Κλείσιμο

Η ΕΚΔΟΣΗ BETA ΤΗΣ ΠΥΛΗΣ ΕΙΝΑΙ ΤΩΡΑ ΔΙΑΘΕΣΙΜΗ!

Επισκεφθείτε την έκδοση BETA της διαδικτυακής πύλης της ευρωπαϊκής ηλεκτρονικής δικαιοσύνης και πείτε μας τη γνώμη σας!

 
 

Διαδρομή πλοήγησης

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда - Люксембург

Η σελίδα αυτή μεταφράστηκε από μηχανή και δεν μπορούμε να εγγυηθούμε την ποιότητά της.

Η ποιότητα αυτής της μετάφρασης αξιολογείται ως: μέτρια

Θωρείτε αυτή τη μετάφραση χρήσιμη;


  1. Основополагащи елементи
  2. Съдебна система
  3. #II
  4. Дела за достъп до информация
  5. Достъп до правосъдие и участие на обществеността
  6. Достъп до правосъдие срещу действия или бездействия
  7. Други средства за достъп до правосъдие
  8. Процесуална легитимация
  9. Законно представителство
  10. Доказателства
  11. Преустановяване на нарушение
  12. Разходи
  13. Механизми за финансова помощ
  14. Навременност
  15. Други въпроси
  16. Да си чужденец
  17. Transboundary Cases

I. конституционните основи

През 1999 г. правителството на Люксембург измени Конституцията като добави защитата на околната среда и животните като нов конституционен принцип (член 11). Люксембургската държава гарантира защитата на жизнената среда на човека и на природната среда като насърчава поддържането на устойчив баланс между опазването на природата и удовлетворяването на потребностите на настоящите и бъдещите поколения. Държавата насърчава защитата и хуманното отношение към животните. Гражданите могат да се позоват пряко на това конституционно право в хода на административни и съдебни производства. Ако Съдът счита, че конституционосъобразността на даден закон е оспорена основателно, той сезира с преюдициално запитване Конституционния съд (Cour constitutionnelle). Страните по административно или съдебно производство могат да се позовават пряко на европейските директиви и на Орхуската конвенция. Те могат да се позовават на международни споразумения, когато последните са ратифицирани от Люксембург. Административните съдилища се позовават на и прилагат пряко Орхуската конвенция. По-специално те се позовават пряко на Орхуската конвенция за определяне на процесуалната легитимация на страните по съдебния спор.

II. Съдебна система

Законодателството на Люксембург се основава на римското право и прави ясно разграничение между публичното и частното право. С оглед на това разграничение съдебната система във Великото херцогство Люксембург е разделена на граждански и административни съдилища. Конституционният съд в Люксембург се произнася по съответствието на законите с Конституцията. Страните по съдебен спор не са процесуално легитимирани да се обръщат пряко към него; Единствено националните съдилища имат право да сезират с преюдициално запитване Конституционния съд. Съгласно Конституцията съдилищата упражняват съдебната власт. Те са независими при упражняването на функциите си. В Люксембург има два вида съдилища: общи и административни. Най-високо в йерархичната структура на гражданските съдилища е Върховният съд (Cour supérieure de Justice), който включва Апелативен съд (Cour d’appel), Касационен съд (Cour de cassation) и Главна прокуратура (Parquet général). Делата за отмяна на решения, постановени от различните състави на Апелативния съд, се разглеждат главно от Касационния съд, който включва един състав, като по делата заседават петима съдии.

