Издръжка на членове на семейството

Словения
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

Издръжката е институт на семейното право, основан на един от основополагащите принципи на семейното право — принципа на взаимопомощ между членовете на семейството, т.е. принципа на семейна солидарност. Средствата за издръжка обикновено се изплащат доброволно, най-вече поради личните взаимоотношения между членовете на семейството, но може да се събират и принудително от съдилищата.

В Словения понятието „издръжка“ се използва по отношение на издръжката на (бивши) съпрузи, деца и родители. То означава издръжка и подпомагане, както и плащания за издръжка и подпомагане, които съдът присъжда под формата на конкретна сума. Следователно терминът включва всичко, което дадено лице е правно задължено да отделя за жизнените потребности на своите деца или съпруг/съпруга. Това понятие може да се използва също така за подпомагането на родители, които трябва да бъдат издържани от своите деца, ако не разполагат с достатъчно средства, за да се издържат самостоятелно. Понятието може да включва и плащания за издръжка под формата на парични суми, които са присъдени като издръжка.

Родителите са длъжни да издържат своите деца. (член 183 от Семейния кодекс [Družinski zakonik])

В рамките на своите възможности пълнолетните деца са длъжни да подпомагат своите родители, ако последните не разполагат с достатъчно средства за издръжка и не са в състояние да придобият такива средства, но само доколкото родителите са ги издържали. Пълнолетните деца не са длъжни да издържат родител, който без основателна причина не е изпълнявал своите задължения за издръжка по отношение на такова дете. (член 185 от Семейния кодекс)

Съпрузите или небрачните партньори са длъжни да издържат децата на своя съпруг или партньор, които живеят с тях, освен ако този или другият родител е в състояние да издържа детето.

Задължението се прекратява при прекратяването на брака или фактическото съпружеско съжителство с майката или бащата на детето, освен ако бракът или фактическото съпружеско съжителство се прекратява поради смъртта на майката или бащата на детето. В такъв случай преживелият съпруг или небрачен партньор е длъжен да издържа детето на своя починал съпруг или небрачен партньор само ако е живеел с детето към момента на прекратяване на брака или фактическото съпружеско съжителство. (член 187 от Семейния кодекс)

Съпруг, който не разполага със средства за издръжка и е безработен не по своя вина, може да поиска издръжка от своя съпруг според възможностите на последния. (Член 62 от Семейния кодекс)

Съпругът без издръжка, който не разполага със средства за издръжка и е безработен не по своя вина, може да поиска издръжка от своя съпруг в рамките на бракоразводно производство, а също така и в рамките на отделно дело, което трябва да бъде заведено в срок до една година, считано от датата, на която разводът стане окончателен. (Член 100 от Семейния кодекс)

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Родителите са длъжни да издържат своите деца до навършване на пълнолетие, така че според своите способности да осигуряват условията за живот, които са необходими за развитието на детето.

Родителите са длъжни да издържат дете, което е записано в учебно заведение за средно образование, и след като е навършило пълнолетие, ако то учи в редовна форма на обучение и не работи, и ако не е регистрирано като безработно, т.е. до първоначалното завършване на средно образование или до завършването на най-високото ниво на средно общообразователно или професионално училище, което може да бъде получено съгласно разпоредбите относно средното образование. Задължението за издръжка приключва, когато детето навърши 26-годишна възраст.

Родителите са длъжни да издържат дете, което е записано в гимназиалния етап на средното професионално образование, ако то учи в редовна форма на обучение и не работи, и ако не е регистрирано като безработно, т.е. до първоначалното завършване на гимназиалния етап на средното професионално образование в съответствие с разпоредбите на законодателството относно гимназиалния етап на средното професионално образование.

Родителите са длъжни да издържат дете, което е записало висше образование, ако учи в редовна форма на обучение и не работи, и ако не е регистрирано като безработно, т.е. до първоначалното завършване на бакалавърска степен или магистърска програма, или интегрирана магистърска програма в съответствие с разпоредбите на законодателството относно висшето образование. Ако продължителността на учебната програма, посещавана от детето, е по-дълга от четири години, задължението за издръжка се удължава за периода от време, с който учебната програма надвишава тези четири години.

Задължението за издръжка приключва, когато детето навърши 26-годишна възраст.

Родителите са длъжни да издържат децата си, които са сключили брак или съжителстват на семейни начала във фактическо съпружеско съжителство, само ако техният съпруг или небрачен партньор не е в състояние да ги издържа.

