Within the different legal and judicial systems of the Member States of the European Union (EU), there is a wide range of legal professions such as lawyers, notaries, judges, prosecutors and judicial officers. Members of legal professions do not hold the same titles in all Member States, and their role and status can vary considerably from one Member State to another.
This page provides you with general information (on the role and functions) on different legal professions.
Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.
If you need to consult or find a legal practitioner in any Member State of the European Union, you can visit the Find a legal professional section.
Apart from lawyers, European Union law does not regulate the conditions for exercising as a legal professional. Legal professions are generally regulated at national level. Although there may be natural similarities between them, these national regulations differ quite substantially from one country to another because they reflect the continuation of often ancient traditions.
The Committee of Ministers of the Council of Europe (COE) has issued a number of recommendations on the legal professions. One of these initiatives concerns the exercise of the profession of lawyer. Another concerns the independence of judges. COE recommendations and other information on this issue may be found on its website.
In addition, the European Convention on Human Rights states that everyone charged with a criminal offence has the right to defend himself in person or through legal assistance of his own choosing or, if he has not sufficient means to pay for legal assistance, to be given it free when the interests of justice so require. This clause mainly refers to criminal cases, but the European Court of Human Rights (ECHR) has extended it to cover also civil cases.
A judge, or arbiter of justice, is a lead official who presides over a court of law, either alone or as part of a panel of judges. The powers, functions, method of appointment, discipline, and training of judges vary widely across different jurisdictions. The judge is like an umpire in a game and conducts the trial impartially and in an open court. The judge hears all the witnesses and any other evidence presented by the parties of the case, assesses the credibility of the parties, and then issues a ruling on the matter at hand based on his or her interpretation of the law and his or her own personal judgment.
You can find more information about this profession at the following websites:
In criminal proceedings, the prosecution service or office of public prosecution plays a very important role. The Member States' systems are also very diverse as regards the role, tasks and powers of prosecutors.
The functions and titles of court staff can be very different, for example: "Greffier" in France, "Rechtspfleger" in Germany.
In addition, functions held by them vary widely from one legal system to another: assisting judges or prosecutors, management of courts, responsibilities in certain procedures. Depending on the country, they are subject to legal studies, can provide legal advice and/or benefit from continuous training.
In each case, they play an important part in courts, through their role in welcoming victims as well as defendants and in the overall efficiency of the justice system.
Members of this profession are represented at the European level by the European Union of Rechtspfleger (E.U.R), a non-governmental organization that brings together professional associations from the several countries. The E.U.R's objectives include participation in the creation, development and the harmonization of law on the European and international levels; working with the European institutions; representation of the professional interests of its members and promotion of the profession in the interest of a better functioning justice system.
The judicial officers' profession is regulated by the law of the individual Member State and these regulations differ from one Member State to another.
Members of this profession are represented at European level by the International Union of Judicial Officers (UIHJ). The purpose of UIHJ is to represent its members in international organisations and ensure collaboration with national professional bodies. It works to improve national procedural law and international treaties and makes every effort to promote ideas, projects and initiatives which help to move forward and elevate the independent status of judicial officers.
The European Chamber of Judicial Officers (whose French acronym is CEHJ) also represents judicial officers. A non-profit making association governed by Belgian law, the CEHJ aims to promote greater involvement of judicial officers in the concerted action of legal professionals in the European debate.
The lawyer’s role, whether retained by an individual, a corporation or the state, is as the client’s trusted adviser and representative, as a professional respected by third parties, and as an indispensable participant in the fair administration of justice. By embodying all these elements, the lawyer, who faithfully serves his or her own client’s interests and protects the client’s rights, also fulfils the functions of the lawyer in society - which are to forestall and prevent conflicts, to ensure that conflicts are resolved in accordance with recognised principles of civil, public or criminal law and with due account of rights and interests, to further the development of the law, and to defend liberty, justice and the rule of law.
In their activity, lawyers are governed by professional organisations or authorities within their Member State – the bars and law societies – which are responsible for the laying down of rules of professional conduct and the administration of discipline of lawyers.
European Union law does not regulate the conditions for exercising a legal profession. However, the 1998 Directive sets out the conditions in which a lawyer who has qualified in one Member State can exercise his or her profession on a permanent basis in another Member State.
At EU level, lawyers are represented by the Council of Bars and Law Societies of Europe (CCBE) - an international non-profit-making association founded in 1960. It acts as the liaison between the EU and Europe's national bars and law societies on all matters of mutual interest relating to the exercise of the profession of lawyer.
Notaries are legal practitioners specialised and authorised to act in certain legal matters. By virtue of their tasks and responsibilities, notaries play an important role in the State legislature in the 22 Member States where the legal order is based on Latin civil law. Ireland is the single Common Law Jurisdiction within the European Union also has a notarial profession whose practice extends across a wide range of legal services and whose functions and authority are principally exercised in relation to legal acts and instruments to be used in overseas jurisdictions. They have a significant role in the international trade and commerce of their domestic jurisdiction.
Notaries tasks in particular are:
Notaries are public officials – States delegate a portion of public power to allow them to fulfil a public service mission - exercising their functions within the framework of an independent profession.
Notaries are bound by professional confidentiality. The conditions of the notary’s nomination are similar to that of a magistrate and s/he is subject to the same independence, permanence of office, impartiality, conclusive power and enforceability of her/his actions in addition to the supervision of her/his activities by the Ministry of Justice.
There are approximately 35.000 notaries, throughout the 22 Member States of the European Union whose legal systems are based on Latin civil law.
In dealings with the European institutions, notaries in the Latin civil law jurisdictions of the European Union are represented by the Council of the Notariats of the European Union (CNUE) which was set up in 1993. The CNUE represents the Notariats of all EU Member States where the role of Latin Civil Law notary exists: Austria, Belgium, Bulgaria, Croatia, Czech Republic, Estonia, France, Germany, Greece, Hungary, Italy, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Malta, the Netherlands, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia and Spain. Ireland has its own national representative body, however internationally, it is represented by the "UK and Ireland Notarial Forum".
This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.
В тази част ще намерите информация за различните юридически професии в Белгия.
В този раздел ще намерите информация за юридическите професии, като например:
Прокуратурата (ministère public) се състои от се състои от магистрати от прокуратурата (parquet) или одитората (auditorat), които, в това си качество, изпълняват служебните си задължения в района на действие на съда, към който са установени.
В рамките на всеки съдебен район магистратите, които представляват прокуратурата пред първоинстанционния съд (tribunal de première instance), както и пред съда по дела на непълнолетни лица (tribunal de la jeunesse), който е подразделение на първоинстанционния съд, са прокурорът (procureur du Roi), първият заместник-прокурор (premiers substituts) и заместник-прокурорите (substituts). Те се явяват и пред териториално компетентните полицейски съд или съдилища и търговския съд.
Пред трудовите съдилища тази функция се изпълнява от служител, известен като трудов одитор, който също е подпомаган от заместници и при необходимост — от старши заместници. По наказателни дела от тяхната компетентност тези служители се явяват и пред наказателния съд (tribunal correctionnel), който е подразделение на първоинстанционния съд, или пред полицейски съд или съдилища (tribunal de police).
В апелативните съдилища (cour d’appel) и трудовите съдилища (cour du travail) тези функции се упражняват от генералния прокурор (procureur-général), който ръководи и упражнява надзор над магистратите от главната прокуратура към апелативния съд (parquet général) и одитората към трудовия съд (auditorat général). В апелативния съд генералният прокурор се подпомага от първи генерален адвокат (premier avocat général), генерални адвокати (avocats généraux) и заместник генерален прокурор (substituts du procureur général). В трудовите съдилища генералният прокурор се подпомага от първи генерален адвокат, генерални адвокати и заместник генерален прокурор.
В Касационния съд (Cour de cassation) функцията на прокуратурата се упражнява от генералния прокурор към този съд, подпомаган от първи генерален адвокат и генерални адвокати. Въпреки еднаквата терминология, в този съд функцията на прокуратурата е съвсем различна. Касационният съд не се произнася по съществото на делото, а проверява законосъобразността и редовността на производството.
Прокуратурата е независима при извършване на отделните действия по разследване и наказателно преследване, без с това да се накърнява правото на компетентния министър да разпореди наказателно преследване и да издаде задължителни указания в областта на наказателната политика, включително по отношение на политиката в областта на разследването и наказателното преследване.
Прокуратурата изпълнява редица функции и задължения. Нейната работа се състои в разглеждането и работата по наказателни дела и граждански дела.
Освен описаните по-горе основни функции прокуратурата отговаря, в рамките на своята компетентност, и за подходящото изпълнение и последващите действия по отношение на решенията и насоките, свързани с политиката в областта на наказателното правораздаване.
Насоките за политиката в областта на наказателното правораздаване се определят от министъра на правосъдието след консултация с колегията на генералните прокурори (collège des procureurs généraux), състояща се от генералните прокурори към петте апелативни съдилища.
Тази колегия е под ръководството на министъра на правосъдието и взема решения с цел възможно най-добре съгласувано изготвяне и координиране на политиката и правилно функциониране на прокуратурата като цяло.
Компетентността на колегията обхваща цялата територия на страната и нейните решения са задължителни за генералните прокурори към апелативните съдилища и за подчинените им членове на прокуратурата.
Повече информация можете да намерите на уебсайта на прокуратурата.
Белгийската държава се основава на принципа на разделение на властите, а именно законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Съдебната власт е независима.
Прави се разграничение между т. нар. „седящи магистрати“ (la magistrature assise), (съдиите и съветниците в съдилищата), и т. нар. „стоящи магистрати“ (la magistrature debout), (прокуратурата — ministère public или parquet— вж. по-горе).
Съдебната власт (siège) се упражнява от съдилищата и трибуналите и разрешава правни спорове. Тя също така контролира законосъобразността на актовете на изпълнителната власт. По правило магистратите в по-нисшите съдилища се наричат „съдии“ (juges), докато магистратите в апелативните съдилища се наричат „съветници“ (conseillers).
Функцията на съдиите е да прилагат закона към фактическите обстоятелства или спора по граждански иск, с който са сезирани, както и към лицата, извършили закононарушение.
В някои по-нисши съдилища професионални съдии заседават заедно с непрофесионални съдии. Непрофесионални съдии работят в следните юрисдикции:
Прокуратурата има собствена социална мисия в рамките на съдебната система, която, в допълнение към спазването на наказателноправните норми, включва и задачи от гражданскоправно естество, наред с другото, в областта на социалното право, правото, свързано с децата и младежите, и търговското право.
Съдилищата са част от съдебната власт. В една демократична правова държава те допринасят, в рамките на правомощията, предоставени им от законодателя, за разрешаването или предотвратяването на конфликти по независим, безпристрастен и професионален начин, като същевременно спазват правните норми и използват наличните средства, така че да се постигне възможно най-добро качество.
Колегията подпомага съдилищата при изпълнението на основната им задача:
Освен петимата генерални прокурори колегията на прокуратурата включва федералния прокурор, трима членове на прокурорския съвет (Conseil des procureurs du Roi) и един член на Съвета на трудовите одитори (Conseil des auditeurs du travail). Заедно те разглеждат всички въпроси, свързани с доброто управление на прокуратурата.
Председателят на колегията на генералните прокурори е и председател на колегията на прокуратурата.
На първо място, колегията на прокуратурата подкрепя, от гледна точка на управлението, изпълнението на наказателната политика, определена от колегията на генералните прокурори. На второ място, тя се стреми към постигане на цялостно качество в рамките на прокуратурата, по-специално в областта на комуникацията, управлението на знанията, цифровизацията, измерването на работното натоварване, работните процеси, статистиката и стратегическото управление на човешките ресурси. Накрая, тя предоставя управленска подкрепа на съдебни органи като генералните прокурори, одитората към трудовия съд, районните прокуратури, трудовите одитори и федералната прокуратура.
За изпълнението на тези задачи колегията на прокуратурата предприема всички необходими мерки и може да издава задължителни препоръки и насоки.
Тя заседава веднъж седмично. Тя редовно организира консултации с министъра на правосъдието.
Консултативният съвет на магистратите е представителят на съдебната власт пред органите по всички въпроси, свързани със статута, условията на труд и правата на магистратите.
Ролята на Висшия съдебен съвет е да подпомага доброто функциониране на белгийската съдебна система, като играе решаваща роля при подбора и назначаването на магистрати, упражнява външен контрол върху нейното функциониране, по-специално чрез одити, конкретни разследвания и разглеждане на жалби, както и чрез издаване на становища.
Висшият съдебен съвет е независим орган на парламента, правителството и съдебната власт.
Институтът за съдебно обучение е независим федерален орган, който отговаря за разработването и прилагането на цялостната политика за развитие и обучение на магистратите и съдебните служители, за да допринесе за качественото правосъдие.
Роля и задължения
Адвокатите са юристи и специалисти в областта на правосъдието. Те спазват етични правила, които гарантират тяхната абсолютна независимост. Освен това адвокатите са длъжни да пазят професионална тайна.
Адвокатите са подготвени да практикуват в различни области на правото, които често са свързани една с друга (дружествено право, административно право, градоустройствено право, данъчно право, семейно право и т.н.). В хода на професионалната си кариера адвокатите може да се специализират в една или повече от тези области, в които са придобили специални познания и опит.
Адвокатът може да ви съдейства не само пред съдилищата, а и във всички случаи, в които може да се нуждаете от правна помощ, от представител, от съставител на текстове, а дори и от морална подкрепа.
Следователно неговата функция е тройна:
Адвокатът може да защитава и представлява клиентите си пред всички юрисдикции в държавата — полицейски съд, мирови съд, първоинстанционен съд, търговски съд, първоинстанционен трудов съд, апелативен съд, трудов съд, наказателен съд, Държавен съвет — а дори и в другите държави от Европейския съюз.
Адвокатът предоставя съдействие и в процедурите по арбитраж или медиация, при различните алтернативни методи за решаване на спорове или на различни събрания или срещи.
Адвокатът не се намесва само при наличие на спор. Със съветите, които дава или с договорите, които съставя или преработва, той често спомага да се избегне завеждането на дело.
Той също така може да Ви помогне, ако искате да наемете или закупите недвижим имот, ако предвиждате да учредите дружество, ако повече не можете да обслужвате дълговете си, ако искате да сключите договор с новия си работодател, ако сте жертва на произшествие или насилие, ако сте призован пред съд, ако се развеждате и т.н.
Адвокат за всички:
За лицата с ниски доходи законът предвижда услуга по оказване на правна помощ (aide juridique, наричана в миналото „pro deo“) и оказване на помощ за покриване на съдебните разноски (assistance judiciaire):
Правната помощ дава възможност за напълно или частично безплатно използване на услугите на адвокат. Тя е структурирана на две нива:
Помощта за покриване на съдебните разноски дава възможност за пълно или частично освобождаване от съдебни разноски (съдебна такса, такса вписване, разходи за съдебен изпълнител, нотариус или вещо лице...). За да получи подпомагане за покриване на съдебните разноски, клиентът лично или чрез своя адвокат отправя искане към бюрото за правна помощ.
Отговорни органи
Всички адвокати членуват в адвокатска колегия (barreau). Към момента в Белгия има 25 адвокатски колегии.
Съюзът на френскоезичните и немскоезичната адвокатски колегии (AVOCATS.BE) е организацията, която обединява адвокатските колегии от френскоезичната и немскоезичната общности в страната (общо 11 френскоезични адвокатски колегии и 1 немскоезична адвокатска колегия).
Съюзът на фламандските адвокатски колегии (Orde van Vlaamse Balies (OVB)) е организацията, която обединява всички адвокатски колегии от нидерландскоезичната общност в страната (13 адвокатски колегии).
За повече информация относно професията на адвокатите, моля посетете следните уебсайтове:
Достъпът до тези бази данни е безплатен.
Нотариусите са длъжностни лица, натоварени с обществени функции, които се назначават от краля и чиято специфична роля е да извършват заверки на актове. За някои актове законът предвижда задължителното участие на нотариус, който да потвърди сключено между дадени страни споразумение („актове с нотариална заверка“, actes authentiques). Така например за продажбата на недвижим имот е необходимо да се прибегне до нотариус. Освен за изготвяне на актове с нотариална заверка, към нотариус можете да се обърнете и за осребряване на наследство, за изготвяне на собственоръчно подписано споразумение, за получаване на консултация и т.н.
Компетентността на нотариусите се отнася главно до три важни области:
Съществува и Национална нотариална камара (Chambre nationale des notaires). Нейните главни задачи са:
Нотариалните камари на ниво провинция са професионалните дисциплинарни органи: техните основни функции са да следят за спазване на правилата за професионална етика и поведение и да разрешават спорове от професионално естество (например разглеждането на жалби). Що се отнася до разглеждането на жалби, за нотариусите е създадена и Национална служба за медиация (www.ombudsnotaire.be).
Съществува също така и Кралска федерация на нотариусите в Белгия (Fednot). Fednot е професионално сдружение, което подпомага нотариалните кантори, като им предоставя правни становища, съвети и препоръки относно управлението на нотариалната кантора, решения в областта на информационните технологии, обучения и информация за широката общественост. Fednot включва мрежа от 1 150 нотариални кантори с 1 550 нотариуси и 8 000 сътрудници.
Повече информация можете да намерите на уебсайта на Кралската федерация на нотариусите в Белгия.
Съдебните изпълнители са длъжностни лица, натоварени с обществени функции, които упражняват функцията си със статут на свободна професия. С други думи, той има двойна професионална идентичност: от една страна е длъжностно лице, а от друга страна упражнява функцията си независимо.
Съдебният изпълнител е длъжностно лице, натоварено с обществени функции, тъй като държавата му е делегирала една част от публичната власт. Поради тази причина той не може да откаже да изпълни искане за намеса, освен ако професионалната етика или законът му дават това право, например в случай на конфликт на интереси или при незаконосъобразност на искането. Съдебният изпълнител никога не действа по своя собствена инициатива, а винаги по искане на друго лице, което му възлага в установената форма конкретна задача. При всички задачи, които трябва да изпълнява, той е длъжен да спазва различни законови изисквания. Съдебният изпълнител може да поиска заплащане за своята работа, за да покрие изцяло или частично своите разходи.
Като лице, упражняващо свободна професия, съдебният изпълнител действа по независим и безпристрастен начин. Той поставя професионалния си опит в услуга на всички. Това означава, че той не получава заплата, обезщетение или други привилегии от страна на властите. Разходите са за негова сметка.
Областите, в които може да се намесва съдебният изпълнител, могат да бъдат разделени на две големи категории: „извънсъдебни функции“ (извънсъдебно събиране на задължения или официално установяване на факти) и „съдебни функции“ (връчване на процесуални актове, принудително изпълнение на решение). Когато съдебният изпълнител предприема някое от тези действия, често негово задължение е да предостави информация за начина, по който можете да упражните правата си, както и да отговори на Вашите въпроси за неговата функция. Няма значение дали вие искате услуга от него или сте обект на неговите действия.
Във всеки съдебен район има камара на всички съдебни изпълнители в района. Нейните основни задачи са да следи за това дали съдебните изпълнители от съответния район спазват приложимите към тях дисциплинарни правила, закони и подзаконова нормативна уредба и да урежда спорове, които могат да възникнат между съдебните изпълнители.
Съществува също така и Национална камара на съдебните изпълнители в Белгия (Chambre nationale des huissiers de justice de Belgique), чиито основни задачи са следните:
Повече информация можете да намерите на уебсайта на Националната камара на съдебните изпълнители в Белгия.
Съдиите и магистратите от прокуратурата са подпомагани от широк кръг административни и правни специалисти: съдебни секретари, съдебни помощници, юристи и секретари към прокуратурата и административен персонал.
На всяко заседание съдията е подпомаган от съдебен секретар (greffier). Секретарят извършва предварителната подготовка за работата на съдията, например като подготвя необходимите преписки за заседанието. На самото заседание секретарят води протокол и следи за правилното съставяне на всички необходими документи. Секретарят изпълнява и координира функциите на съдебния секретариат. Всеки съд има секретариат, който се оглавява от главен секретар. В зависимост от големината на съда в секретариата има един или повече съдебни секретари. От своя страна съдебните секретари може да бъдат подпомагани от административен персонал.
Съдебните помощници (référendaires) са юристи, които подпомагат съдиите при изготвяне на техните решения. Те помагат при разглеждането на делата под отговорността на един или повече съдии и като следват техните инструкции. Те проучват преписката, разглеждат повдигнатите правни въпроси и изготвят проекторешения в правните им аспекти.
Прокурорите също могат да привличат юристи, които да подготвят правните аспекти на техните дела. Тези юристи са известни като „juristes du parquet“. Те извършват правни проучвания, организират разследвания или подготвят правните аспекти на призовките и правните основания под отговорността на и като следват инструкциите на един или повече прокурори.
Всяка прокуратура има секретариат, който се оглавява от главен секретар. Тези секретариати оказват съдействие на магистратите при проучвателната работа и обработката на документацията и при съставянето на преписките. Те следят за актуалността на документите и регистрите на прокуратурата, поддържат архивите и т.н. Броят на секретарите зависи от големината на службата. Секретарите могат да бъдат подпомагани и от административен персонал.
Съдебните секретариати и прокуратурите назначават голям брой административен персонал. Административният персонал управлява преписките на разглежданите дела и данните, които се вписват в бази данни. Друг административен персонал се занимава с пощенските пратки и внасянето на документи, както и с посетителите, които лично са призовани в прокуратурата.
Можете да намерите повече информация за тези професии в този документ (378 Kb).
Всеки гражданин може да получи първоначална безплатна правна консултация от професионални юристи. Първоначалната правна помощ включва:
На този етап въпросът няма да се реши непосредствено, но се предоставят първоначални насоки. Групи от дежурни юристи са на разположение в съдилищата, центровете за правна помощ, някои общински администрации, по-голямата част от публичните центрове за социална помощ и в различни сдружения, в които има правна служба.
За повече информация, моля разгледайте онлайн брошурата: Правната помощ: по-добър достъп до правосъдие.
Информация може да бъде намерена на уебсайта на Федералната публична служба „Правосъдие“ (Министерство на правосъдието).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Тази страница Ви предоставя информация за юридическите професии в България.
Юридически професии: въведение
Прокурори
Следователи
Съдии
Организация на юридическите професии: адвокати
Нотариуси
Други правни професии
В България основните правни професии са: прокурори, следователи, съдии, адвокати, нотариуси, частни и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията, които са регламентирани в Конституцията на Република България и в Закона за съдебната власт.
Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура - следствен отдел. В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.
Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура. Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.
Главният прокурор, се назначава и освобождава от Президента на Република България по предложение на Висш съдебен съвет (ВСС) за срок от седем години без право на повторно избиране.
Прокурорите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на ВСС.
Прокурорските длъжности са:
Прокурорите стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж на длъжността и получена положителна комплексна оценка от атестирането, приета с решение на ВСС.
Главният прокурор ръководи прокуратурата, издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата, съвместно с ръководителите на министерство и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор. Главният прокурор може да сезира Конституционния съд.
Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор. Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.
При осъществяване на своите функции прокурорите са независими и действат въз основа на закона. Прокурорите са политически неутрални. При постановяване на своите актове прокурорите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение.
Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Прокуратурата на Република България.
Асоциацията на прокурорите в България е доброволно неполитическо сдружение на магистратите от системата на прокуратурата в РБ, както и на лица, работили като такива. Асоциацията цели да обедини магистратите от прокуратурата от цялата страна и да осигури необходимата информация и обмена на научни становища по въпроси на прокурорската работа, да разширява международните връзки на прокуратурата и прокурорите. Повече информация може да бъде намерена на Интернет страницата на асоциацията - http://ecocrime.bg
Съгласно Закона за съдебната власт, следователите в Република България имат статут на магистрати (съдии и прокурори).
Следствени органи са Националната следствена служба (НСлС) и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура. Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.
НСлС се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Директорът на НСлС осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в НСлС и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.
Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.
При изпълнение на своите задачи в наказателното производство разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора.
Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
В България съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.
Съдийските длъжности са:
Съдиите стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж на длъжността и получена положителна комплексна оценка от атестирането, приета с решение на ВСС.
Съюзът на съдиите в България (ССБ) е учреден в гр. София на 28 Март 1997 г. от 30 учредители, сред които съдии от Върховния касационен съд, от окръжни и районни съдилища от цялата страна.
ССБ представлява приемник на Съюза на българските съдии, учреден през 1919 г. и действал до 1945 г., като неформална професионална организация, обединяваща съдийската общност за защита на професионалните й интереси и обсъждане и решаване на проблемите й.
Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Съюза на съдиите в България.
Съюзът „БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ” е създаден за да осигури на гражданите справедливост, прозрачност и достъп до правосъдие.
В рамките на съдебната система се стараят да работят, спазвайки Конституцията и законовите норми, подчинявайки се на правилата за професионална и човешка етика. Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Българска съдийска асоциация - https://judgesbg.org
ССБ образува преписки, включително по дисциплинарни производства срещу съдии, посредничи при спорове между съдии и други държавни служители, съдейства на законодателната власт при изработването на закони, води архив и издава собствен вестник.
В окръжния, административния и апелативния съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници.
В окръжната и апелативната прокуратура, във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници.
За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията за съдия, прокурор или следовател и е издържало конкурс за съдебен служител.
Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд. Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.
В България упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията. Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Във всеки съдебен район на един окръжен съд има една адвокатска колегия, подчинена на Висшия адвокатски съвет със седалище гр. София. Статутът, правата и задълженията на адвокатите са уредени в Закона за адвокатурата.
Висшият адвокатски съвет е юридическо лице и се състои от представители на адвокатските колегии при норми на представителство 1 делегат на 40 адвокати.
Висшият адвокатски съвет свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната, изпълнява негови решения и дава отчет пред него, определя встъпителните и годишните вноски на адвокатите за бюджета си, издава наредби, възложени със Закона за адвокатурата, произнася се по жалби срещу незаконосъобразни решения на общото събрание на адвокатските колегии и по законосъобразността на избора на адвокатските съвети, произнася се по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети за допускането до стаж и за приемането на адвокати, осигурява и одобрява разходите за дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.
Висшия адвокатски съвет поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества, както и води регистър на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд
Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет.
Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона, Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки нотариус за изпълнение на закона и устава на Нотариалната камара.
Статутът, правата и задълженията на нотариусите са уредени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Нотариалната камара е организация на нотариусите в Република България, създадена съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност. В нотариалната камара членуват по право всички нотариуси. Нотариалната камара е юридическо лице със седалище в гр. София.
Органи на Нотариалната камара са общото събрание, Съветът на нотариусите, контролният съвет и дисциплинарната комисия. Нотариалната камара се представлява от председателя на Съвета на нотариусите.
Нотариалната камара организира и подпомага дейността на нотариусите, защитава и повишава престижа на професията, както и поддържа взаимоотношения със сходни по дейност международни организации
Повече информация може да бъде намерена на Интернет страницата на Нотариалната камара.
Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни притезания, събирането на публични вземания. Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на съответния окръжен съд.
Мисията на Камара на частните съдебни изпълнители е да работи за утвърждаването на професията на частния съдебен изпълнител и подобряването на изпълнителния процес в България, като защитава Обществения Интерес и подпомага своите членове.
Регистър на частните съдебни изпълнители се води от Камарата на частните съдебни изпълнители.
Регистърът е публичен, и достъпен на интернет страницата на Камарата. Всеки има право да го преглежда и да получава извлечения от него (Закон за частните съдебни изпълнители).
Частните съдебни изпълнители представят в Министерството на правосъдието (МП) 6-месечен и годишен отчет за дейността си, на база, на които министърът на правосъдието изгражда, поддържа и развива информационна система на съдебното изпълнение. МП събира такси за ползването на информационната система в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Достъпът до информационната система по служебен път на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, е безплатен.
Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон.
Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.
В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Асоциацията на държавните съдебни изпълнители в България е независима, доброволна, професионална организация, обединяваща държавните съдебни изпълнители в България, която защитава техните професионални, интелектуални, културни, социални и материални интереси, съдейства за утвърждаване професията на държавния съдебен изпълнител и за повишаване на престижа й пред държавата и обществото.
Регистърът на държавните съдебни изпълнители може да бъде консултиран и на интернет страницата на Асоциацията на държавните съдебни изпълнители
В районните съдилища има съдии по вписванията.
Съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения; извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Съдията по вписванията може да извършва действия само в своя район.
Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнителен от същия съд да изпълнява функциите на съдия по вписванията.
Съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Българската асоциация на съдиите по вписванията е независима, доброволна, професионална организация, обединяваща съдиите по вписванията в България, която защитава техните професионални, интелектуални, културни, социални и материални интереси, съдейства за утвърждаване професията на съдията по вписванията и за повишаване на престижа й пред държавата и обществото. Повече информация може да бъде намерена на Интернет страницата на асоциацията - http://www.basv.free.bg
Повече информация, свързана със съдебните служители, може да бъде намерена тук(391 KB).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящият раздел ви предоставя преглед на юридическите професии в Чешката република.
Юридическите професии включват съдии, прокурори, адвокати, нотариуси и съдебни изпълнители.
Прокурорите са юристи, които работят в прокуратурата. Прокуратурите са обществени органи, които представляват държавата при защитаване на обществения интерес по ясно определени въпроси. Прокурорите се занимават с дела, които попадат в компетенциите на прокуратурата. Никакви други органи или лица не могат да навлизат в областта на тяхната дейност или да ги заменят, или представляват при изпълнение на техните задължения.
Прокуратурите са организирани по същия начин, както и съдилищата (районна, окръжна и висша). Системата се оглавява от Върховната прокуратура, чието седалище е в Бърно и която е централната прокуратура и извършва надзор над работата на прокуратурата. Правителството има право да назначава и освобождава от длъжност Върховния прокурор по препоръка на министъра на правосъдието.
Съюзът на прокурорите на Чешката република (Unie státních zástupců České republiky) е доброволна професионална асоциация, чиято цел е да помага на прокуратурите при изпълнението на техните задължения и да насърчава върховенството на закона при вземането на решения без странично влияние. Освен това Съюзът участва в обучението на прокурори и стажант прокурори и представлява интересите на прокурорите.
Професията се регулира от Кодекса за професионална етика за прокурори.
Списък на прокурорите, изготвен в зависимост от разпределението им по места, е достъпен на уеб страницата на Министерството на правосъдието: Министерство на правосъдието.
Прокурорите са обществени длъжностни лица, чиято цел е да представляват държавата с оглед защитата на обществения интерес, по-специално чрез възбуждане на наказателно преследване и гарантиране на спазването на закона по отношение на досъдебното задържане, лишаването от свобода, съдебно постановеното медицинско лечение, инстутициите за задържане на непълнолетни и домовете за институционални грижи, предотвратяването на престъпления и осигуряването на помощ за жертви на престъпления.
Прокурорите имат право да действат като правоприлагащ орган на всеки етап от наказателните производства. Прокурорът се ползва с определени процесуални права и има съответни процесуални задължения.
Прокуратурата функционира в съответствие с определеното в Закон № 283/1993. По-конкретно тя отговаря за възбуждане на публични наказателни производства и за определени други задачи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. Освен това тя следи за спазването на закона по отношение на досъдебното задържане, лишаването от свобода, съдебно постановеното медицинско лечение, задържането по причини за сигурност, инстутициите за задържане на непълнолетни и домове за институционални грижии други въпроси, по които законът предвижда ограничаване на личната свобода, също така тя участва в ненаказателни производства и извършва други конкретни задачи, определени от закона.
Прокурорите гарантират спазването на закона по време на досъдебната фаза на наказателното производство. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (Закон № 141/1961), определени стъпки от този етап са изключително право само на прокурора.
Преди започването на наказателно производство прокурорът трябва да е бил уведомен за факти, които сочат за извършване на престъпление (§ 158, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Прокурорът повдига официално обвинение (като препоръчва санкция), което задейства процедурата за завеждане на дело в съответния съд. Прокурорите трябва да присъстват на основното заседание, на което те откриват производството с представяне на обвиненията и го завършват със своята заключителна реч.
Освен това прокурорите разполагат с правомощия да сключват споразумение по отношение на вината и присъдата.
Прокурорите могат да обжалват на основание на произнасянето на грешна присъда. Жалбите могат да бъдат в полза на обвиненото лице или в негов ущърб.
Касационна жалба може да бъде подадена до Върховния прокурор.
Прокурорът може също така да препоръча повторен процес в полза на обвинения или в негов ущърб.
При производства срещу непълнолетни лица прокурорът трябва да присъства винаги, не само на основното заседание, но и на публичните заседания (Закон № 218/2003 за съдебни производства по дела с непълнолетни лица).
Решенията за алтернативно уреждане на спорове по време на досъдебния етап са сред изключителните правомощия за вземане на решение на прокурора.
Прокуратурата може да препоръча също така възбуждането на гражданско производство или може да се намеси в гражданско производство, което вече тече, но само където законът позволява това.
Основанието за участие на прокуратурата в граждански производства е член 80 от Конституцията на Чешката република, който гласи, че прокуратурата може да извършва други задачи съгласно закона, освен възбуждането на наказателно преследване. Съгласно Закона за прокуратурата тя може да действа и при дела, различни от наказателните. Тези правомощия са разгледани по-подробно в Гражданско-процесуалния кодекс, който определя кога прокуратурата може да се намесва в текущи граждански производства.
Освен възможността да стане страна по гражданско производство, прокуратурата може да препоръча възбуждането на производство от Върховния прокурор, например при дела за отказ от бащинство съгласно Закона за семейството.
Прокурорите се назначават на служба. Те се назначават от министъра на правосъдието по препоръка на Върховния прокурор и назначението е за неограничен период. Прокурорът полага клетва пред министъра на правосъдието.
За да бъде назначено за прокурор дадено лице, то трябва да е гражданин на Република Чехия и трябва:
Прокурорите се назначават за неограничен период, но те могат да бъдат отстранени от длъжност с решение на министъра на правосъдието. Срокът за заемане на техния пост изтича при навършване на 70-годишна възраст, в случай на смърт или обявяване на лицето за починало, или ако например те изгубят своята дееспособност или тя бъде ограничена, ако откажат да положат клетва, ако изгубят чешкото си гражданство, ако заемат длъжност, която е несъвместима с тази на прокурор, ако бъдат осъдени за престъпление, ако се установи, че са неспособни да изпълняват своите задължения, или ако продължителни здравословни проблеми не им позволяват да изпълняват своите задължения. Срокът за заемане на техния пост се прекратява също така, ако те бъдат отстранени от служба като дисциплинарна мярка или ако подадат оставка.
Министърът на правосъдието определя бюджета на прокуратурата. Длъжността прокурор се регламентира от Закон № 283/1993.
Освен в случаите, когато това е позволено от закона, прокурорът не може да изпълнява функцията на арбитър или медиатор за разрешаване на правни спорове, да представлява страни в съдебни производства или да изпълнява функцията на пълномощник на ищец или страна по съдебни или административни производства. Освен изпълнението на техните задължения като прокурор или като главен или заместник главен прокурор, или изпълнението на задължения, произтичащи от временно назначение в министерството или в Съдебната академия, прокурорите не могат да заемат никаква платена длъжност или да извършват каквато и да било друга трудова дейност, освен да управляват своите собствени активи и да практикуват академична, преподавателска, литературна, журналистическа или артистична дейност, или да извършват услуги за консултативни органи към министерството или правителството, или да участват в работата на парламентарни органи.
Възнаграждението на прокурорите се определя от закона и се плаща от държавата.
Държавата носи отговорност съгласно определеното в закона за всяка вреда, телесна повреда или загуба в резултат на незаконни решения или процедурни грешки от страна на прокурори.
Прокурорите носят отговорност и ако извършат дисциплинарно нарушение.
Основната разпоредба, която регламентира длъжността съдия, е член 82, параграф 1 от Конституцията на Чешката република, който гласи, че съдиите трябва да бъдат независими при изпълнение на своите функции и че никой не може да се опитва да подкопава тяхната безпристрастност. Допълнителни правила са установени в Закон № 6/2002 за съдилищата и съдиите.
Ако отговарят на всички изисквания, съдиите се назначават от Президента на републиката и встъпват в длъжност при полагането на клетвата. Не съществува обаче законово право за назначаване като съдия.
Подготовката за съдии включва тригодишна служба като стажант съдия в съда. След завършване на подготвителната служба стажантите държат специален юридически изпит.
Назначението като съдия не е ограничено във времето, но съдиите могат да бъдат освобождавани от своите задължения временно от министъра на правосъдието. Срокът за заемане на длъжността съдия приключва в края на годината, в която лицето навърши 70 години, в случай на смърт или обявяване на лицето за починало, ако то бъде официално обявено за непригодно да изпълнява своите задължения или ако подаде оставка.
За да бъде назначено за съдия дадено лице трябва:
Непрофесионалните съдии се назначават измежду представители на обществеността (при условие че нямат съдебно досие). Те полагат клетва пред председателя на съда и имат четиригодишен мандат.
Освен да изпълняват функцията на председател или заместник-председател на съд, съдиите не могат да се занимават с никаква друга форма на платена дейност, освен да управляват своите собствени активи, да извършват академична, преподавателска, литературна, журналистическа или артистична дейност или да извършват услуги за консултативни органи на министерството или на правителството, или да участват в работата на парламентарни органи.
Размерът на възнаграждението на съдиите се определя от закона.
Основното право и задължение на съдиите е да останат независими при изпълнението на своите задължения и да се подчиняват единствено на закона, като го тълкуват съобразно техните познания и добросъвестно. Те не трябва да позволяват да бъдат повлияни например от интересите на политически партии, общественото мнение или от медиите. Подкопаването или застрашаването на независимостта и безпристрастието на съдии е забранено.
Съдиите трябва да произнасят своите решения в разумни срокове и без ненужно забавяне, и трябва да дадат на страните по дадено производство и на техните представители възможността да упражнят своите права, но не могат да извършват договаряне с тях относно съществото на делото или относно процесуални въпроси, които могат да засегнат делото.
Дори след напускане на служба съдиите не трябва да разкриват никаква информация, която им е станала известна по време на изпълнението на техните задължения; това задължение може да бъде отменено само по изключение.
Списък на съдиите и съдилищата, където те работят, е наличен на уебстраницата на Министерството на правосъдието: Министерство на правосъдието.
Съюзът на съдиите (Soudcovská unie) не представлява всички съдии, тъй като членството в него е доброволно. Неговото общо събрание прие кодекс за поведение на съдиите, в който се определят етичните принципи за ръководене на съдебната система.
Освен да вземат решения по дела, съдиите могат също така да изпълняват функцията на председатели или на заместник-председатели на съда. Те се назначават от президента на републиката (Върховен съд и Върховен административен съд) или от министъра на правосъдието (висш, окръжен и районен съд). Основните им задължения включват администриране на съдилищата.
Даден съдия може също така да бъде назначен да председателства колегия на Върховния съд или на Върховния административен съд, или да председателства съдебен съвет.
Вътрешната организация на районните, окръжните и висшите съдилища основно включва специализирано наказателно, гражданско и административно подразделение за различните видове дела.
Държавата носи отговорност за всяка вреда, телесна повреда или загуба, произтичащи от грешно решение, грешно решение за връщане за ново разглеждане, грешна присъда или обезпечителна мярка, или от процедурна нередност. От съответния съдия може да се изиска да направи компенсация, само ако той бъде осъден за дисциплинарно нарушение или за наказателно престъпление. Съдиите носят отговорност за своя професионализъм при изпълнение на задълженията си.
Помощник-съдия/сътрудник на прокурора (374 Kb)
Висш съдебен служител/висше длъжностно лице на прокуратурата (372 Kb)
Закон № 358/1992 регламентира професията на нотариусите и тяхната дейност (Нотариален кодекс).
Нотариусите трябва да бъдат членове на Нотариалната камара (Notářská komora) — орган, който отговаря за регулирането на професията. Камарата също така организира професионално образование и изпити за обучаващите се нотариуси. Списък на нотариусите, изготвен в зависимост от региона, можете да намерите на уебстраницата Нотариалната камара.
Нотариусите се назначават на длъжност от министъра на правосъдието, който действа по препоръка на Камарата, след провеждането на конкурсен изпит. Нотариусът встъпва в длъжност, след като бъде вписан в регистъра на нотариусите, който се води от Нотариалната камара.
Стажант нотариусите се подготвят за професията чрез работа при нотариус. Следващият етап от подготовката е, когато стажантът получи статут на кандидат нотариус след преминаването на поне тригодишно обучение и вземането на нотариалния изпит.
Заемането на длъжността нотариус не е ограничено във времето, но нотариусът може да бъде отстранен от длъжност. Срокът за заемане на длъжността нотариус изтича при навършване на 70-годишна възраст, в случай на смърт или обявяване на лицето за починало, или ако например те бъдат отстранени от длъжност, ако изгубят чешкото си гражданство, при загуба на дееспособност, или ако например откажат да положат клетва, или ако тяхното здравословно състояние не им позволява да изпълняват своите задължения в дългосрочен план.
Броят на нотариалните кантори в юрисдикцията на всеки районен съд се определя от министъра на правосъдието след провеждане на консултация с Нотариалната камара.
Нотариусите са независими при изпълнението на техните задължения. Те са подчинени единствено на закона. Изпълнението на функциите на нотариус е несъвместимо с всякаква друга платена дейност (освен ако законът не предвижда друго).
За да бъде назначено за нотариус дадено лице трябва:
За да започне да работи като нотариус, дадено лице трябва:
Нотариусите не могат да участват в никаква друга трудова дейност, освен управлението на техните собствени активи. Те обаче могат да извършват академична, публикационна, преподавателска, преводаческа, експертна или артистична дейност срещу заплащане.
Съгласно Нотариалния кодекс нотариусът работи срещу заплащане, което основно включва хонорар, покриване на разходите за изразходеното време и възстановяване на разходи. Плащането се дължи от лицето, което търси нотариална помощ. Нотариусите имат право да поискат авансово плащане в разумен размер по отношение на техния хонорар и разходи. Подробните правила за възнагражденията на нотариусите са определени в специфично законодателство.
При изпълнението на своите задължения нотариусите трябва да спазват законовите актове и останалите правни разпоредби от общ характер; при предоставянето на правна помощ те също така са обвързани с инструкциите на своите клиенти. Те имат право да откажат да извършат това, което се изисква от тях, само ако това би противоречало на общоприложимото законодателство; ако те или лица, близки до тях, участват в делото; ако те вече са предоставили правна помощ по същото дело на някой друг, който има конфликт на интереси; или ако лицето, което моли за помощ, не успее да заплати разумна предплата без основателна причина. Нотариусът има право да се оттегли от договор с клиент или лице, което моли за консултация, когато има загуба на взаимното доверие.
Нотариусите нямат право да разкриват никаква информация, която им е станала известна в процеса на тяхната работа и която може да засегне легитимните интереси на техните клиенти или лица, търсещи консултация. Само засегнатото лице може да ги освободи от това задължение.
Правните и други услуги, които се предоставят от нотариуси, включват:
Освен това те издават извлечения от чешкия поземлен регистър и т.н.
Нотариусите носят отговорност пред клиентите си, пред лицата, които искат консултация или пред други засегнати лица за всяка вреда, телесна повреда или загуба, която биха могли да причинят при изпълнението на своите задължения; освен това те носят отговорност пред своя персонал за всяка вреда, телесна повреда или загуба, която те могат да претърпят в процеса на работата си. За да покрият този риск, те трябва да имат застрахователна полица за професионална отговорност.
Освен това нотариусите носят дисциплинарна отговорност.
Отговорността за държавния надзор на нотариусите се носи от Министерството на правосъдието, от Чешката нотариална камара и от отделните нотариални камари.
Камарите на нотариусите, създадени в съответствие със закона, попадащи в юрисдикцията на всеки районен съд и в общинския съд на Прага, обхващат всички нотариуси, установени в съответната юрисдикция. Камарата на нотариусите е юридическо лице и има собствен доход и органи.
Чешката нотариална камара (Notářská komora ČR) е централната самоуправляваща се професионална организация, която включва отделните нотариални камари. Тя е юридическо лице и има собствен доход и органи. Нейните задачи включват водене и управление на централния регистър на завещанията, който представлява списък в електронна форма, който не е публично достояние, включващ завещания, актове за лишаване от наследство и актове за тяхната отмяна, данни за назначаването и освобождаването на изпълнители на завещания. Чешката нотариална камара води също така регистър на поръчителствата.
Адвокатите трябва да бъдат членове на Чешката адвокатска колегия ( Česká advokátní komora), централната самоуправляваща се неправителствена организация, отговаряща за професията.
Предоставянето на услуги от адвокати е регулирано със Закон № 85/1996 относно юридическите професии.
За да практикува като адвокат дадено лице, трябва да е вписано в регистъра на адвокатите, който се води от Чешката адвокатска колегия. За да бъде вписано в регистъра дадено лице трябва да подаде писмено заявление и трябва:
В Чешката република правни услуги могат да се предоставят систематично и срещу заплащане само от:
В Чешката република съществува само един вид адвокат без да се прави някакво разграничение. В течение на своята практика отделните адвокати се специализират в една от областите на правото.
Адвокатите встъпват в длъжност, след като бъдат вписани в регистъра.
Бъдещите адвокати се подготвят за професията, като работят като стажанти при адвокат.
Регистрацията не е ограничена във времето, но правото за практикуване на адвокатската професия може да бъде отнето в съответствие с предвиденото в закона или с решение на Чешката адвокатска колегия.
Правото на практикуване на адвокатската професия се отнема, когато даден адвокат бъде заличен от регистъра поради определени в закона основания, като например смърт или обявяване на лицето за починало, загуба или ограничаване на дееспособност, заличаване от регистъра като дисциплинарна мярка, обявяване в несъстоятелност или по искане на самия адвокат. Чешката адвокатска колегия също има право да реши да заличи даден адвокат от регистъра.
Съгласно закона един практикуващ адвокат няма право в същото време да работи или да изпълнява някаква друга подобна длъжност, освен да бъде университетски преподавател, и не може да участва в никаква дейност, несъвместима с тази на адвоката.
Адвокатите обикновено работят срещу заплащане на хонорар от клиента; адвокатът може да поиска разумна предплата. Методът за определяне на размера на адвокатските хонорари за правни услуги, възстановяване на разходи и възнаграждение за изразходвано време се регулира от общозадължителни норми. По принцип хонорарът за предоставяне на правни услуги се посочва в договор с клиента (хонорар по договор). В противен случай той се определя в съответствие със скалата на адвокатските извъндоговорни хонорари. Ако даден адвокат бъде назначен да предоставя правни услуги, хонорарът се плаща от държавата.
Чешката адвокатска колегия, която е със седалище в Прага и има клон в Бърно, е самоуправляващата се професионална организация на всички адвокати. Тя има свои собствени органи и издава задължителни професионални правила, които се публикуват в Официалния вестник на Чешката адвокатска колегия.
Те включват правилата за професионална етика и правилата за конкуренцията, прилагащи се за адвокатите в Чешката република.
Адвокатите носят отговорност пред своите клиенти за всяка вреда, телесна повреда или загуба, която те, техни служители или представители биха причинили в процеса на тяхната работа. Адвокатите трябва да бъдат застраховани срещу всякаква подобна отговорност.
Освен това адвокатите носят отговорност, ако бъдат осъдени за дисциплинарно нарушение, свързано със сериозни или повтарящи се нарушения на техните задължения. База данни с правна информация
Списък на адвокатите е достъпен на уебсайта на Чешката адвокатска колегия. Там можете да търсите адвокати не само по местоположение, но дори и по специализация и владеене на езици.
Да.
Юристи в областта на търговското право/юрисконсулти
В Чешката република има само един вид адвокати.
Съдебният изпълнител е независим правен специалист, който налага прилагането на закона в съответствие с Кодекса за принудителното изпълнение. Всички съдебни изпълнители трябва да принадлежат към автономната Камара на съдебните изпълнители.
Тяхната дейност се регулира от Закон № 120/2001 относно съдебните изпълнители и принудителното изпълнение (Кодекса за принудителното изпълнение).
Съдебните изпълнители се назначават от министъра на правосъдието.
В Чешката република съдебният изпълнител е обществено длъжностно лице и неговите задължения се приемат за актове на съдилищата.
За да бъде назначено за съдебен изпълнител дадено лице, то трябва да е чешки гражданин и трябва:
След като положи клетва, съдебният изпълнител се назначава от министъра на правосъдието на длъжност след публикуването на процедура за подбор. При назначаването си той става член на Камарата на съдебните изпълнители. Подготовката за изпълнение на функцията на съдебен изпълнител е свързана с първоначална работа като стажант при съдебен изпълнител. Следващият етап е кандидат съдебен изпълнител; кандидатите трябва да са преминали най-малко тригодишна практика и да са взели изпита за съдебен изпълнител, преди да могат да бъдат вписани в регистъра.
Назначението не е ограничено във времето, но министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност даден съдебен изпълнител. По време на периода на отстраняване от длъжност даден съдебен изпълнител не може да работи на своята длъжност и му се назначава заместник, като това се отнася и за всеки друг период, когато даден съдебен изпълнител не е в състояние да изпълнява задълженията си (например поради заболяване, отпуск).
Дадено лице престава да бъде съдебен изпълнител от момента, в който то престане да бъде член на Камарата на съдебните изпълнители. Това може да се случи при настъпване на смърт на лицето или обявяването му за починало, отстраняване от длъжност, изгубване на чешко гражданство или загуба или ограничаване на дееспособността.
Съдебните изпълнители не могат да участват в никаква друга трудова дейност, освен управлението на техните собствени активи. Те обаче могат да извършват академична, публикационна, преподавателска, преводаческа, експертна или артистична дейност срещу заплащане.
