Courts

In most Member States, there are different branches of courts. Generally, three main types of courts can be identified:

• ordinary courts,
• specialised courts, and/or
• courts dealing with constitutional matters.

The ordinary courts usually deal with disputes in civil matters (i.e. disputes between citizens and/or businesses) and/or criminal matters. In addition, many Member States have established courts for specific matters, such as disputes between public authorities and citizens or businesses (administrative matters, etc.).

Moreover, various Member States have an institution or court to ensure that their constitution is respected. Many of these courts or institutions can be asked to verify whether a certain law or legislation is in line with the constitutional requirements. Some of them can hear individual cases, but usually only as a last resort.

Beyond the information provided in the country-specific pages (see the list of flags on the right side), you can find valuable information on the following European websites (the following list may not be exhaustive):

• European Judicial Atlas - contains a search tool to identify the competent court,
• Association of Councils of State and Supreme Administrative Jurisdictions (ACA Europe) - "Tour of  Europe", particularly with a view to disputes in constitutional and administrative matters,
• Network of the Presidents of the Supreme Judicial Courts - information on the Member States' supreme courts.

Finding the right court

If you are involved in a judicial proceeding, or if you expect to be involved in one, you will need to identify the court that is competent to deal with your case or, in other words, which has jurisdiction. If you address the wrong court or if there is a dispute over the question of jurisdiction you run the risk of a considerable delay in the proceedings or even of a dismissal of your case because of a lack of jurisdiction.

If a court case has a cross-border dimension and involves, for example, parties living in different Member States, you will first have to identify in which Member State the proceedings should take place. The portal section "Going to Court " can guide you through this process.

Other judicial authorities and institutions

Beyond the courts, in most Member States, the judicial system comprises other judicial authorities and institutions that exercise public authority, such as public prosecutors or in certain cases state attorneys, public notaries or bailiffs. As for private lawyers, notaries and related professions with important functions in the judicial system, please see the page on legal professions.

The public prosecutors' office or prosecution service, which is regarded as part of the judiciary in many Member States, plays an essential role in criminal proceedings. The responsibilities and status of public prosecutors vary considerably among Member States. Related information can be found by selecting a relevant Member State flag in the section on ordinary courts, and also at the following websites:

• The website of the Consultative Council of European Prosecutors within the Council of Europe offers country profiles regarding the EU Member States and other European countries,
• European Judicial Network in criminal matters.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Белгия

Настоящият раздел предоставя кратък преглед на организацията на съдилищата.

Организация на правораздаването — съдебна система

Правната система на Белгия е система с цивилистична традиция, която включва съвкупност от кодифицирани норми, прилагани и тълкувани от съдиите.

В Белгия организацията на съдилищата е въпрос само от федерална компетентност.

Принципи

Преди да представим организацията на съдебната система в Белгия, е уместно да припомним някои конституционни и общи принципи, отнасящи се до организацията на съдебната власт.

Наред с другите две власти — законодателната и изпълнителната, — Конституцията е въвела и съдебна власт, която се упражнява от съдилищата. По този начин съдилищата са обединени в една независима власт паралелно с другите власти, предвидени в Конституцията.

Съдебната власт се упражнява от юрисдикциите при спазване на конституционните и законовите разпоредби. Тя има за задача да правораздава. Следователно тя прилага правото — постановява решения по гражданскоправните спорове и прилага наказателноправните разпоредби спрямо лицата, извършили престъпление. Магистратите се делят на две групи — „седящи“ (съдиите и съветниците в съдилищата) и „правостоящи“ (прокурорите).

Съгласно разпоредбите на членове 144 и 145 от Конституцията споровете относно граждански права са от изключителната компетентност на първоинстанционните съдилища (les tribunaux), а споровете относно политически права са от компетентността на първоинстанционните съдилища, с изключение на предвидените в закона случаи.

Съдилищата и юрисдикциите, натоварени с решаването на спорове, могат да се създават единствено по силата на закон. Съгласно член 146 от Конституцията не могат да се създават извънредни комисии и съдилища, независимо под какво название.

Заседанията на съдилищата са публични, освен ако публичността би застрашила обществения ред или добрите нрави, в който случай това обстоятелство се постановява с решение на съда (член 148, алинея 1 от Конституцията). Принципът за публичност на съдебните заседания позволява, наред с другото, да се гарантира прозрачността на правораздаването.

Всички съдебни решения трябва да бъдат мотивирани. Те се постановяват в публично съдебно заседание (член 149 от Конституцията). Задължението за мотивиране, наложено от Конституцията и от член 780 от Кодекса за работата на съдилищата (Code judiciaire), означава, че съдията трябва да разгледа и да даде отговор по всички фактически и правни основания, изложени в становищата на страните. Мотивите трябва да бъдат изчерпателни, ясни, точни и подходящи. Задължението за мотивиране на съдебните решения, подобно на независимостта на съдиите, представлява гаранция за страните по делото срещу евентуален произвол от страна на съда. То им позволява също така да преценят, като имат предвид мотивите, дали да подадат апелативна жалба пред апелативния или Касационния съд.

В член 151, параграф 1 от Конституцията са закрепени както независимостта на съдиите при изпълнението на правораздавателните им функции, така и независимостта на прокуратурата при извършване на отделните разследвания и при наказателното преследване, без обаче да се засяга правото на компетентния министър да разпорежда провеждане на наказателно преследване и да приема задължителни насоки в областта на наказателната политика, включително по отношение на политиката на разследване и наказателно преследване.

Съгласно параграф 4 от същата разпоредба мировите съдии, съдиите в първоинстанционните съдилища, съветниците в по-горните съдилища и в Касационния съд се назначават от краля при условията и реда, предвидени в закона.

Съдиите се назначават за цял живот. Те се пенсионират на възраст, определена в закона, и получават предвидената в закона пенсия. Никой съдия не може да бъде лишен от длъжността си, нито да бъде отстранен, освен ако това бъде направено със съдебно решение. Преместването на съдия на друго работно място може да се извърши само чрез ново назначение и със съгласието на самия съдия (член 152 от Конституцията). Кралят също така назначава и освобождава от длъжност прокурорите към различните видове съдилища (член 153 от Конституцията).

Възнагражденията на работещите в системата на съдилищата се определят със закон (член 154 от Конституцията).

Съдиите не могат да приемат да заемат предлагани от правителството длъжности на трудов договор, освен ако ги изпълняват безвъзмездно и длъжността не води до несъвместимост, предвидена в закона (член 155 от Конституцията).

Видове юрисдикции

В Белгия са обособени пет големи съдебни области, които са под юрисдикцията на петте апелативни съдилища: Брюксел, Лиеж, Монс, Гент и Антверпен.

Тези съдебни области (юрисдикции) са разделени на съдебни райони, във всеки от които функционира по един първоинстанционен съд (tribunal de première instance). На територията на Белгия има 12 съдебни района. В съдебния район на Брюксел има две първоинстанционни съдилища — едно, в което се използва нидерландски език, и второ, в което се използва френски език.

Освен това в съдебните райони функционират 9 трудови съдилища и 9 търговски съдилища.

От своя страна съдебните райони са разделени на съдебни околии (cantons judiciaires), във всяка от които има по един мирови съд (justice de paix). На територията на Белгия има 187 околии.

Във всяка от десетте провинции, както и в административния столичен регион Брюксел, функционира по един наказателен съд (cour d’assises). Наказателният съд не е постоянна юрисдикция. Той се свиква всеки път, когато пред него бъде отправено обвинение срещу обвиняеми.

Характерът и тежестта на престъплението, естеството на спора, както и размерът на сумите по спора определят вида юрисдикция, която трябва да бъде сезирана.

В някои случаи естеството на спора е определящо за това кой съд трябва да бъде сезиран. Така например по споровете между съседи е компетентен мировият съдия, а на първоинстанционния съд са подсъдни бракоразводните дела. В други случаи критерият е в какво качество се явяват страните. По принцип по‑голямата част от споровете между търговци се отнасят пред търговския съд.

След като бъде определен видът на компетентния съд, трябва да се определи мястото, където ще се гледа делото.

По граждански дела делото може да бъде гледано от съдията по местожителството на ответника или от съдията по мястото на поемане на задължението или където то трябва да бъде изпълнено.

Наказателните дела могат да бъдат подсъдни на съда по местоизвършването на престъпното деяние, на съда по местопребиваване на заподозрения и на съда по мястото, където евентуално се намира последният. По отношение на юридическите лица, компетентен е съдът по мястото на регистрация на седалището или този по мястото на извършване на дейност на съответното юридическо лице.

Видове съдилища и тяхната йерархия:

Различните съдилища, обхванати от правораздавателната система, са организирани в йерархична структура, като тя е следната:

Решенията на по-ниско стоящите съдилища се наричат jugements/vonnissen. Решенията на апелативните, трудовите и наказателните съдилища и на Касационния съд се наричат arrêts/arresten.

Гражданските съдилища разглеждат преди всичко частноправни спорове както между физически, така и между юридически лица.

Целта на наказателните съдилища е да санкционират извършителите на наказуеми деяния с предвидените в закона наказания (лишаване от свобода, полагане на принудителен труд, глоба и др.).

Понякога една от страните може да не е съгласна с постановеното от съда решение. Съществуват редица способи за обжалване, чрез които страните по делото, а в определени случаи и трети лица, могат да постигнат постановяване на ново решение по дело, което вече е разгледано от една юрисдикция. Способите за обжалване се делят на две категории — обикновени и извънредни.

Обикновените способи за обжалване биват два вида: възражение (opposition) и въззивна (апелативна) жалба (appel).
Възражението дава възможност на ответника, срещу когото е постановено неприсъствено решение, да възрази против решението. В този случай постановилият решението съд се сезира отново с делото и трябва да го разгледа в неговата цялост.
С изключение на ограничен брой случаи, при които това не е възможно, въззивното обжалване е право, което може да се упражни от всички засегнати страни. Както осъденият, гражданският ищец, ищецът и ответникът, така и прокуратурата могат да поискат повторно разглеждане на делото. Въззивната жалба се разглежда винаги от съд, който е по-висшестоящ от този, постановил първото решение.

Таблицата по-долу представя в обобщен вид съдилищата, които разглеждат въззивните жалби, в зависимост от инстанцията, постановила решението, което е предмет на обжалване:

При въззивното производство съдиите (juges) или съветниците (conseillers), съответно в съдилищата от по-нисша инстанция или по-високостоящите съдилища, разглеждат делото по същество за втори и последен път и се произнасят като последна инстанция. Страните обаче имат право да подадат и касационна жалба.

Освен посочените обикновени способи съществуват и „извънредни“ способи за обжалване, като основният сред тях е касационната жалба. Подадената пред Касационния съд жалба не води до разглеждане на делото на трета инстанция, нито е трето ниво на юрисдикция. Касационният съд не разглежда фактите по делото, а извършва проверка за спазването на закона.

Освен горепосочените съдилища в Белгия съществуват още два вида юрисдикции. Те имат контролни функции: Държавният съвет (Conseil d'Etat) и Конституционният съд (Cour Constitutionnelle). Държавният съвет е висша административна юрисдикция и контролира администрацията. Той се намесва в случаите, в които гражданите считат, че администрацията не е спазила закона. Ролята на Конституционния съд е да гарантира, че законите, декретите, указите и наредбите са в съответствие с Конституцията, както и да следи за правилното разпределение на правомощията между органите на публичната власт в Белгия.

Бази данни с правна информация

Порталът на Съдебната власт в Белгия предоставя, наред с останалата информация, достъп и до съдебната практика, до белгийското законодателство и до държавния вестник на Белгия (Moniteur belge).

Безплатен ли е достъпът до тези бази данни?

Да, достъпът до базата данни е безплатен.

Връзки по темата

Федерална публична служба „Правосъдие“

Организация на правораздаването - съдебна система

Правораздаването в България е триинстанционно. Съдилищата са държавни органи, на които са възложени правораздавателни функции по граждански, наказателни и административни дела.

В България има следните съдилища:

• Районни – 113
• Окръжни – 28
• Административни – 28
• Специализиран наказателен съд -1
• Апелативни – 5
• Апелативен специализиран наказателен съд - 1
• Военни – 3 (Към момента действащите военни съдилища са 3 – Военен съд – Пловдив, Военен съд -  Сливен и Военен съд – София. С решение на ВСС са закрити военните съдилища в гр. Плевен и гр. Варна) .
• Военно-апелативен съд - 1
• Върховен касационен съд - 1
• Върховен административен съд – 1

Администрация на съдилищата

Организацията и дейността на съдилищата в България сa уредени в Закона за съдебната власт, който урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Съгласно Закона за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 64/2007 г. Висшият съдебен съвет е висш административен орган за управление на съдебната власт, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й без да засяга независимостта на нейните органи.

Висшият съдебен съвет определя броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната.

Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Видове съдилища - кратко описание

Районни съдилища (РС) - районните съдилища са основните съдилища, които разглеждат делата като първа инстанция. Решенията им подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд.

Окръжните съдилища (ОС) - окръжните съдилища действат като първо- и второинстанционни . Те разглеждат като първа инстанция точно определена категория дела, характеризиращи се с по-висок материален интерес или значимост на обществените отношения, до които се отнасят. Като втора инстанция (въззивна) инстанция окръжните съдилища действат при разглеждане на решения, постановени от районите съдилища.

Административни съдилища - На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по Административно-процесуалния кодекс; защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; защита срещу незаконно принудително изпълнение; обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; обезщетения за вреди от принудително изпълнение; обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; установяване неистинността на административни актове по Административно-процесуалния кодекс.

Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.

Делата се разглеждат от административния съд, в района, на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Административен съд - град София.

Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.

Други специализирани съдилища

Военият съд разглежда като първа инстанция наказателни дела за престъпления, извършени от военнослужещи, генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства и граждански лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в Националната разузнавателна служба, при или по повод изпълнение на службата им. За тези дела второинстанционен съд е Военно-апелативният съд. Компетентността на военните съдилища е определена с Наказателно-процесуалния кодекс. Те са със статут на ОС.

Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Апелативният съд (АС) разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд, със седалището в гр. София. Компетентността на специализирания наказателен съд се определя със закон. В чл. 411а от Наказателно-процесуалния кодекс са изчерпателно изброени дела за престъпления, които са подсъдни на Специализирания наказателен съд - основно извършени от организирани престъпни групи или по поръчение на такива.

Апелативният специализиран наказателен съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на специализирания наказателен съд.

Върховният касационен съд (ВКС) е висша съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България. Той осъществява и върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Седалището на Върховния касационен съд е в гр. София.

Върховният административен съд (ВАС) осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

Той разглежда жалби и протести срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закон; произнася се по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове; проверява като касационна инстанция съдебни актове, постановени по административни дела и разглежда молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по административни дела.

Арбитражен съд при Българска Търговско-промишлена палата (АС при БТПП)

АС при БТПП разрешава граждански спорове, както и спорове за попълване празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това, дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в РБългария.

Конституционен съд на Република България

Българският Конституционен съд гарантира необратимостта на демократичните процеси в България, чието осъществяване Конституцията цели. Този съд не е част от съдебната система, а е независим орган, който черпи правомощия пряко от Конституцията и действа по силата на специален закон. В това отношение особен обществен и международен резонанс придобиха неговите решения за защита на правата и законните интереси на гражданите, разделението на властите, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива, независимостта на средствата за информация и забраната за цензура, съответствието на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства с Конституцията и други.

Правна база данни

Всеки един съд в България разполага с интернет страница, на която може да бъде намерена информация за структурата и дейността на съда, както и информация за текущи или вече приключили дела.