Когато родителите не издържат дете в рамките на собственото си домакинство, те трябва да осигурят месечни плащания за издръжка на детето. (член 183 от Семейния кодекс)

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

Що се отнася до малолетно или непълнолетно лице, в Семейния кодекс се предвижда, че родители, които не живеят заедно или възнамеряват да се разделят, и родители, които живеят заедно, трябва да постигнат споразумение относно издръжката на общите им деца. Ако родителите не успеят да постигнат сами споразумение по този въпрос, те получават помощ във връзка с това от център за социални услуги (center za socialno delo). Те също така могат да поискат медиация. Ако родителите не успеят да постигнат споразумение относно издръжката на общите им деца, този въпрос се решава от съда. (член 140 от Семейния кодекс)

Производство за постановяване на решение относно издръжката за дете започва по молба на единия или на двамата родители, настойник/попечител на дете, дете, което е навършило 15-годишна възраст, при условие че то е в състояние да разбира смисъла и правните последици от своите действия, или по молба на център за социални услуги. (член 102 от Закона за гражданските охранителни производства [Zakon o nepravdnem postopku]) Когато родителите постигнат споразумение относно издръжката за дете, те могат също така да поискат да се подпише съдебна спогодба. Ако съдът установи, че споразумението не е в интерес на детето, той отхвърля предложението.

В Семейния кодекс се предвижда, че получателят и длъжникът могат да подпишат споразумение относно издръжката, която родителите са длъжни да плащат на пълнолетно дете, като това споразумение е под формата на подлежащо на изпълнение нотариално вписване. (член 192 от Семейния кодекс) В случай на съдебно решение, в Закона за гражданските охранителни производства се предвижда определената в него процедура за защита на интересите на детето да се прилага по отношение на процедурата за издръжката на пълнолетно дете, докато съществува задължение за издръжка съгласно Семейния кодекс.

Съпруг, който не разполага със средства за издръжка и е безработен не по своя вина, има правото да поиска издръжка от другия съпруг в рамките на бракоразводно производство, както и чрез специално исково производство, което трябва да бъде започнато в срок от една година от окончателното прекратяване на брака. (член 100 от Семейния кодекс)

Преди да предявят иск или да подадат молба за развод по взаимно съгласие, съпрузите посещават предварителни семейни консултации в център за социални услуги, освен когато нямат общи деца, върху които упражняват родителска отговорност; един от съпрузите е психически неспособен; един от съпрузите е с неизвестно местопребиваване или местонахождение; единият или двамата от съпрузите живеят в чужбина. Ако по време на предварителните семейни консултации съпрузите установят, че поне за единия от тях бракът е непоправимо разстроен, служителят в центъра за социални услуги им обяснява процедурата за медиация и нейната цел. Със съгласието на съпрузите центърът за социални услуги може да организира предварително консултиране, последвано от процедура по медиация. Съпрузите могат да участват в процедура по медиация, която се предоставя и от други доставчици. (членове 200 и 202 от Семейния кодекс)

В случай на развод съпрузите могат да постигнат споразумение относно издръжката, което е под формата на подлежащо на изпълнение нотариално вписване, изготвено при сключване на брак, по време на брака или при развода. Такъв вид споразумение за издръжка, особено споразумение за прекратяване на правото на издръжка, не може да накърнява интересите на детето. (член 101 от Семейния кодекс)

Ако издръжката се иска едновременно с молба за развод или унищожаване на брака, искът се разглежда като предложение в рамките на гражданско охранително производство. В тези случаи за определяне на издръжка се прилага Законът за гражданските охранителни производства, както е посочено в член 217 от въпросния закон, или пък издръжка се иска чрез иск, предявен в рамките на гражданско производство при изпълнение на посочените по-горе условия (член 100 от Семейния кодекс).

По отношение на съдържанието на молба в рамките на брачен спор (което включва решение относно издръжката, ако се иска едновременно с развод или унищожаване на брака), в Закона за гражданските охранителни производства се предвижда, че молбата в рамките на брачен спор трябва да съдържа и конкретно искане, по което съдът да се произнесе. Към молбата за прекратяване на брака трябва да се приложи протокол от центъра за социални услуги за участие в предварителните семейни консултации, ако в Семейния кодекс се предвижда, че преди започване на производството молителят трябва да участва в предварителни семейни консултации. (член 82 от Закона за гражданските охранителни производства)