Съдебните изпълнители извършват законоприлагане и други дейности срещу заплащане, което включва предимно хонорара на съдебния изпълнител, възстановяване на разходите, възнаграждение за изразходваното време и възстановяване на разходи за връчване на съдебни решения. Хонорарът на съдебния изпълнител може да се договори между него и засегнатото лице. Ако подобно споразумение не съществува, хонорарът се определя в съответствие с общоприложимите правни разпоредби. Съдебните изпълнители имат право да изискат плащането на разумен аванс за разходите по принудителното изпълнение.
Съдебните изпълнители носят отговорност за всяка вреда, телесна повреда или загуба, причинени в процеса на тяхната професионална дейност от тях самите или от техни служители. Те трябва да сключат застраховка за професионална отговорност.
Съдебните изпълнители и кандидат съдебните изпълнители носят отговорност също така за дисциплинарни нарушения, свързани с нарушаване на техните законови задължения или за сериозно или многократно опетняване на достойнството на професията.
Допълнителна информация можете да намерите на уебстраницата на Камарата на съдебните изпълнители
Има няколко неправителствени организации, които предоставят обществена правна помощ в различни области: Например правни услуги в областта на околната среда, Iuridicum remedium.
В някои специфични случаи Чешката адвокатска колегия също предоставя безплатни правни консултации.
Чешката камара на съдебните изпълнители предоставя безплатна правна консултация по въпроси, свързани с принудителното изпълнение.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящият раздел предоставя информация за юридическите професии в Дания.
Прокуратурата на Дания (den danske anklagemyndighed) е организирана под ръководството на Министерството на правосъдието. Прокуратурата е съставена от главен прокурор (rigsadvokaten), прокурори (statsadvokaterne) и полицейски комисари (politidirektørerne).
Главният прокурор води наказателни производства пред Върховния съд и участва в изслушванията на Специалния съд по обвиненията и ревизиите (Den Særlige Klageret).
Главният прокурор е над останалите прокурори в йерархията и осъществява надзор над тяхната дейност. Главният прокурор също така разглежда жалби срещу решения, взети от прокурорите на първа инстанция.
Функциите и организацията на прокуратурата са определени в глава 10 от Закона за правораздаването (retsplejeloven) (§§членове 95—107).
Прокуратурата има задачата, в сътрудничество с полицията, да извършва наказателно преследване на престъпления в съответствие с правилата, предвидени в Закона за правораздаването. §В член 96, параграф 2 се посочва, че бързината, с която прокуратурата придвижва всички производства, трябва да е продиктувана от техния характер. По този начин прокуратурата трябва да гарантира, че се преследват подлежащите на наказание, но също така и че невинните не са обект на наказателно преследване („принцип на обективност“).
Шестима регионални прокурори водят наказателни производства — обжалвания и съдебни процеси със съдебни заседатели — пред висшите съдилища и осъществяват надзор на работата на полицейските комисари по наказателни дела. Регионалните прокурори също така разглеждат обжалвания срещу решения, взети от полицейските комисари във връзка с наказателни преследвания. Накрая, прокурорите се занимават с дела за обезщетение във връзка с наказателни преследвания и жалби срещу полицията.
Прокурорът за тежки икономически престъпления (Statsadvokaten for Særlig Økonomisk Kriminalitet) извършва наказателно преследване на големи финансови престъпления на национално равнище.
Прокурорът за специални международни наказателни дела (Statsadvokaten for Særlige Internationale Straffesager) извършва наказателно преследване на международни престъпления, извършени в чужбина, включително геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления.
Полицейските комисари действат в ролята на прокурори пред окръжните съдилища (първа инстанция) и поради това — в допълнение към ръководенето на полицията — са отговорни за провежданите от полицейския участък разследвания и за дейностите на местната прокуратура.
Съветът по съдебните назначения (Dommerudnævnelsesrådet) отговаря за отправянето на препоръки към министъра на правосъдиетоза всички съдебни назначения, с изключение на назначението на председател на Върховния съд. На практика министърът на правосъдието винаги следва препоръките на съвета.
Дисциплинарните производства, свързани със съдии и други съдебни служители на датските съдилища, се разглеждат от Специалния съд по обвиненията и ревизиите (Den Særlige Klageret).
Съдебната администрация на Дания (Domstolsstyrelsen) има цялостна отговорност за обучението на съдебните служители на съдилищата.
По принцип професионалните съдии в Дания не специализират в определена област. Съдиите могат да бъдат назначени на постоянна или временна длъжност (по изпълнение). Помощник-съдиите (retsassessorer) и заместник-съдиите (dommerfuldmægtige) обикновено се занимават с по-маловажни дела (например такива, подадени от съдебни изпълнители).
С някои важни изключения непрофесионалните съдии (lægdommere) участват във всички наказателни производства, разглеждани в съдилищата на първа и втора инстанция. При граждански дела на първа и втора инстанция могат да бъдат използвани вещи лица (sagkyndige domsmænd). Непрофесионалните съдии и вещите лица се назначават за срок от четири години.
Бази данни с правна информация
За повече информация, посетете:
Уебсайт на Асоциацията на съдиите в Дания (Den Danske Dommerforening)
Начална страница на Асоциацията на заместник-съдиите (Dommerfuldmægtigforeningen)
Информация относно съдебните секретари (361 Kb)
Частно практикуващи адвокати
Адвокатите в Дания са членове на Адвокатската колегия на Дания (Advokatsamfundet), основана през 1919 г.
Адвокати, работещи в предприятия, и стажант-адвокати (advokatfuldmægtige)
Адвокатите и стажант-адвокатите са организирани в Асоциацията на адвокатите и стажант-адвокатите (Foreningen af Advokater og Advokatfuldmægtige – FAAF), която е част от Асоциацията на юристите и икономистите на Дания (Danmark Jurist- og Økonomforbund – Djøf). Djøf е най-големият синдикален съюз и застъпническа организация в Дания за студенти и служители в областите на правото, администрацията, управлението, научните изследвания, образованието, комуникациите, икономиката, както и политическите науки. В синдикалния съюз има приблизително 50 000 членове, които работят в тези области. От приблизително 1 500-те членове на FAAF, около 900 са адвокати на частна практика.
Адвокати, работещи в предприятия
Адвокатите, работещи в предприятия, са част от Адвокатската колегия на Дания, но могат също така да изберат да се присъединят към Асоциацията на юристите в предприятията (Danske Virksomhedsjurister – DVJ). Понастоящем приблизително две трети от членовете на DVJ са юристи, притежаващи удостоверение за практикуване на юридическа професия. DVJ като цяло представлява професионалните интереси на адвокатите, работещи в предприятия. Асоциацията също така се стреми да насърчава признаването и разбирането на дейността на адвокатите, работещи в предприятия, както и тяхната нарастваща важност за стопанския сектор, публичните органи, неправителствените организации и обществеността като цяло. DVJ е член на Европейската асоциация на адвокатите, работещи в предприятия (ECLA).
Разликата между адвокатите на частна практика и адвокатите, работещи в предприятия
В Дания правилата за адвокатите, работещи в предприятия, и притежаващи удостоверение за практикуване на юридическа професия, са същите като тези за адвокатите на частна практика. В закона за правораздаването не се прави разграничение между двете категории, като и двете групи са членове на Адвокатската колегия на Дания.
Това по същество означава, че адвокатите, работещи в предприятия, имат същия правен статут като другите адвокати по отношение на Кодекса за поведение (advokatetiske regler), професионалната тайна, поверителността в отношенията клиент—адвокат и т.н. Кодексът за поведение обаче е изменен, за да включи адвокатите, работещи в предприятия, като се вземат предвид конкретните обстоятелства, при които те извършват своята дейност.
Следователно принципът на поверителност в отношенията клиент—адвокат, приложим за адвокатите, работещи в предприятия, произтича от същите правила като тези, приложими за адвокатите на частна практика. Тепърва трябва да се упражни контрол от съда по отношение на това дали стандартът за адвокатите, работещи в предприятия, е същият като за другите адвокати или е по-нисък.
Единственото изключение от правилото, че адвокатите, работещи в предприятия, имат същия правен статут като другите адвокати, се отнася до това кой може да бъде представляван от адвокат, работещ в предприятие. Възможността съгласно закона за упражняване на професията на адвокат, работещ в предприятия, се възприема като подразбиращо се изключение от §член 124 от Закона за правораздаването, който посочва видовете дружества, за които може да работи един адвокат.
Следователно, освен ако нямат и частна юридическа практика, адвокатите, работещи в предприятия, могат да използват званието адвокат, само когато представляват дружеството или организацията, за които работят. Това означава, че ако работодателят помоли адвокат, работещ в предприятието, да предостави правна консултация на клиент или на член, адвокатът, работещ в предприятието, не може да упражни професията на адвокат, освен ако той или тя няма и частна юридическа практика и не предостави консултация на клиента или на члена чрез тази практика.
Ако адвокатът, работещ в предприятие, няма частна юридическа практика и предоставя правна консултация на клиент или на член, който е потребител, и ако консултацията се предоставя с търговска цел, Законът за правните консултации (lov om juridisk rådgivning) се прилага спрямо дейността на адвоката, работещ в предприятие, с едно изключение: законът няма да се прилага за правни консултации, предоставени от синдикални съюзи и неправителствени организации. Причината за това изключение е, че такива консултации не се предлагат с търговска цел и обикновено се считат за услуга, която надхвърля обичайната услуга, която синдикалните съюзи предоставят на своите членове в преследването на основните си цели.
Правните консултации, предоставяни на потребител от служител на синдикален съюз, който притежава удостоверение за практикуване на юридическа професия, се уреждат единствено от общите правила за гражданска отговорност, деликт или квазиделикт и се уреждат само косвено от Кодекса за поведение. Съгласно този Кодекс, вж. член § 126, параграф 4 от Закона за правораздаването, адвокатът не може (извън своята професионална правоспособност) да се държи по неподходящ за адвокат начин по въпроси от търговско или финансово естество.
Закон за правните консултации
От юли 2006 г. правните консултации, предоставяни на клиенти с търговска цел, са предмет на отделен закон, който се прилага независимо от образователния ценз на лицето, предоставящо консултациите. В закона изрично се посочва, че той не се прилага за правни консултации, предоставяни от адвокати когато упражняват професията независимо. Той също така не се прилага за правни консултации, предоставяни от синдикални съюзи или неправителствени организации, тъй като тези консултации не се считат за консултации с търговска цел (вж. по-горе). Освен това законът не обхваща правните консултации, предоставяни от финансови предприятия, обхванати от Закона за финансовата дейност, при условие че министърът на икономиката, търговията и промишлеността е издал правила за добрите практики в областта.
Но както вече беше споменато, това не означава, че правните консултации, предоставяни от лице с удостоверение за практикуване на юридическа професия, не се уреждат от закона. Ако адвокатът, работещ в предприятие и имащ удостоверение за практикуване на юридическа професия, предоставя правни консултации на потребител (т.е. лице, различно от неговия/нейния работодател) и адвокатът, работещ в предприятие, няма частна юридическа практика, посочената услуга е обхваната от Закона за правните консултации, ако консултациите се считат за консултации с търговска цел.
Основните елементи на Закона за правните консултации са следните:
Бази данни с правна информация
Тази информация е налична на уебсайта на Адвокатската колегия на Дания.
Уебсайтът съдържа информация за адвокатската професия в Дания и списък с практикуващите адвокати.
Институциите, предоставящи правна помощ, са на разположение в цяла Дания. Всеки, който желае да получи правна помощ, може да се свърже с Департамента по граждански въпроси(Civilstyrelsen), за да бъде насочен към най-близката институция. Адресът е:
Департамент по граждански въпроси
Toldboden 2, 2. floor.
8800 Viborg.
Тел.: +45 33 92 33 34
Електронна поща: civilstyrelsen@civilstyrelsen.dk
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
На тази страница се предоставя информация за юридическите професии в Германия.
Прокуратурата (Staatsanwaltschaft) е независим орган в системата на наказателното правосъдие на същото ниво като съдилищата. Тя ръководи разследването в досъдебни производства, повдига обвинения, представлява обвинението по време на съдебния процес и отговаря за изпълнението на присъдите. Доколкото в закона не е предвидено друго, прокуратурата провежда и наказателното преследване на леките престъпления.
Прокуратурата е длъжна да предприеме действия при наличието на наказуеми деяния, при условие че има достатъчно основания (принцип на законност). Това означава, че преди да реши дали да бъде повдигнато обвинение, прокуратурата трябва да разследва и да извърши правна проверка на всички факти, които са ѝ станали известни. Изисква се това да бъде направено обективно и безпристрастно: тя трябва да разследва както факти, които уличават заподозряното лице, така и факти в негова полза. Ако условията, определени от закона, са изпълнени, тя трябва да повдигне обвинение. Когато производството е свързано с леко престъпление, прокуратурата може да се въздържи от наказателно преследване, ако има ниска степен на вина и общественият интерес не налага преследване на нарушителя. При определени условия, предвидени в закона, се изисква и съгласието на съда, компетентен за разглеждане на делото. Извършителят на престъплението може също да е длъжен да изпълни определени условия и да следва определени инструкции, за да бъде прекратено делото.
При провеждането на разследвания по наказателни производства прокуратурата може да потърси съдействието на други лица, например полицейски служители, данъчни следователи и митнически служители. Тези страни трябва да следват инструкциите на прокуратурата.
За да се проведе наказателно съдебно производство, е необходимо срещу заподозряното лице да бъде повдигнато обвинение. С няколко изключения по отношение на маловажните деяния, прокуратурата е длъжна винаги да повдига обвинение. Прокурорът обикновено участва в съдебния процес като представител на обвинението.
Прокуратурата участва както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване (обжалване на фактически и правни основания).
В процеса прокурорът трябва да прочете обвинителния акт. Той има право да разпита подсъдимия и всички свидетели и да направи своите доказателствени искания. В края на съдебното производство прокурорът представя заключителни аргументи, преценявайки съществените и правните факти, и често иска съдът да постанови определена присъда на подсъдимия или да го оправдае.
Ако прокуратурата, съдът и подсъдимият се съгласят, делото може да бъде приключено на този етап от производството. Например това може да се направи, ако след провеждане на съдебното производство степента на вината на подсъдимия се сметне за ниска.
Ако прокуратурата е твърдо убедена, че дадено съдебно решение трябва да бъде преразгледано на фактически или правни основания, тя има право да го обжалва. Тя може дори да подаде жалба в полза на подсъдимия.
Прокуратурата има служби във всеки областен съд (Landgericht) и висш областен съд (Oberlandesgericht) и във Федералния върховен съд (Bundesgerichtshof). Тя има йерархична структура.
Поради федералната система в Германия следва да се прави разграничение между компетентността на федералното правителство и компетентността на федералните провинции (Länder).
Прокуратурите на федералните провинции (Länder) са компетентни да преследват всички престъпления, различни от преследваните от федералния главен прокурор във Федералния върховен съд (Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof). Федералният главен прокурор във Федералния върховен съд и прокуратурите на федералните провинции (Länder)са различни и независими един от друг органи. Няма йерархична връзка между федералната прокуратура и прокуратурите на федералните провинции (Länder). В изключителни случаи обаче федералният главен прокурор във Федералния върховен съд може да прехвърли дела, попадащи под неговата юрисдикция, на прокуратурите във федералните провинции (Länder) или да поеме делата, попадащи под тяхната юрисдикция.
Всяка от 16-те федерални провинции (Länder) има своя прокуратура. Организацията на прокуратурите е описана по-долу.
Към всеки областен съд (Landgericht) има прокуратура, в чиято компетентност са включени районните съдилища (Amtsgerichte) от съдебния район на областния съд.
Прокуратурите към областните съдилища са подчинени на главната прокуратура към съответния висш областен съд (Oberlandsgericht), който от своя страна е подчинен на Министерството на правосъдието на федералната провинция (Land), в която се намира.
Главните прокуратури (Generalstaatsanwaltschaften) отговарят за обжалванията по правни въпроси във висшите областни съдилища. Ако такова производство е от компетентността на Федералния върховен съд, федералният главен прокурор провежда наказателното преследване.
За повече информация относно прокуратурите вижте раздела Съдилища и прокуратури (Gerichte und Staatsanwaltschaften) на уебсайта на Федералното министерство на правосъдието и защита на потребителите . Редица прокуратури също поддържат собствени уебсайтове, достъпът до които се осъществява чрез порталите за правосъдие на съответните федерални провинции (Länder).
Във Федерална република Германия правосъдието по принцип е от компетентността на федералните провинции (Länder) (съгласно членове 30, 92 и 96 от Основния закон). Федералната главна прокуратура във Федералния върховен съд е единствената прокуратура на федералното правителство. Тя е наричана също федерална прокуратура (Bundesanwaltschaft) Наред с федералния главен прокурор в нея работят и други федерални прокурори, висши прокурори, прокурори и други служители. Федералният главен прокурор оглавява федералната прокуратура към Федералния върховен съд.
Федералният главен прокурор във Федералния върховен съд представлява прокуратурата в случай на тежки престъпления против държавата, които сериозно застрашават вътрешната сигурност (по-специално терористични актове) или външната сигурност на Федерална република Германия (измяна и шпионаж). Федералният главен прокурор във Федералния върховен съд може да поеме отговорност за преследване на други престъпления срещу държавата при определени условия, посочени в раздел 120, алинея 2 от Закона за устройството на съдилищата (Gerichtsverfassungsgesetz, GVG). Това се нарича право на „изземване на делото“. Задълженията на федералния главен прокурор също включват преследване на престъпленията по Международния наказателен кодекс (Völkerstrafgesetzbuch) и явяване във въззивни производства и производства по обжалване пред наказателното отделение на Федералния върховен съд (Bundesgerichtshof).
Федералният главен прокурор се номинира от федералния министър на правосъдието и защитата на потребителите и се назначава от федералния президент. Номинацията трябва да бъде одобрена от Bundesrat (горната камара на германския парламент). Дейността на федералния главен прокурор се контролира от федералния министър на правосъдието и защита на потребителите. Министърът обаче няма правомощия да контролира дейността и да дава указания на прокурорите на федералните провинции (Länder).
Дейността на съдиите както на равнище национални съдилища, така и на равнище областни съдилища, е уредена от германския Закон за съдебната власт (Deutsches Richtergesetz, DRiG). Дейността на съдиите е допълнително уредена от законодателството на федералните провинции (Länder).
Министрите на правосъдието на федералните провинции (Länder) контролират дейността на съдиите на равнище федерални провинции (Länder). Дейността на съдиите от съдилища на федерално равнище (с изключение на съдиите от Федералния конституционен съд) (Bundesverfassungsgericht)се контролира от съответното федерално министерство.
Професионалните съдии (Berufsrichter) разглеждат дела както в национални, така и в областни съдилища. Съдиите на равнище федерални провинции (Länder) гледат дела в районните съдилища (Amtsgerichte), областните съдилища (Landgerichte) или висшите областни съдилища (Oberlandesgerichte). Повечето съдии изпълняват функциите си на равнище федерални провинции(Länder).
Федералните съдиите (Bundesrichter) гледат дела във Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgericht), Федералния върховен съд (Bundesgerichtshof), Федералния съд по трудовоправни спорове (Bundesarbeitsgericht), Федералния финансов съд (Bundesfinanzhof), Федералния съд по социалноосигурителни спорове (Bundessozialgericht), Федералния административен съд (Bundesverwaltungsgericht) и Федералния патентен съд (Bundespatentgericht).
В наказателните производства към професионалните съдии се присъединяват и непрофесионални съдии (Laienrichter). Това е почетна длъжност, на която се назначават граждани. Теоретично съответното лице може да бъде назначено за непрофесионален съдия без неговото съгласие, като само в изключителни случаи лицето може да откаже да изпълнява длъжността. Непрофесионалните съдии заседават в районните съдилища и като част от наказателни състави и състави за непълнолетни нарушители на областните съдилища.
По принцип непрофесионалните съдии разполагат със същите права на глас като професионалните съдии. Това означава, че те решават съвместно въпроса за вината и налагането на наказание на подсъдимия.
Съгласно раздел 36 от Закона за устройството на съдилищата (GVG) непрофесионалните съдии се избират на всеки пет години. Само германски граждани могат да бъдат назначавани за непрофесионални съдии (член 31 от GVG), като следните лица са изключени (член 33 от GVG):
Следните лица не могат да действат като непрофесионални съдии:
Непрофесионалните съдии имат право на обезщетение поради загубата на доходи, чийто размер е установен в Закона за съдебните възнаграждения и обезщетения (Justizvergütungs- und -entschädigungsgesetz) (член 55 от GVG). Федералните провинции (Länder) предоставят брошури, които информират непрофесионалните съдии за техните задължения. Тези брошури могат да бъдат намерени и в интернет. Федералните провинции (Länder) предлагат и обучение на непрофесионални съдии.
Съдебните администратори (Rechtspfleger) са длъжностни лица в съдебната система на Германия. В качеството им на „втори стълб на третата власт“ техните функции са свързани най-вече с т.нар. охранителни производства (т.е. дела за наследяване, настойничество, различни въпроси, свързани с деца и осиновяване, поземления регистър, търговския регистър, регистъра на кооперативните дружества и регистъра на партньорствата, регистрация на сдружения, съпружеската общност, морския регистър и т.н.). Те са натоварени да осъществяват и редица други съдебни функции, например в сферата на производствата за издаване на заповед за плащане, правна помощ, изпълнителни листове, публична продан и несъстоятелност, неплатежоспособност, определяне на разноските, изпълнение на наказанията, в производствата пред Федералния патентен съд, както и при правоотношенията с международен елемент.
Понастоящем в районните съдилища има повече съдебни администратори, отколкото съдии. Задачите и отговорностите на съдебните администратори са уредени от Закона за съдебните администратори (Rechtspflegergesetz, RPflG). Дейността и решенията на съдебните администратори, подобно на тези на съдиите, са независими по съществото си и при изпълнението на своите функции съдебните администратори са обвързани единствено от закона и правото. Техните решения по принцип могат да бъдат обжалвани по действащия общ процесуален ред.
Публично достъпни уебсайтове с информация за юридическите професии са:
Може да намерите информация и на уебсайтовете на Сдружението на германските съдии (Deutscher Richterbund) или Сдружението на германските съдебни администратори (Bund Deutscher Rechtspfleger).
Броят на адвокатите в Германия е приблизително 166 000. Те трябва да преминат същото обучение по право като съдиите и тяхната функция е да предоставят правни съвети и да представляват клиентите си по всички видове дела. Те имат право да упражняват професията си както в съдебната зала, така и извън нея: в германското законодателство няма специална категория адвокати, които осъществяват процесуално представителство в съда. По принцип адвокатите имат право да представляват своите клиенти пред всеки съд в Германия; единственото изключение е, когато адвокатите желаят да представляват своите клиенти по гражданско дело пред Федералния върховен съд, за който има специфични условия за допускане на адвокати. Има и изключение за юрисконсултите (Syndikusanwälte), които са юристи, наети от лице, което не е юрист, за да съветват и представляват работодателя по правни въпроси; юрисконсултите нямат право да представляват своя работодател пред някои съдилища.
Дейността на адвокатите е уредена от разпоредбите на Федералния закон за адвокатите (Bundesrechtsanwaltsordnung, BRAO). Професията допълнително се саморегулира чрез правилата за професионална етика, по-специално чрез Професионалния кодекс за поведение на адвоката (Berufsordnung der Rechtsanwälte, BORA) и Кодекса за поведение на специализираните адвокати (Fachanwaltsordnung, FAO). Възнагражденията на адвокатите са установени в Закона за адвокатските възнаграждения (Rechtsanwaltsvergütungsgesetz, RVG).
Адвокатите могат да принадлежат към една от 27-те регионални адвокатски колегии (Rechtsanwaltskammern) или към адвокатската колегия на Федералния върховен съд. Адвокатските колегии отговарят за допускането до упражняване на адвокатската професия. Наред с другите си правомощия те следят и за спазване на професионалните задължения от страна на адвокатите.
Подробна информация за адвокатската професия може да намерите на уебсайта на Федералната адвокатска колегия (Bundesrechtsanwaltskammer, BRAK). Германското сдружение на адвокатите (Deutsche Anwaltverein, DAV), което е най-голямото сдружение на германски адвокати, предоставя разнообразна информация относно адвокатската професия (също и на английски и френски език).
Следните уебсайтове предоставят помощ при намирането на адвокат: Германски официален указател на адвокатите (Bundesweites Amtliches Anwaltsverzeichnis), в който са включени всички адвокати (на немски и английски език), и Федерална адвокатска информационна служба (Deutsche Anwaltauskunft).
Броят на представителите по индустриална собственост в Германия е приблизително 3500. Представителите по индустриална собственост обикновено са завършили научно или техническо висше образование, последвано от допълнителен курс на обучение по право. Тяхната дейност е свързана с консултации и представителство в областта на правото върху индустриална собственост (най-вече патенти, полезни модели, търговски марки и промишлен дизайн), по-специално във връзка с процедурите по регистрация и наблюдение. Представителите по индустриална собственост могат да представляват клиентите си пред германското Ведомство за патенти и търговски марки, Федералния патентен съд, а в специални случаи и пред Федералния съд. Пред областните и висшите областни съдилища обаче представителите по индустриална собственост могат само да представят становища по делата на клиентите си, но не могат сами да извършват процесуални действия.
Дейността на представителите по индустриална собственост е уредена от разпоредбите на Закона за представителите по индустриална собственост (Patentanwaltsordnung, PAO). Представителите по индустриална собственост са организирани в Камара на представителите по индустриална собственост (Patentanwaltskammer).
Уебсайтът на Камарата на представителите по индустриална собственост предоставя информация за професията. Германският официален указател на представителите по индустриална собственост (Bundesweites Amtliches Patentanwaltsverzeichnis ) също може да бъде намерен там.
В момента в Германия има почти 7000 практикуващи нотариуси. По принцип те трябва да са завършили същото обучение по право като съдиите. Нотариусите предоставят независими, безпристрастни и обективни съвети във връзка с важни правни сделки и уреждане на правни въпроси с цел избягване на съдебни спорове. Тяхната основна функция е заверяването на правни сделки.
Поради федералното устройство на Германия съществуват различни категории нотариуси. В повечето от федералните провинции (Länder) нотариусите изпълняват задълженията си като основно професионално занимание („нотариуси с една професия“, Nurnotariat). В някои от федералните провинции (Länder) нотариусите изпълняват нотариални задължения, като същевременно работят като адвокати („адвокати-нотариуси“, Anwaltsnotariat). Всички нотариуси се назначават и контролират от съответната областна съдебна администрация (Landesjustizverwaltung).
Дейността на нотариусите е уредена от Федералния закон за нотариусите (Bundesnotarordnung, BNotO). Възнагражденията на нотариусите са установени в Заповед за разноските (Kostenordnung, KostO).
Нотариусите членуват в съответните областни нотариални камари.
Подробна информация за професията на нотариуса може да намерите на уебсайта на Федералната нотариална камара (Bundesnotarkammer). Указателят на нотариусите (Verzeichnis der Notare) на този уебсайт също предоставя помощ при намирането на нотариус. Може да намерите информацията на немски, английски, френски и испански език.
Законът за правните услуги позволява на лицата, които събират дългове, пенсионните консултанти и доставчиците на правни услуги, които са специалисти по чуждестранно право, да предоставят извънсъдебни правни услуги. В някои случаи лицата, които събират дългове, и пенсионните консултанти също могат да представляват клиентите си пред съда. За тази цел те трябва да бъдат регистрирани (одобрението се получава въз основа на подадена молба в съда). Имената на регистрираните лица се публикуват в Регистъра на правните услуги.
Няма законово задължение регистрираните доставчици на правни услуги да членуват в камара или друга професионална организация. Някои лица, които събират дългове, и пенсионни консултанти принадлежат към професионални организации, най-големите от които са Германското сдружение на германските агенции за събиране на дългове (Bundesverband Deutscher Inkassounternehmen), Германското сдружение на правните съветници/доставчиците на правни услуги (Bundesverband Deutscher Rechtsbeistände/Rechtsdienstleister) и Германското сдружение на пенсионните консултанти (Bundesverband der Rentenberater).
Достъпът до Регистъра на правните услуги, който съдържа списък на доставчиците на правни услуги и на съдилищата, които отговарят за тяхната регистрация, се осъществява чрез германския портал за правосъдие. Подробна допълнителна информация може да намерите на уебсайтовете на следните организации: Германското сдружение на агенциите за събиране на дългове , Германското сдружение на правните съветници/доставчиците на правни услуги и Германското сдружение на пенсионните консултанти.
В Германия редица благотворителни организации предоставят безплатни правни услуги (в съответствие с членове 6 и 8 от Закона за правните услуги (Rechtsdienstleistungsgesetz)). Основните сдружения, предоставящи такива съвети, включват:
Портал за правосъдие на федералното правителство и на федералните провинции (Länder).
Федерално министерство на правосъдието и защита на потребителите
Министерство на правосъдието на Хамбург
Министерство на правосъдието на Берлин
Министерство на правосъдието на Бавария
Германско сдружение на съдиите
Федерална адвокатската колегия
Германски официален указател на адвокатите
Германско сдружение на адвокатите
Федерална адвокатска информационна служба
Камара на представителите по индустриална собственост
Германско сдружение за социални услуги на работниците
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница Ви предоставя преглед на организацията на юридическите професии в Естония.
Прокуратурата е държавен орган, работещ под надзора на Министерството на правосъдието. Тя обхваща две равнища: главна прокуратура (в качеството на върховна прокуратура) и четири областни прокуратури.
Компетентността на главната прокуратура обхваща цялата територия на Естония, а компетентността на отделните областни прокуратури се припокрива с тази на полицейските префектури. Прокуратурата се оглавява от главния прокурор, който се назначава с мандат от пет години от правителството на Естония по предложение на министъра на правосъдието, след изслушване на становището на Комисията по правни въпроси на естонския парламент.
Всяка година на пролетната сесия на парламента главният прокурор представя пред Конституционната комисия на парламента преглед на изпълнението през предходната календарна година на задълженията, възложени на прокуратурата по закон.
Всяка областна прокуратура се оглавява от висш прокурор, който също се назначава за пет години от министъра на правосъдието по предложение на главния прокурор.
В Естония съществуват общо осем вида прокурори: главният прокурор, висши държавни прокурори, държавни прокурори и помощник-прокурори в главната прокуратура, както и висши прокурори, старши прокурори, специални прокурори, областни прокурори и помощник-прокурори в областните прокуратури.
Вж. също Закона за прокуратурата.
Съгласно Закона за прокуратурата:
Прокуратурата е независима при изпълнението на задълженията си, предвидени в Закона за прокуратурата.
Прокурорът, в качеството си на водещ наказателното производство, дава указания на разследващия орган при събирането на доказателства и решава дали да повдигне обвинение срещу дадено лице въз основа на установените факти.
Съгласно устава на прокуратурата,
Главната прокуратура:
Съдията трябва да бъде естонски гражданин, който е получил национално призната магистърска степен по право, равностойна квалификация по смисъла на член 28, алинея 22) от Закона за образованието на Република Естония или равностойна чуждестранна квалификация, владее отлично естонски език на професионално равнище, ползва се с отлична репутация и притежава нужните способности и лични качества, за да може да работи като съдия. Съдиите се назначават на поста си пожизнено. Министърът на правосъдието не може да дава разпореждания и няма дисциплинарни правомощия спрямо съдиите. Съдия може да бъде отстранен от поста си само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдиите могат да работят до навършване на 67-годишна възраст, но този срок може бъде удължен.
За съдия не може да бъде назначавано лице:
Като съдия в окръжен или административен съд може да бъде назначено лице, което след придобиване на съответната квалификация е натрупало най-малко 5 години юридически опит или е работило като правен или съдебен помощник в продължение на поне 3 години и е издържало изпита за съдия или е освободено от такъв изпит.
Всеки опитен и признат юрист, който е издържал изпита за съдия, може да бъде назначен като съдия в областен съд. Изпит за съдия не е необходимо да полагат лицата, които са работили като съдии непосредствено преди тяхното назначаване.
На длъжност съдия във Върховния съд могат да бъдат назначавани опитни и признати юристи.
Съдиите се назначават чрез открит конкурс.
Съдиите не могат, докато заемат длъжността си, да заемат и друга длъжност, освен в качеството на преподаватели и за извършване на изследователска дейност. Съдиите са длъжни да информират председателя на съда за всяка друга трудова заетост. Извършването на друга дейност, различна от съдийската, не трябва да застрашава изпълнението на служебните задължения на съдията или неговата безпристрастност при правораздаване. Съдия не може да бъде член на Riigikogu или на общински или градски съвет, член на политическа партия, учредител, управляващ съдружник или член на управителния или надзорния съвет на дружество, директор на клон на чуждестранно дружество, синдик, член на комисия по несъстоятелност, задължителен администратор на недвижим имот или арбитър, избран от една от страните по спор.
Съдия може да бъде отстранен от поста си само въз основа на съдебно решение. Наказателно обвинение срещу действащ съдия от първоинстанционен или второинстанционен съд може да бъде повдигнато само по предложение на пленарния състав на Върховния съд и със съгласието на президента на републиката. Наказателно обвинение срещу действащ съдия от Върховния съд може да бъде повдигнато само по предложение на канцлера на правосъдието със съгласието на естонския парламент, гласувано с мнозинство.
Изискванията, приложими по отношение на съдиите, тяхната подготвителна служба и техните задължения, са установени в Закона за съдилищата.
Професията на съдиите е уредена със закон. На общо събрание на всички естонски съдии е приет етичен кодекс. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на естонските съдилища и на уебсайта на Върховния съд.
Ролята на съдията е да правораздава в съответствие с Конституцията и нормативните актове и въз основа на тях да взема справедливо решение за страните по делото. Съдията развива правото чрез тълкуване на нормативните актове и чрез изследователска дейност.
Съдията изпълнява официалните си функции безпристрастно и безкористно и пази интересите на службата дори извън своите професионални дейности. Съдията трябва да има безупречно поведение както при изпълнението на професионалните си дейности, така и извън тях, и трябва да се въздържа от действия, които могат да опетнят репутацията на съда. Съдията не може да разкрива информация, станала му известна на закрито съдебно заседание или по време на обсъждания за постигане на споразумение. Задължението за поверителност действа по всяко време, дори и след пенсионирането на съдията. Съдията трябва да осъществява контрол върху съдиите от първа инстанция с по-малко от 3-годишен опит, лицата, които преминават подготвителна служба, за да станат помощник-съдии, и стажуващите студенти. Съдията не може да осъществява контрол върху повече от двама души едновременно. Съдията трябва редовно да обогатява и развива своите професионални знания и умения и да участва в обучения.
По закон съдиите получават различни социални облаги, в това число основна заплата, допълнително възнаграждение, съдийска пенсия, отпуск, официални съдийски тоги и други социални облаги.
Основната заплата на съдията е определена в Закона за заплатите на висшите държавни служители.
Основанията за определяне на съдийската пенсия са определени в Закона за съдилищата.
Съдийската пенсия се състои от пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсия за прослужено време, пенсия за инвалидност и пенсия за преживяло лице за членовете на семейството на съдията. Пенсията на съдията не се изплаща по време на заемането на съдийска длъжност. Ако пенсиониран съдия е нает на работа на друго място, той или тя получава пълния размер на съдийската пенсия, независимо че получава доход. Съдийска пенсия не се изплаща на лица, освободени от длъжност за дисциплинарно нарушение или осъдени за извършено умишлено престъпление. Преустановява се изплащането на съдийска пенсия на лица, осъдени за престъпление против правораздаването.
Съдиите имат право на годишен отпуск. Продължителността на годишния отпуск е 35 календарни дни, а допълнителният отпуск до общо 7 календарни дни се предоставя за времето, посветено в служба като съдия, при условията, определени в Закона за съдилищата.
Непрофесионалните съдии участват в правораздаването на окръжните съдилища само по наказателни дела за престъпления от първа степен. При правораздаването статутът, правата и задълженията на непрофесионалния съдия са същите като тези на професионален съдия. Непрофесионалният съдия може да бъде назначен с мандат до 4 години, като той трябва да е дееспособен естонски гражданин на възраст между 25 и 70 години, да е с местожителство в Естония, да владее отлично естонски език на равнище C1 или на равностойно равнище, както е определено в Закона относно езиците, и да се ползва с добра репутация за изпълнение на функциите на непрофесионален съдия. Непрофесионалният съдия не може да бъде назначаван за повече от два последователни мандата.
За непрофесионален съдия не може да бъде назначавано лице: което е осъждано за престъпление; което е обявено в несъстоятелност; което е неподходящо по здравословни причини; което от по-малко от една година е с постоянен адрес (т.е. адресът, въведен в регистъра на населението) в района на органа на местното самоуправление, който предлага лицето като кандидат за непрофесионален съдия; което работи за съдилищата, прокуратурата или Службата за вътрешна сигурност; което работи в армията; което е адвокат, нотариус или съдебен изпълнител; което е член на правителството на Естония или на общинската или градската администрация; което заема длъжността президент на републиката; което е член на Riigikogu. Лице, което е обвинено в престъпление, не може да бъде назначавано за непрофесионален съдия по време на наказателното производство.
Накратко, ролята на непрофесионалния съдия е да представлява при правораздаването гледната точка на обикновено лице, което разглежда правните процеси по-скоро от хуманна, отколкото от юридическа гледна точка. Съветите за местно самоуправление отговарят за избирането на кандидати за длъжността „непрофесионален съдия“.
Помощник-съдията е съдебен служител, който изпълнява задължения, определени от закона. Помощник-съдията е безпристрастен, но трябва да спазва указанията на съдията до степента, определена от закона. Помощник-съдията има право да извършва вписвания в регистрите (например в имотния регистър, търговския регистър) и да издава разпоредби за воденето на регистрите, включително разпореждания за налагане на санкции. Помощник-съдиите могат да прилагат ускорено производство по въпроси, свързани със заповед за плащане. Ограниченията за заемане на длъжността съдия се прилагат и за помощник-съдиите.
За помощник-съдия може да бъде назначено всяко лице, което има национално призната магистърска степен по право, равностойна квалификация по смисъла на член 28, алинея 22) от Закона за образованието на Република Естония или равностойна чуждестранна квалификация, владее отлично естонски език на равнище C1 или на равностойно равнище, както е определено в Закона относно езиците, ползва се с отлична репутация и е завършило подготвителната служба за помощник-съдия, освен ако комисията по подбор го е освободила от посочената подготвителна служба. Всяко лице, което е издържало изпита за съдия, също може да бъде назначено като помощник-съдия.
За помощник-съдия не може да бъде назначавано лице: което е осъждано за престъпление; на което е отнето правото да упражнява длъжността съдия, нотариус или съдебен изпълнител; което е било изключено от Естонската адвокатска колегия; което е освободено от държавна длъжност поради дисциплинарно нарушение; което е обявено в несъстоятелност; чиято професионална дейност като одитор е била прекратена, освен ако това е станало по молба на одитора; на което е отнето правото да работи като патентен агент, освен ако това е станало по молба на патентния агент; на което е отнето правото да работи като заклет преводач въз основа на член 28, алинея 3, параграф 3 от Закона за заклетите преводачи; което е отстранено от длъжността съдия поради непригодност за изпълнение на служебните задължения — за три години след назначаването на поста.
Помощник-съдиите се назначават с открит конкурс.
Изискванията към помощник-съдиите са установени в Закона за съдилищата.
Съдебният помощник е служител на съда, който участва самостоятелно или под надзора на съдия в подготовката и разглеждането на делата, до степента, предвидена в закона за съдопроизводството. Съдебният помощник може да извършва същите действия и да приема същите решения като помощник-съдията или друг съдебен служител в съответствие със закона за съдопроизводството. Съдебният помощник е независим при изпълнението на служебните си задължения, но трябва да се съобразява с указанията, дадени от съдията, в степента, предвидена от закона.
Изискванията за съдебните помощници са същите като тези за помощник-съдиите. Свободна позиция за съдебен помощник се запълва посредством публичен конкурс.
За съдебен помощник не може да бъде назначавано лице: осъждано за умишлено престъпление; осъждано за умишлено престъпление срещу държавата, независимо дали осъдителната присъда е била заличена; лице, на което с влязло в сила съдебно решение е отнето правото да работи като съдебен помощник; което е близък родственик или партньор на лице, упражняващо пряк надзор върху съдебен помощник.
Наред със съдебните помощници (521 Kb) и помощник-съдиите (373 Kb), има и други съдебни служители — директори на съдилища (367 Kb) и съдебни секретари (364 Kb).
Тази професия обхваща адвокатите и техните сътрудници.
Адвокатите са членове на Естонската адвокатска колегия и дейността им е регламентирана от Закона за адвокатурата. Член на адвокатската колегия може да бъде всяко лице, което отговаря на изискванията, определени в Закона за адвокатурата, и е издържало изпита за адвокат.
Естонската адвокатска колегия е автономно професионално сдружение, създадено с цел да предоставя правни услуги както в частен, така и в обществен интерес и да защитава професионалните права на адвокатите. Адвокатската колегия следи професионалната дейност на своите членове и спазването от тяхна страна на изискванията за професионална етика. Тя организира също така текущото професионално обучение на адвокатите, както и предоставянето на държавна правна помощ. Адвокатската колегия осигурява предоставянето на държавна правна помощ чрез своите членове.
Естонската адвокатска колегия упражнява дейността си чрез своите структури. Това са общото събрание, съветът, председателят, одитната комисия, съдът на честта и комисията за оценка на професионалната пригодност.
Адвокатите имат следните правомощия:
Адвокатските сътрудници имат правомощия като тези на адвокатите в предвидените от закона граници.
Адвокатските сътрудници не могат да действат в качеството на арбитри или помирители в рамките на процедурата, предвидена в Закона за помирението. Те нямат правомощия да представляват или да защитават клиенти във Върховния съд, освен ако законът не предвижда друго. Адвокатските сътрудници не могат да действат в качеството на синдици.
Адвокатският сътрудник може да предоставя правни услуги само под надзора на своя ръководител, който е адвокат.
При предоставянето на правни услуги адвокатът действа независимо и в съответствие със закона, нормативните актове и решенията, приети от органите на Естонската адвокатска колегия, изискванията за професионалната етика на адвокатите, добрите практики, както и по съвест.
Информацията, която се разкрива на адвокат, е поверителна. При изслушването им като свидетел, адвокатите или служителите на Естонската адвокатска колегия или на адвокатска кантора не могат да бъдат разпитвани и от тях не може да се иска да дават обяснения по въпроси, станали им известни в процеса на предоставянето на правни услуги.
Носителите на данни, свързани с предоставянето на правни услуги от адвокат, са неприкосновени.
Изпълнението на професионалните задължения на адвоката не трябва да води до идентифицирането му с клиента или със съдебното дело на клиента.
Адвокатът не може да бъде арестуван, претърсван или задържан под стража по причини, свързани с професионалните му дейности, освен въз основа на съдебно решение на окръжен съд. В адвокатската кантора, чрез която адвокатът предоставя правни услуги, не може да се извършва претърсване на основания, свързани с професионалните дейности на адвоката.
Списък на адвокатите и адвокатските кантори, както и друга полезна информация, можете да намерите на уебсайта на Естонската адвокатска колегия. Чрез функцията „Намиране на адвокат“ обаче е възможно да се намери адвокат навсякъде в Европейския съюз.
Няма други освен изброените по-горе бази данни.
В Естония професионалната дейност на юрисконсултите/правните консултанти не е уредена със закон.
Всички нотариуси в Естония притежават еднаква компетентност. Професията на нотариуса е уредена в Закона за нотариусите. Министерството на правосъдието и Нотариалната камара отговарят за правната уредба и управлението на професионалната дейност на нотариусите. Нотариалната камара е публичноправно юридическо лице, в което членуват всички назначени нотариуси. Задачите, за които тя отговаря, включват контрол на съвестното и правилно изпълнение на професионалната дейност на нотариусите, хармонизиране на професионалните дейности на нотариусите, организиране на обучение за нотариусите, организиране на услуги за кандидати за нотариуси, управление и развиване на електронната информационна система, свързана с нотариусите, оказване на съдействие на министъра на правосъдието по отношение на надзорните дейности, и др. На уебсайта на Нотариалната камара се предоставя информация за нотариусите и техните задължения.
Нотариусът заема публичноправна длъжност. Той е оправомощен от държавата да удостоверява по искане на отделни лица факти и събития, които имат правна значимост, и да извършва други нотариални дейности, за да гарантира правна сигурност.
Нотариусите трябва да бъдат безпристрастни, заслужаващи доверие и независими при осъществяване на дейността си. Те са задължени да проверяват действителните намерения на страните по дадена сделка и наличието на необходимите обстоятелства за коректното извършване на сделката, както и да разясняват на страните различните начини за осъществяване на сделката и последствията от нея.
По искане на отделни лица нотариусите извършват следните нотариални действия:
Клиентът трябва да заплати на нотариуса определената от закона такса за тези сделки.
Нотариусите могат да предлагат следните официални услуги:
Информация за официалните услуги, предлагани от нотариусите, може да бъде намерена на уебсайта на Нотариалната камара. Таксите за нотариалните услуги се договарят между клиента и нотариуса преди предоставянето на услугата.
В Естония професията на съдебните изпълнители е свободна професия: съдебните изпълнители действат от свое име и носят отговорност за действията си. Съдебният изпълнител трябва да бъде безпристрастен и да е достоен за доверие при упражняване на задълженията си. Официалната дейност на съдебните изпълнители е уредена в Закона за съдебните изпълнители.
От януари 2010 г. функционира обща професионална организация на съдебните изпълнители и синдиците — Камарата на съдебните изпълнители и синдиците (наричана по-долу „камарата“). Официалната дейност на съдебните изпълнители, надзорът върху тях, дисциплинарната им отговорност и дейностите им в рамките на техните професионални сдружения са уредени от Закона за съдебните изпълнители. Ролята на камарата е да развива и насърчава практикуването на свободните юридически професии, включително да развива добри официални и професионални практики и да контролира спазването им, да изготвя препоръки за хармонизиране на професионалните дейности, да организира обучения, да разработва информационни системи и др. Към камарата действа и съд на честта. Допълнителна информация за дейността на камарата можете да намерите на нейния уебсайт.
Професионалните задължения на съдебния изпълнител включват следното:
Таксата на съдебния изпълнител за изпълнението на тези официални задължения е определена в Закона за съдебните изпълнители.
По искане на дадено лице съдебният изпълнител може да извършва следните действия като професионални услуги:
Съдебните изпълнители имат правото да откажат да предоставят дадена професионална услуга.
Условията за предоставянето на професионални услуги и процедурата за заплащане на възнаграждението трябва да се договарят в писмен вид с лицето, поискало услугата, преди предоставянето на услугата. Договорените условия и възнаграждение следва да са съобразени с добрите професионални практики.
При предоставяне на професионални услуги съдебните изпълнители не могат да упражняват правата, предоставени им от закона във връзка с изпълнението на професионалните им задължения или произтичащи от службата им.
Информация за услугите, предоставяни от съдебните изпълнители, можете да намерите на уебсайта на камарата.
Държавният контрол върху изпълнението на официалните задължения на съдебните изпълнители се упражнява от министъра на правосъдието и от камарата.
Съдебните изпълнители носят отговорност за виновно причинените вреди, настъпили при изпълнение на професионалната им дейност, включително когато вредата е причинена от техен служител. Ако вземанията за обезщетяване на вреда, причинена от професионалните действия на съдебен изпълнител, не могат да бъдат удовлетворени от имуществото на съдебния изпълнител или от друго лице, носещо отговорност за вредата, или ако такива вземания не могат да бъдат удовлетворени напълно, камарата носи отговорност за причинените вреди. Държавата носи последна отговорност за действията на съдебните изпълнители. Както камарата, така и държавата имат право на регресен иск срещу лицето, отговорно за вредата, а държавата има право на регресен иск и срещу камарата.
Синдикът е назначено от съда лице, което по силата на ролята си извършва сделки и други действия, свързани с масата на несъстоятелността, и представлява длъжника в съда по спорове, свързани с масата на несъстоятелността. Основното задължение на синдика е да защитава правата и интересите на всички кредитори и на длъжника и да гарантира провеждането на законосъобразно, незабавно и финансово разумно производство по несъстоятелност. Синдикът изпълнява задълженията си лично. Синдици могат да бъдат: физически лица, оправомощени от камарата да извършват дейност като синдици, адвокати, регистрирани одитори и съдебни изпълнители. Камарата поддържа списък на синдиците. Той съдържа данни за всички лица, които имат право да действат в качеството на синдици, и е достъпен за обществеността на уебсайта на камарата. Синдиците, включени в списъка, трябва да гарантират точността на съдържащите се в списъка данни.
Основните задължения на синдика са:
Административният надзор върху дейността на синдиците се осъществява от Министерството на правосъдието въз основа на изпратени до него жалби или други данни относно синдика, които дават основание да се смята, че последният не е изпълнил задълженията си. При осъществяването на наблюдение върху дейността на синдик Министерството на правосъдието има право да провери целесъобразността и законосъобразността на професионалната дейност на синдика. Министърът на правосъдието може да предприеме дисциплинарни мерки срещу синдик, който не изпълнява задълженията си, произтичащи от правните актове, които уреждат професионалната дейност на синдиците. Министърът на правосъдието не може да предприема дисциплинарни мерки срещу адвокат, извършващ действия в качеството на синдик. Министърът има право обаче да възбужда производство пред съда на честта към Адвокатската колегия.
Наред с административния контрол, върху дейността на синдиците се упражнява надзор и от комисията по несъстоятелността, общото събрание на кредиторите, съдът и Камарата на съдебните изпълнители и синдиците в границите на тяхната компетентност.
Организация с нестопанска цел „Сдружение на юристите“
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
На тази страница можете да се запознаете с юридическите професии в Ирландия.
