Zavřít

BETA VERZE PORTÁLU JE JIŽ K DISPOZICI!

Vyzkoušejte si BETA verzi evropského portálu e-Justice a dejte nám vědět, jak se Vám s ní pracuje!

 
 

Cesta

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда - Холандия

Tento text byl přeložen strojově. Za kvalitu překladu neručíme.

Kvalita tohoto překladu byla ohodnocena známkou: průměrná

Jak byste ohodnotili kvalitu tohoto překladu?


  1. Основополагащи елементи
  2. Съдебна система
  3. #II
  4. Дела за достъп до информация
  5. Достъп до правосъдие и участие на обществеността
  6. Достъп до правосъдие срещу действия или бездействия
  7. Други средства за достъп до правосъдие
  8. Процесуална легитимация
  9. Законно представителство
  10. Доказателства
  11. Преустановяване на нарушение
  12. Разходи
  13. Механизми за финансова помощ
  14. Навременност
  15. Други въпроси
  16. Да си чужденец
  17. Transboundary Cases

I. конституционните основи

Член 21 от нидерландската Конституция (Grondwet [1]) задължава правителството да осигури на своите граждани обитаема околна среда и да вземе мерки за опазване и подобряване на околната среда.#1 Това, наред с член 11, в който се гарантира правото на лична неприкосновеност, и член 22, в който се предоставя правото на здраве, са разпоредбите на главните (социални) основни права, свързани с околната среда, предвидени в нидерландската Конституция. Достъпът до правосъдие е гарантиран от член 17, който гласи, че никой не може да бъде лишаван против волята си от достъп до компетентен съд. Освен това отношение има и глава 6 от нидерландската Конституция, тъй като тя гласи, че законът ще посочи ясно кой е компетентният съд. Гражданите имат право да се позоват пряко на основните права в административни или съдебни производства, ако тези права се считат за субективни права. Следователно гражданите могат да се позоват на член 21 от Конституцията в производства срещу решения на публични органи. В повечето случаи обаче това няма да има желания ефект поради правото на преценка, което правителството има за постигане на целта (или целите) на тази разпоредба. В административните и съдебните производства може да става позоваване на всяка разпоредба на международен договор, след като договорът е бил публикуван и когато тази разпоредба е с общозадължителен характер (член 93 от Конституцията). Това е валидно и за т.нар. Конвенция от Орхус, която беше приета от Нидерландия и от Европейския съюз.

II. Съдебна система

Правната защита в Нидерландия се предоставя на първо място от съдилищата с обща компетентност, които са компетентни да се произнасят по граждански и наказателни дела [2].#2 Тази система има три нива. Делото се гледа първо от окръжен съд (Rechtbank) и ако една от страните не е съгласна с решението, тя може да обжалва пред апелативен съд (Gerechtshof). Апелативният съд преразглежда фактите по делото и прави свои собствени заключения. След това обикновено е възможно спорът да бъде отнесен до най-висшата съдебна инстанция — Върховния съд на Нидерландия (Hoge Raad). Върховният съд на Нидерландия проверява само дали по-долните инстанции са съблюдавали правилното прилагане на закона при достигането на решение. На този етап фактите по делото, установени от по-долните инстанции, вече не са предмет на обсъждане. През 11 г. Нидерландия ще бъде разделена на 2013 окръга, всеки със собствен окръжен съд. Окръжните съдилища са разделени на 3 отделения: Отделение за граждански спорове, отделение за наказателни спорове и отделение за административни спорове. 11 окръга са разделени на 4 района на териториална компетентност за апелативните съдилища за гражданскоправни и наказателноправни спорове и някои специфични административни спорове (напр. в областта на данъчното право). По отношение на наказателното и гражданското право съдиите от Апелативния съд се занимават само с дела, по които е подадена жалба срещу решение, постановено от окръжния съд. Няма специален съд или трибунал за въпросите в областта на околната среда. Законът ще постанови кой е компетентният съд, така че няма възможност за избиране на „най-удобен съд“. С малко изключения административните спорове по правителствени решения се гледат първо от едно от единадесетте окръжни съдилища (в отделението за административни спорове). Обикновено делата се гледат от окръжния съд в състав от един съдия, но съдът може да реши да определи тричленен съдебен състав по дело, което е сложно или засяга основополагащи въпроси. В областта на околната среда, уредени от административното право, както и в много други области, обжалването е от компетентността на Административното съдебно отделение на Държавния съвет (Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State), което ще има случаи, разглеждани от състав от трима съдии, въпреки че може да реши да възложи случай само се разглеждат от един съдия. В други области нидерландското законодателство предвижда като специален апелативен трибунал — Централният апелативен трибунал (Centrale Raad van Beroep) за дела, свързани с държавни служители и по въпросите на социалното осигуряване, Апелативния съд за жалби срещу данъчни оценки и Апелативният трибунал за търговски и промишлени спорове (College van Beroep voor het Bedrijfsleven) за спорове в областта на социално-икономическото административно право и по обжалвания на специфични закони, като Закона за конкуренцията. При много административни спорове гледането на делото в отделението за административни спорове на окръжния съд е предшествано от процедура по обжалване пред административния орган. Когато делото се разглежда в рамките на процедура по административно обжалване или от административен съд, жалбоподателят може да поиска от съда временна мярка по реда на специална процедура, ако има достатъчно основания и достатъчно неотложен интерес (членове 81: 8—8: 86 от Общия административнопроцесуален закон). Ако поисканите временни мерки бъдат разрешени от административния съд, това в повечето случаи ще означава, че изпълнението на оспореното решение е спряно.