В Люксембург няма специализирани съдилища или трибунали, които да разглеждат въпросите, свързани с околната среда. Делата, свързани с околната среда, се разглеждат от административен или общ съд в зависимост от същността на въпроса. В Люксембург има два съдебни окръга — окръг Люксембург и окръг Дикирх — като във всеки от тях има по един окръжен съд (tribunal d’arrondissement). Съдиите в тези съдилища се назначават пряко от Великия херцог. Наред с това има и три съдилища, наричани мирови съдилища (Justice de paix), които разглеждат искове с малък материален интерес, като те се намират в Дикирх, Люксембург и Еш сюр Алзет. Административният съд (Cour administrative), с компетентност по административни дела, стои най-високо в йерархията на административните съдилища. Изборът на най-благоприятен съд („forum shopping“) е възможно единствено по дела пред общите съдилища и не е възможно при административни дела. Страните могат да включват в договорите си клауза, позволяваща им да изберат компетентния съд. Ако и двете страни са съгласни с тази клауза, те имат право да внесат искането си пред съда, разглеждащ искове с малък материален интерес — мировия съд, дори когато той не е компетентен според цената на иска и правилата за териториална компетентност. Всички решения, постановени на първа инстанция от окръжния съд на Люксембург или Дикирх, могат да бъдат обжалвани пред Апелативния съд. За да обжалва дадено съдебно решение, жалбоподателят трябва да внесе жалбата си пред съдебния секретар в рамките на 40 дни от връчването на решението. Апелативният съд извършва проверка за правилното прилагане на закона от окръжния съд по отношение на фактите и потвърждава или отхвърля решението на окръжния съд. Решенията на съдилищата, разглеждащи искове с малък материален интерес, могат да бъдат обжалвани пред окръжните съдилища. Решенията на Апелативния съд и на другите първоинстанционни съдилища могат да бъдат обжалвани пред Касационния съд. Той проверява единствено спазването на материалните и процесуалните норми. Крайният срок за подаване на жалба пред Касационния съд е два месеца от връчването на решението. Административният съд притежава касационни и изправителни правомощия. Той може да се произнесе както по законосъобразността, така и по пропорционалността на административния акт. Административният съд винаги може да отмени административен акт, но може да замени акта на администрацията с постановено от него решение единствено ако това е предвидено от съответния закон. По въпроси, свързани с околната среда, дела могат да бъдат завеждани пред граждански съдилища с цел да се получи обезщетение от ответника. Гражданските съдилища са компетентни да разглеждат дела, свързани с вредоносно въздействие, например шум или замърсяване, причинено от съседи. Дела за вредоносно въздействие могат да се завеждат дори и при липса на наказуема простъпка. Наказателният съд е компетентен да разглежда дела, при които жалбата е предявена или от полицията, или от главния прокурор. Общият съд е компетентен да се произнася по дела, свързани с непозволено увреждане, независимо дали са граждански (т.е. между две физически лица) или административни (между администрацията и физическо лице). Съдиите могат да разпоредят по собствена инициатива изготвянето на експертиза или да посетят съответно място за целите на производството. Съдиите могат да разпореждат всякакви мерки, които да позволят на свидетеля да бъде изслушан. Административният съд може да извършва проверка на автентичността на веществените доказателства.

III. Дела за достъп до информация

В случаите, когато на искане за информация за околната среда е получен отказ или е отговорено неправилно/неточно, лицето може да започне спешно обезпечително производство пред Първоинстанционния административен съд. Искът трябва да бъде подаден до Първоинстанционния административен съд в рамките на 30 дни от получаването на уведомлението за решението за отказ или след 3-месечна липса на отговор от страна на администрацията. Ако Съдът приеме, че искът е основателен, той може да разпореди администрацията да разгласи информацията. Решението на Съда може да бъде обжалвано. Частичен или пълен отказ на искане за предоставяне на информация трябва да бъде мотивиран и изпратен с препоръчано писмо. Отказът включва информация относно наличните средства за правна защита и правна защита. Отказът включва информация относно наличните средства за правна защита и възможностите за подаване на иск по съдебен ред. Искът трябва да бъде заведен в рамките на 30 дни от уведомяването за отказа или неадекватните решения. Искът трябва да включва:

  • имената и адреса на страните,
  • Обобщение на фактите
  • заключенията
  • описание на информацията за околната среда, до която е отказан достъп.