На интернет страницата на Висшия съдебен съвет може да бъде намерен подробен списък със съдилищата в България, както и техните адреси и интернет страници (достъпни само на български език).

Основни интернет страници на съдилищата са:

• Софийски районен съд (СРС)
• Софийски градски съд (СГС)
• Софийски окръжен съд (СОС)
• Специализиран наказателен съд (СпНС)
• Софийски апелативен съд (САС)
• Военно апелативен съд
• Апелативен специализиран наказателен съд (АСпНС)
• Върховен административен съд (ВАС)
• Върховен касационен съд (ВКС)
• Конституционен съд

Електронни бази данни със законодателство са:

1. Платени

• Апис
• Сиела
• Юридическа енциклопедия

2. Безплатни

• Лекс

3. Електронен държавен вестник

Други полезни интернет страници с правна информация:

• Народно събрание
• Министерски съвет
• Министерство на правосъдието
• Висш съдебен съвет

Организация на правосъдието – съдебна система

Съдебната система в Чешката република се състои от Конституционния съд на Чешката република (Ústavní soud České republiky) и системата на обикновените съдилища.

В системата на обикновените съдилища са включени Върховният съд (nejvyšší soud), Върховният административен съд nejvyšší správní soud), висшите съдилища (vrchní soudy), окръжните съдилища (krajské soudy) и районните съдилища (okresní soudy).

Администрация на съдилищата

Централният административен орган за съдилищата е Министерството на правосъдието в Чехия.

Министерството на правосъдието администрира висшите, окръжните и районните съдилища или пряко, или посредством председателите им по смисъла на Закон № 6/2002 относно съдилищата и съдиите. Районните съдилища могат също да бъдат администрирани от Министерството на правосъдието посредством председателите на окръжните съдилища.

Някои задачи на централната власт се изпълняват от председателя на Върховния съд на Чехия (или, когато е подходящо, от заместник-председателя му) и от председателя на Върховния административен съд на Чехия (или, когато е подходящо, от заместник-председателя му).

Държавното администриране на съдилищата се извършва като се вземат предвид забележките на съответните съдебни съвети, създадени към Върховния съд на Чешката република, Върховния административен съд на Чешката република, висшите съдилища, окръжните съдилища и по-големите районни съдилища.

Някои административни дейности се извършват от административния директор на съда, който се отчита пред председателя на съда.

Видове съдилища – кратко описание

Системата на обикновените съдилища се състои от четири организационни равнища:

• районните съдилища; градските съдилища (obvodní soudy) в столицата Прага и Общинският съд в Бърно имат същия статут като районните съдилища
• окръжните съдилища в Brno, České Budějovice, Hradec Králové, Ostrava, Plzeň, Прага, Ústí nad Labem и Общинският съд в Прага
• висшите съдилища в Прага и Olomouc
• Върховния съд и Върховния административен съд в Бърно.

Системата на специализираните съдилища се състои единствено от Конституционния съд на Чешката република.

Йерархия на съдилищата

Чешката република има двуинстанционна система, която е от определящо значение за йерархичната организация на средствата за правна защита. От тази гледна точка йерархичните взаимоотношения между съдилищата, в зависимост от това на кое равнище се намират, се разделят на три групи.

Повече информация по този въпрос може да намерите в раздела за обикновените съдилища в Чешката република.

Съгласно Закон № 6/2002 за съдилищата и съдиите:

Районните съдилища

а) действат като съдилища от първа инстанция, освен когато в законодателството, уреждащо съдебното производство, е предвидено друго

б) постановяват решения по други дела, предвидени от Закона.

Окръжните съдилища

а) постановяват решения в случаите, описани в Закона за съдебното производство, като съдилища от втора инстанция по дела, по които е постановено решение на първа инстанция от районните съдилища, попадащи в териториалната компетентност на въпросните окръжни съдилища;

б) действат като съдилища от първа инстанция в случаите, описани в Закона за съдебното производство;

в) вземат решения в областта на административното правосъдие в случаите, предвидени от Закона;

г) вземат решения в други случаи, предвидени от Закона.

Висшите съдилища

а) постановяват решения в случаите, описани в Закона за съдебното производство, като съдилища от втора инстанция по дела, по които е постановено решение на първа инстанция от окръжните съдилища, попадащи в териториалната компетентност на въпросните висши съдилища;

б) вземат решения в други случаи, предвидени от Закона.

Върховният съд на Чешката република

Като най-висшата съдебна инстанция по отношение на компетентността на съдилищата в гражданските и наказателните производства, Върховният съд на Чешката република гарантира последователността и законността на съдебните решения като:

а) постановява решения по извънредни обжалвания в случаите, предвидени от Закона за съдебното производство;

б) постановява решение в другите случаи, посочени в специално законодателство или в международен договор, ратифициран от Парламента, обнародван и правнообвързващ за Чешката република.

Върховният съд също взема решения относно:

а) признаването и изпълнението на решения, издадени от чужди съдилища, когато това се изисква от специално законодателство или от международен договор, ратифициран от Парламента, обнародван и правнообвързващ за Чешката република.

б) други случаи, посочени в специално законодателство или в международен договор, ратифициран от Парламента, обнародван и правнообвързващ за Чешката република.

Върховният съд осъществява съдебен контрол и анализира окончателните съдебни решения на съдилищата в гражданските и наказателните производства, като на тази основа, с оглед по-последователното правораздаване, издава становища относно вземането на решения от съдилищата по определени видове дела.

Съгласно Закон № 150/2002, Административно-процесуалният кодекс:

Върховният административен съд на Чешката република

Като най-висша съдебна инстанция по отношение на компетентността на съдилищата в административното съдопроизводство, Върховният административен съд осигурява последователността и законността на съдебните решения, като се произнася по искове за преразглеждане в случаите, определени от Закона, и като се произнася по други случаи, определени с този или друг специален закон.

Върховният административен съд осъществява съдебен контрол и анализира окончателните съдебни решения на административните съдилищата, като на тази основа, с оглед по-последователното правораздаване, издава становища относно вземането на решения от съдилищата по определени видове дела.

С оглед на вземането на законосъобразни и последователни решения от административните органи, Върховният административен съд може да издава решения за отстраняване на противоречивата практика на административните органи в случаите, предвидени от този Закон и по процедурата, описана в него.

Бази данни с правна информация

Портал за правосъдие

Портал на публичната администрация

Свободен ли е достъпът до базата данни?

И двата интернет портала могат да бъдат ползвани безплатно.

Кратко описание на съдържанието

Порталът за правосъдие съдържа информация за Министерството на правосъдието, съдилищата, прокуратурата и как можете да се свържете с тях.

Официалният правителствен портал дава достъп да законодателството на Чешката република, публикувано в Сборника със закони.

Организация на правосъдната система — съдебна система

Датската съдебна система е съставена от:

• Върховния съд
• Двете висши съдилища
• Морския и търговски съд
• Поземления съд
• 24 окръжни съдилища
• Съдилищата на Фарьорските острови и Гренландия
• Комисията по обжалване
• Специалния съд по обвиненията и ревизиите
• Съдебен съвет по назначенията на Дания и
• Съдебната администрация на Дания.

Администрация на съдилищата

Съдилищата се администрират от Съдебната администрация на Дания, която беше създадена като нова независима институция на 1 юли 1999 г. Този орган гарантира правилната и подходяща администрация на средствата, персонала, помещенията и ИТ на съдилищата и Комисията по обжалване.

Съдебната администрация на Дания се оглавява от управителен съвет и директор. Съдебната администрация на Дания попада в рамките на правосъдното министерство, но министърът няма правомощия да дава нареждания и не може да променя решения, взети от Съдебната администрация на Дания.

Управителният съвет е главният изпълнителен орган и поначало е отговорен за дейностите на Съдебната администрация на Дания. Директорът — който се назначава и може да бъде отзован от управителния съвет — е отговорен за ежедневното управление. Директорът не е задължен да притежава образователна степен по право.

Законът за Съдебната администрация на Дания определя състава на управителния съвет на Съдебната администрация на Дания. Управителният съвет се състои от 11 членове, осем от които са съдебни представители, един е адвокат и двама притежават специални управленски и социални знания.

Бази данни с правна информация

За повече информация, моля вижте постоянно актуализирания преглед и описание на съдебната система на Дания.

Връзки по темата

Агенция по граждански въпроси

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдебни системи - Германия

Настоящият раздел ви предоставя преглед на съдебната система в Германия.

Организация на правосъдната система — съдебна система

Поради федералното устройство на Федерална република Германия, съдебната система също е структурирана на федерален принцип. Правораздаването се упражнява от федерални съдилища и от съдилищата на 16-те федерални провинции (Länder). Основното натоварване на правосъдната администрация е съсредоточено в провинциите.

Германската съдебна система е разделена на пет независими специализирани клона или юрисдикции:

• обикновена юрисдикция
• трудовоправна юрисдикция
• обща административна юрисдикция
• финансовоправна юрисдикция
• социалноправна юрисдикция.

В допълнение към тези специализирани юрисдикции, съществува и конституционна юрисдикция, която се състои от Федералния конституционен съд и конституционните съдилища на провинциите.

Можете да видите преглед на структурата на съдилищата на уебсайта на Федералното министерство на правосъдието на Германия.

Администрация на съдилищата

Съдилищата на провинциите обикновено се администрират от федералните правосъдни министерства. На федерално равнище федералният министър на правосъдието е отговорен за Федералния върховен съд, Федералния съд по административноправни спорове и Федералния съд по финансовоправни спорове. Федералното министерство на труда и социалните въпроси е отговорно за Федералния съд по трудовоправни спорове  и Федералния съд по социалноправни спорове.

Отговорните министерства също така администрират необходимите бюджетни ресурси. Единственото изключение е Федералният конституционен съд, който е получил организационна автономия като независим конституционен орган. Той представя свой собствен бюджет за одобрение.

Видове съдилища — кратко описание

В Германия съдебната структура е разделена на обикновена юрисдикция и специализирани съдилища. Обикновената юрисдикция се състои от гражданска и наказателна юрисдикция. Специализираните съдилища са съдилищата по административноправни спорове, съдилищата по финансовоправни спорове, съдилищата по трудовоправни спорове  и съдилищата по социалноправни спорове. Освен това, съществува и конституционна юрисдикция, която се състои от Федералния конституционен съд и конституционните съдилища на провинциите.

Йерархия на съдилищата

Вж.  йерархията на съдилищата (преглед), предоставена от Федералното министерство на правосъдието.

Връзки по темата

Уебсайт на Федералното министерство на правосъдието на Германия

Федерален върховен съд

Федерален съд по административноправни спорове

Федерален съд по финансовоправни спорове

Федерален съд по трудовоправни спорове

Федерален съд по социалноправни спорове

Федерален конституционен съд

Федерално министерство на правосъдието

Организация на правосъдието — съдебни системи

Конституцията на Естония изисква правораздаването да се осъществява единствено от съдилищата. Съдилищата трябва да осъществяват правораздаване в съответствие с Конституцията и другите закони. Съгласно Конституцията съдебната система на Естония притежава изключителна компетентност да осъществява правораздаване. Съдът изпълнява задълженията си отделно от изпълнителната и законодателната власт.

Управление на съдилищата

Съдилищата от първа и втора инстанция се управляват от Министерството на правосъдието заедно със Съвета за управление на съдилищата. Съветът за управление на съдилищата е консултативен съвет, сформиран да управлява съдебната система, и работата му се ръководи от председателя на Върховния съд. Съдилищата от първа и втора инстанция се финансират от държавния бюджет чрез бюджета, отпускан на Министерството на правосъдието. Върховният съд носи независима отговорност за своето управление и разполага със собствен бюджет.

Съветът за управление на съдилищата се състои от:

• председателя на Върховния съд (който е и председател на Съвета);
• петима съдии, назначени за срок от три години от всички съдии на Пленума (en banc);
• двама членове на Riigikogu (парламента на Естония);
• адвокат, назначен от съвета на Адвокатската колегия;
• главния прокурор или назначен от него прокурор;
• канцлера на правосъдието или назначен от него представител;
• министъра на правосъдието или негов представител, който участва в Съвета с право на изказване.

Повече за Съвета за управление на съдилищата прочетете тук.

Йерархия на съдилищата

Съдебната система на Естония се състои от три инстанции:

• окръжните съдилища и административните съдилища са съдилища от първа инстанция;
• областните съдилища (апелативните съдилища) са съдилища от втора инстанция;
• Върховният съд е съд от последна инстанция (касационен съд).

В качеството си на съдилища с обща компетентност окръжните съдилища разглеждат граждански и наказателни дела, както и дела за наказуеми простъпки (дребни престъпления). В качеството си на съдилища от първа инстанция административните съдилища гледат онези административни дела, които са им подсъдни по закон. Областните съдилища са съдилища от втора инстанция, които разглеждат жалби, подадени срещу решения, постановени от окръжните и административните съдилища. Върховният съд е най-висшият съд и разглежда касационни жалби, подадени срещу решения на областните съдилища. Върховният съд изпълнява и функциите на конституционен съд.

Бази данни с правна информация

Обща информация за правната система на Естония може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието.

Преглед на съдебната система на Естония може да бъде намерен на уебсайта на съдилищата.

Безплатен ли е достъпът до тази база данни?

Достъпът до информация относно правната и съдебната система на Естония е безплатен.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Ирландия

Настоящият раздел предоставя преглед на съдебната система в Ирландия.

Организация на правосъдната система — Ирландия

Службата на съдилищата, която е самостоятелeн орган, съществуващ от ноември 1999 г., и е учреден от правителството съгласно Закона за Службата на съдилищата от 1998 г., има следните законови отговорности:

а. да управлява съдилищата;

б. да предоставя услуги в помощ на съдиите;

в. да предоставя информация на обществото относно системата на съдилищата;

г. да предоставя, управлява и поддържа сградите на съдилищата, и

д. да предоставя улеснения за ползващите услугите на съдилищата.

Конституцията на Ирландия предвижда правораздаването да се извършва в съдилища, установени със закон, от съдии, назначени от президента по препоръка на правителството, като съгласно Конституцията съдиите от всички съдилища са напълно независими при изпълнение на своите правораздавателни функции. Съдиите не могат да бъдат отстранявани от длъжност, освен в случаи на доказано неправомерно поведение или нетрудоспособност, като тогава това може да стане единствено въз основа на резолюции, приети от двете камари на Oireachtas (парламента).

Йерархия на съдилищата

В Конституцията структурата на съдебната системата е представена като състояща се от съд от последна инстанция — Върховния съд, и първоинстанционни съдилища, които включват Висш съд с пълна компетентност по всички наказателни и граждански дела и съдилища с ограничена компетентност, окръжен съд и районен съд, организирани на регионален принцип.

Във връзка с наказателните процеси член 38 гласи, че „Никой не може да бъде съден по наказателни обвинения извън надлежната законова процедура“. По-леки правонарушения се разглеждат в съдилища с обща компетентност, докато обвинени в по-тежки престъпления лица не могат да бъдат съдени без съдебни заседатели. В Конституцията е предвидено също създаването на специални съдилища за обезпечаване на ефективното правораздаване, когато обикновените съдилища не могат да направят това.

Обществеността може да присъства на заседанията във всички съдилища с изключение на онези, в които се гледат дела „при закрити врата“, което означава, че делото не е открито за широката общественост.

Съдилищата, които разглеждат граждански дела, са организирани в следните структури:

Организация на правосъдната система – съдебна система

Правосъдието в Гърция е една от трите функции на държавата. Съгласно принципа на разделение на властите съдебната власт е независима от законодателната и изпълнителната власт.