Съдебната власт в държавата се упражнява от съдебната система в съответствие с раздел 34 от Конституцията и някои закони, преди всичко Законът за съдилищата (установяване и устройство) от 1961 г. и Законът за съдилищата (допълнителни разпоредби) от 1961 г., както са изменени. Съдиите се назначават измежду кандидати от юридическите професии. При изпълнението на задълженията си те са напълно независими. Тази независимост е залегнала в Конституцията. Представителите на юридическата професия се делят на солиситъри (solicitors) (които се съсредоточават предимно върху пряката работа с клиенти) и баристъри (barristers) (които са специализирани в защитата на клиенти и съдопроизводствата).
Консултативният съвет за назначения в съдебната система (КСНС) определя и информира правителството за пригодността на съответните лица за заемане на съдебни длъжности. КСНС е създаден съгласно Закона за съдилищата и съдебните служители от 1995 г. Съветът се състои от председателя на Върховния съд, председателите на Апелативния съд, Висшия съд, Окръжния съд и Районния съд, главния държавен адвокат (Attorney General), определените представители на Съвета на Баристърската колегия (Bar Council) и Правното общество и трима членове, определени от министъра на правосъдието и законодателната реформа. Съдиите се назначават от президента по предложение на правителството. Съдиите са независими и се подчиняват единствено на Конституцията и на закона. В съответствие с Конституцията броят на съдиите се определя периодично със законодателен акт.
Върховният съд е съставен от председател (Chief Justice) и седем редови съдии с титла „съдия във Върховния съд“. Председателят на Висшия съд е и член ex officio на Върховния съд. Висшият съд е съставен от председателя на Висшия съд, който отговаря за общата организация на работата на Висшия съд, и редови съдии с титла „съдия във Висшия съд“. Председателят на Върховния съд и председателят на Окръжния съд са също членове ex officio на Висшия съд. Висшият съд е съставен от председател и 35 съдии. Окръжният съд е съставен от председателя на окръжния съд и 37 редови съдии с титла „съдия в окръжния съд“. Председателят на районния съд е също член ex officio на окръжния съд. Районният съд е съставен от председателя на районния съд и 63 други съдии с титла „съдия в районния съд“. Възнагражденията на съдиите се определят с периодично приеман законодателен акт.
Съдиите се назначават измежду представители на квалифицираните солиситъри и баристъри с определен брой години практически опит (без да се включват научните изследвания). По отношение на районния съд в раздел 29, параграф 2 от Закона за съдилищата (допълнителни разпоредби) от 1961 г. е предвидено, че за съдии в районния съд могат да бъдат назначавани лица, които са солиситъри или баристъри със стаж от поне десет години. В раздел 30 от Закона за съдилищата и съдебните служители от 1995 г. е предвидено, че за съдии в окръжния съд могат да бъдат назначавани лица, които са солиситъри или баристъри със стаж от десет години. В Закона за съдилищата и съдебните служители от 2002 г. е предвидено, че за съдии във Висшия съд, Апелативния съд и Върховния съд могат да бъдат назначавани лица, които са солиситъри или баристъри със стаж от поне 12 години. Както е посочено по-горе, съдиите са независими, тъй като те се подчиняват единствено на Конституцията и на закона, и съгласно член 34, параграф 5, точка 1 от Конституцията при встъпване в длъжност декларират следното:
„В присъствието на Всемогъщия Бог тържествено и искрено обещавам и декларирам, че ще изпълнявам, надлежно и вярно и по възможно най-добрия начин според моите знания и правомощия, функциите на председател на Върховния съд (или в зависимост от случая), без страх или пристрастност, привързаност или злонамереност към всеки човек, и че ще спазвам Конституцията и законите. Нека Бог ме направлява и подкрепя.“
Съгласно Конституцията съдиите във Висшия съд и Върховния съд могат да бъдат отстранявани от длъжност само при доказано нарушение или нетрудоспособност след приемането на решения и от двете камари на Oireachtas (парламента на Ирландия). В Закона за съдилищата от 1924 г. и Закона за съдилищата (Районен съд) от 1946 г. са предвидени подобни разпоредби за съдиите в oкръжния и районния съд.
Съгласно член 30 от Конституцията главният държавен адвокат е „съветникът на правителството по въпросите на правото и правните становища“. Той се назначава от президента по предложение на Taoiseach (ирландска дума за министър-председател) и е длъжен да се оттегли от поста си, когато това направи и Taoiseach. По принцип главният държавен адвокат е практикуващ баристър и старши адвокат. Няма разпоредба, която да изисква от главния държавен адвокат да прекрати частната си дейност, но точно това е наложената през последните години практика.
В качеството си на юридически съветник на правителството главният държавен адвокат разглежда подробно всички законодателни предложения, които правителството възнамерява да внесе в двете Oireachtas (камари на парламента), за да бъдат приети като закони. Главният държавен адвокат също така съветва правителството по международни въпроси например ратифицирането на международни споразумения. Друга функция на главния държавен адвокат е да представлява обществеността във връзка с отстояването на правата на обществото. Това се постига чрез иницииране на съдебно производство или опониране в образувано производство. Въпреки че се назначава от Taoiseach, в дейността си главният държавен адвокат е независим от правителството. Съгласно Конституцията главният държавен адвокат винаги е основният ответник, когато се оспорва конституционността на законодателен акт.
Преди 1976 г. всички тежки престъпления са били разследвани от името на главния държавен адвокат. В Конституцията е предвидено, че тази функция може да се изпълнява и от друго лице, упълномощено за това по закон. Така с раздел 2 от Закона за наказателното преследване на престъпления от 1974 г., който влиза в сила през 1976 г., се създава службата на директора на прокуратурата, като идеята е тези функции да се изпълняват от длъжностно лице, което е политически независимо. Директорът се назначава от правителството, но той е държавен служител, поради което, за разлика от главния държавен адвокат, не се оттегля от длъжността си заедно с правителството. Това гарантира приемственост в наказателното престъпление на престъпленията. В Закона от 1974 г. също така е предвидено, че директорът на прокуратурата е независим в изпълнението на своите задължения. Той може да бъде освобождаван от длъжност от правителството, но това става единствено след изготвянето на доклад относно неговото здравословно състояние или неговото поведение от комисия, съставена от председателя на Върховния съд, съдия от Висшия съд и главния държавен адвокат.
Следователно директорът на прокуратурата (ДП) е този, който взема решение дали на дадено лице трябва да бъде повдигнато обвинение в тежко престъпление и какво следва да бъде обвинението. Всички престъпления се разследват от името на ДП, но повечето по-малко тежките престъпления могат да се разследват от Gardaí (ирландската полиция), без да се изпраща преписка до ДП. В тези случаи ДП има правото да съветва Gardaí относно това какви действия да извършат по случая. Въпреки че при наказателното преследване ДП поема функциите на главния държавен адвокат, последният ги запазва по отношение на случаи с международен характер, като например екстрадиция.
Секретарите на съда и съдебните служители се назначават от Службата на съдилищата.
Съдебните служители отговарят за общата административна дейност в съдилищата. Основната функция на секретаря на съда е да подпомага съдията по време на съдебното заседание и да гарантира ефикасното администриране, необходимо за нормалното функциониране на съдилищата.
Службата на съдилищата е самостоятелно юридическо лице, което е създадено през ноември 1999 г. и е учредено от правителството съгласно Закона за Службата на съдилищата от 1998 г. Службата на съдилищата е подотчетна на министъра на правосъдието и равенството, а чрез него — и на правителството.
Службата на съдилищата има пет задачи:
Всеки окръг в Ирландия има шериф, който е държавен служител и част от неговите отговорности е да изземва и продава стоки с цел погасяване на дълг след получаването на съдебно решение. Шерифите се назначават съгласно Закона за съдебните служители от 1945 г., като разпоредбата на раздел 12, параграф 5 от посочения закон допуска на тази длъжност да бъдат назначавани само баристъри или солиситъри със стаж от пет години, или лица, които са работили не по-малко от пет години като служители по управлението или главни асистенти на помощник-шериф или на шериф. Раздел 12, параграф 6, буква ж) от закона гласи, че условията за назначаване на шериф, за когото се прилагат горепосочените раздели от закона, се определят периодично от министъра на финансите, съгласувано с министъра на правосъдието и равенството.
Правното общество на Ирландия упражнява контрол върху обучението на студентите, които желаят да станат солиситъри, както и дисциплинарни правомощия по отношение на квалифицираните солиситъри. Кандидатите за солиситъри трябва до положат заключителните изпити (FE-1), които се провеждат два пъти годишно, обикновено през пролетта и есента. Изпитът FE-1 се състои от осем работи по: дружествено право, конституционно право, облигационно право, наказателно право, право на справедливостта, право на Европейския съюз, вещно право и деликтно право. После кандидатите трябва да започнат курса за професионална практика I (PPC I), но преди това трябва да намерят подходящ (практикуващ) солиситър, който да действа като обучаващ солиситър. Курсът PPC I продължава от септември до март и обхваща следните теми: приложно поземлено право, завещания и данъци, търговско право, основен курс, съдебен процес (граждански и наказателен), юридическа практика и умения на ирландски език (гражданско право и застъпничество, интервюиране и консултиране, правни изследвания, умения за представяне на правни въпроси, писане и изготвяне на правни документи, водене на преговори и професионално развитие). Договорът за стаж на кандидатите започва 14 дни след последния изпит PPC I. Преди да бъде допуснат до курса PPC II, кандидатът трябва да бъде обявен от Комисията по образованието за успешно завършил PPC I. 11 месеца след началото на 24-месечния период на обучение стажантът се връща в Юридическия факултет, за да следва PPC II. Предметите, които се изучават в PPC II, са професионална практика, поведение и управление (задължителни) и редица избираеми дисциплини в следните три направления: бизнес, практика и процедури, и частни клиенти. Обикновено курсът започва през април всяка година и продължава 11 седмици, включително изпитите. След като завършат PPC II, кандидатите трябва да се върнат в кантората на обучаващия солиситър и да завършат оставащия период на стажуване — десет месеца, ако стажантът не е получил кредит за работата, извършена преди PPC I или шест месеца, ако е получил кредит.
Стажантите могат да кандидатстват за вписване на имената им в списъка на солиситърите, когато:
И накрая, след като бъде вписан в списъка на солиситърите, кандидатът може да поиска издаването на удостоверение за практикуване.
Всеки квалифициран солиситър подлежи на дисциплинарните правомощия на Правното общество. Съгласно законите за солиситърите от 1954—1994 г. Дисциплинарният трибунал на Правното общество е оправомощен да разследва сигнали за неправомерно поведение, като например присвояване на парични средства. При установяване на неправомерно поведение трибуналът може сам да наложи санкция на солиситъра (която може да включва разпореждане за изплащане на обезщетение в размер на не повече от 15 000 евро на всяка увредена страна) или да представи своето заключение и препоръка на председателя на Висшия съд, който се произнася окончателно за вида на санкцията, която да бъде наложена на солиситъра. Председателят може да наложи временна забрана за практикуване на даден солиситър, както и да вдигне забраната. Дисциплинарният трибунал е оправомощен да изисква възстановяването на средства на клиенти, ако се установи, че солиситърът е събирал прекалено висока такса.
В нормативен акт 732 от 2003 г. и Правилника за Европейските общности (установяване на адвокати) от 2003 г. е предвидено, че адвокати от държавите членки, които желаят да осъществяват професионална дейност като солиситъри или баристъри, следва да подадат заявление за съответната регистрация до Съвета на Баристърската колегия (Bar Council) или до Правното общество (Law Society). Заявлението се разглежда и ако бъде одобрено, се издава удостоверение за регистрация. Отказът на Съвета на Баристърската колегия или на Правното общество може да бъде обжалван пред Висшия съд.
Почетното общество на Кингс Инс (Honorable Society of King’s Inns) предоставя следдипломно юридическо обучение, след завършването на което се присъжда степен баристър за тези, които желаят да практикуват в Баристърската колегия (Bar), както е известна колективно професията. Кингс Инс (King’s Inns) функционира като доброволно общество под контрола на старшите членове на Почетното общество на Кингс Инс, които са членове на съдебната система и старши баристъри. Приемът за това следдипломно обучение се извършва чрез приемен изпит, на който могат да се явяват притежатели на диплома по правни науки от Кингс Инс (King’s Inns Diploma in Legal Studies) или на друга диплома за завършено висше юридическо образование. Продължителността на курса за диплома по правни науки е две години (задочно), а курсът за баристъри (Barrister-at Law Course) е редовен едногодишен курс или модулен двугодишен курс. Успешно завършилите следдипломния курс се призовават в Баристърската колегия от председателя на Върховния съд на церемония във Върховния съд, като призованите баристъри се подписват в списъка на членовете на Колегията след края на церемонията. Има обаче и други изисквания, които те трябва да изпълняват, за да могат да упражняват платена юридическа дейност.
За да могат да практикуват, баристърите трябва да са членове на Правната библиотека. Срещу заплащане на годишна такса Правната библиотека предоставя място за работа и достъп до правни текстове и материали. За да стане член на Правната библиотека, баристърът трябва да си избере „майстор“ (master), който е утвърден баристър с най-малко пет години стаж. Докато е под ръководството на „майстора“, което обикновено продължава една година, придобилият наскоро квалификация баристър се нарича „чирак“ (devil). „Майсторът“ въвежда своя „чирак“ в практическата работа на баристъра, като обикновено му възлага да помага при изготвянето писмени становища за съда, да извършва правни проучвания и да се явява в съда от негово име.
Генералният съвет на Баристърската колегия на Ирландия — орган, който не е законово регламентиран, следи за поведението на баристърите. Съветът се избира ежегодно от членовете на Баристърската колегия и издава Професионален кодекс за поведение, който периодично се изменя от членовете на колегията. Този кодекс за поведение определя какви са изискванията към баристърите.
Сигнали за нарушения на Кодекса за поведение се разследват от Комитета по професионални практики към Съвета на Баристърската колегия, в който влизат и лица, които не са членове на тази колегия. Комитетът има правомощията да налага глоби и предупреждения, както и да отстранява временно или да изключва даден член от Правната библиотека. Жалби срещу решения на комитета могат да бъдат подавани пред Съвета по обжалванията, който включва съдия от окръжния съд и член, който не е свързан с професията.
По традиция баристърите бяха задължени да получават указания от солиситър и прекият достъп до тях беше забранен. Тази практика беше разгледана от Комисията за справедлива търговия, която в доклада си от 1990 г. отбеляза, че пълната забрана на пряк достъп е ограничителна практика и следва да бъде заличена от Кодекса за поведение. Комисията все пак прие, че в конкретни случаи е желателно постоянното участие на солиситър. Комисията препоръча да няма законови или други правила, които да изискват в съда физически да присъства солиситър с цел да дава указания баристъра. Тези препоръки не са приложени в тяхната цялост, но в Кодекса за поведение бяха направени редица изменения, които позволяват пряк достъп от определени одобрени професионални органи.
Баристърите са или младши, или старши адвокати. Традицията е членовете на Баристърската колегия да практикуват като младши адвокати в продължение на няколко години, преди да обмислят дали да станат старши адвокати. Повишаването не е автоматично и някои от младшите адвокати решават да не кандидатстват изобщо. По принцип повечето баристъри обмислят възможността да станат старши адвокати след 15 години практика. Тези, които желаят да станат старши адвокати, подават заявление за одобрение до главния държавен адвокат, но действителното назначаване се извършва от правителството по препоръка на главния държавен адвокат, който също така се консултира с председателя на Върховния съд, председателя на Висшия съд и председателя на Съвета на Баристърската колегия.
По принцип младшите адвокати изготвят и подготвят писмени становища и водят някои съдебни дела — обикновено в съдилища от по-ниска инстанция, но не само там. Функциите на старшия адвокат включват проверяване на изготвените от младши адвокати проекти на писмени становища и водене на по-трудните дела във Висшия и Върховния съд.
Секретарите в окръжните съдилища са квалифицирани солиситъри, които се назначават от правителството. Те изпълняват квазисъдебни функции във връзка с дейността на окръжния съд и отговарят за управлението на службите на окръжния съд.
Те могат също да изпълняват функциите на окръжни шерифи (County Sheriff) (с изключение на Дъблин и Корк).
Нотариусите се назначават от председателя на Върховния съд в открито заседание. Нотариусите изпълняват следните основни функции:
Заявления се подават във вид на молба, в която се посочват мястото на пребиваване и професията на молителя, броят на нотариусите в окръга, населението на окръга и обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от нотариус и/или причините за освобождаване на мястото. Молбата трябва да бъде потвърдена с клетвена декларация на молителя, към която се прилага удостоверение за пригодност, подписано обикновено от шестима местни солиситъри и шестима водещи представители на местните делови среди. Молбата се представя на председателя на Върховния съд чрез известие за предложение, което се връчва чрез канцеларията на Върховния съд на секретаря на Камарата на нотариусите в Ирландия (Faculty of Notaries Public in Ireland), секретаря на Правното общество и всички нотариуси, практикуващи в графствата, свързани с кандидата, и в съседните графства.
Обичайната практика е за нотариуси да бъдат назначавани единствено солиситъри. Ако лице, което не е солиситър, кандидатства за нотариус, Правното общество изисква от молителя да поеме задължение пред председателя на Върховния съд гаранция, че няма да се занимава с разпоредителни сделки с недвижими имоти или с правни дейности, които обикновено се извършват от солиситъри. Всички молители, които желаят да бъдат назначени за нотариуси, трябва първо да положат изпит, определен от Камарата на нотариусите в Ирландия.
Въпроси относно текущото възнаграждение на главния държавен адвокат, директора на прокуратурата, съдебните служители и шерифите могат да бъдат
Баристърите са самостоятелно заети лица и приходите им се различават значително.
Солиситърите също могат да бъдат самостоятелно заети лица (като притежават собствена практика) или да са наети от други лица, като техните приходи също се различават значително.
Нотариусите събират такса за всеки заверен документ. Таксите не са уредени нормативно, но нотариусите обикновено ги определят въз основа на отделеното време, извършените пътувания и сумата, която един професионалист би поискал за дадена услуга.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Тези страница предоставя информация за юридическите професии в Гърция.
Прокурорът (eisangelíes) е съдебен орган, който е част от съдебната власт и участва в правораздаването. Прокурорите (eisangeleís) се ползват с функционална и лична независимост.
Към всеки съд, с изключение на районните наказателни съдилища, има прокуратура, която действа като независим съдебен орган. Правомощията ѝ са свързани основно с подготвянето на наказателното производство. Основната функция на прокурора е да образува наказателни производства, да надзирава провежданите разследвания и да обжалва.
В Гърция прокурорите не се специализират в определена област.
Министерството на правосъдието отговаря за общите условия за упражняване на прокурорска дейност.
Не съществува специално посветен на прокурорската професия уебсайт. Информацията, свързана с условията за упражняване на прокурорска дейност, се съхранява от Министерството на правосъдието.
Прокурорът е компетентен да:
а) провежда предварителното разследване;
б) образува наказателното производство;
в) разпитва участващи в производството лица;
г) надзирава правоприлагащите органи във връзка с предотвратяването и съдебното преследване на престъпленията;
д) прави предложения до съдебните съвети и съдилищата;
е) внася протести;
ж) надзирава местата за лишаване от свобода; и да изпълнява други предвидени в закона функции.
Прокурорите подлежат на контрола на съдиите от Върховния съд и на прокурорите от по-висш ранг, според предвиденото в закона.
Правораздаването се извършва от съдилищата, съставени от редови съдии (taktikoí dikastés), които се ползват с функционална и лична независимост.
При изпълнението на задълженията си съдиите (dikastés) се съобразяват само с Конституцията и законите и не са длъжни да се съобразяват с разпоредби, които противоречат на Конституцията.
Редовите съдии подлежат на контрола на съдиите от по-висш ранг и на главния прокурор и заместник-главния прокурор (antieisangeleís) към Върховния съд (Áreios Págos), според предвиденото в закона.
Министерството на правосъдието отговаря за условията за упражняване на съдийска дейност.
Не съществува специално посветен на съдийската професия уебсайт. Информацията, свързана с условията за упражняване на съдийска дейност, се съхранява от Министерството на правосъдието.
В Гърция адвокатите (dikigóroi) са неплатени държавни служители, които не е задължително да се специализират в определена област.
Министерството на правосъдието отговаря за условията за упражняване на адвокатска дейност.
В Гърция има 63 адвокатски колегии (dikigorikoí sýllogoi) – по една по седалището на всеки първоинстанционен съд (protodikeío).
Министерството на правосъдието надзирава всички адвокатски колегии в Гърция.
Бази данни с правна информация
Информацията е достъпна на уебсайта на Събранието на адвокатските колегии, но достъпът е ограничен до членовете на съответната колегия.
В Гърция адвокатите действат и като юрисконсулти (nomikoí sýmvouloi).
Бази данни с правна информация
Информацията е достъпна на уебсайта на Събранието на адвокатските колегии, но достъпът е ограничен до членовете на съответната колегия.
Нотариусите (symvolaiográfoi) са неплатени държавни служители, чието основно задължение е да съставят и съхраняват учредителни или удостоверителни документи или документи, доказващи съдържанието на сделки и изявления, когато съставянето на такива документи е задължително по закон или когато страните желаят да им придадат доказателствена сила на официален документ.
В Гърция нотариусите не се специализират в определена област.
С президентски указ се определя поне по една позиция за нотариус по седалището на всеки районен съд (eirinodikeío).
Министерството на правосъдието отговаря за условията за упражняване на нотариалната дейност.
В Гърция има 9 нотариални камари (symvolaiografikoí sýllogoi), които действат по седалището на всеки апелативен съд (efeteía).
Нотариалните камари се контролират от Министерството на правосъдието.
Информация за нотариусите може да намерите на уебсайта на Нотариалната камара към апелативните съдилища на Атина, Пирея, Егейско море и Додеканезите и на уебсайта на Европейския указател на нотариусите, който функционира под егидата на Съвета на нотариатите на Европейския съюз (CNUE).
Съдебните изпълнители (dikastikoí epimelités) са неплатени държавни служители.
Съдебният изпълнител е отговорен за:
а) връчването на съдебни и извънсъдебни документи;
б) принудителното изпълнение на изпълнителните основания, посочени в член 904, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс, а именно: а) окончателните съдебни решения и решенията на гръцките съдилища, обявени за подлежащи на предварително изпълнение, б) арбитражните споразумения, в) протоколите от заседанията на гръцките съдилища, съдържащи спогодба или определение на съда за разноските, г) нотариалните документи, д) платежните нареждания, издадени от гръцки съдии, и „заповедите за евикция“, е) чуждестранните актове, обявени за изпълняеми, ж) заповедите и актовете, признати по закон за изпълняеми; и
в) изпълнението на други предвидени в закона функции.
Министерството на правосъдието отговаря за условията за упражняване на дейността на съдебните изпълнители.
В Гърция има 8 сдружения на съдебните изпълнители (sýllogoi dikastikón epimelitón).
Министерството на правосъдието отговаря за условията за упражняване на дейността на служителите в гръцките съдилища.
Събрание на адвокатските колегии
Нотариална камара на Атина, Пирея, Егейско море и Додеканезите
Нотариална камара към апелативния съд на Солун
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В Испания юридическа професия е тази, за чието упражняване е необходима специално юридическо образование, тъй като се практикува в сферата на приложение на правото.
В Испания юридическа професия е тази, за чието упражняване е необходима специално юридическо образование, тъй като се практикува в сферата на приложение на правото.
Основните професии за юристи в Испания са прокурор (Fiscales), съдия и магистрати (Jueces and Magistrados), адвокат (Abogados), нотариус, съдебен секретар, служители по вписванията в поземления и търговския регистър и съдебен представител (Procuradores).
Правосъдието, което произтича от народа, се раздава от името на краля от съдии и магистрати, които съставляват съдебната власт. Те са единствените, които могат да раздават правосъдие, като се произнасят с решения и следят за изпълняването на присъдите.
Съдиите и магистратите са независими от другите държавни власти и са единствено подвластни на Конституцията и на закона.
Достъпът до юридическото образование се основава на принципа на способностите и качествата. Процесът на подбор гарантира обективността и прозрачността, равните възможности за достъп на всички граждани, които отговарят на необходимите условия и притежават необходимите качества, както и годността и необходимата професионална подготовка за изпълняването на правораздавателните функции.
Съгласно Органичния закон за съдебната власт съдебната власт се дели на три категории:
В количествено отношение най-много кандидати има за категорията на съдиите, за които Органичният закон за съдебната власт предвижда системата на конкурс между завършили висше юридическо образование и курс в Съдебния институт (Escuela Judicial).
Освен това, в по-редки случаи кариерата в съдебната система може да започне като магистрат (Magistrado) и магистрат във Върховния съд (Magistrado del Tribunal Supremo).
Магистратите във Върховния съд се назначават от Генералния съвет на съдебната власт измежду магистрати с над 15 години стаж, от които 10 като магистрат. 1/5 от магистратите във Върховния съд се назначават измежду адвокати с призната компетентност и минимум 15-годишен опит.
Съдилищата и трибуналите упражняват своята компетентност само в случаите, в които Органичният закон за съдебната власт или друг закон им е предоставил такава.
За да научите повече за различните юрисдикции, вижте „Съдилищата в Испания“.
При упражняването на правораздавателната власт, съдиите и магистрите са независими от всички съдебни органи и от управляващите органи на съдебната власт.
Съдиите и магистрите носят наказателна и гражданска отговорност в случаите и по начина, установен от закона, и дисциплинарна отговорност съгласно постановеното в Органичния закон за съдебната власт.
За допълнителна информация вижте уебсайта на Генерален съвет на съдебната власт.
Прокуратурата (Ministerio Fiscal) е важен орган със собствена юридическа правосубектност и функционална независимост в рамките на съдебната власт, който изпълнява задачите си с помощта на собствени служби, следвайки принципите на единство в действията и йерархична зависимост, като се ръководи в своята дейност от законността и безпристрастието.
Главният прокурор (Fiscal General del Estado) изпълнява длъжността на ръководител на прокуратурата и нейните подразделения на цялата територия на Испания. Той издава необходимите заповеди и инструкции на служителите и на вътрешните органи на тази институция и се занимава главно с управлението и контрола върху работата на прокуратурата.
Прокурорите са държавни служители, подбрани чрез конкурс, като всички са с висше юридическо образование и доктори по право. Те зависят органично от Главната прокуратура (Fiscalía General del Estado) и от съответните прокуратури в автономните области.
Член 124 от Конституцията на Испания от 1978 г. гласи, че „прокуратурата, без да засяга функциите, възложени на други органи, има задачата да извършва дейност в областта на правосъдието в защита на законността на правата на гражданите и на обществените интереси под покровителството на закона, служебно или по молба на заинтересованите лица, да бди за независимостта на съдилищата и да се стреми към задоволяване на социалните интереси“.
Основните ѝ функции са следните:
За допълнителна информация вижте уебсайта на Главна прокуратура.
Съдебните секретариати са висш орган в съдебната административна система. Те са съставени от държавни служители на Министерството на правосъдието, действащи в качеството на орган със собствени правомощия.
Съдебните секретари трябва да притежават диплома по право и да издържат конкурс, след което трябва да преминат обучение в Центъра по правни науки (Centro de Estudios Jurídicos), в който също се влиза след успешното полагане на изпит.
Съдебните секретари са включени в структурата на Министерството на правосъдието, подчинени са на съдебните администратори (Secretario de Gobierno) при висшите съдилища и на практика подлежат на спазването на същите правила за несъвместимост на изпълняване на функциите и забрани като съдиите.
При изпълнението на функциите си съдебните секретари трябва да гарантират, че всички решения на съдиите или съдилищата, за които отговарят, се изпълняват. Те трябва винаги да спазват принципите на законност и безпристрастност, на автономност и независимост при извършването на съдебно заверяване и принципите на единство в действията и йерархична зависимост при изпълнението на всички останали функции.
Съдебните секретари отговарят за документацията и оформянето на преписките. Те трябва да вписват всички съдебни решения в преписките и гарантират също така за правилното протичане на производството и за ръководенето на съдебния персонал. Освен това те отговарят за сътрудничеството с други органи и публични администрации, по-конкретно за организирането на човешките и материалните ресурси и за изготвянето на съдебната статистика.
За повече информация за съдебния персонал в Испания:
Адвокатската професия е свободна и независима професия за предоставяне на услуги на обществото. Адвокатите не са държавни служители и упражняват дейността си при режим на свободна и лоялна конкуренция (член 1 от Статута на испанските адвокати — Estatuto General de la Abogacía Española).
Функцията на адвокатите е преди всичко воденето на защитата на страните във всякакви съдебни процеси, даването на консултации и юридически съвети и представляването на техните клиенти, освен ако закона не предвижда това да бъде извършвано от други професии.
За да се изпълняват функциите на адвокат е необходимо:
Адвокатските хонорари се заплащат според предоставените услуги като фиксирана сума, периодични вноски или хонорари на час. Размерът на хонорарите може да се договори свободно между клиента и адвоката, като се спазва етичният кодекс и не се извършва нелоялна конкуренция.
За допълнителна информация вижте уебсайта Генерален съвет на испанската адвокатура.
Бази данни с правна информация
Да, достъпът е безплатен.
Вижте раздел „Адвокати“.
Нотариусите изпълняват две неразделими роли: те са публични длъжностни лица и професионални юристи, чиято основна публична функция е да удостоверяват частни правни сделки и други извънсъдебни документи; те изготвят тези документи в съответствие с желанието на страните и със закона, който трябва да проверяват и тълкуват, като информират страните за неговите последствия.
Ролята на нотариуса като публично длъжностно лице означава, че съставени или заверени от него (нотариални актове – escrituras publicas; търговски договори – pólizas mercantiles; или заверени копия – testimonios) имат специални съдебни и извънсъдебни правни последици, в зависимост от вида на документа.
Всички аспекти от ролята и задачите на нотариусите в Испания са стриктно уредени (назначават се от Министерството на правосъдието, получават права след издържан конкурс, строго определена бройка, заплащане под формата на такси, определени от правителството, пенсиониране, дисциплинарни мерки). Кариерното развитие се основава на професионалния стаж или на конкурси за нотариуси, организирани от Министерството на правосъдието.
Само завършилите с магистърска или докторска степен по право могат да вземат участие в конкурсите за нотариуси.
Нотариусите са групирани в нотариални камари (Colegios Notariales), по една за всяка автономна област, които се координират от Генералния съвет на нотариусите (Consejo General del Notariado), на който държавата е делегирала определени надзорни правомощия.
Нотариусите зависят непосредствено от Министерството на правосъдието и неговата Главна дирекция на регистрите и нотариусите (Dirección General de los Registros y del Notariado), чиято задача е да инспектира и наблюдава нотариусите.
За допълнителна информация вижте сайта Генерален съвет на нотариусите в Испания.
Поземленият регистър, търговският регистър и регистърът за движимата собственост представляват публични регистри, съдържащи определени права, инструменти или актове с правно действие erga omnes, което позволява да се поддържа презумция, че информацията е законосъобразна, правилна, пълна и достоверна. Това означава, че не са необходими допълнителни гаранции (нотариални актове, обезпечения и т.н.), за да се докаже съществуването на правата. Така се създава по-сигурна и икономична по отношение на разходите система, тъй като се изисква заплащането само на еднократна такса, и се поражда непосредствен и постоянен правен ефект.
Служителите по вписванията в трите регистъра са едновременно публични длъжностни лица и юристи: на своя собствена отговорност те извършват определени публични функции, предоставени им от закона, по-специално в областта на ипотечното, търговското и административното право. В качеството им на публични длъжностни лица по Закона за ипотеките (Ley Hipotecaria), те действат по правомощия, поверени им по силата на административното право.
Държавата определя всички въпроси, свързани с получаване на право на упражняване на професията на нотариус, техния брой, дисциплинарни мерки и условията за пенсиониране. За да станат служители по вписванията, притежаващите магистърска или докторска степен по право трябва да се явят на конкурс, организиран от държавата.
Заплащането им е под формата на такси, определени от държавата.
Служителите по вписванията от трите регистъра са обединени в Националната колегия на служителите по вписванията в Испания (Colegio Nacional de Registradores de España), на която държавата е възложила някои контролни функции при упражняването на професията.
Служителите по вписванията от трите регистъра зависят непосредствено от Министерството на правосъдието и неговата Главна дирекция на регистрите и нотариусите (Dirección General de los Registros y del Notariado), която е отговорна за проверките и наблюдението над регистрите.
Служителите по вписванията в регистрите изпълняват следните функции: класификация на документите, които са подадени за вписване в регистрите, предоставяне на консултации на гражданите по въпроси, свързани с вписването и предоставянето на публичен достъп до вписаните данни, контрол, когато е необходимо, на законния интерес на лицата, които подават молби за достъп до данните и извършване на необходимото за защитата на чувствителни данни.
За допълнителна информация вижте сайта на Националната колегия на служителите по вписванията в Испания.
Правните представители (procuradores) представляват правата и интересите на страните в съда, чрез правомощията, които са им предоставени за тази цел, като обезпечават достоверността в общуването между съда и страните и изпълняват всяко друго задължение, отредено им от закона.
За да упражнява тази професия дадено лице трябва да притежава съответните права (чието придобиване е уредено със Закон 34/2006 от 30 октомври 2006 г. за упражняването на професията на адвокат или правен представител), да е регистрирано в Колегията на правните представители (Colegio de Procuradores), да предостави гаранция и да положи клетва или обещание.
Правните представители функционират под контрола на Колегията на правните представители, чийто управителен съвет отговаря за законосъобразното упражняване на професията.
Услугите на правните представители се заплащат по предварително одобрени от Министерството на правосъдието тарифи.
За допълнителна информация вижте сайта Генерален съвет на правните представители в Испания.
Graduado Social е съветник по трудовоправни въпроси и въпроси, свързани със социалното осигуряване, и може да се явява в съда.
Те могат да се явяват в производства пред първоинстанционни и второинстанционни съдилища и да обжалват съдебни решения. За да се подаде жалба пред Върховния съд обаче е необходимо присъствието на адвокат.
В Испания има над 25 000 такива съветници, които предоставят консултации както на фирми, така и на техните служители.
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА ИСПАНИЯ
ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В ИСПАНИЯ
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА СЪДЕБНИТЕ СЕКРЕТАРИ В ИСПАНИЯ
ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА ИСПАНСКАТА АДВОКАТУРА
ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА ПРАВНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИСПАНИЯ
ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА НОТАРИУСИТЕ В ИСПАНИЯ
НАЦИОНАЛНА КОЛЕГИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА В ИСПАНИЯ
ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИИТЕ НА GRADUADOS SOCIALES В ИСПАНИЯ
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Във Франция професионалните магистрати (magistrats) са професионални съдии и те се подразделят на съдии, които разглеждат съдебни дела, и съдебни служители, които работят за прокуратурата (ministère public или parquet). Съдиите често са наричани „заседаващи съдии“ (magistrats du siège), а прокурорите са известни като „стоящи съдии“ или „съдии, стоящи на паркета“ (т.е. наравно с противната страна) (magistrats du parquet).
Съдиите решават спорове, които са отнесени към тях; ролята на прокуратурата е да представлява обществения интерес и да гарантира правилното прилагане на закона. Правилата, регламентиращи упражняването на магистратската професия, са определени в Постановление (ordonnance) № 58-1270 от 22 декември 1958 г., което има силата на устройствен закон (loi organique) по отношение на статута на съдебната власт. Съгласно член 1 от това постановление магистратите могат да бъдат назначавани на различни етапи от своята кариера като съдии или като прокурори. Това е принципът за обща принадлежност към съдебната власт, който беше препотвърден от Конституционния съвет, по-специално с решението му от 11 август 1993 г. По силата на член 66 от Конституцията всички магистрати са част от съдебната власт, която е пазителка на личните свободи. Съществуват обаче редица различия в техния статут, изразяващи се в това, че съдиите не са организирани в йерархично подчинение на по-висшестоящ орган и се ползват от гаранция за несменяемост, т.е. те не могат да бъдат премествани на нова длъжност без тяхно съгласие. Начинът, по който те се назначават, също се различава: съдиите се назначават със съгласието на Висшия съдебен съвет (Conseil supérieur de la magistrature) или по негово предложение в случай на съдии в Касационния съд, първи председатели на апелативните съдилища и председатели на съдилища; накрая Висшият съдебен съвет има дисциплинарни правомощия по отношение на всички съдии. Прокурорите, от друга страна, се назначават след консултация с Висшия съдебен съвет, като министърът на правосъдието отговаря за издигането на кандидатури и упражняването на дисциплинарни правомощия.
По-голямата част от магистратите се назначават с конкурсен изпит (concours). За да преминат първия конкурсен изпит, на който се допускат студенти, кандидатите трябва да притежават диплома, удостоверяваща, че са завършили поне четиригодишен курс на висше образование, до магистърска степен. Кандидатите, издържали конкурса, се назначават като стажант-съдии (auditeurs de justice) и преминават същото обучение, което се осигурява от Националния институт на правосъдието на Франция (École nationale de la magistrature — ENM). Съществуват също възможности за пряко влизане в магистратската професия. След завършване на обучението в ENM стажант-съдиите се назначават с наредба (décret) към определен съд или прокуратура.
Освен съдебните си функции ръководителите на съдилища (председател и прокурор, или първи председател и главен прокурор, в зависимост от съда) изпълняват и административни функции, например по отношение на разпределение на делата.
Към 1 януари 2018 г. броят на практикуващите съдии беше 8 412, като 7 881 от тях бяха в съдилищата или прокуратурите.
Разпоредбите относно Висшия съдебен съвет (Conseil supérieur de la magistrature — ВСС) са предвидени в член 65 от Конституцията. С конституционния закон от 23 юли 2008 г. беше изменен съставът на Висшия съдебен съвет и неговите правомощия по отношение на назначенията и беше предвидена възможността за сезирането му от частни лица. Понастоящем президентът на републиката вече не е член на ВСС.
Отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите, се оглавява от първия председател на Касационния съд. Освен него то включва петима съдии, един прокурор, един съдия от Върховния административен съд (Conseil d’État), определен от този съд, един адвокат (avocat), както и шест квалифицирани лица, които не са представители нито на законодателната власт, нито на общите съдилища, нито на административните съдилища. Президентът на републиката, председателят на долната камара на парламента (Assemblée nationale) и председателят на Сената назначават по две квалифицирани лица.
Отделението на ВСС, компетентно по отношение на прокурорите, се оглавява от главния прокурор (procureur général) към Касационния съд. Освен него то включва петима прокурори и един съдия, както и един съдия от Върховния административен съд, адвоката и шестте квалифицирани лица, посочени по-горе.
Отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите, прави предложения за назначаване на съдии в Касационния съд, на първите председатели на апелативните съдилища (cours d’appel) и на председателите на окръжните съдилища (tribunaux de grande instance). Останалите съдии се назначават единствено с одобрението на ВСС.
Това отделение на Висшия съдебен съвет действа като дисциплинарен съвет по отношение на съдиите. В това си качество то включва съдията, който е в състава на отделението на ВСС, компетентно по отношение на прокурорите.
Отделението на Висшия съдебен съвет, компетентно по отношение на прокурорите, дава становище относно техните назначения. То дава становище и относно дисциплинарните мерки, които им се налагат. В този случай освен членовете, посочени в член 65, алинея 3, то включва и прокурора, който е в състава на отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите.
Прокурорите са длъжни да защитават интересите на обществото, което представляват, като следят за прилагането на закона.
С изключение на главната прокуратура (parquet général) към Касационния съд, която е отделна, прокуратурите във Франция формират йерархична пирамида под ръководството на министъра на правосъдието. В член 30 от Наказателно-процесуалния кодекс се предвижда, че министърът на правосъдието провежда политиката в областта на наказателното правосъдие, определена от правителството. Той следи за нейното последователно прилагане на територията на страната. За тази цел министърът дава общи указания на прокурорите по отношение на политиката в областта на наказателното правосъдие.
Към всеки окръжен съд (tribunal de grande instance) има прокуратура, ръководена от окръжен прокурор (procureur de la République) и съставена от няколко магистрати, които са му йерархично подчинени. Окръжният прокурор организира дейността на своята служба, като разпределя задачите и отговорностите между помощник-прокурорите (procureurs adjoints), заместник-прокурорите (vice-procureurs) и младши прокурорите (substituts). От своя страна всеки окръжен прокурор изпълнява функциите си под контрола и ръководството на главния прокурор (procureur général).
Въпреки тази йерархична структура прокуратурата се разглежда като неделимо цяло, в рамките на което младши прокурорът не се нуждае от делегиране на права от своя горестоящ, за да изпълнява задачите си, и всяко негово действие задължава прокуратурата като цяло.
Правомощията на прокуратурата са свързани основно с прилагането на наказателното право. Тя ръководи разследванията и предприема или нарежда да се предприемат необходимите действия за преследване на престъпленията. Освен това прокуратурата преценява какви действия следва да се предприемат по наказателните дела (напр. образуване на досъдебно производство (ouverture d’une information judiciaire), предаване на съд (renvoi devant une juridiction de jugement) или прекратяване на производство (classement sans suite). Прокуратурата се явява задължително в съдебното заседание, като прокурорът излага свободно устни съображения (във връзка с фактите, личността на обвиняемия и наказанието), които счита за най-уместни за доброто правораздаване. Освен това прокуратурата отговаря за изпълнението на наказанията.
Прокуратурата отговаря и за защитата на изложени на риск малолетни и непълнолетни лица и има някои функции в областта на гражданското право (свързани например с гражданското състояние в регистрите за ражданията, браковете и смъртните случаи), административното право (например в областта на ресторантьорството, периодичните издания или директния маркетинг) и търговското право (например в областта на производствата по несъстоятелност).
Ролята и правомощията на съдиите са разгледани подробно на страницата за общите съдилища.
С цел да се доближи правораздаването до обществото, за временно назначен непрофесионален съдия (magistrat exerçant à titre temporaire — MTT) може да бъде назначен представител на гражданското общество, който да предоставя временна помощ на правосъдната система съгласно членове 41—10 и следващите от Постановление (ordonnance) № 58-1270 от 22 декември 1958 г., както е изменено, което има силата на устройствен закон (loi organique) за статута на съдебната власт.
Специфична характеристика на тази роля е, че временно назначените непрофесионални съдии могат да изпълняват за определен срок функциите на съдия от окръжен съд, съдия от полицейски съд и/или на член на съд по дела, разглеждани от тричленен съдийски състав в окръжните съдилища, като същевременно продължават да осъществяват професионална дейност, която е съвместима със съдебните им функции.
Увеличеният понастоящем брой на временно назначените непрофесионални съдии е пряка последица от изчезването на създадените първоначално със закон от 9 септември 2002 г. мирови съдилища (juges de proximité) в съответствие с член 15 от Закон № 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век и с Наредба № 2017-683 от 28 април 2017 г.
С Устройствен закон (loi organique) № 2016-1090 от 8 август 2016 г., който влезе в сила на 1 юли 2017 г., се обединяват ролите на местния магистрат и временно назначения непрофесионален съдия (MTT).
Временно назначените непрофесионални съдии се назначават на редовна работа въз основа на заявление (а не на конкурсен изпит).
Условия за получаване на статут на временно назначен непрофесионален съдия
Да притежават френско гражданство, да са на възраст между 35 и 75 години, да се ползват с пълни граждански права, да бъдат почтени, да отговарят на всички национални изисквания за тази служба и да са физически годни да изпълняват възложените им функции, като се вземат предвид всички удобства, които могат да бъдат предоставени на хората с увреждания.
Кандидатите трябва също така да отговарят на едно от следните условия:
Статут на временно назначени непрофесионални съдии
Отделението на Висшия съдебен съвет, компетентно по отношение на съдиите, дава становище относно кандидатите, предложени от министъра на правосъдието.
Временно назначените непрофесионални съдии, назначени с наредба (décret) на президента на републиката, се подчиняват на правилата, уреждащи статута на магистратите.
Те се назначават за срок от пет години, който може да бъде подновен веднъж, и не могат да изпълняват функциите си след навършване на 75-годишна възраст.
Наред със съдебните си функции те могат да извършват професионална дейност, при условие че тя не е включена в списъка на несъвместимите дейности в заявлението.
Функции на временно назначените непрофесионални съдии
Временно назначените непрофесионални съдии изпълняват следните функции:
Обучение на временно назначените непрофесионални съдии
Временно назначените непрофесионални съдии завършват десетдневен курс по теоретично обучение в Националния институт на правосъдието (ENM).
По решение на Висшия съдебен съвет те преминават или изпитателен срок в съда, който е с продължителност между 40 и 80 дни в рамките на шест месеца, или 40-дневно обучение в съда, чийто срок може да бъде намален по изключение с оглед на професионалния им опит.
Възнаграждение на временно назначените непрофесионални съдии
Временно назначените непрофесионални съдии получават възнаграждение за услугите, които са предоставили по време на своето дежурство.
Единичната ставка за дежурство е в размер на 106,28 EUR бруто (според индексния пункт на заплатите в публичния сектор към 1 февруари 2017 г.), при условие че са им възложени най-много 300 дежурства годишно.
Временно назначените непрофесионални съдии не получават пътни надбавки за пътуването от техния дом до съда, към който са назначени.
Създадените през 1806 г. трудови съдилища са първоинстанционни съдилища, специализирани в разглеждането на индивидуални спорове, които възникват между служители или стажанти и работодатели във връзка с техните договори. Съдиите (членовете) на трудовите съдилища са от областта на промишлеността и търговията.
Системата на трудовите съдилища се основава на идеята, че трудовоправните отношения, които са специфични и сложни по своето естество, изискват проверка от съдия, който има опит в такива отношения, независимо дали като служител или като работодател.
Следователно трудовите съдилища трябва да включват равен брой представители на служителите и работодателите (съвместни състави). Членовете на съда се подразделят на две колегии (служители и работодатели) и пет специализирани отделения (в областта на промишлеността, търговията, селското стопанство, други дейности и управлението).
Членовете на тези съдилища са 14 512, като те изпълняват своите функции в 210 трудови съдилище в континентална Франция и отвъдморските територии и разглеждат около 142 500 случая годишно.
Тяхната основна задача е да помирят страните, а при липса на такава възможност да решат споровете между тях.
Метод за назначаване
От 1979 г. насам членовете на трудовите съдилища се избират от техните колеги на всеки пет години, като се провеждат всеобщи преки избори. Като се имат предвид все по-малката избирателна активност и намаляващата вследствие на това легитимност на системата на трудовите съдилища, бяха разгледани нови методи за назначаване на членове на съда.
Съобразно с това, макар с Постановление (ordonnance) № 2016-388 от 31 март 2016 г. да се потвърждава специфичният характер на системата на трудовите съдилища, с него прякото гласуване се замества от назначаване по предложение на синдикалните организации и сдруженията на работодателите след изчисляване на тяхната представителност по време на въведената процедура за измерване на представителността на синдикалните организации и организациите на работодателите.
Понастоящем има общ кръг на назначаване на членове на трудовите съдилища на всеки четири години. Назначаването се извършва чрез съвместно постановление (arrêté) на Министерството на правосъдието и Министерството на труда. Длъжностите, които остават незаети в рамките на мандата, се публикуват като част от допълнителни кръгове за назначаване и се запълват по същата процедура, както и при общите кръгове.
Обучение
Закон № 2015-990 от 6 август 2015 г. относно растежа, активността и равните икономически възможности е насочен към повишаване на професионалния статут на членовете на трудовия съд, по-специално чрез въвеждане на задължително първоначално и продължаващо обучение.
Ето защо членовете на трудовите съдилища преминават задължително първоначално обучение, преди да поемат съдебните си функции, както и продължаващо обучение.
Първоначалното обучение е едно и също както за членовете, представляващи работодателите, така и за тези, които представляват служителите. То е организирано и се предоставя от Националния институт на правосъдието (ENM) и се състои от няколко теоретични и практически модула, с обща продължителност от пет дни. Всеки член на трудов съд, който не успее да завърши първоначалното обучение в рамките на 15 месеца от първия ден на втория месец след назначаването си, се счита за напуснал.
Членовете на трудовите съдилища преминават и през шестседмично продължаващо обучение по време на четиригодишния си мандат. Провеждането на това обучение е отговорност на Министерството на труда.
Правила за поведение
Членовете на трудовите съдилища полагат клетва. Те се подчиняват на правилата за поведение, които се налагат на съдиите: независимост, безпристрастност, достойнство и неподкупност, и трябва да се държат по такъв начин, че да премахнат всяко основателно съмнение в тази връзка. Те също така са обвързани с поверителността на процеса на вземане на решения.
С Наредба № 2016-1948 от 28 декември 2016 г. относно професионалната етика и дисциплинарните процедури за членовете на трудовите съдилища, приета при прилагането на Закон № 2015-990 от 6 август 2015 г. относно растежа, активността и равните икономически възможности, в Трудовия кодекс се въвежда нов член R.1431-3-1, с който на Висшия съвет на членовете на трудовите съдилища (Conseil supérieur de la prud’homie) се поверява задачата да изготвят кодекс на поведение за членовете на съда, който трябва да публикуват.
Кодексът на поведение е одобрен от Висшия съвет на членовете на трудовите съдилища на 26 януари 2018 г.
Статут
Действащите членове на трудовите съдилища се ползват със статут на защитен служител, което означава, че те не могат да бъдат уволнени без предварителното разрешение на инспекцията по труда и имат право да отсъстват в рамките на работното си време.
Такива отсъствия се считат за ефективно работно време и като такива се заплащат от работодателя и са обхванати от системата за социална сигурност. Времето, прекарано на работа в трудовия съд в рамките на работното време, съответно не води до загуба на заплата или обезщетения. Платената от работодателя заплата се възстановява от държавата.
Представители на работодатели и служители в съда, които не попадат в посочената по-горе категория (търсещи работа, пенсионери, членове, които служат в съда извън работното си време), получават възнаграждение за своите дежурства в размер, който се определя с наредба (décret).
Техните пътни разноски също могат да бъдат възстановени.
В цяла континентална Франция, с изключение на Елзас-Мозел (където търговските спорове се разглеждат от отделение на окръжния съд в съответствие с изключение съгласно местното законодателство), има 134 първоинстанционни търговски съдилища, а в отвъдморските територии има девет смесени търговски съдилища.
