Stäng

NU FINNS EN NY BETAVERSION AV PORTALEN!

Testa betaversionen av den europeiska e-juridikportalen och berätta vad du tycker!

 
 

Sökväg

  • Hem
  • Möjlighet till rättslig prövning i miljöärenden

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда - Литва

Den här sidan har maskinöversatts och kvaliteten kan inte garanteras.

Kvaliteten på den här översättningen har bedömts som: genomsnittlig

Var översättningen till någon hjälp?


  1. Основополагащи елементи
  2. Съдебна система
  3. #II
  4. Дела за достъп до информация
  5. Достъп до правосъдие и участие на обществеността
  6. Достъп до правосъдие срещу действия или бездействия
  7. Други средства за достъп до правосъдие
  8. Процесуална легитимация
  9. Законно представителство
  10. Доказателства
  11. Преустановяване на нарушение
  12. Разходи
  13. Механизми за финансова помощ
  14. Навременност
  15. Други въпроси
  16. Да си чужденец
  17. Transboundary Cases

I. конституционните основи

Правото на чиста, здравословна, благоприятна и пр. околна среда не е пряко залегнало в Конституцията. Това право обаче може да произтича от други членове на Конституцията. Концепцията за опазване на околната среда е посочена в няколко члена на Конституцията: „Държавата и всяко физическо лице трябва да опазва околната среда от вредни влияния“ (член 53, параграф 3); „Държавата е ангажирана с опазването на естествената околна среда, нейната фауна и флора, отделни природни обекти и особено ценни райони и контролира умереното използване на природните ресурси, както и тяхното възстановяване и увеличаване. Изтощаването на почвата и изчерпването на земните елементи, замърсяването на водата и въздуха, отделянето на радиация, както и намаляване на разнообразието на флората и фауната са забранени съгласно закона“ (член 54). Конституцията гарантира достъп до правосъдие: „всяко лице, чийто конституционни права или свободи са нарушени, има право на обжалване пред Съда“ (член 30, параграф 1). Гражданите могат да инициират административни или съдебни производства поради нарушения, свързани с околната среда. Те обаче не могат да се позоват пряко на конституционното право, отнасящо се до околната среда. Международните договори, ратифицирани от парламента (Seimas), са част от правния ред (чл. 138 (3)). В случай на конфликт международните споразумения се ползват с предимство пред националното право (чл. 11 (2) от Закона за международните договори). Страните могат да се позоват пряко на международното законодателство. Орхуската конвенция е приложима без необходимост от друго допълнително национално законодателство. Административните органи и съдилищата са задължени да прилагат този договор.

