Европейска заповед за запор на банкови сметки

Член 50, параграф 1, буква а) — Съдилища, компетентни да издават европейска заповед за запор на банкови сметки

Съгласно член 1 от член I^8 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, както е изменен впоследствие, в случай на автентични актове искането за обезпечителен запор трябва да бъде подадено до компетентния първоинстанционен съд (член 945, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Решението по искането се взема, мярката се прилага и запорът се отменя или вдига съгласно разпоредбите на членове 954—959. Тези разпоредби (член 971, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс) се прилагат съответно по отношение на автентичните актове.

Съгласно членове 94 и 95 от Гражданския процесуален кодекс компетентните първоинстанционни съдилища са:

• съдилищата от първа инстанция (judecătorii) — за искове, които могат да бъдат представени в парично изражение, на стойност до 200 000 RON включително, и
• трибуналите (tribunalele).

Списъкът на съдилищата от първа инстанция е публикуван в раздел „Връчване на документи“ на уебсайта на атласа.

Списъкът на трибуналите е публикуван в раздел „Съдебни решения по гражданскоправни и търговски въпроси - Регламент „Брюксел I““ на уебсайта на атласа.

Член 50, параграф 1, буква б) — Орган, определен за компетентен да получава информация за сметката

Съгласно член 2 от член I^8 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, както е изменен впоследствие, Националният съюз на съдебните изпълнители в Румъния (UNEJ) е органът, компетентен да получава информация относно сметка съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета.

Член 50, параграф 1, буква в) — Методи за получаване на информация за сметката

Методът е предвиденият в член 14, параграф 5, буква б) от регламента.

Националният съюз на съдебните изпълнители в Румъния има достъп до информационна система, която в съответствие със закона се предоставя безплатно от Министерството на публичните финанси.

Член 50, параграф 1, буква г) — Съдилища, в които може да бъде подадена жалба срещу отказ за издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки

Съгласно член 1, алинея 2 от член I^8 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, както е изменен впоследствие, в изпълнение на член 21 от Регламент (ЕС) № 655/2014, в случай на отказ за издаване на заповед за запор, решението за отхвърляне на искането за европейска заповед за запор на банкови сметки може да бъде обжалвано пред непосредствено по-горестоящия съд.

Член 50, параграф 1, буква д) — Органи, определени като компетентни за получаването, предаването и връчването на европейска заповед за запор на банкови сметки и други документи

Съгласно член 623 от Гражданския процесуален кодекс принудителното изпълнение на всеки изпълнителен лист, с изключение на изпълнителен лист, отнасящ се до приходи, дължими към консолидирания общ бюджет или към бюджета на Европейския съюз или на Европейската общност за атомна енергия, се извършва единствено от съдебни изпълнители, дори когато в специални закони е предвидено друго.

Решението по искането се взема, мярката се прилага и запорът се отменя или вдига съгласно разпоредбите, посочени в членове 954—959, които се прилагат съответно (член 971, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Мярката за обезпечителен запор се изпълнява от съдебен изпълнител в съответствие с правилата за принудително изпълнение, предвидени в кодекса, които се прилагат съответно, без да е необходимо каквото и да е одобрение или разрешение за това (член 955, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Съгласно член 652, алинея 1, буква б) от Гражданския процесуален кодекс, освен когато в закон е предвидено друго, съдебните решения и изпълнителните листове, издадени на други изпълнителни основания, се изпълняват принудително от съдебния изпълнител, обслужващ съдебния район на апелативния съд; в случай на запор на движими вещи и пряко изпълнение спрямо движимо имущество — от съдебния изпълнител, обслужващ съдебния район на апелативния съд по местоживеенето или седалището на длъжника, или от съдебния изпълнител, обслужващ съдебния район на апелативния съд по местонахождението на вещите; ако местоживеенето или седалището на длъжника се намира в чужбина, всеки съдебен изпълнител е компетентен.

Съгласно член 652, алинеи 2 и 4 от Гражданския процесуален кодекс, ако местонахождението на подлежащите на запориране движими вещи се намира в съдебните райони на няколко апелативни съдилища, всеки от съдебните изпълнители, прикрепени към едно от тези съдилища, има изпълнителна компетентност, включително по отношение на подлежащите на запориране вещи в съдебните райони на другите апелативни съдилища.

