Aizvērt

IR PIEEJAMA PORTĀLA BETA VERSIJA!

Apmeklējiet Eiropas e-tiesiskuma portāla BETA versiju un sniedziet atsauksmes par savu pieredzi!

 
 

Navigācijas ceļš

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда - Малта

Šīs lapas saturs ir mašīntulkojums, kura kvalitāti nevar garantēt.

Šī tulkojuma kvalitāte ir novērtēta kā: viduvēja

Vai šis tulkojums palīdz?


  1. Основополагащи елементи
  2. Съдебна система
  3. #II
  4. Дела за достъп до информация
  5. Достъп до правосъдие и участие на обществеността
  6. Достъп до правосъдие срещу действия или бездействия
  7. Други средства за достъп до правосъдие
  8. Процесуална легитимация
  9. Законно представителство
  10. Доказателства
  11. Преустановяване на нарушение
  12. Разходи
  13. Механизми за финансова помощ
  14. Навременност
  15. Други въпроси
  16. Да си чужденец
  17. Transboundary Cases

I. конституционните основи

Думата околна среда не се среща никъде в Конституцията на Малта и има много малко разпоредби, които могат да бъдат релевантни и приложими за опазването на околната среда и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда: Те са:

  • Член 9: Държавата опазва природата и историческото и културното наследство на нацията.
  • Член 33: Правото на живот на всеки гражданин е гарантирано като основно право на човека. Формулировката на тази разпоредба е широкообхватна и може да се тълкува, че включва правото на здравословна околна среда като аспект на правото на живот. В съдилищата в Малта обаче досега не е завеждано дело с искане за такова тълкувание.
  • Член 46 се отнася за правото на всеки гражданин да заведе конституционно дело срещу правителството в съдилищата с твърдението, че правителството нарушава правата на човека — неговите собствени или тези на друго лице.

Както е посочено по-горе, цитираната разпоредба е достатъчно обща и при такава ситуация малтийските съдии най-вероятно ще направят справка със сходни съдебни практики в други държави членки, както и практиката на Европейския съд по правата на човека, които приемат тълкуванието, че правото на живот включва правото на здравословна околна среда.

II. Съдебна система

Правната система на Малта се основава на модела на континенталното гражданско право. Малтийското право черпи източниците си от римското право, докато публичното право е повлияно в голяма степен от британското право. Единствените източници на малтийското право са Конституцията, кодексите, законите на парламента и вторичното законодателство, което може да бъде издавано по силата на такива закони. Най-висшият съд в Малта е Конституционният съд, който разглежда и решава специфични спорове, включително за нарушаване на правата на човека. Всички дела, свързани с нарушаване на правата на човека, се разглеждат от отделението с обща компетентност на Гражданския съд (First Hall of the Civil Court), а след това Конституционният съд може да действа като съд от последна инстанция. Прави се разграничение между наказателните съдилища и гражданските съдилища, като и двата вида съдилища имат формации с по-нисша и формации с по-висша компетентност. Съдебната власт е съставена от две институции:

  • Съдиите, които председателстват съдилищата с по-висша компетентност, както и съдилищата от втора инстанция (апелативния съд), и магистратите, които председателстват съдилища с по-нисша компетентност и провеждат разследвания по наказателни дела. Процедурата в съдилищата с по-нисша компетентност е по-неформална, отколкото в съдилищата с по-висша компетентност, като те разглеждат граждански спорове с по-ниска стойност и престъпления с по-ниска степен на обществена опасност;
  • Престъпленията или гражданските искове се отнасят до съответните съдилища от първа инстанция. И двете страни по спора могат да обжалват решението на съдилищата от първа инстанция.

Едно лице може да обжалва решението на апелативния съд само в два случая:

  • (а) Всеки гражданин на ЕС може да се позове на нарушаване на правото на ЕС в Малта пред Съда на Европейския съюз;
  • (Б) Само при дела, свързани с правата на човека — едно лице може да сезира Европейския съд по правата на човека, ако не е удовлетворен от решението на Конституционния съд.

Няма специализирани съдебни органи по въпросите на околната среда. Има административни органи. Избирането на „най-удобен съд“ на практика не е възможно, тъй като малтийските закони ясно определят къде се подават съответните искови молби и поради това не възникват спорове за компетентност. Единственото изключение е по отношение на правителството, което има правото да избира дали съдебният спор, по който то е страна, да се разглежда от отделението с обща компетентност на Гражданския съд (съд с по-висша компетентност) или от Съда на магистратите при упражняване на гражданскоправната си компетентност (съдилища с по-нисша компетентност). Отделението с обща компетентност на Гражданският съд има компетентност и по спорове, които не могат да бъдат оценени в количествено отношение. Много рядко при спорове, свързани с околната среда, граждански иск за вреди се завежда в съдилища с по-нисша компетентност поради ограничението на стойността на иска, пък и защото много често правителството е страна по спора. Основната разлика между гражданските съдилища с по-висша и с по-нисша компетентност е формална, особено по процесуални въпроси.