II. Съдебна система

Литва има двустепенна съдебна система, състояща се от обикновени съдилища с обща компетентност и административна съдилища със специална компетентност. Съдилищата с обща компетентност, разглеждащи граждански и наказателни дела, са Върховният съд на Литва (1), Апелативният съд на Литва (5) и на първа инстанция — регионалните съдилища (54) и окръжните съдилища (1). Окръжните съдилища разглеждат също някои дела за административни нарушения в рамките на предоставената им от закона компетентност. Регионалните съдилища, Апелативният съд и Върховният съд на Литва имат гражданско и наказателно отделение. Върховният съд на Литва е съдът, който преразглежда присъди, решения, постановления и нареждания на другите съдилища с обща компетентност. Той развива единна съдебна практика при тълкуването и прилагането на законите и другите законодателни актове. Върховният административен съд на Литва (1) и регионалните административни съдилища (5) са съдилища със специална компетентност, които разглеждат спорове между граждани и административни органи, произтичащи от административни правоотношения. Върховният административен съд е първа и последна инстанция по административни дела, попадащи в обхвата на неговата компетентност по закон. Той е въззивна съдебна инстанция по дела относно решения, постановления и нареждания, постановени от регионални административни съдилища, също както и по дела, включващи административни нарушения, които се разглеждат от окръжните съдилища. Върховният административен съд също е и съдебна инстанция, която разглежда, в установени от закона случаи, молби за възобновяване на приключили административни дела, включително дела, включващи административни нарушения. Върховният административен съд развива единна практика на административните съдилища при тълкуването и прилагането на законите и другите законодателни актове. Няма специализирани съдилища, компетентни да разглеждат специфични видове административни спорове. Специализиране е налице само на нивото на институциите за досъдебно разследване (напр. Комисията по данъчни спорове). Специалните институции за досъдебно разследване са общинските комисии за административни спорове (savivaldybių visuomeninės administracinių ginčų komisijos) и Главната комисия за административни спорове (Vyriausioji administracinių ginčų komisija). Подаването на жалби до комисиите за административни спорове или до Комисията по данъчни спорове преди завеждането на дело пред административния съд не е задължително, с изключение на някои въпроси, предвидени от закона. В Литва няма специализирани съдилища, трибунали или съвети по околната среда. Комисиите за административни спорове и административните съдилища извършват цялостен преглед на всички административни актове, включително актове по въпроси, свързани с околната среда. Окръжните съдилища с обща компетентност разглеждат дела, свързани с екологични вреди. Някои държавни институции, които са подчинени на Министерството на околната среда, могат да действат като институции за досъдебно разследване по въпроси, свързани с околната среда, в предвидени от закона случаи (напр. Държавният инспекторат за териториално планиране и строителство и Държавната служба за защитените зони). Единствено административните съдилища могат да разглеждат административни спорове по въпроси, свързани с околната среда. Няма възможност да се сезира друг съд. Единствената възможност преди завеждането на делото пред административния съд е да се сезира дадена комисия за административни спорове. Няма общи правила за обжалване на административни актове пред висшестоящ административен орган или независим орган по спорове преди сезирането на съда. Вътрешният контрол на административните действия/бездействия е задължителен само при определени видове административни спорове (напр. спорове в областта на социалната сигурност или данъчни спорове). Изборът дали да се подаде жалба до комисиите за административни спорове или Комисията по данъчни спорове преди завеждането на делото пред административния съд е на доброволен принцип. Единствено по предвидени от закона въпроси тази специална досъдебна процедура е задължителна. Всяко заинтересовано лице може да се обърне към съда за защита на неговите/нейните нарушени или оспорвани права или интереси, които са защитени от закона (член 5 от Закона за административното производство (ЗАП). Всяко лице, което оспорва административен акт, трябва да докаже особен интерес по отношение на отмяната на този акт. Пред административния съд се допуска подаването само на индивидуални жалби с цел да се защити неговото/нейното лично нарушено или оспорвано право или интерес (член 5 от ЗАП). Налице е възможност за подаването на жалба за защита на държавен или друг обществен интерес, която се предоставя на прокурора, служби на администрацията, служители на държавния контрол, други държавни институции, агенции, организации или физически лица, но само в определените от закона случаи (член 56 от ЗАП). Жалба/молба може да бъде подадена пред административния съд в рамките на един месец, считано от датата на публикуване на обжалвания акт, датата на доставка на индивидуалния акт на съответната страна и уведомяването на съответната страна за действието (бездействието) и в рамките на два месеца от датата на изтичане на срока, определен в закон или друг законодателен акт за спазването на изискванията за търсене. Ако обществеността или вътрешната администрация образувание забавяне разглеждането на определен въпрос и не успее да го разреши в надлежния срок, жалба срещу неправомерното бездействие (при такова забавяне) може да се направи в рамките на два месеца, считано от датата на изтичане на срока, определен в закон или друг нормативен акт за уреждане на въпроса. За подаване на молби за преразглеждане на законосъобразността на административни законодателни актове от административните съдилища няма определени крайни срокове. Решението на комисия за административни спорове или всяка друга институция за предварително извънсъдебно разглеждане на спорове, прието след разглеждането на административния спор в съответствие с извънсъдебната процедура, може да бъде обжалвано пред административния съд в рамките на 20 дни от получаването на решението (член 33 от ЗАП).
Ако се приеме, че срокът за подаване на жалба не е бил спазен по основателна причина, по искане на жалбоподателя административният съд може да постанови възстановяване на status quo ante. В молбата за възстановяване на status quo ante се посочват основанията за неспазването на срока и се представят доказателства, потвърждаващи основанията за неспазване на срока. Няма специални процедури за проверка в административните съдилища. Проверява се единствено спазването на формалните изисквания от страна на жалбоподателя и на сроковете за внасяне на жалба с цел да се установи дали жалбата е допустима. Член 23 от ЗАП определя минималните стандарти за обжалване пред административните съдилища. Освен в предвидените по закон случаи, жалби/молби се приемат и разглеждат от административните съдилища единствено след плащането на гербов налог. В административните съдилища не е задължително присъствието на адвокат. Страните в производството могат да защитават интересите си в съда сами или чрез свои представители. Административният съд може да отмени обжалвания административен акт (понякога част от него). Съдът може също така да задължи съответната служба на администрацията да коригира извършеното нарушение или да изпълни други разпореждания на съда (член 88 от ЗАП). Административният съд не може да измени административен акт, но може да задължи държавната институция да изготви (приеме) нов административен акт. Решението на Съда може да включва този нов административен акт. В Закона за административното производство няма специални правила за дела по въпроси, свързани с околната среда. Налице е възможност за подаване на молба за защита на държавен интерес или на други обществени интереси, включително по въпроси, свързани с околната среда. Правото да се заведе дело пред съда по въпроси, свързани с околната среда, е установено от Орхуската конвенция. Няма ограничение за физически и юридически лица за завеждане на дело пред административния съд. Налице е възможност за подаване на жалба за защита на държавен или друг обществен интерес, която се предоставя на прокурора, служби на администрацията, служителите на държавния контрол, други държавни институции, агенции, организации или физически лица, но само в определените от закона случаи (член 56 от ЗАП). Също така това е възможно и при въпроси, свързани с околната среда. Администрати вните съдилища могат да се произнасят и по дела, свързани със спорове между публични администрации, които не са подчинени едни на други, относно компетентност или нарушения на закони, с изключение на дела, свързани с гражданскоправни спорове, разпределени към съдилищата с обща компетентност. Публичните субекти нямат право да оспорват собствените си административни актове пред административните съдилища. Ако незаконосъобразността на даден административен акт нарушава обществения интерес, единствено прокурорът или други лица, в описаните от закона случаи, могат да заведат делото пред Съда. Обикновено съдиите нямат право да завеждат дело. Ако даден съдия разполага с информация за престъпно деяние, той е задължен да информира прокурора (член 109 от ЗАП). След като делото е в ход, съдът може да участва „активно“ в производството като търси доказателства, назначава свидетели, вещи лица и т.н.

III. Дела за достъп до информация

Заявител, който счита, че искането му за информация за околната среда не е било разгледано, че неправомерно е било отхвърлено или че е удовлетворено неадекватно, може да прибегне до процедура по преразглеждане пред комисия за административни спорове. Обжалването пред комисията може да бъде подадено в рамките на един месец от получаването на информацията или в рамките на един месец от датата, на която информацията е станала достъпна. Решението на Комисията може да бъде обжалвано пред административния съд в рамките на 20 дни от датата на получаване на решението. Ако е налице отказ, службата на публичната администрация трябва да приеме индивидуален административен акт, който трябва да съдържа ясно формулирани всички права и задължения и специфичната процедура по обжалване (член 6 8 от Закона за публичната администрация). Причините за отказа следва да бъдат предоставени на заявителя в рамките на 14 дни от получаването на такова искане от публичния орган (член 19 от Наредбата за публичния достъп до информация за околната среда, одобрена с Правителствена резолюция № 1175). Искането може да бъде писмено или устно. Информацията може да бъде предоставена устно, ако заявителят не желае писмен отговор. Изискванията за писмено искане включват:

  • името,
  • данните за контакт,
  • исканата информация,
  • начина на предоставяне на информацията.

Заявителят не трябва да декларира интерес. Когато заявител поиска информацията да бъде предоставена в определен формат (включително под формата на копия), публичният орган се съобразява с искането (има някои изключения, предвидени в член 9 от Наредбата за публичния достъп до информация за околната среда). Информацията се предоставя на заявителя в рамките на 14 календарни дни от получаването на искането от публичния орган. Срокът може да бъде удължен с още 14 календарни дни. В този случай подаването на жалба до комисиите за административни спорове преди сезирането на административния съд е задължително. Цялата информация трябва да бъде представена на Съда, ако той я изиска. Тази информация може да повлияе на съдебното решение. Един от видовете съдебни решения в административните съдилища е да се отговори на жалбата (уважи молбата) и да се отмени оспорваният акт (или част от него) или да се задължи съответната служба на администрацията да коригира извършеното нарушение или да се съобрази със всяко друго разпореждане на съда (член 88, параграф 2 ОТ ЗАП). Съдилищата могат да разпореждат информацията да бъде разкрита.