При производства срещу административни решения компетентният съд ще отмени (или: да отмени решението, ако жалбоподателят докаже, че решението е в нарушение на закона. Въпреки че съдилищата имат правомощието да изменят дадено административно решение, след като то е било отменено, упражняването на това правомощие ще бъде оправдано само в случаите, когато е достатъчно ясно какво решение ще трябва да вземе административният орган след отмяната. В повечето случаи отменянето на решението ще доведе до ново решение от същия административен орган. Съдилищата могат да присъждат обезщетения за вреди, нанесени на гражданите от публичния орган, когато има основания за това (въз основа на непозволено увреждане), от гражданина е отправено такова искане и атакуваното решение е незаконосъобразно. Производствата срещу административни решения по въпроси на околната среда са уредени както с общите разпоредби на (административното) процесуално право, които са определени в Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht), основно глави 6, 7 и 8, така и с някои разпоредби на специални актове, най-важните от които са Законът за управление на околната среда (Wet milieubeheer), Закона за общите разпоредби на екологичното право (Wet algemene bepalingen omgevingsrecht), Законът за устройство на територията (Wet ruimtelijke ordening), Законът за водите (Waterwet), Законът за опазване на природата (Natuurbeschermingswet 1998) и законът и фауната (Flora- Flora- and Faunawet). При производствата срещу административни решения по въпроси в областта на околната среда съществува възможност съдът да назначи специален независим експерт, Фондацията за консултиране на административните съдилища по дела в областта на околната среда и устройството на територията (Stichting Advisering Bestuursrechtspraak). Тази фондация се финансира от правителството и има специализирана експертиза по въпросите на околната среда. Законът предвижда по искане на административен съд тя да изготвя доклад по всяко дело в областта на околната среда. При административните съдебни производства съдилищата нямат възможност да разследват онези части от дадено административно решение, които не са атакувани от ищеца. Всеки съд обаче има правомощията да разследва фактите по делото чрез изслушване на свидетели, чрез изискване на (писмени) доказателства или чрез назначаване на вещо лице, доколкото това засяга спора, който е бил отнесен до съда от страните в производството. Административните съдилища ще използват тези правомощия в случаите, когато ищецът е предоставил достатъчно информация за подлагане на съмнение на фактите, на които административният орган е основал решението си. Съдебната практика показва, че страните по спора, който се решава от съдилищата, са длъжни да предоставят доказателства по собствена инициатива. Това е валидно също и за дела по въпроси в областта на околната среда, гледани от административните съдилища, макар, разбира се, че административният орган винаги е длъжен да подготвя всяко административно решение с надлежното внимание.

III. Дела за достъп до информация

Член 110 от нидерландската Конституция (Grondwet) възлага на правителството да приеме законодателство, за да се осигури на гражданите достъп до информацията по въпросите на държавното управление. Законът за публичността на информацията за държавното управление (Wet openbaarheid van bestuur) дава възможност за пълно или частично оповестяване на информация и документи, които все още не са били публикувани, контролират се от всички нива на държавната власт и са свързани с въпроси на държавното управление. Законът за публичността на информацията за държавното управление гласи, че практически всички документи, свързани с въпроси на държавното управление, подлежат на оповестяване. В него е установен принципът на задължително оповестяване, но също така се съдържат редица основания за отказ в член 10 11. Решенията за оповестяване на информация трябва винаги да се вземат предвид на тези основания. Съгласно член 3 от Закона за публичността на информацията за държавното управление (Wet openbaarheid van bestuur) всеки може да поиска оповестяването на информация, съдържаща се в публичните регистри. Заявителите не са длъжни да посочат предмета или основанието на своя интерес. Разкриването на информация се счита за необходимо за гарантиране на принципите на правовата държава в едно демократично общество. Освен това не съществуват съответни формални изисквания за такова искане, въпреки че е за предпочитане то да бъде в писмена форма. Трябва да бъдат посочени въпросите на държавното управление, за които се отнася искането. Решение по искането трябва да бъде взето в срок от 4 седмици. в случай на информация относно околната среда срокът е 2 седмици. Административният орган може да предложи на засегнатите страни възможност да представят своите мнения относно оповестяването на информация, която може да засегне техните интереси, като в този случай вземането на решението се отлага (член 6, параграф 3 Закон за свободата на информацията). В съответствие с разпоредбите на Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht) отказът трябва да бъде придружен от изложение на мотивите за него и трябва да съдържа информация относно наличните способи за обжалване. Лицата, които не са удовлетворени от дадено решение (отказ, непълен отговор или недостатъчен отговор), могат да подадат заявление за ново разглеждане от административния орган, отхвърлил искането. Ако решението отново не ги удовлетворява, те могат да се обърнат към административното отделение на окръжния съд за съдебно решение. Това е в съответствие с общите разпоредби, предвидени в член 8: 1 и 7: 1 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht). Накрая, възможно е да се подаде жалба до Административното съдебно отделение на Държавния съвет (Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State). Всички производства трябва да бъдат заведени в срок от 6 седмици и по тях няма правила за задължително процесуално представителство. В случаите обаче, когато не е взето решение в срока, предоставен на публичния орган за вземане на решение, това бездействие на публичния орган може да доведе до завеждане на дело направо в съда. Когато това има значение за спора, съдилищата по принцип са компетентни да изискват информация от публичния орган. Член 8: 29 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht) разрешава изпращане на информация от публичните органи до Съда с искане Съдът да не разкрива тази информация на ищеца. Това може да се случи по дело, което е свързано с искане за оповестяване на определена информация. Информацията може да повлияе на решението на Съда само в случаите, когато ищецът е разрешил на съда достъп до информацията и произнасяне по делото въз основа на тази информация, въпреки че самият ищец не е имал достъп. Когато който и да е съд заключи, че няма (разумно) основание да откаже оповестяването на информацията, той може да разпореди тя да бъде оповестена.