Искането трябва да бъде изготвено в толкова копия, колкото са и страните, и да бъде внесено в деловодството на съда преди дата на съдебното заседание. Решението на Първоинстанционния административен съд ще бъде съобщено на ищеца и на административния орган. Административният орган ще предостави информацията за околната среда на председателя на съда посредством деловодството. Естеството на информация ще окаже влияние върху вземането на решението, тъй като по закон разгласяването ѝ може да бъде изключено. Съдът ще разгледа информацията и ще реши дали административният орган трябва да я оповести на ищеца или не. Първоинстанционния административен съд може да разпореди пълно или частично разгласяване на информацията.

IV. Достъп до правосъдие и участие на обществеността

В Люксембург няма специални процесуални правила за въпросите, свързани с околната среда. Прилага се редовното административно производство. По принцип за административните актове на административните органи се прилага „безспорно административно производство (procédure administrative non contentieuse)“.Връзката отваря нов прозорецhttp://www.legilux.public.lu/leg/textescoordonnes/compilation/code_administratif/VOL_5/PROCEDURE_ADMIN.pdf Освен ако съгласно дадена правна разпоредба не се предвиждат по-кратки периоди и/или процедури за поправяне с цел подаване на жалба срещу даден административен акт, административните актове могат да бъдат обжалвани пряко пред Съда в рамките на 3 месеца от тяхното съобщаване или публикуване. Дадено дело може да бъде заведено пред Съда след като са били изчерпани напълно всички средства за защита по административен ред. Обжалването пред административния орган обаче отлага крайния срок за обжалване пред Първоинстанционния административен съд. Всички жалби, подадени пред Първоинстанционния административен съд, трябва да бъдат внесени и подписани от avocat à la Cour (адвокат, който има право да се явява пред висши инстанции), под формата на искане. То трябва да включва имената и адреса на жалбоподателя, оспорвания административен акт, обобщение на фактите, предмета на искането и списък на веществените доказателства. Оригиналното искане трябва да бъде подадено заедно с четири копия до секретаря на Съда. Решението на Първоинстанционния административен съд може да бъде обжалвано пред административния съд в рамките на 40 дни от произнасянето на решението. Административният съд може единствено да преразглежда процесуалната и материалната законосъобразност на административния акт. При по-високотехнологични дела административните съдилища трябва да проверят материалните и техническите констатации. Съдиите също така могат да поискат техническа експертиза и посещения на място, за да получат повече техническа информация и да намерят подходящото решение по съответния въпрос. Това означава, че те могат да основат решението си на научни констатации. Това обикновено се използва при оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Най-напред Първоинстанционният административен съд се произнася по съществото на делото и процесуалната легитимация на жалбоподателя, който трябва да има пряк и безспорен интерес. Неправителствените организации (НПО) могат да са процесуално легитимирани, ако са признати за такива от национално значение. Счита се, че те имат личен интерес, ако това се предвижда от съответния закон. Процесуалните правила са същите както при обичайно административно производство. . Той ще преразгледа материалната законосъобразност на решение, свързано с околната среда, и съответно ще се произнесе по делото. Съдията също така ще преразгледа. Той не ще преразгледа материалната законосъобразност на решение, свързано с околната среда, и съответно ще се произнесе по делото. Искът трябва да бъде заведен в рамките на 3 месеца от съобщаването на административния акт. При спешно обезпечително производство председателят на Първоинстанционния административен съд може да преразгледа решенията за обхвата на оценката на въздействие върху околната среда. Заявителят може да заведе дело в Първоинстанционния административен съд. Жалбата трябва да включва имената и адреса на жалбоподателя, референтния номер на административния акт, обобщение на фактите и възраженията и предмета на жалбата. Тя също така трябва да включва списък на веществените доказателства, които жалбоподателя ще използва по време на процеса. Първоинстанционният административен съд може да преразгледа окончателните решения или разрешения по ОВОС. Заявителят, министерствата, общностите, съседите, участващи при установяване на това кой има достатъчен и пряк интерес, и сдружения от национално значение, признати съгласно съответния закон, могат да заведат дело в Първоинстанционния административен съд. Жалбата трябва да включва имената и адреса на жалбоподателя, референтния номер на административния акт, обобщение на фактите и възраженията и предмета на жалбата. Тя също така трябва да включва списък на веществените доказателства, които жалбоподателя ще използва по време на процеса. Административният съд ще преразгледа законосъобразността на административния акт и неговата валидност. Административният съд преразглежда процесуалната и материалната законосъобразност на решението по ОВОС. Тъй като Съдът се произнася по съществото на делото, той ще преразгледа техническата документация и представените материални доказателства. Той може да поиска експертно становище или да направи посещение на място. За наличието на процесуална легитимация пред националните съдилища не е необходимо да се участва във фазата на обществените консултации на процедурата по ОВОС, да се правят коментари или да се участва в съдебно заседание. По отнош ение на лица, които искат да обжалват дадено решение, свързано с ОВОС, се прилагат обичайните правила относно процесуалната легитимация пред националните съдилища. При процедури по ОВОС, при които има опасност от сериозни увреждания, е възможно да се предяви иск за преустановяване на нарушение. Освен обичайната национална разпоредба няма специални правила, приложими по отношение на процедурите по ОВОС. Административните съдилища могат да преразглеждат окончателните решения по комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) или разрешителни за КПКЗ. Заявителят, министерствата, общностите, съседите, участващи при установяване на това кой има достатъчен и пряк интерес, и сдружения от национално значение, признати съгласно съответния закон, могат да заведат дело в Първоинстанционния административен съд. Жалбата трябва да включва имената и адреса на жалбоподателя, референтния номер на административния акт, обобщение на фактите и възраженията и предмета на жалбата. Тя също така трябва да включва списък на веществените доказателства, които жалбоподателя ще използва по време на процеса. Административният съд ще преразгледа законосъобразността на административния акт и неговата валидност. Обичайните правила за административно производство се прилагат по горепосочения начин. Първоинстанционният административен съд се произнася относно процесуалната и материалната законосъобразност на решението по КПКЗ, както и по съществото на делото. Съдията ще провери фактическите и техническите критерии и всички подходящи документи. Той може да разпореди изготвянето на експертиза и да нареди на администрацията да представи всички преписки и документи. Той също така може да посети мястото, за да събере информация, свързана със ситуацията. За наличието на процесуална легитимация пред националните съдилища не е необходимо да се участва във фазата на обществените консултации на процедурата по КПКЗ, да се предоставят становища или да се участва в съдебно заседание. По отношение на лица, които искат да обжалват дадено решение, свързано с КПКЗ, се прилагат обичайните правила относно процесуалната легитимация. При процедури по КПКЗ, при които има опасност от сериозни увреждания, е възможно да се предяви иск за преустановяване на нарушение. Освен обичайната национална разпоредба няма специални правила, приложими по отношение на процедурите по КПКЗ.