Видове съдилища – кратко описание

Съдилищата в Гърция са разделени на следните основни категории:

• Административни съдилища (Dioikitika dikastiria)
• Граждански съдилища (Politika dikastiria)
• Наказателни съдилища (Poinika dikastiria)

Съдебна администрация

Съдилищата се управляват от магистрати и по-специално от председателя на съответния съд или от тричленен съвет на съда, в зависимост от случая.

Йерархия на съдилищата

Граждански съдилища:

• Върховен съд (Areios Pagos), апелативен съд, първоинстанционни съдилища, районни съдилища

Наказателни съдилища:

• Върховен съд, апелативни съдилища, магистратски съдилища, съдилища за простъпки

Административни съдилища:

• Държавен съвет, административни апелативни съдилища, административни съдилища

Свързани връзки

Държавeн съвет

Първоинстанционен административен съд на Атина

Прокуратура в Атинския първоинстанционен съд

Министерство на правосъдието

Върховен съд

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Испания

Настоящият раздел дава обща представа за системата на съдилищата в Испания

Организация на правораздаването. Съдебна система.

Правораздаване

От гледна точка на съвременните правни системи испанската система отговаря на характеристиките на така наречения континентален модел.

Този модел притежава следните основни характеристики :

• разделение между обществените и частните сфери на правната система, която е разделена на дялове, обхващащи конституционните, наказателните, административните, данъчните, гражданските, търговските, трудовите и процесуалните въпроси;
• върховенство на писмения закон и на писменото право в рамките на системата от източници на правото, определени в Гражданския кодекс, а именно закона, обичаите и общите принципи на правото;
• йерархична организация на съдебната власт със система за обжалвания по съдебен ред.

Видове съдилища — кратко описание

Испанската конституция от 1978 г. постановява, че Испания е социална и демократична правова държава, която защитава като най-висши ценности на правната си уредба свободата, правосъдието, равенството и политическия плурализъм.

Конституцията се основава на неразривното единство на испанската нация, обща и неразделна родина на всички испанци, и признава и гарантира правото на автономност на националностите и регионите, от които е съставена, както и солидарността между всички тях.

Раздел VI от Конституцията е посветен на съдебната власт, като член 117 гласи, че принципът на единство на съдебната власт е в основата на организацията и работата на съдилищата.

Всички тези принципи формират организацията на съдилищата в Испания, резултатът от което е съществуването на единна съдебна система, съставена от обикновените съдилища.

Съществуват различни съдилища, които разпределят работата помежду си съгласно критериите за определяне на компетентност — материя, количество, лице, функция или територия — тъй като единството на съдебната власт допуска съществуването на различни съдилища с различна компетентност.

Общите съдилища са тези, регулирани от Органичния закон за съдебната власт, предвиден в член 122 от Конституцията от 1978 г.

Трябва да се прави разграничение между три основни аспекта:

• териториалният аспект;

• едноличният или колективен характер на органите;

• компетентността.

Териториалният аспект

В съответствие с обяснителния меморандум към Органичния закон 6/1985 от 1 юли 1985 г. за съдебната власт, по отношение на съдебната власт държавата е разделена териториално на общини, съдебни райони (partidos), региони и автономни области, като компетентни по отношение на тях са мировите съдилища (Juzgados de Paz), първоинстанционните следствени съдилища (Juzgados de Primera Instancia e Instrucción), административните съдилища (Juzgados de lo Contencioso-Administrativo), трудовите съдилища (Juzgado de lo Social), съдилищата, отговарящи за социално-битовите условия и надзора на местата за лишаване от свобода (Juzgados de Vigilancia Penitenciaria) и съдилищата за непълнолетни (Juzgados de Menores), окръжните съдилища (Audiencias Provinciales) и висшите съдилища на автономните области в Испания (Tribunales Superiores de Justicia). Компетентността на Националния наказателен и административен съд (Audiencia Nacional), Върховния съд (Tribunal Supremo), централните следствени съдилища (Juzgados Centrales de Instrucción) и централните административни съдилища (Juzgados Centrales de lo Contencioso‑administrativo) се простира върху цялата страна.

Едноличен или колективен характер на съдебните органи

Всички съдилища са еднолични, с изключение на Върховния съд, Националния наказателен и административен съд, висшите съдилища на автономните области и окръжните съдилища.

Върховният съд се състои от председател, председателите на отделенията (presidentes de sala) и съдиите (magistrados), определени от закона за всяко отделение. Има пет отделения: гражданско, наказателно, за административни спорове, трудово и военно.

Националният наказателен и административен съд (Audiencia Nacional) се състои от председател, председателите на отделенията и съдиите, определени от закона за всяко отделение (апелативно, наказателно, за административни спорове и трудово).

Висшите съдилища на автономните области (Tribunales Superiores de Justicia) имат по четири отделения (гражданско, наказателно, за административни спорове и трудово). Те се състоят от председател, който също така е председател на гражданското и наказателното отделения, председателите на отделенията и съдиите, определени от закона за всяко отделение.

Окръжните съдилища (Audiencias Provinciales) се състоят от председател и двама или повече съдии. Те разглеждат граждански и наказателни дела. Може да съществуват и отделения със същия състав.

Служба на съдилищата

Органичният закон за съдебната власт описва Службата на съдилищата като административна организация, действаща в подкрепа на съдебната дейност на съдиите и съдилищата.

Тя е създадена с цел да подобри ефикасността, ефективността и прозрачността на съдебните производства, да рационализира решаването на делата и да насърчава сътрудничеството и координацията между различните администрации. Поради това създаването на тази служба е в отговор на ангажимента за осигуряване на качествена обществена услуга, която е близо до хората, отговаря на конституционните ценности и е в съответствие с действителните потребности на гражданите.

Това е нов организационен модел, който въвежда модерни техники за управление, основаващи се на комбинация от различни административни звена: звена, осигуряващи пряка подкрепа за съдебни процедури, отговарящи на предишните еднолични съдилища (juzgados), като тези звена подпомагат съдията при изпълнение на съдебните му задължения, и общи процесуални услуги, ръководени от съдебни секретари (Secretarios Judiciales), които изпълняват и вземат решение по всички задачи, които не са от строго съдебен характер, като например получаване на документи, обработване на призовки, изпълнение на решения, несъдебни производства, приемане на молби за съдебен процес, известяване на страните, отстраняване на процесуални недостатъци и т.н.

Има три вида общи процесуални услуги:

• обща услуга;
• обща услуга за управление на делата;
• обща услуга по принудително изпълнение.

Новият организационен модел е въведен в Бургос и Мурсия през ноември 2010 г. През февруари 2011 г. Службата на съдилищата е установена и в Касерес и Сиудад Реал, а през юни 2011 г. и в Леон, Куенка и Мерида. През 2013 г. тя е установена и в Сеута и Мелила. Този модел съществува едновременно с предишния модел на еднолични съдилища и трибунали (juzgados и tribunals), който се среща във всички други части на Испания.

Компетентност

В допълнение към териториалния аспект пред съдилищата могат да бъдат отнесени различни видове въпроси и проблеми, които се разглеждат от четири вида съдилища:

Граждански съдилища: разглеждат спорове, които не са изрично възложени на друг вид съдилища. Следователно те могат да бъдат определени като общи съдилища.

Наказателни съдилища: наказателните дела и производства трябва да се разглеждат в рамките на наказателноправната система. В испанското право обаче граждански иск, произтичащ от престъпно деяние, може да се гледа заедно с наказателното производство. В този случай наказателният съд ще определи подходящото обезщетение, което трябва да се плати за покриване на щетите, нанесени при извършване на престъплението или простъпката.

Административни съдилища: разглеждат законосъобразността на извършени от органите действия и предявените срещу тях финансови искове.

Трудови съдилища: разглеждат искове, предявени съгласно трудовото право, както по индивидуални спорове между работници и работодатели, произтичащи от трудов договор, така и във връзка с колективното трудово договаряне, както и искове, свързани със социалната сигурност или искове срещу държавата, когато тя носи отговорност съгласно трудовото законодателство.

Освен тези четири вида съдилища в Испания има и военни съдилища.

Военните съдилища са изключение от принципа на единството на съдебната власт.

За допълнителна информация разгледайте информационния лист за обикновените съдилища в Испания.

В Испания не съществува извънредно съдопроизводство; в рамките на упоменатите съдилища обаче са създадени специализирани съдилища, които разглеждат специални въпроси, напр. съдилища за насилие над жени, съдилища, отговарящи за социално-битовите условия и надзора на местата за лишаване от свобода, и съдилища за непълнолетни. Това са общи съдилища, които обаче са специализирани в определена област. За повече информация разгледайте информационния лист за специализираните съдилища в Испания.

Йерархия на съдилищата

Системата за двойна инстанция определя йерархичната структура на съдилищата в рамките на система за обжалване.

Трябва да се познава организацията на испанската правна система по отношение на компетентността на всеки съд, за да се знае какви са съществуващите възможности за обжалване и в кой съд трябва да се подаде дадена съответната жалба. За допълнителна информация разгледайте информационния лист за обикновените съдилища в Испания.

Бази данни с правна информация

Достъпът до базите данни безплатен ли е?

Да, достъпът до тях е безплатен.

Кратко обобщение на съдържанието

• Бази данни със законодателство. официален Държавен вестник на Испания.
• Бази данни със съдебната практика. Център за съдебна документация.

Връзки по темата

ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Организация на съдилищата — общи и административни съдилища

Структура на съдилищата

Общи съдилища

1. Първа инстанция:

Граждански съдилища

• Общ съд (tribunal judiciaire)
• Специализирани граждански съдилища (комисия по трудовоправни спорове (conseil de prud’hommes), търговски съд (tribunal de commerce) и др.)

Наказателни съдилища

• Полицейски съд (tribunal de police), който разглежда дребни нарушения (contraventions)
• Наказателен съд (tribunal correctionnel), който разглежда дела за престъпления със средна степен на обществена опасност (délits)
• Наказателен съд със съдебни заседатели (cour d’assises), който разглежда дела за тежки престъпления (crimes)

2. Втора инстанция: апелативни съдилища (cours d’appel)

3. Касационен съд (Cour de cassation)

Административни съдилища

1. Първа инстанция:

• Административен съд (tribunal administratif)
• Специализирани административни съдилища (финансови съдилища, като регионалната сметна палата (chambre régionale des comptes), съдилища по въпросите на социалното подпомагане (juridictions d’aide sociale), професионални дисциплинарни съдилища (juridictions disciplinaires)

2. Втора инстанция:

• Апелативни административни съдилища (cours administratives d’appel)
• Специализирани апелативни административни съдилища (juridictions administratives d’appel spécialisées), като например Сметната палата (Cour des comptes) или Централната комисия за социално подпомагане (Commission centrale d’aide sociale)

3. Държавен съвет (Conseil d’Etat)

Повече информация можете да намерите на уебсайта на Държавния съвет.

Бази данни с правна информация

Достъпът до базите данни с правна информация във Франция се предоставя по интернет като обществена услуга. Уебсайтът Légifrance съдържа:

• решенията на Касационния съд и на апелативните съдилища (бази данни « CASS », « INCA » и « CAPP »)
• решенията на Държавния съвет
• решенията на апелативните административни съдилища
• решенията на някои административни съдилища (в базата данни « JADE »).

Безплатен ли е достъпът до тези бази данни?

Достъпът до тези бази данни е безплатен.

Връзки по темата

Намиране на компетентен съд

Организация на съдилищата - Франция

Съдебна система в Република Хърватия

В Конституцията на Република Хърватия се предвижда, че държавната власт в Хърватия е организирана въз основа на принципа на тристранно разделение на властите, като законодателната власт се упражнява от хърватския парламент, изпълнителната власт — от правителството на Република Хърватия, а съдебната власт — от съдилищата в Република Хърватия. Властите си сътрудничат и се контролират взаимно, като същевременно при своята работа и при вземането на решения запазват независимост от другите клонове на властта. Като носители на съдебната власт, съдилищата осъществяват правораздавателна дейност в съответствие с Конституцията, законите, подзаконовите актове и международните договори, които Република Хърватия е подписала и ратифицирала. Съдийските длъжности се заемат от съдии, назначени от Държавния съдебен съвет. При упражняването на съдийската си длъжност съдиите трябва да бъдат независими и самостоятелни и се ползват с имунитет в съответствие със закона. Съдийската длъжност е постоянна длъжност и съдиите не могат да изпълняват други функции.

Съдебната (правосъдната) система на Република Хърватия се състои от съдебната власт (съдилищата), автономни и независими съдебни органи (прокуратури), изпълнителната власт (Министерство на правосъдието), автономни и независими органи (Държавен съдебен съвет и Прокурорски съвет), автономна и независима служба (юридическа професия), автономна и независима публична служба (нотариуси) и публична институция (Съдебна академия).

Организация на съдебната система в Република Хърватия

Задачата на Министерството на правосъдието е да съхранява основните ценности на правния ред, да осигурява условията за доброто му функциониране и да доразвива съдебната система.

Министерството на правосъдието изпълнява:

• административни и други задачи, отнасящи се до:

• гражданското, наказателното право, правото в областта на простъпките и търговското право, както и административното правосъдие; организацията, функционирането и професионалното обучение в рамките на органите, налагащи наказателни санкции и санкции за простъпки; административни и други задачи, свързани с работата на нотариусите и юридическите професии; съдебните и нотариалните такси; международната правна помощ и други форми на правна помощ; изпълнението на наказателните санкции и санкциите за простъпки, помилванията и условното освобождаване; административни и професионални задачи, свързани с пробацията, когато се взема решение относно наказателното преследване и се избират видът и продължителността на наказателните санкции; изпълнението на присъди без лишаване от свобода, наложени на пълнолетни извършители на престъпления; задачите, свързани с развитието и координацията на система за подкрепа на жертвите и свидетелите на престъпления; компютризацията на съдебната система; както и контрола на изпълнението на административните задачи в органите на съдебната власт, прокуратурата и правораздавателните органи;
• административни и други задачи, отнасящи се до:

правото на собственост, вещноправни въпроси, свързани с принудително отчуждаване и други ограничения на правото на собственост, вещноправни въпроси, свързани със строителни терени, земеделски и горски земи, комасация на земята, продажбата и закупуването на земя и сгради и селскостопански операции, които не са от компетентността на друг държавен орган, собствеността на чуждестранни граждани, обезщетенията за собственост, конфискувана по време на комунистическия режим в бивша Югославия, които не са от компетентността на друг държавен орган, както и въпроси, свързани с унаследяването на собствеността, правата и задълженията на бившата Социалистическа федерална република Югославия (СФРЮ);

• административни и професионални задачи, свързани със сътрудничеството на правителството на Република Хърватия с международни наказателни съдилища, представителство на Република Хърватия пред Международния съд и други международни съдилища, освен ако не е предвидено друго в конкретно решение на правителството на Републиката на Хърватия, и задачи, свързани със защитата на правата на човека и правата на националните малцинства, които не са от компетентността на друг държавен орган;
• участие с министерството, отговарящо за управлението на държавните активи, в задачите, свързани с управление и разпореждане с акции и дялове на дружества, съставляващи държавни активи, собственост на Република Хърватия, и по отношение на дружества, ангажирани основно с дейности от компетентността на министерството;
• задачи, свързани с участието на Република Хърватия в работата на органите на Европейския съюз в сферите на компетентност на министерството;
• други задачи, които са от компетентността на министерството по силата на специален закон.

Съдилища в Република Хърватия

Със Закона за съдилищата (Zakon o sudovima) се регламентират организацията, компетентността и юрисдикцията на съдилищата.

В Република Хърватия съдебната власт се упражнява от съдилищата като отделни органи на държавната власт. Те упражняват правомощията си самостоятелно и независимо в обхвата на дейност и компетентността, предвидени от закона.