IV. Достъп до правосъдие и участие на обществеността

Административното производство се урежда от Закона за публичната администрация по отношение на всички административноправни въпроси, включително въпроси, свързани с околната среда. Основният закон по отношение на въпроси, свързани с околната среда, е Законът за опазване на околната среда. Другите закони и законодателни актове, регулиращи опазването на околната среда, са приети на базата на този закон. В Закона за опазване на околната среда е предвидена основната предпоставка за извършване на икономически дейности — разрешението. Има много видове разрешения (разрешение за строеж, разрешение по ОВОС, разрешение за КПКЗ и други), които са регламентирани в специални закони и други законодателни актове (в тези актове са изискванията за такова разрешение, институциите, които са отговорни за това, и понякога специфични правила относно процедурата), но основните правила за административните производства са записани в Закона за публичната администрация. Обжалването на административно решение пред висшестоящ административен орган може да бъде задължение (само в предвидените от закона случаи) или алтернатива (лицето може да избере между обжалване пред органа или пред Съда). Налице е възможност да се сезира дадена комисия за административни спорове преди делото да бъде заведено пред административния съд. Първоинстанционно административно решение може да бъде постановено пряко от съда. Подаването на жалба до комисиите за административни спорове преди завеждането на делото пред административния съд не е задължително, с изключение на някои въпроси, предвидени в закона. При липсата на предвидени по закон специфични правила относно необходимостта от административна жалба преди делото да бъде заведено пред административния съд административните решения могат да бъдат отнесени директно пред административния съд. Административните съдилища преразглеждат процесуалната и материалната законосъобразност на всички административни решения. Съдилищата проучват материалите, техническите констатации и изчисленията, когато се счита, че са част от решението. Законосъобразността на административните решения за устройствено планиране се контролира от административните съдилища. Условията относно процесуалната легитимация, правилата за доказване, правилата за провеждане или степента на контрол от страна на Съда не са специфични за дела по въпроси, свързани с околната среда. Физическите или юридическите лица имат правото да внасят жалба (молба) относно административен акт, когато правата им са били нарушени. В описаните от закона случаи е възможно да се подаде жалба с цел да се защити държавен или друг обществен интерес (включително интерес, свързан с околната среда). Агенции, организации и групи могат да внесат жалба срещу мерки, касаещи техните интереси (съществуване, имущество, дейност, експлоатационни условия), както и да поискат обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Те също така могат да се явят пред съда, за да защитават обществения интерес от името на онези, чиито представители са, доколкото регулаторна или индивидуално оспорвана мярка вреди на този интерес. При административноправни спорове, както и при частноправни дела, тежестта на доказване се носи от ищеца. В рамките на административноправния спор обаче този принцип може да бъде смекчен, по-специално когато доказателствата са на разположение на администрацията, или в случай на отговорност — когато е налице хипотеза за презумпции, освобождаващи жалбоподателя от установяване на вината, която той/тя твърди, и задължаване на администрацията да докаже, че не допуснала грешка. Предвид принципа на служебно начало на производството административният съдия, който има значителни правомощия за разследване, всъщност допринася значително за установяването на фактите. Ако е необходимо, тоя/тя може да наложи оповестяване на документите или да пристъпи самостоятелно към определени разследвания, като разглежда директно актове и документи, посещава места, присъства на съдебни заседания или експертни оценки. Съдиите трябва да участват активно при събирането на доказателства. Член 8, параграф 1 от Закона за административното производство определя принципа, че производствата трябва да се провеждат в рамките на открито заседание.

Административния съдия упражнява пълен контрол върху административния акт. Даден административен акт (част от него) трябва да бъде отменен, ако е:

  1. незаконен per se, т.е. неговото съдържание противоречи на законодателни актове от по-висок ранг;
  2. незаконен поради това, че е бил приет от некомпетентна служба на администрацията;
  3. незаконен, тъй като е приет в нарушение на основните установени процедури, по-специално в нарушение на правилата, целящи да се гарантира обективна оценка на всички обстоятелства и валидността на решението. Обжалваният акт (част от него) може да бъде отменен също и поради други основания, признати за съществени от административния съд (член 89 от ЗАП).

Решенията за преценка на необходимостта от ОВОС и за определяне на обхвата на ОВОС са административни решения и могат да се преразглеждат от съдилищата. Условията относно процесуалната легитимация, правилата за доказване, правилата за провеждане или степента на контрол от страна на Съда не са специфични за тези дела. Окончателното решение по ОВОС е също административно решение и може да бъде преразгледано от съдилищата. Административните съдилища преразглеждат процесуалната и материалната законосъобразност на всички административни решения. Съдилищата проучват материалите, техническите констатации и изчисленията, когато се счита, че те са част от решението. Проучването на въздействието върху околната среда се контролира, тъй като то е основният аспект на процесуалната законосъобразност. Изискването за необходим интерес, който предоставя правомощия за предприемане на действия, е едно от първите условия за допустимост на обжалването. За да е налице процесуална легитимация пред административните съдилища, не е необходимо да се участва във фазата на обществената консултация на процедурата по ОВОС или да се представят коментари. За да защити обществения интерес, заинтересованата общественост има правото да подаде жалба (молба) относно свързан с ОВОС административен акт (член 15 от Закона за оценка на въздействието върху околната среда на предложената икономическа дейност). Няма специални правила, приложими за процедурите по ОВОС. Предявяването на иск за преустановяване на нарушение е възможно при административни дела по всички въпроси. Съгласно член 71 от Закона за административното производство съдът или съдията може въз основа на мотивирана молба от страна на участниците в производства или по негова/нейна инициатива да вземе мерки с оглед обезпечаването на иска. Искът може да бъде обезпечен на всеки етап на производството, ако липсата на процесуални мерки за обезпечение на иска може да възпрепятства изпълнението на съдебното решение или да направи решението неприложимо. Няма специални правила, приложими за процедурите по ОВОС. Всички административни решения могат да се преразглеждат от административните съдилища. Решенията за КПКЗ, както и други решения относно разрешенията, могат също да бъдат преразгледани от административните съдилища. Условията относно процесуалната легитимация, правилата за доказване, правилата за провеждане или степента на контрол от страна на Съда не са специфични за тези дела. Административните съдилища преразглеждат процесуалната и материалната законосъобразност на решенията за КПКЗ, както и законосъобразността на всички административни решения. Те трябва също така да проучат материалите, техническите констатации, изчисленията и документацията за КПКЗ, ако тези елементи се считат за част от решението. За да е налице процесуална легитимация пред административните съдилища, не е необходимо да се участва във фазата на обществената консултация на процедурата по КПКЗ или да се представят коментари. С цел да защити обществения интерес заинтересованата общественост има правото да подаде жалба (молба) относно административен акт във връзка с КПКЗ (член 87 от Правилника за издаването, подновяването и отмяната на разрешителни за КПКЗ, одобрен с Наредба № 80 от 2002 г. на Министерството на околната среда на Литва). Съгласно член 71 от Закона за административното производство съдът или съдията може да вземе мерки с оглед обезпечаването на иска. Няма специални правила, приложими за процедурите по КПКЗ.