V. Достъп до съда срещу действие или бездействие

Жалби по въпроси, свързани с околната среда, могат да бъдат подадени пряко пред съда срещу физически лица или юридически лица. Жалбоподателят трябва да демонстрира достатъчен интерес по въпроса. Физически лица могат да предявят иск пред Съда в случай на вреда. Те също така могат да подадат жалба, за да постигнат отмяна на административен акт, който може да причини вреда на самите тях или на тяхна собственост. Дадено лице може да поиска възстановяване на щетите, прекратяване на дейност, която уврежда околната среда, или възстановяване на околната среда. Жалби срещу актове на министерството или на компетентната администрация могат да бъдат подадени пред Първоинстанционния административен съд. НПО, признати съгласно съответния закон, могат също да подадат жалба срещу решение на Министерството. Жалби могат да бъдат подадени от лицето, които е пряко засегнато от екологичната вреда, претърпяло е нарушение на неговите/нейните права или от лице, което има достатъчен интерес по отношение на свързани с околната среда актове. Съдът ще се произнесе по съществото на делото. При въпроси, свързани с екологичната отговорност, компетентните органи в Люксембург са министърът, който отговаря за околната среда, и министърът, който отговаря за водите и съответните им администрации. В случай на екологична вреда или на непосредствена опасност може да бъде подадено искане за предприемане на действие до министрите на съответните компетентни администрации. Искането за действие трябва да включва цялата необходима информация за ситуацията. След това компетентния орган ще разгледа искането за действие и ще вземе подходящото решение. Първоинстанционният административен съд е компетентен да преразглежда административен акт, изготвен или от Министерството, или от компетентната администрация. Искът трябва да бъде внесен в съда в рамките на 40 дни от съобщаването за административния акт. 30 дни на мълчание от страна на администрацията е равносилно на решение за отказ от нейна страна. Само лице, което има достатъчен интерес, може да подаде жалба пред Първоинстанционния административен съд. Искове за прилагане на екологична отговорност се предявяват директно пред компетентното министерство или администрация. НПО, които са получили акредитация от държавата, също могат да предявяват искове.