Ако съдебният изпълнител, първоначално оправомощен от кредитора, установи, че в неговата териториална компетентност няма подлежащи на запориране вещи и доходи, кредиторът може да поиска от съда по принудителното изпълнение да продължи принудителното изпълнение като използва друг съдебен изпълнител, като се прилагат съответно разпоредбите на член 653, алинея 4.

Съгласно член 7, букви б), в) и д) от Закон № 188/2000 относно съдебните изпълнители съдебният изпълнител: връчва съдебни и извънсъдебни документи; връчва процесуални документи; изпълнява обезпечителните мерки, разпоредени от съда.

Член 50, параграф 1, буква е) — Орган, компетентен да изпълни европейската заповед за запор на банкови сметки

Съгласно член 623 от Гражданския процесуален кодекс всяко принудителното изпълнение на изпълнително основание, с изключение на основанията, касаещи приходите, дължими към консолидирания общ бюджет или към бюджета на Европейския съюз или на Европейската общност за атомна енергия, се извършва единствено от съдебни изпълнители, дори когато в конкретни закони е предвидено друго. Решението по искането се взема, мярката се прилага и запорът се отменя или вдига съгласно разпоредбите, посочени в членове 954—959, които се прилагат съответно (член 971, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс). Мярката за обезпечителен запор се изпълнява от съдебния изпълнител в съответствие с правилата за принудително изпълнение, изложени в настоящия кодекс, които се прилагат съответно, без да е необходимо каквото и да е одобрение или разрешение за това (член 955, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Веднага след като получи искането за принудително изпълнение, съдебният изпълнител издава решение, с което организира регистрирането на искането и завежда преписка по принудителното изпълнение или, според случая, издава мотивиран отказ за образуване на изпълнително производство. Решението се съобщава незабавно на кредитора. Ако съдебният изпълнител откаже да образува изпълнително производство, кредиторът може, в срок от 15 дни от датата на връчване на решението, да подаде жалба до съда по принудителното изпълнение (член 665 от Гражданския процесуален кодекс).

Съгласно буква д) на член 7 от Закон № 188/2000 относно съдебните изпълнители съдебният изпълнител изпълнява обезпечителните мерки, разпоредени от съда.

Член 50, параграф 1, буква ж) — До каква степен върху съвместните сметки и върху сметките на упълномощени лица може да бъде налаган запор

Решенията, които се изпълняват временно с депозиране на обезпечение, не се изпълняват преди внасянето на обезпечителния депозит (член 678 от Гражданския процесуален кодекс).

Всеки, който носи лична отговорност, носи такава отговорност с всички свои движими или недвижими вещи, настоящи и бъдещи. Те служат като общо обезпечение за неговите кредитори. Неподлежащите на запориране вещи не служат като такова обезпечение. Кредиторите, чиито вземания са възникнали във връзка с определено разделяне на имущество, разрешено от закона, първо трябва да поискат принудително изпълнение спрямо вещите, съставляващи това имущество. Ако те не са достатъчни за удовлетворяване на вземанията, може да се търси принудително изпълнение и спрямо други вещи на длъжника. Искове за вещи, които са предмет на законно разрешено разделяне на имущество, предназначено за упражняване на дадена професия, могат да бъдат предявявани единствено от кредитори, чиито вземания са възникнали във връзка със съответната професия. Тези кредитори не могат да предявяват искове за други вещи на длъжника. (член 2324 от Гражданския процесуален кодекс)

Ако прецени, че е в интерес на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител иска от длъжника, в съответствие със закона, да предостави писмени обяснения относно доходите и вещите си, включително относно общото имущество, притежавано в режим на споделена собственост или съсобственост, срещу което може да се извърши принудително изпълнение, и да посочи местонахождението му. Съдебният изпълнител може също така, с цел да убеди длъжника да изпълни доброволно задължението, да посочи последиците в случай на продължаване на изпълнителното производство. Във всички случаи длъжникът се уведомява за очакваните разходи за принудително изпълнение. (член 627, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс)