В случай на иск, предявен в рамките на гражданско производство, с него трябва да бъде подадена специална молба, в която да се посочи основният предмет на иска и присъединените искания, фактите в подкрепа на исканията на ищеца, доказателствата, потвърждаващи тези факти, както и други сведения, които трябва да съдържа всяка молба (член 180 от Гражданския процесуален закон [Zakon o pravdnem postopku]). Молбите трябва да са разбираеми и да включват всичко, което е необходимо за разглеждане на делото от съда. По-специално те трябва да съдържат: посочване на съда, имената и постоянното или временното местопребиваване или място на установяване на страните, имената на процесуалните представители или пълномощници, ако има такива, предмета на спора и съдържанието на изявлението. Молителят трябва да подпише молбата, освен ако това е невъзможно с оглед на формата на молбата. За оригинален подпис на молителя се счита неговият саморъчен подпис или електронен подпис (който е равностоен на саморъчен подпис). Ако молителят не може да пише или не е в състояние да положи подписа си, той поставя върху молбата отпечатък от пръста си вместо подпис. Ако съдът се съмнява в автентичността на дадена молба, той може да издаде решение, с което да разпореди молбата да бъде снабдена със заверен подпис. Това решение не подлежи на обжалване. Ако изявлението включва някакво искане, страната трябва да посочи в молбата фактите, на които то се основава, и доказателствата в негова подкрепа, ако такива са необходими. (член 105 от Гражданския процесуален закон)

Окръжният съд (okrožno sodišče) се произнася на първа инстанция в граждански охранителни производства за издръжка между родители и деца и за издръжка, изисквана при развод или унищожаване на брака, както и в рамките на гражданско производство за издръжка между съпрузи при развод или унищожаване на брака. (член 10 от Закона за гражданските охранителни производства, член 32 от Гражданския процесуален закон)

При граждански охранителни производства и гражданско производство, съдебните такси се плащат в съответствие със Закона за съдебните такси [Zakon o sodnih taksah]).

Съдебните такси трябва да се платят при подаването на иска. Съдебните такси трябва да бъдат платени в срока, посочен от съда в определението за плащане на съдебните такси. (член 105а) от Гражданския процесуален закон)

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

Молбите за издръжка се подават от законния представител на детето. Малолетните или непълнолетните деца се представляват от своите родители. Ако детето е настанено за отглеждане в приемно семейство, молбата се подава от настойника/попечителя на детето.

Производство за постановяване на решение относно издръжката за дете започва по молба на единия или на двамата родители, настойник/попечител на дете, дете, което е навършило 15-годишна възраст, при условие че то е в състояние да разбира смисъла и правните последици от своите действия, или по молба на център за социални услуги. Съдът може да образува производство за постановяване на решение относно издръжка за дете и служебно. (член 102 от Закона за гражданските охранителни производства)

Съдът позволява на децата, които са навършили 15 години и са в състояние да разбират смисъла и правните последици от своите действия, да осъществяват своите процесуални действия самостоятелно като участници в производството. Законният представител на детето може да извършва определени действия в рамките на производството само докато детето не заяви, че ще извършва тези действия само. Децата под 15-годишна възраст или тези, по отношение на които съдът постанови, че не са в състояние да разбират смисъла и правните последици от своите действия, се представляват от законен представител. Ако интересите на детето и неговия законен представител си противоречат, съдът назначава специален („колизионен“) настойник/попечител на детето (kolizijski skrbnik). (член 45 от Закона за гражданските охранителни производства)

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Окръжният съд се произнася на първа инстанция в граждански охранителни производства за издръжка между родители и деца и за издръжка, поискана при развод или унищожаване на брака, както и в рамките на гражданско производство за издръжка между съпрузи при развод или унищожаване на брака. (член 10 от Закона за гражданските охранителни производства, член 32 от Гражданския процесуален закон)

Обща териториална компетентност по граждански охранителни производства: Териториална компетентност има съдът, в чийто район се намира постоянното местопребиваване или мястото на установяване на лицето, срещу което се подава молбата. Когато производството се образува служебно, териториално компетентен е съдът, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на лицето, по отношение на което се води производството. Ако участникът няма постоянно местопребиваване в Словения, териториалната компетентност се определя в съответствие с временното му местопребиваване. Ако освен постоянно местопребиваване участникът има също така временно местопребиваване на друго място и с оглед на обстоятелствата може да се приеме, че ще живее там през продължителен период от време, компетентният съд по временното местопребиваване на участника също има териториална компетентност. (член 11 от Закона за гражданските охранителни производства)