VI. Други средства за достъп до правосъдие

В Люксембург, освен като използват законните средства за правна защита, гражданите могат да подават жалба срещу административен акт пред омбудсмана, който ще играе ролята на медиатор между страните. Омбудсманът обаче няма да се произнася по делото, а ще помогне на страните да постигнат споразумение. Омбудсманът (наричан още „медиатор“) е главният орган, който се произнася по конфликти между администрацията и физическите лица. В качеството си на безпристрастен посредник омбудсманът ще организира разследване с цел да помогне за решаването на конфликта. Той ще предложи решение на въпроса, което страните са свободни да приемат или не. Омбудсманът също така може да отправи препоръки до администрацията за справяне със ситуацията и за подобряване на функционирането на администрацията. При внасяне на жалба срещу административен акт той също така може да препоръча изменение на законови актове, които служат като правно основание за акта. В случай на престъпление, свързано с околната среда, физическите лица могат да информират полицията или прокурора, които по-късно могат да заведат дело срещу нарушителя. Жалба срещу неуместен административен акт може да бъде подадена до омбудсмана, който ще действа като медиатор между частната страна и администрацията.

VII. Процесуална легитимация

Процесуална легитимация

Административно производство

Съдебно производство

Физически лица

Само физически лица, които имат пряк и безспорен интерес към въпроса, могат да сезират административните съдилища. Техният интерес трябва да бъде различен от общия интерес

Само физически лица, които имат пряк и безспорен интерес към въпроса, могат да сезират съдилищата. Техният интерес трябва да бъде различен от общия интерес

НПО

НПО са процесуално легитимирани, ако са получили официално одобрение от люксембургската държава, което се основава на националното им значение. За да получат официално одобрение, те трябва в продължение на 3 години да са включвали защитата на околната среда в своите правилници.

НПО са процесуално легитимирани, ако са одобрени от Люксембург въз основа на националното им значение. За да получат официално одобрение, те трябва в продължение на 3 години да са включвали защитата на околната среда в своите правилници.

Други правни субекти

Общините са процесуално легитимирани да предявят иск срещу министерско разрешение, тъй като те трябва да контролират изпълнението на законодателството в областта на околната среда на тяхната територия. Те трябва да имат личен интерес.

Прокурори, служители на полицията, служители на Службата по горите и водите и служители на митническата администрация могат да предявяват искове срещу нарушители във връзка с въпроси, свързани с околната среда.

Ad hoc групи

НЕ Е ПРИЛОЖИМО

НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Чуждестранни НПО

Чуждестранни НПО са процесуално легитимирани, ако това е предвидено в съответния закон.

Чуждестранни НПО са процесуално легитимирани, ако това е предвидено в съответния закон.

Всички други

НЕ Е ПРИЛОЖИМО

НЕ Е ПРИЛОЖИМО

За да е процесуално легитимиран, ищецът трябва да има личен, пряк, действителен, безспорен, съществуващ и законен интерес. В Люксембург няма actio popularis. Прокурорите, служителите на полицията, служителите на Службата по горите и водите и служителите на митническата администрация могат да разследват нарушения на правилата за околната среда. Тези нарушения могат да доведат до искове, които могат да бъдат предявени пред наказателен съд съгласно законодателството в областта на околната среда.