По искане на съдебния изпълнител длъжникът е длъжен да декларира всички движими и недвижими вещи, включително общото имущество, притежавано в режим на споделена собственост или съсобственост, като посочи местонахождението им, както и всички текущи или редовни доходи, в противен случай подлежи на санкциите, предвидени в член 188, алинея 2. (член 647, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс)

По искане на засегнатата страна, в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение може да бъде постановено разделяне на вещите, представляващи общо имущество и притежавани в режим на споделена собственост или съсобственост. (член 712, алинея 4 от Гражданския процесуален кодекс)

Ако чрез възражение срещу принудителното изпълнение засегнатата страна е подала искане за разделяне на вещи, притежавани като общо имущество, съдът се произнася по тяхното разделяне в съответствие със закона. (член 720, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс)

Искове за движими вещи, които са предмет на законно разрешено разделяне на вещи, предназначени за упражняване на дадена професия, могат да бъдат предявявани единствено от кредитори, чиито вземания са възникнали във връзка с упражняването на съответната професия. Ако вещите не са отнесени към отделна група стопански активи, но въпреки това служат за упражняване на занятие или професия на длъжник, който е физическо лице, те могат да бъдат обект на принудително изпълнение единствено ако няма други подлежащи на запориране вещи, и то само за задължения за издръжка или други привилегировани вземания върху движими вещи. Ако длъжникът се занимава със земеделие, такива стопански активи не подлежат на принудително изпълнение, доколкото са необходими за продължаване на селскостопанската дейност: земеделски инвентар, включително работни животни, фураж за тези животни и семена за засяване, освен когато такива активи са заложени като обезпечение или са обект на привилегировано вземане. (член 728 от Гражданския процесуален кодекс)

За принудителното изпълнение спрямо сметки на пълномощници (държани от трета страна от името на длъжника или от длъжника от името на трета страна) съществуват определени принципни правила по отношение на представителството и упълномощаването с представителство, както е посочено по-долу.

В член 1295 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че правото на представителство може да произтича от закона, от правен акт или от съдебно решение, според случая.

Съгласно член 1296 от Гражданския процесуален кодекс договор, сключен от името на представляваната страна от представител по силата на пълномощно, поражда последици пряко между представляваната страна и другата страна по договора.

Съгласно член 2021 от Гражданския процесуален кодекс при липса на споразумение за противното, пълномощник, изпълнил пълномощията, не носи отговорност пред упълномощителя по отношение на изпълнението на задълженията, поети от лицата/образуванията, с които е сключен договор, освен ако тяхната несъстоятелност е била или е трябвало да бъде известна на пълномощника към датата на сключване на договора с тези лица/образувания.

Съгласно член 1309, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс договор, сключен от лице/образувание, което действа като представител, но няма пълномощно или надвиши предоставените правомощия, не поражда последици между представляваната страна и трети страни.

Съгласно член 1311 от Гражданския процесуален кодекс в предвидените в член 1309 случаи страната, от чието име е сключен договорът, може да го ратифицира при спазване на законовите формалности за действителното му сключване; договарящата трета страна може, чрез уведомление, да даде разумен срок за ратифициране, след който договорът вече не може да бъде ратифициран.

Съгласно член 1309, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс обаче, ако със своето поведение представителят е дал на договарящото трето лице разумно основание да счита, че има представителни правомощия и че действа в рамките на предоставените му правомощия, той вече не може да се позовава на липса на правомощия за представителство по отношение на договарящата трета страна.

Съгласно член 1310 от Гражданския процесуален кодекс всяко физическо или юридическо лице, което сключва договор като представител, без да е оправомощено за това, или чрез това си действие надхвърля границите на предоставените му правомощия, носи отговорност за вреди, причинени на договаряща трета страна, която е добросъвестно е приела, че сключването на договора е действително.

Съгласно член 1297 от Гражданския процесуален кодекс когато договор е сключен от представител, действащ в рамките на предоставените му правомощия, но договарящата трета страна не е знаела и не би могла да знае, че представителят действа в такова качество, този договор е обвързващ само за представителя и за третата страна, освен когато в закон е предвидено друго; ако обаче при сключване на договор с трета страна от името на предприятие и в рамките на предоставените му правомощия представител твърди, че е собственик на това предприятие, и третото лице впоследствие установи самоличността на действителния собственик, третата страна може да упражни правата, придобити по отношение на представителя, и по отношение на действителния собственик.