IV. Достъп до правосъдие във връзка с участието на обществеността

Административните производства по въпроси на околната среда са уредени както с общите разпоредби относно административните процедури на Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht), така и с някои специални разпоредби на Закона за общите разпоредби на екологичното право (Wet algemene bepalingen omgevingsrecht) и Закона за управление на околната среда (Wet milieubeheer), както и на Закона за устройство на територията (Wet ruimtelijke ordening). За редица важни решения за издаване на разрешителни в областта на околната среда, като например дали да се издаде екологично разрешително (подобно на КПКЗ), и приемането на общински устройствени планове, законът предвижда процедура, която включва участие на обществеността на базата на draft-decision от публичния орган. Ако бъде изготвено проекторешение, то ще бъде разгласено сред обществеността и проекторешението, както и документът, на който то се основава, ще бъдат предоставени за разглеждане от всеки за период от 6 седмици. През този период всеки може да участва в процеса на вземане на решение, като представи становище на компетентния орган. В такъв случай компетентният орган ще трябва да реагира на тези становища, преди да вземе и публикува окончателното решение. Окончателното решение трябва да бъде взето в срок от 6 месеца от подаването на заявление за разрешение за екологична съобразност. Тази административна процедура е установена в точка 3.4 (разширена процедура за обществена подготовка) от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht) и точка 3.3 от Закона за общите разпоредби на екологичното право (Wet algemene bepalingen omgevingsrecht). Тази процедура се прилага, когато това е предписано от закона или когато административният орган реши да изготви решението с помощта на тази процедура. Всяко решение, което е изготвено по разширената процедура, подлежи на пряко преразглеждане от Съда. Подготовка на всяко друго решение ще бъде по-малко обширна и (в повечето случаи) няма да включва участие на обществеността. В тези случаи вземането на окончателно решение обикновено отнема 8 седмици. Тази процедура е предвидена в раздел 4.1 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht) и точка 3.2 от Закона за общите разпоредби на екологичното право (Wet algemene bepalingen omgevingsrecht). В случаите, в които разширената процедура за подготовка на решението се прилага, всяка заинтересована страна може да подаде жалба (вж. член 1: 2 от Общия административнопроцесуален закон), които също представи мнения относно draft-decision (вж. членове 8: 1 и 6: 13 от Общия административнопроцесуален закон). Заинтересована страна е всяко лице, чиито интереси са пряко засегнати от дадено административно решение. Съдебната практика предвижда, че трябва да е налице личен, обективно определим интерес на лицето, което завежда делото. По отношение на административните органи интересите, които са им поверени, се разглеждат като техни интереси. По отношение на юридическите лица се счита, че техните интереси включват общите и колективните интереси, които те в частност представляват в съответствие с техните цели и както е видно от техните реални дейности. Пример за общ интерес може да бъде опазването на околната среда в определен район. Когато не е била приложена разширената процедура, членове 8: 1 и 7: 1 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht) предвиждат всяка заинтересована страна, която иска да заведе дело в Съда, първо да подаде възражение (bezwaarschrift) до органа, който е взел решението. Резултатът от тази процедура по възражение ще бъде ново решение от същия публичен орган и едва това решение може да бъде отнесено до Съда. Във всеки случай пред Съда могат да се оспорват само онези части от решението, които са били обсъждани и в административната фаза (член 6: 13 от Общия административнопроцесуален закон).

Повечето дела се завеждат в окръжните съдилища, освен ако в специален закон не е предвиден друг ред (напр. обжалване на първа и единствена инстанция пред Административното съдебно отделение на Държавния съвет). За дела относно разрешения за екологична съобразност обикновено са компетентни окръжният съд и на следващо място Административното съдебно отделение на Държавния съвет. Делата относно устройствени планове се насочват направо към Административното съдебно отделение на Държавния съвет. Например: устройствен план ще бъде приет в съответствие с разширената процедура, която трябва да бъде приложена от компетентния орган при подготовката на решението. Съдебният контрол на устройствения план е въпрос от компетентността на Административното съдебно отделение на Държавния съвет (Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State) на първа и последна инстанция. Заявление за разрешение за КПКЗ (в съответствие с член 2.1(1) ред д) от Закона за общите разпоредби на екологичното право) също ще се разглежда в рамките на удължено административно производство, но ще бъде предмет на съдебен контрол от окръжния съд и да подаде жалба до Административното съдебно отделение на Държавния съвет. В случаите на разрешение за КПКЗ съдилищата ще предоставят на публичния орган малка свобода на преценка при определянето на това кои са най-добрите налични техники за конкретната разглеждана инсталация. При всички производства за съдебен контрол ищецът може да поиска временни мерки в съответствие с общите разпоредби за преустановяване на нарушения в административните процедури (членове 81: 8—8: 86 от Общия административнопроцесуален закон).