V. Достъп до съда срещу действие или бездействие

Съгласно член 7, параграф 8 от Закона за опазване на околната среда заинтересованата общественост или едно или повече физически или юридически лица имат право да предявяват искове пред съдилищата и:

  1. да настояват за налагане на наказание на лица, които имат вина за застрашаване на околната среда, и служители, чийто решения са довели до нарушаване на техните права или интереси;
  2. да предприемат подходящите действия, за да избегнат или сведат до минимум вредите за околната среда или да възстановят първоначалното състояние на околната среда.

Юридически и физически лица, които вредят на околната среда, трябва да компенсират всички загуби и, ако е възможно, да възстановят състоянието на околната среда (член 32 от Закона за опазване на околната среда). Правото да се предявяват претенции за обезщетение принадлежи на:

  1. юридически и физически лица, чието здраве, имущество или интерес са били увредени;
  2. служители на Министерството на околната среда или други служители, когато с нанесената вреда са засегнати интересите на държавата (член 33, параграф 1 Закон за опазване на околната среда).

Юридическите лица подлежат на гражданска отговорност, независимо от тяхната вина, за всяка нанесена на околната среда вреда или действителна заплаха от такава, произтичащи от тяхната икономическа дейност (член 34, параграф 2 Закон за опазване на околната среда). Жалби, свързани с опазването на околната среда, могат да бъдат подавани директно пред административните съдилища срещу решения или бездействия от страна на публичните органи (държавни или местни публични органи). Административният съд може да отмени обжалвания административен акт (или част от него) или да задължи публичния орган да отстрани извършеното нарушение или да изпълни други нареждания на съда. Административният съд може да удовлетвори жалбата (молба), както и разпореждане за обезщетение за вреди, причинени от незаконни действия от страна на публичните органи. Държавното администриране на опазването на околната среда се извършва от правителството на републиката, Министерството на околната среда, Агенцията за опазване на околната среда, регионалните служби по опазване на околната среда, други специални държавни органи (напр. Държавен инспекторат за териториално устройство и строителство, горско стопанство, защитените зони, Дирекции на националните паркове) и местните власти. Административното производство се урежда от Закона за публичната администрация по отношение на свързани с административното право въпроси. Няма специфични правила за въпроси, свързани с околната среда. Административното производство ще бъде приключено и решението по административното производство ще бъде прието в рамките на 20 работни дни от началото на производството. Този срок може да бъде удължен за период не по-дълъг от 10 работни дни (член 31 от Закона за публичната администрация). Дадено лице има право да обжалва решение по административно производство, прието от служба на публичната администрация, по свой избор или пред комисия за административни спорове, или пред административен съд в съответствие с определената от законодателството процедура (член 36 от Закона за публичната администрация). Административният съд може да отмени постановените от компетентния орган решения (или на част от тях) или да задължи компетентния орган да отстрани извършеното нарушение или да изпълни други нареждания на съда (член 88 от Закона за публичната администрация). Няма специфични правила относно въпроси, свързани с екологичната отговорност, при производства пред административните съдилища. Делата относно екологичната отговорност се разглеждат от обикновените съдилища. Възможността да се претендира за обезщетение за вреди е предвидено в член 32—34 от Закона за опазване на околната среда. Има няколко възможности за налагане на екологична отговорност. Всяка възможност се основава на специфични условия. Лицето може да поиска от компетентния орган да действа, ако е нанесена вреда на околната среда. Решението, постановено от компетентния орган, може да бъде обжалвано пред административния съд. Юридически и физически лица, чието здраве, имущество или интереси са били увредени, могат да подадат иск за обезщетение за вреди директно пред обикновените съдилища. Компетентни служители могат да подадат такива искове, когато е нанесена вреда на интересите на държавата.

VI. Други средства за достъп до правосъдие

Има вероятност всички общи съдебни производства — административни, граждански или наказателни — да бъдат приложими по въпроси, свързани с околната среда. Няма специфични правила в тази област. Парламентът (Seimas) на републиката назначава парламентарен омбудсман — държавен служител, който защитата човешките правата и свободи, разследва жалби, подадени от жалбоподатели във връзка със злоупотреба със служебно положение или поради бюрокрация от страна на служебни лица, и се стреми да подобрява публичната администрация. Жалбоподателят има право да подаде жалба пред парламентарния омбудсман за злоупотреба със служебно положение в резултат на бюрокрация от страна на служебни лица, ако тя/той счита, че неговите права и свободи са били нарушени по този начин (член 5, 13 (1) От Закона за парламентарния омбудсман). След като приключи разследването, парламентарният омбудсман решава дали да:

  1. приеме или обяви жалбата за уважена;
  2. отхвърли жалбата;
  3. преустанови разследването по жалбата (член 22, параграф 1 От Закона за парламентарния омбудсман).

