Съжаляваме, но съдържанието на тази страница в момента се превежда

European payment order

Европейска заповед за плащане - Белгия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Белгия има съкратена процедура за издаване на заповед за плащане (procédure sommaire d’injonction de payer/summiere rechtspleging om betaling te bevelen). Тази опростена процедура, предвидена в членове 1338—1344 от Съдебния кодекс (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek), позволява да се получи изпълнение на задълженията за плащане на малки суми в определени случаи.

Законодателството относно съкратената процедура за издаване на заповед за плащане е на разположение на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Федералната публична служба „Правосъдие“:

  • Щракнете върху „Législation belge — Législation consolidée et index législatif/Belgische wetgeving — Geconsolideerde wetgeving en wetgevingsindex“ (Законодателство на Белгия — Консолидирано законодателство и законодателен указател) в долния ляв ъгъл на страницата.
  • Щракнете върху „Législation belge/Belgische wetgeving“ (Законодателство на Белгия).
  • В рубрика „Nature juridique/Juridische aard“ (Правно естество) изберете „CODE JUDICIAIRE/GERECHTELIJK WETBOEK“ (Съдебен кодекс).
  • В полето „Mot(s)/Woord(en)“ (Дума(и)) въведете „664“.
  • Щракнете върху „Recherche/Opzoeking “ (Търсене), а след това върху „Liste/Lijst“ (Списък).
  • Щракнете върху „Détail/Detail“ (Подробности).
  • Търсете „Chapitre XV/Hoofdstuk XV“ (Глава XV).

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Тази процедура се прилага само за парични вземания.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Член 1338 от Съдебния кодекс предвижда, че се допускат само искове за плащане на ликвидно парично задължение, чийто размер не надвишава 1860 EUR.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на съкратената процедура за издаване на заповед за плащане е изцяло факултативно.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Не. Съгласно член 1344 от Съдебния кодекс правилата във връзка със съкратената процедура за издаване на заповед за плащане се прилагат само ако постоянният адрес на длъжника (domicile/woonplaats) или неговото местопребиваване (résidence/verblijfplaats) се намира в Белгия.

1.2 Компетентен съд

С тази процедура може да бъде сезиран мировия съд (juge de paix/vrederechter), при условие че вземането е от компетентността на въпросния съд (за информация относно компетентността на мировия съд вж. информационен лист „Компетентност — Белгия“). Що се отнася до посочените в член 1338 от Съдебния кодекс спорове, тази процедура може да се използва и за всички искове, които са от компетентността на търговския съд (tribunal de commerce/rechtbank van koophandel) или на полицейския съд (tribunal de police/politierechtbank).

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не е предвиден формуляр, който да се използва за образуване на производството. Въпреки това в закона са предвидени редица изисквания относно информацията, която трябва да бъде посочена в последното предупреждение за плащане и в молбата, с която вземането се предявява пред съда.

Преди да сезира съда с искова молба кредиторът трябва да изпрати на длъжника последно предупреждение за плащане (sommation de payer/aanmaning tot betaling). Това изискване е предвидено в член 1339 от Съдебния кодекс. Последното предупреждение може да бъде връчено на длъжника от съдебен изпълнител (huissier de justice/gerechtsdeurwaarder) или да му бъде изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка. В член 1339 се посочват също така реквизитите, които трябва да се съдържат в последното предупреждение за плащане, за да бъде то правно валидно:

  • упоменаване на членовете от съответната глава от Съдебния кодекс, отнасяща се до съкратената процедура за издаване на заповед за плащане;
  • покана за доброволно изпълнение в 15-дневен срок от изпращането или от връчването на искането за плащане;
  • претендираната сума;
  • съдът, пред който ще бъде предявен иск, в случай че длъжникът не плати.

Искането за изпълнение се подава до съда в срок от 15 дни след изтичането на определения в последното предупреждение 15-дневен срок, като за целта се подава искова молба (requête/verzoekschrift) в два екземпляра. В член 1340 от Съдебния кодекс се посочва какво трябва да се съдържа в молбата:

  • деня, месеца и годината;
  • фамилията, собственото име, професията и адресът или местопребиваването на молителя, а ако е приложимо — фамилията, собственото име, адресът или местопребиваването и процесуалната дееспособност на неговите процесуални представители;
  • предметът на молбата и точно посочване на претендираната сума, с разбивка на различните елементи, съставляващи вземането, както и неговото основание;
  • данните на сезирания съд;
  • подписа на адвоката на ищеца.

Ако смята това за целесъобразно, ищецът може също така да посочи мотивите, поради които възразява срещу предоставянето на отсрочка на плащането.

Към молбата трябва да бъдат приложени:

  • фотокопие на документа, на който се основава вземането;
  • протокола на съдебния изпълнител за връчване на искането за плащане или копие от препоръчаното писмо, придружено от обратната разписка, или оригинала на това писмо, придружен от доказателство, че получателят е отказал да го получи или не го е взел от пощенската служба, както и удостоверение, потвърждаващо, че длъжникът е регистриран в регистъра на населението на посочения адрес.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Един от необходимите реквизити на молбата е подписът на адвокат. В член 1342 от Съдебния кодекс се посочва, че копие от определението на съда се изпраща по обикновена поща на адвоката на ищеца. Това са единствените правни разпоредби, съгласно които се изисква участието на адвокат.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Молбата трябва да е достатъчно подробна. Съгласно член 1340, алинея 1, точка 3 от Съдебния кодекс се изисква в молбата да бъдат посочени нейния предмет (претенцията) и точния размер на претендираната сума, с разбивка на различните елементи, съставляващи вземането, и основанието на вземането.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Да. Съгласно член 1338 вземането трябва да бъде обосновано с писмен документ, издаден от длъжника. Не е необходимо обаче този документ да съдържа признаване на задължението.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът уважава или отхвърля молбата в 15-дневен срок от подаването ѝ, с определение, постановено в закрито заседание. Съдът може да отсрочи плащането или да уважи молбата само частично (член 1342 от Съдебния кодекс). Тъй като разполага с информация относно различните компоненти на задължението, той може да отхвърли някои от тях. Съдът може да вземе предвид всички междувременно направени плащания. Той може да отхвърли целия иск, ако не са изпълнени необходимите условия (вж. членове 1338—1344 от Съдебния кодекс).

Когато съдът уважи изцяло или частично молбата, определението му има силата на съдебно решение, постановено в отсъствието на ответника.

След това кредиторът трябва да осигури връчването на съдебното определение на длъжника.

Съгласно член 1343, параграф 2 от Съдебния кодекс, за да бъде валиден протоколът за връчване на определението, той трябва да съдържа следното:

  • копие от исковата молба;
  • указване на срока, в който длъжникът може да възрази срещу определението;
  • указване на съда, пред който трябва да бъде подадено възражението, и формалностите, които трябва да бъдат изпълнени във връзка с това.

За да бъде валиден протоколът за връчване, той трябва също така да съдържа предупреждение за длъжника, че ако последният не възрази срещу определението в посочения срок, е възможно да бъдат използвани всички правни средства, с цел да бъде принуден да заплати претендираните суми.

Ако длъжникът не подаде възражение или жалба в определените срокове, определението става окончателно.

1.5 Обжалване

Обжалване от кредитора

Възможностите за обжалване от кредитора са уредени в член 1343, параграф 4 от Съдебния кодекс. Кредиторът няма истинска възможност да обжалва определение, с което се молбата му се отхвърля или се уважава само частично. Той може обаче да подаде повторно исковата си молба по реда на общото производство (а не по съкратената процедура). Ако молбата е уважена частично и кредиторът иска все пак да я подаде отново по реда на общото производство, това може да бъде направено само ако определението все още не е връчено на длъжника.

Възражение или обжалване от длъжника

Длъжникът може да обжалва определението по един от следните два начина: или чрез жалба до по-висшестоящия съд (appel/hoger beroep), или чрез възражение (opposition/verzet), подадено пред съда, издал определението (тъй като съдебното определение има действието на съдебно решение, постановено в отсъствието на ответника, ако с него изцяло или частично се уважава молбата на кредитора — вж. член 1343, параграф 4 от Съдебния кодекс). И в двата случая срокът е един месец от датата на връчване на съдебното определение (вж. членове 1048—1051 от Съдебния кодекс). Този срок се удължава, ако адресът или местопребиваването, или адресът за връчване (domicile élu/gekozen woonplaats) на една от страните не се намира в Белгия.

В тези случаи се прилагат общите правила относно възражението и обжалването, с едно изключение, предвидено в член 1343, параграф 3, втора алинея от Съдебния кодекс: като изключение от член 1047 (съгласно който се изисква връчване от съдебен изпълнител) възражението може да бъде внесено чрез подаване на молба в деловодството на съда в толкова екземпляра, колкото са страните и адвокатите, като след това тази молба се връчва от съдебния секретар (greffier/griffier) на кредитора и на адвоката му със специално препоръчано писмо (pli judiciaire/gerechtsbrief).

За да бъде правно валидно, възражението трябва да съдържа:

  • деня, месеца и годината;
  • фамилията, собственото име, професията и адреса или местопребиваването на лицето, подаващо възражението;
  • фамилията, собственото име и адреса или местопребиваването на кредитора и името на неговия адвокат;
  • данни за обжалваното определение;
  • доводите на подалия възражението.

Страните се призовават от съдебния секретар да се явят на съдебното заседание, чиято дата се определя от съда.

1.6 Възражение

В белгийското право няма изрична уредба относно подаването на възражение.

Длъжникът може да предостави информация на мировия съд, но това няма да повлияе на обстоятелството, че определението ще има действието на съдебно решение, постановено в отсъствие на ответника.

1.7 Последици от възражението

Както е посочено по-горе, не е възможно да се подава възражение. Съкратената процедура ще продължи, независимо от това дали длъжникът се опитва или не да се защити.

1.8 Последици от липсата на възражение

Вж. отговора на въпрос 1.7.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Последна актуализация: 24/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - България

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Глава ХХХVІІІ “Заповедно производство” на Гражданския процесуален кодекс /ДВ бр.59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г., с последни изменения ДВ, бр. 86/2017 г./ е уредена опростена процедура, по реда на  която ищецът може да събере вземането си, когато е вероятно искът му да не бъде оспорен от ответника.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК може да бъде поискана от кредитора по следните вземания :

  • вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.
  • предаване на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог, или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Заявлението трябва да отговора на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК, като се посочва и банкова сметка или друг начин на плащане.

Наред с това съгласно изричната разпоредба на чл.417 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
  • акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
  • документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
  • нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
  • извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на  изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
  • извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
  • договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
  • влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на Гражданско процесуалния кодекс;
  • акт за начет;
  • запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

Когато със заявлението по чл. 417 от ГПК е представен документ, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Когато вземането произтича от някой от актовете по чл.417 от ГПК няма горна граница по отношение на размера му.

В останалите хипотези на вземания за парични суми, заместими вещи или за предаване на движими вещи, заповед за изпълнение може да бъде издадена само когато искът е подсъден на районния съд. На районния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска до 25 000 лева, както и всички искове за издръжка, за трудови спорове и за вземания от акт за начет

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на производството е факултативно.  Дори и когато са налице предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, ищецът не е длъжен да избере този ред за защита, а може да предяви иск по общия исков ред.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес и обичайно местопребиваване или седалище и място на дейност на територията на Република България

1.2 Компетентен съд

Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника,който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на образци за заявление, утвърдени от министъра на правосъдието, е задължително. Заявленията съставляват приложение към Наредба №6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /чл. 425 от ГПК/.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не е задължително.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

В заявлението следва да бъдат изложени обстоятелствата, на  които се основава искът и в какво се състои искането

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Не е необходимо към заявлението по чл. 410 от ГПК да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно. Достатъчно е заявителят да твърди, че вземането му съществува. Ако длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, проверката за съществуване на вземането се извършва в исковия процес. Към заявлението се представят пълномощно, когато то се подава от пълномощник и документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат.

1.4 Отхвърляне на молбата

Молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се отхвърля в следните случаи

  • когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК т.е. не се отнася за заплащане на парични суми или заместими вещи с цена до 25 000 лв., респ. движими вещи от категорията на тези по ал.1, т.2 на чл.410 от ГПК, а също и когато заявлението не е съобразено с изискванията за редовност- тогава заявлението не се оставя без движение, а направо се отхвърля. Само по изключение, ако заявителят не е използвал утвърдения образец за заявление или е използвал неправилен образец, съдът му дава указание за отстраняване на тази нередовност, като към съобщението се прилага съответния образец /чл.425, ал.2 от ГПК/.
  • когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
  • когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на  територията на Република България , както и когато той няма обичайно местопребиваване или място на действие на територията на Република България.

1.5 Обжалване

Заповедта за  изпълнение  не подлежи  на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя пред съответния окръжен съд с частна жалба, от която не се представя препис за връчване. Подлежи на обжалване и разпореждането за незабавно изпълнение, което съдът издава в случаите на представен документ по чл.417 от ГПК. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с  възражението  срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК.

1.6 Възражение

След като длъжникът получи заповедта за изпълнение, той може в двуседмичен срок да подаде писмено възражение срещу нея или част от нея, като не се изисква обосноваване, освен в посочените в чл. 414а от ГПК случаи:

- че е изпълнил задължението си

- че не дължи разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането. В тези случаи възражението се изпраща на заявителя за становище в 3-дневен срок. Ако не подаде становище, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, вкл. и в частта за разноските. Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист, съгласно чл. 208 от ГПК, той също се обезсилва.

1.7 Последици от възражението

Когато длъжникът подаде възражение в срок, когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК /залепване уведомление на адреса/ и когато съдът е отказал издаване заповед за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и постановява спиране на изпълнението, ако е издал изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК. Ако заявителят не представи доказателства, че е предявил установителния иск в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение било изцяло, било в частта, за която не е предявен иска.

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Според чл.416 от ГПК, когато няма подадено в срок възражение или възражението бъде оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, за което се прави съответно отбелязване върху заповедта.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд , когато:

  • заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
  • заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България
  • не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства
  • не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее

Подаването на това възражение не спира изпълнението на заповедта, но по искане на длъжника и след представяне на надлежно обезпечение от него, съдът може да спре изпълнението /чл. 423, ал. 2 от ГПК/.

Съдът приема възражението когато установи, че са налице предпоставките, изброени по- горе. Ако въззивният съд приеме възражението поради това, че длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, или че няма обичайно местопребиваване или място на действие на територията на Република България, тогава служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В останалите случаи, когато въззивният съд приеме възражението, той спира изпълнението на издадената заповед и връща делото  на районния съд, който указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса /чл. 423, ал. 3 от ГПК/.

Наред с това, длъжникът може да оспори по исков ред вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, ако се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по - късно от една година от приключване на принудителното събиране на вземането /чл. 424 от ГПК/.

Последна актуализация: 21/10/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Чехия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В допълнение към производството за европейска заповед за плащане по силата на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, в Чешката република съществуват три други вида производства – процедура за заповед за плащане, електронна процедура за заповед за плащане и процедура за заповед за плащане във връзка с менителница или чек (съгласно разпоредбите на членове 172—175 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс (občanský soudní řád).

1.1 Приложно поле на производството

Заповед за плащане може да бъде издадена дори без изрично искане от страна на ищеца, въз основа на иск за погасяване на финансово вземане, ако правото произтича от факти, посочени и документирани от ищеца. Винаги съдът преценява дали да реши делото чрез издаване на заповед за плащане; ако съдът не издаде заповед за плащане, той разпорежда изслушване. Заповед за плащане не може да бъде издадена, ако трябва да бъде предадена на ответник в чужбина или ако местонахождението на ответника е неизвестно (съгласно разпоредбите на член 172, параграф 2 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс).

Електронна заповед за плащане може да бъде издадена единствено по искане на ищеца, представено в определена електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, при условие, че претендираното вземане не надвишава 1 000 000 CZK; допълнителните суми не се включват в размера на вземането. Електронна заповед за плащане не може да бъде издадена, ако трябва да бъде предадена на ответник в чужбина или ако местонахождението на ответника е неизвестно (съгласно разпоредбите на член 174а, параграф 3 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс).

Заповед за плащане във връзка с менителница или чек може да предостави права, произтичащи от менителница или чек. При условие, че са изпълнени формалните изисквания, съдът е длъжен да се произнесе в кратки производства чрез издаване на заповед за плащане във връзка с менителница (чек). Заповед за плащане във връзка с менителница или чек може да бъде издадена единствено по инициатива на ищеца и трябва да бъде издадена, дори когато трябва да бъде предадена в чужбина. Заповед за плащане във връзка с менителница или чек може да се връчи на ответника само лично; не са допустими заместващи форми на връчване.

Целта на откриването на процедура за европейска заповед за плащане е събирането на неоспорени финансови вземания с определен размер. Неоспорените финансови вземания трябва да бъдат дължими за плащане към момента на подаване на искане за издаване на европейска заповед за плащане. За предявяване на иск трябва да бъде попълнен формуляр А, в който се предоставя цялата информация за страните и за естеството и размера на претенцията. Съдът разглежда молбата и, ако формулярът е попълнен правилно, издава европейска заповед за плащане в срок от 30 дни.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Решения под формата на заповед за плащане, електронна заповед за плащане или европейска заповед за плащане могат да се произнасят единствено във връзка с финансови вземания.

Заповед за плащане във връзка с менителница или чек може да бъде издадена единствено във връзка с изпълнението на финансови задължения, произтичащи от менителница или чек.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

При електронната заповед за плащане съществува максимална граница от 1 000 000 CZK (плюс допълнителни суми); при европейска заповед за плащане и при заповед за плащане във връзка с менителница (чек) няма максимална граница.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата за заповед за плащане не е задължителна; ищецът може да предяви иск за финансово вземане чрез редовно гражданско производство. Ако обаче ищецът подаде „обикновен“ иск и претендираното в този иск вземане отговаря на изискванията за издаване на заповед за плащане, съдът може да издаде заповед за плащане, въпреки че ищецът не я е поискал изрично. Електронна заповед за плащане, европейска заповед за плащане и заповед за плащане във връзка с менителница или чек може да бъде издавана единствено по искане на ищеца.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Заповед за плащане или електронна заповед за плащане не може да бъде издадена, ако трябва да бъде предадена на ответник в чужбина. В този случай съдът провежда производството в съответствие с правилата за редовното гражданско производство.

Ако европейска заповед за плащане, издадена от съд в Чехия или в друга държава членка, следва да се предаде в Чешката република, тя трябва да се връчи на ответника лично; не са позволени заместващи форми на връчване (съгласно разпоредбите на член 174b, параграф 1 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс).

1.2 Компетентен съд

Решение за заповед за плащане или електронна заповед за плащане се постановява от районния съд (okresní soud) с териториална компетентност. Решение за заповед за плащане във връзка с менителница (чек) винаги се постановява от окръжен съд (krajský soud) (съгласно разпоредбите на член 9 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс). Във връзка с компетентността за предявяване на искове за издаване на Европейска заповед за плащане, вж. член 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

1.3 Изисквания за форма

Не съществува задължителен формуляр за предявяване на иск за издаване на заповед за плащане или заповед за плащане във връзка с менителница (чек).

Съдът може да издаде заповед за плащане без изрична молба от страна на ищеца; това не се прилага за електронните заповеди за плащане и заповедите за плащане във връзка с менителница или чек.

Следователно искът или молбата за издаване на заповед за плащане или заповед за плащане във връзка с менителница или чек трябва да изпълнява общите изисквания за исковите молби до съда — ако законът не изисква други подробности за искова молба на определен вид, от молбата трябва да е видно най-малко следното: съдът, до който е адресирана, лицето, което я подава, въпросът, за който се отнася, и какво се иска, и подпис и дата. Задължението за полагане на подпис и поставяне на дата не се прилага към искови молби в електронна форма във формат, съответстващ на специфични разпоредби. Исковата молба трябва да е в писмена форма и да бъде подадена на хартиен носител или в електронен вид чрез публична мрежа за данни или по факс (съгласно разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 4 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс). Искова молба, подадена в електронен вид или по факс, трябва да бъде допълнена с оригинала в срок от три дни или с писмена молба със същия текст. Това не важи за електронни искови молби, съдържащи квалифициран електронен подпис, основан на сертификат, издаден от акредитиран доставчик (съгласно разпоредбите на член 42, параграф 3 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс).

Молба за издаване на електронна заповед за плащане може да се подава единствено в предвидения формуляр в електронен формат (формулярът е на разположение на адрес Връзката отваря нов прозорецhttps://www.justice.cz/). В допълнение към общите изисквания (разпоредбите на член 42, параграф 4 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс), молбата трябва да съдържа и собствените имена, фамилните имена и адресите на страните и личните идентификационни номера или идентификационните номера (според случая) на страните (името или наименованието и адреса на управление на юридическо лице, идентификационен номер, посочване на държавата или на съответна организационна единица на държавата, която представлява държавата в съда), и, ако е подходящо, и имената на техните представители, описание на решаващите факти и посочване на доказателствата, притежавани от ищеца, и трябва да показва ясно какво иска ищецът (съгласно разпоредбите на член 79, параграф 1 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс). В молбата трябва да са посочени датата на раждане на физическо лице, идентификационният номер на юридическо лице или идентификацията на физическо лице, упражняващо стопанска дейност (съгласно разпоредбите на член 174a, параграф 2 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс). Молбата трябва да бъде подписана с квалифициран електронен подпис на ищеца, основан на сертификат, издаден от сертифициран доставчик.

За подаване на молба за европейска заповед за плащане следва да се попълни формуляр А от Анекс I към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006. Във формуляра трябва да се предостави цялата информация за страните и за естеството и размера на претенцията.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Единствено за електронна заповед за плащане. Формулярът е на разположение на адрес Връзката отваря нов прозорецhttps://www.justice.cz/. Молбата трябва да бъде подписана с квалифициран електронен подпис на ищеца, основан на сертификат, издаден от сертифициран доставчик (съгласно разпоредбите на член 174a от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс). За формалните изисквания за подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане, вж. раздел 1.3 по-горе.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Заповед за плащане или електронна заповед за плащане може да бъде издадена единствено ако претендираното право произтича от факти, посочени и документирани от ищеца (вж. раздел 1.3.4.). Заключението, че претендираното право произтича от фактите, посочени от ищеца, предполага описание на решаващите факти, подкрепени с достатъчни доказателства, което е приложено и позволява на съда да подложи фактите по делото, за което ищецът претендира, на правна проверка. Обстоятелствата по делото трябва да бъдат посочени в тяхната цялост, така че да се даде възможност да се прецени кое законно право се претендира (коя правна уредба трябва да се приложи); освен това ищецът трябва да посочи всички факти, с които дадена разпоредба свързва създаването, промяната или прекратяването на права и задължения, като всички те трябва да бъдат надлежно подкрепени с доказателства.

При процедура, свързана с издаването на заповед за плащане във връзка с менителница или чек, се изисква ищецът да представи оригинала на менителницата или чека, чиято автентичност не се оспорва разумно, и други документи, необходими за упражняването на правото.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Да. Както предполага естеството на производството, трябва да бъдат представени документални доказателства, които документират претендираното от ищеца право. При молби за издаване на електронна заповед за плащане документалните доказателства трябва да бъдат приложени в електронен вид. Оригиналната менителница или чек трябва да бъдат приложени към молбата за издаване на заповед за плащане във връзка с менителница или чек. Правото на ищеца да представя различни доказателствени средства по никакъв начин не е ограничено по отношение на обхвата.

1.4 Отхвърляне на молбата

Ако не може да бъде издадена заповед за плащане, съдът няма да отхвърли молбата за издаването ѝ, а ще продължи в съответствие с редовните граждански процесуални правила (по-специално, ще разпореди съдебно заседание). Заповед за плащане не може да бъде издадена, ако ищецът не претендира финансово вземане, ако местонахождението на ответника не е известно или ако заповедта за плащане трябва да бъде предадена на ответник в чужбина.

Съдът отхвърля молба за издаване на електронна заповед за плащане, ако тя не съдържа изискваните от закона подробности или ако е неразбираема или двусмислена и тези дефекти правят невъзможно продължаването на производството. В този случай съдът не приканва ищеца да коригира или допълни представените документи.

Ако молба за издаване на заповед за плащане във връзка с менителница или чек не може да бъде удовлетворена, съдът разпорежда изслушване.

1.5 Обжалване

Съдът не постановява решение за отхвърляне на заповед за плащане, електронна заповед за плащане или заповед за плащане във връзка с менителница (чек); следователно въпросът за обжалването на отхвърлена заповед за плащане е без значение.

1.6 Възражение

За оспорване на заповед за плащане или електронна заповед за плащане може да бъде внесено възражение. Ответникът може да внесе възражение в срок от 15 дни от връчването на заповедта за плащане или електронната заповед за плащане. Възражение срещу електронна заповед за плащане може да се внесе и в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис. Не е необходимо възражението да бъде подкрепено с мотиви, но то трябва да отговаря на общите изисквания за представяне на документи пред съда, т.е. по-специално трябва да е подписано и датирано, и трябва да става ясно до кой съд е адресирано, кой го прави, кой въпрос засяга и какво се иска.

Възражения за оспорване на заповед за плащане във връзка с менителница (чек) могат да се внасят в срок от 15 дни от връчването на заповедта. Във възражението си ответникът трябва да посочи всичко, срещу което възразява във връзка със заповедта за плащане във връзка с менителница (чек).

В процедурата за издаване на европейска заповед за плащане ответникът може или да плати претендираната сума, или да оспори претенцията в срок от 30 дни, като подаде възражение пред съда, който е издал европейската заповед за плащане; за подаване на възражение се използва Формуляр Е от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година. След това делото се прехвърля в обикновен граждански съд и се разглежда в съответствие с националното законодателство.

1.7 Последици от възражението

Даже ако само един ответник подаде възражение в рамките на определения срок, заповедта за плащане или електронната заповед за плащане се отменят изцяло, съдът разпорежда съдебно заседание и процедурата продължава в съответствие с правилата на гражданското производство.

Ако ответник възрази срещу заповед за плащане във връзка с менителница (чек) в определения срок, съдът също разпорежда съдебно заседание за разглеждането на възражението. В зависимост от резултата от процедурата по възраженията, съдът се произнася с решение, като или потвърждава заповедта за плащане във връзка с менителница (чек) (намира възраженията за неоснователни), или я отменя частично или изцяло с решението си (намира възраженията за отчасти или изцяло основателни). Това решение може да бъде обжалвано. За разлика от възражението срещу заповед за плащане или електронна заповед за плащане, възражението срещу заповед за плащане във връзка с менителница (чек) не води до отменяне на заповедта за плащане.

1.8 Последици от липсата на възражение

Заповед за плащане, електронна заповед за плащане и европейска заповед за плащане, срещу която не е внесено възражение, има силата на подлежащо на изпълнение съдебно решение. Ако ответникът не внесе или оттегли възражения срещу заповед за плащане във връзка с менителница (чек), последната също има силата на подлежащо на изпълнение съдебно решение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

При поискване съдът обвързва заповед за плащане, електронна заповед за плащане или заповед за плащане във връзка с менителница (чек) с клауза, според която заповедта има правна сила и подлежи на изпълнение. Заповед за плащане с такава клауза представлява изпълнително основание.

В производства, свързани с европейска заповед за плащане, ако ответникът не подаде възражение в определения срок, европейската заповед за плащане автоматично подлежи на изпълнение. Изпълнението се осъществява в съответствие с националните правила и процедури на държавата членка, в която трябва да бъде изпълнена европейската заповед за плащане.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Не съществуват редовни правни средства за защита срещу заповед за плащане, електронна заповед за плащане или заповед за плащане във връзка с менителница (чек), срещу която не са подадени възражения или протести и която има силата на подлежащо на изпълнение съдебно решение. В предвидените от закона случаи ответникът може единствено да използва извънредни правни средства за защита, иск за неяснота и, при подлежаща на изпълнение заповед за плащане, също и искане за възобновяване на производството (съгласно разпоредбите на член 228, параграф 2 и член 229, параграф 2 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс).

След изтичането на 30-дневния срок, определен за подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане, без да бъде подадено такова изявление, ответникът може да поиска преглед на европейската заповед за плащане, ако са изпълнени условията, посочени в член 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година. Компетентен за производството по искане за преглед на европейска заповед за плащане е съдът, който я е издал. Молбата за преглед на европейска заповед за плащане е единственото правно средство за защита, с което ответникът разполага срещу подлежаща на изпълнение европейска заповед за плащане в държавата, в която тази заповед за плащане е била издадена. Решението (определението) във връзка с молбата за преглед на европейска заповед за плащане се изпраща както на ищеца, така и на ответника (съгласно разпоредбите на член 174б, параграфи 2 и 3 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс).

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.justice.cz/

Последна актуализация: 15/06/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Германия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

Да. Гражданскопроцесуалните норми предвиждат процедура за заповед за плащане (Mahnverfahren) за получаване на плащанe по парични вземания, които не е задължително да бъдат оспорени. Това се урежда от член 688 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung).

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Тази процедура по принцип може да бъде използвана, когато искът е за плащане на фиксирана парична сума в EUR.

Тя обаче не може да се използва в следните случаи:

  • искове, произтичащи от договор за потребителски кредит с лихвен процент, който е с повече от 12 % над основния лихвен процент,
  • искове, които зависят от изпълнението на задължения, които все още предстои да бъдат изпълнени,
  • ако заповедта за плащане трябва да бъде връчена чрез публично известие, тъй като адресът на ответника е неизвестен.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Няма горна граница по отношение на сумата, за която се претендира.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на процедурата за заповед за плащане от кредиторите е по избор. Кредиторът може да избира между тази процедура и обикновено производство.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

По принцип процедурата за заповед за плащане в Германия може да бъде използвана и ако ответникът пребивава в друга държава членка или в трета държава. Следва да се отбележи обаче, че в член 688, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс на Германия се предвижда, че в случаи, когато заповедта за плащане ще трябва да бъде връчена в чужбина, процедурата за заповед за плащане може да се използва единствено ако това се предвижда в Закона за признаване и изпълнение на съдебните решения (Anerkennungs- und Vollstreckungsausführungsgesetz). Това понастоящем включва всички държави — членки на Европейския съюз, Исландия, Норвегия, Швейцария и Израел.

1.2 Компетентен съд

По процедура за заповед за плащане единствено компетентен е местният съд (Amtsgericht) с обща компетентност за заявителя. Това се определя от мястото на пребиваване на лицето или от седалището, когато става въпрос за юридическо лице. Много германски федерални провинции обаче са създали централни съдилища за дела, свързани със заповеди за плащане (Mahngerichte) (като местния съд в района Вединг в Берлин). Това означава, че компетентността по производства за заповеди за плащане е съсредоточена в редица местни съдилища или дори в единствения местен съд в съответната провинция. В тези случаи достъпът на заявителя до съд с обща компетентност е чрез централния съд за заповеди за плащане, който е компетентен на мястото му на пребиваване.

Ако заявителят няма достъп до съд с обща компетентност в Германия, с изключителна компетентност разполага местният съд в района Вединг в Берлин. Ако ответникът няма достъп до съд с обща компетентност в Германия, тази компетентност принадлежи на местния съд, който ще бъде компетентен да разглежда спорове независимо от разграничаването на компетентността по предмета на спора (обикновено местните съдилища са компетентни само по спорове до 5000 EUR). И в това отношение в някои федерални провинции могат да съществуват централни съдилища за заповеди за плащане.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на образците формуляри е задължително, доколкото такива формуляри съществуват за съответната декларация или заявление. Например съществуват формуляри за молби за издаване и повторно връчване на заповеди за плащане и изпълнение.