Съдилищата постановяват решения въз основа на Конституцията на Република Хърватия, международните договори, които са част от правния ред на Република Хърватия, законите и другите подзаконови актове, които са били приети в съответствие с Конституцията на Република Хърватия, международните договори или закони.

Съдилищата постановяват решения по дела, отнасящи се до основните права на човека и задълженията на гражданите, правата и задълженията на Република Хърватия и на органите на местното и регионалното самоуправление, както и правата и задълженията на други юридически лица; налагат санкции и други мерки срещу извършителите на престъпления, простъпки и нарушения, определени със закон и други подзаконови актове; произнасят се по законосъобразността на общи и индивидуални актове на публичните административни органи; постановяват решения по спорове, свързани с личните отношения на гражданите, спорове в областта на трудовото, търговското и вещното право и други гражданскоправни спорове; както и разглеждат други съдебни дела, предвидени от закона. Съдилищата раздават правосъдие съгласно Конституцията, международните договори, закони и други валидни източници на правото.

Съдебната власт в Република Хърватия се прилага от обикновени и специализирани съдилища и от Върховния съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske), който е най-висшият съд в Република Хърватия.

Обикновените съдилища са съдилища, които разглеждат въпроси, по отношение на които специализираният съд няма компетентност. Това са общинските (районните) съдилища (općinski sudovi) и жупанийските (окръжните) съдилища (županijski sudovi).

Специализираните съдилища са съдилища, които разглеждат въпроси, по отношение на които законът им предоставя компетентност. Това са търговските съдилища (trgovački sudovi), административни съдилища (upravni sudovi), съдилищата за простъпки (prekršajni sudovi), Висшият търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud Republike Hrvatske), Висшият административен съд на Република Хърватия (Visoki upravni sud Republike Hrvatske) и Висшият съд за простъпки на Република Хърватия (Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske).

Съдилищата допълнително се подразделят на съдилища от първа и втора инстанция.

Производство за уреждане на даден правен въпрос се образува пред съдилищата от първа инстанция. Това са общинските (районните) съдилища, административните съдилища, съдилищата за простъпки и търговските съдилища.

Съдилищата от втора инстанция постановяват решенията по жалби срещу решения на съдилищата от първа инстанция и изпълняват определените им в закона задачи. Това са жупанийските (окръжните) съдилища (във връзка с общинските (районните) съдилища), Висшият търговски съд на Република Хърватия (във връзка с търговските съдилища), Висшият съд за простъпки на Република Хърватия (във връзка със съдилищата за простъпки) и Висшият административен съд на Република Хърватия (във връзка с административните съдилища).

Общинските (районните) съдилища и съдилищата за простъпки са създадени за територията на една или повече общини, един или повече градове или една или повече части от градска зона, докато жупанийските (окръжните), търговските и административните съдилища са създадени за територията на една или повече жупании.

Висшият търговски съд на Република Хърватия, Висшият административен съд на Република Хърватия, Висшият съд за простъпки на Република Хърватия и Върховният съд на Република Хърватия са създадени за територията на Република Хърватия.

Върховен съд на Република Хърватия

Върховният съд на Република Хърватия е със седалище в Загреб.

1. Той осигурява еднаквото прилагане на закона и равенството на всички при неговото прилагане;
2. Постановява решения относно обичайните средства за правна защита, когато това е предписано от специален закон;
3. Постановява решения относно извънредни средства за правна защита срещу окончателните съдебни решения на съдилищата в Република Хърватия;
4. Постановява решения относно конфликти на юрисдикции, когато това е предписано от специален закон;
5. Занимава се с актуални въпроси на съдебната практика, разглежда необходимостта от професионално обучение на съдии, съдебни служители и стажант-съдии и изпълнява други предвидени от закона задачи.

Върховен съд на Република Хърватия
Trg Nikole Šubića Zrinskog 3
10 000 Zagreb
Тел.: +385 1 486 22 22, +385 1 481 00 36
Факс: +385 1 481 00 35
ел. поща: vsrh@vsrh.hr
http://www.vsrh.hr/

Председател на Върховния съд на Република Хърватия

Председателят на Върховния съд на Република Хърватия представлява Върховния съд на Република Хърватия и съдебната власт и изпълнява задачи, свързани със съдебната администрация, както и други задачи, определени от закона и от Процедурния правилник на Върховния съд на Република Хърватия.
Председателят на Върховния съд се избира за мандат от четири години от хърватския парламент по предложение на президента на Република Хърватия след представяне на становището на Общото събрание (Opća sjednica) на Върховния съд на Република Хърватия и компетентната комисия на хърватския парламент, като в края на този срок може да бъде преизбран на същата длъжност. Никой не може да заема тази длъжност повече от два пъти.
За председател на този съд може да бъде избран всеки, който отговаря на общите и специфичните условия за съдия на Върховния съд на Република Хърватия. Ако за председател на този съд е избрано лице, което не е заемало длъжността на съдия във Върховния съд на Република Хърватия, Държавният съдебен съвет ще назначи това лице и за съдия в този съд.

Със Закона за съдебните райони и седалищата на съдилищата (Zakon o područjima i sjedištima sudova) (Narodne novine (NN; Държавен вестник на Република Хърватия) № 67/18) се осъществяват териториалната организация и по-нататъшното рационализиране на съдебната мрежа, като се създават 15 жупанийски (окръжни) съдилища, 34 общински (районни) съдилища, 9 търговски съдилища и 4 административни съдилища.

Закон за съдилищата

Закон за съдебните райони и седалищата на съдилищата

Съдебни органи

Съдебните органи в Република Хърватия се състоят от съдилища и прокуратури.

Съдилища

Върховен съд на Република Хърватия

Прокуратура (Državno odvjetništvo)

Прокуратурата е автономен и независим съдебен орган, който има правото и задължението да образува съдебни производства срещу извършители на престъпления и други наказуеми деяния, да предприема правни действия за защита на активите на Република Хърватия и да предоставя средства за правна защита за защита на Конституцията на Република Хърватия и законодателството.

Прокуратурата упражнява своите правомощия въз основа на конституцията на Република Хърватия, международните договори, които са част от правния ред на Република Хърватия, достиженията на правото на ЕС, законодателството и други източници на правото.

Прокуратурата на Република Хърватия е създадена така, че да обхване цялата територия на Република Хърватия; общинските (районните) прокуратури (općinska državna odvjetništva) са организирани така, че да обхващат общински (районни) съдилища и публичноправни органи; а жупанийските (окръжните) прокуратури (županijska državna odvjetništva) са организирани така, че да обхващат жупанийски (окръжни), търговски и административни съдилища. Със закон могат да бъдат създадени специализирани прокуратури, които да се занимават с определени видове дела и пред определени от закона съдилища.

Общинските (районните) прокуратури са подчинени на жупанийските (окръжните) прокуратури; жупанийските (окръжните) прокуратури и специализираните прокуратури са подчинени на прокуратурата на Република Хърватия.

Дадена прокуратура се ръководи от прокурор, който отговаря за изпълнението на задачите в рамките на компетентностите на прокуратурата, която той представлява и управлява.

Главният прокурор (Glavni državni odvjetnik) на Република Хърватия ръководи прокуратурата на Република Хърватия. За главен прокурор на Република Хърватия може да бъде назначен всеки, който отговаря на общите и специфичните условия, за да бъде назначен за заместник-главен прокурор на Република Хърватия. Главният прокурор на Република Хърватия се назначава с мандат от четири години от парламента на Хърватия по предложение от правителството на Република Хърватия след представяне на становището на Комисията по правосъдие на хърватския парламент, като в края на този период може да бъде преназначен на същата длъжност. Никой не може да заема тази длъжност повече от два пъти.

Със Закона за районите и регистрираните служби на прокуратурите (Narodne novine (NN; Държавен вестник на Република Хърватия) № 67/18) се рационализира мрежата от прокуратури, като се създават 15 жупанийски (окръжни) прокуратури и 25 общински (районни) прокуратури.

Прокуратура на Република Хърватия

Прокуратура на Република Хърватия
Gajeva 30a, 10 000 Zagreb
http://www.dorh.hr/

Главен прокурор
Тел.: +385 1 459 18 88
Факс: +385 1 459 18 54
ел. поща: tajnistvo.dorh@dorh.hr

Наказателно отделение (Kazneni odjel)
Тел.: +385 1 459 18 00
Факс: +385 1 459 18 05
ел. поща: tajnistvo.kazneni@dorh.hr

Отделение по граждански и административни въпроси (Građansko upravni odjel)
Тел.: +385 1 459 18 61
Факс: +385 1 459 19 12
ел. поща: tajnistvo.gradjanski@dorh.hr [VJ1]

Жупанийски (окръжни) и общински (районни) прокуратури

Закон за прокуратурата

Закон за районите и регистрираните служби на прокуратурите

Служба за борба с корупцията и организираната престъпност

Службата за борба с корупцията и организираната престъпност (USKOK), която е със седалище в Загреб, е специализирана прокуратура, която обхваща цялата територия на Република Хърватия и е специализирана в извършването на дейности по наказателно преследване по дела за корупция и участие в организирана престъпност. Компетентността на Службата за борба с корупцията и организираната престъпност е определена в Закона за Службата за борба с корупцията и организираната престъпност.

Служба за борба с корупцията и организираната престъпност
Gajeva 30a
10 000 Zagreb
Тел.: +385 4591 874
Факс: + 385 1 4591 878
ел. поща: tajnistvo@uskok.dorh.hr

Закон за Службата за борба с корупцията и организираната престъпност

Организация на правосъдието — съдебна система

Италианската съдебна система е основана на гражданското право.

Функцията на съдия, както и тази на прокурор, се упражнява от членове на съдебната власт. Административната функция се поема от Министерството на правосъдието.

Съдебната функция може да се раздели на следните области:

• Обикновена гражданскоправна и наказателноправна
• Административна
• Счетоводна
• Военна
• Данъчна

Юрисдикцията по административни въпроси се упражнява от регионални административни съдилища (Tribunali Amministrativi Regionali или TAR) и от Държавния съвет (Consiglio di Stato).

Юрисдикцията по счетоводни въпроси се упражнява от Държавната сметна палата (Corte dei conti). Службата на нейния главен прокурор е установена в същия орган.

Юрисдикцията по данъчните въпроси се упражнява от провинциалните данъчни комисии и от районните данъчни комисии.

Юрисдикцията по военни въпроси се упражнява от военните съдилища, военно-апелативния съд, надзорния военен съд, военни прокурори при военните съдилища, главни военни прокурори при военно-апелативния съд и главния военен прокурор при Касационния съд.

Юрисдикцията по обикновени гражданскоправни и наказателноправни въпроси се упражнява от магистрати, принадлежащи към правния ред, който е разделен на съдии от една страна и на магистрати на прокурорската служба от друга страна, изпълняващи съответно ролите на съдии и следователи.

Администрация на съдилищата

Конституцията възлага на Министерството на правосъдието, измежду правителствените структури,отговорността за администрацията на съдилищата поради неговата специална функция, роля и връзка със съдебната система.

След много труден публичен изпит магистратите се назначават към съдилища в определена област на компетентност, според направения от тях избор. Те не могат да бъдат назначавани, повишавани, отзовавани, прехвърляни или наказвани без разискване от страна на Consiglio Superiore della Magistratura или CSM (върховния съвет на магистратите) и със специални гаранции за защита.

Всички въпроси, свързани с магистрати, трябва да се разглеждат от CSM, който защитава независимостта на магистратите и техния статут.

Президентът на Италианската република също така оглавява CSM.

Министерството на правосъдието извършва своите административни и организационни функции на две равнища:

• В рамките на централните структури (dipartimenti), предимно в Рим, както и в местни секции, относно специални области на компетентност
• В съдебни служби, трибунали, съдилища и т.н.

Административната функция е отговорна и за персонала, назначаван към съдебните служби.

На най-висшите равнища на съдилищата (или прокурорските служби) стои:

• Главен магистрат, който отговаря за съдебната система и има последната дума по решения на службата
• Ръководител на съда (dirigente), който има задачата да организира съдебни услуги за обществеността и вътрешна помощ за съдии и прокурори. Ръководителят на съда е най-висшестоящата длъжност в административния персонал.

Видове съдилища – кратко описание

Съдилищата са организирани, както следва:

Първа инстанция

• Мирови съдии (giudici di pace) — които са почетни (непрофесионални) съдии. Те разглеждат гражданскоправни и наказателноправни въпроси с ниска важност
• Съдилища или трибунали (tribunali) — разглеждат по-сериозните случаи
• Наказателната служба (ufficio di sorveglianza) — разглежда дела на първа инстанция, включващи наказателно (углавно) правосъдие (въпроси, свързани със затворници, осъждания и т.н.)
• Съд за непълнолетни закононарушители (tribunale per i minorenni)

Втора инстанция

За обжалване на първото решение по фактическите основания и тълкуването на закона:

• Апелативни съдилища (corte d’appello)
• Наказателни трибунали (tribunale di sorveglianza) — съдилища от втора инстанция (и, по някои специални въпроси, първа инстанция) по въпроси, свързани с наказателно правосъдие

Трета инстанция

За действия срещу нарушения на закона на най-високото равнище:

• Върховен съд (corte di cassazione) – с цялостна компетентност и последна инстанция

В рамките на основните трибунали има и специални секции. Съдилищата със съдебни заседатели (corti d’assise) заседават с двама професионални съдии и шестима съдебни заседатели. Съдебните заседатели се избират сред гражданите, за да служат за кратки периоди, да сътрудничат и представляват различните прослойки на обществото. Тези съдилища вземат решения по тежки престъпления (убийства, тежки нападения и други подобни).

Магистратите, които изпълняват ролята на прокурорите в съдебните процеси, са:

• Главни прокурори от първа инстанция (procuratore della Repubblica presso il Tribunale) и техните заместници (sostituti procuratori)
• Главни прокурори от втора инстанция (procuratore generale presso la Corte d’appello) и техните заместници (sostituti procuratori generali)
• Главният прокурор при Върховния съд (procuratore generale presso la Corte di cassazione) и неговите заместници (sostituti procuratori generali)

В Италия ролята на прокурора се изпълнява от кариерни магистрати, които упражняват своите функции под надзора на началника на тяхната служба. Това е като вид йерархия, която се прилага само за прокурорските служби.

Йерархия на съдилищата

Бази данни с правна информация

Уебсайтът на Министерството на правосъдието на Италия съдържа информация относно съдебната система, Министерството на правосъдието, съответните компетентности и данните за връзка с различни служби.

Уебсайтът на Върховния съвет на магистратите предлага информация относно италианската съдебна система на италиански, английски и френски език.

И двата уебсайта са достъпни без заплащане.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдебни системи - Кипър

Организация на правосъдната система — съдебна система

Администрация на съдилищата

Кипър е била британска колония до 1960 г. и правната му система се основава почти изцяло на английската правна система, а законодателството е прието въз основа на принципите на обичайното право и равенството.

В правната система, която действа от създаването на Република Кипър, се запазва влиянието на английската правна система. Съдилищата в Република Кипър прилагат следните закони:

• Конституцията на Република Кипър (Σύνταγμα της Κυπριακής Δημοκρατίας)
• Законите, запазени по силата на член 188 от Конституцията
• Принципите на общото право и принципите на равенство
• Законите, приети от Камарата на представителите (Βουλή των Αντιπροσώπων).

След присъединяването на Република Кипър към Европейския съюз през 2004 г. Конституцията на Република Кипър е изменена по такъв начин, че европейското право има върховенство над нея.