Институцията, агенцията или служителят, за които е предназначено това предложение (препоръка), трябва да разгледат предложението (препоръката) на парламентарния омбудсман и да го информират за резултатите от разследването (член 20, параграф 3 От Закона за парламентарния омбудсман). Съгласно Закона за прокуратурата тя е държавна институция, начело на която стои главният прокурор. Прокуратура се състои от главна прокуратура и териториални прокуратури (регионални прокуратури и окръжни прокуратури). Всички прокуратури защитават обществения интерес, включително по въпроси, свързани с околната среда. Член 19 от Закона за прокуратурата урежда в подробности защитата на обществения интерес. Държавните институции, отговорни за опазването на околната среда, включително Министерството на околната среда, Агенцията за опазване на околната среда, регионалните служби, за опазване на околната среда и други специални държавни органи (напр. Държавен инспекторат за териториално устройство и строителство, горско стопанство, защитените зони, Дирекции на националните паркове и местните власти) могат да започнат дело в административния съд за защита на обществения интерес. Някои териториални полицейски органи имат специални поделения за нарушения, свързани с околната среда (напр. в столицата Вилнюс). Други териториални полицейски органи имат полицейски служители, които отговарят за разследване на нарушения, свързани с околната среда. Те са компетентни по наказателноправни въпроси и административни нарушения. В Наказателно-процесуалния кодекс са предвидени случаите в рамките на наказателния кодекс на Република Литва, при които могат да бъдат образувани наказателни производства, когато е налице жалба от жертва на престъпление или неин законен представител (член 407 от Наказателно-процесуалния кодекс). При тези случаи не се провежда досъдебно разследване. Не са налични примерни случаи, касаещи въпроси, свързани с околната среда. Има няколко възможности за подаване на жалби пред административни съдилища в случай на административно бездействие или нецелесъобразно действие:

  • иск за отмяна на незаконосъобразно административно решение;
  • иск за задължаване на държавната институция да приеме административно решение;
  • иск за обезщетение за вреди срещу публичен орган, когато е доказано, че това бездействие или нецелесъобразно действие причинява вреда.

Налице е възможност за подаване на жалба с цел защита на държавен или друг обществен интерес, която се предоставя на прокурора, служби на администрацията, служители на държавния контрол, други държавни институции, агенции, организации или физически лица, но само в определените от закона случаи (член 56 от Закона за административното производство).

VII. Процесуална легитимация

Съгласно Закона за административното производство всяко заинтересовано лице може да сезира Съда за защита на своите нарушени права, оспорвани права или защитени от закона интереси. Всяко лице, което оспорва административен акт, трябва да докаже особен интерес по отношение на отмяната на този акт. Пред административния съд се допуска само подаването на жалби/молби за защита на нарушено или защитено от закона право на физическо лице (член 5 от Закона за административното производство). Тези основни правила са приложими за различни видове производства и различни участници. Все пак е възможно да се подаде жалба с цел защита на държавен или друг обществен интерес. Лицата, които прилагат тази възможност, са прокурорът, служби на администрацията, служители на държавния контрол, други държавни институции, агенции, организации или физически лица. Тази възможност обаче може да се използва единствено в предвидените от закона случаи (член 56 от Закона за административното производство). Така например съгласно член 7, параграф 8 от Закона за опазване на околната среда заинтересованата общественост или едно или повече физически или юридически лица имат правото да подават жалба пред съдилищата. Следователно, ако има подадена жалба с цел защита на обществения интерес, свързан с опазването на околната среда, тази жалба следва да е допустима, тъй като е описана в Закона за опазване на околната среда. Това правило се използва за всички случаи (не само по въпроси, свързани с околната среда). Понякога допълнителни правни норми определят на кого и при какви случаи се предоставя достъп до правосъдие, напр. случаи, свързани с ОВОС и КПКЗ. Член 15 от Закона за оценката на въздействието върху околната среда на предложената икономическа дейност предвижда възможност заинтересованата общественост да подаде жалба пред съдилища по случай, свързан с ОВОС. Член 87 от Правилника за издаването, подновяването и отмяната на разрешителни за КПКЗ, одобрен от Министерството на околната среда на Литва — Наредба № 80 от 2002 г., предвижда възможност заинтересованата общественост да подаде жалба пред съдилища по случай, свързан с КПКЗ. Налице са допълнителни правила относно възможността заинтересованата общественост да подаде жалба пред съдилища по случай, свързан с ОВОС (член 15 от Закона за оценка на въздействието върху околната среда на предложената икономическа дейност) и КПКЗ (член 87 от Правилника за издаването, подновяването и отмяната на разрешителни за КПКЗ, одобрен от Министерството на околната среда на Литва — Наредба № 80 от 2002 г.). В Литва няма „actio popularis“. Омбудсманът не може да подаде пред административния съд жалба срещу индивидуално административно решение. Той обаче може да сезира административния съд с искане за разследване на законосъобразността на правни статути, одобрени от служби на държавната или общинската администрация. Той може да препоръча на прокурора да сезира съда съгласно определената от закона процедура за защита на обществения интерес. Прокурорите могат да защитават обществения интерес пред административните съдилища. Други държавни институции процесуално легитимирани да предприемат действия пред административните съдилища, когато е в техен интерес да претендират или да се защитават или когато защитават обществения интерес. Има допълнителни правила за процесуалната легитимация на физическите лица/НПО и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, в рамките на процедурите по ОВОС и КПКЗ.

VIII. Законно представителство

Страните могат да представят интересите си пред административните съдилища сами или чрез представители. В административните съдилища при съдебни производства участието на адвокат е задължително (включително по въпроси, свързани с околната среда). Представителството от адвокат е задължително и пред Касационния съд (Върховният съд на Литва) (напр. при дела за екологична вреда или при наказателни дела). Страните и/или техни представители трябва да имат юридическо образование, за да се явят пред Апелативния съд. Като цяло задължителното представителство се изисква при наказателни производства във всички съдилища с обща компетентност. Има адвокатски кантори, специализирани по въпроси, свързани с околната среда (обикновено това са най-големите кантори). На следните уебсайтове е възможно да намерите списък с адвокатите:

Има няколко НПО, чиято цел е да защитават обществения интерес по въпроси, свързани с околната среда, например „Литовски фонд за дивата природа „и „Литовско зелено движение“. Литовската коалиция по околната среда е създадена през 2004 г. Има 9 членове в момента коалицията.