Специална териториална компетентност в гражданско охранително производство: В производства за уреждане на отношенията между родители и деца (включително решения за издръжка) съдът, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на детето, има също териториална компетентност. Ако освен постоянно местопребиваване детето има също така временно местопребиваване на друго място и с оглед на обстоятелствата може да се приеме, че ще живее там през продължителен период от време, компетентният съд по временното местопребиваване на детето също има компетентност. Ако в производство за законна издръжка с международен елемент е компетентен словенски съд, тъй като молителят е дете с постоянно местопребиваване в Словения, териториална компетентност има съдът, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на молителя. (член 13 от Закона за гражданските охранителни производства)

Обща териториална компетентност в гражданско производство: Съдът, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на ответника, има обща териториална компетентност. Ако е компетентен словенски съд, тъй като ответникът е с временно местопребиваване в Словения, обща териториална компетентност има съдът, в чийто район се намира временното местопребиваване на ответника. Ако освен постоянно местопребиваване ответникът има също така временно местопребиваване на друго място, и с оглед на обстоятелствата може да се приеме, че ще живее там през продължителен период от време, компетентният съд по временното местопребиваване на ответника също има обща териториална компетентност. (член 47 от Гражданския процесуален закон)

Специална териториална компетентност в гражданско производство: Съдът, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на ответника, има обща териториална компетентност. Ако в спор за законна издръжка е компетентен словенски съд, тъй като ответникът притежава недвижимо имущество в Словения, от което може да се плаща издръжката, териториална компетентност има съдът, в чийто район се намира въпросното имущество. (член 50 от Гражданския процесуален закон)

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

Страните могат да водят съдебни дела лично или чрез пълномощник. В производства пред окръжния съд пълномощник може да е само адвокат или друго лице, което е положило успешно държавния изпит пред адвокатската колегия. (членове 86 и 87 от Гражданския процесуален закон).

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Да, съдебните такси трябва да бъдат платени при подаването на молба или предявяване на иск. (член 39 от Закона за гражданските охранителни производства, член 105a от Гражданския процесуален закон)

В спорове относно правото на законна издръжка или искането на отделни суми от законната издръжка, размерът на дължимите съдебни такси се изчислява въз основа на материалния интерес, като се сумират вноските за три месеца, освен ако не се иска издръжка за по-кратък период от време. (член 23 от Закона за съдебните такси)

Ако обаче издръжката се иска едновременно с искане за упражняване на родителските права върху детето, трябва да се плати съдебна такса във фиксиран размер от 45 EUR (тарифна позиция 1212 от Закона за съдебните такси).

Да, има възможност за предоставяне на правна помощ, с която да се покрият процесуалните разходи. Председателят на окръжния съд се произнася относно предоставянето на правна помощ. (член 2 от Закона за правната помощ [Zakon o brezplačni pravni pomoči])

Освобождаването от съдебни такси, отлагането на плащането или разсроченото плащане на съдебните такси трябва да бъде поискано отделно, като такава молба се подава до съда, в който се води главното производство (член 12 от Закона за съдебните такси).

8 Какъв вид издръжка е вероятно да бъде присъдена от съда? Как се изчислява размерът на издръжката? Може ли съдебното решение да бъде преразгледно при промяна в издръжката на живота и семейните обстоятелства? Ако това е така, по какъв начин се извършва преразглеждането (напр. посредством система за автоматично индексиране)?

Издръжката се определя с оглед на нуждите на търсещия издръжка и материалното и финансово положение на длъжника. Когато се изчислява дължимата издръжка за дете, съдът трябва да действа в интерес на детето, като определя размер на издръжката, който да е достатъчен да гарантира благоприятното му физическо и умствено развитие. Издръжката за дете трябва да включва разходите за нуждите на детето, по-специално разходите за жилище, храна, облекло, обувки, грижа и закрила, образование, развитие, отдих, развлечения и други специфични нужди. (членове 189 и 190 от Семейния кодекс)

Издръжката се определя като месечна сума и е дължима авансово, като може да се иска от момента на предявяване на иска за издръжка или молбата за развод. (член 196 от Семейния кодекс)