Видове съдилища — кратко описание

В Кипър функционира двуинстанционна съдебна система: Върховният съд (Ανώτατο Δικαστήριο) (от втора инстанция) и различните съдилища от първа инстанция, изброени по-долу:

• ВЪРХОВЕН СЪД (ΑΝΩΤΑΤΟ ΔΙΚΑΣΤΗΡΙΟ)
• РАЙОННИ СЪДИЛИЩА (ΕΠΑΡΧΙΑΚΑ ΔΙΚΑΣΤΗΡΙΑ)
• СЪДИЛИЩА ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (ΚΑΚΟΥΡΓΙΟΔΙΚΕΙΑ)
• СЪДИЛИЩА ПО СЕМЕЙНИ ДЕЛА (ΟΙΚΟΓΕΝΕΙΑΚΑ ΔΙΚΑΣΤΗΡΙΑ)
• ТРИБУНАЛ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА НАЕМНИТЕ ЦЕНИ (ΔΙΚΑΣΤΗΡΙΑ ΕΛΕΓΧΟΥ ΕΝΟΙΚΙΑΣΕΩΝ)
• ТРИБУНАЛ ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ (ΔΙΚΑΣΤΗΡΙΑ ΕΛΕΓΧΟΥ ΕΝΟΙΚΙΑΣΕΩΝ)
• ВОЕНЕН СЪД (ΣΤΡΑΤΙΩΤΙΚΟ ΔΙΚΑΣΤΗΡΙΟ)

Бази данни с правна информация

Все още не е създадена официална база данни с правна информация. Налични са редица частни бази данни с правна информация, някои от които са платени, а достъпът до други е безплатен.

Те съдържат информация относно съдебни решения и първично законодателство.

Връзки по темата

Върховен съд на Кипър (Ανώτατο Δικαστήριο Κύπρου)

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдебни системи - Латвия

Настоящият раздел ви предоставя преглед на правосъдната система в Латвия.

Организация на правосъдната система — съдебна система

Наред със законодателната и изпълнителната власт в Латвия съществува независима съдебна власт с тристепенна съдебна система. Съгласно Конституцията на Латвия (Latvijas Republikas Satversme) правораздаването в Латвия се осъществява от районни (градски) съдилища (rajona/pilsētas tiesas), окръжни съдилища (apgabaltiesas), Върховният съд (Augstākā tiesa) и Конституционният съд (Satversmes tiesa), а в състояние на война или при извънредно положение — и от военни съдилища.

Администрация на съдилищата

Съгласно Закона за съдебната власт (likums „Par tiesu varu“) администрацията на съдилищата е отговорност на Министерството на правосъдието.

Министерство на правосъдието:

1. издава нормативни актове с вътрешно действие относно организацията на административната работа на районните (градските) съдилища, окръжните съдилища и службите по вписванията;
2. изисква от районните (градските) съдилища, окръжните съдилища и службите по вписванията да предоставят информацията, която му е необходима за изпълнение на неговите задължения, предвидени в закона;
3. осъществява организационното ръководство на районните (градските) съдилища, окръжните съдилища и службите по вписванията;
4. извършва инспекции в районните (градските) съдилища, окръжните съдилища и службите по вписванията.

Съдебната администрация (Tiesu administrācija) организира и осигурява административната работа на на районните (градските) съдилища, окръжните съдилища и службите по вписванията. Тя е подведомствена на Министъра на правосъдието.

Върховният съд (Augstākā tiesa) не е административно свързан с районните (градските) съдилища или окръжните съдилища. Председателят на Върховния съд организира работата на Върховния съд. Административната дейност на Върховния съд се осъществява от негова самостоятелна служба, Администрацията на Върховния съд (Augstākās tiesas Administrācija).

Съдебният съвет (Tieslietu padome) е колективен орган, ангажиран с формулирането на политиката и стратегията за съдебната система и с подобряването на нейната организация.

Видове съдилища: кратко описание и йерархия

Обикновени съдилища: първа инстанция и апелативна инстанция

Районните (градските) съдилища (rajonu (pilsētu) tiesas) са първоинстанционни съдилища по граждански, наказателни и административни дела. Един районен (градски) съд може да има структурни звена, т.е. съдебни палати, разположени на различни места в рамките на неговия съдебен район. Към районните (градските) съдилища може да има служба по вписванията (zemesgrāmatu nodaļa). Службата по вписванията води имотния регистър (в който се вписват недвижимите имоти и свързаните с тях права) и разглежда молби за принудително изпълнение на безспорни вземания, за изпълнение въз основа на покана за доброволно изпълнение и за одобрение на обявленията за публична продан.

Окръжните съдилища (apgabaltiesas) разглеждат като апелативни съдилища граждански, наказателни и административни дела в състав от трима окръжни съдии. Един окръжен съд може да има структурни звена, т.е. съдебни палати, разположени на различни места в рамките на неговия съдебен район.

Съгласно Закона за съдебната власт (likums „Par tiesu varu“), военните съдилища могат да правораздават в състояние на война или при извънредно положение. Съгласно Закона за военния съд (Karatiesu likums), военните съдилища се създават по разпореждане на министъра на правосъдието. В този случай правораздаването се осъществява от едно или повече първоинстанционни военни съдилища и един военно-апелативен съд.

Върховен съд

Във Върховния съд (Augstākā tiesa) има гражданско, наказателно и административно отделение. Върховният съд е касационна инстанция (kasācijas instance), освен ако законът не предвижда друго. До 31 декември 2014 г. във Върховния съд имаше две две колегии (гражданска и наказателна) , но от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г. в него има само гражданска колегия.

Пленумът (plēnums) представлява общото събрание на съдиите във Върховния съд. Той обсъжда актуални въпроси, свързани със тълкуването на правни разпоредби. Пленумът избира също така членовете на Дисциплинарния съд (Disciplinārtiesa). Дисциплинарният съд се състои от шест съдии от отделенията на Върховния съд. Дисциплинарният съд се свиква, за да се упражни контрол за законосъобразност на решенията на Съдебния дисциплинарен съвет (Tiesnešu disciplinārkolēģija). За да се гарантира еднакво прилагане на закона, актуалните въпроси относно тълкуването на правни разпоредби могат да бъдат разглеждани не само от Пленума, но също така от общото събрание на съответната колегия или отделение.

Конституционният съд (Satversmes tiesa) е независим съдебен орган, който разглежда дела относно конституционността на закони и други нормативни актове в рамките на правомощията, които са му предоставени съгласно Конституцията и Закона за Конституционния съд. Той разглежда и други дела, с които е сезиран съгласно Закона за Конституционния съд.

Правни бази данни

В Латвия съществуват следните правни бази данни:

1. уебсайтът на Министерството на правосъдието, който съдържа обща информация за съдебната система, професиите, свързани със съдилищата (нотариуси, съдебни изпълнители) и връзки към други уебсайтове относно съдебната система.
2. Национален портал на Латвия Latvija.lv

Порталът „Latvija.lv“ предоставя достъп до интернет ресурси относно централните и местните органи на управление. Информацията в портала е организирана по теми.

Разделът на портала, озаглавен „E-pakalpojumi“, предоставя достъп до електронни услуги, базирани на централизирана инфраструктура за електронни услуги. Този раздел включва виртуално работно пространство, в което потребителите могат да поискат и да получат електронни услуги от централните и местните органи на управление, да следят процеса на изпълнение и да получават информация за резултатите от електронните услуги.

Разделът относно търсенето на услуги („Каталог на услугите“ —Pakalpojumu katalogs) е централизирана точка за достъп до услуги, предоставяни от централните и местните органи на управление. Чрез него се осигурява достъп на потребителите до основна информация за предоставяните от централните и местните органи на управление услуги, условията, при които тези услуги могат да бъдат поискани и получени, дължимите такси, както и до описанието на услугите. Описанията на онлайн услугите съдържат връзка към съответния ресурс (информация, уебсайт, пряка връзка или електронна услуга). Потребителите могат да получат достъп до информацията или чрез каталога, съдържащ раздели, съответстващи на различни житейски ситуации, или чрез използване на функциите за търсене на портала. Съдържанието на централизирания каталог се поддържа от органите, които предоставят услугите.

Националният портал на Латвия, Latvija.lv, има за цел да предостави на латвийските граждани и на чужденците, живеещи в Латвия, достъп до интернет ресурсите на държавните органи в Латвия и централизирана точка за достъп до електронните услуги, предоставяни от редица институции.

Достъпът до портала е безплатен.

Връзки

Портал на националните съдилища, Върховен съд, Конституционен съд, Съдебна администрация, Министерство на правосъдието

Организация на правосъдната система — съдебна система

В Литва има 22 общи съдилища и 3 специализирани (административни) съдилища.

Администрация на съдилищата

Общото събрание на съдиите (Visuotinis teisėjų susirinkimas) е най-висшестоящият автономен съдебен орган, включващ всички съдии в Литва.

Съдебният съвет на Литва (Teisėjų taryba)е изпълнителен автономен съдебен орган, съставен от 23 членове, който гарантира независимостта на съдилищата и съдиите.

Дисциплинарният съд (Teisėjų garbės teismas) е автономна съдебна институция, която гледа дисциплинарни дела срещу съдии и петиции на съдии срещу клевети.

Администрацията на националните съдилища (Nacionalinės teismų administracija) има за цел да осигури ефективното функциониране на съдебната система и спомага за гарантиране на независимостта на съдилищата и съдиите и организационната автономност на съдилищата.

Организация на правосъдието — съдебна система

Правосъдната система на Великото херцогство Люксембург включва два вида съдилища: общи и административни. Към тези два вида се добавя и Конституционният съд.

Общи съдилища

Конституцията възлага на съдилищата упражняването на съдебната власт и прилагането на приетите от централните и местните органи подзаконови нормативни актове, доколкото те са в съответствие със закона.

1. Общи съдилища

• Върховен съд

Най-високо в йерархията на общите съдилища е Върховният съд, който включва Касационен съд, Апелативен съд и Главна прокуратура. Намира се в Люксембург.

• Окръжни съдилища

Великото херцогство Люксембург е разделено на два съдебни окръга, като във всеки от тях има по един окръжен съд –— единият в Люксембург, а другият в Дикирх.

• Мирови съдилища

Съществуват три мирови съдилища — в Люксембург, в Еш-сюр-Алзет (съдебен окръг Люксембург) и в Дикирх (съдебен окръг Дикирх).

2. Специализирани съдилища

• Висш съвет по социално осигуряване

Висшият съвет по социално осигуряване се състои от председател, двама оценители (assesseurs) магистрати, един оценител работодател и един оценител служител.

• Арбитражен съвет по социално осигуряване

Арбитражният съвет по социално осигуряване се състои от председател, един оценител работодател и един оценител служител.

Административни съдилища

• Административен съд

Административният съд има има само едно отделение и заседава в тричленни състави.

• Административен трибунал

Административният трибунал има четири отделения и заседава в тричленни състави.

Бази данни с правна информация

Информация за Министерството на правосъдието, юридическите професии, законодателството, съдилищата, затворите, службите на гражданите, формулярите и новините е достъпна на уебсайта на Министерството на правосъдието.

Достъпът до базата данни безплатен ли е?

Да, достъпът до базата данни е безплатен.

Връзки по темата

Legilux

Портал за правосъдие

Административни съдилища

Министерство на правосъдието

Правителство на Люксембург

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Унгария

Настоящият раздел съдържа преглед на съдебната система в Унгария.

Администрация на съдилищата

Председател на Националната съдебна служба

Централното администриране на съдилищата се извършва от председателя на Националната съдебна служба (НСС), подпомаган от главния заместник-председател и останалите заместник-председатели, както и от персонала на НСС. Административната работа на председателя се контролира от Националния съдебен съвет. Председателят на НСС отговаря за работата и ефикасността на централната администрация и за изпълняването на задълженията ѝ в съответствие с конституционния принцип за независимост на съдебната власт в рамките, предвидени от закона. В упражняването на административните си правомощия председателят издава решения, постановления и препоръки.

Председателят на НСС се избира с две трети мнозинство от членовете на унгарския парламент по предложение на президента на републиката. За председател на НСС може да бъде избиран само съдия.

Организация на съдилищата

В Република Унгария правораздаването се извършва от следните видове съдилища:

• The Kúria (Върховния съд на Република Унгария);
• Регионалните апелативни съдилища (ítélőtáblák на унгарски език);
• Общите съдилища (törvényszékek на унгарски език);
• Окръжните съдилища (járásbíróságok на унгарски език); и
• Административните и трудовите съдилища.

Териториалната компетентност на съдилищата като цяло съвпада с административните граници, а името на съда подсказва мястото, където е разположен.

Непрофесионални съдии (nem hivatásos bíró) могат да участват в съдебните производства като оценители по някои дела при условията, предвидени в закона, но само официални съдии могат да заемат длъжността на самостоятелни съдии (egyesbíró) или председатели на съвет (tanácselnök).

Професионалните съдии се назначават от президента на републиката и могат да бъдат отстранявани от длъжност само на основания, и в съответствие с процедурите, предвидени в закона. Съдиите са независими и се подчиняват единствено на закона, не могат да членуват в политически партии или да участват в политически дейности.

Йерархия на съдилищата

Окръжни, административни и трудови съдилища

Окръжните, административните и трудовите съдилища гледат дела на първа инстанция (до 31 декември 2012 г. делата на първа инстанция се гледат от местните и трудовите съдилища).

Административните и трудовите съдилища осъществяват съдебен контрол на административни решения или решения, свързани с трудовата заетост и подобни правоотношения (както и други дела, възложени им от закона).

В рамките на окръжните, административните и трудовите съдилища могат да се обособяват специализирани състави, които разглеждат определен тип дела.

Общи съдилища

Общите съдилища гледат дела на първа инстанция, в предвидените от закона случаи, както и обжалвания, повдигнати срещу решения, издадени на първа инстанция от местните и трудовите съдилища преди 31 декември 2012 г. или от окръжните, административните и трудовите съдилища след 1 януари 2013 г.

Общите съдилища се състоят от състави (tanács), секции и наказателни, граждански, стопански, административни и трудови отделения (kollégium). Различните отделения могат да функционират заедно.

Специален тип дела се гледат от военни трибунали (katonai tanács) в определени общи съдилища със зададена териториална компетентност.

Регионални апелативни съдилища

Регионални апелативни съдилища функционират в Дебрецен, Сегед, Будапеща, Гьор и Печ. Те разглеждат жалби, подадени срещу решения, постановени от местни и общи съдилища преди 31 декември 2012 г. или от окръжни и общи съдилища след 1 януари 2013 г. в случаите, предвидени в закона, и гледат други дела, отнесени към тяхната компетентност по закон. До 31 декември 2012 г. жалбите по административни дела се гледат от апелативния съд на Будапеща.

Регионалните апелативни съдилища имат състави и наказателни и граждански отделения. До 31 декември 2012 г. апелативният съд на Будапеща разполага с административно отделение.

Териториална компетентност

• Регионален апелативен съд в Сегед: окръг Csongrád, окръг Bács-Kiskun и окръг Békés;
• Регионален апелативен съд в Печ: окръг Baranya, окръг Somogy и окръзи Tolna и Zala;
• Регионален апелативен съд в Дебрецен: окръг Hajdú-Bihar, окръг Borsod-Abaúj-Zemplén, окръг Jász-Nagykun-Szolnok и окръг Szabolcs-Szatmár-Bereg;
• Регионален апелативен съд в Дьор: окръг Győr-Moson-Sopron, окръг Komárom-Esztergom, окръг Vas, окръг Veszprém и окръг Zala;
• Регионален апелативен съд в Будапеща: Будапеща, окръг Fejér, окръг Heves, окръг Pest, окръг Nógrád.