IX. Доказателства

Страните и други лица представят доказателства, свързани с производството. Страните трябва да докажат обстоятелствата, на които се основават техните жалби и отговори. При административни и граждански производства доказателствата включват: обяснения на страните и трети страни (предоставени лично или през представители), свидетелски показания, писмени доказателства, веществени доказателства, становища от проучвания, експертни становища. Страните и другите участници представят доказателствата пред Съда. Ако е необходимо, Съдът може да позволи на тези лица да представят допълнителни доказателства по молбата на лицето или по собствена инициатива може да изиска необходимите документи или да поиска становища на служебни лица. При граждански производства съдът има правото да събира доказателства по собствена инициатива единствено при изключителни случаи, определени от закона, например семейни и трудовоправни дела. Съдът може също така да изиска да получи доказателства от друга страна или трети страни по искане на друга страна. Нито едно доказателство, представено пред Съда, няма предварително определена стойност. Съдът оценява доказателствата съгласно собственото си убеждение, което се основава на подробно, цялостно и обективно изучаване на фактите съгласно закона, както и съгласно критериите за правосъдие и основателност. При административни производства страните мога да представят нови доказателства до края на съдебното заседание по съществото на делото. Съдиите трябва да участват активно при събирането на доказателства, при установяването на всички значими обстоятелства по делото и трябва да извършат цялостна и обективна проверка по него. При граждански производства страните могат да представят нови доказателства до приключване на подготовката за съдебното заседание по съществото на делото. При граждански производства съдът има правото да събира доказателства по собствена инициатива единствено при изключителни случаи, определени от закона, например семейни и трудовоправни дела. Страните могат да представят пред съда експертни становища заедно с други доказателства. Обяснения, становища или заключения на специалисти, събрани от страните във връзка с производството по тяхна собствена инициатива, не се допускат като експертни доказателства. Те се разглеждат като части от писмено доказателство. Съдът решава по собствена инициатива или по искане на страните да разпореди извършването на експертиза. Обикновено на вещите лица се нарежда да проучат определени въпроси, свързани с делото, когато съдът желае да получи специализирано научно, медицинско, изкуствоведско, техническо или професионално становище. Експертните становища, както другите доказателства, нямат предварително определена стойност за съда. Те не са обвързващи за съдиите.

Преустановяване на нарушение.

Обжалването или жалбата, внесени пред съда срещу административно решение, нямат суспензивно действие. Единствено съдът може да преустанови действието на административното решение, като приложи временни мерки. Обикновено административните решения могат да бъда изпълнени незабавно след тяхното приемане (влизане в сила), независимо от обжалването. Единствено съдът може да наложи временни мерки. Когато дадено административно решение е прието от правителството или от общината под формата на законодателен акт, прилагането е обвързано с публикуването в Държавен вестник или друга дата, която може да бъде предвидена в законодателния акт. Няма специфични правила за предявяване на иск за преустановяване на нарушение при съдебни производства по въпроси, свързани с околната среда. Искът може да бъде обезпечен на всеки етап на производството, ако липсата на временни мерки за обезпечение на иска е вероятно:

а) възпрепятства изпълнението на съдебното решение; или

б) да направи решението неприложимо.

Искането за временни мерки трябва да бъде подадено преди началото на съдебното заседание по съществото на делото. Съгласно практиката на Върховния административен съд на Литва, Съдът, като в същото време решава относно временните мерки (в литовския административен процес те се наричат „мерки за обезпечение на иск „), трябва предварително да вземат под внимание естеството на претенцията (която се иска да бъде обезпечен), посочената фактическа основа за иска, правата, предоставени от обжалвания акт, и действителната реализация на тези права. Само тогава съдът може да реши дали искането за временни мерки в контекста на обстоятелствата по прилагането е подходящо по отношение на целта и дали принципът на пропорционалност, балансът на интересите на страните и общественият интерес не са били нарушени. Съгласно принципа на справедливост, когато разглежда искането за временни мерки, Съдът трябва да отговори на въпроса дали тези временни мерки действително ще помогнат за възстановяване на предишното правно положение, ако бъде удовлетворен основният иск. Молбата за обезпечение на иска може да бъде приета единствено ако е приета основаната жалба. Няма възможност да се поискат временни мерки, без да се поиска обжалване на административното действие или бездействие. Преди предоставянето на обезпечителни мерки няма кръстосана гаранция за вредите. Решенията на Съда по отношение на преустановяване на нарушение могат да се обжалват. Обжалването обаче няма суспензивно действие и съдът може да продължи производството (член 71, параграф 5 ОТ ЗАП).

XI. Разходи

В административните съдилища заявителят с ледва да плати съдебна такса. Има обаче изключения, например при дела във връзка с жалби с цел защита на държавни или други обществени интереси и при дела относно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконни действия или бездействия в сферата на публичната администрация. Други разходи, свързани със съдебния спор, включват:

  1. разходи, свързани с плащане на хонорари на свидетели, вещи лица и организации на експерти;
  2. разходи, свързани с публикуване в пресата на часа и дата на съдебното заседание;
  3. транспортни разходи;
  4. разходи за настаняване под наем в района, в който се намира съдът;
  5. други необходими и обосновани разходи.

В гражданските съдилища заявителите трябва да платят съдебна такса. Има изключения при дела, отнасящи се до обезщетения за имуществени и неимуществени вреди във връзка с физически наранявания, смърт и при дела, отнасящи се до защита на обществения интерес по искане на прокурора, публични институции или други лица. Други разходи, свързани със съдебния спор, включват:

  1. разходи, свързани с плащане на хонорари на свидетели, вещи лица, органи и експертно становище на устни преводачи и разходи, свързани с проверки на място;
  2. разходи за търсене на ответника;
  3. разходи, свързани с връчване на документи;
  4. разходи, свързани с изпълнение на съдебни решения;
  5. разходи, свързани с възнаграждението на опекуна;
  6. разходи за адвокати или за техни асистенти;
  7. разходи, свързани с прилагането на обезпечителни мерки;
  8. други необходими и обосновани разходи.