Във всички федерални провинции процедурите за заповед за плащане са автоматични. В такива случаи заявленията могат да бъдат подадени или като се използват образци формуляри или чрез електронен обмен на данни. Редица доставчици на софтуер предлагат софтуерни програми за електронно попълване на заявления при процедури за автоматична заповед за плащане. В някои местни съдилища е възможно и подаването на онлайн заявления по интернет.

Образците формуляри за процедура за заповед за плащане могат да бъдат закупени в магазините за канцеларски материали.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, не се изисква процесуално представителство.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Не се изисква подробно описание на основанието на иска. Всичко, което се изисква, е кратко описание на иска и поисканата конкретна парична сума. Това се извършва, като се попълват квадратчетата в образеца формуляр за процедура за заповед за плащане. Главните и акцесорните вземания трябва да бъдат изброени отделно.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

За тези вземания не е необходимо да се представят документални доказателства.

1.4 Отхвърляне на молбата

Исковата молба за заповед за плащане ще бъде отхвърлена, ако процедурата за заповед за плащане не е допустима, ако сезираният съд не е компетентен или ако молбата за плащане не отговаря на официалните изисквания. Молбата ще бъде отхвърлена и ако заповедта за плащане може да бъде издадена само за част от вземането. Заявителят трябва да бъде изслушан преди да бъде даден отказ за заповедта.

Преди издаването на заповедта за плащане съдът не разглежда дали вземането е обосновано.

1.5 Обжалване

По принцип отказ на заповед за плащане не може да бъде обжалван. Внасянето на непосредствено възражение (sofortige Beschwerde) е възможно единствено ако исковата молба е подадена в машинно четим формат и е отхвърлена с мотива, че не е представена пред съда във формат, подходящ за неговата система за електронна обработка; на практика обаче това правило няма особено значение.

1.6 Възражение

Ако заповедта за плащане е издадена и е връчена на ответника, последният може да подаде възражение срещу нея в срок до две седмици. Възражението обаче остава в сила дори и след приключването на крайния срок, докато не бъде издадена заповед за принудително изпълнение.

При връчването на заповедта за плащане на ответника той получава образец формуляр, който му/ѝ дава право да подаде възражение. Използването на образец формуляр обаче е по избор. Това означава, че възражение може да бъде внесено и под друга форма; единственото формално изискване е възражението да бъде в писмен вид.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът оспорва своевременно вземането, не може да се издаде заповед за принудително изпълнение и искането в заповедта за плащане не може да бъде приведено в изпълнение. От това следва обаче, че случаят няма да бъде разгледан в рамките на обикновен съдебен спор. Изисква се незабавно да се подаде искова молба за обикновено производство, което може да се направи или от заявителя или от ответника по процедурата за заповед за плащане. Веднага след като разбере за възражението, заявителят може да избере да подаде такава искова молба и дори може като предпазна мярка да я приложи към заповедта за плащане.

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Съдът ще издаде заповед за принудително изпълнение по подадената искова молба. Тя не може да бъде подадена преди да приключи срокът за обжалване; исковата молба трябва да съдържа декларация за извършените плащания във връзка със заповедта за плащане, ако има такива. Ако плащанията са само частични, заявителят трябва съответно да намали сумата, за която е подадена исковата молба.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповедта за принудително изпълнение е равносилна на подлежащо на предварително изпълнение неприсъствено съдебно решение. Възражение може да бъде внесено в срок до две седмици след връчването.

Последна актуализация: 28/06/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Естония

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Да. В глава 49 от Връзката отваря нов прозорецГражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik, TsMS) се урежда бързото производство за издаване на заповед за плащане.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Това производство се прилага за вземания, произтичащи от частноправни отношения и за плащане на определени парични суми.

Бързото производство за заповеди за плащания не се отнася до извъндоговорни вземания, освен

  • определени вземания, произтичащи от Закона за застраховка гражданска отговорност на МПС (liikluskindlustuse seadus);
  • вземания, при които длъжникът е признал задълженията или когато е постигнато друго споразумение, установяващо задължение за изпълнение.

Бързото производство за заповеди за плащане не се прилага, ако:

  • вземането не е станало дължимо към момента на подаване на молбата, освен за вземанията за наказателни лихви по забавено плащане като акцесорни вземания, или завеждането на вземането зависи от изпълнението на взаимно задължение и това задължение все още не е изпълнено;
  • предметът на вземането е обезщетение за неимуществена вреда;
  • вземането е заведено срещу изпаднало в несъстоятелност лице;
  • вземането е заведено срещу няколко длъжника и не възниква от едно и също правно основание или задължение.

Бързото производство за издаване на заповед за плащане не се прилага по отношение на акцесорни вземания, ако те надвишават главното вземане.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Да. Да. Бързото производство за заповеди за плащания не се отнася до вземания, надвишаващи 8 000 EUR. Тази сума покрива главното и акцесорните вземания.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на бързото производство за издаване на заповед за плащане не е задължително. Кредиторът може да реши дали да използва бързото производство, или да инициира обикновено производство.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да. В националното законодателство няма ограничение по отношение на прилагането на бързото производство за издаване на заповед за плащане спрямо ответници, които живеят или се намират в друга държава. В рамките на ЕС компетентността на ответника се определя съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

1.2 Компетентен съд

Заявленията за бързо производство за издаване на заповед за плащане се разглеждат от отделението за заповеди за плащане в съдебната палата на Хаапсалу към окръжния съд на Пярну (Pärnu Maakohtu Haapsalu kohtumaja maksekäsu osakond).

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Бързото производство за издаване на заповед за плащане е достъпно единствено по електронен път и поради това заявленията могат да се подават в съда единствено чрез портала Avalik E-toimik или чрез електронния слой за обмен на данни на информационните системи X-tee.

Заявленията могат да се подават чрез E-toimik на уебстраницата:Връзката отваря нов прозорецhttps://www.e-toimik.ee/

Съгласно член 485, параграф 2 от TsMS възражение може да се подаде, като се използва формулярът, приложен към заповедта за плащане, или в някакъв друг формат. Формулярите могат да се намерят в Връзката отваря нов прозорецRiigi Teataja (Държавен вестник).

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, не е необходимо да се назначава представител.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Заявлението за бързо производство за издаване на заповед за плащане следва да съдържа кратко описание на обстоятелствата, представляващи основанието за вземането, и кратко описание на доказателствата, които заявителят ще може да представи в подкрепа на вземането в рамките на исково производство. Вземането трябва да се основава на факти и да бъде подкрепено от документални доказателства. Вземането е очевидно неоснователно, ако, като се вземат предвид обстоятелствата, представени в заявлението като основание за заповедта за плащане, то не може да бъде законно удовлетворено.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Не е необходимо да се представят писмени доказателства, за да се потвърди предявеното вземане. Молбата обаче следва да съдържа кратко описание на доказателствата, които заявителят ще може да представи в подкрепа на вземането в рамките на исково производство.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът ще отхвърли молба за бързо производство за издаване на заповед за плащане в следните случаи:

  1. когато бързото производство не е разрешено за заповеди за плащане съгласно Гражданския процесуален кодекс;
  2. когато молбата не отговаря на изискванията, залегнали в Гражданския процесуален кодекс;
  3. когато заповедта за плащане не е била връчена на длъжника в рамките на разумен срок и не може да бъде връчена чрез публично обявление и заявителят е помолил изрично за прекратяване на производството, ако е подадено възражение;
  4. заявителят не е информирал съда за резултатите от връчването на участника в производството в рамките на предвидения за това срок;
  5. когато става ясно, че има основания за прекратяване на производството.

1.5 Обжалване

Решението, отхвърлящо заявлението за заповед за плащане, не може да се обжалва. Отхвърлянето на заявлението не ограничава правото на заявителя да предяви вземане в рамките на исково производство или в рамките на бързо производство за заповед за плащане.

1.6 Възражение

Длъжникът може да подаде възражение срещу вземането или част от него пред съда, който е издал заповедта за плащане, в рамките на 15 дни от връчването на заповедта за плащане, или в рамките на 30 дни, ако заповедта за плащане се връчва извън граница.

Възражение може да се подаде, като се използва формулярът, приложен към заповедта за плащане, или в някакъв друг формат. Не е необходимо да се посочват основанията за възражението.

1.7 Последици от възражението

Ако длъжникът подаде възражение срещу заповедта за плащане в определения срок, съдът, изготвил заповедта за плащане, ще продължи да разглежда иска в рамките на исково производство или ще го прехвърли към съд, посочен в заявлението за бързото производство за издаване на заповед за плащане, или съда, посочен в общото заявление на страните. По въпроси, свързани със собственост на апартамент или обикновена собственост, производството по молбата се продължава, освен ако жалбоподателят не изисква действията да бъдат проведени или прекратяване на производството. За целите на исковото производство искът се счита за предявен при подаване на заявлението за бързо производство за издаване на заповед за плащане.

Ако при подаване на възражение заявителят е помолил изрично за прекратяване на производството, то ще бъде прекратено.

Ако във възражение, подадено срещу заповедта за плащане, длъжникът признава частично вземането на жалбоподателя, съдът, разглеждащ въпроса, ще издаде заповед за плащане, като постанови възстановяване на сумата, призната от длъжника, и ще продължи да разглежда останалата част от делото.

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Ако длъжникът не успее да плати посочената в заповедта за плащане сума и не подаде навреме възражение срещу заповедта за плащане, съдът ще издаде заповед за плащане, като постанови решение за възстановяване на сумата.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповедта за плащане включва обяснение за длъжника относно правото на длъжника да заведе жалба срещу определението в рамките на 15 дни или в рамките на 30 дни, ако заповедта за плащане е връчена в чужбина. На длъжника трябва да се обясни, че жалба може да се подаде единствено въз основа на едно от следните обстоятелства:

  1. заповедта за плащане е връчена на длъжника по начин, различен от лично връчване срещу подпис или по електронен път, и не по вина на длъжника, не е връчена своевременно, и следователно длъжникът не имал възможност да подаде възражение навреме;
  2. длъжникът не е могъл да подаде възражение срещу заповедта за плащане поради основателни причини извън контрола на длъжника;
  3. неспазване на изискванията за бързо производство за издаване на заповед за плащане или съществено нарушаване на условията за бързо производство за издаване на заповед за плащане по някакъв друг начин, или поради неоснователност на вземането, за което се отнася бързото производство.

Упълномощеният представител на длъжник или универсален правоприемник на длъжник може да подаде жалба срещу заповед за плащане в рамките на два месеца след запознаването му с нея, ако е станало ясно, че са налице основания за прекратяване на постановеното от съда решение, но съдът не е бил и не би могъл да бъде осведомен за това. Лицето, подаващо жалба срещу определението, следва да го направи въз основа на едно от посочените по-горе обстоятелства.

Последна актуализация: 01/02/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Ирландия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Ирландия не съществува специално производство „за издаване на заповед за плащане“, но ищец, на който се дължи определена сума пари или размерът на чиято претенция може лесно да бъде определен, може да получи решение, постановено в отсъствие на една от страните.

1.1 Приложно поле на производството

Ако ответникът не се яви или не представи защита срещу иска на ищеца, в полза на ищеца може да бъде постановено решение в отсъствие на една от страните. Когато първоначалната претенция е за обезщетение или определена сума, окончателното решение може да бъде вписано в централната служба на Висшия съд или в службата на Окръжния съд в зависимост от размера на претенцията (освен в малко на брой случаи, например при предоставяне на парични заеми, като в тези случаи ищецът трябва да подаде молба за постановяване на решение в отсъствие на една от страните или да получи разрешението на съда за вписване на решението в негова полза). С други думи, в много прости случаи на събиране на вземания ищецът/молителят може да получи решение, постановено в отсъствие на една от страните, без да се налага да се обръща към съда, и може да получи решението от съответната съдебна инстанция чрез административна процедура.

Ако искът не е за определена сума пари, ищецът трябва да се обърне към съда за решение, а решението не може да бъде получено по друг начин освен чрез съдебно дело.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Решение, постановено в отсъствие на една от страните, може да бъде получено по почти всички видове дела. Тази процедура не се ограничава до договорни или парични вземания, въпреки че системата за тези случаи е още по‑опростена. Основните изключения включват предоставянето на парични заеми.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на производството е факултативно, тъй като ищецът трябва да предприеме определени действия преди да получи решение, постановено в отсъствие на една от страните: например да внесе необходимите документи в службата на съответния съд или да издаде и връчи на ответника уведомление за искане до съда за постановяване на решение и клетвена декларация. Когато даден ответник не е отговорил или е отказал да отговори на иск на ищеца и ако ищецът не следва процедурата за постановяване на решение в отсъствие на една от страните, единствената алтернатива на ищеца е да спре да претендира.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

При условие, че съществуват споразумения между Ирландия и други държави членки относно признаването и изпълнението на решения (Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, заменен от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Съвета) или подобни споразумения, сключени с трети държави, производството е приложимо, ако ответникът живее в друга юрисдикция. Когато ответникът пребивава извън юрисдикцията, ищецът трябва да осигури надлежното изпращане на призовка до ответника в съответствие със съответните правила на съда, приложими за връчване на призовки извън юрисдикцията. Ако ответник, който пребивава в друга юрисдикция, не се яви пред съда или не представи защита срещу иска, ищецът може да се обърне към съда с молба за постановяване на решение в отсъствие на една от страните по нормалния начин.

1.2 Компетентен съд

Компетентният съд зависи от характера или размера на съответния иск. Ищецът трябва да се обърне към съда, в който е образувал производството, и този съд е в състояние да установи дали ответникът се е явил пред него или е представил защита и дали е изтекъл срокът за това. Ако претендираната сума е под 75 000 EUR (60 000 EUR при искове за телесни повреди), ищецът може да предяви иска си пред Окръжния съд. Ако претенцията надвишава тази сума, искът трябва да бъде предявен пред Висшия съд. Ако претендираната сума е под 15 000 EUR, искът трябва да бъде предявен пред Районния съд. Ако искът е свързан със сума под 2 000 EUR, той трябва да бъде предявен по процедурата за искове с малък материален интерес.

1.3 Изисквания за форма

Ищецът трябва да гарантира, че следва правилните процедури, предвидени от правилата на съда. Той трябва да уведоми официално ответника за производството. Ако ответникът не се яви или не представи защита, ищецът може да поиска постановяване на решение в отсъствие на една от страните. Ако искът е за обезщетение, единственото, което ищецът трябва да направи, е да е поискал или изискал плащане, и след като направи това ищецът обикновено има право на решение от службата на съответния съд, без да е необходимо съдебно разпореждане или молба до съдия. След това съответният служител от службата на съответния съд проверява дали ответникът е потвърдил иска, дали са изтекли сроковете за това и дали ищецът е предоставил на службата необходимите доказателства, като например клетвена декларация за връчване и клетвена декларация за задължение, и определя сумата, която в действителност е дължима.

Когато се претендира неуточнена сума или размерът на претенцията не може да се установи лесно, ищецът трябва да внесе молба до съда за постановяване на решение в отсъствие на една от страните.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Да. Във Висшия съд съответното правило за решение, постановено в отсъствие на една от страните, е член 13 от Връзката отваря нов прозорецПравилника на висшите съдилища от 1986 г., с измененията към него, а за неприсъствено решение, постановено поради липса на защита, е член 27. В Окръжния съд молбата за постановяване на решение в отсъствие на една от страните трябва да е подкрепена с определени документи, включително оригиналния документ за вземането и декларация за връчването на претенцията. В допълнение към това, молбата за решение трябва да е изготвена в съответствие с формуляри 9 и 10 от Приложението с формуляри към Връзката отваря нов прозорецПравилника на окръжните съдилища от 2001 г. Формулярите могат да бъдат получени в приложение, приложено към правилника.

Подобно на това, по отношение на Районния съд формулярите са на разположение като приложение към Връзката отваря нов прозорецПравилника на районните съдилища.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не. Обаче ако претендираната сума е над 75 000 EUR (60 000 EUR при искове за телесни повреди), искът се предявява пред Окръжния съд и ако включва по‑сложни въпроси, получаването на правен съвет и представителство е препоръчително, макар и не задължително.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Първоначалният иск трябва да посочва имената/наименованията на страните, техните адреси и, ако е приложимо, тяхното занятие. В него трябва да се посочи и размерът на претендираната сума, описание на начина на възникването ѝ/причината за вземането и подробности за всички искания за плащането ѝ.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

В първоначалния иск ищецът/молителят излага всички относими подробности по отношение на вземането, като дължимата/претендираната сума, подробностите за начина на възникването ѝ, исканията за плащане и описанието, ако е приложимо и в зависимост от естеството на иска, на всякакви други относими факти, като например подробности за всякакви претърпени увреждания или загуби, полученото лечение или други неблагоприятни последици, произтичащи от причината за иска.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът отхвърля молба за постановяване на решение в отсъствие на една от страните, ако молителят не е спазил изискванията, предвидени в правилата на съда. Например, ако правилата относно връчването на документите не са спазени правилно, искането за постановяване на решение в отсъствие на една от страните няма да бъде уважено.

1.5 Обжалване

Ако съдът откаже да постанови решение в отсъствие на една от страните, обикновено това е така, защото ищецът не е спазил правилата на съда и затова може да е необходимо ищецът да започне отново, като предяви нов иск срещу ответника в съответствие с приложимите правила на съда.

Ответникът може да подаде молба за отмяна на решение, постановено в отсъствие на една от страните. За да обжалва успешно решение, постановено в отсъствие на една от страните, ответникът трябва да представи удовлетворяваща съда причина, поради която не се е явил пред съда или не е представил защита, и съдът трябва да се увери, че посочените причини обясняват или оправдават това неявяване/непредставяне на защита. Ако ответникът обжалва успешно решението, то ще бъде отменено и ответникът ще има възможност да се защити в производството.

1.6 Възражение

Ако съдът счита, че решението трябва да бъде отменено, ответникът може да встъпи в производството и да представи защита и делото ще продължи по нормалния ред.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът представи защита в срока, позволен от правилата или от съда, според случая, делото ще продължи по нормалния ред. Съдията ще определи по какъв начин трябва да се продължи делото, в случай че са необходими указания в това отношение.

1.8 Последици от липсата на възражение

Невнасянето на защита може да доведе до вписване от страна на ищеца на неприсъствено решение, постановено поради липса на защита.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Решението, постановено в отсъствие на една от страните, е решение, подлежащо на изпълнение. Вж. отговорите на въпрос 1.3.г) по-горе.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Ответникът може да се обърне към съда с молба за промяна или отменяне на решението. Тази молба трябва да се разгледа от същия съд. Съдът може да отмени решението, ако счита, че това е справедливо, и ако е в получаването на решението е имало някаква нередност, или ако е убеден, че ответникът има реална перспектива да се защити срещу иска. Всички страни могат да обжалват определение за отмяна на решение или за отказ да се отмени решение.

Последна актуализация: 12/04/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Гърция

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Съществува възможност за издаване на заповед за плащане. Прилагат се разпоредбите на членове 623—634 от Гражданския процесуален кодекс, т.е. Президентски указ 503/1985, изменен и в сила.

1.1 Приложно поле на производството

Граждански и търговски дела: частноправни спорове, ако съгласно правото не попадат в компетентността на други съдилища (член 1 от Гражданския процесуален кодекс).

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Парични вземания или вземания за обезпечения, а именно вземания във връзка с чекове, сметки, записи на заповеди, ако вземането и дължимата сума са потвърдени от публичен или частен документ и ако тези вземания са в евро или в друга чуждестранна валута (член 623 от Гражданския процесуален кодекс).

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не, няма горна граница по отношение на стойността на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата за заповед за плащане е факултативна, тъй като взискателят може винаги да предяви иск по общия ред, във връзка с който започва декларативно разглеждане на неговото вземане, след което се постановява решение по него, за разлика от процедурата за заповед за плащане, при която се издава заповед за плащане, която не е съдебно решение, а подлежащ на изпълнение инструмент (член 631 от ГПК).

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Не, заповед за плащане не може да бъде издадена (и ако е издадена, е нищожна), ако трябва да бъде връчена на лице, което пребивава в чужбина или местоживеенето му е неизвестно, освен ако това лице не е посочило законен представител ad litem в Гърция (член 624 от Гражданския процесуален кодекс). Мястото на разглеждане е мястото, на което длъжникът се е установил физически (corpore) към момента на връчването.

1.2 Компетентен съд

Магистратът отговаря за парични вземания в размер до двадесет хиляди евро (20 000 EUR), а съдията от първоинстанционния съд отговаря за всички други парични вземания. Териториалната компетентност, а именно съдът с териториална компетентност се определя въз основа на общите разпоредби относно местната компетентност, а именно въз основа на разпоредбите на членове 22—41 от Гражданския процесуален кодекс. Така например, въз основа на тези разпоредби съдът (районният съд или първоинстанционният съд) по местоживеене на длъжника или по мястото на издаване на дълговия инструмент (напр. чек), или по мястото на приемане или плащане на менителницата, може да е с териториална компетентност.

1.3 Изисквания за форма

Молбата се подава:

А) устно пред магистрата, като се подготвя съответният доклад (член 626, параграф 1 във връзка с член 215, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс), без да се изключва възможността за подаване на писмена молба, или

Б) задължително в писмена форма до съдията от първоинстанционния съд въз основа на писмено искане до деловодството на първоинстанционния съд, което трябва да съдържа:

  1. съда, до който е подадена молбата (районен съд или първоинстанционен съд);
  2. вида на правния инструмент, а именно „молба за заповед за плащане“;
  3. името, фамилното име, бащиното име и местоживеенето на всички страни: взискателят и длъжникът, и/или техния законен представител, а ако те са юридически лица — тяхното търговско наименование и седалище;
  4. предмета на правния инструмент, написан на гръцки език по ясен, точен, кратък и четлив начин, като ако той съдържа документи, написани на чужд език, напр. фактури на чужд език, трябва да се добави заверен превод;
  5. датата и подписа на страната или нейния законен представител, или упълномощен представител, а когато е задължително присъствието на адвокат — подписа на адвоката;
  6. адреса, и по-специално улицата и номера на жилището или офиса, или магазина на страната, завела иска, на нейния законен представител и на нейния упълномощен представител;
  7. искане за заповед за плащане, и
  8. иска и точната парична сума или обезпечение заедно с всички лихви, начислени върху исканото плащане (член 626, параграфи 1и 2 във връзка с член 118 и член 119, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не, използването на стандартен формуляр не е задължително.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Да, ако молбата се подава до първоинстанционния съд и се отнася до вземания, чийто размер надхвърля двадесет хиляди евро (20 000 EUR), или районния съд за вземания, чийто размер е от дванадесет хиляди евро (12 000 EUR) до двадесет хиляди евро (20 000 EUR).

Ако молбата се подава до районния съд и се отнася до вземане, чийто размер надхвърля дванадесет хиляди евро (12 000 EUR), страната може да образува или да се защитава в съдебно производство, без да бъде представлявана от упълномощен адвокат (член 94 от Гражданския процесуален кодекс).

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

В молбата за заповед за плащане трябва да се посочва поне накратко видът на правния акт, във връзка с който е дължимо вземането (=задължение), напр. вземания по договори за заем или договори за продажба, вземания по лизинг или неплатени чекове. По принцип видът на договора или правният акт също представляват основания за плащане и трябва да се посочи конкретно моментът на тяхното възникване, например моментът, в който длъжникът би следвало да е платил претендираната сума, но не го е направил. Ето защо в молбата трябва да бъдат изброени представените документи, от които зависи видът и размерът на вземането съгласно тази молба.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Наличието на иск за заповед за плащане може да се докаже само чрез документи, тъй като в рамките на тази процедура не могат да бъдат разпитвани свидетели. Тези документи се подават с молбата и се пазят в деловодството на съда до изтичане на срока за възражение, така че страната, срещу която е издадена заповедта за плащане — длъжникът по вземането, да бъде уведомена за тях. Като доказателство се приемат всички документи (частни и публични), които имат доказателствена сила съгласно членове 432—465 от Гражданския процесуален кодекс, включително ценни книжа (например чекове, менителници). Тези документи трябва да посочват недвусмислено правоспособността и дееспособността, както и да дават информация (пълно наименование) за взискателя — бенефициер, правоспособността и дееспособността, и информация за длъжника, както и причините и размера на вземането.

По-специално всеки документ, който не е публичен и който съгласно член 443 от Гражданския процесуален кодекс, за да има доказателствена сила, трябва да бъде подписан собственоръчно от автора, се счита за частен документ, и всяко лице, което поема задължения, произтичащи от документа, се счита за автор на документа.

Всеки документ, който е изготвен в подходяща форма от държавен служител или от лице, което извършва обществени услуги, се счита за публичен документ (например нотариално заверен документ).

1.4 Отхвърляне на молбата

Молбата се отхвърля:

А) ако не са спазени законовите изисквания за издаване на заповед за плащане, така че вземането или неговият размер, или длъжникът или бенефициерът не са непосредствено и недвусмислено доказани от придружаващите документи, или

Б) заявителят не предостави поисканите от съдията обяснения или откаже да изпълни препоръките за попълване или поправка на молбата си или за удостоверяване на автентичността на подписите върху който и да било предоставен частен документ (член 628 и член 627 от Гражданския процесуален кодекс). Тъй като компетентният съдия може да поиска от заявителя допълнителни данни, документи и поправки, в случай че последният не ги представи, молбата се отхвърля на това основание.

Отхвърлянето се посочва в края на молбата, а основанието за отхвърляне се излага накратко. Това означава, че компетентният съдия не постановява решение, следователно известието относно отхвърлянето не може да бъде обжалвано. Разбира се, заявителят — взискател все пак може да предяви иск, , отнасящ се до неговото вземане (вж. по-горе, 1.1.3), по общия ред или да подаде нова молба за заповед за плащане (член 628, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс).

1.5 Обжалване

Ако молбата за заповед за плащане е отхвърлена, тя не може да бъде обжалвана.

1.6 Възражение

Ако молбата за заповед за плащане е приета и е издадена заповед за плащане, длъжникът срещу когото е издадена, може да подаде възражение срещу нея в срок от петнадесет (15) работни дни от датата на връчване на заповедта за плащане (член 632, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). Възражението може да бъде подадено и преди връчването на заповедта.

Съдът, който е с териториална и материална компетентност, е съдът, районният съд или първоинстанционният съд, който е издал заповедта за плащане.

Възражението се разглежда (член 632, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс) в съответствие с комбинираните разпоредби на член 643, член 649 и член 650 от Гражданския процесуален кодекс, които попадат в рамките на специална процедура за дългови инструменти и спорове, свързани с наемни отношения, във връзка с разпоредбите относно обичайните производства, които не противоречат на разпоредбите на посочените по-горе специални процедури (член 591, параграф 1, буква а) от Гражданския процесуален кодекс).

Възражението, чието връчване трябва да бъде извършено в рамките на горепосочения срок от петнадесет (15) работни дни и което в противен случай е недопустимо, трябва да бъде връчено или на адвоката, който е подписал молбата за заповед за плащане, или на адреса на лицето, срещу което е издадена заповедта за плащане и което е посочено в заповедта, освен ако не е настъпила някаква промяна в адреса, за която се уведомява чрез правен инструмент (член 632, параграф 1, буква б) от Гражданския процесуален кодекс).

1.7 Последици от възражението

Подаването на възражение не спира изпълнението на заповедта за плащане, която е пряко изпълнително основание (член 631 от Гражданския процесуален кодекс). Съдът, който е издал заповедта за плащане обаче, като използва процедурата за временни мерки, предвидена в член 686 от Гражданския процесуален кодекс, и след като е подадена молба от страната, срещу която е издадена заповедта за плащане, може да разпореди спиране — със или без гаранция, или условно — докато не бъде постановено окончателно решение по възражението, което трябва да е подадено.

Условията за приемане на молбата за спиране на изпълнението на заповедта за плащане са следните: а) своевременно подаване на възражението и б) предположение относно успеха на поне едно от основанията за възражението.

Съдебното решение, с което се разпорежда спирането, лишава молбата от изпълняемия ѝ характер и отслабва нейната изпълняемост като инструмент.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако дадено възражение не е подадено своевременно (в петнадесетдневен срок от връчването на заповедта за плащане), страната, в чиято полза е издадена заповедта за плащане, може отново да връчи заповедта на длъжника, който има втора възможност да подаде възражение. Това означава, че последният може да подаде възражение в срок от десет работни дни от датата на повторното връчване. В този случай не се разпорежда посоченото по-горе спиране (вж. бележка 1.7).

Ако този срок от десет дни също бъде удължен, заповедта за плащане придобива силата на res judicata, което означава, че не само заповедта за плащане, но и вземането са напълно валидни въз основа на историческо и правно основание, посочено в заповедта за плащане.

Res judicata на заповедта за плащане, срещу което не е подадено своевременно възражение, може да се отмени само с помощта на извънредно средство за правна защита за възобновяване на делото. Това може да бъде осъществено въз основа на много ограничени, основно формални основания (член 633, параграф 2 и член 544 от Гражданския процесуален кодекс) и в срока, предвиден в член 544, параграфи 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс, пред съда, който е издал заповедта за плащане.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Заповедта за плащане е инструмент, който подлежи на изпълнение от датата на издаване (член 631 от Гражданския процесуален кодекс). Поради това не са необходими други действия, за да стане изпълняема, и следователно ако не бъде разпоредено спиране на изпълнението, изпълнителното производство се образува, накратко, както следва:

Заповедта за изпълнение се добавя към оригиналната заповед за плащане, а именно към началото на текста на заповедта за плащане се добавя изразът „В името на гръцкия народ“ , а изразът „На всеки съдебен изпълнител се разпорежда да приведе това решение в изпълнение и т.н.“ се добавя в края, издава се официален препис (изпълнителен лист) на заповедта и впоследствие на длъжника се връчва заповед (покана) за плащане на сумата по заповедта за плащане.

Ако обаче заповедта за плащане не бъде връчена в рамките на два (2) месеца от нейното издаване, тя престава на бъде в сила (член 630 А от Гражданския процесуален кодекс).

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Съдебното решение относно възражението не е окончателно, а подлежи на всички права за обжалване.

Последна актуализация: 27/07/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Испания

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Да, има въведена процедура за заповед за плащане. Нейната основна цел е да бъде обезпечен кредитът, което става чрез създаването на изпълнителен титул за тези задължения, които удовлетворяват редица изисквания, заложени в законодателството.

Съдебните изпълнители са упълномощени да разглеждат и да вземат решения относно процедурите за заповед за плащане при условията, предвидени в процесуалното законодателство.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Прилага се единствено за парични задължения, които са определени по основание и размер, ликвидни и изискуеми. От 31 октомври 2011 г. не съществува ограничение по отношение на размера на задълженията. Задължението трябва да бъде доказано по един от следните начини:

а) чрез документи, независимо от техния формат, вид или физически носител, върху които са положени подписът на длъжника и неговият печат, знак или търговска марка, или всеки друг знак, физически или електронен;

б) чрез фактури, известия за доставка, удостоверения, телеграми, факсове или всички други документи, които макар и едностранно създадени от кредитора, се използват обикновено за документиране на кредитите и задълженията при правоотношения от типа на тези между кредитор и длъжник;

в) когато заедно с документа, документиращ задължението, се предоставят търговски документи, които доказват съществуването на дългосрочно предишно отношение;

г) в случаите, отнасящи се до имущество, което е етажна собственост (propiedad horizontal), когато доказателството за задължението се предоставя под формата на удостоверения за неплащане на суми, дължими по отношение на общите разходи, изискуеми от собствениците на имоти в жилищни блокове.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не, от 31 октомври 2011 г. не съществува горна граница.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Факултативно.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Не, с изключение на задължения за неплащане на общи разходи от страна на съсобственици или собственици в етажна собственост, тъй като по избор на заявителя в този случай е компетентен и съдът по местоположението на имота.