Kúria (Върховният съд)

Върховният съд е най-висшестоящият орган в съдебната система на Унгария и е със седалище в Будапеща. Върховният съд осигурява еднаквото прилагане на правото от съдилищата и приема правно хармонизиращи решения с тази цел, които са задължителни за всички съдилища.

Председателят на Върховния съд се избира от парламента с две трети мнозинство от членовете му, по предложение на президента на републиката. Само съдия може да бъде избран за председател на Върховния съд. Президентът на републиката назначава заместник-председателите на Върховния съд по препоръка на председателя му.

Kúria (Върховният съд):

• разглежда жалби срещу решения, издадени от общите съдилища и регионалните апелативни съдилища (в случаите, предвидени от закона);
• разглежда искове за преразглеждане (felülvizsgálati kérelem);
• приема решения за еднакво прилагане на закона (jogegységi határozat), които са със задължителен характер за всички съдилища;
• анализира съдебната практика, установена с окончателните решения, и контролира и преразглежда общата правораздавателна практика на съдилищата;
• приема съдебни решения и решения относно правните принципи;
• приема решения за несъвместимостта на постановления на местните власти със закона и за отмяната на тези постановления;
• приема решения, с които се установява, че местните власти не са спазили задължението си за изпълнение на даден закон, както това е предвидено от законодателството, и
• гледа други дела, отнесени към неговата компетентност;

Върховният съд се състои от състав за правораздаване и състав за хармонизиране (ítélkező és jogegységi tanács), състави за местната администрация и за вземане на решения относно правните принципи, от наказателни, граждански и административни и трудови отделения (kollégium), както и от секции за анализиране на съдебната практика.

Организация на правосъдната система – съдебна система

Съдебната система на Малта по същество е двустепенна система, състояща се от първоинстанционен съд, председателстван от съдия или магистрат, и въззивен съд. При упражняване на по-висшата си компетентност Апелативният съд заседава в състав от трима съдии и разглежда жалбите срещу решенията на първоинстанционен съд, който се председателства от съдия. При упражняване на по-нисшата си компетентност Апелативният съд заседава в състав от един съдия и разглежда жалбите срещу решенията на първоинстанционен съд, който се председателства от магистрат. Съществуват и редица трибунали с различна степен на компетентност, на които са подсъдни специфични области на правото. Почти всички жалби срещу решенията, постановени от някой от тези трибунали, се разглеждат от Апелативния съд при упражняване на по-нисшата си компетентност, а останалите се разглеждат от Апелативния съд при упражняване на по-висшата си компетентност.

Генералният директор (на съдилищата), който се назначава от министър-председателя, отговаря за администрирането на съдилищата. Той се подпомага от секретарите (на гражданските и наказателните съдилища и трибунали и на съдилищата и трибуналите в Гозо) и директора (на помощните служби).

Генералният директор (на съдилищата) отговаря за управлението и администрирането на Отдела за съдилищата, включително на секретариатите, архивите и другите служби, като също така оглавява този отдел. Всички служители на ръководни длъжности в съдилищата, които изпълняват функциите си в Отдела за съдилищата, получават указания от генералния директор (на съдилищата) и се отчитат пред него.

Видове съдилища – кратко описание

Може да намерите кратко описание на всеки съд в таблицата по-долу.

Йерархия на съдилищата

Бази данни с правна информация

Министерството на правосъдието, културата и местното самоуправление предоставя широк набор от онлайн услуги на официалния уебсайт на правителството. Сайтът, достъпен на малтийски и английски език, съдържа информация за Министерството на правосъдието и вътрешните работи, както и за съдилищата, правосъдната система и съдебната власт, Главната прокуратура, съдебните услуги и правните услуги.

Следните връзки препращат към различните налични съдебни услуги и правни услуги:

Министерство на правосъдието, културата и местното самоуправление

Съдебни услуги

Съдебни услуги – съдебни решения онлайн

Съдебни услуги – съдебни производства

Съдебни услуги – разпределение на съдебните зали

Съдебни услуги – статистика

Съдебни услуги – съдебни разпродажби на търг

Съдебни услуги – гражданскоправни формуляри (на малтийски език)

Съдебни експерти

Правни услуги (малтийско законодателство)

Организация на правосъдието — съдебна система

Управление на съдилищата

Съдебният съвет (Raad voor de rechtspraak) е част от съдебната система, но сам по себе си не е правораздавателен орган. Той е поел правомощия за редица функции от министъра на правосъдието. Тези функции са оперативни по своята същност и включват разпределяне на бюджетите, надзор на финансовото управление, политика за личния състав, ИКТ и настаняване. Съветът подпомага съдилищата за изпълнение на техните функции в тези области. Той също така има задачата да подобрява качеството на съдебната система и да отправя препоръки за ново законодателство, което има последствия за правораздаването. Той действа и като говорител на съдебната власт в обществени и политически дебати. Функциите на Съвета са свързани с оперативни въпроси (в най-широкия смисъл на понятието), бюджетни въпроси и качествените аспекти на правораздаването.

Съветът има ключова роля за изготвянето, изпълнението и отчетността на бюджета на съдебната власт. Бюджетната система е основана на система за измерване на работното натоварване, която се поддържа от Съвета. Съветът насърчава и надзирава разработването на оперативни процедури във всекидневните дейности на съдилищата. Неговите специфични задачи са свързани с политиката за личния състав, настаняването, ИКТ и външните работи. Съветът разполага с редица формални законови правомощия, които му позволяват да изпълнява тези функции. Например той е оправомощен да издава задължителни общи инструкции по отношение на оперативната политика, въпреки че предпочита да упражнява това правомощие във възможно най-малка степен.

Съветът е отговорен за набирането, подбора и обучението на длъжностни лица за съдебната система и съдилищата. Той изпълнява функциите си в тези области в тясно сътрудничество със съдебните съвети (raden van de gerechten). Съветът има значително влияние при назначаването на членове в съответния съдебен съвет.

Задачата на Съвета по отношение на качеството на съдебната система включва насърчаване на еднаквото прилагане на правото и повишаване на качеството на правосъдната система. Що се отнася до припокриването на съдържанието на съдебни решения, Съветът няма задължителни правомощия в тази област.

Съветът има и обща консултативна роля. Той издава консултативни становища на вниманието на правителството във връзка с нови закони, които имат отражение върху съдебната система. Този процес се провежда при непрекъсната консултация с членовете на съдебните съвети.

Въпреки че Съветът разполага с формални правомощия, отношенията между Съвета и съдилищата не следва да се разглеждат като йерархични. Основната цел на Съвета е да подпомага съдилищата при изпълнението на дейността им. С цел да се гарантира, че различните функции се изпълняват правилно, Съветът провежда редовни консултации с председателите на съдилища, директорите на дейности, ръководителите на сектори и Съвета на представителите (College van afgevaardigden — консултативен орган, съставен от представители на съдилищата).

Видове съдилища — кратко описание

Окръжни съдилища (rechtbanken)

Нидерландия е разделена на 11 съдебни окръга (arrondissementen), всеки със свой собствен съд. Всеки съд има няколко съдебни района (kantonlocaties). Окръжният съд е съставен от поне четири отделения (sectoren). Те винаги включват административно отделение, гражданско отделение, наказателно отделение и районно отделение. Семейноправните дела и делата, касаещи малолетни и непълнолетни, често се разглеждат в отделно отделение, както понякога се случва и с делата, свързани с чужденци. Съдебният съвет (bestuur van het gerecht) има свободата да решава такива въпроси.

Отделения

Районно отделение

Относително лесно за обикновените граждани е делата им да бъдат разгледани от районното отделение. Това означава, че те имат правото да пледират сами делата си пред съда и не е необходимо да бъдат представлявани от адвокат. От гледна точка на гражданското право районният съдия се занимава с всички дела, включващи наемни правоотношения, лизинг и трудови правоотношения, както и с всички спорове, при които претенцията е до 25 000 EUR.

В наказателното право районният съдия се занимава само със случаи на леки престъпления. Често това са случаи, при които споразумение за решаване на делото е било предложено от полицията или от прокурор. Ако обвиняемият откаже да приеме такова предложение, делото се отнася пред районния съдия. Районният съдия обикновено постановява устно решение непосредствено след заседанието.

Наказателно право

Съдиите в наказателното отделение се занимават с всички наказателни дела, които не се разглеждат от районен съдия. Тези дела могат да се разглеждат в състави от един съдия или в пълни състави от трима съдии. Пълният състав се занимава с по-сложни дела и всички дела, при които прокурорът изисква присъда от над една година лишаване от свобода.

Гражданско право/семейно право

Гражданското отделение също се занимава с дела, които не са конкретно отнесени до районния съдия. Повечето от тях се решават от един съдия, но и тук има пълни състави от трима съдии за решаване на по-сложните казуси. Редица окръжни съдилища имат отделно отделение за семейни дела и дела, касаещи малолетни и непълнолетни. Тази възможност се използва, когато броят на тези дела е значителен.

Административно право (bestuursrecht)

Само с няколко изключения, административните спорове се разглеждат от окръжния съд; в много случаи разглеждането на административния спор от съда се предхожда от процедура по възражение пред административните органи. Обикновено тези дела се разглеждат от състав от един съдия, но и тук окръжният съд може да реши да назначи трима съдии по дело, което е сложно или което се отнася до особено важни въпроси. Ако окръжният съд няма отделно отделение за разглеждане на дела, свързани с чужденци, такива дела се разглеждат от административното отделение или негов състав. При дела, касаещи държавни служители и въпроси от областта на социалното осигуряване, обжалването е от компетентността на специален апелативен трибунал — Централният апелативен трибунал (Centrale Raad van Beroep), и — в повечето други случаи — на Административното отделение на Държавния съвет (Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State).

Апелативни съдилища (gerechtshoven)

Единадесетте съдебни района са разделени на четири области под юрисдикцията на апелативен съд: Хага, Амстердам, Арнем-Леуварден и Хертогенбос. В областта на наказателното и гражданското право съдиите от апелативния съд разглеждат само дела, по които е обжалвано решението на окръжния съд. Апелативният съд преразглежда фактите по делото и прави свои собствени заключения. В повечето случаи е възможно решението на апелативния съд да бъде обжалвано чрез касационна жалба пред Върховния съд на Нидерландия (Hoge Raad der Nederlanden). В допълнение към наказателните и гражданските дела апелативният съд разглежда също всички обжалвания на данъчни оценки.

Специални трибунали

Централният апелативен трибунал (Centrale Raad van Beroep) е апелативен съвет, който разглежда предимно дела, свързани със социалното осигуряване и държавните служители. В тези области това е висшестоящият съдебен орган. Трибуналът е със седалище в Утрехт.

Апелативният трибунал за търговски и промишлени спорове (College van Beroep voor het bedrijfsleven) е специален административен съд, който се произнася по спорове от областта на социално-икономическото административно право. В допълнение този апелативен трибунал се произнася и по обжалвания на специфични закони, като Закона за конкуренцията (Mededingingswet) и Закона за далекосъобщенията (Telecommunicatiewet). Трибуналът е със седалище в Хага.

Върховен съд (Hoge Raad)

Върховният съд на Нидерландия, който е със седалище в Хага, разглежда дали при вземането на своето решение по-долустоящият съд правилно е приложил закона. На този етап фактите по делото, както са установени от по-долустоящия съд, вече не подлежат на разглеждане. Поради това касационното обжалване изпълнява важна функция при насърчаване на единството на закона.

Юридически бази данни

Повече информация може да намерите на общия уебсайт за нидерландската съдебна система.

Съдебна практика може да бъде намерена в обща база данни за съдебни решения.

Достъпът до тези бази данни безплатен ли е?

Да, достъпът е безплатен.

Връзки по темата

Съдебна система на Нидерландия

Организация на правораздаването — съдебна система

Заедно със законодателната и изпълнителната власт съдебната власт е третият стълб на правовата държава. Съдебната власт гарантира прилагането на законите заедно с изпълнителната власт. Съдебната власт се поддържа отделно от изпълнителната на всички равнища. Съдилищата са държавни институции, създадени със закон, в които работят независими и безпристрастни съдии, които не могат да бъдат отстранени от длъжност или преместени и които вземат решения единствено въз основа на закона, без да се влияят от външни фактори и при следване на официална процедура.

Съдебната система е съставена от обикновени съдилища (ordentliche Gerichte), които се произнасят по гражданскоправни искове и наказателни обвинения, адмиинстративни съдилища (Verwaltungsgerichte) и Конституционния съд (Verfassungsgerichtshof). Обикновените съдилища включват районните и окръжните съдилища (Bezirksgerichte и Landesgerichte), апелативните съдилища (Oberlandesgerichte) и Върховния съд (Oberster Gerichtshof), който разглежда жалби по граждански и наказателни дела на последна инстанция. Всяка провинция има свой административен съд. Освен това има Федерален административен съд (Bundesverwaltungsgericht) с федерална компетентност във Виена (и клонове в Грац, Линц и Инсбрук) и Федерален фискален съд (Bundesfinanzgericht). Върховният административен съд (Verwaltungsgerichtshof) разглежда жалби от административните съдилища на последна инстанция.

Прокуратурите (Staatsanwaltschaften) са специализирани органи, които са отделни от съдилищата. По-специално те защитават обществения интерес в наказателното правораздаване. Това включва ръководството на предварителното разследване в наказателното производство, както и повдигането и поддържането на обвинение в наказателния процес. Прокурорите се смятат за част от системата на обикновените съдилища, но са подчинени на своите ръководители. На върха на йерархията на ръководителите стои министърът на правосъдието, който се отчита пред Парламента при изпълнението на своята длъжност. Инструкциите на ръководителите трябва да са обосновани и представени в писмена форма, тъй като ще бъдат включени в преписката по делото. Местата за лишаване от свобода (Justizanstalten) отговарят за изпълнението на наказанията лишаване от свобода и на други заповеди за задържане. Те отговарят за задържането в досъдебното производство, изпълнението на присъди за лишаване от свобода и други нареждания за превантивно задържане (Maßnahmenvollzug). Местата за лишаване от свобода могат да бъдат под формата на окръжни съоръжения за предварително задържане (Landesgerichtliche Gefangenenhäuser), изправителни центрове за изпълнение на присъди за лишаване от свобода (Strafvollzugsanstalten für den Vollzug von Freiheitsstrafen) или охраняеми психиатрични центрове (Forensisch Therapeutische Zentren) за изпълняване на нареждания за превантивно задържане. Изправителните центрове включват специални такива центрове (Sonderanstalten) за подрастващи и за жени. Принципът в основата на модерния изправителен център е да се лишат задържаните лица от свобода, но с цел да им се помогне да се превърнат в спазващи закона граждани, способни да се приспособяват към живота в общност, както и да не поддават на престъпни пристрастия (социална реабилитация). Освен това центърът следва да им помогне да разберат защо поведението, довело до тяхната присъда, е социално неприемливо.

Пробационните служби (Bewährungshilfeeinrichtungen) се грижат за лица с условни присъди и лица, освободени при условия на пробация. Тези задачи в основната си част са прехвърлени на частни асоциации, които подлежат на надзор от страна на Федералното министерство на правосъдието.

Строго погледнато, съдебната власт в Австрия е съставена от обикновените съдилища, прокуратурите, местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Федералният министър на правосъдието е върховен глава на съдебната система и конкретно на Федералното министерство на правосъдието. Федералният министър на правосъдието е член на федералното правителство и отговоря за политическото ръководство и координация в рамките на министерството и за цялостния надзор на всички съответни органи и отдели.