При упражняване на гражданскоправната си компетентност Апелативният съд може да заседава в състав от един съдия от гражданските съдилища с по-нисша компетентност или от трима съдии от отделението с обща компетентност на Гражданския съд. И двете страни могат да обжалват решенията на гражданските съдилища от първа инстанция с по-нисша и по-висша компетентност. Жалбата може да бъде подадена срещу съдебното решение като цяло или само срещу част от него. Жалбоподателят може да подаде жалба срещу ответника. Ответникът може да отговори писмено или да подаде насрещна жалба срещу различна част от съдебното решение. Когато и двете страни желаят да обжалват решението на Съда от първа инстанция, едната страна обжалва първа, след това другата подава насрещна жалба срещу различна част от съдебното решение. Апелативният съд може да потвърди съдебното решение в неговата цялост или частично или да отмени първоначалното съдебно решение в неговата цялост. Решението на Апелативния съд е окончателно. Производството по обжалване на решенията на гражданските съдилища с по-висша компетентност отново е придружена с повече формалности от това, свързано с обжалването на решенията на гражданските съдилища с по-нисша компетентност. Съществуват също така редица трибунали, които имат право да се произнасят по спорове, но не са част от съдилищата. Те имат ограничена и специална компетентност. Конституционният съд изпълнява функциите на въззивен съд по всички дела, свързани с нарушаване на правата на човека, които преди това са гледани от отделението с обща компетентност на Гражданския съд при упражняване на конституционната си компетентност. В наказателното и гражданското право при наличието на нови доказателства или сериозни процесуални нарушения може да се поиска повторното разглеждане на делото. Основанията за уважаване на такова искане са предвидени в закона.

Дял IV от Гражданския процесуален и функционален кодекс предвижда повторно разглеждане на дело, по което Гражданският съд е постановил съдебно решение, в следните случаи:

а) решението е било получено чрез измама, извършена от някоя от страните;

б) клетвената молба не е била връчена на загубилата страна и тази страна не е присъствала на съдебното производство;

Всяка от страните по делото е била недееспособна да съди или да бъде съдена, освен ако не е било повдигано възражение за недееспособност и определят;

г) съдебното решение е постановено от съд без необходимата компетентност, освен ако не е било повдигнато възражение и определят;

д) съдебното решение е основано на неправилно прилагане на закона;

е) постановено е решение по въпрос, който не е включен в искането;

ж) постановеното съдебно решение превишава искането;

з) съдебното решение противоречи на предишно съдебно решение, постановено по дело със същия предмет и между същите страни, и което има сила на пресъдено нещо и не представи възражение за пресъдено нещо е бил повдигнат и определят;

i) съдебното решение съдържа противоречиви разпореждания;

ѝ) съдебното решение се основава на доказателства, които при последващо съдебно решение са били обявени за истински или които са били обявени за такива в предходно съдебно решение, но загубилата страна не е знаела за това обстоятелство;

к) след постановяване на съдебното решение е получен документ от решаващо значение, и страната, която го предоставя, не е знаела за него или които не е могла да го предостави преди постановяване на съдебното решение по законосъобразен начин;

л) съдебното решение е постановено в резултат от грешка в производството или в документите по делото.

В съдилищата с по-нисша и с по-висша компетентност искането за нов съдебен процес се подава до съд от първа инстанция чрез клетвена молба и до съд от втора инстанция чрез обикновена молба. Молбата следва да бъде придружена с обезпечение за разноските. Срокът за искане на нов съдебен процес е три месеца от датата на обжалваното съдебно решение или според приложимите разпоредби. Искане за нов процес в никакъв случай не може да се подава след изтичането на пет години от датата на постановяване на първото съдебно решение. Апелативният съд е инстанция по същество. Той може да измени решението на Съда от първа инстанция или да отмени неговото решение и да постанови ново решение. Няма някакви особености при съдебните производства по въпросите на околната среда. При нарушаване на законодателството в областта на околната среда публичните органи, третите лица или те съвместно могат да предявят граждански иск за вреди. Ако искът за вреди е на стойност по-малка от 1 000 EUR, искът се подава до гражданските съдилища с по-нисша компетентност. Ищецът подава искова молба, която описва обстоятелствата по спора и с която иска от Съда да обяви ответника за виновен и да оцени нанесените вреди. Ако вредите са в по-голям размер, искът трябва да се подаде до отделението с обща компетентност на Гражданския съд. В този случай исковата молба трябва да бъде придружена с клетвена декларация и списък на свидетелите, които ищецът иска да призове. В случай на нарушение на законова разпоредба в областта на околната среда, полицията завежда дело срещу нарушителя в наказателните съдилища. Въззивните производства по въпроси на околната среда пред гражданските и наказателните съдилища не се различават от другите съдебни производства. Съдът може да назначи собствени вещи лица и да проведе всяко разследване, което счете за уместно. Страните представят списък на свидетелите, но съдът има право да назначи собствени вещи лица, които да предоставят информация.