1.2 Компетентен съд

Първоинстанционният съд по местоживеене или местопребиваване на длъжника или по местоположение на градския имот в режим на съсобственост или етажна собственост.

1.3 Изисквания за форма

Трябва да се представи документ, в който се установяват кредиторът и длъжникът, и се обосновават накратко произходът на задължението и неговият размер.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не е задължително, но стандартните формуляри могат да бъдат получени от службата на съдебния секретар или общите процесуални служби. Можете да изтеглите формуляра, като щракнете върху тази връзка: Връзката отваря нов прозорецформуляр.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

При подаване на първоначалната молба за процедура за заповед за плащане не е необходимо представителство от процесуален представител и адвокат. Ако обаче заявителят пожелае да бъде защитаван от адвокат, другата страна трябва да бъде уведомена, за да може да предприеме стъпките, които сметне за необходими в своя защита.

В случай на възражение от страна на длъжника или принудително изпълнение е задължително процесуалното представителство от адвокат и процесуален представител, ако размерът на вземането надхвърля 2 000 EUR.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Произходът на задължението трябва да бъде обоснован кратко.

1.3.3 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Вж. раздел 1.1.1 по-горе.

1.4 Отхвърляне на молбата

Неизпълнението на посочените по-горе изисквания относно териториалната компетентност и предоставянето на prima facie доказателства или невъзможност да се поправи процесуално нарушение означава, че съдът ще отхвърли молбата. Решението за отхвърляне на молбата може да бъде обжалвано пред съда на провинцията (Audiencia Provincial).

При договори между търговци и потребители съдията трябва служебно да прецени дали са налице неравноправни клаузи или не. Ако след изслушване на страните съдията прецени, че са налице неравноправни клаузи, той определя последиците от това заключение, които могат да са, че искът е недопустим или че производството продължава без прилагане на неравноправните клаузи. Това решение може да бъде обжалвано пред съда на провинцията (Audiencia Provincial).

1.5 Обжалване

Решението за отхвърляне на молбата може да бъде обжалвано пред съда на провинцията. Жалбата трябва да бъде подадена в 20-дневен срок до съда, постановил решението.

1.6 Възражение

Длъжникът разполага с 20-дневен срок, считано от датата на искането за плащане, до 15:00 часа на деня, следващ изтичането на този срок, в който той трябва да плати или да подаде възражение. Възражението трябва да бъде подадено писмено. То не може да бъде представено устно в съда. Ако размерът на вземането надхвърля 2 000 EUR, възражението трябва да бъде подписано от адвокат и процесуален представител. За обжалването не се изискват специални основания и длъжникът може да заяви както материални, така и чисто формални или процесуални основания.

1.7 Последици от възражението

Ако размерът на вземането не надхвърля 6 000 EUR, съдебният изпълнител ще издаде заповед за приключване на процедурата за заповед за плащане и ще обяви, че делото трябва да продължи по съкратената процедура. На заявителя се връчва известие за възражението и той може да го оспори писмено в 10-дневен срок. Страните могат да поискат насрочване на съдебно заседание по отношение на съответните възражения и оспорвания.

Ако размерът на вземането надхвърля 6 000 EUR и заявителят не предяви съответния иск в едномесечен срок от връчването на известие за възражение, производството ще бъде прекратено и на заявителя ще бъде разпоредено да плати разноските.

Ако заявителят предяви иск, известието за него се връчва на ответника, който има на разположение 20 дни да го оспори и делото продължава да се гледа по общия ред.

Ако размерът на вземането надхвърля 6 000 EUR, съдът ще предостави на кредитора едномесечен срок, в рамките на който да предяви иск по общия ред.

Ако с оглед на изложените във възражението аргументи кредиторът не желае да продължи по общия ред, той трябва изрично да оттегли иска.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако длъжникът не отговори на искането за плащане или не се яви, съдебният изпълнител ще издаде заповед за приключване на процедурата за заповед за плащане и ще уведоми кредитора за разпореждането, за да му предостави възможност да започне действия по принудително изпълнение, което той може да направи чрез обикновена молба.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Взискателят трябва да подаде молба за принудително изпълнение. Ако сумата надхвърля 2 000 EUR, молбата трябва да бъде подписана от адвокат и процесуален представител.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Не се допуска обжалване. Единствената възможност е да се подаде възражение срещу действията по принудително изпълнение въз основа на специални основания.

Последна актуализация: 28/09/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Франция

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В членове 1405—1425 от Гражданския процесуален кодекс е предвидена разпоредба за опростена процедура за заповед за плащане, известна като „procédure d’injonction de payer“.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата може да бъде използвана за събиране на всички договорни вземания или вземания, произтичащи от задължение, наложено съгласно правилата относно признаването на професионалната квалификация или занятие, и с фиксиран размер.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Процедурата може да бъде използвана за събиране на всички договорни вземания или вземания, произтичащи от задължение, наложено съгласно правилата относно признаването на професионалната квалификация или занятие, което има фиксиран размер.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата е факултативна.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Такъв вид производство трябва да бъде образувано пред съда с компетентност по местопребиваването на длъжника или на един от въпросните длъжници, което изключва прибягването до процедурата, когато единственият длъжник живее в чужбина.

1.2 Компетентен съд

Молбата трябва да бъде подадена пред районния съд (tribunal d’instance), мировия съд (juridiction de proximité), председателя на търговския съд (tribunal de commerce) или считано от 1 януари 2013 г. — председателя на окръжния съд (tribunal de grande instance), в зависимост от това кой съд е компетентен да разглежда такива въпроси.

С изключителна компетентност разполага съдът по местопребиваване на длъжника или един от длъжниците, срещу когото е образувано производството. Това е императивна норма (ordre public) и съдът трябва да повдигне по собствено усмотрение всеки въпрос, свързан с липсата на компетентност.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Формалните изисквания съдържат определена информация, която трябва да бъде включена в молбата:

  • фамилните имена, собствените имена, професиите и постоянните адреси (domiciles) на взискателите и длъжниците, или когато става въпрос за юридически лица, тяхната форма, наименование и седалище;
  • точно посочване на претендираната сума, с разбивка по различните компоненти на вземането и основанието за него.

Има формуляр, чието използване, макар и незадължително, силно се препоръчва. Това е формулярът CERFA, който може да бъде намерен на уебсайта на Министерството на правосъдието и деловодството (greffe) на всички въпросни съдилища.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Молбата може да бъде подадена от самия взискател или от всеки негов представител.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Основанието за вземането не трябва да бъде представено подробно, а само в обобщен вид (вж. отговор 1.3.1 по-горе).

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Молбата трябва да бъде придружена от подкрепящи документи, доказващи действителността на вземането (фактури, договор за лизинг, договор за продажба, кредитно споразумение, изявления и т.н.). Прилагат се правилата на обичайното право, уреждащи гражданското производство.

1.4 Отхвърляне на молбата

Преди да издаде заповед за плащане, съдът ще разгледа валидността на молбата, като може да я отхвърли изцяло или частично, ако счита, че искът не е достатъчно добре обоснован.

1.5 Обжалване

Ако молбата е отхвърлена, взискателят няма право да обжалва, но може да следва процедурите на обичайното право, т.е. да заведе дело за плащане на задължението по обичайния ред.

1.6 Възражение

Длъжникът може да подаде възражение в едномесечен срок (former opposition), или лично в деловодството на съда, който е издал заповедта, или чрез препоръчано писмо, адресирано до същото. По отношение на формата на такова възражение не съществуват други изисквания.

1.7 Последици от възражението

Подаването на възражение води до образуването на производство. Деловодотелят изпраща призовки на всички страни за явяване в съдебно заседание (дори на тези, които не са внесли възражение). В рамките на своята компетентност съдът ще разгледа не само първоначалната молба, но и всички акцесорни молби и правни основания в защитата по същество.

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

След изтичане на едномесечен срок от подаването на уведомлението, взискателят подава молба до деловодителя на съда, издал заповедта, да се добави заповед за изпълнение. За тази молба няма официални изисквания (взискателят може просто да направи изявления или да изпрати писмо по обикновената поща). Въз основа на заповедта за изпълнение, заповедта за плащане има силата на присъствено съдебно решение по дело.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Решението не подлежи на въззивно обжалване (appel) или касационно обжалване пред Касационния съд (pourvoi en cassation). Единствената възможност за възражение е да се подаде касационна жалба пред Касационния съд срещу начина, по който деловодителят е приложил заповедта за изпълнение.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецУебсайт на Министерството на правосъдието

Връзката отваря нов прозорецУебсайт на Legifrance

Последна актуализация: 26/07/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница хърватски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Европейска заповед за плащане - Хърватия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Република Хърватия прилага европейската заповед за плащане и процедурата за издаване на такива заповеди се урежда от разпоредбите на Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) (Narodne Novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия), бр. 53/91, 91/92, 112/99, 129/00, 88/01, 117/03, 88/05, 2/07, 96/08, 84/08, 123/08, 57/11, 25/13, 89/14 и 70/19) и и Правилника относно начина на подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане и начина на подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане (Pravilnik o načinu podnošenja zahtjeva za izdavanje europskog platnog naloga i prigovora protiv europskog platnog naloga)(NN № 124/13).

1.1 Приложно поле на производството

Процедурата за европейска заповед за плащане се прилага за събирането на парични вземания, чийто размер е фиксиран и които са дължими към момента на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане. С Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. (наричан по-нататък: „Регламент (ЕО) № 1896/2006“) се създава процедура за европейска заповед за плащане и въпросният регламент се прилага при трансгранични граждански и търговски дела, независимо от вида на съда, с дерогациите, предвидени от регламента.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Искове, които се отнасят до парични искове (парични искове). Предмет на иска могат да бъдат само вземания, които представляват договорни или извъндоговорни задължения и които са определени по размер.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Няма горна граница за стойността на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на процедурата е факултативно, тъй като ищецът има правото да избере начина, по който да предяви иска, доколкото това не е в противоречие със задължителните правила и правилата за защита на обществения морал. Съдът ще издаде заповед за плащане дори когато ищецът не е отправил предложение в предявения от него иск за издаване на такава заповед, ако са налице всички изисквания за издаването ѝ. Следователно, ако са изпълнени изискванията за издаване на заповед за плащане, нейното издаване е задължително за съда.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да.

1.2 Компетентен съд

Решението по молбите за издаване и преглед — и за предоставяне на удостоверение за изпълняемост — на европейската заповед за плащане съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006 се взема от общинския съд (općinski sud)или търговския съд trgovački sud)по дела, които са от компетентността на търговските съдилища, в зависимост от местопребиваването или обичайното местопребиваване или седалището на ответника.

1.3 Изисквания за форма

Молбата за издаване на европейска заповед за плащане и възражението срещу нея се подават единствено в машинно четивна форма, ако съдът прецени, че тези актове са подходящи за машинна обработка. Формулярът на молбата може да бъде подаден на хартиен носител или чрез друго средство за комуникация, прието от съда.

Начинът на подаване на молбите за издаване на европейска заповед за плащане и възражението срещу нея се уреждат от Правилника относно начина на подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане и начина на подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане, влязъл в сила на 17 октомври 2013 г.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Молбата за издаване на европейска заповед за плащане и възражението срещу заповедта се подават до компетентния съд чрез формулярите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1896/2006. Това означава, че използването на стандартизиран формуляр в процедурата за издаване на европейска заповед за плащане е задължително и формулярите могат да бъдат изтеглени от уебсайта на портала за електронно правосъдие.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Всяка страна — физическо или юридическо лице — има право свободно да избира дали да представлява себе си в производството или да наеме посредник, който обикновено е адвокат. Това означава, че представителството от адвокат не е задължително в процедурата за издаване на европейска заповед за плащане.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Страната трябва да попълни формуляр А (молба за издаване на европейска заповед за плащане) в машинно четивна форма, която позволява на страната да предостави допълнителна информация, за да обясни по-подробно иска, ако е необходимо.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

В точка 10 от формуляр А се предвижда страната да приложи доказателства, с които разполага, и да опише за какво се отнасят конкретните доказателства. Доказателствата и събирането на доказателства се уреждат от членове 219—271 от Гражданския процесуален закон и съдът решава кое от представените доказателства да се използва за установяване на фактите по делото. Освен това съдът решава въз основа на собствените си убеждения кои факти се считат за доказани въз основа на задълбочена и внимателна преценка на всяко доказателство поотделно и на всички доказателства заедно, както и на резултата от производството като цяло.

1.4 Отхвърляне на молбата

Общото правило, предвидено в член 109 от Гражданския процесуален закон, се прилага по отношение на отхвърлянето на молби. Този член гласи, че ако молбата не е подробна или не съдържа цялата необходима информация, за да може да се използва, съдът ще разпореди на подаващата страна да поправи подадената информация, т.е. да я измени в съответствие с предоставените инструкции, и ще върне молбата, за да бъде поправена или изменена. Счита се, че подадената информация е оттеглена, ако тя не бъде върната в съда и не бъде поправена в съответствие с указанията, получени от съда, в рамките на предвидения срок. Ако бъде върната без корекции или изменения, тя ще бъде отхвърлена.

1.5 Обжалване

Единственото средство за правна защита, с което разполага ответникът, когато е подадена молба за подаване на европейска заповед за плащане, е възражението. Освен това страните имат възможност да преразгледат европейската заповед за плащане в изключителни случаи съгласно член 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, при спазване на предвидените в него условия.

1.6 Възражение

Ответникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва стандартен формуляр Е, който му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане. Възражението се изпраща в срок от 30 дни от връчването на заповедта на ответника, като във възражението той трябва да посочи, че оспорва вземането, без да указва причината за това.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът подаде възражение срещу европейската заповед за плащане по смисъла на член 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, по-нататъшната процедура се провежда в съответствие с правилата на европейската процедура за искове с малък материален интерес, предвидени в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложимо, а ако не — в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален закон относно възраженията срещу заповеди за плащане (член 445а, членове 451—456), като се взема предвид член 17 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако в съда не е подадено възражение в срок от 30 дни от връчването на заповедта за плащане на ответника, като се вземе предвид подходящ срок за получаване на възражението, съдът обявява изпълняемостта на европейската заповед за плащане, като използва стандартния формуляр Ж.

Изпълняема европейска заповед за плащане (членове 18 и 19 от Регламент (ЕО) № 1896/2006), издадена от съд на територията на Европейския съюз, е инструмент за изпълнение, който може да се използва за искане на изпълнение в Република Хърватия по същия начин, както въз основа на решение за изпълнение от хърватски съд.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

По правило ищецът трябва да поиска от съда да издаде клауза за изпълняемост, а съдът да обяви изпълняемостта на европейската заповед за плащане, като използва стандартния формуляр Ж.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Ответникът може да поиска преглед на европейска заповед за плащане, издадена в Хърватия, въз основа на член 507n от Гражданския процесуален закон, като се вземе предвид член 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006. Съдът, който се произнася по искането, може да отложи изпълнението, като приложи съответните правила на изпълнителното производство относно отлагането на изпълнението по искане на длъжника. Жалба срещу изпълнителен лист на основания, свързани с вземането, посочено в европейската заповед за плащане, се допуска само ако тези основания са възникнали след връчването на заповедта и ако те вече не могат да бъдат представени в възражението съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Последна актуализация: 12/02/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Италия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Наред с други съкратени производства, в италианския Граждански процесуален кодекс (Codice di procedura civile) е предвидено производство за издаване на заповед за плащане (procedimento di ingiunzione) (член 633 и сл.). Това е едностранно производство, тъй като съдът се произнася по искането на кредитора, без да изслушва длъжника или да му дава възможност да предостави отговор или коментари.

Длъжникът може да бъде изслушан впоследствие, ако оспори заповедта за плащане.

Издаване на заповед за плащане може да се иска само във връзка с определени искове (иск за плащане на парична сума, за предаване на определено количество заместими вещи и т.н.) и ако са изпълнени определени условия, предвидени в Гражданския кодекс (Codice civile) (напр. кредиторът трябва да предостави писмени доказателства в подкрепа на своя иск).

Ако съдът, пред който е предявен искът, прецени, че искът е обоснован, той нарежда на длъжника да удовлетвори претенциите на кредитора в определен срок, обикновено 40 дни, като същевременно го уведомява, че може да оспори заповедта за плащане в същия срок, както и че ако не бъде подадено възражение, заповедта ще стане окончателна и ще подлежи на принудително изпълнение.

1.1 Приложно поле на производството

Производството се прилага за искове, предявени от кредитори, които имат вземания в пари или в определено количество заместими вещи, или които имат право да получат определена движима вещ.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Когато предметът на производството е парично вземане, дължимата сума трябва да бъде точно определена. Това изискване на практика изключва възможността да се иска заповед за плащане по отношение на извъндоговорни претенции, като например иск за обезщетяване на вреди, причинени в резултат на противоправни действия.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не съществува горна граница. Издаване на заповед за плащане може да се иска във връзка с вземания на всякаква стойност.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на производството за издаване на заповед за плащане е факултативно. Кредиторът може във всички случаи да предяви иск по общия ред.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да.

1.2 Компетентен съд

Искане за издаване на заповед за плащане се отправя към мировия съдия (giudice di pace) или към общия съд (tribunale), който би бил компетентен, ако искът е подаден по общия ред. Мировият съдия е компетентен да разглежда само искове с малка стойност съгласно критериите, предвидени в член 7 от Гражданския процесуален кодекс. Когато молбата е подадена пред общия съд, тя се разглежда от един съдия.

Исковете, отнасящи се до възнаграждения за юридически услуги, предоставени в рамките на съдебни производства или извънсъдебно, или за възстановяване на разноски, дължими на адвокати, съдебни изпълнители или други лица, които са предоставили услуги в рамките на съдебно производство, се разглеждат от съда, решил делото, с което е свързан искът на кредитора.

Адвокатите могат да искат заповед за плащане срещу свои клиенти от компетентния съд по мястото, където са регистрирани в адвокатската колегия (consiglio dell’ordine). Аналогично нотариусите могат да предявяват иск пред компетентния съд по мястото, където са регистрирани в нотариалната колегия (consiglio notarile) (вж. също раздел „Компетентност“).

1.3 Изисквания за форма

Молбата за издаване на заповед за плащане трябва да съдържа информацията, предвидена в член 638 от Гражданския процесуален кодекс, и се подава в деловодството на съда заедно с приложените към нея документи. Съгласно член 16bis от Законодателен указ № 179 от 18 октомври 2012 г. (преобразуван със Закон № 221 от 17 декември 2012 г.): „Считано от 30 юни 2014 г., по производството пред съда, посочено в том IV, дял I, глава I от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на възражението, подаването на искания за мерки, становищата на страните и документи става единствено по електронен път“. Поради това по всички молби за едностранни производства, подадени след 30 юни 2014 г., подаването на хартиен носител се санкционира с недопустимост. Член 16bis от Законодателен указ № 179/2012 не се прилага за европейските заповеди за плащане съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006. Поради това молбите за издаване на такава заповед трябва да се подават на хартиен носител, а не по електронен път.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не, няма специален формуляр.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

По правило се изисква. В някои случаи обаче молителят може да представлява сам своите интереси пред съда. Такъв е случаят, когато искът се разглежда от мировия съдия и е с максимална цена от 1 100 EUR. Друг такъв случай е когато молителят има правоспособност да се явява като адвокат пред съда, който разглежда делото.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

В молбата трябва да се посочат предметът на иска и обстоятелствата, на които се основава той. Не е необходимо това посочване да бъде подробно, достатъчно е да се даде обобщено описание на съответните факти и документи.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Да. Писмените доказателства за основателността на иска включват по-специално разписки за извършени престации и едностранни писмени обещания. Когато вземането се отнася до доставка на стоки или услуги и доставката е извършена от едно предприятие в полза на друго предприятие или на физическо лице, което не извършва професионална или стопанска дейност, писмените доказателства за вземането могат да включват и заверени извлечения от счетоводната документация на предприятието кредитор, при условие че тази счетоводна документация е редовно водена и при спазване на изискванията на закона. Могат да бъдат писмени доказателства за вземането и търговските фактури, ако са придружени с подпечатано копие от регистъра на издадените от молителя фактури.

Специални правила за доказване се прилагат по отношение на заповедите за плащане във връзка с възнаграждения и възстановяване на разноски на адвокати, нотариуси и лица, упражняващи други свободни професии, както и на вземанията на държавни и други публични органи.

1.4 Отхвърляне на молбата

Ако съдът прецени, че искът не е достатъчно обоснован, той уведомява молителя за това чрез съдебния деловодител, като изисква от него да предостави допълнителни доказателства. Ако молителят не отговори на това искане или не оттегли молбата си, или ако молбата е недопустима, съдът я отхвърля с мотивирано определение.

Въпреки това молбата може да бъде внесена повторно, включително чрез подаване на искова молба по общия ред.

1.5 Обжалване

Определението, с което се отхвърля молбата, не подлежи на обжалване чрез въззивна или касационна жалба.

1.6 Възражение

Ако съдът допусне молбата, той издава заповед за плащане, която трябва да се връчи на длъжника. Тя трябва да се връчи в срок от 60 дни от решението, ако връчването е в Италия, или в срок от 90 дни, ако връчването е извън Италия.

Длъжникът може да оспори заповедта за плащане в срок от 40 дни от получаването ѝ.

Когато са налице достатъчни основания, срокът за оспорване на заповедта за плащане може да бъде намален до 10 дни или удължен до 60 дни. Ако длъжникът живее в друга държава — членка на ЕС, срокът е 50 дни и може да бъде намален до 20 дни. Ако длъжникът живее в държава извън ЕС, срокът е 60 дни и във всички случаи не може да бъде по-малък от 30 дни, нито по-дълъг от 120 дни.

Длъжникът може да оспори вземането дори и след изтичането на срока за възражение, ако може да докаже, че не е бил уведомен своевременно за издадената заповед за плащане поради нередовно връчване на заповедта или поради непредвидено събитие или непреодолима сила. Не се допуска оспорване на заповедта за плащане след изтичане на 10 дни от първата мярка за принудително изпълнение.

Възражение (opposizione) срещу заповедта за плащане се подава пред съда, който е издал заповедта, посредством документ за образуване на съдебно производство (citazione), който се връчва на длъжника на адреса, посочен в молбата за издаване на заповед за плащане. Подаденото възражение трябва да съдържа обичайната информация, която се попълва в документите за образуване на съдебно производство. По-конкретно възразяващата страна трябва да посочи основанията за възражението срещу заповедта за плащане.

1.7 Последици от възражението

Въз основа на подаденото възражение се образува съдебно производство по общия ред, в рамките на което съдът разглежда основателността на претенциите на кредитора.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако в предвидения срок не е подадено възражение или ако възражението е подадено в срок, но длъжникът не се конституира като страна в производството пред съда, съдът, който е издал заповедта за плащане, я обявява за подлежаща на принудително изпълнение по искане на молителя.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Има четири възможни сценария.

Първият сценарий се отнася до случаите, когато срокът за подаване на възражение срещу заповедта за плащане все още не е изтекъл. Молителят може да поиска от съда да обяви заповедта за плащане за подлежаща на предварително изпълнение с незабавно действие. Това искане може да бъде удовлетворено, само ако са налице специалните условия, предвидени в Гражданския процесуален кодекс: например ако вземането се основава на менителница или чек или ако забавянето на изпълнението на заповедта би причинило значителни вреди на кредитора. Като условие за допускане на предварително изпълнение на този ранен етап на производството съдът може да поиска от кредитора да внесе обезпечение в полза на длъжника.

Вторият сценарий се реализира, когато длъжник, на когото е връчена заповед за плащане, не подаде възражение в определения срок. В такъв случай кредиторът може да подаде искане за изпълнение на заповедта.

Третият сценарий е налице, когато длъжникът е подал възражение и производството е все още висящо. В такъв случай кредиторът може да подаде искане за предварително изпълнение на заповедта. Това искане може да бъде удовлетворено, само ако са налице специалните условия, предвидени в Гражданския процесуален кодекс (напр. когато възражението не е подкрепено с писмени доказателства). Освен това съдът може да разпореди частично предварително изпълнение на заповедта, т.е. до размера на сумата, която не е оспорена от длъжника. Освен това съдът може да допусне предварително изпълнение на заповедта за плащане, ако кредиторът предостави обезпечение, покриващо сумата, евентуално подлежаща на възстановяване, плюс разноските и обезщетение за вреди.

Четвъртият сценарий е налице, когато възражението е отхвърлено: като последица от отхвърлянето заповедта за плащане става изпълнима, ако до този момент не е било допуснато нейното принудително изпълнение.

Заповедите за плащане, които са обявени за подлежащи на принудително изпълнение по една от горните процедури, дават основание на кредитора, наред с другото, да впише съдебна ипотека върху имуществото на длъжника.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповед за плащане, която е обявена за подлежаща на принудително изпълнение в резултат на неподаване на възражение от страна на длъжника, може да бъде отменена в изключителни случаи, предвидени в закона (напр. ако бъде установено, че решението на съда е постановено въз основа на доказателства, за които впоследствие е установено, че са неистински). Когато заповедта за плащане засяга права на трето лице, това трето лице може да подаде молба за отмяна на влязло в сила решение по молба на трето лице.

Решението, с което приключва производството по разглеждане на възражението, може да бъде обжалвано по общия ред.

Връзки по темата

Италианската Конституция (EN)

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.senato.it/sites/default/files/media-documents/COST_INGLESE.pdf

Италианските закони и кодекси

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.normattiva.it/?language=en

Италианския Граждански процесуален кодекс

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.altalex.com/documents/codici-altalex/2015/01/02/codice-di-procedura-civile

Италианския Административнопроцесуален кодекс (EN)

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.giustizia-amministrativa.it/cdsintra/wcm/idc/groups/public/documents/document/mday/mzk3/~edisp/nsiga_4276977.pdf

Кодекс на административното правосъдие (FR)

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.giustizia-amministrativa.it/cdsintra/wcm/idc/groups/public/documents/document/mday/njiz/~edisp/nsiga_4506451.pdf

Италианския Административнопроцесуален кодекс (DE)

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.giustizia-amministrativa.it/cdsintra/wcm/idc/groups/public/documents/document/mday/nda5/~edisp/nsiga_4289867.pdf

Италианската съдебна система

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.csm.it/web/csm-internet/magistratura/il-sistema-giudiziario=

Данъчен процесуален кодекс

Връзката отваря нов прозорецhttp://def.finanze.it/DocTribFrontend/getAttoNormativoDetail.do?id=%7bECD81E71-D37B-4722-AA36-116B5BCB2232%7d

Министерство на правосъдието

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.giustizia.it/giustizia

Последна актуализация: 21/12/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Кипър

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Няма специално национално производство за издаване на „заповед за плащане“, различно от предвиденото в Регламент (ЕО) № 1896/2006, за прилагането на който е приета съответна процедурна наредба.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Не се прилага.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не се прилага.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Не се прилага.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Не се прилага.

1.2 Компетентен съд

Не се прилага.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не се прилага.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не се прилага.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Не се прилага.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Не се прилага.

1.4 Отхвърляне на молбата

Не се прилага.

1.5 Обжалване

Не се прилага.

1.6 Възражение

Не се прилага.

1.7 Последици от възражението

Не се прилага.

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Не се прилага.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Не се прилага.

Последна актуализация: 07/12/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Латвия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Латвия е възможно изпълнение на безспорни задължения (глава 50, членове 400—406 от Гражданския процесуален кодекс (Civilprocesa likums), както и изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение (глава 50.1, членове 406.1—406.10 от същия кодекс).

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Изпълнението на безспорни задължения е допустимо:

  1. по договори за задължения, които са обезпечени с публично вписана ипотека или особен залог;
  2. по нотариално заверени срочни договори или срочни договори с еквивалентно правно действие за парични плащания или за връщането на движимо имущество;
  3. по нотариално заверени или вписани в имотния регистър срочни договори за отдаване под аренда или под наем на имущество, съгласно които наемателят или арендаторът е задължен, поради изтичане на срока или неплащане на наема или арендата, да освободи имуществото под аренда или под наем и е задължен да плаща аренда или наем;
  4. по протестиране на записи на заповед, които не са под формата на нотариален акт.

Посочените безспорни задължения не подлежат на изпълнение, ако:

  1. изпълнението се отнася до имущество, което е собственост на държавата или на местната власт;
  2. задължението е погасено по давност, чието изтичане недвусмислено е видно от самия документ.

Изпълнението на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение е допустимо по отношение на задължения за плащане, които са потвърдени с документ и са станали изискуеми, и по отношение на задължения за плащане на определена цена, предвидена в договор за доставка на стоки, закупуване на стоки или предоставяне на услуги, ако съответните задължения са потвърдени с документ и не е посочен срок за изпълнение.

Изпълнението на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение не е допустимо:

  1. за плащания, свързани с неизпълнени насрещни престации;
  2. ако декларираното местоживеене или местопребиваването на длъжника не са известни;
  3. ако декларираното местоживеене, местопребиваването, местонахождението или седалището на длъжника не се намира в Латвия;
  4. ако поисканата неустойка надвишава размера на главницата на дълга;
  5. ако исканата лихва надвишава размера на главницата на дълга;
  6. за задължения за плащане, когато размерът на дълга надвишава 15 000 EUR;
  7. за съвместни задължения за плащане.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Изпълнението на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение не е допустимо за задължения за плащане, когато размерът на дълга надвишава 15 000 EUR.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на производството е факултативно.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Изпълнението на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение не е допустимо, ако декларираното местоживеене, местопребиваването, местонахождението или седалището на длъжника не се намира в Латвия.

1.2 Компетентен съд

Молбите за изпълнение на безспорни задължения се подават в службата по вписванията към районния/градския съд:

  1. по декларираното местоживеене на длъжника или, ако няма такова, по фактическото местопребиваване на длъжника, ако молбата се отнася до парични плащания или за връщането на движимо имущество или до задължения по договори, които са обезпечени с особен залог;
  2. по местонахождението на недвижимото имущество, когато молбата за изпълнение на безспорни задължения се отнася до документи за учредяване на тежест върху недвижимо имущество или до задължение за освобождаване или връщане на недвижимо имущество, отдадено под аренда или под наем. Ако дадено задължение е обезпечено с няколко недвижими имущества и молбите биха попаднали в сферата на компетентност на службите по вписванията към няколко районни или градски съдилища, молбата трябва да бъде разгледана от службата по вписванията към районния или градския съд по местонахождението на един от недвижимите имоти по избор на ищеца;
  3. по мястото на регистрация на ипотеката върху кораб, с която е обезпечено задължението, ако молбата се отнася до задължение, обезпечено с ипотека върху плавателния съд.

Молба за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение трябва да се подаде в службата по вписванията към районния или градския съд по декларираното местоживеене на длъжника или, ако няма такова, по фактическото местопребиваване или по седалището на длъжника.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Молби за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение могат да се подават само по електронен път, като се използва онлайн формулярът, наличен в онлайн системата на съдилищата (портал за електронни дела (e-lietas portāls).

Длъжникът може да отговори, като използва наличния в онлайн системата формуляр или да изготви отговора си в съответствие с приложение 3 към Постановление № 792 на Министерския съвет от 21 юли 2009 г. относно формулярите, които трябва да се използват при изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение. Формулярът е наличен Връзката отваря нов прозорецтук.