Търговските съдилища разглеждат спорове между търговци или между търговци и търговски дружества, както и спорове относно търговски сделки.
Съдиите в търговските съдилища (juges consulaires) са търговци или управители на дружества. Следователно те притежават професионален опит в областта на бизнеса.
Понастоящем в търговските съдилища има повече от 3 400 съдии.
Те се избират от своите колеги чрез ежегодна двуетапна изборна процедура.
Съдиите се избират за първоначален срок от две години. След това те могат да бъдат преизбирани за срок от четири години в същия съд или в друг търговски съд, при ограничение от четири мандата, с изключение на напускащия председател, който може да бъде преизбран за пети мандат само като член на състав.
Те полагат клетва и се подчиняват на същия кодекс на поведение като професионалните съдии.
Съдиите заемат тази служба като доброволци. За да я изпълняват, те трябва да бъдат на разположение и да са готови да поемат личен ангажимент, по-специално като участват в задължителното първоначално и продължаващо обучение.
Със Закон 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век се въведе голяма реформа в статута на съдиите в търговските съдилища. По-специално с него бяха преразгледани разпоредбите относно техния кодекс на поведение и дисциплинарни процедури и беше повишен професионалният им статут, като се въведе задължително първоначално и продължаващо обучение, провеждано от Националния институт на правосъдието.
Членовете на съдилищата по социално-осигурителни спорове(tribunaux des affaires de la sécurité sociale) се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд от списък, представен за съответния съд от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване, след представяне на кандидатури от най-представителните търговски и професионални организации.
Със Закона от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век съдилищата по социално-осигурителни спорове се премахват и от 1 януари 2019 г. разглежданите от тях дела се прехвърлят на специално определените окръжни съдилища. Членовете на съдилищата ще разглеждат делата в тях.
Членовете на съдилищата по спорове за нетрудоспособност (tribunaux du contentieux de l’incapacité) се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд, в чийто съдебен район се намират, от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване от списъци, изготвени след представяне на кандидатури от най-представителните търговски и професионални организации.
Със Закона от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век съдилищата по спорове за нетрудоспособност се премахват и 1 януари 2019 г. разглежданите от тях дела се прехвърлят на специално определените окръжни съдилища. Членовете на съдилищата ще разглеждат делата в тях.
Членове на окръжните съдебни състави по социално-осигурителни спорове.
Считано от 1 януари 2019 г. тези членове заседават в окръжни съдебни състави, специално предназначени да разглеждат социално-осигурителни спорове и спорове във връзка със социалното подпомагане.
Те се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд, след консултация с председателя на окръжния съд, от списъци, изготвени за конкретния съд от префекта, след представяне на кандидатури от най-представителните търговски и професионални организации.
Кандидатите трябва да бъдат френски граждани, да са на възраст 23 или повече години, да отговарят на условията за заемане на длъжността член на съдебен състав, да не са признавани за виновни в престъпление съгласно Кодекса за селското стопанство и за морския риболов или Кодекса за социална сигурност и да не са членове на съвет на организация за социална сигурност или взаимно сдружение. Техните задължения за съвместими със задълженията на членовете на трудов съд.
Членовете на съдилищата за непълнолетни (tribunaux pour enfants) се назначават за срок от четири години от министъра на правосъдието от списък с кандидати, представен от първия председател на апелативния съд, от който е част съдът за непълнолетни.
Кандидатите трябва да бъдат френски граждани, трябва да са навършили 30 или повече години и да имат особен интерес във всяко едно отношение към въпросите, засягащи младите хора.
Членовете на съдилищата по дела за земеделска аренда (tribunaux paritaires des baux ruraux) се назначават за срок от шест години от първия председател на апелативния съд от списъци, изготвени за конкретния съд от префекта, след представяне на кандидатури от най-представителните професионални организации или организации на собствениците на земя.
Те включват наемодатели, които не са същевременно наематели, и наематели, които не са същевременно наемодатели, разделени, когато е уместно, на две отделения на съвместен съд, едното от които включва наемодатели и наематели по силата на споразумения за наемане, а другото, наемодатели и наематели по силата на споразумения за съвместна обработка на земя.
Кандидатите трябва да бъдат френски граждани, да са на възраст 26 или повече години, да не са лишени от граждански или професионални права и да са били наемодатели или наематели по силата на споразумение за наем или съвместна обработка на земя в продължение на поне пет години.
Съдебните секретари (greffiers) са специалисти в рамките на съдебното производство, които подпомагат съдиите при изготвянето на съдебни документи и имат задължението да заверяват актовете на съда, когато това се изисква съгласно закона.
Съдебните секретари работят съвместно със съдията, като му помагат в подготвянето и провеждането на делата и при проучването на документите. Съгласно указанията на съдиите те изготвят решения и процесуални документи. Като част от предоставянето на информация и помощни услуги за обществеността, на секретарите може да бъде поверено предоставянето на информация, насоки или помощ на потребителите при изпълнение на съдебни формалности или процедури. На тях могат да бъдат възложени и задължения за професионално обучение.
По-голямата част от функциите на съдебния секретар се упражняват в различни служби на съдилищата. В зависимост от значимостта и организацията на съда, съдебните секретари могат да заемат ръководни позиции като директори или заместник-директори на секретариата на съда или като ръководител на служба.
На 1 януари 2018 г. отдел „Човешки ресурси“ при секретариатите на съда към Министерството на правосъдието e отговарял за 10 931 служители, от които 9 368 са били назначени в съдилищата.
Адвокатите (avocats) са служители на съда и упражняват своята професия като независими, самостоятелно заети лица. Правилата, регламентиращи упражняването на адвокатската професия, са определени основно в Закон № 71-1130 от 31 декември 1971 г., с който се реформират определени съдебни и юридически професии, както и в Наредба (décret) № 91-1197от 27 ноември 1991 г., с която се структурира професията на адвоката. Със Закон № 90-1259 от 31 декември 1990 г. за изменение на закона от 1971 г. и наредбите за неговото прилагане се създаде новата професия на адвоката (avocat), при което бяха обединени съществуващите професии на адвокат (avocat) и правен съветник (conseil juridique). Със Закона от 25 януари 2011 г., с който беше реформирано процесуалното представителство пред апелативните съдилища, на свой ред бяха обединени функциите на адвоката и процесуалния представител в апелативния съд (avoué près les cours d’appel).
При ежедневното упражняване на своята дейност адвокатите изпълняват две функции: първата е да съветват и представляват клиенти в съда (съдебна функция), а втората е да предоставят правен съвет и да изготвят правни инструменти (юридическа функция).
Съгласно раздел 4, параграф 1 от закона от 31 декември 1971 г. адвокатите имат квазимонополно положение по отношение на съдействието и представителството на страните, завеждането на дела и явяването пред съда, съдебните органи и всички дисциплинарни съдилища.
Национално сдружение на адвокатите няма, тъй като те желаят да запазят справедливото представителство на всички адвокатски колегии. Адвокатите във Франция и отвъдморските територии са обединени в 16 адвокатски колегии(barreaux), всяка от които е установена към окръжен съд (tribunal de grande instance), оглавява се от председател (bâtonnier) и се ръководи от адвокатски съвет (conseil de l’ordre), който разглежда всички въпроси, засягащи упражняването на професията, за да гарантира спазването на задълженията на адвокатите, както и да защитава техните права.
Висшият адвокатски съвет (Conseil national des barreaux — ВАС), създаден със Закон от 31 декември 1990 г. (член 15), е орган, осъществяващ дейност в полза на обществото (établissement d’utilité publique), и има статута на юридическо лице; той има за задача да представлява адвокатската професия пред публичните органи и да осигурява хармонизирането на правилата и практиките на професията.
Висшият адвокатски съвет има уебсайт, който предоставя всеобщ безплатен достъп до информация относно организацията на професията, актуални въпроси, свързани с нея, както и указател на всички адвокати, членуващи във френските адвокатски колегии. По-голямата част от големите адвокатски колегии разполагат със собствени уебсайтове, които предоставят свободен и безплатен достъп за всички; техните адреси фигурират в указателя на адвокатските колегии, който е достъпен на уебсайта на ВАС.
ВАС изготвя Национални правила за поведение чрез регулаторни решения, публикувани в Държавен вестник и пряко приложими за адвокати.
Адвокатите към двете върховни съдилища на Франция — Върховния административен съд и Касационния съд, представляват отделна професионална група: те са държавни служители, назначени на длъжност със заповед на министъра на правосъдието, и имат монопол на представителството, когато страните трябва да бъдат представени пред върховните съдилища. Техният статут се урежда основно от постановлението (ordonnance) от 10 септември 1817 г., с което се създава колегията на адвокатите към Върховния административен съд и Касационния съд, Наредба (décret) № 91-1125 от 28 октомври 1991 г. относно условията за достъп до тази професия, както и Наредба (décret) № 2002-76 от 11 януари 2002 г. относно дисциплинарните разпоредби, уреждащи професията.
Адвокатите от върховните съдилища формират независима колегия, начело на която стои председател, подпомаган от 11-членен адвокатски съвет. Този орган изпълнява дисциплинарни и представителни функции, свързани с професията.
По-подробна информация е представена на уебсайта на адвокатската колегия към Върховния административен съд и Касационния съд.
Съществува база данни, поддържана от Висшия адвокатски съвет, в която са включени списъците на адвокатите, членуващи във всяка от адвокатските колегии във Франция.
Достъпът до тази база данни на уебсайта на Висшия адвокатски съвет е безплатен.
Нотариусът (notaire) е държавен служител, който се назначава със заповед (arrêté) на министъра на правосъдието. При все това нотариусите упражняват своята професия свободно и независимо. Правилата, регламентиращи упражняването на тяхната професия, са определени главно в Закона от 25 вантоз (Ventôse), година XI (дата съгласно френския републикански календар); Постановление (ordonnance) № 45-2590 от 2 ноември 1945 г.; Наредба (décret) № 45-0117 от 19 декември 1945 г. относно организацията на професията на нотариус; Наредба (décret) № 73-609 от 5 юли 1973 г. относно професионалната подготовка и условията за достъп до професията на нотариус и Наредба (décret) № 78-262 от 8 март 1978 г., с която се определят тарифите за нотариалните такси.
Професията е организирана в нотариални камари по департаменти (départements) и в съвети на регионално равнище, които отговарят за регулирането и дисциплинарните мерки по отношение на нотариусите в тяхната юрисдикция. Нейният представителен орган пред правителството на национално равнище е Висшият нотариален съвет (Conseil supérieur du notariat).
Освен своята представителна роля пред публичните органи Висшият нотариален съвет има задачата да предотвратява и помирява при спорове от професионален характер между нотариуси от различни регионални съвети. Висшият нотариален съвет има уебсайт с безплатен достъп, на който са представени основните характеристики на професията и е публикуван указател на нотариусите и камарите, както и на съветите по департаменти (départements) и региони.
Нотариусите имат правомощието да издават заверени документи, с изпълнителна сила, без да е необходимо съдебно решение.
Те също така са натоварени с мисията на съветници на физически лица и предприятия, независимо дали във връзка с изготвянето на официални документи или не, и освен основната си дейност могат да участват в управлението на имущество или сделки с недвижими имоти.
Съдебните изпълнители (huissiers de justice) са държавни служители, назначавани със заповед (arrêté) на министъра на правосъдието. При все това те упражняват своята професия свободно и независимо. Правила, регламентиращи упражняването на тяхната професията, са определени главно в закона от 27 декември 1923 г., Постановление (ordonnance) № 45-2592 от 2 ноември 1945 г., Наредба (décret) № 56-222 от 29 февруари 1956 г. и Наредба (décret) № 75-770 от 14 август 1975 г.
Само съдебните изпълнители имат право да връчват съдебни документи и да привеждат в изпълнение съдебни решения, както и документи и актове за принудително изпълнение. Освен това те могат да изготвят констативни протоколи по поръчение на съдилищата или по молба на физически частни лица. Също така наред с основната си дейност те имат възможност да упражняват допълнителните функции на медиатори, управители на имоти или застрахователни агенти, след като предварително са уведомили своята регионална камара на съдебните изпълнители и главния прокурор (procureur général) в апелативния съд за техния район.
Съдебните изпълнители получават възнаграждения по тарифа, включена в Наредба (décret) № 96-1080 от 12 декември 1996 г., за предприетите съдебни действия по граждански и търговски дела в рамките на тяхната компетентност.
Професията се представлява от камари по департаменти (départements) и региони в съдебния район на всеки апелативен съд. Освен това цялата професия се представлява пред публичните органи от национална камара, която регулира споровете между камарите и също така между съдебни изпълнители, които не принадлежат към една и съща регионална камара. Националната камара на съдебните изпълнители разполага с уебсайт с безплатен достъп, на който са представени основните характеристики на професията и е публикуван указател на съдебните изпълнители.
С постановлението (ordonnance) от 2 юни 2016 г. се създава нова професия на съдебен изпълнител (commissaire de justice), която от 1 юли 2022 г. нататък да замени професиите на съдебен изпълнител и съдебен тръжен продавач (commissaire-priseur judiciaire).
С постановлението се определят правила, уреждащи статута на съдебните изпълнители, и се предвижда новата професия да бъде поетапно въведена до 1 юли 2022 г. чрез преходни разпоредби. Тъй като ролите на съдебния изпълнител и съдебния тръжен продавач са частично сходни и се допълват, беше решено настоящата организация на професиите да се рационализира и те да бъдат обединени в една професия на съдебен изпълнител.
Правилата, уреждащи статута на съдебните изпълнители, ще бъдат напълно приложими от 1 юли 2022 г. От 1 юли 2026 г. той изцяло ще замени предишните професии: съдебните изпълнители и съдебните тръжни продавачи, които не са преминали специално обучение, за да бъдат квалифицирани като съдебни изпълнители, ще престанат да практикуват. Считано от 1 януари 2019 г. Националната камара на съдебните изпълнители (Chambre nationale des commissaires de justice) ще замени Националната камара на съдебните изпълнители и съответно Националната камара на съдебните тръжни продавачи, за да се подготви постепенното привеждане в съответствие и след това сливането на двете професии.
Секретарите на търговските съдилища (greffiers de tribunaux de commerce) са държавни служители, чиято основна функция е да подпомагат членовете на търговския съд в съдебните заседания и председателя на този съд при изпълнение на неговите административни задачи. Те ръководят секретариата на съда и следят за правилното поддържане на търговския и дружествен регистър (registre du commerce et des sociétés — RCS), както и други съдебни регистри и документи. Те издават преписи, полагат печата на съда, отговарят за сумите, внесени в деловодството и оформят документи от регистрите и други официални документи в рамките на своята компетентност.
Тази професия се регламентира от членове L.741-1—R.741-1 от Търговския кодекс.
Професията е представена пред държавните органи от Националния съвет на секретарите в търговските съдилища (Conseil national des greffiers des tribunaux de commerce — CNGTC). Този орган осъществява дейности в полза на обществото (établissement d’utilité publique), има статут на юридическо лице и отговаря за защитата на колективните интереси на професията. Той организира първоначалното и продължаващото обучение на съдебните секретари и персонала на секретариата и професионалните изпити, улеснява и надзирава стажовете. По-подробна информация по тези въпроси е представена на уебсайта на Националния съвет на секретарите в търговските съдилища.
Секретари на търговските съдилища (366 Kb)
Секретари на търговските съдилища с трудов договор (366 Kb)
Професията на правен съветник (conseil juridique) беше обединена с тази на адвоката (avocat) със закон № 90-1259 от 31 декември 1990 г.
Адвокатите (juristes), които не практикуват като независими адвокати (avocats), а работят като юрисконсулти към предприятия, не са подчинени на специално професионално регламентиране.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Служителите на органите на съдебната власт са съдебни длъжностни лица, държавни служители и помощен персонал.
Съдиите са съдебни длъжностни лица на щатни длъжности. За съдия може да бъде назначено лице, което е хърватски гражданин.
За съдия в общински (районен) съд (općinski sud), търговски съд (trgovački sud) или административен съд (upravni sud) може да бъде назначено лице, което е завършило Държавното училище за съдебни кадри (Državna škola za pravosudne dužnosnike) или което вече изпълнява функциите на съдия.
За съдия в жупанийски (окръжен) съд (županijski sud) може да бъде назначено лице, което е работило като съдебно длъжностно лице в продължение на поне 10 години.
За съдия във Висшия съд за простъпки на Република Хърватия (Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske), Висшия търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud Republike Hrvatske) и Висшия административен съд на Република Хърватия (Visoki upravni sud Republike Hrvatske) може да бъде назначено лице, което е работило като съдебно длъжностно лице в продължение на поне 12 години.
За назначаване като съдия във Върховния съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske) се изисква лицето да е работило в продължение на поне 15 години като съдебно длъжностно лице, адвокат, нотариус или университетски професор по право (в последния случай за професионален опит се счита съответният опит след полагането на изпита пред адвокатската колегия) или да е уважаван юрист, който е положил успешно националния изпит пред адвокатската колегия, има професионален опит от поне 20 години и се е доказал чрез своята работа и своите професионални и академични трудове в определена област на правото.
Закон за съдилищата (Zakon o sudovima)
Закон за Държавния съдебен съвет (Zakon o Državnom sudbenom vijeću)
Закон за възнагражденията на съдиите и другите съдебни кадри (Zakon o plaćama sudaca i drugih pravosudnih dužnosnika)
Броят на съдебните държавни служители и на помощния персонал, който е необходим за изпълнението на професионални, канцеларски и технически задачи, се определя от министъра на правосъдието.
Назначаването на държавни служители и помощен персонал в съдилищата, стажовете, процедурата, начинът и програмата за полагане на специализирания държавен изпит, възнаграждението и други права, задължения и отговорности, свързани с тяхната работа, както и отговорността за професионални нарушения, са уредени с наредбите за държавните служители и помощния персонал, както и от общите трудови наредби.
Свободни длъжности в съдилищата могат да се попълват само с одобрението на министъра на правосъдието.
При наемането на съдебни държавни служители и помощен персонал в даден съд трябва да се отчита представителството на лица, принадлежащи към националните малцинства.
Наредбите относно образователните изисквания за съдебните държавни служители и помощния персонал се приемат от министъра на правосъдието.
Съдебни съветници (sudski savjetnici; ед.ч. sudski savjetnik), старши съдебни съветници (viši sudski savjetnici; ед.ч. viši sudski savjetnik) и специализирани старши съдебни съветници (viši sudski savjetnici — specijalisti; ед.ч. viši sudski savjetnik — specijalist)
Функциите на съдебен съветник може да изпълнява лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“ и успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността старши съдебен съветник или съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне две години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне пет години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността специализиран старши съдебен съветник може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне четири години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне осем години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността старши съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне четири години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне осем години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността специализиран старши съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне шест години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне десет години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
Съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните старши съдебни съветници участват в съдебните процеси и имат право да водят самостоятелно някои съдебни производства, да преценяват доказателства и да установяват факти. След провеждане на производството те представят проект за решение на съдията, който е в основата на неговото решение, и публикуват приетото решение с разрешението на съдията.
Съгласно приложимите разпоредби на Закона за съдилищата съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните старши съдебни съветници имат право да водят производства и да предлагат проекторешения, както следва:
Съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните съдебни съветници имат право да действат и да вземат решения, по-специално в производства, за които това е предвидено в специален законодателен акт.
В производства на втора инстанция и производствата, свързани с извънредни средства за правна защита, съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните съдебни съветници докладват за хода на делото и изготвят проекторешението.
Всяка година Министерство на правосъдието определя броя на местата за стажанти в съдилищата в съответствие с финансирането, определено за целта в националния бюджет.
Условията за наемане на стажант-съдии в съдилищата, редът за уреждане на процедурата, продължителността на стажовете и мерките по тяхната организация са уредени с отделен закон.
Към персонала на съдилищата могат да бъдат включени също така служители, които са завършили съответно професионално обучение или бакалавърска или магистърска университетска учебна програма и притежават нужния професионален опит в области като дефектология, социология, образование, икономика, счетоводство и финанси или друга подходяща област.
Сътрудниците-експерти и помощник-експертите (stručni pomoćnici; ед, ч. stručni pomoćnikпомагат на съдиите в работата по дела, за които са необходими експертни познания.
Непрофесионалните съдии са хърватски граждани, които участват в съдебни процеси по конкретни производства и които не изпълняват като обичайно занимание функцията на съдия. По-скоро като членове на съдебната палата те са равнопоставени на съдиите, когато трябва да се произнесат по въпроси, по които трябва да се приеме решение в рамките на наказателно производство.
Като непрофесионален съдия може да бъде назначен пълнолетен хърватски гражданин, който отговаря на условията за заемането на тази длъжност.
Непрофесионалните съдии се назначават с мандат от четири години и в края на този период могат да бъдат преназначавани.
Непрофесионалните съдии в общински (районни) и жупанийски (окръжни) съдилища се назначават от окръжния съвет (županijska skupština) или — в случая на Загреб — от Градския съвет на Загреб (Gradska skupština Grada Zagreba) по предложение на общинския или градския съвет, синдикални организации, организации на работодатели и Стопанската камара.
Преди назначаването на непрофесионалните съдии е необходимо председателят на съответния съд да даде становището си относно предложените кандидати.
Съд с повече от 15 съдии трябва да има директор на съдебната администрация.
Директорът на съдебната администрация помага на председателя на съда със задачите на съдебната администрация, по-специално като:
Директорът на съдебната администрация отчита своята работа пред председателя на съда.
За длъжността директор на съдебната администрация може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“ или образователно-квалификационна степен по икономика и което има поне петгодишен опит на подобна длъжност.
Съдът има говорител.
Говорителят на съда е съдия, съдебен съветник или лице, определено от председателя на съда в годишния работен график.
Председателят на жупанийски (окръжен) съд може да определи един от съдиите от съответния съд да бъде говорител както на този съд, така и на общинските (районните) съдилища, които попадат в рамките на неговата компетентност. Може да бъде назначен и заместник-говорител.
Говорителят на съда предоставя информация за работата на съда в съответствие със Закона за съдилищата, Процедурния правилник на съда (Sudski poslovnik) и Закона за свобода на информацията (Zakon o pravu na pristup informacijama).
За главен прокурор на Република Хърватия (Glavni državni odvjetnik Republike Hrvatske) може да бъде назначено лице, което отговаря на общите и специфичните условия, за да бъде назначено за заместникглавен прокурор на Република Хърватия (zamjenik Glavnog državnog odvjetnika Republike Hrvatske).
За жупанийски (окръжни) прокурори (županijski državni odvjetnici) се назначават прокурори, заместник-главни прокурори, заместници в специализирана прокуратура и заместник-жупанийски (окръжни) прокурори, които са заемали длъжността заместник-жупанийски (окръжен) прокурор в продължение на поне две години.
Жупанийските (окръжните) прокурори се назначават от Прокурорския съвет (Državnoodvjetničko vijeće) с мандат от четири години по предложение на главния прокурор на Република Хърватия и след изготвянето на становище от колективния орган на прокуратурата на Република Хърватия (Kolegij Državnog odvjetništva Republike Hrvatske).
За общински (районни) прокурори (općinski državni odvjetnici) се назначават прокурори и заместник-прокурори.
Общинските (районните) прокурори се назначават от Съвета с мандат от четири години по предложение на главния прокурор на Република Хърватия и след изготвянето на становище от колективния орган на прокуратурата на Република Хърватия и от жупанийския (окръжния) прокурор.
Заместник-прокурорите се назначават по начин, при условията и чрез процедура, предназначена да гарантира, че притежават експертен опит, независимост и достойнство да заемат длъжността прокурор.
За заместник-прокурор може да бъде назначен хърватски гражданин, който успешно е положил националния изпит пред адвокатската колегия и отговаря на конкретните условия, определени в Закона за Прокурорския съвет (Zakon o državnoodvjetničkom vijeću).
За заместник-общински (районен) прокурор може да бъде назначено лице, завършило Държавното училище за съдебни кадри.
За заместник-жупанийски (окръжен) прокурор може да бъде назначено лице, което е заемало съдебна длъжност в продължение на поне 10 години.
За назначаване като заместник-главен прокурор на Република Хърватия се изисква лицето да е заемало в продължение на поне 15 години съдебна длъжност в орган на съдебната власт или да е работило през този период като адвокат, нотариус или университетски професор по право (в последния случай за професионален опит се счита съответният опит след полагането на изпита пред адвокатската колегия), или да е уважаван юрист, който е положил успешно националния изпит пред адвокатската колегия, има професионален опит от поне 20 години и се е доказал чрез своята работа и своите професионални и академични трудове в определена област на правото.
За да може дадено лице да бъде назначено за заместник-прокурор в по-висшестояща прокуратура, както и за да отговаря на определените в закона условия, в последната му е оценка най-малко трябва да е посочено, че »изпълнява успешно задълженията си«.
Един или повече заместник-прокурори се назначават в прокуратурата и изпълняват задълженията си за постоянно.
Прокурорите и заместник-прокурорите трябва да се държат по такъв начин, че да не накърняват собствената си репутация, да не дискредитират прокуратурата или пораждат каквито и да било съмнения относно своята безпристрастност или автономност и относно независимостта на прокуратурата.
Когато прокурорите и заместник-прокурорите изпълняват представителни функции и при отношенията им с държавни органи и правни субекти, те са задължени да спазват принципите на законност, професионализъм и безпристрастност, като същевременно спазват сроковете за конкретните производства и следват правилата относно отдаване на приоритет при разглеждане на делата.
Когато прокурорите и заместник-прокурорите се явяват в производство пред съд или административен орган, те трябва да зачитат и пазят достойнството на съответния съд или орган, своето лично достойнство и достойнството на прокуратурата.
Прокурорите и заместник-прокурорите трябва да запазят поверителността на всички данни и други сведения, отнасящи се до личния и семейния живот на страните и други лица, които са получили при изпълнение на своите задължения и които не са класифицирани в законодателството като служебна тайна, ако това не представлява престъпление, и трябва да запазят в тайна всички данни, които не са публично достояние.
Прокурорите и заместник-прокурорите не трябва да принадлежат към никоя политическа партия или да участват в политиката.
Главният прокурор на Република Хърватия, заместник-главният прокурор на Република Хърватия, прокурорите и заместник-прокурорите не могат да бъдат подвеждани под отговорност за което и да е правно становище, изразено по дело, което им е възложено, освен в случаите когато е нарушен законът и е извършено престъпление.
Съветниците на прокурор, висшите съветници на прокурор (viši državnoodvjetnički savjetnici) и специализираните висши съветници на прокурор (viši državnoodvjetnički savjetnici – specijalisti) подпомагат прокурора и неговия заместник в работата им, изготвят проекторешения, вписват доклади, становища и волеизявления от физически лица, изпълняват други специализирани задачи, предвидени в закона и подзаконовите актове, независимо или под надзор, и в съответствие с указанията на прокурора и неговия заместник.
В отделите за престъпления към прокуратурите те могат да предявяват обвинения по реда на наказателно производство за престъпления, които се наказват с глоба или лишаване от свобода до пет години.
В гражданските и административните отдели на прокуратурата те могат да се явят пред съдилища и административни и други органи въз основа на специално пълномощно, издадено от компетентния прокурор, както следва:
Службата за борба с корупцията и организираната престъпност е специализирана прокуратура, която обхваща цяла Хърватия и се занимава с престъпления, свързани с корупция и организирана престъпност.
Служба за борба с корупцията и организираната престъпност
Gajeva 30a
10 000 Zagreb
тел.: +385 4591 874
факс: + 385 1 4591 878
ел. поща: tajnistvo@uskok.dorh.hr
Закон за Службата за борба с корупцията и организираната престъпност (Zakon o Uredu za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta)
Работата на USKOK се ръководи от директор, който се назначава от главния прокурор след изготвянето на становище от министъра, отговарящ за правосъдието, и от колективния орган на прокуратурата на Република Хърватия. Директорът се назначава за мандат от четири години и може да бъде преназначен на тази длъжност.
Професионалната дейност, основана на юридическата професия, представлява независима и самостоятелна услуга, с която се предоставя правна помощ на физически и юридически лица, така че те да могат да упражняват и защитават своите права и законни интереси.
Адвокатите могат да предлагат всякакви видове правна помощ.
По-специално те могат да предоставят правен съвет, да изготвят документи (договори, завещания, волеизявления и др.) и да съставят искови молби, жалби, молби, искания, заявления, извънредни средства за правна защита и други процесуални документи, както и да представляват своите клиенти.
Те могат да водят своята адвокатска практика самостоятелно, в съвместна кантора или в правна кантора и трябва да се въздържат от извършване на дейности, които са несъвместими с репутацията и независимостта на адвоката.
Адвокатите трябва да запазят поверителния характер на цялата информация, която им е предоставена от техните клиенти, и всички данни, които са станали тяхно достояние по друг начин, докато ги представляват. Поверителността е задължителна и за всички лица, които работят или са работили в правната кантора.
Адвокатът има право на хонорар за правни услуги и на възстановяване на всички разходи, направени във връзка с извършената работа, съгласно тарифата, определена от Хърватската адвокатска колегия (Hrvatska odvjetnička komora) и одобрена от министъра на правосъдието.
Когато адвокат предоставя служебна защита, размерът на хонорара за такава работа се определя от Министерството на правосъдието.
Ответник може да бъде представляван пред жупанийски (окръжен) съд (županijski sud) само от адвокат, което означава, че служебна защита или защита, която се заплаща от държавата, в наказателно производство за престъпление, което се наказва с дългосрочно лишаване от свобода, може да се предоставя единствено от адвокат с най-малко осем годишен опит като адвокат или длъжностно лице в орган на съдебната власт.
При извършване на дадена услуга адвокатите трябва да издадат на своите клиенти фактура. В случай на анулиране или отмяна на пълномощното адвокатът издава фактура в рамките на 30 дни от деня, в който пълномощното е било анулирано или отменено.
Адвокатите са длъжни да се присъединят към Хърватската адвокатска колегия, която е самостоятелна и независима организация и функционира като юридическо лице. Хърватската адвокатска колегия представлява професионалната дейност, основана на юридическата професия, в Република Хърватия като цяло.
Кандидатът придобива правото да работи като адвокат в Република Хърватия, след като бъде вписан в списъка на адвокатите.
Хърватска адвокатска колегия
Koturaška 53/II
10 000 Zagreb
тел.: +385 1 6165 200
факс: +385 1 6170 686
mailto:hok-cba@hok-cba.hr
http://www.hok-cba.hr/
Закон за юридическата професия
Нотариусите са лица, ползващи се с обществено доверие, които се назначават от министъра на правосъдието след конкурс, проведен от Хърватската нотариална камара (Hrvatska javnobilježnička komora).
Те са квалифицирани юристи, които са положили успешно националния изпит пред адвокатската колегия и държавния изпит за нотариалната професия, притежават необходимия опит и са самостоятелни и независими доставчици на обществена услуга и безпристрастни експерти, които се наемат от клиенти.
Нотариусите са упълномощени:
Фактът, че страните не могат да променят юрисдикцията на съда в производства по дела за уреждане на наследство, означава, че те не могат да избират нотариус като назначен от съда довереник.
Когато нотариус представлява страна пред съд или друг публичен орган, той има правата и задълженията на адвокат.
Нотариусите не трябва да отказват да изпълняват служебни задължения, освен ако нямат основателна причина, и трябва да пазят в тайна информацията, която получават при изпълнение на работата си.
Нотариусите имат право на нотариални такси и възстановяване на разходите за извършване на официални действия в рамките на тяхната компетентност в съответствие с Правилника за временната тарифа на нотариусите (Pravilnik o privremenoj javnobilježničkoj tarifi), Правилника за възнагражденията и възстановяването на разходите на нотариусите, действащи като назначени от съда довереници в производство по дела за уреждане на наследство (Pravilnik o visini nagrade i naknade troškova javnog bilježnika kao povjerenika suda u ostavinskom postupku) и Правилника за възнагражденията и възстановяването на разходите на нотариусите в изпълнителното производство (Pravilnik o nagradama i naknadi troškova javnih bilježnika u ovršnom postupku).
В Република Хърватия нотариусите трябва да се присъединят към Хърватската нотариална камара.
Работата на нотариусите се надзирава от Хърватската нотариална камара и Министерството на правосъдието, в рамките на съответните им области на компетентност.
Работата на нотариус като назначен от съда довереник в производство по дела за уреждане на наследство се надзирава от съда, който го е назначил.
Хърватска нотариална камара
Koturaška 34/II
10 000 Zagreb
тел.: +385 1 4556 566
факс: +385 1 4551 544
ел. поща: hjk@hjk.hr
http://www.hjk.hr/Uredi
Закон за нотариуситеZakon o javnom bilježništvu)
Закон за нотариалните такси (Zakon o javnobilježničkim pristojbama)
Съдебната академия е независима публична институция, която осигурява първоначално образование и обучение за кандидати по отношение на това как да изпълняват съдебните си задължения по самостоятелен, отговорен и независим начин; професионално образование за стажанти, съветници в органите на съдебната власт и други съдебни служители, както и повишаване на квалификацията на съдебните длъжностни лица. Академията се ръководи от директор и се управлява от Управителен съвет, който се състои от деветима членове. Преподавателският състав на Академията е квалифициран персонал, съставен от съдии, прокурори и заместник-прокурори, преподаватели в сферата на висшето образование, а при необходимост и други професии.
Академията активно насърчава международното сътрудничество и участва в проекти на Европейския съюз като бенефициер или участник. Тези проекти са предназначени за укрепване на Академията като институция и за гарантиране на професионалното развитие на нейните целеви групи.
Закон за съдебната академия (Zakon o Pravosudnoj akademiji)
Държавният съдебен съвет е автономен и независим орган, който гарантира автономността и независимостта на съдебната власт в Република Хърватия. В съответствие с конституцията и по закон той взема самостоятелно решения относно назначаването, повишаването, прехвърлянето, освобождаването и дисциплинарната отговорност на съдиите и председателите на съдилища, като това не важи единствено за председателя на Върховния съд на Република Хърватия. Държавният съдебен съвет има 11 членове, от които седем са съдии, двама са университетски професори по право и двама са членове на парламента, единият от които трябва да бъде от опозицията.
Прокурорският съвет е автономен и независим орган, който гарантира автономността и независимостта на прокурорите в Република Хърватия.
Той е отговорен за назначаването и освобождаването на заместник-прокурори и жупанийски (окръжни) и общински (районни) прокурори, провеждането на производства и произнасяне относно дисциплинарната отговорност на заместник-прокурорите, прехвърлянето на заместник-прокурорите, управлението и проверката на декларациите за активи на прокурорите и заместник-прокурорите и извършването на други задачи в съответствие със закона.
Той се състои от 11 членове, от които седем са заместник-прокурори, двама са университетски професори по право и двама са членове на парламента, единият от които трябва да бъде от опозицията.
Членовете на Прокурорския съвет се избират с мандат от четири години и не могат да заемат два последователни мандата.
Закон за прокурорския съвет (Zakon o Državnoodvjetničkom vijeću)
Създаването, организацията и компетентността на Конституционния съд са определени в Конституцията на Република Хърватия (Ustava Republike Hrvatske) и конституционния закон за Конституционния съд на Република Хърватия (Ustavni zakon o Ustavnom sudu Republike Hrvatske).
Конституционният съд на република Хърватия се състои от 13 съдии, които се избират от хърватския парламент, с мнозинство от две трети от общия брой на народните представители, от редовете на видни правни експерти, особено съдии, прокурори, адвокати и университетски професори по право, по начина и чрез процедурата, предвидени в конституционния закон. Мандатът на съдия от Конституционния съд продължава осем години и се удължава с до шест месеца в изключителни случаи, ако изтича преди назначаването или встъпването в длъжност на нов съдия. Процедурата за набиране на кандидатури от бъдещи съдии на Конституционния съд и предлагане на кандидатите за избор от хърватския парламент се провежда от парламентарната комисия, отговаряща за конституционните въпроси. Конституционният съд на Република Хърватия избира председател на съда с мандат от четири години.
В конституционния закон за Конституционния съд на Република Хърватия се определят условията и процедурата за избор на съдии от Конституционния съд и прекратяването на техния мандат, условията и сроковете за образуване на производство за проверка на съвместимостта на даден закон с Конституцията и съвместимостта на други разпоредби с Конституцията и закона, процедурата и правните последици от решенията на съда, защитата на правата на човека и основните свободи, гарантирани от Конституцията, и други въпроси, важни за изпълнението на задълженията и работата на Конституционния съд.
Конституционният съд гарантира спазването и прилагането на Конституцията на Република Хърватия и основава действията си на разпоредбите на Конституцията и конституционния закон за Конституционния съд на Република Хърватия.
Конституционният съд е независим от всички държавни органи и самостоятелно решава как да използва предвиденото за него в националния бюджет финансиране в съответствие с годишния си бюджет и закона, така че да гарантира своята дейност. Вътрешната организация на Конституционния съд се урежда от Процедурния правилник на Конституционния съд на Република Хърватия. Работата на Конституционния съд е публична и съдиите в състава му, подобно на членовете на хърватския парламент, се ползват с имунитет.
Конституционен съд на Република Хърватия
Trg Svetoga Marka 4
10000 Zagreb
тел.: +385 1 640 02 50
Факс: +385 1 455 10 55
ел. поща: Ustavni_sud@usud.hr
https://www.usud.hr/
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница ви предоставя преглед на юридическите професии в Италия.
Основните юридически професии в Италия са: магистрати (magistrati), включващи съдии (giudici) и служители на прокуратурата (pubblici ministeri), адвокати и нотариуси.
Системата, съгласно която съдиите и служителите на прокуратурата изпълняват своите правораздавателни функции, е посочена в Конституцията.
Правораздаването се осъществява в името на народа. Съдиите се подчиняват единствено на закона (член 101 от Конституцията).
Системата, съгласно която съдиите изпълняват своите правораздавателни функции, е определена и уредена от законите за съдебната система.
Не могат да бъдат създавани „извънредни“ или „специални“ съдилища, а само специални камари към обикновените съдилища. Законът определя как и кога обществото може да вземе пряко участие в правораздаването.
Достъпът до съдебната система се осъществява чрез публичен конкурс. Въпреки това могат да бъдат назначавани почетни съдии, които да изпълняват всички функции на даден редови съдия.
Съдебната система е автономен орган, независим от всяка от другите власти (член 104 от Конституцията).
Тази независимост се поддържа от Висшия съдебен съвет (Consiglio Superiore della Magistratura) — самоуправляващ се орган, който отговаря за назначенията в съдебната система, разпределянето на задължения и прехвърлянията, за повишенията и дисциплинарните мерки (член 105 от Конституцията).
Единствената разлика между съдиите е естеството на работата им.
Тяхното назначение е постоянно и те не могат да бъдат освобождавани или отстранявани без съответно решение от страна на Висшия съдебен съвет съгласно законите за съдебната власт и гаранциите, предвидени в тях, или без съгласието на съответния съдия.
В Конституцията също така са залегнали принципите на независимост и автономност на прокуратурата (член 107).
В член 112 се определя принципът на задължително наказателно преследване на престъпления: след като компетентният прокурор бъде информиран за престъпление, той трябва да проведе разследване и да представи резултатите от разследването на съдия за оценка, заедно със съответните искания. Задължението да се образува наказателно производство спомага за гарантирането на независимостта на прокуратурата при изпълнението на работата ѝ, като също така е в основата на равенството на всички хора пред закона.
Службите на прокуратурата са обособени към Касационния съд, апелативните съдилища, съдилищата с обща компетентност и съдилищата за непълнолетни закононарушители.
Прокуратурата участва във всички наказателни производства и действа от името на държавата. Служители на прокуратурата участват в граждански производства, когато това е предвидено в закона (напр. при някои семейни спорове, дела, включващи недееспособни лица и т.н.).
В съдебните деловодства и секретариатите на прокуратурите се назначават административни служители от различни категории (ръководители, длъжностни лица, съдебни чиновници, счетоводители, заместници и т.н.), които се наемат чрез публични конкурси с провеждане на изпити и са признати за държавни служители, за които се прилага национален колективен трудов договор за министерствата.
Те се наемат от отдел „Съдебна организация, персонал и услуги“ на Министерството на правосъдието
(Dipartimento dell’organizzazione giudiziaria, del personale e dei servizi) и изпълняват административни задачи, свързани с воденето на регистри и преписки, и подпомагат съдилищата и прокуратурите във всички видове производства.
Генерална дирекция „Персонал и обучение“ на Министерството на правосъдието (Direzione Generale del Personale e della Formazione) отговаря за тяхното обучение.
Адвокатът е независим професионалист, чиято задача е да представлява и подпомага клиентите си, които могат да бъдат физически лица, дружества или държавни органи, пред граждански, наказателни или административни съдилища.
Адвокатът защитава клиенти въз основа на споразумение за представителство и заплащане на такса.
Към всеки съд има съвет, съставен от местни адвокати (Consiglio dell'ordine).
На национално равнище съществува Национален адвокатски съвет (Consiglio Nazionale Forense).
Със Закон № 247 от 31 декември 2012 г. бяха въведени нови разпоредби, уреждащи юридическата професия.
Нотариусът е независим професионалист, който упражнява публична функция: задачата на нотариусите е да заверяват актове, подписани в тяхно присъствие.
Професията на нотариуса се урежда от Закон № 89 от 16 февруари 1913 г. за нотариалната дейност и нотариалните архиви.
Националният орган е Националният съвет на нотариусите (Consiglio Nazionale del Notariato).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В Кипър няма сродни професии, като например професията на нотариус. Всичко, свързано с правни въпроси, е от юридическо естество и единствено членовете на Адвокатската колегия на Кипър (Pankýprios Dikigorikós Sýllogos) имат право да практикуват съгласно приложимите закони. Естествено пенсионирани адвокати могат да продължат да работят като вътрешни консултанти по правни въпроси както в съществуващи адвокатски кантори, така и в други организации.
Една професия, която може да се смята за сродна, е професията на адвокатски сътрудник (dikigorikoí ypálliloi), като спрямо нея се прилага отделно законодателство. Лицата, които желаят да станат адвокатски сътрудници, трябва да са завършили средно образование, да са работили поне 6 последователни месеца в адвокатска кантора и да са с безупречна репутация, като за тази длъжност се подава заявление до секретаря (Protokollitís) на районния съд (Eparchiakó Dikastírio), в чийто район се намира адвокатската кантора, в която работи кандидатът.
Обща информация
Освен че разполага с правоспособност като юридически съветник на държавата, главният прокурор (Genikós Eisangeléas) на републиката е също така и ръководител на Правното ведомство (Nomikí Ypiresía) и изпълнява длъжността директор на прокуратурата (Ypéfthynos tis Ypiresías Diacheírisis Poinikón Ypothéseon).
В Правното ведомство на републиката, което се ръководи от главния прокурор, работят адвокати, някои от които са специализирали в областта на наказателното право и водят дела, гледани от съдилищата по наказателни дела (Kakourgiodikeía). Всички дела се свеждат до знанието на главния прокурор и той издава съответните насоки.
Освен длъжностните лица в Правното ведомство, лицата, които работят за полицейските служби на Кипър (Astynomikí Dýnami Kýprou) и притежават диплома по право и квалификация да упражняват юридическа професия, също изпълняват длъжността прокурор. Макар че са полицейски служители, тези лица докладват и носят отговорност пред главния прокурор, когато изпълняват длъжността прокурор. Главният прокурор притежава същите правомощия по отношение на извършваната от тези лица дейност, каквито той има по отношение на дейността, извършвана от адвокатите на Правното ведомство.
В изключителни случаи главният прокурор притежава правомощия да делегира конкретни дела на практикуващи адвокати с утвърдена репутация.
Роля и задължения на прокурорите
Службите на прокуратурата (Katigoroúsa Archí) към районните съдилища по наказателни дела се ръководят от адвокати (юристи), които работят в прокурорските отдели на полицията, като това естествено не изключва възможността на длъжностни лица от Правното ведомство да бъде възложено да извършват тази дейност по определени производства. Службите на прокуратурата към съдилищата по наказателни дела се ръководят от адвокати, работещи в Правното ведомство. Независимо от това кой ръководи службите на прокуратурата, всички тези органи попадат в обхвата на компетентността на главния прокурор, който може да се намеси във всеки един момент и в отделни случаи може да прекратява производства по наказателни дела.
Правното ведомство се ръководи от главния прокурор, подпомаган от заместник-главния прокурор (Voithós Genikós Eisangeléas), следвани от прокурорите на републиката (Eisangeleís tis Dimokratías), висши адвокати на републиката (Anóteroi Dikigóroi tis Dimokratías) и адвокати на републиката (Dikigóroi tis Dimokratías). Един от прокурорите на републиката ръководи наказателната колегия (Poinikó Tmíma) и също така докладва пред главния прокурор.
Системата на изслушване е със състезателен характер. Прокуратурата представя своите доказателства, а призованите от нея свидетели се подлагат на разпит, кръстосан разпит и повторен разпит. След като всички свидетели са били призовани от прокуратурата, съдът следва да се произнесе дали прокуратурата е представила достатъчно доказателства за започване на съдебно производство. Ако това е така, обвиняемият се призовава да представи защита и съдът го уведомява, че може да призове свои свидетели и да даде показания под клетва, при което както свидетелите на обвиняемия, така и обвиняемият се подлагат на кръстосан разпит от прокуратурата. В противен случай обвиняемият може да направи изявление от подсъдимата скамейка, без да полага клетва, и тогава той не се подлага на кръстосан разпит.
Съдът се произнася с решение в края на съдебното заседание. В случай на оправдателна присъда обвиняемият се обявява за невиновен и се освобождава. В случай на осъдителна присъда на защитата се предоставя възможност да иска намаляване на присъдата, като след приключване на производството съдът постановява съответната присъда.
Съдебната система в Кипър има много ясна структура.
Върховният съд е създаден на основание разпоредбите на Закона за организация на правосъдието (други разпоредби) от 1964 г. (O perí Aponomís tis Dikaiosínis (Poikílai Diatáxeis) Nómos tou 1964) [Закон 33/1964], след като председателите на Върховния съд и Върховния конституционен съд (Anótato Syntagmatikó Dikastírio) подават оставки, което на свой ред е довело по същество до закриване на въпросните две съдилища, тъй като представителите на турската общност в различните органи на държавата не са присъствали и не дали съгласието си за необходимите решения.
Членовете на Върховния съд се назначават от президента на Република Кипър. Понастоящем броят на членовете е 13, като един от тях е назначен за председател. За членове на Върховния съд могат да бъдат назначавани лица с безупречна репутация, които имат най-малко 12 години юридически стаж.
Съдът по наказателни дела е върховният наказателен съд в републиката, който разглежда дела като първа инстанция, и в състава му влизат трима съдии (председател (Próedros), висш съдия от районен съд (Anóteros Eparchiakós Dikastís) и съдия от районен съд (Eparchiakós Dikastís). Върховният съд назначава членовете на Съда по наказателни дела с мандат от две години, като те се избират съответно измежду председателите на районните съдилища, висшите съдии от районните съдилища и съдиите от районните съдилища).
Във всеки от районите на Република Кипър има районен съд с обща компетентност, естествено с изключение на компетентността по дела, които са подсъдни на Върховния съд и на специализираните съдилища, посочени по-долу. Съдиите от районните съдилища се делят на председатели на районните съдилища, висши съдии в районните съдилища и съдии в районните съдилища. Съдиите от районните съдилища се назначават, преместват и повишават в длъжност от Върховния съд.
В състава на съдилищата по семейни дела, които са създадени въз основа на Закона за съдилищата по семейни дела (O perí Oikogeneiakón Dikastiríon Nómos) [Закон 23/90], влизат трима членове (председател и двама асоциирани съдии), всеки от които има юридическо образование и трябва да разполага с юридически стаж преди назначаването му в този съд.
Този специализиран съд се състои от трима членове: председател и двама асоциирани съдии. Председателят на съда трябва да е адвокат, който има същия юридически стаж като необходимия за назначаване в състава на районния съд.
Както при Трибунала за регулиране на наемните цени в състава на Трибунала по трудови спорове влизат трима членове (председател и двама асоциирани съдии). Председателят трябва да е адвокат, който е практикувал тази професия в продължение на 5 години преди назначаването му в състава на съда.
Последният специализиран съд е Военният съд, председателстван от адвокат с утвърдена репутация, който при назначаването си е притежавал квалификациите, необходими за назначаване в състава на районен съд. Председателят на Военния съд трябва да бъде военнослужещ с офицерско звание, който има най-малкото чин полковник. Асоциираните съдии във Военния съд трябва да бъдат военнослужещи с професионална военна подготовка.
На уебсайта на Върховния съд има раздел, който съдържа обща информация за съдилищата в Кипър.
Върховен съд (Anótato Dikastírio)
Върховният съд разглежда като апелативен съд жалби срещу решения на всички по-нисши съдилища в Република Кипър, а като първа инстанция — различни дела от административен характер и военноморски дела. Той също така изисква служебно преписките по дела пред по-нисшите съдилища, за да ги преразгледа, издава съдебни постановления и други разпореждания, осъществява надзор върху дейността на всички други съдилища в Република Кипър, за да осигури нормалното им функциониране, и упражнява дисциплинарен контрол върху членовете на съдебната власт.
Съдилища по наказателни дела (Kakourgiodikeía)
С изключение на някои много тежки престъпления, всеки съд по наказателни дела е компетентен да разглежда като първа инстанция всички дела по престъпления, наказуеми по Наказателния кодекс (Poinikós Kódikas) или по всеки друг закон, които са извършени на територията на републиката или на суверенните бази и в които извършителите или пострадалите са кипърски граждани, или по престъпления, извършени във всяка друга държава, когато обвиняемият е действал в служба на републиката, или са извършени на борда на кораб или самолет в републиката, или на места и при обстоятелства, уредени в закон.