III. Дела за достъп до информация

Официално известие 116/2005 за свободния достъп до информация за околната среда, от 2005 г. транспонира Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда. Съгласно неговите разпоредби заявителят за достъп до информация за околната среда може да бъде физическо или юридическо лице. Заявителят може да поиска от компетентния орган — Малтийския орган за околна среда и планиране (MEPA) — да му предостави всяка информация за околната среда, с която разполага, която е предназначена за него или за друг публичен орган, без да е необходимо да посочва пряк интерес, поради който иска тази информация. Той може да направи това в писмен вид или по електронната поща. В случай че MEPA разполага с исканата информация за околната среда, той предоставя тази информация на заявителя в срок от тридесет дни от получаване на искането. Срокът се удължава с още тридесет дни, ако поради обема и сложността на информацията тя не може да бъде предоставена в срок от тридесет дни. MEPA уведомява заявителя за удължаването на срока, като излага причините за това. MEPA може да откаже да предостави исканата информация за околната среда, ако искането за информация:

  • Е явно неоснователно, формулирано твърде общо или се отнася за материали в процес на изготвяне или за недовършени документи или данни. В последния случай MEPA посочва името на органа, подготвящ материала, и очакваното време за неговото завършване;
  • Се отнася до вътрешни съобщения, като се взема предвид обществения интерес от разкриването на информацията;
  • Би се отразило неблагоприятно върху поверителността на дейностите на публичните власти, когато тази поверителност е предвидена от закона, международните отношения, обществената сигурност или националната отбрана, на хода на дело, правото на всяко лице на справедлив процес или възможността на публичната власт да проведе разследване от наказателно или дисциплинарно естество;
  • Засяга поверителността на търговска или индустриална информация, когато тази поверителност е предвидена от националното или европейското право с цел защитата на законен икономически интерес;
  • Засяга обществения интерес за поддържането на статистическата поверителност или данъчната тайна, правата на интелектуална собственост, поверителността на личните данни и/или досиета, отнасящи се за физическо лице, когато лицето не е дало съгласието си за разкриването на тази информация на обществеността, когато тази поверителност е предвидена от националното или европейското право и освен ако лицето не е дало съгласието си за разпространяване на информацията, която се дава на доброволна основа.
  • Може да застраши опазването на околната среда (напр. местоположението на редки видове).

Наредбите предвиждат, че основанията за отказ следва да се тълкуват:

  • ограничително;
  • Според конкретния случай.

Обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа. Компетентният орган не може да откаже разкриване на информация за околната среда, когато искането се отнася за емисии в околната среда. Съгласно член 41, параграф 1, буква а) от Закона за околната среда и устройственото планиране (ЗОСУР), ако MEPA отхвърли или отговори погрешно/незадоволително на искане за информация за околната среда, засегнатото лице може да подаде жалба до Трибунала за контрол по въпросите на околната среда и устройственото планиране. Срокът за обжалване на отказ на MEPA да уважи искане за информация за околната среда или на незадоволителен или грешен отговор е 30 дни от датата, на която органът съобщи своето решение на заявителя. Първото заседание в Трибунала следва да се състои в срок от три месеца от получаване на жалбата на заявителя. Решението на трибунала е окончателно и задължително, ако е подкрепено от становището на двама от неговите трима членове. Решенията на Трибунала винаги са публични. Решението на Трибунала може да се обжалва пред апелативния съд (при упражняването на неговата по-нисша гражданскоправна компетентност) само на правно основание в срок от 20 дни от решението на трибунала. Наредбите не задължават MEPA да включва информация за наличните способи за обжалване, но съобщението може да включва препратка към тях. Съдилищата могат да съберат доказателствата при закрити врати, за да имат достъп до информация, която не е била разкрита. По силата на своите контролни правомощия върху действията или бездействията на публичните органи, съдилищата могат да разпоредят на MEPA или друг орган да разкрие информация, ако това е законово обосновано.

IV. Достъп до правосъдие и участие на обществеността

MEPA е агенцията за околната среда на Малта и регулаторният орган по въпросите на околната среда и устройственото планиране. MEPA има следните органи, които вземат решения при административни производства по въпросите на околната среда:

(а) Управителният съвет на MEPA се състои от най-малко 13 и най-много 15 членове, единият от които е председател. Ролята на управителния съвет на MEPA е да взема решения относно заявленията, свързани с:

  • дейности/устройствени проекти с национално или стратегическо значение,
  • националната сигурност или други национални интереси или които биха могли да засегнат интересите на други държави/правителства/заявления по отношение на устройствена дейност, за която се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС),
  • Преразглеждане, когато решението, което трябва да бъде преразгледано, е взето от МЕРА;

(Б) Изпълнителният орган на MEPA се състои от четири дирекции:

  • опазване на околната среда,
  • устройствено планиране,
  • корпоративни услуги и изпълнение;

(В) Дирекциите подлежат на общ надзор и контрол от страна на Органа и изпълнителния директор. Изпълнителният орган отговаря (наред с другите си задължения) за даването на лицензи и разрешителни, които се изискват съгласно различните закони в областта на околната среда и устройственото планиране;