Не е изготвен формуляр за молби за изпълнение на безспорни задължения, които трябва да бъдат подадени съгласно член 404 от Гражданския процесуален кодекс.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, не е задължително. Общите правила за представителството са определени в глава 12 от Гражданския процесуален кодекс, озаглавена „Представители“.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Не е необходимо молбите да бъдат подробно обосновани.

В молбата за изпълнение на безспорни задължения трябва да бъдат посочени задължението, за което кредиторът иска изпълнение на безспорни задължения, както и правният акт, от който то произтича, като се посочат главницата на дълга, неустойките и лихвите по договора, а в случай на запис на заповед — разходите, свързани с протестирането, и предвиденото от закона обезщетение. Към молбите за изпълнение на безспорни задължения се прилагат документът, чието изпълнение се иска, заедно с препис от него, а в случай на записи на заповед — нотариално завереният документ, с който се извършва протест, както и доказателство за връченото на длъжника уведомление, освен ако по закон същото не се изисква.

Молбите за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение се подават чрез попълване на онлайн формуляр, достъпен в онлайн системата на съдилищата (портал за електронни дела), в който се предоставят данните на ищеца и длъжника, задължението за плащане, информация, посочваща документите, доказващи задължението, и сроковете за изпълнение на задължението, исканата сума и начина на изчисляването ѝ, както и декларация от ищеца, че вземането не зависи от изпълнението на някоя насрещна страна към момента или в миналото.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Към молбата за изпълнение на безспорни задължения трябва да се приложи документът, чието изпълнение се иска, заедно със заверен препис от него или в случай на запис на заповед — уведомлението за протестирането, както и доказателство, че до длъжника е била отправена покана, освен ако по закон същата не се изисква (доказателството, че е била отправена покана, може да представлява декларация, съставена от сертифициран съдебен изпълнител или неговия помощник, в която се декларира, че получателят е отказал да приеме поканата).

За изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение не е необходимо да се представят писмени доказателства за иска, но в молбата трябва да бъдат посочени документите, доказващи задължението, и срокът за изпълнение на задължението. Ако длъжникът оспори основателността на задължението за плащане в срок от 14 дни от получаване на изпратеното от съда известие, съдебното производство за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение се прекратява. Решението за прекратяване на производството за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение при възражение от страна на длъжника не възпрепятства предявяването на иск по общия ред.

1.4 Отхвърляне на молбата

В случай на изпълнение на безспорни задължения съдията взема еднолично решение въз основа на молбата и на приложените към нея документи в срок от седем дни от датата на подаване на молбата, без да отправя предизвестие до ищеца и длъжника. Съдията отхвърля молбата, ако тя е неоснователна, ако посочената в молбата неустойка е непропорционална на главницата на дълга или ако документът, който следва да бъде изпълнен, съдържа неравноправни условия на договора, които нарушават правата на потребителя.

В случай на изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение, ако съдът допусне молбата, но в срок от 14 дни от получаване на изпратеното от съда известие длъжникът подаде възражение, оспорващо основателността на задължението, съдията прекратява производството за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение.

1.5 Обжалване

Решението на съдията по молба за изпълнение на безспорни задължения или изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение не подлежи на обжалване.

Ако обаче длъжникът счита, че по същество искът на заявителя е неоснователен, той може да подаде иск срещу кредитора за оспорване на вземането в срок до три месеца, считано от датата на изпращане на решението. Ако длъжникът предяви такъв иск, той може да поиска спиране на изпълнението на задълженията. Ако кредиторът вече е бил удовлетворен чрез процеса на изпълнение, длъжникът може да поиска обезпечение на своя иск.

1.6 Възражение

В случай на молба за изпълнение на безспорни задължения съдията взема еднолично решение, като мнението на длъжника не се взема предвид.

В случай на молба за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение, съдията отправя известие до длъжника, като предлага длъжникът да плати посочената в молбата сума или да представи пред съда възражение в срок от 14 дни от изпращането на известието.

1.7 Последици от възражението

Изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение — ако длъжникът оспори основателността на задължението за плащане в срок от 14 дни от изпращането на поканата, съдебното производство за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение се прекратява. Ако длъжникът приеме част от молбата, ищецът бива уведомен за отговора на длъжника и се определя срок, в който ищецът следва да информира съда дали е изпълнена частта от задължението, чието изпълнение е било прието. Ако длъжникът приеме част от молбата, съдията постановява решение за принудително изпълнение на приетата част, но съдебното производство за останалата част се прекратява.

1.8 Последици от липсата на възражение

В случай на молба за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение, ако длъжникът не подаде възражение в определения в известието срок, в срок от седем дни, считано от датата на изтичане на предвидения срок за подаване на възражение, съдията взема решение за постановяване на изпълнението на задължението за плащане, посочено в молбата, и за събирането на съдебните разноски.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Изпълнение на задължения по съдебно известие: решението на съдията по изпълнението на задължението за плащане, за което се отнася молбата, влиза в сила незабавно. То представлява документ, подлежащ на изпълнение, който може да бъде изпълнен в съответствие с правилата за изпълнение на съдебни решения.

Неоспорвано изпълнение на задължения: след като провери допустимостта и основателността на молбата и установи, че тя трябва да бъде приета, съдията взема решение, с което се определя кое задължение трябва да бъде изпълнено и в какъв обхват. Решението на съдията влиза в сила незабавно; то е документ, подлежащ на изпълнение, който може да бъде изпълнен в съответствие с правилата за изпълнение на съдебни решения. Решението на съдията се подава за изпълнение заедно със заверен препис от подлежащия на изпълнение документ.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Решението на съдията по молба за изпълнение на безспорни задължения или за изпълнение на задължения въз основа на покана за доброволно изпълнение не подлежи на обжалване; ако обаче длъжникът счита, че по същество искът на заявителя е неоснователен, той може да заведе дело срещу кредитора за оспорване на иска (в случай на неоспорвано изпълнение на задължения — в срок до шест месеца, считано от датата на изпращане на заверения препис на решението на съдията — а в случай на изпълнение на задължения по съдебно известие — в срок до три месеца, считано от датата на изпращане на заверения препис на решението). Ако длъжникът предяви такъв иск, той може да поиска спиране на изпълнението на задълженията. Ако кредиторът вече е бил удовлетворен, длъжникът може да поиска обезпечение на своя иск.

Последна актуализация: 05/02/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Литва

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Молбите за издаване на европейска заповед за плащане се разглеждат в съответствие с правилата, определени в глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва (Lietuvos Respubklikos civilinio proceso kodeksas), при спазване на предвидените там изключения.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата, определена в глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва, се прилага в случаите, свързани с молба от взискателя, отнасяща се до парични вземания (произтичащи от договор, закононарушение, трудови правоотношения, присъждане на издръжка и т.н.).

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Според избора на взискателя случаи, разглеждани в съответствие с глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс, могат също така да бъдат разглеждани в спорни или документални производства.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

В съответствие с глава XXIII от Гражданския процесуален кодекс молбите не се разглеждат, ако длъжникът живее в чужбина или седалището му е регистрирано в чужбина.

Ако делото е образувано въз основа на иск на взискател и след издаването на съдебна заповед е очевидно, че местопребиваването или местоработата на длъжника са неизвестни, съдът ще оттегли съдебната заповед и молбата на взискателя ще остане без разглеждане. Такова съдебно решение не може да бъде оспорено с подаване на отделна жалба. При тези обстоятелства съдът може да оттегли съдебната заповед и да остави молбата на взискателя без разглеждане само ако съдът предварително е определил срок, в рамките на който взискателят да посочи местопребиваването или местоработата на длъжника или да предприеме действия, предоставящи на съда възможност да връчи съдебните документи чрез други средства.

1.2 Компетентен съд

Дела, които се основават на молби за издаване на съдебна заповед, се разглеждат от окръжните съдилища по местопребиваване.

1.3 Изисквания за форма

Освен общите изисквания, определени във връзка със съдържанието и формата на процесуалните документи, в молбата за издаване на съдебна заповед трябва да се посочват:

  1. името, фамилното име, личният идентификационен код и адресът на взискателят или, когато взискателят е юридическо лице — пълното наименование, седалището, идентификационният код и номерът на текущата банкова сметка на взискателя, данни относно съответната кредитна институция, а ако молбата се попълва от представител — името и адресът на представителя на взискателя;
  2. името, фамилното име, личният идентификационен номер (ако е известен), адресът и местоработата (ако са известни) на длъжника, а в случаите, когато длъжникът е юридическо лице — пълното наименование, седалището, идентификационният код и номерът на текуща банкова сметка (ако са известни) и данни за съответната кредитна институция (ако са известни);
  3. размерът на вземането;
  4. когато даден иск се отнася до начисляване на лихва или санкция за забавено плащане — размерът, сумата и периодът за изчисляване на лихвата или санкцията за забавено плащане;
  5. вземането, неговите фактически основания и подкрепящи доказателства;
  6. обосновано искане за молба за временни мерки по отношение на длъжника, когато има основания за такива действия и е налична информация за активите на длъжника;
  7. потвърждение за липсата на основания съгласно посоченото в член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва (когато се издава съдебна заповед, възложеното на взискателя задължение (или част от задължението), за което се иска плащане, не е било изпълнено и длъжникът изисква то да бъде изпълнено; част от задължението не може да бъде изпълнено и взискателят изисква тази част от него да бъде изпълнена; длъжникът живее или има седалище в чужбина; местоживеенето и местоработата на длъжника не са известни);
  8. списък на документите, приложени към молбата.

Молбата за присъждане на издръжка трябва да съдържа също датата и мястото на раждане на длъжника, датата на раждане и местопребиваването на лицето, имащо право на издръжка (ако молбата е попълнена от лице, различно от лицето, имащо право на издръжка), претендираната сума за месечна издръжка и периода, за който се иска издръжката.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Препоръчва се използването на стандартния формуляр, одобрен от Министерството на правосъдието.

На портала за електронни услуги на литовските съдилища е предоставен образец на молба за съдебна заповед Връзката отваря нов прозорецhttps://e.teismas.lt/lt/public/documentstemplates/

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Това не се урежда.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Молбата за съдебна заповед не трябва да бъде придружена от каквито и да е доказателства.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът ще отхвърли молбата за съдебна заповед в следните случаи:

- при обстоятелствата, посочени в член 137, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва (спорът не следва да бъде предмет на гражданско производство пред съда; вземането не попада в рамките на компетентността на конкретен съд; лицето, което е подало молбата до съда, не е спазило предхождащата извънсъдебна процедура за вземане на решения, установена по закон за тази конкретна категория дела; влязло в сила съдебно или арбитражно решение е постановено по спор между същите страни, със същия предмет и въз основа на същите основания или има влязло в сила съдебно решение, с което се признава отказът на ищеца от вземането, или се одобрява споразумението за помирение между страните; има висящо дело пред съда, свързано със спор между същите страни, със същия предмет и въз основа на същите основания; страните са сключили споразумение да отнесат спора пред арбитражен съд; молбата е подадена от името на лице, което не е правоспособно; от името на заинтересована страна молбата се подава от лице, което не е упълномощено да води делото);

- молбата не отговаря на изискванията за допустимост, определени в член 431, параграф 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва, или очевидно е неоснователна.

1.5 Обжалване

Решението, с което се отказва допускането на молбата, не може да бъде оспорено с подаването на отделна жалба.

1.6 Възражение

Длъжникът може да подаде възражение срещу молбата на взискателя или срещу част от нея до съда, който е издал съдебната заповед. Ако длъжникът е изпълнил част от вземането на взискателя или признава част от вземането, но въпреки това не го е изпълнил, той може да се противопостави на валидността на останалата част от вземането на взискателя.

Възражението на длъжника срещу молбата на взискателя трябва да бъде подадено в писмен вид в срок от двадесет дни от връчването на съдебната заповед на длъжника. Възражението трябва да отговаря на общите изисквания, определени във връзка със съдържанието и формата на процесуалните документи, с изключение на изискването за посочване на основанията за възражението. Ако поради убедителни причини длъжникът е подал възражение след изтичане на определения срок, съдът може да възстанови срока по искане на длъжника. Решението, с което се отказва такова искане на длъжника, може да бъде оспорено с подаването на отделна жалба.

1.7 Последици от възражението

Когато в съда се получи възражение от длъжник, съдът трябва да уведоми взискателя не по-късно от три работни дни, че може да предяви иск в съответствие с общите правила, уреждащи спорните производства (включително правилата за компетентност), и да плати допълнителна съдебната такса не по-късно от четиринадесет дни от получаването на уведомлението от съда. Наложените от съда временни мерки не могат да бъдат отменени, преди да изтече крайният срок за предявяване на иска.

Ако длъжникът изпълни част от вземанията на взискателя, както е разпоредено от съда, или признае част от вземането, но въпреки това не го изпълни и оспорва само останалата част от вземането на взискателя, съдът ще издаде нова заповед, с която вземането се удовлетворява в неоспорваната от длъжника част, в съответствие с правилата на съответната глава. Ако длъжникът се противопоставя на съдебната заповед само в частта, свързана с възлагането на процесуални разноски, съдът ще се произнесе относно компенсирането на тези разноски с определение. Взискателят може да предяви иска за неудовлетворената част от вземанията му съгласно процедурата, определена в съответния член.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако в срок от четиринадесет дни взискателят не подаде в съда надлежно съставен иск, ще се счита, че взискателят не е подал молбата, и тя ще му бъде върната чрез съдебно решение, като съдебната заповед и всички приложени временни мерки ще бъдат отменени. Това решение може да бъде оспорено чрез подаване на отделна жалба, макар че това не пречи на взискателя да предяви иск в съответствие с общата процедура.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Съдебната заповед влиза в сила, ако длъжникът не е подал възражение срещу молбата на взискателя в двадесетдневен срок. Съдебната заповед не може да се изпълнява по спешност.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Съдебната заповед не може да бъде оспорена с подаването на жалба или производство по касационно обжалване.

Последна актуализация: 21/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Европейска заповед за плащане - Люксембург

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Освен процедурата за европейската заповед за плащане, въведена с Регламент (ЕО) № 1896/2006 от 12 декември 2006 г., люксембургското право предвижда възможност за бързо събиране на вземания посредством процедурата за издаване на заповед за плащане въз основа на документ (ordonnance sur requête), която протича пред окръжния съд (tribunal d'arrondissement) (за вземания над 15 000 EUR). Процедурата, която се провежда в мировия съд (juge de paix) (за вземания до 15 000 EUR), е разгледана като част от процедурите за искове с малък материален интерес: вж. тема „Процедури относно искове с малък материален интерес — Люксембург“.

1.1 Приложно поле на производството

Заинтересованото лице разполага с възможност или да предяви иск за обезпечение (action en référé), или иск за издаване на заповед за плащане (ordonnance de paiement).

Искът, наречен „обезпечителен“ иск, трябва да бъде последван от разглеждане на делото по същество, поради което не може да се каже, че съвкупността от процедурите, през които трябва да се премине, е икономична.

Исковите процедури в областта на заповедите за плащане и самите заповеди за плащане в крайна сметка са най-бързите процедури за събиране на вземания и са свързани с най-малко разходи.

Процедурите се различават в зависимост от размера на сумите, които следва да бъдат събрани.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата по издаване на заповед за плащане въз основа на документ се прилага за парични вземания, при които размерът на главницата (без лихви и разноски) е по-голям от 15 000 EUR.

Издаването на заповед за плащане въз основа на документ е възможно единствено когато длъжниците са с постоянен адрес на територията на Люксембург.

Прибягването до процедурата за издаване на заповед за плащане въз основа на документ е възможно единствено за парични вземания, удостоверени с писмен документ. Така например тя не може да послужи за постановяването на съдебно решение, с което длъжникът се осъжда да заплати обезщетение.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Не е задължително.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Прилага се европейската процедура за издаване на заповед за плащане.

1.2 Компетентен съд

Кредитор, който желае да му бъде издадена заповед за плащане въз основа на документ за сума, чийто размер е по-голям от 15 000 EUR, трябва да се обърне към председателя на окръжния съд, който е с териториална компетентност по постоянния адрес на длъжника, освен ако не докаже съществуването на валидна пророгационна клауза. На територията на Великото херцогство Люксембург съществуват две окръжни съдилища: в съдебен окръг Люксембург и в съдебен окръг Дикирх.

Прилагат се обикновените правила за съдебна компетентност.

1.3 Изисквания за форма

Заявлението за издаване на заповед за плащане въз основа на документ се подава до деловодството на окръжния съд. То трябва да съдържа — под страх от нищожност — фамилните имена, личните имена, професиите, постоянните или настоящите адреси на заявителя и ответника, предмета на заявлението, мотивите и доказателствата в подкрепа на искането.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не съществува предварително изготвен формуляр.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

При подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане въз основа на документ не е необходимо да се ползват адвокатски услуги.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Кредиторът трябва да посочи предмета на искането (т.е. размера на сумата, която претендира да му бъде платена) и мотивите си (т.е. основанията за дължимото вземане). Кредиторът може да изложи всичко това накратко, но от него се изисква да обоснове претенцията си. Обемът на обясненията, които трябва да представи, на практика зависи от сложността на делото: ако доказателствата са достатъчно убедителни, обясненията на кредитора могат да бъдат изложени накратко.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Кредиторът задължително трябва да подкрепи искането си с доказателства. Именно въз основа на представените документи съдът ще допусне или отхвърли заявлението.

Допуска се единствено представянето на документи. На този етап от процедурата кредиторът не може да доказва основателността на вземането си чрез други способи, например свидетелски показания.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът ще отхвърли заявлението, ако прецени, че не са налице достатъчно доказателства за съществуването на вземането.

Разпореждането, с което заявлението се отхвърля, трябва да бъде мотивирано като всяко едно съдебно решение.

1.5 Обжалване

Разпореждането, с което заявлението се отхвърля, не може да се обжалва. Следва да се отбележи, че въпреки това кредиторът има възможност да предяви иск за други производства пред съда, който гледа делото по същество, или пред съда по обезпечителното производство.

1.6 Възражение

Длъжникът, на когото бъде връчено съдебно разпореждане, съдържащо заповед за плащане, разполага със срок от петнадесет дни, през който може да възрази срещу разпореждането.

Възражението се прави посредством писмено изявление, което се подава в деловодството на съда от длъжника или неговия пълномощник. То съдържа поне кратко изложение на основанията, върху които се базира възражението, като към него се прилага всеки един документ, чрез който може да се обоснове възражението.

Съдебният деловодител завежда възражението в регистъра на деловодството, издава разписка на длъжника и известява кредитора за възражението.

Следва да се отбележи, че ако срокът за подаване на възражение е петнадесет дни, възражението всъщност е възможно докато кредиторът не е поискал издаването на изпълнителен титул. Като се има предвид, че хипотезата, при която кредиторът е поискал да му бъде издаден изпълнителен титул веднага след изтичането на срока от петнадесет дни, е рядко срещана, длъжникът често разполага с по-голям срок от този, който законът предвижда, без въпреки това да се намира в онова сигурно положение, в което се намира през първоначалните петнадесет дни.

1.7 Последици от възражението

Подаването на възражение от страна на длъжника спира производството, което означава, че незабавното издаване на изпълнителен титул става невъзможно. За сметка на това някои последици от уведомяването се запазват, например лихвите продължават да текат от датата, на която длъжникът е бил уведомен за разпореждането.

Съдът разглежда възражението. Ако счете възражението за основателно, съдът издава мотивирано определение за тази цел и обезсилва издаденото от него предходно разпореждане. Ако възражението е частично основателно, съдът осъжда длъжника да плати само частта от вземането, която е призната за основателна. Ако отхвърли възражението, с разпореждането си съдът осъжда длъжника.

Важно е да се отбележи, че в рамките на това производство съдът може да постанови решение без да е изслушвал страните. Съдът има право да призове страните в заседание, но провеждането на обсъждане в открито заседание не е задължително.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако длъжникът не възрази в срок от петнадесет дни, считано от датата, на която е бил уведомен за разпореждането, кредиторът може да поиска от съда издаването на изпълнителен титул.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Молбата се завежда в деловодството на съда посредством писмено заявление, подадено от кредитора или неговия пълномощник, което се вписва в съдебния регистър.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Ако самият длъжник е бил уведомен за разпореждането, изпълнителният титул ще породи ефект като разпореждане, постановено в състезателно производство, и срещу него няма да може да се прави възражение, освен чрез обжалване в петнадесетдневен срок от датата на уведомяването. Ако за сметка на това условното разпореждане не е могло да бъде връчено лично на длъжника, изпълнителният титул ще породи ефект като задочно разпореждане и срещу него ще може да се направи възражение в срок от осем дни, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за разпореждането; този осемдневен срок тече едновременно със срока за обжалване.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.legilux.lu/; Връзката отваря нов прозорецhttps://justice.public.lu/fr.html

Последна актуализация: 22/10/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Унгария

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Унгария има производство по издаване на заповед за плащане, уредено със Връзката отваря нов прозорецЗакон L от 2009 г. относно производствата по издаване на заповед за плащане. Производствата по издаване на заповед за плащане са опростени извънсъдебни граждански производства за принудително изпълнение на искове за плащане и са от компетентността на нотариусите. Производството по издаване на заповед за плащане включва автоматизирана обработка на данни, при която нотариусът използва единната онлайн информационна система на Унгарската нотариална камара (МОКК), достъпна на национално равнище за нотариусите и за страните, както и за други лица, участващи в производството. В качеството си на извънсъдебни граждански производства нотариалните производства имат същата сила като съдебните производства.

1.1 Приложно поле на производството

С изключение на някои случаи, иск за просрочено парично вземане може да бъде предявен чрез производство по издаване на заповед за плащане.

Ако спорната сума, изчислена в съответствие с определените в Връзката отваря нов прозорецЗакон CXXX от 2016 г. относно Гражданския процесуален кодекс приложими правила, не надвишава 3 000 000 HUF, просрочено вземане, което е ограничено изключително до плащането на парична сума, може да бъде претендирано единствено чрез производство по издаване на заповед за плащане или като се направи опит за постигане на досъдебно споразумение. Тази разпоредба се прилага единствено ако

а) всяка страна има известно местопребиваване или, ако няма такова — място на престой, седалище или клон („адрес за връчване“) в Унгария, и

б) искът за плащане не произтича от правоотношение, установено съгласно Връзката отваря нов прозорецЗакон I от 2012 г. относно Кодекса на труда, заетост в публичния сектор, служебно правоотношение, участие в публична схема за заетост, трудов договор, сключен по Закона за спорта, договор за стажуване, сключен в рамките на професионално обучение, договор за студентски стаж по Закона за националното висше образование или трудово правоотношение, установено със социална кооперация или кооперация за заетост от член на такава кооперация, или правоотношение в областта на обществените услуги или административен договор по смисъла на Връзката отваря нов прозорецЗакон I от 2017 г. относно Административнопроцесуалния кодекс. Искове за парични вземания, произтичащи от тези правоотношения, могат да бъдат предявени чрез производство по издаване на заповед за плащане само ако случаят не е свързан с встъпване в правоотношение или неговото изменение или прекратяване, или с правна последица от виновно неизпълнение от страна на служителя на задълженията, произтичащи от правоотношението, или правна последица от неправомерно поведение от страна на служителя.

Ако спорната сума, изчислена в съответствие с определените в Гражданския процесуален кодекс приложими правила, надвишава 30 000 000 HUF, иск за парично вземане не може да бъде предявен чрез производство по издаване на заповед за плащане.

Предявяването на иск за парична сума следва да се разбира като невключващо претендиране на обезпечено с ипотека вземане срещу ипотекарни кредитори.

Ако страната няма адрес в Унгария, известен за целите на връчването, не може да бъде издадена заповед за плащане.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Виж отговора в точка 1.1.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Да. 30 000 000 HUF.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Под 3 000 000 HUF то е задължително, както е посочено в точка 1.1; в останалите случаи то е факултативно.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Ако длъжникът няма адрес в Унгария, известен за целите на връчването, не може да бъде издадена заповед за плащане.

1.2 Компетентен съд

По производствата по издаване на заповед за плащане компетентност в цялата държава имат нотариусите. По отношение на компетентността при тези производства не могат да бъдат направени никакви уговорки.

Искове, които са предявени устно или на хартиен носител, се разглеждат от нотариуса, пред който е предявен искът, докато електронните искове се възлагат на нотариуси автоматично от компютърна програма.

1.3 Изисквания за форма

Молбите за издаване на заповед за плащане трябва да бъдат подадени или в писмен вид под формата на кореспонденция или устно.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на стандартен формуляр е задължително както за молби, подадени по електронен път, така и за молби, подадени на хартиен носител. Формулярът може да бъде изтеглен от уебсайта на Връзката отваря нов прозорецMOKK или да бъде получен от нотариусите.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Молбата трябва да съдържа:

  • правоотношението, от което произтича вземането, претендираното право, размера на основното вземане и свързаните такси;
  • датата на възникване на основното правоотношение и падежа на вземането;
  • данните, въз основа на които може да бъде установено вземането;

В молбата може да се съдържа кратко представяне на фактите в основата на претендираното право и да се посочват подкрепящите доказателства.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

В производството по издаване на заповед за плащане не се събират доказателства. Въпреки това в молбата може да се съдържа кратко представяне на фактите в основата на претендираното право и да се посочват подкрепящите доказателства. Тази разпоредба не възпрепятства нотариуса да провери дали дадена молба за частично освобождаване от разноски, плащане на вноски или отсрочване на плащането е основателна.

1.4 Отхвърляне на молбата

Нотариусът ще отхвърли молбата, ако може да бъде установено, че

а) компетентността на унгарските нотариуси или в случай на прехвърляне към обикновено гражданско производство — компетентността на унгарските съдилища, се изключва по закон, обвързващ правен акт на Европейския съюз или международна конвенция, или че изключителната компетентност е на чуждестранен съд;

б) изпълнението на предявения от ищеца иск е от изключителната компетентност на съдилищата или на друг орган;

в) в закона се предвижда, че не може да бъде издадена заповед за плащане;

г) в ход е процедура за заповед за плащане между страните за същите права и на същото фактическо основание или вече са възникнали правните последици от предявяването на иска, или по случая вече е издадена ефективна заповед за плащане или е постановено друго окончателно решение;

д) страната няма правоспособност да извършва действия по случая;

е) при подаването на молбата за издаване на заповед за плащане ищецът няма адрес за връчване в Унгария или адресът на ищеца за връчване в Унгария вече не е актуален след подаването на молбата, или връчването не може да бъде извършено на посочения от ищеца адрес за връчване в Унгария;

ж) ищецът иска връчването да се извърши чрез публикуване на заповедта за плащане;

з) връчването на заповедта за плащане на унгарския адрес на ответника неколкократно е било неуспешно, освен в случаите, когато се предполага, че връчването е извършено;

и) молбата на ищеца е подадена преждевременно или по причина, различна от давност, не може да бъде приведена в изпълнение от съд;

й) ищецът не е спазил определения в отделното законодателство срок за изпълнение на иска по гражданското производство;

к) молба, подадена от законен представител, не отговаря на изискванията по отношение на нейното съдържание, определени в приложимото право или в делегирано законодателство, или не съдържа пълномощното на законния представител, или разноските за производството не са били платени;

л) юридическо или друго лице, което по закон е задължено да използва електронната администрация, не е подало молбата си по електронен път, с изключение на молбите за частично освобождаване от разноски, подадени от физическо лице със законен представител;

м) след покана до ищеца от страна на съда да отстрани нередностите молбата (или частта, която се изисква) не е подадена в рамките на определения срок или подадената молба е все още непълна, което възпрепятства нейното разглеждане, или ищецът не е платил авансово административната такса, или

н) ищецът претендира процесуалните разноски в иск, предявен съгласно материалното право.

Освен в случаите, когато се предполага, че връчването е извършено, ако заповедта за плащане не може да бъде връчена на ответника, ищецът трябва да бъде информиран и едновременно с това от него ще се поиска да посочи новия адрес за връчване на ответника в Унгария в срок до тридесет дни. Ако ищецът предостави поисканата информация, връчването трябва да се извърши отново и, ако и при повторния опит е неуспешно, молбата се счита за отхвърлена поради посочените в точка з) основания.

Ако ищецът не предостави поисканата информация или ако предоставената от заявителя информация е недостатъчна, молбата трябва да бъде отхвърлена поради посочените в точка м) основания.

Заповедта за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за плащане трябва да бъде връчена на ищеца и изпратена на ответника. Ищецът може да обжалва заповедта, без да е необходимо да изпраща жалбата на ответника за становище.

1.5 Обжалване

Ищецът може да обжалва разпореждането за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за плащане. Обикновено жалбите се разглеждат в рамките на безспорно производство от общия съд (törvényszék), които е компетентен за района, в който се намира седалището на нотариуса, в съответствие с правилата за подаване на жалби срещу заповеди. Жалба може да бъде подадена в срок от 15 дни от уведомяването за решението. Ако молбата за издаване на заповед за плащане е отхвърлена, ищецът може да избере да претендира вземането, като подаде друга молба за заповед за плащане, може да предяви пред съда иск или да избере други законни средства. В този случай правните последици от подаването на молба продължават да са в сила, ако новата молба за заповед за плащане или молба за образуване на производство е подадена или е изпратена с препоръчана поща в рамките на тридесет дни от датата, на която разпореждането за отхвърляне стане окончателно, или ако вземането е претендирано чрез други законни средства в рамките на същия срок. Молба за удължаване на срока няма да бъде приета при неспазване на срока. В новата молба за заповед за плащане трябва да се посочва референтният номер на разпореждането за отхвърляне на предишната молба. Към молбата за образуване на производството трябва да бъде приложена въпросното разпореждане.

В други случаи дадено решение в процедура за заповед за плащане може да подлежи на обжалване, ако Законът относно процедурите за заповед за плащане или Гражданският процесуален кодекс позволяват това.

Заповедта за плащане не може да бъде обжалвана, но ответникът може да подаде възражение, както е описано в точка 1.6.

Тъй като окончателна заповед има същата сила като съдебно решение, молбата за нейното преразглеждане може да бъде подадена в съответствие с определените в Гражданския процесуален кодекс правила. Преразглеждането е от компетентността на съда, който би бил компетентен като първоинстанционен съд, ако процедурата е била прехвърлена към обикновено гражданско производство в резултат на подадено възражение. Ако е подадена молба за преразглеждане, съдът получава документите по делото на хартиен носител от нотариуса или ги получава по електронен път от системата MOKK.

Окончателната заповед за плащане не може да бъде преразглеждана.