Районни съдилища (Eparchiaká Dikastíria)
Районните съдилища, в състава на които влиза председател, са компетентни да разглеждат и да се произнасят като първа инстанция по всички искове, които са им местно подсъдни.
Всеки висш съдия в районен съд или районен съдия е компетентен (с известни изключения) да се произнася по всички искове, по които спорното право или цената на иска не надвишават 500 000,00 EUR — за висш съдия в районен съд, и 100 000,00 EUR — за районен съдия.
Компетентността по наказателни дела на районните съдилища обхваща всички престъпления, извършени на територията на съдебния район, за които предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода до 5 години или глоба в размер до 50 000,00 EUR, и/или и двете, и по отношение на което съдът може да постанови на пострадалия да се изплати обезщетение за претърпените вреди в размер до 6000,00 EUR.
Всички решения, произнесени от районните съдилища, както по наказателни, така и по граждански дела, могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд без ограничения.
Специализирани съдилища
Компетентността на съдилищата по семейни дела обхваща почти всички брачни спорове. Компетентността на Трибунала за регулиране на наемните цени се ограничава до спорове за сгради, по отношение на които се осъществява регулиране на наемните цени. Компетентността на Трибунала по трудови спорове обхваща единствено правоотношенията между работодател и служител, особено в случаите, в които се твърди, че е налице незаконно уволнение. Военният съд е компетентен да разглежда наказателни дела, в които участват членове от състава на Националната гвардия (Ethnikí Frourá) или дела, отнасящи се до нарушаване на правилниците на Националната гвардия.
Всички решения, произнесени от горепосочените съдилища, могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд.
В Република Кипър е въведена стандартна система за предоставяне на правни услуги и всяко лице, което предлага такива услуги, се нарича адвокат, независимо от това в коя държава се е обучавало и каква е придобитата от него образователно-квалификационната степен по право.
В интернет има директория на адвокатите, до която адвокати и съдии имат безплатен достъп, а обществеността може да получи достъп след заплащане на абонаментна такса.
Няма официален уебсайт, на който да се публикуват съдебни решения. Някои избрани скорошни съдебни решения са публикувани на уебсайта на Върховния съд.
Съществуват редица частни уебсайтове, предлагащи достъп до съдебна практика срещу заплащане или безплатно. Уебсайтът leginetcy съдържа законодателство, съдебна практика и нормативни административни актове и може да се ползва безплатно от адвокати, съдии и правителствени служби. Всяко друго лице, което желае да получи достъп до този уебсайт, трябва да заплати абонаментна такса. Уебсайтът cylaw съдържа съдебни решения и всяко лице, което желае да получи достъп до тях, може да направи това безплатно.
Както се споменава по-горе, в Кипър има стандартна система, по която практикуват адвокатите/юридическите съветници.
В Кипър професията нотариус е непозната. Дейностите, които обичайно се извършват от нотариус, се извършват от адвокат.
В Република Кипър с юридическата професия са свързани следните професии.
Секретарите се назначават от Върховния съд. Те са съдебни служители, които обикновено са адвокати със солидно юридическо образование. Секретарите имат специфични задължения, уредени в съответния закон. Най-старшият секретар ръководи служителите на съда и е отговорен за осъществяване на общ надзор върху тяхната работа. Върховният съд също може да назначи секретар за тази цел.
Има два вида съдебни изпълнители: съдебни изпълнители в частния сектор, чиято дейност се ограничава до връчването на различни съдебни документи, и съдебни изпълнители, работещи на щат в съдилищата, които се занимават основно с принудителното изпълнение на съдебни решения.
След изтичането на 6 месеца, през които дадено лице е работило в адвокатска кантора, то може да бъде вписано като адвокатски сътрудник (dikigorikós ypállilos), след като подаде заявление до секретаря на районния съд, в чийто район се намира адвокатската кантора, в която работи кандидатът.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящият раздел представя преглед на различните юридически професии в Латвия.
Прокуратурата на Република Латвия (Prokuratūra) е единна, централизирана институция в рамките на съдебната власт, организирана на три нива. Тя се ръководи от главен прокурор (ģenerālprokurors). Нейната мисия е да преследва нарушенията на закона и да се грижи делата за такива нарушения да бъдат решавани съгласно предвидената в закона процедура. Прокуратурата се състои от следните институционални нива:
При необходимост главният прокурор може да вземе решение за създаване на специализирана секторна прокуратура, която ще се ползва със същия статут като районна или окръжна прокуратура. Понастоящем в Латвия има пет специализирани прокуратури:
Под надзора на главната прокуратура може да работят и публични служби, които макар и да не осъществяват прокурорски функции, спомагат за извършването на определени дейности в рамките на наказателното производство, които са от тяхната компетентност. Тези служби се създават, реорганизират и закриват от главния прокурор. Той взема също така решения във връзка с тяхната структура и служители в зависимост от размера на средствата, отпуснати от държавния бюджет. Към момента е създадена само една такава служба, а именно Службата за борба с изпирането на пари.
Прокуратурите са част от съдебната система и като такива са независими от законодателната и изпълнителната власт. Saeima (Парламентът на Латвия), Министерският съвет и президентът могат да сезират прокуратурата с искания за проверка на факти във връзка с допуснати нарушения и съответно могат да получават обяснения от Главната прокуратура, Те обаче нямат право да се намесват в работата на въпросната прокуратура, дори когато се разследват нарушения с голяма национална значимост.
Прокурорите могат да внасят възражения срещу актовете на Министерския съвет или публичните органи, които противоречат на закона. Главният прокурор и ръководителите на отдели в Главната прокуратура могат да присъстват на заседанията на Министерския съвет и да изразяват становищата си по разглежданите въпроси.
Задачите на прокуратурата в досъдебното производство са определени в член 2 от Закона за прокуратурата.
Прокуратурата:
В съответствие с член 36, параграф 1 от Наказателно-процесуалния закон функциите на прокурора в наказателното производство са свързани с осъществяване на надзор върху разследването, разследване, наказателно преследване, подпомагане на наказателно преследване от държавата и други функции.
Наблюдаващият прокурор осъществява надзор върху разследването по някои наказателни дела и той може:
Наблюдаващият прокурор (или друг прокурор, определен от по-висшестоящия прокурор) може да изпълнява ролята на орган, ръководещ производството (procesa virzītājs) В това си качество той води наказателното производство, както и взема решение дали да се започне наказателно преследване или не. В изключителни случаи главният прокурор, Дирекцията по наказателно право към Главна прокуратура или ръководителят на окръжна прокуратура могат да определят прокурор, който да ръководи производството, още от фазата на разследването.
В качеството си на орган, ръководещ производството, прокурорът може:
Органът, ръководещ разследването, може да взема всички процедурни решения и да извършва всички процесуални действия или да възложи тези задачи на член на разследващия екип или на лице, което изпълнява други процесуални задачи.
В съответствие с определената в закона процедура по-горестоящият прокурор извършва проверки на изпълнението на задълженията от страна на прокурора и се произнася по жалби и порицания срещу решенията или действията на наблюдаващия прокурор/органа, ръководещ разследването. По-горестоящият прокурор може например да взема решения по предложения, отправени от наблюдаващия прокурор, за смяна на непосредствено по-горестоящия спрямо разследващия орган или на самия разследващ орган, или по въпроса дали оттеглянето на обвинението е обосновано и законосъобразно.
По-горестоящият прокурор може:
Всеки прокурор може да бъде включван в разследващ екип, ако това бъде разпоредено от по-горестоящия прокурор; органът, ръководещ производството, може да възлага на прокурора изпълнението на една или повече задачи във връзка с производството.
Конституционната основа на съдебната власт са членове 82—86 от Конституцията на Република Латвия (Latvijas konstitūcija), съгласно които правораздаването се осъществява само от съдилищата. Съдиите са независими и се подчиняват единствено на закона. Съдебната власт се регламентира от Закона за съдебната власт. Съгласно латвийското законодателство съдиите са държавни служители.
Органите на публичната власт, обществените и политическите организации, както и юридическите и физическите лица са задължени да зачитат и спазват независимостта на съдилищата и имунитета на съдиите. Никой няма право да иска от съдиите да дават отчет или обяснения за начина, по който е разгледано определено дело, нито да се намесва в правораздаването, независимо от мотивите, които го водят. При изпълнението на функциите си по отношение на правораздаването съдиите се ползват с имунитет. Съдийската длъжност е несъвместима с принадлежност към политическа партия или друга политическа организация.
Ролята на съдиите е да правораздават по граждански, административни и наказателни дела в съответствие със закона.
По граждански дела съдиите разглеждат и решават спорове във връзка със защитата на правата и законните интереси на физически и юридически лица (граждански, трудови, семейни и др.).
По наказателни дела съдиите разглеждат обвиненията, повдигнати срещу лицата, и се произнасят по тяхната основателност. Съдията може да оправдае невинните лица или да обяви за виновни лицата, извършили престъпление, като им наложи наказание.
По административни дела съдиите упражняват съдебен контрол за законосъобразност на действията на органите на изпълнителната власт (т.е. контрол върху издадените от тези органи административни актове или върху конкретни техни действия) и разглеждат спорове, произтичащи от публичноправни правоотношения. Съдиите установяват също така конкретните законови права и задължения на частноправните субекти съгласно публичното право. При дела за административни нарушения съдиите разглеждат и решават дела, свързани с извършването на административни нарушения.
Професионалните задължения на съдиите включват всички задължения на съдиите или съда, предвидени в процесуалния закон.
Съдебната власт разполага със собствен портал — Портал на латвийските национални съдилища, който понастоящем е достъпен само на латвийски език. Той съдържа данни за латвийската съдебна система, списък на съдилищата и съдиите в Латвия, съдебна статистика, кратко описание на процедурите, прилагани при различните съдебни производства, с описание на основните им характеристики и на различията помежду им, както и информация относно завеждането на дела пред съдебните органи.
От своя страна порталът за електронни услуги на латвийските съдилища предоставя достъп до анонимизирани съдебни решения, съдебна практика, график на съдебните заседания и друга информация. При въвеждане на номера на делото или призовката в раздела „Tiesvedības gaita“ [етап на производството] можете да получите информация за етапа, на който се намира определено дело, както и за съда и инстанцията, на която се разглежда делото, график на насрочените следващи съдебни заседания, взетите по делото решения, предявените жалби и резултатите от производството.
Докладите за работата на съдилищата се публикуват също така на уебсайта на Съдебната администрация.
Информация за актуалните политически въпроси във връзка със съдебната система се публикува и на уебсайта на Министерството на правосъдието на Латвия. Порталът е достъпен и на английски език.
Информация в електронна форма за Върховния съд и дейността му е достъпна на уебсайта на Върховния съд. Порталът е достъпен и на английски език.
Адвокатите (застъпниците) са независими практикуващи юристи, които предоставят правна помощ, защитават и представляват законните интереси на лица в съда и в досъдебните разследвания, предоставят правна консултация, съставят правни документи и изпълняват други правни задачи.
Адвокатите (застъпниците) са членове на съдебната система, които водят дела във всеки съд или орган за досъдебно разследване в Република Латвия, след като са избрани и ангажирани от страните по спора, ответниците и други заинтересовани страни (клиенти), както и — в предвидените в закона случаи — от името на главния съдия на съда, ръководителя на орган за досъдебно разследване или Латвийския адвокатски съвет. Адвокатите (застъпниците) предоставят и други видове правна помощ в съответствие с предвидената в закона процедураhttp://www.likumi.lv/doc.php?id=59283.
Адвокатската професия може да се упражнява в Латвия от следните лица:
Всички заклети адвокати, практикуващи в Латвия, упражняват професията свободно и са членове на Латвийската адвокатска колегия (Latvijas Zvērinātu advokātu kolēģija), която е независимо професионално сдружение на заклети адвокати. Органите на Латвийската адвокатска колегия са: общото събрание на адвокатската колегия, Латвийският адвокатски съвет, контролната комисия и дисциплинарната комисия.
Информация относно дейността на Латвийската адвокатска колегия и Латвийския адвокатски съвет относно законовите и подзаконовите нормативни актове, адвокатите (застъпниците) и съдилищата, в които те практикуват (с данни за контакт), заедно с информация по други въпроси, свързани с латвийските юридически професии, може да бъде намерена на уебсайта Латвийския адвокатски съвет.
Нотариалната дейност е възложена на заклети нотариуси като осъществяването ѝ е под контрола на съдебните органи и е подчинено на процедурите, предвидени в Закона за нотариусите. Заклетите нотариуси в Латвия са членове на съдебната система, чийто район на действие е този на окръжните съдилища, и изпълняват определени по закон задължения. При изпълнението на своите задължения, заклетите нотариуси са приравнени на държавни служители. При упражняването на своята професия заклетите нотариуси се ползват с финансова автономия, като техните възнаграждения се определят от Министерския съвет.
Съгласно Закона за нотариусите заклетите нотариуси имат право:
Съгласно Закона за нотариусите заклетите нотариуси могат също така:
Всички заклети нотариуси в Латвия са обединени в Нотариалната камара на Латвия (Latvijas Zvērinātu notāru kolēģija), която е независим орган на заклетите нотариуси. Съветът на заклетите нотариуси на Латвия (Latvijas Zvērinātu notāru padome) е представителен и надзорен орган на заклетите нотариуси и управителен и изпълнителен орган на Нотариалната камара на Латвия. Неговите функции са определени в член 230 от Закона за нотариусите.
Информация за дейността на заклетите нотариуси, техния брой, мястото, където упражняват дейността си, както и по други въпроси, свързани с нотариалната система в Латвия, може да бъде намерена на официалния уебсайт на Нотариусите в Латвия.
Заклетите съдебни изпълнители (Zvērināti tiesu izpildītāji) са членове на съдебната система. Районът им на действие е този на окръжните съдилища, изпълняват решенията на съдебни и други органи и извършват други дейности, предвидени в закона.
Заклетите съдебни изпълнители упражняват свободна професия, но при изпълнение на функциите си са приравнени на длъжностни лица. При изпълнението на своите задължения заклетите съдебни изпълнители са независими и се подчиняват само на закона. Указанията и разпорежданията, издадени от заклетите съдебни изпълнители при изпълнение на съдебно решение или на друго основание, са задължителни на територията на страната.
Заклетите съдебни изпълнители изпълняват задълженията си в района на териториална компетентност на окръжния съд, към който са прикрепени. Техният брой, длъжности, териториална компетентност и райони на действие се определят от Министерския съвет.
При изпълнение на своите задължения заклетите съдебни изпълнители прилагат Гражданския процесуален кодекс и други нормативни актове, като действат съгласно методологията, одобрена от Съвета на заклетите съдебни изпълнители в Латвия (който е представителният и надзорен орган на заклетите съдебни изпълнители в Латвия), и съгласно препоръките, произтичащи от съдебната практика.
Информация за местоположението на канторите на заклетите съдебни изпълнители, законодателството относно упражняването на професията, както и за дейността на Съвета на заклетите съдебни изпълнители в Латвия може да бъде намерена на уебсайта на Съвета на заклетите съдебни изпълнители в Латвия. Понастоящем порталът е достъпен само на латвийски език.
Латвия не поддържа списък на такива организации.
Служба за борба с изпирането на пари
Портал на латвийските национални съдилища
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница съдържа преглед на юридическите професии в Литва.
Юридическите професии в Литва включват:
В Литва съществуват 56 териториални прокуратури:
Главният прокурор (Generalinė prokuratūra) е отговорен за териториалните прокуратури (teritorinės prokuratūros). Той се назначава за седемгодишен мандат от президента на Литовската република (Lietuvos Respublikos Prezidentas) със съгласието на Парламента (Seimas).
Главният прокурор е отговорен пред Парламента и президента. Видовете прокурори биват:
Няма връзка между Министерството на правосъдието и прокуратурата — йерархична зависимост, обща компетентност или някаква друга специфична връзка.
Функциите на прокуратурите са:
Прокурорите участват във всички наказателни дела и в граждански или административни дела, съгласно посоченото в иска.
В Литва няма различни видове съдии; всичките са професионални съдии (profesionalūs teisėjai).
Общите принципи на съдебната система са установени в Конституцията и в парламентарния акт за устройството на съдилищата. Съдилищата са независими, със следните автономни органи:
Съдилищата са подпомагани в своята дейност от Националната съдебна администрация (Nacionalinė teismų administracija).
В Литва има адвокати (advokatai) и стажант-адвокати (advokatų padėjėjai). Стажант-адвокатите могат да представляват своите клиенти при граждански производства и да ги защитават при наказателни производства — с разрешението на надзираващия адвокат и когато законът позволява.
Адвокатите и стажант-адвокатите не са класифицирани по вид. Адвокатите са свободни да избират областта на правото, в която желаят да специализират (специализация на адвокат).
Бази данни с правна информация
Можете да намерите повече информация на уебсайта на Адвокатската колегия на Литва (Lietuvos advokatūra)..
Достъпът до тази база данни безплатен ли е?
Да, достъпът до уебсайта на Адвокатска колегия на Литва е безплатен.
В Литва няма юрисконсулти или правни съветници.
В Литва има само един вид нотариуси (notarai). Броят на нотариусите, техните кантори и територията на тяхната компетентност се определят от министъра на правосъдието (Teisingumo ministerija). Нотариусите се назначават и отзовават от министъра.
Нотариусите са част от Нотариалната камара (Notarų rūmai). Всяка година Нотариалната камара предава на министъра на правосъдието подробен годишен доклад за своите дейности, заедно с прогноза и насоки за дейностите на нотариусите през следващата година.
Регулаторните актове, уреждащи дейността на нотариусите, се одобряват от министъра на правосъдието с оглед на становището на Президиума на Нотариалната камара (Notarų rūmų prezidiumas).
Ако министърът на правосъдието е на мнение, че дадена резолюция или решение на Нотариалната камара е в противоречие със законите на Република Литва, той може да подаде жалба при Регионалния съд във Вилнюс (Vilniaus apygardos teismas) за отмяна на тези резолюции или решения.
Можете да намерите повече информация на уебсайта на Нотариална камара на Литва.
Основните задължения на Нотариалната камара са:
Има само един вид съдия-изпълнители (antstoliai) в Литва.
Можете да намерите информация относно съдия-изпълнителите на уебсайта, посветен на професията съдия-изпълнител, както и на уебсайта на Камарата на съдия-изпълнителите (Antstolių rūmai).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В този раздел ще намерите преглед на различните юридически професии.
Този раздел съдържа информация за професиите в областта на правото (описание, условия за упражняване на професията и др.)
Правосъдната система в Люксембург обхваща два отделни вида съдилища — общи и административни. От естеството на спора се определя в кой от тях ще се разгледа делото.
Общите съдилища (l’ordre judiciaire) включват трима мирови съдии (Justices de Paix), две окръжни съдилища (Tribunaux d’arrondissement), апелативен съд (Cour d’Appel) и касационен съд (Cour de Cassation). Тези съдилища по същество са компетентни да разглеждат спорове, свързани с гражданското право, търговското право, наказателното право и трудовото право. Към този вид съдилища принадлежат както съдиите (magistrats du siège), така и прокурорите или заместник прокурорите (magistrature debout).
Административните съдилища обхващат един първоинстанционен административен съд (Tribunal administratif) и един административен съд (Cour administrative). Тези съдилища решават спорове от административен и данъчен характер (impôts directs).
Конституционният съд (Cour constitutionnelle) се състои от съдии от общите и административните съдилища. Той гарантира, че законите са в съответствие с Конституцията, която е най-висшият правен орган в държавата.
Има два начина за достъп до професията на съдия:
Бъдещите съдии, т.нар. младши съдии (attachés de justice), се назначават чрез конкурсен изпит. За да бъдат допуснати до конкурсния изпит, кандидатите трябва да отговарят на следните условия:
Конкурсният изпит за назначаване на съдии се организира от комисията за назначаване и обучение на младши съдии („комисията“), която е съставена изключително от съдии. Конкурсният изпит се състои от три писмени теста в областта на гражданското право и гражданския процес, наказателното право и наказателния процес и административното право и административните спорове. По същество тестовете се изразяват в изготвянето на съдебно решение или постановление. За да издържат успешно конкурса, кандидатите трябва да получат най-малко три пети от максималния общ брой точки за трите теста и най-малко половината от максималния брой точки за всеки отделен тест. Комисията извършва класирането на кандидатите в зависимост от окончателните им резултати. Кандидатите се назначават по реда на класирането им.
Това е алтернативна процедура за назначаване, която се организира единствено когато броят на младшите съдии, определян всяка година от министъра на правосъдието, не е достигнат след провеждането на конкурсния изпит.
За да имат право да кандидатстват, кандидатите трябва:
Комисията кани кандидатите на индивидуално интервю. В него участва специалист по психология, който представя мотивирано становище за всеки кандидат. Критериите за подбор на кандидатите са резултатите от заключителните изпити по допълнителните курсове в областта на люксембургското право и заключителния изпит след стажа, професионалният опит, евентуалните допълнителни квалификации и публикации. Подборът на кандидатите се извършва от комисията.
Конституцията гарантира независимостта на съдиите от политическата власт. Те се назначават за постоянно. Действащ съдия може да бъде освободен или временно отстранен от длъжност единствено със съдебно решение. Освен това действащ съдия може да бъде преместен, единствено ако бъде назначен на нова длъжност с неговото съгласие. Независимо от това, при определените в закона условия действащите съдии могат да бъдат временно отстранявани или освобождавани от длъжност, или премествани поради тежко здравословно състояние или непристойно поведение.
Длъжността съдия е несъвместима с качеството на член на правителството, член на парламента, кмет, заместник-кмет или общински съветник, със заемането на платена публична или частна длъжност, с функциите на нотариус, съдебен изпълнител, със заемането на военна или църковна длъжност, както и с упражняването на адвокатска професия. Магистратите са безпристрастни и длъжни да пазят професионална тайна. Възнаграждението им се определя със закон.
За повече информация посетете страницата за професията на съдията на уебсайта на Министерство на правосъдието.
Адвокатската професия (avocat) е регламентирана с изменения Закон от 10 август 1991 г. за адвокатската професия.
Адвокатите са представители на независима свободна професия, която могат да упражняват самостоятелно. Могат да създават и адвокатски кантори с юридическа правосубектност. Единствено адвокатите могат да предоставят правна помощ или да представляват страните и да пледират от тяхно име пред съдебни органи от всякакво естество, да приемат техни документи и удостоверения, за да ги представят пред съдилищата, да изготвят и подписват необходимите процесуални правни сделки и да подготвят делата за съда.
Единствено адвокатите имат право редовно да дават правни съвети срещу възнаграждение или да изготвят частни писмени документи от името на други лица. Адвокатите също така предоставят правна помощ на своите клиенти или ги представляват пред международните съдилища като Съда на Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека. Адвокатите са длъжни да пазят професионална тайна, като това задължение е свързано с обществения ред и нарушаването му е престъпление.
За да упражняват професията си в Люксембург, адвокатите трябва да бъдат вписани в регистър на адвокатска колегия, установена във Великото херцогство Люксембург. Това важи също така за всеки европейски адвокат, който желае да практикува в Люксембург под професионалното звание по произход.
Регистърът на адвокатската колегия (ordre des avocats) се състои от шест списъка:
Списък 1: адвокати, имащи право да се явяват пред висши инстанции (avocats à la Cour)
Списък 2: адвокати
Списък 3: почетни адвокати (avocats honoraires)
Списък 4: адвокати от Европейския съюз, практикуващи под професионално звание по произход
Списък 5: адвокатски кантори с правоспособност да се явяват пред висши инстанции
Списък 6: други адвокатски кантори
За да бъде вписан в регистъра на адвокатска колегия в Люксембург, всеки адвокат трябва да отговаря на следните условия:
Допълнителни пояснения по отношение на изискванията за езиците:
Вписани адвокати, практикуващи професията самостоятелно, трябва да покажат добро ниво на владеене на езика, на който се изготвя законодателството, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, както и на всеки друг език, който се изисква, за да извършват професионалната си дейност, без да се засяга посоченото по-горе.
Адвокатите, вписани в списък 2, трябва освен това да владеят добре езиците на администрацията и съдилищата на Великото херцогство Люксембург, които са необходими за изпълнението на задълженията в рамките на юридическия им стаж.
Всеки адвокат, който поеме работата по дадено дело, трябва да притежава необходимите професионални и езикови умения, като в противен случай може да подлежи на дисциплинарни мерки.
След даване на становище от министъра на правосъдието Съветът на адвокатската колегия може да отмени условието за националност, ако се докаже, че е налице реципрочност от страна на държавата, която не е членка на Европейския съюз, и чийто гражданин е кандидатът. Това се отнася и за кандидатите, които имат статут на политически бежанец и които имат право на убежище в Люксембург.
Единствено адвокатите, вписани в списък 1 на адвокатската колегия, имат право да използват званието, даващо им право да се явяват пред висши инстанции (avocat de la Cour). За да бъдат вписани в списък 1, те трябва:
Единствено адвокатите, имащи право да се явяват пред висши инстанции, са оправомощени да извършват действия, за които съгласно законите и подзаконовите нормативни актове се изисква задължително процесуално представителство от адвокат, а именно да представляват страните пред Конституционния съд, административните съдилища, Върховния съд и пред окръжните съдилища, които разглеждат граждански дела, да предявяват искания от името на страните, да получават техните документи и доказателства, за да ги представят на съда, да осигуряват надлежното подписване на документите и да подготвят делото за разглеждане в съда.
Адвокатите, вписани в списък 2, и европейските адвокати, които имат право да практикуват под професионалното звание по произход, вписани в списък 4, не могат да изпълняват тези задачи, освен ако не са подпомагани от адвокат, който има право да се явява пред висши инстанции и който е вписан в списък 1. Тъй като няма ограничения по отношение на представителството на страните в съдилищата, където няма задължително изискване за процесуално представителство, адвокатите по списък 2 или 4 имат право да представляват страните в тези съдилища без съдействието на адвокат, който има право да се явява пред висши инстанции.
Достъпът до професионално обучение за адвокати, който е регламентиран с наредба на великия херцог от 10 юни 2009 г. за организацията на юридическия стаж и за уредбата на достъпа до професията нотариус, се заключава в преминаването на професионален стаж, състоящ се от допълнителни курсове по люксембургско право, последвани от практически стаж.
След като получат удостоверение за допълнително обучение по люксембургско право, се допуска стажантите да бъдат вписани в списък 2 на една от адвокатските колегии в Люксембург.
Целта на юридическия стаж е да се усвои адвокатската професия. По време на висшето си образование стажантът е придобил задълбочени знания по право, а допълнителните курсове по люксембургско право са обогатили тези знания чрез изучаване на специфичните особености на люксембургското право. По време на юридическия стаж се набляга основно на усвояването на адвокатската професия както чрез практикуване под наблюдението на ръководителя на стажа, така и чрез преминаване на специални курсове за практическото изучаване на професията.
Практическият стаж е с продължителност най-малко две години и приключва с изпит. След успешно полагане на изпита кандидатът получава правото да се явява по дела пред висши съдебни инстанции и се вписва в списък 1.
При представяне на мотивирана и подкрепена с доказателства молба стажантът може да получи разрешение от ръководния комитет да премине най-малко три и най-много шест месеца от юридическия си стаж в адвокатска кантора в държава — членка на Европейския съюз. Този период от стажа, за който има официално разрешение, се зачита като част от юридическия стаж.
Адвокатите са обединени в съсловна колегия (ordre des avocats), която представлява независимо от политическата и съдебната власт сдружение. Съществува една адвокатска колегия в Люксембург и една адвокатска колегия в Дикирх. Всяка колегия има юридическа правосубектност. Адвокатските колегии се състоят от следните органи: общо събрание, съвет на колегията, председател на колегията, а за всички упражняващи професията — дисциплинарен и административен съвет.
За повече информация посетете страницата относно адвокатската професия на уебсайта на Министерство на правосъдието.
Броят на нотариусите е определен с наредба на великия херцог съгласно член 13 от изменения Закон относно организацията на професията нотариус (notaire) от 9 декември 1976 г. В момента броят на нотариусите е 36 за цялата страна.
Нотариусите са длъжностни лица, упълномощени да заверяват всички документи или договори, които страните са задължени или искат да заверят, като по този начин им придават същата степен на достоверност като на официалните актове, както и да осигуряват тяхното датиране, съхранение и издаването на преписи и копия от тях.
Нотариусите нямат право нито лично, пряко или косвено, нито чрез посредничество на друго лице: да извършват търговска дейност; да бъдат управители, неограничено отговорни съдружници, управителни директори или ликвидатори на търговско дружество или на промишлено или търговско предприятие; да участват в управлението и надзора на дружества, предприятия или представителства, имащи за предмет покупка, продажба, парцелиране на имоти или строителство на сгради, или да имат свързан с тях интерес; да се намират с въпросните дружества, предприятия или представителства в трайни отношения, които биха попречили на свободния избор на нотариус от страните; да извършват по занятие банкови, сконтови или брокерски операции или борсови спекулации, с изключение на сконтовите операции, извършвани във връзка с действия по упражняването на своята дейност; да приемат парични влогове, с изключение на извършваните с оглед или във връзка с упражняването на дейността или делба на наследство; да упражняват професията си по сделки, от които имат интерес; да използват подставени лица за действия, които не могат да извършват пряко; да наемат, на каквото и да е основание, посредници или агенти по недвижими имоти.
Нотариално заверените актове са автентични съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс; те подлежат на изпълнение, когато съдържат клауза за изпълнение. При съставянето на документи нотариусите са длъжни да ползват френски или немски език, по избор на страните.
Нотариусите извършват дейността си на цялата територия на страната. Чрез своята дейност те участват в упражняването на публичната власт.
Нотариалната камара (Chambre des Notaires) е съставена от седем членове, избрани измежду нотариусите в страната от общото събрание на нотариусите.
Освен предоставените ѝ от законите и подзаконовите нормативни актове правомощия Нотариалната камара има, наред с останалото, следните отговорности:
Дисциплинарният съвет се състои от председателя на окръжния съд на Люксембург или неговия заместник в качеството на председател, както и от четирима членове на Нотариалната камара, избрани по продължителността на трудовия им стаж като нотариуси.
Дисциплинарният съвет упражнява дисциплинарни правомощия по отношение на всички нотариуси във връзка с: нарушаване на законовите и подзаконовите разпоредби за упражняването на професията; професионални грешки и небрежност; простъпки, противоречащи на професионалната дискретност и достойнство, на честта и почтеността; без това да засяга възможността за съдебно преследване поради тези действия. Решенията на дисциплинарния съвет може да бъдат обжалвани както от нотариуса, който е техен адресат, така и от главния прокурор. Жалбата се подава до гражданската колегия на Върховния съд, която се произнася с окончателно решение.
За да има право да упражнява професията нотариус, всеки кандидат трябва:
За повече информация посетете страницата относно професията нотариус на уебсайта на Министерство на правосъдието.
Съдебният изпълнител (huissiers de justice) е държавен служител, който има изключителни правомощия:
Съдебният изпълнител може да пристъпва към:
Съдът може да му възложи да изготви:
Тарифата на съдебните изпълнители се определя с наредба на великия херцог.
Камарата на съдебните изпълнители (Chambre des huissiers de justice) е съсловна организация, представляваща съдебните изпълнители на национално равнище. Тя се управлява от управителен съвет от трима членове: председател, секретар и ковчежник. Председателят представлява Камарата на съдебните изпълнители по юридически и други въпроси.
За повече информация посетете страницата относно професията съдебен изпълнител на уебсайта на Министерство на правосъдието.
Главният съдебен секретар (greffier en chef) ръководи секретариата и служителите на съда. Административните задачи на главния секретар включват издаването на копия на адвокати и частни лица (например удостоверения за развод за легализация в чужбина), издаването на копия от процесуални документи, депозирането на завещания и декларации за наследство, полагането на клетва на съдебните секретари, подготовката на общи събрания и статистическа информация, както и надзора на архивите. Секретарят също така приема жалби, с които се оспорва безпристрастността на съдиите.
Ролята на съдебните секретари е да подпомагат съдиите при изготвянето на всички актове и протоколи, а именно по време на съдебни заседания, явяване на страните, разследвания, посещения на място, аутопсии, описи на несъстоятелност, изготвяне на съдебни решения и изслушвания на лица под настойничество или попечителство. Съдията не може да провежда заседание без присъствието на съдебен секретар.
Задълженията на съдебните секретари са определени в членове 78 и сл. от изменения Закон за съдебната система от 7 март 1980 г.
Достъпът до професията се урежда от изменения Закон от 16 април 1979 г. за създаване на общия правилник за държавните служители.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница съдържа преглед на юридическите професии в Унгария.
Юридически професии – въведение
Прокурори
Съдии
Адвокати
Нотариуси
Други юридически професии
Настоящият раздел съдържа преглед на юридическите професии в Унгария — прокурори, съдии, адвокати, юрисконсулти, нотариуси и съдебни изпълнители.
В Унгария представителите на юридическите професии (адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители) са независими в изпълнението на своята професия, но са подчинени на професионално самоуправление в рамките на система от камари. Членството в дадена камара е предварително условие за упражняването на тяхната професия и камарите имат право да упражняват професионален контрол по отношение на своите членове, което има за цел да гарантира, че членовете на професията предоставят услуги с определено качество.
Унгарските конституционни норми разпореждат, че прокуратурата (Ügyészség) упражнява предвидените в закона правомощия във връзка с разследванията, води наказателното преследване и е отговорна за проверяване на законосъобразността на наказателните мерки.
Прокуратурата гарантира, че всички спазват законите и предприема действия при извършени нарушения по предвидения в законодателството начин.
Националната прокурорска служба (Ügyészség) е централизирана организация, ръководена от главния прокурор (legfőbb ügyész), който е отговорен пред парламента. Прокурорите се назначават и отстраняват от длъжност от главния прокурор.
Първоначално прокурорите се назначават за срок от три години, след което за неопределен период от време.
Разпоредбите, които касаят прокуратурата, са определени от закона.
Функциите, отговорностите и правният статут на прокурорите са уредени от закона. Прокурорската служба е единен орган и всички прокурори имат еднакъв правен статут.
Прокуратурата (ügyészség):
Бази данни с правна информация
Можете да намерите повече информация на уебсайта на Прокурорската служба на Република Унгария (Magyar Köztársaság Ügyészsége).
Конституцията разпорежда, че съдиите са независими. Те вземат решения въз основа на закона и в съответствие със своите убеждения и не могат да бъдат повлиявани и направлявани при постановяването на решения.
Правото за назначаване на съдии принадлежи на президента на Унгария (köztársasági elnök).
Лице, което желае да бъде назначено като съдия, трябва да отговаря на следните условия:
Съгласно конституционните норми, в съдебните производства могат да участват и непрофесионални съдии (nem hivatásos bíró/ülnök).
Кандидатите трябва да не са били осъждани, да имат правото да гласуват, да са унгарски граждани и да са на възраст над 30 години. В допълнение към тези изисквания непрофесионалните военни съдии (katonai ülnök) трябва да служат в професионалния състав на унгарските въоръжени сили (Magyar Honvédség) или на силите за поддържане на реда.
Непрофесионалните съдии се избират за мандат от четири години.
По наказателни производства местните съдилища се състоят от един професионален съдия (hivatásos bíró) и двама непрофесионални съдии, когато разглежданото престъпно деяние е наказуемо с лишаване от свобода за срок от осем или повече години. Окръжен съд (megyei bíróság), действащ като първа инстанция, може да провежда дело в състав (tanács) от един професионален съдия и двама непрофесионални съдии.
По граждански производства състав от един професионален съдия и двама непрофесионални съдии може да заседава в случаите, предвидени в закона.
Висшистите от университети по право се назначават в съдилищата на длъжността съдебни секретари или съдебни помощници, за да натрупат знания и опит за бъдеща кариера като съдии. Те могат да действат като съдии само по производствата и съгласно условията, определени в закона.
Информация относно съдебния персонал може да бъде намерена на следните адреси:
В процеса на практикуване на своята професия адвокатите (ügyvéd) помагат на клиентите си да отстояват своите права и да изпълняват своите задължения. Адвокатите (ügyvéd) могат да предоставят процесуално представителство по всички дела и пред всички органи. Адвокатите са независими в процеса на своята професионална дейност, което означава, че те не могат да бъдат повлиявани и не могат да поемат отговорности, които биха застрашили тяхната независимост.
Дейностите, за които се заплащат хонорари и могат да се изпълняват единствено от адвокати, включват:
Въпреки че подобни услуги не попадат изключително в обхвата на адвокатските дейности, поради изискванията на днешната икономическа действителност адвокатите могат също така да предоставят услуги като данъчни консултации, операции с агенции за недвижимо имущество и извънсъдебна медиация (peren kívüli közvetítés).
Адвокатските дейности могат да се изпълняват от всяко лице, което е било прието в адвокатската колегия (kamara) и което е положило адвокатската клетва (ügyvédi eskü).
С цел да бъде прието в адвокатската колегия, едно лице трябва:
Адвокатите от държавите-членки на Европейския съюз могат да провеждат адвокатска дейност в Унгария под три основни форми: като доставчици на ad hoc услуги, като редовна дейност и като членове, приети в адвокатската колегия (ügyvédi kamara). Доставчиците на ad hoc услуги са длъжни да уведомята за това адвокатската колегия, имаща компетентност по мястото на предоставяне на услугите, докато желаещите да предоставят редовни адвокатски услуги трябва да се регистрират в съответната компетентна адвокатската колегия.
Адвокатите от Европейския съюз (európai közösségi ügyvéd), вписани в регистъра, могат да кандидатстват за приемане в колегията, ако отговарят на изискванията, предвидени в закона [например периодът на практика, предвиден в закона, да е осъществен, да докажат своята компетентност по унгарско право (както и по право на Европейския съюз), да владеят унгарски език в достатъчна степен, за да провеждат своята дейност и т.н.].
Адвокат от Европейския съюз, който е бил приет в колегията, има право да използва професионалното звание адвокат (ügyvédi cím) и спрямо него се прилагат същите норми, както спрямо неговите унгарски колеги.
Адвокатите имат задължение за поверителност по отношение на всички факти и сведения, които са им станали известни в процеса на извършване на тяхната професионална дейност.
Като общо правило възнаграждението на адвоката е предмет на свободно споразумение между адвокатите и техните клиенти. Хонорарите на адвокатите се регулират само ако последните действат като публични защитници (kirendelt védő) в съдебно производство.
Бази данни с правна информация
Повече информация можете да намерите на уебсайта на Унгарската адвокатска колегия (Magyar Ügyvédi Kamara).
Основната функция на юрисконсултите е да улесняват работата на организацията, в която работят. Юрисконсултите отговарят за процесуалното представителство в рамките на организацията, която ги е назначила, предоставят правни консултации и информация; изготвят молби, договори и други документи; и участват в организирането на правните дейности. Като общо правило юрисконсултите, за разлика от адвокатите, изпълняват своите задължения (които не са толкова всеобхватни, колкото тези на адвокатите) в качеството си на служители. Възнаграждението на юрисконсултите се урежда от разпоредбите на трудовото право.
Всяко лице, което е вписано в регистъра, поддържан от окръжния съд — в Будапеща (т.е. Градския съд на Будапеща (Fővárosi Bíróság)) — може да стане юрисконсулт. Кандидатите трябва:
В някои случаи министърът на правосъдието (az igazságügyért felelős miniszter) може да предостави освобождаване от условието за гражданство.
Действайки в рамките на правомощията, предвидени в закона, нотариусът (közjegyző) извършва официално правораздаване като част от държавната съдебна система.
Целта на дейността на нотариусите е да предотвратяват възникването на правни спорове, като те имат право да работят в тази област само ако бъдат приети да членуват в Нотариалната камара (Közjegyzői Kamara). Съгласно закона, нотариусите се назначават от министъра на правосъдието да работят в определени райони и за неопределено време.
Нотариусите са задължени да имат сключена застраховка за гражданска отговорност и да я поддържат през периода, в който провеждат своята професионална дейност.
Изключителният обхват на нотариалните дейности включва регистрирането на правни сделки, правни изявления и факти в публични актове (közokirat). Една от традиционните функции на нотариуса е да извършва заверяване на завещания и други несъдебни документи. Друга важна функция, изпълнявана от нотариусите, е воденето на регистър на обезпеченията на движими вещи, както и боравенето с влогове, в рамките на което те получават пари, ценности и ценни книжа въз основа на упълномощаване, получено от съответните страни, с цел доставянето на тези вещи на оправомощената страна.
За дейностите, провеждани в техните кантори, нотариусите имат право на хонорар в размер, определен от закона, който зависи от средната продължителност на изпълняваната дейност и това дали за нея се изисква прилагането на правна преценка и отговорност. При изключителни обстоятелства (например при трудни казуси, изискващи по-високо ниво на умения), хонорарът може да се различава от обичайната сума. Ако стойността на предмета на дейност на нотариуса е известна, хонорарът на нотариуса се определя въз основа на нея. Ако стойността на предмета на дейността на нотариуса не е известна, хонорарът на нотариуса трябва да се определи въз основа на времето, отделено за тази професионална дейност. Цената за нотариално заверяване на копия на документи е предварително определена.
Тъй като унгарското гражданство е основно изискване за съдии, прокурори, съдебни чиновници, съдебни изпълнители и нотариуси, чуждестранни граждани не могат да бъдат назначавани на такива длъжности в Унгария.
Бази данни с правна информация
Повече информация можете да намерите на уебсайта на Унгарската национална нотариална камара (Magyar Országos Közjegyzői Kamara).
Мерките за принудително изпълнение се привеждат в действие от съдебни изпълнители (независими съдебни изпълнители (önálló bírósági végrehajtó) и окръжни съдебни изпълнители (megyei bírósági végrehajtó)).
Като общо правило исковете, включени в съдебни решения (bírósági határozat), постановени по граждански дела, се изпълняват от независими съдебни изпълнители. Независимите съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието за присъединяване към даден местен съд (helyi bíróság) в дадена област на компетентност.
Независимите съдебни изпълнители не се издържат от държавата, техните доходи идват от клиенти под формата на възнаграждение за тяхната работа.
Техният обхват на дейност е следният:
Окръжните съдебни изпълнители работят в окръжните съдилища и окръжния съд в Будапеща (Fővárosi Törvényszék). Окръжните съдебни изпълнители се назначават от председателя на окръжния съд за неопределен период от време и за да служат в определен окръжен съд. Председателят на окръжния съд обявява конкурс за позицията на окръжен съдебен изпълнител. Окръжният съдебен изпълнител е служител на окръжния съд и получава възнаграждение въз основа на тази трудовоправна връзка.
Окръжните съдебни изпълнители извършват принудително изпълнение по „съдебни дългове“ (когато законният собственик на тези дългове е държавата). Съдебните дългове представляват предплатените от държавата разходи за граждански или наказателни производства. Събирането на направени разходи по наказателно производство, конфискацията на имущество и други наказателни мерки с парично изражение представляват задачи на окръжния съдебен изпълнител. Издръжката на деца, предплатена от държавата, също се счита за съдебен дълг към държавата и съответно събирането ѝ също попада в обхвата на задълженията на съдебния изпълнител. Освен това окръжните съдебни изпълнители извършват принудително изпълнение по дългове, чийто законен титуляр е самият съд, Националният съдебен съвет, Службата на Националния съдебен съвет, Министерството на правосъдието, служба от съдебни експерти или държавата.
Областта на компетентност на съдебните изпълнители съвпада с областта на компетентност на съда.
Бази данни с правна информация
Повече информация можете да намерите на уебсайта на Унгарската камара на съдебните изпълнители (Magyar Bírósági Végrehajtói Kamara).
Правни клиники функционират в университети и в няколко неправителствени унгарски и международни организации, активни в тази област.
Интернет страница на Унгарската национална нотариална камара (A Magyar Országos Közjegyzői Kamara honlapja)
Интернет страница на Унгарската камара на съдебните изпълнители (A Magyar Bírósági Végrehajtói Kamara honlapja)
Интернет страница на Прокурорската служба на Република Унгария (A Magyar Köztársaság Ügyészségének honlapja)
Интернет страница на Унгарската адвокатска колегия (A Magyar Ügyvédi Kamara honlapja)
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
На тази страница може да намерите кратък преглед на юридическите професии в Малта.
Юридически професии — въведение
Юридическите професии в Малта са тези на адвоката, нотариуса и процесуалния представител.
Юридическата професия в Малта е организирана в единна система и прокурорите се назначават измежду практикуващи адвокати.
Организация
Съгласно член 91 от Конституцията главният прокурор разполага с конституционни правомощия, а съгласно Наредбата за главния прокурор, глава 90 от Законите на Малта, прокуратурата е създадена като държавна агенция и като защитник на републиката.
Съгласно разпоредбите на Конституцията на Малта главният прокурор е несменяем и има право на независима преценка по въпросите на наказателното преследване, както и при изпълнение на функциите, предвидени в Наказателния кодекс във връзка с наказателното преследване.
Главният прокурор се подпомага от заместник-главния прокурор и други служители юристи.
Роля и задължения
Главният прокурор е основният прокурор пред наказателните съдилища. В съответствие с разпоредбите относно наказателното преследване на престъпления (преходни разпоредби) от 2020 г. (Правно известие 378 от 2020 г.), които са в сила към 1 октомври 2020 г., на главния прокурор са възложени правомощия да решава дали пред Съда на магистратите, в качеството му на следствен съд, да бъде възбудено наказателно преследване за категория тежки престъпления, включително:
а) терористични актове, финансиране на тероризъм и допълнителни престъпления съгласно поддял IV A от дял IX на част II от книга първа на Наказателния кодекс;
б) незаконен произвол, изнудване, подкуп, използване и корупция, търговия с влияние и счетоводни престъпления съгласно поддял IV от дял III на част II от книга първа на Наказателния кодекс;
в) престъпления, свързани с изпирането на пари съгласно член 3 от Закона за предотвратяването на изпирането на пари, освен в случаите, когато такива престъпления са подложени на наказателно преследване заедно с престъпления, нарушаващи Наредбата за опасните наркотици или Наредбата за медицинските и сродните професии;
г) случаи на измама и злоупотреби, при които е причинена финансова измама за най-малко петдесет хиляди евро (50 000 EUR);
д) опити или заговор за извършване на горепосочените престъпления или съучастие в тях.
При упражняване на правомощията си за образуване, провеждане или прекратяване на наказателно производство, които са му предоставени съгласно всеки закон, с който се разрешава упражняването на такива правомощия, главният прокурор не се подчинява и не подлежи на контрол от който и да е друг орган, освен когато даден закон може да предвижда:
а) съдебен контрол на решение, съгласно което няма да се провежда наказателно преследване, или всяко друго решение, основано на незаконосъобразност или необоснованост; или
б) съдебен контрол на основание критерии, установени по закон, за решение, взето от главния прокурор, съгласно което наказателното преследване трябва да се извършва в по-висшестоящ съд, компетентен по наказателни дела, когато приложимото наказание е по-сурово от това, което би било приложимо, в случай че същото престъпление се разглежда от съд от по-ниска инстанция, компетентен по наказателни дела.
Организация
Канцеларията на държавния адвокат е създадена на 18 декември 2019 г. като отделен правен субект и изпълнява определени функции и задължения, които по-рано са били отговорност на прокуратурата. В съответствие с член 91А от Конституцията държавният адвокат разполага с конституционни правомощия. Канцеларията на държавния адвокат е създадена като държавна агенция в съответствие със Закона за държавния адвокат, глава 603 от Законите на Малта.
В съответствие с Конституцията на Малта държавният адвокат разполага със същата несменяемост на длъжността, като главния прокурор, и при упражняване на функциите си държавният адвокат трябва да действа в съответствие със собствената си индивидуална преценка и не трябва да се подчинява на ръководството или контрола на друго лице или орган.
Държавният адвокат се подпомага от заместник-държавен адвокат и други служители юристи.
Роля и задължения
Държавният адвокат е главен правен съветник на правителството, докато правните служители на Канцеларията на държавния адвокат представляват правителството пред гражданските и конституционните съдилища.
Канцеларията на държавния адвокат представлява Република Малта пред международните съдилища, включително Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, а нейните служители представляват правителството по време на международни срещи по въпросите на правното и съдебното сътрудничество.
Освен това канцеларията оказва помощ при изготвянето на законодателство и ратифицирането на законодателство от парламента.
Организация
Съдиите и магистратите се назначават от президента на републиката по препоръка на комитета по съдебни назначения, създаден по силата на член 96А от Конституцията. Върховният съдия се назначава от президента на републиката по силата на резолюция на Камарата на представителите, подкрепена с гласуване на не по-малко от две трети от нейните членове.
Всички съдии и магистрати са независими от изпълнителната власт и са несменяеми. Едно лице трябва да е практикувало като адвокат в Малта за период от не по-малко от седем години, за да отговаря на условията за назначаване като магистрат, и дванадесет години за назначаване като съдия. Дисциплинарните мерки по отношение на съдебната власт, които не могат да доведат до отстраняване от длъжност на член на съдебната власт, са прерогатив на Комисията по правораздаване. Свързани с горепосоченото решения могат да бъдат обжалвани пред Конституционния съд. При упражняване на своите функции на комисията се възлагат всички правомощия на съдилищата с компетентност по граждански дела. Когато комисията установи, че разследваното поведение може да доведе до отстраняване на съдия, тя следва да пристъпи към уведомяване на президента на републиката, за да отстрани съдията от длъжност въз основа на доказано неправомерно поведение или доказана неспособност да изпълнява функциите на своята служба. Съдията може да обжалва тази препоръка пред Конституционния съд.
Роля и задължения
Адвокатите са специалисти, които имат право да дават правни съвети и консултации, както и да представляват клиентите си пред съдилищата, трибуналите или другите съдебни органи.
За да могат да практикуват професията на адвокат в Малта, лицата трябва да притежават разрешително, издадено от президента на републиката и носещо държавния печат на Малта. Преди да започнат да практикуват, лицата, получили такова разрешително, трябва да положат публично клетва за вярност и клетва за встъпване в длъжност пред Апелативния съд.