По искане или предложение на получателя или длъжника, съдилищата могат да увеличат, намалят или прекратят издръжката, определена въз основа на изпълнително основание, ако е настъпила промяна в нуждите на получателя или във възможностите на длъжника, въз основа на които издръжката е била определена. Ако родителите се споразумеят за увеличаване или намаляване на издръжката на детето, определена въз основа на изпълнително основание, те могат да поискат да се подпише съдебна спогодба. Ако съдът установи, че споразумението не е в интерес на детето, той отхвърля предложението. Всяко увеличаване, намаляване или прекратяване на издръжката, която родителите заплащат на пълнолетно дете или пълнолетно дете плаща на своите родители, може да бъде договорено между получателя и длъжника под формата на подлежащо на изпълнение нотариално вписване. (член 197 от Семейния кодекс)

Размерът на издръжката, определена с изпълнително основание, се актуализира веднъж годишно в съответствие с индекса на потребителските цени в Словения. Актуализирането се извършва през месец януари, като се отчита кумулативният ръст на потребителските цени от месеца, през който издръжката е била окончателно определена или актуализирана. Коефициентът за актуализиране на издръжката се публикува от министъра по въпросите на семейството в Официален вестник на Република Словения (Uradni list Republike Slovenije). Центърът за социална услуги уведомява писмено получателя и длъжника за всяка актуализация и за новия размер на издръжката. Известието от Центъра за социални услуги, заедно със съдебната спогодба, окончателното съдебно решение или подлежащото на изпълнение нотариално вписване представляват изпълнителното основание.

Ако получателят не се обучава в редовна форма на обучение след навършване на 18-годишна възраст, в годината, в която се актуализира издръжката, центърът за социални услуги не е длъжен да уведоми писмено получателя и длъжника за актуализацията. След като навърши 18 години, получателят трябва да представи удостоверение за записване на центъра за социални услуги в срок от 30 дни след придобиване на статут на ученик или студент, или да информира центъра къде е записан за редовно обучение. Ако бенефициерът не действа в съответствие с предходното изречение, центърът за социални услуги не актуализира издръжката през тази година. След като детето навърши пълнолетие, длъжникът може да провери в центъра за социални услуги дали детето има статут на ученик или студент. Ако бенефициерът няма статут на ученик или студент, длъжникът не е длъжен да плаща издръжка, независимо от известието за актуализиране на издръжката, издадено преди загубата на статут на ученик или студент. (член 198 от Семейния кодекс)

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Издръжката за дете обикновено се внася по банкова сметка на законния представител на детето. Издръжката за навършили пълнолетие лица се внася по техни банкови сметки. По какъв начин и на кого се плаща издръжката се решава от съда.

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

Ако лице, което дължи издръжка, не изпълнява доброволно своето задължение да плаща издръжка в съответствие с изпълнително основание (съдебно решение, съдебна заповед, подлежащо на изпълнение нотариално вписване, заедно с известие за актуализиране на размера на издръжката), получателят може да внесе искане за изпълнение пред съда в съответствие с разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение и обезпечаването на вземания (Zakon o izvršbi in zavarovanju), за да обезпечи изпълнението на задълженията.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

Може да намерите информацията по въпроса на Портала за електронно правосъдие: Процедури за изпълнение на съдебно решение.

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

В процедурите за получаване/договаряне на издръжка първоначална информация за издръжката може да бъде получена от всеки център за социални услуги.

Окръжните съдилища имат материална компетентност да определят издръжка. Страните в производството могат да подадат молба за правна помощ под формата на представителство от адвокат и освобождаване от плащането на процесуалните разходи.

Ако длъжникът не плаща издръжката, законният представител на малолетно или непълнолетно лице или пълнолетният получател на издръжката може да предяви иск за принудително изпълнение пред компетентния районен съд (okrajno sodišče). Помощ за предявяване на иска за принудително изпълнение може да бъде получена от центрове за социални услуги, районни съдилища, адвокати и Обществения фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка (Javni štipendijski, razvojni, invalidski in preživninski sklad Republika Slovenije).

Словенският върховен съд (Vrhovno sodišče) публикува във вестник „Sodnikov informator“ преработените формуляри за предявяване на искове за издръжка, заедно с инструкции за попълването им. Те служат за подпомагане на потребителите при предявяване на искове за принудително изпълнение и са достъпни на уебсайта на Министерството на труда, семейството, социалните въпроси и равните възможности (Ministrstvo za delo, družino, socialne zadeve in enake možnosti).

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

Ако длъжникът не плаща издръжката, законният представител на малолетно или непълнолетно лице може да подаде искане за плащане на издръжката от Обществения фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка на Република Словения, но само въз основа на окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение или съдебна спогодба, в което/която е определен размерът на издръжката, и при условие че законният представител безуспешно се е опитал сам да осигури принудително изпълнение на плащането на издръжката или е подал надлежно изготвено искане за принудително изпълнение на издръжката в чужбина.