VIII. Законно представителство

Когато производството е писмено, процесуалното представителство в съда е задължително. От това следв а, че когато цената на иска е под 10,000 EUR, компетентен да се произнесе по делото е съдът за искове с малък материален интерес. Страните по спора не трябва да бъдат представлявани от адвокат и могат да се явят лично. Когато цената на иска е над 10,000 EUR, компетентен е окръжният съд, пред който страните по спора трябва да бъдат представлявани от юридически съветник (avocat à la Cour). Юридическият съветник е задължителен и пред апелативния съд. Пред административните съдилища страните по спора трябва да бъдат представлявани от юридически съветник и исковете трябва да бъдат подписани от юридически съветник. В Люксембург само няколко адвокати са специалисти по правото в областта на околната среда и повечето от тях практикуват административно право и право в областта на устройството на територията. Най-добрият начин да намерите адвокат, който е специалист по правото в областта на околната среда, е да се свържете с Адвокатската колегия на Люксембург (Barreau de Luxembourg).

IX. Доказателства

Доказателствената тежест се поема от ищеца. Той трябва да представи доказателства за фактите и вредите. Различните видове доказателства са писмени доказателства, устни доказателства, презумпции, признания и доказателства под клетва. Доказателствените средства се определят по собствена преценка, освен в случаите, когато става въпрос за юридически документ и когато е необходимо доказателството да бъде в писмен вид. Решението относно това дали свидетелят трябва да бъде изслушан се взима по преценка на съдията. Съдът може да поиска по собствена инициатива представянето на доказателства, ако счита, че това е от полза за изясняване на случая. Например съдът може да поиска изготвянето на експертно становище или да организира посещения на място. За да получат експертни становища в рамките на производството, страните трябва да представят пред съда името на вещото лице. При административни дела вещото лице следва да бъде избрано от списък с вещи лица, публикуван от Министерството на правосъдието. Съдията ще прецени дали показанията на вещото лице следва да бъдат изслушани или не. Съдиите могат да назначат други вещи лица, ако не са удовлетворени от представянето на първото такова. Съдиите обаче трябва да вземат предвид това експертно становище, което е изготвено най-добросъвестно, и да го отхвърлят само когато са налице сериозни основания в подкрепа на това, че не е изготвено по подходящ начин.

Преустановяване на нарушение.

В административното право обжалването или искът срещу административен акт, предявен пред административен съд, нямат суспензивно действие. Административният акт се счита за законен и изпълним дори при оспорване на неговата законосъобразност. Жалбите и исковете нямат суспензивно действие и административните актове се изпълняват незабавно. Жалбите и исковете могат само да преустановят действието на административния акт единствено в спешен случай или при сериозно съмнение относно законосъобразността на акта. По въпроси, свързани с околната среда, иск срещу административен акт може да има суспензивно действие, ако са налице сериозни основания за това и ако изпълнението на акта може да доведе до сериозни и непоправими вреди. Административният акт може да бъде положителен или отрицателен. Възможно е да се предяви иск за преустановяване на нарушение с цел да се предотврати непосредствена вреда или да се спре установено със закона нарушение на обществения ред чрез спешно обезпечително производство. Спешното обезпечително производство е възможно при спешен случай, пред съдия по обезпечителни производства (juge des référés). Той може да разпореди всички мерки за защита на доказателства, да разпореди явяване на свидетел или да постанови решение, с което да се предотврати неизбежна вреда. Производството не е писмено. Страните не трябва да бъдат представлявани от адвокат. Решението на съдията е само временно и може да бъде изменено от същия съдия на по-късен етап или от съдията, който се произнася по съществото на делото. Решението на Съда може да се обжалва в 15-дневен срок от съобщаването на решението. Компетентен да се произнесе по делото е председателят на Апелативния съд. Спешното производство ще протича както на първа инстанция.