1.6 Възражение

Ответникът може да подаде възражение срещу заповедта за плащане пред нотариуса в рамките на 15 дни от нейното връчване. Подадените от ответника молби за отлагане на плащането или за разсрочено плащане не се считат за възражение срещу заповедта за плащане. Такива молби могат да се подават само в рамките на определения краен срок за възражение. Ако във възражението ответникът посочи, че претендираното вземане вече е било погасено преди връчването на заповедта за плащане, при връчването на уведомлението за възражението нотариусът приканва ищеца да посочи в рамките на петнадесет дни дали вземането е все още изискуемо. Ако има документ в подкрепа на плащането или платежната операция има уникален идентификатор, ответникът трябва да посочи във възражението номера и датата на подкрепящия документ или данните, идентифициращи операцията (идентификатор на операцията, платец и т.н.), както и датата на операцията. Ако ищецът приеме възражението на ответника или не отговори, нотариусът ще прекрати процедурата. Ако ищецът оспори възражението на ответника, производството по издаване на заповед за плащане се прехвърля към обикновено гражданско производство. Ако въз основа на възражението на ответника ищецът намали вземането, претендирано чрез производството по издаване на заповед за плащане, съдът ще разгледа намаленото вземане в рамките на гражданското производство. Следва да се отбележи, че заповедта за плащане не се счита за оспорена, ако ответникът заяви, че е изплатил претендираното вземане след получаване на заповедта за плащане. В този случай заповедта за плащане става окончателна на датата, следваща след края на определения за подаване на възражения срок. Ако ответникът не е получил заповедта за плащане (тя е върната като „непоискана“) и по тази причина тя трябва да се счита за връчена, ответникът може да подаде възражение в рамките на 15 дни от връчването на документа за изпълнение на решението. Като условие за това към момента на подаване на възражението ответникът трябва да заплати на съдебния изпълнител разноските, направени във връзка с изпълнението, които са платени авансово от ищеца, и трябва да предостави и писмени доказателства за този факт пред нотариуса.

1.7 Последици от възражението

В резултат на подадено в рамките на срока възражение засегнатата от възражението част от производството по издаване на заповед за плащане ще се прехвърли към обикновено гражданско производство.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако заповед за плащане не бъде оспорена с възражение в рамките на определения срок, тя ще има същата сила като окончателно съдебно решение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Ако заповед за плащане не бъде оспорена с възражение в рамките на определения срок, тя ще има същата сила като окончателно съдебно решение. Следователно нотариусът изготвя копие от заповедта за плащане с клауза, която ѝ придава правна сила, и го връчва на ищеца.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Решението е окончателно; въпреки това, ако ответникът не е получил заповедта за плащане и по тази причина тя е счетена за връчена в съответствие с разпоредбите на закона, ответникът може да подаде своето възражение в рамките на 15 дни от връчването на документа за изпълнение на решението.

Съществува възможност за подаване на молба за преразглеждане на окончателна заповед за плащане в съответствие с правилата, определени в Гражданския процесуален кодекс, както е описано по-горе в точка 1.5.

Последна актуализация: 15/01/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Малта

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Малтийското законодателство предвижда специално производство във връзка с безспорни вземания по член 166A от глава 12 от Законите на Малта (Организационен и гражданскопроцесуален кодекс).

1.1 Приложно поле на производството

Това производство може да се използва за искове на стойност, която не надвишава 25 000 EUR.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Допустими вземания са само тези във връзка със задължения, които са безспорни, ликвидни и изискуеми, не изискват извършване на действие и, както е посочено, са на стойност, която не надвишава 25 000 EUR. Когато вземането не е ликвидно, кредиторът може да действа съгласно този член, ако ограничи претенцията си до сума, която не надхвърля 25 000 EUR, и изрично се откаже от частта на вземането си, която след определянето му по основание и размер надхвърли тази сума.

Кредиторът може да действа съгласно този член само ако длъжникът се намира в Малта и не е непълнолетно/малолетно или недееспособно по закон лице, и вземането не е включено в непотърсено наследство.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Да, горната граница е 25 000 EUR.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на това производство не е задължително.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Не, това производство може да се използва само ако длъжникът се намира в Малта.

1.2 Компетентен съд

Компетентният съд по това производство според случая е Съдът на магистратите в Малта или в Гозо (при упражняване на неговата по-нисша компетентност).

1.3 Изисквания за форма

Кредиторът продължава с подаване на съдебно писмо, чието съдържание трябва да бъде потвърдено под клетва от кредитора. Съдебното писмо о се връчва на длъжника, като в него ясно се посочват основанието на иска, причините, поради които искът трябва да бъде уважен, и се излагат фактите в подкрепа на иска, без което съдебното писмо ще бъде недействително. За да бъде действително, съдебното писмо трябва да съдържа и напомняне до длъжника, че ако не отговори в срок от тридесет дни от връчването на въпросното съдебно писмо чрез представяне на бележка по описа на въпросното съдебно писмо за оспорване на вземането, съдебното писмо ще представлява изпълнителен титул.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Няма утвърден стандартен формуляр. Задължително е обаче в началото на съдебното писмо да бъдат вмъкнат следният текст:

Това съдебно писмо се изпраща в съответствие с член 166A от глава 12 и ако не отговорите в срок от тридесет (30) дни, то ще представлява изпълнителен титул. Следователно във Ваш интерес е да се консултирате без забавяне с адвокат или с процесуален представител пред съдилищата от по-долна инстанция.“

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Да, съдебното писмо трябва да бъде подписано от адвокат. Не е необходимо обаче длъжникът, който желае да отговори на въпросното съдебно писмо, за да оспори вземането, да бъде представляван от адвокат или процесуален представител пред съдилищата от по-долна инстанция.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Основанието на вземането трябва да бъде изложено подробно. Всъщност съдебното писмо трябва да включва основанието на вземането, причините, поради които искът трябва да бъде уважен, и изложение на фактическите обстоятелства, на които се основава искът, без което съдебното писмо ще бъде недействително.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Не, законът не изисква представяне на писмени доказателства за въпросното вземане, но изисква клетвено изявление за фактическите обстоятелства, на които се основава вземането.

1.4 Отхвърляне на молбата

Процедурата за издаване на заповед за плащане започва чрез съдебно писмо, а не чрез искова молба. Следователно съдът не може да отхвърли иска, ако няма възражение от длъжника. Ако длъжникът възрази срещу вземането, кредиторът няма да може да си възстанови дължимата сума съгласно тази заповед за плащане и следователно ще трябва да започне исково производство. Следва да се отбележи, че когато длъжникът възрази срещу вземането по надлежния ред, заповедта за плащане не може да се използва отново срещу длъжника във връзка със същото вземане като съдържащото се в съдебното писмо, връчено на длъжника.

1.5 Обжалване

По тази процедура не са възможни обжалвания. Ако длъжникът възрази срещу вземането, кредиторът трябва да започне исково производство. Ако обаче длъжникът не подаде възражението си в тридесетдневен срок от деня на връчване на заповедта за плащане (съдебното писмо), тази заповед представлява изпълнителен титул. На този етап длъжникът може да възрази срещу изпълнителния титул в срок до двадесет дни от първото връчване на изпълнителния титул или на друг съдебен акт. Изпълнителният титул се отменя и се обявява за недействителен, ако съдът прецени, че:

i) длъжникът не е знаел за съответното съдебно писмо, понеже не е бил уведомен по надлежния ред;

ii) съдебното писмо не е съдържало изискваните по закон реквизити (посочени по-горе).

1.6 Възражение

Когато длъжникът получи съдебното писмо, той може да възрази срещу вземането на кредитора.

1.7 Последици от възражението

Когато длъжникът възрази срещу вземането по надлежния ред, кредиторът не може да продължи да търси вземането си по тази процедура. Следва да се отбележи, че когато длъжникът възрази срещу вземането по надлежния ред, предвидената в този член процедура не може да се използва отново срещу длъжника във връзка със същото вземане като съдържащото се в съдебното писмо, връчено на длъжника.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако не бъде направено възражение, кредиторът може да продължи процедурата за получаване на изпълнителен титул.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Съдебно писмо, подадено по тази процедура (което не е било оспорено), трябва да се регистрира. Заявителят на регистрацията на съдебното писмо с цел то да получи качеството на изпълнителен титул, трябва да представи на съдебния секретар заверен препис от съдебното писмо заедно с доказателство за връчване и препис от всеки получен отговор по съдебното писмо, ако има такъв.

При получаване на посочените в подточка 2 документи съдебният секретар трябва да разгледа представените документи и да потвърди дали длъжникът е подал бележка за отговор в определения срок и, ако прецени, че условията за регистрация на съдебното писмо като изпълнителен титул са налице, той пристъпва към регистрация на представените документи в регистър, известен като Регистър на съдебните писма, представляващи изпълнителни титули, който се води от съдебния секретар за целите на член 166A.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Не се допуска обжалване, но изпълнителен титул, получен съгласно разпоредбите на този член, може да бъде отменен и обявен за недействителен и непораждащ никакво правно действие, ако е подадено искане от длъжника чрез молба до съдилищата на магистратите (Малта) или до съдилищата на магистратите (Гозо), в зависимост от случая, в срок от 20 дни от първото връчване на изпълнителния титул или на друг съдебен акт, издаден въз основа на този титул, и съдът е преценил, че:

a) длъжникът не е знаел за въпросното съдебно писмо, тъй като не е бил уведомен по надлежния ред; или

б) съдебното писмо не е съдържало всички задължителни реквизити.

Последна актуализация: 24/08/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Нидерландия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Нидерландия може да се прави разграничение между процедурата за европейска заповед за плащане и процедурите, свързани със събиране на дългове и други вземания. За информация относно последните моля, разгледайте „Искове с малък материален интерес“.

Процедурата за европейска заповед за плащане (Регламент (ЕО) № 1896/2006, който влезе в сила на 12 декември 2008 г.), наричана по-нататък „EЗП“, позволява събирането на безспорни, трансгранични вземания по граждански и търговски дела чрез официална процедура, основана на стандартни формуляри (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.overheid.nl/).

„Трансграничен случай“ е спор, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд. Процедурата за европейска заповед за плащане е създадена за събиране на парични вземания за конкретна сума, които са били дължими към момента на подаване на молбата за европейска заповед за плащане.

Регламентът се прилага между всички държави от ЕС, с изключение на Дания. Нидерландия прие Закон за прилагане на Регламента за ЕЗП (Uitvoeringswet — EBB-Vo) от 29 май 2009 г. за прилагане на процедурата за европейска заповед за плащане в Нидерландия.

В Нидерландия няма единна процедура за събиране на безспорни трансгранични парични вземания. Заповедта за плащане е премахната в края на 1991 г. с въвеждането на процедурата пред кантоналния съд. В такива случаи производствата с връчване на призовка се образуват, за да може дадена страна да упражни правата си срещу неизряден длъжник. Вж. също „Искове с малък материален интерес“ и „Как следва да се процедира“?

Процедурата за европейска заповед за плащане е въведена за вземания, надхвърлящи 2 000 EUR.

В хода на процедурата молбата за европейска заповед за плащане се изготвя в писмена форма, като се използват стандартни формуляри. Тези формуляри са достъпни на всички официални езици на страницата Динамични формуляри на Европейския портал за електронно правосъдие (https://e-justice.europa.eu).

В Нидерландия за компетентен да разглежда молбите в рамките на процедурата за европейска заповед за плащане (Rechtbank) е определен окръжният съд (Rechtbank) на Хага. За целите на тази процедура Нидерландия е избрала да приема само формуляри, попълнени на нидерландски език. Съдът, разглеждащ молбата за европейската заповед за плащане, начислява съдебна такса. За допълнителна информация относно приложимите такси моля, разгледайте Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/.

Молба за издаване на EЗП

Молба за издаване на европейска заповед за плащане се подава до окръжния съд на Хага, като се използва формуляр А (https://e-justice.europa.eu).

Ако формуляр A не е пълен, съдът ще използва формуляр Б, за да предостави на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата в рамките на определен срок.

Ако молбата отговаря само на някои от поставените условия, съдът ще използва формуляр В, за да предложи изменения в първоначалната молба на ищеца. Ищецът трябва да отговори на това предложение в рамките на определения от съда срок. Ако ищецът приеме предложението, съдът ще издаде европейска заповед за плащане за частта от молбата, която е приета. Ако ищецът пожелае, той може да се опита да събере останалата част от вземането съгласно националното право. Ако ищецът не изпрати своя отговор в определения от съда срок или отхвърли предложените изменения на първоначалната му молба, съдът ще отхвърли изцяло първоначалната молба. При условие че молбата отговаря на всички изисквания, съдът обикновено издава европейска заповед за плащане в 30-дневен срок (като използва формуляр Д).

Възражение срещу EЗП

Съдът ще уведоми ответника за европейската заповед за плащане, като я изпрати с препоръчана поща с обратна разписка или чрез уведомление от съдебен изпълнител. Ответникът ще бъде уведомен, че има следните възможности:

  • да плати на ищеца сумата, посочената в заповедта за плащане, или
  • в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответника или от уведомяването му за нея той може да подаде възражение, като използва формуляр Е.

Ако се подава възражение, процедурата за европейска заповед за плащане се прекратява. След това процедурата продължава в съответствие с нормите на националното процесуално право (вж. също раздел 1.7). Ако ответникът не подаде възражение в определения срок, съдът по произход ще обяви европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение (като използва формуляр Ж) и ще изпрати на ищеца декларация за това.

Заповед за плащане, която е обявена за подлежаща на изпълнение в държавата членка по произход, ще бъде призната във всяка държава членка и може да се приведе в изпълнение във всяка държава членка, без да е необходима декларация за изпълняемост.

1.1 Приложно поле на производството

Европейска заповед за плащане може да бъде получена за парични вземания по граждански или търговски дела, които са били дължими и са с характер на „трансгранични вземания“ (вж. също раздел 1.1.1). Дадено трансгранично вземане в възможно, ако взискателят и длъжникът имат местоживеене в различни държави — членки на ЕС.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Материалният обхват на европейската заповед за плащане е ограничен до граждански и търговски дела. От обхвата на европейската заповед за плащане сe изключват следните:

  • въпроси, свързани с приходи;
  • митнически въпроси;
  • административни въпроси;
  • въпроси, засягащи отговорността на държавата;
  • въпроси, свързани с правото в областта на несъстоятелността, правото в областта на съпружеската имуществена общност, наследственото право и социалната сигурност; и
  • въпроси, свързани с извъндоговорни задължения (по-специално въз основа на незаконосъобразни действия), освен ако те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съвместна собственост на имущество.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

За процедурата за европейска заповед за плащане или за вътрешните процедури за събиране на дългове няма горна граница.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата за европейска заповед за плащане е факултативна.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Ако решението трябва да бъде изпълнено в държава извън ЕС, въпросът дали процедурата за заповед за плащане може да бъде изпълнена, и ако може, дали европейската заповед за плащане може да бъде приведена в изпълнение, ще зависи от международното частно право на тази държава. В много от случаите ще се изисква заповед за изпълнение (екзекватура).

1.2 Компетентен съд

В Нидерландия за компетентен да разглежда молбите в рамките на процедурата за европейска заповед за плащане е определен окръжният съд на Хага. За целите на тази процедура Нидерландия е избрала да приема само формуляри, попълнени на нидерландски език. При подаване на молба за европейска заповед за плащане ищецът ще трябва да плати съдебни такси. За приложимите такси моля, разгледайте Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/.

1.3 Изисквания за форма

Европейската заповед за плащане трябва да бъде издадена възможно най-бързо и във всеки случай в 30-дневен срок от подаването на молбата.

Молба за европейска заповед за плащане се подава, като се използва формуляр A (https://e-justice.europa.eu). Нидерландия е избрала да приема само формуляри, попълнени на нидерландски език.

Молбата може да бъде подадена на хартиен носител или като се използва друго одобрено от съда средство за съобщаване.

Въз основа на член 7, параграф 2 от Регламента за EЗП, молбата трябва да съдържа:

а) данни за страните и съда, до който е отправена молбата;

б) стойността на вземането;

в) ако се иска лихва върху вземането: лихвения процент и срока, за който се иска лихва;

г) причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, използвани като основание за вземането;

д) описание на доказателствата;

е) основания за компетентността, и

ж) трансграничния характер на случая.

В процедурата за европейска заповед за плащане ищецът трябва да декларира, че е попълнил формуляр А честно и добросъвестно. Европейската заповед за плащане се издава единствено на основание информацията, предоставена от ищеца, и не се проверява от съда.

Ответникът се уведомява за европейската заповед за плащане с препоръчано писмо с обратна разписка или с уведомление от съдебен изпълнител. Действието по връщане на обратната разписка на деловодството на съда предоставя на съда възможност да определи дали европейската заповед за плащане може да бъде обявена за временно изпълняема. Ако заповедта се връчва чрез изпращане на уведомление от съдебен изпълнител, съдът ще ангажира за тази цел съдебен изпълнител.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Да, използването на формуляри за процедурата за европейска заповед за плащане е задължително. Те могат да бъдат изтеглени на адрес https://e-justice.europa.eu.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, за процедурата за европейска заповед за плащане не се изисква представителство от адвокат и страните не трябва да се явяват пред съда. При процедура по събиране на дългове на територията на Нидерландия представителството от адвокат зависи от естеството на процедурата и размера на вземането. Вж. също „Искове с малък материален интерес“ и „Завеждане на дело в съда“?

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Формуляр A към процедура за европейската заповед за плащане трябва да съдържа причината за вземането, заедно с описание на доказателствата, на които се основава вземането, но не се изисква по-подробно описание.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

По принцип в рамките на процедура за европейска заповед за плащане не е необходимо допълнително обосноваване на вземането. Наличните доказателства следва да бъдат описани във формуляр A.

1.4 Отхвърляне на молбата

Молбата ще бъде отхвърлена, ако не са изпълнени определените изисквания. Ако молбата за европейска заповед за плащане отговаря само на някои от поставените условия, ищецът ще има възможност да я допълни или поправи, или да приеме измененията, предложени от съда. Ако ищецът не изпрати своя отговор в определения от съда краен срок или откаже да приеме предложението на съда, молбата за европейска заповед за плащане ще бъде отхвърлена изцяло. Отхвърлянето на молбата не може да бъде обжалвано. Въпреки това ищецът все пак може да предяви вземането си, като подаде друга молба за европейска заповед за плащане или като използва друга процедура, предвидена в законодателството на дадена държава членка.

1.5 Обжалване

Не се допуска обжалване. Ответникът обаче има възможност да поиска преглед. За повече информация моля, вж. раздел 1.8. Когато става въпрос за процедура на територията на Нидерландия, по принцип е възможно обжалване.

1.6 Възражение

Ответникът може да подаде възражение в рамките на 30 дни от връчването на заповедта или от уведомяването му за нея. Той трябва да подаде това възражение, като използва формуляр Е, (https://e-justice.europa.eu) и е единственото, което се изисква, за да се оспори вземането. Допълнителна обосновка не се изисква.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът подаде своевременно възражение (в рамките на 30 дни), като използва формуляр E, процедурата за европейска заповед за плащане се прекратява. След това процедурата продължава в рамките на обичайно производство по същество, освен ако ищецът не се противопостави на прехвърлянето към обичайно гражданско производство в допълнение към молбата за европейска заповед за плащане. Ищецът може да направи това също на по-късен етап, но това трябва да стане преди издаването на заповедта за плащане (член 7, параграф 4 от Регламента за EЗП).

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако ответникът не подаде възражение в 30-дневен срок, съдът ще използва формуляр Ж, за да обяви по собствено усмотрение европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение и ще изпрати на ищеца подлежащата на изпълнение заповед. Европейската заповед за плащане, която е обявена за подлежаща на изпълнение, ще бъде изпълняема във всяка държава членка, без да е необходима декларация за изпълняемост. В член 9 от Закона за прилагане на Регламента за ЕЗП се предлага на ответника да се предостави възможност да подаде молба за преглед (вж. също раздел 1.8.2).

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Привеждането в изпълнение на европейска заповед за плащане се урежда от националното право на държавата членка по изпълнение, освен ако в регламента за EЗП не е определено друго. Копие от европейската заповед за плащане, обявена за подлежаща на изпълнение от съда по произход, трябва да бъде предоставено на съда или на органа по изпълнението. Този документ трябва да отговаря на условията, необходими за установяване на неговата достоверност. Също така е необходимо да се предостави превод на европейската заповед за плащане на нидерландски език.

По време на изпълнителната фаза изпълнението може да бъде отказано въз основа на молба, подадена от ответника. Такъв отказ е възможен, ако европейската заповед за плащане е несъвместима с по-ранно решение или със заповед, предадена по-рано в някоя държава членка или в трета държава. Това по-ранно решение (или заповед) трябва да включва същата причина за завеждане на делото, като трябва да отговаря на необходимите условия в държавата членка по изпълнение, и не трябва да бъде възможно несъвместимостта да се използва като възражение в съдебно производство в държавата членка по произход.

Изпълнението ще бъде отказано, ако ответникът вече е платил сумата, присъдена в европейската заповед за плащане. Европейската заповед за плащане при никакви обстоятелства не може да бъде преразгледана по същество от съда.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Европейската заповед за плащане е окончателна, освен ако ответникът не подаде молба за преглед.

Тази възможност е предвидена в член 9 от Закона за прилагането на Регламента за EЗП. Това означава, че при определени обстоятелства ответникът може да подаде до съда по произход молба за преразглеждане на европейската заповед за плащане дори след изтичането на 30-дневния срок за подаване на възражение. Тази молба трябва да бъде подадена в 4-седмичен срок от уведомяването на ответника за заповедта за плащане, от изключителните обстоятелства, възпрепятстващи прекратяването на възражението, или от уведомяването на ответника, че европейската заповед за плащане очевидно е била издадена погрешно.

Последна актуализация: 17/11/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Австрия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

Австрийският Граждански процесуален кодекс предвижда изпитана и проверена процедура за заповед за плащане (Mahnverfahren), приложима при парични вземания. Повечето искове за плащане в Австрия се обработват онлайн в рамките на опростена, ускорена процедура за заповед за плащане.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата за заповед за плащане е ограничена само до парични вземания, различни от онези, които трябва да се разглеждат в рамките на специален вид безспорно (охранително) производство (Ausserstreitverfahren). Процедурата за заповед за плащане е несъвместима с принципа в основата на безспорното (охранително) производство, който изисква съдът да изясни всички факти от значение за решението си служебно, т.е. без подаване на заявление от някоя от страните. Тъй като по дела, свързани с правото в областта на социалното осигуряване, и искове въз основа на чекове или менителници също се прилагат специални процесуални изисквания, те не могат да бъдат изпълнени по реда на процедурата за заповед за плащане.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Процедурата за издаване на заповед за плащане е ограничена до вземания в размер до 75 000 EUR от 1 юли 2009 г. Искове за суми, надхвърлящи това ограничение, трябва да бъдат предявени в рамките на „редовното“ гражданско производство под формата на подготвителни становища.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата за заповед за плащане е задължителна в Австрия за искове до посочената по-горе граница.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Австрийската процедура за заповед за плащане не може да се използва, ако местоживеенето или обичайното местопребиваване, или седалището на ответника е в чужбина. Такива спорове трябва да се решават в рамките на гражданското производство по общия ред. В зависимост от искането компетентният съд ще поиска от ответника да представи защитата си в рамките на четири седмици или ще определи дата за провеждане на заседание.

Друга възможност за изпълнение на исковете за плащане срещу ответници, пребиваващи в друга държава членка, е да се прибегне до процедурата за Европейска заповед за плащане.

1.2 Компетентен съд

Искове за плащане с цена до 15 000 EUR (от 1 януари 2013 г.) се подават в районния съд (Bezirksgericht). Искове с цена над 15 000 EUR се подават в първоинстанционен съд, освен ако не попадат в обхвата на специалната компетентност на районните съдилища.

Компетентността в рамките на австрийската процедура за заповед за плащане се ръководи от общите правила, т.е. няма специални правила за компетентност. Вж. информационния лист „Компетентност на съдилищата“ за информация относно австрийските правила за компетентност. Информация за това кой съд е компетентен за определени видове граждански дела може да бъде намерена на уебсайта на Федералното министерство на правосъдието на Австрия в рубриката „Връзката отваря нов прозорецЕлектронно правителство“ („Gerichtssuche“) (“Търсене на съд”).

Виенският Районен съд по търговски дела (Bezirksgericht für Handelssachen) има изключителна компетентност в Австрия за производствата по процедурата за Европейска заповед за плащане.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Исковете за плащане трябва да бъдат подадени, като се използва стандартен формуляр. В Австрия се използват различни формуляри за процедурата за заповед за плащане, в зависимост от това дали искът за плащане се изпълнява по реда на обичайната процедура за заповед за плащане, чрез процедура за заповед за плащане чрез трудов съд или в рамките на процедурата за Европейска заповед за плащане. Формулярите са на разположение за изтегляне от уебсайта на Федералното министерство на правосъдието в рубриката „Връзката отваря нов прозорецBürgerservice“ или може да бъдат попълнени онлайн.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Ищци, които подават заявление за заповед за плащане с цена на иска над 5 000 EUR, трябва да имат процесуално представителство. Това не се отнася за делата, които по закон са подсъдни на районните съдилища (т.е. на съд с родова компетентност), независимо от цената на иска. В такива случаи процесуалното представителство е „относително“ изискване, т.е. страни може да действат от свое име, но ако желаят да бъдат представлявани, те трябва да бъдат представлявани от адвокат.

В рамките на процедурата за Европейска заповед за плащане няма изискване за процесуално представителство.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Изискванията, определящи съдържанието на заявлението за издаване на заповед за плащане, не се различават съществено от изискванията относно исковете, подавани в рамките на производството по общия ред. Все пак в заявлението за издаване на заповед за плащане ищците трябва да изложат правните основания, на които почива искът. Обстоятелствата, посочени в подкрепа на иска, трябва да бъдат описани достатъчно подробно, за да се установи вземането и да се изведе конкретно искане (т.е. заявлението трябва да бъде „убедително“).

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Процедурата за заповед за плащане в Австрия е производство, при което не е налице задължение за представяне на доказателства. Затова не е необходимо да се представят документи в подкрепа на иска, за да бъде поискана заповед за плащане. Въпреки това на ищци, които получават или които се опитват да получат заповед за плащане чрез измама, чрез представяне на невярна или непълна информация в своето заявление, ще бъдат наложени глоби по силата на австрийския Граждански процесуален кодекс.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът прави само обобщена оценка на заявлението. Той не проверява точността на съдържанието; той просто оценява правните основания на иска (т.е. дали искът е „убедителен“). Ако заявлението за издаване на заповед за плащане отговаря на изискванията по отношение на форма и съдържание (т.е. съдържа конкретно искане, посочва фактите, от които може да бъде изведено искането, цитира доказателства и информация относно компетентността и дава възможност да се установи вземането), съдът ще издаде заповед за плащане. В австрийския Граждански процесуален кодекс не се съдържат разпоредби относно отхвърляне на заявления за издаване на заповед за плащане на формални основания. Ако съдът прецени, че изискванията за издаване на заповед за плащане не са изпълнени, той незабавно образува производство по общия ред, без да отхвърля заявлението. Въпреки това в случай на определени формални пропуски съдът може първо да започне процедура за коригиране на нередовности, като нареди на ищеца да ги отстрани.

1.5 Обжалване

Тъй като австрийският Граждански процесуален кодекс не предвижда възможност за отхвърляне на заявленията за издаване на заповед за плащане и автоматично ги препраща към производството по общия ред, не е необходимо право на обжалване.

1.6 Възражение

Крайният срок за подаване на възражение срещу заповед за плащане е четири седмици, считано от датата на връчване на писмено копие от заповедта за плащане на ответника. Съдът не може да удължава или съкращава този срок.

Възражения срещу заповед за плащане, издадена от първоинстанционен съд (в случаите, когато цената на иска е между 15 000 EUR и 75 000 EUR), трябва да бъдат под формата на защита. Това означава, че възражението трябва да съдържа конкретно искане и описание на фактите и обстоятелствата в подкрепа на възражението, заедно с доказателства в подкрепа на твърденията на ответника. За целите на подаване на възражения пред съда процесуалното представителство е задължително.

Процесуално представителство не е задължително за целите на подаване на възражение в рамките на производство пред районен съд (т.е. при цена на иска до 15 000 EUR или, ако съдът e родово компетентен, до 75 000 EUR). За писмени възражения, в такива производства е достатъчно ответникът да изпрати подписано писмо до съда, който е издал заповедта за плащане, в което да посочва, че той/тя възнамерява да подаде възражение срещу заповедта за плащане. Както и в производството пред първоинстанционен съд, няма изискване към ответника да приложи доказателства за възражението си. Ответникът може да впише възражение и устно в съда, който е издал заповедта за плащане, или в районния съд в района по местопребиваване на ответника.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът подаде възражение в срок, заповедта за плащане се обезсилва и съдът автоматично пренасочва жалбата към производството по общия ред и разглежда твърденията в иска, както и възраженията срещу тях.

1.8 Последици от липсата на възражение

Процедурата за заповед за плащане в Австрия е производство с един етап. Ако ответникът не оспори заповедта за плащане или не направи това в срок, тя автоматично става изпълнима, без да е необходимо друго заявление от ищеца. Следователно в закона не са предвидени разпоредби за решение от втори съд.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Съдът потвърждава по собствена инициатива, че заповедта за плащане е изпълнима. Ищецът може да използва заверен препис от заповедта за плащане за започване на изпълнително производство срещу ответника.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповеди за плащане, издадени по реда на австрийската процедура за заповед за плащане, могат да бъдат оспорвани само чрез подаване на възражение. Ответникът няма друго право на обжалване. Определението относно разноските, съдържащо се в заповедта за плащане, може да бъде обжалвано от ищеца и ответника в рамките на 14 дни от връчването в рамките на процедура по обжалване на разноските (Kostenrekurs). Ответникът може по всяко време да претендира за сериозни нередности при връчването на заповедта, като подаде искане за анулиране на потвърждението за изпълняемост. Ответници, които са били възпрепятствани от непреодолими и непредвидими събития да подадат възражение в срок, може да подадат искане за възстановяване на предишното положение в рамките на 14 дни от отстраняването на пречката, която им е попречила да спазят срока за възразяване.

Последна актуализация: 05/06/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Полша

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Съдът издава заповед за плащане, ако ищецът предявява парично или друг вид акцесорно вземане.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Заповед за плащане може да бъде издадена независимо от размера на вземането.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата е факултативна. Съдът издава заповед за плащане по писмено искане от страна на ищеца, повдигнато в исковата молба.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Процедура за заповед за плащане не може да бъде започната, ако заповедта не може да бъде връчена на ответника в Полша.

1.2 Компетентен съд

Процедурата за заповед за плащане е от компетентността на районните (rejonowy) и окръжните (okręgowy) съдилища.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Няма стандартен формуляр.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

В процедурата за заповед за плащане не е задължително представителството от адвокат (przymus adwokacki).

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

В исковата молба следва да се посочва точно вземането и да са изложени фактическите обстоятелства, които го обосновават.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Обстоятелствата, обосноваващи вземането, трябва да бъдат доказани чрез прилагане към исковата молба на следните документи:

а) официален документ;

б) сметка, приета от длъжника;

в) искане за плащане, адресирано до длъжника, и писмено изявление от длъжника, с което признава задължението;

г) искане за плащане, прието от длъжника, върнато от банката и неизплатено поради липсата на средства в банковата сметка.

Съдът също така издава заповед за плащане срещу длъжника въз основа на правилно попълнен запис на заповед, чек, гаранция или разписка за задължение, чиято достоверност и съдържание са извън всякакво съмнение.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът ще отхвърли исковата молба:

  1. ако съдебната процедура е недопустима;
  2. ако има висящо дело, което се отнася до същото вземане между същите страни или ако по него вече има окончателно решение;
  3. ако едната от страните няма правоспособност и дееспособност да бъде страна в правно производство или ако ищецът няма правоспособност и дееспособност да извършва процесуални действия и не е представляван от процесуален представител, или ако съставът на управляващия орган на организационното звено на ищеца е недостатъчен в степен, която възпрепятства действието му.

1.5 Обжалване

Вж. параграф 1.6.