При някои дела в областта на околната среда законът предписва изготвяне на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от ищеца, преди публичният орган да може да се произнесе по дадено заявление (глава 7 от Закона за управление на околната среда). Всяко решение относно скрининг за ОВОС, решения за определяне обхвата на ОВОС или приемане на доклад за ОВОС от публичния орган може да бъде оспорено в съда чрез завеждане на дело срещу решението, с което се разрешава или отхвърля заявлението. Не са налице специални правила относно право на иск, правен форум, гледане, доказателства или степен на контрол от страна на Съда. ОВОС се смята за важен инструмент за подготовка на определени решения, които потенциално имат значително въздействие върху околната среда. Тя гарантира на заинтересованите страни, че компетентният орган е способен да спази задължението си за внимателна подготовка на решението. В повечето случаи проекторешението се обявява публично заедно с доклада за ОВОС и всеки има право да представи мнение преди вземането на окончателно решение. Административните съдилища ще направят преглед както на процесуалната законосъобразност, така и на законосъобразността по същество на административните решения, доколкото заинтересованите страни са включили тази конкретна част от решението като част от спора (вж. член 8: 69 (1) Общ закон за административното право). Когато публичен орган е предоставена свобода на преценка от законодателя при претеглянето на различните интереси, които участват във вземането на конкретно решение, Съдът ще зачете тази свобода, като приложи ограничен контрол и подкрепи всяко решение, което намери неподлежащ на съмнение (член 3: 4(2) Общ закон за административното право). По правило съдилищата ще направят преглед на административното решение и ще преценят дали компетентните органи могат мотивирано да обосноват решението си на констатациите по същество, техническите констатации и изчисленията, които са използвани. Не са налице писмени правила относно доказателствата, различни от официалните правила, които трябва да се прилагат при установяване на фактите. Съдът например има правомощия да назначи независим експерт, като Фондацията за консултиране на административните съдилища по дела в областта на околната среда и устройството на територията (Stichting Advisering Bestuursrechtspraak). В случаите, когато съдът заключи, че решението е незаконосъобразно, той ще отмени оспореното решение. Член 6: 22 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht) обаче предвижда, че всеки процесуален пропуск, който не уврежда интересите на някоя от заинтересованите страни, може да бъде пренебрегнат от съда. В близко бъдеще обаче тази разпоредба ще предвижда същата възможност за всеки съществен пропуск. Също така, в близко бъдеще в общото административно процесуално право ще бъде въведена нова разпоредба, която ще предвижда, че административно решение няма да се отменя от съда, ако то е в нарушение на някое правило, което не е написано, за да бъдат защитени интересите на страната, завела делото. Делото ще се разглежда в съответствие с общите разпоредби на административното производство, които са установени в глава 8 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht). Съдът ще гледа повечето дела при открити врата (членове 8: 65—8: 56 от Общия административнопроцесуален закон), но в някои случаи се прилага опростена процедура (член 8: 54 от Общия административнопроцесуален закон). Не са налице писмени правила относно доказателствата, различни от официалните правила за искане на информация, назначаване на вещо лице и т.н. (членове 42: 8—8: 27 и 8: 29—8: 51 от Общия административнопроцесуален закон). Съдебната практика, разбира се, предвижда практически правила относно съществените правила за доказване. Например: когато атакувано решение ограничава гражданин по отношение на неговите права или е с наказателен характер, тежестта на доказване пада върху публичния орган. Друго приложимо практическо правило е: По чия инициатива е взето административното решение. Ако процесът на вземане на административно решение е започнал с искане на съответния гражданин, първоначалната тежест на доказване пада върху ищеца. Политически документи и правила с общозадължителен характер не могат да се преразглеждат пряко от административен съд.

V. Достъп до съда срещу действие или бездействие

Когато частни физически или юридически лица действат в нарушение на екологичното право, нидерландското законодателство предвижда възможност за внасяне на иск направо в съда. Тези производства обаче не са специфични за областта на околната среда, а се завеждат в (граждански, обикновени) съдилища на основание на разпоредбите на деликтното право, както е регламентирано в член 6: 162 на нидерландския Граждански кодекс (Burgerlijk Wetboek). Ищецът може да предяви иск за обезщетение или може да поиска Съдът да разпореди на частно физическо лице или юридическото лице да спре действията си. Същото е приложимо за искове срещу публични органи. Административните съдилища в Нидерландия, които гледат дела за разрешения за екологична съобразност и относно правоприлагане в областта на околната среда, не са компетентни по такива дела срещу частни физически лица или юридически лица. Административните съдилища разбира се са компетентни, когато става въпрос за дела, по които е взето решение за издаване на разрешение за екологична съобразност, налагане на мерки за принудително изпълнение, както и разрешение или отказ по други въпроси в областта на околната среда. Директивата относно екологичната отговорност (2004/35/ЕО) е транспонирана от Нидерландия в дял 17.2 от Закона за управление на околната среда (Wet Milieubeheer). Компетентният орган за вреди, причинени върху околната среда е органът, който е компетентен да издаде разрешение за инсталацията (inrichting) въз основа на Закона за общите разпоредби екологичното право (Wet algemene bepalingen omgevingsrecht) или — за тези инсталации, които се уреждат от общи обвързващи правила за опазване на околната среда, в повечето случаи Наредбата за общите правила за дейностите (Activiteitenbesluit) — органът, който е компетентен да прилага общите правила. В случаите, когато щета е причинена извън дадена инсталация, компетентният орган се определя въз основа на естеството на щетата съгласно член 17.9 (параграфи 1—4) от Закона за управление на околната среда. Всяка заинтересована страна съгласно определението в член 1: 2 от Общия административнопроцесуален закон (Общия административен закон; Algemene Wet Bestuursrecht) или всеки публичен орган, може да поиска от компетентния орган да се произнесе по мерки за предотвратяване и отстраняване. Ако заинтересована страна подаде жалба, всяко решение на публичен орган във връзка с екологичната отговорност в съответствие с Наредбата за транспониране на Директивата относно екологичната отговорност подлежи на съдебен контрол. Всяко обжалване ще бъде разглеждано в съответствие едновременно с общите разпоредби относно издаването на административни съдебни решения, които са определени в Общия административнопроцесуален закон, и със специалните процесуални правила по въпроси на околната среда в Закона за управление на околната среда. Когато административен съд не е компетентен да разглежда спора, заведен в съда, компетентен да гледа делото ще бъде гражданският съд.

