Навигационна пътека

menu starting dummy link

Page navigation

menu ending dummy link

Европейска заповед за арест

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница английски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.


Европейската заповед за арест (ЕЗА) е опростена трансгранична съдебна процедура за предаване с цел наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Заповед, която е издадена от съдебен орган на една държава — членка на ЕС, е валидна за цялата територия на Европейския съюз.

Европейската заповед за арест се прилага от 1 януари 2004 г. Тя заменя дългите процедури по екстрадиция, които съществуваха между държавите — членки на ЕС.


Начин на действие

Тя представлява искане на съдебен орган в една държава — членка на ЕС, за задържане на лице в друга държава членка и за предаване на това лице с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, издадени в първата държава членка. Механизмът се основава на принципа на взаимното признаване на съдебни решения. Той действа във всички държави — членки на ЕС.

Той действа посредством преки контакти между съдебните органи.

При изпълнението на заповедта органите трябва да зачитат Връзката отваря нов прозорецпроцесуалните права на заподозрените или обвиняемите, като например правото на информация, правото да имат адвокат и по възможност устен преводач, както са предвидени съгласно правото на държавата, в която те са задържани.

Връзката отваря нов прозорецИздаване на европейска заповед за арест (наръчник)

Какви са разликите с традиционната екстрадиция?

  1. Стриктни срокове:
    Държавата, в която е задържано лицето, трябва да го върне в държавата, в която е издадена заповедта, в максимален срок до 60 дни след задържането.
    Ако лицето даде съгласие за предаването, решението за задържане трябва да се вземе в срок до 10 дни.
  2. Вече не се изисква двойна наказуемост
    За 32 категории тежки престъпления не съществува изискването деянието да се квалифицира като престъпление в двете държави. Единственото изискване е деянието да е наказуемо с лишаване от свобода за срок от най-малко 3 години в издаващата държава.
  3. Без политическо участие
    Решенията се вземат само от съдебните органи, като всякакви политически съображения са изключени.
  4. Предаване на свои граждани
    Държавите —членки на ЕС вече не могат да отказват да предават свои граждани, освен ако поемат изпълнението на присъдата за лишаване от свобода, постановена срещу исканото лице.
  5. Гаранции
    Държавата, която изпълнява заповедта, може да поиска гаранции, че:
    а) след определен срок лицето ще има правото да поиска преразглеждане на наложеното наказание, ако то е доживотен затвор.
    б) исканото лице може да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода в предаващата държава, ако то е неин гражданин или обичайно пребиваващ в нея.
  6. Ограничен брой основания за отказ
    Дадена държава може да откаже да предаде издирваното лице само ако е приложимо едно от задължителните или незадължителните основанията за отказ:

    Задължителни основания
    – лицето вече е било осъдено или оправдано за същото престъпление (ne bis in idem)
    ненавършили пълнолетие лица (лицето не е на възраст да може да носи наказателна отговорност в държавата по задържане)
    амнистия (държавата по задържане е имала възможност да предприеме наказателно преследване срещу лицето и престъплението е амнистирано в тази държава).

    Незадължителни основания като:
    – липса на двойна наказуемост за деяния, различни от горепосочените 32 деяния
    – териториална компетентност
    – висящо наказателно производство в изпълняващата държава
    – изтекла давност.

Статистика относно използването на ЕЗА

В повечето държави исканото лице се предава:

  • с неговото съгласие– в рамките на 14-16 дни (около 50% от всички случаи на предаване)
  • без неговото съгласие – в рамките на по-малко от 2 месеца.

Не са налични данни за всички държави, но таблицата показва колко често е била използвана заповедта.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Издадени заповеди

6 900

6 750

11 000

14 200

15 800

13 900

9 800

10 450

13 100

14 700

Издирени и/или задържани

1 770

2 040

4 200

4 500

6 150

6 460

6 490

5 840

7 850

9 660

Предадени

1 530

1 890

3 400

3 630

5 580

5 370

5 230

4 480

3 460

5 480

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецРамково решение относно европейската заповед за арест

Тази страница се поддържа от Европейската комисия. Информацията на тази страница не отразява задължително официалната позиция на Европейската комисия. Комисията не поема никаква отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. За да се запознаете с правилата относно авторското право за страниците на ЕС, моля прочетете правната информация.

Последна актуализация: 24/10/2016