Г) Комисията за околна среда и планиране (EPC) има различни подразделения, които разглеждат различни видове заявления (напр. строителни дейности извън устройствените зони, градски защитени зони и др.). На всяко заседание на EPC участват 5 членове, включително председателя. Изпълнителният орган на MEPA делегира на EPC функцията по вземане на решения във връзка със заявленията за разрешителни, освен за онези, по които управителният съвет на MEPA трябва да се произнесе;

(E) Трибуналът за контрол по въпросите на околната среда и устройственото планиране разглежда жалби срещу административните решения, взети от посочените по-горе административни органи. Този административен правораздавателен орган е създаден съгласно закона за околната среда и устройственото планиране (ЗОСУР). Той е съставен от 3 членове. Председателят е лице, което е експерт в областта на околната среда и устройственото планиране, а другите двама членове са адвокат и архитект. Различни лица на ротационен принцип заседават в състави в Трибунала като председател или членове в зависимост от своите експертни познания по делото, което се разглежда. Секретарят на Трибунала отговаря за подбора на членовете според предмета на делото.

Преди делото да бъде отнесено до Съда, трябва да бъдат изчерпани всички административни способи за обжалване. Жалбите трябва да бъдат разгледани първо от Трибунала за контрол по въпросите на околната среда и устройственото планиране, а решенията на Трибунала могат да бъдат обжалвани пред Съда само на правно основание. В останалите случаи решението на трибунала е окончателно. Устройствените планове, регулационните планове и другите видове нормативни решения във връзка с околната среда, които уреждат използването на дадено пространство, подлежат на контрол от съдилищата по силата на:

(а), независимо дали става въпрос за тяхното право да контролират решенията на публичните органи, както е посочено в раздел V по-долу; и/или

Б) ако заявителят обжалва на правно решение на Трибунала за контрол по въпросите на околната среда и планирането на правен въпрос.

Тази ситуация се отнася за жалби срещу MEPA във връзка с:

(а) решения на Органа, свързани с устройствения контрол;

(б) прилагане на такъв контрол

В) решения, взети от Органа във връзка с опазване на околната среда, включително оценките на въздействието върху околната среда, комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването, информацията за околната среда и отстраняването на екологични щети.

Процесите по оценяване на въздействието върху околната среда и комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването подлежат на контрол от съдилищата по отношение на процесуалната и материалната си законосъобразност само когато съдилищата могат да се намесят, както е обяснено по-горе. Следва да се отбележи, че за разлика от комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването, което по съществото си е разрешително, то оценката на въздействието върху околната среда не е. Дори и оценката на въздействието върху околната среда да бъде одобрена, тя представлява подготвителен процес, който се изисква по закон, и MEPA ще трябва все пак да анализира направената оценка на въздействието върху околната среда и да я вземе предвид, когато решава дали да даде разрешително или не. Процесуалната легитимация пред националните съдилища зависи от това дали посоченият по-горе процес е спазен. Съдилищата могат да осъществят контрол на административните решения в случай на разрешително от MEPA само след като ищецът е изчерпал административните способи за обжалване и е обжалвал пред посочения по-горе Трибунал. Във всички останали случаи административният акт или бездействието подлежи на контрол в съответствие с раздел V от настоящото изложение. Съдилищата преценяват дали ищецът следва да участва като възразяващ или заинтересована страна. Въпреки че съгласно нормативната уредба относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването и оценките на въздействието върху околната среда неправителствените организации в областта на околната среда, създадени по закон с предмет на дейност опазване на околната среда, са процесуално легитимирани.

Не може да бъде налагано преустановяване на нарушение в процеса на оценяване на въздействието върху околната среда, тъй като оценката на въздействието върху околната среда сама по себе си не е разрешително. Процесът по оценяване на въздействието върху околната среда не може да бъде оспорван в съда, освен ако не се предяви, че процесът по някакъв начин е бил незаконосъобразен и може да представлява основание за предявяване на иск в съда срещу действие или бездействие. Досега не е имало подобна ситуация. Няма специални правила, приложими за процедурите по ОВОС. В законодателството относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването не са предвидени мерки за преустановяване на нарушение. Може да се приложи същата процедурата като описаната за оценката на въздействието върху околната среда. Тъй като обаче комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването е разрешително, MEPA може да изиска финансова гаранция, която ще задържи при неспазване на разрешителното, като разполага с правомощието да поиска от оператора да предприеме всички необходими мерки в случай на извънредна ситуация, включително може да издаде заповед за затваряне на инсталацията.

V. Достъп до съда срещу действие или бездействие

Гражданският процесуален и функционален кодекс (ГПФК), и по-точно член 469а от него, предвижда съдебен контрол на всички актове от страна само на публичния сектор. Съдилищата с компетентност по граждански дела може да разследва действителността на административен акт на публичен орган и да го обяви за нищожен, недействителен или без ефект, когато административният акт е в нарушение на конституцията и когато административният акт е извън обхвата на правомощията на публичния орган поради следните причини:

(а) като акт е издаден от публичен орган, който няма правомощия за издаването му;

Б) „публичен орган не е спазил принципите на справедливостта или императивни процесуални изисквания при издаването на административния акт или при предварителното обсъждане на този акт; или

В) когато административният акт представлява злоупотреба с правомощията на публичния орган поради това, че е нецелесъобразен или е издаден въз основа на ирелевантни съображения; или административният акт е незаконосъобразен по други причини.