VI. Други средства за достъп до правосъдие

Прокуратурата (openbaar ministerie) носи отговорност за преследване на престъпни деяния срещу околната среда, които са определение в нидерландския наказателен кодекс (Wetboek van Strafrecht). По въпроси в областта на околната среда в прокуратурата има специално отделение, което да преследва подобни деяния. В областта на околната среда не е на разположение частно наказателно преследване. Съществува обаче възможност заинтересованата страна да поиска наказателният съд да разпореди на прокуратурата да преследва определено престъпно деяние; Член 12 от Наказателно-процесуалния кодекс (Wetboek van Strafvordering).

Съществуването на национален омбудсман е гарантирано в член 78а от нидерландската Конституция (Grondwet). Нидерландия има специален закон за националния омбудсман (Wet Nationale ombudsman). В допълнение, работата на кабинета на националния омбудсман е обхваната от нидерландския Общ закон за административното право (Algemene wet bestuursrecht). Националният омбудсман разследва жалби, подадени до него от граждани. Той също така може да предприема разследване по собствена инициатива. Няма специален омбудсман по въпроси в областта на околната среда. По жалба на всяко лице нидерландският омбудсман е компетентен да разследва действията на държавните и административните органи. Омбудсманът (http://www.nationaleombudsman.nl/) помага на отделни граждани, които срещат проблеми с държавни и административни органи и обяснява как те могат да направят нещата по-добре.Връзката отваря нов прозорецhttp://www.nationaleombudsman.nl/ Когато е уместно, националният омбудсман отговаря на проблемите, като започва разследване. По закон всички засегнати страни трябва да оказват съдействие. Националният омбудсман е резервно средство за защита. Ако имате оплакване от държавни и административни органи, първата стъпка е да подадете оплакване до самия административен орган. Националният омбудсман може да разгледа дадена жалба, само ако тя е подадена първо до самия административен орган и не е била разгледана в достатъчна степен.

VII. Процесуална легитимация

Процесуална легитимация

Административно производство (участие на обществеността)

Съдебно производство

Физически лица

При административните производства основното правило е заинтересованата страна — лице, чиито интереси са пряко засегнати от дадено решение (член 1: 2(1) Общия административнопроцесуален закон) — да може да участва в производството, което ще доведе до вземане на решение. Такъв е случаят при предписаната процедура за индивидуални решения, както и при разширената процедура за подготовка в точка 3.4 от Общия административнопроцесуален закон. При въпроси в областта на околната среда обаче има специални разпоредби, които ще позволят не само на заинтересованата страна, но и на всяко лице да представи своето мнение по дадено проекторешение, например член 3.12, параграф 5 от Закона за общите разпоредби на екологичното право.

Член 8: 1 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene Wet Bestuursrecht) предвижда, че само заинтересована страна (belanghebbende) има право да подаде жалба срещу решение, взето от публичен орган. Заинтересована страна е лице, чиито интереси са пряко засегнати от дадено решение (член 1: 2(1) Общ закон за административното право). Преди да може да се подаде жалба, съгласно член 7: 1 от Общия административнопроцесуален закон е задължително провеждането на процедура по възражение, освен ако решението не е изготвено в съответствие с разширената процедура за подготовка, описана в точка 3.4 от Общия административнопроцесуален закон.

НПО

Член 1: 2(1) ОЗАП гласи, че заинтересована страна е лице (или всяко юридическо лице), чиито интереси са пряко засегнати от дадено решение. Член 1: 2(3) Общия административнопроцесуален закон предвижда, че по отношение на юридическите лица се счита, че техните интереси включват общите и колективните интереси, които те в частност представляват в съответствие с техните цели и както е видно от техните реални дейности. При въпроси в областта на околната среда обаче има специални разпоредби, които ще позволят не само на заинтересованата страна, но и на всяко лице да представи своето мнение по дадено проекторешение.

Член 8: 1 от ОЗАП предвижда, че само заинтересована страна (belanghebbende) има право да подаде жалба срещу решение, взето от публичен орган. Член 1: 2(1) Общия административнопроцесуален закон, че заинтересована страна е лице (или всяко юридическо лице), чиито интереси са пряко засегнати от дадено решение. Член 1: 2(3) Общия административнопроцесуален закон предвижда, че по отношение на юридическите лица се счита, че техните интереси включват общите и колективните интереси, които те в частност представляват в съответствие с техните цели и както е видно от техните реални дейности.

Други правни субекти

Вж. физически лица и/или НПО

Вж. физически лица и/или НПО

Ad hoc групи

Ще трябва да отговорят на нуждите на физическите лица или НПО

Ще трябва да отговорят на нуждите на физическите лица или НПО преди изтичане на срока за обжалване

Чуждестранни НПО

Вж. физически лица и/или НПО

Вж. физически лица и/или НПО

Всички други

Вж. физически лица и/или НПО

Вж. физически лица и/или НПО

Правилото, което гласи, че само заинтересована страна има право да подаде жалба срещу решение от публичен орган (член 8: 1 и 1: 2 от Общия административнопроцесуален закон), е приложимо за всички административни съдебни производства. От октомври 2005 г. нататък нидерландското административно-процесуално право вече няма actio popularis. Секторното законодателство в областта на околната среда не се отклонява от това основно правило за процесуалната легитимация; Следователно то се прилага по дела, свързани с ОВОС и КПКЗ. Въпреки това, в областта на околната среда секторното законодателството посочва, че не само заинтересована страна, но и всяко лице има право да представи своето мнение по дадено проекторешение. Процесуалната легитимация на публичните органи е уредена в член 1: 2, параграфи 1 и 2 от Общия административнопроцесуален закон, който гласи, че административните органи могат да бъдат заинтересована страна, тъй като интересите, които са им поверени от законодателя, се разглеждат като техни интереси. Обществените задачи, които са им възложени, и компетенциите, които имат, са решаващи при оценяване на това кои интереси са им поверени. В съответствие с член 1: 1 от Общия административнопроцесуален закон националният омбудсман не се счита за такъв административен орган. Освен това няма данни за каквито и да е производства пред административен съд, инициирани от прокуратурата.