Организация
Малтийската адвокатска камара представлява адвокатите, приети в Малтийската адвокатска колегия. Това е доброволна неполитическа и неправителствена организация, финансирана от членските вноски и средствата, набирани чрез организираните от нея дейности, която е призната по закон като консултативния и активно участващ адвокатски орган по въпросите на правораздаването и организацията на правосъдието.
В Малта съществува само един вид адвокат, като малтийският термин avukat покрива и двата английски термина lawyer и advocate. За регламентирането на професията отговаря Комисията по правораздаване, чиито членове са президентът на Малта, председателят на Върховния съд, двама съдии, двама магистрати, председателят на Адвокатската камара и двама правни специалисти. Всички оплаквания срещу адвокати се разглеждат от комисия от петима адвокати, която след това отправя препоръки към Комисията по правораздаване за дисциплинарната мярка, която да бъде предприета. Трима от тези петима адвокати се назначават от Адвокатската камара, което дава на камарата ефективни правомощия да регламентира професията.
Адвокатската камара поддържа информационен уебсайт, посветен на професията, който съдържа и указател. Указателят е разделен на две части: частта, достъпна за обществеността, съдържа данни за всички адвокати, които са членове на Адвокатската камара, докато частта с ограничен достъп само за членове съдържа данни за всички адвокати, известни на Адвокатската камара.
През последните години камарата организира няколко академични конференции и семинара, както и поредица от ежемесечни лекции с цел насърчаване на култура на непрекъснато юридическо образоване на всички адвокати.
На уебсайта на правителството lawyersregister.gov.mt се предоставя официален списък на адвокатите, като се посочват имената и други данни на адвокатите, които са дали съгласието си за публикуване на техните професионални данни в този регистър. Регистърът е публично достъпен.
Роля и задължения
Нотариусите са държавни служители, оправомощени да получават актове, съставени от което и да е лице по време на неговия живот, и в случай на смърт, и да ги заверяват. Поради тези си задължения те отговарят също така за съхранението на посочените документи и могат да издават копия от тях. Глава 55 от Законите на Малта (Закон за нотариалната дейност и нотариалните архиви) урежда другите правомощия и функции на нотариусите.
Преди да започнат да практикуват професията си, нотариусите полагат пред Апелативния съд клетва за вярност и клетва за встъпване в длъжност.
Контролът върху дейността на всички нотариуси, върху нотариалните архиви и върху публичния регистър се осъществява от специален съд, наречен Съд за преразглеждане на нотариални актове. Съдът е съставен от членове, които се назначават от министъра, отговарящ за нотариалната дейност, измежду пенсионирани съдии и магистрати и измежду адвокати и нотариуси.
Винаги когато го счете за целесъобразно, съдът може да посети и да извърши без предупреждение проверка на архивите, публичния регистър или кантората на всеки нотариус.
Всяка година през януари в Държавен вестник на Малта се публикува подробна информация за всички нотариуси, практикуващи в Малта.
Организация
Нотариалният съвет е общият орган, надзираващ нотариалната дейност, и има право по свое усмотрение или при получаване на оплакване да разследва действията на всеки нотариус, за които счита, че може да са в разрез с деонтологичните правила на нотариалната професия. Съветът също така може да разглежда всички обвинения в небрежност или злоупотреба, отправени срещу даден нотариус в рамките на неговата професионална дейност или във връзка с професионални въпроси, освен ако правомощието за това не е предоставено на друг орган по реда на членове 85 и 94 от глава 55 на Закона за нотариалната дейност и нотариалните архиви от Законите на Малта или по реда на други закони.
Бази данни с правна информация
Официалният уебсайт на Нотариалния съвет (Малта) включва информация за Нотариалния съвет, обща информация, която е от полза както за обществеността, така и за нотариусите, и указател с информация за връзка с нотариусите, които практикуват в Малта. Базата данни е достъпна за обществеността и е безплатна.
За да могат да практикуват професията на процесуален представител пред съдилищата от по-долна инстанция, кандидатите трябва да притежават разрешително, издадено от президента на републиката и носещо държавния печат на Малта. Преди да започнат да практикуват, лицата, получили такова разрешително, трябва да положат публично клетва за вярност и клетва за встъпване в длъжност пред Апелативния съд.
Основното задължение на процесуалния представител пред съдилищата от по-долна инстанция е да съдейства на адвоката, към когото е ангажиран, по отношение на съдебното производство. Процесуалните представители пред съдилищата от по-долна инстанция участват в подаването на писмени становища до деловодствата на съдилищата от името на клиентите и обикновено извършват други услуги във връзка с подготовката на съдебните процеси от адвокатите.
Процесуалните представители пред съдилищата от по-долна инстанция могат да се явяват пред съдилищата на магистратите и специалните трибунали. Те могат да дават и консултации.
Комисията по правораздаване е органът, който отговаря за регламентирането на тази професия в Малта.
Агенцията за съдебни услуги отговаря за администрирането на съдилищата в Малта. Агенцията отговаря за съдебния секретариат и неговия персонал, регистрирането и връчването на съдебни актове, изпълнението на актове, подлежащи на изпълнение, като съдебни решения и призовки, чрез назначени от съда съдебни изпълнители и други длъжностни лица, съдебните продажби на публичен търг, производствата с участието на съдебни заседатели и други производства пред наказателните съдилища.
Заместник-съдебен секретар (489 Kb)
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Националната прокуратура (Openbaar Ministerie) е образувание на национално равнище, което има подразделения във всички региони на Нидерландия. Съществуват също така национална прокурорска служба, която отговаря за борбата с (международната) организирана престъпност, както и специализирана прокуратура за борба с екологичните и финансовите престъпления и измами.
Има 10 районни прокуратури, в които прокурорите, подпомагани от административни и правни експерти, разглеждат няколкостотин хиляди дела годишно. В случай на подадена жалба делото се разпределя на една от четирите окръжни прокуратури. Националната прокуратура има представител в тези прокуратури, който се нарича генерален адвокат (Advocaat-Generaal). Тези прокуратури се ръководят от главните прокурори и главните генерални адвокати. На национално равнище Националната прокуратура се ръководи от Съвета на генералните прокурори (College van Procureurs-generaal), чието седалище е в Хага. Министърът на правосъдието носи политическата отговорност за Националната прокуратура. Съвместно със Съвета на генералните прокурори той определя приоритетите във връзка с наказателното разследване и преследване.
Всяко лице, заподозряно в извършването на престъпление, се подвежда под отговорност от Националната прокуратура. Националната прокуратура е единственият орган в Нидерландия, който може да повдига обвинения срещу заподозрените лица. Тя следи за това престъпленията да бъдат разследвани и преследвани по реда на наказателното производство.
За тази цел тя си сътрудничи с полицията и с други разследващи органи. Наказателното разследване се води от прокурор. Националната прокуратура контролира и правилното прилагане на съдебните решения. Тя следи за плащането на глобите, изпълнението на наказанията с лишаване от свобода и полагането на общественополезен труд. Националната прокуратура и съдиите са част от съдебната власт. Поради това тя не представлява министерство (на нидерландски Openbaar Ministerie) в обичайния смисъл на думата.
Всеки, който желае да стане съдия, трябва да има няколко години професионален опит. Повече информация за изискванията е на разположение тук. Професионален опит може да бъде придобит чрез вътрешен курс на обучение в рамките на съдебната система или на друго място в правосъдната система. Съдебната система осигурява необходимото обучение.
Съдиите се назначават от Короната по предложение на министъра на правосъдието и сигурността. Само граждани на Нидерландия могат да бъдат назначавани на длъжност съдия. Кандидатите трябва да имат диплома по право от нидерландски университет.
Лицата могат да бъдат предлагани за назначаване в съдебната система само след препоръка от национален комитет за подбор, съставен от представители на различните съдилища, прокуратурата и физически лица, които осъществяват активна обществена дейност.
Съдията се назначава да правораздава в определен съд. Това назначение е възможно само ако въпросният съд е предложил бъдещия съдия. Тези условия имат за цел да направят системата за назначаване възможно най-обективна.
Съдията е държавен служител със специален статут. След назначаването си той не може да приема назначение на друго място. Съдиите могат да останат на длъжност до навършване на 70-годишна възраст. Преди навършване на тази възраст те могат да бъдат отстранени от длъжност против волята си само от най-висшия съд на Нидерландия — Върховният съд на Нидерландия (Hoge Raad der Nederlanden),— по инициатива на генералния прокурор (procureur-general) на този съд.
Задачата на съдията е да постанови безпристрастно решение по правни спорове, включително по дела, по които държавата е страна. За да се гарантира безпристрастността по отношение на изпълнителната власт, се използва специална система на подбор и назначаване. Поради това правният статут на съдиите е различен от този на останалите държавни служители.
Нидерландската Конституция изисква съдиите да постановяват решения по правните спорове и съдържа разпоредби относно правния статут на членовете на съдебната власт.
Спазвайки действащото законодателство, съдиите могат да разглеждат делата по своя преценка. Те също така определят до голяма степен протичането на производството на практика (напр. продължителността на определени части от производството).
Съществуват няколко законови разпоредби, регламентиращи поведението на съдиите. Тяхната цел е да се гарантира, че съдиите вършат своята работа безпристрастно. Ако страна по производството се съмнява в безпристрастността на съдията, законът ѝ гарантира възможност да поиска отвод на конкретния съдия, разглеждащ делото. Понякога една от страните по делото е недоволна от работата на съдията. Прави се разграничение между решението, постановено от съда, и поведението на съдията.
Съдиите трябва да придобият опит в поне две области. Обикновено те разглеждат едно дело в дадена правна област, след което преминават към друга област. Тази система има за цел да предотврати прекаленото съсредоточаване на съдиите за прекалено дълъг срок върху една област на познание и опит.
Съдиите заседават в окръжни съдилища (rechtbanken). Последните обхващат поне четири сектора: гражданско право, наказателно право, административно право и районно отделение. Съдиите, които заседават в районното отделение, се наричат районни съдии (kantonrechters), а тези в останалите сектори — съдии (rechters). Съдиите, които заседават в апелативните съдилища (gerechtshoven) и Върховния съд, се наричат съветници (raadsheren).
Съставът на съдилищата при разглеждане на делата е обяснен по-долу.
Съдебният съвет (Raad voor de rechtspraak) отговаря за регулирането на професията.
За повече информация вж. общия уебсайт на нидерландската съдебна власт, който е публично достъпен.
Организация на юридическите професии
Нидерландската адвокатска колегия (Nederlandse Orde van Advocaten) е публичноправният професионален орган на всички адвокати в Нидерландия. Определената със закон основна дейност на нидерландската колегия е да следи за качеството на услугите, предоставяни от адвокатите. Наред с друго, качеството на адвокатските услуги се осигурява от:
Съгласно Закона за адвокатурата (Advocatenwet) всички адвокати трябва да членуват в нидерландската адвокатска колегия. Понастоящем има над 18 000 вписани адвокати.
Няма централен орган, който регулира тази професия.
Кралската нотариална камара (Koninklijke Notariële Beroepsorganisatie) защитава интересите на нотариусите в Нидерландия и гарантира, че те могат да извършват правилно своята дейност.
Роля и задължения
Законът изисква нотариален документ за редица споразумения и правни сделки. Най-важните от тях са:
По практически съображения нотариусът често извърша и други видове правни действия и може да изготвя други видове споразумения. Това включва например споразумения за партньорство (търговски, граждански и ограничени партньорства), споразумения между съвместно живеещи лица и разпоредби за защита на частни дружества с ограничена отговорност от трети страни.
Кралската камара на съдебните изпълнители в Нидерландия (Koninklijke Beroepsorganisatie van Gerechtsdeurwaarders, KBvG) е уредена от Закона за съдебните изпълнители (Gerechtsdeurwaarderswet). Законът възлага на Кралската камара на съдебните изпълнители — в която са длъжни да членуват всички съдебни изпълнители в Нидерландия — задачата да насърчава добрите практики в рамките на професията.
Нидерландските съдебни изпълнители отговарят за получаването и предаването на документи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Документите за връчване в Нидерландия трябва да се изпращат пряко на съдебен изпълнител. Искания за такова връчване трябва да се подават на нидерландски или английски език. Исканията не може да се изпращат на нидерландския централен орган — Кралската камара на съдебните изпълнители в Нидерландия. Съдействие от този орган може да бъде поискано само в изключителни случаи, определени в член 3, буква в) от горепосочения регламент на ЕС.
За първоначална правна консултация може да поискате помощ от едно от бюрата за правни услуги (Het Juridisch Loket). В него може да потърсите информация, съвети и разяснения по правни въпроси. Бюрата за правни услуги са „предната линия“ за предоставянето на правна помощ.
Ако е необходимо, ще бъдете насочени към адвокат или медиатор, който действа като „втора линия“ за правна помощ.
Всички информационни услуги в бюрата за правни услуги се предоставят безплатно, на място или като част от консултация. Може да се обръщате към тези бюра при проблеми, свързани с гражданското, административното, наказателното и имиграционното право.
Създадени са общо 44 бюра за правни услуги. Те са равномерно разположени на територията на Нидерландия, така че всеки нидерландски гражданин да разполага с лесен достъп до правни услуги.
За повече информация вж. уебсайта на бюрата за правни услуги.
Съдебна власт в Нидерландия и Върховен съд на Нидерландия
Нидерландска адвокатска колегия
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница предоставя информация за юридическите професии в Австрия.
Понастоящем (по данни към 2023 г.) около 1850 професионални съдии са назначени в системата на „общите съдилища“, т.е. разглеждат граждански, наказателни, трудовоправни дела и дела, свързани със социалното право (посочената цифра включва активни позиции при пълно работно време, включително във Върховния съд). Около 700 практикуващи юристи в съдебната система отговарят за значителна част от съдебната власт. Има и около 600 професионални съдии в административните съдилища.
Също така по определени дела се ангажират непрофесионалисти, които работят на доброволни начала. Те включват непрофесионални съдии или съдебни заседатели по наказателни дела и членове на съдебния състав със специални експертни познания, които работят по търговски дела, трудовоправни дела и дела, свързани със социалното право, както и по някои административни производства.
Има около 480 прокурори (по данни към 2023 г. представляващи активни позиции при пълно работно време, включително в Главната прокуратура, с изключение на централния орган).
3799 души са наети в системата на местата за лишаване от свобода (по данни към 1 септември 2019 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително членове на дирекция „Места за лишаване от свобода“); този брой включва общо 3214 надзиратели (включително лицата, занимаващи се с обучение).
Лицата, които желаят да станат съдии в системата на общите съдилища, трябва да имат най-малко 4 години професионален опит като юристи и да са положили успешно изпит за съдийска длъжност след завършване на обучение по право.
Част от професионалния стаж е подготвителен съдебен стаж за срок от най-малко 7 месеца (съдебна практика, по-рано наричана „съдебна година“), на какъвто имат право завършилите жени и който се явява предпоставка за всички, които желаят да работят като адвокат или нотариус. Останалата част от задължителния професионален стаж обикновено се придобива чрез специална съдебна подготовка като стажант-съдия в рамките на съдебна практика, но може да се придобие и в друга област на юридическата професия, например като стажант-юрист.
Всяка година около 100 стажант-юристи се допускат до подготвително обучение. Подготвителният съдебен стаж (включително съдебната практика) по принцип продължава 4 години и се провежда в районни съдилища, окръжни съдилища, прокуратури, места за лишаване от свобода, центрове за закрила или подпомагане на жертви на престъпления или в адвокатски кантори, нотариални кантори или финансовата прокуратура. Част от стажа може също да се проведе в апелативен съд, Върховния съд, Федералното министерство на правосъдието, Дирекция „Места за лишаване от свобода“, пробационни центрове, асоциации на законови попечители или служби за социално подпомагане на млади хора, службата на комисаря по правна защита или във финансовия сектор (например в подходящи предприятия). Подготвителният съдебен стаж завършва с изпит за заемане на съдебна длъжност. За лица, които променят своето кариерно развитие след придобиване на професионален опит в други юридически професии, срокът на обучение се намалява съответно. Лице, което вече е положило изпит за юрист или нотариус, трябва да се яви само на допълнителен изпит, а не на изпит за съдийска длъжност.
След като са издържали успешно изпита за съдебна длъжност, кандидатите за съдии трябва да кандидатстват за свободни длъжности за съдии или прокурори.
В системата на административните съдилища няма подготвителен съдебен стаж; но административните съдии трябва да имат най-малко 5 години професионален опит (например стаж в административен орган) и не полагат изпит.
Съдиите в общите съдилища могат да се прехвърлят в административните съдилища. Административните съдии също могат да бъдат назначавани за съдии в общите съдилища, след като придобият петгодишен стаж в административните съдилища.
Назначаването на длъжността съдия или прокурор обикновено се извършва от федералния министър на правосъдието. Правото да назначава е запазено за президента на страната само за определени функции. За разлика от това, съдиите в окръжните административни съдилища се назначават от управата на съответната провинция. За съдии или прокурори могат да бъдат назначавани само австрийски граждани.
Съдиите, назначени в общите федерални съдилища и административните съдилища, са федерални служители. В допълнение към Федералната конституция (Bundes-Verfassungsgesetz (B-VG)), Законът за професионалната дейност на съдиите и прокуратурата (Richter- und Staatsanwaltschaftsdienstgesetz (RStDG)) е основният източник на правото по отношение на образованието и професионалния статут на съдиите. Голям брой разпоредби на този закон (включително например относно дисциплинарните производства и длъжностните характеристики) са формулирани както за съдиите, така и за прокурорите.
Съдиите, назначени в областните административни съдилища (Landesverwaltungsgerichten), са държавни служители на съответната провинция. Техният професионален статут е регламентиран във Федералната конституция и в специалното законодателство на отделните провинции.
Всички професионални съдии се назначават за неограничен срок и се пенсионират в края на месеца, в който навършват 65-годишна възраст.
В съответствие с членове 87 и 88 от Федералната конституция, при тълкуването на закона и вземането на решения по съдебни дела съдиите действат като независими представители на държавата. Тази независимост се изразява в независимост на съдиите от всякакви разпореждания (материална независимост), както и в невъзможност да бъдат отстранени или прехвърляни на друга длъжност (лична независимост). Съдиите се подчиняват само на закона и вземат решения въз основа на своите лични правни убеждения. Също така те не са обвързани от предходни решения на други съдилища по сходни правни въпроси (прецеденти).
Освен когато се пенсионират след навършването на законоустановената възраст, съдиите могат да бъдат отстранени от служба или прехвърляни на друга длъжност, или пенсионирани против волята им само в случаите и по реда, предвидени от закона и въз основа на официален съдебен акт (член 88 от Федералната конституция).
Специалният статут на съдиите съгласно Конституцията е приложим само при изпълнение на техните съдебни задължения (при осъществяване на всички съдебни дейности, определени по закон или по силата на системата за разпределяне на работата), но не и при административното управление на съдилищата, което също се извършва от съдии. Изключение представляват въпросите, разглеждани в съдебен състав или в комисии (като например разпределяне на дела и предложения за назначения). В останалите случаи те се подчиняват на инструкциите на своите ръководители. Разпределянето на съдебната работа осигурява зачитането на правото на съдебен процес, признато от конституцията.
Съдиите са натоварени с решаването на спорове по гражданскоправни и наказателни дела. По въпросите от административноправен и конституционноправен характер те изпълняват ролята на упражняващи контрол върху администрацията и пазители на Конституцията.
Дисциплинарен съд: съдия, който виновно нарушава своите професионални и етични задължения, е отговорен пред дисциплинарния съд. Дисциплинарният съд за съдиите от общите съдилища е учреден към съответния апелативен съд или Върховния съд и се състои единствено от съдии. Дисциплинарният съд е компетентен също така по въпросите, свързани с професионални нарушения от страна на прокурори. Същите дисциплинарни разпоредби, с малки изключения, се прилагат за съдиите във федералните административни съдилища. За разлика от това, дисциплинарните правила за съдиите от областните административни съдилища се съдържат в законодателството на съответната провинция.
Наказателен съд: съдия (или прокурор), който при виновно неизпълнение на професионалните си задължения извърши и престъпление, е отговорен пред наказателния съд (например в случай на злоупотреба със служебно положение).
Граждански съд: Страна, която е понесла загуби вследствие на незаконно и виновно поведение на съдия (или, ако е приложимо, на прокурор), може да предяви иск за обезщетение срещу държавата. Държавата може да предяви регресен иск срещу съдията (или прокурора) в случай на умишлени действия или груба небрежност.
Като цяло йерархичната организация на службата на прокуратурата съответства на организацията на съдилищата.
Във всеки от 16-те съдилища от първа инстанция с компетентност по наказателни дела има служба на прокуратурата. Освен това действа и прокурорска служба за борба с икономическите престъпления и корупцията (Wirtschafts- und Korruptionsstaatsanwaltschaft) с компетентност за цяла Австрия. Към всеки апелативен съд има служба на старшите прокурори, а към Върховния съд — Главна прокуратура. Службите на старшите прокурори и Главната прокуратура са пряко подчинени на федералния министър на правосъдието.
Обучението на прокурорите съответства на това на професионалните съдии в общите съдилища.
Само лице, което отговаря и на изискванията за назначаване на длъжност съдия, може да бъде назначено като прокурор.
Свободните постоянни позиции за прокурори, както постоянните позиции за съдии, трябва да се обявят публично, за да бъдат попълнени. Право да назначава прокурорите има федералният президент, но както в случая със съдиите, президентът може да делегира това право на федералния министър на правосъдието по отношение на по-голяма част от постоянните позиции за прокурори.
Службите на прокуратурата са съдебни органи, които са отделени, но не са независими от съдилищата. Те имат йерархична структура и се подчиняват на инструкциите на службите на старшите прокурори и преди всичко на инструкциите на федералния министър на правосъдието.
Съществуват прецизни законови правила, уреждащи правото да се дават указания. Указанията на службите на старшите прокурори или на федералния министър на правосъдието могат да се дават само в писмена форма и трябва да са придружени с мотиви. Освен това получените указания трябва да бъдат регистрирани в досието по наказателното дело. Преди да даде указания, федералният министър на правосъдието трябва да проведе консултации с консултативен съвет по указанията (Weisungsrat). Федералният министър на правосъдието носи министерска отговорност и е задължен да предоставя информация на парламента, пред който се отчита.
Служителите в отделните прокурорски служби трябва да спазват указанията, дадени от ръководителя на съответната прокуратура. Ако те обаче преценят, че дадено указание противоречи на закона, имат право да изискат писмено указание и могат да поискат дори да бъдат освободени от задължението да работят по въпросното наказателно дело.
Службите на прокуратурата са специални органи, отделени от съдилищата. Тяхната роля е да защитават обществения интерес при наказателното правораздаване. В това число те отговарят за наказателното разследване. Освен това отговарят за повдигане и поддържане на обвинението по наказателни производства. Затова те са наричани също и обвинителни органи.
Прокурорите отговарят за повдигането и поддържането на обвинения пред окръжните съдилища и пред районните съдилища в района на съответния окръжен съд. По принцип районните прокурори поддържат обвинението пред съответните районни съдилища. Те са длъжностни лица с експертни познания, но не е задължително да имат академична степен.
Специално място заема прокурорската служба за борба с икономическите престъпления и корупцията, чиято компетентност за цялата страна обхваща най-вече злоупотреби, извършени от държавни служители, и икономически престъпления за суми, надвишаващи 5 000 000 EUR. В обхвата на нейната компетентност попадат също така финансовите престъпления за суми над 5 000 000 EUR, квалифицираните състави на престъплението измама спрямо системата на социалното осигуряване (kridaträchtiges Verhalten) и inter alia правонарушения съгласно Закона за акционерните дружества или Закона за дружествата с ограничена отговорност, извършени в големи предприятия със съответния размер (с дружествен капитал от най-малко 5 000 000 EUR или с повече от 2000 служители).
Службите на старшите прокурори стоят по-високо в йерархията спрямо службите на прокуратурата и са учредени към апелативните съдилища във Виена, Грац, Линц и Инсбрук. Освен че изпълняват функциите по поддържане на обвинения пред апелативния съд, те отговарят също и за надзора над всички прокурорски служби в своя съдебен район и са пряко подчинени на федералния министър на правосъдието.
Главната прокуратура, създадена към Върховния съд, от своя страна заема специално място. Тя е пряко отговорна пред федералния министър на правосъдието и сама по себе си няма право да дава указания на прокурорските служби и службите на старшите прокурори. Освен това тя не внася обвинителни актове, а нейната задача е да подпомага работата на Върховния съд. Тя е оправомощена най-вече да внася жалби за недействителност в интерес на спазването на закона по наказателни дела, по които страните (повече) нямат възможност за обжалване. Следователно Главната прокуратура изпълнява важна функция, като опазва единството на закона и гарантира правната сигурност в областта на наказателните дела.
Дисциплинарната, наказателната и гражданската отговорност на прокурорите е уредена по същия начин като тази на съдиите в общите съдилища.
В Австрия съдебните секретари (Diplomrechtspfleger*innen) са основен стълб на съдебната система. Понастоящем повече от 80 % от всички решения на съда от първа инстанция по гражданскоправни дела са поети от над 700 съдебни секретари.
За обучение за съдебен секретар се допускат само съдебни служители, които са положили успешно зрелостен изпит при завършване на средно училище или след получаване на професионална квалификация са приети на стаж в съдебния секретариат. Обучението продължава 3 години и включва съдебна работа, в това число изготвянето на разпореждания в съответната сфера на дейност, участие в основен и специализиран професионален курс, както и успешно полагане на съответните изпити. След успешно полагане на изпита за секретар и ако са изпълнени изискванията, посочени в раздел 3 на Закона за съдебните секретари (Rechtspflegergesetz), кандидатът за съдебен секретар получава диплома, издадена от федералния министър на правосъдието. В дипломата трябва да се посочи сферата на дейност. Получавайки тази диплома, кандидатът за съдебен секретар придобива правото да извършва съдебната работа, която попада в неговата сфера на дейност в рамките на съответната федерална територия, и следователно може да работи като съдебен секретар.
Председателят на апелативния съд трябва впоследствие да определи съда, в който съответният съдебен служител да бъде назначен като секретар и, ако е приложимо, за какъв период. В рамките на така определения съд секретарят се зачислява от управителния орган (председателят на съда) към отдел, ръководен от съдия, или, ако е приложимо, към няколко отдела.
Съдебните секретари са специално обучени съдебни служители, на които на основание член 87а от Федералната конституция на Австрия и австрийския закон за съдебните секретари може да бъде възложено изпълнението на точно определена работа във връзка с граждански дела на първа инстанция. При изпълнение на тази функция за тях са задължителни единствено указанията на съдията, отговарящ за делото съгласно разпределението на съдебната работа. По всяко време съдията има право да поеме повторно работата по делото. Постановленията на съдебните секретари подлежат на обжалване също като решенията на съдиите.
На практика съдебните секретари разполагат с голяма независимост в своята работа. Указанията от страна на съдията не са обичайна практика и се издават изключително рядко.
Съдебните секретари се назначават за работа в следните области:
Всяка от тези работни области изисква специално обучение и официално назначаване като съдебен секретар за съответната работна област.
Сферата на дейност на съдебните секретари не включва всички дейности и решения в горепосочените работни области. Съдебната работа, която попада в сферата на дейност на съдебните секретари, е изрично посочена в Законa за съдебните секретари, като обхватът на сферата на дейност се различава при отделните работни области.
В Закона за съдебните секретари се определят сфери на дейност за отделните области на работа, с което на съдебните секретари се възлагат конкретни отговорности (например сферата на дейност по дела за неплатежоспособност включва дела за несъстоятелност пред районните съдилища). Разбира се, някои отговорности са запазени за съдиите.
Освен това всяка сфера на дейност включва, наред с другото, провеждане на процедури за „заповед за плащане“, потвърждаване на влизането в сила и изпълняемостта на съдебни решения в съответната сфера на дейност, решения по заявления за правна помощ в рамките на процедурите, протичащи пред съдебните секретари, и извършване на официални действия въз основа на искания за съдебна помощ от национален съд или национален орган.
Адвокатите са квалифицирани и упълномощени да представляват страните във всички съдебни и извънсъдебни производства по въпроси от публичен или частен характер пред всички съдилища и публични органи на Австрия.
Лице, което желае да практикува като адвокат в Австрия, не се нуждае от официално назначение, но за упражняване на адвокатската професия трябва да бъдат изпълнени изискванията, посочени по-долу.
Основната правна уредба се съдържа в Закона за адвокатурата (Rechtsanwaltsordnung (RAO)), Държавен вестник на Австрия (RGBl) № 96/1896; Дисциплинарния устав на адвокатите и кандидатите за адвокати (Disziplinarstatut für Rechtsanwälte und Rechtsanwaltsanwärter (DSt)), Държавен вестник на Австрия (BGBl) № 474/1990; Федералния закон за хонорарите на юристите (Bundesgesetz über den Rechtsanwaltstarif (RATG)), Държавен вестник на Австрия (BGBl) № 189/1969; Закона за изпита за достъп до адвокатската професия (Rechtsanwaltsprüfungsgesetz (RAPG)), Държавен вестник на Австрия (BGBl) № 556/1985; и Федералния закон за свободата на предоставяне на услуги и осъществяването на дейност от европейски адвокати и предоставянето на правни услуги в Австрия от адвокати с международна практика (Bundesgesetz über den freien Dienstleistungsverkehr und die Niederlassung von europäischen Rechtsanwältinnen und Rechtsanwälten sowie die Erbringung von Rechtsdienstleistungen durch international tätige Rechtsanwältinnen und Rechtsanwälte in Österreich (EIRAG)), Държавен вестник на Австрия (BGBl). I № 27/2000.
Лице, което желае да упражнява адвокатската професия, най-напред трябва да завърши обучение по австрийско право, след което да докаже, че в продължение на най-малко 5 години се е занимавало с професионална юридическа дейност, като поне 7 месеца от тях е работило в съд или в прокурорска служба и 3 години в кантора на австрийски адвокат като кандидат за адвокат.
Изпитът за адвокати, чието успешно полагане е условие за практикуване на адвокатската професия, може да бъде положен след практически стаж от 3 години, от които най-малко 7 месеца да са били прекарани в съд и най-малко 2 години в адвокатска кантора. За полагането на изпита съществува и изискването за участие в обучителни курсове за кандидати за адвокати, определени като задължителни от адвокатската колегия.
Лице, което отговаря на изискванията, може да бъде вписано в регистъра на съответната адвокатска колегия, в чийто район ще практикува.
При определени условия чуждестранен адвокат, гражданин на държава — членка на Европейския съюз, на друга договаряща държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Швейцария, има право:
При определени обстоятелства член на адвокатска колегия на държава, присъединила се към Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), също може временно да упражнява дадена точно определена дейност като адвокат в Австрия.
Адвокати, които нарушават своите професионални задължения или накърняват престижа на професията, са отговорни пред дисциплинарния съвет, избран от местната адвокатска колегия. Санкциите, които могат да бъдат наложени от дисциплинарния съвет, могат да се състоят дори в отписване на съответното лице от регистъра на адвокатурата. Решенията на втора инстанция се вземат от Върховния съд в четиричленен състав, състоящ се от двама съдии от Върховния съд и двама адвокати.
Освен това адвокатите, разбира се, носят също и наказателна и гражданска отговорност.
Всички адвокати от дадена провинция, вписани в нейния регистър, формират адвокатска колегия (Rechtsanwaltskammer). Адвокатските колегии представляват публичноправни юридически лица и автономни самоуправляващи се органи.
Интересите на австрийските адвокати като цяло се представляват на федерално ниво от Националната адвокатска колегия на Австрия (Österreichischer Rechtsanwaltskammertag). Тя е съставена от девет австрийски адвокатски колегии, а в нейното Общо събрание участват представители на адвокатските колегии (http://www.rechtsanwaelte.at/).
Нотариусите, като независима и безпристрастна институция за превантивно правораздаване, предлагат съдействие на нуждаещите се от правни услуги за целите на уреждането на техните частноправни отношения.
Основно тяхно задължение е да участват в извършването на правни действия и да предоставят помощ на гражданите по правни въпроси. Нотариусите изготвят нотариални актове, съхраняват вещи на трети страни, изготвят частноправни актове и представляват страните, главно в несъстезателни производства. Нотариусите изпълняват и функцията на представители на съда при несъстезателни производства. По-специално, те са търсени за консултации в качеството им на „съдебни комисари“ при производства относно наследство и завещания.
Нотариусите гарантират правната сигурност относно имуществото на починали лица, както и че това имущество ще бъде прехвърлено на лицата, които имат право да го получат. Тази дейност изисква специални познания относно закона за наследството и относно несъстезателните производства, което означава също, че хората винаги се обръщат към нотариусите за консултация при формулирането на техните завещания и по принцип за съвети и представителство по наследствени въпроси.
Нотариусите изпълняват публична функция, но не са държавни служители. Те поемат търговския риск да открият кантора, в която да практикуват, но не осъществяват стопанска дейност. Те могат да се сравнят с лицата, практикуващи свободни професии, но когато изпълняват функции на съдебни комисари, те са съдебни служители. Дейността им като нотариуси е основно занимание и не може да се съчетава с адвокатска дейност.
Промените в броя на нотариалните длъжности и местонахождението на нотариалните кантори се извършват по силата на наредба на федералния министър на правосъдието. В Австрия съществуват 536 нотариални кантори (към април 2023 г.).
Основната правна уредба за тази дейност се съдържа в Кодекса за нотариалната дейност (Notariatsordnung (NO)), Държавен вестник на Австрия № 75/1871; Закона за нотариалните актове (Notariatsaktsgesetz), Държавен вестник на Австрия № 76/1871; Закона за хонорарите на нотариусите (Notariatstarifgesetz (NTG)), Държавен вестник на Австрия № 576/1973; Закона за изпита за нотариуси (Notariatsprüfungsgesetz (NPG)), Държавен вестник на Австрия № 522/1987; Закона за съдебните комисари (Gerichtskommissärsgesetz (GKG)), Държавен вестник на Австрия № 343/1970; и Закона за хонорарите на нотариусите, извършващи дейност като съдебни комисари (Gerichtskommissionstarifgesetz (GKTG)), Държавен вестник на Австрия № 108/1971.
Лице, което е завършило обучението си по право (по австрийско право) и проявява интерес към професията нотариус, трябва да потърси нотариус, който да го приеме като служител и да впише името му в регистъра на кандидатите за нотариуси.
Вписването в регистъра на кандидатите за нотариуси, поддържан от съответната нотариална камара, е допустимо само ако съответното лице има седеммесечен стаж като практикуващ юрист в съда или в прокурорска служба и към момента на първото му вписване в регистъра на кандидатите за нотариуси все още не е навършило 35-годишна възраст.
За да бъде допуснат до изпита за нотариуси, кандидатът трябва да участва в обучителните курсове, определени като задължителни от нотариалната камара.
Изпитът за нотариус трябва да бъде положен в две части.
Длъжностите за нотариуси, които са овакантени или са новооткрити, трябва да се обявят публично преди да бъдат попълнени. Законът (раздел 6 от австрийския Кодекс за нотариалната дейност) изисква, inter alia, кандидатите за длъжността нотариус да са:
Тези основни изисквания не дават обаче правото за назначаване като нотариус. В процедурата по назначаване кандидатите се оценяват и класират от нотариалната камара, която има съответната местна компетентност, и впоследствие от отделите за подбор на персонал към съответните окръжен и апелативен съд, като продължителността на професионалната практика е от решаващо значение. Нотариалната камара и двата отдела за подбор на персонала представят на федералния министър на правосъдието по едно предложение, съдържащо имената на трима кандидати. Въпреки че министърът не е обвързан с предложенията, той практически назначава само класираните кандидати.
Нотариусите могат да практикуват до 31 януари на календарната година, която следва годината на навършване на седемдесетгодишна възраст. Недопустимо е прехвърлянето на нотариус на друга нотариална длъжност.
Поради задълженията им, свързани с изготвянето на публични актове и като съдебни комисари, нотариусите са обект на особен надзор. Осъществяването на надзора над дейността на нотариусите е отговорност на федералния министър на правосъдието, на администрацията на съдебната власт и, пряко — на нотариалната камара.
За нотариусите се прилага специално дисциплинарно законодателство. Дисциплинарните нарушения се наказват на първа инстанция от апелативния съд, в качеството му на дисциплинарен съд за нотариуси, и на втора инстанция от Върховния съд, в качеството му на дисциплинарен съд за нотариусите. В съставите, които разглеждат делата, трябва при всички случаи да участват и нотариуси. Списъкът със санкции, които могат да бъдат наложени от дисциплинарния съд, включва дори отнемане на правото на упражняване на професията. Санкциите за административни нарушения, които не съставляват престъпления, се налагат от нотариалната камара.
Освен дисциплинарна отговорност нотариусите, разбира се, носят също наказателна и гражданска отговорност.
В случаите, когато нотариусите действат като съдебни комисари, те се считат за държавни служители за целите на наказателното право и следователно носят отговорност за престъпления по служба, включващи по-конкретно злоупотреба със служебно положение. Тяхната отговорност съгласно гражданското право се регулира по различен начин. Ако действат в качеството си на съдебни комисари, те са субект на същите разпоредби относно отговорността като съдиите и прокурорите. По тази причина страните не могат да завеждат директно искове срещу тях, а трябва да предявят исковете си за обезщетение срещу държавата. Държавата може да заведе регресен иск в случай на умишлени деяния или груба небрежност. Извън дейността си като съдебни комисари, те отговарят пряко пред страните съгласно гражданското право.
Нотариусите, практикуващи във федерална провинция или вписани като кандидати за нотариуси в регистъра на кандидатите за нотариуси в тази федерална провинция, формират нотариална колегия. Федералните провинции Виена, Долна Австрия и Бургенланд имат обща колегия, както и федералните провинции Тирол и Форарлберг.
Колегията отговаря за запазването на честта и достойнството на професията и за представляване на нейните интереси.
Всяка нотариална колегия трябва да избере нотариална камара измежду своите членове. Съставът на нотариалната камара включва един нотариус, изпълняващ функциите на председател, както и шестима други нотариуси (дванадесет във Виена) и трима кандидати за нотариуси (шест във Виена) като членове.
Националната нотариална камара на Австрия (Österreichische Notariatskammer) се състои от нотариалните камари на федералните провинции. Националната нотариална камара на Австрия е компетентна да представлява нотариусите и да защитава техните права и интереси по въпроси, засягащи австрийските нотариуси като цяло, или по въпроси, чиито обхват надхвърля рамките на компетенциите на отделните нотариални камари.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Структурата, описана по-долу, обхваща публичната прокурорска служба и други свързани с нея служби въз основа на Закона от 9 октомври 2009 г.
Публичната прокурорска служба на Полша обхваща:
Главният прокурор е най-висшият орган в прокурорската служба и се назначава от президента на Полша от списък с кандидати, препоръчани от Националния съдебен съвет и Националния съвет за прокуратурата. Главният прокурор представя на министър-председателя годишен доклад за дейностите на прокуратурата. Прокурорите от общите и военните организационни отделения на прокурорската служба се назначават от Главния прокурор от списък с кандидати, съставен от Националния съвет за прокуратурата.
Общите отделения на публичната прокурорска служба са разделени на четири нива:
Прокурорите от военните отделения са разделени на три нива:
Публичните прокурори от Института за националната памет и Комисията за преследване на престъпления срещу полския народ (Instutut Pamięci Narodowej - Komisja ds. Ścigania Zbrodni przeciwko Narodowi Polskiemu) са организирани по следния начин:
В полската съдебна система се прави разлика между публични прокурори, които са професионални прокурори, назначени от главния прокурор, и частни прокурори, които участват като страни по наказателноправни производства и които, съгласно процедурните правила, могат да подпомагат публичните прокурори в тяхната работа.
В рамките на съдебната система съществуват различни професионални асоциации. Сред тях са Съветът на прокурорите (Rada Prokuratorów) в Службата на главния прокурор, събрания и съвети в рамките на апелативните прокуратури. Тези органи обаче не са публични и са организационни по характер, и не разполагат със свои уебсайтове, нито предоставят електронни услуги.
За повече информация относно публичната прокурорска служба в Полша, моля посетете уебсайта на Службата на главния прокурор.
Основните задължения на публичната прокурорска служба са да осигури спазването на законите и да упражнява надзор при наказателните производства.
Публичните прокурори изпълняват поставените им задачи основно чрез:
Роля и задължения на публичните прокурори:
Публичният прокурор е задължен да действа в рамките на закона, воден от принципа за безпристрастност и еднакво третиране на всички граждани. Публичните прокурори, въпреки йерархичната организация на публичната прокурорска служба, са независими при изпълнението на официалните си задължения. Публичните прокурори не могат да бъдат политически обвързани или да са професионално заети другаде и са задължени да подобряват непрестанно професионалните си квалификации.
Публичните прокурори се занимават основно с наказателни дела. Понякога те също участват в граждански дела, засягащи основно установяването на бащинство, отнемане на родителски права, правна недееспособност и административни дела, които обикновено са свързани със законодателството в областта на недвижимото имущество или строителството. Във всяка окръжна прокуратура има публичен прокурор, специализиран в сферата на международното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Обикновените съдилища в Полша са:
Обикновените съдилища раздават правосъдие (по дела извън компетентността на административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) и изпълняват задълженията си, свързани с правораздаването, възложени им от закона. Съдебните решения подлежат на съдебен контрол от Върховния съд в съответствие със закона.
Районните съдилища са компетентни за една или няколко общини (в надлежно обосновани случаи няколко районни съдилища могат да функционират на територията на една община, напр. в големите градове).
Окръжният съд е въззивната инстанция за районните съдилища, както и съд от първа инстанция по определени типове дела. Той е компетентен за поне две районни съдилища (по административния му район).
Когато дадено дело се гледа на първа инстанция пред окръжния съд, евентуална жалба по него се разглежда пред апелативния съд. Апелативният съд е компетентен за поне две окръжни съдилища (в неговата териториална компетентност).
Съдът се председателства от съдия-председател. Председателят на съда се назначава за определен мандат (четири години в районните съдилища и шест години в окръжните и апелативните съдилища).
В Полша обикновените съдилища раздават правосъдие (по дела извън компетентността на административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) и изпълняват задълженията си, свързани с правораздаването, възложени им от закона. Правораздаването е запазено право на съдиите. Други задължения, свързани с правосъдието, извън правораздаването, се поемат от съдебните чиновници и висшите съдебни чиновници (и могат да бъдат изпълнявани от съдиите, ако съдебните чиновници са възпрепятствани да го сторят).
В полската съдебна система се прави разлика между професионални съдии и непрофесионални съдии.
Съдиите се занимават с правораздаване. Те се назначават за неопределен период от президента на републиката по предложение на Националния съдебен съвет.
При изпълнението на своите задължения съдиите са независими и се подчиняват единствено на Конституцията и законите.
Независимостта на съдилищата и съдиите е гарантирана от Националния съдебен съвет, създаден от Конституцията.
Независимостта на съдиите се гарантира от съдийския имунитет и неопределения срок, за който се назначават, както е предвидено в Конституцията.
Съдиите подлежат на дисциплинарни наказания, ако нарушат професионалните си задължения. Дисциплинарни въпроси, засягащи съдии, се разглеждат на първа инстанция в апелативните съдилища и на втора — пред Върховния съд.
Ролята на непрофесионалните съдии в правораздаването е уредена в Конституцията на Полша. Непрофесионалните съдии са независими и, както професионалните съдии, се подчиняват единствено на Конституцията и законите. Непрофесионалните съдии имат еднакви права с професионалните при разглеждането на съдебните спорове. За разлика от съдиите обаче непрофесионалните съдии не могат да председателстват процес или заседание или (по принцип) да изпълняват задължения извън даден процес.
Както в гражданските, така и в наказателните производства, по принцип заседанията се провеждат в присъствието на един съдия, т.е. без участието на непрофесионални съдии. При все това и двата закона, уреждащи двата типа процедура, предвиждат категории дела, които поради социалното си значение се разглеждат с участието на непрофесионални съдии.
Непрофесионалните съдии се назначават от общинските съвети в рамките на териториалната компетентност на съда, към който са причислени. Мандатът им е четири години.
Съдебните чиновници се назначават в районните и окръжните съдилища, за да изпълняват свързани с правосъдието задължения, възложени на съдилищата по закон. Съдебните чиновници се назначават на поста им считано от датата, посочено в документа за назначаване. Те се назначават от председателя на апелативния съд.
В гражданското производство съдебните чиновници изпълняват правомощията на съда в рамките на задълженията, които са им възложени, освен ако законът не предвижда друго. При все това в наказателни производства, производства, засягащи дребни нарушения и данъчни нарушения, съдебните чиновници имат право да правят препоръки и в определените от закона случаи да издават решения и постановления.
Съдебните чиновници са членове на персонала на съда и като такива могат да изпълняват съдебни задължения и да действат от името на съда в рамките на предоставените им правомощия. В рамките на предоставените им правомощия съдебните чиновници са независими по отношение на същината на съдебни решения и постановления, предвидени в закона. Тази независимост означава, че съдебната им дейност е организационно и функционално отделена от дейността на други органи, за да се осигури, че изпълняват възложените им от закона задължения по независим начин.
Информационен лист за съдебните чиновници(374 Kb)
Съдебните помощници подготвят съдебните заседания и осигуряват гладкото вътрешно функциониране на съда (включително правораздаването и други съдебни задължения). Кандидатите се избират посредством конкурс.
Информационен лист за съдебните помощници(374 Kb)
Съдебните секретари се назначават във всички обикновени съдилища и изпълняват задачи, свързани с административната подкрепа на съдилищата, различни от задачите, запазени за други професионални групи — например водят протокола на заседанията, организират съдебния секретариат и подпомагат съдиите. Техните права и задължения, както и условията им на работа, се определят от Закона за съдебния персонал и от публичния прокурор. Кандидатите се избират посредством конкурс.
Информационен лист за съдебния персонал(379 Kb)
Адвокатите в Полша предоставят правни услуги, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите. Адвокатите предлагат правна помощ и подготвят правни становища. Освен това те осигуряват представителството на страните по наказателни, граждански, семейноправни дела и дела, свързани с непълнолетни лица, дела във връзка с трудовото и социално-осигурителното право, както и производства пред Върховния административен съд.
В Полша не съществува официална професионална специализация — всеки адвокат може да избере областта, в която да специализира. При все това, тъй като полското право гарантира назначен от държавата защитник за страни в затруднено финансово положение, адвокатът трябва да може да предоставя правни услуги по въпроси от различни правни области.
Съществуват 24 окръжни адвокатски колегии и Полската адвокатска колегия, която функционира на национално ниво. Тези професионални асоциации представляват и защитават професионалните права на адвокатите, отговарят за подобряването на професионалните умения на адвокатите, за осигуряването на професионалното обучение за адвокатите стажанти, за установяването и популяризирането на правилата за професионално поведение, както и за гарантирането на тяхното спазване.
Бази данни с правна информация
За повече информация можете да посетите уебсайта на Полската адвокатска колегия.
Юрисконсултите предоставят правни консултации на фирми, други предприятия, отдели на организации и физически лица. Те предлагат правна помощ и подготвят правни становища. За разлика от адвокатите, те могат могат да са служители на други страни. От 1 юли 2015 г. адвокатите и юрисконсултите разполагат с едни и същи процесуални права — юрисконсултите могат да бъдат правни съветници за защитата в наказателни производства, освен ако не са наети от други страни. Те могат също да участват по дела, засягащи дребни нарушения и да са правни съветници в дисциплинарни производства.
Професионалната асоциация на юрисконсултите включва 19 окръжни камари на юрисконсултите и Националната камара на юрисконсултите, която действа на национално ниво. Тези професионални асоциации представляват и защитават професионалните права на юрисконсултите, отговарят за подобряването на професионалните им умения, за осигуряването на професионалното обучение за юрисконсултите стажанти, за установяването и популяризирането на правилата за професионално поведение, както и за гарантирането на тяхното спазване.
Бази данни с правна информация
За повече информация можете да посетите уебсайта на Националната камара на юрисконсултите.
Министърът на правосъдието назначава нотариусите и определя към коя кантора ще бъдат назначени, след като получи молба от съответното лице и след консултация със съвета на съответната камара на нотариусите. Министърът на правосъдието също има право да отстранява нотариуси.
Министърът поддържа регистър на нотариалните кантори и определя максималните ставки за нотариалните сделки.
Нотариусите са обединени в професионални асоциации, които включват 11 нотариални камари и Националната камара на нотариусите.
Нотариусите извършват актове, които страните са длъжни или желаят да сключат в нотариална форма (например прехвърляне на недвижимо имущество).
Нотариусите са гаранти за доверието в правните сделки и законността на актовете. Като лица с обществено доверие, които действат от името на държавата, нотариусите трябва да гарантират сигурността на сделките с недвижими имоти.
Нотариусите извършват следните нотариални задачи: Изготвяне на нотариални актове, удостоверения за наследници и други удостоверения, внасяне на декларации, изготвяне на възражения срещу запис на заповед и чекове, съхраняване на пари в брой, ценни книжа, документи и информация на информационен носител, вписване на данни и издаване на дупликати и извлечения от документи, изготвяне на нотариални актове, декларации и други документи по искане на страни и извършването на други дейности, уредени в отделни разпоредби.
Нотариалните сделки, извършени от нотариус в съответствие със закона, се считат за официални документи.
Нотариусите извършват дейността си в индивидуални нотариални кантори. Нотариус може да ръководи само една кантора, докато няколко нотариуса могат заедно да основат обща кантора в съответствие с правилата, уреждащи гражданскоправните партньорства. В такъв случай обаче всеки нотариус извършва дейност от свое име и носи отговорност за собствените си проведени сделки.
Бази данни с правна информация
За повече информация можете да посетите уебсайта на Националната камара на нотариусите (не е налична информация на английски език).