Йерархическа структура на обикновените съдилища:

• Районни съдилища (Bezirksgerichte)
• Окръжни съдилища (Landesgerichte), известни също като „първоинстанционни съдилища“ (Gerichtshöfe erster Instanz)
• Апелативни съдилища (Oberlandsgerichte), известни също като „второинстанционни съдилища“ (Gerichtshöfe zweiter Instanz)
• Върховният съд (Oberster Gerichtshof)

Бази данни с правна информация

Австрийският портал за правосъдие предоставя обща информация за австрийската съдебна система.

Достъпът до базата данни безплатен ли е?

Да, достъпът до австрийския портал за правосъдие е безплатен.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдебни системи - Полша

Настоящият раздел ви предоставя обща информация за съдебната система в Полша.

Организация на правосъдната система – съдебни системи

В Глава VIII от Конституцията на Полша са посочени съдилищата и трибуналите и са изброени органите, натоварени с правораздавателни функции в Полша, а именно:

• Върховен съд (Sąd Najwyższy)
• Общи съдилища (sądy powszechne)
• Административни съдилища (sądy administracyjne)
• Военни съдилища (sądy wojskowe).

Администрация на съдилищата

Видове съдилища – кратко описание

Системата на общите съдилища включва апелативните (sądy apelacyjne), окръжните (sądy okręgowe) и районните съдилища (sądy rejonowe). Тези съдилища разглеждат, освен останалите въпроси, дела по наказателно, гражданско, семейно право и право, отнасящо се до непълнолетните лица, търговско право, трудово и социално-осигурително право — с изключение на делата, които са от компетентността на други специализирани съдилища (например военни). Общите съдилища също така поддържат поземлени и ипотечни регистри, както и регистър на залозите, национален регистър на съдилищата и национален съдебен регистър.

Системата на административните съдилища включва Висшия административен съд (Naczelny Sąd Administracyjny) и районни административни съдилища — по един във всяко воеводство или район (wojewódzkie sądy administracyjne).

Върховният съд (Sąd Najwyższy) е най-висшият съдебен орган в Полша. Той извършва съдебен надзор върху решенията на всички други съдилища и гарантира съгласуваност при тълкуването на законите и съдебната практика. Върховният съд не е общ съд.

В полската правна система Конституционният съд (Trybunał Konstytucyjny) не се счита за общ съд. Конституционният съд се произнася по въпроси относно:

• Конституционността на националното законодателство и международните споразумения
• Съответствието на националното законодателство с международните споразумения, които трябва да бъдат ратифицирани преди да бъдат одобрени от парламента
• Съответствието с Конституцията на законовите разпоредби, издадени от централните държавни органи, ратифицираните международни споразумения и законодателните актове
• Конституционността на целите или действията на политическите партии
• Конституционни искове.

Държавният съд (Trybunał Stanu) решава дела, в които лица, които заемат (или са заемали) най-висши държавни длъжности, са обвинени в нарушение на Конституцията или на други законови актове.

Йерархия на съдилищата

• Районни съдилища (sądy rejonowe) —обикновено действат като съдилища от първа инстанция
• Окръжни съдилища (sądy okręgowe) — действат като апелативни съдилища или съдилища от първа инстанция при определени дела
• Апелативни съдилища (sądy apelacyjne) — действат като апелативни съдилища
• Върховен съд — най-висшият съдебен орган.

Бази данни с правна информация

Можете да намерите връзки към информация за всички общи съдилища, техните уебсайтове и данни за контакт (адреси, телефони, електронни адреси и др.) на уебсайта на полското министерство на правосъдието (информация относно съдилищата).

Съдилища — общи принципи

Член 202 и следващите от Конституцията на Португалия определят принципите, залегнали в правораздаването и работата на съдилищата в Португалия. Съдилищата са суверенни органи с компетентност за правораздаване в името на народа. Те отговарят за защитата на законните права и интереси на гражданите, за забрана на нарушаването на демократичното върховенство на закона и за разрешаване на публични или частни спорове.

Съдилищата са независими и се подчиняват единствено на закона. Техните постановления са задължителни за всички публични и частни субекти и имат предимство пред решенията на всички други органи.

Делата се разглеждат публично, освен ако с оглед защита на личното достойнство или обществения морал или гарантиране на правилното си функциониране, съответният съд не реши друго чрез писмена заповед, в която са посочени основанията за решението му.

Организация на правосъдната система — съдебна система

Съгласно член 209 и следващите от Конституцията в Португалия има два отделни вида съдилища — граждански съдилища и административни съдилища. Предвидени са също така и други съдилища — Конституционен съд (Tribunal Constitucional), Сметна палата (Tribunal de Contas), арбитражни съдилища (tribunais arbitrais) и мирови съдилища (julgados de paz).

В сферата на гражданското правораздаване компетентни да разглеждат граждански и наказателни дела са общите съдилища, които са организирани в три инстанции. В низходящ ред по йерархичната верига и с оглед на териториален обхват това са: Върховният съд (Supremo Tribunal de Justiça, с компетентност, обхващаща цялата страна), апелативните съдилища (tribunais da relação, един за всеки съдебен район и два в съдебен район Порто) и районните съдилища (tribunais de comarca, първоинстанционни съдилища).

В зависимост от предмета на делото и цената на иска първоинстанционните съдилища се разделят в три категории: съдилища с обща компетентност, съдилища със специализирана компетентност (наказателни дела, семейноправни въпроси, въпроси, свързани с непълнолетни лица, трудово право, търговия, морско дело и изпълнение на наказанията) или специфична компетентност (граждански, наказателни или смесени отделения; съдилища с граждански или наказателни състави; съдилища с граждански или наказателни състави, разглеждащи въпроси с малозначителен характер).

Административните съдилища включват първоинстанционните административни и данъчни съдилища, централните административни съдилища (север и юг) и Върховния административен съд (Supremo Tribunal Administrativo, който е с компетентност за цялата страна).

Споровете за компетентност между съдилищата се решават от Tribunal de Conflitos, чийто статут е уреден със закон.

Видове съдилища — кратко описание

В съдебната система на Португалия съществуват следните категории съдилища:

• Конституционният съд, чиято основна задача е да преценява конституционосъобразността или законосъобразността на правните разпоредби, както и конституционосъобразността в случай на бездействие от страна на законодателя;
• Сметната палата, която е най-висшият орган за контрол на законосъобразността на публичните разходи и за преглед на счетоводните отчети, които трябва да бъдат представени пред нея съгласно закона;
• Съдилищата, които имат обща компетентност по граждански и наказателни дела, а така също и компетентност по всички дела, чието решаване не е от компетентността на други съдилища. Те включват Върховния съд, второинстанционните съдилища (по правило апелативните съдилища) и първоинстанционните съдилища (по правило районните съдилища);
• Административните и данъчни съдилища, чиято роля е да разрешават спорове, възникнали във връзка с административни и данъчни въпроси. Те включват Върховния административен съд, централните административни съдилища, областните административни съдилища и данъчните съдилища;
• Мировите съдилища, които са съдилища със специални характеристики и с компетентност по граждански дела с цена на иска, ненадвишаваща 15 000 EUR;
• По време на война могат да бъдат сформирани и военни съдилища (tribunais militares).

Полезни връзки

Конституционен съд

Сметна палата

Върховен съд

Апелативен съд на Лисабон

Апелативен съд на Порто

Апелативен съд на Коимбра

Апелативен съд на Гимараеш

Върховен административен съд

Централен административен съд, юг

Организация на правосъдната система — съдебна система

Принципите, структурата и организацията на румънската съдебна система са заложени в Конституцията на Румъния и в Закон № 304/2004 относно организацията на съдебната система.

Следните съдилища съставляват съдебната система:

• Висшият касационен съд;
• апелативните съдилища;
• трибуналите;
• специализираните трибунали;
• съдилищата от първа инстанция и
• военните съдилища.

Йерархия на съдилищата

Висшият касационен съд функционира като Върховен съд на Румъния. Той гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото от другите съдилища.

• 15-те апелативни съдилища разполагат с трибунали и специализирани трибунали в рамките на своята компетентност.
• 42-те трибунала са организирани на областно равнище и в Букурещ и по правило са разположени в главния град на всяка област.
• 4-те специализирани трибунала функционират като отделни съдилища за дела, засягащи непълнолетни лица и семейноправни въпроси (1), и за търговски дела (3).
• 176 съдилища от първа инстанция са в рамките на компетентността на трибуналите.

Видове съдилища — кратко описание

Няколко съдилища от първа инстанция извършват съдебната си дейност в рамките на компетентността на всеки от 42-та трибунала.

Всички 176 функциониращи съдилища от първа инстанция са организирани на областно равнище и в районите на Букурещ.

Всеки съд се оглавява от председател с управленска правоспособност. Специализираните отделения на съда се ръководят от председател на отделението. Във всеки съд ръководна комисия взима решения относно общи въпроси, свързани с управлението на съда.

Военните съдилища са организирани в 4 военни трибунала, Териториалния военен трибунал в Букурещ и Военно-апелативен съд в Букурещ. Всеки от военните трибунали има статут на военно звено.

• Висшият магистратски съвет е органът, който по Конституция гарантира независимостта на съдебната власт. Освен това той гарантира спазването на закона и на критериите за компетентност и професионална етика при упражняването на професионалните задължения на съдиите и прокурорите.

• Министерството на правосъдието допринася за правилното функциониране на съдебната система, гарантира, че правораздаването протича при подходящи условия като обществена услуга и защитава правовия ред и правата и свободите на гражданите.

Бази данни с правна информация

Следните бази данни с правна информация са достъпни онлайн:

• Съдебната практика на Висшия касационен съд е публикувана на уебсайта на Висшия касационен съд;
• Обобщения от съдебните решения са публикувани на портала на Съда. Вижте например обобщените решения на Апелативния съд в Букурещ;
• Румънската база данни с правна информация, притежавана и поддържана от Законодателния съвет на Румъния, съдържа всички инструменти на румънското право (закони, правителствени наредби и др.);

Достъпът до базата данни с правна информация безплатен ли е?

Да, достъпът до базата данни с правна информация е безплатен.

Връзки по темата

Организация на правосъдието — Румъния

Намиране на компетентни съдилища

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдебни системи - Словения

Настоящият раздел ви представя преглед на съдебната система в Словения.

Организация на правосъдната система — съдебна система

Всички съдилища в Република Словения са обикновени съдилища и действат в съответствие с принципите на конституционност, независимост и върховенство на закона.

Видове съдилища — кратко описание

Единната съдебна система се състои от съдилища с обща и специална компетентност.

• Съдилищата с обща компетентност включват 44 районни, 11 окръжни и 4 апелативни съдилища и Върховния съд.

• Специализираните съдилища включват 3 съдилища по трудовоправни спорове, един съд по трудовоправни и социалноосигурителни спорове (който се произнася по трудовоправни спорове и спорове, свързани със социалното осигуряване) и административния съд, който осигурява правна защита по административноправни спорове и има статута на апелативен съд.

Държавната прокуратура заема специално място в съдебната система, тъй като е независим държавен орган, но също така е и част от изпълнителната власт. Главният прокурор се назначава от Народното събрание.

Конституционният съд е най-висшият съдебен орган за защита на конституционността, законността, правата на човека и основните свободи. Той има правомощието да обезсилва действията на законодателната власт като анулира (отменя) даден законодателен акт или част от законодателен акт.

Конституционните съдии се назначават от Народното събрание след предложение на президента на Републиката. Избират се девет съдии за срок от девет години без възможност за продължаване на мандата им. Никой държавен орган няма правото да се намесва в дейността или решенията на съдиите от конституционния, специализираните и обикновените съдилища.

Бази данни с правна информация

Повече информация за съдилищата в Словения може да намерите на официалния уебсайт на Върховния съд на Република Словения.

Връзки по темата

Съдебни органи

Организация на правосъдната система — съдебна система

Упражняване на съдебната власт

Съдебната власт в Словакия се упражнява от съдилищата с обща компетентност и Конституционния съд на Словашката република (Ústavný súd Slovenskej republiky).

Съдебната власт в Словакия се упражнява от независими и безпристрастни съдилища. На всички равнища съдебните правомощия се упражняват разделно от другите държавни органи.

Председателят на съда отговаря за упражняването на съдебните правомощия.

Администриране на съдилищата

Доколкото е предвидено в закона, съдилищата в Словакия се администрират от Министерството на правосъдието на Словакия и от председателя на съда, който е също така законоустановеният орган на съда. Доколкото е предвидено в закона, административно управление на съда се осигурява и от административния му директор и Съдебния съвет на Словашката република.

Видове съдилища — кратко описание

Система на съдилищата с обща компетентност

• районни съдилища (okresné súdy) (54)
• окръжни съдилища (krajské súdy) (8)
• Върховен съд на Словашката република (Najvyšší súd Slovenskej republiky)
• Специализиран наказателен съд (Špecializovaný trestný súd)

Йерархия на съдилищата

Съгласно Закон № 757/2004 за съдилищата и за изменение на някои други актове, с измененията към него:

1. Районните съдилища разглеждат като първоинстанционен съд граждански и наказателни дела, освен ако в съдопроизводствените правила не е предвидено друго.
2. Районните съдилища разглеждат също така дела във връзка с провеждането на избори, когато това е предвидено в специални правни разпоредби.
3. Окръжните съдилища разглеждат като въззивна инстанция граждански и наказателни дела, по които като първа инстанция са се произнесли районните съдилища.
4. В съдопроизводствените правила се посочват конкретно видовете граждански и наказателни дела, които трябва да бъдат разглеждани от окръжните съдилища в качеството им на първоинстанционен съд.
5. Окръжните съдилища разглеждат като първоинстанционни съдилища административни дела, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
6. Окръжните съдилища разглеждат и други дела, когато това е предвидено в специален закон (напр. Закон № 166/2003 относно защитата на неприкосновеността на личния живот срещу непозволено използване на информационни технологии и за изменение на някои други актове, както и Закон за защита срещу подслушване на комуникационните средства).
7. Върховният съд е компетентен за:
   • обжалване по общия ред на решения на окръжните съдилища и Специализирания наказателен съд;
   • извънредно обжалване на решения на районните съдилища, окръжните съдилища, Специализирания наказателен съд и Върховния съд;
   • пренасочване на дела към съд, различен от компетентния съд, когато това е предвидено в съдопроизводствените правила;
   • други дела, когато това е предвидено в закон или в международен договор.

Върховният съд преразглежда постановените от съдилищата решения по дела, по които е постановено окончателно съдебно решение.

Върховният съд следи за еднаквото тълкуване и последователното прилагане на законите и другите актове с общо приложение:

• чрез собствения си процес на вземане на решения;
• чрез изготвяне на становища, чиято цел е да се уеднакви тълкуването на законите и другите актове с общо приложение;
• чрез публикуване на окончателните съдебни решения от първостепенно значение в сборника със становища на Върховния съд и решения на съдилищата на Словашката република.

Бази данни с правна информация

Допълнителна информация можете да намерите на уебсайта на Министерството на правосъдието на Словашката република.

Връзки по темата

Министерство на правосъдието

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Финландия

Този раздел ви предоставя обща информация за съдебната система на Финландия.

Организация на правосъдната система — съдебна система

Най-общо казано съдебната система на Финландия се състои от:

• независими съдилища, съдилища с обща компетентност, административни съдилища и специализирани съдилища,
• прокуратура,
• съдебно-изпълнителни органи (които отговарят за изпълнението на съдебните решения),
• служба за управление на местата за лишаване от свобода (която отговаря за изпълнението на присъдите за лишаване от свобода)
• служба за правна помощ, адвокати и оправомощени правни съветници.

Под правосъдие може да се разбира и единствено дейността на съдилищата.

В член 98 от финландската Конституция са изброени различните съдилища. Общи съдилища са Върховният съд, апелативните съдилища и районните съдилища. Общи административни съдилища са Върховният административен съд и местните административни съдилища.