XI. Разходи

Заявителите, които искат достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, трябва да поемат хонорарите за съдебен изпълнител и хонорарите за вещи лица и адвокати. Хонорарите за съдебен изпълнител се определят чрез фиксирана сума и се уреждат от Наредба на Великия херцог. Хонорарите за вещо лице, за свидетел, писмен преводач и устен преводач също се уреждат от Наредба на Великия херцог. Адвокатите сами определят своите хонорари. Те могат да се изчисляват почасово или в зависимост от сложността на делото. Адвокатската колегия на Люксембург забранява към адвокатските хонорари да се добавят хонорари за непредвидени разходи (pacte de quota litis). Адвокатите обикновено искат изготвянето на договор за своите хонорари, разходи и разноски, различни от законовите такси. В Люксембург не се дължат такси за завеждане на дело в съда или за обжалване. Хонорарите за съдебен изпълнител и за адвокат в Люксембург са много високи. Хонорарите за съдебен изпълнител са между 100 EUR и 300 EUR. Хонорарите за вещите лица са от 1 500 EUR до 6 000 EUR в зависимост от сложността на експертното становище. Адвокатските хонорари се изчисляват на между 60 и 95 % от всички процесуални разноски. Адвокатите могат да изчисляват хонорара си въз основа на отделеното време и почасовият хонорар може да варира между 100 EUR и 650 EUR. Разноските за свидетелите са от 60 EUR до 300 EUR. Хонорарите на юридическите професии подлежат на облагане с ДДС, което е 15 % (както и за частни клиенти, установени в рамките на ЕС). Разходът за предявяване на иск за преустановяване на нарушение/временна мярка може да е различен в зависимост от сложността и същността на делото. Въпреки че процедурата по предявяване на иск за преустановяване на нарушение следва да бъде опростена и евтина, адвокатите могат да определят по-високи хонорари за тази дейност в сравнение с други опростени процедури. В Люксембург всички страни трябва да поемат собствените си разходи независимо от изхода на делото. Много рядко на страните се предоставят обезщетения в рамките на производството. Няма общоприето правило, съгласно което загубилата страна да поема адвокатските хонорари на спечелилата страна. Други разходи обикновено трябва да бъдат поети от загубилата страна.

XII. Механизми за финансова помощ

В Люксембург няма специфично освобождаване от разходи по въпроси, свързани с околната среда. Няма процесуални разноски, които да са различни от тези за адвокатски хонорари, разноски за вещи лица, свидетели и съдебни изпълнители. Правна помощ се предоставя на лица с финансови затруднения. Те трябва да подадат молба до Адвокатската колегия на Люксембург или до централните служби за социална помощ. Финансовата помощ включва всички такси, свързани с производството, и хонорарите за адвокат, нотариус, съдебен изпълнител и преводач. Правна помощ се предоставя на ищците и ответниците по граждански, търговски и административни съдебни дела. Тя се предоставя при съдебни спорове и при извънсъдебни мерки. Правна помощ също така може да се предостави в случай на предпазни мерки и процедури по прилагане на съдебни решения или всеки друг вид право, което подлежи на изпълнение. Не се предоставя специална правна помощ при дела, свързани с околната среда. При дела, свързани с околната среда, при които се сезира граждански или административен съд, обаче се прилагат общите правила за правна помощ. Правна помощ се предоставя само на физически лица, които нямат достатъчно средства. Канторите в Люксембург не предоставят правна помощ pro bono. Правната информационна служба предоставя безплатно правна информация, но тя не е специализирана по отношение на правото в областта на околната среда. В Люксембург няма правни клиники, които да разглеждат дела, свързани с околната среда. В Люксембург също така няма организации или адвокати, практикуващи правото в областта на околната среда, които да работят в полза на обществения интерес.