1.6 Възражение

Писмено възражение се подава до съда, издал заповедта за плащане. Във възражението ответникът следва да посочи дали възразява срещу заповедта в нейната цялост, или срещу част от нея, и да представи правни основания, които трябва да бъдат подадени преди даване на ход на делото по съществото на спора, в противен случай ще загуби правото да подава възражение, както и да представя фактически обстоятелства и доказателства. Съдът няма да зачете ненавременно представени твърдения и доказателства, освен ако страната не докаже, че не носи вина за това, че не са подадени като част от възражението, или че допускането на закъснели твърдения и доказателства няма да забави разглеждането на делото, или че са приложими други изключителни обстоятелствата.

1.7 Последици от възражението

Ако възражението е подадено правилно, съдията насрочва датата на съдебното заседание и разпорежда връчването на възражението на ответника.

1.8 Последици от липсата на възражение

След като е издадена, заповедта за плащане представлява заповед за запор (tytuł zabezpieczenia) и може да бъде изпълнена, без да се обявява за подлежаща на изпълнение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

След като изтече срокът за подаване на възражение, заповедта за плащане става подлежаща на изпълнение без допълнителни формалности.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповед за плащане, издадена в рамките на процедура за заповед на плащане, не подлежи на обжалване.

Последна актуализация: 20/05/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Португалия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата за издаване на заповед за плащане се прилага за:

  • финансови задължения, произтичащи от договори, които не надвишават 15 000 EUR съгласно член 1 от Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон 269 от 1 септември 1998 г.;
  • Независимо от стойността, забавата за плащане по търговски сделки („сделка между дружества или между дружества и публични органи с цел доставка на стоки или предоставяне на услуги срещу възнаграждение“) съгласно член 10, параграф 1 от Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 62/2013 от 10 май 2013 г.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

За вземания, произтичащи от договори, има горна граница от 15 000 EUR.

За вземания, произтичащи от търговски сделки, няма горна граница.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Не е задължително.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да, правните разпоредби относно процедурата за издаване на заповед за плащане се прилагат за случаи, в които ответникът живее извън Португалия.

1.2 Компетентен съд

В Португалия искът за издаване на заповед за плащане може да бъде подаден до:

1.3 Изисквания за форма

1) в електронен формат, чрез попълване и изпращане на наличния формуляр в информационната система Връзката отваря нов прозорецCITIUS или чрез изпращане на електронния файл чрез CITIUS.

2) на хартиен носител, изпратен до деловодството.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Да, в Връзката отваря нов прозорецМинистерска изпълнителна заповед № 21/2020 от 28 януари 2020 г. е предвиден задължителен формуляр. Формулярът може да бъде изтеглен чрез кликване върху тази Връзката отваря нов прозорецвръзка.

Съдебните деловодства, компетентни да получат молбата за издаване на заповед плащане на хартиен носител, могат да предоставят стандартния формуляр на разположение на гражданите при поискване.

Електронният формуляр е на разположение на адвокатите и юристите по електронна поща чрез Връзката отваря нов прозорецпортала на CITIUS.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Представителството от адвокат не е задължително.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

В молбата за издаване на заповед за плащане трябва да посочите фактите, на които се основава вашият иск, в съответствие с член 10, параграф 2, буква г) от Процедурния правилник, приложен към Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Не е необходимо да се представят писмени доказателства за разглежданото вземане.

1.4 Отхвърляне на молбата

Молбата за издаване на заповед за плащане може да бъде отхвърлена, въз основа на предвиденото в член 11, параграф 1 от Процедурния правилник, приложен към Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.

1.5 Обжалване

Жалба срещу решението за отхвърляне на молба за издаване на заповед за плащане може да бъде подадена до съдията или, ако съдът разполага с повече от един съдия, до дежурния съдия, в съответствие с член 11, параграф 2 от Процедурния правилник, приложен към Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.

1.6 Възражение

Срокът за подаване на възражение срещу заповедта за плащане е 15 дни, въз основа на предвиденото в член 12, параграф 1 от Процедурния правилник, приложен към Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът оспори заповедта делото се връща по обичайния ред и се разглежда като специален или обикновен установителен иск съответно съгласно член 3 от Процедурния правилник, приложен към Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г. и член 10, параграфи 2 и 4 от Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 62/2013 от 10 май 2013 г.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако, след като е бил надлежно уведомен, ответникът не подаде възражение, съдебното деловодство прилага към молбата за издаване на заповед за плащане следните думи: „Този документ има изпълнително действие“ (Este documento tem força executiva), както е предвидено в член 14, параграф 1 от Процедурния правилник, приложен къмВръзката отваря нов прозорец Декрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

След като бъде приложена клаузата за изпълнение, длъжностното лице по вписванията предоставя заповедта на ищеца, за предпочитане по електронен път (член 14, параграф 5 от Процедурния правилник, приложен към Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.).

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Жалба срещу отказ за изпълнение може да бъде подадена пред съда, в съответствие с член 14, параграф 4 от Процедурния правилник, приложен към Връзката отваря нов прозорецДекрет-закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.

Приложимо законодателство


Бележка:

Звената за контакт към Европейската съдебна мрежа по гражданско-правни въпроси, съдилищата и други образувания и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен документ, която може да бъде предмет на промени в тълкуването, породени от съдебната практика. Въпреки че информационните документи се актуализират редовно, все още е необходимо да се прочете действащото законодателство.

Последна актуализация: 08/02/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Румъния

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Процедурата за заповед за плащане е предвидена в членове 1014—1025 от новия Граждански процесуален кодекс, който влезе в сила на 15 февруари 2013 г.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата за заповед за плащане се прилага по отношение на безспорни, ликвидни и изискуеми вземания, отговарящи на задължения за плащане на определени парични суми съгласно граждански договор, включително договори, сключени между специалист и възлагащ орган, установени в документ или по силата на устав, разпоредба или друг документ, признат от страните с подпис или чрез друго, допустимо от закона средство. Приложното поле на този раздел не включва вземания, предявени от група взискатели в рамките на производство по несъстоятелност.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата за заповед за плащане е факултативна и заинтересованата страна може да подаде искане до съда съгласно общите разпоредби.

Процедурата за заповед за плащане е специална процедура, която е много по-опростена от процедурата, предвидена от общоприложимото право и която дава на взискателя възможност да получи изпълнително основание съгласно условия, различаващи се от тези, определени в Гражданския процесуален кодекс.

Също така, когато възражението на длъжника срещу иск за заповед за плащане е обосновано, съдът може да отхвърли иска на взискателя в окончателно решение.

Взискателят може да предяви съдебен иск съгласно общоприложимото право, ако: съдът отхвърли иска за заповед за плащане; ако съдът издаде заповед за плащане за част от вземанията и в този случай, с цел длъжника да се задължи да плати оставащото задължение, може да бъде предявен съдебен иск съгласно общоприложимото право; заповедта за плащане е отменена.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да. В новия Граждански процесуален кодекс не се прави разграничение по отношение на местопребиваването на ответника и процедурата за заповед за плащане се прилага независимо от това дали ответника живее в друга държава членка или в трета държава.

1.2 Компетентен съд

Искът за заповед за плащане може да бъде предявен в съда, който е компетентен да се произнася по съществото на делото на първа инстанция. Когато става въпрос за заповед за плащане, съдията проверява компетентността на съда по собствена инициатива.

Дали тази процедура се урежда от общите правила относно компетентността на съдилищата (в този случай следва да бъде включена връзка към този информационен лист) или е подчинена на различни принципи?

Компетентността за уреждане на искове за заповед за плащане се определя в съответствие с общите правила по въпроси, свързани с компетентността на съдилищата.

Вземания с облагаема парична стойност до 200 000 RON попадат в компетентността на съдилищата от първа инстанция. Вземания с облагаема парична стойност от най-малко 200 000 RON попадат в компетентността на трибуналите.

Правилото за компетентността в рамките на специалната процедура за заповеди за плащане се допълва от общите правила за компетентност според стойността.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не съществува типов/стандартен формуляр, макар че взискателят — ищец трябва да спазва минимални формални изисквания при предявяване на своя иск, който трябва да включва определени данни, а именно: името и местоживеенето на взискателя или когато е приложимо, неговото наименование и седалище; името и местоживеенето на длъжникът като физическо лице, а когато длъжникът е юридическо лице, неговото наименование и седалище и, когато е приложимо, номерът на удостоверението за регистрация от търговския регистър или от регистъра на юридическите лица, фискалният код и банковата сметка; дължимите суми; фактите и правните основания за задълженията за плащане, техния референтен период, падежът на плащането и всеки друг елемент, който е необходим за установяване на вземането.

В същото време, към иска ще бъде приложен договора или всеки друг документ, показващ дължимите суми и доказателството за връчване на заповедта за плащане на длъжника. По отношение на връчването на заповедта, взискателят трябва да връчи заповедта на длъжника с помощта на съдебен изпълнител или чрез препоръчано писмо, с обявено съдържание и обратна разписка, съгласно което длъжникът е задължен да плати дължимата сума в 15-дневен срок от получаването на това уведомление. Тази заповед прекратява давностния срок.

Искът и приложените към него документи се подават в няколко екземпляра — за всяка от страните и един за съда.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, не се изисква представителството от адвокат, но се препоръчва.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Минималното съдържание на предявения иск е предвидено по закон. Взискателят — ищец трябва да посочи: претендираната сума; фактите и правните основания на задължението за плащане и техния референтен период; падежа на плащането и всички други елементи, необходими с цел установяване на вземането.

Ако страните не определят размера на лихвения процент по просрочено плащане се прилага референтният лихвен процент, определен от Националната банка на Румъния. Референтният лихвен процент, който е в сила на първия календарен ден на полугодието, се прилага през цялото полугодие. Искът генерира следните видове лихви:

  • за договори, сключени между специалисти, от датата, на която вземането става изискуемо;
  • за договори, сключени между специалисти и възлагащ орган, без да е необходимо длъжникът да бъде уведомен, че плащането е просрочено: ако падежът е определен в договора, от денят следващ падежа; ако падежът не е определен в договора: 30 дни след като длъжникът е получил фактура или ако това е под въпрос, 30 дни след приемането на стоки или предоставянето на услуги или, ако заповедта за плащане е връчена преди получаването на стоки/услуги, след изтичането на 30-дневен срок след получаването на стоките/предоставянето на услугите; ако в законът или договорът е предвидена процедура за приемане или контрол, която позволява удостоверяване на съответствието на съответните стоки или услуги и длъжникът е получил фактурата или заповедта за плащане на контролната дата или преди тази дата, след изтичането на 30-дневния срок от тази дата;
  • в други случаи, от датата, на която плащането на длъжника е било или е законно обявено за просрочено съгласно закона.

Взискателят може да поиска допълнително обезщетение за всички разноски, направени за събиране на сумите в резултат на ненавременното изпълнение на задълженията от страна на длъжника.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Да, към искането се прилага договорът или всеки друг документ служещ като доказателство за дължимите суми (фактура, касова бележка, собственоръчно написана бележка и т.н.). Към искът трябва да бъде приложено доказателството за връчване на заповедта на длъжника, като липсата му ще направи искането недопустимо.

За уреждане на вземането, съдът изпраща призовки на страните в съответствие с разпоредбите относно неотложни въпроси, с цел да обясни и разясни, както и да настоява за удовлетворяване на дължимото плащане на длъжника или постигане на споразумение между страните относно начините на плащане. Призовката се връчва на засегнатата страна десет дни преди датата на съдебното заседание. Искането на взискателя и представените към него документи трябва да бъдат приложени към призовката за длъжника в копие, служещо като доказателство за искането. В призовката се посочва, че длъжникът е длъжен да подаде възражение най-малко три дни преди датата на съдебното заседание, като се уточнява, че ако не бъде подадено възражение, съдът може, предвид обстоятелствата по делото, да реши, че това е признаване на вземанията на взискателя. Ищецът няма да бъде уведомен за възражението, но ще се запознае със съдържанието му от преписката по делото.

Ако взискателят обяви, че е получил дължимото плащане, съдът признава това обстоятелство в окончателно решение, като обявява делото за приключено. Когато взискателят и длъжникът са постигнали споразумение относно плащането, съда признава този факт и постановява решение в рамките на съкратена процедура. Решението, постановено в рамките на съкратена процедура е окончателно и се счита за изпълнително основание.

Когато съдът, след като е проверил искането срещу подадените документи и декларациите на страните, е установил, че вземанията на взискателя са обосновани, той ще издаде заповед за плащане, в която ще посочи сумата и крайния срок за плащане. Ако след като е преразгледал доказателствата по делото, съдът е установил, че само част от вземанията на взискателя са обосновани, той ще издаде заповед за плащане само за тази част, като също ще определи краен срок за плащането. В този случай взискателят може да предяви съдебен иск съгласно общоприложимото право, за да задължи длъжника да плати останалата част от вземането. Крайният срок за плащането ще бъде най-малко десет дни и няма да е по-дълъг от 30 дни от датата на връчване на заповедта. Съдията няма да определя друг краен срок за плащането, освен ако страните не са се договорили за това. Заповедта ще бъде предадена на присъстващите страни или ще бъде връчена на всяка от страните при първа възможност, при спазване на закона.

Когато длъжникът не оспорва вземането, като подава възражения, заповедта за плащане ще бъде издаден в срок не по-дълъг от 45 дни от датата, на която е предявен иска. Този срок не включва срока, необходим за връчването на процесуалните документи и забавата, причинена от взискателя, включително в резултат на изменение или допълване на иска.

1.4 Отхвърляне на молбата

Ако длъжникът оспори иска, съда преценява дали иска е обоснован въз основа на документите по делото и въз основа на обясненията и разясненията, предоставени от страните. Ако защитата на ответника е обоснована, съдът ще отхвърли иска на длъжника в съдебно решение. Ако аргументите на защитата, представени от длъжника по съществото на делото, изискват разглеждане на други доказателства, различни от наличните такива и въпросните доказателства биха били законово допустими съгласно стандартната процедура, съдът ще отхвърли иска на взискателя за заповед за плащане в съдебно решение. Впоследствие, взискателят може да предяви съдебен иск съгласно общоприложимото право.

1.5 Обжалване

Длъжникът може да предяви иск за отмяна на заповедта за плащане в 10-дневен срок от датата на предаване или връчване на заповедта. В рамките на същия срок, взискателят може да предяви иск за отмяна срещу решението, отхвърлящо заповедта и срещу частична заповед за плащане. Исканията в иска за отмяна могат да бъдат несъответстващи с изискванията за издаване на заповед за плащане и, когато е приложимо, причините, свързани с погасяването на задължението след издаването на заповедта за плащане. Искът за отмяна трябва да бъде уреден от съда, който е издал заповедта за плащане, заседаващ в състав от двама съдии. Искът за отмяна не спира изпълнението. Спиране обаче може да бъде разпоредено по искане на длъжникът, но само срещу парична гаранция, чийто размер ще се определи от съда. Ако компетентният съд допусне иска за отмяна изцяло или частично, той ще отмени заповедта изцяло или частично, според случая, като постанови окончателно решение.

Когато взискателят е предявил иск за отмяна и компетентният съд е допуснал това действие, той ще постанови окончателно решение, съгласно което ще бъде издадена заповед за плащане.

Решението отхвърлящо иска за отмяна е окончателно.

1.6 Възражение

-

1.7 Последици от възражението

-

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Заповедта за плащане подлежи на изпълнение, дори и когато е оспорвана с иск за отмяна и придобива временно силата на присъдено нещо, до уреждането на иска за отмяна. Искът за отмяна не спира изпълнението. Спиране обаче може да бъде разпоредено по искане на длъжника само срещу парична гаранция, чийто размер ще се определи от съда. Заповедта за плащане става окончателна, ако не е подаден иск за отмяна от длъжника или той е бил отхвърлен. Ако компетентният съд допусне иск за отмяна, подаден от взискателя, той ще постанови окончателно съдебно решение, съгласно което ще бъде издадена заповед за плащане.

Заинтересованата страна може да оспори принудителното изпълнение на заповедта за плащане съгласно общоприложимото право. Възражението може да се позовава само на нередности, във връзка с изпълнителното производство и причините, които са в основата на погасяване на задължението, възникващо след като заповедта за плащане стане окончателна.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Моля, вж. отговора на въпрос 1.8.1.

Последна актуализация: 29/03/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Словения

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Словения признава следните две процедури за заповеди за плащане:

– процедура за заповеди за плащане, уредена в членове 431 – 441 от Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku, ZPP).

– процедура по принудително изпълнение на основание на автентичен документ (фактура, менителница или „протест на чек“, придружавани, където е подходящо, от обратни фактури, за да може да се докаже вземане, официален документ, извлечение от счетоводните книги, удостоверено от отговорното лице, заверен частен документ, писмено извлечение относно приходите от трудова заетост) пред Районния съд на Любляна (Okrajno sodišče v Ljubljani), когато съдът, по предложение на кредитор, издаде изпълнителна заповед чрез автоматизирана процедура и на основание на автентичен документ в срок от 3—4 дни, чрез която:

a) длъжникът се задължава да плати сумата, изисквана от кредитора (заповед за плащане или осъдителната част на изпълнителната заповед);

б) се разрешава принудително изпълнение спрямо имуществото на длъжник, посочено в иска на кредитор, при условие че длъжникът не подаде възражение срещу решението (разрешение за изпълнение) в срок от 8 дни;

в) длъжникът се задължава да плати разходите по производството (вж. алинеи 23, 40в и 41 от Закона за принудително изпълнение и обезпечаване на вземанията (Zakon o izvršbi in zavarovanju, ZIZ)).

1.1 Приложно поле на производството

Производството по заповед за плащане е специално ускорено производство за принудително събиране на изискуеми парични вземания, в случаите когато искът е подкрепен с документ, който съгласно закона притежава по-голяма доказателствена стойност (автентичен документ). Заповед за плащане се издава както за вътрешни, така и за трансгранични дела.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Иск, който представлява основание за заповед за плащане, може да включва само парично задължение (парично вземане). Само искове, които представлява договорни и недоговорни задължения и са формално определени, могат да бъдат обект на иск. Единственото изключение е предизвестието за освобождаване на търговски помещения и последващото разчистване на наличности, при които се прилагат правила съгласно специална процедура за издаване на заповед за плащане. Това изключение е уредено в член 29 от Закона за търговски сгради и помещения (Zakon o poslovnih stavbah in poslovnih prostorih), съгласно който въз основа на отправено от наемодателя предизвестие за прекратяване на договора и искане за освобождаване на търговска сграда или търговски помещения, съдът издава заповед за освобождаване на търговската сграда или търговските помещения, ако от предизвестието за прекратяване или от искането, както и от договора за наем, или от доказателствата, посочени в предходния член, следва, че наемодателят има право да прекрати договора или да поиска освобождаването на търговската сграда или търговските помещения.

Само вземания по договори, основани на автентичен документ, може да бъдат предмет на процедури по заповеди за плащане.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Няма таван за стойността на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален закон съдът се произнася служебно относно издаването на заповед за плащане дори когато ищецът не е отправил такава молба, но са налице условията за издаването на заповед за плащане, т.е. ищецът е предявил иск по общия ред и не е поискал издаване на заповед за плащане. Следователно, ако са налице предвидените в закона изисквания, съдът е длъжен да издаде заповед за плащане (тя се издава от младши съдебен служител), независимо дали ищецът е подал молба за това.

Кредиторът може да избере дали да подаде иск за задължително плащане и да предложи издаването на заповед за плащане съгласно член 431 от ГПЗ, или да подаде електронна молба за принудително изпълнение по член 41 от ЗПИОВ, на основание на която централния съд издава заповед за плащане чрез автоматизирана процедура.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да.

1.2 Компетентен съд

В Словения подсъдността на молбите за издаване на заповед за плащане се определя по същия начин, както и за останалите искове. Това означава, че с материална компетентност да издават заповеди за плащане разполагат както окръжните съдилища (okrožna sodišča), така и районните съдилища (okrajna sodišča). Материалната компетентност се определя съобразно стойността на иска (или в съответствие с характера на спора, например търговски спорове). Районните съдилища са компетентни да се произнасят по спорове във връзка с имуществени права, когато стойността на спорната вещ не надхвърля 20 000 EUR. Окръжните съдилища са компетентни да се произнасят по спорове във връзка с имуществени права, когато стойността на спорната вещ надхвърля 20 000 EUR. Само окръжните съдилища са компетентни да разглеждат и решават търговски спорове на първа инстанция. Търговски са споровете, при които една от страните по гражданско дело е юридическо лице (дружество, институция, кооперация). Търговски са и споровете, по които едната страна е държавата или самоуправляваща се общност, например община.

Териториалната компетентност определя кой съд, разполагащ с материална компетентност, е компетентен да се произнесе по конкретен спор. Съгласно общото правило за териториалната компетентност исковете срещу физически или юридически лица се предявяват пред съда, в чийто съдебен район е постоянното местопребиваване на физическото лице или седалището на юридическото лице. Ако искът е срещу чуждестранно физическо или юридическо лице, съдът с обща териториална компетентност е съдът, в чийто район е местопребиваването на физическото лице в Словения или където юридическото лице има клон. Освен това в словенското законодателство е предвидено правило за специална териториална компетентност, която се определя във връзка с предмета на спора и страните по него.

По отношение на процедура по принудително изпълнение на основание на автентичен документ, в рамките на която се издават и заповеди за плащане, Районният съд на Любляна има изключителна компетентност.

За повече информация по този въпрос вж. отговорите в раздел „Завеждане на дело“.

1.3 Изисквания за форма

Съгласно член 431 от ГПЗ, за издаване на заповед за плащане е необходимо да са налице две условия: искът да се отнася до парично вземане, което е изискуемо, и да е налице автентичен документ, от който произтича вземането. Исковата молба или заявлението за издаване на заповед за плащане трябва да съдържа всички елементи, които са задължителни за всяка искова молба: посочване на съда, имената и адресите на постоянно или временно пребиваване на страните, имената на законовите представители или пълномощниците, конкретно искане, в което се излага основният предмет на спора и допълнителните претенции, фактите в подкрепа на искането на ищеца, доказателства в подкрепа на тези факти, стойността, обект на спора, и подпис на ищеца. Освен това към исковата молба се прилага автентичният документ (оригинал или заверено копие).

Условие за издаване на заповед за плащане, което е включено в изпълнителната заповед на база на автентичен документ (член 41 от ЗПИОВ) е, че молбата за принудително изпълнение, основана на автентичен документ, трябва да бъде подадена по електронен път, трябва да е платена съдебната такса и молбата за принудително изпълнение, основана на автентичен документ, трябва да съдържа следната информация:

  • имена на кредитора и длъжника, включително и техните идентификационни данни (напр. данъчен номер, ЕГН или дата на раждане);
  • автентичен документ;
  • задължение на длъжника;
  • средства и предмет на принудително изпълнение;
  • друга необходима информация, в зависимост от предмета на изпълнение, за да бъде осъществено изпълнението; и
  • искане съдът да нареди на длъжника за изплати претендираната сума, включително и направените разходи, в срок от осем дни, а в случаи, отнасящи до менителници и чекове, в срок от три дни след връчването на заповедта.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Съгласно член 431 от ГПЗ, в Словения няма изискване за подаване на заявление за издаване на заповед за плащане на стандартен формуляр; всъщност такъв формуляр не съществува. Заявлението трябва да съдържа предвидените в закона елементи, посочени по-горе в точка 1.3 (задължителни елементи на исковата молба).

В процеса на издаване на решение за изпълнение въз основа на достоверен документ (член 41 от ЗПИОВ), съдържащ заповед за плащане, молбата трябва да бъде подадена на стандартен формуляр (член 29, алинея 2 от ЗПИОВ, Правилника за формулярите, видовете принудително изпълнение и процеса при автоматизирано изпълнително производство) по електронен път (Връзката отваря нов прозорецhttps://evlozisce.sodisce.si/esodstvo/index.html) или в писмен вид.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Няма изискване страните в производства за издаване на заповед за плащане да бъдат представлявани от адвокат (нито това се изисква при производства по член 431 от ГПЗ и по член 41 от ЗПИОВ).

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Съгласно член 431 от ГПЗ, искът за задължително плащане трябва да съдържа информация за основанието и размера на задължението, както и доказателства, позволяващи да се установи истинността на твърденията. Също така се посочват сумата, валутата и датата, на която паричното задължение е станало изискуемо. В случай че е поискана лихва, тя трябва да е точно определена (лихвен процент и период, за който се търси лихвата). Датата на падежа на задължението следва да личи ясно от автентичния документ.

При изпълнение на основание на автентичен документ, не е необходимо искът да бъде подкрепен с други доказателства; достатъчно е посочването на автентичен документ (член 41 от ЗПИОВ).

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Да. Към заявлението за издаване на заповед за плащане трябва да се приложи оригиналът или заверено копие на автентичния документ. Няма изискване да се приложи оригиналът или заверено копие на автентичния документ, когато се иска издаване на заповед за плащане в търговски спор. Достатъчно е да се представи копие на този документ, заверено от упълномощен орган на юридическо лице.

Автентичен документ е документ, който няма качеството на изпълнително основание, но въз основа на който може да се приеме, че е много вероятно задължението да съществува. Даден документ е автентичен, ако е определен като такъв от Гражданския процесуален закон или друг закон. Съгласно Гражданския процесуален закон автентични документи са: публичните документи, частните документи, на които подписът на длъжника е удостоверен от орган със съответните удостоверителни правомощия, менителниците и чековете, заедно с протестите и обратните фактури, ако са необходими за предявяване на иск, извлеченията от заверени счетоводни книги, фактури и документи, които имат качеството на публични документи по силата на специални нормативни актове. Чуждестранен документ, който отговаря на изискванията, за да може да се използва в Словения, също може да представлява автентичен документ.

Изключение: без наличието на автентичен документ съдът издава заповед за плащане срещу ответника, когато искът се отнася до изискуемо парично вземане, което не надхвърля 2 000 EUR, и в заявлението за издаване са посочени основанието и размерът на задължението и доказателства, позволяващи да се установи истинността на твърденията. Това изключение не се прилага по отношение на търговски спорове (член 494 от ГПЗ).

При изпълнителна процедура на основание на автентичен документ, в която е издадена заповед за плащане, не е практически възможно да се представи автентичен документ (тъй като информационната система не дава възможност за това); но е достатъчно да се декларира автентичността на документа (член 41 от ЗПИОВ).

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът отхвърля искането за издаване на заповед за плащане, ако не са налице предпоставките за нейното издаване, т.е. наличие на изискуемо парично вземане и на автентичен документ, от който произтича вземането.

Когато съдът не отхвърли иска за издаване заповед за плащане, той продължава производството въз основа на иска.

Районният съд на Любляна отхвърля молбата за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ ако искът не е изискуем или ако ответникът е фалирал.

1.5 Обжалване

Не се допуска обжалване на решението за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за плащане, нито пък е възможно ищецът да оспори такова решение с жалба пред по-висшестоящ съд.

Правното средство за защита, с което разполага ответникът срещу издадена заповед за плащане, е възражението. Срокът за подаване на възражение е осем дни от връчването на ответника на заповедта за плащане (три дни при споровете във връзка с менителници и чекове). Възражението трябва да е мотивирано, защото в противен случай то се счита за неоснователно. Решението на съда относно възражението може да се обжалва.

Ако ответник желае да оспори заповед за плащане само в частта относно разноските, той трябва да подаде жалба срещу решението.

Ищецът може да обжалва решението на Районния съд на Любляна за отхвърляне на молбата за принудително изпълнение, основана на автентичен документ, в срок от 8 дни, като решението по обжалването се взема от Върховния съд на Любляна.

1.6 Възражение

Ответникът може да подаде възражение срещу иска на ищеца. Възражението трябва да бъде основателно. Във възражението се посочват фактите, на които се основава то, както и съответните доказателства, като в противен случай възражението се счита за неоснователно (член 435, алинея 2 от ГПЗ). Следователно във възражението ответникът следва да посочи правно значимите факти, т.е. фактите, които дават основание за отхвърляне на иска (ако бъде доказана тяхната истинност). Твърденията относно тези факти трябва да са конкретни и точни.

Възражение срещу решението на Районния съд на Любляна, с което се удовлетворява молбата за принудително изпълнение на основание на автентичен документ и се издава заповед за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, може да бъде подадено в срок от 8 дни. Възражението трябва да бъде основателно. Възражението се счита за основателно когато длъжникът е посочил фактите, въз основа на които искът на ищеца може да бъде отхвърлен (напр. че дългът е погасен) и е представил доказателства в подкрепа на претендираните във възражението факти (член 61 от ЗПИОВ). Районният съд на Любляна взема решение по възражението.

1.7 Последици от възражението

Ако съдът не отхвърли възражението на ответника на основание, че е подадено след срока, че е непълно, незаконосъобразно или необосновано, той продължава производството както при подадена жалба.

Ако ответникът представи обосновано възражение, съдът издава решение за анулиране на заповедта за плащане и, след като решението влезе в сила, предприема действия по основния въпрос.

По време на първото съдебно заседание страните могат да сочат нови факти и да представят нови доказателства, а ответникът може да представя и нови възражения във връзка с оспорваната част на заповедта за плащане.

Ако Районният съд на Любляна приеме възражението срещу изпълнителната заповед, основана на автентичен документ, съдът анулира частта на изпълнителната заповед, която разрешава изпълнението и посочва изпълнителя, както и извършените по изпълнението действия (т.е. съдът не анулира заповедта за плащане, а решава дали заповедта за плащане да остане в сила или да бъде анулирана с последващо решение). След това съдът процедира по производството както в случай на възражение срещу заповед за плащане. Ако няма компетентност, съдът обявява, че не е компетентен и делото се отнася до компетентния съд. При тези си действия съдът взема пред вид споразумението за териториална компетентност ако кредиторът го е поискал и посочил в молбата си за принудително изпълнение, или ако длъжникът го е поискал във възражението срещу изпълнителната заповед и го е представил в съда. Молба за изпълнение, основана на автентичен документ, послужил като основание за издаване на анулирана заповед за изпълнение, се счита за иск в гражданско производство (член 62 от ЗПИОВ).

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако насрещната страна не подаде възражение или жалба, заповедта за плащане влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

Ако длъжникът не възрази срещу изпълнителната заповед, основана на автентичен документ, в срок от 8 дни, същата става окончателна и влиза в сила (това се отнася и за заповедта за плащане), а принудителното изпълнение на иска на кредитора ще доведе до изпълнение спрямо предмета на изпълнение, собственост на длъжника, посочен в молбата за принудително изпълнение на ищеца.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Ищецът трябва да поиска изрично от съда издаване на удостоверение, че заповедта подлежи на принудително изпълнение. Решението на съда подлежи на принудително изпълнение след влизането му в сила и изтичането на срока за доброволно изпълнение на задълженията (член 19, алинея 1 от Закона за принудителното изпълнение и обезпечаването на вземанията).

Районният съд на Любляна издава служебно удостоверение за окончателност и изпълнителна сила на основаната на автентичен документ изпълнителна заповед и го изпраща на кредитора и (заедно с изпълнителната заповед) на всички лица, отговорни за изпълнението на заповедта (изпълнителя, банката, работодателя и пр.).

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповед за плащане, срещу която не са подадени възражения или възраженията срещу нея са отхвърлени, влиза в сила и не подлежи на оспорване чрез обжалване.

Влязла в сила заповед за плащане може да се оспорва по пътя на извънредните правни средства за защита.

Влязла в сила заповед за плащане, основана на автентичен документ, съдържащ заповед за плащане, може да бъде оспорена чрез извънредни правни средства за защита (молби за възобновяване на дело и касационни жалби, член 10 от ЗПИОВ).