Върховна съдебна власт по граждански и наказателни дела се упражнява от Върховния съд, а по административни дела — от Върховния административен съд. Двете върховни съдилища също така упражняват надзор върху прилагането на закона в рамките на своята компетентност. Във Финландия съществуват и специализирани съдилища, предвидени в отделни законодателни актове.

Независимостта и автономията на съдиите се гарантира от разпоредба на Конституцията, която гласи, че съдия може да бъде отстранен от длъжност само със съдебно решение. Съдиите не могат да бъдат прехвърляни от една длъжност на друга без тяхно съгласие, освен ако прехвърлянето не е част от преустройство на съдебната система.

Член 21 от Конституцията гласи, че всеки има право неговото дело да бъде разгледано надлежно и без необосновано забавяне от компетентен съд или от друг орган. Съгласно член 21, параграф 2 публичният характер на съдебния процес и правото на всеки да бъде изслушан, правото на обосновано съдебно решение и правото на обжалване на това решение са гарантирани от закона. Това важи и за гаранциите за справедлив процес и за добра администрация. В този член също така са предвидени някои изисквания за качество по отношение на съдебната дейност.

Администрация на съдилищата

Много от задълженията и отговорностите, свързани със съдебната администрация и с провеждането на правосъдната дейност са от компетентност основно на Министерство на правосъдието.

Допълнителна информация

Уебсайтът на финландските съдилища съдържа информация за съдебната система на Финландия. Той представлява универсален портал, предоставящ информация за съдилища, прокурори, съдебно-изпълнителни органи и правна помощ.

Той включва например най-новата съдебна практика на апелативните съдилища и на административните съдилища.

Безплатният достъп до базата данни с правна информация Finlex Включва съдебна практика от съдилищата, Конституцията на Финландия в електронен формат и преводи на финландски законодателни актове и постановления.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Швеция

Настоящият раздел съдържа преглед на съдебната система в Швеция.

Организация на правосъдната система — съдебна система

Видове съдилища — кратко описание

Съдебната система обикновено се състои от органите и агенциите, отговорни за върховенството на закона и правната сигурност. Съдилищата са в основата на на съдебната система, която също включва органи, отговорни за превенция на престъпления и за разследвания, включително:

• Полицията
• Прокуратурата и Шведското национално бюро за икономически престъпления
• Националният съвет за съдебна медицина
• Службата за лишаване от свобода и пробация.

Други органи, като Службата за правоприлагане, могат да имат задачи, свързани със съдебната система.

Йерархия на съдилищата

В Швеция има два вида паралелно съществуващи съдилища:

• Общи съдилища, които се занимават с наказателни и граждански дела, и
• Общи административни съдилища, които се занимават с дела, свързани с публичната администрация.

Общите съдилища са организирани в тристепенна система: районни съдилища, апелативни съдилища и Върховния съд.

Административните съдилища също имат три нива: окръжни административни съдилища, административни апелативни съдилища и Върховния административен съд. Освен това съществуват няколко специални съдилища и трибунали за гледане на специфични видове дела и въпроси.

Администрация на съдилищата

Министерството на правосъдието е отговорно за въпроси, касаещи съдилищата, включително процедурните правилници и организацията на съдилищата. Въпреки това нито правителството, нито никоя друга агенция няма правомощия да влияе върху решението на съответния съд по определено дело.

Националната администрация на съдилищата е централната административна агенция за публични съдилища, публични административни съдилища, регионални трибунали по спорове по наемни правоотношения и Националния орган за правна помощ.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Англия и Уелс

Настоящият раздел ви предоставя обща кратка информация за съдилищата в Англия и Уелс.

Организация на правосъдната система — съдебна система

В Обединеното кралство съществуват три юрисдикции: Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. В тази страница се обсъждат съдилищата, които се намират в юрисдикцията на Англия и Уелс.

Администрация на съдилищата

Управлението на много от съдилищата в Англия и Уелс е отговорност на Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty’s Courts and Tribunals Service, HMCTS). HMCTS е агенция към Министерството на правосъдието (Ministry of Justice), правителственото ведомство, което носи отговорност за правосъдната система в Англия и Уелс.

Видове съдилища и йерархия на съдилищата — кратко описание

Наказателните дела в Англия и Уелс се разглеждат в магистратските съдилища (magistrates' courts), Кралския съд (Crown Court), дивизионните съдилища на Висшия съд (divisional courts of the High Court) и наказателното отделение на Апелативния съд (Court of Appeal).

Гражданските дела в Англия и Уелс се разглеждат в окръжните съдилища (County courts), Висшия съд и гражданското отделение на Апелативния съд.

Новият Върховен съд на Обединеното кралство е апелативният съд от последна инстанция в Обединеното кралство, който разглежда както наказателни, така и граждански дела, въпреки че наказателните дела, разглеждани от шотландските съдилища, не могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд.

По-подробна информация относно съдилищата в Англия и Уелс може да бъде намерена на страницата, която описва обикновените съдилища в Англия и Уелс, и на уебсайта на Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty's Courts and Tribunals Service). Информация относно някои от трибуналите и специализираните съдилища в Англия и Уелс може да бъде намерена на страницата, която описва специализираните съдилища в Англия и Уелс.

Полезни връзки

HMCTS, Министерство на правосъдието (Ministry of Justice), Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty's Courts and Tribunals Service)

Организация на правосъдната система – съдебна система

В Обединеното кралство има три юрисдикции: Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Видове съдилища — кратко описание

Върховен съд (Supreme Court)

През 2009 г. новият Върховен съд на Обединеното кралство (Supreme Court of the United Kingdom) пое компетентността на Апелативната комисия на Камарата на лордовете (Appellate Committee of the House of Lords). Освен това, Върховният съд пое функциите, възложени на Юридическата комисия на Тайния съвет (Judicial Committee of the Privy Council) (най-висшият апелативен съд в няколко независими държави от Британската общност, отвъдморски територии на Обединеното кралство и територии, зависими от Британската корона).

Върховният съд е апелативният съд от последна инстанция в Обединеното кралство както за наказателни, така и за граждански дела, макар че наказателни дела от Шотландия не могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд. Обикновено, разрешение за отнасяне на дело за обжалване пред Върховния съд се предоставя единствено ако по делото има правни въпроси от обществено значение.

Апелативен съд (Court of Appeal)

Апелативният съд разглежда жалби срещу решения по наказателни дела на Кралския съд (Crown Court) и жалби срещу решения по граждански дела на Висшия съд (High Court).

Висш съд (High Court)

Висшият съд се занимава с граждански дела, разглежда жалби по наказателни дела и е оправомощен да упражнява контрол върху действията на физически лица или организации, за да провери дали са действали законосъобразно и правилно. Висшият съд обикновено се занимава с дела, чиято цена на иска е над 30 000 GBP. В някои случаи дело с цена на иска над 30 000 GBP може да бъде прехвърлено от Висшия съд на окръжния съд (county court) и по подобен начин дело с цена на иска под 30 000 GBP може да бъде прехвърлено от окръжния съд на Висшия съд.

Висшият съд се състои от следните три отделения:

• Семейно отделение (Family Division) —
  то се занимава със сложни бракоразводни дела, по които има спорно производство, настойничество, осиновяване, домашно насилие и други подобни дела. Отделението разглежда също така жалби срещу решения по брачни дела, постановени от магистратски и окръжни съдилища, дела на хора, които страдат от психични заболявания, и с по-прости наследствени дела.
• Отделение на кралската скамейка (Queens Bench Division) —
  то разглежда големи и/или сложни искове за обезщетение. То разглежда също така и ограничен брой жалби срещу решения на магистратските или Кралските съдилища, упражнява контрол върху действията на организации, за да провери дали те са действали законосъобразно и разглежда искове за обида и клевета.
• Канцлерско отделение (Chancery Division) —
  то се занимава с дела за доверителна собственост, оспорени завещания, ликвидиране на дружества, несъстоятелност, ипотеки, благотворителна дейност, оспорен приход (обикновено подоходен данък) и пр.

Кралски съд (Crown Court)

Кралският съд се занимава с:

• Дела за по-тежки престъпления, които ще бъдат разглеждани от съдия и в повечето случаи от съдебни заседатели;
• Осъдителни присъди, постановени от магистратските съдилища, които са отнесени към Кралския съд за определяне на наказанието.

Наказанията лишаване от свобода и глоба, налагани от Кралския съд, са по-тежки от същите наказания, налагани от магистратските съдилища.

Окръжен съд (County Court)

Окръжните съдилища се занимават с граждански дела, като последните се разглеждат от съдия (judge) или районен съдия (district judge). Окръжният съд обикновено разглежда дела с цена на иска под 30 000 GBP (или 45 000 GBP при дела, свързани с имуществени права). Делата с по-голяма цена на иска се разглеждат от Висшия съд – вж. информацията по-горе. Всички искове, произтичащи от регулирани кредитни споразумения, трябва да бъдат предявявани пред окръжния съд, независимо от цената на иска.

Примери за дела, с които се занимава окръжният съд:

• спорове между наемодател и наемател: например за владение (отнемане на имущество по съдебен ред), неплатени наеми, ремонтни дейности;
• потребителски спорове: например за дефектни стоки или услуги;
• искове за телесни повреди (телесни повреди в резултат от небрежност): например транспортни произшествия, инциденти, свързани с пропадания в дупки в пътната настилка, трудови злополуки;
• бракоразводни дела, по които няма спор. Такива дела могат да се разглеждат само от някои окръжни съдилища;
• дела за дискриминация, основана на раса и пол;
• проблеми, свързани с дългове: например кредитор, който търси събиране на дължимите му суми;
• проблеми, свързани с трудови правоотношения: например дължими надници или заплати или плащане вместо предизвестие;
• жалби срещу решения на магистратски съд, които се разглеждат от съдия (и поне двама непрофесионални магистрати, ако ответникът е непълнолетно лице).

Дела по искове с малък материален интерес

Делата по искове с малък материален интерес също се разглеждат от окръжния съд. По правило искът с малък материален интерес представлява иск, чиято цена не превишава 3 000 GBP.

Магистратски съд (Magistrates’ Court)

Магистратските съдилища разглеждат наказателни и някои граждански дела. Делата се разглеждат от районен съдия (от магистратски съд).

• Наказателни дела в магистратския съд
  Магистратските съдилища разглеждат дела за престъпления, по които ответникът няма право делото му да бъде разглеждано с участието на съдебни заседатели. Тези престъпления се разглеждат по реда на съкратената процедура (и са известни като „summary offences“). За престъпленията, преследвани по реда на съкратената процедура, се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца и/или глоба до 5 000 GBP.
  Магистратските съдилища разглеждат също така дела за престъпления, при които ответникът може да избере делото да бъде разгледано с участието на съдебни заседатели, но той е избрал то да бъде гледано пред магистратския съд. Ако ответникът избере делото да бъде разглеждано с участието на съдебни заседатели, то се прехвърля на Кралския съд.
• Съд за непълнолетни лица (Youth Court)
  Съдът за непълнолетни лица се занимава с младежи, които са извършили престъпления и са на възраст между 10 и 17 години. Той е част от магистратския съд като делата се разглеждат от районен съдия (от магистратския съд) и двама други специално обучени непрофесионални магистрати. Ако непълнолетно лице е обвинено в извършването на много тежко престъпление, което се наказва с 14 или повече години лишаване от свобода, когато е извършено от пълнолетно лице, съдът за непълнолетни лица може да предаде делото за разглеждане от Кралския съд.
• Граждански дела в магистратския съд
  Магистратските съдилища разглеждат ограничен брой граждански дела, както следва:
  • дела за някои граждански задължения: например за неизплатени задължения за подоходен данък, неплатени вноски за социално осигуряване, неизплатени задължения за ДДС, такси;
  • дела за лицензи: например във връзка с предоставяне, подновяване или отнемане на лицензи за питейни заведения и клубове;
  • дела по някои брачни спорове: свързани например с издръжка и изваждане на брачния партньор от семейното жилище;
  • дела, свързани с благосъстоянието на децата: например за разпореждания на съда за оказване на грижи или упражняване на надзор от органи на местната власт, производства по осиновяване и заповеди на съда за определяне на местожителство на деца.

Съдебно-медицински съдилища (Coroners’ Courts)

Те разследват обстоятелствата около случаи на внезапна, жестока или неестествена смърт.

Йерархия на съдилищата

По-подробна информация и схема на структурата на съдилищата в Северна Ирландия може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Северна Ирландия.

Управление на съдилищата

Отговорността за управлението на съдилищата, попадащи в юрисдикцията на Северна Ирландия, е възложена на Съдебната служба на Северна Ирландия.

Управлението се изразява в:

• оказване на административно съдействие на съдилищата и съдебната власт в Северна Ирландия;
• осигуряване на изпълнение на решенията на гражданските съдилища посредством централизирана услуга за принудително изпълнение, предоставяна от Службата за принудително изпълнение;
• оказване на административно съдействие на различни съдилища.

Връзки по темата

Съдебна служба на Северна Ирландия

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдебни системи - Шотландия

Настоящият раздел ви предоставя обща информация за съдилищата в Шотландия.

Организация на правосъдната система — съдебни системи

В Обединеното кралство съществуват три юрисдикции: Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Администрация на съдилищата

За Администрацията на съдилищата в Шотландия отговаря Съдебната служба на Шотландия (Scottish Courts Service). Тя е независим орган, председателстван от Лорд Председателя (Lord President), най-висшият съдия в Шотландия.

Видове съдилища и йерархия на съдилищата — кратко описание на основните съдилища

Организацията на различните съдилища в Шотландия е следната:

Съдебното производство в наказателните съдилища е разделено на „по общ ред“ (solemn) (дела за престъпления с най-висока степен на обществена опасност, по които има процес със съдебни заседатели) и „съкратено“ (summary) (дела за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност, които се разглеждат от един съдия).

Върховният съд по правораздаване (High Court of Justiciary) се оглавява от председател (Lord Justice General), който също така е Лорд Председател (Lord President). Това е върховният наказателен съд на страната, който разглежда дела за престъпления с най-висока степен на обществена опасност, като убийства или изнасилвания. Той също така действа и като въззивен съд от последна инстанция по наказателни дела.

По-голямата част от наказателните дела, както по общ ред, така и по съкратената процедура, се разглеждат от шерифския съд (Sheriff Court), а делата по по-леки престъпления по съкратената процедура от мировия съд (Justice of the Peace court). Последният е съставен от мирови съдии (justices of the peace ) (които са непрофесионални съдии, заседаващи с юридически правоспособни съветници, или платени магистрати, които са юридически правоспособни).

Гражданските съдилища разглеждат дела от различен характер, включително за събиране на дългове, семейноправни спорове и спорове от търговскоправен характер. Върховният съд на Шотландия (Court of Session) е върховният граждански съд в Шотландия. Той се състои от Външно отделение (outer house), което разглежда делата като първа инстанция, и Вътрешно отделение (inner house), което разглежда главно въззивни обжалвания. Съдът се оглавява от председателя на Върховния съд на Шотландия (Lord President).

Касационните жалби могат да бъдат подавани до новия Върховен съд на Обединеното кралство (Supreme Court of the United Kingdom).

Шерифските съдилища могат да разглеждат дела, подобни на тези, които се разглеждат от Върховния съд на Шотландия, но също така да провеждат опростени производства по дела с материален интерес до максимум 5 000 GBP, по които не се изисква присъствието на процесуални представители.

Повече информация относно съдебната система на Шотландия можете да намерите на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.

Връзки по темата

Съдебна служба на Шотландия, Правителство на Шотландия