XIII. Навременност

По принцип административните органи са длъжни да обявят своя акт в рамките на 3 месеца от получаването на искането от заявителя. Ако администрацията не обяви своя акт в рамките на 3 месеца или в рамките на по-кратък срок, ако е предвидено по закон, мълчанието се приема за отрицателно решение. Не са предвидени санкции при неспазване на срока. Административният съд може да провери законосъобразността на решението за отказ и да се произнесе за отмяна на акта въз основа на липсата на доводи. Правилата за давност са определени в Гражданския кодекс. Искове трябва да бъдат заведени пред Съда в рамките на 30 години от датата на настъпване на щетата или от датата на уведомяване на потърпевшия за щетата. Иск на ищец срещу неговия застраховател се завежда пред гражданските съдилища в рамките на 5 години от датата на настъпване на щетата или от датата на уведомяване на потърпевшия за щетата. Установената давност за публичен иск е 10 години при престъпление, 5 години при наказуема простъпка и 1 година при дребни правонарушения. В Люксембург няма обичайна продължителност на съдебните дела, свързани с околната среда. Тя е различна в зависимост от сложността на делото. След предявяването на иска от страна на ищеца ответникът трябва да изпрати своя кратък отговор (защита) в рамките на три месеца. Ищецът ще може да представи отговора си в срок до 2 месеца, което се отнася за всички допълнителни отговори. Сроковете могат да бъдат удължени от мировия съдия (juge de la mise en état). Този съдия упражнява контрол дали и двете страни спазват процедурните срокове. Съдът няма краен срок за постановяване на решението си; крайните срокове за решенията се различават значително при различните дела. В Люксембург няма санкции срещу съда, ако той забави произнасянето на своето решение.

XIV. Други въпроси

В повечето случаи обществеността може да предяви иск срещу решения, свързани с околната среда, след публичното им оповестяване. Информацията относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда се предоставя на обществеността чрез няколко уебсайта.

Информацията относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда е достъпна чрез правителствени сайтове: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.emwelt.lu/, http://www.developpement-durable-infrastructures.public.lu/fr/index.html.Връзката отваря нов прозорецhttp://www.developpement-durable-infrastructures.public.lu/fr/index.html В Люксембург алтернативното разрешаване на спорове (АРС) съществува под формата на арбитраж, медиация и помирение, но се използва рядко по въпроси, свързани с околната среда. Въпреки че медиацията по въпроси, свързани с околната среда, е достъпна, тя не се използва често.

XV. Да си чужденец

В Люксембург няма антидискриминационни клаузи по отношение на езика или държавата на произход, каквито съществуват в процесуалното право. Ако са процесуално легитимирани, чуждите граждани могат да предявят иск пред Люксембургския форум. Те също така могат да се възползват от правна помощ. В Люксембург има три официални административни езика: Френски, немски и люксембургски. Всички процесуални документи трябва да бъдат изготвени писмено на френски език, но съдебното заседание може да се проведе на един от тези три езика. На страните в съда може да бъде осигурен превод, който ще бъда платен от правителството. Ако страната обаче иска да представи свидетел, който има нужда от преводач, същата страна ще трябва да поеме разноските за свидетеля и за преводача.

XVI. Transboundary Cases

При процедури по ОВОС и КПКЗ, когато субектът може да окаже въздействие върху околната среда на друга държава, искането ще бъде прехвърлено към държавата, която ще може да представи становището си. След това тя ще бъде информирана за окончателното решение. Заинтересованата в рамките на трансграничния контекст общественост включва физически лица, които имат пряк и достатъчен интерес, независимо от това дали са граждани на Люксембург или не. Горепосоченото понятие за интерес продължава да е основно условие за наличие на процесуална легитимация. Физически лица от засегнатата държава, които имат пряк интерес, са процесуално легитимирани и могат да предявят иск пред люксембургски съд. Те имат право на правна помощ при същите условия както гражданите на Люксембург. Тези лица могат да предявят иск или искане за преустановяване на нарушение или временни мерки при същите условия както гражданите на Люксембург. Чуждестранни НПО са процесуално легитимирани, ако това е предвидено в съответния закон. Физически лице могат да предявят искове срещу люксембургската държава за обезщетение за нанесена вреда пред съдилищата на Люксембург. Чуждестранни физически лица могат да предявят искове срещу граждани на Люксембург пред люксембургски или чуждестранни съдилища, дори ако вредата е настъпила извън територията на Люксембург.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.emwelt.lu/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.developpement-durable-infrastructures.public.lu/fr/index.html


Това е машинен превод на съдържанието. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Последна актуализация: 14/09/2016