Член 50, параграф 1, буква з) — Правила, приложими за суми, освободени от запор

Член 729 Ограничения при принудително изпълнение спрямо парични доходи съгласно Гражданския процесуален кодекс.

1. Принудително изпълнение може да се извърши спрямо заплати и други редовни доходи, пенсии, отпуснати по схеми за социално осигуряване, и други суми, изплащани редовно на длъжника като средство за прехрана: а) до половината от нетния месечен доход в случай на дължими суми за издръжка или надбавка за издръжка на дете; б) до една трета от нетния месечен доход в случай на други дългове.
2. Ако спрямо едни и същи суми се прилагат няколко изпълнителни основания, общият размер на принудителното изпълнение не може да надвишава половината от нетния месечен доход на длъжника, независимо от естеството на вземанията, освен когато в закон е предвидено друго.
3. Когато заплатите или други суми, редовно изплащани на длъжника като средство за прехрана, са по-ниски от минималната работна заплата, изплащана в икономиката, спрямо тях може да се извърши принудително изпълнение само по отношение на сумата, с която те надвишават половината от тази минимална заплата.
4. Обезщетения за временна неработоспособност, обезщетение, предоставено въз основа на законови разпоредби на служителите при прекратяване на индивидуален трудов договор, и суми, дължими на безработните по закон, могат да бъдат обект на принудително изпълнение само по отношение на суми, дължими за издръжка и като обезщетение за вреди, причинени поради смърт или телесна повреда, освен когато в закон е предвидено друго.
5. Принудително изпълнение спрямо правата на обезщетения, посочени в параграф 4, е допустимо до половината от техния размер.
6. Сумите, удържани в съответствие с разпоредбите на алинеи 1—4, се освобождават или разпределят в съответствие с член 864 и сл.
7. Помощи от държавата, детски надбавки, помощи за гледане на болни деца, помощи за майчинство, обезщетения при смърт, държавни стипендии за обучение, дневни надбавки и всякакви други подобни специални надбавки, установени по закон, не подлежат на принудително изпълнение за какъвто и да било вид дълг.

Член 970 Субекти на заповеди за запор съгласно Гражданския процесуален кодекс

Запор може да бъде налаган върху парични суми, ценни книжа или други подлежащи на запориране нематериални движими вещи, които трета страна дължи на длъжника или ще дължи на длъжника в бъдеще въз основа на съществуващи правоотношения, при спазване на условията, посочени в член 953.

(член 631, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс)

Производство по принудително изпълнение може да бъде образувано срещу всяко физическо или юридическо лице съгласно публичното или частното право, с изключение на лицата, които се ползват с имунитет срещу принудително изпълнение по закон.

(член 781, алинеи 2 и 5 от Гражданския процесуален кодекс)

В случай на запор на парични суми по банкови сметки, обект на запор могат да бъдат както кредитното салдо по тези сметки, така и бъдещите плащания по тях в рамките на ограниченията, посочени в член 729, ако са приложими.

Не подлежат на запор:

а) суми, предназначени за специални цели, предвидени по закон, с които длъжникът няма право да се разпорежда;

б) суми, представляващи безвъзмездно финансиране или финансиране от национални или международни институции, или организации, за определени програми или проекти;

в) суми, свързани с права върху бъдещи заплати, за период от три месеца от датата на налагане на запора. Когато една и съща сметка е запорирана по няколко заповеди за запор, тримесечният период, през който могат да се извършват плащания, свързани с права върху бъдещи заплати, се изчислява само веднъж, считано от датата, на която е наложен първият запор.

Член 50, параграф 1, буква и) — Такси, ако се начисляват такива от банките, за изпълнението на равностойни национални заповеди или за предоставянето на информация за сметка и информация за това коя страна трябва да заплати тези такси

Не е приложимо (случаят не е такъв).