Понятието „административен акт“ включва издаването от публичен орган на:

  • разпореждане, лиценз, разрешително, заповед, решение или отказ в отговор на искане на заявител, с изключение на вътрешноорганизационните или административните мерки на този орган;
  • Понятието „публичен орган“ тук е определено като правителството на Малта, включително неговите министерства и ведомства, органите на местната власт, както и всяко корпоративно образувание, учредено със закон.

Съгласно член 469а от ГПФК оспорването на административен акт трябва да бъде:

  • Подадено в срок от шест месеца от датата, на която „заинтересованото лице“ е узнало или е могло да узнае за такъв административен акт, в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна.
  • Разпоредбите на този член не се прилагат, когато начинът на оспорване или на получаване на обезщетение е предвиден в друг закон.
  • Ищецът може да поиска изплащане на обезщетение въз основа на предполагаемата отговорност на публичния орган при деликт или квазиделикт, произтичаща от административния акт.
  • Съдът не присъжда посоченото обезщетение, когато независимо от отмяната на административния акт публичният орган не е действал недобросъвестно или неоснователно или когато поисканото от ищеца би могло да бъде законно и разумно отказано по силата на всяко друго правомощие.

Следователно ГПФК предоставя общо право на достъп до правосъдие на всяка „заинтересована страна“, за да иска от Съда да осъществи контрол на действителността на административния акт или на нарушението на закона.

  • Решението на Съда, когато той осъществява контрол на действителността на административен акт по член 469а от ГПФК, може да бъде обжалвано.
  • Срокът за подаване на жалба е същият като за другите видове жалби пред гражданските съдилища. В случай на обжалване на решенията на по-горестоящите съдилища пред Апелативния съд срокът е двадесет дни, който започва да тече от датата, на която е постановено решението.
  • Жалбата се завежда чрез подаване на документ в деловодството на съда, който е постановил обжалваното решение.
  • Може да се обжалва цялото съдебното решение или само определени части от него, както от ищеца, така и от ответника.

С Официално известие 126/2008 от 2008 г. за прилагане на Наредбите относно предотвратяването и отстраняването на екологични щети се създава уредба на екологична отговорност. Компетентния орган и регулатор е MEPA. Тези наредби се прилагат само при екологични щети и при непосредствена заплаха от такива щети, предизвикани от дифузни замърсявания, когато е възможно да се установи причинна връзка между щетите и дейностите на индивидуалните оператори. MEPA има право да инициира производство за възстановяване на разходите срещу оператора или трето лице, които са причинили щетите или непосредствената заплаха от щети, по отношение на всички мерки, взети по силата на тези наредби, в срок от пет години, считано от датата, на която мерките са били завършени, или отговорният оператор, или трета страна, са идентифицирани, като се взема по-късната от двете дати. В Официално известие 126/2008 понятието „разходи“ се определя като разходите, оправдани от необходимостта да се осигури правилно и ефикасно прилагане на тези наредби, включително:

  • разходите за оценка на екологичните щети;
  • непосредствената заплаха от такива щети;
  • алтернативните действия;
  • административните и правните разходи и разходите по прилагане;
  • разходите за събиране на данни и други общи разходи, като разходи за надзор и мониторинг.

Понятието „щета“ се определя като подлежаща на измерване неблагоприятна промяна в природен ресурс или измеримо нарушение на услуга, свързана с природен ресурс, която/ето може да настъпи пряко или непряко. MEPA следва да:

  • установи кой оператор е причинил щетите или непосредствената заплаха от щети;
  • оцени значимостта на тези щети и да определи какви мерки за отстраняване следва да се вземат с оглед на с таблица II.

MEPA може да изиска от съответния оператор да направи собствена оценка и да предостави цялата необходима информация и данни. MEPA може да делегира или да наложи на трети лица изпълнението на необходимите мерки за предотвратяване или отстраняване. Всяко решение, взето съгласно тези наредби, което налага мерки за предотвратяване или отстраняване, указва точните основания, на които се базира. Такова решение се съобщава незабавно на съответния оператор, който същевременно бива уведомен за способите и сроковете за обжалване, с които разполага съгласно съответните действащи закони. Физическите или юридическите лица, които са или могат да бъдат засегнати от екологичните щети, или имат достатъчен интерес, който да предявят по отношение на вземането на екологично решение във връзка с щетите, имат право да представят на компетентния орган своите наблюдения във връзка със случаи на екологични щети, които са им известни. Те имат право да искат от MEPA да предприеме действия съгласно тези наредби.

  • За дадено лице се счита, че има „достатъчен интерес“, ако е регистрирано като възразяващо лице съгласно ЗОСУР или ако отговаря на изискванията за заинтересовани страни, от които е потърсено мнение, или идентифицирани заинтересовани страни съгласно разпоредбите на Наредбата за оценка на въздействието върху околната среда от 2007 г.
  • За тази цел за всяка неправителствена организация, насърчаваща опазването на околната среда и отговаряща на всички изисквания съгласно националното право, се счита за достатъчен за целите на определянето ѝ като лице с „достатъчен интерес“.
  • Искането за предприемане на действия се придружава от съответната информация и данни, подкрепящи представените във връзка с въпросните екологични щети наблюдения.