Право на компенсаторна издръжка имат деца, които все още не са навършили 18 години, както и лица между 18 и 26 години, които учат в редовна форма на обучение, не работят и не са регистрирани като безработни и са:

  • граждани на Словения с постоянно местопребиваване в Словения;
  • чуждестранни граждани с постоянно местопребиваване в Словения, ако това е предвидено в международен договор или при условия на реципрочност.

14 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

14.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Да. Помощ във връзка с изпълнението на решения за издръжка се предоставя от Обществения фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка, който е определен за централен орган по силата на Регламент (ЕО) № 4/2009 от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Общественият фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка е определен също така за централен орган по Хагската конвенция за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството и за предаваща и получаваща агенция в съответствие с Конвенцията на ООН за събиране на издръжка в чужбина.

14.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Данните за контакт са следните:

Javni štipendijski, razvojni, invalidski in preživninski sklad Republike Slovenije (Обществен фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка)

Dunajska cesta 20

1000 Ljubljana

Тел.: + 386 1 4720 990

Факс: + 386 1 4345 899

Ел. поща: jpsklad@jps-rs.si

Уебсайт: https://www.srips-rs.si/

15 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

15.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Не. Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 4/2009 молбите за принудително изпълнение на издръжката трябва да се подават чрез централния орган на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на молителя, след което въпросният централен орган препраща молбата до централния орган на Словения, т.е. Обществения фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка.

15.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

В Регламента не са предвидени директни контакти между молител с местопребиваване в чужбина и Обществения фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка като централен орган.

Комуникацията се осъществява чрез централния орган на държавата членка по местопребиваване на молителя. Централният орган на държавата членка по местопребиваване на молителя предоставя цялостно съдействие за подаването на правилно и надлежно попълнена молба за принудително изпълнение на издръжката в Словения и препраща молбата и всички приложения към нея до Обществения фонд за стипендии, развитие, увреждания и издръжка, който разглежда молбата, изисква всяка допълнителна информация или корекции, ако е необходимо, и представлява молителя в изпълнителното производство пред съдилища и други органи в Словения.

16 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Да.

17 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

----

18 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Има възможност за предоставяне на правна помощ, с която да се покрият процесуалните разноски. Председателят на окръжния съд се произнася относно предоставянето на правна помощ. (член 2 от Закона за правната помощ).

Може да бъде одобрена правна помощ за правни консултации, адвокат и други правни услуги, които са предвидени по закон, за всички форми на съдебна защита пред всички съдилища с обща компетентност и специализираните съдилища в Словения, пред Конституционния съд на Словения (Ustavno sodišče) и пред всички органи, институции и лица в Словения, които са компетентни в областта на извънсъдебното решаване на спорове, както и помощ под формата на освобождаване от плащане на съдебни разноски. (член 7 от Закона за правната помощ)

Бенефициери съгласно посочения закон са: 1. граждани на Словения; 2. чуждестранни граждани с разрешение за постоянно или временно пребиваване в Словения и лица без гражданство, които законно пребивават в Словения; 3. други чуждестранни граждани при условия на реципрочност или при условия и в случаи, определени в международни договори, които са обвързващи за Словения; 4. неправителствени организации и сдружения, които извършват дейност с нестопанска цел и в обществен интерес и са вписани в съответния регистър в съответствие с приложимото законодателство, в спорове, свързани с извършването на дейности в обществен интерес или за целите, за които са създадени; 5. други лица, за които в закона или в международен договор, който е обвързващ за Словения, е предвидено право на правна помощ. (член 10 от Закона за правната помощ)

Лице, което има право на правна помощ може да поиска такава на всеки етап от производството. Когато се разглеждат искания за правна помощ, се установява финансовото състояние на молителя, както и други условия, определени в посочения закон. (член 11 от Закона за правната помощ)

Съгласно член 46 от Регламента такова освобождаване се прилага във всички случаи, при които искът на бенефициера се основава на член 56 от Регламента и е свързан със задължение за издръжка на лица, ненавършили 21 години, което произтича от връзката между родители и деца.

19 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

Не са предприемани никакви мерки за изпълнението на член 51 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета.

 

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.

Your-Europe

Последна актуализация: 29/03/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.