VIII. Законно представителство

Адвокатите играят важна роля в съдебните производства по въпроси в областта на околната среда, тъй като сложността на екологичното право се повишава все повече. Ако дадено дело е спечелено в административен съд, публичният орган може да възстанови разноските за правен съветник, ако това бъде разпоредено от съда. Сумата, която може да бъде определена, е в максимален размер и обикновено е доста под реалните разноски (член 8: 75 от Общия административнопроцесуален закон). При административните производства обаче участието на правен съветник не е задължително. Същото е валидно и за всички административни съдилища. Следователно правният съветник не е задължителен при административни съдебни производства. С други думи, Общият административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht) не изисква правен съветник за подаване на жалба, нито процесуално представителство в съда. При граждански съдебни производства процесуалното представителство е задължително, въпреки че има важно изключение за дела, при които финансовият интерес по делото възлиза на най-много 25,000 EUR. Същото е валидно и за наказателни съдебни производства. Всички адвокати са членове на адвокатската колегия (Orde van Advocaten, http://www.advocatenorde.nl/).Връзката отваря нов прозорецhttp://www.advocatenorde.nl/ На нейния уебсайт можете да намерите адвокати по ключови думи, като областите на специализация, например екологичното право (milieurecht). В някои случаи неправителствени организации, като например Greenpeace (http://www.greenpeace.nl/), Stichting Natuur en Milieu (www2.natuurenmilieu.nl) или Milieudefensie (http://www.milieudefensie.nl/), ще могат да окажат съдействие на гражданите за подаване на жалби.Връзката отваря нов прозорецhttp://www.greenpeace.nl/Връзката отваря нов прозорецhttp://www.milieudefensie.nl/

IX. Доказателства

Нидерландия няма специални правила относно доказателствата, които да се прилагат само за въпроси в областта на околната среда. При съдебни производства по наказателни и граждански дела има специални правила относно това как да се представят доказателства и върху кого е тежестта на доказване. При граждански производства страните трябва да предложат на съда възможно най-рано всички доказателства за техните твърдения. Държавният прокурор води преследването и трябва да предостави всички доказателства по наказателното производство във връзка с въпроси на околната среда. Правилата относно административните съдебни производства включват такива относно предоставянето на доказателства, но не и по въпроса върху коя от страните пада тежестта на доказване. Представянето на нови доказателства за първи път в съда обикновено се допуска, освен ако това не накърнява принципа на справедлив процес. Въпреки че законодателят веднъж е обяснил, че административните съдилища трябва да търсят истината по същество и съдилищата са компетентни да изискват доказателства служебно (ex officio), текущите производства в административните съдилища в много отношения наподобяват тези в гражданските съдилища, където се очаква страните да представят своите доказателства. Страните могат да представят експертни становища, да осигурят изслушване на вещо лице като свидетел и да поискат от съда да назначи експерт, който да проведе разследване (вж. раздел 8.2.2 от Общия административнопроцесуален закон относно предварителното разследване). Съдът ще оцени всички представени доказателства и ще направи заключение кои доказателства най-вероятно съответстват на истината. Когато е представено експертно становище, то разбира се не е обвързващо за административния съдия, въпреки че е вероятно съдиите да се съобразят със становището на назначения от тях експерт. Становищата на експерти също така не са обвързващи в случаите, когато не съдът е назначил експерта, а една от страните е представила доклад. Съдилищата винаги могат да оценят качеството и съгласуваността на доклада и ще вземат предвид това дали експертът е докладвал в съответствие с принципа на дължимата грижа. При производствата срещу административни решения по въпроси в областта на околната среда съществува възможност съдът да назначи специален независим експерт, Фондацията за консултиране на административните съдилища по дела в областта на околната среда и устройството на територията (Stichting Advisering Bestuursrechtspraak). Тази фондация се финансира от правителството и има специализирана експертиза по въпросите на околната среда. Законът предвижда по искане на административен съд тя да изготвя доклад по всяко дело в областта на околната среда. Поради наличието на тази фондация вероятността съдът да назначи експерт за преглед на конкретно решение изглежда малко по-голяма при производства по въпроси в областта на околната среда.

Преустановяване на нарушение.

По принцип решение от административен орган ще влезе в сила, когато за него е съобщено в съответствие с общите правила за уведомяване в Общия административнопроцесуален закон. Най-важните решения в областта на околната среда обаче ще влязат в сила след изтичане на срока за обжалване на тези решения, тъй като това е постановено в секторното законодателство. По принцип обжалването на правителствено решение в Нидерландия няма суспензивно действие (вж. член 6: 16 от Общия административнопроцесуален закон). Въпреки това, понякога секторното или специалното законодателство се отклоняват от това общо правило. Следователно като цяло административните решения могат да бъдат прилагани незабавно, независимо от обжалване или съдебен иск. Прилагането на решение, което по-късно е отменено от Съда, може обаче да доведе до подвеждане под отговорност.