Когато искането за предприемане на действия и придружаващите го наблюдения показват убедително, че са налице екологични щети, MEPA разглежда всички наблюдения и това искане за предприемане на действия. При тези обстоятелства MEPA дава на оператора възможност да изложи своето виждане по отношение на искането за предприемане на действия и придружаващите го наблюдения. MEPA информира възможно най-скоро и в съответствие с приложимите разпоредби от националното законодателство лицата с достатъчен интерес, представили наблюденията си на органа, за решението си да приеме или отхвърли искането за предприемане на действия, като посочва причините за това. След това MEPA е органът, който подава иск в съда, като претендира, че операторът следва да бъде признат за отговорен за екологичните щети. Към днешна дата MEPA не е имал възможността да подаде такъв иск пред малтийските съдилища.

VI. Други средства за достъп до правосъдие

Широката общественост може да се обръща към омбудсмана съгласно Закона за омбудсмана, за да поиска проверка на това дали дадено министерство или всеки друг публичноправен субект упражнява задълженията си по справедлив и обективен начин. Решението на омбудсмана няма обвързващ характер. В службата на омбудсмана има също така одитор за MEPA, който отговаря специално за въпроси, свързани с MEPA. Всяко лице може да прибегне до Комитета на потребителите, където може да иска обяснения относно практиките на MEPA при упражняване на неговите правомощия и да поиска от председателя на Комитета на потребителите да го разследва и да произнесе своето становище по въпроса. Решенията на председателя на Комитета на потребителите нямат обвързващ характер. В областта на околната среда не е на разположение частно наказателно преследване.

VII. Процесуална легитимация

Процесуална легитимация

Административно производство

Съдебно производство

Физически лица

X

Трябва да докажат пряк интерес, освен в случаите на нарушение на правата на човека, гарантирани от Конституцията. Могат да бъдат регистрирани възразяващи лица за разрешително за устройствено планиране или заинтересовани страни, от които е потърсено мнение, или идентифицирани заинтересовани страни съгласно разпоредбите на Наредбата за оценка на въздействието върху околната среда от 2007 г.

НПО

X

Трябва обаче да са регистрирани като възразяващи лица.

Съществува само по отношение на правото на съдебен контрол на решение на Органа във връзка с ОВОС, КПКЗ и правото на достъп до информация. В областта на екологичната отговорност, ОВОС и КПКЗ се счита, че интересът на неправителствена организация, която насърчава опазването на околната среда и отговаря на всички изисквания съгласно националното право, е достатъчен, за да бъде определена като лице с „достатъчен интерес“. При оспорване на разрешителни за устройствено планиране НПО могат да сезират съда едва след изчерпване на административните способи за обжалване и само на правно основание. В неотдавнашно решение тълкуванието на Съда все пак сочи, че за да е достатъчен техният интерес, се изисква те да са регистрирани като възразяващи лица.

Други правни субекти

X

Трябва обаче да са регистрирани като възразяващи лица.

Само ако предметът на делото попада в компетентността на Съда.

Ad hoc групи

Само в личното си качество и ако са регистрирани като възразяващи лица.

Само в личното си качество и ако е налице пряк интерес.

Чуждестранни НПО

Само ако са НПО, регистрирани в Европейския съюз.

Освен гореизложеното относно НПО, чуждестранните НПО трябва да бъдат регистрирани в ЕС.

Всички други

В неотдавнашно решение Съдът отхвърли жалба на НПО срещу частно лице на основание липсата на процесуална легитимация. Неправителствената организация е претендирала, че това физическо лице е нарушило условията на разрешителното за благоустрояване (устройствения план), предоставено му от MEPA. Процесуалната легитимация на НПО е строго ограничена в рамките на параметрите, предвидени от законодателните разпоредби за правото на достъп до информация за околната среда, за ОВОС и за КПКЗ. Въпросната неправителствена организация не е предявила иск срещу Органа, а срещу частно лице. Процесуалните правила са едни и същи за всички сектори, в които физически лица могат да оспорват екологични разрешителни или разрешителни за устройствено планиране. Всяко лице може да оспорва издадено разрешително в качеството си на възразяващо лице, но само възразяващите лица могат да обжалват предоставено разрешително пред Трибунала за контрол по въпросите на околната среда и устройственото планиране. Жалба по същия въпрос пред съдилищата може да бъде подадена само на правно основание и то след изчерпване на административните способи за обжалване. Малко вероятно е обаче съдилищата да допуснат жалбата, тъй като те приемат само искания за достъп до правосъдие от физически лица само ако жалбата е подадена в съответствие с процедурата, описана в т. 5 по-горе. Единственият случай, при който едно лице може да подаде actio popularis от името на друго лице, е при нарушаване на основните права на човека, гарантирани от Конституцията. Другите държавни институции или органи (напр. омбудсмани, прокурори) нямат процесуална легитимация. Освен ако не е изрично посочено в приложимото законодателство, какъвто е случаят със законодателството във връзка с достъпа до информация за околната среда, с ОВОС и с КПКЗ, лицата, които нямат пряк интерес, не са процесуално легитимирани. Първо трябва да бъдат изчерпани административните способи за обжалване пред Трибунала за контрол по въпросите на околната среда и устройственото планиране, а след това може да бъде подадена жалба само на правно основание.

