могат да бъдат поставени пред Шерифския съд (sheriff court) и Върховния граждански съд (Court of Session).

Със Закона от 2014 г. за трибуналите (Шотландия) (The Tribunals (Scotland) Act) се създават единен трибунал от първа инстанция (First-tier Tribunal) за Шотландия и трибунал от по-горна инстанция (Upper Tribunal) за Шотландия. Най-висшият съдия на Шотландия — председателят на Върховния граждански съд (Lord President), е ръководител на шотландските трибунали и е делегирал редица функции на председателя на шотландските трибунали, като този модел е подобен на описания по-горе модел, съществуващ в Обединеното кралство. Трибуналът от по-горна инстанция за Шотландия ще разглежда повечето жалби срещу решенията на трибунала от първа инстанция, като ще отнеме тази компетентност от съдилищата. Трибуналите от първа инстанция е трябвало да преминат към новата структура през декември 2016 г. Административното управление на трибунала от първа инстанция и на трибунала от по-горна инстанция за Шотландия ще се осъществява от Съдебната служба на Шотландия (Scottish Courts and Tribunals Service).

Допълнителна информация може да бъде намерена на уебсайтовете на Съдебната служба на Шотландия и правителството на Шотландия.

Съд на лорд Лайън (Court of the Lord Lyon)

Висшият чиновник от Хералдическата палата лорд Лайън е едно от държавните длъжностни лица на Кралство Шотландия и съветникът на Кралицата по въпроси, свързани с хералдиката, генеалогията, както и церемониални въпроси. Той упражнява цялата компетентност на Короната по въпроси. свързани с хералдиката, прилага закона за хералдиката и се произнася по въпроси, свързани с имената, родовото представителство и старшинството.

Върховен финансов съд (Court of Exchequer)

Когато разглежда финансови дела, Върховният граждански съд заседава като Върховен финансов съд в Шотландия. Дейността му обхваща основната част от обжалванията по правни въпроси в резултат на решение на специалните комисари по подоходния данък по въпросите, свързани с данъчната отговорност.

Съд, разглеждащ дела, свързани с парламентарни избори (Election Petition Court)

Съдът се състои от двама съдии от Върховния граждански съд и разглежда молби, подадени срещу избора на членове на парламента и членове на парламента на Шотландия, на основание незаконосъобразност или неподходящи практики.

Поземлен съд на Шотландия (Scottish Land Court)

Съдът разглежда главно спорове, свързани с договори за наем на земеделска земя и дребни земеделски стопанства (crofting) (вид дребни стопанства). Председателят и заместник-председателят на съда имат юридическа квалификация, а другите му двама членове на практика са агрономи. В съда могат да бъде подавани искания за определяне на наеми за земеделски стопанства и дребни земеделски стопанства и се разглеждат жалби, подадени от органа, който регулира дребните земеделски стопанства. Съдът също така разглежда жалби срещу решения на шотландското правителство за налагане на санкции върху земеделски стопани при получаване на плащания по режима на общата селскостопанска политика на ЕС, както и жалби във връзка с някои въпроси, свързани с околната среда.

Поземлен трибунал на Шотландия (Lands Tribunal for Scotland)

Трибуналът има председател и трима членове, които са признати експерти в областите на правото и геодезията. Председателят на трибунала е също и председател на Поземления съд на Шотландия.

Основните области на неговата дейност включват:

• условията за прекратяване или промяна на право на собственост
• правата на наемателите да закупуват ведомствените си жилища
• спорна компенсация за задължително закупуване на земя или обезценяване на земя в резултат от обществени поръчки
• оценки във връзка с определянето на категорията на нежилищни помещения
• обжалвания срещу Службата по регистрите (Keeper of the Registers) на Шотландия
• обжалвания относно оценка на земя при преференциално закупуване
• доброволни или съвместни компетентности, в рамките на които трибуналът действа като арбитър.

Шерифски съд, разглеждащ дела, свързани с телесни повреди (Sheriff Personal Injury Court)

Шерифският съд, разглеждащ дела, свързани с телесни повреди, е националният експертен център по дела, свързани с телесни повреди. Дела, свързани с телесни повреди, могат да бъдат заведени в специалния съд, разглеждащ такива дела, в Единбург, ако сумата, предмет на съдебното дело, надвишава 5000 GBP. Страните също така имат възможност да предявяват искове за телесни повреди на каквато и да било стойност в местния шерифски съд (local Sheriff Court). Въведен е специален режим за дела, свързани с телесни повреди на работното място: делата за повече от 1000 GBP могат да бъдат заведени директно в Шерифския съд, разглеждащ дела, свързани с телесни повреди, докато делата, свързани с работното място, за под 1000 GBP могат да бъдат прехвърлени на Съда, ако местният шериф прецени, че те са с достатъчна степен на важност или трудност. Върховният граждански съд вече не разглежда искове за телесни повреди, чиято цена не надвишава 100 000 GBP.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

В Шотландия и Шерифският съд (по-нисшестоящ съд), и Външното отделение на Върховния граждански съд (по-висшестоящ съд) са съдилища от първа инстанция в гражданското производство.

Гражданската компетентност на Шерифския съд е широка и обхваща всички искове за дългове или обезщетения за причинени вреди, без да има каквато и да е горна финансова граница. Искове, чиято цена, без да се включват лихви и разноски, не надвишава 100 000 GBP, трябва да се предявят пред Шерифския съд. От септември 2015 г. изключителната компетентност на Шерифския съд е увеличена от 5000 GBP на 100 000 GBP.