Ако жалбата е подадена срещу Определение на Районен съд или, преди евентуално обжалване пред окръжния съд, е направено възражение, председателят на окръжния съд, който има или може да има компетентност по производството по същество, може при поискване да предостави временно средство за защита, когато бързината е от съществено значение поради засегнатите интереси. Така, след като е направено възражение или подаване на жалба (про форма) съдилищата са компетентни да постанови преустановяване на нарушение по искане на всяка заинтересована страна, която е подала възражението или жалбата и е доказала спешната необходимост от преустановяване на нарушение поради засегнатите интереси (вж. член 8: 81 от Общия административнопроцесуален закон).

Преустановяването на нарушение може да се състои от всяко действие, разпоредено от съда, но на практика във всички случаи то ще представлява предоставяне на суспензивно действие или премахване на суспензивното действие на дадено решение, което е взето от административния орган. Възбрана, наложена от административния съд, не подлежи на обжалване.

XI. Разходи

Административните процедури са безплатни. За гледане на дело от административен съд е необходимо ищецът да заплати такса. Таксата за съдебни производства на първа инстанция е предвидена в член 8: 41 от Общия административнопроцесуален закон (Algemene wet bestuursrecht). По принцип таксата не се смята за много висока. Тя варира въз основа на вида на лицето, което завежда производството, и вида на делото, както и материалното право, което е приложимо по делото. Член 8: 41(3) Общия административнопроцесуален закон различните такси са изрично посочени. През 2013 г. таксата е 44 EUR за всяко физическо лице, което подава жалба или иск за преустановяване на нарушение срещу решение на административен орган във връзка със социалната сигурност и свързаното с нея законодателство (вж. член 8: 41 (3) Общия административнопроцесуален закон). Таксата е 160 EUR за физическо лице във всички останали случаи и 318 EUR за всяко юридическо лице, което подава жалба или иск за преустановяване на нарушение. Таксите за производства пред административен апелативен съд са малко по-високи и са постановени в приложимото законодателство относно производствата пред апелативни съдилища. Когато обжалването е успешно, тези разноски обикновено трябва да се заплатят от административния орган (член 8: 75 от Общия административнопроцесуален закон). В много редки случаи на злоупотреба с правото на обжалване Съдът може да реши, че ищецът трябва да понесе разноските (с фиксиран размер) на административния орган. В повечето случаи не се прилага принципът „загубилият плаща“. При съдебните производства по граждански дела разноските са малко по-високи. Таксата за съдебно производство в окръжен съд е диференцирана (по повечето стандартни дела през 2013 г. тя е 274 EUR за физическо лице и 589 EUR за всяко юридическо лице, но може и да бъде по-висока, когато интересите по делото са в по-голям размер). Когато дадено дело е свързано с искове, които надвишават или 25,000 EUR, или 100,000 EUR, таксите съответно се увеличават. При определени обстоятелства дадено лице може да бъде класифицирано като нуждаещо се или бедно и тогава се прилага специална ниска такса. При граждански дела обикновено се прилага принципът „загубилата страна плаща“. Във всички случаи, други разноски могат да бъдат разноските за професионална правна помощ по юридически процедури. Тези разноски се различават в зависимост от вида на адвоката (и неговата специализация), когото ищецът наема. Ако ищецът или жалбоподателят бъде определен като нуждаещ се или беден, той може да поиска субсидирана правна помощ, но ще трябва да заплати лично участие.

XII. Механизми за финансова помощ

Съдилищата не могат да предоставят освобождаване от съдебни такси. Въпреки това нидерландското законодателство предвижда субсидирана правна помощ и намаление на таксите за онези жалбоподатели, които могат да бъдат определени като нуждаещи се или бедни. Освен това има специални бюра, които оказват правна помощ на неформална основа, въпреки че това в повечето случаи ще доведе до обичайни разноски за правна помощ, за която може да се предоставят субсидии при същите условия, които се прилагат за намаляване на таксите. Нещо повече, адвокатските кантори могат да бъдат убедени да предоставят безплатна правна помощ, а някои от тях твърдят, че те правят това редовно, но повечето адвокатски кантори вероятно няма да предоставят правна помощ безплатно по относително обичайни случаи. Няма правни клиники, които се занимават с дела в областта на околната среда, които са на разположение на широката общественост. В някои случаи обаче неправителствени организации, като например Greenpeace, организират протести срещу решения на публични органи и помагат при подаването на жалби.