Въз основа както на договорните отношения между банките и клиентите, така и на специфичното банково законодателство, запорът на сметки на клиентите е трансакция, за която банките начисляват такса за запор (както за обезпечителните мерки, така и за мерките за принудително изпълнение спрямо сметки на клиенти). Таксата се определя в момента на налагане на запора, но при трансакции за запориране на сметки (в съответствие с регламента) таксата на практика не се събира от клиента.

Причината за това е, че таксата на практика се събира, когато паричните суми бъдат предоставени на съдилищата/данъчните власти, т.е. в момента на прехвърляне на запорирани суми. Целта на регламента обаче е да се обезпечи сумата, а не да се извърши нейното плащане. Целта на регламента не е принудително изпълнение на запори.

В резултат на това в случай на обезпечителни мерки (като европейска заповед за запор на банкови сметки), при които всъщност не се извършва „последната стъпка“ (освобождаване), а е налице само запориране, извършено от банката след получаване на документация от орган, който е разпоредил да се предприеме въпросната мярка, на практика таксата не се събира от клиента.

Не е приложимо.

Член 50, параграф 1, буква й) — Тарифата на таксите или другите правила, по които се определят приложимите такси, начислявани от която и да било институция или друг орган, който участва в обработването или изпълнението на заповед за запор

За уведомяване и връчване на процесуални документи съдебните изпълнители начисляват минимални такси в размер на 20 RON и максимални такси в размер на 400 RON (вж. точка 1 от приложение I към Заповед № 2550 C от 14.11.2006 г. на Министерството на правосъдието за одобряване на минималните и максималните такси за услуги, предоставяни от съдебни изпълнители).

За принудително изпълнение на заповеди за запор съдебните изпълнители начисляват минимални такси в размер на 100 RON и максимални такси в размер на 1 200 RON за длъжници — физически лица и 2 200 RON за длъжници —юридически лица (вж. точка 10 от приложение I към Заповед № 2550 C от 14.11.2006 г. на Министерството на правосъдието за одобряване на минималните и максималните такси за услуги, предоставяни от съдебни изпълнители).

Таксите, начислявани от съдебните изпълнители, са публикувани на уебсайта на Съюза на съдебните изпълнители в раздел „Законодателна рамка“, Заповеди, Заповед № 2550 от 14 ноември 2006 г. за одобряване на минималните и максималните такси за услуги, предоставяни от съдебни изпълнители.

Таксите се начисляват за услуги, предоставяни от съдебни изпълнители в Румъния.

За съдебните държавни такси вижте информацията, предоставена в буква н).

Член 50, параграф 1, буква к) — Степенуване, ако има такова, на равностойните национални заповеди

Според обичайното законодателство съществува степенуване не на обезпечителните запори, а на вземанията, във връзка с които се иска запор, в зависимост от техния тип.

Член 865 Общо предпочтително степенуване на вземанията съгласно Гражданския процесуален кодекс

1) Когато няколко кредитори са пристъпили към принудително изпълнение или когато преди освобождаването или разпределянето на сумата, произтичаща от принудителното изпълнение, други кредитори също са предявили своите изпълнителни основания, съдебният изпълнител пристъпва към разпределянето по следния ред на предпочитание, освен когато в закон е предвидено друго:

а) вземания, представляващи съдебни разходи, за мерки за запориране или принудително изпълнение, за предпазване на вещите, чиято цена се разпределя, за всички други разходи, направени в общ интерес на кредиторите, както и вземания, възникнали срещу длъжника във връзка с разходите, направени в изпълнение на предвидените в закона условия или формалности за придобиването на правото на собственост върху присъдената вещ и вписването му в публичния регистър;

б) разходи за погребение на длъжника, в зависимост от конкретните обстоятелства;

в) вземания, представляващи заплати и други еквивалентни задължения, пенсии, дължими суми на безработни лица по закон, помощи за издръжка и грижи за деца, майчинство, временна неработоспособност, превенция на заболявания, възстановяване или укрепване на здравето, обезщетение при смърт, предоставено по схеми за социално осигуряване, както и вземания, представляващи задължението за плащане на обезщетение за вреди в резултат на смърт, телесна повреда или увреждане на здравето;

г) вземания, произтичащи от законовото задължение за осигуряване на издръжка, детски надбавки или задължение за плащане на други редовни суми, предназначени като средство за прехрана;