VIII. Законно представителство

Процесуалното представителство е задължително. Няма отделно производство за делата в областта на околната среда. Следват се обичайните производства пред гражданските и наказателните съдилища. Не съществува специален режим, обикновено всеки адвокат може да поеме дело в областта на околната среда. Не е възможна специализация в областта на екологичното право, тъй като икономиите от мащаба на малтийска почва не позволяват адвокатите и правните кантори да поемат само дела в областта на околната среда, които са много редки. Юридическата професия се занимава в много по-голяма степен с разрешителни за устройствено планиране, отколкото с екологични разрешителни. Единствената група малтийски юристи, които се специализират по-конкретно в областта на екологичното право, се намира в академичните среди, по-точно в катедрата по екологично право и право в областта на ресурсите във юридическите факултети. Понякога катедрата дава своето становище, безвъзмездно, както и някои адвокати подпомагат природозащитни неправителствени организации безвъзмездно, но официално няма правен субект или неправителствена организация, които да осигуряват безплатни правни консултации по въпроси на околната среда.

IX. Доказателства

Събирането на доказателства в съдебни производства по въпроси на околната среда става по същия начин, както в съдебната система като цяло. Становищата на вещите лица не са обвързващи за съдиите, защото въпреки че могат да назначат вещи лица, съдиите имат право на свободна преценка, независимо от становището на вещите лица. Малтийската правната система дава абсолютна свобода на действие на съдиите. Дори предходната съдебна практика не е обвързваща, въпреки че съдиите я преглеждат. Въпреки че съдебните решения са изпълнителни титули, те не съставляват „закони“.

Преустановяване на нарушение.

Съдът може да разпореди преустановяването на нарушение въз основа на правото си на преценка. В никакъв случай административните решения не могат да бъдат незабавно изпълнени, ако е налице обжалване или съдебен иск. Съдът може да наложи забрана за извършване на определени действия само в съдебно производство. Гражданският процесуален и функционален кодекс в своя член 873 предвижда възможност за съдебна забрана за извършване на определени действия, която се използва за възпрепятстване на лице да извършва действия, които биха могли да навредят на лицето, искащо издаването на забраната. Съдът не издава такова разпореждане, освен ако не е убеден, че това е необходимо за запазване на правата на лицето, което иска издаването на разпореждането, и че на пръв поглед това лице изглежда притежава тези права. Молбата се връчва на страната, срещу която е подадена. Тази страна трябва да отговори в срок от десет дни. В неотложни случаи съдът може да съкрати посочения срок. Ако насрещната страна не възрази, съдът може да уважи молбата. Съдът може първоначално да издаде временно разпореждане при условията, които счете за необходими в зависимост от случая, и впоследствие да се произнесе с окончателно решение. След като назначи съдебното заседание по молбата, съдът взема решение по същество, след като събере доказателствата, които счита за уместни, и във възможно най-кратък срок, но не по-късно от един месец от датата, на която молбата е подадена и потвърдена под клетва и страните са били надлежно уведомени. Решението на Съда във връзка с разпореждането подлежи на обжалване.

XI. Разходи

Няма специални категории разноски за съдебните производства по въпросите на околната среда. Съдебните такси варират между 100 EUR и 300 EUR, самото обжалване струва около 170 EUR, а всяко уведомление струва 7 EUR. Груба оценка възнагражденията на вещите лица се включват дебит от 70 до 100 EUR за един час работа. Съдебната забрана за извършване на определени действия струва 47 EUR, а всяко уведомление — 7 EUR. Съдът може да изиска внасянето на депозит или гаранция. Принципът „загубилата страна плаща“ се прилага без изключение, въпреки че лицето, което бъде признато за отговорно, обикновено трябва да плати разноските по делото на насрещната страна. Съдът обаче може да реши да разпредели разноските.

XII. Механизми за финансова помощ

Съдилищата не могат да позволят освобождаване от процесуални разноски, налози, такси за завеждане на дело, данъчно облагане на разноските и др. в областта на околната среда. Не съществуват други финансови механизми за предоставяне на финансова помощ на заявителите. Не се предлага правна помощ по граждански дела, а само по наказателни дела. Така че не се предлага правна помощ в областта на околната среда, освен ако лицето не е извършило престъпление. Официално не съществува безплатна правна помощ, предоставяна от адвокатските кантори, но НПО могат да предлагат такава помощ, ако правните кантори предложат да работят за тях безвъзмездно. Не съществуват правни клиники, работещи по случаи в областта на околната среда. В Малта няма природозащитни организации или адвокати, защищаващи обществения интерес в областта на екологичното право.