Съгласно Закона за административното производство всяка жалба (молба) до административния съд подлежи на гербов налог, който е в размер на 100 LTL (не важи за изключенията). Обжалване за преразглеждане на съдебно решение трябва да подлежи на гербов налог при ставка от 50 %, платима при внасяне на жалбата (молбата) пред Първоинстанционния съд. Съгласно Гражданския процесуален кодекс гербовите налози при имуществени спорове са следните:

Размер на вземането

Гербов налог

За искове до 100 000 LTL

3 % от поисканата сума + индексация (минималният гербов налог е 50 LTL)

За искове до 300,000 LTL

3,000 LTL плюс 2 % от поисканата сума, надвишаваща 100,000 LTL, + индексация

За искове над 300,000 LTL

7,000 LTL плюс 1 % от поисканата сума, надвишаваща 30,000 LTL, + индексация (максимален гербов налог — 30,000 LTL)

За обжалвания, касационна жалба и молби за възобновяване на производство се заплаща един и същи гербов налог. Изчисляването на хонорарите на вещите лица и други свързани със спора такси, с изключение на адвокатските хонорари и разходи, свързани с прилагането на обезпечителни мерки, се урежда от Правителствена резолюция № 344 от 2002 г. По отношение на адвокатските хонорари има препоръка от страна на Министерството на правосъдието и председателя на колегията (Наредба № 1R-85 на Министерството на правосъдието от 2004 г.). Препоръчаното максимално възнаграждение се изчислява, като се използват коефициенти, които се основават на одобрена от литовското правителство минимална месечна заплата. От 1 август 2012 г. минималната месечна заплата (ММЗ) е 850 LTL. Напр. коефициентът за един час представителство пред съда е 0,15. Определянето на адвокатските хонорари по дело за правна помощ се регламентира от Правителствена резолюция № 60 от 2001 г. Възнаграждението за адвокатите, които редовно предоставят вторична правна помощ, е 8.18 МРЗ на месец. Почасовият хонорар за адвокати, които не предоставят редовно вторична правна помощ, е 0,05 МРЗ. Има разлика между административни и граждански производства. При административните производства, в случай на иск за преустановяване на нарушение или временна мярка, не е необходимо (не е предвидено в Закона за административното производство) плащането на депозит (кръстосана гаранция за вредите). При граждански производства искането за прилагане на временна мярка се облага с данък само ако е заявено преди завеждането на делото. В този случай заявителя трябва да плати половината от гербовия налог, който се плаща за съответния иск. Гражданският процесуален кодекс установява правото на съда да поиска от заявителя депозит за прилагане на временна мярка. Депозитът е предназначен да обезпечи ответника срещу загуби вследствие на приложената по отношение на него временна мярка. Депозитът може да бъде и банкова гаранция. Размерът на депозита зависи от делото и е много трудно да се прецени като цяло. Общото правило е, че загубилата страна трябва да поеме всички разходи, включително гербовия налог и разходите, свързани с първоначалното съдебно производство. Страната също така е задължена да възстанови разходите на спечелилата страна. Обикновено гербовият налог, разноските за кореспонденция, разходите за вещи лица, както и други разходи се плащат изцяло. Правните разходи за правно представителство по време на съдебното производства обаче се намаляват съгласно препоръките на Министерството на правосъдието и председателя на колегията. Все пак тези суми са препоръчителни и зависят от сложността на съдебното производство, материалите по делото и други фактори. Въпреки това при почти всички граждански и административни дела съдилищата на държавата намаляват исканите от страните правни разноски за тяхната правна помощ съгласно предложените суми и разумните доводи.

XII. Механизми за финансова помощ

Няма специални правила относно разходите за съдопроизводство по въпроси, свързани с околната среда. Жалбите/молбите се приемат и разглеждат от административните съдилища единствено след заплащане на предвидения по закон гербов налог. В член 40 от Закона за административното производство са предвидени няколко освобождавания от гербов налог:

  • жалби/молби, свързани със забавяне от страна на служби на публичната администрация при извършване на действия, възложени им в рамките на тяхната компетентност,
  • отпускане или отказ за отпускане на пенсия,
  • нарушения на изборните закони и Закона за референдумите,
  • молби от държавни служители и общински служители, когато се отнасят до правоотношенията в службата,
  • обезщетения за вреди, нанесени на физическо лице или организация вследствие на незаконосъобразни действия/бездействия в сферата на публичната администрация, и
  • жалби, свързани с опазване на обществените интереси, и някои други жалби/молби.

В Литва е възможно предоставянето на правна помощ. Настоящата схема за правна помощ се урежда от Закона за правната помощ. Правната помощ е разделена на първична и вторична правна помощ. Първичната правна помощ включва правна информация и правни консултации извън съдебното производство и е достъпна за всички граждани, граждани на ЕС и чужденци, независимо от тяхното финансово положение. Вторичната правна помощ включва подготовка на процесуалната документация, представителство в съдилищата, отмяна на гербов налог и други процесуални разходи. Достъпът до вторичната правна помощ зависи от притежаваните имоти и доходите, като обхваща от 50 до 100 % от всички процесуални разходи. Някои групи лица (напр. получатели на социални обезщетения) могат да получава правна помощ независимо от техния доход. Правната помощ се предоставя чрез специални служби, които са подчинени на Министерството на правосъдието. Отказът от предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване пред административните съдилища. Правна помощ е достъпна и по въпроси, свързани с околната среда, без да има специални правила в това отношение. Правната помощ е обвързана с изисквания за средства, националност, местожителство и допустимост. Имате право на първична и вторична правна помощ, ако сте гражданин на Литва, ако сте гражданин на ЕС или чужденец, който пребивава законно в Литва или друга държава от ЕС. Правна помощ се предоставя, ако искът не е явно недопустим или лишен от основание. Допълнително условие за вторичната помощ е стойността на имуществото на лицето и годишният му доход да не надвишават равнищата, определени от правителството на Република Литва. Не се предвижда правна помощ за НПО. Правните кантори в Литва не предоставят правна помощ pro bono. Всички правни клиники разглеждат дела, свързани с околната среда. Няма специални правни клиники по въпроси, свързани с околната среда. Тези правни клиники са:

  • Правна клиника на Университета на Вилнюс: http://www.teisesklinika.lt
  • Правна клиника на Университета „Миколас Ромерис“ (Mykolas Romeris): http://www.mruni.eu/lt/universitetas/fakultetai/teises_fakultetas/teisines_pagalbos_centras/apie_centra/

Правните клиники отговарят за първичната правна помощ. Първичната правна помощ се предоставя също и от общините и от информационни бюра на Министерството на правосъдието в няколко града (Каунас, Клайпеда, Шяуляй, Друскининкай и други).

