Европейско изпълнително основание

Румъния

Съдържание, предоставено от
Румъния

ТЪРСЕНЕ НА КОМПЕТЕНТНИ СЪДИЛИЩА/ОРГАНИ

Инструментът за търсене по-долу ще ви помогне да намерите съдилища или органи, компетентни за даден европейски правен инструмент. Моля, имайте предвид, че въпреки че са положени всички усилия да се провери точността на резултатите, може да има изключения при определянето на компетентност, които не са обхванати.

Румъния

Признаване и изпълнение на съдебни решения по гражданскоправни и търговски въпроси – европейско изпълнително основание


*задължително поле

1. Процедури за поправка и оттегляне по член 10 (2)

Ако изпълнителното основание е съдебно решение, което включва съдебни спогодби или други правни договорености между страните, съдът от първа инстанция е отговорен за удостоверяването (член 2, параграф 1 от дял I^1 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, с измененията към него).

Компетентен по отношение на молби за поправяне на удостоверение е съдът, който е издал удостоверението. Съдът се произнася по молби за издаване на удостоверения, като постановява решение, без да призовава страните. Решението, с което се уважава дадена молба, не може да се обжалва. Удостоверението се издава на кредитора, а на длъжника се изпраща копие. Срещу решение за отхвърляне на молба може да бъде подадена жалба в срок до 15 дни, считано от издаването на решението, ако кредиторът е присъствал, и в срок до 15 дни, считано от връчването на решението, ако кредиторът не е присъствал. Същите разпоредби се прилагат съответно в случай на преразглеждане поради неспазване на закона (recurs) (членове 2, 3, 5 и 6 от дял I^1 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, с измененията към него).

Молбата за оттегляне на удостоверение трябва да бъде подадена до съда, който го е издал, в срок до един месец, считано от връчването на удостоверението. Ако след призоваването на страните съдът установи, че удостоверението е било издадено, без да са изпълнени условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 805/2004, той преразглежда предприетите мерки и оттегля удостоверението изцяло или отчасти. Срещу решението може да бъде подадена жалба в срок от 15 дни след неговото връчване. Същите разпоредби се прилагат съответно в случай на преразглеждане поради неспазване на закона (recurs) (член 7 от дял I^1 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, с измененията към него).

Процедури за преразглеждане, посочени в член 19, параграф 1

Процедурите за преразглеждане съгласно румънското законодателство, посочени в член 19, параграф 1, включват форми на обикновена правна защита: обжалване (apel), и извънредна правна защита: преразглеждане поради неспазване на закона (recurs), молба за отмяна (contestație în anulare) и преразглеждане (revizuire).

2. Основания за преразглеждане по член 19 (1)

Процедури за преразглеждане, посочени в член 19, параграф 1

Процедурите за преразглеждане съгласно румънското законодателство, които са посочени в член 19, параграф 1, включват обикновени форми на правна защита — обжалване (apel), и извънредни форми на правна защита — преразглеждане поради неспазване на закона (recurs), молба за отмяна (contestație în anulare) и преразглеждане (revizuire).

Обжалването е уредено в членове 466—482 от Гражданския процесуален кодекс.

Решенията, постановени на първа инстанция, могат да бъдат обжалвани. Срокът за подаване на жалба е 30 дни от връчването на решението. Изпълнението на първоинстанционното решение се спира по време на обжалването. Жалбата, заедно с основанията за нея, се подава до съда, чието решение се обжалва.

След като изтече срокът за обжалването, ответникът по жалбата има право, в рамките на производството, в което се разглежда жалбата на противната страна, да подаде писмена жалба (известна като насрещна жалба: apel incident), съдържаща негово собствено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

Когато е налице другарство в процеса и когато трети лица са встъпили в производството на първа инстанция, след изтичането на срока за обжалването ответникът по жалбата има право да подаде писмена жалба (известна като провокирана жалба: apel provocat) срещу друг ответник или срещу лице, което е участвало в делото, разгледано на първа инстанция, и което не е страна по главното обжалване, ако участието на последното е от значение за правното положение на ответника по жалбата.

Насрещната жалба и провокираната жалба се подават от ответника заедно с отговора на главната жалба.

Жалбата, подадена надлежно в съответния срок, води до ново разглеждане на делото по същество, а решението, с което въззивният съд се произнася, се отнася както до фактическите, така и до правните въпроси (деволутивен ефект на обжалването: efectul devolutiv al apelului).

Въззивният съд извършва повторна преценка по съществото на делото в рамките, определени от жалбоподателя, и предвид разрешенията, зависещи от обжалваната част на решението. Деволутивният ефект обхваща цялото дело, когато обжалването не е ограничено до определени разпореждания от диспозитива на обжалваното решение, когато съществува вероятност от отмяна на решението или когато предметът на спора е неделим.

Въззивният съд може да потвърди обжалваното решение, като в такъв случай той отхвърля жалбата, не я допуска или констатира, че процесуалните срокове са изтекли. При допускане на жалбата съдът може да отмени или измени обжалваното решение.

Ако установи, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, без да разгледа спора по същество, или че е разгледал делото в отсъствието на страни, които не са били надлежно призовани, въззивният съд отменя обжалваното решение и разглежда спора по същество. Въззивният съд обаче отменя обжалваното решение и връща делото за повторно разглеждане на първоинстанционния съд; връщане на делото за повторно разглеждане може да бъде направено само веднъж в хода на производството.

Ако въззивният съд установи, че първоинстанционният съд не е имал юрисдикция, той отменя обжалваното решение и препраща делото за разглеждане към компетентния съд или, според случая, отхвърля жалбата като недопустима.