XIII. Навременност

Срокът за вземане на решение от административен орган е три месеца, но той може да бъде удължен. Няма санкции срещу административни органи, които издават решения в забава. Няма законово определени срокове за съдебните производства в областта на околната среда — нито за Съда, нито за страните. Съдилищата не са длъжни да се произнесат в определен срок. Понякога на малтийските съдилища отнема много време да се произнесе по дадено дело: пет, десет и дори двадесет години. Не се наблюдава тенденция за това каква е обичайната продължителност на съдебните дела в областта на околната среда при различните видове производства и няма индикации кога ще бъде взето решението. Няма срок, в който съдът е длъжен да постанови своето решение. Няма санкции срещу съдилища, които издават решения в забава.

XIV. Други въпроси

Обществеността обикновено оспорва решенията във фазата на обществените консултации, но може да оспори дадено решение и при вземането му. Досега не е имало много съдебни дела, а само протести. В Малта няма информация относно достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, предоставена на обществеността по структуриран и достъпен начин. Съществува арбитражна система, но тя не се прилага за достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, а само за гражданскоправни спорове. Съгласно Закона за околната среда и устройственото планиране съществува извънсъдебно уреждане на спорове, но то се прилага само по наказателни производства срещу лица, обвинени в нарушаване на законодателството в областта на околната среда. Същото не се прилага по въпроси в областта на достъпа до правосъдие. Вместо медиация, каквато може да се проведе, MEPA и заявителите, както и възразяващите лица, могат да организират неформални срещи.

XV. Да си чужденец

Недопускането на дискриминация въз основа на раса или гражданство е конституционно право. В съдебните производства е разрешено използването на различни езици и в такива случаи, ако е необходимо, се осигурява устен преводач. Правото на справедлив съдебен процес гарантира, че в съдебните производства, ако е необходимо, писменият превод се осигурява и плаща от правителството.

XVI. Transboundary Cases

  1. Опишете процесуалните правила за дела, които са свързани с проблеми на околната среда в друга държава. (5 изречения)

В Официално известие 114/2006 относно Наредбите за ОВОС се предвижда извършването на трансгранични консултации. Когато министърът на околната среда знае, че проект в Малта е вероятно да има значително въздействие върху околната среда в друга държава, или когато държава, която е вероятно да бъде значително засегната, поиска това, министърът изпраща на засегнатата държава във възможно най-кратък срок и не по-късно от момента на малтийската общественост е информирана, следната информация:

Описание на проекта, заедно с цялата налична информация за неговото възможно трансгранично въздействие;

Б) информация относно процедурата за оценка на въздействието върху околната среда

Информация относно естеството на решенията, които могат да бъдат взети, и дава на засегнатата държава разумен срок, в който да покаже дали тя желае да участва в процедурата за оценка на въздействието върху околната среда.

Ако засегнатата държава, която получава информацията, заяви пред министъра, че възнамерява да участва в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, министърът изпраща събраната информация относно предложения проект на засегнатата държава. Засегнатата държава започва консултации с министъра относно, inter alia:

А) потенциалното трансгранично въздействие на проекта и предвижданите мерки, целящи намаляването или елиминирането на това въздействие,

Б) страните се споразумяват за разумни срокове за консултации;

(в) засегнатата държава може да организира за информацията, която трябва да бъде предоставена, в разумен срок, на своите органи и на обществеността на своя територия, в срока, установен по споразумение между страните;

Г) засегнатата държава изпраща становището си до министъра, който го изпраща на MEPA.

Предаването на информация относно потенциалните трансгранични въздействия, както и получаването на информация от страна на засегнатата държава, става по реда на малтийското право. Министърът предоставя на засегнатата държава окончателното решение относно предложения проект, заедно с причините и съображенията, включително информация за процеса на участие на обществеността, на който се основава решението, както и всички свързани с него условия. Следва да има също и описание, където е необходимо, на основните мерки, за да се избегнат, намалят и — ако е възможно — премахнат основните неблагоприятни последици. Министърът незабавно уведомява засегнатата държава и започва консултации за необходимите мерки, които могат да бъдат предприети, за да се намали или премахне значително неблагоприятно трансгранично въздействие. MEPA предоставя на министъра цялата съответна документация и информация, която той поиска. Официално известие 126/2008 за прилагане на Наредбите относно предотвратяването и отстраняването на екологични щети също съдържа разпоредби относно трансграничните екологични щети, когато тези щети засягат или има вероятност да засегнат други държави — членки на ЕС. Ако са възникнали екологични щети, Малта ще трябва да предостави достатъчно информация на потенциално засегнатите държави — членки на ЕС. Понятието за заинтересована общественост в трансграничен контекст е същото, като в национален контекст — всички физически или юридически лица, както и природозащитни НПО. Не съществуват специални случаи, в които отделни лица или неправителствени организации могат да избират между съдилищата на различни държави. Изборът ще зависи от решението на съдилищата, които се запознаят с делото.

Връзки по темата


Това е машинен превод на съдържанието. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Последна актуализация: 14/09/2016