Връзки

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.pisrs.si/Pis.web/pregledPredpisa?sop=1998-01-2303

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.pisrs.si/Pis.web/pregledPredpisa?id=ZAKO1212

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.pisrs.si/Pis.web/pregledPredpisa?id=ZAKO320

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.uradni-list.si/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.dz-rs.si/wps/portal/Home/deloDZ/zakonodaja/preciscenaBesedilaZakonov

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.sodisce.si/

Последна актуализация: 14/01/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Словакия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Заповедта за плащане се отнася към така наречените съкратени съдебни процедури. Процедурата се урежда в член 265 и сл. от Закон №160/2015, Граждански процесуален кодекс (zákon č. 160/2015 Z.z. Civilný sporový poriadok) (наричан по-нататък „ГПК“).

Заповед за плащане може да бъде издадена, ако даден ищец се опитва да упражни правото си на плащане на парична сума въз основа на твърдените от ищеца факти, по отношение на които съдът няма съмнения, и по-специално ако тези факти са документирани с писмени доказателства. Решение относно дадено вземане може да бъде постановено под формата на заповед за плащане, издадена без да се изисква изявление от страна на ответника и без да се разпорежда провеждането на съдебно заседание. Съгласно решението ответникът трябва да плати паричната сума или част от нея и да поеме разноските по процедурата в 15-дневен срок от връчването, или да подаде възражение в рамките на същия срок. За целите на производството за заповед за плащане е необходимо да се приеме, че изявлението относно разноските по производството има силата на решение.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не, не съществува.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на процедурата е факултативно, като целта е въпросът да се разгледа по ефикасен и икономически ефективен начин. Издаването на заповед за плащане не зависи от изричното искане на ищеца; съдът може да издаде заповед за плащане дори и ако ищецът поиска от съда да отсъди чрез постановяването на съдебно решение.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Ако заповед за плащане се връчва в чужбина, това вече представлява европейска заповед за плащане. Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава с формуляр A съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

1.2 Компетентен съд

Съдът, компетентен в първоинстанционното производство, е районният съд. Производството се образува в съда, който разполага с материална и местна компетентност.

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на формуляр в тези производства не е задължително, но ако заедно с молбата си за образуване на производство ищецът представи заповед за плащане на формуляр, публикуван на уебсайта на Министерството на правосъдието на Словашката република (Ministerstvo spravodlivosti Slovenskej republiky) Връзката отваря нов прозорецhttps://www.justice.gov.sk, тогава, при условие че са изпълнени задължителните условия за издаване на заповед за плащане и са платени съдебните такси, съдът ще издаде заповед за плащане в срок от 10 работни дни от деня, в който са изпълнени условията.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

В тези производства не се изисква представителството от адвокат.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Това са съкратени производства, при които делото се основава само на твърдените от ищеца факти. Ето защо е необходимо фактите, на които се основава претендираното от ищеца право, да бъдат достатъчно документирани, докато желаните резултати трябва да бъдат допустими съгласно обективното право.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Вземането трябва да бъде документирано, например чрез договор. Във всички случаи към исковете трябва да бъде приложено и доказателство в подкрепа на вземането.

1.4 Отхвърляне на молбата

Ако съдът не издаде заповед за плащане, се следва процедурата, определена в раздел 168, параграф 1 от ГПК, т.е. същата процедура както при всеки друг вид спор.

Ако се предявява иск за плащане на парична сума въз основа на потребителски договор и ответникът е потребител, съдът няма да издаде заповед за плащане, в случай че договорът или други договорни документи съдържат неприемливи условия (член 299, параграф 2 от ГПК).

1.5 Обжалване

Средството за правна защита в производства, оспорващи издаването на заповед за плащане, е подаването на възражение. Жалба може да бъде подадена, когато се търси средство за правна защита само срещу решение, отнасящо се до разноските по процедурата. Съдът постановява решението незабавно, т.е. в закрито съдебно заседание.

1.6 Възражение

Възражение, използвано като средство за правна защита, трябва да бъде подадено в 15-дневен срок от връчването му в съда, който го е издал. То трябва да бъде обосновано. Съдебна такса се плаща за подаване на възражение, използвано като средство за правна защита.

1.7 Последици от възражението

Веднага щом дори един ответник подаде възражение в рамките на определения срок в съответната юрисдикция, заповедта за плащане се отменя и съдът насрочва съдебно заседание.

1.8 Последици от липсата на възражение

Заповедта за плащане влиза в сила при изтичане на срока за подаване на възражение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Заповедта за плащане трябва да придобие правно действие — върху нея трябва да е положен печат за валидност и привеждане в изпълнение, който се поставя от съда, издал заповедта за плащане. Впоследствие трябва да бъде подадена молба за изпълнение.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Ако възражението не е подадено в законоустановения срок за търсене на средство за правна защита срещу заповед за плащане, заповедта има същата сила като подлежащо на принудително изпълнение съдебно решение. Извънредна жалба може да бъде подадена за оспорване на подлежащо на принудително изпълнение решение по смисъла на ГПК, но само при условие че са изпълнени всички законоустановени изисквания. Възможността за подаване на извънредна жалба зависи от обстоятелствата и фактите по всяко дело.

Последна актуализация: 22/04/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Финландия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Във Финландия има специална процедура за издаване на „заповед за плащане“, която е предназначена специално за събиране на безспорни вземания. В такива случаи на ответника може да бъде разпоредено да изплати задължението си към ищеца чрез т.нар. неприсъствено решение.

Производството може да се образува и чрез електронна молба, която се подава с помощта на електронен формуляр, намиращ се на уебсайта на финландската съдебна администрация (Връзката отваря нов прозорецhttps://oikeus.fi/en/). За допълнителна информация вижте рубриката „Автоматизирана обработка — Финландия“.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата може да се използва за всички видове парични вземания, за които страните могат да се споразумеят с договор.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не. Няма горна или долна граница за цената на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата е факултативна.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

По принцип няма правило, което да постановява, че ответникът трябва да живее във Финландия. Финландският съд обаче трябва да разполага с компетентност да разгледа делото. Например съгласно Регламент „Брюксел I“ компетентният съд се определя обикновено съгласно правилото, че дело, свързано с искане за плащане, трябва да се разглежда от съда по местопребиваване на ответника.

1.2 Компетентен съд

Компетентният съд по тези въпроси е първоинстанционният съд с обща компетентност. Във Финландия тези съдилища са известни като районни съдилища (käräjäoikeus). Общото правило е, че компетентният съд е районният съд на мястото, където е местопребиваването на ответника. За процедурата по издаване на „заповед за плащане“ се прилагат обичайните разпоредби относно компетентността (вж. рубриката „Компетентност — Финландия“).

1.3 Изисквания за форма

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Молбата за издаване на заповед за плащане трябва да бъде в писмен вид и трябва да съдържа конкретна информация: посочване на вземането, основанията (накратко), иск за възстановяване на разноските по завеждане на делото и данни за връзка за ищеца и ответника. Молбата трябва да бъде подписана.

Не съществуват формуляри на национално равнище. Някои районни съдилища са предоставили формуляри, но използването им не е задължително.

Искове за безспорни вземания могат да бъдат подавани и чрез електронна молба, която се подава с помощта на електронен формуляр, който е на разположение на уебсайта на финландската съдебна администрация (Връзката отваря нов прозорецhttps://oikeus.fi/en/).

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не е задължително ищецът или ответникът да ползват услугите на адвокат. Използването на адвокат обаче винаги е позволено.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Основанията за вземането трябва да бъдат посочени така, че то да може да бъде разграничено от други вземания.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Доказателства по дела за събиране на безспорни вземания не се изискват. Ищецът трябва да представи достатъчно доказателства, само ако ответникът оспорва вземането.

1.4 Отхвърляне на молбата

На практика постановяването на неприсъствено решение в полза на ищеца става невъзможно, ако ответникът оспори основателно вземането, посочено в молбата за издаване на заповед за плащане, при което то престава да бъде безспорно. От друга страна, молбата за издаване на заповед за плащане може да бъде отхвърлена най-често ако сезираният районен съд не е компетентен или ако ищецът не е отстранил нередовностите в молбата си, въпреки че е бил приканен да направи това. По принцип съществува и възможност молбата да бъде отхвърлена незабавно със съдебно решение, ако вземането е очевидно неоснователно, т.е. няма никакво законово основание за него. В такива случаи съдът няма да проверява действителността на вземането.

1.5 Обжалване

Молителят няма право да обжалва факта, че вземането не може да бъде разглеждано като безспорно, ако ответникът го е оспорил. При тези обстоятелства делото ще бъде разгледано от районния съд по реда на обикновеното гражданско производство. Молителят обаче може да обжалва, ако молбата не бъде разгледана по същество или ако бъде отхвърлена като неоснователна.

1.6 Възражение

Този въпрос е формулиран като е било мислено за система, при която първо се издава „неприсъствено решение“/„заповед за плащане“, и едва тогава на ответника се дава възможност да направи възражение. Във Финландия молбата първо се изпраща на ответника и след това, ако ответникът не оспори вземането, се постановява неприсъствено решение.

Районният съд дава възможност на ответника да отговори на молбата в писмен вид до определен срок. Срокът се определя от районния съд и обикновено е между две и три седмици. Отговорът на ответника трябва да посочва дали той или тя оспорва вземането и, ако да, на какво основание. Ответникът може да посочи в отговора също така какви доказателства възнамерява да представи, ако има такива, и да отправи искане за разноските. Ответникът трябва да посочи и своите данни за връзка и да подпише отговора.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът подаде възражение в рамките на определения срок, вземането престава да бъде безспорно и не може да се постанови неприсъствено съдебно решение. При тези обстоятелства делото автоматично ще се прехвърли за разглеждане по реда на обикновеното гражданско производство.

1.8 Последици от липсата на възражение

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Ако ответникът не оспори вземането в рамките на определения срок, се постановява неприсъствено решение за претендираната сума. Решението подлежи на незабавно изпълнение.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Ответникът не може да обжалва решението, постановено неприсъствено, пред апелативния съд (hovioikeus), но може да подаде молба до районния съд за т.нар. „възстановяване“ (преразглеждане). Възстановяването означава, че делото се връща за преразглеждане от районния съд, постановил решението. Молбата за възстановяване трябва да бъде подадена в писмен вид в срок до 30 дни от датата, на която ответникът е получил известие за неприсъственото решение. Ако не бъде подадена молба за възстановяване, неприсъственото решение става окончателно.

Последна актуализация: 15/02/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Швеция

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Да, в Швеция заявление за издаване на заповед за плащане (betalningsföreläggande) може да бъде подадено пред органа за принудително изпълнение (Kronofogdemyndigheten). Заявлението трябва да бъде изпратено до

Kronofogdens inläsningscentral [Enforcement Authority Input Centre], Supro, Luleå, FE 7502, 105 81 Stockholm.

Повече информация е може да бъде намерена на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецоргана за принудително изпълнение, на шведски, английски, финландски, северни саами, полски, арабски и фарси.

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Заявлението за заповед за плащане трябва да е свързано със задължение на ответника за плащане на паричен дълг. Дългът трябва да е просрочен и по случая да е допустима медиация.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не, исковете подлежат на разглеждане независимо от стойността на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Ищецът не е длъжен да поиска издаване на заповед за плащане. Възможно е вместо това да предяви иск пред районния съд (tingsrätt).

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Възможността за прилагане на процедурата за платежно нареждане се основава на предположението, че ответникът пребивава в Швеция, но е възможно да се поиска издаване на заповед за плащане и срещу ответник, който пребивава извън Швеция. Принудително изпълнение на решение относно заявление за издаване на заповед за плащане може да се търси в други държави — членки на ЕС, в съответствие с Връзката отваря нов прозорецРегламент Брюксел I (Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела).

1.2 Компетентен съд

Заявленията трябва да бъдат подадени до органа за принудително изпълнение.

1.3 Изисквания за форма

Заявлението за издаване на заповед за плащане трябва да бъде подадено в писмена форма и да носи подпис. В заявлението ищецът посочва стойността на иска си и основанията за него. Трябва да бъдат посочени размерът на иска, датата на падежа и търсената лихва, както и всички разходи, за които се иска обезщетение. В заявлението трябва да бъдат посочени и страните.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Не, но за желаещите има формуляр на заявление на Връзката отваря нов прозорецшведски и на Връзката отваря нов прозорецанглийски език, придружен от инструкции за попълване, който е достъпен на уебсайта на органа за принудително изпълнение (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.kronofogden.se/).

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не е нужно ищецът да бъде представляван от адвокат при подаване на заявление за издаване на заповед за плащане. Всеки може да пледира по своя иск, така че няма никаква нужда ищецът да разполага с какъвто и да е представител.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Основанията трябва да са достатъчно подробни, за да може ответникът да разбере за какво се отнася искът и да прецени дали да го оспори, или не. Обхватът на иска трябва да може да бъде установен обективно, така че след като дадено решение стане изпълнимо, да е ясно какво точно обхваща то.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Няма изискване за предоставяне на писмени доказателства.

1.4 Отхвърляне на молбата

Общото правило е, че основателността на иска не се проверява до издаването на заповедта. Ако обаче се окаже, че претенцията на ищеца е неоснователна или неоправдана, заявлението трябва да бъде разгледано, както ако е оспорено от ответника.

Ако заявлението е нередовно, то може да бъде отхвърлено.

1.5 Обжалване

Системата в Швеция се основава на принципа, че искът не е необходимо да бъде разглеждан. Ако искът бъде оспорен, заявлението не се отхвърля, а се препраща на съда за по-нататъшно разглеждане. Вж. въпрос 1.6 по-долу. Следователно няма решение за отхвърляне, което да бъде обжалвано.

Когато заявлението действително е отхвърлено, както е описано в раздел 1.4, решението за отхвърлянето му подлежи на обжалване.

1.6 Възражение

Срокът за оспорване на заповед за плащане се посочва в текста на заповедта. Той обикновено е 10 дни от датата, на която е издадена заповедта. Всяко възражение трябва да бъде в писмена форма.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът оспори заявлението, ищецът ще бъде уведомен за това незабавно. Ако ищецът не желае да се откаже от иска си, той може да поиска искът да бъде препратен на районния съд (tingsrätt).

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако ответникът не оспори заявлението в предвидения срок, органът за принудително изпълнение издава решение по заявлението във възможно най-кратък срок.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Решенията на органа за принудително изпълнение подлежат на изпълнение и след като бъдат издадени, те се привеждат в изпълнение в Швеция служебно от органа за принудително изпълнение, освен ако ищецът изрично е поискал в своето заявление за издаване на заповед за плащане решението да не бъде изпълнявано принудително.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

В срок от един месец от датата, на която е издадено решението, ответникът може да поиска повторното му разглеждане. В този случай делото се препраща на районен съд за по-нататъшно разглеждане.

Последна актуализация: 19/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Англия и Уелс

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Не съществува специална процедура за заповед за плащане за случаи, които се разглеждат изцяло в Англия и Уелс; съществува обаче процедура, при която ищецът може да получи неприсъствено решение. Използването на европейската заповед за плащане е възможно при случаи на трансгранични спорове в рамките на ЕС.

1.1 Приложно поле на производството

Процедурата за постановяване на неприсъствено решение е част от обичайните съдебни процедури по граждански дела в Англия и Уелс. След като ищецът подаде иск (вж. „Връзката отваря нов прозорецКак следва да се процедира? — Англия и Уелс“), ответникът следва да отговори в срок от 14 дни от получаването на уведомлението за исковия формуляр. Ако ответникът не отговори на иска, ищецът може да поиска от съда да впише „неприсъствено“ решение (това означава да разпореди на ответника да плати претендираната сума, тъй като не е получен отговор). Ищецът следва да направи това възможно най-бързо след изтичането на 14-дневния срок. Докато съдът получи искането за вписване на съдебно решение, ответникът все още може да отговори на иска. Ако съдът получи отговора на ответника преди искането на ищеца, този отговор ще има предимство, дори ако е подаден по-късно.

Ако ищецът не поиска постановяването на съдебно решение в срок от шест месеца след края на срока за представяне на защита, искът се оставя „без разглеждане“ (разглеждането му е се спира или се прекратява), като единственото действие, което ищецът може да предприеме, е да подаде молба до съдията да разпореди подновяване на разглеждането.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Неприсъствено решение може да бъде постановено по почти всички видове дела/искове в гражданските съдилища в Англия и Уелс. Тази процедура не се ограничава до парични и договорни вземания. Освен ако не е специално изключено от правилата на съда (известни като Правила за гражданско съдопроизводство (Civil Procedure Rules), ищецът може да поиска постановяването на неприсъствено решение по всеки граждански иск в Англия и Уелс, с изключение на иск във връзка с доставка на стоки, при който споразумението се урежда от Закона от 1974 г. за потребителския кредит (Consumer Credit Act 1974).

За да бъде постановено неприсъствено решение, ищецът трябва да предостави доказателства, че е спазил процесуалните изисквания и че същите не са спазени от ответника.

По изключение в част 8 от Правилата за гражданско съдопроизводство се допуска следването на алтернативна процедура за предявяване на иск в случаи, в които ищецът иска постановяването на решение на съда по въпрос, който е малко вероятно да включва съществен фактически спор, или когато тази процедура е разрешена в конкретно производство. При тези обстоятелства не се постановява неприсъствено решение.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

По отношение на стойността на иска не съществува горна граница.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Както беше посочено по-горе, процедурата за постановяването на неприсъствено решение е част от обичайното гражданско производство. Това не е отделната процедура, съществуваща в много други държави членки. Използването на процедурата е факултативно, което означава, че неприсъственото решение не се постановява автоматично при липсата на отговор по иска от страна на ответника в съответния срок. Този срок е ясно посочен в исковия формуляр, който се връчва на ответника. За да получи неприсъствено решение, ищецът трябва да подаде или искане, или молба за постановяването на такова решение. Алтернативна възможност е ищецът да реши да не предявява вземането.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Спорове между предприятия или лица в различна държава членка се уреждат от различни законодателни актове, най-важният от които е Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, известен като Регламент „Брюксел“.

Съществува европейска заповед за плащане (EOP), с която се улеснява събирането от страна на кредиторите на безспорни (т.е. признати) парични дългове при трансгранични случаи в рамките на Европейския съюз; процедурата е факултативна за съществуващите процедури.

1.2 Компетентен съд

Неприсъствено решение може да бъде постановено както от окръжния съд (County Court), така и от Висшия съд (High Court). Ищецът следва да отправи искане до съда, в който е подал иска. След това този съд може да извърши проверка дали ответникът не е подал потвърждение за връчване или защита, както и дали срокът за подаване на тези документи е изтекъл.

Процедурата следва общите правила за компетентност за съдилищата в Англия и Уелс (вж. страниците, посветени на „Връзката отваря нов прозорецКомпетентност“). Като обобщение, ако претендираната сума е под 100 000 GBP (при дела за телесни повреди претендираната сума е под 50 000 GBP), искът следва да бъде подаден в окръжния съд, освен ако ищецът не е посъветван да направи друго. Искове, чиято цена не надвишава 10 000 GBP, могат да се разглеждат от окръжния съд в рамките на процедурата за искове с малък материален интерес, която предоставя лесен и неофициален начин за разрешаване на спорове, често без да е необходимо участието на адвокат. Всеки иск, чиято цена надвишава 100 000 GBP, може да бъде подаден или във Висшия съд, или в окръжния съд. Естеството и сложността на случая ще определят кой съд е компетентен.

Допълнителна информация относно процесуалните правила за неприсъствени решения, следвани в тези съдилища, може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието (Ministry of Justice).

1.3 Изисквания за форма

Освен от посочените по-горе изисквания — т.е. при подаването на иска ищецът да е следвал правилните процедури и ответникът да не е отговорил в указания срок — формалните изисквания за постановяване на неприсъствено решение зависят от вида на иска.

Най-общо казано, ако се претендира определена сума, единственото, което ищецът трябва да направи, е да подаде искане за постановяване на неприсъствено решение. Обикновено такива искания се разглеждат от административния персонал на съда, а не от съдия. В такива случаи служителите на съда извършват проверка дали ответникът не е подал потвърждение за връчване или защита, дали съответните срокове са изтекли и дали ищецът е предоставил на съда необходимите доказателства.

Когато се претендира неопределена сума, ищецът трябва да подаде молба до съда. В тези случаи по въпроса се произнася съдия. Той решава дали е необходимо да се проведе съдебно заседание и какво ще трябва да предостави ищецът, за да помогне на съдията да вземе решение относно паричната сума, на която има право ищецът — напр. какви доказателства следва да бъдат представени.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на стандартен формуляр е задължително при два вида искове.

Когато искът е за определена сума и е издаден от съда, последният изпраща на ищеца формуляр N205A — Уведомление за подаване на иск (определена сума) (Notice of Issue (Specified Amount). Този формуляр включва раздел, който ищецът трябва да попълни и да върне в съда, за да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не отговори на иска в указания срок. Формулярът съдържа обяснителни бележки, които помагат за неговото попълване.

Преди ищецът да попълни формуляра, той трябва да обмисли внимателно по какъв начин желае ответникът да изплати дължимата сума. Ищецът може да поиска незабавно изплащане на паричната сума, но може да има по-голяма вероятност да получи сумата, ако на ответника бъде разрешено да плаща на вноски за определен период от време. Това ще зависи от обстоятелствата на ответника.

Ако ищецът предяви иска си, като използва услугата за Връзката отваря нов прозорецонлайн иск за парично вземане, до съда се подава онлайн искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ако се претендира неопределена сума, ищецът би следвало да получи формуляр N205B — Уведомление за подаване на иск (неопределена сума) (Notice of Issue (Unspecified Amount) от съда, когато бъде издаден искът. Този формуляр включва също раздел, в който ищецът може да поиска от съда да разпореди „задължението“ (отговорността) за вземането да се носи от ответника. Съдът ще реши каква сума следва да плати ответникът. Това се нарича „вписване на съдебно решение за сума, по която трябва да се произнесе съдът“.

Определени видове дела изискват подаване на молба до съдия, който да реши дали може да бъде постановено неприсъствено решение. Това включва дела, при които искът се връчва на ответник в друга юрисдикция, ответникът е държава, Короната, лице или орган с имунитет срещу гражданско производство. Молба е необходима и когато искът е срещу дете или родител, или е иск за непозволено увреждане, подаден от единия съпруг срещу другия. В тези случаи следва да се използва Връзката отваря нов прозорецФормуляр N244 (Уведомление за молба) (Application Notice).

Много съдебни формуляри, включително N244, могат да бъдат намерени на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецМинистерството на правосъдието. Всички формуляри могат да бъдат получени от всеки граждански съд в Англия и Уелс.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Както при всички видове дела, няма изискване да се търси съвет от адвокат или представителство от адвокат. Като общо правило обаче, ако искът е за сума над 5000 GBP, и по-специално ако включва сложни въпроси, е за препоръчване да се потърси съветът на солиситър. Допълнителни подробности относно целесъобразността на процесуалното представителство могат да бъдат намерени на страницата „Завеждане на дело в съда“.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Тъй като искането или молбата за постановяване на неприсъствено решение са част от обичайните съдебни процедури по граждански дела в Англия и Уелс, ответникът ще трябва да подаде иска си по общия ред — „Завеждане на дело в съда“. Най-общо исковият формуляр трябва да съдържа данни за страните, кратка информация за вземането и, при възможност, изявление по отношение на претендираната сума и дали сумата, която се очаква да бъде възстановена, попада в една от следните групи:

  • под 10 000 GBP
  • над 10 000 GBP, но не повече от 25 000 GBP
  • над 25 000 GBP.

При искове за лична загуба или телесни повреди ищецът трябва да посочи дали очаква да възстанови:

  • под 1000 GBP
  • над 1000 GBP.

Ако ищецът не може да определи стойност на иска, той следва да заяви „Не мога да посоча каква сума възнамерявам да възстановя“. Формулярът включва обяснителни бележки за ищеца и за ответника.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

В допълнение към исковия формуляр ищецът трябва да предостави подробно изложение на исканията, което включва:

  • кратко изложение на фактите
  • изявление (ако е приложимо) относно това, че ищецът иска конкретни видове обезщетения за причинени вреди.
  • подробна информация за всички претендирани лихви
  • всички други въпроси за вида на иска, както е посочено в правилата на съда.

Когато служителите на съда са в състояние да постановят неприсъствено решение, те трябва да са убедени, че на ответника е връчено подробно изложение на исканията; че ответникът не е отговорил на иска в указания срок; и че ответникът не е удовлетворил иска.

Ако тези изисквания са изпълнени, служителите на съда издават решение в полза на ищеца, в което се посочва колко трябва да плати ответникът, кога да плати и адреса, на който следва да бъдат изпратени парите. Копие от решението се изпраща на ищеца и на ответника.

Както беше посочено по-горе, когато искът е за неопределена сума и решението трябва да бъде на съдията, той може да реши дали е необходимо изслушване, или дали са необходими допълнителни доказателства. Това се нарича „даване на указания“. След като съдията вземе решение, на ищеца и ответника ще бъде изпратено разпореждане. Съдията може да даде указания за разпределяне на иска към процедурата за искове с малък материален интерес; или може да разпореди по иска да бъде проведено изслушване във връзка с прехвърлянето (disposal hearing).

По време на изслушването във връзка с прехвърлянето съдията: или ще даде по-подробни указания, например относно необходимите документи и доказателства, които ще му помогнат да вземе окончателно решение за сумата; или ще вземе решение за сумата, която ответникът трябва да плати, ако става въпрос за обикновен случай, който не се нуждае от продължително изслушване.

Как ще се процедира, зависи от вероятния размер на обезщетението за причинени вреди; дали има вероятност ответникът да оспори размера на обезщетението за причинени вреди; и дали съдията смята, че има достатъчно доказателства в представените по време на изслушването документи, за да вземе окончателно решение.

Обикновено съдията не взема окончателно решение по време на изслушването във връзка с прехвърлянето, освен когато всяко писмено доказателство, предоставено на съда, е изпратено на ответника най-малко три дни преди датата на въпросното изслушване.

След изслушването във връзка с прехвърлянето служителите на съда излагат решението на съдията в разпореждане. На ищеца и ответника се изпращат копия.

В допълнение към посоченото по-горе, когато ответникът не пребивава в Англия и Уелс, съдът трябва да се увери, съгласно съответните международни споразумения и др., че има право да разглежда и решава иска; че никой друг съд няма изключителна компетентност; и че искът е връчен надлежно.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът ще отхвърли искане или молба за постановяването на неприсъствено решение, когато ищецът не е спазил правилата на съда. Например, ако подробното изложение на исковия формуляр или неговото връчване не се извършва при спазване на Правила за гражданско съдопроизводство, съдът няма да постанови неприсъствено решение. Съдът ще отхвърли молбата за неприсъствено решение, когато ищецът не предостави необходимите доказателства, с които да убеди съда (вж. по-горе). При условие че тези процесуални изисквания са спазени, дали съдът разглежда обосновката на иска, преди да постанови решение по подразбиране, зависи (както беше посочено по-горе) от това, дали се претендира за определена сума или не, или дали искът попада в категорията на исковете, които могат да бъдат разгледани от съдия само въз основа на подадена молба (вж. 1.3).

1.5 Обжалване

Отказ за постановяване на неприсъствено решение ще бъде даден само поради неспособността на ищеца да убеди съда, че е следвал правилните процедури. Ищецът не може да обжалва това решение. Когато съдът откаже да постанови неприсъствено решение, ищецът обикновено може да започне процедурата отново, като връчи нов исков формуляр срещу ответника в съответствие с процедурите и изискванията на Правила за гражданско съдопроизводство.

Разпореждане за неприсъствено решение, което е било издадено погрешно, може да бъде изменено или отменено по искане на ответника. Възможно е да бъде подадена молба за изменение (напр. изменение за по-ниска сума, в случай че част от дълга е погасена преди постановяването на съдебното решение) или за отмяна (т.е. анулиране) на неприсъствено решение.

Когато ищецът има основание да счита, че ответникът не е получил подробното изложение на исканията, преди да бъде постановено неприсъствено решение, той е длъжен да подаде молба до съда, за да поиска от него да отмени постановеното в негова полза неприсъствено решение.

1.6 Възражение

Процедурата за постановяване на неприсъствено решение става възможна само в резултат на невъзможността на ответника да оспори или да признае иска в указания срок (вж. по-горе). Ако ответникът оспори иска, делото продължава както в случай на обичайно оспорен иск.

Ако ответникът желае да се разпореди отмяна или изменение на неприсъствено решение, след като то е постановено, той трябва незабавно да поиска от съда да отмени или да измени решението. Съдът може да промени или да отмени неприсъствено решение, ако прецени, че има основателна причина за това, или ако е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът представи защита срещу иска в указания срок, делото протича като обичайно оспорен иск, както е посочено на страницата „Завеждане на дело в съда“.

Тъй като системата за постановяване на неприсъствено решение е част от обичайното гражданско производство, такова прехвърляне не е приложимо в Англия и Уелс. Ако обаче неприсъствено решение бъде отменено след успешно оспорване, може да се наложи делото да започне отново или да се предостави на ответника възможност да представи защита срещу иска. Какво ще се случи, зависи от съдията с оглед на обстоятелствата по делото.

1.8 Последици от липсата на възражение

Производството за постановяване на неприсъствено решение става възможно само в резултат на невъзможността на ответника да оспори или да признае иска в указания срок. Само тогава ищецът може да подаде искане или молба за постановяване на неприсъствено решение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Неприсъственото решение представлява решение, което ищецът може да изпълнява срещу ответника. Процедурите, които трябва да бъдат следвани, за да се получи съдебно решение, са посочени в точка 1.3.4 по-горе.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Както беше посочено по-горе, ответникът може да поиска от съда да измени или отмени (т.е. да промени условията на съдебното решение или да го отмени изцяло) неприсъственото решение. Това не е обичайна жалба, тъй като се разглежда от същия съд, който би разглеждал първоначалното дело, при условие че ответникът е оспорил иска. Съдът може да измени или да отмени неприсъственото решение, ако прецени, че е имало някаква процесуална неточност или че е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника, или че има основателна причина за това.

Всяка страна може да обжалва решение за отмяна или да откаже да отмени неприсъствено решение, при условие че получи разрешение от съда, който е постановил решението, или от апелативния съд.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието

Връзката отваря нов прозорецАдреси на съдилищата

Последна актуализация: 17/08/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Северна Ирландия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Северна Ирландия няма специална „процедура за заповед за плащане“. Съществува обаче процедура, посредством която молител (или ищец) може да претендира „неприсъствено решение“, когато ответникът (или ответна страна) не заяви намерението си да се защити в производството („процедура за постановяване на неприсъствено решение“).

При трансграничен иск в рамките на ЕС също така е възможно да се използва и европейската процедура за заповед за плащане или европейските процедури за искове с малък материален интерес.

1.1 Приложно поле на производството

„Производството за постановяване на неприсъствено решение“ е част от обичайните съдебни производства по граждански дела в Северна Ирландия.

Когато молител („ищец“) подаде иск във Висшия съд (High Court), ответникът (ответната страна) е задължен да потвърди това в срок от 14 дни след връчването на иска, освен когато ответната страна пребивава извън Северна Ирландия, в който случай срокът зависи от това къде живее ответникът, което обаче се посочва върху лицевата страна на призовката за образуване на съдебно производство.