Ако въззивният съд установи, че е компетентен да разгледа делото на първа инстанция, той отменя обжалваното решение и разглежда делото по същество.

Жалбоподателят не може в резултат от подадената от него жалба да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от това, което е създадено с обжалваното решение.

Преразглеждането поради неспазване на закона е уредено в членове 483—502 от Гражданския процесуален кодекс.

Съдебните решения, срещу които е била подадена жалба, съдебните решения, които са постановени без право на обжалване, както и други, изрично предвидени в закона съдебни решения подлежат на преразглеждане поради неспазване на закона. Не подлежат на такова преразглеждане съдебните решения, постановени по определени въпроси, сред които са следните: настойничество/попечителство, семейни въпроси, гражданско състояние, администрация на сгради, евакуация; сервитути, изменения на границите, определяне на границите, задължения за действие или бездействие, които не са парично оценими, съдебно обявяване на смърт на дадено лице, съдебна делба, имущество на починало лице, придобивна давност, собственост върху земя, гражданско мореплаване, пристанищни дейности, трудови спорове, социална сигурност, отчуждаване, защита на потребителите, застраховане, искове по Закон № 77/2016 за даване вместо плащане за недвижимо имущество с цел погасяване на задължения съгласно договор за кредит. Решенията на апелативните юрисдикции не подлежат на преразглеждане поради неспазване на закона в случаите, когато законът предвижда, че решенията, постановени на първа инстанция, подлежат само на обжалване.

Срокът, в който може да се подаде молба за преразглеждане поради неспазване на закона, е 30 дни от връчването на съдебното решение. Преразглеждането поради неспазване на закона се извършва от съда, който е йерархично висшестоящ спрямо съда, който е постановил обжалваното решение. По искане на жалбоподателя съдът, компетентен да извърши преразглеждането, може да постанови спиране на действието на преразглежданото поради неспазване на закона решение.

Правото на насрещна или провокирана молба за преразглеждане поради неспазване на закона може да се упражнява в случаите, в които се предвижда упражняването на правото на насрещна или провокирана жалба.

Когато молбата за преразглеждане поради неспазване на закона е обявена за допустима по принцип, съдът може, след като е проверил посочените основания и след като е разгледал правните въпроси, да я уважи, да я отхвърли или да констатира, че процесуалните срокове са изтекли. При уважаване на молбата за преразглеждане поради неспазване на закона обжалваното решение може да бъде отменено изцяло или отчасти. Отмененото съдебно решение няма правно действие. Мерките по принудително изпълнение или обезпечителните мерки, проведени въз основа на такова решение, нямат правно действие. Съдът констатира това служебно в решението за отмяна на обжалваното решение.

В случай на отмяна решенията на съда, компетентен да разгледа жалбата, са задължителни за съда, който е разгледал делото по същество, що се отнася до разрешените в това решение правни въпроси. Когато съдебното решение е било отменено поради нарушение на процедурни правила, производството започва отново от отмененото действие. След отмяната на дадено решение първоинстанционният съд разглежда делото отново в рамките на отмяната и при отчитане на всички основания, на които е било направено позоваване пред съда, чието решение е било отменено.

При преразглеждане поради неспазване на закона и при повторно разглеждане на делото след отмяна на дадено решение от въззивния съд засегнатата страна не може да бъде поставена в по-неблагоприятно положение.

Молбите за отмяна са уредени в членове 503—508 от Гражданския процесуален кодекс.

Окончателни решения могат да бъдат оспорени с молба за отмяна, когато засегнатата страна не е била надлежно призована и не е присъствала при разглеждането на делото. Молбата за отмяна се подава до съда, чието решение се оспорва. Тя може да се подаде в срок от 15 дни от връчването на решението и не по-късно от една година от датата, на която то е станало окончателно. Съдът може да спре изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, при условие че бъде предоставена гаранция. Ако доводът за оспорването е добре обоснован, съдът ще се произнесе с едно решение, с което отменя оспорваното решение и решава делото. Решението, постановено по молба за отмяна, може да бъде оспорено по същия начин както оспореното решение.

Преразглеждането е уредено в членове 509—513 от Гражданския процесуален кодекс.

Преразглеждането на решение по съществото на делото или на решение, отнасящо се до съществото на делото, може например да бъде поискано, ако засегнатата страна е била възпрепятствана да се яви в съда поради независещи от нея обстоятелства и е уведомила съда за тези обстоятелства. Срокът за преразглеждане е един месец, считано от отпадането на пречката. Съдът може да спре изпълнението на решението, чието преразглеждане се иска, при условие че бъде предоставена гаранция. Ако съдът уважи молбата за преразглеждане, той ще измени изцяло или отчасти оспорваното решение, а в случай на противоречащи си окончателни решения ще отмени тези решения. Решение, постановено по искане за преразглеждане, подлежи на процедурите за обжалване, предвидени по отношение на преразгледани решения.

3. Приети езици по член 20 (2)

Румънски език

4. Списък на компетентните органи, определени да удостоверяват публичните документи по член 25

Ако изпълнителното основание е официален документ, компетентен да извърши удостоверяването е съдът от първа инстанция, в чийто район се намира издателят на документа (член 2, параграф 2 от дял I1 от Извънредно постановление на правителството № 119/2006 относно необходимите мерки за прилагане на някои регламенти на Общността след датата на присъединяването на Румъния към ЕС, одобрено с изменения със Закон № 191/2007, с измененията към него).

Последна актуализация: 12/02/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.