XIII. Навременност

Ако бъде поискано решение от административен орган, Органът следва да издаде решение или в срока, предвиден в секторното законодателство, или — ако не е предвиден такъв срок — в разумен срок, който се определя на осем седмици в съответствие с член 4: 13 от Общия административнопроцесуален закон. Крайният срок за заявление за (комплексно) екологично разрешително е шест месеца, а при по-обикновени случаи, като например разрешително за строеж, той е осем седмици. И двата срока са установени в Закона за общите разпоредби екологичното право (Wet algemene bepalingen omgevingsrecht). Има най-малко два различни вида санкции, когато административен орган не се произнася с решение в определения срок. Заявителят трябва да уведоми публичния орган, че решението не е издадено навреме и две седмици след това официално известие са налице две последици. Първо, поражда се право на заявителя да подаде жалба направо до съда за факта, че не е издадено решение. Когато компетентният съд реши, че публичният орган действително е в нарушение на задължението си да предостави решение в срок, той ще нареди на публичния орган да издаде решение и да определи парична санкция за всеки ден на публичния орган не се произнася с решение. Втората последица от факта, че са изтекли две седмици от известяването от страна на заявителя е, че от този ден нататък му се присъжда финансово обезщетение за всеки ден на забава от страна на публичния орган до максимален размер от 1 260 EUR. Ако искате да оспорите дадено решение, жалба трябва да бъде подадена в срок от шест седмици след известяването относно решението. В повечето случаи е разрешено да се внесе жалба про форма, което означава, че се предоставя друг срок за внасяне на основания за жалбата. Въпреки че наскоро съдилищата направиха опит за определяне на по-ранни дати за съдебни заседания, обикновено заседание се провежда след три тримесечия. Това дава възможност на страните да представят основания за обжалване и не уврежда правата им да отговорят на представените писмени материали на ответната страна. Няма краен срок, в който Съдът трябва да определи дата за съдебното заседание. Ако е определена дата за съдебно заседание, страните разполагат със срок до десет дни преди заседанието, за да доставят нови сведения или ново основание по жалбата им, но те трябва да са наясно, че принципът на справедлив процес може да ограничи свободата на изпращане на нови сведения или основания. В Общия административнопроцесуален закон е определен краен срок за издаване на решение след разглеждане от административен съд. Този краен срок е шест седмици и може да бъде удължен с още шест седмици. Няма обаче санкции срещу съдилища, които се произнасят с решение в забава. Обикновено на съда са необходими между 9 и 12 месеца, за да постанови решението си. Наскоро беше подчертано от страна както на законодателя, така и на съдебната власт, че съдебните производства трябва колкото е възможно по-често да водят до окончателното решаване на административни спорове. Ето защо са въведени няколко инструмента, които да дадат възможност на съдилищата да се стремят и да постигнат този идеал; Например когато един съд е преценил, че дадено решение е в нарушение на закона, му е предоставена компетентността да изисква от административният орган се опитва да поправи нередностите (това се нарича „административен кръг“; Член 8: 51а — 8: 51 и член 8: 80а и 8: 80б от Общия административнопроцесуален act.act).

XIV. Други въпроси

Решенията в областта на околната среда обикновено се оспорват по реда на административно съдебно производство, като се представят мнения и се атакува дадено проекторешение. В (сложни, мащабни) дела в областта на околната среда е общоприето разглежданият проект да бъде обсъден със заинтересованата общественост преди началото на официалната административна процедура. В повечето случаи представените мнения най-вероятно ще бъдат известни на публичния орган поради информацията, която е събрана при подготовката на проекторешението. Като цяло не е предвидено систематично предоставяне на информация относно въздействието върху околната среда в структурирана и лесно достъпна форма, но искането на информация ще доведе до решение за публично оповестяване на информацията, което може да бъде оспорено в съда. Информацията относно оценките на въздействието върху околната среда е до голяма степен достъпна чрез интернет страницата на Комисията за оценка на въздействието върху околната среда (http://www.commissiemer.nl/).Връзката отваря нов прозорецhttp://www.commissiemer.nl/ Освен това информация по правни въпроси се осигурява от правителствена агенция (http://www.agentschapnl.nl/), която има няколко интернет страници с информация относно околната среда в Нидерландия, както и относно екологичното право (http://www.infomil.nl/).Връзката отваря нов прозорецhttp://www.agentschapnl.nl/Връзката отваря нов прозорецhttp://www.infomil.nl/ Правителствените организации в Нидерландия са убедени във все по-голяма степен, че алтернативният способ за решаване на спорове може да бъде добра алтернатива на съдебното производство. Това е валидно и за въпросите на околната среда. Освен това някои административни съдилища, включително и най-висшият административен съд по въпроси в областта на околната среда, предлагат на страните възможността да се обърнат към медиатор и да се опитат да разрешат своя спор чрез намиране на консенсус и без постановяване на съдебно решение.

XV. Да си чужденец

Дискриминацията, основана на държава на произход и/или език, е забранена от нидерландската Конституция (член 1). Като цяло (процесуалното) право изисква всички съдебни дела, жалби и други преписки да бъдат внасяни в съда на нидерландски език. Съдебното решение и други документи, изготвени от Съда, също ще бъдат на нидерландски език. Съществуват обаче възможности съответни документи, които са изготвени на друг език, са преведени. Освен това, когато едно лице участва в съдебно заседание и не може да говори нидерландски език достатъчно добре, му е позволено да използва своя собствен език и съдът ще осигури преводач безплатно (вж. член 8: 36 от Общия административнопроцесуален закон).

XVI. Transboundary Cases

В нидерландското законодателство няма общи процесуални правила по въпросите на околната среда в друга държава. В повечето случаи трансграничните случаи се решават в съответствие с общите процесуални правила. Разбира се, въздействието върху околната среда на нидерландските проекти в други държави е от значение за решенията, които трябва да бъдат вземани от нидерландските органи, но не съществуват общи правила за трансгранични случаи. (Чуждестранните) лица, които са засегнати от решението, взето от публичен орган, могат да бъдат считани за заинтересовани страни (член 1: 2 от Общия административнопроцесуален закон) и поради това имат процесуална легитимация в нидерландските административни съдилища и отговарят на изискванията за практически всички видове правна и финансова помощ, които бяха споменати по-горе.

Връзки по темата

[1] Всички нидерландски нормативни актове, посочени на този уебсайт, могат да бъдат намерени в интернет чрез справка на http://wetten.overheid.nl/zoeken/.Връзката отваря нов прозорецhttp://wetten.overheid.nl/zoeken/

[2] Информация относно нидерландската съдебна система може да бъде намерена в интернет чрез справка на http://www.rechtspraak.nl/.Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/


Това е машинен превод на съдържанието. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Последна актуализация: 14/09/2016