Предметите, изключени от компетентността на шерифа и запазени за Върховния граждански съд, са съдебният контрол върху административни решения, исканията за учредяване на право на обезпечение върху имущество (adjudication), намаляване (но само във връзка с обезсилване на действието на постановление), както и молби за ликвидация на дружества, чийто внесен капитал надвишава 120 000 GBP. Дела, които се разглеждат съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, са от компетентността на Върховния граждански съд.

По предложение на страна по делото дела могат да бъдат прехвърляни от Шерифския съд на Върховния граждански съд, в случай че шерифът счита, че това е подходящо с оглед на важността или трудността на делото. На свой ред Върховният граждански съд може да разреши производството да бъде върнато на Шерифския съд „по основателна причина“.

По същия начин някои дела могат да бъдат прехвърлени от Върховния граждански съд на Шерифския съд.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

При повечето категории граждански производства въпросът за компетентността се урежда от Закона от 1982 г. за гражданската компетентност и съдебните решения (Civil Jurisdiction and Judgments Act 1982). Основният принцип на шотландските правила относно компетентността е, че независимо дали става въпрос за юридически или физически лица, те трябва да бъдат съдени в съдилища по тяхното местоживеене.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В допълнение към посоченото по-горе основно правило може да бъде възможно и да се избере съдът, в който да се образува производството.

Например:

Договор

Иск срещу лице може да бъде предявен също в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение.

Деликт и квазиделикт

Иск срещу лице може да бъде предявен също в съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

Издръжка

Съдът е компетентен по въпроси, свързани с издръжка, ако това е съдът по местоживеене или обичайно местопребиваване на взискателя на издръжката или ако искът за издръжка е спомагателен към производство, образувано преди неговото предявяване, отнасящо се до статута на лице, и съдът е компетентен да разглежда това производство.

Спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друго учреждение

Тук компетентността е на съдилищата, в чийто район се намира клонът/агенцията.

Семейно право

Обикновено при въпроси, свързани с развод, лични отношения с деца и тяхното пребиваване, както и родителска отговорност и права, се следват правилата за териториалната компетентност в Шотландия, т.е. случаят ще бъде разгледан по местоживеене на детето, обикновено в Шерифския съд. В това отношение обаче са възможни промени, особено ако едната или и двете страни имат връзки с юрисдикция, различна от Шотландия. Следва винаги да имате предвид правната консултация по тези въпроси във връзка с компетентността, щом считате, че това е приложимо.

Телесни повреди

От септември 2015 г. се прилагат нови споразумения за компетентността по отношение на Шерифския съд за дела, свързани с телесни повреди, Шерифския съд и Върховния граждански съд. За повече подробности вж. информацията, предоставена другаде в този информационен лист.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

При определени категории производства съдът разполага с изключителна компетентност, независимо от местоживеенето или някакви други правила, свързани с компетентността. Това са:

• производствата по дела, които имат за предмет вещни права или наем върху недвижими имоти — изключителна компетентност имат съдилищата, в чийто район се намира имотът. При все това, когато договорът за наем е за временно ползване с максимален срок от шест месеца, съдилищата по местоживеене на ответника също са компетентни, при условие че наемодателят и наемателят са физически лица, които имат местоживеене в една и съща държава;
• производствата по дела, които имат за предмет действителността на създаването, недействителността или прекратяването на търговски дружества или други юридически лица или сдружения на физически или юридически лица — изключителна компетентност имат съдилищата на мястото, където се намира седалището на търговското дружество, юридическото лице или сдружението.
• производствата по дела, които имат за предмет действителността на вписванията в публични регистри — изключителна компетентност имат съдилищата на мястото, където се води регистърът;
• производствата по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения — изключителна компетентност имат съдилищата, които се намират на мястото, където е било или трябва да бъде изпълнено съдебното решение.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Компетентността може да бъде разширена, ако дадено лице се съгласи с това или чрез изрично съгласие, или като се яви, след като е било призовано, без да се позове на липсата на компетентност.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Използването на специализирани съдилища в Шотландия е много ограничено и в отговора на въпрос 1 се съдържа подробна информация относно видовете дела, които те разглеждат. В много случаи гражданското дело ще бъде разгледано или в Шерифския съд, или във Върховния граждански съд. Във всеки случай е целесъобразно да се потърси правен съвет относно завеждането на дело в съда, включително дали е подходящо то да бъде гледано в специализиран съд.

Обща информация за съдилищата в Шотландия може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.

Връзки по темата

Съдебна служба на Шотландия

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Повечето граждански или търговски дела следва да бъдат заведени във Върховния съд на Гибралтар. Върховният съд има различни отделения, но поради размера на Гибралтар има само едно деловодство (магистратският съд има ограничена компетентност по някои семейноправни въпроси).

За някои въпроси, свързани със законодателството в областта на трудовата заетост, Вашият случай може да бъде отнесен до промишления трибунал (Industrial Tribunal). Други специализирани трибунали са създадени в области като психичното здраве, жалби, свързани с подоходния данък, и жалби, свързани със социалноосигурителни права.

Допълнителна информация може да получите от деловодството на Върховния съд, 277 Main Street, Gibraltar, телефон (+350) 200 75608.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

По принцип само Върховният съд на Гибралтар разглежда граждански дела (магистратският съд има ограничена компетентност по някои семейноправни въпроси).

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Поради размера на Гибралтар не възниква въпрос за вътрешната териториална компетентност.

2.2.2 Изключения от основните правила

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В Гибралтар има само един Върховен съд.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

В Гибралтар има само един Върховен съд.

2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

В Гибралтар има само един Върховен съд.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Специализираните трибунали са създадени със закон. Трябва да се обърнете за съвет към местен солиситър от Бюрото за помощ на граждани (Citizens Advice Bureau), ако смятате, че можете да предявите иск в специализиран трибунал.