Полското право предвижда следни юридически професии: съдебни изпълнители.
По полското право съдебните изпълнители са служители по съдебното принудително изпълнение. Те също имат статут на държавни служители, защото той им предоставя достатъчна легитимация за изпълнение на задълженията им, които засягат значително гражданските права и свободи. Тези задължения включват преди всичко принудителни мерки, необходими за изпълнението на съдебни решения и прилагането на практика на конституционното право на справедлив процес.
Правомощията на съдебните изпълнители включват извършването на изпълнителния процес по граждански дела.
Те се назначават от Министъра на правосъдието от списък с предварително подбрани кандидати, които трябва да изпълняват изискванията, предвидени в Закона за съдебните изпълнители и изпълнителния процес. Тези изисквания включват притежаването на диплома по право, преминаването на стаж, издържането на изпит за съдебен изпълнител и преминаването на пробен срок от поне две години като помощник съдебен изпълнител.
Министерството на правосъдието, председателите на съдилищата, в които действат съдебните изпълнители, и асоциациите на съдебните изпълнители — Националният съвет на съдебните изпълнители и съветите на камарите на съдебните изпълнители — упражняват контрол върху действията на представителите на тази юридическа професия.
Вж. убестраницата на Министерството на правосъдието и на Националния съвет на съдебните изпълнители.
Голям брой организации предоставят такива услуги в Полша. Те включват:
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница ви предоставя преглед на юридическите професии в Португалия.
Според португалската Конституция съдиите са част от независим орган — съдилищата.
Подчинени единствено на закона, съдиите правораздават от името на народа.
Нормативната уредба относно съдиите в съдилищата се съдържа в Конституцията и Устава на съдиите в съдилищата (Estatuto dos Magistrados Judiciais). В съответствие с йерархията на съответните съдилища съществуват три вида съдии в съдилищата:
Нормативната уредба относно съдиите в административните и данъчните съдилища се съдържа в Конституцията и Устава на административните и данъчните съдилища (Estatuto dos Tribunais Administrativos e Fiscais) и субсидиарно в Устава на съдиите в съдилищата. В съответствие с йерархията на съответните съдилища съществуват три вида съдии в административните и данъчните съдилища:
Достъпът до професията на съдия е процес, състоящ се от три етапа — публичен конкурс, теоретичен и практически курс на обучение в Центъра за съдебни науки (Centro de Estudos Judiciários) и стаж. Лицата, успешно преминали през всички три етапа, се назначават като Juízes de Direito.
Съдиите продължават да се обучават през цялата си кариера.
Висшият съдебен съвет (Conselho Superior da Magistratura) извършва редовни проверки на първоинстанционните съдилища, а Висшият съвет на административните и данъчните съдилища (Conselho Superior dos Tribunais Administrativos e Fiscais) има същите функции спрямо съдиите в тези съдилища. След всяка проверка съдиите се класират според техните качества в категориите „отличен“, „много добър“, „добър“, „задоволителен“ и „незадоволителен“. Класирането на съдия като „незадоволителен“ води до отстраняването му от длъжност и започването на разследване за професионална непригодност.
Висшият съдебен съвет и Висшият съвет на административните и данъчните съдилища отговарят за назначаването, разпределянето, преместването, повишаването в длъжност и предприемането на дисциплинарни мерки спрямо съдиите в съдилищата и съдиите в административните и данъчните съдилища.
За да се гарантира независимостта и безпристрастността на съдиите, Конституцията предвижда, че практикуващите съдии не могат да изпълняват други функции, независимо дали са публични или частни, с изключение на безвъзмездна преподавателска или научна дейност в областта на правото. Съдиите могат да бъдат премествани, временно отстранявани от длъжност, пенсионирани или освобождавани от длъжност само в случаите, предвидени в закона. Те не могат да бъдат подвеждани под отговорност за взетите от тях решения, освен ако законът не предвижда изключения.
Повече информация може да намерите на https://www.csm.org.pt/ и https://www.cstaf.pt/.
Прокурорите в прокуратурата са компетентни да представляват държавата, да водят наказателно преследване и да защитават демократичния правен ред и определените от закона интереси. Прокурорите имат собствен статут и самостоятелност, както е предвидено в закона.
Достъпът до професията на прокурор става с публичен конкурс, който се състои от проверка на знанията, оценка на автобиографията и психологически тест за подбор, които се провеждат в Центъра за съдебни науки (Centro de Estudos Judiciários).
Допуснатите кандидати се назначават като стажанти (auditores de justiça). След успешното завършване на теоретичното и практическото обучение в Центъра за съдебни науки те се назначават като младши заместник прокурори.
Кариерата на прокурора се състои от пет нива, подредени в йерархичен ред:
Главната прокуратура (Procuradoria-Geral da República) е най-висшият орган в прокуратурата и тя се ръководи от главния прокурор. Тя включва също така Висшия съвет на прокуратурата (Conselho Superior do Ministério Público), Консултативния съвет, официални юридически съветници и административни служби.
Висшият съвет на прокуратурата е компетентен за назначаването, разпределянето, преместването, повишаването в длъжност и предприемането на дисциплинарни мерки спрямо прокурорите.
Повече информация може да намерите на http://www.ministeriopublico.pt/.
Адвокатите са юристи, които, след като бъдат вписани в Адвокатската колегия, осигуряват процесуално представителство и предоставят правни съвети, състоящи се в тълкуването и прилагането на правните норми по искане на трета страна.
За упражняване на адвокатската професия в Португалия е нужно вписване в Адвокатската колегия (Ordem dos Advogados).
За достъп до упражняване на професията се изисква:
Чуждите граждани, които са получили дипломата си по право в Португалия, могат да се впишат в португалската Адвокатска колегия по същия начин като португалските граждани, при условие че държавата, чиито граждани са, предоставя същите права на португалските граждани.
Адвокатите от държавите — членки на ЕС, които искат да се установят за постоянно, за да практикуват в Португалия под същото професионално звание, както в държавата си на произход, трябва да се впишат в Адвокатската колегия. В такива случаи те могат да осигуряват процесуално представителство в съда само под ръководството на адвокат, който е вписан в Адвокатската колегия. Ако искат да практикуват като адвокати със същите права и задължения като португалските адвокати, те трябва да се впишат в Адвокатската колегия и да положат писмен и устен изпит по португалски език.
Адвокатската колегия е публичното сдружение, което представлява юристите, практикуващи професията на адвокат, в съответствие с устава на колегията. Компетентността на колегията включва гарантиране на достъп до правото, регламентиране на практикуването на професията и предприемане на дисциплинарни мерки срещу адвокати и стажант-адвокати (единственият орган, който има такава компетентност), защита на социалната роля, достойнството и престижа на адвокатската професия и насърчаване на достъпа до знание и прилагане на закона.
Повече информация може да намерите на https://portal.oa.pt/.
В португалската правна система не се прави разграничение между адвокати и юрисконсулти.
Правните консултанти упражняват свободна професия, като предоставят на клиентите си правни съвети и действат като процесуални представители в съда в рамките на ограниченията, наложени от техния устав и процесуалното законодателство. Те могат да представляват страните в съда, когато процесуалното представителство от адвокат (advogado) не е задължително.
Правните консултанти могат да действат като процесуални представители на гражданите и предприятията извън съда, например пред данъчната администрация, нотариалните кантори, службите по вписванията и органите на публичната администрация.
За достъп до упражняване на професията се изисква:
Юристите от друга държава — членка на ЕС или на Европейското икономическо пространство, могат да се впишат в Колегията на правните консултанти (Colégio dos Solicitadores) в съответствие със Закон № 9/2009 от 4 март 2009 г., с последващи изменения.
Колегията на правните консултанти и съдебните изпълнители (Ordem dos Solicitadores e dos Agentes de Execução, OSAE) е публичното сдружение, което представлява тези правни специалисти. Тя отговаря, наред с другото, за упражняването на дисциплинарни правомощия спрямо членовете си и за предоставяне на становища по законодателните проекти, свързани с нейната компетентност.
Повече информация може да намерите на http://www.osae.pt/.
Съдебните изпълнители са юристи, на които са предоставени правомощия на национално равнище да предприемат действия по принудително изпълнение във връзка с граждански дела. Те са независими и безпристрастни и не представляват никоя от страните, като отговарят за извършването на всички формалности по принудителното изпълнение, включително запори, възбрани, връчване на документи, известия и продажба на запорирано/възбранено имущество. В някои случаи функциите им може да се изпълняват от съдебен служител.
Съдебните изпълнители се назначават от взискателя или от съда.
Съдебните изпълнители трябва да имат диплома за правен консултант или диплома по право и:
Колегията на правните консултанти и съдебните изпълнители и Специализираната колегия на съдебните изпълнители (Colégio de Especialidade dos Agentes de Execução) са органите, компетентни за регулирането на професията.
Комисията за съдебните помощници — независим орган от Колегията на правните консултанти и съдебните изпълнители — е компетентна за надзора и предприемането на дисциплинарни мерки спрямо съдебните изпълнители.
Повече информация може да намерите на http://www.osae.pt/ и https://caaj.justica.gov.pt/.
Нотариусите са специализирани юристи, оправомощени да извършват правни действия в определен юридически контекст. Те имат основна роля в международната и вътрешната търговия.
Нотариусите са оправомощени да:
С реформата на професията на нотариуса и произтичащото от нея приватизиране на сектора нотариусите изпълняват двойна роля: те едновременно изпълняват публичноправна функция и упражняват свободна професия, но вече не са държавни служители.
Поради статута им на лица, изпълняващи публичноправна функция, нотариусите подлежат на надзор от страна на Министерството на правосъдието, което има дисциплинарни и регулаторни правомощия спрямо тях. Предвид новия статут на нотариусите, свързан с упражняването на свободна професия, от 2006 г. насам Нотариалната камара регулира дейността на нотариусите съвместно с Министерството на правосъдието, като гарантира, че нотариусите спазват етичния кодекс, присъщ на професията, и изпълняват възложените им функции в обществен интерес, без това да засяга правото на намеса на Министерството на правосъдието, което предвид естеството на професията му е предоставено по закон.
Повече информация може да намерите на http://www.notarios.pt/OrdemNotarios/pt.
Длъжностните лица по вписванията са държавни служители, които отговарят за вписването и обявяването на правни актове и обстоятелства, свързани с недвижимо и движимо имущество, които подлежат на вписване, стопанска дейност и събития от живота на хората. Тяхната роля по същество включва извършване на правни проверки по отношение на горепосочените действия и свързаните с тях документи и гарантиране, че правата, съдържащи се в документите, удостоверяващи обстоятелствата, подлежащи на вписване, са правилно определени и отговарят на предвидения в закона ред за вписване. Те също отговарят за публикуването на тази информация и могат да решат дали да впишат или да не впишат правния акт или обстоятелство в регистъра.
В зависимост от областите, в които изпълняват функциите си, длъжностните лица по вписванията могат да бъдат:
За достъп до професията се изисква португалска диплома по право или равностойна академична квалификация. Кандидатите трябва също да положат изпити за правоспособност, да преминат допълнителен шестмесечен курс на университетско обучение с акцент върху правните дисциплини и дисциплините, свързани с вписването, необходими за упражняването на дейността на длъжностни лица по вписванията. След това те преминават едногодишен стаж, последван от публичен конкурс. Кандидатите се оценяват на всеки етап от този процес и могат да бъдат изключени от него, ако не са се справили успешно. Финалният етап е публичен конкурс, провеждан от Института на регистрите и нотариусите (Instituto dos Registos e do Notariado).
Институтът на регистрите и нотариусите отговаря за ръководството, координирането, подпомагането, оценката и упражняването на надзор върху дейността на службите по вписванията.
Повече информация може да намерите на https://irn.justica.gov.pt/.
Съдебните служители са категория правосъдни служители (funcionário de justiça), които подпомагат процесуалната работа в съдилищата или прокуратурата. Понятието „правосъден служител“ обаче обхваща и ИТ специалистите, административния, техническия и помощния персонал и работниците по поддръжката.
Достъпът до професията на съдебен служител започва с назначаване като помощник чиновник (escrivão auxiliar) и помощник правен чиновник (técnico de justiça auxiliar), които представляват първото ниво в професионалното развитие съответно в съда и в прокуратурата. Достъп имат лицата, които са завършили курс за професионално обучение и са одобрени чрез процедура за прием.
Уредбата относно правосъдните служители се съдържа в специален правилник (Estatuto dos Funcionários de Justiça), както е предвидено в Законодателен указ № 343/1999 от 26 август 1999 г., с последващи изменения. Те играят важна роля за международното съдебно сътрудничество, особено за прилагането на европейските директиви и регламенти.
Генералната дирекция по администрация на правораздаването (Direção-Geral da Administração da Justiça) е органът на Министерството на правосъдието, който отговаря за наемането, управлението и административното обслужване на правосъдните служители.
Съветът на съдебните служители (Conselho dos Oficiais de Justiça) е органът, отговарящ за оценката на професионалните качества на съдебните служители, както и за предприемането на дисциплинарни мерки спрямо тях.
Повече информация може да намерите на https://dgaj.justica.gov.pt/.
В член 2, буква b) от Закон № 29/2013 от 19 април 2013 г. медиаторът се определя като „(...) безпристрастна и независима трета страна, без правомощия да налага определено поведение на страните, използващи медиация, която им помага да постигнат окончателно споразумение по отношение на предмета на спора“. Този закон също така защитава статута на медиаторите, които осъществяват дейност в Португалия, и съдържа разпоредби относно включването им в списъците на всяка от публичните служби за медиация. Това става чрез процедура за подбор, установена в заповед за изпълнение (Portaria) № 282/2010 от 25 май 2010 г.
Дейността на медиатора е от голямо значение, тъй като помагайки страните да постигнат споразумение, той допринася за запазването, а в някои случаи и за възстановяването на социалния мир. В Португалия съществуват специализирани медиатори, които се занимават с медиация по семейни, трудови и наказателни дела. Не съществуват НПО, които да работят в областта на медиацията, но има частни сдружения, които предоставят услуги по медиация и обучение за медиатори.
Не съществува национален етичен кодекс на медиаторите, но Законът за медиацията, посочен по-горе, съдържа глава относно правата и задълженията на медиаторите, които трябва да осъществяват дейността си в съответствие и с принципите на Европейския кодекс за поведение за медиатори — неразделна част от обучението им.
Дейността на медиаторите се наблюдава от публична служба за медиация, разделена на три части, с фокус върху граждански, трудови и наказателни дела. Всяка част от публичната служба за медиация се управлява от публичен орган, определен в устава на този орган.
В Португалия медиаторите не получават обучение от публичен орган, а вместо това се обучават от частни организации, сертифицирани от Главна дирекция „Политика в областта на правосъдието“ (Direção Geral da Política de Justiça, DGPJ) по силата на заповед за изпълнение № 345/2013 от 27 ноември 2013 г., като се отделя особено внимание на спазването на рамката за качество.
Главна дирекция „Политика в областта на правосъдието“ управлява публичните служби за медиация чрез своята Служба за алтернативно разрешаване на спорове (GRAL). Въпреки че не предоставя информация относно намирането на медиатор, тя поддържа списъци с медиатори, като медиаторите могат да бъдат включени в тях след участие в процедурата за подбор, установена в заповед за изпълнение № 282/2010 от 25 май 2010 г.
Повече информация може да намерите на http://www.dgpj.mj.pt/.
Съдебните администратори отговарят за надзора и координирането на правните действия, които са част от специалната процедура по оздравяване (processo especial de revitalização). Те също управляват или осребряват масата на несъстоятелността в производствата по несъстоятелност и изпълняват всички задължения, възложени им с устав или закон. В зависимост от задачите, които ще се изпълняват по време на производството, се назначава временен съдебен администратор, синдик или довереник.
Статутът на съдебния администратор се урежда в Закон № 22/2013 от 26 февруари 2013 г.
Съдебният администратор трябва:
Комисията за съдебните помощници (Comissão para o Acompanhamento dos Auxiliares da Justiça, CAAJ) отговаря за назначаването на съдебните администратори и контролира тяхната дейност.
Повече информация може да намерите на https://caaj.justica.gov.pt/.
Представителите по индустриална собственост са специалисти в областта на индустриалната собственост, към които дружествата и физическите лица могат да се обърнат, за да им помогнат да защитят своите права и интереси в тази област.
Представителите по индустриална собственост са оправомощени от Националния институт по индустриална собственост (Instituto Nacional da Propriedade Industrial) да извършват действия във връзка с индустриалната собственост от името на своите клиенти, без да е необходимо да представят пълномощно.
Достъпът до тази дейност в Португалия е регламентиран със Законодателен указ № 15/95 от 24 януари 1995 г. (с последващи изменения) и заповед за изпълнение № 239/2013 от 25 юли 2013 г.
Повече информация може да намерите на https://inpi.justica.gov.pt/.
Министерството на правосъдието, съвместно с Адвокатската колегия и органите на местната власт, осигурява съществуването на служби за правни съвети (Gabinetes de Consulta Jurídica) на територията на Португалия, където гражданите могат да получат безплатни правни съвети от юристи. Списък с тези служби, както и съответните данни за връзка, може да бъдат намерени онлайн, включително на уебсайта на Генералната дирекция „Политика в областта на правосъдието“.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница предоставя преглед на юридическите професии в Румъния.
В Румъния съществуват следните юридически професии:
Румънската прокуратура се състои от:
Висшият съвет на магистратурата (ВСМ) е централният орган, отговарящ в рамките на съдебната система за регулирането на прокурорската професия. Първоначалното и последващото професионално обучение на съдиите и прокурорите се осигурява от Националния институт на магистратурата, представляващ публичен орган с юридическа правосубектност, по отношение на който ВСМ упражнява координационни правомощия. Правомощията на прокуратурата се упражняват от прокурорите, работещи в прокуратурите. Прокуратури има към всички съдилища, с изключение на специализираните трибунали по спорове, засягащи професионални нарушения.
Наказателни производства, провеждани от прокуратурите към апелативните съдилища, трибуналите или трибуналите за непълнолетни лица и семейноправни въпроси
Институционалната йерархия на прокуратурата е следната:
Две отделни специализирани структури действат в рамките на прокуратурата към Върховния касационен съд. Това са:
Наказателни производства, провеждани от прокуратурите към военните съдилища
Наказателните производства във връзка с престъпления, извършени от военнослужещи, се провеждат от военни прокуратури с правен статут на военни звена. Военните прокуратури са функционално свързани с военните трибунали, с Военния трибунал на Букурещ или с Военно-апелативния съд на Букурещ.
Функционалната йерархия на прокурорите
Прокурорите изпълняват своите функции в съответствие с принципите на законност, безпристрастност и йерархичен контрол.
Те изпълняват своите функции в съответствие със закона с цел зачитане и закрила на човешкото достойнство и защита на правата на физическите лица.
Прокурорите от съответната прокуратура докладват на ръководителя на тази прокуратура, който от своя страна докладва на ръководителя на по-висшестоящата прокуратура.
Генералният прокурор, ръководещ прокуратурата към Върховния касационен съд, главният прокурор, ръководещ Националната дирекция за борба с корупцията, и главният прокурор на прокуратурата към апелативния съд упражняват надзор върху нисшестоящите прокурори пряко или чрез определени за целта прокурори.
В Румъния има две категории прокурори:
На национално равнище съществуват следните категории прокурори:
При необходимост, служебно или по искане на ВСМ, министърът на правосъдието може да упражнява контрол върху дейността на прокурорите чрез прокурори, определени от генералния прокурор на Румъния, от главния прокурор, ръководещ НДБК, или от свое име, за проверка на следното:
Нито пълният набор от мерки, които прокурорите могат да предприемат по време на наказателно производство, нито съответните решения подлежат на проверка.
Министърът на правосъдието може да поиска от генералния прокурор на Румъния или, когато е подходящо, от главния прокурор, ръководещ НДБК, да докладва за дейностите на прокуратурите и може да издава инструкции относно мерките, които трябва да се предприемат за ефективна превенция и борба с престъпността.
Прокуратурата към Върховния касационен съд представя годишни отчети за дейността си на Висшия съвет на магистратурата и на министъра на правосъдието, който от своя страна представя заключенията си по отчета на румънския парламент.
Висшият съвет на магистратурата (ВСМ) е централният орган, отговарящ в рамките на съдебната система за регулирането на съдийската професия. Първоначалното и последващото професионално обучение на съдиите и прокурорите се осигурява от Националния институт на магистратурата, представляващ публичен орган с юридическа правосубектност, по отношение на който ВСМ упражнява координационни правомощия.
В Румъния съдиите се специализират в следните видове дела:
Централният орган, отговарящ за регулирането на адвокатската професия, е Националният съюз на адвокатските колегии на Румъния, който е юридическо лице, извършващо дейност от обществен интерес и обхващащо всички адвокатски колегии в Румъния. Той гарантира упражняването на правото на защита от квалифициран защитник, професионалната компетентност и дисциплина на адвокатите, които са членове на Съюза, както и защитата на достойнството и честта им. Всички адвокатки колегии в Румъния са членове на Националния съюз на адвокатските колегии на Румъния.
Информация за адвокатите в Румъния е достъпна на уебсайта на Националния съюз на адвокатските колегии на Румъния.
Да
В съответствие с нормативната уредба правните съветници може да учредяват сдружения на окръжно равнище по сектори или области на дейност според професионалните си интереси или, ако е приложимо, национални сдружения съгласно Закона за сдруженията и фондациите. Едно от професионалните сдружения, учредено в съответствие с този закон, е Съюзът на колегиите на правните съветници на Румъния (O.C.J.R.). Той включва всички сдружения на правните съветници във всички окръзи. Правните съветници може да учредяват и други професионални сдружения. Списъците на правните съветници по окръзи са достъпни на уебсайтовете на отделните сдружения, членуващи в O.C.J.R. (връзките към тях са достъпни на уебсайта на O.C.J.R.).
В съответствие със закона Министерството на правосъдието на Румъния е възложило извършването на нотариални услуги на Националния съюз на нотариусите. Той е професионалният орган, представляващ нотариусите, и отговаря за организацията на професията на нотариусите, за защитата на интересите на неговите членове и за запазването на достойнството на професията. Всички нотариуси са членове на този съюз. Нотариусите са организирани в 15 нотариални камари, всяка от които е функционално свързана със съответния апелативен съд.
В Румъния нотариусите предоставят следните правни услуги:
Националният съюз на съдебните изпълнители на Румъния е професионална организация с юридическа правосубектност, в която членуват всички съдебни изпълнители. Той отговаря за запазване на репутацията и авторитета на професията и основната му задача е да представлява и да защитава професионалните интереси на своите членове. Съдебните изпълнители са организирани в 15 състава, всека от които е функционално свързан със съответния апелативен съд.
Уебсайтът на Националния съюз на съдебните изпълнители на Румъния съдържа списък със съдебните изпълнители.
Висшият съвет на магистратурата (ВСМ) е централният орган в рамките на съдебната система, отговарящ за регулирането на професията на съдебния секретар.
Националната школа за съдебни секретари е публична институция, която е юридическо лице и чиято дейност се координирана от Висшия съвет на магистратурата. Тя отговаря за провеждането на първоначалното и последващото професионално обучение на съдебните секретари.
В румънската съдебна система съществуват няколко категории съдебни секретари:
Повече информация за тази професия може да намерите в този документ (354 Kb).
Те са част от съдебния състав, който разглежда свързаните с трудови спорове и със социалното осигуряване дела като първа инстанция.
Те участват в обсъжданията с право на консултативен глас и подписват решенията, тяхното становище се записва в решението и те представят мотиви за становищата, по които има разногласия. Когато съставът включва съдебни помощници, председателят може да възложи на един от тях оформянето на решението.
Съдебните помощници биват номинирани от Министерството на правосъдието и се предлагат от Икономическия и социален съвет за срок от 5 години; те трябва да са заемали длъжност в правораздаването поне за такъв период и трябва да отговарят на всички условия, предвидени в закона.
По време на своя мандат съдебните помощници се ползват от стабилност, подчиняват се само на закона, полагат клетвата, предписана от Закона за съдиите, и законовите разпоредби относно задължения, забрани, несъвместимости, изключения, дисциплинарни наказания и причини за отстраняване от длъжност, които се прилагат за съдиите и прокурорите, се прилагат и за тях.
Общият брой щатни длъжности за съдебни помощници и разпределението им в съдилищата, в зависимост от обема на работата, се определят със заповед на Министерството на правосъдието.
Условията, процедурата за подбор и представяне на предложения на Икономическия и социален съвет за кандидати за номиниране за съдебни помощници от Министерството на правосъдието, както и условията за тяхното оправомощаване, командироване и преместване, се определят с решение на правителството.
Върховният касационен съд включва екип от помощник-магистрати, които участват в неговите изслушвания.
Задълженията на помощник-магистратите включват следното:
За подробно описание на работата на помощник-магистратите може да направите справка в този документ (126 Kb).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница предоставя информация за юридическите професии в Словения.
В Република Словения лице, което има висше юридическо образование или е завършило първи и втори цикъл по правни науки съгласно Болонския процес, може да практикува редица професии в областта на правосъдието, включително съдия, прокурор, държавен адвокат, адвокат и нотариус.
В съответствие с член 135 от Конституцията на Република Словения прокурорите (državni tožilci) образуват наказателните производства и внасят обвинителните актове в съда и разполагат с други определени по закон правомощия. Техните правомощия и организационна структура са уредени предимно в Закона за прокуратурата (Zakon o državnem tožilstvu) и Наказателно-процесуалния закон (Zakon o kazenskem postopku).
В Словения съществуват 11 окръжни прокуратури (okrožno državno tožilstvo) в Целие, Копер, Кран, Кръшко, Любляна, Марибор, Мурска Собота, Нова Горица, Ново место, Птуй, Словен Градец, Специализирана прокуратура (Specializirano državno tožilstvo), която има регионални звена, и Върховна прокуратура на Република Словения (Vrhovno državno tožilstvo Republike Slovenije) в Любляна.
Специализираната прокуратура е компетентна за преследването на престъпни деяния като традиционната организирана и икономическа престъпност, тероризма, корупцията и други престъпни деяния, които изискват разследване и наказателно преследване от специално организирани и обучени прокурори. Като независимо звено в организационната структура на Специализираната прокуратура действа Отдел за разследване и наказателно преследване на длъжностни лица със специални правомощия (Oddelek za preiskovanje in pregon uradnih oseb s posebnimi pooblastili), известен като Специалния отдел (posebni oddelek). Прокурорите в Специалния отдел са компетентни за наказателното преследване на престъпни деяния, извършени от служители на полицията, на Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия, на военната полиция, на разузнавателните служби и службите за сигурност към Министерството на отбраната и на словенската Служба за разузнаване и сигурност. Те също така дават ръководни насоки на полицейските служители, работещи за отдела.
Върховната прокуратура е най-висшата прокуратура в страната, в рамките на която изпълняват своите функции:
Апелативните прокурори участват във въззивните обжалвания по въззивни производства пред апелативните съдилища (višja sodišča) на Словения. Върховните прокурори се явяват пред Върховния съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije) в производствата по извънредно обжалване по наказателни и гражданско-административни дела.
Върховната прокуратура се състои от:
Основната роля и задължение на прокурорите е наказателното преследване на престъпни деяния. Във връзка с това те отговарят по-специално за:
Според действащото наказателно законодателство при определени обстоятелства прокурорите могат да решат да приложат спрямо определени видове криминогенни отношения алтернативни на наказателното преследване мерки. Те включват, на първо място, прехвърляне на делото за решаване със споразумение и условно спиране на наказателното преследване, ако заподозряното лице приеме да се държи според указанията на прокурора и да извърши определени действия, разпоредени от прокурора. Ако сключването на споразумение или условното спиране на наказателното преследване завърши успешно, прокуратурата може да прекрати наказателната преписка, т.е. делото се решава извънсъдебно. Прокуратурата може също така да предложи на съда издаването на наказателно постановление, с което съдът осъжда обвиняемия на определено предложено наказание или мярка без провеждането на заседание.
Също така Върховната прокуратура изпълнява функции извън същинската наказателноправна сфера. В един от трите отдела на Върховната прокуратура — гражданско-административния отдел — върховните прокурори могат да внесат молба за защита на законността (zahteva za varstvo zakonitosti) срещу решенията на въззивните съдилища (pritožbeno sodišče) по искови, охранителни и други граждански съдебни производства. Предпоставка за допустимостта на извънредната жалба е защитата на обществения интерес, който може да се установи само от върховен прокурор. Поради това страните в производството не могат да внасят молба за защита на законността.
Статутът на съдиите се урежда от членове 125—134 от Конституцията на Република Словения и Закона за съдебната власт (Zakon o sodniški službi). Съдиите са длъжностни лица, които се избират от Националното събрание (Državni zbor) въз основа на предложение от Съдебния съвет (Sodni svet). Съдиите са несменяеми, а възрастовите ограничения и условията за избор са установени в закона.
За съдия може да бъде избрано лице, което отговаря на следните общи условия:
След края на своя мандат съдиите, постановили решения по съдебни разследвания или производства, в които решението е нарушило основни човешки права и свободи, вече не отговарят на критериите за избор за съдия.
Съдиите имат статут на държавни служители и при изпълнението на своите задължения са обвързани от Конституцията и законодателството. Заемането на съдебна длъжност не е съвместимо с длъжности в други държавни органи, органи на местното самоуправление и органи на политически партии, както и с други длъжности и дейности, предвидени по закон. При съдиите няма официална специализация за придобиване на квалификация. Правната област, в която основно работи даден съдия, се определя във вътрешната организация на конкретния съд, който има различни правни отделения с оглед решаване на различни видове спорове, към които съдиите са разпределени в съответствие с годишната работна програма на съда. Съдебният съвет на Република Словения взема решения за повишаване на по-висока съдебна длъжност и за повишаване в категория на заплащане. Освен това Съдебният съвет прави предложения до Националното събрание за освобождаване от длъжност на съдия, който при изпълнение на задълженията си наруши Конституцията или сериозно наруши закона, или умишлено извърши престъпление чрез злоупотреба със служебното си положение на съдия. Честотата на повишаване на съдиите в длъжност е определена в организацията на съдилищата в Република Словения. Съдиите могат да са: районни съдии (okrajni sodniki), окръжни съдии (okrožni sodniki), апелативни съдии (višji sodniki) и съдии от Върховния съд (vrhovni sodniki).
Съдиите се сдружават професионално в Сдружение на съдиите в Словения, което е член на Международната асоциация на съдиите. Членството в сдружението е доброволно.
Съдебните състави могат да включват както професионални съдии (poklicni sodniki), така и непрофесионални съдии (sodniki porotniki). Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава и двама непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от петчленен съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава, още един професионален съдия и трима непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Всеки словенски гражданин, навършил 30 години, който не е бил осъждан с окончателна присъда за престъпление от общ характер, който е дееспособен и в достатъчно добро здравословно състояние, за да заеме длъжността на съдия, и който владее активно много добре словенски език. Мандатът на непрофесионалните съдии е пет години и може да бъде подновен. Председателят на съда от по-висша инстанция назначава и отстранява непрофесионалните съдии в районните съдилища, които са в неговата териториална юрисдикция.
Съдебният съвет на Република Словения (Sodni svet RS) е централният орган, отговарящ за регулирането на професията.
Съдебният съвет се състои от 11 членове.
Петима членове се избират от Народното събрание по предложение на президента на Република Словения от предварително подбран списък на университетски преподаватели по право, адвокати и юристи, а шестима членове — от предварително подбран списък, изготвен от съдии, работещи на пълен работен ден в съдебна структура. Членовете на Съвета избират своя председател помежду си.
Съдебният съвет разполага със следните правомощия:
Съгласно правната уредба на съдилищата и съдебната власт Съдебният съвет разполага със следните правомощия:
1. по отношение избора, назначаването и освобождаването на съдии и председатели и заместник-председатели на съдилища:
2. по други свързани със служителите въпроси, засягащи съдиите, когато взема решения относно:
3. по отношение на дисциплинарните процедури:
други 4 функции:
Съдебният съвет взема решения чрез явно гласуване и с мнозинството от гласовете на всички негови членове, освен ако законът или процедурният правилник не предвиждат друго.
Съдебният съвет решава с мнозинство от две трети от гласовете на всички членове в следните случаи:
В процедурния си правилник Съдебният съвет може да предвиди и други въпроси, по които да се произнася с мнозинство от две трети от гласовете на всички членове.
Член 137 от Конституцията на Република Словения постановява, че адвокатурата (odvetništvo) е автономна и независима част от съдебната система и се урежда със закон. Законът за адвокатурата (Zakon o odvetništvu) предвижда, че при упражняване на адвокатската професия адвокатите предоставят правни консултации, представляват и защитават страните пред съдилищата и други държавни органи, съставят документи и представляват страните в техните правоотношения. Само адвокат може да представлява страна пред съда срещу заплащане; по някои дела вместо адвокат пред съда може да се яви стажант адвокат.
Само адвокат може да защитава подсъдим по наказателно производство.
По граждански дела всяко дееспособно лице може да представлява страната пред районния съд, но само адвокат или лице, издържало държавния изпит по право, може да я представлява пред окръжния, апелативния или Върховния съд. В производствата по извънредно обжалване обаче страната задължително трябва да бъде представлявана от адвокат (с изключение на случаите, в които страната или нейният законен представител са издържали държавния изпит по право).
Представителство от адвокат е задължително и във всички производства пред съдилищата по Закона за психичното здраве (Zakon o duševnem zdravju).
Чуждестранен адвокат, който е придобил правото да упражнява адвокатската професия в държавата си на произход, може при условията на Закона за адвокатурата да изпълнява следните функции в Република Словения:
Държавата на произход на адвоката е държавата, в която има право да упражнява адвокатската професия под професионалното звание, придобито според законите на тази държава.
Адвокат от друга държава, която е държава членка на Европейския съюз, съгласно този закон има право да упражнява адвокатската професия във всяка от държавите — членки на Европейския съюз, под професионалното звание, придобито според законите на тази държава. Адвокат от друга държава, която е държава членка на Европейския съюз, се вписва в регистъра на чуждестранните адвокати, които могат да упражняват адвокатската професия в Република Словения под професионалното звание „адвокат“ с всички права и задължения, които важат за практикуващите адвокати, ако това лице отговаря на законовите изисквания и издържи изпит за проверка на знанията в областта на националното законодателство на Република Словения. По-подробна информация относно изпита и процедурата за полагането му се съдържа в Наредбата за изпита за адвокати от други държави (Uredba o preizkusnem izpitu za odvetnike iz drugih držav).
Адвокатите могат да рекламират услугите си при определени условия, тъй като законът позволява определени форми на реклама. Адвокатът може да упражнява професията си самостоятелно или в адвокатска кантора. Представителната организация на адвокатите е Адвокатската колегия (Odvetniška zbornica Slovenije), която има свои собствени правила и устав. Правото на упражняване на адвокатската професия се придобива чрез вписване в регистъра на адвокатите, който се води в Адвокатската колегия на Словения. Адвокат, който достигне определена степен на професионална квалификация или на професионална специализация, може при определени условия да поиска от Адвокатската колегия да признае статута му на адвокат специалист. Заплащането на адвокатските услуги е установено в официалната тарифа на адвокатските възнаграждения, която се издава от Адвокатската колегия на Словения след одобрение от министъра на правосъдието.
Основните нормативни актове във връзка с адвокатите могат да бъдат намерени на английски език на уебсайта на Адвокатската колегия.
Адвокатската колегия поддържа търсачка (на словенски и английски език), която може да се използва за търсене на адвокат по:
Член 137, алинея 2 от Конституцията на Република Словения постановява, че нотариусите (notarji) извършват обществена дейност, която се урежда със закон. Законът за нотариалната дейност (Zakon o notariatu) предвижда, че нотариусите, като лица, ползващи се с обществено доверие, изготвят в съответствие с разпоредбите на този закон официални документи относно правни сделки, волеизявления и правопораждащи факти, приемат документи, пари и ценни книжа на съхранение за предаване на трети лица или държавни органи, по искане на съдилищата изпълняват задачи, които могат да им бъдат делегирани в съответствие със закона.
За нотариус може да бъде назначено лице, което отговаря на следните условия:
Независимо от точка 1 от предходния параграф, гражданите на държава, която не е членка нито на Европейския съюз, нито на Европейското икономическо пространство и която не е нито Конфедерация Швейцария, нито членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, също могат да бъдат назначавани за нотариуси при условията на правна и фактическа реципрочност.
Задълженията на нотариуса са несъвместими с тези на адвокат или с всяка платена длъжност или позиция.
Нотариусът няма право да извършва дейности, които са несъвместими с доброто име и почтеността, свързани с изпълнението на функциите на нотариус, или които могат да уронят доверието в безпристрастността на нотариуса или в надеждността на документите, които той съставя.
Нотариусите се назначават на вакантна длъжност от министъра на правосъдието. Преди да назначи на длъжност нотариусите, министърът получава становището на Нотариалната камара на Словения (Notarska zbornica Slovenije) относно предложените кандидатури. Броят на нотариусите е ограничен и се определя въз основа на критерии, зададени от Министерството на правосъдието. В случай на установена по закон нередност нотариусът се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието. Нотариалната камара е представителната организация на нотариусите.
По закон нотариусите са длъжни да бъдат членове на Нотариалната камара на Словения.
Нотариусите предоставят обществени услуги, предимно като изготвят официални и частни документи, което е от особена важност за сигурността на правните сделки.
Основните официални документи, издавани от нотариусите, са нотариалните актове и нотариалните протоколи. Нотариусът може да изготвя всякакви видове писмени договори между страните, но съществуват някои видове договори и устави на публични и частни дружества с ограничена отговорност, които според словенското законодателство са действителни само ако са издадени с нотариална заверка. Нотариусът може да изготвя и нотариални завещания. Освен това понякога е нужно копията на документи и подписите на физически лица да бъдат нотариално удостоверени, за да се гарантира тяхната действителност пред съда. При нотариусите могат да бъдат оставяни за съхранение документи и ценни книги.
Уебсайтът на Нотариалната камара предоставя достъп до списък на всички нотариуси в Словения с координати за връзка и обикновена търсачка.
От нейния уебсайт има връзка към трите регистъра, поддържани от Нотариалната камара:
Съдебен помощник (Sodniški pomočnik) (372 Kb)
Ролята на държавните адвокати е уредена в новия Закон за държавната адвокатура, който влезе в сила на 20 ноември 2017 г. и цялостно измени институцията на държавния адвокат.
Държавната адвокатура изпълнява професионални функции в областта на защитата на собствеността и други права и интереси на държавата чрез законово представителство пред съдилищата и административните органи в Република Словения, пред чуждестранни съдилища и арбитражни състави, както и пред международни съдилища и арбитражни състави, като води правни консултации, мирно уреждане на спорове и досъдебни производства, както и други задачи, определени със закон.
Функциите на държавната адвокатура се осъществяват от генералния държавен адвокат и заместник-генералния държавен адвокат като длъжностни лица и от старши държавни адвокати, държавни адвокати и кандидати за държавни адвокати, които понастоящем имат статут на държавни служители. За да се избегнат политически назначения, процедурата по подбор за длъжността на генерален държавен адвокат и старши държавни адвокати предвижда изготвянето на становище от комисия от независими експерти, която трябва да прецени доколко са подходящи кандидатите за съответната длъжност.
Генералният държавен адвокат се назначава от правителството на Република Словения въз основа на мотивирано предложение на министъра на правосъдието и след получаване на становището на комисията, натоварена с оценката на пригодността на кандидатите. Заместник-генералният държавен адвокат се назначава от правителството на Република Словения по предложение на генералния държавен адвокат и със съгласието на министъра на правосъдието, като се избира измежду старшите държавни адвокати. Мандатът на генералния държавен адвокат и на неговия заместник е 6 години и може да бъде подновен. За да изпълняват своите задължения, старшите държавни адвокати, държавните адвокати и кандидатите за държавни адвокати трябва да се намират в трудово правоотношение, което освен на специалните изисквания на Закона за държавната адвокатура, трябва да отговаря на изискванията на законодателството относно системата на публичната администрация.
При изпълнението на своите задължения за юридическо представителство държавният адвокат се ползва с независимост.
Информация за юридическите професии на уебсайта на Върховната прокуратура на Република Словения
Информация за юридическите професии
Информация за юридическите професии на уебсайта на съдебната власт на Словения
Информация за юридическите професии на уебсайта на Адвокатската колегия на Словения
Информация за юридическите професии на уебсайта на Нотариалната камара на Словения
Информация за юридическите професии на уебсайта на Държавната адвокатура
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница представя преглед на юридическите професии в Словакия.
Юридически професии — въведение
Организация
Прокуратурата на Словашката република е независим държавен орган, ръководен от главния прокурор. В рамките на своите правомощия прокуратурата защитава правата и законово защитените интереси на физическите лица, юридическите лица и държавата.
За Прокуратурата на Словашката република е предвидена отделна бюджетна глава в рамките на държавния бюджет.
Статутът и ролята на прокуратурата и на главния прокурор са регламентирани в Конституцията на Словашката република (член 149) и в Закон № 153/2001 за прокуратурата, който урежда също и правомощията на главния прокурор и на останалите прокурори. Този закон урежда също така организацията и управлението на прокуратурата. Статутът, правата и задълженията на прокурорите са установени в Закон № 154/2001 за прокурорите и младшите прокурори.
Йерархична структура
Като се има предвид нейната роля като правоохранителен орган, прокуратурата трябва да бъде организирана йерархично. Тя осигурява еднаквото прилагане на законите и другите норми с общо приложение, както и на наказателната политика.
В рамките на прокуратурата съществува йерархия на прокурорите, като всички те са подчинени на главния прокурор.
Правомощия
Прокуратурата разполага със следните правомощия:
Задължения
Главният прокурор и отделните прокурори изпълняват всички задължения, които попадат в обхвата на правомощията на прокуратурата, и използват всички налични законови средства при изпълнение на своите функции и задължения. Те са длъжни да:
Йерархия
Организационната структура на прокуратурата на Словашката република се състои от следните органи:
Главната прокуратура е върховният орган и е начело на системата на прокуратурата. Тя ръководи:
Седалището на главната прокуратура е в Братислава.
Седалищата и съдебните райони на по-нискостоящите прокуратури съответстват на седалищата и съдебните райони на съответните им съдилища. Все пак седалищата и териториалната юрисдикция не отговарят на административно-териториалното деление на страната.
Прокурорите изпълняват задълженията си въз основа на служебно правоотношение, което възниква при назначаването им. Прокурорите се назначават от главния прокурор на прокурорска длъжност, която заемат безсрочно. Те трябва да положат безусловна клетва при встъпването си в длъжност.
Квалификация
Прокурорите трябва да бъдат словашки граждани и да отговарят на следните условия: Те трябва:
Само младши прокурор може да се регистрира за явяване на изпита за прокурори. Свободните работни места за младши прокурори се запълват посредством конкурс за подбор.
Съгласно закона професионалните изпити по право за съдии, адвокати и нотариуси също се зачитат като изпити за прокурори.
Повишаването в длъжността главен прокурор или в по-висока длъжност е възможно само въз основа на конкурс и след съгласуване със Съвета на прокурорите.
Временното командироване на един прокурор, за да изпълнява своите задължения в друга прокуратура, може да се извършва само с негово съгласие. Без да се изисква такова съгласие, прокурорите могат да бъдат командировани временно да изпълняват задължения в друга прокуратура за не повече от 60 работни дни в рамките на една календарна година, ако това е необходимо, за да може съответната прокуратура да изпълнява надлежно своите задължения.
Прокурорите могат да бъдат прехвърляни в друга прокуратура само ако са съгласни с прехвърлянето, подадат молба за прехвърляне или бъдат прехвърлени по дисциплинарни причини.
Главният прокурор може да отстрани временно от длъжност прокурор, срещу когото е повдигнато наказателно обвинение за извършване на умишлено престъпление или за престъпление, извършено по непредпазливост при изпълнение на прокурорските задължения, или срещу когото е образувано дисциплинарно производство за деяние, което може да доведе до отстраняването му от прокурорските задължения.
Служебното правоотношение на прокурор може да бъде прекратено само на основанията, посочени в закона.
Прокурорът следи за спазването на закона както преди наказателното преследване, така и по време на предварителното производство. В изпълнение на своите надзорни функции, прокурорът може:
Единствено прокурорът разполага със следните правомощия:
При упражняването на надзорните си правомощия за спазването на закона в местата, където са задържани лица, лишени от свобода или чиято свобода е ограничена, прокурорите трябва да гарантират, че лицата са задържани в такива места единствено въз основа на съдебно решение или решение на друг оправомощен държавен орган, както и че на съответните места се спазват законите и другите нормативни актове с общо приложение.
По граждански производства прокурорът има право:
При упражняването на надзор за съблюдаването на закона и другите нормативни актове от общ характер от страна на органите на публичната администрация, прокурорът има правото да извършва проверка за законосъобразност на:
Организация
Съдебни служители
Бази данни с правна информация
За повече информация, моля, разгледайте уебсайта на Словашката адвокатска колегия.
Бази данни с правна информация
За повече информация, моля, разгледайте уебсайта на Словашкия център за правна помощ.
Нотариусите в Словашката република трябва да притежават диплома по право.
Ролята на нотариуса е да осъществява превантивно правосъдие и да издава нотариално заверени официални документи.
Министерство на правосъдието упражнява надзор върху нотариусите.
Нотариусите трябва да бъдат членове на Нотариалната камара на Словашката република.
Бази данни с правна информация
Уебсайтът на Нотариалната камара предоставя интранет сайт, достъпен само за нотариусите. Достъпът е свободен, но информацията, която може да бъде търсена, е ограничена.
Базата данни предоставя достъп до:
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Тази страница ви предоставя обща информация за юридическите професии във Финландия.
Юридическите професии във Финландия включват съдии, прокурори, публичноправни процесуални представители, адвокати, лицензирани правни съветници, нотариуси и съдебни изпълнители.
В Националната прокуратура работят около 550 души. От тях приблизително 400 са прокурори. Освен това в прокуратурата са назначени около 150 души на различни помощни и експертни длъжности.
Националната прокуратура се състои от главната прокуратура, действаща като централно административно звено, и пет районни прокуратури: Южна Финландия, Западна Финландия, Северна Финландия, Източна Финландия и Острови Оланд. Тя разполага с 34 териториални отделения в цяла Финландия.
Националната прокуратура се оглавява от главния прокурор в качеството на най-висш прокурор в страната.
Главната прокуратура отговаря за централната администрация, ръководството и надзора на Националната прокуратура и нейното функциониране като цяло. Районните прокуратури извършват същинската работа по наказателните преследвания.
Националната прокуратура попада в административната компетентност на Министерството на правосъдието.
Националната прокуратура е независим държавен орган и част от съдебната власт. Нейната задача е да гарантира, че е налице наказателна отговорност, т.е. за всяко престъпление се предвижда наказание по смисъла на закона. Прокурорите вземат своите решения относно наказателното преследване независимо и са независими съдебни органи.
В наказателните производства прокурорът изпълнява най-съществената роля сред публичните органи, като участва в етапите на производството от досъдебните разследвания до съдебното производство. Прокурорът може също да налага глоби за престъпления от категорията на най-леките.
Задълженията на прокурора са насочени главно върху наказателното преследване и съдебното производство. В хода на наказателното преследване прокурорите решават кои дела да заведат в съда въз основа на повдигнатите обвинения. В рамките на съдебен процес прокурорът носи отговорността да докаже, че престъплението, в което е обвинен обвиняемият, е било извършено.
Прокурорът гарантира също така, че досъдебно разследване се провежда достатъчно задълбочено. Прокурорът се запознава с по-сложните наказателни дела в началото на досъдебното разследване и по предложение на ръководителя на разследването може да прекрати досъдебното разследване преди етапа на повдигане на обвинение пред съда.
Ролята на прокурора в досъдебното разследване е особено важна, когато в извършване на престъпление е заподозрян полицейски служител. В такъв случай прокурорът ръководи и досъдебното разследване.
Бази данни с правна информация
Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на Националната прокуратура.
Във Финландия по-голямата част от съдебните решения се вземат от професионални съдии. В районните съдилища работят също и непрофесионални съдии. Съдиите са членове на независимата съдебна власт. Те заемат длъжност във Върховния съд, апелативните и районните съдилища, Върховния административен съд и административните съдилища, както и в Съда по социално осигуряване, Трудовоправния съд и Пазарния съд. Съдиите са държавни служители и не могат да бъдат отстранявани от длъжност. Съдия не може да бъде временно отстранен от длъжност, освен по силата на съдебно решение. Освен това съдия не може да бъде прехвърлен на друга длъжност без неговото съгласие.
Глава 12 от Закона за длъжностните лица в централното управление съдържа отделни правни разпоредби за съдиите като държавни служители. Съгласно закона спрямо съдиите не се прилагат разпоредбите, уреждащи разрешенията за отпуск, дисциплинарното предупреждение, временното служебно правоотношение и отстраняване от длъжност на другите държавни служители. Съгласно закона за длъжностните лица в централното управление съдиите са длъжни да освободят заеманата от тях длъжност, след като достигнат законоустановената пенсионна възраст (за съдиите това е 68 години), или ако изпаднат в постоянна недееспособност.
Съдии
Лице, което желае да се квалифицира като съдия, трябва да притежава диплома за висше образование по право и да е завършило едногодишно обучение като съдия в съд от първа инстанция. Обичайният път към професията съдия преминава през работа като секретар-докладчик (старши секретар) в апелативния съд, последвана от назначение като съдия в районен съд или апелативен съд. В бъдеще кандидатите ще преминават специално обучение. Апелативният съд обявява свободните позиции, а Съветът за съдебни назначения преценява пригодността на кандидатите. Съдиите се назначават от президента на републиката.