Вторичната правна помощ се предоставя от 5 специални служби (във Вилнюс, Каунас, Клайпеда, Паневежис и Шяуляй, които са подчинени на Министерството на правосъдието. В Литва има екологични организации, отговорни за опазване на околната среда. Те работят с обществеността. Има и някои други организации, които предлагат безплатна правна консултация по интернет. Няма адвокати, които да са специализирани по въпроси на околната среда и които да предлагат услугите си безплатно.

XIII. Навременност

Даден административен орган приключва административното производство и приема решението по него в рамките на 20 работни дни от началото на производството. Публичният субект, който започва административното производство, може да удължи срока с до 10 работни дни, когато поради обективни причини административното производство не може да приключи в рамките на определения срок. Лицето се уведомява за удължаването на срока за административното производство в писмен вид или чрез електронна поща (когато жалбата е получена по електронната поща) и за причините за удължаването (член 31 от Закона за публичната администрация). Даден административен съд може да потърси отговорност на публичен орган, когато административния орган не е приел решението в определения срок и това е довело до нанасяне на вреда на ищеца. В няколко области законът установява режим на мълчаливо одобрение. Непредприемането на действия от страна на администрацията води до мълчаливо съгласие в рамките на определен от закона период. Няма специални срокове, определени от закона, за съдебни производства по въпроси, свързани с околната среда. Прилага се общото правило. Обикновено подготовката на административните дела пред Съда трябва да приключи не по-късно от един месец от датата на подаване на жалбата (молбата). Производствата пред административния съд трябва да бъдат приключени и първоинстанционното решение трябва да бъде постановено не по-късно от два месеца от заповедта за насрочване на дата на съдебното заседание, ако законът не предвижда по-кратък срок.
Когато е целесъобразно, периодът, в рамките на който протича процесът, може да бъде удължен с още един месец. При дела, отнасящи се до законосъобразността на нормативните актове на администрацията, срок ът може да бъде удължен с до три месеца. Решението се постановява и обикновено се оповестява на обществеността в деня след разглеждането на делото. Решения, свързани със законосъобразността на административните актове и други сложни дела, могат да бъдат приети и да бъдат обявени по-късно, но не по-късно от 10 дни от приключване на разглеждането на делото (на практика това се използва при всички дела). Когато неспазване на правото на постановяване на съдебно решение в рамките на разумен срок е довело до щети, лицето може да получи компенсация за нанесената щета. Тази възможност се предвижда в Закона за компенсации при щети, причинени от публичните органи.

XIV. Други въпроси

Всеки заявител, който обжалва административен акт, трябва да докаже особен интерес по отношение на отмяната на акта. Искане за отмяна на административен акт е допустимо единствено ако актът води до правни последици — когато нарушава правата и задълженията на заявителя. Разпореждане, което настъпва единствено в контекста на производството за изготвяне на последващо основно решение, или обикновена информация не пораждат права и задължения за лицето и не могат да бъдат обжалвани пред административния съд. Всички тези общи правила са приложими по въпроси, свързани с околната среда. Правото на достъп до информация за околната среда се урежда от общи принципи, определени в Закона за опазване на околната среда и Изпълнителната заповед за достъп до информация за околната среда, одобрени с Правителствена резолюция № 1175 от 1999 г. Понастоящем алтернативното разрешаване на спорове не е преобладаващо при административни спорове в Литва. Най-новата съдебна практика на административните съдилища обаче сочи намерение за използване на договор пред мирови съдия за уреждане на спорове (също и по въпроси, свързани с околната среда). Медиацията не се използва често на практика; но идеята започва постепенно да придобива значение в Литва.

. XV. Да си чужденец

Член 29 от Конституцията на Литва обявява принципа на равенство пред закона на всички граждани независимо от техния пол, раса, националност, език, произход, социален статус, вяра, убеждения или възгледи. Редица закони са доразвили този член от Конституцията. Член 6 от Закона за административното производство предвижда правораздаването при административни дела се осъществява единствено от съдилищата в съответствие с принципа на равенство пред закона и съда независимо от пол, раса, националност, език, произход, социален статус, религия, вярвания или отношения, дейности и естество, пребиваване и други обстоятелства. В съдилищата следва да се използва единствено литовски език. Член 9 от Закона за административното производство предвижда, че в хода на административните дела решенията се изготвят и публикуват на литовски език. Всички подадени пред Съда документи трябва да бъдат преведени на литовски език. На лица, които не владеят литовски език, се гарантира правото да използват услугите на устен преводач. Устният преводач получава заплащането си от държавния бюджет (член 9 от Закона за административното производство).

XVI. Transboundary Cases

Член 32 от Закона за опазване на околната среда предвижда уреждането на споровете между юридически и физически лица от Република Литва и чужди държави да става по начин, установен от законодателството на Република Литва, освен ако в международните споразумения на Република Литва не се предвижда друго. Допустимостта на исковете пред литовските съдилища се определя от Закона за административното производство или Гражданския процесуален кодекс. Понятието обществен интерес не е специфично в трансграничния контекст. Приложими са общите правила (особено по отношение на искания в контекста на концепцията за правен интерес). Литовското административно право признава равен достъп до административните съдилища за лица или НПО от чужбина на същия принцип като за заявителите, пребиваващи в Литва. Гражданин на ЕС или чужденец, който пребивава законно в Литва или в друга държава от ЕС, може да поиска правна помощ. При граждански дела е приложима клаузата за компетентност. Тя е под формата на договорна клауза, при която страните се договарят да поверят разрешаването на спора на съд, който няма обичайната компетентност. Това може да се отнася до компетентността по предмета на делото или териториалната компетентност. Тази клауза се прилага само за спорове, произтичащи от съответния договор. Механизмът обаче не се използва за административноправни спорове пред административните съдилища. Възможността да се избира между съдилищата е налице при международни споразумения.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.glis.lt

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.aplinkosauga.lt/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.zalieji.lt%29/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.teisinepagalba.lt/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.teisesforumas.lt/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.jusuteise.lt/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.e-juristai.lt/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.am.lt/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.gamta.lt/


Това е машинен превод на съдържанието. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Последна актуализация: 14/09/2016