д) данъчни вземания, произтичащи от данъци, такси, вноски и други суми, установени със закон, дължими към държавния бюджет, бюджета на държавните схеми за социално осигуряване, местните бюджети или бюджетите на специални фондове;

е) вземания, произтичащи от заеми, отпуснати от държавата;

ж) претендирано обезщетение за възстановяване на щети, нанесени на публична собственост с незаконни действия;

з) вземания, произтичащи от банкови заеми, доставки на продукти, предоставяне на услуги или изпълнение на строителни работи, както и от договори за наеми или лизинг;

и) вземания под формата на глоби, дължими към държавния бюджет или към местните бюджети;

й) други вземания.

2) Разпоредбите относно правната суброгация остават приложими в полза на всяка страна, която плаща някое от вземанията, посочени в алинея 1.

3) Когато вземанията са в една и съща категория на предпочтително удовлетворяване, получената сума се разпределя между ищците пропорционално на всеки иск, освен когато законът предвижда друго.

Член 866 Деклариране на вземания на държавата

1) В срок от 15 дни от започването на изпълнителното производство, в съответствие със закона, всеки кредитор може да поиска от държавата или от местните административни органи да декларират всички привилегировани вземания, които могат да имат. Такова искане се вписва в публичните регистри само ако е представено доказателство, че местните данъчни власти са били уведомени.

2) В срок от 30 дни след уведомлението държавата или съответният местен административен орган трябва да декларира и регистрира сумата на вземането си.

3) Неизпълнението на задължението, посочено в алинея 1, води до загуба на предпочтително удовлетворяване пред кредиторите, поискали декларирането.

Член 867 Степенуване на обезпечени вземания

Ако съществуват кредитори, които притежават права на залог, права на ипотека или други запазени преференциални права по отношение на продаваната вещ, при условията, предвидени в закона, при разпределянето на сумата, получена от продажбата на вещта, техните вземания се изплащат преди посочените в член 865, алинея 1, буква в).

Член 868 Степенуване на допълнителни вземания

Лихвите и неустойките или други допълнителни вземания, свързани с главното вземане, следват степенуването на последното.

Член 50, параграф 1, буква л) — Съдилища или орган по изпълнението, компетентни да предоставят средство за правна защита

Съгласно член 1, алинеи 3 и 4 от член I^8 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, както е изменен впоследствие, средството за правна защита, предвидено в член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014, е от компетентността на непосредствено по-горестоящия съд спрямо съда, постановил решението, с което е уважено искането за европейска заповед за запор на банкови сметки.

Средствата за правна защита срещу изпълнението на заповедта за запор на банкови сметки, предвидени в член 34 от Регламент № 655/2014, са от компетентността на съда по принудителното изпълнение.

Член 50, параграф 1, буква м) — Съдилища, до които се подава жалба, и срок, ако има такъв, за подаване на жалбата

Съгласно член 1, алинея от член I28 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, както е изменен впоследствие, обжалванията, предвидени в член 37 от Регламент (ЕС) № 655/2014, попадат в компетентността на по-висш съд от съда, посочен в алинеи 3 или 4 от настоящия член, т.е. на съда, който е по-висш от съда, посочен в член 35 от същия регламент; жалбите трябва да бъдат подадени в срок от 30 дни след постановяване на решението, освен когато законът предвижда друго.

Член 50, параграф 1, буква н) — Съдебни такси

Съгласно член 11, алинея 1, буква б) от Извънредно постановление на правителството № 80/2013 относно съдебните държавни такси, с измененията към него, таксите, начислявани за различните искания, са както следва:

• за искания, свързани с обезпечителни мерки — 100 RON;
• за искания, свързани с налагането на обезпечителни мерки по отношение на кораби или въздухоплавателни средства — 1 000 RON;
• за искания за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, формулирана в съответствие с Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела — 100 RON.

Член 50, параграф 1, буква о) — Езици, които се приемат за превод на документите

Румъния не приема език, различен от румънски (член 128, параграф 1 от Конституцията и член 14, алинея 1 от Закон № 304/2004 за съдебната организация, обнародван повторно, с измененията към него).