Непрофесионални съдии
Районните съдилища имат непрофесионални членове или „непрофесионални съдии“, които участват във вземането на решения по определени дела. Помощта на непрофесионалните съдии се използва предимно по наказателни дела, но те могат да работят и по граждански дела и спорове във връзка с наеми. В районните съдилища делата се разглеждат от един постоянен съдия, който изпълнява функцията на председател, и трима непрофесионални съдии. Непрофесионалните съдии разполагат с независими правомощия и, когато е необходимо, решението се взема чрез провеждане на гласуване; становището на мнозинството има решаващо значение за присъдата. Ако е налице еднакъв брой гласове по наказателно дело, с преимущество се ползва становището, което е най-благоприятно за ответника; по граждански дела решаващ глас има председателят.
Общинските съвети назначават непрофесионални съдии за срок от четири години. Във всяка община трябва да има поне двама непрофесионални съдии; в големите общини техният брой е значително по-висок. Непрофесионалните съдии трябва да представляват във възможно най-близка степен възрастта, половата структура, езика и структурата на заетостта на населението в общината.
Непрофесионалните съдии трябва да бъдат финландски граждани. Лица на възраст под 25 години или над 63 години не могат да бъдат назначавани като непрофесионални съдии. Лица, които заемат официални длъжности в съдилища или наказателни институции, както и лица, работещи като прокурори, адвокати или полицейски служители, не могат да изпълняват функциите на непрофесионални съдии. Непрофесионалните съдии полагат съдийска клетва или правят тържествена декларация, преди да заемат длъжността.
Целта е всеки непрофесионален съдия да участва в разглеждане на дело приблизително веднъж месечно или 12 пъти годишно. Районният съд плаща хонорари за разглеждане на делата на непрофесионалните съдии и възстановява тяхната загуба на приходи.
Публичноправните процесуални представители са практикуващи юристи или адвокати, наети от държавните служби за правна помощ. Те са държавни служители, назначени на длъжност от министъра на правосъдието. Службите за правна помощ се управляват от Министерството на правосъдието.
Изискванията за заемане на длъжността публичноправен процесуален представител са магистърска степен по право (oikeustieteen kandidaatti или oikeustieteen maisteri) и достатъчен опит в областта на правозащитната дейност или правораздаването. Много публичноправни процесуални представители притежават също така почетната титла varatuomari (магистър по право с професионална практика в съда).
Публичноправните процесуални представители са ангажирани да се явяват пред съдилищата. В извършваните от тях дейности те са длъжни да спазват правилата за професионалната етика на адвокатите. В това отношение Финландската адвокатска колегия има права да налага дисциплинарни наказания на тези адвокати. Повече от половината от публичноправните процесуални представители във Финландия членуват в Адвокатската колегия. Публичноправните процесуални представители са независими от всички други участници при изпълнение на възложените им дейности.
Само членуващите във Финландската адвокатска колегия имат право да използват професионалните звания asianajaja или (на шведски език) advokat. Кандидатите за членство във Финландската адвокатска колегия трябва:
Наказателната отговорност и отговорността за непозволено увреждане на адвокатите по същество не се различават от тези на останалите граждани. Всеки адвокат обаче трябва да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, която да покрива вреди, произтичащи от неговите действия с изключение на умишлени действия или груба небрежност. Адвокатската колегия е създала компенсационен фонд за покриване на вреди, произтичащи от престъпно поведение на адвокат.
Освен това адвокатът носи професионална отговорност. Съветът на Адвокатската колегия трябва да гарантира, че адвокатите изпълняват своите задължения съгласно професионалната етика. В противен случай Адвокатската колегия образува дисциплинарни производства, които най-често започват с писмена жалба или предупреждение. Канцлерът на правосъдието получава информация за решенията, вземани от Адвокатската колегия, и може да обжалва тези решения пред Апелативния съд в Хелзинки.
Финландската адвокатска колегия е организация, която се подчинява на разпоредбите на публичното право и регламентирана със Закона за адвокатите от 1958 г. Предшественик на тази организация беше регистрирана колегия със същото наименование. Всички членове на двете организации са и винаги са били адвокати.
Финландската адвокатска колегия има около 1850 членове, които носят званието „адвокат“ (на финландски език asianajaja, на шведски език advokat). В адвокатските кантори работят приблизително 600 асоциирани адвокати. Около 120 адвокати са публичноправни процесуални представители. Освен това в службите за правна помощ работят повече от 100 процесуални представители, които не са членове на Адвокатската колегия.
Практикуващи юристи, които са изключени от Адвокатската колегия след прилагането на дисциплинарни наказания, могат да продължат да упражняват своята професия под друго професионално звание. В такъв случай обаче юристът практикува професията, без да има задълженията на адвокат, и не подлежи на надзор от страна на Адвокатската колегия.
Гражданин на Финландия или на друга държава в рамките на Европейското икономическо пространство, който е навършил 25 години, може да бъде приет в качеството на адвокат, ако за него е известно, че е почтена личност и ако, предвид другите негови характеристики и начин на живот, отговаря на изискванията за професията адвокат. Той трябва да отговаря на академичните изисквания, предвидени във Финландия за заемане на съдебна длъжност, да е придобил необходимите умения за практикуване на адвокатската професия и да има стаж в областта на правозащитната дейност. Освен това той не трябва да бъде несъстоятелен длъжник и трябва да има пълна дееспособност.
В съответствие с международните задължения, по които Финландия е страна, лице, което не отговаря на академичните изисквания, нито е придобило професионалния опит, изискван във Финландия, но което притежава професионални квалификации за адвокат в една от държавите от Европейското икономическо пространство, може да бъде прието в качеството на адвокат. В такъв случай кандидатът трябва да докаже при полагане на изпит, организиран от Адвокатската колегия, че притежава достатъчно познания относно финландското право и правоприлагането във Финландия.
В допълнение към това лице, което притежава професионални квалификации за адвокат в държава — членка на Европейския съюз, може да бъде прието в качеството на адвокат без полагане на изпит. За да бъде приет като адвокат без полагане на изпит, кандидатът трябва да е бил вписан в продължение на най-малко три години в регистъра на адвокатите, воден от Адвокатската колегия, под професионалното звание в държавата по произход, както и да бъде квалифициран да практикува правозащитната дейност в друга държава членка (регистър на ЕС). В допълнение кандидатът трябва да докаже, че е упражнявал постоянно професията адвокат във Финландия поне за този период.
Бази данни с правна информация
Допълнителна информация може да бъде намерена на уебсайта наФинландската адвокатска колегия.
Лицензиран правен съветник е практикуващ юрист, който е получил лиценз от Съвета на правните съветници да действа като правен съветник. Лицензираните правни съветници са длъжни да спазват правилата за професионално поведение, равностойни на тези на Кодекса за поведение, когато действат в съда като съветници или процесуални представители. В това отношение лицензираните правни съветници подлежат на надзор от Надзорния съвет на Финландската адвокатска колегия, Съвета на правните съветници и канцлера на правосъдието.
Бази данни с правна информация
Допълнителна информация относно списъка на правните съветници е налична на уебсайта на Министерството на правосъдието на Финландия.
Във Финландия дейностите, извършвани от нотариусите, са уредени със закон. Нотариусите работят в местните служби по вписванията и районните съдебни служби. Изискването за заемане на длъжността нотариус е магистърска степен по право (oikeustieteen kandidaatti или oikeustieteen maisteri).
Въпреки голямото сходство задълженията на нотариусите във Финландия се различават съществено от задълженията на нотариусите в останалата част на Европа и в Съединените американски щати. Във Финландия нотариусът винаги е държавен служител. Нотариусите обаче не заемат длъжности на пълно работно време; по-голямата част от длъжностните лица, които изпълняват функциите на нотариуси, са районни регистратори в местните служби по вписванията. Поради принципа на свобода на договаряне по граждански дела потвърждението от нотариус не е условие за действителността на договорите във Финландия. Единственият гражданскоправен договор, за който се изисква нотариална заверка във Финландия, е договорът за прехвърляне на право на собственост.
Нотариусите удостоверяват истинността, наред с другото, на подписи, копия на удостоверения и автобиографии. Освен това нотариусите могат да заверяват документи с апостил, удостоверение, с което се потвърждава, че лицето, подписало даден документ, заема посочената в него длъжност и е упълномощено да издаде документа.
Националният орган за принудително изпълнение на Финландия е агенция към Министерството на правосъдието, която отговаря за независимото изпълнение на законоустановените задачи по принудителното изпълнение. Принудителното изпълнение е част от съдебната система и се основава на закона. Задачите по принудително изпълнение включват събиране на вземания, съдебни отстранения и мерки за сигурност. Органът на принудителното изпълнение действа безпристрастно и взема предвид правата както на кредитора, така и на длъжника. Мрежата от 64 служби на Националния орган за принудително изпълнение обхваща цялата територия на Финландия.
Съдебен изпълнител или служител по принудителното изпълнение е общ термин за държавните служители, изпълняващи задачите по принудително изпълнение. Съдебният изпълнител има независими правомощия за принудително изпълнение.
Съгласно закона съдебни изпълнители са:
В Националния орган за принудително изпълнение съществуват и други правни звания, като например икономически съветник, специалист, административен съдебен изпълнител и старши административен съдебен изпълнител.
По-голямата част от исковете за принудително изпълнение се разглеждат с помощта на електронни инструменти за събиране на вземания в Националното основно звено за принудително изпълнение, при което не се изисква пряк контакт с длъжника.
На съответните си територии петте регионални звена за разширено принудително изпълнение отговарят например за продажбата на иззето имущество (запор) и други по-строги задачи по принудително изпълнение.
Националното специално звено за принудително изпълнение работи по многобройни задачи, свързани с разследване и отнемащи време, и участва в междуведомственото сътрудничество и борбата срещу сивата икономика и икономическата престъпност.
Централната администрация на Националния орган за принудително изпълнение отговаря за административния надзор, развитието и контрола на изпълнителната служба. Централната администрация отговаря също за резултатите от дейността и ефективността на Органа като цяло.
Централната администрация на Органа не участва в отделните задачи по принудително изпълнение; всички звена за принудително изпълнение действат независимо. Отделните дела за принудително изпълнение винаги попадат под юрисдикцията на съдебния изпълнител/служителя по принудително изпълнение, който отговаря за делото, а решенията, взети по отделни дела за принудително изпълнение, не могат например да бъдат преразглеждани от Централната администрация.
Допълнителна информация можете да намерите на уебсайта на Националния орган за принудително изпълнение на Финландия.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящият раздел ви предоставя преглед на юридическите професии в Швеция
Прокурори
Съдии
Адвокати
Нотариуси
Други юридически професии
Прокурорската служба се състои от шведската Прокуратура (Åklagarmyndigheten) и Службата за икономически престъпления (Ekobrottsmyndigheten). И двата органа отговарят пряко пред правителството (Министерство на правосъдието). Прокуратурата се оглавява от Главен прокурор, а Службата за икономически разследвания — от Генерален директор. Главният прокурор (Riksåklagare) е най-високостоящият прокурор в страната, отговаря за цялата прокуратура и я ръководи.
Главният прокурор отговаря за развитието на правната уредба, за дейността на Върховния съд, за изпълнението на административни задачи. Старшите прокурори отговарят за конкретни области от работата на прокуратурата. Прокурорите се назначават от Главния прокурор и са организирани в по райони, където работят в качеството на районни прокурори. Някои от районните прокурори са специализирани в определена област. В Швеция има 32 районни прокуратури. Освен това има три международни и четири общонационални прокуратури, които се занимават със специфични видове казуси. Всяка районна прокуратура се оглавява началник-прокурор .
Всички прокурори в Прокурорската служба са напълно независими при вземането на решения, което означава, че старшите прокурори не могат да определят какви решения да вземат подчинените им прокурори по водените от тях дела. За заемането на длъжността прокурор съответното лице трябва да има шведско гражданство. За назначаване като прокурор лицето трябва да има диплома за завършено висше образование по право и да е преминало двугодишен юридически стаж като чиновник в районен съд или в окръжен административен съд. При определени условия юридическото образование, придобито в друга скандинавска държава, може да бъде приравнено на завършено юридическо образование в Швеция. Първоначално прокурорите работят в качеството на стажант-прокурори в продължение на девет месеца, като през това време имат ментори, които ги въвеждат в работата. След това всеки прокурор преминава двугодишно обучение, работейки същевременно като прокурор, преди да бъде назначен като районен прокурор.
В Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо има три центъра за развитие на прокурорите, които се ръководят от старши прокурори. Задачата на тези центрове е да работят за развитието на методологическите умения и юридическите познания на прокурорите в съответните области на наказателното право и да служат за центрове на познанието в съответните им области на компетентност. Освен това те осъществяват наблюдение и контрол. Например центровете за развитие разглеждат всички жалби срещу решения на прокурори.
Прокурорът има три основни задължения:
Прокурорът оглавява предварителното разследване на престъпления, които не се считат за леки, когато определено лице може основателно да бъде заподозряно като извършител на престъплението. Той може да провежда разследване и в други случаи, ако има специални основания за това. В качеството на ръководител на предварителното разследване, прокурорът трябва да гарантира неговото оптимално провеждане. При по-леки престъпления разследването се извършва изцяло от полицейски служители.
Когато предварителното разследване се води от прокурор, съответните полицейски органи го подпомагат в работата му. Той упражнява постоянен надзор върху разследването и непрекъснато взема решения относно следствените действия и решенията, които трябва да се приемат. След приключване на предварителното разследване решението дали да бъде повдигнато обвинение се взема от прокурора, независимо от това дали разследването е проведено от него самия или от полицията.
Друг важен аспект от работата на прокурора е подготвянето на делата и явяването в съда. Чрез решението за повдигане на обвинение и квалификацията на извършеното престъпление, прокурорът определя рамките на наказателното производство пред съда. Повечето прокурори прекарват поне един или два дни в седмицата в съда.
Главният прокурор е единственият прокурор, оправомощен да започва или да води производства пред Върховния съд. Той/тя може обаче да назначи помощник-прокурор към Генералната прокуратура или друг прокурор, който да представлява Генералния прокурор пред Върховния съд.
Повече информация относно прокуратурата можете да намерите на уебсайта на прокуратурата на Швеция, който е публично достъпен.
Постоянните съдии (ordinarie domare) се назначават от правителството въз основа на препоръка от независим държавен консултативен орган, наречен Орган за номиниране на съдии (Domarnämnden). По принцип, те могат да бъдат отстранявани от длъжност единствено в случаите, изрично посочени в Конституцията (regeringsformen).
Кандидатите за съдии трябва да имат шведско гражданство. За заемане на длъжността съдия те трябва също така да са завършили магистърска степен по право (juristexamen) в Швеция. При определени условия юридическото образование, придобито в друга скандинавска държава, може да бъде приравнено на завършено юридическо образование в Швеция. Повечето постоянни съдии работят като съдии (rådman) в районен или административен съд или като съветници (råd) в апелативен съд или административен апелативен съд. Апелативните и административните апелативни съдилища се ръководят от председател, а районните и окръжните административни съдилища — от началник-съдия (lagman). Съдиите във Върховния съд и Върховния административен съд се наричат върховни съдии (justitieråd).
Много от назначаваните постоянни съдии са преминали през специфично развитие на кариерата, като са работили две години като съдебни чиновници (notaarie) в районен (tingsrätt)(329 Kb) или административен съд (förvaltningsrätt)(281 Kb) а след това са кандидатствали за работа като докладчик в апелативен съд (hovrättsfiskal) или административен апелативен съд (kammarrättsfiskal). След поне една година служба в едно от тези съдилища стажант-съдията трябва да работи поне две години като докладчик в районен съд или административен окръжен съд. Следва поне една година работа като в.и.д. помощник-съдия в апелативен съд или административен апелативен съд. След успешно завършване на този етап кандидатът се назначава на длъжност помощник-съдия в апелативен съд или в административен апелативен съд. Докладчиците и помощник-съдиите са примери за съдии, които не заемат постоянна длъжност, но могат да се явяват в съдилищата. В съдилищата работят също определен брой юристи, отговарящи за изготвянето на определени правни актове (beredningsjurister)(280 Kb), и докладчици (föredragande)(281 Kb).
Във всеки районен съд, апелативен съд, административен съд и административен апелативен съд има определен брой съдебни заседатели (nämndemän). Съдебните заседатели се назначават за мандат от четири години от:
За повече информация относно съдиите и съдебните заседатели можете да посетите уебсайта на шведските съдилища. За съдиите по-специално може да получите информация на уебсайта на Шведската асоциация на съдиите.
Съгласно шведското законодателство само членовете на Шведската адвокатска колегия (Sveriges Advokatsamfund) могат да използват професионалното звание адвокат(адвокат). За да стане член на колегията, дадено лице трябва:
Повече информация можете да намерите на уебсайта на шведската Адвокатска колегия.
Няма изискване процесуалният представител в съда да е адвокат, но съдът трябва да прецени, дали съответното лице е подходящо за тази функция. По принцип обаче за публични (служебни) защитници се назначават единствено адвокати.
Освен публичния нотариус (notarius publicus) (вж. по-долу) в Швеция няма специални нотариуси.
Публичният нотариус е лице, назначено от окръжния административен съвет (länsstyrelsen). Той трябва да е юрист, да владее шведски език и да отговаря на някои допълнителни критерии.
Няма публично достъпен регистър и/или уебсайт за тази професия.
Някои от уебсайтовете на окръжните административни съвети обаче съдържат повече информация за публичните нотариуси.
Функцията на публичния нотариус е да съдейства на гражданите по различни въпроси, като:
Няма публично достъпен регистър и/или уебсайт за тази професия.
Някои от уебсайтовете на окръжните административни съвети обаче съдържат повече информация за публичните нотариуси.
Шведският орган за принудително изпълнение (Kronofogdemyndigheten) отговаря за принудителното изпълнение на парични и други притезания. Към него се назначават съдебни изпълнители (kronofogde), които отговарят за законосъобразното изпълнение на притезанията. В Швеция съдебните изпълнители преминават специално обучение. За да бъдат допуснати до него, кандидатите трябва да са шведски граждани, да имат магистърска степен по право (juristexamen) или еквивалентна диплома и да са преминали подготвителен юридически стаж (notariemeriterad). Възможно е също така въпросният стаж да бъде заменен с друг вид практически стаж или лицето да бъде освободено от изискването за него чрез нарочна процедура.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница съдържа кратък преглед на някои от основните юридически професии под юрисдикцията на Англия и Уелс в Обединеното кралство. Тя включва информация относно съдиите, прокурорите и различните видове адвокати.
В съдебната система на Англия и Уелс в различните съдилища и трибунали заседават съдии с различен съдебен статут — както на пълно, така и на непълно работно време. Информация за съдебната власт на Англия и Уелс може да намерите на уебсайта, посветен на Съдебната власт на Англия и Уелс.
Съдиите на непълно работно време обикновено се назначават за период не по-кратък от пет години, при спазване на ограниченията за максимална възраст. Основните видове съдии на непълно работно време са:
Трибуналите разглеждат около 800 000 дела годишно по широк кръг въпроси, като данъчни, пенсионни или имиграционни спорове.
Трибуналите обикновено заседават в състави, които включват председател на трибунала с юридическо образование или съдия, както и непрофесионални членове на състава, притежаващи експертни знания в конкретни области. В трибунала няма съдебни заседатели, а съдията няма правомощия да осъжда на лишаване от свобода загубилата делото страна. Основната роля на съдията е да спомогне за успешното решаване на спора и, в някои случаи, да вземе решение за размера на обезщетението или компенсацията в полза на спечелилата делото страна.
Магистратите, познати също като „мирови съдии“ (justices of the peace) или „JP“, разглеждат около 95% от наказателните дела в Англия и Уелс. На местно равнище работят над 30 000 магистрати, като обикновено те заседават през не по-малко от 26 полудни от годината. Не се изисква магистратите да имат юридическо образование и дейността им не се заплаща.
Магистратите обикновено заседават в състав от трима души, един от които е обучен да действа в качеството на председател, като ръководи състава в дейността му и се изказва от негово име. Съставът винаги се подпомага от секретар с правна квалификация, който съветва по правни и процедурни въпроси.
Магистратите се занимават с наказателни дела за не особено тежки престъпления. Те включват дребни кражби, вандализъм, нарушаване на обществения ред и престъпления, включващи превозни средства. Магистратите разглеждат и кръг от въпроси, които засягат семейството и децата, както и молби за издаване на разрешителни.
Кралската прокурорска служба (Crown Prosecution Service) (CPS) е независим орган, отговорен за повдигане на обвинения по наказателни дела, които се разследват от полицията в Англия и Уелс. Тя работи под надзора на главния прокурор (Attorney general), който отговаря за дейността ѝ пред Парламента. Англия и Уелс са разделени на 42 прокурорски района, като всеки от тях се ръководи от старши прокурор (Chief crown prosecutor). Освен това, съществуват четири специализирани национални отделения: организирана престъпност (organised crime), специални престъпления (special crime), борба с тероризма (counter-terrorism) и служба за борба с измамите (fraud prosecution service). Телефонна услуга, наречена CPS Direct, предоставя консултации и предава взети решения на полицейските служители в Англия и Уелс в извънработно време.
CPS се ръководи от директора на прокуратурата (Director of Public Prosecutions (DPP), който взема решения по най-сложните и деликатни дела и съветва полицията по наказателни въпроси. Директорът на прокуратурата носи цялостна отговорност за повдигнатите от CPS обвинения и докладва пред главния прокурор.
В CPS работят прокурори и помощник-прокурори, както и служители по конкретни дела и администратори. Кралските прокурори са опитни пледиращи адвокати, наречени баристъри (barristers), или юристи, отговарящи за повдигането на обвинения по наказателни дела от името на Короната. Помощник-прокурорите разглеждат и представят ограничен брой дела пред магистратските съдилища.
Екипът на CPS:
Кралските прокурори имат статут на държавни служители и се назначават чрез открит конкурс. За да отговаря на условията за назначаване, кандидатът трябва да бъде:
Адвокатският съвет (Bar Council) е управляващият орган за всички баристъри в Англия и Уелс. Той е основан, за да представлява интересите на професията, да формулира и прилага ключови инициативи за политика на действие и да поддържа стандартите, достойнството и независимостта на адвокатското съсловие. Съгласно Закона за юридическите услуги от 2007 г. (Legal Services Act 2007) Съветът е възложил задачата по регулиране на професията на независимия и безпристрастен Съвет за адвокатски стандарти (Bar Standards Board). Баристърите са индивидуални специализирани юридически съветници и адвокати, пледиращи пред съдилищата. Най-общо казано, те са на свободна практика и работят по групи в кантори, известни като „адвокатски кантори“ (chambers), където са „наематели“ (tenants). Баристърите се обучават предимно в осигуряването на процесуално представителство; с други думи, те се обучават да представляват клиентите си пред висшите съдилища. Освен това те прекарват голяма част от времето си в предоставяне на консултации на клиенти и в подготвяне на дела, както и в провеждане на изследвания в своята област на специализация. Приблизително 10% от практикуващите баристъри са Кралски адвокати (Queen’s Counsel, или QC), които се занимават с най-важните и най-сложните дела.
Работата на солиситърите е да предоставят на клиентите (членове на обществеността, предприятия, доброволчески организации, благотворителни дружества и др.) качествени правни консултации и представителство, включително представляване пред съдилищата. Тяхната работа е изключително разнообразна. Повечето солиситъри работят в частни кабинети, създадени под формата на сдружения на солиситъри, предоставящи услуги на клиенти. Солиситърите могат да бъдат общопрактикуващи и да работят в множество правни области, а могат и да са специализирани в конкретна област. Други работят като юристи за централните или местните власти, Кралската прокурорска служба, магистратските съдилища, търговски или промишлени организации или други органи. Солиситърите са свободни да избират вида работна среда, която е най-подходяща за тях.
По принцип, солиситърите предоставят правни консултации на клиентите си. В случай, че тези клиенти впоследствие трябва да бъдат представлявани във висшите съдилища в Англия и Уелс, солиситърът най-често упълномощава адвокат, имащ право да пледира пред висши съдебни инстанции (баристър), който да води делото в съда. Присъствието на баристър невинаги обаче е необходимо, тъй като солиситърите с подходяща квалификация имат право да пледират (т.е. да представляват клиенти) пред съдилищата от по-висша инстанция.
Обществото на юристите (Law Society) представлява солиситърите в Англия и Уелс. Задълженията на сдружението обхващат редица действия, от водене на преговори с и лобиране пред регулаторните органи на професията, правителството и други, до предлагане на обучение и консултации. Обществото на юристите има за цел да оказва помощ, защита и съдействие на солиситърите в Англия и Уелс.
Регулаторният орган на солиситърите (Solicitors Regulation Authority) (SRA) се занимава с всички регулаторни и дисциплинарни въпроси и определя, контролира и прилага стандартите за солиситърите в Англия и Уелс. Регулаторният орган, наричан по-рано Регулаторен съвет на обществото на юристите (Law Society Regulation Board), действа единствено в интерес на обществеността.
Бюрото за жалби (Office for Legal Complaints) е предназначено за гражданите, желаещи да подадат жалба срещу солиситър. По-рано известен като Служба за жалби (Legal Complaints Service), този независим и безпристрастен орган работи за бързо и ефикасно разрешаване на проблемите.
Нотариусите са третият и най-старият клон на юридическите професии в Англия и Уелс. Те се вписват като нотариуси и получават правоспособността си (правото да практикуват) от Службата на архиепископа (The Faculty Office) (архиепископът на Кентънбъри го е направил за първи път през 1279 г.), а регулаторен орган е Съдът на архиепископа (Court of Faculties). Нотариусите осъществяват връзката между гражданското право и общото право (common law).
Всички нотариуси притежават юридическа подготовка и макар повечето от тях да могат да бъдат и юридически съветници (solicitors), квалификацията за нотариус се придобива след полагане на независими и отделни изпити. Всички нотариуси са задължени да преминат през еднакъв първоначален курс на подготовка, за да получат квалификация за практикуване на професията — за тази цел се изисква успешно завършване на следдипломния курс за подготовка по нотариална практика в University College London. След придобиване на квалификация, нотариусите имат право да практикуват навсякъде в Англия и Уелс и разполагат с еднакви правомощия. Наред с изготвянето и издаването на нотариални актове и нотариално заверени инструменти, нотариусите могат да предоставят правни съвети във връзка с изготвянето на завещания, наследствени въпроси и управление на имущество.
Нотариалните дейности са признати по цял свят от векове и това дава възможност на гражданите и на бизнеса да се придвижват свободно. По този начин нотариусите улесняват търговията и живота на обикновените граждани, давайки им възможност да извършват ежедневните си дейности и бизнес делата си свободно, на приемлива цена и без излишно забавяне.
Нотариусите притежават официален печат и нотариалните актове в Англия и Уелс имат доказателствена сила. Нотариалните актове биват частни и публични; последните са известни и като „автентични нотариални актове“. Нотариалните актове, носещи подписа и печата на нотариуса, се признават за доказателство, изготвено от отговорен правен служител, във всички държави по света.
Нотариусите се подчиняват на професионални правила, подобни на тези при солиситърите, длъжни са да подновяват ежегодно разрешението си за упражняване на нотариална дейност и трябва да имат застраховка за професионална отговорност. Подновяването на посоченото разрешение зависи от спазването на установените правила. Срещата с нотариус представлява лична среща, проведена индивидуално с нотариус. Обществото на нотариусите (the Notaries Society) е организацията, която представлява приблизително 800 нотариуси. Обществото на Scriveners Notaries (Society of Scrivener Notaries) представлява приблизително 30 нотариуси, специализирани като юристи лингвисти, които упражняват дейност главно в централен Лондон и се назначават от Scriveners Company, гилдия, съществуваща от стари времена.
Адвокатите по патентно право и търговски марки са специализирани съветници в областта на интелектуалната собственост. Те предоставят на клиентите си правни консултации в тази област, по-специално по отношение на патенти, търговски марки, дизайн и авторско право. Те също така представляват клиентите си пред специализираните съдилища по интелектуална собственост (някои от тях придобиват допълнителни права, след придобиването на допълнителна квалификация на litigator). Повечето адвокати по патентно право и търговски марки работят в частни правни кантори. Много от тях работят в специализирани правни кантори, а някои работят и в партньорство с адвокати — солиситъри. Освен това значителна част от тях работят за промишлени предприятия като юрисконсулти. Подобно на солиситърите адвокатите (litigators) по патентно право и търговски марки могат да представляват своите клиенти в съда по дела за интелектуална собственост като могат включително да упълномощават адвокат, който има право да пледира пред висшите съдебни инстанции (баристер), да се яви по делото. Сдружението на адвокатите по патентно право (Chartered Institute of Patent Attorneys) (CIPA) представлява адвокатите по патентно право в цялото Обединено кралство. Неговата роля се състои по-специално в провеждането на диалог с правителството по законодателството в областта на интелектуалната собственост, предоставянето на възможности за образование и обучение на адвокатите и стажантите по патентно право и осъществяването на връзка с регулаторните органи на професията. Сдружението на адвокатите по патентно право се стреми да популяризира законодателството в областта на интелектуалната собственост и свързаните с него професии. Сдружението на адвокатите по търговски марки (Institute of Trade Mark Attorneys) (ITMA) представлява адвокатите по търговски марки и професията като цяло в цялото Обединено кралство. Неговите задължения включват лобирането и воденето на преговори с правителството, с неговото независимо законодателно подразделение (Съветът за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост — IPReg) и с други компетентни организации. То предоставя подходящи възможности за образование, обучение и консултации на адвокатите по търговски марки и отговаря за популяризиране на професията и на интелектуалната собственост. Съветът за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост (Intellectual Property Regulation Board — IPReg) се занимава с всички законодателни и дисциплинарни въпроси и създава, контролира и налага спазването на нормите, уреждащи упражняването на професиите адвокат по патентно право и адвокат по търговски марки в цялото Обединено кралство. Той действа в обществен интерес и поддържа задължителните регистри на адвокатите по патентно право и адвокатите по търговски марки — били те физически лица или фирми.
С изключение на работещите в магистратските съдилища, от секретарите и останалия персонал в повечето съдилища в Англия и Уелс не се изисква да имат юридическа подготовка. Те са държавни служители, които се занимават с административни въпроси и помагат на съдиите. Те не могат да дават правни консултации. Като държавни служители всички служители на съдилищата се назначават от Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty’s Courts and Tribunals Service).
Повече информация за категориите съдебни служители можете да намерите тук(456 Kb).
Ролята на секретарите в магистратските съдилища е различна. Непрофесионалните магистрати не притежават юридическа подготовка и получават съвети от секретарите, получили обучение в областта на правото, които биват два вида: съдебни секретари (justices’ clerks) и юрисконсулти (legal advisers) (наричани още съдебни служители (court clerks).
Съдебните секретари са основните правни съветници на магистратите. Те са с юридическо образование (баристъри или солиситъри) и са с поне 5-годишен практически опит в съответната област. Те съветват магистратите по правни и процедурни въпроси както в съда, така и извън него. Освен това, те отговарят за ръководството и обучението на юрисконсултите (legal advisers), за качеството на предоставяните правни услуги и за осигуряването на последователност в даваните правни консултации на територията на тяхната административна област.
Юрисконсултите (legal advisers) участват в съдебните заседания и съветват магистратите по правни въпроси, юридическа практика и процедурни въпроси. Те също имат юридическо образование (обикновено като солиситъри или баристъри.
Постановленията (writs) на Висшия съд понастоящем се привеждат в изпълнение от правоприлагащи служители на висшия съд (high court enforcement officers), които се определят и назначават в съдебните райони от Лорд-канцлера (Lord Chancellor) или от неговия/нейния заместник. Те отговарят за принудителното изпълнение на съдебните решения като събират сумите, дължими по силата на решение на Висшия съд или на решение на окръжен съд, отнесено към Висшия съд. Тези служители имат право да конфискуват и продават имущество с цел събиране на дългове. Освен това те извършват и упражняват надзор върху предаването на владението върху имоти и връщането на имущество.
Съдебните изпълнители в окръжните съдилища (County court bailiffs) са държавни служители, назначени от Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty’s Court Service), които са натоварени с принудителното изпълнение на съдебни решения и/или заповеди, издадени и вписани в окръжните съдилища. Те са държавни служители, които изпълняват заповедите за принудително изпълнение (изпълнителни листове — warrants of execution), възвръщат имоти по силата на съдебни разпореждания за въвеждане във владение (warrants of possession) и възстановяват имущество съгласно заповеди за възстановяване на имущество (warrants for return of goods). Правната уредба на дейността на съдебните изпълнители, които прилагат съдебни разпореждания, се съдържа в членове 85–111 от Закона за окръжните съдилища от 1984 г. (County Courts Act 1984). Процедурите по принудителното изпълнение са посочени в правилата за гражданско съдопроизводство. Освен това, съдебните изпълнители в окръжните съдилища изпълняват и други задължения, включващи лично връчване на документи и заповеди за принудително изпълнение на предишно постановено и неизпълнено съдебно решение (warrants of committal). Разпоредбите по отношение на последните се съдържат в членове 118–122 от Закона за окръжните съдилища.
Сертифицираните съдебни изпълнители (certificated bailiffs) са частни съдебни изпълнители, регистрирани съгласно правилата за изземване на имущество за обезпечаване плащането на наем (distress for rent rules), и оправомощени от областен съдия (circuit judge), заседаващ в окръжния съд. Изземването на имущество за обезпечаване плащането на наем се изразява в конфискуване на имущество на наемател от наемодателя, за да се гарантира заплащането на суми от просрочен наем без намесата на съда. По силата на редица други закони, сертифицираните съдебни изпълнители също така имат право да провеждат принудително изпълнение и за други специфични задължения, като общински данъци и данъци за имоти, които не се използват за жилищни нужди.
Кралска прокурорска служба,
Служба на архиепископа (Faculty Office),
Общество на нотариусите (Notaries Society),
Съдебна система на Англия и Уелс (Judiciary of England and Wales),
Общество на юристите (The Law Society),
Регулаторен орган на солиситърите (Solicitors Regulation Authority),
Бюро за жалби (Office for Legal Complaints),
Комисия по юридическите услуги (Legal Services Commission),
Сдружение на адвокатите по патентно право (Chartered Institute of Patent Attorneys),
Сдружение на адвокатите по търговски марки (Institute of Trade Mark Attorneys),
Съвет за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост (Intellectual Property Regulation Board — IPReg),
Съдебна служба на Нейно величество (Her Majesty's Courts and Tribunals Service).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Настоящата страница Ви предоставя обща информация за юридическите професии в юрисдикцията на Северна Ирландия в рамките на Обединеното кралство.
Юридическите професии в Северна Ирландия включват:
В юрисдикцията на Северна Ирландия съществуват следните съдийски длъжности:
Организация на юридическата професия: прокурори
Организация
Прокурорската служба за Северна Ирландия (Public Prosecution Service) е основният орган, занимаващ се с наказателно преследване в Северна Ирландия. Наред с вземането на решения относно образуването на наказателни производства по случаите, разследвани от полицията в Северна Ирландия, тя разглежда и случаите, разследвани от други законоустановени органи, като Служба „Данъци и мита“ (HM Revenue and Customs).
Прокурорската служба се оглавява от Директора на Прокуратурата за Северна Ирландия. Наред с това има и заместник-директор на Прокуратурата. Заместник-директорът разполага със същите правомощия като Главният директор, но трябва да ги упражнява под ръководството и контрола на последния. И двата поста са публични като назначенията на тях се извършват от Генералния адвокат за Северна Ирландия.
Прокурорската служба представлява правителствен департамент, който не е министерство. Съгласно Закона за правосъдието (Северна Ирландия) от 2002 г. функциите на Директора се упражняват при условията на независимост от други лица. Законът от 2002 г. предвижда, че Директорът и Генералният адвокат се консултират взаимно от време на време по въпроси, по които Генералният адвокат се отчита пред Асамблеята на Северна Ирландия. Понастоящем редица въпроси от областта на наказателното преследване са от компетентността на Парламента в Уестминстър. Задълженията, свързани с тези въпроси, се изпълняват от Генералния адвокат за Северна Ирландия.
Роля и задължения
Основната роля на Прокурорската служба е да решава дали да се повдигне обвинение срещу съответни лица за извършването на престъпление и какви да са конкретните обвинения.
Службата отговаря и за поддържането на обвиненията в съда. Прокурорът представя доказателствата пред съда от името на Короната (the Crown). Прокурорите призовават и разпитват свидетелите на обвинението и провеждат разпит на свидетелите на защитата. При приключването на делото те правят обобщение на доказателствата пред съда от името на Короната.
В Северна Ирландия баристърите (barristers — адвокатите, които имат право да пледират пред висши съдебни инстанции), се делят на старши адвокати (senior councеl или Queen’s councеl) и младши адвокати (junior councеl). Колегията на баристърите е орган на специализирани адвокати с опит в явяването по съдебни спорове, като обществеността има достъп до тези адвокати чрез посредничеството на солиситъри (sollicitors), а в ограничен брой случаи има и пряк достъп.
Адвокатската колегия на Северна Ирландия е сдружение на независими баристъри, чието седалище се намира в Адвокатската библиотека в Белфаст. На 1 септември 2012 г. общият брой на баристърите, работещи на частна практика, беше почти 600.
В Северна Ирландия Обществото на юристите е регулаторният орган, който регламентира образованието, отчетната документация, дисциплината и професионалната етика на солиситърите. Неговата роля е да поддържа независимостта, етичните норми, професионалната компетентност и качеството на услугите, предлагани на обществеността. Солиситърите могат да се специализират в конкретна област или да бъдат общопрактикуващи юристи.
В Северна Ирландия всички солиситъри са оправомощени да приемат декларации под клетва. Това означава, че те могат да удостоверяват истинността на официални документи (различни от изготвяните от самите тях или от опонентите им по дадено дело).
Наред с това някои солиситъри са държавни нотариуси (notaries public), което означава, че могат да удостоверяват истинността на документи, които ще бъдат използвани в чужбина. Информация за тези нотариуси може да бъде намерена на уебсайта на Обществото на юристите — Северна Ирландия.
Адвокатите по патентно право и търговски марки са специализирани съветници в областта на интелектуалната собственост. Те предоставят правни консултации на клиенти в тази област, по-специално по отношение на патенти, търговски марки, дизайн и авторски права. Те също така представляват своите клиенти пред специализираните съдилища по интелектуална собственост (някои от тях придобиват допълнителни права, след придобиването на допълнителна квалификация на litigator).
Повечето адвокати по патентно право и търговски марки работят в частни правни кантори. Много от тях работят в специализирани правни кантори, а някои работят и в партньорство със солиситъри. Освен това значителна част от тях работят за промишлени предприятия като юрисконсулти.
Адвокатите по патентно право и търговски марки, придобили квалификацията „litigator“, могат да представляват своите клиенти в съда по дела за интелектуална собственост по същия начин, както солиситърите, като могат включително да упълномощават баристър да се яви по делото.
Сдружението на адвокатите по патентно право (Chartered Institute of Patent Attorneys) (CIPA) представлява адвокатите по патентно право в цялото Обединено кралство. Неговата роля се състои във воденето на преговори с правителството по законодателството в областта на интелектуалната собственост, предоставянето на възможности за образование и обучение на адвокатите и стажантите по патентно право и осъществяването на връзка с регулаторните органи на професията. Сдружението на адвокатите по патентно право се стреми да популяризира законодателството в областта на интелектуалната собственост и свързаните с него професии.
Сдружението на адвокатите по търговски марки (Institute of Trade Mark Attorneys) (ITMA) представлява адвокатите по търговски марки и професията като цяло на територията на Обединеното кралство. Неговите задължения включват лобирането и воденето на преговори с правителството, с неговото независимо законодателно подразделение (IPReg — Съветът за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост) и с други компетентни организации. То предоставя подходящи възможности за образование, обучение и консултации на професията адвокат по търговски марки и отговаря за популяризиране на професията и на законодателството в областта на интелектуалната собственост.
Съветът за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост (Intellectual Property Regulation Board — IPReg) се занимава с всички законодателни и дисциплинарни въпроси и създава, контролира и налага спазването на нормите, уреждащи упражняването на професиите адвокат по патентно право и адвокат по търговски марки в цялото Обединено кралство. Той действа в обществен интерес и поддържа задължителните регистри на адвокатите по патентно право и адвокатите по търговски марки — физически лица и фирми.
Деловодителите и другите членове на персонала в съдилищата на Северна Ирландия са държавни служители, които не притежават юридически ценз и които се занимават с административни въпроси.
Деловодителите се грижат за това съдиите да разполагат с документите, които са им необходими, за да ръководят съдебните дела, вписват съдебните решения по делата и оказват всякаква административна помощ, от която съдиите имат нужда. Макар че съдебните служители могат да Ви предоставят съвети във връзка със съдебните процедури, те не могат да дават правни съвети, нито да препоръчват на страните по спора какви действия да предприемат. Всички членове на съдебния персонал са наети на работа като държавни служители от Съдебната служба на Северна Ирландия (Northern Ireland Courts and Tribunals Service), която е орган към Министерството на правосъдието в Северна Ирландия.
Служителите по принудително изпълнение (enforcement officers) са държавни служители, наети на работа от Съдебната служба на Северна Ирландия. Те се занимават с изпълнението на решения по граждански дела чрез Службата за изпълнение на съдебните решения (Enforcement of Judgements Office). Тази служба изпълнява решенията по граждански дела на магистратските и окръжните съдилища (включително на съдилищата за искове в малък размер), както и решенията на Висшия съд. Приложимото право по отношение на изпълнението е посочено в Заповедта относно изпълнението на съдебните решения (Северна Ирландия) от 1981 г. (Judgements Enforcement (Northern Ireland) Order) и в Правилата за изпълнение на решения (Северна Ирландия) от 1981 г. (Judgement Enforcement Rules (Northern Ireland), със съответните им изменения.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
На тази страница можете да намерите информация за основните юридически професии, съществуващи в шотландската юрисдикция, в рамките на Обединеното кралство. Те включват информация за съдиите, прокурорите и адвокатите.
В Шотландия професията на съдия не съществува отделно като такава. Единствено адвокатите (solicitors, advocates) с опит могат да станат съдии. Съдебните длъжности в юрисдикцията на Шотландия включват:
В Шотландия Наказателното отделение и прокуратура (Crown Office and Procurator Fiscal Service) е службата, която отговаря за всички прокурори. Ръководител на службата е главният прокурор (Lord Advocate), който също така е и министър в правителството на Шотландия, а негов заместник е генералният адвокат (Solicitor General).
Наказателното отделение и прокуратура (COPFS) отговаря само за наказателното преследване, разследването на случаи на внезапна или подозрителна смърт и жалбите срещу полицията.
Член 48 от Закона на Шотландия от 1998 г. (Scotland Act) постановява, че главният прокурор (в качеството си на ръководител на Системата за наказателно преследване и разследване на случаи на смърт в Шотландия (Systems of Criminal Prosecution and Investigation of Deaths in Scotland) взема решенията си самостоятелно и независимо от всяко друго лице.
Само квалифицирани юристи и адвокати могат да станат прокурори.
Полицията (или другите специализирани отчетни агенции, като например Кралската данъчна и митническа служба (HM Revenue and Customs) провежда първоначалното разследване на престъплението и предава преписката на местния прокурор (Procurator Fiscal). Прокурорът разглежда преписката и решава дали да предприеме действия в обществен интерес. При вземането на решение прокурорът преценява дали съществуват достатъчно доказателства и, ако е така, какви действия са подходящи — да започне наказателно преследване, да приложи пряка мярка (напр. данъчна глоба) или да не предприема никакви действия. При дела, които се разглеждат от съдебни заседатели, прокурорът разпитва свидетелите и събира и разглежда криминалистичните експертизи и другите доказателства, преди да реши дали да започне наказателно преследване. Впоследствие той докладва на Кралския съвет (Crown Counsel), който решава дали да започне наказателно преследване.
Адвокатите са членове на Адвокатската колегия на Шотландия (Scottish Bar). Те имат правото да се явяват по дела във всички съдилища на Шотландия, въпреки че по-голямата част от работата им е свързана с явяване по дела във висшите съдилища (Върховния съд на Шотландия (Court of Session) и Върховния съд по правораздаване (High Court of Justiciary) и предоставяне на компетентни становища по правни въпроси. Старшите адвокати са известни като кралски адвокати (Queen's Counsel). Всички адвокати са членове на Сдружението на адвокатите (Faculty of Advocates).
Адвокатите — юридически съветници, са най-многобройни сред юристите. Те могат да дават консултации по всички правни въпроси и да представляват клиентите си в съда. Всички адвокати — юридически съветници, са членове на Обществото на юристите на Шотландия (Law Society of Scotland), което защитава интересите на професията на адвокатите — юридически съветници, и на обществеността във връзка с тази професия.
Съществуват и адвокати с двойна шапка, от една страна, на адвокати, които имат право да пледират във висшите съдебни инстанции, и, от друга страна, на юридически съветници, като те също са членове на Обществото на юристите на Шотландия. Също като адвокатите, които имат право да пледират във висшите съдебни инстанции (вж. по-горе), те могат да се явяват по дела във Върховния съд на Шотландия и във Върховния съд по правораздаване.
Нотариусите са адвокати — юридически съветници, които вписват определени видове сделки и подписват специфични правни документи. Те не са организирани като отделна юридическа професия.
Адвокатите по патентно право и търговски марки са специализирани съветници в областта на интелектуалната собственост. Те предоставят правни консултации на клиентите си в тази област, по-специално по отношение на регистрацията и администрирането на патентите, търговските марки и дизайна и други аспекти на интелектуалната собственост, включително защитата на авторското право. За разлика от по-общото гражданско и наказателно право, материалното право на интелектуалната собственост се прилага на територията на цялото Обединено кралство. Съдебните спорове във връзка с права на интелектуална собственост в Шотландия обикновено се разглеждат от Върховния съд на Шотландия (Court of Session), тъй като той разполага с изключителна компетентност по делата за патенти и повечето други регистрирани права на интелектуална собственост (а именно марките на Общността и регистрираните дизайни на Общността). В него има определени съдии, които се занимават с дела в областта на интелектуалната собственост, както и специфична процедура за тези дела. Адвокатите по патентно право и адвокатите по търговски марки могат да представляват своите клиенти пряко пред Окръжния съд по патентите (Patents County Court) и по жалби срещу решения на Службата по интелектуална собственост на Обединеното кралство (UK Intellectual Property Office) пред Съда по патентите към Висшия съд на Англия и Уелс (Patents Court of the High Court in England and Wales). Адвокати по патентно право, които имат право пледират във висши съдилища, могат да отнесат спора до Висшия съд в Лондон, но понастоящем адвокатите по патентно право и адвокатите по търговски марки нямат право да представляват клиентите си в съдебни спорове, разглеждани от шотландските съдилища. Ето защо понастоящем съдебните спорове по въпроси на интелектуалната собственост се водят от специализирани адвокати в областта на интелектуалната собственост, които често работят съвместно с адвокатите по патентно право и адвокатите по търговски марки.
Повечето адвокати по патентно право и търговски марки в Шотландия работят в специализирани правни кантори, но някои от тях работят за промишлени предприятия като юристконсулти.
Сдружението на адвокатите по патентно право (Chartered Institute of Patent Attorneys — СІРА) представлява адвокатите по патентно право в цялото Обединено кралство. Неговата роля се състои във воденето на преговори с правителството по законодателството в областта на интелектуалната собственост, предоставянето на възможности за образование и обучение на адвокатите и стажантите по патентно право и осъществяването на връзка с регулаторните органи на професията. Сдружението на адвокатите по патентно право се стреми да популяризира законодателството в областта на интелектуалната собственост и свързаните с него професии.
Сдружението на адвокатите по търговски марки (Institute of Trade Mark Attorneys — ITMA) представлява адвокатите по търговски марки и професията като цяло в цялото Обединено кралство. Неговите задължения включват лобирането и воденето на преговори с правителството, с неговото независимо законодателно подразделение (Съветът за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост) и с други компетентни организации. То предоставя подходящи възможности за образование, обучение и консултации на професията „адвокат по търговски марки“ и отговаря за популяризиране на професията и на законодателството в областта на интелектуалната собственост.
Съветът за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост (Intellectual Property Regulation Board — IPReg) се занимава с всички законодателни и дисциплинарни въпроси и създава, контролира и налага спазването на нормите, уреждащи упражняването на професиите „адвокат по патентно право“ и „адвокат по търговски марки“ в цялото Обединено кралство. Той действа в обществен интерес и поддържа задължителните регистри на адвокатите по патентно право и адвокатите по търговски марки — физически лица и фирми.
Съдебните изпълнители на шерифа (Sheriff officers) и на Върховния съд на Шотландия (Messengers-at-arms) са съдебни служители, които отговарят за връчването на документи и изпълнението на съдебни решения в Шотландия. До услугите и на едните, и на другите прибягват частни фирми, като съдебните изпълнители начисляват такси, установени във вторичното законодателство.
Член 60 от Закона за несъстоятелността и налагането на обезпечения (Шотландия) от 2007 г. (Bankruptcy and Diligence (Scotland) Act) закрива службите на съдебните изпълнители на шерифа и на Върховния съд на Шотландия и ги заменя с нова служба на съдебния изпълнител (Judicial officer). Новите съдебни изпълнители ще бъдат назначавани от председателя на Върховния съд на Шотландия по препоръка на новата Комисия за принудителното изпълнение по граждански дела (Scottish Civil Enforcement Commission).
Наказателно отделение и прокуратура (Crown Office and Procurator Fiscal Service), Сдружение на адвокатите (Faculty of Advocates), Общество на юристите на Шотландия (Law Society of Scotland), Шотландско сдружение на правните центрове (Scottish Association of Law Centres), Сдружение на адвокатите по патентно право (Chartered Institute of Patent Attorneys), Сдружение на адвокатите по търговски марки (Institute of Trade Mark Attorneys), Съвет за законодателно уреждане на правата на интелектуална собственост (Intellectual Property Regulation Board)
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.