Срокът за граждански искове и дела във връзка с искове с малък материален интерес в окръжния съд (County Court) е 21 дни. Ако ответникът (ответната страна) не потвърди, че е получил документи, свързани с иска, и желае да го оспори, молителят („ищецът“) може да подаде молба за постановяване на неприсъствено решение, като представи подходящи документи в определената съдебна служба.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

В Северна Ирландия неприсъствено решение може да бъде постановено в следните видове производства, макар че при определени обстоятелства се изисква разрешението на съда:

  • задължение;
  • обезщетение за причинени вреди;
  • налагане на запор върху вещи;
  • възстановяване на земя.

В други случаи трябва да бъде подадена молба до съда за постановяване на решение.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Във Висшия съд не съществува горна граница по отношение на стойността на иска.

Окръжният съд разполага с обща гражданскоправна компетентност да разглежда и да се произнася по всеки иск, при който претендираната сума или стойността на конкретно имущество не надвишава 30 000 GBP.

Процесът във връзка с искове с малък материален интерес е част от дейността на окръжния съд и в обхвата му попадат искове, чиято цена не надвишава 3000 GBP.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Процедурата за постановяване на неприсъствено решение е част от обичайното гражданско производство. Това не е отделна процедура. Използването на процедурата е факултативно, което означава, че неприсъственото решение не се постановява автоматично при липсата на отговор по иска от страна на ответника (ответната страна) в съответния срок.

За да получи неприсъствено решение, молителят („ищецът“) трябва да подаде или искане или молба. Алтернативна възможност е молителят („ищецът“) да реши да не предявява вземането.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

При условие че споразумения, които се сключват между държави относно признаването и изпълнението на съдебни решение, са сключени между Обединеното кралство и други държави членки, или съществуват подобни споразумения, сключени с други държави, процедурата е приложима, ако ответникът (ответната страна) живее в друга държава членка или в друга страна.

Молителят („ищецът“) трябва да осигури надлежното връчване на исковия формуляр на ответника (ответната страна) в съответствие с правилата, които се прилагат по отношение на връчване на документи извън Северна Ирландия.

Когато ответникът (ответната страна) не отговори на иска, молителят (ищецът) трябва да подаде молба до съда, за да получи неприсъствено решение по обичайния начин.

1.2 Компетентен съд

В Северна Ирландия неприсъствено решение може да бъде получено от съда, в който е образувано производството.

1.3 Изисквания за форма

Освен посочените по-горе изисквания — т.е. при подаването на иска молителят (ищецът) да е следвал правилните процедури и ответникът да не е отговорил в указания срок — формалните изисквания за постановяване на неприсъствено решение са следните:

Във Висшия съд молител (ищец), който има право да поиска постановяване на неприсъствено решение или решение поради липса на оспорване, може да поиска такова, като подаде следните документи в подходящата служба на Висшия съд:

Неприсъствено решение

  • оригиналния документ („призовката за образуване на съдебно производство“), с който е инициирано производството;
  • клетвена декларация за връчване (Affidavit of Service), с която се потвърждава, че първоначалният иск е връчен
  • клетвена декларация за задължение (Affidavit of Debt), ако искът е за неустойка;
  • ако искът е за владение на земя — удостоверение, в което се посочва, че става въпрос за нежилищен имот;

Липса на оспорване

  • оригиналния документ (призовката за образуване на съдебно производство), с който е инициирано производството
  • копие от меморандума за явяване (memorandum of appearance) пред съда, връчен на ответната страна
  • клетвена декларация за задължение, ако искът е за обезщетение, или копие от исковата молба (Statement of Claim) на ищеца
  • удостоверение, в което се посочва, че не е връчена защита
  • ако искът е за владение на земя — удостоверение, в което се посочва, че става въпрос за нежилищен имот.

В Окръжния съд молител (ищец), който има право да поиска постановяване на неприсъствено решение във връзка с липсата на данни за намерението на ответника да оспори иска, може да получи съдебно решение, като подаде в съдебната служба подобен на посочения по-горе набор от документи.

При искове с малък материален интерес има специален формуляр, който се нарича „молба за издаване на неприсъствено постановление“ (Application for a default decree), който молителят трябва да попълни и да подаде в съответната съдебна служба.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Необходимите формуляри, които следва да бъдат използвани за образуване на производство, както и необходимите на други етапи от процеса могат да бъдат намерени в следните съдебни правилници:

  • Правилника от 1980 г. на Върховния съд на Северна Ирландия [Законови разпоредби от 1980 г., № 346] (The Rules of the Court of Judicature (Northern Ireland) 1980 [S.R. 1980 No. 346])
  • Правилника от 1981 г. на окръжния съд на Северна Ирландия [Законови разпоредби от 1981 г., № 225] (County Court Rules (Northern Ireland) 1981 [S.R.1981 No.225]).

Те са достъпни на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецСъдебната служба на Северна Ирландия (Northern Ireland Courts and Tribunals Service).

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, макар че като общо правило е за препоръчване да се потърси съветът на солиситър (solicitor). Служителите на съда не са квалифицирани да дават правен съвет на молителите или ответните страни.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Тъй като молбата за постановяване на неприсъствено решение е част от съдебните производства по граждански дела в Северна Ирландия, молителят (ищецът) ще трябва да образува производството по обичайния начин и в първоначалните документи ще бъде включена подробна информация за иска. В молбата за постановяване на неприсъствено решение трябва да се посочи защо се иска такова.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Писмените доказателства във връзка с въпросния иск ще бъдат включени като част от документите, предоставени на съда при подаването на молбата за постановяване на неприсъствено решение.

1.4 Отхвърляне на молбата

Когато молител (ищец) предяви срещу ответник (ответна страна) иск за вземане, чийто размер трябва да бъде определен от съда, и ответникът (ответната страна) не заяви намерението си да оспори иска, молителят (ищецът) може да поиска постановяването на съдебно решение, в което се заявява, че размерът ще бъде определен от съда. В тези случаи размерът на вземането се определя от съдията. Съдията може да се произнесе относно дължимата сума или може да реши, че по иска няма дължима сума.

Има други дела, за които се изисква да бъде подадена молба до съдия, който да реши дали може да бъде постановено неприсъствено решение. Това включва дела, при които искът се връчва на ответник (ответна страна) в друга юрисдикция, ответникът (ответната страна) е държава, Короната, лице или орган с имунитет срещу гражданско производство.

Молба е необходима и когато искът е срещу дете или родител, или е иск за небрежност („непозволено увреждане“), подаден от единия съпруг срещу другия.

1.5 Обжалване

Ответник (ответна страна) може да подаде молба за изменение на неприсъствено решение (напр. да бъде изменено за по-ниска сума, в случай че част от дълга е погасена преди постановяването на съдебното решение) или за отмяна (т.е. анулиране).

Когато молителят (ищецът) има основание да счита, че ответникът (ответната страна) не е получил подробното изложение на исканията преди постановяването на решението, той е длъжен да подаде молба до съда, за да поиска от него да отмени неприсъственото решение.

1.6 Възражение

Ако ответникът (ответната страна) желае да се разпореди отмяна или изменение на неприсъствено решение след неговото постановяване, той незабавно трябва да поиска от съда да отмени или да измени решението.

Съдът може да промени или да отмени неприсъствено решение, ако прецени, че има основателна причина за това, или ако е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника (ответната страна).

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът (ответната страна) представи защита срещу иска в указания срок, делото протича както в случай на обичайно оспорен иск.

Ако неприсъствено решение бъде отменено след успешно оспорване, може да се наложи делото да започне отново или на ответника (ответната страна) да бъде предоставена възможност да представи защита срещу иска. Какво ще се случи, зависи от съдията в зависимост от обстоятелствата по делото.

1.8 Последици от липсата на възражение

Процедурата за постановяване на неприсъствено решение става възможна само в резултат на невъзможност на ответника (ответната страна) да оспори или да признае иска в указания срок. Само тогава молителят (ищецът) може да подаде искане или молба за постановяване на неприсъствено решение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Неприсъственото решение представлява решение, което молителят (ищецът) може да изпълнява срещу ответника (ответната страна). Процедурите, които трябва да бъдат следвани за постановяване на съдебно решение, са посочени в точка 1.3 по-горе.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Както беше описано по-горе, ответникът (ответната страна) може да поиска от съда да измени или отмени неприсъственото решение (т.е. да промени условията на съдебното решение или да го отмени изцяло).

Съдът може да измени или да отмени неприсъственото решение, ако прецени, че е имало някаква процесуална неточност или че е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника (ответната страна), или че има основателна причина за това.

Връзки по темата

Допълнителна информация относно процедурите може да бъде получена от Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Съдебната служба на Северна Ирландия.

Помощ за лица с увреждания, които са страна по спор

В някои съдебни служби има специално назначени служители за обслужване на граждани, които биха могли да Ви помогнат. Ако те не са в състояние да окажат помощ, лицето с увреждания, което е страна по спор, може да се свърже с екипа за комуникация на Съдебната служба на Северна Ирландия на телефон +44 300 200 7812.

Последна актуализация: 13/08/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Шотландия

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Разглеждането на всички искове се извършва посредством процес, в рамките на който е налице възможност за оспорване или подаване на отговор. Ако исковете не бъдат оспорени или срещу тях не бъде възразено, няма да е необходимо явяване в съда и могат да бъдат разгледани в отсъствието на страна — в сила е опростена процедура за безспорни вземания.

1.1 Приложно поле на производството

Такава процедура е приложима в Шерифския съд (Sheriff Court) в рамките на опростена процедура, съкратено производство и обикновена процедура, както и във Върховния граждански съд (Court of Session) посредством обикновена процедура с подаването на призовка.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

При опростената процедура (Simple Procedure) се разглеждат искове за парични вземания в размер до 5000 GBP.

В съкратеното производство (Summary Cause) се разглеждат някои видове искове за парични вземания в размер до 5000 GBP, напр. телесни повреди. Опростената процедура замества съкратеното производство, но само там, където то е свързано с искове за плащане, предаване или възстановяване на владение върху движимо имущество или искове, с които на дадено лице се разпорежда извършването на конкретно действие.

В обикновеното производство (Ordinary Cause) се разглеждат искове, чиято цена надвишава 5000 GBP.

Във Върховния граждански съд се разглеждат искове, чиято цена надвишава 100 000 GBP.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Границата при опростената процедура е 5000 GBP.

Границата при съкратеното производство е 5000 GBP.

При обикновеното производство в Шерифския съд и Върховния граждански съд няма граница.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Опростената процедура, съкратеното производство и обикновеното производство пред Шерифския съд следват отделни процедури, които са задължителни. Освен това във Върховния граждански съд има отделна процедура във връзка с обикновена призовка и в този съд могат да бъдат предявени само искове, чиято цена надвишава 100 000 GBP.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да.

Опростена процедура — ако местоживеенето на ответника е в друга договаряща се държава, шерифът не взема решение, докато не бъде доказано, че ответникът е бил в състояние да получи исковия формуляр в срок, който е бил достатъчен, за да отговори, или че във връзка с това са предприети всички необходими действия.

Съкратено производство — ако местоживеенето на ответника е в друга договаряща се държава, шерифът не издава постановление, докато не бъде доказано, че ответникът е бил в състояние да получи призовката в срок, който е бил достатъчен, за да организира защитата си, или че във връзка с това са предприети всички необходими действия.

Обикновено производство — в регламент „Брюксел I“ се предвиждат правила за подсъдността, които трябва да бъдат следвани в съдилищата в Обединеното кралство в производства, при които местоживеенето на ответника е в друга държава от Европейския съюз.

1.2 Компетентен съд

Молбите за съкратено производство и опростена процедура следва да се подават в Шерифския съд. Освен ако не могат да бъдат установени други основания за компетентност, молбите следва да се подават до съда, в чийто район пребивава ответникът (или ответната страна).

Обикновени искове по правило може да се предявяват или пред Шерифския съд, или пред Върховния граждански съд. Върховният граждански съд е компетентен за цяла Шотландия. Още веднъж, доколкото се отнася до Шерифския съд, освен ако не могат да бъдат установени други основания за компетентност, молбите следва да се подават до съда, в чийто район пребивава ответникът.

Всички процедури се уреждат от отделни правила на съда, които са достъпни на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецСъдебната служба на Шотландия (Scottish Courts and Tribunals Service).

1.3 Изисквания за форма

Опростена процедура — тя започва с исков формуляр (формуляр 3A), заедно с изявление, с което на ответника се предоставя надлежно уведомление за иска, подробна информация относно основанието на иска и за стоките и др., ако искът е възникнал в резултат на доставката на стоки.

Съкратено производство — то се образува чрез призовка за образуване на съдебно производство (формуляр 1), заедно с изявление, с което на ответника се предоставя надлежно уведомление за иска, подробна информация относно основанието на иска и за стоките и др., ако искът е възникнал в резултат на доставката на стоки.

Обикновеното производство в Шерифския съд се образува посредством документ за образуване на производство, като се използва формуляр G1. В документа за образуване на производството е включена точка за предоставяне на подробна информация, която обхваща:

а.     основанието за компетентност; и

б.     фактите, на които се базира основанието за компетентност.

Обикновеното производство във Върховния граждански съд се образува посредством посочените в Връзката отваря нов прозорецправилника на Върховния граждански съд призовка за образуване на производство, описание и формуляр.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Да, в опростената процедура трябва да се попълни формуляр 3А, а при съкратеното производство трябва да се попълни формуляр 1. При обикновеното производство искът ще бъде предявен чрез подаване на документ за образуване на производство в Шерифския съд и призовка за образуване на съдебно производство във Върховния съд по граждански дела. Те могат да бъдат намерени на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецСъдебната служба на Шотландия съгласно правилата за съответните видове процедури.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Не, можете да подадете молба сами, но при обикновеното производство е за препоръчване да използвате услугите на солиситър (solicitor), тъй като процедурата е сравнително сложна.

Страна в съдебно производство (лице, което не е представлявано от солиситър) може да поиска разрешение от съда да получи помощ от дадено лице в рамките на съдебно производство по гражданско дело — въпросното лице се посочва като непрофесионален представител (Lay Representative). Допълнителна информация относно непрофесионалните представители е достъпна на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецСъдебната служба на Шотландия.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Производството следва да включва подробна информация относно иска, включително съответните дати. Колкото по-голям и сложен е искът, толкова по-голяма е необходимостта от описание.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Не.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът установява от съдържанието на исковата молба, че дългът е дължим. Разпореждането може да бъде отхвърлено, тъй като формулярите могат да са непълни, шерифът може да не е убеден, че основанията за компетентност са налице, или искът е предявен пред погрешния съд.

1.5 Обжалване

Възможно ли е молителят да обжалва отказа за издаване на неприсъствено постановление? Да.

Обикновено производство — може да се обжалва пред Върховния съд по граждански дела или Шерифския апелативен съд.

Съкратено производство — обжалва се пред Шерифския апелативен съд.

Опростена процедура — обжалва се пред Шерифския апелативен съд.

Във Върховния съд по граждански дела процедурата по обжалване се нарича „апелативно обжалване“.

1.6 Възражение

Съкратено производство — ответникът разполага със срок от 21 дни, в който да попълни формуляр за отговор, включващ изявление, с което на ищеца се предоставя справедливо уведомление.

Опростено производство — до последната посочена дата за отговор ответникът трябва да изпрати до съда попълнен формуляр за отговор 4А, в който се посочва, че оспорва иска или част от него (като например сумата, която ответникът следва да заплати на ищеца). Всеки негов отговор трябва да бъде представен в съда до датата за отговор, указана във връчения заедно с исковия формуляр график.

Обикновено производство в Шерифския съд — ответникът разполага с 21 дни, в който срок да попълни уведомление за намерението си да оспори иска, като използва формуляр 07, и да изпрати копие на ищеца. Крайната дата, до която уведомлението за намерението за оспорване трябва да се изпрати на Шерифския съд, е посочена във формуляр 07.

Що се отнася до Върховния съд по граждански дела, ако ответникът желае да оспори исковата молба, той трябва „да се яви в съда“, като отбележи това върху призовката за образуване на съдебно производство в срок от три дни от „обявяването“ на делото. Делото няма да бъде заведено, докато не изтече срокът за уведомяване. Обикновено срокът за уведомяване е 21 дни.

1.7 Последици от възражението

Опростена процедура — в срок от 2 седмици след получаване на отговора шерифът ще издаде писмено разпореждане, съгласно което може да извършва всяко от изброените по-долу:

а) страните се насочват към алтернативно разрешаване на спорове

б) организира се обсъждане във връзка с управлението на делото

в) организира се изслушване

г) ако шерифът счита, че може да бъде постановено решение без изслушване, се посочва, че шерифът възнамерява да направи това

д) използват се правомощията на шерифа да се отхвърли иск или да се реши дело съгласно правило 1.8, точки 11, 12 и 13.

Съкратено производство — страните присъстват на първото изслушване, по време на което шерифът ще се стреми към постигане на споразумение.

Обикновено производство в Шерифския и във Върховния съд по граждански дела — трябва да бъдат подадени писмени защити, след което делото ще следва правилата за оспорени искове, които, освен ако не бъдат уредени по-рано между страните, ще доведат до доказване на спорните факти между страните.

1.8 Последици от липсата на възражение

При съкратеното производство и обикновената процедура в Шерифския съд, както и във Върховния съд по граждански дела, ищецът може да подаде искане или молба за издаване на постановление.

При опростената процедура ищецът може да попълни заявление за постановяване на решение (Application for a Decision).

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Ищецът ще депозира искане или молба за издаване на постановлението (или заявление за постановяване на решение), а шерифът или съдията може да издаде постановление или друга компетентна заповед по отношение на тази молба (или заявление).

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Макар че шерифът или съдията издава постановление (или постановява решение), ответникът може да подаде молба до съда за отмяна на това постановление (или решение).

Връзки по темата

На уебсайта наВръзката отваря нов прозорецСъдебната служба на Шотландия са представени правилата за обикновената, съкратената и опростената процедура.

Последна актуализация: 17/08/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Европейска заповед за плащане - Гибралтар

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

В Гибралтар няма специална процедура за заповед за плащане. Съществува обаче еквивалентна процедура, посредством която ищецът може да получи неприсъствено решение.

1.1 Приложно поле на производството

Процедурата за постановяване на неприсъствено решение е част от обичайните съдебни процедури по граждански дела в Гибралтар. След като ищецът подаде иск, ответникът следва да отговори в срок от 14 дни от получаването на уведомлението за исковия формуляр. Ако ответникът не отговори на иска, ищецът може да поиска от съда да впише „неприсъствено“ решение (това означава да разпореди на ответника да плати претендираната сума, тъй като не е получен отговор). Ищецът следва да направи това възможно най-скоро след изтичането на 14-дневния срок. До получаване на искането за вписване на съдебно решение от съда, ответникът все още може да отговори на иска. Ако съдът получи отговора на ответника преди искането на ищеца, този отговор ще има предимство, дори ако е подаден по-късно.

Ако ищецът не поиска постановяването на съдебно решение в срок от шест месеца след края на срока за представяне на защита, искът се оставя „без разглеждане“ (разглеждането му се спира или се прекратява) и единственото действие, което може да предприеме ищецът, е да подаде молба до съдията да разпореди подновяване на разглеждането.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Неприсъствено решение може да бъде постановено по почти всички видове дела/искове в гражданските съдилища в Гибралтар. Тази процедура не се ограничава до парични и договорни вземания. Освен ако изрично не е изключено от правилата на съда (известни като „Правила за гражданско съдопроизводство“ (Civil Procedure Rules), ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение по всеки граждански иск в Гибралтар.

За да бъде постановено неприсъствено решение, ищецът трябва да предостави доказателства, че е спазил процесуалните изисквания и че същите не са спазени от ответника.

По изключение в част 8 от Правилата за гражданско съдопроизводство се допуска следването на алтернативна процедура за предявяване на иск в случаи, в които ищецът иска постановяването на решение на съда по въпрос, който е малко вероятно да включва съществен фактически спор, или когато тази процедура е разрешена в конкретно производство. При тези обстоятелства не се постановява неприсъствено решение.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Не съществува горна граница по отношение на стойността на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Както беше посочено по-горе, процедурата за постановяването на неприсъствено решение е част от обичайното гражданско производство. Това не е отделна процедура като съществуващите в много други държави членки. Използването на процедурата е факултативно, което означава, че неприсъственото решение не се постановява автоматично при липсата на отговор по иска от страна на ответника в съответния срок. Този срок е ясно посочен в исковия формуляр, който се връчва на ответника. За да получи неприсъствено решение, ищецът трябва или да подаде искане или молба за постановяването на такова решение. Алтернативна възможност е ищецът да реши да не предявява вземането.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

При наличието на споразумения между държавите относно признаването и изпълнението на решения между държавите членки (напр. Регламент (ЕС) № 1215/2012 от 12 декември 2012 г. относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела) или подобни споразумения, сключени с трети държави, процедурата е приложима, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава. Ищецът трябва да осигури надлежното връчване на исковия формуляр на ответника в съответствие с правилата, приложими за връчване на документи извън Гибралтар (напр. Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчването в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела). Когато ответникът не отговори на иска, ищецът трябва да подаде молба до съда, за да получи неприсъствено решение по общия ред.

1.2 Компетентен съд

Компетентният съд би бил Върховният съд на Гибралтар в различните му юрисдикции. Това включва юрисдикцията за искове с малък материален интерес на Върховния съд, в която се разглеждат искове, чиято цена не надвишава 10 000 GBP.

1.3 Изисквания за форма

Освен посочените по-горе изисквания — т.е. при подаването на иска ищецът да е следвал правилните процедури и ответникът да не е отговорил в указания срок — формалните изисквания за постановяване на неприсъствено решение зависят от вида на иска.

Най-общо казано, ако се претендира определена сума, единственото, което ищецът трябва да направи, е да поиска постановяване на неприсъствено решение. Такива искания обикновено се разглеждат от секретаря на съда, а не от съдия. В такива случаи служителите на съда извършват проверка дали ответникът не е подал потвърждение за връчване или защита, дали съответните срокове са изтекли и дали ищецът е предоставил на съда необходимите доказателства.

Когато се претендира неопределена сума, ищецът трябва да подаде молба до съда. В тези случаи по въпроса се произнася съдия. Той решава дали е необходимо да се проведе съдебно заседание и какво трябва да предостави ищецът, за да помогне на съдията да вземе решение относно паричната сума, на която ищецът има право — напр. какви доказателства следва да бъдат представени.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Използването на стандартен формуляр е задължително при два вида искове.

Когато искът е за определена сума и той е издаден от съда, съдът изпраща на ищеца формуляр N205A — Уведомление за подаване на иск (определена сума) (Notice of Issue (Specified Amount). Този формуляр включва раздел, който ищецът трябва да попълни и да върне в съда, за да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не отговори на иска. Формулярът съдържа обяснителни бележки, които помагат за неговото попълване.

Преди ищецът да попълни формуляра, той трябва да обмисли внимателно по какъв начин желае да бъде изплатена дължимата сума от ответника. Ищецът може да поиска незабавно изплащане на паричната сума, но може да има по-голяма вероятност да получи сумата, ако на ответника бъде разрешено да плаща на вноски за определен период от време. Това ще зависи от обстоятелствата на ответника.

Ако се претендира неопределена сума, ищецът би следвало да получи формуляр N205B — Уведомление за подаване на иск (неопределена сума) (Notice of Issue (Unspecified Amount) от съда, когато бъде издаден искът. Този формуляр включва също раздел, в който ищецът може да поиска от съда да разпореди „задължението“ (отговорността) за иска да се носи от ответника. Съдът ще реши каква сума следва да плати ответникът. Това се нарича „вписване на съдебно решение за сума, по която трябва да се произнесе съдът“.

Определени видове дела изискват подаване на молба до съдия, който да реши дали може да бъде постановено неприсъствено решение. Това включва дела, при които искът се връчва на ответник в друга юрисдикция, ответникът е държава, Короната, лице или орган с имунитет срещу гражданско производство. Молба е необходима и когато искът е срещу дете или родител, или е иск за непозволено увреждане, подаден от единия съпруг срещу другия. В тези случаи следва да се използва Формуляр N244 (Уведомление за молба) (Application Notice).

За допълнителна информация, включително за получаване на копия от съответните формуляри, трябва да се свържете с деловодството на Върховния съд на адрес: 277 Main Street, Gibraltar, телефонен номер (+350) 200 75608.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Както при всички видове дела, няма изискване да се търси съвет от адвокат или представителство от адвокат. Като общо правило обаче, ако искът е за сума над 10 000 GBP, по-специално ако включва сложни въпроси, е за препоръчване да се потърси съветът на солиситър (solicitor). Допълнителни подробности относно целесъобразността на процесуалното представителство могат да бъдат намерени на страницата „Завеждане на дело в съда“.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Тъй като искането или молбата за постановяване на неприсъствено решение са част от обичайните съдебни процедури по граждански дела в Гибралтар, ищецът трябва да подаде иска си по общия ред — вж. страницата Връзката отваря нов прозорецКак да се процедира. Най-общо исковият формуляр трябва да съдържа данни за страните, кратка информация за вземането и, при възможност, изявление по отношение на претендираната сума и дали сумата, която се очаква да бъде възстановена, попада в една от следните групи:

  • под 10 000 GBP
  • над 10 000 GBP, но не повече от 15 000 GBP
  • над 15 000 GBP.

При искове за лична загуба или телесни повреди ищецът трябва да посочи дали очаква да възстанови:

  • под 1000 GBP
  • над 1000 GBP.

Ако ищецът не може да определи стойност на вземането, той следва да заяви „Не мога да посоча каква сума възнамерявам да възстановя“. Исковият формуляр включва обяснителни бележки за ищеца и за ответника.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

В допълнение към исковия формуляр ищецът трябва да предостави подробно изложение на исканията, което включва:

  • кратко изложение на фактите
  • изявление (ако е приложимо) относно това, че ищецът иска конкретни видове обезщетения за причинени вреди
  • подробна информация за всички претендирани лихви
  • всички други въпроси за вида на вземането, както е посочено в правилата на съда.

Където служителите на съда са в състояние да постановят неприсъствено решение, те трябва да са убедени, че на ответника е връчено подробно изложение на исканията; че ответникът не е отговорил на иска в указания срок; и че ответникът не е удовлетворил вземането.

Ако тези изисквания са изпълнени, служителите на съда издават решение в полза на ищеца, в което се посочва колко трябва да плати ответникът, кога да плати, както и адресът, на който следва да бъдат изпратени парите. Копие от решението се изпраща на ищеца и на ответника.

Както беше посочено по-горе, когато искът е за неопределена сума и решението трябва да бъде на съдията, той може да реши дали е необходимо изслушване, или дали са необходими допълнителни доказателства. Това се нарича „даване на указания“. След като съдията вземе решение, на ищеца и ответника ще бъде изпратено разпореждане. Съдията може да даде указания за разпределяне на иска към процедурата за искове с малък материален интерес; или може да разпореди по иска да бъде проведено изслушване във връзка с прехвърлянето (disposal hearing).

По време на изслушването във връзка с прехвърлянето съдията: или ще даде по-подробни указания, например относно необходимите документи и доказателства, които ще му помогнат да вземе окончателно решение за сумата; или ще вземе решение за сумата, която ответникът трябва да плати, ако става въпрос за обикновен случай, за който не е необходимо продължително изслушване.

Как ще се процедира, зависи от вероятния размер на обезщетението за причинени вреди; дали има вероятност ответникът да оспори размера на обезщетението за причинени вреди; и дали съдията смята, че има достатъчно доказателства в представените по време на изслушването документи, за да вземе окончателно решение.

Обикновено съдията не взема окончателно решение по време на изслушването във връзка с прехвърлянето, освен когато предоставеното му писмено доказателство е изпратено на ответника най-малко три дни преди датата на въпросното изслушване.

След изслушването във връзка с прехвърлянето служителите на съда излагат решението на съдията в разпореждане. На ищеца и ответника се изпращат копия.

В допълнение към посоченото по-горе, когато ответникът не пребивава в Гибралтар, съдът трябва да се увери, съгласно съответните международни споразумения и др., че има правомощия да разглежда и решава иска; че никой друг съд няма изключителна компетентност; и че искът е връчен надлежно.

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът ще отхвърли искане или молба за постановяването на неприсъствено решение, когато ищецът не е спазил правилата на съда. Например, ако подробното изложение на исковия формуляр или неговото връчване не се извършва при спазване на Правила за гражданско съдопроизводство, съдът няма да постанови неприсъствено решение. Съдът ще отхвърли молбата за неприсъствено решение, когато ищецът не предостави необходимите доказателства, с които да убеди съда (вж. по-горе). При условие че тези процесуални изисквания са спазени, дали съдът разглежда обосновката на иска, преди да постанови решение по подразбиране, зависи (както беше посочено по-горе) от това, дали се претендира за определена сума или не, или дали искът попада в категорията на исковете, които могат да бъдат разгледани от съдия само въз основа на подадена молба (вж. 1.3).

1.5 Обжалване

Отказ за постановяване на неприсъствено решение ще бъде даден само поради неспособността на ищеца да убеди съда, че е следвал правилните процедури. Ищецът не може да обжалва това решение. Когато съдът откаже да постанови неприсъствено решение, ищецът обикновено може да започне процедурата отново, като връчи нов исков формуляр срещу ответника в съответствие с процедурите и изискванията на Правила за гражданско съдопроизводство.

Разпореждане за неприсъствено решение, което е било издадено погрешно, може да бъде изменено или отменено по искане на ответника. Възможно е да бъде подадена молба за изменение (напр. изменение за по-ниска сума, в случай че част от дълга е погасена преди постановяването на съдебното решение) или за отмяна (т.е. анулиране) на неприсъствено решение.

Когато ищецът има основание да счита, че ответникът не е получил подробното изложение на исканията преди постановяването на неприсъствено решение, той е длъжен да подаде молба до съда, за да поиска от него да отмени постановеното в негова полза неприсъствено решение.

1.6 Възражение

Процедурата за постановяване на неприсъствено решение става възможна само в резултат на невъзможността на ответника да оспори или да признае иска в указания срок (вж. по-горе). Ако ответникът оспори иска, делото продължава както в случай на обичайно оспорен иск.

Ако ответникът желае да се разпореди отмяна или изменение на неприсъствено решение, след като то е постановено, той трябва незабавно да поиска от съда да отмени или да измени решението. Съдът може да промени или да отмени неприсъствено решение, ако прецени, че има основателна причина за това или ако е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът представи защита срещу иска в указания срок, делото протича както в случай на обичайно оспорен иск, съгласно посоченото на страницата „Завеждане на дело в съда“.

1.8 Последици от липсата на възражение

Процедурата за постановяване на неприсъствено решение става възможна само в резултат на невъзможността на ответника да оспори или да признае иска в указания срок. Само тогава ищецът може да подаде искане или молба за постановяване на неприсъствено решение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Неприсъственото решение представлява решение, което ищецът може да изпълнява срещу ответника. Процедурите, които трябва да бъдат следвани за постановяване на съдебно решение, са посочени в точка 1.3 по-горе.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Както беше посочено по-горе, ответникът може да поиска от съда да измени или отмени (т.е. да промени условията на съдебното решение или да го отмени изцяло) неприсъственото решение. Това не е обичайна жалба, тъй като се разглежда от същия съд, който би разглеждал първоначалното дело, при условие че ответникът е оспорил иска. Съдът може да измени или да отмени неприсъственото решение, ако прецени, че е имало някаква процесуална неточност или че е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника, или че има основателна причина за това.

Всяка страна може да обжалва решение за отмяна или да откаже да отмени неприсъствено решение, при условие че получи разрешение от съда, който е постановил решението, или от апелативния съд.

Последна актуализация: 17/08/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.